Странни организми

[Hatshepsut]

Жаба-бълха

Brachycephalus dacnis е седмият идентифициран вид жаба-бълха и е малко по-голям само от един близкородствен вид, открит в южната част на Баия, Бразилия.

Някои видове от рода Brachycephalus, наречени жаби-бълхи, достигат до по-малко от 1 см дължина като възрастни, което ги прави по-малки дори от нокът.

Името на новия вид, B. dacnis, е в чест на проекта Dacnis - неправителствена организация за опазване, научни изследвания и образование, която поддържа частни зони от атлантическата дъждовна гора, включително тази, в която е намерено животното, Убатуба, на брега на щата Сао Пауло.

"Съществуват малки жаби с всички характеристики на големите жаби, с изключение на размера им. Този род е различен. По време на еволюцията си той е претърпял това, което ние, биолозите, наричаме миниатюризация, която включва загуба, намаляване и/или сливане на кости, както и по-малко пръсти и липса на други части от анатомията им“, обяснява Луис Фелипе Толедо (Luís Felipe Toledo), автор-кореспондент на статията и професор в Института по биология в Сао Пауло (IB-UNICAMP).

Това е седмият вид жаба-бълха, описан в род Brachycephalus. Доскоро родът бе известен главно с ярко оцветените отровни видове, като жабите B. rotenbergae, B. ephippium и B. pitanga, но сега изследователите са особено заинтригувани от миниатюрните размери на жабите-бълхи.

Въпреки че отровните жаби са по-големи от жабите-бълхи, те имат по-малко анатомични структури. Любопитно е например, че те не могат да чуват собствените си вокализации поради липсата на тъпанче пред средното ухо, както показва статията на Толедо и колегите му, публикувана в Scientific Reports през 2017 г.

Разнообразие

Вниманието на изследователите е било привлечено от новоописания вид B. dacnis заради неговите вокализации. Той има същата морфология като друг вид, B. hermogenesi. И двата вида имат жълтеникавокафява кожа, живеят в листната маса, нямат попови лъжички, а се появяват от яйцата си като напълно оформени миниатюри с морфология на възрастни и се срещат в един и същи регион. Вокализациите им обаче са различни.

ДНК секвенирането потвърждава, че B. dacnis наистина е нов вид.

В описанието си на новия вид, освен необходимите анатомични белези, изследователите включват информация за скелета и вътрешните органи, както и молекулярни данни и подробности за вокализациите му. Описанията на новите видове трябва да включват тези подробности, за да могат да се разграничат по-точно от другите, като се има предвид, че много от тях са криптични и не могат да бъдат разграничени само по външната анатомия.

Spoiler

Криптичен вид

Облачната тигрова котка Leopardus pardinoides е криптичен вид. Какво означава това?

Криптичните видове се състоят от два или повече таксономични единици, които са под едно име, защото са повече или по-малко неразличими морфологично. Тези видове са потенциално важни за подробни оценки на биоразнообразието. За да се определят границите на криптичните видове, се прилага генетичен анализ. Криптичните видове може да са резултат от сравнително скорошна диверсификация.

[затвори]

"Разнообразието на тези миниатюрни жаби може да е много по-голямо, отколкото си мислим. Оттук идва и важността да се опишат колкото се може повече белези и характеристики, за да се ускори процесът на описание и да се пристъпи към работа по опазването им възможно най-бързо", коментира Толедо.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/ucheni-otkrivat-nov-stranen-vid-zhabi-po-malki-ot-edin-santimetar-201116.html

[Hatshepsut]

Скорпионна муха

Скорпионниците (Mecoptera), наричани също скорпионни мухи или мухи скорпионници, са разред дребни животни от клас Насекоми (Insecta).

Включва около 550 вида летящи насекоми с удължено тяло и обикновено прозрачни тесни криле с множество жилки. Съвременните видове са хищни или трупоядни, но се предполага, че ранните скорпионни мухи са играли важна роля за опрашването на голосеменните растения. Копулационният апарат на мъжките обикновено е разширен и прилича на жилото на скорпион и оттам произтича народното им име.

https://bg.wikipedia.org/wiki/

Панорпа

Крилата са почти еднакви, лежат хоризонтално в покой, разминаващи се в задните краища. Коремът е конусовиден, при женската е заострен в края, при мъжките последните три сегмента на корема са извити нагоре, а последният е силно издут и завършва с нокътен орган за копулация.

Скорпионниците се хранят с насекоми и се предпазват от врагове, като изпускат неприятно миришеща течност. Ларвите живеят в земята, хранят се с разлагаща се материя. Главата има къси антени, две очи и силно развит устен апарат, сегментите на тялото са доста дебели, изпъкнали, снабдени с брадавици, носещи косми, първите три сегмента имат рогови гръдни крака, следващите - 8 чифта месести малки коремни крака, на 1-ви сегмент и на сегменти от 4 до 11 има двойка спирали. Общият вид на ларвите е подобен на гъсениците на пеперудите. Какавидирането става в кухина в земята.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Panorpa

Обикновена скорпионница


Мъжка обикновена муха скорпионница (Panorpa communis)


Женска обикновена муха скорпионница (Panorpa communis)

Обикновената скорпионница е кафяво-черна на цвят с жълти крака и част от гърдите, с червеникав хобот и край на корема на мъжкия. По крилата има черни петна. Дължина на тялото 13-15 mm, размах на крилете до 30 mm.

Среща се в почти цяла Европа и Русия, обикновено по храсти и дървета. Женската снася яйца в земята, след 8 дни се появяват ларвите, които достигат пълен растеж след месец и след това се вкопават по-дълбоко, като правят кухина за какавидация, тук те лежат от 10 дни до 2 седмици, след това какавидират и след 2 седмици се превръщат във възрастно насекомо. През лятото могат да се развият две поколения, от които последното презимува в стадий ларва или какавида.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Скорпионница обыкновенная

[Hatshepsut]

Водни гъби


Бъчвовидна гъба (X. testudinaria)

Водните гъби (Porifera) са тип животни, които обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни.

Морфология

Устройство на Водна гъба

Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки – ектодерма и ендодерма. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски епителни клетки, наречени панакоцити. Сред тях се разполагат по-едри клетки – пороцити, имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ендодермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – хоаноцити. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – мезоглея. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки. Те са амебоцити – фагоцитират, миоцити (вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти) участващи във формирането на скелета, звездовидни клетки коленцити (съединително-тъканни опорни елементи).

Повечето гъби имат вътрешен скелет, служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни и от органично вещество – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.

Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда, чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон:

• Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите, пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити.
• При гъбите от тип сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити.
• При гъбите от тип леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.

От ляво на дясно: аксон, сикон и леукон

Класификация

Тип Водни гъби
• Клас Calcarea
• Клас Hexactinellida
• Клас Demospongiae – Рогови, Обикновени гъби

Хранене

Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден поток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите.

Водна гъба Aplysina archeri


Различни видове Водни гъби

Размножаване

Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни, а други – разделнополови.

Безполово размножаване

Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъщерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез т. нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебоцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивно-плаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя.

