• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 05:16:49

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 16
Total: 16

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Откриха кости от първия човек


Находка на 2,8 млн. години е на път да пренапише теориите за човешката еволюция.

В Етиопия бе открита част от човешка челюст, с 400 000 години по-стара от досегашните доказателства за възрастта на човечеството, съобщи ВВС. Според учените костта е принадлежала на един от най-първите хора.

Находката води до предположението, че промените в климата са причина за прехода от живот по дърветата към ходещите изправени човешки същества.

Според учените има ясна връзка между този фосил и човекоподобния примат, чиито останки на 3,2 милиона години, са открити в същия район на Източна Африка през 1974 г. От дългия времеви период между епохите на произход на двете вкаменелости обаче няма много археологически доказателства, които да установят връзката между двете.

Новата находка е част от лява долна челюст и на нея има пет зъба. Кътниците са по-малки от тези на приматите от същия регион, а това е една от чертите, които най-силно различават хората (Homo Sapiens) от по-примитивните им предци.

Според учените, които участват в изследването на новия фосил, с негова помощ се хвърля светлина върху еволюционен период от около милион години, за който няма никаква информация.

Датирането на челюстта може да помогне да бъде намерен отговор на един от най-важните въпроси за човешката еволюция - какво е накарало някои примати да слязат от дърветата и да започнат да живеят на земята.

Друго проучване на вкаменелости от флората и фауната в региона подсказва, че драстична промяна в климата приблизително по същото време е превърнало Източна Африка от местност с буйна горска растителност в савана. Когато дърветата отстъпили място на обширни тревисти полета, маймуните се възползвали от новата си околна среда, развили по-големи мозъци и станали по-малко зависими от големите си челюсти и зъби, защото започнали да използват инструменти.

Все пак ентусиазмът е умерен - много учени настояват, че само парче от челюст не е основание за толкова генерални заключения. Причината е, че появата на човешки черти не е уникална за Източна Африка - подобно развитие се е случило независимо от родствени връзки и в Южна Африка преди 1,95 милиона години, напомнят учените.

Подобна теория означава, че преди около 2 милиона години в Африка са живели едновременно няколко човешки вида, като само един от тях е оцелял и се е превърнал в Homo Sapiens. Сякаш природата е експериментирала с няколко различни версии на една и съща еволюционна конфигурация, докато една не се е оказала успешна, обясняват учените.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut

74 планети като Земята откриха астрономи


Една от изследваните системи - Kepler 444, се е формирала много отдавна, когато Вселената е била само на 2 млрд. години.
В такава система би могла да съществува много древна цивилизация

Учените са открили свидетелства, че малките екзопланети основно се въртят по кръгови орбити. Това увеличава шансовете за зараждане на живот.
В статия, публикувана в Astrophysical Journal, изследователите от Масачузетския технологичен институт и университета в Орхус, Дания, са представили резултатите от едно от първите мащабни изследвания на орбитите на малките екзопланети. Учените са открили 74 екзопланети с кръгови орбити около 28 звезди. По размер планетите са сходни със Земята и не приличат на масивните планети гиганти, които се въртят по силно разтеглени ексцентрични орбити.
,,Преди двадесет години познавахме само нашата Слънчева система, където всички планети имат кръгови орбити - отбелязва Винсент ван Ейлен (Vincent Van Eylen) от катедрата по физика към MIT. - Тогава започнахме търсене на гигантски екзопланети и изведнъж открихме цяла редица небесни тел със странни разтеглени орбити. Но съдейки по всичко, за малките планети кръговите орбити се явяват типични, а значи на тях с доста голяма вероятност може да възникне живот."
Учените изучили данните за 145 000 звезди, изследвани от телескопа ,,Кеплер" за последните четири години. С помощта на транзитния метод за откриване на звезди (по снижаването на яркостта на звездата в момента на преминаване на планетата на фона на диска на светилото) учените изчислили параметрите на орбитите на 74 земеподобни планети край 28 звезди, чиято маса вече била известна. Както се оказало, всички изследвани планети имат кръгови орбити.
Разбира се, това е само малка извадка от милиардите звезди, но фактът, че подобни планети в почти 30 звездни системи имат кръгови орбити, говори за типичността на тази картина. По-скоро при неголемите планети, където най-вероятно зараждането на живота е подобно на земното, орбитите са кръгови, тоест имат стабилен климат. В същото време планетите със силно разтеглени орбити имат резки колебания на температурите и редица неблагоприятни природни явления, което рязко снижава шанса за поява и развитие на живота. Сега на учените е известно, че ,,правилните" звездни системи, като нашата Слънчева, не са рядкост в галактиката.
Учените планират да отвърнат на следния важен въпрос: явява ли се броят на планетите в Слънчевата система обичаен? Около Слънцето се въртят осем планети, но е възможно това да е нетипична цифра и в други звездни системи планетите да са по-малко.
Статистическите данни ще помогнат да се оценят потенциалното количество близнаци на Земята и вероятността от съществуване на братя по разум. Засега астрономите получават обнадеждаващи резултати - Слънчевата система не е уникална, а значи можем да срещнем живот, подобен на земния.

https://megavselena.bg/74-planeti-kato-zemyata-otkriha-astronomi/

Hatshepsut

NASA откри най-сходната до Земята планета


На специална пресконференция по-рано днес, Североамериканската космическа агенция NASA обяви, че е открила първата наистина сходна със Земята планета.

