Пеперудитѣ въ България

[Hatshepsut]

Голяма тополова пеперуда

Голяма тополова пеперуда (Limenitis populi) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Пеперудите са средно големи. Отгоре са черни с бели петна и оранжевочервени „скоби“ подредени в линия. Крилата отдолу са оранжеви с бяла линия на задните крила и няколко бели петна на предните.

Дължината на предното крило е 35–46 mm. Размахът на крилата на мъжките е 65-77 mm, на женските - 78-85 mm. Горната страна на крилата и на двата пола е тъмнокафява, понякога почти черна, с повече или по-малко забележим зеленикаво-син оттенък.

Разпространение

Разпространена е в умереноклиматичните райони на Евразия.

Начин на живот и хранене

Пеперудата е горски вид обитаващ горски долини, просеки и в близост до водни източници в райони между 600 и 2000 м. н.в. Основни хранителни растения за гъсениците е трепетликата (Populus tremula).

Гъсеница на Голяма тополова пеперуда

Обитава широколистни и смесени гори, заливни гори, райони край пътища, реки и други водоеми, водни ливади с хранителни растения, подходящи за хранене на гъсениците. Може да обитава както големи горски територии, така и малки изолирани фрагменти от трепетликови гори, включително млади растения. Среща се главно в горски поляни, горски ръбове и крайпътни биотопи. Наличието на открити площи в горски местообитания с влажна почва и хранителни растения за гъсениците в растителността е основният фактор за натрупване на възрастни. Те могат да бъдат намерени и в градски пейзажи, където растат хранителни растения за гъсениците. Пеперудите гравитират към асфалтови и черни пътища. Тяхната привлекателност очевидно се дължи на високата инсолация (облъчване със слънчева светлина), която осигурява комфортен топлинен режим и възможността за лесно намиране на органични остатъци за хранене. Към края на времето на полета си пеперудите обикновено отлитат от типичните си местообитания и могат да бъдат намерени на значително разстояние от тях, често в необичайни за тях биотопи (например в блата, в селскостопански ландшафти и др.).

В целия си ареал Голямата тополова пеперуда се развива в едно поколение годишно. Времето на летежа е от юни до юли, понякога до август. В южната част на ареала летежът може да започне още в края на май. В зоната на тайгата пеперудите обикновено се появяват в края на юни и летят до началото на август. В някои години необичайно ранното появяване на пеперудите в средата на юни, което е доста рядко явление, се дължи на постоянна ранна топла пролет. В години със студена, продължителна пролет пеперудите излитат по-късно от обикновено и се срещат до средата на август. Полетът на пеперудите включва три фази: наблюдаван полет на мъжките, скрит полет и наблюдаван полет на женските. Разликата във времето на поява на мъжките и женските е повече от 10 дни. Такова забавяне в началото на женския полет при много видове пеперуди е често срещано явление, което се дължи на по-високата степен на преимагинално развитие на мъжките пеперуди.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голяма тополова пеперуда

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ленточник_тополёвый

[Hatshepsut]

Шахматна пеперуда

Шахматна пеперуда (Melanargia galathea) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размах 5,3 cm при мъжките, а при женските са 5,8 cm. Пеперудата черна с бели петна отгоре, а отдолу е бяла с черни „вени“ и два реда напречни линии със сив цвят.

Шахматна пеперуда (мъжка)


Шахматна пеперуда (женска)

Ареал

Видът предпочита откритите райони на Европа. Липсва в Дания, Южна Испания, Португалия и Франция, както и във Финландия. Прелита в Северна Африка и достига Иран на изток. Пеперудата лети по сухи склонове, сечища, горски пътища, в хълмисти райони с варовикови почви и в планините на надморска височина до 2000 м. Активна е в горещите дни, особено по обяд, когато лети, често каца върху цветята на растенията Червеноглавче (Knautia).

Размножение

Шахматната пеперуда снася яйца, като ги хвърля по вятъра или седи на ниска опора и ги разпръсва върху стъблата на тревата. След като се излюпят от яйцата, ларвите незабавно се вцепеняват и започват да се хранят едва през пролетта, когато расте свежа трева.

Двойка шахматни пеперуди при копулация

Гъсеницата е зелена, с няколко светли надлъжни ивици и редки косми, с тъмен гръб и червеникава странична ивица, червена глава и червени „опашки“; храни се изключително през нощта, а през деня се крие в тревата и сред корените.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шахматна пеперуда

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пестроглазка галатея

[Hatshepsut]

Зеброва пеперуда

Зебровата пеперуда (Neptis sappho) е вид пеперуда от семейство Многоцветници (Nymphalidae).

