Боянската църква

[Hatshepsut]

Боянската църква

Боянската църква ,,Св. Никола и св. Пантелеймон", известна със средновековните си стенописи, е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

В боянския храм се различават няколко строителни етапа. През Х – ХІ в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него – малък параклис. В средата на ХІХ в. е достроено двуетажно преддверие ,,Св. Никола и св. Пантелеймон". Църквата е действащ храм до 1954 г.

Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал.

Стенописите от ХІІІ в. в кораба (наоса) следват схемата на този тип църква: Христос Вседържител е изписан в купола, под него са ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени ,,Богородица на трон", ,,Поклонение на жертвата", ,,Благовещение"; по стените и арките са сцени от живота на Христос.

В притвора (вероятно гробен параклис) са изписани 18 житийни сцени, посветени на патрона св. Никола. Тук са представени и портретите на дарителите – севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски.

Стенописите в параклиса ,,Св. Пантелеймон" на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Запазени са части от: ,,Благовещение", ,,Причастие на апостолите", ,,Разпятие", ,,Възкресение", житийни сцени на св. Пантелеймон.

Боянската църква е уникална с многообразието, колоритното решение и дълбоката психологическа трактовка на образите. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите – жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класира храма ,,Св. Никола и св. Пантелеймон" в листата на световното културно-историческо наследство.

Реставрацията на ,,Св. Никола и св. Пантелеймон" започва в средата на ХХ в. и завършва през 2006 г. вследствие на дарителска акция, организирана от Националния исторически музей.

От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.

[Hatshepsut]

Боянската църква - храмът на Българския ренесанс

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=4837

В подножието на Витоша, в софийския квартал ,,Бояна" се издига един от символите на българската история и култура – храмът ,,Св.св. Никола и Пантелеймон", по-известен като Боянската църква.

В края на X – началото на XI в. там е построена малка кръстокуполна сграда с оформящи вписан кръст подпори. През XIII в. църквата е разширена от местния феодал; долният й етаж е предназначен за крипта, а горният – за параклис. Със зидария от бял камък и червена тухла и вградени цветни глазирани ,,чашки", фасадата на ,,Св.св. Никола и Пантелеймон" напомня тези на средновековни храмове в Търново, Несебър и Охрид. Третата част на Боянската църква е достроена през XIX в.

След Освобождението дори се обсъжда събарянето на храма с цел построяването на нов. Светинята е спасена от царица Елеонора, съпругата на цар Фердинанд. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана до южната страна на средновековната църква.

Неповторимото в ,,Св.св. Никола и Пантелеймон" са стенописите. Първият им пласт е от XI–XII в., вторият – от 1259 г. Има стенописи и от XIV, XVI–XVII в., както и от 1882 г. Изображенията от втория слой – 240 на брой, дело на т.нар. Боянски майстор и помощниците му – са световноизвестни. Портретите на ктиторите на храма севастократор Калоян и съпругата му Десислава и тези на тогавашната царска двойка Константин Асен и Ирина са изобразени с индивидуалност и психологизъм, характерни повече за ренесансовото, отколкото за средновековното изкуство.


Със своя реализъм и хуманизъм прочутите й фрески от XIII в. са смятани за близки с творбите на византийските майстори от т.нар. Палеологов ренесанс, както и за пряко предшестващи Италианското възраждане.

Правят впечатление изпълнените с живот образи на светци воини, както и различните изображения на Христос, едно от които – като белобрад старец – е уникално. Тук е и първият портрет на българския светец Иван Рилски.

Реставрацията на историческата светиня започва още през 1912 г. и минава през няколко етапа. Завършена е през 2006 г.

През 1845 г. руският славист Виктор Григорович открива в ,,Св.св. Никола и Пантелеймон" Боянския поменик на българските царе и Боянското евангелие (известно и като Боянски палимпсест). През 1981 г. там е открит и още един забележителен паметник на българската средновековна култура – Боянският псалтир от XIII в.

Боянската църква е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. През 1979 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Боянската църква се намира на адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. ,,Боянско езеро" №3.

[Hatshepsut]

Боянската църква – средновековен шедьовър

За Боянската църква се носят легенди, а стенописите й са известни в цял свят. Тя е една от най-старите и изцяло съхранени религиозни старини у нас, а благодарение на историческата си, художествена и архитектурна значимост попада сред 9-те родни обекта в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Да отдадем дължимото внимание на този средновековен шедьовър!

Истината е, че колкото и да опитваме да внушим великолепието и значимостта на Боянската църква като национален паметник на културата, думите не са достатъчни да предадат мистичната и омиротворяваща енергия, която ще ви обгърне още щом прекрачите външните порти на храма, нито съвършенството на художествената съкровищница, която ви очаква зад малката, надупчена от щикове врата. Но поне ще ви дадем основателна причина да видите лично този средновековен шедьовър.