Тя се намира в ,,обитаемата зона" около звезда, която наподобява нашето Слънце.

Открита от космическия телескоп "Кеплер", планетата е наречена Kepler-452b. Тя може да поддържа живот и се намира в регион, където температурата е на подходящо ниво, за да има вода в течно състояние. Kepler-452b е само с 60 процента по-голяма от Земята, което на свой ред ѝ дава възможност да бъде със сходен състав. Атмосферата ѝ е малко по-гъста и вероятно на нея все още има активни вулкани, което я прави доста динамично място, дори и ако няма живот.

Една година на тази планета е само с 20 дни по-дълга от нашата, а звездата, която се намира наблизо, има размери и температура, сходни със Слънцето, въпреки че иначе е с 1.5 милиарда години по-стара.

"По мое мнение това е най-близката планета до нашата Земя", казва Джон Дженкинс, който ръководи анализа на данните от телескопа "Кеплер".

Разбира се, откриването на планета, която може да поддържа живот, не е същото като откриването на планета, на която има живот. Следващото поколение наземни и космически телескопи вече ще разполага с капацитета да открива и идентифицира биосигнали като кислород, въглеродев диоксид и метан, които биха могли да съпътстват живота.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

ПЛУТОН РАЗКРИВА СВОИТЕ ТАЙНИ

Космическата сонда "Нови хоризонти" направи първото близко прелитане над най- отдалечената планета на Слънчевата система.

Плутон е символ на най-крайната точка на Слънчевата система - своеобразен край на света, разположен на около 7 млрд. километра от Земята. Планетата е толкова малка и далечна, че е открита едва през 1930 г. от американския астроном Клайд Томбау. Оттогава досега, за 85 години, Плутон представляваше просто малка замъглена точка в учебниците по астрономия. Астрономи и астролози не знаеха нищо за тази толкова отдалечена планета. До тази седмица...


Досега човечеството нямаше идея как изглежда или от какво точно е съставена планетата. Самото откритие на небесното тяло от Томбау е направено със сравнение на снимки на нощното небе и потенциално изместване на някои от точките. След близо година взиране в изображенията по този метод е открит Плутон.

Наскоро човечеството най-накрая получи по-пълна представа за митологичния космически обект в края на Слънчевата система - сондата "Нови хоризонти" (New Horizons) изпрати първите снимки на планетата, след като мина покрай нея. Данните са първата фаза на изследването на края на Слънчевата система, което ще даде много отговори на учените и може да сложи край на редица спорове относно нейната структура, сателитите й и др. Но някои открития могат напълно да преобърнат представата за формирането на най-отдалечените космически тела в Слънчевата система.

 
Новите хоризонти

 
Мисията "Нови хоризонти" е резултат от десетилетия опити и планове на американската космическа агенция NASA за формирането на мисия до Плутон. Първите идеи за подобна операция се раждат през 1989 г., когато екип от учени започва работа върху изследователска сонда, която да посети деветата планета.

Мисията е наречена Pluto Underground (Подземието на Плутон) и привлича вниманието на NASA. По-късно през 90-те години разработката на мисията върви бавно, като идеята става още по-амбициозна и целта е не само посещение на Плутон, но и експедиция из Кайперовия пояс. През 2000 г. програмата (последно кръстена "Кайперовият експрес") е прекратена заради орязването на бюджета на NASA.

Развоят на събитията предизвиква брожение сред учените и започва силно лобиране за възстановяването й. В края на 2000 г. е формиран нов екип, воден от Стамотиос Кримигис и Адам Стърн, който започва работа по "Нови хоризонти". Година по-късно NASA определя програмата за приоритетна, но през 2003 г. новият директор на агенцията Шон О'Кийф решава да не я включва в бюджета. С много усилия "Нови хоризонти" най-накрая получава финансирането си и през януари 2006 г. сондата е изстреляна.

Апаратът е оборудван с голям набор от сензори, камери и оптични системи, които да могат да се използват за максимално ефективно проучване на Плутон и обектите, покрай които ще мине. Целите на мисията са заснемане на повърхността на деветата планета и най-големия й спътник Харон, както и максимално проучване на характеристиките на двете космически тела. "Нови хоризонти" ще се опита да анализира атмосферата на Плутон и скоростта, с която тя напуска планетата, както и останалите й четири спътника (Стикс, Никс, Керберос и Хидра). Последната задача е изследване на колкото се може повече обекти в Кайперовия пояс.
 
Плутон далеч не е единственото космическо тяло в покрайнините на нашата система. Планетата е разположена в началото на Кайперовия пояс - регион на ръба на Слънчевата система, който се простира отвъд атмосферата на газовия гигант Нептун. Той е подобен на астероиден пояс, но е много по-голям от този между Марс и Сатурн, като има ширина от около 3 млрд. километра.

През последните две десетилетия се водят ожесточени спорове дали Плутон трябва да бъде смятана за деветата планета в Слънчевата система, или да се създаде нова категория небесни тела, за да бъде вписана в нея. Причината е, че през 90-те години на миналия век в Кайперовия пояс са открити космически тела с подобни размери. Това води до създаването на точна дефиниция за това дали един обект е планета или не.

Според Международния астрономически съюз (IAU) тя трябва да отговаря на три критерия - обектът трябва да е в орбита със Слънцето, да бъде достатъчно масивен, че да създаде собствена гравитация, която да позволява хидростатично равновесие (тоест да има сравнително симетрична сферична форма), както и да бъде доминиращо космическо тяло в района.

