Народенъ календаръ 10-11 Февруарий (Власовдень, Св.Харалампий)

[Hatshepsut]

Народен календар 10-11 февруари (Власовден, Св.Харалампий)

Празнуват: Харалампи и Продан

СВЕТИ ХАРАЛАМПИЙ

Свети Харалампий е живял през II в. и дълги години е бил епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Имал голямо влияние сред хората, особено се прочул при възкресяването на един мъртвец. Самата императорска дъщеря му имала доверие, повярвала в християнския бог и изпочупила римските идоли. Инквизитор на светеца станал император Септимий Север (Септимий Север Луций, около 146–211 г.). За да се откаже от вярата си, подложили светеца на страшни мъки, кожата му от гърба смъкнали, а мъченикът все издържал и се молел за душите на палачите си. Като го гледали, много хора приели вярата, която дава такава сила. Инквизиторите мъчели новопокръстените, а Харалампий чудодейно церял раните им. Все повече народ вярвал на светеца и вървял след него. Тогава императорът издал присъдата – посичане с меч. Свети Харалампий умрял с молитва и вяра миг преди мечът на палача да се стовари отгоре му. Годината била 198 (или 202), светецът бил на 113 години. Сама императорската дъщеря го погребала, а главата му и до днес се пази в манастира на св. Стефан в Тесалия.

ИКОНИ



Изобразяват св. Харалампий на трон или в цял ръст, с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов. Често обаче се изобразява как бие и мъчи чумата.

ПРАЗНИКЪТ

Вярва се, че св. Харалампий може да донесе избавление от всяко зло. Предпазва от световни смутове, земетръс, наводнения, нападения от други народи, междуособни войни, от огън и меч, глад, внезапна смърт.
Житието представя светеца като лечител на болести и рани, а хората вярват, че той е господар на всички болести, и го почитат особено заради най-страшната от тях – чумата. Затова и празникът му е известен като Чуминден, Харалан бей, Араламбо. Казват, че когато чумата се родила на Атанасовден, тя започнала да скита и да мори с острата си коса. И сред хората щял да настъпи пълен мор, ако не бил св. Харалампий да я залови и да я окове в девет вериги. Някои смятат, че сам дяволът се преобразил в чума, затова и иконографската традиция най-често изобразява светеца как държи чумата или дявола в окови.
В много краища на България започват да празнуват деня му след големи чумни епидемии.

РИТУАЛИ

Жените не бива да вършат нищо, което ще разсърди светеца, както и не трябва да работят каквато и да е работа. Ако се разсърди, св. Харалампий може да пусне болестите отново на свобода.
Рано призори се пекат питки или кравайчета и заедно с мед се освещават в църквата.
Хлябът, намазан с мед, се раздава на три съседски къщи. Телата на децата се мажат с мед за здраве.
В църквата се освещава и масло, което служи за лек. Ако заболеят ушите на детето, капват му от него. При разстройство на стомаха детето пие от осветеното масло. Ако заеква, намазват езика му. Трябва да се внимава от маслото да не падне и капка на земята.
"Чисти жени" (които не са имали сексуални контакти) пекат хляб и три медени кравайчета, като ги носят извън селото за чумата. Едно от трите медените кравайчета се хвърля на покрива за чумата, другото дават на домашните животни, третото е за децата.
Осветеният мед се пази през цялата година за лек против шарка, обриви и други болести.
Жените метат къщата, за да изметат болестите.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако вечерта преди Власовден е звездна, ще се родят добри агнета.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Чума



