Астрономически обсерватории и планетариуми въ България

[Hatshepsut]

Национална астрономическа обсерватория - Рожен


Куполът на двуметровия телескоп - НАО Рожен

Националната астрономическа обсерватория – Рожен (абревиатура: НАО – Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.

История и описание

Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13 март 1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми стартира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх „Св. Дух“, над местността Рожен, близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.

Мозайка представяща Слънцето и зодиака в НАО Рожен

Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО „Рожен“ осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. Код на обсерваторията: 071.

Проекти

Национална астрономическа обсерватория Рожен, Център за върхови постижения в астрономията, 2009 – 2010 г.
Създаване на мрежа от малки, дистационно управляеми и роботизирани телескопи в България „SMARTNET“ 2009 – 2011 г.
Регионален астрономически център за изследвания и образование (RACIO)

Научни резултати:
На 10 юли 2010 г. е открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.

AE Aquarii

Група от астрономи (Георги Латев, ...) провежда синхронизирани фотометрични наблюдения на катаклизмичната двойна звезда AE Aqr, в които са ангажирани всички телескопи на ИА с НАО, водени от флагмана на българската астрономия 2m RCC телескоп на Националната астрономическа обсерватория - Рожен. Освен 2 m телескоп участват 50/70 cm Шмид телескоп, 60 cm телескоп на НАО Рожен и 60 cm телескоп на АО Белоградчик. Наблюденията са проведени в 5 цвята на стандартната фотометрична система UBVRI и дават възможност за едновременно определяне на променливостта в ултравиолетовата, видимата и в близката инфрачервена област, което е ключово за определяне на физическите параметри на източниците на променливост (фликеринг, осцилации тип джудже-нова, квази-перодични вариации, изхвърляне на блобове, избухвания и др.).

GK Persei

Екип от български астрономи успява да проследи развитието на очакваното избухване на променливата звезда GK от съзвездие Персей. На 19, 20, 23 и 24 март 2013 г. екип от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН провежда начални наблюдения с цел потвърждаване на старта на избухването и получаване на допълнителни данни за променливата звезда GK Persei. Наблюденията са организирани от Георги Латев и Светлана Боева. Анализът на наблюденията показа, че звездата действително е повишила 2,3 пъти блясъка си и се намира в т. нар. избухваща фаза. Първоначалните очаквания са за бавно развитие на избухването (около 30 – 45 дни до достигане на максимум), повишаване на блясъка около 16 пъти (което е аналогично на повишаване на звездната величина с около 3 пункта) и последващо бавно спадане до спокойно състояние. На 15 март 2013 г. блясъкът на системата надхвърля горната граница на характерните за тази звезда осцилации, което еднозначно означава старт на ново избухване. Звездата започва да става все по-ярка, но от 23 март неочаквано ходът на кривата се обръща и GK Persei започва да отслабва. Така само след около 15 дни (на 30 март) блясъкът се възстановява на първоначалното ниво и избухването на практика приключва.

Информация

Организация:    Институт по астрономия към БАН
Местоположение:    Връх „Св. Дух“, над местността Рожен, Родопи
Координати:    41°41′33″ с. ш. 24°44′17″ и. д.
Надморска височина:    1759 m
Основана:    1979 г.

Двуметровия телескоп в НАО Рожен

Телескопи

Ричи-Кретиен-Куде    200 cm
Касегрен    60 cm
Шмидт    50/70 cm
Слънчев коронограф    15 cm
MEADE    30 cm
Менисков    18 cm

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национална астрономическа обсерватория - Рожен




Rozhen Observatory


Роботизиран телескоп в Националната астрономическа обсерватория Рожен

[Hatshepsut]

Планетариум с народна астрономическа обсерватория - Смолян

Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян е най-големият планетариум в България. Отваря врати на 6 септември 1975 г. и оттогава е посетен от над 2 500 000 души.

Официалният вход на Планетариума с купола на обсерваторията

Популяризаторска дейност

За популяризиране на астрономическите знания, в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикални и поетични – допълват многообразието от звездни спектакли.

Образователна дейност

Планетариумът работи с ученици от всички форми на българското училище, а така също и с деца от предучилищна възраст. В Планетариума са разработени много учебни програми, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география. Освен това целогодишно към Планетариума работят групи ученици от всички възрасти, със засилен интерес към астрономията. Те са организирани в Младежки Астрономически Клуб (МАК). Всяко лято за членовете на МАК се провеждат наблюдателни лагер-школи: в Планетариума – за началния и средния курс, и на територията на Националната астрономическа обсерватория – за горния курс. Младежкият астрономически клуб наблюдава визуално и фотографически астрономични явления като: лунни и слънчеви затъмнения, съединения, пасажи, метеори, слънчева активност.

Планетариумът работи и със студенти по физика и география, а така също и с учители по физика и астрономия от региона. За тях са разработени много методични материали и се организират практически семинари.

Изследователска дейност

Изследователската дейност е в зависимост от наличната материална база. Повече от 20 години тук се извършва ежедневен слънчев патрул. Правят се зарисовки и фотографии на слънчевите петна – единствената видима проява на активността на Слънцето. От 1990 г. Планетариумът работи в сътрудничество със „Sunspot Index Data Center“ в Брюксел. Всеки месец там се изпращат наблюденията на слънчевите петна.

Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на България. От 1975 г. в Планетариума са заснети 7 слънчеви и 15 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България.

Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион. По време на своето повече от 30-годишно съществуване Планетариумът в Смолян се утвърди със своя собствен специфичен стил на работа и спечели признание в България и в чужбина.

Гномон - прост древен астрономически уред

От 1 януари 1995 г. Планетариумът е член на Планетарната Общност със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ – една от най-големите неправителствени организации за космически изследвания в света, а от 2005 г. е сред 100-те национални туристически обекта, под номер 83.

Оборудване

„Сърцето“ на Планетариума е кръглата звездна зала с куполообразен таван, диаметър 15 м и 150 места. В центъра и е разположен основният проектор – планетариум за космически полети (RFP), произведен в заводи Карл Цайс – Йена, Германия, който създава изкуствено звездно небе, точно копие на истинското. Уредът е една съвършена съвкупност от оптика и механика, която позволява точното възпроизвеждане на движенията на небесната сфера, Слънцето, Луната и планетите в Слънчевата система, различни астрономически обекти и явления.

Кръгла звездна зала

Под 3-метровия купол на обсерваторията към Планетариума е монтиран 15-см телескоп – рефлектор, система Касегрен-Менискас 150/2250. Планетариумът разполага и с телескоп – рефлектор Celestron, модел NEXSTAR 130 SLT, 130/650 и няколко по-малки. С тези телескопи, при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето и активните области от слънчевата фотосфера през деня; Луна, планети, двойни звезди, звездни купове, мъглявини, галактики – всяка сряда вечер.

Звездни спектакли

Звездните спектакли в Смолянския планетариум са вече повече от 50. Техни автори и изпълнители са физиците от Планетариума. В зависимост от съдържанието, стила и аудиторията, за която са предназначени, сеансите са популярни, учебни, детски, музикални и поетични.

Астроклуб „Сотис“

Астроклуб „Сотис“ започва своята дейност веднага след откриването на Планетариума в Смолян през 1975 г., своята дейност започва и младежкия астрономически клуб (МАК) към него. Той носи името на най-ярката звезда на нашето небе Сотис - древноегипетското име на Сириус.

История

Заниманията с кръжочници по астрономия започват още през 1973 г. като тогава МАК е носел името на бележития полски учен Николай Коперник. Поради липса на сграда заниманията са се извършвали в Строителния техникум, в кабинета по физика. Ръководител на първите кръжоци е г-жа Т. Начева-Сбиркова, впоследствие дългогодишен директор на Планетариума. В началото поради липса на уреди се е използвал 6-см рефрактор на техникума. По същото време започва издаването на стенвестник. По-късно кръжока се премества в Станцията на младите техници, но вече се работи с новопристигналия телескоп на Планетариума – 15 см „Касегрен“.

След официалното откриване на Планетариума кръжочните занятия започват да се провеждат в сградата му. Клубът се преименува на „Сотис“, приема свой устав и емблема. Дейността му се ръководи от квалифицирани специалисти – астрономи от Планетариума.

Дейност на клуба

В клуба могат да членуват ученици от всички възрасти, интересуващи се от астрономия. През първите две години новопостъпилите членове се запознават с основите на астрономията, което включва елементи от сферичната астрономия, съзвездия, Слънчева система (планети, комети, астероиди), звезди и звездна еволюция, двойни и кратни звездни системи, звездни купове, галактики и космология. През следващата година всеки се ориентира към някоя от специализираните групи, където започва самостоятелна работа. На успешно завършилите 3-годишния курс на обучение и защитили собствен реферат по избрана тема се издава диплома за астроном-любител. Това звание притежават над 80 членове на клуба.

Всяка година Планетариумът организира за МАК „Сотис“ летни лагер-школи. Първоначално лагер-школите са се провеждали в местността „Белите брези“ съвместно с астроклубове от цялата страна, а от 1981 – в района на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

Още със създаването на клуба започва да се организират астрономически състезания. Първоначално те са се провеждали задочно, по училищата. По-късно възниква идеята за ежегодно състезание, което по-късно получава името „Какво? Къде? Кога?“ и традиционно се посвещава на началото на астрономическата пролет.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Планетариум с народна астрономическа обсерватория

https://bg.wikipedia.org/wiki/Астроклуб „Сотис“

[Hatshepsut]

Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Варна

Сайт на обсерваторията

https://astro-varna.com/index.html

Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ е астрономически комплекс в Морската градина на Варна, включващ обсерватория и планетариум.

История

Идеята за обсерватория във Варна се заражда в началото на 1960-те години. Под ръководството на тогавашния кмет Николай Бояджиев, през 1963 г. в централната част на Морската градина е предоставена сграда на Клуба по астрономия и астронавтика, където започват да се провеждат първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм в града.

Скоро след това започват да се изготвят планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 г. започва строителството на нова сграда за обсерваторията, като неин архитект е Камен Горанов. В хода на строителните работи се внасят изменения на първоначалните планове, като е решено към обсерваторията да се пристрои планетариум със зала за лекции.