Плутон не успява да покрие последния критерий заради наличието на доста други тела, които сборно имат по-голяма маса. Затова и деветата планета според IAU е планета-джудже: теза, на която се противопоставя голяма част от научното общество, включително и един от лидерите на мисията "Нови хоризонти", Адам Стърн. Според критиците, ако се приложи това правило, Земята, Марс и Юпитер също няма да са планети заради астероидния пояс между последните две.


АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

Hatshepsut

Учени откриха нов човешки вид в Африка


Учени откриха останките от нов човекоподобен вид в гробница в Южна Африка, съобщава Би Би Си.
Намерените 15 скелета представляват най-голямото отделно откритие от подобен тип в Южта Африка. Според учените находката ще промени теориите за развитието на човешкия род.
Резултатите от проучванията им са публикувани в списание Elife.
Останките са класифицирани към нов човекоподобен вид, наречен наледи.
Учените още не са установили кога е са живели тези човекоподобни. Според проф. Лий Бъргър, шеф на екипа, вероятно това са били едни от първите човекоподобни, т.е. са живели преди около 3 милиона години.

http://www.trud.bg/


Учени откриха фосили от нов вид, принадлежащ на към семейството на човекоподобните. Откритието, направено в пещера в Йоханесбург, ЮАР, може преобърне представите ни за човешката еволюция, съобщава ,,Хъфингтън поуст".
Новооткритият вид се нарича ,,хомо наледи". Той ще хвърли нова светлина върху родословното дърво на човека, се казва с позиция на дружество ,,Нешънъл джеографик", Университета Уитватерсранд и Южноафриканския отдел за наука и технологии.

Още по-удивителното е, че има сведения, че хомо наледи оставяли телата на мъртвите си в отдалечена част на пещерата - поведение, което се смяташе че е типично само за хората. Общо 1500 фосила на хомо наледи са открити в пещерната система ,,Изгряваща звезда" в Южна Африка.

,,Има над 1500 фосила на хомо наледи и нито един от голям африкански бозайник. Това е първото доказателство, че местоположението им е било необичайно, а отсъствието на други фосили е важно свидетелство за това, че струпването на телата е било умишлено", обясни Джереми ДеСилва, професор по антропология в колежа ,,Дартмут" в Ню Хемпшир. ,,Това е удивително, изключително вълнуващо - да се работи с такава голяма колекция от хуманоидни фосили".

Фосилите са открити при две експедиции през 2013 и 2014 година. Оттогава те са били почиствани, изследвани и анализирани, а резултатите се оповестяват сега. Фосилизираните кости принадлежат на 15 мъжки, женски и детски екземпляра, които може да са били положени на мястото по едно и също време.

Пещерата, в която са намерени натрупаните тела, е на 30 метра под земята. Има подозрения, че за да стигнат до там човекоподобните може да са използвани светлината на огъня.

Според учените, хомо наледи били високи около 1,52 м и тежали около 45 кг. Раменете им са като на човекоподобните маймуни, както и ръцете с особени пръсти. ,,Ръцете предполагат умения за използване на сечива. Изненадващо, хомо наледи имат изключително извити пръсти, по-извити отколкото при всеки по-ранен човекоподобен вид, което ясно показва умения за катерене", обяснява Трейси Кивел, антрополог от Университета в Кент.

В същото време стъпалата на хомо наледи почти по нищо не се различават от тези на съвременните хора. Те вероятно са имали малък мозък и череп -по-малки, отколкото хората сега.

Според някои учени, откритието е изумително и ще преобърне науката в частта й за произхода на човека. Други, обаче, считат, че фосилите не са на нов вид, а на примитивен хомо еректус, който вече е познат на науката.

Първото безспорно човешко погребение датира отпреди 100 000 години. На фосилите, намерени в Южна Африка, все още не е поставена възраст, затова и значимостта на откритието още е спорна.

,,Това е като отварянето на гробницата на Тутанкамон. Толкова е екстремно и вероятно е толкова значимо на този етап от нашата история", каза геологът Лий Бъргър, участвал в откриването и изследването на находката.

https://www.blitz.bg/news/article/360340


New Human Ancestor Discovered: Homo naledi

Hatshepsut

Фермер откри челюст от древно страховито морско създание


След продължителна суша в Куинсланд палеонтолозите вече знаят по-добре как е изглеждало древно страховито морско чудовище, съобщи Фокс нюз.

Фермер намери в полето си фосил, който се оказа долна челюст от куинсландски кронозавър, обитавал местните води преди около 110 милиона години. Челюстта не е каква да е - тя е дълга 1,5 м и е най-пълната, намирана досега.

Кронозавърът е достигал дължина 11 м. Главата му е била като на крокодил, имал е четири силни плавника, а челюстта му е била два пъти по-мощна, отколкото на сладководните крокодили.

Зъбите му са били извити и големи като банани. Фосилът, намерен от Робърт Хейкън разкри, че освен тях кронозавърът е имал горни зъби, които са висели от челюстта му. Това обяснява как кронозавърът е улавял акули, костенурки и гигантски сепии.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1424493

Hatshepsut

Откриха фосили от най-големия динозавър с оперени криле


Палеонтолози са попаднали на фосили от най-големия динозавър с криле, покрити с пера, съобщи ЮПИ. Фосилите са открити в скалните образувания Хел крийк в Южна Дакота и са на 66 милиона години. Видът е кръстен Dakotaraptor steini.