Описание

Крилете от горната страна са черни с бели петна и ивици, откъдето идва и името „зеброва пеперуда“. При младите екземпляри, на пряка слънчева светлина, гърдите и тялото откъм гърба имат забележим синкавометален блясък.

Размахът на крилете е 40 – 46 mm.

Разпространение и местообитание

Зебровата пеперуда типично се среща в Централна Европа, Русия, Индия и други части на умерения климатичен пояс в Азия и Япония. Видът предпочита речните долини, покрайнините на гори, планинските склонове и други предимно сенчести места на надморска височина до към 1000 – 1200 метра.

За България, която е на южната граница на европейския ѝ ареал, зебровата пеперуда е била почти непозната преди това. Вече се е разселила из цялата страна и се е превърнала в локален вид, което се обяснява с преминаването на ларвата ѝ към ново хранително растение – салкъм (Robinia pseudoacacia) в допълнение към Lathyrus vernus и Lathyrus niger.

Среща се в северните, западните и централните части на страната, включително и в градските паркове и дори в центъра на София.

Размножаване

Зебровата пеперуда има поне две поколения годишно. Лети от март до септември.

Поведение

Полетът ѝ се отличава с плавността си и с леките потрепвания на крилете. Сутрин когато почвата е влажна, зебровата пеперуда може да бъде видяна кацнала на земята с разперени криле да смуче минерали от пръстта и да се пече на слънце.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зеброва пеперуда

[Hatshepsut]

Траурница

Траурницата (Nymphalis antiopa) е вид пеперуда, срещаща се и в България. Понякога е давана с латинското наименование Vanessa antiopa.

Описание

Крилете са с размери 7,6–8,6 cm при мъжките и 7,8–8,8 cm при женските. Цветът им е пурпурночерен със сини петна, оградени от жълта линия по ръба.

Траурница (мъжка)

Разпространение

Пеперудата е горски вид, който предпочита местообитания в близост до езера и реки. Основни хранителни растения са видове от родовете Ulmus, Populus и Salix.

Обитава горски ръбове, сечища, крайпътни ливади, речни брегове, антропогенни биотопи. Издига се в планините до 2000 м надморска височина.

Биология

Време на летежа: март - първата десетдневка на май, юли - септември.

Развива се в едно поколение. Възрастните излизат от какавидите през второто или третото десетдневие на юли и се угояват няколко дни, след което влизат в диапауза до края на август, когато излизат отново и често се хранят с презрели сливи и ябълки. Те спят зимен сън и продължават да летят от ранна пролет до средата на май.

Пеперудите често посещават екскрементите на различни животни, презрелите плодове, както и мокрите брегове на различни водоеми, където могат да се натрупат в значителни количества. Различни автори многократно отбелязват масови натрупвания върху ферментиралия брезов сок през пролетта и върху брезите, повредени от дървесни червеи (или други причини) през лятото. Пеперудите са привлечени от миризмата на кисела и сладка ферментация.

Женската снася до 100 яйца в плътни гнезда под формата на кръгове върху клоните на хранителни растения. Гъсениците се развиват от юни до юли. Гъсеницата е черна, с бели петна по гръбната страна на метаторакса и червени петна на 1–7 коремни сегмента. Има черни шипове.

Гъсеница на пеперудата Траурница

https://bg.wikipedia.org/wiki/Траурница

https://ru.wikipedia.org/wiki/Траурница

[Hatshepsut]

Пъстро парагре

Пъстро парагре (Pararge aegeria) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размери 4,6–5,2 cm при мъжките, а при женските са 4,8–5,6 cm. Пеперудата тъмнокафява с ред черни очи с бял център по задните крила. Предните крила са с по едно „око“.

Пъстро парагре (женска)


Пъстро парагре (мъжка)

Разпространение

Разпространена е в Европа и Северна Африка и Близкия изток.

Начин на живот и хранене

Предпочита гористи местности. Среща се в слънчеви места в покрайнините на горите и храсталаци от 0 до 1700 метра н.в. Основни хранителни растения за гъсениците са ежова главица (Dactylis glomerata), пълзящ пирей (Elytrigia repens), горски късокрак (Brachypodium sylvaticum) и др.

Поведение

Вид с изразена териториалност, сенколюбив, живее в гори с висока гъстота на короната. Мъжките остават в прозорци с диаметър по-малък от 4 m, на слънчеви места или върху храсти с подраст с височина около 1 m, които пазят от други мъжки като свои индивидуални територии. Намират се в тесни сечища; 2-3 индивида се събират на изхода към големи сечища. Те често кацат по листата на храстите, стволовете и клоните на дърветата, на земята, разпервайки крилата си хоризонтално. Те напускат районите си само при тревога. Когато са в опасност, те бързо се издигат и кацат по стволовете и клоните на дърветата на височина 3-5 m.