Чумата е една от най-страшните болести на XIX век. Наричат я "господьова болест", "черна чума", но най-често името є не се споменава. Чумата се изобразявана като грозна и мръсна жена в дрипи, с рошава дълга коса, с големи и извити нокти на краката и страшно лице, с едно око на челото и два големи щръкнали зъба. Понякога носи железен прът или коса, с която отсича главите на хората, има шест пръста на краката и стъпките є се отпечатват дори на сухо. Чумата ходи с тояга и голяма торба, в която носи тефтера си, където са записани имената на жертвите. Говори се обаче, че една баба успяла да изгори тефтера и оттогава чумата не се е явявала. Чумата си почива на тавана, във вълната. Освен че е толкова страшна, чумата е и много силна, може да се превръща като истинска магьосница в куче, квачка с пиленца, голо дете, кукумявка, която се смее и говори, силен вятър, който помита всичко, чужденец просяк и др. В по-редки случаи чумата може да се появи като момиче с тояжки, жена с дълга коса или старица, облечена в черно, която ходи с голям звънец на врата си или опасана със стрели. Чумата е била толкова ужасна и неизлечима, че хората си я представяли като караконджул. Тя убивала жертвите си, като ги замитала с метлата си и ги бележела по челото с черно петно. Вярвало се е, че тя се крие между вълна и така се пренасяла от село на село и от град на град. Пренасяли са я и в чували, в които имало умрели мишки.

Признаците на епидемията били главоболие, висока температура и сини петна по тялото. За да се спасят, хората напускали къщите си и се криели по горите и по кошарите, защото вярвали, че чумата бяга от шумата (от нападалите листа в гората). Понякога тя сама идвала нощем като човек и подсказвала: "Като съм чума, нема ли шума." Бягала също така от сланина и от зелено, от кучета, не минавала през река и отбягвала водениците. Не обичала хората да се карат. По време на епидемии са връзвали кучетата, за да не я разсърдят.

Съществуат различни поверия за предпазване от чума: бере се хвойна и се поставя на вратата на къщата – да не влиза в нея чумата; разпръсва се мед по пътеките, защото тя го обичала; топли пити, намазани с мед, се слагат и по кръстопътищата; пали се жив огън и т. н.

Друг начин за спасение от чумата е заораването на застрашеното селище. В едно българско село (Развигор) се разказва легенда, как двама братя близнаци на 3 години били впрегнати в рало и изорали посред нощ една бразда около селото. Затвореният кръг станал магичен. Селото остава недосегаемо за зли духове. Магическата сила на ограденото пространство се засилва от участващите в тази почти антична драма братя близнаци и от магическите оръдия – остри и железни предмети, които имат силна защитна роля. На други места това разораване го правят и волове близнаци. Разораването се извършва посред нощ при пълно мълчание, често от най-стария човек на селото, с бели или червени волове, с обърнат палешник.

Болестта се изнася извън селото и като се провежда обред с кукла. Ушива се една кукла от дрешки и парцали, да е "като детенеце", повива се и се слага през нощта да лежи при болните. Рано сутринта жените месят пита, намазана с шербет, взимат и "детенцето", занасят куклата на чужд синор, закопават я и я покриват с листа.

Чумата ражда деца – чумачинчета. Старите българи са вярвали, че когато я е създавал Господ, хората били лоши, затова и я е направил. Най-напред била много силна – където се появявала, тревата изгаряла, който я видел, тутакси умирал. Сам Господ се уплашил от нейната сила и се скрил, когато преминала край него. За да й намали силата, Господ изпратил гръмотевица. Оттогава вратът на чумата се вдървил, а главата є останала неподвижна. Чумата не може да гледа назад и настрани, удря всичко, което е пред нея. Така човек може да се пази и да бяга.

Все пак тази страшна болест не е унищожена и до днес. Според легендата чумата е затворена в шише и св. Харалампий я е хванал и я държи. Господ ще я пусне, когато хората станат много грешни.

Мед

Медът е божествена храна, еликсир на живота, произведен е от пчелата по магически начин. Смята се, че медът дава сила и дълъг живот, и затова стремежът е не просто да се притежава, но и да се узнае неговата тайна. Тайната я знае единствен Господ. Тя е награда за това, че някога пчелата спасила света от изгаряне. Тя подслушала дявола и помогнала на първотвореца да сътвори земята, за да стане тя точно толкова голяма, колкото небето. В митологията пчелата може да прекрачва границата между нашия свят и отвъдния, да свързва злото и доброто, дявола и Бога, да бъде вестител на доброто в разговора му със злото.

Медът и медените питки са любима храна на юди, самодиви и вихрушки, страшни болести, вампири и караконджули. Пред меда повечето от тях отпускат злите си сърца и се умилостивяват. Мед се оставя на Баба Шарка. Мед се оставя за орисниците до новороденото, за да наричат за добро и късмет в живота му, и при много други важни и опасни случаи. Милостта и дълголетието във вълшебството на меда са от един и същ смислов порядък.

