Народенъ календаръ 12-18 Декемврий (Св.Спиридонъ, Данаиловдень, Св.Модестъ)

[Hatshepsut]

12 декември - Празник на свети Спиридон


Българки. Фото: Асен Великов

Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
    В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). На 17 декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.

На 12 декември църквата почита Св.Спиридон Чудотворец – един от великите светии и чудотворци от IV век. Имен ден празнуват Спиро, Спиридон, Дарина, Дариела, Дария.  Освен това свети Спиридон е покровител на грънчарите, керемидарите, тухларите и козарите.

Според народните вярвания светецът предпазва от кожни заболявания. Обредите включват специални обредни хлябове, които жените правят и ги раздават за здраве. Спиридон Чудотворец е един от великите светии и чудотворци от 4 век. Според житието му, изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Излекувал император Констанций II от тежка болест. Разказват, че на прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия й край излязъл огън, от другия потекла вода.

Празникът на свети Спиридон е на 12 декември като светецът се приема за закрилник на занаятчиите – обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др.

Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.

В едно от преданията Спиридон тръгнал с магарето си на събор. Лоши хора обаче откраднали животното и му отрязали главата. На сутринта стопанинът му не се бавил дълго, залапил на мястото на отрязаната глава една конска и стигнал до събора. Като го видели хората, рекли си „Не е обикновен човек“, а когато пред всички стиснал сърдит една керемида и от нея потекла вода, убедили се, че е така, и го провъзгласили за светец.

В Родопите св. Спиридон се тачи против рани и порязване, против обриви и пъпки. Някъде вярват, че на Спиридон слънцето спира пътя си към зимата и се „зъвърта“ към лятото.

Ритуали

* Жените пекат хляб рано, преди изгрев слънце, и го раздават за св. Спиридон – да вземе и да отпрати надалеч пъпките.

* Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.

* Не се работи женска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно.

* Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах) – да не излизат пъпки по тялото.

Гадания на празника

Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на пъврия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември.

Народът особено внимателно е следил времето преди преминаването от един на друг годишен цикъл, от едно състояние на света в друго, когато все още времето е междинни, пределно и гранично.

Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какво ще бъдат месеците, които идват.

http://carpediempartyagency.wordpress.com/2010/12/12/sv-spiridon/
http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm

В народния календар свети Спиридон, който църквата почита на 12 декември, е един от най-великите светители и чудотворци. Празникът е известен като Спиридоновден или "Зачатие".

Празнуват го жените, но най-много ония, на които им предстои да раждат. По стар обичай невестите, които искат да заченат, се поливат с топли отвари от билки.

Стара легенда разказва, че Спиридон бил светия, но другите светци не го зачитали, защото бил много горделив и се обличал и обувал по чорбаджийски. Веднъж, когато всички отивали при Господ на поклонение, замръкнали в крайпътен хан. За назидание на Спиридон светиите накарали ханджията да заколи коня му, а на измекярина му — магарето. На сутринта светите мъже се приготвили да тръгват, само слугата на Спиридон стоял втрещен пред закланите животни. Тогава светецът му рекъл: „Не се бой, тури им главите и те ще станат". Станало чудо - щом поставил отрязаните глави, животните мигом оживели. Само дето в бързината слугата сложил на коня магарешка глава, а на магарето – конска. Когато другите светии видели това чудо - признали Спиридон за свой равен събрат.

Денят на свети Спиридон е обявен за професионален празник на всички обущари.

Именници са всички, които носят името Спиридон и негови производни.

https://frognews.bg/news_18079/Dnes_e_Spiridonovden/

[Hatshepsut]

17 декември - Данаиловден; 18 декември - Св.Модест

Св. Данаил пази децата от огъня

Автор: Доц. д-р Валентина Динева, ИЕФЕМ при БАН

Пророкът показал на вавилонския цар значението на постите

17 декември християнската църква е отредила за почит на св. пророк Данаил (Даниил) и тримата вавилонски отроци - Ананий, Азарий и Мисаил. Древна легенда, възхваляваща постите, разказва, че цар Навуходоносор заповядал да хранят Данаил и момците с ястия от неговата богата трапеза, за да бъдат здрави както връстниците им. Но Данаил не желаел да се осквернява с езическата царска храна и помолил да им позволят десет дни да се хранят само с овощия. Когато след постите Данаил и тримата отроци се явили пред царските сановници, лицата им били по-красиви и те били по-здрави от онези, които се хранели с царските ястия.