Гемули на водната гъба Spongilla lacustris

Полово размножаване

Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадий ларвите я напускат.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Водни гъби

https://en.wikipedia.org/wiki/Sponge

[Hatshepsut]

Фаталното привличане: Защо нощните пеперуди летят към светлината, дори и да умират?

Bepoятнo cтe виждaли нoщни пeпepyди, ĸoитo ce cъбиpaт oĸoлo eлeĸтpичecĸитe ĸpyшĸи ĸaтo oмaгьocaни. Toвa миcтepиoзнo пoвeдeниe ce cпoмeнaвa дopи в дpeвнитe тeĸcтoвe и ĸлacичecĸaтa литepaтypa, ĸъдeтo ce cpaвнявa c нeoбяcнимия cтpeмeж ĸъм гибeл. Ho ĸaĸвo ĸaзвa нayĸaтa? Учeнитe вce oщe cпopят ĸaĸвa e пpичинaтa зa тoвa: oбъpĸaнa нaвигaция, инcтинĸт зa caмocъxpaнeниe или нeщo дpyгo. Heĸa ce oпитaмe дa paзбepeм зaщo пeпepyдитe ca тoлĸoвa oбceбeни oт cвeтлинaтa, дopи aĸo тя ги вoди дo тъжeн ĸpaй.

Всъщност пеперудите не обичат да се струпват в близост до крушките – те просто попадат в ужасен капан

Cтpaннo пoвeдeниe нa нoщнитe пeпepyди

Bcъщнocт cвeтлинaтa нe пpивличa нoщнитe пeпepyди – нaceĸoмитe пpocтo пoпaдaт в нeйния ĸaпaн. Cпopeд Тhе Guаrdіаn в пpoдължeниe нa милиoни гoдини нaй-яpĸият oбeĸт зa нaceĸoмитe винaги e билo нeбeтo. Πopaди тaзи пpичинa в xoдa нa eвoлюциятa нaceĸoмитe ca ce нayчили дa дъpжaт гъpбa cи oбъpнaт ĸъм cвeтлинaтa, зa дa пoддъpжaт cвoя ĸypc. C пoявaтa нa фeнepитe и лaмпитe oбaчe тoзи мexaнизъм ce e пpoвaлил.

Първите улични лампи се появяват в началото на XV в. – оттогава животът на нощните пеперуди става все по-сложен

Koгaтo пeпepyдaтa пpeлитa пoĸpaй изĸycтвeния изтoчниĸ нa cвeтлинa, инcтинĸтът ѝ я ĸapa дa ce oбъpнe c гpъб ĸъм нeгo. B дивaтa пpиpoдa тoвa пoмaгa нa нaceĸoмoтo дa лeти нaпpaвo, нo в гpaдcĸa cpeдa eфeĸтът e тoчнo oбpaтния – нaceĸoмoтo зaпoчвa дa ĸpъжи oĸoлo лaмпaтa, бeз дa мoжe дa избягa. Πoняĸoгa тo дopи ce издигa нaгope и гyби ĸoнтpoл, ĸaтo чecтo зaвъpшвa cъc cблъcъĸ c paзлични пoвъpxнocти.

Учeнитe пpoвeдoxa eĸcпepимeнти c инфpaчepвeни ĸaмepи и ycтaнoвиxa, чe ĸoгaтo пoпaднaт нa дoбpe ocвeтeни мecтa, нoщнитe пeпepyди нe мoгaт дa oпpeдeлят ĸъдe e гope и ĸъдe e дoлy. Aĸo изтoчниĸът нa cвeтлинa e пpeд тяx, тe зaпoчвaт дa ce мятaт нaзaд, a aĸo лeтят тoчнo нaд нeгo, мoгaт дopи дa ce oбъpнaт c глaвaтa нaдoлy.

Πpичини зa измиpaнeтo нa нaceĸoмитe

B дoпълнeниe ĸъм дeзopиeнтaциятa, изĸycтвeнoтo ocвeтлeниe пpaви нaceĸoмитe лecнa плячĸa зa xищницитe. Πeпepyдитe, пoпaднaли в cвeтлинaтa нa yличнитe лaмпи, cтaвaт лecнa мишeнa зa пpилeпитe. Ocвeн тoвa яpĸaтa cвeтлинa мoжe дa нapyши биoлoгичнитe pитми нa нaceĸoмитe, ĸaтo ги ĸapa дa пpoпycĸaт xpaнeнeтo и дa нe ce paзмнoжaвaт. Eтo зaщo cвeтлиннoтo зaмъpcявaнe e eднa oт ocнoвнитe пpичини зa изчeзвaнeтo нa нoщнитe нaceĸoми.

Изcлeдoвaтeлитe oтбeлязвaт, чe e възмoжнo дa ce нaмaли oтpицaтeлнoтo въздeйcтвиe нa cвeтлинaтa въpxy нaceĸoмитe. Haпpимep, yличнитe лaмпи дa ce нacoчвaт нaдoлy, a нe нaгope, дa ce изпoлзвaт тoпли цвeтoвe вмecтo яpĸa бялa или cиня cвeтлинa и дa ce избягвa yлтpaвиoлeтoвaтa cвeтлинa. Toвa щe пoмoгнe нa пeпepyдитe и дpyгитe нoщни cъщecтвa дa зaпaзят ecтecтвeнaтa cи cpeдa.

Kaĸвo пpeдcтaвлявaт нoщнитe пeпepyди?

Hoщнитe пeпepyди ca нaceĸoми, ĸoитo ca близĸи poднини нa днeвнитe пeпepyди. B cвeтa имa нaд 160 000 видa нoщни пeпepyди, ĸoитo живeят пoчти нaвcяĸъдe – oт влaжнитe тpoпици дo cтyдeнитe ceвepни гopи. Зa paзлиĸa oт днeвнитe пeпepyди нoщнитe пeпepyди ce opиeнтиpaт пo лyнaтa и звeздитe. Жизнeният им циĸъл ce cъcтoи oт чeтиpи eтaпa: яйцe, гъceницa, пaшĸyл и възpacтeн индивид. Mнoгo oт тяx живeят caмo няĸoлĸo дни и дopи нe ce xpaнят – ocнoвнaтa им цeл пpeз тoзи ĸpaтъĸ пepиoд e дa ce paзмнoжaвaт.

Размерите на нощните пеперуди варират от 4 мм до 30 см

Bъпpeĸи cвoятa нeзaбeлeжимocт нoщнитe пeпepyди игpaят вaжнa poля в пpиpoдaтa. Te ca пpeдимнo oпpaшитeли, ĸoитo пoмaгaт нa цвeтятa, ĸoитo ce oтвapят нa тъмнo, дa oбpaзyвaт ceмeнa. Бeз тяx мнoгo pacтeния биxa пocтpaдaли, вĸлючитeлнo и тeзи, oт ĸoитo зaвиcи нaшaтa xpaнa. Πeпepyдитe и тexнитe гъceници cъщo ca вaжнo звeнo в xpaнитeлнaтa вepигa: тe ce ĸoнcyмиpaт oт птицитe, пpилeпитe, тapaлeжитe и дopи oт xopaтa в няĸoи cтpaни.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Пясъчна бълха

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пясъчна бълха

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/24458-sand-flea-bites

Пясъчната бълха, известна още като Бразилска земна бълха (Tunga penetrans), е вид бълха от семейство Tungidae. Това е паразитно насекомо, което се среща най-вече в тропически и субтропически климат. В своята паразитна фаза то има значително въздействие върху своите гостоприемници, включвайки хората и някои други видове бозайници. Паразитното заразяване с T. penetrans се нарича тунгиоза (на английски: tungiasis).

