Българското влияние въ срѣдновѣковна Молдова

[Nordwave]

Княз Василий Лупу (1597 - 1661)

Българин от с.Пороище (Арбанаси), Разградско

Историческите сведения за българина Василий Лупу, който е бил 20 години княз на Молдова и е роден в с. Арбанаси, Разградско или, както го нарича Г. С. Раковски, Великото Арбанашко село, съвпадат с разказа на прабаба ни за корените на нашия род, които идват от рода на Василий Лупу. Това събуди интересът ни към миналото на село Арбанаси и личността на Василий Лупу. За произхода на Василий Лупу има много свидетелства, но и фактът, че името Лупу означава на латински "вълк", а пък древното име на Разград е Даусдава и се разчита като "Вълчи град", също го потвърждава. Някои от сведенията, които поместваме тук, са безспорно свидетелство за живота на българите от един малко известен период на нашата история.

Настоящата страница е изградена върху материали, публикувани в статия от Христо Капитанов през 1936 г. и други исторически източници

Василий Лупу е един от най-видните молдавски князе, князувал продължително дълго време (1634 - 1653) на Яшкия трон, издигнал престижа на Молдовското княжество* пред Високата порта и съседните държави. В румънската историография съществуват големи противоречия относно народностния произход на този княз. Напоследък немският историк Франц Бабингер, след дълги и упорити изследвания, установи с две съобщения пред Румънската академия в 1927 година, че Василий Лупу действително е роден в село Арбанаси, но не в това до Търново, както погрешно мислеха румънските историографи, а в това при Разград, наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес прекръстено Пороище. От името на селото - Арбанаси, се вадеше заключението, че Василий Лупу е от албански произход. Обаче днес вече е установено, че в това село е имало заселници македонски българи от Костурско.

На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдавски княз от Високата порта срещу големи парични суми. Като такъв той престоява близо 20 години, което е било рядкост по онова време. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.** В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г.

Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир "Зограф" в Света гора. В една черква в молдавския град Васглуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата "Св. Георги" в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир "Добровец" с обширните негови имоти.

С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство през времето на Иван-Асен II, който ги е пренесъл в Търново, поради което и светицата наричат Света Параскева Търновска. Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм "Три светители" в Яш на 13 юни 1641 г.* В тази църква се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

При храма в Яш Василий Лупу създава училище и установява първата печатна преса през 1639 г., където е издадена първата печатна книга в Молдовското княжество, а през 1640 г. той открива там академия "Василиана" - висше училище за латински и славянски езици.)

Василий Лупу не забравя и своето родно село. В специално решение на Цариградската патриаршия селото Арнауткьой до Разград, днес Пороище, е било извадено от властта на владиката от Червенска епархия и освободено от всякакви парични и други задължения към нея, като го обявяват за "патриаршеско и ставропигално място", което е било особена чест за него време. Също така той нарежда да се отпечатат редица църковни книги на български език, предназначени за отвъд Дунава.

Василий Лупу е починал през април 1661 г. в Цариград. Княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода се намират в построената от Василий Лупу църква "Три светители" в Яш.

Този бележит българин е бил полезен не само за Молдавия, но и на своя български народ.

Бележки:

* Княжество Молдова се създава към средата на ХIV век с главен град Яш. От 1387 до 1497 г. било васално на Полша, а след 1511 станало васално на Турция.

През 1594 г. Михаил Храбри преминава Дунава и достига Разград, като в неговита войска е участвала и българска доброволна конница.

** Маргос, А., "Полъх от вековете", в. "Народно дело", В., 1975 г.: "Варна се е славила в миналото с многобройните си чешми, някои от които уникални архитектурни паметници. Такива са били чешмата при старата пристанищна порта и особено тая, която се е намирала пред сградата на днешната опера.

http://lupu.dir.bg/newpage4.htm

[Hatshepsut]

Българското влияние в средновековна Молдова

За нашето население там има данни в молдавските летописи, съществуват езикови и археологически следи. Мощите на св. Параскева, покровителка на българските царе, се пазят от векове в старата молдавска столица Яш

Днес българите са традиционна и уважавана общност в Молдова, както и в съседна Украйна. И все пак, ако бесарабските ни сънародници през последните над двеста години са част от тамошното население, нека не забравяме многовековното българско присъствие в региона на Северното Черноморие. През VII-XI в., когато тези земи са под скиптъра на владетелите в Плиска и Велики Преслав, българите са доминиращия елемент в пространството от Дунав до Днестър. Така е и при първите Асеневци, но след 1241 г. татарската „Златна Орда“ руши властта на търновските царе и отслабва етническо ни присъствие на север от дунавската делта.