Комплексът е официално открит на 22 май 1968 г. и е съставен от обсерватория, планетариум и махало на Фуко. С решение на Министерски съвет комплексът е кръстен в чест на полския учен Николай Коперник. Директор на обсерваторията става Николай Петров, който я ръководи до 1989 г.

Обсерваторията първоначално разполага с няколко малки телескопа, сред които рефракторен 80/1200 mm и Касерген 150/2250 mm. Плантариумът разполага с проекционен апарат от типа Zeiss Kleinplanetarium, който може да проектира до 5500 звезди върху полусферичен купол с диаметър 10,5 m. Използват се и диапроектори за допълнително онагледяване. Звездната зала разполага с 80 места и лекции на български, английски и руски. Махалото на Фуко е монтирано на кула и има дължина на нишката от 17,6 m и отклонение в основата около 2 m. За географската ширина на Варна (43 градуса 12 минути северна ширина) завъртането на равнината на люлеене на махалото вследствие околоосното въртене на Земята е 10 градуса 03 минути за един час в посока от изток на запад.

През 1971 година започва изграждането на филиална астрономическа обсерватория в село Аврен, Варненско, в най-високата част на Авренското плато. През 1973 г. се чества 500-годишнината от раждането на Коперник, а за големия си принос, обсерваторията е наградена с паметен медал от Полша.

Астрономическият комплекс е реновиран и открит през 2002 г.

Дейност

Специалистите в комплекса работят в различни направления, главните от които включват наблюдения и изследване на астрономически обекти и явления. Използва се както наличната база, така и телескопите и апаратурата на Националната обсерватория – Рожен и Белоградчишката обсерватория. Провеждат се занятия по астрономия и физика с училища. Комплексът участва и в организирането на Националната младежка астрономическа конференция. Към обсерваторията е организиран Младежки астрономически клуб „Канопус“ за астрономи любители. През 1998 г. обсерваторията организира провеждането на Първата национална олимпиада по астрономия в България.

Обсерваторията е учредила своя награда „Николай Петров“ за всеотдайна работа в областта на любителската астрономия, чийто патрон е дългогодишният директор на обсерваторията и почетен гражданин на град Варна.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“


През 1971 г. е изграден филиал на обсерваторията в Аврен, обл. Варна. През 2002 г. сградата на Народната астрономическа обсерватория с планетариум във Варна е основно реставрирана и реконструирана, като е открита тържествено на 15 август 2002 г. от тогавашния министър-председател и бивш монарх, цар Симеон ІІ.

Освен по пешеходен маршрут, до Планетариума може да стигнете и с автобус № 17А, 20 до спирка "Фестивален комплекс" и оттам посока "Морската градина", като Планетариумът се намира в близост до спирката, в самото начало на морската градина след Аквариума.

Цени на билети:
Възрастни: 6.00лв
Деца до 6г.: 2.00лв
Ученици, студенти, пенсионери: 3.00лв

Касата е отворена в рамките на един час преди началото на лекцията.


Часове за посещения през 2024 г.

Свободни (индивидуални, семейни) посещения *

Лекции на български език: https://astro-varna.com/index.html#!art=112

Посещения на организирани групи над 15 човека се организират през цялата година, всеки работен ден от 9:00, 10:30, 12:00, 14:00, 15:30ч., след предварителна уговорка на тел.: +359 52 684 444.

Контакти:
Адрес: гр. Варна, Приморски парк №4
тел.: +359 52 684 444
имейл: planetarium.varna@gmail.com
www.astro-varna.com

https://visit.varna.bg/bg/planetarium.html

[Hatshepsut]

Астрономическа обсерватория на Софийския университет

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е първата астрономическа обсерватория в България и една от първите на Балканския полуостров. Обсерваторията е и първата сграда, построена за нуждите на Софийския университет. Създадена е през 1894 г. по инициатива на проф. Марин Бъчеваров. Разположена е в Борисовата градина, в близост до плувния басейн „Мария Луиза“. Основната цел на астрономическата обсерватория е образователна за целите на катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет.

История

Строежът на старото здание и големият купол започва през 1892 г. в ливади извън София, далеч от градските светлини, и е завършен през 1894 г.; днес сградата попада на територията на един от централните градски паркове – Борисовата градина. Първият уред за наблюдение, който се използва е зрителната тръба на д-р Петър Берон. През 1886 г. тя е подарена на Българското книжовно дружество от племенника му Стефан Берон, а от дружеството я предоставят за нуждите на Висшето училище. Зрителната тръба е произведена от фирмата Merz в Мюнхен през втората половина на XIX в. Нейното увеличение е около 500 пъти. Днес тя е експонат на Националния политехнически музей в София.

През 1897 г. проф. Марин Бъчеваров доставя първият телескоп на постоянен фундамент в България. Той е на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча. Реставриран е през 2004 г., като употребата му продължава и в днешно време.

През 1910 г. са извършени наблюдения на Халеевата комета от проф. Бъчеваров. В същото време студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Наблюдения на кометата прави и асистент Кирил Попов, който ги публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската академия. Съхранени са наблюденията и преизчисленията на условията за затъмнения на Слънцето и Луната и на окултации на звезди от Луната, направени от проф. Бъчеваров.

От 1928 до 1965 г. ръководител на астрономическата обсерватория е академик Никола Бонев. По това време обсерваторията е разширена и са построени аудитория за учебни занятия, тераса за астрономически наблюдения и друг по-малък купол. От 1942 до 1986 г. обсерваторията е Служба за точно време.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Астрономическа обсерватория на Софийския университет

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ бележи началото на възраждащите се култура, наука и образование в младата българска държава след Освобождението. Тя е значително постижение за Университета и за българската наука в началото на века.

По инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), през 1892 г. започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”. Тогава днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1894 г., 30 години преди полагането на основите на Ректората. Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. През 1886 г. племенникът му Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.

По инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), през 1892 г. започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”. Тогава днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1894 г., 30 години преди полагането на основите на Ректората. Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. През 1886 г. племенникът му Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.


В продължение на няколко години проф. Бъчеваров доставя много астрономически уреди, най-важният от които е телескоп на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча (15.2 см). Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България. От 1897 г. се използва за целите на обучението по астрономия в Университета. Телескопът е използваем и днес, реставриран е през 2004 г.

Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. През първите години от съществуването си нейната основна дейност е образователна. Наблюдения с научна цел са провеждани рядко. През 1910 г. проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета, а студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени в Обсерваторията. Запазени са наблюдения и преизчисления на условията за затъмнения на Слънцето и Луната, направени от Бъчеваров, както и на окултации на звезди от Луната.

Следващият ръководител на Астрономическата обсерватория и катедрата академик Никола Бонев (в периода от 1928 до 1965 г.) извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Разширява се дворното място, построени са нова сграда с аудитория за учебни занятия и тераса за астрономически наблюдения, както и друг по-малък купол. От 1942 г. обсерваторията става със закон Служба за точно време. Тази важна задача тя изпълнява до 1986 г.

В зората на изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята обсерваторията активно участва в тяхното наблюдение.

Днес за целите на обучението по бакалавърската и магистърската програми по астрономия Обсерваторията е оборудвана с модерен инструментариум – оптичен и радио телескопи, CCD-камера, спектрограф и др.


Вид на лабораторията:

- учебна

дисциплини, по които се водят лабораторни упражнения:

Увод в радиоастрономия (АМГ бак.)
История на астрономията (АМГ бак.)
Уводен курс в Астрономията (АиА маг.)
Наблюдателни методи в Астрономията (АиА маг.)
Астроспектроскопия (АиА маг.)

- научно-изследователска лаборатория:

научни направления и експерименти; актуални изследвания, които се извършват в лабораторията:

Звездна Радиоастрономия
Маломасивни звезди и кафяви джуджета
Наблюдателна Астрономия
Извънгалактична Астрономия
Виртуални обсерватории


Отличителни и представляващи интерес апаратура и експерименти:

6 инчов (152 mm) рефрактор

6 инчовият (152mm) рефрактор е с фокусно разстояние 2200 mm и екваториална монтировка. Произведен е от фирма "Grubb" и е монтиран на постоянен фундамент в големия купол на Обсерваторията през 1897 г. Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България. Използван е дълги години за практически упражнения в редовното обучение на студентите по Астрономия. Използван е и с научни цели, най-вече през първата половина на миналия век. Проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета през 1910 г., а младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени с телескопа. Поради дългите години, през които е служил безотказно, поколения студенти го наричат "Стареца". Днес телескопът е приложим само за любителски цели, поради силното светлинно и газово-прахово замърсяване над София. Телескопът е реставриран през 2004 г. по случай 110 годишнината на Обсерваторията.


14 инчов телескоп – CGE-1400 – Celestron

14 инчов (356 mm) Шмид – Касегрен телескоп с фокусно разстояние 3910 mm – CGE-1400 – Celestron . Вторично огледало – 4.5 инча (114.3 mm). Максималното увеличение е 830 пъти. Граничната видима звездна величина – 15.3.

Телескопът е снабден със CCD-камера STL-11000M на Santa Barbara Instrument Group (SBIG) с матрица KAI-11002M. Общият брой пиксели е 11 000 000, полето е 4008 x 2672 пиксела, като един пиксел е 9 микрона. Физическият размер на матрицата е 36 mm x 24.7 mm. Квантовата й ефективност е около 50%, като най-силно чувствителна е в синия диапазон. Разполага със стандартни Беселови филтри – UBVRI с дебелина 5 mm.

Катедрата разполага и със спектрограф Lhires III на Shelyak Instruments, Франция, оборудван с камера ST-1603 ME на SBIG с 9 микронен пиксел и матрица - KAF-1603ME с поле 1530 x 1020 пиксела. Налични са пълен набор от решетки – 150, 300, 600, 1200 и 2400 линии/mm.


