• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 July 2019, 22:45:15

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9406
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 17
Total: 18

Младежка организация „Бранник”

Started by Hatshepsut, 11 August 2018, 13:52:40

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Младежка организация ,,Бранник" - между историята и пропагандата


Снимка: Янко Гочев

Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим. 

    В българската историческа наука до 1989 г. се утвърждава  тезата, че след края на Първата световна война до 9 септември 1944 г. в страната се налага фашистка диктатура, която преминава през различни етапи в своето развитие. В научно обръщение влизат понятията ,,военнофашистка диктатура", ,,монархофашистка диктатура", ,,военен фашизъм", ,,граждански фашизъм" и др. Естествено родолюбивите и националистически чувства, изразени в програмите и пропагандата на редица националистически организации, биват заклеймени и унифицирани с навлизащите в Европа нови идеологически течения на фашизма и националсоциализма.



През 40-те години на миналия век се появява една организация със силно изявени националистически постановки в своите идейни и пропагандни материали. Това е Организацията на българската младеж ,,Бранник", която се различава от останалите националистически формации по това, че се превръща в казионна организация, ръководена от държавата и олицетворяваща авторитарния царски режим.

Основни характеристики на идеологията на ,,Бранник" са дълбоко вкоренените черти на родолюбие и патриотично мислене (националистическо), подхранвано от връщането в националната ни история и показването на различните исторически примери за подражание. Силно застъпена е тезата за водача, присъща за целия разгледан период за авторитарно настроените национални сили, като цяло за десния политически поток в страната.

Водаческите схващания отново се позовават на силните примери от националната история, на великите българските владетели, успели да съхранят българщината. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се борят за налагането им.
Първо място в националната идеология на ,,Бранник" заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организацията почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожд на българския народ. Както в българската държавно-политическа идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип. Водаческото начало води своя произход от българската история. Като пример се посочват владетелите Аспарух,Тервел, Крум и Симеон - ,,това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българският държавен живот".



Ясна е идеята на бранниците в подкрепа на цар Борис III и неговата изконна историческа мисия за възраждане на могъществото на България на Балканите по подобие на ярките примери от българската история. Те се ръководят по повелите на времето, оттам идва това унифициране на личността на царя със средновековните български владетели. Както те са били изразители в съхранението на всичко българско, в запазване на българщината, така и днешният царски институт се опитва да продължи и съхрани тези национални черти. Това свидетелства за безкрайното родолюбие на бранниците, което се корени в националната им идеология. Пример за проявата на патриотичните принципи в основните начала на идеологията им е националното им чувство: ,,Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и със своите културни завоевания"

   ,,Бранник" противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която се проповядва от марксистката идеология. Силният антикомунизъм, застъпен в техните възгледи, не може да бъде считан за основен факт, определящ организацията като профашистка. Именно това идеологическо противопоставяне между национализма и интернационализма, проповядван от комунистите, е в основата на тази омраза на бранниците към левите идеи:,,Днес българското общество е свидетел на безпощадна борба, която ,,Бранник" води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно на исторически, културни и морални ценности"

   От разглеждания период, темата за национализма е широко застъпена в обществено политическия живот на Царство България. Основен изразител на идеите за национализма стават младежките формации - СБНЛ, РНБ, БМСОП, ОБМ ,,Бранник". Те застъпват силния национализъм, които трябва да е в съчетание със силното социално начало в изграждането на Велика България. Национализмът се превръща в идеологически фундамент, социалното става доминиращо съдържание на основните програмни текстове. Извлечен е огромен исторически урок - националното и социалното трябва да бъдат свързани, за да може новият модел за обществото да функционира. Това най-ясно се олицетворява и може да се резюмира с легионерския девиз: ,,Национално могъща и социално справедлива България".

http://istoriograph.bg/

Hatshepsut


Hatshepsut


Hatshepsut

Кой уби доктор Клечков?
Бонка Денчева




Плакала и тъгувала е родината ни по много свидни свои чада. Но за съдбата на скъпия й син, която искаме да разкажем, болката е двойно по-страшна, защото е свързана с предателство, извършено от комунистите. Боли не само заради човека, а и защото си задаваме въпроса: ражда ли всяка нация точно такива предатели. Българските комунисти са предавали българи на Югославия - тя да ги съди за "греховете" им. Българските комунисти са предали на гръцки партизани терористи и д-р Стефан Рачев Клечков.

Кой е той, какво знаем за него? Според обвинителните актове на т.нар. народен съд Клечков е обвинен и съден като ръководител на "Бранник" и като публицист. Само толкова... Срещнахме се с негови роднини и ето какво научихме:

Стефан Р. Клечков е роден през 1900 г. в Габрово. Семейството му е било бедно, с четири деца - трима братя и една сестра. Бащата е ветеринарен фелдшер. Стефан Клечков завършва финанси в България, след това учи право и защитава докторска дисертация по международно право в Италия. Издържа го бащата на негов приятел, фабрикант от Габрово. Той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския диктат. През втората половина на 30-те години около сп. "Нация и политика" създава кръг от млади интелектуалци, бъдещи млади политици на родината ни, които наричат органзиацията "Млада България". Душата на организацията е д-р Никола Минков (убит на 1 февруари 1945 г.).

