Интересни научни открития

[Hatshepsut]

Гримът на древните египтянки ги пазел от очни заболявания

Удивителният грим на древните египтянки не само ги защитавал от зли очи, но също така предпазвал от очни заболявания, установили френски учени.
Преди около 4000 години древните египтяни създали грима, използван за потъмняване или разкрасяване на очите, смесвайки олово и оловни соли. За създаването на смесите понякога бил необходим цял месец, съобщи Филип Валтер, един от ръководителите на научния екип от музея Лувър и Националния изследователски институт CNRS. "Ние знаехме, че древните гърци и римляни също са забелязали, че гримът има медицински свойства, но искахме да установим точно какви", заяви Валтер. Противно на широката представа, че оловото е вредно, чрез методите на аналитичната химия учените установили, че "в много малки дози оловото не убива клетките". Вместо това то произвежда молекула, азотен оксид, активираща имунната система, която отблъсква бактериите при инфекция на очите.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=72641&format=html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Откриха скрита "вътрешна статуя" в бюста на Нефертити

Двама италиански експерти твърдят, че са открили "истинското лице" на египетската царица Нефертити след задълбочено изследване "отблизо" на бюста й на 3400 години, който се съхранява в Нойес музеум в Берлин, съобщи АНСА, цитирана от bTV.
   
Чрез сканиране етнологът Франко Креватин от университета на Триест и Стефано Анселмо, експерт по история на козметиката, установили, че под външния слой от вар и хоросан на бюста е скрита "вътрешна статуя" от камък.

Лицето на "скритата" статуя е сходно с това на красивия бюст, но същевременно се отличава от него - носът е по-изпъкнал, устата е с лека усмивка, скулите не са толкова изпъкнали, очните вдлъбнатини не са много големи.
   
Експертите са на мнение, че каменната скулптура показва истинското лице на Нефертити, което в заключителния етап е било "ретуширано", за да се отстранят всички "несъвършенства", както днес снимките на модели се "коригират" дигитално.
   
Въз основа на резултатите от сканирането и на тези от исторически изследвания Анселмо създал компютърно изображение, което показва как е изглеждала Нефертити.
   
"Започнах с добавяне на цвят на кожата, заменяйки сивите тонове от изображението от скенера със светлокафяви", обясни той. "След това изследвах творби от епохата на 18-ата египетска династия - шедьоври, изобразяващи хора, които са били свързани с царицата. По онова време художниците са имали слабост към извивките, което взех предвид.

Освен това съобразявайки се с разкритите от скенера "несъвършенства", поставих малки сенки под очите", допълни Анселмо. "Възстановяването на лицето на царицата, която е обгърната с толкова голяма мистерия, се нуждаеше от старателна работа", увери Креватин.

http://bolgari.org/otkrixa__vytreshna_statuia__v_byusta_na_nefertiti-n2-2484.html

[Hatshepsut]

Учени: На мястото на Египет е имало езеро

След като са анализирали топографските снимки, направени на Земята от спътник, американските учени са направили извода, че на мястото на съвременния Египет е имало езеро с дължина повече от 350 км и с площ повече от 68 хиляди кв. километра, съобщава Newscientist.com, цитиран от КРОСС.

Изследователите са работили под ръководството на Тед Максуел - геолог от Националния музей за авиация и космонавтика при Смитсъновия университет във Вашингтон. Според специалистите, езерото се е появило преди около 250 хиляди години, в район, наречен Тушка (Toshka), недалеч от долината на река Нил.



Най-голямата площ на езерото на 247 м надморска височина е била 68,200 км².
Езерото е пресъхнало преди около 80 хиляди години.

Изводите на учените се потвърждават и от археологическите находки, при които са намерени вкаменелости на риби.

Както предполагат изследователите, главната причина за изчезването на езерото е станало намаляването на притока на вода от Нил. Наистина, има още една версия - езерото да се е образувало и за сметка на ледниците от близките планини и от подземни източници.

