Зографски манастиръ "Св.Георги Зографъ"

[Hatshepsut]

Зографски манастир


Българският манастир Зограф в монашеската република Света Гора - Атон, Гърция

,,Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф", наричан още Зогра̀фски манастѝр (на гръцки: Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири.

История

Сводната зографска грамота и Стефан Светогорец съобщават, че манастирът е основан от трима братя-благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима – през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри. Изоставили светския живот и богатства, те се оттеглили на Света гора и отначало се заселили недалеч един от друг в отделни килии. Наоколо им се събрали и други монаси, та най-сетне братята решили да основат общ манастир и построили съборна църква. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея от самосебеси се появил образ на св. Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен ,,Зограф" (живописец).

Средновековната ,,Повест за зографските мъченици" и Стефан Светогорец разказват и за двадесет и шест българи монаси и миряни, изгорени живи за отстояването на православната си вяра на 10 октомври 1276 г. в манастирската кула, подпалена от латински рицари.

Основател на манастира е най-вероятно зографът (живописец) Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав, издаден от император Йоан Цимисхий в 972 г. Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г. Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци.

По време на Втората българска държава манастирът получава дарения от цар Иван Александър и може би от царете Иван Асен II и Калиман I Асен, както и от византийски императори. Така Зограф придобива земи и села на няколко места в Македония, предимно по долното поречие на Струма.

Светогорските манастири доброволно се подчиняват на османците (1387, 1424) и благодарение на това не са разрушени при турското завоевание. (Те са заставени обаче да плащат на султана ежегоден данък.) В края на XV век Зограф се замогва под щедрото покровителство на молдовския войвода Стефан Велики. От 1521 г. манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен не на местния (солунски) митрополит, а направо на Цариградската патриаршия.

Когато през 1568 г. султан Селим II разпорежда да се изземат всички църковни имоти в Османската империя, манастирът, подобно на много други, се вижда принуден да откупи обратно владенията си. Това става с помощта на Роксандра, вдовица на молдавския княз Александър III Лепушняну. През следващото столетие Зограф получава в дар молдовските манастири Добровец (1651) и Каприяна (1698). Последният, с принадлежащите към него земи и роби-цигани, носи доходи на монасите до 1813 г., когато им е отнет след присъединяването на Бесарабия към Русия (1812).

Светогорските манастири са наказани заради Гръцкото въстание (1821), като до 1830 г. в тях са настанени османски отреди. Натрапените на Зограф въоръжени албанци тормозят и изнудват братството до такава степен, че го принуждават да заложи или продаде манастирски ръкописи и ценности, вкл. украшенията на манастирските чудотворни икони.

През XVII и XVIII век зографци периодично посещават Русия, за да събират там парични помощи. През 1818 г. монасите изпращат в Петербург двама свои събратя, Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщане на Каприяна. Анатолий печели благоразположението на царското семейство. Николай I решава не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да изплати половин милион рубли. Тази височайша щедрост бива последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на Зограф (23.04.1849), изоставено за известно време около 1800 г. Според общежителната уредба, която е в сила и понастоящем, монасите нямат частна собственост, общо се ползват от манастирското имущество и дружно избират управляващия обителта игумен.

След 1896 г. в Зограф се преместват български монаси, напуснали Хилендарския манастир.

През Първата световна война манастирът отведнъж губи вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство изземва принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923). Цар Борис III дарява на манастира имоти в центъра на София и Пловдив и учредява Ефория ,,Зограф", която да ги управлява в полза на братството (1926). Към началото на XXI век ефорията разполага със заведението ,,Баварска къща" и сграда на ул. ,,Стефан Стамболов" в София, със сграда на ул. ,,Райко Даскалов" в Пловдив, както и с 300 дка земя и 600 дка гори край село Герман.

Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители: Теодосий Търновски, Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх), Козма Зографски, Пимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършва своята ,,История славянобългарска" (1762). Към 1610 г. в Зограф живее украинският църковен писател-полемист Иван Вишенски. През 1503, 1532 и 1640 г. в манастира идват молдовци, за да препишат там книги, които не се намират в родината им.

През 2009 г. манастирът е обитаван от 21 монаси и 10 послушници.

Манастирски сгради

Гледка от камбанарията на манастира към кубетата на главната църква (1801), водосветницата (1899), северозападното жилищно крило (1883) и църквата ,,Св. Кирил и Методий" (1895)

Вътре в обителта се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея – още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.