Пеперудите често могат да бъдат видяни да се хранят с дървесен сок, който тече от пукнатини в кората, но те се хранят предимно със секрети на листни въшки.

Развитие

Развива се в две до три поколения. Яйцата са сферични, белезникави, с мрежеста пластика. Снася яйца едно по едно върху хранителни растения.

Гъсеница на Пъстро парагре

Гъсеницата е люлякова или бледозелена със светложълти линии и две бели ивици в края на тялото и тъмнозелена ивица по гърба. Главата е зелена. Тялото е покрито с къси светли косми. Последният сегмент има две точки. Първото поколение гъсеници се развиват през март - юни, второто - от септември до пролетта. Хранителните растения на гъсениците са зърнени култури, главно синя трева, метличина и острица. Гъсеница или какавида зимува закачена на стъблото на хранително растение.

Какавидата е жълто-зелена до светлокафява, коремчето е изпъкнало, а на гърба има тъпо изпъкналост. Времето на полета варира в зависимост от района на ареала, полет от април до август - септември. По други данни времето на летене на първото поколение е март - юни, на второто - юли - септември, а на места и октомври

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пъстро парагре

https://ru.wikipedia.org/wiki/Краеглазка эгерия

[Hatshepsut]

Многоъгълница

Многоъгълница (Polygonia c-album), наричана още ъглокрилка, е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете на този вид пеперуда са с размах 5,0 – 6,4 cm и са с назъбени краища. Отгоре са оранжеви с черни и тъмнокафяви петна. Отдолу – кафеникави с бяло петно под формата на буквата „С“.

Многоъгълница (мъжка)


Многоъгълница (женска)

Разпространение

Разпространена е в Евразия и Северна Африка.

Начин на живот и хранене

Пеперудата е горски вид, обитаващ райони до около 2000 м. н.в. Среща се често и в градини, изоставени кариери, железопътни линии. Основно хранително растение за гъсениците е копривата (Urtica dioca).

Биология

В по-голямата част от ареала си се развива в две поколения през годината. Пеперудите от първо поколение излизат от какавидите си в края на юни. От тях приблизително две трети са индивиди от типичната морфа и една трета са индивиди от лятната морфа. Пеперудите от типичната морфа са активни до късна есен и спят зимен сън. За разлика от тях индивидите от лятната морфа живеят предимно само до края на юли. Второто поколение е потомство на лятната морфа, излиза от какавидите в началото на август, принадлежи към типичната морфа и също зимува. Презимувалите индивиди летят до началото на юни на следващата година и снасят яйца, от които излизат гъсениците от следващото първо поколение.

Гъсеница на пеперудата Многоъгълница

Пеперудите се отличават с бърз полет. Когато са в покой, те обикновено седят върху листата на дървета или храсти, често със свити крила. Доста често, с разперени крила, пеперудите могат да си правят „слънчеви бани“. Възрастните се хранят с нектара на различни видове тревисти и храстови растения, ферментирали дървесни сокове и презрели плодове; Мъжките, защитавайки своята територия, организират битки за чифтосване.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Многоъгълница

https://ru.wikipedia.org/wiki/Углокрыльница c-белое

[Hatshepsut]

Адмирал

Адмиралът (Vanessa atalanta) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Разпространение

Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Адмиралът предпочита по-топлите зони, но през пролетта мигрира на север.

Описание

Адмиралът е често срещана в България пеперуда в равнините и планините до 2000 m. надморска височина. Крилете са с размах около 5 cm. Те са чернокафяви, като задните са с червена ивица на върха и с черни точки върху нея. Предните имат същата напречна червена ивица по средата, но без точки, а към върха – няколко бели петна.

Начин на живот и хранене

Адмиралът се появява рано напролет, още с първите топли, слънчеви дни. Гъсениците се хранят с коприва (Urtica dioica) и разваленка (Parietaria).

Размножаване

След копулация женската снася яйцата си върху листата на копривата, като избира огрени от слънцето растения, но разположени във влажни места. Излюпените гъсеници свиват листата и се крият в тях. Така те са защитени от прекия поглед на враговете си. Хранят се в продължение на 20 дни, през което време линеят четири пъти. Гъсеницата е кафява, с жълта надлъжна странична ивица и множество дебели шипчета. Какавидират върху листата, като залепват върха на коремчето си и увисват с главата надолу. Какавидата е златисто блестяща. След около три седмици пеперудите от второ поколение излитат.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Адмирал пеперуда

[Hatshepsut]

Дяволска пеперуда

Дяволската пеперуда (Vanessa cardui) е вид пеперуда, широко разпространена в цял свят, срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размах 5,8–7 cm при мъжките и 6,2–7,4 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна. Предните крила имат няколко бели петна.