С притока на романоезично пастирско население, слизащо в равнините от Карпатите, картината постепенно се променя. Относителната тежест на местните българи намалява, но без да се стига до тяхното изчезване, напротив... През 1359 г. „се ражда“ княжеството Молдова, което обхваща източната част на днешна Румъния (там са и неговите стари столици Сучава и Яш) и република Молдова. Както и в случая с Влашко, „пъпната връв“ на княжеството води към средновековна България. И от тогавашната книжнина, и от лексиката на румънския език (вкл. молдавския му вариант) се вижда, че в дунавските княжества българският е не само официален и богослужебен, но и масово говорим език. Почти цялата система от титли и служби е наследена от Второто българско царство. Влашкият владетел носи титлата „велик воевода“, а онзи на Молдова най-често е наричан „господар“. Истината за природата да двете дунавски княжества е изяснена от български учени, вкл. в книги на проф. Тодор Балкански, проф. Николай Овчаров и д-р Тервел Попов.

Данни за присъствието на българско население в княжество Молдова са запазени в молдавските летописи, като съществуват и показателни езикови и археологически следи. Най-ярко се откроява един български „анклав“ по р. Сирет, в района на столицата Яш, но такива е имало и при Пятра Нямц, Васлуй и на други места. Става дума за българи „от старо време“ - от времето на първите Асеневци, но и на цар Теодор Светослав (1300-1321), който временно възвръща българската власт в днешна Бесарабия. Десетилетия по-късно броят на българите нараства в резултат на преселнически вълни, породени от османските завоевания, особено в съседна Добруджа. Интересен пример за запазването на българска аристокрация е личността на Стоян Прочелник. Според изследователката Ренате Мьоленкамп през първата четвърт на XV в. той е „... един от сеньорите на Молдова, които с наследствените си владения олицетворяват държавата заедно със самия владетел...“ Неговите потомци, приели родовото име Прочелници, владеят земи край Яш - там, където се е намирал и споменатият български „анклав“.

Със сигурност най-силно е българското културно и духовно влияние. Типичен случай е създаването на „Нямц“ - един от най-големите молдавски манастири, номиниран през 2019 г. за листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Негови основатели през 1392 г. са търновските монаси Софроний, Пимен и Силван. През ХV-ХVI век манастирът, подкрепян от молдавските владетели, е своеобразно продължение на Търновската книжовна школа. Ярка е ролята на Григорий Цамблак, въпреки че пребиваването му в „Нямц“ е едва три години, от 1403 до 1406-а. Написаното от бележития търновски писател „Житие на св. Йоан Нови Белградски и Сучавски“ се смята за първата творба на молдавската литература!

Сред най-значимите фигури в духовния, а и в политическия живот на Молдова е митрополит Дамян, неин духовен глава от 1437 до 1447 г. Българинът е ръкоположен от цариградския патриарх Йосиф II, извънбрачен син на цар Иван Шишман. Както бе показано от проф. Иван Тютюнджиев, Дамян е човек от „... килията и фамилията...“ на патриарха, т. е. негов ученик, но и царски родственик! Митрополит Дамян води молдавската делегация на Фераро- Флорентинския събор (1437-1439 г.) - най-мащабният опит за обединяването на православната и католическата църква. Неговите заслуги за православието в Молдова са помнени векове по-късно, поради което големият интелектуалец княз Димитрий Кантемир (1674-1723) го смята за създател на молдавската църква! Твърдението е погрешно (Молдова има митрополит още от 1387 г.), но сполучливо отразява приноса на владиката българин за духовното развитие на княжеството. И с пълно право Дамян е канонизиран за светец.

