Българското емигрантско правителство въ Виена (1944-1945 г.)

[Hatshepsut]

Българското емигрантско правителство във Виена (1944-1945 г.)

Пътят към създаването на Българското емигрантско правителство

В началото на месец септември 1944 година България е изправена пред прецедент в своята история. До 1944 година Царството не участва във военни действия, запазва дипломатически отношения  със СССР и дори прави опити да излезе от войната. Въпреки това на 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Само четири дни по-късно на 9 септември 1944 година Отечествения фронт и Червената армия установяват новата власт. С оглед на вече започналите репресии, пред българския политически елит съществуват две възможности. Да остане и да (опита да) участва в изграждането на новия режим (важи за тези, които няма да бъдат убити със/без съд и присъда) или да емигрира. Именно от редиците на българската политическа емиграция се заражда и прецедентът, за когото Ви споменах в началото – Българското емигрантско правителство във Виена или наричано още Българско национално правителство.

Формиране на Българското емигрантско правителство във Виена

Българското емигрантско правителство във Виена е формирано на 9 септември 1944 година. За негово седалище е избран хотел ,,Империал".  За точността на датировката съдим от изданието на германския националсоциалистически орган Voеlkisher Beobachter (Народен наблюдател) от 16/17 септември 1944 година, в който е поместена публикация за събитието. От този момент нататък съществуват две български правителства, които претендират за легитимност. След като Червената армия окупира България и Румъния в София и Букурещ са съставени нови правителства. Или това са т.нар. от историческата наука ,,марионетни правителства" – такива, които са поставени от страната окупатор, в случая това е СССР.

Легитимно или не?

Легитимността на правителствата в изгнание и ,,марионетните правителства" винаги е поставяна под въпрос. Но в този случай казусът е още по-заплетен, тъй като Българското емигрантско правителство е признато от страните участващи в Оста (т.е. съюзниците на България от преди 9 септември 1944 г.). А правителството на Отечествения фронт не е признато нито от силите на Оста, нито от страните от Антихитлеристката коалиция. Това е така, тъй като Съюзниците третират България и Румъния като окупирани страни, с които е сключено временно примирие. Проблемът за легитимността на правителствата на окупираните страни по време на Втората световна война е уникален по своята същност и остава неразрешен и до наши дни.

Създаването на емигрантско правителство  е прецедент в българската, но не и в Световната история. През Втората световна война правителствата в изгнание само в Европа са множество. В Лондон в различни етапи от войната се разполагат правителствата на Полша, Чехословакия, Норвегия, Белгия, Холандия, Франция, Югославия, Гърция  и т.н.

Състав на Българското емигрантско правителство

Съставът на Българското емигрантско правителство във Виена не е особено голям, но за сметка на това е изпъстрен с интересни личности от българския общественополитически живот:

Министър-председател − проф. Александър Цанков – бивш министър-председател (1923-1926 г.), председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1930 г.), министър на народното просвещение (1930-1931 г.), избиран за народен представител в пет парламента (1923,1927, 1931, 1938, 1939 година). Доцент от 1911 г., а от 1916 г. професор по политическа икономия в Софийския университет. Формира и ръководи партията Народно социално движение  през 30-те  и началото на 40-те години на XX век.



Министър на вътрешните работи и войната – проф. Асен Кантарджиев – водач на Ратничество за напредъка на българщината (РНБ). Завършва агрономство в Бон, Германия, стипендиант на фондация ,,Рокфелер", специализира в Швейцария и Германия. Става професор на 33 години, влиза в общественополитическия живот от началото на 30-те години на XX век. Най-младият министър в правителството.



Министър на външните работи и финансите – Асен Цанков – един от видните представителите на т.нар. в България ,,широки социалисти". Няколко пъти е избиран в Народното събрание, член на ЦК на Работническата социалдемократическа партия (широки социалисти) до 1927 година. През 1934 г. става част от Народно социалното движение водено от неговият брат. Асен Цанков е виден столичен адвокат и се ползва с много добро име сред българската общественост.

Министър на труда и трудовата повинност – полковник от Генералния щаб Иван Рогозаров – участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На два пъти награждаван с орден ,,За храброст". Началник щаб в Трудовите войски, следва медицина в България, но е завършва, тъй като предпочита военната служба: завървша Военното училище в София. Във Виена се изявява като представител на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) �– най-популярната младежка националистическа организация през 30-те години.