Разпространение

Една от най-разпространените пеперуди в света. Среща се навсякъде освен в Антарктика и Австралия.

Начин на живот и хранене

Дяволската пеперуда зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне, тя напуска зимните си убежища и започва да лети. Летежът ѝ е бърз и рязък. Тя е една от малкото пеперуди, които предприемат прелети, понякога на големи разстояния. Наблюдавани са случаи на прелитане на милиарди пеперуди от Судан до Атлантическия океан. Прелети се наблюдават и в България. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca). Дяволската пеперуда е известна в България като вредител по соята, фия, конопа, доматите и др. Сериозни вреди обаче нанася само когато се размножи масово, което става епизодично.

Гъсеница на Дяволска пеперуда

Размножаване

Оплодената женска снася яйцата си по соята и други растения. След около две седмици се излюпват гъсеничките, които започват да се хранят с листа и зеленчуци. Какавидирането става през юни по листата на същите растения или клони. Както и при останалите близки видове, гъсеницата се прикрепва към листата, увисва надолу с главата и какавидира.

Какавида на Дяволска пеперуда

Какавидата е силно подвижна и често прави резки извивания на тялото. Имагото, което излита, остава да зимува.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дяволска пеперуда

[Hatshepsut]

Лястовича опашка

Лястовичата опашка (Iphiclides podalirius) е вид едра пеперуда, срещаща се и в България. В някои страни е защитен от закона вид.

Етимология

Научно име
Родовото име Iphiclides произлиза от името на гръцкия персонаж Ιφικλής (Ификъл), а видовият епитет podalirius – от персонажа Ποδαλείριος (Подалирий), брат на Μαχάων (Махаон, на когото е кръстена друга подобна пеперуда – Papilio machaon). Това е част от широко разпространената практика научни имена на пеперуди да се заимстват от гръцката митология.

Българско име
На български, както и на английски (swallowtail), името Лястовича опашка произтича от удълженията на крилата, наподобяващи дългите раздвоени опашки на лястовиците.

Външен вид

Яйце
Яйцето е сферично, белезникаво до светлозелено. Преди излюпване потъмнява в цвета на гъсеничката.

Гъсеница
Гъсениците от първа възраст са черни с две групи зелени петънца отгоре. Следващите възрасти са с основен цвят зелено или светлокафяво, с повече или по-малко изразени бяла надлъжна гръбна ивица и множество ко̀си бели странични ивици. В по-късни възрасти могат да се появят и кафеникави петънца отгоре.

Гъсеница на пеперудата

Какавида
Ранните какавиди от първото поколение, които няма да презимуват, са оцветени в зелено, като в последните дни от развитието им започват да прозират цветовете на пеперудата. Късните какавиди, които ще презимуват сред изсъхналата кафеникава растителност, са кафяви.

Имаго
Имагото е едра пеперуда с размах на крилете 48÷80 mm, като пролетното поколение е по-малко от лятното. Има характерни тънки и дълги израстъци на задните крила. Отгоре крилата са с бледожълт цвят и с тъмни ивици. Върху задните крила има сини петна и по едно очно петно в синьо и оранжево. Долната страна на крилата е същата, като горната.

Лястовича опашка (мъжка)


Лястовича опашка (женска)

Разпространение

Лястовичата опашка е палеарктичен вид – среща се в почти цяла Европа (без най-северните райони), северна Африка и голяма част от Азия. Някои автори считат популациите на Пиренейския полуостров и северна Африка за отделен вид – Iphiclides feisthamelii, а други го разглеждат като подвид Iphiclides podalirius feisthamelii.

В България се среща почти навсякъде до около 1 600 метра н.в.

Местообитание

Обитава открити местности, покрайнини на гори и населени места, където може да се види в паркове и градини.

Начин на живот и размножаване

В зависимост от местния климат, пеперудата има от 1 до 3 поколения годишно. В България има 3 поколения и лети от март до октомври.

Имагото предпочита цветове богати на нектар като ябълка, череша, люляк и будлея. Гъсениците се хранят с растения от сем. Розоцветни, най-често от род Prunus – ябълка, круша, слива, кайсия, праскова, череша, глог и др.