Не по-малко значима е ролята на друг виден българин, отново митрополит на Молдова, какъвто през 1453-1478 г. е Теоктист. Монахът българин е по-млад събрат на Дамян. Той също участва в работата на Фераро-Флорентинския събор, и то като архидякон, близък с Марк Ефески - водачът на „непримиримите“ православни, несъгласни с прекомерните отстъпки в търсенето на компромис с католиците. Теоктист отива в Молдова най-вероятно по покана на митрополит Дамян. Показателно е, че става игумен на манастира „Нямц“, с което поема „щафетата“ на българското влияние от неговите създатели и Григорий Цамблак. И съвсем не е изненадващо, че през 1453 г. именно Теоктист е ръкоположен за митрополит, като е начело на църквата в продължение на четвърт век до смъртта си (18 ноември 1478 г.). Теоктист е съвременник и „духовен отец“ (това изрично е казано в една владетелска грамота) на Стефан Велики (1457-1504), най-изтъкнатият „господар“ на Молдова в цялата u история. Под влиянието на Теоктист именно Стефан Велики (на румънски Щефан чел Маре) след нашите средновековни царе е най-големият дарител на българския манастир „Св. Георги Зограф“ на Света гора Атонска! Предвид яростната съпротива срещу османската експанзия, водена от Стефан, ролята на митрополита за сплотяването на обществото е твърде значима. Във времето на Теоктист са създадени редица обители, между които известният манастир „Путна“, осветен от него през 1470 г. Името на бележития българин присъства и в молдавското летописание. На свой ред Теоктист също е канонизиран от църквата и почитан като светец.

Както виждаме, през ХV в. Молдавската църква е управлявана от най-малко двама българи (от общо шестима митрополити), и то в продължение на тридесет и пет години - едни от най-тежките в историята на световното православие (включително заради гибелта на Византия с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г.), достатъчно трудни и за самата Молдова. Нещата обаче не свършват дотук, защото и останалите четирима митрополити са свързани с българското културно и духовно влияние. През 1394 г., когато патриарх Евтимий е заточен от османските власти, именно молдавският митрополит Йеремия е определен от Вселенската патриаршия за временно управляващ диоцеза на Търновската патриаршия. Дамян е наследен от митрополит Йоаким (1447-1453), бивш владика на Ахтопол. Митрополит Георги (1478-1501), наследникът на Теоктист и най-вероятно негов ученик, преди това е игумен на манастира „Нямц“. Възможно е и двамата да са от български произход, но дори и да са били от гръцки или молдавски, е ясно, че са тясно свързани с българската традиция.

Трайните връзки са съпроводени с пренасянето в Молдова на ръкописи, икони и християнски реликви, особено след гибелта на Българското царство. Най-голямото сакрално богатство за молдавските владетели са мощите на св. Параскева / Петка Търновска, дълбоко почитана от днешните ни румънски съседи. Мощите на светицата, покровителка на българските царе и столичния Търновград, се пазят от векове в старата молдавска столица Яш. Те се озовават там през 1461 г. по волята на молдавския господар Василий Лупу, чийто българо-албански род е от Арбанаси! Повече за култа към българската светица разказахме заедно с режисьора Константин Чакъров в документалния филм „Непознатите ни светини“ (БНТ, 2003 г.). Така или иначе, молдавската културна и духовна традиция е дълбоко свързана със средновековното българско наследство - историческа истина, която трябва да бъде много по-известна на хората в Румъния и Молдова, но и на самите нас.

Проф. д-р Пламен Павлов

https://m.fakti.bg/kultura-art/563748-balgarskoto-vlianie-v-srednovekovna-moldova

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите сборника "Молдовско-Български връзки: История и Култура":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7740

[Hatshepsut]

