Селверь Алиева

[Hatshepsut]

Докато се превръщаш в птица

                                     "Не сме пияни, само сме различни.
                                     И по това приличаме на птици..."
                                                     Николай Милчев

Отглеждаме си липси вместо рози.
Животът ни е свикване с бодлите.
Отглеждаме небета дългокоси.
Все повече приличаме на птици.

Във петък слънцето е най-голямо.
Не се напълват празнотите.
А просто ти самият се смаляваш.
Докато се превръщаш в птица.

В едното ми небе цъфтят невени.
Това е всъщност пътят към звездите.
А тръгнеш ли веднъж по него,
накрая непременно ще си птица.

[Hatshepsut]

Но нека първо...

                                            "Остана само да ти кажа
                                                    обичах те. Прости ми."
                                                               Мария Донева

Остана само да ти кажа,
че птиците във мене полудяха.
Но не това сега е важно.
Сега е важно, че морето ми го няма.

Остана само да ти кажа -
не трябва никой никого да чака.
Достатъчно е само аз да плача.
Достатъчно е да не се превърна в сянка.

Остана само да ти кажа,
че лятото не съществува.
Че тъмното все повече ме плаши.
А времето не иска да ме излекува.

Остана само да ти кажа,
че любовта не е безкрайна.
По устните остава нещо нежно.
Очите пазят всички сини тайни.

Остана само да ти кажа -
небето въобще не ми е ниско.
Но нека първо се наплача.
А после ме забравяй, колкото си искаш.

[Hatshepsut]

Не се завръщай

Защото ми е вечер, ще съм птица.
Защото мен изобщо ме е нямало.
Защото аз съм просто липса.
Защото мен ме вижда само вятърът.
 
Защото имам нужда да остана.
Че имам още думи за изричане.
И имам още синьо - да раздавам.
Душите буренясват без обичане.

Понеже ми е обич до забрава.
Разделям себе си на кръстопътища.
Не се завръщай! Мен ме няма.
Умират в мене всичките пристанища...

[Hatshepsut]

Последното небе

Живея на последното небе.
И колкото и дълго да обичам...
Дори да казвам, че не съм лале.
Дори когато сляпо те отричам...

Живея между устните ти и света.
Живея между думите, които
понякога ми пречат да те разбера.
Понякога ми пречат да обичам.

Живея със последното сърце.
В последен дом. В последната пиеса.
Не бързам. Вече няма за къде.
Дори насън не ставам за принцеса. 

Живея със последните очи.
Не виждам, но това е от мъглата.
В мъгла най-лесно се мълчи.
След синьо и мъгли се плаче.

Живея на последното небе.
Нататък всичко е камбани.
Нататък са безумни ветрове.
И пълни с бял равнец поляни.

[Hatshepsut]

Където теб те има

                      "Животът е редуване на избори."
                                                      Нострадамус

Сега избирам да не знам
защо са сини всичките небета.
И някой някъде защо е сам,
щом има милиони като него?

Сега избирам да боли.
Да разбера, че лятото е живо.
Че облакът се ражда със очи.
И че глухарчетата са щастливи.

Сега избирам да съм път.
Или клавиш на някакво пиано.
Наполовина да съм кашалот.
Наполовина да съм август.

Сега избирам да мълча.
Избирам да съм част от тишината.
Да бъда чучулига по душа.
По убеждения да съм русалка.

Сега избирам да съм град.
Избирам да съм близо до звездите.
Надежда да съм във последен влак. 
Или да бъда кръстопът за птици.   

Сега избирам да съм там,
където думите са от коприна.
Сред купища измислени неща.
И там, където теб те има.

[Hatshepsut]

Не ми разказвай сини приказки

Не ми разказвай сини приказки!
За влюбени делфини и за ветрове. 
Защото ще повярвам, че си истински.
Защото лятото не се дели на две.

Не ми разказвай сини приказки!
След тях се влюбвам във море.
Най-синьото. От мен измислено.
И с най-ранимото сърце.

Не ми разказвай сини приказки!
След приказки се мисля за луна.
И през нощта живея в стихове.
А денем нося сини очила.

