• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 August 2019, 17:13:26

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9749
  • Total Topics: 1133
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 2
Guests: 8
Total: 10

Боянската църква

Started by Hatshepsut, 06 October 2018, 06:43:44

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

06 October 2018, 06:43:44 Last Edit: 28 July 2019, 22:05:41 by Hatshepsut
Боянската църква


Боянската църква ,,Св. Никола и св. Пантелеймон", известна със средновековните си стенописи, е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

В боянския храм се различават няколко строителни етапа. През Х - ХІ в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него - малък параклис. В средата на ХІХ в. е достроено двуетажно преддверие ,,Св. Никола и св. Пантелеймон". Църквата е действащ храм до 1954 г.

Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал.

Стенописите от ХІІІ в. в кораба (наоса) следват схемата на този тип църква: Христос Вседържител е изписан в купола, под него са ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени ,,Богородица на трон", ,,Поклонение на жертвата", ,,Благовещение"; по стените и арките са сцени от живота на Христос.

В притвора (вероятно гробен параклис) са изписани 18 житийни сцени, посветени на патрона св. Никола. Тук са представени и портретите на дарителите - севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски.

Стенописите в параклиса ,,Св. Пантелеймон" на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Запазени са части от: ,,Благовещение", ,,Причастие на апостолите", ,,Разпятие", ,,Възкресение", житийни сцени на св. Пантелеймон.

Боянската църква е уникална с многообразието, колоритното решение и дълбоката психологическа трактовка на образите. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите - жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класира храма ,,Св. Никола и св. Пантелеймон" в листата на световното културно-историческо наследство.

Реставрацията на ,,Св. Никола и св. Пантелеймон" започва в средата на ХХ в. и завършва през 2006 г. вследствие на дарителска акция, организирана от Националния исторически музей.

От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.

Hatshepsut

06 October 2018, 06:45:24 #1 Last Edit: 28 July 2019, 22:04:11 by Hatshepsut
Боянската църква - храмът на Българския ренесанс


https://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=4837

В подножието на Витоша, в софийския квартал ,,Бояна" се издига един от символите на българската история и култура - храмът ,,Св.св. Никола и Пантелеймон", по-известен като Боянската църква.

В края на X - началото на XI в. там е построена малка кръстокуполна сграда с оформящи вписан кръст подпори. През XIII в. църквата е разширена от местния феодал; долният й етаж е предназначен за крипта, а горният - за параклис. Със зидария от бял камък и червена тухла и вградени цветни глазирани ,,чашки", фасадата на ,,Св.св. Никола и Пантелеймон" напомня тези на средновековни храмове в Търново, Несебър и Охрид. Третата част на Боянската църква е достроена през XIX в.

След Освобождението дори се обсъжда събарянето на храма с цел построяването на нов. Светинята е спасена от царица Елеонора, съпругата на цар Фердинанд. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана до южната страна на средновековната църква.

Неповторимото в ,,Св.св. Никола и Пантелеймон" са стенописите. Първият им пласт е от XI-XII в., вторият - от 1259 г. Има стенописи и от XIV, XVI-XVII в., както и от 1882 г. Изображенията от втория слой - 240 на брой, дело на т.нар. Боянски майстор и помощниците му - са световноизвестни. Портретите на ктиторите на храма севастократор Калоян и съпругата му Десислава и тези на тогавашната царска двойка Константин Асен и Ирина са изобразени с индивидуалност и психологизъм, характерни повече за ренесансовото, отколкото за средновековното изкуство.


Със своя реализъм и хуманизъм прочутите й фрески от XIII в. са смятани за близки с творбите на византийските майстори от т.нар. Палеологов ренесанс, както и за пряко предшестващи Италианското възраждане.

Правят впечатление изпълнените с живот образи на светци воини, както и различните изображения на Христос, едно от които - като белобрад старец - е уникално. Тук е и първият портрет на българския светец Иван Рилски.

Реставрацията на историческата светиня започва още през 1912 г. и минава през няколко етапа. Завършена е през 2006 г.

