майор Симеон Петров - първият български дипломиран пилот

[Лина]

Симеон Константинов Петров (1 септември 1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България.

През 1912 година, след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж. Не случайно самият Луи Блерио се изказва за тях така ласкаво: „Гордея се, че имам такива добри ученици като българите Петров, Топракчиев, Богданов. Не познавам други по-смели, по-умни, по-дисциплинирани, по честни хора от тях. Те се учат на всичко“.
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: „Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“ Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му.

Балканска война
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. По време на Балканската война изпълнява редица бойни полети.
Той е първият пилот, който извършва нощно разузнаване над Одрин (7.11.1912 г.), отразено от френския вестник „Илюстрасион”.` Пръв в света изпълнява полет над противникова територия, като полага основите на стратегическото разузнаване. По време на същата война той осъществява 18 бойни полета, така че може да се каже, че това е първият в света въздушен ас.
Пак по време на Балканската война той извършва и първата в света бомбардировка на противникова столица, пускайки 14 бомби над турски казарми в покрайнините на Цариград - разказа в предаването "Операция История".

Първа световна война
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

През 1919 година майор Петров е уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 година създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
През 1947 година дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира през 1950 година в София на 61 години от инфаркт. Погребан е в тесен семеен кръг.

11 октомври 2018г. в гр. София, под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната г-н Красимир Каракачанов се проведе мероприятие по откриване на мемориална плоча на първия български дипломиран летец – майор Симеон Петров. По инициатива на Българската авиационна асоциация и със съдействието на Министерство на отбраната, българските Военновъздушни сили, Съюза на ветераните от войните и Съюза на възпитаниците на ВНВУШЗОРВГ.


http://www.pan.bg/view_article-1-448788-otkriha-pametna-plocha-za-130-godini-ot-rozhdenieto-na-bylgarskiya-aviator-sim.html

[Hatshepsut]

На снимката е първият български летец поручик Симеон Петров. Тя е направена на 19 юли 1913 – ден след влизането в сила на примирието в Междусъюзническата война, а е надписана на годеницата му на 1 септември – след като вече е сключен Букурещкият договор, с който Сърбия и Гърция ни отнемат Македония, а Румъния – Южна Добруджа.
Симеон Петров е от Мамарчевия род, потомък на Георги Мамарчев и Георги Раковски.

Неговата жизненост, неговата устойчивост в обратите на съдбата, изобретателността му, волята му, умът и почтеността му, неговото родолюбие и съзидателност въплътяват националния подем, волята за свобода и собствена държавност от Велчовата завера до съветизирането на България през 50-те години на 20 век.
Симеон Петров и останалите първи български летци от този период са първопроходци на бойната авиация, която ще играе вече сериозна роля в Европейската война.
Още докато се обучава при легендарния летец Блерио в Париж през 1912 година, Симеон Петров успява да приземи самолета си при спрял на височина 1400 м мотор, дотогава тези инциденти завършват с катастрофа.
По време на Балканската война (1912- 1913 г.) българските пилоти използват всички бойни възможности на авиацията – за разузнаване, за въздушни бомбардировки, за аерофотография, за демобилизиране на противника и за разпръсване на позиви.
На днешната дата през 1913 – ден след падането на Одрин – Симеон Петров прави първия полет над и първата бомбардировка на вражеска столица – Цариград. Особено голямо приложение в Европейската война ще има едно негово изобретение – авиационната бомба. Дотогава от самолетите хвърляли гранати, а опитите за нова конструкция не били успешни.

По време на боевете при Чаталджа Симеон Петров изобретява прототипа на авиационната бомба със свободно падане, която и до днес се използва в авиацията, изпробва първите модели и я нарича “Чаталджа”.
След войната правителството купува неговия лиценз и го продава на Германия, която започва масово производство. Но в България също се произвежда бомбата “Чаталджа”.
По време на Европейската война България губи първенството си и българските летци се изправят срещу много по-новите и по-многобройни самолети на противника. Нашата авиация има повече роля в разузнаването.
От 1914 Симеон Петров създава летището в Божурище и Аеоропланната работилница, а през 1918 става командир на най-тежкия участък на фронта – началник на Първо аеропланно отделение в Св. Врач. На 28 август 1918 лично бомбардира военната база и пристанището на съглашенците в Солун.
Симеон Петров има типичната за българския офицер съдба.

По силата на Ньойския договор той е уволнен от войската, самолетите ни са разрушени, на разрушение подлежи и летището в Божурище, но Симеон Петров успява да го запази с помощта на френския пилот Кост - негов приятел от авиаторското училище в Париж и негов противник на Балканския фронт през войната, а през 20-те години именит с полетите си на големи разстояния и прелитането на южния Атлантик.
(За жалост днес българските невежи безродници и пишман бизнесмени го разрушиха с комерсиална цел, а то е СВЕТОВНА забележителност!)

Уволненият от войската офицер трябва да храни семейство.
Става оксиженист – ценна по онова време професия, после започва да се занимава с бизнес. Внася гумени играчки, велосипеди, грамофонни плочи. Три пъти фалира и три пъти започва от начало.
Движен и от усета на капиталист, и от отговорността, че страната не бива да харчи валута, купува машини и започва да произвежда грамофонни плочи и грамофони у нас. Не спира да учи и отива на специализация във Франция, за да усвои това производство. Грамофонните плочи на неговата “Симонавия” донасят в дома на българина както високата класика, така и забавните градски и популярни песни.
Симеон Петров записва две поколения от най-добрите български народни певци и оркестри и съхранява музиката им. Записва и колекция турски фолклор, както и сръбски и руски музиканти.