Министър на просветата и пропагандата – Христо Статев Попов – (по известен с имената си Христо Статев) политически и обществен деец, министър на земеделието през 1931 г., избиран за народен представител четири пъти, автор на книги и деен публицист по време на войната. Съмишленик е на Ал. Цанков и Народно социалното движение.

През октомври 1944 г. като министър без портфейл е включен и полк. Никола Костов – началник на разузнавателното управление към Министерство на войната в София, възпитаник на Френската генералщабна академия и съвипускник на ген. Дьо Гол. Функциите му в правителството остават неясни и доста спорни.

Политическа дейност на Българското емигрантско правителство 

Една от първите задачи на Българското емигрантско правителство е да установи дипломатически отношения с възможно най-много страни, с което да потвърди и претенциите си за легитимност. За съжаление  в условията на война, която се развива зле за Оста това е доста тежка задача. Правителството във Виена установява отношения единствено със страните от Тристранния пакт и техните емигрантски правителства като дори изключение прави Япония. От неутралните страни в Европа единствено Испания установява отношения с правителството на Александър Цанков.

Другата неприятна новина за Националното правителство е, че голяма част от българските посланици в Европа, заварени от правителството на Отечествения фронт остават на служба (макар и за кратко), много от тях напускат постовете си, малцина се завръщат в България, но никой не минава на страната на Българското емигрантско правителство във Виена. Така основните дипломатически отношения на правителството на Александър Цанков остават с Берлин.

Най-важната задача на правителството във Виена е да осигури защита и помощ от всякаква естество на българите в Третия райх. Не бива да забравяме, че след 9 септември България се включва активно във войната срещу Оста. Така всички български поданици се превръщат в заплаха за германското правителство. Българите намиращи се на територията на страните от Оста попадат в доста сложна ситуация. Като поданици на вражеска страна те подлежат в най-добрия случай на итерниране в лагер. Подложени са на строги санкции, придвижването им е контролирано, лишени са от средствата и работата си, тъй като отношенията им с банки и фирми са прекратени до приключване на войната.

За военните чинове ситуацията е още по-неприятна, тъй като те автоматично попадат в графата военнопленници. Според данни обобщени от Българското национално правителство през есента на 1944 година, на територията на Германия пребивават 35 000 български поданици. Според професор Никола Алтънков с оглед на продължаващите военни действия и масовото преселване на хора от страните окупирани от СССР на запад, е по-вероятно българите емигранти да са повече.

Помощ за българите в Третия райх

Усилията, които полага Българското емигрантско правителство във Виена посредством своите консулства на територията на Третия райх се оказват изключително плодотворни. С разрешение на немското правителство, вътрешното министерство започва да снабдява българите в Третия райх с нов вид документ за самоличност наречен ,,Pass-Erzatz". Чрез него българските емигранти могат да се легитимират пред германските служби, да бъдат наемани на работа, да си търсят свободно квартири, да получават купони за храна.

Документът се оказва и особено полезен след края на войната, тъй като служи успешно за легитимация и пред властите в английската и американската окупационна зона. Дейността на правителството във Виена не се изчерпва само с издаването на документи. То подпомага новодошлите българи бързо и лесно да намерят работа, квартира, да се сдобият с купони за храна или да получат информация за свои близки,  посредничи между българите и германските власти.

Помощта на правителството се оказва от изключително значение с оглед на факта, че германското правителство изисква от емигрантите или да работят, или да воюват за райха. Това се потвърждава и от обръщение на проф. Асен Кантарджиев към българите в Германия, излъчено по радио ,,Донау":



,,...всеки българин в Германия, без разлика кой е, какъв е и защо е дошъл, трябва или да работи, или да воюва...Това положение трябва да бъде на всеки му ясно и с оглед тъкмо на него трябва всеки да размисли, да реши и да се определи."

Заключение

Освен, че оказва огромна помощ на българската емиграция, правителството на Александър Цанков развива пропагандна, антикомунистическа дейност и дори започва създаването на своя армия – Български национално-освободителни войски. За дейността, която развива министерството на просветата и пропагандата и формирането на Българските национално-освободителни войски от правителството на Александър Цанков ще Ви разкажем повече в следващите ни материали.


Библиография

Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009,

Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978

Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015,

Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.