През 1845 г. руският славист Виктор Григорович открива в ,,Св.св. Никола и Пантелеймон" Боянския поменик на българските царе и Боянското евангелие (известно и като Боянски палимпсест). През 1981 г. там е открит и още един забележителен паметник на българската средновековна култура - Боянският псалтир от XIII в.

Боянската църква е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. През 1979 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Боянската църква се намира на адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. ,,Боянско езеро" №3.

Hatshepsut

Боянската църква - средновековен шедьовър


За Боянската църква се носят легенди, а стенописите й са известни в цял свят. Тя е една от най-старите и изцяло съхранени религиозни старини у нас, а благодарение на историческата си, художествена и архитектурна значимост попада сред 9-те родни обекта в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Да отдадем дължимото внимание на този средновековен шедьовър!

Истината е, че колкото и да опитваме да внушим великолепието и значимостта на Боянската църква като национален паметник на културата, думите не са достатъчни да предадат мистичната и омиротворяваща енергия, която ще ви обгърне още щом прекрачите външните порти на храма, нито съвършенството на художествената съкровищница, която ви очаква зад малката, надупчена от щикове врата. Но поне ще ви дадем основателна причина да видите лично този средновековен шедьовър.

Вписана под No 70 в списъка на 100-те Национални туристически обекта, Боянска църква ,,Св. Св. Никола и Пантелеймон" се е сгушила сред гигантските секвои на природен парк ,,Витоша" (на територията на квартал Бояна) край София и е една от най-популярните забележителности на българската столица и околността.

Малкият храм е строен на 3 етапа (Х - ХІ в; ХІІІ в; ХІХ в.), а в края на XX в. претърпява пълна реставрация.

Първоначално е издигната малка кръстокуполна сграда с вградени подпори, множество ниши и арки и изцяло изографисана във вътрешността.

По-късно, с даренията на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, е пристроено второто крило на църквата (двуетажно - с крипта и семеен параклис), което всъщност я причислява към категорията на църквите - гробници.

Последното, трето крило, е най-обширно и е построено с даренията на местните жители в края на XIX в.



Най-голямата ценност на Боянската църква са нейните стенописи. Но не първоначалният живописен слой по стените на първото крило, а вторият, нанесен при разширението през XIII в.

Изографисани през 1259 г. от група художници, получили събирателното прозвище Боянски майстор (вероятно техният ръководител), по стените на двата етажа и трите крила на църквата оживяват 89 сцени и композиции с 240 образа на светци, ангели и български владетели - всички толкова ярки, колоритни и жизнени, че биват обявени за върховно постижение на монументалното изобразително изкуство в европейската художествена култура. 

В най-старата част на Боянската църква се наблюдват предимно изображения с битов и военен характер, но носещи изключителна индивидуалност и детайлност, поради което са считани за ценен историко-етнографски материал. В купола пък се разгръща образът на Христос Вседържител, заобиколен от четиримата евангелисти, както и от редица библейски сцени.

Повечето от най-забележителните произведения на Боянския майстор обаче са разположени в притвора (централната част). Освен сцените от житието на Свети Никола (един от патроните) и образите на редица светци (включително най-старият съхранен портрет на Иван Рилски), приласкаващи от всяко свободно късче стена, на северните стени доминират четирите портрета на ктиторите на храма - севастократор Калоян, съпругата му Десислава, българският княз Константин-Асен Тих и съпругата му Ирина, облечени в тържествени царски одежди и държащи в ръце умален модел на храм.

Разбира се, през годините, някои от стенописите и фреските в Боянската църква са били реставрирани, а на отделни места са нанасяни нови живописни пластове, също добре запазени до наши дни. Но историците са единодушни, че всички изображения (особено онези от XIII в.) говорят за големия талант и култура на зографите, за задълбоченото познаване на канона и за проникновен художествен психологизъм, пресъздаден чрез съвършена и сложна техника на изпълнение.

Достойнства, оправдаващи определението ,,средновековен шедьовър", не сте ли съгласни?

https://travel.rozali.com/bulgaria/boianskata-cujrkva-srednovekoven-shedioovujr.html