Роженски манастиръ „Рождество Богородично“

[Hatshepsut]

Роженски манастир


Общ изглед на манастира

Роженският манастир „Рождество Богородично“ е средновековен манастир, най-големият в Пиринска Македония, България. В миналото манастирът е бил ставропигиален, а днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Манастирът е обявен в 1973 година за паметник на културата с национално значение.

Местоположение

Манастирът е разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра североизточно от Мелник. Манастирът е дал името си на съседното село Рожен.

История

Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е Калист Ангеликуд. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

През XVI век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година.

Вътрешният двор на Роженския манастир

През 1761 година под предлог че има финансови затруднения, Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на светогорския Иверски манастир. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада.

В 1891 година Георги Стрезов пише за манастира:

„    Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир. [...] Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки.    “

След 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България.

В края на 60-те години на XX век започват реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите, като те са завършени в началото на 90-те години на XX век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова и Александър Пенев. В 1981 година колектив под ръководството на Христина Станева завършва архитектурна и строителна консервация и реставрация на манастира.

„Рождество Богородично“

Възстановеният в 1715 година католикон е изписан в 1727 година от Теохарис и Николаос – двамата зографи изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“. В 1732 година зографът Алексиос от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата.

„Света Богородица Вратарница“

Докато Роженският манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „ΙCΤΟΡΗΘΗ Η ΠΑΡΟΥCΑ ΑΓΙΑ ΕΙΚΩΝ ΕΙC ΑΝΤΥΤΥΠΟΝ ΤΗC ΠΟΡΤΑΙΤΙCCΗ(C) ΔΙΑ CΥΝΔΡΟΜΗ(C) ΤΟΥ ΠΑΝΟC(Ι)ΟΤΑΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΠΡΟΗΓΟΥΜΕΝ(ΟΥ) / KΥΡΙΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΙΓΝΑΤΙΟΥ ΙΒΗΡΙΤΟΥ ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΔΕ Κ(ΑΙ) ΕΥΛΑΒΕΙΑC ΤΩΝ ΚYΡΙΩΝ ΜΑΝΚΑΤΗ ΤΑΜΠΑΚΗ Κ(ΑΙ) ΚΩΝCΤΑ(ΝΤΙΝΟY) ΚΑΛΤΖΟΥΝΗ ΕΙC ΨΥΧΙΚ/ΗC ΤΩΝ CΩΤΗ/ΡΙΑC / ΔIΑ ΧΕΙΡΟC ΙΑΚΩΒΟΥ ΙΒΗΡΙΤΟΥ“.[8][9]

Иконата се смята за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цяла България и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира – се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.

„Свети Йоан Кръстител“

„Свети Йоан Кръстител“

Костницата „Свети Йоан Кръстител“, изградена в 1597 година, е разположена вън от манастирските стени, на 50 m на север, край манастирското гробище. Изписана е в 1662 година.

„Св. св. Кирил и Методий“

„Св. св. Кирил и Методий“

Църквата е разположена на 200 m североизточно от манастира. Построена е в 1912 – 1914 година от българите екзархисти, които не са допускани в патриаршисткия манастир, по инициатива на Яне Сандански. До църквата е погребан убитият в 1915 година Сандански.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Роженски манастир

[Hatshepsut]

Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"

Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.

Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.

Скица на Роженския манастир

Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от XVI век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения. Възможно е, тази реконструкция да е била осъществена в началото на XVII век. За това свидетелствува 1715 година, запазена върху стъклописите на един от прозорците в източната част на северната стена на църквата. Самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).

Входът на църквата "Св. Рождество Богородично"

Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както съобщава запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас. То означава украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.

Иконостасът на църквата "Св. Рождество Богородично"

Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн "Достойно ест" в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: "Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727". Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.

В наоса на църквата е създаден живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В най-горния пояс на южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист - този истински шедьовър на византийската химнична поезия, в който Богородица се възхвалява като майка на бога - слово и като защитница на византийската столица от многобройните й врагове. В стилово отношение тези стенописи представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век.

Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи от XVIII век. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса дава основание да разглеждаме този образ като ктиторски портрет. Тук се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват "Богородица Елеуса" и храмовата икона "Св. Безсребърници" от 1776 година. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т.нар. "Стълбица на добродетелите', по която монасите се възкачват към праведността.

Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50x4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир, от църквата "Св. Георги" в Арбанаси и др. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части - пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница притежава особено богатство на орнаменталните мотиви и е истинска съкровищница от образи, вплетени в растителния орнамент. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават великолепно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор. Всички икони от царския ред (сред които особено значителни са "Христос Вседържител", "Богородица", "Св. Йоан Предтеча" и др.), както и повечето от останалите икони са изпълнени от същите зографи, които са изписали и стените на наоса. Обзавеждането на църквата с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар. По-късно, в края на XVIII или в началото на XIX в. в дяконикона на църквата е бил добавен т. нар. "Малък роженски иконостас", в който дърворезбата пресъздава цели религиозни сцени и дори образите на пророците, които обикновено се рисуват. Тук многоцветието е изоставено, за да се постигне силен ефект с играта на светлината и сенките, с виртуозното използуване на пластичните и пространствените възможности на резбата. Стиловите особености на този иконостас напомнят за връзките на Роженския манастир с манастирите на Света гора.

За тези връзки свидетелствува и патриаршеският сигилий от 1761 г., в който се изтъква зависимостта на Роженския манастир от светогорския манастир Ивирон, а в края на века - голямата Богородична икона, пазена в специален кивот в параклиса "Св. Безсребърници". Иконата е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана "от ръката на Яков, монах Иверски" в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.

Следваща по значение сграда в манастирския комплекс е Трапезарията, вградена в югоизточното крило на манастира. Проведените реставрационни работи показаха, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20 х 16 м) с апсида, е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити бяха стенописни композиции и фрагменти "Тайната вечеря" в апсидата, сцената "Св. Пахомий и ангела", цикълът на "Богородичния акатист" и др., които дават възможност да се реконструира иконографската програма, типична за украсата на светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII век. Изяществото и одухотворената красота на образите, ясната и уравновесена композиционна структура на сцените, светлият колорит, изграден върху съчетания меки пастелни тонове говорят за високите художествени качества на тези стенописи.

Трапезарията в Роженския манастир

Към манастирския комплекс се отнася и Костницата, изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква - гробница, в долния етаж на която са събирани костите на умрелите манастирски братя. Горният етаж, предназначен за богослужение е украсен със стенописи. Запазеният ктиторски надпис сочи, че те са създадени по времето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662 година. Тук намираме сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека. Този цикъл от 12 сцени е един от най-ранните и най-пълните в монументалната живопис на Балканите. С голямото преустройство на Роженския манастир през XIX в. са свързани останалите манастирски сгради. Особено типични за балканската архитектура от XIX в. (и за българската възрожденска архитектура) са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават през монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж на северното крило. Българската държава и църква проявява целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в манастира. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Много от тях са с ктиторски надписи на гръцки и български език, с дати от периода XVII-XIX в., и дори с подписи на зографи, което говори за това, че по това време Роженският манастир продължава да бъде най-значителният духовен център в околността. Етнографският отдел притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

https://www.pravoslavieto.com/manastiri/rozhen/index.htm

[Hatshepsut]

Роженски манастир

[Hatshepsut]

Роженски манастир – скритото бижу на България

Poжeнcĸият мaнacтиp „Poждecтвo Бoгopoдичнo“ e cpeднoвeĸoвeн мaнacтиp, нaй-гoлeмият в Πиpинcĸa Maĸeдoния, Бългapия. Cгyшeн в пoлитe нa Πиpин плaнинa, e мяcтo, ĸoeтo плeнявa дyшaтa ви и ви пpeнacя в дpyг cвят. Bъпpeĸи чe нe мoжe дa ce cpaвни c вeличиeтo нa Pилcĸия мaнacтиp пo oтнoшeниe нa paзмep или oбcтaнoвĸa, тoй пpeдлaгa yниĸaлнo изживявaнe зa пoceтитeлитe cи. Bлизaйĸи пpeз пopтитe мy, чoвeĸ cяĸaш пpeĸpaчвa в тиx oaзиc нa cпoĸoйcтвиeтo, ĸъдeтo цapи миp и xapмoния.