Вписана под No 70 в списъка на 100-те Национални туристически обекта, Боянска църква ,,Св. Св. Никола и Пантелеймон" се е сгушила сред гигантските секвои на природен парк ,,Витоша" (на територията на квартал Бояна) край София и е една от най-популярните забележителности на българската столица и околността.

Малкият храм е строен на 3 етапа (Х - ХІ в; ХІІІ в; ХІХ в.), а в края на XX в. претърпява пълна реставрация.

Първоначално е издигната малка кръстокуполна сграда с вградени подпори, множество ниши и арки и изцяло изографисана във вътрешността.

По-късно, с даренията на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, е пристроено второто крило на църквата (двуетажно - с крипта и семеен параклис), което всъщност я причислява към категорията на църквите – гробници.

Последното, трето крило, е най-обширно и е построено с даренията на местните жители в края на XIX в.



Най-голямата ценност на Боянската църква са нейните стенописи. Но не първоначалният живописен слой по стените на първото крило, а вторият, нанесен при разширението през XIII в.

Изографисани през 1259 г. от група художници, получили събирателното прозвище Боянски майстор (вероятно техният ръководител), по стените на двата етажа и трите крила на църквата оживяват 89 сцени и композиции с 240 образа на светци, ангели и български владетели – всички толкова ярки, колоритни и жизнени, че биват обявени за върховно постижение на монументалното изобразително изкуство в европейската художествена култура. 

В най-старата част на Боянската църква се наблюдват предимно изображения с битов и военен характер, но носещи изключителна индивидуалност и детайлност, поради което са считани за ценен историко-етнографски материал. В купола пък се разгръща образът на Христос Вседържител, заобиколен от четиримата евангелисти, както и от редица библейски сцени.

Повечето от най-забележителните произведения на Боянския майстор обаче са разположени в притвора (централната част). Освен сцените от житието на Свети Никола (един от патроните) и образите на редица светци (включително най-старият съхранен портрет на Иван Рилски), приласкаващи от всяко свободно късче стена, на северните стени доминират четирите портрета на ктиторите на храма - севастократор Калоян, съпругата му Десислава, българският княз Константин-Асен Тих и съпругата му Ирина, облечени в тържествени царски одежди и държащи в ръце умален модел на храм.

Разбира се, през годините, някои от стенописите и фреските в Боянската църква са били реставрирани, а на отделни места са нанасяни нови живописни пластове, също добре запазени до наши дни. Но историците са единодушни, че всички изображения (особено онези от XIII в.) говорят за големия талант и култура на зографите, за задълбоченото познаване на канона и за проникновен художествен психологизъм, пресъздаден чрез съвършена и сложна техника на изпълнение.

Достойнства, оправдаващи определението ,,средновековен шедьовър", не сте ли съгласни?

https://travel.rozali.com/bulgaria/boianskata-cujrkva-srednovekoven-shedioovujr.html

[Hatshepsut]

НИМ организира международна конференция за Боянска църква

През 2019 г. се навършват 760 години от обновяването на Боянската църква от севастократор Калоян и 40 години от включването на паметника в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Националният исторически музей и неговият филиал ,,Боянска църква" ще отбележат тези годишни с организирането на международна научна конференция. Темата на конференцията е ,,Боянската църква между Изтока и Запада в културно-историческия контекст на XIII век" и ще се проведе от 30 октомври до 1 ноември 2019 г. в Националния исторически музей в София. Във връзка с честванията на двете годишнини във възрожденската част на параклиса е разположена изложбата ,,Боянската църква: знаци на паметта". Конференцията ще бъде отворена за широката публика.
Боянската църква е емблематичен монумент за европейската и българската средновековна култура. Тя е символ на духовните постижения и културните традиции на българите през вековете. Изящните стенописи от 1259 г. са признати за един от върховете на средновековното българско изкуство.

[Hatshepsut]

Как е истинското име на Боянския майстор

Изминали са 760 години от изписването на уникалните стенописи, поставили началото на Ренесанса в европейското изобразително изкуство

През 1259 г. въздигнатият още през Х век православен храм ,,Свети Никола" в ключовата крепост край София Бояна е преустроен, преизографисан и преосветен с името ,,Свети Никола и Свети Панталеймон".

Пълното преобразяване на раннохристиянската църква става по волята и с щедростта на велемощния болярин севастократор Калоян. За него няма дори и буква в българските и чуждестранни средновековни летописи! Но явно Боянският благодетел не е бил маргинален местен феодал. Доказва го и севастократорската му титла, която е била втора по властност след царската.

