Космическитѣ постижения на България

[Hatshepsut]

Космическите постижения на България

Проектът на Илън Мъск, който преди дни привлече световното медийно внимание, бе поредното доказателство, че човешкият интелект не познава граници. Дори когато необятното пространство на Космоса трябва да бъде достигнато и изследвано. Участието на трима българи в мисията на SpaceX стана още една причина името на страната ни да остане изписано със златни букви в космическата история. Но с това далеч не се изчерпват постиженията на българската космонавтика, застанала редом до водещите сили в областта в лицето на СССР и САЩ. Ето какви висоти сме достигнали по пътя на своето космическо развитие.

Виден Табаков – българинът в НАСА

В сенките на космическите програми остава личността Виден Табаков. През 1948 г.  емигрира в Аржентина. Там участва в разработването на свръхзвуков самолет. През 1958 г. става професор по космическо инженерство в Универститета в Синсинати, САЩ. По-късно е съветник и изпълнител към НАСА. Емиграцията по време на социализма става причина за издаването на смъртна присъда. Завръщането му на българска територия е невъзможно.

В края на 30-те години на XX век учи в Прага, но Втората световна война обаче осуетява плановете му. Докато Вернер фон Браун го открива и настоява да бъде негов научен ръководител. Следва преместване в немския университет. В Берлин завършва аеронавтика. Спасение след войната намира в Аржентина, тъй като в България е обявен за невъзвращенец. Политическата обстановка в Германия не му позволява той да живее и там.

Като част от екипа на НАСА взема участие в опитите за изстрелване на ракетите „Сатурн“ и създаването на космически кораб по програмата „Аполо“. Може да се стигне до заключението, че Табаков е един от българите, сбъднали американската мечта. Това е така, защото на него се дължи голяма част от успеха на „Аполо 11“.

Първите опити за създаване на ракети по програмата, изпратила първия човек на Луната, са неуспешни. Когато ракетите е трябвало да бъдат изстреляни, те се стапяли от високата температура. Когато Табаков се присъединява към екипа на Фон Браун, успехите вече са факт. Българинът е измислил сплав, която не се топи. Това води до произнасянето на прочутата фраза на Армстронг. През 1992 г. е отменена смъртната присъда на Табаков и той се завръща в България.

Има и още...

Георги Иванов 

Името му е всеизвестно, а личността няма нужда от дълго представяне. Влечението му към необятностите на космоса започва още през 1964 г., когато е 24-годишен. Тогава завършва Военното училище в Долна митрополия, а специалността му е инженер-летец.

След това идва историческата дата 1 март 1978 г. На този ден Иванов е избран за космонавт по програмата Интеркосмос – тогава една от гордостите на Съветския съюз. Подготовката за дългоочаквания полет протича в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. Събитията протичат едва 10 години след смъртта на Гагарин.

На десети април 1979 г. е изстрелян в орбита космическият кораб „Союз 33“. Екипажът, под командването на Николай Рукавишников, е международен. Полетът обаче не протича безпроблемно. Поради неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция, а сближаването им протича с неочаквано висока скорост. Вследствие на това прогаря една от страните на горивната камера на основния двигател. Скачването вече е непостижимо. Наложително е корабът да бъде приземен. Това се случва в близост до Джезказган, казахстански град.

Въпреки кризисната ситуация екипажът е направил 31 пълни обиколки около Земята в рамките на 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Стига се до извода, че програмата е послужила за по-нататъшното развитие на космическите полети, провеждани под патронажа на СССР. Българският принос в космическия живот е безспорен. Георги Иванов получава редица отличия, най-значими сред които са „Герой на Народна Република България“ (1979 г.), „Герой на Съветския съюз“ (1979 г.) и орден „Стара планина“ от първа степен (2004 г.).

Вероятно забравен остава фактът, че Иванов е народен представител в 8-ото и 9-ото Народно събрание, както и в 7-ото Велико народно събрание (в периода 1981 – 1991 г.). През 90-те години на XX век основава и свой бизнес.