Когато никой не се сеща да остави паничка мед на злото, то само си я взима. Праща светкавици да изпият меда от кошерите, плъзват змии, а ламята тръгва сърдита да търси любимата си храна, която я прави силна и страшна.

С мед се лекуват различни болести. В Търновско и Софийско с мед, престоял една година, се лекува нежит (болест на венците). С мед се прави пита за новородено – прощъпалник. Питка с мед се раздава при първо подстригване на детето, а кумът пак с мед намазва хлапето по челото, зад тила и зад ушите. Мед се поднася и когато в дома се доведе нова булка, за да се намаже горният праг на къщата – да е сладък и лек животът на младоженците. Особено важно е медът да бъде осветен в деня на св. Харалампий.

[Hatshepsut]

Муфканица в с. Царимир

с. Царимир, община Съединение, област Пловдив

На 11 февруари всяка година се провежда местният обичай Муфканица, характерен само за селото. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица", наричан още "Власов ден". Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най-добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден на волското здраве". Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.

Ако ме надиграеш, ще ти подаря огърлицата от пендари. Ако аз те надигра, със синджир през селото ще те поведа. След тези думи нагиздена в тракийска носия мома се хваща на хорото, а 23-годишният ерген хуква след нея. Кишата не попречи на хората от село Царимир да продължат вековната традиция на ритуала муфканица. Старите хора го наричат още Власовден - първият празник, предвестник на пролетта. На този ден на особена почит е огънят, затова на мегдана бяха стъкмени дърва, та пламъците да прогонят злите духове и лошото от животните. Мъжете се наредиха да прескачат огъня, подвиквайки ,,Му-у-у". ,,Да са живи и здрави воловете", ,,Тази година едно-две телета, догодина - десет", викаха бабите и чупеха димящите на студа погачи. Докато децата наблягаха на топлите комати хляб, мъжете заложиха на червения пелин и кебапчетата.

Царимир е село богато на история.Преди време царимирци са разделили селото на две махали разделяни от главния път, едните им викали маджури, а другите капуци. Дълги години двете съседни махали били в конфликт ,било невазможно да си вземеш булка или съпруг от другата махала, даже имали две гробища ,два магазина за хляб и две училища. И всичко това продължило толкова дълго, че историята не си спомня каква била причината довела до тази кавга. Сега е останал само спомена и всички гледаме с присмех на това което са правели нашите дядовци и баби. Днес всички царимирци са сплотени, винаги са заедно и в добро, и зло. Всеки един празник се празнува "по царимирски" - с песни, танци и най-вече глъчка до зори.

https://www.sabori.bg/

[Hatshepsut]

Власовден (11 февруари)

Ден след празника на Св. Харалампи се почита паметта на друг светец. Това е Св. Власий, когото българския народ нарича още Св. Влас.

Легендата разказва, че Св. Власий е живял по време на управлението на император Диоклетиан (Диоклециан). Светеца бил епископ на гр. Севастия - провинция Кападокия. Неговата служба съвпаднала с гоненията на християните от римските власти. След едно от тези гонения бива избито по-голямата част от населението на града, което е изповядвало християнството. Това е една от основните причини епископ Власий Севастийски да се оттегли от света. Той се заселил в пещера намираща се в планината Аргеос. Така там прекарал доста години в пост и молитва. Единствените живи същества там били дивите животни на които той помагал.

Прекарайки доста години изолиран в планината светеца решил отново да се завърне в света на хората, но неговите противници са се оказали по-силни. Така Св. Власий бива арестуван и измъчван. Той умира през 316г. Няколко години след това император Константин Велики ще обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните ще приключат поне в близките няколко века.

В народния календар денят на Св. Влас има същото важно значение, каквото има празника на Св. Харалампи. Празнично обредна система еднаква и за двата празника. Просто те са взаимно свързани.

