Археологически находки въ Смолянска область

[Hatshepsut]

Археолози се натъкнаха на интересни находки в пещера край Рудозем

Група спелеолози, археолози, проектанти и представители на общинска администрация посетиха пещерата “Голяма боевска дупка”, която през 1976 г. е обявена за обект от национално значение – собственост на община Рудозем.

По време на обхода специалистите се натъкнаха на две значителни находки – зъби и вкаменелости от пещерна мечка и тракийска керамика от желязната епоха.

Община Рудозем стартира необходимите процедури за кандидатстване за финансиране с европейски средства за цялостно проучване, проектиране и изпълнение на консервационни и строителни дейности.

Целта е пещерата и намиращото се в непосредствена близост тракийско селище да се превърнат в един от сериозните туристически обекти на територията на общината.

https://www.smolyaninfo.com/2020/01/20/45303/

[Hatshepsut]

Археолози проучват пещера "Чая" до Чепеларе

Започнаха археологическите проучвания на пещера "Чая" до град Чепеларе. Финансирането на начинанието е осигурено от Община Чепеларе по програмата за туризма за  2021 година. През този сезон усилията на археолозите ще бъдат насочени към проучване на привходните части на пещерата и началото на основната галерия.

В "Чая" бяха открити фрагменти от глинени съдове. След определянето и датирането на фрагментите стана ясно, че пещерата е обитавана в периода на бронзовата и желязната епохи (III- II хил. пр. Хр.), което я прави едно от най-ранните пещерни обиталища в Родопите и най-ранното и единствено открито засега на територията на община Чепеларе.

Поради близостта на пещерата до града и живописния район, в който се намира, както и уникалността на обекта, Община Чепеларе има желание да превърне пещерното обиталище в туристически обект, както и да обособи екопътека до него.

Всички археологически находки ще постъпят във фонда на Музей на родопския карст в Чепеларе, където ще бъдат експонирани. По този начин жителите на Чепеларе и неговите гости ще имат възможност да се запознаят с културата на най-ранните обитатели в района.

Пещерата е регистрирана за пръв път през 1995 г.

https://bnr.bg/horizont/post/101538449/arheolozi-prouchvat-peshtera-chaa-do-chepelare

[Hatshepsut]

Откриха българския Стоунхендж

13 500 уникални керамични къса с тегло 590 кг от 10. век преди новата ера бяха намерени от археолозите

Ритуален кръг беше открит при разкопките на тракийско светилище над девинското село Осиково. Съоръжението представлява обреден каменен олтар. Изграден е от пътека от грижливо подредени еднакви по големина камъни, която завършва с каменен кръг. В кръга са разчистени три слоя от фрагментирани керамични съдове и 18 тежести от вертикален тъкачен стан. Това разказва археологът Христина Вълчанова - ръководител на разкопките, след края на археологическия сезон, пише "Марица".

Разкопките на светилището се проведоха тази есен за втори сезон от екипа в договор с РИМ - Смолян, като изцяло се финансират от Община Девин. Светилището се намира на скален връх над село Осиково в едно от  разклоненията на рида Чернатица и е открито при теренни обхождания на Вълчанова през 2018 г. Намира се на 1800 м надморска височина и заема билото на скален зъб с площ около 150 кв м. През първия сезон там се откриха ритуални структури, свързани с обредните практики, извършвани от местното тракийско население.

„В каменните структури намерихме струпвания от различни предмети като дарове и керамика - фрагменти от съдове, в които древните са оставяли храна в дар на силите, които са почитали. Това лято разкопките бяха кратки поради ограничените средства, ала резултатите са съществени. За пръв път бе открита каменна структура, специално направена за ритуали, извършвани на върха. И за пръв път бе открита депонация на 18 тежести от един вертикален тъкачен стан, подредени грижливо в кръга от камъни. Тези тежести са натоварени с определена семантика за древните обитатели на планината, която днес ние трудно бихме обяснили“, каза Вълчанова. Тя прави откритието на ритуалния кръг, разкривайки постепенно пътеката към него.

„Мислехме, че е част от оградна стена, която маркира свещеното пространство, но се оказа пътека към този ритуален кръг. Струпване на толкова много тежести не ми е известно да е откривано в друго светилище като обред“, посочи Вълчанова. На мястото намират две струпвания на множество фрагменти от съдове от 5-6. и от 10-9. век преди новата ера.

„Все още не знаем началната дата на възникването на светилището, знаем само, че е било изключително популярно през цялата желязна епоха. Открихме огромно количество от керамичен материал, над 13 500 късове с тегло 590 кг. Това говори за много почитано и посещавано светилище. Буквално стъпваме върху „килим от керамика“ по време на проучването, което говори, че там е имало върволица от поклонници. Древните хора са били по-сензитивни и са избирали чисти места с положителен геомагнитен градиент за свои светилища.

Предстоят да се направят геомагнитни замервания, за да се докаже, че и това светилище е на такова силно енергийно място“, каза Вълчанова. Сред откритията са множество украшения, глинени ритуални питки, ножчета и др. В подножието на връх Модър е открит стар рудник и това, според Вълчанова, е основание за гъстотата на селищната мрежа през I хил. пр. Хр. в района на село Осиково.