Радиотелескоп с 90 инча (2300 mm) антена

Радиотелескопът SRT (Small Radio Telescope) е с параболична антена с диаметър 90 инча (2300 mm) и фокусно разстояние 857 mm. Работи в честотен диапазон - 1370-1800 MHz. Разполага с електронен калибратор на шума. Настроен е за линията на неутралния водород HI - 21 cm.

https://astro.phys.uni-sofia.bg/astronomical-observatory/

https://www.uni-sofia.bg/

[Hatshepsut]

Астрономическа обсерватория – Белоградчик

Астрономическа обсерватория – Белоградчик е една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българска академия на науките, наред с Национална астрономическа обсерватория - Рожен. Намира се в град Белоградчик в Северозападна България.

История

Обсерваторията е основана през 1961 година по идея на местния учител по физика Христо Костов и става първата училищна обсерватория в страната. До средата на 70-те години тя се използва от Института по астрономия като база за наблюдение на изкуствените спътници на Земята, а от 1976 година Институтът поема изцяло дейността на съоръжението.

Първоначално обсерваторията разполага с един 15-сантиметров рефлекторен телескоп тип Касегрен, произведен от Цайс. През 1969 г. в 6-метров купол е монтиран 60-сантиметров телескоп, отново тип Касегрен на Цайс, който е вторият по големина телескоп в страната. През 1994 година е доставен трети телескоп, 14-инчов от тип Шмит-Касегрен, произведен от Селестрон и монтиран в построения преди това 4-метров купол.

Туристическа информация

Астрономическа обсерватория – Белоградчик е отворена за туристически посещения, след предварителна заявка. Интересни са най-ярките небесни тела – Луната, планетите Юпитер и зрелищния Сатурн, далечни звезди, или по-малко ярките – мъглявини.

Официален сайт: https://astro.bas.bg/AOBel/index_bg.php

Информация

Организация:    Институт по астрономия
Местоположение:    Белоградчик, България
Координати:    43°37′22″ с. ш. 22°40′30″ и. д.
Надм. височина:    650 m
Основана:    1961

Телескопи

Цайс    15 cm Касегрен
Цайс    60 cm Касегрен
Селестрон    14 in Шмит-Касегрен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Астрономическа обсерватория – Белоградчик

Поглед към звездите от Астрономическата обсерватория – Белоградчик

В Северозападна България се намира Астрономическата обсерватория – Белоградчик – една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българската академия на науките (другата е Националната астрономическа обсерватория – Рожен). Мисията ѝ е да провежда фундаментални астрономически и астрофизически изследвания и да популяризира астрономията в страната.

Обсерваторията се намира на 1км южно от центъра на Белоградчик, на около 200м по асфалтов път след крепостта, на възвишение върху рида, водещ към вр.Ведерник (1124 м). По неговото било води друг черен път и екопътека на запад към тракийската крепост Збегове. Този път се отделя преди обсерваторията, вдясно от площадката с паметника, посветен на въстанието от 1850 г. В непосредствена близост до обсерваторията е и т.нар. Латинско кале, достъпно по алея и стоманена стълба вляво от нейния вход. Разположено е сред Белоградчишките скали, като и двата обекта са заобиколени от изкуствено засадена борова гора, следвана от естествена букова гора по-ниско. От калето се разкрива смайваща гледка на север към крепостта, града, рида Венеца с телевизионната кула; на запад към обсерваторията, Ведерник, и езерото Рабиша; както и на юг към скалите, Предбалкана, и главното било на Западна Стара планина с първенеца вр.Миджур (2168 м). Над града има идеална видимост и дори без телескоп, при ясно време, може да се види Млечният път.

Обсерваторията е построена през 1961 г. от група ентусиазирани астрономи, ръководени от Христо Костов, който по това време е учител по физика в Белоградчишката гимназия, с репутацията на един от най-добрите преподаватели по физика в цяла България, с кабинет за пример на много училища. В тази година той печели конкурс за асистент в Катедрата по методика на обучението по физика в Софийския университет „Климент Охридски“ и напуска града под скалите. Непосредствено преди това обаче, по негова инициатива в Белоградчик е започнато строителството на Белоградчишката народна обсерватория.

Христо Костов

Така открита на 21 юни 1965 г., тя е по-стара от тази в Рожен и става първата училищна обсерватория в страната, като разполага с едни от най-големите и модерни телескопи в Югоизточна Европа. Най-големият телескоп по онова време е 15-см Цайс Касегрен.

Откриването на обсерваторията на 21 юни 1965г.

Първи директор на Белоградчишката астрономическа обсерватория става доц. д-р Александър Томов (1930-2009), астроном, учител по ботаника, стенография и физика в Белоградчишката гимназия.

От 1964 до 1974 г. обсерваторията е използвана като база за спътникови наблюдения.

През 1965 г. бившият директор Александър Томов поръчва от завода Карл Цайс 60-см телескоп Касегрен, който е монтиран през август 1969 г. в 6-метров купол.

От 1976 г. Астрономическа обсерватория – Белоградчик е наблюдателна база на Българската Академия на науките.

Астрономическата обсерватория отвътре

През 1994 г. обсерваторията е оборудвана с още един телескоп Целестрон – 14-инчов Шмидт-Касегрен монтиран в 4-метров купол.

Периодично в нея има специалисти, които правят научни наблюдения. От няколко години в отделно изолирано помещение функционира и автоматична сеизмична станция. Предвижда се строителството на планетариум в непосредствена близост.

Големият и малкият телескоп в обсерваторията

През 2015 г. обсерваторията отбеляза своя 50-годишен юбилей. За половинвековното си съществуване тя е вдъхновила много млади хора от града и околността да поемат по пътя на науката, да изградят академична кариера, и да допринесат за издигане името на България сред международната научна общност. С дарения от Община Белоградчик телескоп любители също могат да наблюдават небесните тела.

През годините обсерваторията е служила първо като станция за проследяване на изкуствени спътници на Земята (ИСЗ), в нея са наблюдавани и каталогизирани близки и ярки, двойни и кратни галактики; характеристики на малки тела от Слънчевата система – астероиди и комети; затъмнения на Галилеевите спътници на Юпитер, както и сблъсъкът на комета с планетата през 1994 г. Провеждани са астрометрични и синхронни наблюдения; също и на множество и различни видове променливи звезди; както и на активни галактични ядра (квазари, блазари). 

Доброто разположение, богатата история и екипът от специалисти, които работят в Белоградчишката обсерватория я превръщат във важно място и за туризма в Северозападна България.

https://severozapazenabg.com/

[Hatshepsut]

Народна астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово

Народната астрономическа обсерватория и планетариум в Габрово е основана през 1984 година.

Намира се на височина край града. Нейната мисия е да осъществява образователни, изследователски и културни функции:

• провеждане на астрономически учебни, обзорни лекции и програми;
• практически наблюдения на Слънцето, Луната, планетите и техните спътници, звездни купове, мъглявини и други обекти и явления;
• изложение на тематични експозиции.

Сайт на обсерваторията:

https://planetarium-gb.eu/

Работно време:    индивидуални посещения в 13 ч. (понеделник-петък)
за групи над 10 души всеки ден със заявка
Адрес:      кв. Петкова нива
Телефон:    066/808 234, 066/804 061

https://bg.wikipedia.org/wiki/Народна астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово


Астрономическа обсерватория и планетариум – Габрово е разположена в живописния квартал „Петкова нива”, недалече от центъра на града. Град известен с пестеливостта, остроумието и предприемчивостта на жителите си, носители на много прогресивни идеи и начинания.

Преди години архитекти и строители проектирали и построили звездна зала, която дълго време останала неизползвана. Мечтата на цяла плеяда радетели била тя да се оборудва с необходимата техника и да се разкрие обсерватория с модерен телескоп. Тя става реалност, когато предприемчивите инженери и техници от тогавашния машиностроителен комбинат „Точно машиностроене” по инициатива на главния директор Иван Стоянов, извършват обзавеждането със средства на комбината.
В навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост на 21 май 1984 г., първите посетители, влязоха в звездната зала на планетариума, благодарение усилията и професионализма на първия директор – госпожа Пенка Дочева.

Единствена по рода си в централна България, астрономическата обсерватория и планетариум се посещава от много ученици, студенти, туристически групи.
Представените програми и лекции в специфичната обстановка на звездната зала оставят незабравими спомени у посетителите. Астрономическата обсерватория отговаря на интереса на гражданите за наблюдение на небесни обекти и явления.
Организираните кръжоци, наблюдателни школи дават възможност на учениците да извършват изследователска работа в най-ранна възраст, да участват в състезания, олимпиади, конференции.
Във фоайето на обсерваторията и планетариума са експонирани фотографски снимки, карти, материали на астрономическа и космическа тематика.

https://planetarium-gb.eu/

Звездна зала в обсерваторията

Aстрономическа обсерватория и планетариум в град Габрово е открита през 1984 г. с мисия: осъществяване на образователни, изследователски и културни функции, като обслужващо звено в системата на народната просвета. Мечтата на цяла плеяда радетели стана реалност, когато със средства на машиностроителния комбинат „Точно машиностроене“ са оборудвани с необходимата техника звездната зала на планетариума и астрономическата обсерватория с модерен телескоп.

Телескоп в обсерваторията

Единствена по рода си в централна България астрономическата обсерватория и планетариум се посещава от много, ученици, студенти, туристически групи. В специфичната обстановка на звездната зала се  изнасят учебни, популярни, детски лекции и програми от двама старши учители с висше образование, специалност „Физика“.

Астрономическата обсерватория отговаря на интересите на гражданите към небесните обекти и явления – Слънце, Луна, планети, затъмнения..., като организира прякото им наблюдение.

Учениците, включени в организираните кръжоци, наблюдателни школи участват в олимпиади, извършват изследователска работа в най-ранна възраст.

https://www.gabrovo.bg/bg/page/1098

[Hatshepsut]

Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“ - Стара Загора

Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“ е създадена през 1961 г. Финансирането на лабораторията, част от материалната база и щатът са прехвърлени към академична институция „Централна лаборатория по космически изследвания при БАН“ (която е част от Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН, филиал - Стара Загора). Обсерваторията основава през 1961 г. Школата по астрономия за подготовка на астрономи-любители и наблюдатели на изкуствени спътници на Земята. Произведеният в заводите „Карл Цайс“, Йена, Германия Планетариум, е открит на 3 ноември 1978 г. Дейностите на Народната астрономическа обсерватория са в няколко направления: обучение, научни изследвания в областта на астрономията, астрофизиката и космическите науки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“


Първата в България Народна астрономическа обсерватория е в Стара Загора!