Женската снася яйцата си поединично или на малки групи върху листата на хранителните растения на гъсениците. Гъсеницата се храни с листата и минава през 5 възрасти за 3 до 6 седмици, след което какавидира върху стъблото на хранителното растение или наблизо. Какавидите от първото поколение са зелени и най-често върху хранителното растение. Зеленият цвят ги прави по-трудно забележими на фона на лятната зеленина. Какавидите от последното поколение са кафяви, образуват се на значително по-ниска височина над земята, извън хранителното растение, предимно в основата на тревисти растения наоколо. Там те презимуват сред опадалите листа в същите кафеникави тонове. Междинните поколения могат да имат както зелени, така и кафяви какавиди. Какавидата е най-уязвимият стадий на пеперудата, тъй като е неподвижен, и затова маскировъчното му оцветяване и мястото на какавидиране са от жизненоважно значение.

Икономическо значение

Лястовичата опашка не се среща масово, затова и вредите от нея по овощните растения са нищожни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лястовича опашка

[Hatshepsut]

Голям полумесец

Големият полумесец (Papilio machaon) е вид пеперуда, срещаща се и в България. В някои страни е защитен от закона вид.

Описание

Крилете са с размах 7,6–8,3 cm при мъжките и 8,6–9,3 cm при женските. Цветът им е предимно жълт с черна лента, успоредна на задния ръб с по едно червено петно в основата. На задните крила притежават характерни вилообразни израстъци.

Голям полумесец (мъжки)


Голям полумесец (женска)

Начин на живот и хранене

Гъсеница на пеперудата Голям полумесец

Основно хранително растение е блатна самодивска трева (Peucedanum palustre).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям полумесец

Време на летежа

В северна Европа се развива в едно поколение, чийто летеж на пеперудите продължава от юли до август, на юг се развиват две поколения, в Северна Африка - три, където летежът на пеперудите продължава от април до октомври. Продължителността на живота на възрастните е до три седмици.

Местообитания

Живее в добре затоплени биотопи, обикновено с влажни зони, където растат хранителни растения. На север се среща в различни видове тундра. В горския пояс - предпочита ливади от различни видове, горски ръбове, поляни, крайпътни пътища, речни брегове. Често се среща в агроценози (изкуствени екосистеми, създадени от човека). В Каспийската низина (Астраханска област и Калмикия в Русия, в Азербайджан) също се среща в свободни дюнни пустини и хълмисти сухи степи. Единични индивиди с високи миграционни способности могат да летят в големи градски центрове.

Размножение

В природата мъжката пеперуда активно търси женска, прогонвайки всички други мъжки от своя вид от собствената си територия. След като женската бъде намерена, мъжкият започва да се чифтосва с нея за 40 минути - 1,5 часа, времето зависи от метеорологичните условия. След чифтосване мъжкият умира в рамките на няколко часа или дни, в зависимост от възрастта на пеперудата. Мъжките могат да се чифтосват само веднъж. След чифтосване женската пеперуда бързо отлита, не позволявайки на други мъжки да се доближат до нея. Ден по-късно пеперудата започва активно да снася яйца върху хранителни растения.

Женската пеперуда снася яйца, увиснал във въздуха, от долната страна на листа или отстрани на стъблото на хранителни растения. По време на един полет пеперудата снася 2, понякога 3 яйца. Само една женска снася до 120 яйца през живота си. Яйцата са с полусферична форма, зеленикави или сиво-жълти на цвят с червеникаво-кафява горна и средна част, с течение на времето цветът им се променя до синкав с черна шарка. Етапът на яйцето е 6-7 дни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Махаон

[Hatshepsut]

Червен аполон

Червен аполон (Parnassius apollo) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размах 7,0–8,5 cm. Пеперудата е с бели криле като предните са с няколко черни петна, а задните са с двойка петна наподобяващи червени очи с черен кант и бял център.

Червен аполон (мъжки)


Червен аполон (женска)

Разпространение

Разпространена е в Европа и Централна Азия.

Ареал на разпространение на Червен аполон

Начин на живот и хранене

Предпочита местообитания с планински характер от 500 до 2000 м. н.в. – варовикови, каменисти или скалисти сипеи, склонове и поляни. Основно хранително растение за гъсениците са видове от род Sedum.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червен аполон

Биология

Развива се в едно поколение. Летежът на възрастните е: юни–септември, в Централна Европа средата на юни–август. Пеперудите летят бавно, често планират, кацат върху различни цъфтящи растения. Посещават едрите цветя на сложноцветните растения - магарешки бодил (Cirsium), метлица (Senecio), метличина (Centaurea), Leucanthemum, риган (Origanum vulgare), лют червен пипер (Jurinea), различни видове детелина (Trifolium) и други нектарни растения Пеперудите са по-активни по обяд. Женските често седят в тревата и когато са уплашени, рязко излитат и летят на разстояние до 100 метра. Понякога, обезпокоена в сънно състояние или ранена пеперуда пада по гръб, отваря крилата си, показвайки червените си петна, и стърже краката си по долната страна на крилата си, издавайки съскащ звук.