Тя е документирала около 40 обекта само в землището на селото - некрополи, селища, които доказват, че районът е бил изключително гъсто населен. Непосредствено под откритото светилище на върха има две селища от различни епохи. „Община Девин е една от най-богатите в Средните Родопи на археологически обекти от всички епохи. Този район е бил много гъсто населен през всички епохи без прекъсване още от късния палеолит“, каза Вълчанова.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otkrikha-blgarskiya-stounkhendzh-477274.html

[Hatshepsut]

Откриха интересни артефакти в средновековния некропол край Неделино

Седем са разкритите гробове при разкопките на средновековния некропол край Неделино.

Това обяви пред агенция “Фокус“ известният археолог д-р Никола Бояджиев от Регионалия исторически музей в Смолян.

В началото бяха четири, сега са седем, от които три на възрастни хора, три детски и най-вероятно и четвъртия ще е детски, като предстои да бъде напълно разкрит, разказа Бояджиев.

Единият е на новородено бебе, дори костите му не са запазени, а размерът на гробчето е около 40 см. Двата са женски – на единия намерихме четири пръстена и един чифт обеци, които са бронзови. В другия има две обеци и два пръстени. В едното детско гробче има огърлица от стъклени мъниста, посочи той.

Работната датировка вече е XII-XIII век, поясни д-р Бояджиев.

Разкопките са финансирани и подпомогнати от Община Неделино.

Предстои лабораторна работа – консервация на находките, датировка от кой период са, какви са били погребаните хора, сподели още родопският археолог.

Комисия от Министерството на културата се очаква да посети терена край Неделино и да прецени какви ще са последващите действия и дали ще има още разкопки на некропола.

Припомняме, че некрополът бе открит през зимата при изкопни работи в частен имот за изграждане на водоем за напояване близо до Неделино.

Тогава собствениците на имота случайно попаднаха на некропол от четири гроба, датирани от Средновековието.

https://www.smolyaninfo.com/2023/06/14/otkriha-interesni-artefakti-v-srednovekovniya-nekropol-kraj-nedelino/

[Hatshepsut]

Археолози разкриват край Златоград древна крепост с най-дълбокия кладенец в Родопите

Започнаха археологическите проучвания на един обект в Средните Родопи, за който се говори от дълго време. Става въпрос за древната крепост на връх „Света Неделя“, която се намира на живописен връх между днешните градчета Златоград и Неделино. Разкопките се осъществяват от археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Николай Бояджиев и са финансирани от общините на Златоград и Неделино.

Народната памет е запазила спомена за героичната отбрана на тукашните крепости в драматичните времена на османското нашествие в този край. Именно на едно такова място през следващите три седмици ще се проведат археологическите проучвания, каза проф. Овчаров. През 1916 г., само четири години след освобождението на Средните Родопи от турско робство през Балканската война, на върха е изграден малък параклис. Тогава от земята са извадени цели големи делви и фрагменти от такива, които е датират в ранновизантийската епоха – 5-6 век, отбеляза професорът.

Глинен питос (делва), намерен при строежа на параклиса

От древната крепост в момента личат нищожни следи, но впечатлява запазеният дълбок кладенец, иззидан прецизно с обработени камъни. Той е изкопан в скалата на видима дълбочина не по-малка от 20 м. „Няма съмнение, че кладенецът е бил създаден в древността, за да дава вода за крепостта при обсада от врагове. Трябва да се отбележи, че такива водоснабдителни съоръжения досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи. Тяхното издълбаване в скалите е било много трудоемко и изисквало огромни усилия и финансови средства. Класически пример е кладенецът на средновековната българска крепост Овеч край Провадия, който е дълбок цели 80 м. Ето защо наред с археологическите разкопки през следващите седмици кладенецът ще бъде изцяло изследван и ще бъде замерена истинската му дълбочина. Това ще бъде уникален пример за подобно водоснабдително съоръжение в целия район на Родопите“, каза проф. Овчаров.

Дълбокият крепостен кладенец, изграден прецизно

https://smolyanpress.net/?p=99879

[Hatshepsut]

Костен инструмент и амулети от 11-10 в. пр. Хр. са сред новите находки в пещерно обиталище „Чая“ край Чепеларе

Костен инструмент и два амулета от периода 11-10 в. пр. Хр. са сред находките от продължаващите и през тази година проучвания на пещерно обиталище „Чая“ край Чепеларе, съобщи за БТА София Христева, ръководител на изследванията.

За четвърта поредна година Община Чепеларе финансира проучванията, които не само обогатяват експозицията на Музея на родопския карст, знанията за нашите предци, но и развиват културно-историческия туризъм в района, информира  пресцентърът на местната администрация.

"Продължаваме работа във вътрешната част на пещерата, в залата, където почти сме изчерпали културните напластявания и в момента правим сондажи", допълни София Христева. По думите ѝ в този участък има повече палеонтологични находки. Най-ранният разкрит пласт е именно към периода на находките от това археологическо лято - 11 - 10 в. пр. Хр.  Свидетелства за по-ранно обитаване засега не са намерени. Към края на проучванията ще се продължи отново към външната част на пещерата и ще се изследват по-късните археологически пластове.

Една от хипотезите на археологическия екип от началото на проучванията е, че може да има обители през халколита  - края на петото – началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр., но според София Христева досега не са открити потвърждения. Не ги изключваме, тепърва влизаме в дълбочина да проучваме, така че може да има изненади, посочи тя.

Плановете на Община Чепеларе са да превърнат проучваното пещерно обиталище „Чая“ в туристическа забележителност.   

https://www.bta.bg/bg/news/lik/725446-kosten-instrument-i-amuleti-ot-11-10-v-pr-hr-sa-sred-novite-nahodki-v-peshter