Въведение Богородично: День на християнското семейство

[Hatshepsut]

Въведение Богородично: Ден на християнското семейство


,,Въвеждане на Пресвета Богородица в храма", Тициан, 1534 – 1538

Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично, също понякога само Въведение, е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминация – Католицизъм и Източноправославие. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Българската православна църква и Македонската православна църква отбелязват празника всяка година на 21 ноември (юлиански календар), в някои страни се отбелязва на 4 декември по нов стил. В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бог.

История на празника

Християнските книги разказват за празника Въведение Богородично, как на този ден Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели и ни рисуват картината на млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след тях родителите, водещи Девата до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Светих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича ,,прекрасна зора", от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Отбелязване

Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1 век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.

Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на Бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

В българските традиции въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

21 ноември - ден на християнското семейство

На 21 ноември християните отбелязват църковния празник Въведение Богородично - един от дванайсетте Господски и Богородични празници, посветен на православната християнска младеж и семейство.

В Константинополската църква празникът е въведен през VIII в. от патриарх Тарасий (784-806), а в Римокатолическата църква - от папа Григорий XI (1370-1378) през 1374 г.

Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена" на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Въведение на Пресвета Богородица в храма
Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос,
Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон.

 Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики (527-565) построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

 Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й - праведният Йосиф.

На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух.

По това какво е времето на днешния ден народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако времето е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието - слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото -  дъждовно, а реколтата - богата.

 С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

https://www.vesti.bg/

[Hatshepsut]

В тази статия е изразена позицията на един мъж, българин и православен християнин, за това как той разбира думата семейство от гледната точка на българската православна вяра и за основните му врагове и рушители - хомосексуалистите. Ще се радваме, ако някой наш читател, който изповядва други религиозни убеждения ни изпрати статия за това какво е отношението на неговата религия по въпроса, за да се получи поредица от статии. Без значение ислям, зороастризъм или някоя друга религия - важно да знаем позициите на хората различни по вяра, но братя по кръв, по отношение на най-важното нещо за обществото ни - семейството и отричаните от всяка една религия и здрав разум, болни психически и духовно деградирали същества - хомосексуалистите.



Християнското семейство



    "Жени, покорявайте се на своите мъже като на Господа. Защото както мъжът е глава на жената, така и Христос е глава на Църквата". Св. Ап. Павел

В християнския брак, мъжът трябва да бъде глава, а жената негов (допълващ го) помощник. Мъжът е длъжен да обича своята жена, както Христос, Църквата, т.е. повече от себе си и да бъде готов да отдаде живота си за своята жена. Ясно е, че нашето обезверено общество поражда рецидиви, прави ни комерсиално зависими и кара повечето от нас да се кланят на парите. Това е което отдалечава Господ от нас мъжете, особено когато с цената на всичко сме тръгнали да градим кариери, да строим, да притежаваме уж в името на семейството, а в същност, понякога да храним собственото си его. Жената в отговор на тази самоотвержена любов, която би следвало да получи, трябва да се покорява на любимия. Либералната мисъл не може да се съгласи с това. Съвременните жени обикновено разсъждават така: "Не, за нищо на света! Да позволя на моя мъж да ме унижава!... Никога!..." В тези думи се крие дълбоко неразбиране, недомислие, клевета за християнския брак. Защо "унижава"? Та нали в наистина християнския брак обичащият мъж е достоен за доверие и самоотверженост! Нали в противен случай той остава без своята вътрешна увереност в собствените си сили, в собствената му воля, която му е дарил Бог.

Ако съвременният идеал за брака се състои в това, мъжът в никакъв случай да не бъде глава, тогава в търсен съпруг се превръща онзи, който не може да бъде глава. Вместо брака-двуединство, в който мъжкото начало в любовта се явява първенствуващо, се появява друг брак, в който двете страни са равноправно несамоотвержени, обичат единствено себе си, своята самост (оттук "самец" и "самка"). Това поведение поражда и нежеланието на много млади хора да поемат отговорност и да създадат здрави семейства. Нерешителността е едно от проявите на този вид егоизъм.

Бракът е възсъединение на двата пола, т.е. на двете половини в единно цяло. Но полът не е просто еднородна половина. Мъжът и жената са различни и техният брак не е просто двуединство, а нещо ново (подобно на съединението на водорода и кислорода, което създава водата). Встъпилите в брак придобиват нещо изцяло ново, което не биха могли да получат никога, ако бяха разделени. Негов символ е детето, което е реално осъществяване и двуединство (защото в него майката и бащата са едно), но и нещо ново, защото то е нова личност. У всяко дете, освен всичко това, се чувства полъхът на светостта - тяхно е Царството небесно. Детето сякаш възражда загубената святост на родителите.