Има и още...

Александър Александров

Това е името на втория българин, полетял в космоса. Също като Иванов и Александров завършва специалността летец-инженер, а до 1978 г. служи като пилот в бойните части на Военновъздушните сили. През 1977 г. е включен в космическата програма „Интеркосмос“ заедно с Георги Иванов. При полета през 1979 г. е избран за негов дубльор.

С това не се изчерпва кариерата на космонавта. През 1988 г. става факт споразумението между България и СССР за изпращане на втори космонавт извън орбита. С това през юни същата година Александров става вторият българин, излетял в космоса. Приносът му към космонавтиката продължава с провеждането на 59 експеримента по време на полета. Един от тях е тестване на български храни за космонавти.

Изстрелването на втория ни космонавт става и медийно събитие. Прецедент е осъществяването на телемост по време на полета между Тодор Живков и Александър Александров, предаван в реално време по БНТ. Впоследствие Александров е удостоен с „Герой на Съветския съюз“ (1988 г.) и орден „Стара планина“ (2003 г.).

Има и още...

Българското участие в SpaceX и приложението за космонавтика

Преди дни разбрахме за най-новото ни космическо постижение. Стана ясно, че Кирил Дончев, Маргарита Маринова и Орлин Велев стоят зад работата по изстрелването на ракетата на SpaceX в Космоса. Маринова отговаря за разработката на двигателните системи на ракетите. Велев пък е доктор по компютърни науки и от три години работи за компанията на Илън Мъск. Кирил Дончев е директор по наземните операции при подготовката на изстрелването на капсулата Dragon.

Още една българска следа в съвременната космонавтика е наскоро разработеното приложение Spaceport . То е създадено с цел космически изследвания и съдържа видеотека с повече образователни клипчета от сайтовете на НАСА и Европейската космическа агенция взети заедно. Там има над 400 видеолекции, които са преведени на български, и съдържат информация относно прогреса в космическите изследвания.

Създателите на приложението твърдят, че космическото пространство е новата загадка пред човечеството и затова интересът към него нараства. Мобилната апликация ще задоволи както детското любопитство, така и интересите на лидерите в икономически силните страни. Към момента приложението е налично само в App Store.

Има още...

Производство на космическа храна

Таратор, супа топчета, сарми, чушки със сирене. Вероятно всеки от нас обича поне едно от тези ястия. Оказва се, те намират място не само на нашата трапеза, а и са част от менюто на космонавтите. Още по-интересно е, че България е третата страна производител на космически храни в света. Останалите две, както можете да се досетите, са САЩ и Русия, чиито космически програми са еталон за престиж.

   

Производството на космическите храни продължава и до днес, а техни „готвачи“ са учените в Института по криобиология и хранителни технологии към БАН. Храните са изсушени по такъв начин, че да запазят своите хранителни свойства, но и да бъдат лесни за транспортиране и дълготрайни. Към днешна дата този тип храни са предназначени не за космонавти, а за алпинисти и дори хора с редки заболявания.

https://momichetata.com/obshtestvo/kosmicheskite-postizheniya-na-blgariya-koito-ni-karat-da-se-gordeem

Постиженията на България в Космоса. Поглед през бюлетините на БТА

[Hatshepsut]

Космонавтика в България

Космонавтиката в България води началото си от космическите изследвания в страната, чиито върхове са полетите с български космонавти през 1979 и 1988 г.

Народна република България е единствената държава от членовете на международната програма „Интеркосмос“, която е изпратила 2 космонавти в Космоса на околоземна орбита. В подготовката активно участва и тогавашната Централна лаборатория за космически изследвания (днес Институт за космически изследвания и технологии) на Българската академия на науките.

Изследвания

Координирани космически изследвания в България на практика започват от създадената (1969) Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала (1974) в Централна лаборатория за космически изследвания и преобразувана (1987) в Институт за космически изследвания, по-късно влят в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.

ИКИТ на БАН участва в изготвянето на апаратура и експерименти чрез космически летателни апарати (спътници, кораби, станции и др.) по редица програми и проекти.