Както Св. Харалампи, така и Св. Влас е светец покровител. Последния е повелител на болестта влас, от която се разболяват предимно едрите домашни животни, т. е. воловете, кравите, биковете, биволите, юнците и телците. За да бъде омилостевен Св. Власий, а от там самата болест, жените приготвят обреден хляб. Те приготвят две питки. Едната е наречена на светеца покровител на болестта влас, а другата на Св. Петка. Първата се слага в храната на животните, а втората се раздава на съседите за здравето на животните. На този ден на рогата на животното се слагат специално приготвени краваи. В миналото едрия рогат добитък и най-вече волът са били на особена почит. Същото е било отношението и към кравата. Но уважението на обикновения селянин към вола е по-голямо. То датира още от дълбока древност.
Волът е едно от дванайсете животни, които влизат в календара на нашите предци.
Наличието на това животно в миналото е било белег на богатство. Който е притежавал повече от едно от тези животни се считал за състоятелен. Силата на вола е била обект на възхищение от страна на народния певец. Много често неизвестните народни автори на на песни възпяват силата и предаността на животното. Волът продължава да заема важно място в бита на българите чак до началото на XX век. Това не е случайно. Волът е използван като основното впрегатно животно. Бълграския селянин го е впрягал при оранта на земята си. Като по този начин селянина обработвал земята, която храни него и семейството му. Освен за селскостопанска работа това животно е служило за транспорт. Впрегната волска кола била едно от основните средства за предвижване. . С впрегнатия волски впряг хората са могли да пътуват и до по-далчни места. С навлизането на техниката – съвременните автомобили и селскостопански машини отнели изцяло ролята на вола. Въпреки това отношението на българина към това животно остава същото.

Денят на Св. Влас(ий) е последния празник от есенно-зимния календарен празничен цикъл. Оттук нататък започват пролетно-летните празници и обичаи.

http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=458

На 11 февруари се чества празникът Власовден. Той е посветен на здравето на впрегатните волове, кравите и овцете.
Църковният християнски празник е наречен на свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради Христа в 312 г., покровител на домашните животни.
Според народното вярване името на празника произхожда от болестта влас и раната при зарастването й, засягаща червата и стомаха на животните.
Рано сутринта на този ден жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел (сварени в гроздов сок плодове). При раздаването се имитират движенията на животните - мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия произлиза и името на този празник в някои области на страната - Муковден. От приготвените хлябове се слага в храната на животните или се поставят след прекадяване в обора на рогата им, преди да се заведат на водопой.
С деня на празника са свързани и някои забрани. Не се меси хляб, за да не се "власява" брашното, не се впрягат воловете, избягва се работата и строго се спазва празникът от овчарите, за да не са "власати" - с груба козина, раждащите се агнета.

http://www.omda.bg/bulg/cook/vlasovden.html

Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете.
   Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.
   Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. По един кравай нанизват на рогата на животните.
   Вярва се, че така болестта влас няма да влезе в червата на животните.
   На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.

Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

(Томислав Дянков, "Народният календар: Празници и вярвания на българите")

http://margaritta.dir.bg/2003/fevruari/04kal_fev.htm

[Hatshepsut]

10 февруари - Чуминден, Св. Харалампий

Това е денят на погиналия мъченически за Христовата вяра Харалампий, епископ на град Магнезия в Тесалия.
Народът вярва, че той държи със синджир всички болести и по своя воля ги праща да вървят по света.
  Затова на сутринта на неговия празник в църквата се отслужва възпоменателна служба и се освещават донесените масло (олио или зехтин) и мед от къщи, които служат за лекарство през годината, особено когато някое дете или възрастен го заболи ухо. Позната е следната рецепта:
В половина от орехова черупка се сипват по 5-6 капки от осветените мед и масло,
добавя се и ракия.
Черупката се поставя върху печката и след като сместа заври, се дръпва встрани. Щом поизтине до търпимо топло, излива се в болното ухо. Процедурата се повтаря три пъти.
  На този ден, за да се умилостиви чумата, се месят питки, мажат се с мед и се раздават на съседи и роднини. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставят край населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие - да забрави за какво е слязла.

  (Елена Огнянова, "Традиции и празници в България")

http://margaritta.dir.bg/2003/fevruari/04kal_fev.htm

Почитаме Свети Харалампий с празник на пчеларите

Св. Харалампий е християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве.