Die Zusammensetzung der Regierung Zankoff, Voelkisher Beobachter, Sueddeutsche Ausgabe, Munchen Samstag/Sonntag, 16/17 September 1944.

http://istoriograph.bg/

[Hatshepsut]

Българското емигрантско правителство във Виена (1944-1945 г.) – Пропаганда и образование

Просвета и пропаганда на Българското емигрантско правителство

Задачата, която стои пред Министерството на просветата и пропагандата, ръководенo от Христо Статев е еднакво сложна и отговорна. От него се изисква да изложи възгледите, целите и идеите на Българското емигрантско правителство, така че то да успее да спечели не само българите в емиграция, но и колкото може повече от тези в България.

Българското емигрантско правителство тепърва започва да завоюва и отстоява своята легитимност. А затова от първостепенна важност е да успее да консолидира възможно най-много българи, които го признават и подкрепят. За да постигне своите цели Министерството на просветата и пропагандата получава на разположение ефира на Радио ,,Донау" разположено във Виена. Използват се също така различни брошури, разпръскват се позиви, развива се ежеседмичния вестник ,,Родина", както и други български студентски вестници издавани още преди 9 септември в Германия.

Българското емигрантско правителство по радио ,,Донау"

Христо Статев има на разположение екип от българи, работещи по време на войната за Немското държавно радио в Берлин. Той ги прехвърля във Виена, където на българското и румънското правителство е предоставено за ползване Радио ,,Донау". Радиото се превръща в един от основните пропагандни инструменти на правителството. Емисиите се излъчват 4 пъти дневно като съдържат новини, анализи, коментари и прогерманска пропаганда. Чрез Радио ,,Донау" Националното правителство отправя своите апели за борба срещу болшевизма в България. Също така редовно се подслушва Радио ,,София" за да бъдат изготвяни бюлетини с информация от България.

Основна задача на Радио ,,Донау" е да предава агитационни призиви към българите, участващи в III Украински фронт, които да ги накарат да преминат на страната на Германия. Отправени са също така и призиви към българите намиращи се в Германия да се присъединят към Българския военен доброволчески корпус.

            Около Радио ,,Донау" се оформя екип от технически и политически лица. Константин Овчаров е ръководител на Дирекцията за пропагандата. Иван Дочев е главен директор към Министерството на просветата и пропагандата. Като анализатори и говорители са привлечени Крум Митаков, Вили Росенски, Георги Дидов, Марко Мехлемов и други. В станцията работят 13 служители като говорители, преводачи, администратори, технически лица.

Асен Кантарджиев по радио ,,Донау"



Голяма част от предаванията на Радио ,,Донау" са прихващани от службите в София. В архивите на МВР и до наши дни са запазени някои от важните изказвания на министри от Националното правителство. Едно от интересните изказвания в ефира на Радио ,,Донау" е това на проф. Асен Кантарджиев от 27 септември 1944 година:



Германското правителство и Българското национално правителство зад граница решиха единодушно:

1.Че българие в Германия не могат да имат никакви привлегии пред германците, а трябва с тях наравно да живеят и действат;

2.Че всеки българин в Германия, без разлика кой е, какъв е и защо е дошъл, трябва или да работи, или да воюва. Само студенти в последния семестър и пред последен изпит имат право да довършат неотложно семестъра или изпита си. Не може да  има трето положение или друго изключение. Това положение трябва да бъде всекиму ясно и с оглед тъкмо на него трябва всеки да размисли, да реши и да се определи.

Българи в Германия!

Положението за нас е много  сериозно... Самите българи трябва да се борят за България. Всички, които са положили нашата войнска клетва, трябва да знаят, 8-годишният цар не решава нищо, а е пленник на узурпаторите на българската власт. Към незаконните регенти ние нямаме никакво клетвено задължение, а напротив, нашата клетва ни задължава да се борим срещу тях.

Българи в Германия!

Основан е Български [военен] доброволчески корпус. Който иска, да се обади, във всеки град има бюро на Вафен СС, семейството му ще бъде осигурено както германските семейства. Ако някои не искат или не могат – ще бъдат на общо основание повикани на работа.

Българи в Германия!

Постъпете в Българския доброволчески корпус. Аз лично ще ръководя образуването му и ще се включа в него. Да очистим позора от лицето на България, да я направим достойна за идните мирни договори."

От словото на проф. Кантарджиев става ясно, че това е призив към българските мъже. Призив да се включат във войната на страната на Германия, с мотива да освободят България от болшевизма. Подобни прогермански призиви са характерни за Националното правителство. И ако до преди 9 септември българите нямат мотив да се бият срещу СССР или който и да е друг. То в края на септември 1944 година общественополитическата ситуация в България е съвсем различна. Властта на ОФ не може или не иска да спре безчинствата на партизаните и Червената армия. Всички свързани с монархията, предходните ,,фашистки" правителства и институции, всички граждани от регенти и министри до обикновени чиновници и учители попадат под ударите на ,,революционния гняв".  Именно тази ситуация опитват да използват водачите на Националното правителство.