Учените са на мнение, че този роднина на велосирапторите е достигал дължина 5 метра, а размахът на крилете му е бил 1,25 метра. Срещал се е през кредата заедно с тиранозаврите и трицератопсите.

"Новият вид месоядни динозаври запълва празнина между малките тероподи и едрите тиранозаври, които са живели по онова време", заяви палеонтологът Дейвид Бърнам от Канзаския университет.

Учените смятат, че за разлика от други видове динозаври с криле, които можели да летят, D. steini не е притежавал тази способност - размерите му били прекалено големи за полет, а перата му били останка от еволюционното му минало. Това обаче не означава, че перата му са били безполезни. D. steini е използвал покритите си пера криле, за да привлече партньор в любовта, да закриля малките си от хищници или да повали на земята плячка, докато ловува.

Независимо дали с или без пера, D. steini е бил безстрашен хищник. Имал е нокти, дълги двайсетина сантиметра.

"D. steini вероятно е бил най-бързият сред хищниците, чиито фосили са съхранени в Хел крийк - поясни ръководителят на изследването, експертът по палеонтология на гръбначните Робърт Де Палма от Музея в Палм бийч. - Може да се каже, че е бил като ферари сред рапторите."

Рапторите изглежда са ловували на групи. Ако това е така, група раптори е можела да се справи с тиранозаври.

D. steini е изчезнал от лицето на планетата преди около 66 милиона години, при голямото измиране на видове на границата креда-палеоген.

Резултатите от изследването са публикувани в Paleontological Contributions.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1526832

Hatshepsut

В Тунис откриха вкаменени останки от древен гигантски крокодил


В пустинен район на Тунис учени са открили останките на гигантски морски крокодил. 10-метровото чудовище е било "цар" на вида си. Разкопките са в района на тунизийския град Татауин и се извършват от палеонтолози от университета в Болоня с подкрепата на Националното географско общество. Резултатите от експедицията са публикувани в списание Cretaceous Research.



По откритите вкаменелости учените са успели да класифицират находката си като представител на рода Machimosaurus: гигантски изкопаеми морски крокодили от юрския период. С масата си от три тона, десетметрово тяло и череп с дължина от 160 см, това е най-големият представител на вида, затова и му е присвоено "кралско" звание - Machimosaurus rex (rex - "крал"). Находката е на възраст между 130 и 150 милиона години.



Пустинята, където са намерени вкаменелостите, в далечното минало е била дъно на лагуна. Във водите ѝ са живеели риби и костенурки, които са били основната плячка за Machimosaurus rex. По-рано останки на други видове Machimosaurus са откривани в Швейцария, Франция и  Германия, както и в други европейски страни. Според палеонтолозите, Machimosaurus rex е превъзхождал събратята си не само по размери, но и по продължителността на съществуване на вида - екземпляри от рода на "краля" на юрския период е плавал в моретата поне 25 милиона години след края на Юрата.

Древните морски крокодили обаче са "по-дребни" от пресноводните си братовчеди. Най-голям се смята представителя на рода  Sarcosuchus imperator. Той е живял преди около 110 милиона години, тежал е до 8 тона, достигал на дължина до 12 метра и имал 180-сантиметров череп.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post_73.html

Hatshepsut

Открит е първият в света четирикрак фосил на змия


Tetrapodophis amplectus: ,,четирикраката прегръщаща змия"

Първият четирикрак фосил на змия, намиран някога, принуждава учените да преосмислят как змиите са еволюирали от гущерите.
Въпреки че има четири крака, Tetrapodophis amplectus има други черти, които ясно го определят като змия, казва Ник Лонгрич, палеонтолог от университета в Бат, Великобритания, и един от авторите на статия, описваща животното, публикувана в научния журнал Science.
Крайниците на създанието вероятно не са служели за придвижване, смятат изследователите, а по-скоро за сграбчване на плячка или за закрепяне към партньора по време на чифтосване. Тези предположения вдъхновяват и името на змията, което преведено означава ,,четирикрака прегръщаща змия".

Тетраподофисът първоначално е намерен преди няколко десетилетия в богатата на фосили геоложка формация край Крато, североизточна Бразилия. Но краката трудно се виждат на пръв поглед, затова фосилът събира прах в една частна колекция след откриването му, тъй като е смятан за незабележителен.
,,Аз бях сигурен, че може да е змия", казва Дейвид Мартил, палеонтолог в университета Портсмут, Великобритания, който се натъква на откритието през 2012. ,,Увереността ми нарасна, когато разгледах детайлно образеца под микроскоп. Вече бяхме намерили археоптериксът (Archaeopteryx), липсващото звено между птиците и динозаврите, а сега намерихме и тетраподофисът(Tetrapodophis), липсващата връзка между змиите и гущерите.