Празникът се почита предимно в Източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Празникът е отбелязан и като ,,Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" - Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина. На този ден вярващите християни донасят мед в храма, който се благославя и освещава.

Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. / БГНЕС

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=556411

[Hatshepsut]

Почитаме Св. Харалампий и Св. Валентина и носим мед в църквата


По традиция в дена на Свети Харалампий, покоровител на пчеларите, в благоевградския храм Въведение Богородично бе осветен меда, произведен миналата година. Той се поставя на маси, подредени във формата на кръст, и свещеници отслужват водосвет

На 10 февруари Православната църква почита паметта на Св. Харалампий - християнският светец-лечител и Света Валентина.

Св. Харалампий, според поверието, държи всички болести, а за празника му се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве.

Денят на Св. Харалампий е празник на пчеларите и на пчелите.

Свети вмчк. Харалампий е живял през ІІ век. Той бил епископ на гр. Магнезия в Мала Азия. През целия си живот проповядвал Христовата вяра. Но император Септимий Север започнал страшно гонение над християните. Първото условие за пощада на живота било да се поклонят на идолите и да им пренесат жертви. Ако откажат, били подлагани на невероятно жестоки мъчения, от които те умирали.

Същата съдба сполетяла и Свети Харалампий. Той бил на повече от 100 години, когато го заловили и принуждавали доброволно да се отрече от Христос. Той категорично отказал. И как да постъпи по друг начин, когато е прекарал целия си живот да разпространява Божието слово.

Предстоели страшните изтезания. Започнали да мъчения с железни куки, но през нощта раните зараствали. Постановили страшната присъда да бъде посечен с меч. Преди езичниците да поведат Свети Харалампий към мястото за екзекуция, той издъхнал. Това станало през 198 г. Св. вмчк. Харалампий бил на 113 години.

Народът приема Св. Харалампий за покровител на меда и пчеларите, защото с помощта на лечебните свойства на меда много хора били излекувани.

На този ден се носи мед в храмовете (рано сутринта), за да бъде осветен (около 9.00 ч.).

За Св. Валентина е известно, че тя е живяла в околностите на Кесария Палестинска.

Тя става жертва на гоненията срещу християните 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата й - езичниците я обезглавяват.

На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя, Вальо.

У нас пък пчеларите от Малешево, Струмяни и Микрево ще почетат покровителя си Свети Харалампий.

В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи Св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата и покровител на пчеларите.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5513691

На 10 февруари почитаме двама светии

На 10 февруари православната църква почита паметта на свети Харалампий и света мъченица Валентина. Празникът се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден.

 Според народния календар този ден се празнува в чест на чумата, която се държи окована в девет вериги. В народните представи, както и друг път сме ви разказвали в ,,Десант", чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището.
 В миналото хората оставяли извън селото питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода. Докато чумата мие косите си и ги сплита, да се залиса. А след като се нахрани – да забрави за какво е била в селото.

 Друга легенда разказва, че свети Харалампий хванал чумата и я държи затворена в шише. Господ ще я пусне, когато хората станат много грешни, за да ги накаже.
 В този февруарски ден жените измитат цялата къща още от ранни зори. После замесват обреден хляб във формата на питки. Те се намазват с каден в църквата мед и се поръсват с орехи. Раздават се за здраве на близки и съседи.

 Освен сутришното помитане, женска ръка работа повече не бива да похваща, защото иначе може да влезе страшна болест в дома. Но името на тая болест не се споменава. През целия ден се говорят благи приказки, ,,сладки и медени", за ,,добрата леля", ,,послушната леля", за да не разсърдят чумата, а да я подлъжат да си отиде.
 Тъй като свети Харалампий е открил чудодейните свойства на меда, това е празникът, посветен и на пчеларите. Светецът се почита като техен покровител. Християните носят мед в храма, който се благославя и освещава.

 Според народа на Араланбей се ,,араландисва" (прекадява) земята и тя вече може да се обработва, но на този ден не се върши земеделска работа.
 На 11 февруари се чества Власовден или още Муковден. Той е посветен на здравето на впрегнатите волове, кравите и овцете. В народните представи името на празника произхожда от болестта влас.