[Hatshepsut]

Шимпанзетата имат траурни церемонии

Приматите осъзнават смъртта на близките си и скърбят за тях също като хората

Шимпанзетата, най-близките братовчеди на човека в еволюционен план, осъзнават смъртта също като хората, сочат проучвания на базата на наблюдения.
"Много явления в един или друг момент са считани за разделящи човека от другите живи видове - способността да разсъждава, да говори, да използва оръдия на труда, себесъзнанието и др., преди науката да покаже, че тези разделения са много по-размити", каза главният автор на изследването Джеймс Андерсън от Университета в Стърлинг, Великобритания. "Осъзнаването на смъртта е едно от психологическите явления, за които дълго се считаше, че се проявява само от хората", каза той. "Наблюденията ни над шимпанзета показват, че те реагират на загубата на свой партньор и осъзнават смъртта вероятно много повече, отколкото се смяташе", подчертава авторът.
Наблюденията са правени върху малка група шимпанзета в резерват в Шотландия. Малко преди смъртта на възрастна женска останалите от групата били много мълчаливи и кротки, като проявявали специално внимание към нея. В последните часове, преди тя да умре, се събрали, галели се и пощели, явно показвайки специално внимание. Щом тя починала, първоначално групата се отдалечила малко от нея, но после нейната най-голяма дъщеря се върнала и останала до трупа през цялата нощ.
В друго изследване били наблюдавани две шимпанзета майки в дивата природа, които продължили да носят мумифицираните тела на своите починали деца седмици след смъртта им от дихателна инфекция.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=77915&format=html

[Hatshepsut]

В Европа имало индианци пет века преди Колумб

Викингите вероятно са докарали червенокожи на връщане от Америка

Коренните жители на американския континент са открили Европа пет века преди Христофор Колумб да открие самите тях. До този извод са стигнали испански учени, след като направили анализ на открити в Исландия човешки останки, пише "Дейли телеграф". Изследваните останки са от Х век. Според учените точно тогава в Европа са пристигнали първите индианци. Колумб пристига в Новия свят едва през 1492 година. А много преди това в Америка са отишли викингите. Възможно е те, стигайки до американските брегове, на връщане да са взели със себе си индианци.
Според получените при проучването данни коренна жителка на Америка е пристигнала в Исландия около 1000 година и е останала да живее там.
Известно е, че около 1710 година в южната част на Исландия, в района на ледника Ватнайкюл са живели хора, които са били смятани за азиатци по произход.
"Тъй като островът е бил практически напълно изолиран след Х век, най-правдоподобната хипотеза е, че тези хора са потомци на жена, докарана от викингите от Америка около 1000 година", казва Карлос Лалуеза Фокс от университета Помпеу Фабра в Барселона.
Възможно е викингите да са спирали на територията на днешна Канада през ХI век.
Учените се опитват да установят кога носители на гени на американските индианци са пристигнали за първи път в Исландия и ще се опитат да установят тяхното родство с останки на коренни жители на Америка, погребани в родните им места.
Трудът, издаден от Центъра за научни изследвания на Испания, ще бъде публикуван в Американското списание по физическа антропология, пише NEWSru.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=203198&cat=12

[Hatshepsut]

Българин откри формулата, търсена от Галилей и Нютон

Проф. Димитър Караманев успя да реши една задача, с която не са успели да се справят дори Галилей и Нютон. Той фиксира единна формула за изчисление на скоростта на свободно падане на телата, търсенето на която е започнало от древността. Допреди няколко години световните учени използваха две формули - на Нютон и на Стокс съответно за големи и малки тела. Днес обаче една нова формула събира всичко, при това с много по-голяма точност. Докато Стокс и Нютон дават отклонение до 15%, при новия вариант то е сведено само до 2%
3500 години след като за първи път въпросът за скоростта на свободно падане занимава хората днес най-накрая той намира решение благодарение на българин. Това е проф. Димитър Караманев, който живее и работи в Канада и е инженер биотехнолог.
След това откритие той формулира и още една зависимост, която на практика е без аналог - за изчисление на свободното издигане на леки частици. Голяма част от експериментите Караманев направил в банята, изучавайки сапунени мехурчета.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=205553&cat=12

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010 г.

Земното магнитно поле се оказа с 250 милиона години по-старо

Американски учени установиха, че земното магнитно поле е съществувало 250 милиона години по-рано, отколкото се мислеше досега, съобщи Би Би Си.

Екип от университета на Рочестър откри доказателствата в миниатюрни железни минерали, подредени в древни вулканични дацитни скали в планината Барбертън в РЮА.

Анализ на минералите, които са на 3,45 милиарда години, показа, че тогава земното магнитно поле е било много по-слабо, отколкото е сега, допълва БТА.