Нали ти казах, че след синьото
забравям всички други цветове.
Не ми разказвай сини приказки!
Цветята имат само по едно сърце.

Не ми разказвай сини приказки!
Защото съм с последните криле.
Защото ще забравя, че съм истинска.
И ще поискам цялото небе от теб.

[Hatshepsut]

По улиците тихи на душата ти

Следобедът е със затворени очи.
Не искам днес да свършва лятото.
Товарни кораби отплават от Балчик.
И от пристанищата на душата ти.

В четвъртък слънчогледът е с воал.
А лятото зимува в мидени плантации.
Във тичинките на шафранов минзухар.
И в междуредията на душата ти.

Защото мидите не могат да летят.
А страховете нямат нищо общо с вятъра.
Бездумия. Неонови бездумия ехтят.
По бреговете диви на душата ти.

Измислям си човеци със крила.
И си говоря с тях за любовта, за залеза.
А после ставам облачна. Валя. 
По улиците тихи на душата ти.

[Hatshepsut]

Аз мога да ти бъда само тишина

Аз мога да ти бъда само тишина.
В която думите са риби и не дишат.
А в някаква измислена страна
една луна сънува стихове, а аз ги пиша.

Аз мога да ти бъда само тишина.
В която страховете са безцветни.
А всички пътища със сини имена
започват и завършват във сърцето.

Аз мога да ти бъда само тишина.
В която времето изобщо не лекува.
В която времето е като мараня.
А розите са отражения на думи.

Аз мога да ти бъда само тишина.
Най-синята, най-синята от всички. 
Ако изчезнат всичките цветя,
ще бъда теменужка и ще те обичам.

Аз мога да ти бъда само тишина.
В която думите не съществуват.
В която слънчогледите летят.
А птиците са стъклени - не чуват.

И колкото и път да извървя.
И колкото и път да ми остава още.
Аз мога да ти бъда само тишина.
Онази, след която цъфват ружи.

[Hatshepsut]

Защото са чупливи всички чувства

Защото са чупливи всички чувства.
Умората е облак без криле.
Мълчи денят с последните си устни.
Не ме помнѝ! Защото съм лале. 

И не е важно кой защо си тръгнал.
И не е важно кой кого предал.
Понякога е лудост да се върнеш
в съня, във който си живял.

Но все го търсиш, търсиш, търсиш.
Накрая ли? Изгубваш се съвсем.
Животите ни са ужасно къси.
Нощта е с мандариново сърце.

Аз мога да ти бъда само залез,
след който вечерта е дим.
След който вечерта е като рана.
А раните са макове, нали?

Усещане за безпределна пустош.
И много кораби с крила.
Защото са чупливи всички чувства.
Защото всичко свършва. Затова.

[Hatshepsut]

Дъждовно

В такива нощи всичко се обръща.
Безсъния с кайсиев вкус.
Все още недопуснатите грешки.
И липса - вятърна на ръст.

В такива нощи всичко се обръща.
Бездомни птици в мен кръжат.
В най-синьото на дните няма къщи.
Понякога и птиците мълчат.

В такива нощи всичко се обръща.
Морето е със шарен глас.
И пак надежди. Вятърни надежди.
В криле на странстващ албатрос.

В такива нощи всичко се обръща.
Лилави чувства без ръце.
И вместо да си тръгна, се завръщам
(дори не зная откъде).

И имам нужда ти да ме прегръщаш.
А няма път. А няма път.
В такива нощи всичко се обръща. 
Виновен е дъждът. Дъждът...

[Hatshepsut]

Мигрират птици от душата ми

Мигрират птици от душата ми.
Денят се скрива в коренче на цвете.
Със синеоки мисли идва вятърът.
От толкова, от толкова далече...

Мигрират птици от душата ми.
А вечерта е сляпа, сляпа, сляпа.
Ненужни брегове. И уж приятели.
А вън е лято, толкова е лято...

Мигрират птици от душата ми - 
дълбока, колкото безброй циклами.
Събираме, делим, пресмятаме.
Накрая нищо, нищо не остава.