Нямц - българско книжовно средище в Молдова

Нямц е православен манастир, разположен в Северните Карпати, на територията на дн. Румъния. Той е основан прес 1392 по времето на Молдавския владетел Петер Мушат ( 1375 – 1392 ) от българскте монаси Софроний, Пимен и Силван, които напускат пределите на родните земи, прогонени от османските завоеватели, търсейки спасение далеч на север. Предполага се, че те са изнесли от столицата Търново редица ценни ръкописи, напр.: Ловчанският сборник от 30 – те години на 14 век ( изготвен от монах Пахомий по поръчка на цар Иван Александър, тогава Ловчански деспот; книгата включва извадки от Номоканона и Шестоднева, поучения и сведения за седемте вселенски събора, жития, апокрифи и други богословско – религиозни и исторически съчинения ). Те полагат началото на ръкописната сбирка на Нямецкия манастир. Той е важен духовен център и книжовно средище на Молдова със значима старобългарска продукция. Чрез неговата посредническа роля се съхранява книжовното наследство на Втора Българска държава. В манастира са се приписвали евангелия, богослужебни книги, сборници със смесено съдържание. Там се е съхранявал сръбския препис на Пространното житие на Константин – Кирил от 16 век. С Нямецкия манастир е  свързан Григорий Цамблак, за който се предполага, че е бил известно време негов игумен – в периода от 1403 до 1406. Вероятно тук той създава някои свои творби. В периода от 1424 до 1450 в манастира работи  известният монах - книжовник Гаврил Урик. Той преписва богослужебни книги и редица обемисти сборници, в които се съдържат творби и преводи на Търновската книжовна школа. Манастирската библиотека е съхранила голяма част от ръкописите на Гаврил Урик, които са допринесли за утвърждаването на българския език като книжовен в Молдовските земи. За него е известно, че е син на Паисий Урик. Двамата, баща и син, са записани в Бистрицкия поменик. Ръкописите на Гаврил Урик се отличават с прецизна изработка, те са високи образци на средно – българската езиково – правописна норма. В жанрово отношение са разнообразни: две четириевангелия, минеи, няколко сборника „ Маргарит “ ( бисер, сборник от слова на Йоан Златоуст ), „Лествица “ ( аскетично – догматично съчинение за 30 – те степени / стъпала по пътя на самоусъвършенстването на личността, 30 глави /слова, в които се описва идеалният образ на монаха ). От всичките тринадесет ръкописа, които със сигурност е написал Гаврил Урик, днес осем от тях се съхраняват в Букурещ, три – в Москва, един в Оксфорд и един е безследно изчезнал. В ръкописите има редица ценни за историята на средновековната българска литература преписи. Негово дело е най – старият запазен препис на житието на Йоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак, най – старите преписи на три жития и три похвални слова от Патриарх Евтимий ( издадени от Е. Калужняцки ). В сборника, писан от Гаврил Урик през 1439, е поместен и най – старият препис на краткото Кирилово житие, наречено  Успение Кирилово.

Нямецкия манастир е изиграл значителна роля в културния живот на земите  отвъд Дунав. Той съхранява ценни среднобългарски ръкописи и увеличава обема на книжовната продукция на български език. Сега в Нямц се пази една от най – големите сбирки на старобългарски ръкописи в Румъния, твърде важна и за литературната история.
Още през 10 – 11 век има налице данни за проникване на кирилската писменост в земите на север от река Дунав. През 14 век, след създаването на Долнодунавските княжества може да се говори за съзнателно въвеждане на българския език там като официален книжовен език, за разпространение на среднобългарската книжовна норма, за проникване на голяма част от българските литературни паметници от този период. Заплашени от унищожение след нахлуването на турските завояватели в България, редица книжовници преминават река Дунав и се установяват на територията на Молдавското княжество. Те спасяват ценни ръкописи: Ловчански сборник, 30 – те години на 14 век; Иван – Александров / Лаврентиев сборник, 1348; Томичов псалтир; Поп Филипов сборник, 1345; Лондонско евангелие, 1356 и др. Някои от монасите остават в създадените от тях манастири, а други продължават своя път към Русия или Света гора / Атон. Така среднобългарската книжнина и традициите на литературата на Евтимиевата исихастка школа се разпространяват далеч зад пределите на България. Във Влахия и Молдова възникват много нови манастири – истински книжовни средища с пълноценен културен живот: Нямц ( в Северните Карпати ), Бисерикан, Бистрица, Васлуй ( до Яш ), Воронец ( Буковина ), Ново – Нямецки ( в Бесарабия ), Путна. В тях се преписват оригинални български творби, евангелия, псалтири, минеи и сборници със смесено съдържание в български превод. Много често преписите, направени в Молдова, са най – старите и изправни в текстологично отношение: напр. шест Евтимиеви житийни и панегерични творби, преписани от Гаврил Урик в Нямц през 1439. В Нямц е преписано и четвероевангелие с паралелен български и гръцки текст, на пергамент, който се съхранява  сега в Оксфорд. В манастира „ Воронец “ в Буковина е намерен известният среднобългарски Германов сборник, 1359, съхраняван впоследствие в Румънската патриаршеска библиотека.Той съдържа цикъл от 42 ораторски творби - слова, свързани с църковния календар, творби на Йоан Екзарх и Климент Охридски, 296 листа пергамент. Български ръкописи има и в манастирите „ Путна “, „ Ново – Нямец “, „ Васлуй “ и др. В тях се откриват нови преписи от Климентови слова, службата на Кирил и др. В различните библиотеки в Румъния днес се съхраняват около 2000 български ръкописа, които се нуждаят от задълбочено проучване. Тези факти свидетелствуват за това, че среднобългарският език не е бил само един мъртъв език на господстващите класи и духовенството. Той е бил говорим език както на преселниците от България, така и на голяма част от местното население. Известен е значителен брой влахо – български грамоти – документи на владетелските канцеларии, които отразяват черти на говоримия български език от 14 – 17 век. Проникването на български литературни творби в Долнодунавските княжества играе ролята на приобщаване и обединение. Тук кирилската писмовна графика се запазва до 1859.