Учените, ръководени от проф. Джон Тардуно, са разработили метод за изследване на частици магнетитни минерали, уловени в кристали вулканична скала. Тези минерали се ориентират по посока на земното магнитно поле в охлаждащата се магма и остават в това положение, когато температурата на скалата падне под 580 градуса Целзий.

Преди 3,45 милиарда години са се появили и първите слаби признаци за живот на планетата ни. Вероятно двете неща - магнитното поле и появата на живот - са свързани. Земното магнитно поле защитава всички форми на живот на Земята, като отразява вредните частици, идващи от Слънцето.

Зараждащото се магнитно поле е било много по-слабо от днешното. Сега границата между магнетосферата и слънчевия вятър е на около 10 земни радиуса. Първоначално обаче границата е била много по-ниско - вероятно между три и пет земни радиуса.

Това означава, че атмосферата е губела повече и по-бързо леките си елементи, като водорода. Това може да означава, че в този ранен етап от развитието на Земята върху нея е имало много повече вода.

http://science.actualno.com/news_297260.html

[Hatshepsut]

Кой живее най-дълбоко под земята

Мъничко животинче, открито близо до Черно море, живее най-дълбоко в земята от досега откриваните.

То е засечено на почти 2 км под земята - в Крубера (Вороня), най-дълбоката пещера в света, чиято най-долна точка е 2191 м под "устата" й.

Пещерата се намира на територията на Абхазия, която има излаз на Черно море, и е била изследвана от иберо-руски екип.

Членестоногото, Plutomurus ortobalaganensis, живее в пълен мрак и се храни с гъбички и разлагаща се материя. То е било примамено от учените със... сиренце.

Животинчето има щипки и пигмент (нещо нетипично), като тялото му е сиво с по-тъмни петна.

В пещерата са открити и три други вида: Anurida stereoodorata, Deuteraphorura kruberaensis и Schaefferia profundissima.

Всички те са класифицирани като колемболи, малки примитивни насекоми без крилца.

В тази абсолютна тъмница не им трябват очи, но видът Anurida stereoodorata компенсира с високо специализирана форма на хеморецептор.

Екипът учени "Кейв Екс" изследва пещерата от над 10 години - трудно и опасно начинание в отдалечен район на планината.

Преди това откритие, колемболи са били откривани само на около половин километър дълбочина.

През 1986 г. например Ongulonychiurus colpus бе засечен на 550 м в испански пещери, а миналата година на 430 м в хърватски пещери бяха открити представители на Tritomurus veles.

Откритията дават ново доказателство за невъобразимите условия, при които могат да оцеляват представителите на земната фауна.

Най-надълбоко живеещото същество досега е скорпион, засечен на 920 м под земната повърхност в мексиканска пещера.

http://www.zoomania.org/

[Hatshepsut]

В Индонезия откриха "краля на осите"

На индонезийския остров Сулавеси учените откриха нов вид огромна отровна оса, съобщава статия в ,,Нешънъл джиографик". 5-санитметра дългото насекомо, обаче, продължава да бъде в известна степен загадка, тъй като всички намерени екземпляри от него са били мъртви.

,,Не съм сигурен дали някой изследовател е виждал жив индивид, но те изглеждат много фантастично" – каза съоткривателят на насекомото Лин Кимзи, ентомолог от Университета на Калифорния, Дейвис.

Необикновената оса представлява ,,екстремна" версия на подсемейството на пясъчните оси, към което се числи. Обикновено те изравят дупки за яйцата и ларвите си на открити песъчливи места. Развитите индивиди достигат до около 2,5 см дължина, което прави новооткрития вид Megalara garuda ,,кралят на осите", поради почти двойната му големина.

Женската Megalara garuda изглежда подобно на повечето видове оси, но мъжкарят има наистина чудовищен вид, тъй като развива дълги, сърповидни челюсти. Сплесканите глави и големите челюсти вероятно са подходяща адаптация за защита на гнездата с уязвимите ларви, смятат учените.



,,Други оси редовно се опитват да претърсят дупките с ларвите за храна, същото правят и редица паразити – каза Кимзи – Голямо предимство е гнездото да бъде охранявано. Това може би е начинът мъжкарят да гарантира своето бащинство". Тя призна, че още не се знае какъв е начинът на живот на тези оси, но се предполага, че хранят малките си с ларви на щурци и скакалци.