Размножение

Копулация на мъжка и женска пеперуди Червен аполон

Женските Аполони обикновено се чифтосват скоро след като излязат от какавидите, мъжките - на втория или третия ден. След чифтосване върху корема на женската се появява твърд хитинов придатък - sphragis (от латински - печат, пломба), образуван от репродуктивния апарат на мъжкия. Целта на sphragis е да предпази женската от повторно оплождане от други мъжки.

Сфрагис на пеперуда Червен аполон

Гъсеница

Гъсеници на Червен аполон

Етапът на гъсеницата на юг е от април до юни, в северните райони - от май. Младите гъсеници са черни, с редици странични белезникави петна, по едно на сегмент, и с кичури дълги черни косми. Възрастната гъсеница е кадифено черна, с два реда червени петна, едно голямо и едно малко на всеки коремен сегмент, и стоманеносини брадавици, по две на сегмент. Дължината на възрастна гъсеница на червен аполон достига 50 mm. Активна е само при слънчево време, а в облачни дни се крие в сухи треви и под камъни. Понякога прегризва горната част на стъблото на хранително растение, дълго до 20 см, за да го изяде на земята.

Какавида

Какавидата е дълга 18-24 mm, дебела, закръглена. Първоначално е светлокафява с полупрозрачни покривки, тъмнокафяви дихателчета и множество жълтеникави петна над тях отстрани на гърба, а няколко часа след какавидирането потъмнява и се покрива със светлосин прахообразен налеп. Какавидира на земята в рехав пашкул. Стадият на какавидата продължава от 8 дни до 2-3 седмици.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Аполлон бабочка

[Hatshepsut]

Фердинандова пеперуда

Фердинандовата пеперуда (Allancastria cerisyi, Zerynthia cerisy) е вид дневна пеперуда от семейство Лястовичи опашки (Papilionidae).

Етимология

Zerynthia cerisy ferdinandi и Zerynthia polyxena са известни в България като „Фердинандова пеперуда“ в чест на Фердинанд I – български владетел естествоизпитател със сериозен принос у нас за развитието на зоологията и изучаването на пеперудите в България и на Балканите.

Местообитание

Обитава покрайнини на гори, открити пространства и земи най-често край населени места, пътища, пустеещи земи, лозя, тъй като хранителното растение е плевел.

Разпространение

Фердинандовата пеперуда се среща от Балканския полуостров през Мала Азия и Левант до Палестина, Иран и Ирак.

Z. cerisy ferdinandi е ендемит за Балканския полуостров.

В България се среща почти навсякъде от морското равнище до около 900 м н.в. и не рядко на места в Южна България. На Витоша е много рядък вид в най-ниските и топли части. Съобщаван е от Драгалевци, но вероятно местообитанията на вида са отдавна застроени. Възможно е да се намери в южните чести на планината.

Описание

Пеперудата е едра, с размах на крилата 52 – 62 мм. Предните крила са жълтеникавобели до кремави с множество черни петна и черна маргинална част. Постдискалната област е с черни петна между вените. Вените и при двата чифта крила са тъмни и добре забележими. Задните крила са с цвят като предните, проксималната част на аналния ръб е с широко черно попрашаване, продължаващо навътре към дисталната част на дискалната клетка, където образува три малки сиви петънца. Аналният ръб е силно окосмен и дъговидно изрязан навътре. Формата на задните крила отличава този вид от останалите – назъбен външен ръб с един черен преобладаващ шиповиден израстък. Постдискалната част е с шест червени петънца между вените. Субмаргиналната част е с черна препаска.

Фердинандова пеперуда (мъжка)


Фердинандова пеперуда (женска)

Антените са изцяло черни. Главата, гърдите и коремчето са черни, слабо окосмени. От долната страна крилата изглеждат както отгоре, но са със слаб седефен отблясък. Половият диморфизъм е добре изразен, женските са с повече и по-едри черни петна. При женските дискалната клетка на задните крила е с 3 – 4 надлъжни петна и субмаргиналната черна препаска е със сини сърцевинни петънца. Като имаго е едно поколение годишно. Лети от началото на май до началото на юли, според климатичните условия. Пеперудата лети сравнително бавно и ниско над земята.