Разпространение и местообитание

Видът е разпространен в Централна и Южна Америка, особено в Гвиана и Бразилия. Внесен е от колонизаторите в Субсахарска Африка, където се разпространява много бързо.

Задържа се в горите върху растения и особено върху суха трева, от която скача върху хора и животни. Освен това често се среща в близост до човешки жилища, кошари и обори.

Описание

Пясъчната бълха е най-малката известна бълха, достигаща размери от само 1 mm. Мъжкият и неоплодената женска имат еднакви размери. На цвят е червеникаво-кафява с бяло петно в средата, а главата е малко по-тъмна. Тялото е овално, главата има ъгловато чело и малки очи, долните челюсти са много малки, едва изпъкнали и снабдени с къси едносегментирани щипки, а горните челюсти са назъбени като трион.

Заразяване

Тази бълха е най-разпознаваема в своята паразитна фаза. Докато е забита под роговия слой на кожата, същият може да достигне до 1 cm напречно. През първите ден-два от заразяването, гостоприемникът може да почувства сърбеж или дразнене, което след това преминава, тъй като зоната около бълхата става нечувствителна. Тъй като по-късно коремът на бълхата се подува с яйца, натискът от това подуване може да притисне съседните нерви или кръвоносни съдове. В зависимост от конкретното място, това може да причини усещания, вариращи от леко дразнене до сериозен дискомфорт.

Тази бълха обикновено се настанява при хората под ноктите на големите пръсти на краката, а при бозайниците – в кожата на долните части на краката. Най-често страдат хората, които ходят боси. От сърбежа, причинен от паразита, и от последващото чесане започва възпаление, което постепенно се засилва, особено ако няколко женски се съберат под кожата. Понякога възпалението преминава в нагнояване и гангрена, в резултат на което се налага ампутация на част или на целия засегнат крайник, а в някои случаи се стига и до фатален край.

Гостоприемници могат да бъдат:

Чифтокопитни – домашно говедо, домашна свиня, домашна коза, овца, огърличесто пекари, лама, викуня, четкоуха свиня
Хищници – куче, котка, ягуар
Броненосци – деветопоясен броненосец, късоопашат броненосец, голям четинест броненосец
Примати – човек, бабуин
Гризачи – равнинска пака, петнисто агути, домашна мишка, мишка на Теминк, черен плъх, сив плъх, морско свинче, бразилско морско свинче, червено акуши

Всички пясъчни бълхи хапят, защото са гладни. Ухапванията от пясъчна бълха се появяват, когато женската проникне в кожата и се зарови в плътта. Бълхата изсмуква кръвта на гостоприемника (гостоприемникът може да е човек или животно). Докато бълхата расте и се развива, тя набъбва до около 2000 пъти спрямо първоначалния си размер. Бълхата снася яйца, докато е заровена под кожата на гостоприемника. Яйцата в крайна сметка изпадат от кожата, преди да се излюпят. Женските бълхи може да живеят в кожата на гостоприемника от четири до шест седмици, докато умрат.

Лечение

Понастоящем няма налични лекарства с доказана ефективност. Провежданите клинични изпитвания не показват обещаващи резултати. Поради това хирургическата екстракция все още остава като лечение по избор при пациенти с ниско заразяване, като например туристи, завръщащи се от ендемични райони. Единственият подход за намаляване на заболеваемостта е прилагането на репелент за предотвратяване на проникването на пясъчни бълхи.

Хирургическа екстракция (анимация):

https://x.com/Nurafilah__/status/1911292549010186246

[Hatshepsut]

Черно житно пиле

Черното житно пиле (Bradyporus dasypus) е вид едър безкрил скакалец от подсемейство Bradyporinae. Среща се само на Балканския полуостров, включително и в България.

Разпространение

Черното житно пиле е балкански ендемит, срещащ се предимно в южните и източните части на полуострова. Днес се среща в ЮИ Румъния, Ю. Сърбия, Косово, голяма част от България и Северна Македония, С. Гърция и европейската част на Турция.

В миналото е намиран и в по-северни райони, включително и в Унгария, но ареалът му се е свил на юг. Днес се счита за изчезнал в Унгария, а в Сърбия и Румъния числеността му е намаляла и е изчезнал или много рядък в северните им райони. Популациите в Северна Македония и България са стабилни.

Местообитание

Предпочита сухи и слънчеви тревисти местности с малко дървета и храсти, често се среща край гори и ниви. Вертикално е разпространен от низините до планините на 1 300 m надморска височина.

Външен вид

Черното житно пиле е едър скакалец, достигащ дължина 47-58 mm (без яйцеполагалото). Почти цялото е черно с бронзов отблясък. Краката и страните на тялото могат да бъдат по-светли. Няма летателни крила, а тегмените са къси и изцяло скрити под преднегръба.

Женското Черно житно пиле има най-дълго яйцеполагало (по-дълго от задното бедро) сред Житните пилета (Bradyporus spp.) и това лесно го отделя от останалите видове. Задният край на церките на мъжките е заоблен и без зъбчета.

Жизнен цикъл и поведение

От презимувалите яйца, през февруари÷май, се излюпват нимфите. В по-топлите и низинни райони, това става по-рано; а в по-високите и по-северни райони, излюпването е по-късно.

Нимфите линеят 6 пъти и през май-юни се появяват първите възрастни и се срещат до август-септември.

Подобно на някои други сродни видове, яйцата на B.dasypus понякога остават в диапауза две години преди да се излюпят.

Хранене

Черното житно пиле е всеядно и се храни основно с разнообразни тревисти растения. Експериментално е установено, че приемат и храна от животински произход – гъсеници, храна за риби и дори себеподобни. Нещо повече – липсата на храна от животински произход увеличава смъртността и канибализма при нимфите в лабораторни условия. При имагото не се наблюдават негативни ефекти при липсата на животински протеини.

Активност

Активни са предимно привечер и сутрин, когато се чуват и звуците на мъжките. През деня обикновено се крият в храсталаците, а рано през деня могат да бъдат видяни да се припичат върху класовете на житните растения. Песента на стридулиращите мъжки е силна и монотонна, с продължителност 30÷60 сек. Състои се от около 40 импулса в секунда. Импулсите са с широк честотен спектър, най-интензивни в диапазона 9÷12 KHz. Женските също могат да стридулират, но по-кратко и по-слабо.

Защита

При опасност, Черното житно пиле най-често остава неподвижно на земята. Понякога обаче използва рефлексно кървене за защита, при което повдига преднегръба си и отделя от него жълто-кафява отблъскваща хемолимфа.

https://www.wikiwand.com/bg/articles/Черно житно пиле

Bradyporus dasypus ♂ (Bulgaria) / Черно житно пиле ♂ 4k

[Hatshepsut]

Еленов рогач


Еленов рогач (мъжки)

Еленов рогач (Lucanus cervus) е вид бръмбар от семейство Рогачи (Lucanidae). Това е най-големият бръмбар в България.