Кимзи и съоткривателя Михел Ол от Хумболтовия университет в Берлин видели за първи път образец от гигантската оса в индонезийския Museum Zoologicum Bogoriense, където съхранявали експонат от 1930г. Ол също така открил неидентифициран екземпляр в Хумболтовия музей в Берлин.

При експедиция през 2009 година са намерени още екземпляри в какаова плантация в Сулавеси. Наименованието М. garruda е вдъхновено от националния символ на Индонезия – митичният получовек-полуптица в хиндуистката религия, наречен Гаруда.

Въпреки че на Сулавеси живеят може би 100 000 вида насекоми, Кимзи смята, че едва половината от тях са идентифицирани и имат имена. Поради обезлесяването на острова, обаче, бъдещето на тези видове, включително новооткритата оса, е застрашено.

https://ljubopitno.com/v-indonezia-otkriha-kralja-na-osite

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008 г.

Птиците виждат по-цветно от хората

Диапазонът на цветното зрение на птиците е значително по-широк, отколкото е при хората. Пернатите животни виждат повече цветове и нюанси и възприемат ултравиолетовите лъчи.

До този извод са стигнали учени от университета на шведския град Упсала, съобщи РИА "Новости". Според биолозите яркото оперение на птиците е главно средство за привличане на противоположния пол.

Шведските изследователи се усъмнили, че птиците възприемат цветовете на себеподобните си така, както и хората. В статия, публикувана в сп. American Naturalist, учените доказват, че човешкото зрение е неподходящ инструмент за оценка на това как птиците възприемат цветовете.

"Получените резултати показват, че много изследвания, посветени на половия подбор, трябва да бъдат преразгледани", казва Андерс Оден, извършил проучването заедно с колегата си Оле Хастад.

Учените са използвали математически модел, за да разберат как работи ретината на човека и на птиците. Те са установили, че в над 39% от случаите цветът е бил възприеман по различен начин.

Причината отчасти е, че човешкото око не вижда ултравиолетовите лъчи, които птиците улавят. Съществуват и някои разлики между човешкото и птичето възприемане на цветовете: хората не виждат някои оттенъци, които птиците ясно различават.

При това цветното зрение на човека се осигурява от три типа цветочувствителни клетки, докато при птиците те са четири, а при много от животните са само две.

https://science.actualno.com/news_162126.html

[Hatshepsut]

Тетрахромати – хора със свръхчовешко зрение

Неизвестен брой жени могат да възпремат милиони цветове, които повечето хора не виждат. Преди години британски учени се опитаха да открият някои от тях и да разберат нещо повече за необикновеното им зрение.

Средно човек възприема около един милион различни цветове, но учените отдавна предполагат, че съществува малък процент представителки на нежния пол, които са способни да виждат сто пъти повече цветове. Какви са основанията им за подобна хипотеза?

Науката за свръхзрението свежда всичко до колбичките – специализирани неврони, намиращи се в ретината, преобразуващи светлината в електрически сигнали, които захранват мозъка с информация относно цветовете. Една обикновена ретина притежава милиони колбички, но при хората те се делят на три категории. Всяка категория е способна да различи около 100 различни оттенъка, но в съчетание с всяка друга категория колбички това число може да се увеличи до 10 000, а с всички три типа колбички – до един милион цвята.

Мутации в гените, които контролират тези колбички, предизвикват далтонизма у мъжете. Фактът, че много от тези гени се намират на хромозома Х, води до това, че далтонизмът е по-често срещан при мъжете, отколкото при жените. Мъжете имат една единствена хромозома Х, а жените – две, поради което мутацията при жените се компенсира от другата Х хромозома. Но, тук възниква и друга възможност. При някои жени се срещат четири типа цветови колбички.

Именно тези жени могат да виждат множеството цветове, които ние не виждаме. Така наречените тетрахромати виждат стотици милиони цветове. И всеки познат на нас оттенък може да се подраздели на други оттенъци, които нямат имена. Но тъй като възприемането на цветовете е личен опит, тези жени могат изобщо да не подозират, че притежават подобна свръхспособност и виждат много повече от това, което се смята за граница на човешкото зрение.