Чифтосване на Фердинандови пеперуди

Подобна на вид пеперуда е Zerynthia polyxena, но тя е по-дребна и без ясно изразен шиповиден израстък на задните крила.

Яйцето е бяло, сферично и гладко. Женската ги снася поединично или на малки групи върху долната страна на листата на хранителното растение.

Гъсеницата е кремавожълтеникава с космати оранжевожълти брадавици. Какавидира прикрепена вертикално към хранителното растение или по растителността наоколо. Зимува като какавида.

Ларвите се хранят с различни видове Вълча ябълка от род Aristolochia.

Консервационна значимост

Фердинандовата пеперуда е Балкански ендемит, включен в Червения списък на европейските дневни пеперуди, Люксембург, 2010 г., IUCN, категория NT/NT (Near Threatened/Near Threatened); вид от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (САКАЛЯН & МАЙНИ, 1993).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фердинандова пеперуда

[Hatshepsut]

Кардаминова пеперуда

Кардаминова пеперуда (Anthocharis cardamines) е вид пеперуда срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размах 4,0–5,2 cm. Има силно изразен полов диморфизъм. Мъжката е бяла, връхната половина на предните крила е с оранжеви петна, а самият връх е зачернен. Задните крила са с неправилни и неясни тъмни петна. Женската е с бели крила без оранжево петно. Долната страна на задните крила е изпъстрена със зеленикави петна. Гъсениците са светлозелени със светли надлъжни ивици и черни петна по страните на тялото.

Кардаминова пеперуда (мъжка)


Кардаминова пеперуда (женска)

Разпространение

Разпространена е в умерените пояси на Евразия.

Начин на живот и хранене

Среща се предимно в гори с ливади до 2200 м. н.в. Основни хранителни растенията горва ливадна (Cardamine pratensis) и лъжичина (Alliaria petiolata). Гъсениците се хранят с листата на растения от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae).

Размножаване

Дава едно поколение годишно, което се появява още през април до началото на май.

Гъсеница на Кардаминова пеперуда

След чифтосване женската снася 1, понякога 2-3 яйца върху съцветия, по-рядко върху дръжки и млади шушулки на хранителни растения. Гъсеницата е синкаво-зелена, с малки черни точки, тъмнозелена глава и белезникава гръбна линия на 1-ви и 5-ти сегменти на тялото. Развива се по някои кръстоцветни треви от края на май до средата на юли, като се храни с венчелистчета или млади семена в шушулки. Какавидира през юли. Какавидата презимува. Какавидата е гладка, зелена или светлокафява с бели странични ивици.

Какавида на Кардаминова пеперуда

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кардаминова пеперуда

https://ru.wikipedia.org/wiki/Зорька

[Hatshepsut]

Бяла овощна пеперуда

Бяла овощна пеперуда (Aporia crataegi) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размах 6,9 – 7,6 cm. Голяма бяла пеперуда с полупрозрачни крила. Има характерни черни жилки и черен кант по ръба на крилата.

Бяла овощна пеперуда (мъжка)


Бяла овощна пеперуда (женска)

Разпространение

Разпространена е в Европа, Азия и Северна Африка. В България се среща навсякъде.

Начин на живот и хранене

Среща се предимно по ливади и храсталаци до 2200 м. н.в. Основни хранителни растения са видове от семейство Розови (Rosaceae), предимно трънка (Prunus spinosa) и глог (Crataegus).

Размножаване

Яйца на Бяла овощна пеперуда

Мъжкият, ако не намери женска в размножителния период, е склонен към обикаляне на целия регион. Възможно е да закъснее и да остане сам, но шансовете са малки. Женската снася яйцата, които сами се люпят като гъсеници, ядат, какавидират и излизат красиви пеперуди.

Гъсеници на Бяла овощна пеперуда

Гъсеницата е пепеляво оцветена, черна на гърба с две широки оранжеви или кафеникави надлъжни ивици. Излюпените гъсеници оплитат листата с нишки и ги изяждат; сплетените листа стават кафяви и се извиват. Гъсениците растат бавно и зимуват по дърветата, в гнезда, състоящи се от няколко листа, преплетени с нишки. През пролетта гъсениците се хранят с пъпките и подготвят ново, по-голямо гнездо за себе си, в което се връщат вечер и при застудяване. След последното линеене гъсениците започват да растат бързо. Преди какавидирането гъсениците изпълзяват и водят самотен начин на живот.

През юни, а на юг в началото на май те какавидират. Какавидата е зеленикаво-жълта или белезникава с черни петна и е предимно хоризонтална.