Когато в брака се появят децата, мъжът и жената се променят (и то много дълбоко), превръщайки се в баща и майка. Това е пробният камък за истински брак. Това е и необходимото изпитание, което започна от първите дни на живота на детето и е самоотверженост в името на правилното възпитание. Любовта между жениха и невястата се задълбочава и одухотворява в любовта между съпруга и съпругата и достига своя връх в любовта между бащата и майката.

В християнския брак децата укрепват духовната връзка между родителите. Защото мъжът вече не е само мъж, но и баща, т.е. този, без който няма и не може да има майчинство. Децата се нуждаят не само от майка, но и от баща, който майката никога не може да замени. И истинската майка чувства това, знае го, разбира го и става толкова по-добра съпруга, колкото повече е майка, колкото повече обича децата си.


В нормалния християнски брак бащата се явява духовен глава на семейството, негова опора, негова защита. Съпругата и децата се чувстват спокойни, когато бащата е вкъщи, редом с тях. В трудните житейски минути бащата дава окончателното, обмислено, изстрадано решение и поема цялата отговорност за него. Той защитава семейството при нужда юридически, морално, а ако трябва и физически. Той дава личен пример за мъжество. Той успокоява в тревогата. Той единствен остава твърд, когато всички са в отчаяние. Той е моралната сила. Той е строгият, мъдрият и висш съд в семейството. И той е самоотвержено любещият, готов да отдаде живота си за съпругата и децата, ако това е необходимо.

А жената е винаги до мъжа, винаги приятел, най-близкият, единствен по рода си помощник, "подобен", т.е. допълващ мъжа. Жената познава страни от живота, които за мъжа са недостъпни. Тя умее да погледне и оцени нещата различно. Жената винаги знае, разбира, вижда в своя мъж, умее да го успокои в минутите на душевни несгоди; разбира подсъзнателните мотиви на съпруга си често по-добре от него. Затова в тежки минути на мъжа е по-леко до жената; той черпи сили от нея; неговата рязкост се омекотява от нейната ласка, от нейните думи, дори само от присъствието є. Жената смекчава законния и парализира неправедния гняв на бащата към децата. В "семейния съвет" тя участва със свой, особен, "сърдечен" съвет.

И така в истински християнския брак любовта никога не помръква. Напротив, с годините тя се увеличава, разширява, става по-дълбока и одухотворена.

Затова Бог в своята мъдрост е направил християнското семейство от мъж и жена, като не е предвидил други отклонения, напротив категоризирал ги е като неестествени и грешни, наказвал е дори, за да запази здравата обществена клетка - семейството.


Св. ап. Павел ясно казва:

9. Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,

10. нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие." (1 Кор. 6:9-10)

В днешния разколебан във вярата свят срещаме все по-голяма и експанзивна реклама на мъжеложството/педерастията и аналогът му - лесбийството/. То е в следствие именно на деградацията на масовата загуба на християнски ценности.

Никой не може да забрани на даден човек да обича. Но един ГЕЙ не може да обича Бог. Когато човек обича Бог , не нарушава "правилата" Му.


Ето колко добре е казано в Левит 18:


21. Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Иеова.

22. С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.

23. И с никое животно да се не съвкупиш та да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвкупи с него; това е мърсота.

24. Не се осквернявайте ни с едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас.


За Бог е гнусота мъж да легне с мъж като със жена (тоест двама мъже да правят секс)!


За да обичаш Бог ти трябва да имаш Святия Дух , за да имаш Святия Дух трябва да го приемеш в храма си. Храмът на святия Дух е тялото на човек. Ако тялото на човек е пропито с гнусота - няма начин Святия Дух да слезе над този човек , че и да влезе в него.


Всеки човек има свободна воля, за да реши, дали да следва Бог или да не го следва (тогава той следва греха). Бог иска служители, които доброволно Му служат - понеже Го обичат - Него - Светлината, Живота, Самата Благост и много повече от нея.

Бог е Светлина и всеки, който върши добро, Му е угоден. Който е следвал Светлината през живота си на земята, ще пребъдва с Нея вовеки. А който е избрал тъмнината, ще бъде отхвърлен от Господа, и неговата участ ще е вечно преминаване в небитие - вечна смърт.


Бог ни е създал и като творения Божии ние изпитваме истинска радост единствено, когато Го следваме. Когато пък вършим доброволни грехове, Бог отстъпва от нас и ние изпитваме скръб. Това е преголяма скръб и дори да я заглушаваме за момент чрез страстни усещания, тя неминуемо ще се върне. Без Бог нашият живот е ад.

Така ни е създал Господ.


Но Бог обича безкрайно много Своето творение и всякак иска неговото обръщане към Него.

Та на педерастите и лесбийките мога само да кажа: Започни борба с греха и Бог веднага ще те приеме. И над тебе ще се изпълнят думите на Христа:

"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние." (Лук. 15:7)

Започни борба с греха на мъжеложството и веднага Духът Божий ще слезе върху теб и ще разбереш, че радостта, която си изпитвал до сега, е нищо в сравнение с това, което Бог ще ти даде.