Известна е още една легенда за св. Данаил. По време на вавилонския плен, заради вярата си в Бога, той бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. Но тогава се случило чудо – въпреки, че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк. Този празник особено много почитат всички жени, които още раждат и имат малки деца, за да „не падат децата им в огън”. Майките месят питки и ги раздават на съседи, за здравето на децата си и за да е плодовита годината. Имен ден празнуват всички, които носят имената Данаил, Даниел, Даниела.

На 18 декември пък православната християнска църква почита св. Модест, роден през 537 г. в град Севастия Кападокийска, в Мала Азия. През 614 г. персийският цар Хозрой Втори предприел опустошително нашествие в Сирия и Палестина за да изтреби християните. Йерусалимският патриарх заедно с много хора били взети в плен, хиляди християни били избити, десетки християнски храмове разрушени. Тогава управлението на палестинската църква било поверено на св. Модест. Той възстановил гроба Господен, както и Голготския и Витлеемския храмове. Свети Модест достигнал до дълбока старост и починал на 18 декември 634 г. на 97 години.

Народният култ към св. Модест е разпространен предимно в южните планински селища в пиринския край и сред населението в Странджа и Родопите, тъй като основният поминък на хората в тези райони било животновъдството. Според народните вярвания св. Модест, наравно със св. Георги, бил покровител на земеделци и овчари, на едрия и дребния рогат добитък.

Сред българските преселници от Беломорска Тракия и Мала Азия е разпространено поверие, че светецът научил хората как да впрягат добитъка и да орат с него. Затова те много го почитат и го наричат „св. Моно”. По иконите в черквите в Странджа св. Модест е изобразен с два впрегнати вола и със стадо овце. Интересна икона на светеца има в църквата в село Синеморец на южното ни Черноморие. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са намерили място в иконата, защото жителите на селото са се препитавали с превозване на дървен материал.

На този ден главни действащи лица в обредите и обичаите, които се изпълняват, са жените. В навечерието на празника по стара традиция те подновяват кваса и през нощта замесват тесто от чисто пшеничено брашно. Изпичат погачи, обикновено нечетен брой, украсени отгоре с просфорник и ги отнасят в черквата, да ги прекади и да им чете свещеник. После обредните пити раздават за здравето на домашния добитък, намазани с много олио - "за да е мазен добитъкът". В странджанските селища стопанките поставят хлябовете пред хомота и ги прекадяват с тамян, а после ги раздават из съседните къщи. Парчето от питата, което е украсено с просфорника, слагат в храната на животните. На този празник народната традиция забранява воловете и биволите да се впрягат, за да бъдат здрави и силни през годината.

На празника на св. Модест в къщи, където добитъкът често умирал, се правели умалени копия на ярем или рога. Изработвали и малки метални вотиви, изобразяващи болния добитък и ги поставяли под иконата на св. Модест. Най-често те са изработени от алуминий, но ако семейството е по-заможно - и от сребро. С тях искали да умилостивят светеца и лошото да напусне къщата, която е сполетяна от беда. За нашите предци това е имало голямо значение, защото воловете и конете са били основната впрегатна сила. С тях селяните обработвали земята си, а също се придвижвали на големи разстояния. В родопското село Момчиловци св. Модест се почита като официален патронен празник на еснафа на овчарите.

Празникът е по време на Коледните пости, но се разрешава консумацията на риба.

novinar bg

[Hatshepsut]

На 18 декември почитаме Свети Модест, рисуван в Странджа с волове и овце

Този светец може да се види само в южните райони на страната и по специално в Странджа

Свети Модест е известен най-вече като покровител на земеделците и овчарите, разказва Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Малко Търново, цитирана от Фокус. Този светец много рядко може да се види в друга територия, освен в южните райони на страната и по специално в Странджа, обясни тя.

Той е особено популярен, защото се почита като защитник на добитъка и скотовъдството в Странджа, които са били стотици години основен поминък на населението там. Най-вероятно заради това той намира толкова голяма популярност в този район, разясни историкът. Сред българските преселници от Беломорска Тракия е разпространено поверието, че светецът е научил хората как да впрягат добитъка и да орат с него, и за това толкова много го почитат. Дори има и прозвище – Свети Моно, допълни Иванова.

По иконите в църквите в Странджа той е изобразен обикновено с два впрегнати вола, стадо овце. Днес, в деня, в който се почита светецът, главно действащо лице в обредите и обичаите са жените. Така в навечерието на празника те подновяват кваса, от който правят хляб и през нощта замесват тесто от най-чистото хубаво брашно. Изпичат пити, които са нечетен брой и са украсени с просфора.