Зимно гнездо на гъсеници на Бяла овощна пеперуда

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяла овощна пеперуда

https://ru.wikipedia.org/wiki/Боярышница

[Hatshepsut]

Жълтушка

Жълтушка (Colias croceus) е вид пеперуда срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размах 5,2–5,8 cm при мъжките, а при женските са 5,4–6,2 cm. Пеперудата е жълта, отгоре с оранжев оттенък и черен кант. Има характерно петно на предната част на задното крило.

Жълтушка: мъжка (горе), женска (долу)

Разпространение

Разпространена е в Европа (с изключение на Феноскандия), Западна Азия и Северна Африка. В България се среща навсякъде.

Начин на живот и хранене

Това е широко разпространен вид. Не е свързан с определен биотоп. Среща се предимно по ливади до 2500 м. н.в. Основни хранителни растения за гъсениците са люцерната (Medicago sativa) и видове от семейство Trifolium.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жълтушка

Гъсениците са тъмнозелени, ивиците по тялото им са белезникави или червеникави, с жълти петна.

Жълтушки в копулация

Развива се в две до три поколения. Гъсениците или какавидите презимуват. Гъсениците се срещат от юни до есента, презимуват и завършват развитието си през пролетта. Летежът на пеперудите е от април (май) до октомври-ноември. В някои години проявява миграционна подвижност.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Желтушка шафрановая

[Hatshepsut]

Лимонница

Лимонниците (Gonepteryx rhamni) са вид насекоми от семейство Pieridae. Разпространени са в Евразия и Северна Африка, включително и в цяла България. Те са едни от най-дълголетните пеперуди с продължителност на живота до тринадесет месеца.

Описание

Крилете са с размах 6,0 – 7,4 cm. Има ясно изразен полов диморфизъм. Мъжките са с ярък лимоненожълт цвят с по една оранжева точка в средата на всяко крило. Женските са с почти бели крила. Жилките на крилата са по-тъмни и ясно различими. Тялото е тъмно, сиво оцветено. Долната страна на крилата е зеленикава и като кацне с прибрани крила, пеперудата прилича на растителен лист. Антенките са с кафяв край.

Лимонница (мъжка)


Лимонница (женска)

Начин на живот и хранене

Предпочита местообитания с горска растителност до 1800 m надморска височина. Но може да се открие и в храстови съобщества. Основни хранителни растения са зърнастец (Frangula alnus) и зърника (Rhamnus cathartica). Лимонниците летят до късна есен, зимуват под листата или в цепнатини на дърветата и рано напролет започват отново да летят и снасят яйцата си.

Време на летежа

Март - 3-та декада, април, май, юли, август, септември, октомври - 1-ва декада.

Биология

Развива се в едно поколение. Пеперудите излизат от какавидите си в края на юни и летят до второто десетдневие на октомври. Жизненият цикъл е различен от този на другите пеперуди - тази пеперуда лети изключително дълго време и се счита за дълголетен вид. Летежът започва в края на април - началото на май и продължава до есента и следващата пролет. Многобройните диапаузи позволяват на лимонниците енергийно да издържат на толкова дълъг живот. След няколкодневен полет влизат в диапауза за няколко седмици и след това при благоприятни условия отново стават активни за няколко дни, през които се хранят усилено. И двата пола презимуват, като летежът им продължава през пролетта с настъпването на размразяването до началото на юни.

Spoiler

Диапаузата (от старогръцки διάπαυσις - прекъсване, спиране) е състояние на физиологично инхибиране на метаболизма и спиране на формиращите процеси. Сигналът за прехода към диапауза е намаляването на продължителността на дневните часове.
По време на диапаузата се повишава устойчивостта на организма към неблагоприятни външни условия, например насекомите стават устойчиви на инсектициди. Краят на диапаузата е свързан с промени в тялото, които могат да се определят от продължително излагане на ниски зимни температури; Диапаузата осигурява устойчивост на замръзване и зимуване на организмите. В сухия климат на субтропиците и тропиците се наблюдава лятна диапауза - т. нар. аестивация, например при розовия червей и памуковия червей.

[затвори]

Размножаване

Копулация на лимонници (мъжката е отляво)

Копулацията се извършва в края на май и женските снасят яйцата си по горната страна на листата на зърнастеца. След около 15 дни се излюпват гъсениците, които започват да гризат листата. Те са матовозелени с една бяла странична ивица. През август от тях се появява второто поколение пеперуди.

Гъсеница на пеперудата Лимонница


Какавида

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лимонница

https://ru.wikipedia.org/wiki/Крушинница

https://ru.wikipedia.org/wiki/Диапауза