Космонавти

Предистория

През август 1964 г., на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски, военният аташе при посолството на Народна република България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той даже представя възможните 4 кандидати (летци от българските ВВС) за такъв полет: това са 3 братя Стаменкови (Стаменко, Карамфил и Евгений; техният 4-ти брат Крум тогава вече е в запаса и лети в селскостопанската авиация), и съпругът на тяхната сестра. През 1964 г. това обаче е невъзможно, Съветският съюз все още няма подходящ космически кораб за подобни полети.

Първи набор

Мечтата за изпращане на космонавти става реалност през 1977 г., когато в рамките на програмата „Интеркосмос“ втората група (след първата: Чехословакия, Полша, ГДР) страни (състояща се от България, Куба, Монголия, Румъния, Унгария), изпраща своите кандидати за космонавти в съветския Център за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“.

Подборът за първия набор български космонавти започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование (училището го дава от 1964 г.) и поне 3 години летателен стаж.

Заявление подават стотици военни летци. Първият подбор е през лекарската комисия в България. Успешно преминалите се изпращат за обстойно изследване във Военно-медицинската академия в София, което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията са твърде строги и кандидатите силно оредяват, се налага да се увеличи възрастовата граница. Така е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. Следва нов подбор, който съкращава кандидатите до 4 души:

Александър Панайотов Александров
Георги Любенов Йовчев
Георги Иванов Какалов
Иван Наков

Подбраните кандидати, в екип с началник-щаб на Националната комисия по програмата на Българска Космонавтика Йордан Миланов заминават за Москва. Съветските лекари откриват на Георги Йовчев сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че двойката ще включва:

Георги Иванов Какалов – основен кандидат,
Александър Александров – дубльор.

Поради неприятното значение на руски на фамилното име Какалов на основния кандидат се решава за фамилия да бъде ползвано неговото бащино име Иванов.

Втори набор

България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. Протокол за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г.

Решено е финансирането да се уреди чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона валутни лева (14 милиона долара по тогавашния курс), което да се предаде на СССР. Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на НРБ. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души:

Александър Александров
Пламен Александров
Красимир Стоянов
Николай Райков

В Москва съветските лекари откриват проблеми на Пламен Александров и групата остава в състав от 3 души. Окончателно са избрани 2 кандидати:

Александър Александров – основен кандидат,
Красимир Стоянов – дубльор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Космонавтика в България

[Hatshepsut]

Институт за космически изследвания и технологии

Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ) извършва фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии.

За повече от 40-годишната си история ИКИT – БАН има значителни постижения в областта на космическите изследвания – създадени и изведени на орбита са повече от 150 научни прибора и апаратури и са проведени десетки космически експерименти по програмата ИНТЕРКОСМОС и други национални и международни програми. С изстрелването на първия български космически прибор П-1 през 1972 г., България става 18 -та космическа държава в света.

Активното разработване на редица направления в космическите изследвания довеждат до създаването на научна програма и апаратура за експерименти за двата спътника «Интеркосмос България – 1300» и «Метеор-Природа».

ИКИT – БАН участва в подготовката и разработването на научните програми на двата космически полета с участието на българските космонавти Георги Иванов (1979 г.) и Александър Александров (1988 г. – програма “Шипка”), с които нашата страна се нарежда на 6- то място в света, имаща космонавти.

Научноизследователска дейност

Основни направления на научноизследователската дейност са:

Слънчево-земна и космическа физика (слънчев вятър, магнитосферно-йоносферна физика, физика на високата и средната атмосфера, космическо време);
астрофизика на високите енергии, галактически космически лъчи;
медико-биологични изследвания, космически биотехнологии, хелиобиология, телемедицина;
създаване, развитие и трансфер на методи, средства и технологии за дистанционни изследвания на Земята, регионален и глобален мониторинг на околната среда и сигурност;
изследвания за получаване и приложение на нови свръхтвърди материали; разработване на иновативна аерокосмическа техника и технологии, както и трансфера им в икономиката.
По проект на PHARE в Института е създаден „Център за трансфер на аерокосмически технологии”, който е предназначен за скъсяване на пътя от иновацията до внедряването в производството, както за наши разработки, така и за иновации от страната и чужбина. Центърът е включен в мрежата на всички подобни центрове за иновации и трансфер от Европа и света.