Но освен високопоставен велможа, севастократор Калоян очевидно е бил и високопросветен, и духовно извисен човек. Само такава личност би дръзнала да разреши начин на зографисване, чиято живост и реализъм са пълна противоположност на строгия иконографски канон и неговите безплътни и схематични образи. Защото споменатите уникални изображения са толкова живи, че остава да проговорят – от ликовете на светците, през библейските сцени до ктиторските портрети на севастократор Калоян и съпругата му севастрократорката Десислава.

През зимата на 1911 г. църковното настоятелство на село Бояна решава напролет да събори скромния по размери средновековен храм и на негово място да вдигне по-голям.

Бижуто на Бояна и България е спасено от една високопоставена, високопросветена и благодетелна жена – съпругата на цар Фердинанд българската царица Елеонора. Тя успява да разубеди църковните нотабили, след като в замяна им дарява купения от нея парцел за нов храм. А в стария храм през април 1911 г. влиза наетият от известния български историк и последващ политик проф. Богдан Филов екип на австрийския художник реставратор Йосиф Бала, който се заема с  първата реставрация и консервация на уникалните стенописи.

Паралелно с нея, пак по идея и инициатива на царица Елеонора, започва и ландшафтното облагородяване на храмовото подворие и инфраструктурното му свързване с тогавашното село Бояна и столицата София.

А след смъртта на царица Елеонора през 1917 г., в знак на почит и признателност, църковното настоятелство разрешава боянската благодетелка да бъде погребана в подворието на спасения от нея храм.



Прекъсната по времето на Балканската война, реставрацията на средновековните стенописи е завършена през 1914 – 1915 г. от екип на българския художник реставратор Марин Георгиев.

През следващите десетилетия на миналия век стенописите периодично са реставрирани и консервирани от български художници и реставратори, като последната реставрация е завършена през 2006 г.

През 1976 г. друга високопоставена и високообразована българка – председател на тогавашния Комитет за култура (предшественик на днешното Министерство на културата, б.а.)  –  Людмила Живкова, инициира вписването на Боянския храм в листата на ЮНЕСКО като световно материално културно наследство.

Процедурата приключва с положителен резултат през 1979 г., когато българската номинация е утвърдена с гласуване от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО и вече четири десетилетия харизматичният боянски храм ,,Свети Никола и Свети Панталеймон" е част от световната културна съкровищница.

Но името на зографа остава загадка, която две столетия интригува ума и сърцето на българските и чуждестранни историци, художници, писатели и поети.

Първият, потърсил отговор, е руският филолог професор Виктор Григорович, който през 1845 г. открива в храма в Бояна два средновековни български ръкописа – световноизвестните днес Боянско евангелие и Боянски поменик с имената на български царе, патриарси, светци и книжовници.

Руският учен старателно ги прелиства и изследва, но така и не открива по пергаментовите полета на страниците каквато и да е бележка с името на знаменития зограф.

Археологът и изкуствовед проф. Богдан Филов, следователят на българските средновековни ръкописи проф. Куйо Куев, реставриралият уникалните стенописи през 1934 г. проф. Кирил Цонев и най-добрият познавач на българската църковна живопис проф. Асен Василиев също не откриват категорични данни за името на боянския зограф.

Късметът, който два века бяга от професионалните изследователи, дискретно се усмихва на писателя Стоян Загорчинов. През есента на 1942 г. съвсем случайно той открива върху камък от основата на дървеното външно стълбище на храма надпис със старобългарски букви ,,Илия писа" и информира тогавашните български специалисти. Повечето от тях обаче остават скептични, а когато през 1950 г. историкът проф. Иван Дуйчев проявява интерес, находката на Стоян Загорчинов се оказва унищожена при реставрационните работи през 1944 г.

Надписът обаче възпламенява творческото въображение на Стоян Загорчинов, който през 1943 г. в пиесата си ,,Ръка Илиева" и през 1950 г. в повестта си ,,Празник в Бояна" описва двама боянски зографи – майстор Илия и помощника му Китан. Както и... невъзможната любов на майстор Илия и севастократорката Десислава.

Поради липсата на категорични документални факти дори в българската и чуждестранна научна литература се налага схващането, че щом не се е подписал, зографът е искал да остане анонимен. А в общественото съзнание постепенно се налага обобщеното полуанонимно прозвище ,,Боянският майстор".

Едва при последната цялостна реставрация и консервация на всички пластове и конструктивно укрепване на храмовата сграда, от небитието на вековете ,,изскочиха" надписите с имената на зографите.