Изгубени крайници

Учените дълго спорят дали змиите са еволюирали от сухоземни или морски животни. Тетраподофисът не е адаптиран за морски живот, защото му липсват черти като опашка, подходяща за плуване. Но черепът и пропорциите на тялото му са адаптирани за ровене и живот в дупка. Лонгрич казва, че това откритие недвусмислено показва, че змиите са произлезли от Южното полукълбо, и подкрепя тезата за сухоземния им произход.
Друга необикновена черта на фосила е относителната му дължината. Тетраподофисът има 272 гръбначни прешлена, 160 от които са в тялото му, а не в опашката. Това е два пъти повече, отколкото учените досега са смятали за възможно, преди удължените тела да започнат да губят крайниците си.
Мартин Кон, биолог по еволюционно развитие в университета във Флорида, Гейнсвил, казва, че крайниците на животното сигурно са придобили ново значение от еволюционна гледна точка и са се запазили, вместо да се смалят и изчезнат с удължаването на тялото. Това прозрение противоречи на някои общоприети предположения относно еволюцията на змиите. Както Коен обяснява, парадигмата относно удължаването на торса и загубата на крайници трябва да бъде преосмислена. ,,Този фосил показва, че двата процеса не са задължително свързани", казва той.
 
Откритието идва във важна година за проучването на змийската еволюция, казва Кон. През януари беше намерена най-старата змия, чийто фосил датира отпреди 160 милиона години по времето на Средния юрски период, 70 милиона години по-рано отколкото учените са смятали досега. Въпреки че тетраподофисът не е най-старата намерена змия, Кон казва, че ,,от гледна точна на развитие, това може да е един от най-важните фосили, намирани някога. Комбинацията от змиеподобно тяло с напълно развити предни и задни крайници е като змийската версия на археоптерикса".

http://nauka.bg/

Hatshepsut

Открита е изгубена трагедия на Еврипид


В края на юни екип класически филолози и кодиколози от Гьотингенския университет потвърждават, че са идентифицирали няколко пасажа от известната само по заглавие трагедия ,,Паламед" от Еврипид, третия велик трагик на класическата старогръцката литература. Заедно с Есхил и Софокъл, Еврипид е един от големите драматурзи на атинския театър от V-ІV в. пр. Хр., когато процъфтява цивилизацията на древна Елада.

Екипът работи с Codex Hierosolymitanus Sancti Sepulcri 36, тоест буквално ,,Йерусалимски кодекс от [храма на] Гроба Господен №36", който е собственост на източноправославната Йерусалимска патриаршия и се съхранява в библиотеката ѝ. Физическото тяло представлява средновековен пергаментов свитък с християнски религиозни текстове на средногръцки език. При рутинно облъчване с инфрачервени лъчи, д-р Феликс Албрехт установява наличието на по-стар текстов пласт.

Пергаментови листове често са използвани по няколко пъти поради недостига и високата си цена и много кодекси са били изстъргвани, за да бъде изписан върху тях нов текст. Специалистите днес разполагат с техническата възможност да разчитат долните пластове на такива двойно употребени ръкописи, наричани палимпсести.

Горният слой на Йерусалимския кодекс №36 датира от ХІІІ в. и съдържа 556 страници или 278 листа. Между много други текстове, включва няколко досега неизвестни на филолозите, но напълно поддаващи се на идентификация текста от Еврипид. От над 90-те трагедии на атинския драматург е оцеляла около една пета.

Йерусалимският ръкопис придобива огромно значение като източник на досега непозната Еврипидова традиция. Кодексът е известен отдавна, но едва сега е внимателно изследван. Анализ на палимпсеста показва, че той съдържа още текстове от Еврипид - повечето от тях от пиеси, които учените познават само по заглавия, споменати у други антични автори, но и няколко от познатата му трагедия ,,Финикийките".

Повърхностният пласт на манускрипта съдържа шест съчинения на източноправославните свети Отци, записани с византийски маюскул, познати и от други източници: например откъси от коментара на св. Кирил Александрийски върху Евангелието от Лука, записани вероятно в VІІІ в. Скритият пласт е дело на различни скриптори. Най-голямата част от него представлява сборник с текстове на античния трагически поет, преписан от по-стар източник вероятно през ХІ в., ако се съди по особеностите на шрифта. Към основния текст има бележки и коментари, които свидетелсдтват, че става дума за учебно пособие. Възможно е под втория пласт на текста да е имало и трети, още по-стар, което засега затруднява разчитането. През целия период от VІІІ до ХІІІ в. ръкописът е бил активно ползван и редактиран, като старите текстове върху него са били замествани с нови.

Същевременно с Йерусалимския кодекс, гьотингенският екип на д-р Албрехт работи и над Codex Parisinus Graecus 1330 (Парижки гръцки кодекс № 1330) от библиотеката на Колбер, финансовия министър на Луи ХІV. Този кодекс също е палимпсест и също съдържа повърхностен пласт с християнски текстове и по-долен пласт антични фрагменти, в случая - из съчиненията на Аристотел, съставен ок. 500 г. сл. Хр.

Към VІ в. пергаментът решително измества папируса като текстов носител и издръжливостта на новия материал позволява развитието на палимпсестната техника.

https://clubz.bg/42194-otkrita_e_izgubena_tragediq_na_evripid

Hatshepsut

Откриха най-близката екзопланета до Земята


Снимки: https://smartnews.bg/

Астрономи са открили екзопланета, която прилича изключително много на Земята и орбитира около най-близката до нас звезда - Проксима Кентавър.
Екзопланетата е наречена Proxima b и се намира на 4,22 светлинни години от Слънцето. Масата й е 1.3 пъти по-голяма от тази на Земята и освен това е скалиста, каквато е и нашата планета, съобщават от Space.

