Димчо Дебеляновъ

[Hatshepsut]

ЗНАЯ АЗ СТРАНА ДАЛЕЧНА...

Зная аз страна далечна,
дето няма скръб горчива,
де не раснат из полята
остри тръне и коприва.
 
Дето стонове, въздишки
не смущават ти душата,
дето никога не стига
адски шум на суетата.
 
Дето вечер мир царува,
дето няма нощи бурни,
дето къпе се сърцето
в мили блянове лазурни.
 
В този свят на скръб и мъки
само този свят обичам.
Името му ще попиташ,
"Самота" се той нарича.

[Hatshepsut]

Аз искам да те помня все така



ПОЕЗИЯ С БЕТИ / Д. Дебелянов - Аз искам да те помня все така /

[Hatshepsut]

ПОЕЗИЯ С БЕТИ / Д. Дебелянов - Да се завърнеш & Помниш ли, помниш ли... /

[Hatshepsut]

Криза

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога —
ето кризата у нас.
 
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
 
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
 
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
 
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне —
ето кризата у нас.
 
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
 
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „магаретата“ мрем!.

[Hatshepsut]

Тихият двор с белоцветните вишни

На ъгъла на булевардите „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“ се издига сграда, в която се намира Филмотечно кино "Одеон". В миналото на това място се е намирала една специална къща.

Писателят Константин Константинов е живял в нея от 1910 до есента на 1911 г. Крайната стая е ползвана Димитър Полянов, а „във вътрешната към градината на двора, живееше Димчо Дебелянов. При него често дохождаше да нощува Людмил Стоянов, който не винаги е имал квартира. Кварталът беше просторен, тих, не съвсем застроен и къщата приличаше на лятно жилище в околностите на града." Момичето, в което Дебелянов, е бил влюбен, се е казвало Елена Петрунова. Семейството на Петрунов, вдовец с пет дъщери, е живяло на горния етаж. По-късно, след семейната трагедия, в която полк. Петрунов убива дъщеря си Елена, а по-късно се самоубива, в къщата се помещава пивница „Хладна почивка“.



Докато Димчо Дебелянов живее в тази квартира е вдъхновен от белоцветните вишни, които растяли в двора на дома му, заради което пише прочутото си стихотворение. По-късно вишните са „пренесени“ в Копривщица, защото критиката чете творбата като спомен/копнеж за родния дом. Според съвременници на Дебелянов обаче действително става дума за двора на къщата, в която живеят Петрунови. Това е добре описано в Том втори на „Българска литература от Особождението до ПСВ“ с автор проф. Милена Кирова. В книгата дори са цитирани някои от въпросните съвременници.

Благодарим много на Павлина Делчева-Вежинова и Ния Давидова за безкрайно любопитната информация.

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? —
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? —
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов

(От ФБ страницата „31 СУЧЕМ "Иван Вазов"“)