Днешните манастирски сгради са сравнително нови, от XVIII-XIX век. Южното крило е построено може би в началото на XVIII в., източното – в 1758 г. Малката църква ,,Успение Богородично" датира от 1764 г., главният храм ,,Свети Георги" – от 1801 г. (със стенописи от 1817 г. и дърворезбен иконостас от 1834 г.), северното крило – от 1860 – 1865 г. Цялостното оформяне на манастирския четириъгълник завършва със западното крило: северната му третина е от 1883 г., а разположената в средата му нова трапезария и църквата ,,Св. св. Кирил и Методий" над нея – от 1893 – 1895 г. В жилищните корпуси се помещават и построените през XVIII в. параклиси ,,Свети Димитър", ,,Преображение Господне" (с подновени през 1869 г. стенописи) и ,,Рождество на Свети Йоан Предтеча" (изписан в 1768 г.), както и по-новите ,,Свети Козма Зографски", ,,Свети Архангели" и ,,Свети 26 Зографски мъченици" (без точни дати, но и трите от XIX в.). Построената първоначално през XVIII век часовникова кула-камбанария е била надзиждана в 1810 и 1896 г. В манастирския двор се намират направена през 1783 г. чешма, издигнат през 1873 г. паметник на Зографските мъченици и покрита в 1899 г. водосветница. Недалеч от манастира са гробищният храм ,,Благовещение Богородично" (1773) и малката черква ,,Свети Георги" (около 1849), бележеща мястото, където по предание аравийската икона на светеца се спряла при идването си в Зограф.

Водосветницата (1899) и притворът на главната манастирска църква (1801)

Предишната трапезария (1495) и притворът (1502) на старата главна църква на манастира, заменени днес от по-нови сгради, били построени с дарения на Стефан Велики. През 1475 г. той дал средства и за издигането на стоящия оттогава в манастирското пристанище хангар (,,кукя за корабли"), към който синът му Богдан III Кривия добавил в 1517 г. отбранителна кула. По време на ранното Възраждане внушителни манастирски здания били строени с парите на заможни търговци от няколко български града. Първенството принадлежи на хаджи Вълчо от Банско, ктитор на наричаното ,,Банска махала" източно манастирско крило (1758) и на църквата ,,Успение Богородично" (1764).

Пристанището на Зографския манастир

В 1644 г. пристанището на Зограф било плячкосано от ,,френци" (явно – пирати от Западна Европа), а в 1797 г. сградите му изглежда пострадали от силен земетръс. На 21.12.1976 г. южното крило на манастира бива разрушено от пожар; неговото възстановяване (по проект на архитектите Хр. Ганчев, А. Ангелов и Ив. Великов) е в ход от 1997 г.

Библиотека

Манастирската библиотека притежава 162 гръцки и 405 славянски ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги. В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на ,,История славянобългарска", Зографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтир, Драгановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, два Евтимиеви служебника, Зографският царски поменик, Зографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман и др. Най-старият ръкопис са т.нар. Зографски листове от XI в.

През 1860 г. монасите подаряват глаголическото Зографско евангелие на цар Александър II.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зографски манастир

[Hatshepsut]

Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора (Атон)

Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски.

Фануилската чудотворна икона "Св. Георги" в Светогорския монастир Зограф XIII-XIV в.Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.

Както и другите манастири, нашият също представлява укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. "Ограждането" от околния свят има както символичен, така и чисто практически смисъл. Някои постройки са издигани на изключително труднодостъпни места и човек като че ли не може да търси рационално обяснение за това как са съграждани. Най-впечатляващият пример е вероятно манастирът "Симон Петър", издигнат на скалиста основа над морската шир.

Масивни входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на отделните съставни сгради и помещения на манастирите - централна черква (в нашия манастир те са две - главната "Св. Георги", завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката "Св. Успение Богородично", построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на "Зограф" на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също така множество параклиси - в самата черква, между жилищните помещения, извън манастира. Има и немалък брой български скитове, разпръснати на различни места из полуострова.

Изгарянето на 26-те зографски мъченици през 1275 г. Стенопис в съборната църква на Зографския манастир от монаха Митрофан през 1817 г.

В двора на манастира "Зограф" е и паметникът на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са загинали вследствие на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които нападат и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите чрез приемане на уния с Римокатолическата църква. Паметникът е издигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в черквата "Св. Георги" сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.

Според оскъдните документи, които могат да се открият днес, в нашия манастир се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София - т. нар. Мала Света Гора. За съжаление нищо от него не е запазено на Атон.

Портрет на цар Иван Асен II (1217-1241), ктитор на Зографския манастир.
Стенопис от 1817 г. в Съборната църква

Основните сцени в съборната черква "Св. Георги" са дело на Митрофан Зограф. Наред с каноничните сцени и сюжети от Светото писание правят впечатление присъствието на български светци, както и многобройни ктиторски портрети. Много важна е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането на малката черква и на една част от жилищните помещения на манастира - т. нар. Банско крило, отделил също така и значителни суми за Хилендарския манастир. Великолепният иконостас е завършен през 1834 година. Той разгръща пред нас невероятно богатство от геометрични и растителни мотиви, фантастични и животински фигури, сцени от Стария и Новия завет.

