Селверь Алиева

[Hatshepsut]

Махалото

Махалото на този ден
отмерва ширината
на ъгълчетата във мен,
на липсващото лято.

Един безоблачен рефрен
се влива в дългия следобед.
На свободата ли съм в плен
или на чувства преддъждовни.

Смалява ли се звук по звук
това, което си прежалил?
Септември е. От тук
до края на душата.

[Hatshepsut]

В очите ти

В очите ти са всички есени,
минавали през твоя праг.
Какво безумно равновесие –
приятел, враг, приятел, враг.

Да не залитаме от щастие
по пътя, който ни остава.
В очите ти са всичките мълчания,
които се маскират на забрава.

Септември е безптиче вдъхновение,
сбогувания чакат своя ред.
В очите ти са всичките стихотворения,
в които са си тръгвали от теб.

[Hatshepsut]

Готова съм

"Бъди готов да нямаш."
Иван Радоев

Септември е. Душевна бъркотия.
Преизчислявам празнини.
Готова съм да нямам, да изтрия.
Готова съм за ветрове, слани.

С каквото вчера се сбогувах,
това отнасям днес със мен.
И вече зная колко струва
един пропуснат слънчев ден.

Септември е. Неразбория птича.
Последен смут, последен благослов.
А после ли? Да идва всичко –
и щастия, и болки, и любов.

[Hatshepsut]

Светлина от есенен лист

Септември идва вместо птиците.
Поляга в още топлите гнезда.
Какви очи ще му измислите
сред хаоса от падащи листа.

От тръгванията ли ослепяваме
или от липсата на небеса?
Излита любовта нанякъде.
Разделите не са, каквото са.

Септември е по клоните, по вените.
Септември – като нищо друго на света.
Да го изплача ли, да го живея ли?
Стихотворение ли да му посветя?

[Hatshepsut]

Октомври

Октомври не разбра какво ми е.
Октомври не разбира от сърца.
След всяка паднала звезда в животите
не следват непременно чудеса.

Октомври знае колко нямане
побират нашите тела.
И в колкото небе повярваме,
дотам са нашите крила.

Октомври. Задтудява в строфите
и по градините на този град.
Изтекли блянове и срокове.
Но всичко заслужава хубав край.

Внезапна птица имитира вятъра.
Следобедът забавя своя ход.
По-топла и от спомена за лятото –
останала по устните любов.

[Hatshepsut]

Освобождавам всичките неща...

Освобождавам всичките неща,
които се страхувам да изгубя.
Тъга безкрайна, кой те завеща
на моя свят, на моите минути?

Животът – невъобразимо къс.
Не стига времето, не стига.
Докато си навия кичура на пръст,
дошло е време да съм звън на трепетлика.

И надали ще разбера докрай,
кое ме прави по-безпътно-празна.
Дали това, което избера,
или пък друго, от което се отказвам.

Тъга безкрайна, има ли душа
забравата, която трупам?
Освобождавам всички хора и неща,
които се страхувам да изгубя.

[Hatshepsut]

Януари

Ако ще ме забравяш – януари –
това съм, синоним на сняг.
Безлюдни, опустели автогари,
не чака никой никого на тях.

Ако ще ме отричаш – януари –
невидим мир, невидими войни.
Във хаоса от минали пожари,
разказвам на крилете низини.

Ако ще си ме спомняш – януари –
безкрайно бяла мисъл за любов,
с наивността, че всичко се забравя,
с тревожността на пътя нов.

Ако ще ме обичаш – януари –
феерия снежинкова насред света.
Умът отрича всичко старо,
сърцето чака пролетта…

[Hatshepsut]

Мелодията на април

Скръбта повтаря свойте правила.
Щадящи тръгвания няма.
Ехтят неизговорени „ела!“
в моретата на нашата раздяла,
 
която всеки ще преплува сам.
И всеки своя бряг ще търси.
Илюзия ли е заедността,
щом после ще отричаме страстта си?

Смалява ли ни всеки ден незаличим?
Отнема ли от нас или добавя?
Понякога и Купидон греши,
но кой не е грешил, безгрешни няма.

Грешим, поправяме, грешим.
Преодоляваме живота.
Все по-уверено мълчим,
а има за какво да си говорим.

Но се разлиства пролетта
и пренарежда необята.
Сърцето затуптява в друга честота.
Задухва бял априлски вятър.