 Рано сутринта жените замесват и опичат два обредни хляба. Единият се нарича на свети Влас. От него се слага в храната на животните.
 Другият се нарича на света Петка, той се раздава на съседите, като се имитират движенията на животните – мучене, ритане, бодене с рога. По един кравай се нанизва на рогата на животните. Вярвало се, че така болестта няма да ги настигне.

 Жените не бива да предат, за да не става влас в очите, не бива и да месят, за да не власява брашното. Мъжете не ходят на нивата, за да не останат без клас посевите.

http://www.desant.net/show-news/26521/

[Hatshepsut]

Муфканица в с. Калояново

На 11 февруари православният християнски свят почита свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради вярата в Христа през 312 г. Тази дата е отбелязана в църковния календар още и като Власовден, а светията пък е известен като покровител на домашните животни. По нашите земи са познати няколко обреда, свързани със здравето на воловете, кравите и овцете. В днешно време обаче те се изпълняват само в две или три населени места.

Старите традиции

 На този ден семейните жени ставали рано сутрин, пременяли се в най-хубавите си дрехи и така нагиздени като за сватба, започвали да месят тесто за два обредни хляба. Единият наричали на свети Влас, а другият - на света Петка, която също се почита на единайстия ден от най-късия месец.
 Стопанките отнасяли питите в обора при воловете, прикаждали с кадилница, в която освен тамян имало и ситно стрито, изсъхнало сено, и казвали молитва до светиите. Хляба, опечен за свети Влас, разчупвали и давали на добитъка. От погачата на света Петка пък подавали на съседите.

 Вярвало се е, че на този ден добичетата не трябва да се впрягат, тъй като ще се разболеят. Затова хората ги оставяли да си починат и ги отрупвали с грижи. Така правят и днес в пловдивските села Калояново, Дълго поле и Царимир.
 В Калояново например първите данни за обредите, свързани с Власовден, са още от създаването на самото селище.

Как го правят днес?

 Подготовката за празника започва още от предния ден (10 февруари), когато младите мъже започват да събират дърва и после да ги струпват на някое от кръстовищата в селото. Навремето ги взимали от гората, но днес повечето хора си носят дърва за огрев от домовете. На самия празник, още преди зазоряване, запалват огън и го поддържат, за да стане после хубава жарава. Понеже чакането е изморително, а времето през февруари обикновено е много студено, всеки мъж си носи и шише с домашно вино или ракия.

 Покрай обредните пити пък, жените приготвят от останалото тесто кравайчета. Първото, извадено от пещта, слагат на главата на някое от добичетата в обора, а останалите събират в бохча за после, когато пийналите мъже ще имат нужда и да хапнат нещо.
 Момичетата, родени в големия град, сигурно смъртно биха се разлютили на всеки, който би се осмелил да им извика мощно ,,Мууу" зад гърба. Не и булките и момите от Калояново. Е, поне не и на празника. Защото на този ден невъзпитаното мучене се възприема като дружески поздрав, като знак на уважение и пожелание за здраве и плодовитост на животните в дома й. Точно от тук идва и името на ритуала, който местните наричат Муфканица.

 Един от най-забавните моменти е този, в който двама мъже, застанали от двете страни на огъня, имитират бой на рогати добичета. Наградата за победителя е питка със сирене. 
 ,,Жертвениците" могат да бъдат и повече от един, особено ако участниците са много и са пръснати в различни махали.

Колкото по-висок е огънят в този ден, толкова по-здрав ще бъде добитъкът

 С години се е утвърдило едно негласно съревнование между мъжете от махалите – кой огън ще бъде най-буен, ще издържи най-много време и най-дълго ще има хора около него. Жените пък се състезават коя ще изпече най-вкусна баница и питка.
 Традиционното пожелание, което звучи навсякъде в Калояново през този ден, е: ,,Колкото по-висок е огънят, толкова повече здраве за добитъка".