Портрет на Хаджи Петко - ктитор на Зографския манастир.
Стенопис от XVIII в. в черквата "Успение Богородично" в Зографския манастир

В българския конак в столицата Карея има малка черква "Преображение Господне", където се пазят едни от последните икони на Захарий Зограф. Той е автор и на стенописи в гръцкия манастир "Великата лавра" - най-големия и един от най-старите манастири на Атон, основан през 963 година.

В музея на манастира "Зограф" се пазят изключително ценни икони, чийто основнен масив датира от XVIII - XIX век.

Многобройните паметници на архитектурата, живописта (стенописи, икони, миниатюри), скулптурата, т. нар. декоративно-приложни изкуства (произведенията на църковната утвар и светините на литургията) буквално пронизват Света Гора, осигурявайки всеприсъствието и "разливането" на художествените форми в храмовото пространство. Онова, което сме привикнали по условие да наричаме "изкуство", всъщност тук придобива много по-широк и обхватен смисъл, разкриващ се чрез ръкотворната дейност на велики безименни "майстори-занаятчии" в най-високия смисъл на думата, чиито усилия са били движени от благодатта на вярата. Внушителната изложба "Изкуството на Атон", която се състоя през 1997 година. в Солун, съпроводена от обемист научен каталог на английски и гръцки език, дава само относителна представа за великолепието на атонското изобразително изкуство и архитектура. Всяко впечатление, получено от репродукция или дори от филм, е непълно най-малкото поради факта, че тези форми функционират органично в духовното поле на храма. А усещанията от храмовото пространство, допира до иконите, трепетът на променящата се светлина - всичко това може да се постигне само посредством личното присъствие, съзерцание и вглъбяване, което е невъзможно да се опише с думи.

Трудно е да се намери в историята на изкуството друг пример за толкова органичен "синтез" на изкуствата. Иконите, фреските, миниатюрите и ръкописните шрифтове на богослужебните книги, каменните релефи по външните стени, дърворезбените иконостаси, кандилата, свещниците, мощехранилниците, облеклата на свещенослужителите, мирисът на тамян, песнопенията, светлините на свещите (защото няма електрическо осветление в храмовия интериор) - всичко това създава атмосфера, която е наистина неповторима!

Уникалната мяра в съчетаването на фигуративната и предметната нагледност, при всички условности на изображението, които съставляват самата сърцевина на византийската естетика, от една страна, и трансцендентната духовност, която струи от изображенията, от друга - прави от византийското и поствизантийското изкуство един от върховете в историята на изкуството.

Многобройните безценни икони от времето на Палеолозите, от т.нар. Критска школа, фреските (главно от XVI - XIX в.), мозайките (много ценни са например тези във Ватопедския манастир), ръкописните книги с миниатюрите в тях, най-старите от които датират от IX - X в. - всичко това съставлява безценна съкровищница на световната култура. Неизброими са богатствата и на т. нар. изкуство на малките форми - от камък, емайл, дърво, слонова кост, метал, тъкани. Металните произведения - ризници на икони и на евангелия, дарохранителници, ковчежета, кръстове, чаши, потири, светилници, мощехранилници, оформят далеч непълната картина на тези несметни богатства. Изкуствоведът може да извлече за себе си много важен урок на Атон. Преди всичко - с разбирането за изкуството, схващано в по-широк мирогледен и антропологичен контекст. Той сякаш започва да прозира, че анализът и оценката на духовното съдържание са не по-малко важни от художествените, семиотичните или социологическите аспекти на творбата. Ако бъде в състояние да формира по-точен и по-задълбочен поглед, който се постига с много труд и търпение, с постепенно преодоляване на невежеството и с изостряне на вътрешния взор, а така също и със смирение, той вероятно би могъл да установи, че поне малко се е доближил до същността на разглежданата и изследваната от него област.

Препечатано с незначителни изменения от сп. euro2001.net, стр.38, бр.3, година XI, 2004 година.

https://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/zograph/index.htm

[Hatshepsut]

Избран бе нов игумен на Зографския манастир на Св. Гора - Атон

Днес, 30.3/12.4, в деня на Лазарова събота в нашата Зографска света обител на Света Гора Атон се проведоха избори за игумен след кончината на нашия отец архим. Амвросий. Изборът бе проведен според изискванията на Вътрешния устав на манастира, както и на Органичния устав на Света Гора. За нов игумен бе избран иеромонах Гавриил.

Биография на новия игумен

Отец Гавриил, светско име Георги Каратотев, е роден на 11.12.1973 г. в София. В Зографската света обител идва на 20.12.1997 г., а монашеско пострижение получава точно след една година – на 20.12.1998 г. Ръкоположен е за иеромонах на 24.10.2003 г. От началото на 2003 г. почти непрекъснато е първи епитроп на светата обител.

От манастирската канцелария

https://bg-patriarshia.bg/news/izbran-be-nov-igumen-na-zografskia-manastir-na-sv-gora-aton