Виж: Давидов, А., Русев, П. Григорий Цамблак в Румъния и Румънската литература. С., 1966; Михаила, Г. Рукописи Гаврила Урика Нямецкого и их литературное значение. - Търновска книжовна школа. Т. 2, 1980; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986; Николова, С. Славянските ръкописи в Румъния. - Старобългарска литература. 3, 1978; Бойчева, П. Традициите на Търновската книжовна школа и делото на Гаврил Урик. - Търновска книжовна школа. Т. 2, 1980;
Николова, С. Кирило – Методиевите традиции във Влахия, Молдова и Трансилвания. - Старобългарска литература. 12, 1982; Иванова, К. Български, сръбски и молдо – влахийски ръкописи  в сбирката на Погодин.

[Hatshepsut]

Румънска кирилица

Историята на Румъния е тясно свързана с българската история. По време на Първата българска империя и трите днешни румънски области: Влашко, Молдова и Трансилвания (Седмоградско) са в българските граници. И при Втората българска империя Влашко и Молдова отново влизат в Отвъддунавска България. Те се обособяват като княжества едва през ХІV век. Като официален и църковен език се използва старобългарския, напълно погрешно наричан църковнославянски. Власи и молдовци пишат на кирилица чак до 1865. На 5 февруари 1859 Александър Йоан Куза е избран за княз на Влашко и Молдова, който на 24 декември 1861 обявява обединението им в една държава, която наричат Румъния. От този момент нататък езикът на власи и молдовци се нарича вече румънски език (limba romвnă) и бива възприет правопис на латиница, базиран на италианския плюс няколко букви с диакритични знаци. Дотогава доста голяма част от лексиката на този език е от български произход. Започва процес на замяна на повечето български думи в румънския с думи, произхождащи от латински, италиански и френски. Независимо от това, че тази подмяна на речниковия състав не е спирала въобще, и днес в румънския език има немалко думи, които очевидно са от български произход. Поради политиката на подмяна на лексиката може да се каже, че до голяма степен днешният румънски език е един изкуствено създаден език през последните 150 години с цел да се подчертае изрично, че това е романски език, произлизащ от простонародния латински. Ако сте посещавали по-стари румънски църкви, можете да видите, че надписите на иконите им са на кирилица. Първият известен документ на румънски (влашки) език е от 1521. Това е писмо на Някшу от Къмпулунг до кмета на Брашов Йоханес Бенкнер и разбира се, текстът е написан на кирилица. За сравнение първата книга на румънски (влашки) на латиница е граматиката “Elementa lingua dacoromana sive valachica”, която е издадена едва в 1780 във Виена от Йохан Клайн Мику. Следва да уточня, че румънската кирилица няма нищо общо с въведената през 1930 кирилица за изкуствено създадения тогава молдавски език на територията на Бесарабия, заграбена от СССР, известна като Молдавска ССР.