автор: Иван Иванов

[Hatshepsut]

Патриарх Неофит: Децата са бъдещето ни и в техните ръце лежи ключът към пребъдването в спасителната православна вяра


Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит

Българският патриарх Неофит отправи обръщение за празника Въведение Богородично, на който се отбелязва Денят на православната християнска младеж и семейство, съобщиха от Българската патриаршия.

"Празникът на въвеждането на Пресвета Богородица в Храма е тържество на най-чиста и съкровена радост. Пред нас е образът на невръстната тригодишна Мариам, подготвена от своите родители за посвещаването си на Бога, изкачваща без чужда помощ стъпалата на Йерусалимския храм, за да остане там, съгласно обета, даден от праведните Йоаким и Анна. Пред нас е и образът на първосвещеника Захария - очакващ и приемащ с отеческа любов Божията отроковица, за да я въведе не просто в Храма, а в неговата сърцевина: Светая Светих, при Ковчега на Завета, където дотогава право да влиза е имал единствено Йерусалимският първосвещеник, и то веднъж годишно, след специално предварително очистване. И ето че там - в това най-свето място, където е присъствал и което е обитавал Сам Бог, влиза тази, която е избрана да стане също Негово свето обиталище, принасяйки човешкия дял в откриването на тайната на Богочовечеството", казва в обръщението си Негово Светейшество.

Патриарх Неофит отбелязва, че този затрогващ момент от живота на Божията майка е бил дотолкова знаменателен и дълбоко символичен, че е останал завинаги в паметта и Преданието на светата Църква поради онова, което ни е открито в него.

На първо място, ясно свидетелства за Божията грижа за човешкия род, за това, че независимо от грехопадението човекът не е бил изоставен от Бога, но напротив - в личността на Пресветата Дева Бог е видял онази, която е била достойна да съдейства в делото на Боговъплъщението, в обещаното от Него още на прародителите спасение от оковите на греха и безнадеждността на смъртта, подчертава българският патриарх.

На второ място, посвещаването на Бога и въвеждането на Пречистата Дева в Храма е припомняне за централното място на Бога и Неговия дом в живота на човека - за това, че каквото и добро да пожелае да направи, човекът има нужда от подготовка, при което най-естественото място за това е Храмът - където е особеното Божие присъствие, предразполагащо по най-добрия начин ума и сърцето към богообщение, към вярна оценка за нашите ценности и за съкровищата, които събираме (срв. Мат. 6:21), и чиито двери са винаги широко отворени за всекиго от нас.

На трето място, това събитие от живота на Пресвета Богородица идва, за да ни каже, че тази подготовка за съработничеството ни с Бога започва още от годините на детството. Избраната да стане Божия майка и да бъде небесна застъпница за човешкия род започна да се подготвя за тази своя мисия и служение не в зряла възраст, не когато беше достигнала пълнолетието си, а едва тригодишна - във възрастта на най-голямата чистота и невинност, когато умът, сърцето и душата човешки все още не са покварени от никакви съблазни, грехове или пороци. Та нали и Сам Господ, в дните на Своето земно служение, изпитваше толкова голяма загриженост тъкмо към децата, към "тия малките" (Мат. 18:6, 10, 14), предупреждавайки, че всяко покушение против тяхната чистота и непорочност ще бъдат най-строго наказвани от нашия Небесен Отец, казва Негово Светейшество.

Патриарх Неофит отбелязва, че "всичко това, всички тези съображения са дали необходимите основания на Светия синод на Православната ни църква да провъзгласи празника Въведение Богородично за всенароден Ден на православната християнска младеж и семейство. В този ден мислите и молитвите ни са с децата на православна България и с всяка малка домашна църква, в която любящи родители възпитават своите обични чеда в любов към Бога и ближния, в чистота и благочестие и във всички християнски ценности и добродетели, завещани ни от Христа Спасителя в светото Евангелие. Чистотата на детското сърце е онзи неизменен идеал, към който трябва да се стремим и ние - възрастните, защото, както казва Господ, "... ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 18:3).

"Нека се стремим към тази съвършена чистота и непорочност, да се учим от детската невинност и да предпазваме не само нашите деца, но и самите себе си от всяка съблазън и греховен помисъл, с които врагът на човешкото спасение ни оплита в своите мрежи. С ясно съзнание за високата отговорност, която носим, да възпитаваме в себе си и в децата си добри християни, достойни чеда на родилите ни за вярата, достойни предци и наставници (срв. Евр. 13:7), защото децата са бъдещето ни и в техните ръце лежи ключът към пребъдването в спасителната православна вяра.

Молитвите и майчинското небесно застъпничество на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник!", отправя благослов българският патриарх Неофит.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/363599-patriarh-neofit-detsata-sa-badeshteto-ni-i-v-tehnite-ratse-lezhi-klyuchat-kam-p