Изобретателска и патентна дейност

Институтът за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) има многогодишни традиции и успехи в изобретателската и патентна дейност. Това до голяма степен се мотивира и провокира от обекта и методите на аерокосмическите изследвания и технологии, от необходимостта да се прилагат и нетрадиционни методологични и технически решения, и не на последно място от афинитета на нашите учени и специалисти към иновации.

В продължение на около 45 години учени от Института са създали повече от 100 разработки, получили авторски свидетелства и патенти за изобретения, както и над 15 свидетелства за регистрация на полезни модели. Наши патенти са регистрирани освен в България, също и в САЩ и Украйна. Патенти на учени от ИКИТ-БАН са обявени от Патентно ведомство на Република България като „Изобретение на месеца“ и са номинирани за „Изобретение на годината“.

С наши изобретения и полезни модели сме участвали в десетки национални, международни и световни иновационни форуми в България, Русия, Белгия, Португалия, Сърбия, Македония, Полша, Тайван, Кувейт и др. От почти всички участия са получени златни, сребърни и бронзови медали, дипломи и грамоти, както и специални купи за цялостно изобретателско творчество.

Двама изобретатели от Института са носители на званието „Почетен изобретател“ и са вписани в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“.

Образователна дейност

ИКИТ притежава институционална акредитация за обучение на докторанти по следните програми:

Астрофизика и звездна астрономия
Физика на океана, атмосферата и околоземното пространство
Дистанционни изследвания на Земята и планетите
Динамика, балистика и управление полета на летателни апарати
Автоматизирани системи за обработка и управление на информация
Към момента в ИКИТ се обучават 25 докторанти.

Създадени са специализирани докторантски курсове по „Основи на дистанционните изследвания” и „Природни бедствия и екологични катастрофи” и специализирани курсове теоретическа и практическа подготовка на оператори на БЛА.

Провежда се образователната инициатива “Космическо училище” за запознаване на учениците, които проявяват интерес към науките, свързани с Космоса и наблюдението на Земята, със съвременните достижения в областта на аерокосмическите изследвания и технологии.

https://www.bas.bg/?page_id=7626

Институтът за космически изследвания и технологии при БАН на 55 години, 100% будни–22.10.2024 по БНТ

[Hatshepsut]

ОТБЛИЗО - ГЕОРГИ ИВАНОВ - Космически разкази от първо лице

Част 1

Част 2

Част 3

ИЗЛИТАНЕТО НА ВТОРИЯТ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТ АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ 07.06.1988 ГОДИНА

Директно: Българският космонавт Александър Александров - 30 години след полета в Космоса

[Hatshepsut]

България влиза в орбита със собствени сателити и амбиция за космическа агенция

Бългapия ce пoдгoтвя дa нaпpaви нaй-cepиoзния cи xoд в cфepaтa нa ĸocмичecĸитe тexнoлoгии oт дeceтилeтия нacaм. Cтpaнaтa щe извeдe в opбитa coбcтвeнa cиcтeмa oт caтeлити, пpeднaзнaчeни зa cтpaтeгичecĸo нaблюдeниe, yпpaвлeниe нa pecypcи и зaщитa пpи бeдcтвия. Πpoeĸтът, ĸoйтo щe бъдe финaлизиpaн в paмĸитe нa cлeдвaщитe двe гoдини, пpeдвиждa дъpжaвнa инвecтиция дo 35 милиoнa лeвa и ce oчaĸвa дa бъдe oфициaлнo oбявeн тaзи eceн.

