Българското опълчение

[Шишман]

Разбира се, за който може да мисли.

Ти го каза.

[Шишман]

Едно обаче е сигурно: именно българското опълчение: при боевете на Шипка решава изхода от войната.
3а не знаещите: тия хора са задържани на едно место да не се разпръсват след сръбско-турската война от т.н. " Добродетелна дружина " или старият комитет. Парите на тоя комитет са били главно от Вълчан воевода, както и от други хайдути. С БРЦК са били винаги на нож.

[Шишман]

[Шишман]

 ТЕ ПЪРВА ЩЕ ИМА ОПЪЛЧЕНЦИ
 Предполагам и се надявам да са достойни наследници и последователи на някогашните първи опълченци.

[Шишман]

СЛАВА НА НАРОДНИЯТ ЮНАК
Навършват се 185 години от рождението на един от спасителите на Самарското знаме, опълченеца  Никола Корчев. 

[Hatshepsut]

Музеят на Възраждането представя в изложба командирите на българското опълчение

[Шишман]

 ВЕЧНА СЛАВА НА ГОЛЕМИТЕ НАРОДНИ ЮНАЦИ

На 31 юли 1877 г.(нов стил), е бойното кръщение на Българското опълчение в хода на Руско-турската освободителна война.
В битката за Стара Загора, между част от Предния руски отряд (Старозагорския руски гарнизон, в чийто състав са дружини на Българското опълчение) и Централната османска армия. Води се едновременно с битките при Нова Загора и Джуранли(днешно Калитиново).Битката завършва с победа на турците и е последвана от масово избиване на прибмизителнл 15 000 души християнско население в града, стекло се включително от близките села.

Предисторията започва в началото на мекец юли. Предният руски отряд настъпва на юг и освобождава редица селища, като достига до Стара Загора и я освобождава на 22 юли. На 24 юли е избрано местно управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков. Към Стара Загора и Нова Загора обаче се насочва Централната османска армия (командир, Сюлейман паша).

От Памет Българска искаме да обърнем внимание на нещо изключително важно нещо, че Българското опълчение (което е част от Предният Руски отряд) получава бойното си кръщение именно срещу най-елитната армия на Османската империя.

Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на империята. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския Армейски корпус. Усилена с частите на Ахмед Хулюси паша (отстъпил Шипченския проход ) и Новозагорския гарнизон ( Реуф паша ). Командир на армията е Сюлейман паша, началник - щаб е Омер бей.
Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района Преден Руски отряд ( генерал-лейтенант Йосиф Гурко ).

След битките при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора, отхвърля руските части и заема позиция за атака на Шипченския проход охраняван от Шипченския отряд. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на р. Тунджа.

Да се върнем на битката обаче от 31 юли.Турската атака е насрочена за 31 юли в 7:00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханския Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от полковник Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10: 00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13:00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, взвод Казашка батарея и коницата начело с генерал-майор Столетов са насочени към с. Джуранли.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в чийто състав е знаменитият Никола Корчев, който заедно със своите другари спасяват знамето.

I-ва Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен градът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи а населението е подложено на заколение.

Поклон,пред великите народни юнаци!

[Шишман]

Август месец - решителните битки за Шипка

[Шишман]

  ВЕЧНА СЛАВА НА НАРОДНИТЕ ЮНАЦИ - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
Долу поробителите и подръжниците им от ненормалният запад !
____________________
Шипка на 9 автустъ 1877 година започватъ тридневнитѣ крѫвопролитни боевѣ съ турската сганъ Прохода е ударжанъ като Българското опѫлчѣние има основна заслуга за това !? Да Живѣе Майка България !?
_____________       
п.п. знам че това състояние, няма да се хареса на русофобите, понеже опълченците ни са били на служба в руската армия и са се били рамо до рамо с руснаците. За съжаления Англия или Германия или други европейски страни :не са искали да ни освободят, а първата страна даже е превозила на корабите си армията с която са се били опълченците ни.         

[Шишман]