Официално е открита на 26 февруари 1961 г. - годината на полета на Първия космонавт на планетата Земя, затова Юрий Гагарин става неин партньор.

На Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора е присъдено държавно отличие - медал на името на Кирил и Методий I степен и Плакет на Софийския университет "Климент Охридски" за най-съществен принос в откиването и насочването на младите хора към физиката, астрономията и науката.

Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора има своето обществено лоби чрез регистрирания като НПО Клуб на астрономите-любители "Гемма".

В периода 1978-1994 г. в Обсерваторията имаше звездна зала, оборудвана с уред планетариум за демонстрация на звездното небе.

От 2011 г. в Обсерваторията започва да дава всекидневни прогнози за космическото време Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг на интернет страницата: http://heliotaraxy.com

От април 2014 г. във фоайето и залата за посетители е оформена постоянна експозиция Музей на космонавтиката.

https://www.starazagora.bg/bg/tsentar-za-podkrepa-za-lichnostno-razvitie-astronomicheska-observatoriya/


Народната астрономическа обсерваторията "Юрий Гагарин" се намира в центарлната част на град Стара Загора. Тя е основана  през 1961 година. Построена е кръгла астрономическа кула с въртящ се купол и една квадратна кула с плосък покрив. Обсерваторията разполага с  два телескопа с обектив 8 сантиметра, един огледален телескоп с обектив 15 сантимера и с възможност за увеличение 375 пъти, една астрокамера за снимки, фотолаборатория, часовников астронометър, специални фотокамери и други. В момента в обсерваторията се извършва системна наблюдателна и научна дейност.

https://stz24.com/


Основател на Старозагорската обсерватория и дългогодишен секретар на Съвета на народните обсерватории у нас е Бончо Бонев, припомни за Радио Стара Загора Надя Кискинова, астроном в НАОП „Ю. Гагарин“.

По думите ѝ проблемите през годините от съществуването на обсерваторията с планетариум не са малко.

„Пожарът през 1994 г. унищожи изцяло залата с планетариума, през 1995 година обсерваторията, макар без Планетариум в Стара Загора, е открита официално за пореден път. Независимо от капризите на съдбата, през отминалите 56 години НАОП „Юрий Гагарин“, не е преустановила за миг своята образователна, просветителска, научна и популяризаторска дейност“, каза Кискинова.

С делегираните бюджети не е никак лесно за нас, но институцията е уникална и има своя научен принос, коментира още Надя Кискинова.

https://bnr.bg/starazagora/post/100804496/parvata-narodna-astronomicheska-observatoria-urii-gagarin-v-stara-zagora-stana-na-56-godini

Най-модерният планетариум в България ще бъде открит в Стара Загора

Близо 30 години след като при злощастен пожар изгоря планетариумът в Стара Загора, "градът на липите ще има най-модерния планетариум в България". Това каза в интервю за БТА директорът на Астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин" доц. д-р Алексей Стоев.

"Планетариумът, който ще бъде открит днес, е последен писък на модата в този тип дигитални презентации върху сферичен екран. Произведен е от американската фирма Скайпойнт. Той има възможност да предоставя достъп до над 5 000-6 000 космически фрагмента. С него човек ще може да направи космическо пътешествие - да се качи на космически кораб и да посети Луната, да отиде до Марс", каза той.

"Идеята се зароди след като през 2017 година кметът Живко Тодоров ми се обади по телефона и ми каза, че се работи върху възможността да бъде възстановен Планетариумът", разказа Стоев. Паралелно с това д-р Пламен Яковлиев, който е бивш ученик на обсерваторията, и член на "Лайънс клуб" предлага да бъде инициирана кампания за възстановяване на планетариума. "И тези две инициативи се срещнаха и през 2020 година направихме няколко кампании за събиране на средства. А кулминацията беше дарителската акция, която кметът инициира за рождения си ден, в полза на възстановяване на Планетариума. Цялата събрана сума от над 32 хиляди лева бяха дарени за каузата", припомни директорът на Астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин".

https://travelnews.bg/bg/news/17025681897848/nay-moderniyat-planetarium-v-balgariya-shte-bade-otkrit-v-stara-zagora

[Hatshepsut]

Астрономическа обсерватория (Шумен)

Обсерваторията е разположена на паркинга на Паметник “Създатели на Българската държава”. Разполага с  модерно оборудване, което позволява да се извършват прецизни наблюдения на астрономически събития и обекти. На посетителите се предлагат дневни и нощни посещения. Дневното посещение включва: презентация за обсерваторията; презентации и видеофилми за небесните тела и явления; разглеждане на експозиция от стари уреди и прибори по астрономия; дистанционно запознаване с оборудването на обсерваторията; наблюдения на Слънце при ясно време.

Дневни посещения могат да се направят в дните сряда и събота от 10.00 ч. до 16.00 ч., а нощните – в събота от 21 часа. Нощното посещение включва и наблюдения с 15-см телескоп-рефрактор заедно с екип  астрономи от Шуменския университет. Реализира се само при ясно време и група над 12 души след предварително записване.

Телефон за контакти: 0888 735 301

https://shumenskoplato.bg/


Астрономическата обсерватория на Шуменския университет се намира в природен парк „Шуменско плато“, разположена на 493 m надморска височина. Сградата е открита на 29 октомври 2015 г., а след инсталирането на телескопите, е открита обсерваторията на 19 май 2016 г.

От юни 2016 г. Астрономическата обсерватория има статут на Научноизследователски и образователен комплекс на Шуменския университет. От началото на 2017 г. обсерваторията е отворена за дневен и нощен прием на посетители.

Астрономическата обсерватория има два купола – 5,5-метров автоматизиран купол ScopeDome и 3-метров автоматизиран купол ScopeDome.

Разполага с 40-сантиметров Шмит-Касегрен телескоп. Диаметърът на огледалото му е 406 mm и фокусното разстояние е 4064 mm. 25-сантиметров Шмит-Касегрен телескоп. Диаметърът му е 254 mm, а фокусното разстояние – 2540 mm.

Куполите и телескопите на Обсерваторията са разположени на покривната площадка на сградата. На първия етаж е разположена конферентна зала с 20 места и изложбена зала с експозиция от старинни уреди и прибори по астрономия, физика, компютри, експозиция на минерали. На втория етаж се намира учебна зала за теоретични и практически занятия по астрономия и сървър за управление на телескопите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Астрономическа обсерватория (Шумен)

Планетариум в Шумен до лятото

Планетариум ще бъде изграден в сградата на Астрономическата обсерватория на Шуменския университет (до информационния център на Шуменското плато). Съоръжението трябва да заработи най-късно до средата на годината. Куполът, на който ще се прожектира нощното небе, ще е с диаметър от 4 метра. „Планетариумът ще използва японска 3D технология“, каза за Радио Шумен проф. Драгомир Марчев, ръководител на центъра.

„Имаме обществена поръчка и потенциален изпълнител. Много от децата, които посещават обсерваторията денем, казват „Покажете ни звезди!“. Е, през деня има само една звезда, която можем да им покажем. Това е слънцето. Не им е достатъчно. Те свързват обсерваторията винаги с нощното небе. Няма друга система, която да показва през деня нощното небе, освен планетариумите. Очаквам откриването му да се случи или за празника на Шумен – 11 май, това ще е най-добрият подарък за Шумен, или на 21 май. Тогава е денят на университета“, добави проф. Марчев.

Тази година Астрономическият център на Шуменския университет празнува четвърт век от основаването си. Заради годишнината Съюзът на астрономите в България ще проведе годишната си национална конференция през май в Шумен.

https://bnr.bg/shumen/post/101949837/planetarium-v-shumen-do-latoto

[Hatshepsut]

Астрономически център на Шуменския университет

Сайт: https://astro-shu.eu/

Астрономически център „Проф. дфмн Владимир Шкодров“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ е една от двете в страната университетски астрономически обсерватории, които се използват за учебни цели.

История

Астрономическият център (АЦ) е създаден през 1999 г. като структура на Шуменския университет (ШУ). През юни месец 1999 г. е изградена астрономическа кула на покрива на Корпус 3 на Университета, в която е монтиран 15 см огледален менисков-Касегрен телескоп.

Месец по-късно – на 8 юли 1999 г. се осъществява и официалната церемония по откриването на това невероятно съоръжение. Лентата е прерязана от световноизвестния български астроном и доайен на обучението по астрономия в Шумен проф. дфмн Владимир Шкодров (1930 – 2010), доктор хонорис кауза на ШУ и почетен гражданин на Шумен. Благодарение на новата придобивка шуменската общественост получава възможността да наблюдава пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. с телескопите на АЦ.

Оборудване

Оборудването на Астрономическия център се състои в:

астрономически купол с диаметър 3 метра, в който е разположен огледален менисков-Касегрен телескоп с диаметър на огледалото 15 cm,
40 cm MEADE телескоп, който ще бъде монтиран на Шуменското плато,
огледален телескоп „Алкор“ с диаметър на огледалото 65 mm,
3 телескопа рефрактори с диаметър на обективите по 60 mm,
Зрителна тръба,
Електронен окуляр-камера за фотография, който предава в реално време изображението през телескопа на монитор,
площадка за наблюдение с малки учебни телескопи,
секстанти,
звездни карти,
слънчев часовник,
2 кабинета,
оборудвана зала за практически упражнения по астрономия с компютри, софтуер за обучение и софтуер за обработка и моделиране на наблюдателни данни.
На 19 февруари 2010 г. в АЦ пристигна новият 40 cm професионален телескоп MEADE, който ще се монтира на шуменското плато близо до Информационния център на Паметник „1300 години от създаването на българската държава“. Телескопът е закупен със средства от проекта „SMARTNET“ на астрономическия екип. По същия проект са закупени още: CCD camera SBIG ST-10XME; SBIG SGS High Res Self Guiding Spectrograph; Набор филтри UBVRI; Софтуер MaxIm DL, Astrometrica и др.