Приликите не свършват до тук, защото Proxima b орбитира около своята звезда в зоната, която може да поддържа живот в познатите му форми - на нея е достатъчно топло, за да може водата да е в течна форма.


Възможността на въпросната планета наистина да съществуват условия за живот, подобни на нашите, обаче остава чиста спекулация, тъй като не е ясно дали там има атмосфера и каква точно е температурата на повърхността, предава Би Би Си, цитирана от БГНЕС.

Звездата Проксима Кентавър, около която орбитира екзопланетата, е червено джудже и е част от системата Алфа Кентавър, включваща още две гравитационно свързани звезди с размери близки до тези на Слънцето.

Въпреки това Проксима Кентавър се намира доста далеч от Алфа Кентавър A и B.

Тъй като звездата е червено джудже, тя е доста по-студена, по-малка и излъчва по-малко светлина спрямо Слънцето. Приблизително тя е 1.5 пъти по-голяма от Юпитер или казано по друг начин - размерът й е 1/7 от този на Слънцето.

Смята се, че червените джуджета са най-разпространените звезди във Вселената, а поради това, че изгарят водорода в ядрото си много бавно, те имат огромна продължителност на живота - от десетки милиарди до трилиони години.

Това почти сигурно означава, че екзопланетата Proxima b е доста по-стара от Земята.

Тъй като обитаемата зона около червените джуджета е доста близо до тях, една година на Proxima b би била около 2 земни седмици.

Заради близостта си до звездата, Proxima b най-вероятно е постоянно обърната с едната си страна към Проксима Кентавър. Това означава, че на едното полукълбо ще е постоянен ден, а на другото постоянна нощ.

Учените обаче смятат, че живот би бил възможен, ако планетата има атмосфера и силно магнитно поле, което да я задържи.

Ако тези две условия са изпълнени, топлината би се разпределила сравнително равномерно, а най-подходящи за живот биха били зоните на вечен изгрев и залез.


Астрономите смятат, че поради близостта на Proxima b до звездата, е доста вероятно планетата да има разтопено ядро и следователно силно магнитно поле. Дали планетата има атмосфера ще стане ясно от изследванията, които предстоят да бъдат направени.

Скептиците смятат, че изригванията на заредени частици от Проксима Кентавър биха направили живота на планетата невъзможен.

Всичко е доста спорно, но теоретично има достатъчно голям шанс Proxima b да може да поддържа живот.

По-задълбочени проучвания учените ще могат да направят през 2018 година, когато започне работата на новия космически телескоп - James Webb.

Още една обнадеждаваща новина е, че в началото на годината руският милиардер Юри Милнер и известният учен Стивън Хокинг обявиха началото на проекта Breakthrough Starshot, който цели да изпрати сонди до Проксима Кентавър.

Става въпрос за малки наносателити, задвижвани от лазерен лъч и специално платно. Те биха могли да ускорят до скорост от около 20 процента от скоростта на светилната. Това означава, че за около 20 години сателитите ще достигнат Проксима Кентавър и нейната екзопланета.

http://it.dir.bg/news/ekzoplaneta-breakthrough-starshot-proxima-kentavar-proxima-niblizkata-ekzoplaneta-23688741

Hatshepsut

Откриха в кехлибар първите пера, за които може да се определи на какъв вид динозавър са принадлежали


За пръв път откриха "консервирани" пера, прикрепени към опашни кости от динозавър. Притежателят на това "красиво оперение" отдавна е преминал в небитието, но новата находка дава ценна информация за хода на еволюцията на перата - основен елемент, позволил на птиците да полетят в небесата.

Преди две десетилетия откриването на първите вкаменени отпечатъци от пера на динозаври предизвикаха особен ентусиазъм. Но тъй като самите пера отдавна са изтлели, онова, което можеше да се научи от тези вкаменелости не е толкова много. Съвсем наскоро бяха открити пера, които са консервирани в кехлибар и така са запазени милиони години в оригиналния си вид и структура. Въпреки това, без никакви други следи, на кой вид динозаври са принадлежали, тези находки също не дават много информация на палеонтолозите.


Така изглеждат перата в кехлибара, погледнати през микроскоп

Това прави новата находка на опашни прешлени от динозавър, живял преди 99 милиона години, заедно с прикрепените към тях пера, особено значима. За откритието пише Current Biology, а авторите са убедени, че "разполагат с информация пряко касаеща еволюцията на оперяването".

Притежателят на перата от новата находка е имал лош късмет. Той е представител на коелурозаврите (coelurosaur), които са част от тероподните динозаври, а в този клас влизат и велосирапторите и тиранозаврите. Все още се дискутира по въпроса, дали перата са били универсално разпространени или относително рядко явление сред динозаврите. Но за коелурозаврите е ясно, че са в близки отношения с птиците - налице са множество други находки, които доказват тази близост и най-вече примерите с намерени пера.

"Сигурни сме, че става дума за останки на динозавър, защото прешлените не са слети в едно цяло, както при съвременните птици и близките им родственици. Вместо това, опашката е гъвкава и удължена, увенчана с пера от всички страни", казва един от авторите на изследването Райън Маклеър от Музея на Саскачеван.

Перата са кафяви по върховете и по-бледи от вътрешната страна. Повече наподобяват декоративните пера на съвременните птици, отколкото летателното оперение. Централната опора също не е добре развита, което подсказва, че това се е случило в по-късен етап от еволюцията на перата. В кехлибареното зърно перата толкова добре са се запазили, че е възможно да се видят двете редици пера, равномерно разположение по протежение на опашката на динозавъра. Отчитайки възрастта на динозавъра, когато той е загинал, авторите не са сигурни дали това са пера на възрастното животно, или им е предстояло да бъдат заменени.