МАНОЛ ГЕОРГИЕВ, ОПЪЛЧЕНЕЦА - ЮНАК  ОТ ШИПКА, КОЙТО ВЪЗПЯ САМОЖЕРТВАТА НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ
Снимка: Манол Георгиев прав втори, отдясно на ляво, с другарите си, Димитър Куртев вдясно от него, Димитър Сяров вляво от него, Христо Карагьозов най-вляво, по време на Съединението 1885 г. (НБКМ-БИА)
******
Шипка 9-11 август 1877 г.
След отстъплението от Стара Загора опълченците от 1-ва до 5-а дружина заемат Шипченските висоти. Шипка, един зинал гроб, който ще погребе завинаги свободата на България, или пет вековното й робство. От защитниците зависи и едното, и другото! Сред тях е и Манол Георгиев, който ще остави за поколенията спомените за чутовния героизъм на другарите си.  Манол Лазаров Георгиев е роден на 25.12.1857 г. в Браила, Румъния, където получава първоначалното си образование. През април 1877 г. се записва доброволец в ІV-а дружина на Българското опълчение. Взима участие с Дружината при преминаване на Дунава, освобождаване на старопрестолен Търновград, сражава се при селата Хаинето, Кадърфаклии, Мъглиж, Стара Загора. Още на 8 август Манол Георгиев ще опиши Сюлеймановите пълчища: „От червените фесове на Мохамедовите потомци шипченските полета се представляваха като кървава долина или ниви, обрасли с полски божур”. На 9 август започват сраженията. Опълченците се сражават като лъвове.Турците постепенно настъпват и на 10 август се приближават до позициите им откъм Бедек, като застрашават да завземат пътя към връх „Св. Никола”, водещ към Габрово. „След завземането на този път, опълченците или трябваше да измрат до един, или да си пробият път, за да се избавят от плен”, пиши Манол Георгиев. На 11 август ситуацията е критична. Доставките на провизии са прекъснати, а чешмата е недостъпна. За утоляване на жаждата си, опълченците ползват приплескани куршуми в устата си, „докато е хладен, утоляваше за минутка жаждата им, а хляб от три дни не бяха виждали, но пак не се отчайваха...” Патроните са на привършване, оставят по няколко за краен случай.  В този момент турската артилерия раздира прохода, а от избухването на гранатите и от екът, който се отразява от канарите, много опълченци оглушават, като останалите живи са глухи до края на живота си. „В това време се зачуха залпови гърмежи и „ура” откъм Червени бряг. Това бяха стрелците руси, които пристигнаха откъм Габрово, качени по двама-трима на казашки кон”, с вълнение си припомня опълченецът.  Проходът е спасен, пълчищата са отблъснати. След Освобождението, героят от Шипка се установява в Сливен. Става учител(инструктор) в Стрелковото дружество и обучава Народната гвардия в Сливенска околия, известна като „Гимнастически дружества” в Източна Румелия. Манол Георгиев е член на тайния комитет за Съединението. Член е на сливенската делегация, която през юни 1885 се среща в София с министър-председателя П. Каравелов, а през август с княз Александър I Батенберг в Шумен по време на военни маневри, за да търси подкрепата им за Съединението. Участва в Сръбско-българската война в 1885 г. като субалтер офицер в четата на Панайот Хитов. Депутат е в V и VІ народно събрание от Котленския район. Занимава се с литературна дейност, пиши спомени за Съединението, които Иван Андонов  ще публикува в книгата си „Съединение” през 1929 г. Превежда от румънски историческия разказ „Прочутия румънски хайдук(войвода) Янко Жяну”, който става популярен. На гърдите му блестят руски сребърен медал, български военен медал, княжеский орден „Св. Александър“. Умира през 1912 г. в с. Ичера, Котленско. Вечна му памет!

[Шишман]

ЕДИН ГОЛЯМ БЪЛГАРИН И ЮНАК
Дядо Георги Комитата  от Берковица
Георги Захариев Караджов е роден на 24.04.1837 г. в Плевен. Родителите му са македонски бежанци. Още 20-годишен се преселва и живее в Берковица. Тук се оженва за хубавата и напета мома Елена.
През 1867 г. се включва в четата на Панайот Хитов, пребивавала в Берковския балкан на път за Сърбия. С други четници се включил доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. на страната на Сърбия. От Кладово - Сърбия е изпратен заедно с други поборници първоначално в Болград - Бесарабия, а след това в Кишинев - Русия и е зачислен в Трета опълченска дружина, IV рота на 29.04.1877 г. Той е тръбач на ротата. Така с българските опълченски дружини се включва в освобождението на България.
Дядо Георги Комитата е и в жестоките боеве при с. Дълбоки, Старозагорско. Сражава се и на “Чадър могила”. За проявен героизъм при отбраната на Шипка получава званието “Унтер офицер” и е награден с ордена “Кръст за храброст Nо 44 179”. Два пъти е награждаван със значка за отличие в боевете отделно от кръста за храброст. Преназначен е от III в VIII опълченска дружина. От 08.07.1878 г. е освободен от Опълчението и се завръща в Берковица. През 1885 г. е в редиците на Сръбско-българската война.
Дядо Георги - Комитата се завръща в Берковица. Почива на 23.09.1942 г., доживял 105 години и 5 месеца.

[Шишман]

РОДОЛЮБЦИ
Последователи на опълченците ни !

[Шишман]

      БОЕВЕТЕ НА ШИПКА - величието на българското опълчение !
 Малко предистория. Имали сме това опълчение, което сме имали не благодарение на меко казано странното БРЦК, а благодарение на старият комитет - добродетелната дружина. След сръбско-турската война, където има много български доброволци: именно добродетелната дружина поема издръжката им за да не се разпръснат през предстоящата зима. Та благодарение на тях сме го имали това българско опълчение. Не че без тях нямаше да имаме опълчение, но нямаше да се състои от толкова много хора.
Старият комитет - добродетелната дружина  е финансиран от Вълчан Воевода. Та на пук на историците : дето твърдяха че хайдутското движение не е било способно да освободи България - именно то на практика  я освобождава.
_____________________________________________________
На 8 август 1877 г., генерал-майор Столетов изпраща тревожна телеграма до генерал-лейтенат Радецки която гласи:
„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими."
Едва 7500 руски воини и български опълченци с 27 оръдия срещу 27 000 души турски воиници с 48 оръдия. Руските воини и българското опълчение донасят така жадуваната свобода на българите след 500 години османско иго.       

[Шишман]

[Шишман]

    СЛАВА НА НАРОДНИТЕ ЮНАЦИ !
 Генерал Гурко поздравява опълченците" !
Победа - художник Васил Горанов.     

[Шишман]

       СЛАВА НА НАРОДНИТЕ ЮНАЦИ - ОПЪЛЧЕНЦИ