Уникалните стенописи от преди 760 години се оказаха подписани от ,,Димитрий Зограф", а върху дървената врата беше разчетен надписът ,,Аз Василий писах".

Но вместо да доведат до окончателно и единно научно становище за името на майстора, откритите надписи изместиха научния дебат към броя на зографите. И за кой ли път безпристрастното разчитане на информацията, съдържаща се в надписите от епохата, отстъпи пред страстите на професионалното и човешко его. Въпреки че двамата подписали вътре в храма творци собственоръчно са написали кой какво занаятчийско звание е имал, когато е изографисвал в храма.

Димитрий е бил удостоен с майсторско звание и затова се е подписал ,,зограф", каквото право е имал, а и са го задължавали разпоредбите на средновековната занаятчийска зографска задруга. А Василий се е подписал само с името си, защото още не е бил достигнал до заветното звание. Такова не е имал и подписалият се също само с името си, но извън храма Илия...


Това са фактите от епохата, разгледани в контекста на обясняващите ги специфики на професионалната йерархия и правилата на средновековните занаятчийски задруги.

Хронологичните факти от епохата задължително следва да бъдат съпоставени и с художествените факти от съвременния сравнителен анализ на уникалните стенописи. Тяхната композиция, стилистика, цветова гама и дори начин на полагане на боите удостоверяват творческия почерк само на един майстор!

В някои детайли се откриват и едва забележими разлики, но те не са стилови, а са свидетелство на специфичната индивидуална техника на рисуване. Следователно, въпросните разлики са свидетелство, че първомайсторът е имал и помощници. Броят им няма как да го знаем, но от собственоръчните им подписи знаем имената на поне двама от тях.

А вече знаем, че майсторът, сътворил преди 760 години стенописите за чудо и приказ, абсолютно не е анонимен. Имал си е име и занаятчийско звание – Димитрий Зограф! И освен грях към паметта му фактологически невярно е да продължава да бъде наричан с безличното прозвище ,,Боянският майстор".

А който у нас и по света много държи на епитетите, най-редно е да нарича Димитрий Зограф ,,родоначалник на Ренесанса в европейското изобразително изкуство". Дълъг епитет, но затова пък хронологически, а и художествено точен!

А и подсеща, че в официалната българска и световна историография още не е предатиран периода на възникване нито пък географски е коригирано името на държавата, в която се ражда ренесансовото рисуване.

Тази корекция на историческата истина трябва да бъде инициирана от България! Защото преди 760 години в Бояна, в България, геният на българина Димитрий Зограф е творил на воля и по начин, по който на събратята му в останалите страни на тогавашна Европа ще им бъде позволено да го правят почти след век!

http://www.desant.net/show-news/51729

[Panzerfaust]

Наред с полезната информация, горната статия залита доста в патриотарство. Да наречеш Димитрий Зограф "родоначалник на Ренесанса в европейското изобразително изкуство" е твърде високопарно и не съвсем обективно. Реализмът и индивидуализмът, характерен за образите в църквата се срещат вече във Византия по-рано. В общи линии са в духа на т.нар. Палеологов ренесанс (който все пак идва от Константинопол), но и преди това, през Комниновия период, иконописците започват да рисуват по-реалистини и емоционални образи. Боянските стенописи са изключително ценни и важна част от европейската средновековна култура и не се нуждаят от патриотарски изхвърляния.   

[Hatshepsut]

Проф. Зарко Ждраков: Изображението на Разпятието в Боянската църква е български принос в иконографията

До 10 в. Исус е изобразяван с хитон

Сюжетът на Христовото Разпятие се променя в иконографията през вековете.

Това каза пред БНР проф. Зарко Ждраков, изкуствовед, преподавател по история на старото българско изкуство в Националната художествена академия.

"Ако погледнем развитието на иконографията, до към 10 век Исус се изобразява разпънат с неговия хитон - червен е той. След 10 век хитонът се раздира преди Разпятието, хвърля се жребий за него и воините си го разделят, поради което на кръста Исус е гол с перизома около слабините. Това е разликата, която настъпва в иконографията след 10 век." - обясни той.

Проф. Ждраков подчерта, че в българските храмове в иконографията при Разпятието няма много промени:

"Имаме едно уникално изображение в Боянската църква, където при прободната рана, нанесена на Христос от един от палачите, воините, пише "раане" - нещо, което никога в иконографията не се среща. Явно това е някаква българска черта, да се обозначават някакви значими неща. Това е нещо, което е български принос в иконографията."

https://faktor.bg/bg/articles/prof-zarko-zhdrakov-izobrazhenieto-na-razpyatieto-v-boyanskata-tsarkva-e-balgarski-prinos-v-ikonografiyata