Тя всъщност е един обреден печат, който се слага върху хляба. Хлябовете се поднасят в черквата и след това се раздават за здравето на домашния добитък. “Специфичното е, че питите се мажат с олио и мед, това е вярата, че добитъкът ще бъде по-здрав. В много странджански селища стопанките поставят хлябовете пред хомота и ги прекадяват с тамян и отново тези хлябове се раздават на хората. Парче от питата се слага и в храната на животните. На този ден е забранено да се впрягат воловете, биволите, конете, за да бъдат здрави и силни през цялата година“, разяснява още Иванова.

Специфично обредно действие е и изработването на вотиви. “Ако в някоя къща често умират се изработват вотиви – метални пластинки, който се правят от мед или сребро във формата на рога или на самите животни, те се поставят на иконата на Св. Модест за да може той да покровителства този дом и повече да не умира добитъкът. Като вярата е била много силна, защото в миналото конете, воловете и биволите са били основната впрегатна сила. С тях селяните са обработвали земята си и за тях това е било най-важното в живота им. Св. Модест вече не се почита толкова много, защото битът на хората вече е съвсем различен“, допълни тя.

Празникът е по време на коледните пости, но в този ден се е позволявало да де яде риба. Със сигурност в странджанските селища има още хора, които го почитат, правят тези обредни хлябове, обясни Иванова.

https://www.flagman.bg/

[Hatshepsut]

18 декември - Св.Модест

Свети Модест, също като свети Георги, е покровител на земеделците и овчарите. На иконите е изобразен обикновено с два впрегнати вола или стадо овце.

Широко разпространено е поверието, че той е научил хората как да впрягат добитъка и да орат нивите си. В Странджа е на особена почит, защото е защитник на добитъка, а скотовъдството там е основен поминък.
Обредността на неговия празник е свързана с осигуряване на здравето на впрегатните животни и благополучието на стопаните им, а главни действащи лица са жените.

В навечерието на 18 декември те подновяват кваса и през нощта замесват тесто от най-чистото и хубаво пшенично брашно. Изпичат нечетен брой пити, украсени с просфора (обреден печат, който се слага върху хляба). Мажат ги с олио и мед, за да са мазни и шиите на животните и да не ги болят при впрягане. На сутринта носят питите в църквата, нареждат ги под иконата на свети Модест и след службата ги раздават за здравето на домашните животни. Мъжете пък носят крини със сурово жито, което даряват на църквата. Пред иконата на светеца се оставя и малко яремче или рогца от сребро или алуминий, за да не сполетяват беди добитъка.

В село Горно Ябълково жените бягат, докато раздават питата, за да бъдат пъргави животните. Във Факия вярват, че стопанката, която първа раздаде хляба, през лятото първа ще свърши жътвата. В с. Българи свети Модест е закрилник на арабаджиите (коларите).
През целия ден е забранено да се впрягат воловете, биволите и конете, за да бъдат здрави и силни през цялата година. Парче от обредния хляб се слага и в тяхната храна.

Празникът е по време на коледните пости, но може да се яде риба.

Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=encdetail&id=159


На 18.12., в миналото, хората от  цяла Странджа отбелязвали деня на един днес позабравен светец. Свети Модест или Светок Модести както е бил наричан в Кости, Бродилово, Българи, а в Граматиково, Визица, Заберново свети Модю, е висш закрилник на домашните копитни животни. Този ден се смята за празник на чивчиите. На неговия празник стопаните не са работили и не са впрягали животните. Жените приготвяли колачета и пити от квасен хляб и ги раздавали за здраве на животните. В Централна и Западна Странджа намазвали колачетата с мед и олио, за да не ги болят воловете вратовете когато теглят хомота.
Рано сутринта, на празника, всяко семейство отивало в селския храм. Домакинята носела приготвения от нея хляб, а стопанина крина жито. С парите от  житото се е поддържало в храма специално чивчийско кандило.
Хлябовете нареждали под иконата на Свети Модест, със запалена свещ на тях. Свещта която е горяла на хлябовете, след това прикрепвали върху хомотите на животните и я оставяли да доизгори.
Ако някой стопанин имал болен вол, той прикрепвал към иконата на Свети Модест вотив със зооморфна формата или хомотче, изработен от сребро или ламарина, зависимост възможността на човека.
На Свети Модест, в Странджа, няма посветена аязма или параклис, вероятно защото спада към зимния календарен цикъл, но за силния култ към този светец в миналото свидетелстват големите олтарни икони, стоящи върху иконостасите, аналоите и проскенитариите във почти всеки странджански храм. На тях светеца е изобразен с множество животни в краката. Вероятно култа към Свети Модест отслабва значително след одържавяването на голяма част от домашните животни след 1945г.