Първият документ на румънски (влашки) език:



Молитвата “Отче наш” на румънска кирилица:



Румънската кирилица (Alfabetul chirilic român):





https://laval.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/05/28/rumynskata-kirilica.1548988

[Hatshepsut]

Българи, духовни водачи на Княжество Молдова през XV век


Княз Стефан Велики и митрополит Теоктист - възстановка в цитаделата на Сучава

Автор: Проф. Пламен Павлов

От седем митрополити на Молдова през XV в. двама със сигурност са българи, а и останалите служат на старобългарски език
Дамян и Теоктист са начело на молдавската църква в продължение на близо четири десетилетия

От 1938 г. в нашия национален календар 29 октомври е Ден на бесарабските българи. Празникът е създаден по повод стотната годишнина на величествения храм „Преображение Господне“ (Светопреображенският събор) в Болград, осветен на същата дата през 1838 г. По онова време историко-географската област Бесарабия е в Руската империя, а днес е поделена между Украйна и Молдова. Два века бесарабските ни сънародници, заселили се в тези земи в резултат на руско-турските войни през XVIII-XIX  в., са важен елемент на обществото в двете страни. Не бива да забравяме обаче и за българското присъствие и политическа власт на север от Дунав през Средновековието. Картината се променя през XIV в. с притока на романоезично население, слизащо от Карпатите. Относителната тежест на местните българи намалява, но това не означава тяхното изчезване в княжествата Влашко и Молдова. Българският език продължава да е официален, богослужебен и масово говорим, а държавната традиция в двете княжества е продължение на онази от средновековна България. Въпреки че не е достатъчно известна на широката публика, изначалната българска „природа“ на княжествата е изяснена в науката, вкл. в книгите на проф. Тодор Балкански, проф. Николай Овчаров, д-р Тервел Попов и др.

Княжество Молдова се появява на политическата карта през 1359 г. и обхваща източната част на съвременна Румъния (там са и старите столици Сучава и Яш) и територията на република Молдова. Българското присъствие по тези земи е отразено в летописите, както и с езикови и археологически свидетелства. Български „анклави“ са съществували по р. Сирет, при Пятра Нямц, Васлуй и на други места. Става дума за местно население, останало от вековете на българската власт при Асеневци, вкл. при цар Теодор Светослав (1300-1321). Пример за запазването на българско болярство е Стоян Прочелник – един от могъщите хора  в Молдова през първата половина на XV в. В резултат на османската експанзия на север от Дунав търсят спасение нови български преселници, каквито в още по-големи мащаби има във Влашко. Силно е и българското културно и духовно влияние. Така например манастирът „Нямц“, един от най-големите в Молдова, е създаден през 1392 г. от търновските монаси Софроний, Пимен и Силван, като се превръща в своеобразно продължение на Търновската книжовна школа. Именно в „Нямц“ Григорий Цамблак пише „Житието на св. Йоан Нови Сучавски“, което се приема за първата творба на молдавската литература.

Очертаната картина се отразява и в живота на молдавската църква. Възможно е още митрополит Йеремия от края на XIV в. да е бил българин, поради което Константинополската патриаршия му поверява духовния надзор над „овдовялата“  със заточението на патриарх Евтимий Търновска патриаршия. Дали митрополит Макарий (1416 - след 1428 г.) е българин не знаем, но преди той е епископ в Солунско, където винаги е имало българско население. След него на митрополитския престол застава Дамян – една от значимите личности в княжеството през XV в. Той е ученик на константинополския /„вселенския“ патриарх Йосиф ІІ (1416-1439) – извънбрачният син на цар Иван Шишман, за когото разказахме в броя на „Труд“ от 21.12.2018 г. Проф. Иван Тютюнджиев обърна внимание на едно важно свидетелство, останало извън вниманието на учените. При един спор патриархът се скарва на Дамян и Игнатий, митрополитът на Търново, с думите: „Не сте ли вие от моята килия и моето семейство?!“ Така научаваме имената на още двама представители на фамилията Шишмановци, „клонка“ на Асеневци. Тези роднини и по-млади сподвижници на Йосиф са били негови послушници, а като патриарх той им поверява важните митрополитски катедри в Търново (доскоро престол на патриаршия!) и на Сучава (духовен център на една от малкото свободни православни държави), за които в онези времена българският произход е  приеман ако не за задължителен, поне за препоръчителен.