 Когато пламъците на огнищата намалеят, децата се надпреварват да ги надскачат. Тогава започва най-веселата част на празника – хората и песните.
 ,,Не всички са с музикален съпровод, но пък се пеят от сърце", разказва Ани Бикирова, секретар на читалището в Калояново, и обяснява: ,,Всеотдайността и радостта на всички хора – и малки и големи, които се събират край огъня, за да спазят традицията, ни кара да се чувстваме горди. Всички се радваме, че успяваме да съхраним и опазим един толкова стар и обичан български обичай."

 В Калояново освен източноправославни, живеят и много западноправославни християни. Тази година два от най-големите им празници съвпадат. И така само ден след обредите за здраве на рогатия добитък, в селото ще има и карнавал на кукери.
 ,,Тукашните кукери не са като традиционните и популярните в страната. Според местната традиция няма задължителни образи и всеки се маскира както намери за добре", поясни още Бикирова.

Малко история

 В периода VIII – V в. пр. Хр. земите около Калояново са населявани от тракийските племена койлалети и одриси. В близост до селото се намират едни от най-големите праисторически селища в региона - Камшикова могила и Чераджийска могила.
 Първите сведения за Калояново през Средновековието са от Петър Богдан Бакшич от Чипровец, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1649 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой), на името на местния феодал Селджик.

 Калояново е освободено от турско робство на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал Павел Карцов. Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян (неизв. - 1207).

http://www.desant.net/show-news/26526/

[Hatshepsut]

Огнен кръст на празника на меда в Благоевград

Пчелният еликсир в миналото е бил използван за лечение на чумата и други смъртоносни болести

Бурканчета с мед с налепени на тях горящи свещи, подредени във формата на кръст, могат да се видят всеки февруари на уникалния огнен ритуал в благоевградската църква ,,Въведение Богородично". Обикновено стотици хора от града и околните населени места се стичат на това огнено свещенодействие, което се прави само на празника на св. Харалампий, когато се отбелязва и Денят на пчеларя.

Според обичая всеки производител донася бурканче мед в Божия храм, което, след извършването на религиозното тайнство, се отнася  вкъщи и от него се хапва всеки ден по малко, защото се счита, че осветеният пчелен продукт вече има не само лечебна сила, която принципно е типична за него, но и магически качества.

Могъществото на природата от дълбока древност е всявало страх в хората, карайки ги да се чувстват нищожни пред стихиите и  загадките на света и битието. Затова и всички религии, стародавни и съвременни, илюстрират по несъмнен начин в своята дълбока същност стремежа на човека да си измисли или да си нарече покровители - богове и светии, които, ако се помоли смирено и пренесе някаква жертва, ще го предпазват от гнева на природата.

Поверието гласи, че образуваният огнен кръст в Божия дом ще донесе здраве на медарите, богата реколта и много нови пчелни семейства.
Затова всеки, пристъпил прага на църквата с бурканче мед в ръка, независимо дали е негово производство или не, прави това с вярата, че чудото на природата, изкристализирало в кехлибарения отблясък на меда, ще помогне на него и близките му да преодолеят трудностите и здравословните проблеми през годината.
По нашите земи мед се произвежда от незапомнени времена. Още в дълбока древност той е бил използван за лечение на болести, а през средните векове е бил важно средство за изцеление от чумата.

Най-вероятно затова и едно от имената на празника е Чуминден. Известно е, че прабългарите в своето битие преди столетия са определяли месец февруари тъкмо като времето за борба с мишките – основните приносители на тази болест. Предполага се, че болестта е пренесена по нашите земи от набезите на скитническите кумански племена. Тогава народът под ,,чума" е разбирал всяко смъртоносно за това време заболяване, включително холерата, шарката, туберкулозата и пр. Оттам и това ревностно желание да се търси в религиозното тайнство божията закрила срещу болести и житейски несгоди.

На 10 февруари, когато се отбелязва Денят на пчелите, меда и заетите в този занаят, не се върши домакинска работа. Рано сутринта стопанките изпичат специален хляб и три кравайчета, които се мажат с мед. Взимат паничка с пчелния еликсир и заедно с хляба и кравайчетата ги отнасят в църквата, където свещеникът ги освещава. Едно от приготвените специално за празника кравайчета хвърлят на покрива на къщата - ,,за чумата", другото дават на животните вкъщи, а третото - на децата.
Прави се и медовина – напитка от мед и вода, която след ферментацията си наподобява виното, но има съвсем различни качества.