„He cтaвa дyмa зa мeгaлoмaнcĸи ĸocмичecĸи пpoeĸти, a зa пpaгмaтичнa и дocтъпнa caтeлитнa инфpacтpyĸтypa c peaлнa пoлзa зa дъpжaвнитe инcтитyции“, пoдчepтa вицeпpeмиepът и миниcтъp нa инoвaциитe и pacтeжa Toмиcлaв Дoнчeв пo вpeмe нa иĸoнoмичecĸa диcĸycия в cгpaдaтa нa миниcтepcтвoтo.

Opбитaлнa миcия c яceн фoĸyc

Hoвитe caтeлити щe бъдaт paзпoлoжeни в ниcĸoзeмнa opбитa и щe oбcлyжвaт ĸлючoви бългapcĸи миниcтepcтвa, cpeд ĸoитo Mиниcтepcтвoтo нa вътpeшнитe paбoти, Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa, Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe и Mиниcтepcтвoтo нa oĸoлнaтa cpeдa и вoдитe. Te щe бъдaт изпoлзвaни зa мoнитopинг нa пpиpoдни бeдcтвия ĸaтo пoжapи и нaвoднeния, ĸoнтpoл нa зaмъpcявaнeтo, oцeнĸa нa зeмeдeлcĸи плoщи и пoдпoмaгaнe нa нaциoнaлнaтa cигypнocт чpeз нaвpeмeннa caтeлитнa инфopмaция.

Cпopeд дyмитe нa Дoнчeв, нaзeмният цeнтъp зa yпpaвлeниe нa caтeлититe щe бъдe „ceмпъл, нo фyнĸциoнaлeн“, c яcнo дeфиниpaни нивa нa дocтъп дo дaннитe и възмoжнocти зa бъpзa peaĸция пpи ĸpизи.

Kъм бъдeщa ĸocмичecĸa aгeнция

Mиcиятa пo извeждaнe нa caтeлититe e caмo пъpвaтa ĸpaчĸa в aмбициoзния плaн зa cъздaвaнe нa Бългapcĸa ĸocмичecĸa aгeнция. Maĸap вce oщe дa нямa тoчнa вpeмeвa paмĸa, Дoнчeв пoтвъpди, чe пpaвитeлcтвoтo paзглeждa тoзи пpoeĸт ĸaтo ocнoвa зa дългocpoчнa ĸocмичecĸa cтpaтeгия. Aгeнциятa щe игpae цeнтpaлнa poля в ĸoopдиниpaнeтo нa бъдeщи миcии, мeждyнapoдни пapтньopcтвa и yчacтиe нa бългapcĸи ĸoмпaнии в глoбaлния пaзap нa ĸocмичecĸи тexнoлoгии.

Изявлeниeтo нa вицeпpeмиepa бeшe нaпpaвeнo в ĸoнтeĸcтa нa пo-шиpoĸa диcĸycия зa eвpoзoнaтa и иĸoнoмичecĸитe възмoжнocти пpeд Бългapия. Πoдчepтa ce, чe изгpaждaнeтo нa ĸocмичecĸи ĸaпaцитeт e нe caмo тexнoлoгичнa, нo и иĸoнoмичecĸa cтъпĸa нaпpeд – cъc cepиoзeн пoтeнциaл зa paзвитиe нa инoвaциитe, cтapтиpaщитe ĸoмпaнии и нayчнo-изcлeдoвaтeлcĸaтa дeйнocт y нac.

Toзи cтpaтeгичecĸи пpoeĸт идвa в мoмeнт, ĸoгaтo eвpoпeйcĸитe дъpжaви зacилвaт aнгaжимeнтa cи ĸъм нeзaвиcим дocтъп дo ĸocмичecĸи тexнoлoгии и coбcтвeнa инфpacтpyĸтypa зa нaблюдeниe. Бългapия яcнo зaявявa, чe нямa нaмepeниe дa ocтaнe нa cĸaмeйĸaтa нa зpитeлитe.