Преди няколко десетилетия британски учени от Университета в Нюкасъл започнали да търсят хора със свръхзрение и накрая успели да открият една жена, доктор по медицина, която се споменава в литературата като cDa29 – първия известен на науката тетрахромат. За съжаление и тя не успяла да опише как точно нейното цветно зрение се отличава от това на останалите хора.

http://www.znania.tv/?p=22972

Британка вижда 99 млн. цвята повече от обикновения човек

Британка притежава свръхчовешко зрение, което й позволява да вижда 99 млн. цвята повече от средностатистическия човек.

Жената вижда невъобразим регистър и дълбочина на отсенките и е първият т. нар. тетрахромат, открит във Великобритания след 20-годишно проучване. Габриеле Джордан, невроложка от университета в Нюкясъл, твърди, че подобни способности могат да имат само жени и е възможно да има и други дами, живеещи в доста по-цветен свят.

,,За съжаление тя не може да опише цветовете, които вижда, така както ние не можем да кажем на един далтонист как изглежда червеният цвят", допълва още изследователката. Зрението се основава на очни клетки, наречени cones (колбички), но тетрахроматите имат 4 типа клетки вместо 3, както при обикновените хора.

http://novinar.bg/news/britanka-vizhda-99-mln-tcviata-poveche-ot-obiknoveniia-chovek-_Mzk1NzsyNQ==.html#

[Hatshepsut]

Doggerland - "Атлантида" в Северно море

Много се говори за повишаването на водите на Световния океан 6000 години пр.н е., което станало причина за образуване на Черното море, а предците на индоевропейските народи се пръснали из Мала Азия и Европа, разнасяйки мита за потопа.
 Оказва се че и на север, имаме подобна "Атлантида". А именно преди 20,000 - 8,000 години, по време на ледниковия период, Британия била свързана с континента посредством обширна ивица от суша, която изследователите нарекли Doggerland.

Доггерленд (англ. Doggerland) е условно название, което археоложката Брайъни Коулз е дала на бившия масив суша, заемащ южната част на Северно море и съединяващ Британия с материкова Европа в периода на последното заледяване. В епохата на мезолита Доггерленд е бил населен от хората, на него е имало богата фауна и растителност.

 "Виновниците" за откриването на тази подводна страна са нефтените компании, разработващи активно дъното на Северно море и съставили доста подробна топографска карта. След това от "проблема" се заинтересували археолозите и... успели да пресъздадат ландшафта на потъналата местност.

С постепенното топене на ледниците се повишавало и нивото на Световния океан, което довело до потъването на Doggerland и отделянето на Британия от Европейския материк. От последния ледников период досега нивото на Световния океан се е повишило с около 120 метра.
Следващите карти показват нагледно този процес.

(щракнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер)





Северно море около 8000 г.пр.Хр.


Северно море около 5000 г.пр.Хр.


Източници:

- https://ru.wikipedia.org/wiki/Доггерленд
- https://log.doggerland.net/2010/10/21/a-hypothetical-landscape/
- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9638

[Hatshepsut]

Американски биолози откриха гигантски паяк

Американски биолози откриха в една от пещерите в щата Орегон гигантски паяк с много дълги пипала и мъхесто тяло. Необичайната форма на тялото му накара учените да му дадат името "Йети", се казва в статия, публикувана в списание Zookeys.

Членестоногите са най-многобройната група животни от всички известни на науката. Броят на известните видове надхвърля 1 милион и представлява около 80% от цялото животинско царство. Смята се, че първите членестоноги са се появили в началото на еволюцията преди около 542-540 милиона години.

Група биолози и природолюбители под ръководството на Чарлз Гризуолд от университета на Сан Франциско са проучили фауната на пещерите, намиращи се в планината Сиския на границата между щатите Калифорния и Орегон.

В една от пещерите в югозападен Орегон те са открили голям пещерен паяк. Те са хванали няколко самци и самки и подробно са ги проучили. Тялото на тези паяци е изключително необичайно – те имат много дълги крака с остри и големи сърповидни нокти, мъхесто тяло и големи челюсти. Нито един от известните на науката днес паяци не прилича на осмоногия обитател на орегонските пещери.