Екип

проф. д-р Драгомир Марчев - Директор на АЦ; доц. д-р Борислав Борисов; доц. д-р Доротея Василева; доц. д-р Сунай Ибрямов; гл. ас. д-р Теодора Атанасова; докторант Галина Йорданова; докторант Габриела Зидарова; докторант Велимир Попов; проф. дфн Диана Кюркчиева (пенсионер)..

Основни функции

Основните функции на АЦ се състоят в обучение на студентите, изучаващи астрономия, и популяризаторска дейност.

Научна дейност

Астрономическият център е партньор в подписания договор между Факултета по природни науки на ШУ и Института по астрономия с НАО на БАН, представляващ анекс на Рамковото споразумение между Българската академия на науките и Шуменския университет за съвместна образователна и научноизследователска дейност.

Екипът на Астрономическия център осъществява и активна научноизследователска дейност, свидетелство за което са публикациите в престижни международни астрономически издания. Той провежда регулярно фотометрични наблюдения в Обсерваторията Mount Suhora в Полша и спектрални и фотометрични наблюдения в Националната астрономическа обсерватория на Рожен.

Членовете на екипа на АЦ участват в разработването на международни, национални и регионални научноизследователски проекти. Те имат плодотворно дългогодишно сътрудничество още от 1987 г. с астрономическите екипи на Педагогическия университет и Ягелонския университет в Краков (Полша).

Екипът е и инициатор за откриване на новата специалност „Астрономия“ в Шуменския университет от учебната 2004/2005 г. Тя е успешно акредитирана в редовна и дистанционна форма на обучение. Специалността е единствената в Шуменския университет, която е получила акредитация в дистанционна форма на обучение.

През 2002 г. Астрономическият център е домакин на Първата национална научна конференция на Съюза на астрономите в България (САБ), посветена на 30-годишното обучение по астрономия в Шуменския университет и първата годишнина от създаването на САБ. През периода 10 – 12 май 2010 АЦ е домакин на Петата национална научна конференция на САБ, посветена на 10-годишнината от основаването на САБ и 10-годишнината от създаването на Астрономическия център на ШУ.

Екипът е сред 15-те партньора, които участват в разработването на глобалния образователен проект COSMOS, финансиран от Европейската комисия по програмата eContenplus. Априлският брой от 2010 г. на изданието Би Би Си „Sky at Night Magazine“ представя проекта COSMOS и неговите резултати. Представянето в подобно авторитетно издание е много важна основа за по-нататъшното разпространение на работата по този проект.

Популяризаторска дейност

Популяризаторската дейност на АЦ включва демонстративни астрономически наблюдения и лекции по обща астрономия. Когато има интересно астрономическо явление, Центърът осигурява свободен достъп до телескопите си.

Посещения

Нощни демонстрационни астрономически наблюдения с телескопи се провеждат по предварителна заявка с групи над 10 души срещу заплащане, определено от Академичния съвет на Шуменския университет. Наблюденията започват след свечеряване. Наблюдават се планети, Луна, двойни звезди, обекти от дълбокото небе (звездни купове, мъглявини, галактики), съзвездия.

Международна година на астрономията 2009

През 2009 г. екипът на Астрономическия център е активен участник в честването на Международната година на астрономията 2009 (МГА 2009).

В рамките на МГА 2009 в Шумен са реализирани многобройни глобални инициативи, сред които е инициативата „Галилеоскоп“, имаща за цел през 2009 г. на всеки наличен телескоп да извършат наблюдения поне 100 души. В рамките на тази инициатива през 2009 г. близо 2000 души са се възползвали от възможността да наблюдават небесните тела и астрономическите явления с телескопите на АЦ. В световен мащаб в резултат на тази инициатива над 10 млн. души са зърнали през телескоп далечния и мълчалив свят на звездите.

Честването на Международната година на астрономията в Шумен достига своята кулминация на 25 септември 2009 г., когато с пищно астро-шоу е отбелязана „Нощта на учените 2009 (Star Night)“.

10-годишен юбилей

През 2009 г. се навършват 10 г. от създаването на АЦ на ШУ. По случай юбилея на 25 септември 2009 г. пред Корпус 3 на Университета е открит слънчев часовник. Лентата е прерязана от проф. дфн Владимир Шкодров.

Студентско астрономическо общество

На 13 ноември 2010 г. студентите от специалност Астрономия създадоха Студентско астрономическо общество на Шуменския университет. Главната задача на Обществото е да популяризира астрономията в Шумен и в страната, организиране на астро сбирки и безплатни демоснтрационни астрономически наблюдения с телескопи и организиране участието на студенти в национални и международни научноизследователски проекти по астрономия.

Участие в проект на NASA и в проекта „Pan-STARRS“

От 2010 година екип от студенти в специалност „Астрономия“ на ШУ участват в международния научноизследователски проект „Астероиди убийци“ – Killer asteroid Project на NASA. Проектът има за цел проследяване на вече открити опасно близки астероиди до Земята, уточняване на орбитите им, както и откриване и проследяване на непознати обекти.

В началото на 2011 година екип от Шуменския университет участва в проекта „Pan-STARRS“ за търсене на нови астероиди с помощта на новия телескоп за космическа защита Pan-STARRS 1, който се намира на Халеакала, Хавайските острови. В рамките на този проект Сунай Ибрямов откри 3 нови астероида, които са официално признати от Центъра за малки планети в Харвард и носят обозначенията 2011 FY16, 2011 FU88 и 2011 HK35. Те са част от основния астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер. И трите астероида обикалят на разстояние около 450 млн. километра от Слънцето. След изчисляването на точните орбитни параметри на новите астероиди окривателят им може да предложи имена на астероидите.

Бъдеще

На Шуменското плато ще бъде построена астрономическа обсерватория с 40 cm телескоп MEADE. Така Шуменският университет се оформя като третия астрономически център в сраната за образователна и научноизследователска дейност (след Института по астрономия с НАО на БАН и Катедра ”Астрономия” на Софийския университет).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Астрономически център на Шуменския университет

[Hatshepsut]

Астрономическа обсерватория "Славей Златев" - Кърджали

Sajt na observatori[ta: https://obskar.com/

Астрономическата обсерватория е едно от най-интересните места за посещение в Кърджали. Чудесна възможност за едно вълнуващо "звездно пътуване", обсерваторията е отворена за посещение през цялата седмица. Астрономическа обсерватория „Славей Златев“. Намира се в парк "Простор". Носи името на н.с. Славей Златев, роден на 4 ноември 1946 г. в Кърджали. Завършва Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
През 1970 г създава Астрономическата обсерватория в Кърджали. Учредител е на кърджалийския клон на Съюза на учените в България. Член е на Европейското астрономическо общество. Научен ръководител на международен проект за разработване на космически уреди. Участва в космическите проекти “Шипка”, “Лима-Д-Р” и “Фобос”. Един от основоположниците в България на археоастрономията. Почива на 14 септември 1992.
Разполага със 150 мм рефрактор и други по-малки телескопи. Предоставя възможност за демонстрационни наблюдения на различни космически обекти. На предната фасада на сграда е изложена пластика, чийто автор е известният наш скулптор, кърджалиецът Вежди Рашидов.

Обсерваторията е отворена за посетители почти през целия ден. Ако пристигнете там през деня, физиците-астрономи ще Ви предложат наблюдение с телескоп на слънцето, а ако пристигнете вечер и небето е ясно ще имате възможността да наблюдавате звездите, планетите и съзвездията. Освен наблюдение на небесни тела, в обсерваторията разполага с конферентна зала, в която има възможност да видите и научно-популярни филми свързани с астромията. Това е една прекрасна възможност, да направите една невероятна разходка до необятния космос.
Астрономическата обсерватория е едно от най-интересните места за посещение в Кърджали. Чудесна възможност за едно вълнуващо "звездно пътуване", обсерваторията е отворена за посещение през цялата седмица.
Достъпът е свободен, но е необходима предварителна заявка

http://www.jti-rhodope.eu/poi.php?poi_id=1_853&lang=bg

Планетариумът в Кърджали вече посреща посетители


Планетариум в Астрономическа обсерватория "Славей Златев" в Кърджали

Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в Кърджали се сдоби с нов планетариум. Оборудването със съвременната техника е по проект на Министерството на образованието и науката за достъп до съвременна образователна среда, съфинансиран от община Кърджали.
Директорът на обсерваторията Агоп Узунбохосян: "Кърджалийската обсерватория винаги е била втора след Рожен, която има наблюдателен потенциал. В момента разполагаме с уреди за наблюдение и цифрови камери, които в друга обсерватория няма да намерите. Ние обогатихме нашата обсерватория с този планетариум - седем метра купол, в който можете да видите филми, които са свързани със съвременните постижения на астрономията, с история на астрономията, може да видите тези герои от древногръцките легенди."

Акоп Узунбохосян обясни, че от града трудно може да се наблюдава небето. Причините са най-вече в силните градски светлини, които пречат на преките наблюдения. Неудобство създава и фактът, че желаещите да наблюдават небето, трябва да дойдат в обсерваторията в тъмната част на денонощието. Не на последно място е и изискването да няма облаци и да не вали. В този смисъл планетариумът дава много повече възможности.