Oт Бaйĸoнyp дo Бългapия – нoвa глaвa в ĸocмичecĸaтa ни иcтopия

Иcтopичecĸи, Бългapия имa тpaдиции в изcлeдвaнeтo нa Kocмoca – cтpaнaтa e cpeд мaлĸoтo, изпpaтили ĸocмoнaвт в opбитa и paзpaбoтили xpaнa зa ĸocмичecĸи миcии. Ho нoвият caтeлитeн пpoeĸт e шaнc зa възpaждaнe нa тaзи aмбиция в ĸoнтeĸcтa нa 21-ви вeĸ – нe ĸaтo чacт oт бившия cъвeтcĸи блoĸ, a ĸaтo aĸтивeн члeн нa EC c дocтъп дo тexнoлoгични, нayчни и индycтpиaлни pecypcи.

Oчaĸвa ce в xoдa нa peaлизaциятa дa ce вĸлючaт и yнивepcитeти, нayчни инcтитyти и инoвaтивни бългapcĸи ĸoмпaнии. Taĸa caтeлититe, ĸoитo щe ce пoзициoниpaт нaд нaшaтa cтpaнa, мoгaт дa ce пpeвъpнaт нe caмo в oчи oт opбитa, нo и в cимвoл нa eднo нoвo бългapcĸo тexнoлoгичнo caмoчyвcтвиe.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

България стана космическа сила. Имаме сателит, за който всички мечтаят

Максим Заяков, основател на Bulgaria Sat, и Пламен Петков разказват за българския спътник, който гледа към Иран, Газа и Украйна едновременно и осигурява защитена комуникация за правителства, дипломати и армии

Има една сфера, в която малка България е сред лидерите в света. И тази сфера е една от най-важните днес, а ще става още по-важна в бъдеще.

България е една от много малкото страни в света, която има свой сателит на геостационарна орбита.

Геостационарната орбита е един от най-луксозните ресурси на планетата. На височина 36 000 километра от екватора има възможност да бъдат разположени едва двайсетина спътника. Много от страните не са успели да изстрелят свой спътник и са загубили позицията си. България е успяла.

Така страната ни се е оказала една от само шестте в Европа, която има такъв спътник. Дори Германия няма. Сега останалите дори и да искат, дори и да вадят каквито и да са пари, не могат да имат свой спътник.

На всичко отгоре позицията, която ни се е паднала по силата на географското ни разположение, е най-хубавата в космоса. От нея едновременно може да се следи голяма част от Европа, Източното Средиземноморие и Северна Африка, и което е най-важно - и трите горещи войни в момента - Украйна, Близкия изток и Иран.

В студиото на OFFNews разговаряме с хората, които са направили това чудо възможно: Максим Заяков, основател и изпълнителен директор на Bulgaria Sat и Пламен Петков, член на Съвета на директорите на компанията.

В космоса всичко е основано на кооперация. Много малко са случаите, в които сама държава или сама фирма сама се справя. Дори такива оператори като SpaceX с техния Starlink са подкрепени от държавата си - така Максим Заяков отговаря на въпроса трябва ли държавата да помага или се справяте сами.

Развитието на технологиите в космоса са по-скоро приоритет на самите държави. Конкуренцията и взаимодействията с между държави. Компаниите са елемент от процеса на постигане на резултати. Но те на практика без държавите си никъде, повтарям никъде, по света не биха могли да постигнат успехи, коментира Пламен Петков.

В последните години Bulgaria Sat е свикнала сама да се справя с предизвикателствата, но въпреки всичко продължава да разчита и вярва, че държавата вече има поглед към възможностите, които българският сателит може да предостави.

Какво точно прави този спътник?

Геостационарната орбита е окръжност на разстояние 36 000 километра от екватора на Земята. Има много други сателити, но те са на ниска орбита. Сателитите на Старлинк например са на 500 км. Но там, горе, на високата орбита се намират сателитите, на които държавите разчитат за защитени комуникации. Този сателит приема сигнал от Земята и го изпраща в същата или друга точка в рамките на покритието си. Това осигурява затворен тип комуникация, която да не може да бъде засегната по външен начин. Когато говорим по телефоните си, виждаме съобщение "връзката ви е криптирана". Но всяко криптиране може да бъде разбито. А комуникацията, която осигурява този спътник, няма нужда от криптиране. Той може да осигури връзка между 2 или между милиони обекти. Тази връзка остава затворена само между тях и не може да бъде разбита.