Дамян е ръкоположен през 1437 г. и оглавява на молдавската делегация на знаменития Фераро-Флорентински събор (1438–1439), призван да обедини православната и католическата църкви. Съвременниците отбелязват участието му в дискусиите около т.нар. филиокве – спорът за естеството на Свети Дух, една от разделителните „червени линии“ между двете църкви. След подписването на църковната уния Дамян се завръща в Сучава и е лоялен към решенията от Флоренция до края на живота си (1447 г.). Според големия молдавски интелектуалец княз Димитрий Кантемир (XVIII в.) именно Дамян е първият митрополит на страната. В действителност Молдова има митрополит още от 1387 г., но твърдението на Кантемир отразява ролята на митрополита българин за укрепването и престижа на младата молдавска църква.

Още по-значима роля в политическия и духовен живот на средновековното княжество играе българинът Теоктист. Появата му на историческата сцена е отново по време на Фераро-Флорентинския събор. Той обаче не е от „партията“ на радетелите за единство с католическата църква, в която са патриарх Йосиф II и Дамян, а в онази  на Марк Ефески, водачът на радикалната православна опозиция. В същност не е изключено и той да е от кръга на патриарх Йосиф, тъй като преди събора и в началото на неговите заседания Марк Ефески подкрепя идеята за уния, но е против прекомерните и безпринципни отстъпки пред Папството. Иначе казано, напълно е възможно Теоктист, независимо от едни или други различия, да е бил близък със своя сънародник митрополит Дамян – факт е, че след събора Теоктист също заминава за Молдова и става игумен на манастира „Нямц“, за чието влияние в страната вече стана дума.

След смъртта на Дамян начело на църквата застава Йоаким (1447-1453), който продължава униатската линия. Знае се, че е изпратен от Константинопол, а преди това е бил епископ на Ахтопол. Това означава, че и да е бил грък по произход, със сигурност е знаел български предвид народността на неговото паство в Странджа. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. и гибелта на Византия униатската линия търпи фиаско, включително и в Молдова. Митрополит Йоаким е принуден да напусне, а мястото му е заето именно от Теоктист, чийто авторитет вече достатъчно силен. Предвид съдбата на Константинопол и отсъствието на патриарх в периода 1450-1454 г. духовният глава на Молдова е ръкоположен от печкия (сръбския) патриарх Никодим, а след 1454 г. промяната е призната от константинополския патриарх Генадий Схоларий.

Теоктист е митрополит на Сучава до смъртта си (18 ноември 1478 г.) и има забележителен принос за укрепването на църквата и държавата. Именно той коронясва най-изтъкнатия владетел на Молдова – Стефан III Велики (1457-1504),– и е негов духовен наставник, като го подкрепя в цялата му вътрешна и външна политика. И неслучайно молдавският господар го нарича „мой отец“ и дори „родител наш“! Както пише бесарабският българин проф. Николай Руссев, водещо име на днешната молдавска историческа наука, „… митрополит Теоктист заедно със Стефан Велики поема върху себе си огромна отговорност – да изведе Молдова на опустошения след падането на Византийската империя пиедестал на единственото православно царство…“ Митрополит Теоктист е канонизиран за светец, а гробът му е изграден по повеля на Стефан Велики в манастира „Путна“, един от шедьоврите на молдавската архитектура и изкуство. Там четвърт век по-късно е погребан и самият Стефан Велики, обявен също за светец от Румънската православна църква. След смъртта на Теоктист за митрополит е избран Георги, дотогава игумен на манастира „Нямц“.

Гробът на св. митрополит Теоктист I в манастира Путна, Румъния

Под влияние на митрополит Теоктист, следвайки примера на българските царе, Стефан Велики е дарител и покровител на манастира „Зограф“ на Света гора. Нещо повече, дарява на българския манастир обителите „Киприана“ и „Добровец“ в Молдова, които са средища на българската духовност през вековете на османското владичество.

https://trud.bg/