В момента се селектират филми на няколко езика, които ще бъдат представяни в планетариума. Сред първите зрители бяха децата от българското неделно училище в Одрин и деветокласници от Езиковата гимназия в Кърджали, които работят по проект за космоса в иновативната си седмица.

https://bnr.bg/kardzhali/post/101814976/planetariumat-v-kardjali-veche-posreshta-posetiteli


В Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в Кърджали бе открит дигитален планетариум

[Hatshepsut]

Народна Астрономическа обсерватория и планетаруим "Джордано Бруно" – Димитровград

Сайт на обсерваторията: https://www.naopjbruno.bg/

През 50-те и 60-те години на миналия век човечеството бележи огромни успехи в овладяването на космоса. Поради интереса към астрономията в Димитровград се заражда идеята в новостроящия се парк „Н.Й.Вапцаров” да се построи и планетариум, а началото е поставено през месец май 1959 г. На площ от 8 декара са построени две сгради – тази на планетариума и на картинна галерия. Пред централната сграда е поставен паметник на италианския философ Джордано Бруно, чието име ще носи целият комплекс. Трудът по изграждане на планетариума е доброволен, а финансовата помощ идва от Химическия комбинат – Димитровград. През пролетта на 1962 г. монтажът на телескоп система „Нютън” с диаметър е завършен и на 24 май е тържественото откриване. Любителският планетариум е първият в България, а астрономическата обсерватория – втора в страната.

Работно време:  Всеки делничен ден от 09.00 до 17.00ч.

Астрономическата обсерватория към НАОП "Джордано Бруно" разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив, където са поставени два телескопа. Единият от тях служи за ежедневни наблюдения на Слънцето на екран. Телескопът е 150/2250 "Meniscas" – Менисков-огледален телескоп тип Касегрен. Понякога при нужда от него се правят фотографии на Слънцето.

Вторият телескоп също е 150/2250 "Meniscas" и служи за нощни наблюдения и фотографиране на небесни обекти. Обсерваторията разполага и с други по-малки телескопи, фотоапарати с множество обективи и бинокли.

В обсерваторията има два учебни кабинета, където се провеждат занятията на кръжочниците. Стаите са оборудвани с различни глобуси – Baader Planetarium, Helios Planetarium, три звездни и два лунни глобуса, армилярна сфера, глобус на Земята, апарат Телурий (система Слънце-Земя-Луна). В обсерваторията се помещава библиотека, която разполага с над 3000 тома.

НАОП „Джордано Бруно” е общинско обслужващо звено в сферата на образованието. То работи в няколко направления. Едно от тях е организиране и провеждане на кръжоци по астрономия. Кръжочната дейност от своя страна включва теоретична и практическа подготовка. Това се осъществява с провеждане на учебни часове в НАОП „Джордано Бруно” и с организиране на експедиции и летни лагер – школи.

Астрономическата обсерватория към НАОП „Джордано Бруно“ разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив, (който в момента не може да бъде използван, поради амортизация на сградата). За осъществяване на наблюденията телескопите се монтират в двора на НАОП „Джордано Бруно”. При възможност всяка сряда се провеждат наблюдения на нощното небе при добри метеорологични условия.

Звездната зала на планетариума разполага с 45 седящи места. Нейният диаметът е осем метра. Първият планетариум в България е избработен в Димитровград от тогавашния главен архитект на града – Милко Миланов. Апаратът посредством 47 проектора за диафилми е показвал звездното небе на нашите географски ширини, както и положението на Слънцето и Луната, с нейните фази.


Народна астрономическа обсерватория и планетариум  (НАОП) „Джордано Бруно” е официално открита на 24 май 1962 г. Комплексът е разположен в парк „Н. Вапцаров”.

В Звездната зала на планетариума може да бъде демонстрирано изкуствено звездно небе. Диаметърът на залата е осем метра и е оборудван с апарат на фирмата „Цайс”, проектори и куполообразен екран, на който се проектира звездното небе. Визуализират се около 5000 звезди, Слънцето, Луната, планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, координатните системи, процесията на земната ос, движението на небесните обекти и други.

Капацитетът на планетариума е 45 седящи места. Той е първият открит в България планетариум, като изключително любопитен е факта, че първият апарат, с който той е работил е конструиран и изработен в Димитровград (апаратът се съхранява в обсерваторията).

Има учебен корпус, разполагащ с кабинети, зала за конференции с 60 места, специализирана астрономическа библиотека и множество астрономически глобуси и уреди, подпомагащи процеса на обучение по астрономия. В  обсерваторията се намират двата учебни кабинета, където се провеждат занятия на кръжочници. Кръжочниците участват в множеството национални и международни конкурси и олимпиади, където  печелят призови места.  Стаите са оборудвани с различни глобуси – Baader Planetarium, Helios Planetarium, три звездни и два лунни глобуса, армилярна сфера, глобус на Земята, апарат Телурий (система Слънце-Земя-Луна). Библиотека на обсерваторията разполага с над 3000 тома.

НАОП разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив за извършване на астрономически наблюдения.

В двора на обсерваторията се издига внушителен паметник на великия италиански философ  Джордано Бруно, чието име носи целият комплекс.

Обсерваторията е добре оборудвана с любителски телескопи за наблюдение на звездното небе и Слънцето. В отличните педагози он ЦПЛР  оргаизират групи за занимания по интереси, в които обучават деца и ученици от подготвителните групи на детските заведения и ученици от всички общински училища. В залата  планетариума редовно се изнасят лекции за ученици и граждани, свързани с астрономията. Астрономически наблюдения в обсерваторията се провеждат всяка сряда по време на учебната година, както и винаги когато има важно астрономическо събитие като лунно затъмнение, слънчево затъмнение, пасажи, комети, метеорни потоци и др. Достъпът за граждани е свободен.

Девизът на планетариума е: „Най-краткият път към звездите”

Директор  Димитър Кокотанеков
6404 Димитровград
парк „Никола Вапцаров“
тел.: (0391) 66797
e-mail: naopjbruno@abv.bg

https://www.dimitrovgrad.bg/bg/tsplr-naop-dzhordano-bruno/

https://opoznai.bg/view/observatoriia-djordano-bruno

[Hatshepsut]

Астрономическа обсерватория и планетариум - Ямбол

Сайт: https://aop-yambol.bg/

Началото

Идеята за изграждане на НАОП в град Ямбол възниква в период, когато се извършват епохални събития в науката - изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, полетът на първия космонавт, стъпването на човек на Луната.

Година преди откриването на НАОП - Ямбол започва подготовката за нейното създаване, оборудване и обзавеждане. Използва се опитът на изградените до този момент обсерватории и планетариуми в Стара Загора, Димитровград и Варна.

През месец март 1970 година е проектиран и изработен купол за телескопа, а през април е доставен първият телескоп - 150/2250, тип "Касегрен". От Пловдивския панаир през месец септември са доставени телескоп и планетариум ZKP - 1 "Kleines Planetarium", производство на заводите "Карл Цайс", Германия. Активна помощ за монтирането на апаратурата оказват покойният Бончо Бонев от обсерваторията в Стара Загора и Николай Петров от НАОП - Варна. Успоредно с това започват и първите извънкласни форми по астрономия. Като завеждащ НАОП е назначен Господин Момчев. Така на 21 март 1971 година акад. Бонев открива планетариума в град Ямбол.

Настояще

Планетариумът в град Ямбол е единствен в югоизточна България и ежегодно през звездната зала преминават хиляди ученици и граждани, като през годините техният брой надхвърля 500 000 души. Предлаганите 74 лекции-сеанси подпомагат усвояването на знания по роден карай, природознание, георгафия, физика, астрономия, биология и философия от първи до единадесети клас.

Астрономическата обсерватория и планетариум са утвърдени като единственото място в региона, в което се извършва масова работа по обучение и популяризиране на астрономията и космонавтиката сред всички възрастови групи ученици и граждани. За това помагат дискусиите, семинарите, лекториите, срещите с изтъкнати учени от страната и чужбина. Многобройни са музикалните вечери, промоциите на книги, изложбите на детско изобразително и приложно изкуство, гостувания на музеи и други.

С активното участие на Географското дружество в град Ямбол, съдействието на музея "Земята и хората" и БАН, към НАОП през 1996 година се създаде географски комплекс под надслов "Човекът - земята - небето", който включва сбирка от минерали, скали и учебна метеорологична площадка. От 2000 година съществува експозиция от слънчеви часовници.

В курсовете и кръжоците на НАОП са преминали стотици ученици. От тях 150 успешно са защитили знанията си и притежават свидетелство за "Астроном любител". Днес те са членове на астроклуб "Орион" и подпомагат дейността на НАОП като сътрудници.

Паралелно с учебната и популяризаторската работа, в НАОП - Ямбол се извършва и изследователска дейност. През изминалите години физиците и астрономите имат участия и публикации в национални и международни прояви - конференции, семинари, дискусии. Полезни за специалистите и учениците са контактите и съвместната работа със сродни астрономически звена у нас и в чужбина - Русия, Словакия, Белгия, Гърция, Англия и Германия.

Снимка 25г -През 1996 година Общински съвет - Ямбол награждава с почетен знак "Златен герб" НАОП - Ямбол по случай 25 годишния юбилей.

Кметът на община Ямбол Валентин Ревански и председателят на Общински съвет-Ямбол Антон Шиков присъстваха на официалното откриване на новия иновативен дигитален планетариум в Астрономическата обсерватория с планетариум в Ямбол, която е единствена в Югоизточна България.

Планетариумът е на стойност почти 141 000 лева и е закупен по спечелен проект „Дигитализация на звездната зала в АОП”.

Дигиталният планетариум е интеграция на лазерни технологии и софтуер, които позволяват сферично изображение на различни космически обекти. Новата система използва програмата „Стелариум“, която визуализира небето. Тя позволява да се избере местоположение и време за наблюдение на звездното небе, до каква гранична звездна величина да се наблюдават звездите – човек може да види до 6000. Програмата свързва звездите, показва наименованията, очертанията и картинките на съзвездията.

Обсерваторията притежава повече от 50 филма на астрономическа тематика за деца и възрастни.

Обсерватория

Астрономическата обсерватория е оборудвана с телескопи Newton Teleskop 130/650 Sph и Newton Teleskop 110/800 Sph.

Провеждат се наблюдения на Слънцето, Луната, планетите и техните спътници, звездни купове, мъглявини и други обекти и явления
Работа със звездна карта
Работа с телескоп
Наблюдения на небесни обекти и явления
Звезди и съзвездия (вечерно наблюдение) - видими за момента съзвездия. Ориентиране по небето, Луната и планетите
Слънце. Ориентиране по Слънцето
Наблюденията се провеждат при ясно време, по предварителна заявка на тел. 0888622115, 0877621587 всеки работен ден от 8:30 до 17:00 часа.