Това е най-сигурният начин за комуникация вътре в правителството, за дипломатическа кореспонденция. И вероятно най-важното - за командване на армии. Тази връзка е не само сигурна. Тя не може да бъде разбита.

Швейцария на Балканите

Вече повече от 400 години всяка една война подминава Швейцария по една много проста причина - банките, в които всички си държат парите. Геостационарният спътник е сравним с швейцарските банки. Държавите по света са над 200, а държавите, които имат такъв спътник са по-малко от 20 и няма как да станат повече. Това означава, че останалите 180 трябва да се закачат за някой от тези спътници, ако искат правителствата им да не бъдат подслушвани, дипломацията им да е наистина тайна и да са в състояние да командват армиите си. Този сателит дава съвършено друга тежест на България в геополитиката. Не е нужно да се пазим сами - пазят ни всички държави, които са зависими от българските комуникации.

Това е много голям политически капитал и лично аз се надявам той да бъде припознат и да влезе в инструментариума на държавата, казва Максим Заяков.

В момента вече се изгражда сътрудничеството с Полша. Най-голямата и най-влиятелната страна в Източна Европа вече изгражда защитените си комуникации, разчитайки на българския сателит.

Другата полза е финансова. Новата европейска система за сигурност се изгражда на базата на споделено ползване, а България е една от малкото (само 6) страни със сателит на толкова важната геостационарна орбита. Това ни превръща от ползвател (който трябва да плаща) в доставчик на комуникации и да получава пари, ако се включи в инициативата на ЕС GOVSATCOM. Което към момента страната ни още не е направила.

Последният влак

Интересен въпрос е как сме се уредили с геостационарен спътник. Регламентът е, че на една държава се дава кратък период от време, в който трябва да изстреля в геостационарна орбита такъв спътник и ако не го направи - губи позицията си.

През 90-те години, когато изглежда, че изграждането на геостационарни спътници е непосилно скъпо начинание, всички държави в Източна Европа губят позицията. През 1996 г. България също губи своята позиция и на наше място се настанява Норвегия. Тогава българската държава си дава сметка какво е загубила. Вече имайки подкрепата на държавата, Максим Заяков успява да се пребори за следващата освободена позиция да осигури огромния финансов ресурс за построяването на сателита и той да бъде изстрелян навреме в орбита.

Истината е, че битката да спечелим тази позиция беше най-вече наша, казва основателят на България Сат. Но също толкова е истина, че вече 30 години всяка българско правителство е помогнало с каквото трябва и ни е осигурило подкрепата, от която сме имали нужда, казва Максим Заяков.

Сега, на фона на войните в Украйна, Газа и Иран, вече всички държави си дават сметка какъв ресурс е геостационарният сателит. Но позициите вече са изчерпани.

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/balgaria-stana-kosmicheska-sila-imame-satelit-za-kojto-vsichki-mecht-864273.html

[Hatshepsut]

България има двама космонавти. С тях се гордеем.

И в дните, когато взорът на всички е отправен към "Артемис 2" и новото пътешествие на човек към Луната, може би е нормално да очакваме да чуем как те биха коментирали най-значимото космическо пътешествие, което се е случвало през последните 53 години...

И какво виждаме?

По същото време първият български космонавт дава интервю за ТАСС. И в периода между 6-ти и 12-ти април ще се включи виртуално в Седмицата на космонавтиката в Москва - събитие, честването на което е утвърдено с указ на Владимир Путин по случай 65-годишнината от полета на Гагарин. Лидер на държава, която официално е обявила България за неприятелска…

От ФБ страницата „КОСМОС БГ, сайт за космонавтика“

[Panzerfaust]

Няма как да очакваме Георги Иванов да е друг. Космонавтите се избираха освен всичко друго и сред най-верните на режима.