Но  дали Българското емигрантско правителство вярва в победата на Германия?

Това е въпрос, на който трудно може да бъде даден еднозначен отговор. Българското съмнение в ,,крайната победа" личи ясно от финалните думи на проф. Кантарджиев: ,,Да очистим позора от лицето на България, да я направим достойна за идните мирни договори.". Според мен Националното правителство е наясно, че Германия няма да спечели войната. Надеждите по-скоро са насочени към развитие на събитията, което да доведе до сключване на мирен договор. И при тези обстоятелства да се търсят начини България да излезе от сферата на влияние на СССР.

Александър Цанков в обръщение по радио ,,Донау"



Далеч по убеден в крайната победа на Третия райх изглежда проф. Александър Цанков. Предоставяме Ви откъс от неговата реч от 27 септември 1944 година в ефира на радио ,,Донау":



,,Българи!

Днешният ден е един от празниците в най-новата история на Европа. На днешния ден преди 4 години бе подписан Тристранният пакт с великия германски Райх, фашистка Италия и Япония. Тия три велики сили... обявиха в тозии ден поход против едно зло, против най-голямото зло за днешна Европа, против болшевизма, против онази сурова решителна сила, надигаща се из степите на Изтока, която заплашваше да разбие и унищожи европейската цивилизация, изградена през много векове чрез труда, борбите и жертвите на много поколения. Тази епична борба продължава. От изхода на тази борба зависи свободата на Европа, в частност съдбата на нашата скъпа родина...

* * *

Войници и офицери националисти! Ако се чувствате българи, ако у вас още тупти българско сърце, свалете оръжието, насочете го срещу заклетите врагове на България, срещу руските болшевики, приобщете силите си към германците, присъединете се към тях и рамо до рамо воювайте, бийте се за свободата на България против страшния враг болшевизма. Знайте и вярвайте – победата е сигурна!

* * *

Призовавам ви, българи и българки, от всички краища наа България на борба... Да  се наредите под нашето знаме."

            Четейки речта на проф. Цанков мнозина биха го заклеймили като ,,фашист" или ,,нацист". Според мен това не би било вярно. Не можем да отречем, че  Националното правителство е прогерманско, но само по себе си то не носи националсоциалистически белези. Неговата структура е демократична и не е изградено върху идеята за фюрер принципа, а от риториката му отсъстват антисемитизма и ксенофобията.

Заключение

Според мен Българското емигрантско правителство е националистическо, антиболшевишко и прогерманско. Основната цел на правителството е да освободи България от болшевизма, а предвид геополитическата обстановка през септември 1944 година единствената страна, която може да спомогне за това е Германия. Нужно е да вземем предвид, че през 1944 година сред населението на Европа съществуват опасения, че Сталин няма да спре своята офанзива в Германия,  а ще опита да достигне максимално на запад. Именно тези опасения довеждат и до създаването на германските доброволни войски  Вафен СС. Армията Вафен СС е изградена от доброволци от цяла Европa,  в  нея влизат над 25 народности. От края на 1943 г. до 1945 г. числеността на Вафен СС надминава 1 милион доброволци. Според някои историци позоваващи се на разкази на съвременници, Вафен СС се превръща в първата общоевропейска армия, чийто катализатор е антиболшевизма. Според мен именно този катализатор е причината Българското национално правителство да заеме прогермански позиции.



Библиография

Алтънков, Н. Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009,

Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978

Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015,

Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.

Die Zusammensetzung der Regierung Zankoff, Voelkisher Beobachter, Sueddeutsche Ausgabe, Munchen Samstag/Sonntag, 16/17 September 1944.

http://istoriograph.bg/

[Hatshepsut]

Българското национално правителство в изгнание

Датата 9 септември 1944 година обикновено е свързана с историческата за България промяна, дошла след поемането на властта от правителството на Отечествения фронт. Доста по-малко се знае за съдбата на създадената по същото време негова временна алтернатива – Българското национално правителство в изгнание, оглавявано от проф. Александър Цанков. Неговата поява и развитие неизменно се свързват с динамичните събития от заключителния етап на Втората световна война.