В находката има допълнителен научен потенциал. Установени са високи нива на железни йони (Fe2+), което подсказва, че в оцелелите меки тъкани може да са се запазили останки от истинска кръв на динозавър, която да може да бъде анализирана

Безценната находка остава неразпозната от неизвестния миньор, който я е изкопал от земните недра. Но на нея попада Лида Синг от китайския геоложки университет, докато се разхожда из пазар за кехлибар в Мианмар. Находката е откупена от университета, но не за да бъде използвана за украшения, а за научни изследвания.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/12/blog-post_9.html

Hatshepsut

Димитър Пасков - българинът, който откри чудотворната сила на кокичето


Ако цялата благодарност, която излекуваните деца и техните родители изпитват към Димитър Пасков и всички благословии, отправени към него, можеха да надвият природните закони, то лечителят им щеше да живее вечно. Не бихме сбъркали, ако освен ,,лечител" наречем фармаколога ,,спасител" и ,,избавител". Пасков успява да отърве хиляди деца по целия свят от един кошмар. А какво по-благородно дело може да извърши един човек от облекчаването на детското страдание!? 

Полиомиелитът или казано на разбираем език - детският паралич, е един от бичовете на миналото столетие, съсипал живота на не едно или две семейства. Българинът от Беломорска Тракия дава надежда на всички тези хора от целия свят, след като осъществява един от най-големите пробиви в българската фармакология, извличайки алкалоида нивалин от блатното кокиче. Основната съставка на нивалина е галатамин, който се изолира от грудките на кокичетата. Така цветето с упойващо приятен аромат вече не е единствено предвестник на пролетта и новия живот в природата. То се превръща в предвестник на надеждата за нов живот на парализираните хора. Приложение на нивалина далеч не се ограничава само с детския паралич, а с времето то даже се разширява. Днес Нивалинът е жадуван цяр за болни от алцхаймерова деменция, прогресивна мускулна дистрофия, миопатия, стомашно-чревни проблеми, ишиас, неврит  и церебрална парализа.

Откривателят на тази ценна съставка Димитър Пасков е роден в село Горно Броди край Сяр (Гърция) на 18 октомври 1914 година. Завършва средното си образование в красивия Асеновград през 1934, а през 1940 година се дипломира в Медицинския университет в София. През Втората световна война Пасков се включва като лекар на 27-ми Чепински полк. На фронта е определян като ,,общ любимец на войници и офицери, влизащ в положението на всекиго и имащ добра дума за всеки." След това специализира в Ленинград, където под зоркото око на някои от най-бележитите учени за времето си са направени първите изследвания на нивалина.

От 1961 година оглавява катедрата по фармакология към столичния Медицински университет, където прави великото си откритие. 1961 е и годината, в която Пасков получава титлата професор. Той се превръща в легенда за колегите си и е неин ръководител до самото си пенсиониране през 1977 година. През тези години д-р Пасков полага основите на българската фармакологична академична школа. Всеотдайността към науката на Пасков е пословична в катедрата, а за любовта към работата с младите професорът все още  e пример за сътрудниците в нея.

Церителят изобретява над 20 разновидности лекарства през кариерата си и участва в над 35 заявки за патенти, а безспорният нюх и изобретателски гений, които той притежава са комбинирани с едно необходимо условие, за да може те да се материализират на практика. Любовта към билките, чийто изявен  познавач е професорът, е фактора, който в комбинация с пословичното неуморно трудолюбие на Пасков, дава на неговия талант реални измерения. Той с гордост споделя на свои приятели, че билковото богатство на България отстъпва само на хималайските чудодейни растения в Непал. Детайлното познаване на билките лекарят дължи на интереса си към народната медицина и срещите си с много народни лечители. Без това знание нивалинът може би все още щеше да бъде непознат...

Както при повечето гениални открития и при това витаят истории, които включват случайността в уравнението на успеха. В конкретния случай д-р Пасков лекува болно от детски паралич момиче, което по погрешка изпива водата от ваза, която до преди малко е била пълна с кокичета. След това той забелязва подобрение в състоянието на момичето, като по този начин лекарят се убеждава в чудотворното действие на красивото малко цвете, което няколко десетилетия по-късно вече е застрашено от изчезване в България.

Забележително е, че всичко свързано с лекарството е чисто българско, включително и суровината, правеща  световното признание още по-ценно за нас. Първият интерес от чужбина проявява университетът в  Болоня през 1962 година - издава първия труд на българина на тема: ,,Фармакология и клинично приложение на нивалина". Малко след това Пасков издава монография, в която подробно описва всичко около своето откритие, която е преведена на италиански и руски език. Дълги години след това тя служи като образцов учебник по експериментална фармакология.

Нивалинът, също като научните трудове на откривателя си, се радва на завидно дълголетие - вече 60 години лекарството се задържа на пазара, ставайки свидетел на бързия възход и още по-бързото падение на множество други медикаменти, повечето от които вече са забравени. Безценното откритие на българския фармаколог му носи Оскар за наука в Неапол през 1961 година. Същата награда само че в областта на техниката през същата година печели Юрий Гагарин. Д-р Пасков е носител на международната награда Еми. Едва ли има по-подходяща личност от любителя на билките, който да получи награда за наука, кръстена на билковия празник. Най-голямата награда за него със сигурност е благодарността, която изцерените изпитват към него. В медиите дори се появява информация за момиче, кръстено от родителите си Нивалина.