Иpoниятa e, чe тoзи cпoĸoeн paй мнoгoĸpaтнo e бил oбeĸт нa гpaбeжи и paзpyшeния oт cъздaвaнeтo cи пpeз 1220 г., ĸoгaтo e ocнoвaн oт Aлeĸcий Cлaв. Bъпpeĸи тoвa, мaнacтиpът пpoдължaвa дa cтoи виcoĸ, пpивличaйĸи пoĸлoнници, тъpceщи чyдoтвopни oтгoвopи нa мoлитвитe cи. Eднa oт пpичинитe зa тoвa ca яpĸитe cтeнoпиcи в цъpĸвaтa „Poждecтвo Бoгopoдичнo“, ĸoитo изoбpaзявaт cypoвo нaĸaзaниe зa тeзи, ĸoитo ce oтдaвaт нa гpexa. Teзи изoбpaжeния cлyжaт ĸaтo нaпoмнянe зa пocлeдcтвиятa oт злoтo и изĸyшeниeтo.

Bъпpeĸи cpaвнитeлнo мaлĸия cи paзмep cpeд бългapcĸитe мaнacтиpи, Poжeнcĸият мaнacтиp e дoбpe зaпaзeн, c ĸpacиви гpaдини и oвoщни гpaдини, ĸoитo cвидeтeлcтвaт зa любoвтa и гpижитe, пoлaгaни oт мoнacитe. Πoceщeниeтo тyĸ cъздaвa впeчaтлeниeтo, чe нapyшaвaтe интимнoтo пpocтpaнcтвo нa живa peлигиoзнa oбщнocт, a нe нa тypиcтичecĸa aтpaĸция. Kaтo тaĸъв, нacъpчaвa ce дa бъдeтe внимaтeлни ĸъм нивaтa нa шyмa, зa дa yвaжaвaтe мoнaшecĸия живoт.

Baжнo e дa ce oтбeлeжи, чe фoтoгpaфиpaнeтo нa мoнacи или вътpeшнocттa нa цъpĸвaтa e cтpoгo зaбpaнeнo. Toвa пpaвилo тpябвa дa ce cпaзвa, зa дa ce зaпaзи cвeтocттa и нeпpиĸocнoвeнocттa нa пpocтpaнcтвoтo.

B зaĸлючeниe, Poжeнcĸият мaнacтиp e cĸpитo cъĸpoвищe, ĸoeтo пpeдлaгa paзличeн пoглeд ĸъм дyxoвния живoт и иcтopиятa нa Бългapия. Heгoвaтa бoгaтa иcтopия, cъчeтaнa cъc cпиpaщaтa дъxa ĸpacoтa нa зaoбиĸaлящитe гo плaнини, гo пpaвят зaдължитeлнo пoceщeниe зa вceĸи, ĸoйтo иcĸa дa избягa oт cyмaтoxaтa нa cъвpeмeнния живoт и дa нaмepи yтexa в тишинaтa и cпoĸoйcтвиeтo.

Роженския манастир от дрон 4k / Aerial view of Rozhen Monastery

https://www.sharenacherga.com/rozhen-monastery/

[Hatshepsut]

Празник на Роженския манастир

На 8 септември Роженският манастир „Рождество Богородично“ отбелязва своя храмов празник. По вече утвърдена традиция и тази година честванията започнаха в късния следобед на 7 септември с всенощно бдение по светогорски устав, предстоявано от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, което продължи до ранните часове на следващата утрин.

На празничния 8 септември митрополит Серафим възглави божествената св. литургия в съслужение с игумена на манастира архимандрит Епифаний, иконом Георги Танчев, архиерейски наместник на Санданска духовна околия и свещеници от гр. Сандански. В богослужението молитвено се включиха много православни християни, които всяка година идват да почетат празника на Св. Богородица. Песнопенията на бдението и св. литургия бяха изпълнени от смесения митрополитски хор „Йеромонах Неофит Рилски“ с ръководител проф. Йоанис Папахронис и певци от гр. Кардица, Гърция, под ръководството на Илия Капелас.

По традиция след св. Литургия бе направена лития с чудотворната икона на Роженската Св. Богородица и бе отслужен водосвет.

https://bg-patriarshia.bg/news/praznik-na-rozhenskia-manastir