Практическите занятия и наблюденията могат да бъдат съчетани и с лекция в звездната зала.

Планетариум

Звездната зала е с диаметър 6,5 метра, разполага с 40 места. Дигиталният планетариум е интеграция на лазерни технологии и софтуер, които позволяват сферично изображение на различни космически обекти. Новата система използва програмата „Стелариум“, която визуализира небето. Тя позволява да се избере местоположение и време за наблюдение на звездното небе, до каква гранична звездна величина да се наблюдават звездите – човек може да види до 6000. Програмата свързва звездите, показва наименованията, очертанията и илюстрациите на съзвездията.

Старият проекционния апарат „Планетариум ZKP-2”, закупен от “Карл Цайс” – Иена, Германия, който 50 години е показвал космическите обекти, също е съхранен, функционира и работи. Обсерваторията притежава повече от 50 филма на астрономическа тематика за деца и възрастни.

Лекционната дейност е предназначена за подпомагане овладяването на знания за Космоса. В звездната зала се изнасят учебни, обзорни и детски лекции и програми.

Посещения по предварителна заявка на телефон 0888622115, 0877621587 всеки работен ден от 08:30 до 17:00 часа.


Новият дигитален планетариум в Ямбол беше официално открит - 2021г.

Кметът на община Ямбол Валентин Ревански и председателят на Общински съвет-Ямбол Антон Шиков присъстваха на официалното откриване на новия иновативен дигитален планетариум в Астрономическата обсерватория с планетариум в Ямбол, която е единствена в Югоизточна България.

Планетариумът е на стойност почти 141 000 лева и е закупен по спечелен проект „Дигитализация на звездната зала в АОП”, класиран с най-много точки от останалите – 96 от 100 максимални.

Валентин Ревански приветства гостите на събитието: „Искам да Ви кажа, че съм изключително развълнуван, защото това ме връща във времето преди повече от тридесет години, когато имахме организирано посещение от училище, което беше изключително вълнуващо. Тогава цяла седмица очаквах това събитие. За мен е чест по такъв приятен повод да бъда на откриването на новия ямболски планетариум, който е най-модерен в България. Благодаря на служителите наАстрономическата обсерватория и на изпълнителите за тяхната инициативност и за това, че поддържат добър диалог с Министерство на образованието и науката. Пожелавам много успехи на колектива, да продължава да работи все така, да посреща много посетители и да гледа към звездите.

Искам да пожелая на всички съграждани също да гледат към звездите, да мечтаят и да сбъдват мечтите си.“

Светлана Кънева, директор на АОП, представи пред гостите новата придобивка: „Искам да Ви благодаря, че уважихте нашето откриване на планетариума, както и нашата петдесетгодишнина. Ние сме много щастливи, че точно петдесет години след поставянето на първия планетариум в Ямбол можем да открием новия съвремененен и модерен цифров планетариум в града. Той ни дава възможност да показваме повече от 40 000 звезди, мъглявини, звездни купове, да правим „екскурзии“ до планетите от Слънчевата система, да показваме какво се е случило преди време, какво ще се случи след време. Хубавото на този планетариум е, че софтуерът му се обновява ежегодно с най-новите научни постижения. За това ние трябва да благодарим първо на Министерство на образованието и науката, че отпуснаха тази година на четири планетариума възможност да се осъвременят. Надяваме се съструдничеството да продължи и ние да използваме най-новите научни постижения.“

Светлана Кънева благодари на Община Ямбол и на изпълнителя на проекта фирма „Контракс“, която преди няколко години осъществи и дигитализацията на Културно-информационен център „Безистен“ в Ямбол. Тя връчи на представителя на фирмата удостоверение за коректен бизнеспартньор.

Дигиталният планетариум е интеграция на лазерни технологии и софтуер, които позволяват сферично изображение на различни космически обекти. Новата система използва програмата „Стелариум“, която визуализира небето. Тя позволява да се избере местоположение и време за наблюдение на звездното небе, до каква гранична звездна величина да се наблюдават звездите – човек може да види до 6000. Програмата свързва звездите, показва наименованията, очертанията и картинките на съзвездията.

Старият планетариум, който 50 години е показвал космическите обекти, също е съхранен, функционира и работи.

Обсерваторията притежава повече от 50 филма на астрономическа тематика за деца и възрастни.

Планетариумът е отворен всеки работен ден след предварителна заявка за посещение. През юли ще бъдат организирани летни занимания с групи от по десет ученици, а от септември ще се посещава и от възрастни любители на астрономията.

https://yambol.bg/news/noviat-digitalen-planetarium-v-yambol-beshe-ofitsialno-otkri

Ямболската астрономическа обсерватория стана на 52 години

В деня на пролетното равноденствие своя 52-ри рожден ден отбелязва Ямболската астрономическа обсерватория.
Тя е открита на 21 март 1971. В нея звездите винаги са на една ръка разстояние, а планетите изглеждат близки и гостоприемни.

Директорът на обсерваторията Светлана Кънева е убедена, че преди повече от половин век е взето едно от най-правилните решения за града, а именно тук да има астрономическа обсерватория.

Преди две години в ямболската обсерватория и планетариум е извършена революция, всичко е цифровизирано, казва Светлана Кънева.

Любопитен факт е, че само на няколко километра от съвременната обсерватория в Ямбол има друга обсерватория. Тя е от времето на траките и се намира на Зайчи връх в античния град Кабиле, което е едно от любимите места за Светлана Кънева.

След разходката до Кабиле се връщаме в Ямбол, за да разберем какво можем да видим на вечерното небе през дните преди пролетното равноденствие?

"Орион се вижда много красив. Той изгрява веднага след залеза, така че може да се наблюдава". Небето всяка вечер е различно, казва още Светлана Кънева.

Посещаемостта в планетариума е голяма, но какво прави впечетление през оследните години?

Много младежи от различни училища в Ямбол също са сред редовните посетители. Някои от тях са записани и в курсовете по астрономия. Какво ги е довело тук?

"Любопитство към нещо, което е по-далече от земята."

Има ли според тях живот на другите планети и какви са техните обитатели?

"Замислям се, представям си понякога."

И отново на Земята и към отбелязването на 52 рожден ден на обсерваторията. А той ще бъде посрещнат на ембематичния за Ямбол хълм Боровец, който е и най- високото място в равниния град.

https://bnr.bg/post/101795539/ambolskata-astronomicheska-observatoria-stana-na-52-godini

[Hatshepsut]

Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

Планетариумът на Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ (ВВМУ) е най-големият на Балканския полуостров и е една от най-впечатляващите забележителности на град Варна. Проекционният апарат е произведен от фирмата „Карл Цайс“ – Йена / Германия.

Строителството на Планетариума започва през 1982 година. Сградата има много интересна архитектура, която отговаря на изискванията за звездна зала с проекционна апаратура. На първия етаж се намира музейна експозиция, представяща историята на ВВМУ. На втория етаж е разположена звездната зала.

Първото представление в звездната зала е на 12 април 1985 г. Първият директор на Планетариума е капитан Димитър Симеонов. В звездната зала се провежда обучението по дисциплината „Астронавигация“ в катедра „Корабоводене“ на ВВМУ, в рамките на която курсанти и студенти изучават звездите като главни обекти за наблюдение при определяне мястото на кораб.

Звездната зала на Планетариума е с диаметър 18 метра. В залата са монтирани 120 въртящи се стола, които позволяват наблюдение на звездното небе във всички посоки. В залата е монтиран проекционен проектор за космически полети от типа RFP DP, който пресъздава точно звездното небе и фигурите на съзвездията.

С негова помощ могат да се проследят върху небесната сфера денонощното и годишното движение на Слънцето, на Луната и на планетите. Проекционният апарат се върти около четири оси и това позволява да се демонстрират основните елементи на небесната сфера и да се решават астро-навигационни задачи.

Проектор RFP-DP

Планетариумът има възможност да покаже пътуване до южния полюс и да се разгледат звездите и съзвездията от южното небе. В звездната зала може да се демонстрират пътувания в Космоса, да се разгледа Слънчевата система от милиони километри, да се разгледат четирите Галилееви спътници, обикалящи около Юпитер. Специална видео и звукова апаратура създават визуален и акустичен комфорт в звездната зала.

Панорамната демонстрация на звездното небе върху полу-сферичния екран създава пълна илюзия за наблюдаване на истинско звездно небе, което може да се вижда само в ясна безлунна нощ, далече от светлините на градовете. Специална проекционна панорама създава илюзията, че сме в центъра на Варненския залив. Тя е създадена по оригинални фотографии на Варненския залив, направени през 1985 година от капитан Симеонов. По време на звездните представления лунната проекционна панорама пресъздава повърхността на Луната. Третата проекционна панорама създава картината на южния полюс.

Продължителността на всяка звездна демонстрационна програма е 40 минути, като се ползват езиците български, английски, немски, френски, руски, румънски, шведски и финландски.

В Планетариума се провежда обучение по физика и астрономия на ученици от първи до дванадесети клас.

Планетариумът се използва активно от Студентското Астрономическо общество и от Студентското Космическо Общество на ВВМУ.

Студентско Космическо Общество

Върху външната стена на звездната зала има уникален, много красив стенопис. Негов автор е художникът Даниел Божков.

Стенописът в планетариума

Стенописът представя по изключително красив начин еволюцията на живота на Земята. Коментар в началото на работата му гласи: „Искам това да бъде една сага за живота върху Земята – от първата клетка до втурването му в Космоса! Земята е оазис всред една невъобразимо голяма звездна пустиня. В него главният актьор е Човекът. Ще изключа Човека. Ще изключа човешки фигури! Ще оставя само Човешкия дух!” Звездното небе чрез фигурите на съзвездията също са част от стенописа. Те леко прозират зад кадифето на звездното небе.

Над вратата на Планетариума е нарисувана хелиоцентричната система на Коперник – един от върховете в астрономическите познания на човечеството.

Планетариумът е отворен за посещения от граждани и туристически групи за звездни демонстрации, учебни лекции, конференции и културни проекти.