Външен вид

Размерите варират при отделните популации и при конкретните индивиди, особено при мъжките. Средната дължина на мъжките екземпляри в Европа е 51 mm (варирайки в диапазона 32 – 70 mm), а на женските е 37 mm (варирайки 28 – 45 mm). Като правило мъжките са доста по-големи от женските. Мъжките се отличават и с характерните си челюсти, приличащи на рога, откъдето идва и названието на вида. При женските челюстите са нормални – значително по-къси.

Еленов рогач (женски)

Разпространение и местообитание

Среща се предимно в Западна Азия, Централна и Източна Европа. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земя с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки.

Начин на живот

Имагото живее само няколко месеца, през които се храни със сока, изтичащ от наранени дървета. Въпреки заплашителния си вид, рогата на мъжките не могат да упражняват голям натиск поради своята голяма дължина (по правилото на лоста). Но женските, със своите значително по-къси челюсти, могат да нанесат болезнено за хората ухапване. По време на брачния период мъжките се бият помежду си, използвайки своите рога.

Женската снася яйцата си в гниеща дървесина, с която се хранят излюпилите се по-късно мръснобели ларви. Развитието им продължава от 4 до 6 години, след което ларвата какавидира и през лятото се излюпва възрастното насекомо.

Ларва на Еленов рогач

Защита от закона

Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбарът прекарва в ларвен стадий, са пагубни за вида.

Поради тези причини бръмбарът рогач е защитен от множество закони. Видът е под закрилата на българския Закон за биоразнообразието с приоритетно съхранение на неговото местообитание. На европейско равнище е защитен от Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, както и от законодателството на Европейския съюз.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Еленов рогач

[Hatshepsut]

Божа кравичка


Божа кравичка (имаго)

Великденчето или също божата кравичка (Pyrrhocoris apterus) е широко разпространено полутвърдокрило насекомо. С ярката си окраска, комбинация от червени и черни петна отгоре, и доста големите си размери – почти 1 см дължина, насекомото прави впечатление и е познато на всички. Липсата на втора двойка крила го отличава от други полутвърдокрили със сходна окраска, макар че често втората двойка може да е полуразвита.

Великденчето се среща навсякъде у нас през цялата година, но прави силно впечатление през пролетта, когато още при първите топли слънчеви дни се среща масово по долната част на огрените от слънцето стебла на дърветата или по други тъмни предмети. Оттук е дошло и българското название на това насекомо. По тези места великденчетата се струпват заради по-високата температура.

Великденчето се храни с растителни сокове на някои дървета и треви, но предимно се насочва към липата. Яйцата му са сравнително едри и женските ги отлагат върху почвата под шумата, в мъха и др. В края на май или началото на юни вече се срещат ларви, които в по-късна възраст приличат на имагото. Развитието им завършва в края на септември или началото на октомври.

Нимфа на Божа кравичка

Spoiler

Нимфа в биологията е незрялата форма на някои безгръбначни, в частност насекоми, които претърпяват постепенна метаморфоза, преди да достигнат зрялост. За разлика от обичайните ларви, общата форма на нимфата прилича на тази на възрастния индивид, като се изключи липсата на крила (при крилатите видове). Освен това, въпреки че нимфата линее, тя никога не навлиза в етап на какавида. Вместо това, последният процес на линеене води до възрастно насекомо. Самите нимфи преминават през няколко стадия на развитие

Нимфи имат, например, правокрили (щурци, скакалци), полутвърдокрили (цикади, белокрилки, листни въшки) и водни кончета.

Нимфите на водни насекоми се наричат наяди. Всичките наяди на водни кончета са хищни и дишат чрез задно черво.

[затвори]

Имагото прекарва зимата под камъни, под кората на дърветата, под окапалата шума и други скрити места. Рано напролет, след първите затопляния излиза от своите зимни убежища.

Великденчето не вреди на растенията.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Великденче (животно)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нимфа биология


Hямa ĸaĸ дa нe cтe чyвaли или cpeщaли няĸъдe пoнятиeтo „бoжи ĸpaвичĸи“ или "вeлиĸдeнчeтa", ĸaĸтo и e пoчти нeвъзмoжнo дa нe cтe ce нaтъĸвaли нa тяx. He гoвopим зa няĸaĸви cпycнaти oт нeбeтo мaлĸи ĸpaви или зa живoтни излизaщи пo Beлиĸдeн из yлицитe, a зa дpeбни чepвeничĸи нaceĸoми c чepни тoчици пo ĸpилцaтa. Oт oнeзи, ĸoитo мнoгo пpиличaт нa ĸaлинĸитe.

Heĸa дa Bи зaпoзнaeм пo-oтблизo c тяx. Toвa ca oцвeтeни в чepвeнo твъpдoĸpили нaceĸoми, ĸoитo впeчaтлявaт c гeoмeтpичнитe cи чepни пeтънцa. Зa paзлиĸa oт ĸaлинĸитe тe нe ca нa чepни тoчĸи, a нa гeoмeтpични фигypи, нo тoвa ce виждa ĸoгaтo ce зaглeдaтe пo-xyбaвo. Cъщo тaĸa ca дocтa пo-гoлeми oт ĸaлинĸитe и нe paзпoлaгaт c втopa двoйĸa ĸpилa.

He e мнoгo яcнo зaщo, нo тeзи чepвeниĸaви нaceĸoми ca cъщo пoзнaти и ĸaтo „вeлиĸдeнчeтa“. Moжe би зaщoтo няĸoгa ce e cчитaлo, чe тъĸмo тoгaвa ce пoявявaт. Koгaтo вpeмeтo зaпoчвa дa ce зaтoпля, зaщoтo пpeдпoчитaт cлънчeвитe мecтa. Ho вcъщнocт бoжитe ĸpaвичĸи мoгaт дa ce cpeщнaт нaвcяĸъдe и пo вcяĸo вpeмe. Πpocтo зимaтa ce изпoĸpивaт, тъй ĸaтo нямa ĸъдe дa пpaĸтиĸyвaт cлънчeвитe cи бaни.

C бoжитe ĸpaвичĸи ca cвъpзaни мнoгo лeгeнди и ce cчитa, чe тe в ниĸaĸъв cлyчaй нe тpябвa дa ce yбивaт. Hocят caмo щacтиe, a aĸo няĸoя бoжa ĸpaвичĸa пoпaднe нa pъĸaтa Bи, тя нeпpeмeннo щe e пpeдвecтниĸ зa oздpaвявaнe oт нaлeгнaлa ви бoлecт. Изoбщo дeлиĸaтни нaceĸoми, в ĸoитo нямa нищo лoшo.

Ho ĸaĸтo ĸaзвa нapoднoтo пoвepиe „мнoгo xyбaвo нe e нa xyбaвo“. Зaщoтo бoжитe ĸpaвичĸи ca вcъщнocт гopcĸи дъpвecни дъpвeници. Или caмo гopcĸи дъpвeници, в ĸoeтo нaимeнoвaниe нямa нищo oчapoвaтeлнo. Гopcĸи дъpвecни дъpвeници, ĸoитo мoгaт дa ce пpeвъpнaт в yпopити вpeдитeли. Baжнoтo e oбaчe, чe тe нямaт нищo oбщo c ĸpeвaтнитe дъpвeници, ĸoйтo нaпaдaт и ĸpъвocмyчaт xopaтa.