Мигрират птици от душата ми.
Дълбаят със криле небето.
Последни думи. Кораби отплавали.
Ако ти липсвам, нека е в неделя.

Мигрират птици от душата ми.
Една тъга в самия край на юни.
Разбърквам всички цветове на лятото.
А после ли? А после те целувам...

[Hatshepsut]

Липса (3)
                                                  "Защото просто няма пълно щастие..."
                                                                           Маргарита Петкова

Понякога е чувство за вина.
За раните. За думите, които...
За тази непрогледна тишина.
И за настъпените маргаритки.

Понякога е вятърна следа
в ухание на сутрешни лалета.
Защото няма пълна свобода.
Защото пълно с птици е сърцето.

Понякога е чувство за вина
в стихотворение без думи.
В едната половина на съня,
китарите са винаги без струни.

Понякога е с форма на сълза.
И с цвят на слънчогледови полета.
И птици, много птици без гнезда.
И хиляди делфини без морета.

Понякога е чувство за вина.
За избора. За верните посоки.
Понякога е шепа семена
от макове и незабравки.

[Hatshepsut]

Не помня песента, която ти написах

Не знам, студено ли ти е сега.
Не помня песента, която ти написах.
Ръката ми не помни твоята ръка.
Докато се опитвам да не мисля.

Светът е толкова един и същ...
Оранжеви глухарчени въздишки
по пръстите на вчерашния дъжд.
А вятърът наднича в детска книжка.

Където и да стигна - все е бряг.
Морето някак все не ми достига.
И не със светофар и пътен знак, 
а с ветропоказател те намирам.

Не знам, студено ли ти е сега.
А думите? Успя ли да догониш?
Мълчанието е като река.
Все по-дълбока. По-бездомна. 

Светът ми става пò и по-голям.
Докато се превръщам в птица.
Днес имам сто причини - да боля.
И още толкова - да те обичам.

[Hatshepsut]

Дълъг път

                                        "Ръката пише, без да е ръка,
                                        а само продължение на синьо."
                                                       Николай Милчев

Побирам се във сянка на колибри.
Невидима - като камбанен звън.
По-тиха съм от пулс на детелина.
А ти? Живял ли си в глухарчен сън?

Не зная - устните дали забравят.
Най-трудно е, когато няма брегове.
Най-тъмно е, когато те предават.
Най-стръмно е, когато търся теб.

Сълзи ли нямам - да заплача?
Като предчувствие за ветрове
в трахеята на някакво глухарче.
Мълча. Дали е страх или не е?

Най-тихо е, когато някой си отива.
Дъждът е с аромат на липов цвят.
Забравата е продължение на синьо.
Забравата е дълъг, много дълъг път.

[Hatshepsut]

И пак любови ще се случват

                                              "... попита я: Кога се стига
                                              в едно кошутено сърце?"
                                                         Николай Милчев


Накрая може би ще измълчим
онези тайно оцелели чувства.
Земята ли? Тя пак ще се върти.
И пак любови ще се случват.

Накрая може би ще извървим
докрай, до дъно всички зими.
Когато не очакваш, не боли.
Когато не боли, е синьо.

Накрая може би ще разбера,
че пеперудите не плачат.
И само ветровете знаят как
се влиза във сърцето на глухарче.

Накрая може би ще се стопи
онази тиха, тиха нежност.
Светът ще е по-пуст с едни очи.
И по-чуплив с една далечност.

[Hatshepsut]

Сърце не ми остана да те помня

Сърце не ми остана да те помня.
Очи ли нямам, път ли - да вървя?
Какви са тези вятърни сезони
в глухарчените мигли на деня?

Сърце не ми остана да те искам.
Небе ли нямам, за да полетя?
Къде са всички? Само чужди стъпки
по всички коридори на нощта.

Сърце не ми остана да те мисля. 
Далече съм. Не ми остана глас.
И някак... се научих да не липсвам.
В неделя съм глухарчена на вкус.

С хартиени сърца са всички думи. 
Сега съм дълга приказка за дъжд.
Душа не ми остана да те помня.
И затова... Забравям.
Всяка нощ.