През 1938 г. д-р Клечков е назначен за областен управител на Стара Загора. През 1940 г., когато по Крайовския договор България си връща Добруджа, д-р Клечков заминава като царски пратеник да приеме Добруджа. Справил се отлично със задачата си, през 1942 г. е изпратен като областен управител на временно върнатите ни земи в Беломорието.
Доктор Стефан Клечков наистина е върховен командир на "Бранник" - чисто патриотична организация, обявена на 9 септември 1944 г. за фашистка. Поради псотавената му задача се оттегля от ръководството на "Бранник". До 9 септември 1944 г. от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми - облагородява се земята, строят се линии.

Комунистите обаче твърдят, че именно д-р Клечков е депортира евреите от Беломорието, за което е получил нареждане от цар Борис III. Истината е друга - д-р Клечков получава нареждане от немските офицери на Гестапо, всички евреи да бъдат депортирани. След бурен скандал се прибира разплакан у дома си и казва: "Никой няма да може да ги спаси...". Тезата на германците е: "Беломорието е дадено на българите временно и тъй като това не са ваши земи, ще трябва евреите да бъдат премахнати..."

Д-р Клечков праща телеграми до всички останали кметове в беломорските земи да не допуснат депортирането на евреите. По същото време пристига телеграма от Габровски да изпрати евреите към Кюстендил. На него въобще не му е било ясно каква ще бъде по-нататъшната съдба на тези хора. Наредено е и друго - в Беломорието да останат всички евреи, които са български граждани. Съществува протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Клечков строго е наказвал офицери от българската администрация и стражари, които са направили опити да грабят изоставените еврейски къщи.

Известно е, че между изпратените към Кюстендил евреи e и личният гинеколог на съпругата на д-р Клечков - бащата на известния днес по цял свят композитор Милчо Левиев. Д-р Клечков връща 37 души обратно в Беломорието (между които е и докторът).

През 1942 г. станали събития, известни като Драмски - избиване на населението до крак. Нашенските комунисти обвиняват за това областния управител д-р Клечков.

Но и това не е истина. Д-р Клечков е назначен за управител на Беломорието след тези събития.

Истината е, че кланетата в Драмските събития са извършвани от бивши войници на гръцката армия, преминали към ЕЛАС - гръцките партизани комунисти. Най-страшни зверства са извършвани над българското население в Драма. Свидетелства има за учителка, на която са отрязани гърдите, за общинска бременна прислужзница, която убиват при нахлуване в общината и изваждат детето от утробата й, и т.н.

На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига тлеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се за заминаване на другия ден - 9 септември. По радиото се съобщава, че в България е извършен преврат. И д-р Клечков решава да мине през турската граница - имал е паспорт. Заедно с един от братята Чалбурови (търговци на тютюн, прототипи на братя Мореви от романа на Димитър Димов "Тютюн") тръгват за турската граница. На 18 септември 1944 г. край Саръшабан ги залавят гръцки партизани... Залбуров е пуснат, д-р Клечков е арестуван и изпратен в България.

На 13 октомври близките му успяват да научат, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, известен в Сливен лекар, д-р Карамалаков, се среща с него. При разговора им д-р Клечков казва, че ще го убият. Помолил да се види за последен път с жена си. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там.

Предаден е на гръцките партизани от ЕЛАС. По това време в Беломорието са Добри Терпешев, Сава гановски и Димитър Нейков - "героите" на предаването на Беломорието.

Според споразуменията Беломорието трябвало да бъде предадено след подписването на мирния договор на законното гръцко правителство (в този момент то е в Египет), водено от Георгиус Папандреу. Но то е предадено на ЕЛАС - действие, което показва, че още в "зората на комунизма" сме скъсали с нормалните междудържавни отношения.

Д-р Клечков и още петнадесет души от администрацията на Беломорието са предадени на партизаните терористи, без каквото и да е решение за това на какъвто и да е гръцки държавен орган.

Известно е от военноисторическите документи от това време, че срещу предаването на Беломорието на гръцките партизани се обявяват всички държави от антихитлеристката коалиция, включително официално и съветска Русия, а също така и законното гръцко правителство.

Три месеца по-късно, през февруари 1945 г. д-р Клечков е убит по особено жесток начин - първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията и накарая така разстрелян. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака. Докторът помолил да му разрешат да види за последен път на снимка съпругата и малката си дъщеря.

Къде му е гробът, така и ще си остане тайна. Знае се, че убийството е станало край Драма. Цялата отговорност за това престъпление носят българските комунисти и техните приятели, гръцките комунисти от ЕЛАС.