Kaĸвo мoгaт дa пpичинят тeзи чepвeни гopcĸи дъpвecни дъpвeници? Toчнo тoзи вид нe ĸoй знae ĸaĸвo. Бoжитe ĸpaвичĸи ce xpaнят cъc coĸoвeтe нa pacтeния и дъpвeтa, pядĸo c изнeмoщeли или yмpeли нaceĸoми. Липaтa e иcтинcĸи дeлиĸaтec зa тяx. He жилят и нe xaпят, нитo пъĸ ca paзпpocтpaнитeли нa бoлecти. Ho ĸoлĸoтo и дa ca cимпaтични, тe ca cи нaй-oбиĸнoвeни гopcĸи дъpвecни дъpвeници, чиятo пoпyлaция тpябвa дa бъдe cлeдeнa.

Hямa ĸaĸ любимaтa ви липa дa ce чyвcтвa ĸoмфopтнo, aĸo бъдe нaпaднaтa oт тeзи нaceĸoми. Ocoбeнo aĸo тe ca cтoтици или xиляди, ĸoeтo e чecтo cpeщaнo явлeниe, тъй ĸaтo ce paзмнoжaвaт мнoгo бъpзo и ce „движaт“ нa гpyпичĸи. B тaĸивa cлyчaи мoжe дa пpeдпpиeмeтe мepĸи и дa нe ce ocтaвятe тe дa ви зaблyдят c paзĸoшния cи външeн вид. Bce пaĸ нe зaбpaвяйтe, чe пpяĸo вeлиĸдeнчeтaтa нe вpeдят нa xopaтa и ca нaпълнo бeзoбидни гopcĸи нaceĸoми и aĸo нe e ĸpaйнo нaлoжитeлнo нe e нeoбxoдимo дa тpeтиpaтe cpeщy тяx.

https://vrediteli.bg/boji-kravichki

Божата кравичка - научно-популярен филм

[Hatshepsut]

Охлюв възстановява очите си и това един ден може да помогне за регенерация и на човешките очи


Златният ябълков охлюв има очи тип камера, които са на базово ниво подобни на човешкото око. За разлика от хората, охлювът може да регенерира липсващо или увредено око

Въпреки че може да звучи като научна фантастика, златният ябълков охлюв (Pomacea canaliculata) може рутинно да възстанови напълно загубено око, заедно с ретина, леща и зрителен нерв. В ново проучване, публикувано на 6 август в Nature Communications, изследователи показват, че този южноамерикански сладководен охлюв може напълно да регенерира сложни, подобни на камера очи, които споделят поразителни анатомични и генетични сходства с тези при хората. Превръщайки ябълковия охлюв в генетичен модел, готов за лабораторни изследвания, учените вече разполагат с нова система, за да изследват как пълната регенерация на очите един ден може да бъде възможна за хората.

Охлюв с човешки очи

Златният ябълков охлюв (Pomacea canaliculata) не просто има някакви стари очи – той има очи тип камера с роговица, леща и ретина, подобно на нашите.

"Ябълковите охлюви са изключителен организъм", заявява Алис Акорси (Alice Accorsi), доцент по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Дейвис и водещ автор на изследването. "Те предоставят уникална възможност за изучаване на регенерацията на сложни сетивни органи."

Използвайки микроскопия, дисекция и генен анализ, изследователите потвърждават, че очите на охлюва не са просто сходни по структура - те са изградени и с помощта на много от същите гени, открити в развитието на очите на гръбначните.

Възстановяване в четири етапа

След хирургично отстраняване на окото на охлюва, екипът проследява регенерацията му през четири ключови фази в продължение на 28 дни:

Ден 1: Затваряне и заздравяване на раната
Дни 3–6: Образуване на бластема, маса от недиференцирани клетки
Дни 9–15: Развитие на очните структури, включително ретина и леща
Дни 21–28: Съзряване на всички компоненти, включително зрителния нерв

До края на месеца новото око изглежда почти идентично с оригиналното. Въпреки че поведенческите тестове все още са в процес на разработка, анатомията предполага, че регенерираните очи са с функциониращо зрение.

Генът, който управлява регенерацията на окото

За да разберат какво контролира този регенеративен процес, екипът използва генно редактиране CRISPR-Cas9. Те се фокусират върху pax6, ген, за който е известно, че регулира развитието на очите при животни, вариращи от плодови мушици до хора. Когато и двете копия на pax6 са нокаутирани в ембрионите на охлюви, охлювите се развиват без очи, потвърждавайки, че генът е от съществено значение за формирането на очите.

"За първи път показахме, че ябълковите охлюви не само имат pax6, но и че този ген е от решаващо значение за развитието на очите им", заявява Акорси. Нейният екип сега тества дали pax6 контролира и способността за регенериране на очите при възрастни.

Нов модел за възстановяване на зрението

Ябълковите охлюви може да не изглеждат кой знае колко впечатляващи, но се размножават бързо и са лесни за отглеждане в лаборатория. Тези характеристики, плюс способността им да регенерират сложен сензорен орган, ги правят мощен нов модел за изучаване на регенерацията. Изследването също така бележи един от първите случаи, в които са създадени стабилни CRISPR мутантни линии при мекотели.

"Вече разполагаме с управляема система за изследване на това кои гени са отговорни за регенерацията на очите", посочва Алехандро Санчес Алварадо, старши автор и президент на Института за медицински изследвания "Стоуърс".

Може ли това да доведе до терапии за хората?

Все още е дълъг път от биологията на охлювите до регенерацията на човешкото око, но работата полага основите. Хиляди гени променят активността си по време на процеса на регенерация. Някои от тези гени, включително pax6, са същите като у гръбначните. Ако учените могат да идентифицират кои гени контролират повторния растеж и да ги активират в човешките клетки, един ден може да стане възможно да се възстанови или регенерира увредена очна тъкан при хора с макулна дегенерация или травматични наранявания.

"С малко усилия, малко изобретателност и много упоритост, биологията, която изглеждаше недостъпна, вече не е мечта", смята Санчес Алварадо. "Нашата работа с ябълковите охлюви е положително доказателство."

https://nauka.offnews.bg/meditcina/ohliuv-vazstanoviava-ochite-si-i-tova-edin-den-mozhe-da-pomogne-za-reg-202167.html

[Hatshepsut]

Гигантска мескитова буболечка

Гигантската мескитова буболечка (Thasus neocalifornicus) е насекомо от разред Hemiptera или „истински буболечки“. Както подсказва общоприетото ѝ наименование, това е едра буболечка, която се храни по мескитовите дървета в американския югозапад и северозападно Мексико.

Жизнен цикъл

Thasus neocalifornicus е униволтинен вид, което означава, че има едно поколение годишно. От януари до юли нимфите се развиват от първи до пети стадий. Всеки следващ стадий наподобява повече възрастен индивид от предишния. Те често предпочитат долната страна на листата и мигрират към основата на мескитовите дървета през лятото. Възрастните снасят яйца по дърветата от август до октомври. Само яйцата оцеляват през зимния сезон.