Новият вид ще се казва - Trogloraptor marchingtoni (в превод от латински – пещерен грабител), но учените между себе си го наричат "Голямата стъпка", митичния снежен човек на Америка, който е "роднина" на неуловимия тибетски Йети.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=581060

[Hatshepsut]

Откриха потънал град около Бермудския триъгълник


Снимка: riseearth.com

Група канадски учени заявиха в понеделник, че са открили останки от подводен град в района на Бермудския триъгълник, който асоциирали с Атлантида, легендарният континент, изчезнал преди 10 000 години. Това съобщи plenglish.com.

Вижте видео тук:


Could This Be Atlantis? Pyramids Found in Waters Off Cuba

Изследователите, ръководени от Пол Вейнзиг и Паулин Залитски, намерили останките от града чрез робот на 700 метра северно от източния бряг на Куба.

Подводният робот е успял да заснеме руините на множество сгради, ритуални храмове, както и останките на четири гигантски пирамиди. По данни на подводните археолози, машината е запечатала на фотолента и интересен монумент, чиято форма много наподобява статуя на сфинкс.

Според предварителните анализи, става дума за селище, чиято възраст учените изчисляват на поне 1500-2000 години. Те предполагат, че са попаднали на непозната до този момент места индианска култура. Все още обаче нямат обяснение, защо тези останки се намират на дъното на океана.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1601688

[Hatshepsut]

Нов вид гущер откриха в Мадагаскар

Кръстиха го Sirenoscincus mobydick

Неизвестен досега вид гущери бе открит в Мадагаскар от международен екип от учени, оповести Френският център за научни изследвания, цитиран от AFP.

 Новият вид е кръстен Sirenoscincus mobydick от учените, тъй като влечугото им напомнило за прочутия кит в книгата "Моби Дик" на Херман Мелвил.

 S. mobydick свидетелства за уникална комбинация от анатомични характеристики сред сухоземните гръбначни, допълва БТА. Гущерът, открит в гори в северозападната част на Мадагаскар, е претърпял еволюция, която е диаметрално противоположна на тази на другите видове гущери без крака.

 Животното всъщност е с депигментирана кожа, а очите му са закърнели, тъй като то живее под земята. S. mobydick е загубил предните си крайници, но е съхранил задните. Морфологичните му особености напомнят тези на китообразните, отбелязаха от центъра.

 В изследването са участвали учени от Франция, Мадагаскар, САЩ и Германия. Резултатите от него са публикувани в Zoosystema.

Снимка: http://novataxa.blogspot.com/2013/01/2003-sirenoscincus-yamagishii.html

http://www.novini.bg/news/112557-нов-вид-гущер-откриха-в-мадагаскар.html

[Hatshepsut]

10-те най-големи метеоритни кратера на Земята

Източници:

- http://www.idi.bg/blogs/view/blog/1421
- http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=92&aid=2652

Какво представляват астероидите

Астероидите са скални фрагменти, останали след формирането на Слънчевата система преди 4.6 млрд. години. Повечето от тези древни космически отломки, някои от които са наречени от учените малки планети, са разположени на орбити около Слънцето в пояс около Марс и Юпитер. Този регион в Слънчевата система, наречен Астероиден пояс или Главен пояс, съдържа милиони астероиди с размери от големината на Церера с диаметър 940 км (или 1/4 от диаметъра на Луната) до тела, по-малки от километър. Съществуват повече от 20 000 номерирани астероида.
 По време на въртенето им около Слънцето гигантът Юпитер с огромната си гравитация може да предизвика промяна на орбитата на някой астероид и той да напусне астероидния пояс и да се отправи на пътешествие в Космоса. Предполага се, че луните на Марс Фобос и Деймос са прихванати астероиди. Учените вярват, че в миналото подобни блуждаещи астероиди са се сблъсквали със Земята, играейки съществена роля в геоложката история на нашата планета и в еволюцията на живота.
 Астероидите са били наблюдавани с телескоп за първи път през 1800 г. Астрономът Уилям Хершел първи използва думата "астероид", която идва от гръцки и означава "подобен на звезда". Това, което сме научили за астероидите през следващите 200 години, основно е от телескопични наблюдения. Освен за нови астероиди се следи и за небесни тела, чиято орбита може да ги доведе до сблъсък със Земята в бъдеще. За учените "близките до Земята астероиди" са тези, чиято орбита не е по-далеч от 195 млн. км от Слънцето.
 В последните няколко десетилетия астрономите използват спектроскопи, за да определят химическия и минералния състав на астероидите, анализирайки отразената светлина от тяхната повърхност. Учените също проучват и метеоритите - останки от комети и астероиди, които са паднали на Земята, за определяне на техния произход. Около три четвърти от астероидите са изключително тъмни и са подобни на богатите на въглерод метеорити (C-тип). Около 1/6 от астероидите са червеникави каменно-железни тела (S-тип).
 Космическият кораб "Галилео" на НАСА първи успя да наблюдава отблизо астероидите Gaspra и Ida през респективно 1991 и 1993 г. Gaspra и Ida са обекти с неправилна форма, приличащи на картофи, надупчени от много кратери, дълги съответно 19 и 52 км.
 Мисията NEAR (Near-Earth Asteroid Rendezvous) на НАСА е първата, посветена на изучаването на астероидите. Космическият кораб Shoemaker се срещна с астероида Ерос през февруари 2000 г. и обикаляше около него почти година, изучавайки неговата повърхност, орбита, маса, състав и магнитно поле. През февруари 2001-а космическият кораб се приземи за първи път върху повърхността на астероид.