Първият български летец е приятел от 12-годишен, още от кадетските години със съвипускниците си Владимир Заимов и ген. Христо Луков и остава верен техен приятел дори след смъртта им (семейството на осъдения за шпионаж в полза на СССР и разстрелян Заимов живее с години в семейството на Симеон Петров), но винаги стои далече от политиката.
Политиката обаче не му отговаря със същото. В края на 1947 “Симонавия” е национализирана (тя всъщност е основата на Балкантон) и комунистите му предлагат мястото на портиер на собствената му фабрика (!). Старият летец отива да работи в Елпром.
Умира през 1950 г.

Даниела Горчева

[Hatshepsut]

Той е първият български дипломиран пилот, първи приземява аероплан със спрял двигател при учебен полет в школата на Луи Блерио в Етамп, Франция. Негова е и заслугата за осъществяването на първия нощен #полет в историята на Франция заедно с Луи Блерио, което поставя основите на изучаването на тези полети там. Той осъществява и първия самостоятелен полет на българин в родното небето с #аероплан „Блерио-XI“.

📌 Днес в рубриката Военен календар ви припомняме за Симеон Петров (1888 – 1950) – легенда в авиацията, първопроходец с принос за световното въздухоплаване и участник в три войни.

ℹ Той е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. През 1907 г. завършва Военното училище в София.

🔷 Като поручик от 4-ти артилерийски полк е командирован да се обучава за пилот в летателната школа на конструктора Луи Блерио в Етамп, Франция (1912).

👉Още с пристигането на българските военни в школата „Блерио“ в Париж обаче пред погледа им заради изгаснал мотор се разбива един от инструкторите. Затова, когато лети, Петров за кратко изключва двигателя и изучава поведението на самолета. Когато наистина възниква авария и моторът угасва, той спокойно приземява машината и става първият в света, справил се в такава ситуация. Така Симеон Петров се отличава от останалите с висока организираност, дисциплина и усет. Наред с това, придружен от Луи Блерио, осъществява първия нощен полет в историята на Франция. След успешно положен изпит получава международно свидетелство за летателна правоспособност от Френския аероклуб.

➡Връщайки се в България, на 13 август 1912 г. Симеон Петров извършва първия самостоятелен полет на български авиатор в родното небе с аероплан „Блерио-XI“.

🔷Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като пилот от 2-ро аеропланно отделение и изпълнява разузнавателни задачи над Одрин, Чаталджа, Пирот, Враня и Ниш.

🔷На 22 ноември 1915 г. е назначен за началник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. Ръководи изграждането на летище Божурище като модерна авиационна база. Разработва авиационната бомба, която нарича Чаталджа.

🔷През 1918 г. командва 1-во аеропланно отделение, а след края на Първата световна война (1915 – 1918) е демобилизиран.

🏅Награден е с военен орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.

❗❗❗Вещи на Симеон Петров като летателния му кожух, сабя с ножна ордени и други могат да бъдат разгледани в Националния военноисторически музей в залата, посветена на Балканската война.

Национален военноисторически музей

[Hatshepsut]

На 1 септември 1888 г. в Русе е роден майор Симеон Петров (1888-1950).

Баща му Констанин Петров е родственик на Георги Раковски и достига в служебната си кариера като офицер от българската армия до званието „подполковник“. Юнкерът Симеон Петров завършва Военното училище в София и е произведен в първо офицерско звание „подпоручик“ през септември 1907 г. Назначен е в 4-ти артилерийски полк в София. През 1912 г. поручик Петров се устремява към мечтата си от детство - да бъде част от авиацията. Кандидатства, представя се отлично и е включен в списъка за обучение в летателната школа на Луи Блерио в Етамп, Франция. При един от самостоятелните полети там при издигане на височина 1400 м двигателят на самолета спира във въздуха и поручик Симеон Петров без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу, като благополучно слиза на земята. За първи път в световната практика пилот приземява самолета, без да катастрофира. Така българинът поставя началото, станало основа за обучението на летци за кацане със спрял двигател. След успешно положен изпит русенецът получава международно свидетелство за летателна правоспособност от Френския аероклуб. Така става първият дипломиран български летец.
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. в София пристига първият самолет „Блерио-XI”. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и колегите му Топракчиев и Богданов.
Симеон Петров участва в Балканските войни (1912-1913) като пилот от Второ аеропланно отделение и изпълнява разузнавателни задачи над района на Одрин, Чаталджа, Пирот, Враня и Ниш. На 14 март 1913 г., ден след падането на Одринската крепост, Симеон Петров изпълнява разузнавателен полет и бомбардировка над Цариград. Използва бомби – собствена конструкция, наречени от него „Чаталджа“. Това е първи боен полет над противникова столица в света. Награден е с орден „За храброст“, а след края на Междусъюзническата война Петров и с орден „ Св. Александър“ и повишен в звание "капитан“. На 22 ноември 1915 г. е назначен за началник на Аеропланното училище и има неоценима заслуга за изграждането на летище Божурище като модерна авиационна база. След края на Първата световна война (1915-1918) при съкращенията в армията ни по силата на Ньойския договор, през 1919 г. 31-годишният авиатор е демобилизиран.

В цивилния живот Симеон Петров започва да се занимава с внос на спортни стоки. Благодарение на съвипускника си от обучението във Франция Еужени Пежо (собственик на известната марка) става официален представител на велосипедите “Пежо“ в България. За приноса му в националния колоездачен спорт е избран за водач на колоездачния ни отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано в „Балкантон“. Самият Петров е принуден да стане работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Легендарният български летец и един от първите ни военни авиатори умира през 1950 г. в София.

Траян Тотев