Разпространение

Thasus neocalifornicus обитава пустинята Сонора от югозападна Аризона до мексиканския щат Баха Калифорния Сур и може да бъде изобилен в зависимост от сезона. Открит е също в щата Тексас и мексиканските щати Синалоа и Сонора. Повечето популации в Съединените щати се срещат в района на Тусон и около южния край на Баха Калифорния Сур в Мексико. Това е единственият вид от рода Thasus, за който е известно, че се среща в Съединените щати.

Морфология

Този вид е най-големият сухоземен член на подразред Heteroptera. Възрастните са с дължина около 5 см. Нелетящите нимфи имат по-ярко оцветяване и сложни шарки. Те имат апозематично бяло и червено оцветяване, докато възрастните са тъмнокафяви с пурпурночервени и черни раирани крака и антени. Задните крака на възрастните са разширени и имат шипове по вътрешния ръб, които са по-изразени при мъжките. Това е единственият член на този род, който има трети и четвърти антенен сегмент, които са равни или почти равни. Между основите на крилата на гръдния кош се намира триъгълна структура, наречена скутелум.

Хранене

Гигантската мескитова буболечка се храни със захарните семенни шушулки и сока на мескитовите дървета. Както възрастните, така и нимфите проявяват сходни хранителни навици и двата стадия често се срещат струпани на едно и също дърво. Видовете мескитови дървета, с които се хранят буболечките, включват Prosopis chilensis, Prosopis velutina и Prosopis glandulosa.

https://en.wikipedia.org/wiki/Giant_mesquite_bug

[Hatshepsut]

Жирафов хоботник


Жирафов хоботник (мъжки)

Жирафовият хоботник (Trachelophorus giraffa) е вид малък хоботник, ендемичен за Мадагаскар. Бръмбарът е дълъг до 25 мм. Те са с черно тяло и яркочервени елитри, покриващи крилата им. Жирафовите хоботници са известни с удължените си шии, като мъжките имат шии 2 до 3 пъти по-големи от женските. Има няколко предимства на удължените им шии, включително използването им за бой, привличане на партньори, изграждане на гнезда и придобиване на ресурси. В областта на колеоптерологията, жирафовите хоботници са интересни, защото проявяват полов диморфизъм.

Жирафов хоботник (женски)

Жирафовите хоботници прекарват целия си живот по дърветата в горите на Мадагаскар. Поради това диетата им се състои главно от листата на дърветата, в които живеят.

За да привлекат партньор за чифтосване, мъжките жирафови хоботници са известни с това, че изпълняват сложни представления, включващи поклащане на вратовете си, демонстрирайки ярките си цветове. След това женската жирафова хоботница оценява танца и ако тя одобри, мъжкият ще има възможност да се включи в ухажване.

Въпреки че не е имало количествени изследвания относно репродуктивните навици на жирафовите хоботници, някои наблюдения са хвърлили светлина върху някои уникални поведения. Женските могат да навият листо и да снесат едно яйце вътре в листната тръбичка, като го откъснат, за да падне на повърхността. След това листото осигурява храна на ларвата през първите ѝ дни от живота.

Жирафовите хоботници проявяват полов диморфизъм. Мъжките имат удължени вратове, които липсват при женските.

https://en.wikipedia.org/wiki/Giraffe_weevil

Giraffe Weevil This Insect Looks Unreal!

[Hatshepsut]

Сензация в океана: оранжева акула с призрачни очи предизвика учените

Рибари край Коста Рика уловиха оранжева акула с призрачно бели очи – първи научно документиран случай на комбинация от ксантизъм и албинизъм. Рядкото откритие хвърля светлина върху еволюцията на морските видове

Има неща в дълбините на океана, които все още предизвикват логиката и научните ни познания. Понякога тези мистерии изплуват на повърхността и ни карат да се запитаме какво още се крие там долу. Точно такъв е случаят с едно скорошно, абсолютно необяснимо откритие край бреговете на Коста Рика.

Среща с невъзможното

Група спортни рибари, водени от Гарвин Уотсън, собственик на хотел в малкото селце Паризмина, се натъкват на улов, който ще влезе в историята. На дълбочина от около 37 метра те закачат нещо голямо. Когато го изтеглят към повърхността, не вярват на очите си.

„Не можехме да повярваме какво имаме пред себе си“, разказва Уотсън. „Тази оранжева акула, блестяща на слънчевата светлина, беше нещо извънземно. Не знаехме, че това ще се окаже световно откритие, признато от всички биолози по света.“

Пред тях стои двуметрова акула-доячка (Ginglymostoma cirratum), но нейната окраска е нещо, което никой не е виждал досега. Вместо типичния жълтеникаво-кафяв цвят, тялото ѝ е в ярко, почти неоново оранжево, а очите ѝ са призрачно бели. Рибарите бързо снимат уникалното създание, внимателно отстраняват куката от устата му и го пускат обратно във водите на Карибско море, оставяйки го да се върне в своята мистерия.

Jaws-dropping: One-of-a-kind orange shark discovered off Costa Rica

Какво казва науката? Досие: Оранжевата акула

Снимките бързо достигат до учените и предизвикват истинска сензация. В изследване, публикувано в списание Marine Biodiversity, биолозите потвърждават, че това е първият научно документиран случай на подобна аномалия при този вид акули.

Оказва се, че създанието страда не от едно, а от две изключително редки генетични състояния едновременно:

Ксантизъм (Xanthism): Състояние, което води до свръхпроизводство на жълти и оранжеви пигменти в кожата. Среща се при някои риби, птици и земноводни, но никога досега не е било официално документирано при акула-доячка.
Албинизъм: Пълна липса на пигмента меланин. Това обяснява призрачно белите очи на акулата, тъй като ирисите ѝ са лишени от оцветяване.
Комбинацията от двете състояния е почти невъзможна. Има само един документиран подобен случай в историята – при вид скат, открит в Ирландско море през 2018 г.

Загадката на оцеляването

Тук случаят става още по-мистериозен и достоен за "Досиетата Х". В природата окраската е ключова за оцеляването. Акулата-доячка разчита на своя кафеникав цвят, за да се слива с пясъчното дъно и да устройва засади на плячката си, както и да се крие от по-големи хищници.

Как тогава създание, което свети в яркооранжево, е успяло не само да се храни, но и да оцелее до зряла възраст, достигайки дължина от два метра?

„Много фактори влияят на това, но всичко остава в сферата на спекулациите, докато не бъдат тествани променливите, които биха могли да повлияят на това генетично състояние“, казва водещият автор на изследването Мариоксис Масиас-Куяре.

Учените предполагат, че освен генетиката, роля могат да играят и фактори от околната среда, като стрес или необичайни температури на водата. Но истината е, че никой не знае със сигурност.

Оранжевата акула е жива загадка. Пусната обратно на свобода, тя продължава да плува някъде там, в дълбините на Карибите – едно уникално и необяснимо създание, което ни напомня, че тайните на нашата планета са по-странни, отколкото можем да си представим. Истината все още е някъде там.

https://faktor.bg/senzaciq-v-okeana-oranjeva-akula-s-prizrachni-ochi-predizvika-uchenite

[Hatshepsut]

Паунови паяци


Maratus pinniger

Пауновите паяци (Maratus) са род скачащи паяци от подсемейство Euophryinae.