В началото на септември 1944 година положението за Царство България става критично. Правителството на Константин Муравиев предприема отчаян ход и скъсва дипломатически отношения с Германия, но дава възможност на войските на доскорошните си съюзници да се изтеглят. По същото време обаче СССР обявява война на България и Червената армия все повече приближава Дунав.

В дните, предшестващи тези събития, немските дипломати проучват възможността за формиране на открито прогерманско правителство. Предложение за неговото създаване е отправено към дългогодишния лидер на Демократичния сговор и Народното социално движение проф. Александър Цанков, чието управление в периода 1923-1926 ще бъде определено от списание ,,Тайм" като ,,най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа". И макар тази оценка да е силно преувеличена, то управлението на Александър Цанков действително се приема за противоречиво и до днес от академичната общност.

Съзнавайки че подобна мярка е твърда закъсняла и има възможност за избухване на гражданска война, той отхвърля тази възможност и на 5 септември напуска страната, емигрирайки във Виена. В столицата на анексираната от Германия Австрия проф. Цанков все пак бива склонен да застане начело на едно емигрантско правителство, помещаващо се в луксозния хотел ,,Империал". Там подслон намират и други политици, лоялни към Третия райх като лидерът (капитанул) на румънската Желязна гвардия Хория Сима, премиерът на сръбското Правителство на националното спасение ген. Милан Недич и поглавникът на Независимата хърватска държава Анте Павелич.

Хотел ,,Империал" – седалището на Българско национално правителство в изгнание

Останалите членове на Българското национално правителство в изгнание са братът на Цанков –  Асен (министър на външните работи и финансите), водачът на ,,Ратник" проф. Асен Кантарджиев (министър на вътрешните работи и войната), представителят на Съюза на българските национални легиони Иван Рогозаров (министър на труда и трудовата повинност), видният деец на Демократическия сговор Христо Статев (министър на просветата и пропагандата) и началникът на разузнавателното управление към Министерство на войната полк. Никола Костов (министър без портфейл).

За да пропагандира своята дейност, правителството използва вълните на радио ,,Донау", където 4 пъти дневно има емисии на български език, както и студентския емигрантски печат в Германия. Неговото финансиране идва от немския дълг към България по отношение на военновременното снабдяване със земеделски продукти, а заплатите са съотносими с висшите постове в съответните местни служби.

Големият проблем за Българското национално правителство в изгнание е фактът, че то не е признато от никого извън държавите от Оста, като в същото време е маргинализирано от самите германци. Показателно е, че най-високото равнище, с което поддържа контакт е дипломата Алденбург и генералния консул Кноте. В същото време нито един от българските посланици и консули, отказали да се върнат в страната след 9 септември 1944 г. не влиза в контакт с кабинета на Цанков.

Въпреки това той успява да защити интересите на българите, останалите на територията на Третия райх в момента, в който политическия курс в София е обърнат. Те биват снабдени със специален документ (пас-ерзац), който им служи за легитимиране пред немските власти и им позволява да кандидатстват за работа, да си намерят квартира или да се сдобият с купони за храна. В края на 1944 година се създава Български доброволчески корпус, наричан още Български национални освободителни войски с командир полк. Рогозаров. Последният живеел във Фюсен, Бавария и рядко идва до Виена, поради което комуникацията между самите членове на правителството бива затруднени.

Именно формирането на въпросния корпус става формалната причина за издаване на смъртна присъда от Софийския областен военен съд за всички участници в емигрантското правителство. Самото то няма как да просъществува повече, след  като войната в Европа приключва на 9 май 1945 година с капитулацията на Германия.

Съдбата на Александър Цанков е повече от интересна – след като първоначално се  установява в Китцбюел, впоследствие той се мести в Бад Гащайн, намиращ се в американската окупационна зона и се предава. Въпреки настояванията на правителството на Отечествения фронт той да бъде върнат в България, лидерът на емигрантското правителство не е предаден, а впоследствие внезапно изчезва. Според спомените на неговия племенник Здравко Цанков той преминава границата с Италия, като за това спомага застъпничеството и контактите му с бившия папски нунций в София Анджело Ронкали (бъдещ папа Йоан XXIII).

През 1948 година Цанков и семейството му емигрират в Аржентина, където той остава до края на живота си. Професорът по икономика умира на 27 юли 1959 година след тежка операция, а в следващите години различните емигрантски организации не успяват да попречат на международните контакти на правителството на Народна Република България.

https://bulgarianhistory.org/pravitelstvo-v-izgnanie/