Накратко за планетариума

Местоположение:    Варна, България
Собственост:    Държавен
Ръководител:    Доц. д-р Веселка Радева
Открит:    12 април 1985 г.
Размер на купола:    18 метра
Брой места:    120
Проектор:      Zeiss RFP DP
Официален уебсайт:    www.naval-acad.bg

https://bg.wikipedia.org/wiki/Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

[Hatshepsut]

Обсерваторията в Рожен с ден на отворени врати на 8 юни


Снимка от обсерваторията в Рожен

Националната астрономическа обсерватория в Рожен обявява ден на отворените врати на 8 юни, неделя.

По традиция той съвпада с деня Петдесетница, който е храмов празник на параклиса „Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на 2-метровия телескоп.

Обсерваторията ще е отворена между 10:00 и 16:00 часа.

За поредна година най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания ще е с вход свободен за посетителите и ще им предостави възможността да се запознаят с дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО Рожен, и разходка по външната му тераса.

Денят на отворените врати предоставя възможност на посетителите да получат отговори на вълнуващите ги въпроси, свързани с Космоса от астрономи от института. Те ще разкажат и за най-новите научни задачи, по които работят в момента.

Преди близо две години бе официално открит най-новият до този момент, 1,5-м телескоп „AZ 1500“. Той бе изграден по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН. Модерното съоръжение позволява дистанционно управление без присъствието на оператор в напълно автоматизиран режим на наблюденията на звездното небе.

https://nauka.offnews.bg/kosmologia/observatoriata-v-rozhen-s-den-na-otvoreni-vrati-na-8-iuni-201924.html

[Hatshepsut]

От Родопите до ръба на галактиката: Телескопите на Рожен вдигат поглед към кометата 3I/ATLAS

На върха на Родопите, с очи към звездите, българските учени изследват космически пътници като кометата 3I/ATLAS – събитие, което се случва веднъж на поколение.
Всяка нощ, когато времето е ясно, когато няма облаци и висока влажност в Националната астрономическа обсерватория в Рожен настъпва оживление. Астрономи и оператори отварят всеки един голям професионален телескоп, за да изследват небето.

Комети, астероиди, променливи звезди и мъглявини – всички тези обекти са част от наблюдателната програма на Националната обсерваторията. Най-интересният междузвезден посетител през тази година е комета, която носи уникална информация за състава на веществото извън Слънчевата система, както и за процесите протекли при образуването на малките тела в звездна система, различна от нашата.

Астрономът Милен Минев е човекът, който отговоря и оперира на новия и супер модерен телескоп в НАО-Рожен.

Пред БГНЕС Минев сподели за най-интересния обект, наблюдаван в обсерваторията в Родопите от началото на 2025 година – кометата 3I/ATLAS, третият (предните две комети – Оумуамуа и 2I/Борисов, са от 2017 и 2019 г.) потвърден междузвезден обект, който някога сме засекли да преминава покрай Слънцето.

Въпреки че на пръв поглед името ѝ не предизвиква вълнение, кометата привлича интереса на изследователите от различни направления на астрономията – от небесна механика и еволюция на звездните системи, до екзопланети, физика и химия на космоса още в началото на месец юли.

Първите наблюдения на кометата от обсерваторията в Рожен са направени в нощта на 4 юли. Тогава са включени и двата телескопа – най-новият 1.5 m ASA AZ1500 телескоп и най-старият - 50/70 cm Schmidt телескоп.

„3I/ATLAS е едва третият такъв обект, който е наблюдаван. Интересното е, че тази комета не се е образувала около нашата Слънчева система, образувала се е около друга звезда, пропътувала е огромно разстояние и сега преминава през нашата слънчева система и имаме възможността да я изследваме“, обясни още Милен Минев.

В продължение на 5 години Минев е оператор на двуметровия телескоп в НАО Рожен, най-големият телескоп в Югоизточна Европа. Сега държи ключа от роботизирания "малък“ телескоп, който обсерваторията има благодарение на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2020 - 2027 г..

Откакто е завършил Астрономия в Софийския университет Милен е управлявал различни телескопи, включително и в чужбина.

„Новият телескоп е един доста сериозен инструмент за наблюдения и с него буквално може да наблюдаваме всичко – астероиди, комети, галактики, променливи звезди, разширяване на мъгляви“, заяви астрономът.

Наблюденията на 3I/ATLAS продължават – както от Рожен, така и от различни краища на света, откъдето е възможно проследяването ѝ. И ако този космически пратеник от друга звездна система предизвиква такова вълнение сред учените и любителите на небето, то няма как да не попитаме Милен какво мисли за съществуването на НЛО.

„Астрономите, на които работата ни е да наблюдаваме по цяла нощ небето, не сме засичали неидентифициран летящи обекти“, отговаря той с усмивка. | БГНЕС

https://www.bgnes.bg/ot-rodopite-do-raba-na-galaktikata-teleskopite-na-rojen-vdigat-pogled-kam-kometata-3i-atlas

[Hatshepsut]

Най-старата обсерватория в България отново отвори врати

Световният ден на астрономията се отбелязва два пъти в годината – през пролетта и през есента

В Есенния световен ден на астрономията, след ремонт и реставрация, най-старата обсерватория в България – Астрономическата обсерватория на Софийския университет, отново отвори врати, предаде репортер на БГНЕС.

Световният ден на астрономията се отбелязва два пъти в годината – през пролетта и през есента, като конкретната дата варира всяка година, тъй като се свързва с приближаването на Луната до Земята.

Тази година отбелязваме Есенния световен ден на астрономията на 27 септември, като столичани и гостите на града могат безплатно да посетят и видят реставрираната Астрономическа обсерватория на Алма матер. 

„От много години екипът на Катедра „Астрономия“ и на обсерваторията се борим да се случи този ремонт. За щастие, трудностите, които имахме в миналото, вече са история. Близо 3 години продължи ремонтът. Реално от април месец 2023 г. обсерваторията бе затворена до този момент. Отново вече може да я отворим за посетители, за студенти, за различни мероприятия, които провеждаме тук, като кръжок по астрономия, отворени врати, като днешния прекрасен повод – Есенния световен ден на астрономията“, заяви пред БГНЕС ръководителят на Астрономическата обсерватория Евгени Овчаров.

Инициативата за пролетния и есенния ден на астрономията започва от любители астрономи някъде в САЩ през 1970-те години на миналия век и преди повече от 20 години добива световен характер. „Пролетта в края на април – началото на май, когато Луната е в първа четвърт и есента в края на септември – началото на октомври отново Луната трябва да е в първа четвърт, така че да можем да погледнем и Луната, и обекти от по-далечното небе. Така се избират тези дати“, обясни Овчаров и отбеляза, че много обсерватории и организации с любителите астрономи по света отбелязват този ден.

А основната идея на този ден – пролетният и есенният, е астрономите да извадят телескопи и да покажем на хората красотата на нощното небе. „Разбира се, това сме го планирали и днес. Но, за съжаление, метеорологичната обстановка не е точно с нас, има облаци. Разбира се, имаме готовност да погледнем към небето, ако те се разкъсат“, каза ръководителят на Астрономическата обсерватория на СУ.

На въпроса ако облаците се разкъсат, какво може да се наблюдава тази вечер, той посочи: „В по-късните часове, след 20 ч., планетата Сатурн се вижда в момента, макар и ниско на изток – от обсерваторията имаме видимост в тази посока, и някои обекти от по-далечното небе, доколкото позволяват светлините и прахът над София, защото чак толкова красиво няма как да ги видим, колкото от обсерваторията в Рожен, например.“

Сградите на Астрономическата обсерватория са пет.

В голямата сграда се намира лекционната зала. „В момента там сме обособили една изложба, както и в коридора. Преди около година заработи новия 1,5-метров телескоп на Националната обсерватория – Рожен и има изложба с астрофотографии, правени с този телескоп. Също така някои инструменти показваме, които използваме в нашите практики със студенти, обучение на ученици“, разказа Овчаров.

В следващата зала е показан макет на мисията на космическия апарат „Нови хоризонти“, която пътува до Плутон и доста отвъд Плутон. „В третата зала представяме различни стари инструменти, които са работили тук в обсерваторията, от времената, когато се е работило с т.нар. фотографски плаки. В големия купол на обсерваторията – може би най-голямата атракция за хората, е старецът, както го наричаме – най-старият телескоп на постоянен фундамент в България“, посочи той и добави, че на първия етаж е разположена част от една изложба на любителите астрономи в България „Звездно общество“, които са дарили на обсерваторията част от техните кадри.

В старата сграда също може да се влезе. „Половината от сградата е достъпна с импровизирана изложбена част със стари документи, стари инструменти, които са от самото начало на обсерваторията, още от XIX век“, разказа ръководителят на Астрономическата обсерватория.

Останалите две сгради предстои да бъдат отворени. „Малкият купол, където ще монтираме съвременни телескопи. Меридианният кръг, който също е реставриран напълно – това е много важна сграда, защото там е имало специален инструмент, с който е наблюдавано нощното небе, сверяван е прецизен часовник и оттук е давано точното време за цяла България“, каза още Овчаров и поясни, че службата за точно време е била в обсерваторията до 1986 година.

Ръководителят на Астрономическата обсерватория обърна специално внимание и на фонтана със скулптурата на Васил Зидаров, който отново е действащ, като уточни, че фонтанът не е работил от десетилетия, но сега е напълно реставриран. Овчаров разказа и повече за скулптурата, която представлява едно момче, което държи Комета и е седнало върху Земята. „Кометите смятаме, че са донесли водата на земята и в известен смисъл са символ на живота, така че този фонтан също е пряко свързан с обсерваторията“, отбеляза той.

Овчаров сподели, че с колегите му са изключително щастливи, че най-сетне могат отново да ползват обсерваторията в пълния ѝ блясък и имат възможност да отворят врати с такова събитие, каквото е Есенният световен ден на астрономията.

„Надявам се да се разкъсат и облаците, за да погледнем небето“, каза той в заключение. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/nay-starata-observatoriq-v-balgariq-otnovo-otvori-vrati