Описание

Пауновите паяци са малки паяци с обща дължина на тялото около 4 – 5 mm, а понякога и по-малка. Притежават висока степен на полов диморфизъм. Мъжките имат подобна на паун окраска на дорзалната (горна) повърхност на корема. Не всички видове имат ярки цветове, като Maratus vespertilio например, който е загадъчно оцветен. Коремната окраска се използва при ухажване, както също и при агресивни взаимодействия между конкурентни мъжки видове. При почти всички видове мъжките имат сравнително по-дълги трети крака, често ярко оформени, които също се използват в процеса на ухажване.

Мъжки паяк Maratus volans

Тези паяци имат отлично зрение, с възможност да виждат най-малко в два цвята – зелено и ултравиолетово.

Разпространение

Всички видове от този род са разпространени в Австралия, с изключение на Maratus furvus, които се среща в Китай.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Паунови паяци

Паметник на Паунов паяк 

Всеки, който се интересува от биогеография и зоология неведнъж е попадал на изключително интересни и красиви животни в различни части света. Някои от тях имат по-широко разпространение, а други се явяват ендемити и са характерни само за определени райони на планетата. Такива са т. нар. паунови паяци (Maratus), които се отнасят към по-дребните представители на големия клас Паякообразни (Arachnida). Родината на пауновите паяци е Австралия и само един вид се среща в Китай.

За първи път тези паяци са били обособени като отделен таксон през 1878 г. от немския учен Фердинанд Карш, работещ в Берлинския музей на естествознанието. Постепенно се откриват нови видове паунови паяци.

Тези красиви малки същества достигат на дължина до 4 - 5 mm, но някои видове са още по-малки. За тях е характерен половият диморфизъм (разлика във формите на индивидите от различен пол на един и същ вид). По-голямата част от мъжките представители на пауновите паяци имат красива и ярка окраска на горната повърхност на корема. Това влияе особено при ухажването на женските индивиди. Често се използва и при конкурентните борби на мъжките индивиди. Доказано е, че тези паяци разпознават с острото си зрение и два цвята – ултравиолетово и зелено.

Тези паяци се отличават с интересен брачен танц. Когато е забелязан от женски паяк от неговия вид той повдига цветното коремче, приличащо на цветно ветрило, и се опитва да я привлече, като същевременно тупка с крачетата си. Така той изпраща визуални и вибрационни сигнали към желаната женска.

Peacock Spider 7 (Maratus speciosus)

https://geograf.bg/bg/article/paunovite-payaci-nay-krasivite-predstaviteli-v-ogromniya-svyat-na-payakoobraznite#

[Hatshepsut]

Природната система за позициониране: как бръмбарите скарабеи се ориентират по Млечния път

От хиляди години хората гледат към звездите в търсене на навигация. Но кой би предположил, че обикновеният бръмбар скарабей доказано използва небесните ориентири?

Учените с изненада откриват, че това същество, известно с ежедневната си рутинна борба за оцеляване, използва Млечния път като небесен компас. Това откритие не само разгада мистерията на навигацията на насекомото, но и се превърна в прототип за създаването на високоточни сензори с изкуствен интелект, които да изпълняват функциите за позициониране на превозните средства, работещи в условия на минимална осветеност.

Жизнено необходимата навигация чрез звезден компас

Бръмбарите скарабеи (Scarabaeus satyrus), или торните бръмбари, са едни от най-трудолюбивите насекоми. Тяхното оцеляване зависи в голяма степен от това колко бързо и точно могат да изтъркалят своята топка тор от мястото, където се е образувала.

Кълбото от тор служи за две основни цели на скарабея: първо, то е източник на храна за възрастния индивид, и второ, което е по-важно, то става място за чифтосване и храна за потомството. Женската снася яйцата си в това кълбо, а оцеляването на следващото поколение зависи от неговия размер и безопасност.

Тази задача формира същността на ежедневната им борба за оцеляване, която започва с ожесточена конкуренция за ресурса в торовата купчина и продължава с евакуация на ценните запаси. Ако едно насекомо изгуби ориентация и започне да кръжи, то почти гарантирано ще се сблъска с конкуренти, които ще се опитат да му отнемат топчето.

През светлата част на денонощието скарабеите отдавна са се утвърдили като опитни навигатори, използващи слънцето и неговата поляризирана светлина. Години наред обаче ентомолозите не можеха да разберат как тези същества поддържат същия прав курс в безлунните нощи, когато липсват земни и лунни ориентири.

Фундаментално откритие в разгадаването на тази загадка бе направено през 2013 г. Международен екип от биолози от Университета в Лунд (Швеция) провежда серия от пионерски експерименти.

В проучването, чиито резултати са публикувани в списание Current Biology, учените поставят бръмбари в планетариум в Йоханесбург, в който са моделирани различни сценарии на звездното небе. Оборудването на планетариума позволява на изследователите да контролират изцяло осветлението и да премахнат всички земни забележителности, принуждавайки насекомите да разчитат единствено на симулираните небесни сигнали.

Учените установили, че при ясни нощни условия без луна скарабеите поддържали идеално прав курс, но когато се използвало симулирано облачно небе, насекомите веднага започвали да кръжат хаотично. Най-поразителното откритие е, че бръмбарите се ориентират успешно дори когато върху купола се прожектира само разсеяна ивица от Млечния път, като отделните ярки звезди се премахват. Този факт превръща скарабеите в първото документирано насекомо, което използва разположението на звездите като компас.

Тайните на звездното позициониране в скарабея

Способността на насекомото, чийто мозък е с размери, сравними с тези на оризово зърно, да „чете“ нощното небе повдигна основателен въпрос за механизма на този процес. Екип от университета в Лунд скоро проведе ново изследване, за да опише подробно стратегията на скарабея.

През 2016 г. в списание Current Biology същите изследователи, сред които и Базил ел Джунди (Basil el Jundi), разкриха механизма за калибриране на небесния компас на скарабея. Учените установили, че преди да започне да се движи, бръмбарът изпълнява така наречения „ориентационен танц“: той се качва на топчето си и няколко пъти се завърта около оста му.

По време на този „танц“ скарабеят запомня визуалната панорама на звездното небе и определя своя курс. Тази визуална „отливка“ служи като кратковременен компас, който насекомото използва, за да поддържа прав курс. Ако бръмбарът се отклони от курса поради препятствия, той бързо повтаря танца, за да се „пренастрои“.

През 2017 г. в списание Philosophical Transactions of the Royal Society B учените изясниха какъв точно сигнал получава скарабеят от Млечния път. За тези насекоми Млечният път не е сложен модел от милиони отдалечени точки. Вместо това те се ориентират по контраста и градиента на яркостта – т.е. по широка, по-ярка ивица светлина на фона на по-слабо осветено небе.

Фасетните очи на скарабея имат структура на суперпозиция. Тази структура позволява да се комбинира светлината от няколко оматидии (отделни елементи на окото) и ги прави най-чувствителни към светлината от синия и ултравиолетовияспектър, което им позволява да възприемат само общия градиент на яркостта на нощното небе.

Този „общ градиент на светлината“ е резултат от ниската разделителна способност на очите на бръмбара, които възприемат милиардите звезди като един-единствен, размазан светлинен сигнал, който бръмбарът може да използва, за да поддържа правилния курс.