Освен в Благоевград в деня на свети Харалампий почти във всеки по-голям български град по различно време на годината се организират празници на меда, на които пчеларите разчитат да пласират своята скъпоценна и здравословна стока. В Бургас той обикновено се провежда през август, в Плевен е през октомври, в Козлодуй се чества през февруари, в Пловдив – като един от утвърдените центрове на пчеларството, е през септември.
Но покрай комерсиалната си страна, тези фестивали са израз и на вродената у българите почит към меда, смятан за храна на боговете.

А неговата всестранна употреба, включително и чисто обредната, е неделима пък от почитта към пчелата –  смятана за символ на въздуха, светлината и ежегодното възраждане на природата след тежката зима.

http://www.desant.net/show-news/29432/

[Hatshepsut]

Традиционният местен обичай "Муфканица" ще се състои на 11 февруари в пловдивското село Царимир

Традиционният местен обичай "Муфканица" ще се състои на 11 февруари в пловдивското село Царимир. "Муфканица" е местен обичай с над 100 годишна история, разказа пред БТА Диана Стайкова, секретар в Народно читалище ,,Архангел Андонов" село Царимир.

Това е обединяващ традиционен фолклорен празник за селото. Той е и предвестник на пролетта и на новата стопанска година. Всяка година на 11 февруари , когато православната църква почита свети Власий - светеца покровител на едрия рогат добитък и на домашните животни, в Царимир се празнува ,,Муфканица" или ,,Деня на волското здраве". Нарича се така, защото от стари времена волът се използвал и служел за всичко в живота на селския човек, с него селяните са орали, сели, превозвали стока.

Подготовката за празника започва още от предния ден, когато млади мъже събират дърва и ги струпват на мегдана на селото за огън, продължи разказа си Диана Стайкова.  В деня на празника огънят се запалва от най-възрастния и ранобуден стопанин. След като погори малко, се прескача за здраве на животните. Правят се два огъня: един по-висок и втори по-малък, за да може и децата да го прескачат. На този ден огънят е важен, защото неговото значение е да пречисти, да прогони лошото и да дари светлина и здраве.

На този ден животните не се изкарват на паша, в къщи са, не се изкарват за работа и първият залък хляб е за тях. Мъжете пък излизат на раздумка  и се черпят с вино и ракия, а пък жените в този ден също стават рано, за да омесят пити, които по-късно през деня ще раздават за здравето на животните и хората. При раздаването се изричат и благопожелания и от този, който дава и този, който взема ,,Таз година едно теле, догодина две-три", ,,Колкото звезди на небето толкова зърно в хамбара", като характерният поздрав на този ден в Царимир е ,,Муууу" и означава ,,благодаря". Празникът на мегдана е съпроводен под звуците на българска народна тракийска музика, а деца от различни възрасти пресъздават игрите от детството на баба и дядо, като ,,Тунел", ,,Топ", ,,Пускам, пускам кърпичка" и др.

Друго характерно на този ден е в разгара на игрите и хората около огъня да се краде най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена. В стари времена момите са ходили с кобилица и менци за вода, а на чешмата обикновено имало момци, които ги задявали, пресрещали, отпивали им от водата. Някой ерген, който е харесал определена мома й взимал китката от плитката, напивал й водата и срамежливо си обещавали, че ще се хванат заедно на хорото един до друг. По-късно те наистина се хващали заедно на хорото, като таен знак от ергена, който предварително с верни другари е осигурил кон и каруца, грабва момата от хорото и я отвежда вкъщи. А пък майката на момичето, като разберяла всичко, си скубела косата и от радост и от мъка, че детето й е вече откраднато и женено .

Празникът продължава до късно вечерта на мегдана в центъра на Царимир с всеобщо веселие. Този ритуал ,,Краденето на мома"  се спазва и в днешно време, като сега също е предварително организирано, за да се спазва традицията, сподели още Диана Стайкова.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/828712-traditsionniyat-mesten-obichay-mufkanitsa-shte-se-sastoi-na-11-fevruari-v-plov