Метеоритният кратер се образува при удара между астероид или комета с планета или луна. Тъй като Земята е много активна в геоложки аспект, по-голяма част от "белезите", оставени от сблъсъци по време на нейното развитие, вече са почти изцяло заличени от ерозията и движението на тектонските плочи. И все пак на планетата могат да се видят над сто и седемдесет кратера от метеорит – вижте най-забележителните от тях.



1. Дийп Бей, Канада



Дийп Бей е с удивително правилна форма, много дълбок, и с диаметър 12.9 километра. Сформиран е преди около 100 милиона години, като централният му възсед се намира под водата на езерото Рейндиър, в прерийната канадска провинция Саскачеван.

2. Езерото Босумтви, Гана





Наречено още 'Гърмящото езеро', Босумтви се намира в република Гана, в тропическите гори на Африка, и е единственото в държавата естествено езеро. То е известно като най-непредсказуемия водоем в света и е с правилна форма на кръг с диаметър 10 километра и дълбочина около 400 метра. Според учените има няколко хипотези за образуването на Босумтви, като една от тях е вулканична дейност, а друга – падането на огромен метеорит преди около 1.5 милиона години. Това, което отличава езерото от обикновените езера е неговата 'избухлива' природа – в по-голяма част от времето то е спокойно, но в някакъв момент може да избухне неочаквано, помитайки към бреговете мъртва риба. Учените считат, че това се дължи на гео-химични процеси в недрата на езерото, при които се натрупват газове. Местните жители, ашанти, пък считат езерото за свещено и имат табу – никога да не докосват водите му с метал, затова използват само дървени лодки.

3. Кратер на Баринджър, Аризона, САЩ





Кратерът на Баринджър е голям метеоритен кратер в пустинята Хийла, която се намира в американския щат Аризона. Диаметърът на кратера е 1264 метра, а дълбочината му – 170 метра. Той е най-големият известен на учените метеоритен кратер на Земята.
Образувал се е преди около 49 хиляди години, по време на плейстоцена, при падането на желязно-никелов метеорит с диаметър около 50 метра и маса около триста хиляди тона. Метеоритът се е движел със скорост близо 64 400 километра в час. Кратерът е открит още през 1871 г., но в началото е бил считан за угаснал вулкан. Кръстен е на геолога Даниъл Баринджър, който пръв изказва мнение, че кратерът е с метеоритен произход и го доказва чрез анализ на скалите, който посочва, че те не са с вулканичен произход. Хипотезата му обаче остава без доказателства чак до 1960 година, когато друг учен намира остатъци от редки по състав скални късове. Тук се обучават американските космонавти, заради сходството на кратера с тези на Луната.

4. Кратер Орунга, Чад



Орунга е метеоритен кратер, сформиран преди 200 или 300 милиона години в района на днешната пустиня Сахара. Той се е образувал вследствие от падането на астероид или комета с диаметър около 1.5 километра и е един от най-старите на Земята. Подобни удари планетата изживява едва на няколко милиона години. Кратерът е цели 17 километра на диаметър и се счита, че до него има още два кратера, които разширяват района на 36 километра и които правят Орунга част от цяла верига метеорни кратери.