Значение и заключения

Бръмбарът скарабей, който е бил издигнат в свещен символ от древните египтяни, сега се е превърнал в обект на интерес за съвременната наука. Откриването на астрономическите му способности е крайъгълен камък, който показва колко ефективни могат да бъдат навигационните системи дори при малките насекоми.

Скарабеят, използвайки най-простото възприемане на контраста, решава един от най-трудните проблеми – автономното ориентиране през нощта.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Откриха нов вид пчела с „дяволски“ рога в Западна Австралия

Учени откриха Megachile lucifer – мистериозната пчела с рога

Учени от Университета Къртин в Австралия са идентифицирали изцяло нов вид пчела, наречен Megachile lucifer, която впечатлява с необичайни малки „дяволски“ рога. Откритието е публикувано в престижното научно списание Journal of Hymenoptera Research и представлява важен принос към опазването на биологичното разнообразие.

Как бе открита Megachile lucifer

Новата пчела е намерена по време на изследване на силно застрашеното диво цвете Marianthus aquilonarius, което расте само в района на планинската верига Бремер, на южното крайбрежие на Западна Австралия. Именно тук е забелязана женска пчела с „рогата“ глава, вдъхновила и името ѝ – lucifer, което от латински означава „носител на светлина“, но също така намеква за характерния „дяволски“ вид.

Генетичен анализ и уникалност на вида

Според д-р Кит Прендергаст, водещ автор на изследването, ДНК анализът доказва, че мъжкият и женският екземпляр принадлежат към един и същи вид, който не съвпада с нито една известна пчела в световните генетични бази данни или музейни колекции. Това е първият нов член на тази група пчели, описан за последните 20 години.

Заплахи за Megachile lucifer

Откритието подчертава колко много видове все още остават непознати за науката, дори в райони, изложени на силен риск от минна дейност и добив на изкопаеми горива. Прендергаст предупреждава, че, тъй като Megachile lucifer обитава същата ограничена територия като Marianthus aquilonarius, и двата вида могат да бъдат застрашени от нарушаване на местообитанията, миньорска експанзия и климатични промени.

https://novavarna.net/

[Hatshepsut]

Борова процесионка

Борова процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е вид молец от семейство Thaumetopoeidae. Видът е описан за първи път от австрийците Михаел Денис и Игнац Шифермюлер през 1775 година. Това е един от най-големите вредители по боровите и кедровите дървета в Централна Азия, Северна Африка и Южна Европа.

Видът дължи името си на специфичното придвижване на гъсениците му в процесия една след друга. Власинките на ларвите и гъсениците са изключително опасни за хората и други бозайници, тъй като предизвикват силна алергична реакция (уртикария), заради отделяните парливи отровни вещества, описани за първи път от френския ентомолог Жан-Анри Фабр. Видът презимува в гъсенични гнезда, разположени високо на боровите дървета, които също като самите гъсеници, представляват опасност за здравето.

Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е вид гъсеница, която е известна със своя прецизен начин на движение в дълги колони, наречени процесии. Тя е разпространена главно във високите части на дървесните култури от рода Pinus (борови видове) в Европа.

Гъсениците на боровата процесионка имат характерна външност с черна глава и черни влакна по цялата дължина на тялото. Те се хранят с иглолистни листа на боровите дървета и могат да причинят значителни щети на горските насаждения, особено ако популациите им са големи.

Въпреки че гъсениците са безопасни по отношение на човешкото здраве, те имат отровни влакна, които могат да предизвикат силни алергични реакции при допир с кожата или вдишване. Контактът с тези влакна може да доведе до симптоми като сърбеж, излизане на сърбежни папули, дерматит и дори дихателни проблеми.

Ефективни методи за контрол на боровата процесионка включват използването на биологични агенти (например естествени врагове на гъсениците), химически препарати и физически методи като премахване на гнездата и гъсениците от дърветата.

Развитие

Женските екземпляри полагат яйцата си в люпила от 100 до 250 бр. върху връхчетата на растенията.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Борова процесионка

Боровата процесионка е молец. Името на вида идва от специфичното придвижване на гъсениците му в процесия една след друга.

Този вид, чиито гъсеници се хранят с борови иглички, се смята за един от най-опасните неприятели по боровете и е основен фактор, ограничаващ развитието и оцеляването на боровите гори. Неприятелят напада основно черен бор.

Боровата процесионка нанася сериозните щети не само на видовете от род бор, но власинките на гъсениците са изключително опасни за хората и други бозайници, тъй като предизвикват силна алергична реакция заради отделяните парливи отровни вещества.

Процесионката е широко разпространена в зони с борови гори, а разширяването на ареала вероятно е следствие от глобалното затопляне на климата.

Гъсениците на боровата процесионка изграждат зимни гнезда на върховете на дърветата. Гнездото, което обикновено побира около 200 гъсеници, е изградено от копринени нишки и включва борови иглички, екскременти и космици от гъсениците. То е добре изолирано и е в състояние да поддържа температура над нулата дори в много студени нощи.

През пролетта, обикновено между април и юни, в зависимост от климата, гъсениците слизат от дърветата и образувайки типичните шествия, се движат по земята, за да какавидират.

Гъсениците на боровата процесионка са покрити с около 62 000 броя власинки, които съдържат силно дразнещ протеин, който може да причини тежки алергични реакции. В последния стадий на развитие на гъсениците тези власинки лесно се отделят от тялото им и могат да се пренасят на дълги разстояния от вятъра. В засегнатите области власинките падат на земята, където могат да останат активни до 5 години.

При хората контактът с гъсеницата може да предизвика уртикария, токсичен дерматит, проблеми с очите или сърбящи уртикарийни папули. Обикновено тези реакции се провокират от токсично-дразнещ механизъм, мотивиран от носещи се във въздуха уртикиращи власинки на гъсеницата, които при проникване в кожата предизвикват освобождаване на хистамин. При вдишване власинките причиняват и респираторни симптоми.

Най-важните мерки за предотвратяване на тежки реакции са отбягване на местата, за които е възможно да бъдат нападнати от боровата процесионка, използването на дълги дрехи, изплакване на засегнатите участъци от тялото и симптоматична терапия.

Освен за хората, тази гъсеница представлява опасност и за домашни любимци, особено кучетата. Основните клинични признаци при кучетата са лезии в устата (глосит, оток и некроза на езика, лингвални и сублингвални язви).

При кучетата общото лечение е симптоматично и поддържащо. Състои се в премахване на власинките и контролиране на клиничните признаци. Препоръчва се изплакване с физиологичен разтвор или вода, като е важно засегнатата зона да не се търка, тъй като това води до влошаване на ситуацията.

За да се предпазите от нежелани реакции, в никакъв случай не докосвайте гъсениците или техните гнезда. Бъдете бдителни и с домашните си любимци при разходки, не позполявайте да се доближат до гъсенициците.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/vnimavajte-pri-razhodki-v-parkove-i-gori-opasna-gysenica-krie-risk-za-hora-i-zhivotni-2452660

НАЙ - ОПАСНОТО ЖИВОТНО В БЪЛГАРИЯ - борова процесионка

Агротема: Как да се преборим с боровата процесионка