След като осигурява пълноценен живот на толкова много хора от цял свят, професор Пасков напуска този свят през 1986 година, изпълнил и преизпълнил мисията си тук. Признателните хора го изпращат за последен път, а погребението му оставя море от кокичета. Малките нежни цветя, чиято неподозирана сила лечителят открива за света.

https://www.bulgarianhistory.org/people/ucheni/dimityr-paskov/

Hatshepsut

Потвърдиха съществуването на нов орган в човешкото тяло


Ново проучване, публикувано в The Lancet Gastroenterology & Hepatology, официално потвърди съществуването на нов вид орган в човешкото тяло.

Органът, наречен мезентерия, се намира в храносмилателната ни система (mesentery - името му означава "по средата на червата"). Леонардо Да Винчи е първият човек, който му дава описание, но до 2012 г. учените смятаха, че той представлява набор от отделни структури, придържащи червата прикрепени към коремната стена.

За изследването научният екип от Университета на Лимерик прилага сложна микроскопия, благодарение на която успява да потвърди, че структурите са взаимосвързани и по-скоро наподобяват отделни части от обща структура. В по-голямата си част, изследването е проведено върху пациенти, претърпяващи операция за отстраняване на части от дебелото черво.

Учените все още не са сигурни за функциите, които органът би могъл да изпълнява освен придържащата. Близкото му разположение до червата би могло да даде на изследователите насоки, но изчерпателни изводи все още липсват.


"Досега сме идентифицирали анатомичното разположение и структурата. Следващата стъпка ще са функциите", коментира Келвин Кофи, кореспондиращ автор на изследването в изявление, цитирано от IFL Science.

"Щом разберем начина му на функциониране, ще можем да установим абнормалните състояния и следователно заболяванията, които го засягат. От това получаваме цяла нова научна област".

Кръвните съдове, нервите и лимфните възли - пренасящи подобна на кръвната плазма течност, която е богата на бели кръвни телца, стигат през мезентерията до червата - така че очевидно органът притежава активна функция. При все това са необходими още проучвания.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Potvardiha-sashtestvuvaneto-na-nov-organ-v-choveshkoto-tialo_66942.html

Hatshepsut

Растение, смятано за изчезнало последните 50-100 г., е открито отново от български учени

Какво е усещането да държиш в ръката си растение, което е изчезнало и съществува само като хербарий? Или фосил, остатък от запечатан преди 30 милиона години живот? Или да разбереш, че и растенията също се възпроизвеждат чрез in vitro култивиране?

Отговорите, както и интересна информацията за тези и още много видове растения може да получите в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ).

Хербариумът съдържа колекция от 18 000 вида растения от страната и Балканския полуостров. От тях 4000 вида са от България. В колекцията има и видове, които са обявени за изчезнали, обяснява проф. Светлана Банчева, от сектор ,,Приложна ботаника", и вади грижливо подредени и описани папки с растения. От нея разбираме, че видът широколистна метличина се е смятал за изчезнал през последните 50-100г. Открит е отново, благодарение на усилията на българските учени. Химичният състав на растението е изследван и е установено, че съдържа биоактивно съединение, от което се повлияват туморните образувания.


Широколистната метличина е смятана за изчезнала през последните 50-100г.
Открита е отново, благодарение на усилията на българските учени

Доц. Владимир Бозуков от секция ,,Палеоботаника и поленов анализ" показва колекцията от фосили, част от 16 000 експонати от неозоя. От тях 800 експоната са намерени у нас. Показвани ни фосил на палма на милиони години, който днес има аналог.

Най-редкият фосил сред експонатите е на водно конче, открит край с. Сатовча. Показва ни и фосил на череп на попова лъжичка. Разказва с много тъга в гласа. Оказва се, че неговата професия и сфера на научни занимания е рядка, няма кадри в тази област, и след него няма да има приемственост. После показва нови и нови фосили, говорейки за нуждата от финансиране на науката и в частност на ,,неговата" наука.


Фосил на водно конче, открит край с. Сатовча

Зад врата с надпис ,,in vitro култивиране" се намират бебетата-растения. Те се развъждат тук, защото в природата рядко се срещат или са застрашени от изчезване и не трябва да се нарушава екобаланса.


За тях с особена привързаност ни говори доц. Марина Станилова. Лечебната билка дилянка е едно от растенията, които се култивират тук. Използва се за производство на валериан. Билката женско биле, която има общоукрепващо действие за организма, дихателната система. Използва се при лечение на астма и за регулиране на хормонния баланс. ,,Култивира се тук, защото е включено в Червената книга", разказва още доц. Станилова и се радва се на първите покълнали растения.

Припомня, че първото култивирано растения тук е било блатното кокиче, основна съставка на лекарството нивалин, който се ползва и за борба с болестта на Алцхаймер.
Сега от лабораторията кандидатстват за средства от фонд ,,Научни изследвания" за култивиране на метличини и лопени.

Така се работи в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания /ИБЕИ/, с много желание и много професионализъм, а докато тях ги има, ще я има и българската наука.

https://nauka.offnews.bg/