Още по-голямо е престъплението на нашените, защото лъжат в историята, лъжат в обвинителните актове. Далеч преди да бъдат изпълнени присъдите на XII състав, д-р Клечков не е между живите. Целта е ясна - да конфискуват имуществото му. Но "богаташът" д-р Клечков живеел под наем на ул. "Узунджовска" в София. Единственото (и това не е малко), което са взели, е изключително голямата му библиотека.

И за да звучи всичко като в антична трагедия, преди да бъде убит, д-р Клечков пише писмо до брат си, което предава на българин. Брат му - Христо Клечков, бил индустриалец. Българинът успял да предаде на сестра му писмото, в което пишело: "Бягай! Това са зверове, няма да оставят никого от нас жив!" Пророчески думи - сестрата е проследена от габровските "справедливци". Христо Клечков се скрива в Лясковец, за да не бъде ликвидиран. На другия ден обаче е заловен и без съд и присъда убит.

Още за доктор Стефан Клечков
Едвига Ангелова Красини

Д-р Клечков бе назначен за областен управител на Стара Загора през 1939-1940. Той беше неподкупен администратор, принципен, високо морален човек, истински патриот.

С баща ми - адвокат по това време - бяха приятели от студентските години. Обичаше да идва у дома. Още не беше женен. Казваше, че при нас намира уют. Разговаряше с мен за книги, з амузика. Разговаряше като с възрастен човек, въпреки че бях на 11 години. Наричаше ме "моята малка приятелка". Понякога при обиколките из областта ни взимаше със служебната кола.

В града се разказваше една смешна (но поучителна история). Селянин от благодарност, че му е обърнато внимание по повод някаква молба, занесъл в общината пуйка на д-р Клечков. Прислужникът я внесъл в кабинета, а докторът реагирал доста бурно: "Аз получавам заплата, да се настигне човекът и да му се върне..." Прислужникът изтървал пуйката и анстанала гонитба...

В страната ни бяха въведени два постни дни. На един обяд чичо Стефан беше у дома. Баща ми предложи към постното ядене да нарежем малко луканка. Още помня отговора, изречен с упрек: "Ангеле, когато целият народ трябва да пости, ние сме първите, които трябва да спазваме наредбите..." После баща ми сконфузен, се тюхкаше как е могъл да предложи такова нещо, като знае Стефан колко е "железен" и принципен.

При разговори вкъщи чичо Стефан разказваше за комасация на земята - непозната за мен дума. Обясниха ми я... Днес виждам колко прозорлив е бил и какво виждане за бъдешето на земеделието ни е имал в онези години. Само можем да си представяме, къде щеше да бъде земеделието ни сега, ако не бяха фаталните събития, довели до насилствена колективизация и съсипван на българското село...

При присъединяването на Южна Добруджа д-р Клечков бе командирован там да създаде българска администрация, да уреди сложни въпроси, свързани с изселвания на българите. След време дойде в Стара Загора и ни разказа как, когато българската и румънската делегация вървели от двете страни на границата едни към други, изведнъж видели сред разлюлените жита от румънската страна да препуска на кон млад мъж с българското знаме. В очите му имало съ;зи от гордост и възторг.

Оценен като принципен и добър администратор от тогавашните правителства д-р Клечков бе изпратен в Беломорска Тракия като областен управител. Няма да се впускам в подробности за съдбата му след 9 септември 1944 г. Но тогава чувахме откъслечни и различни версии. Спомням си, че съпругата му мина през Стара Загора да го търси из участъците, но той бил вече отправен към голготата си - Ксанти.

Когато замина, остро чувствахме липсата му. Понякога му пишех, въпреки заетостта си той ми отговаряше. Въпреки многобройните обиски у дома и местенията на семейството ни, успяла съм да запазя едно негово писмо:

" Пловдив, 28 февруари 1941 год.

Едичке,

Както сигурно си очаквала - отговорът на твоето мило писмо закъсня. Не тълкувай несправедливо обаче това. Писмото ти ме зарадва много и не съм те забравил.

За себе си - още нищо не мога да ти кажа. Работя и това е всичко. Когато обаче мисълта ми скокне към Стара Загора - чувствам една тъга.

Вярвам, че ти ще използуваш най-разумно времето си, като с усърдие и любов влагаш силите си в полезна работа. Само така ще станеш една добра дъщеря, добра гражданка - добър човек.

Светът на доброто и хубавото е толкова огромен, че човек да посвети дори целия си живот само на него - едва ли би го почнал. А в него цъфтят най-хубавите радости и възвишени удовлетворения за душата.

Честита Баба Марта!
На теб, майка ти и бащата ти много сърдечни поздрави.

Чичо ти Стефан"


June 20, 2006
http://www.point-of-view.org/?p=263

Hatshepsut

"БРАННИЦИ" - стихотворение на Георги Костов, посветено на българските бранници, 1941-1944г.


Hatshepsut

Член на "Бранник" сред младежи и девойки в народни носии, 1941-1944г.


Hatshepsut

Пропаганден плакат на "Бранник"


Hatshepsut

Химн на Бранник

Създадена е на 29 декември 1940 г. от правителството на проф. Богдан Филов с приемането на ,,Закона за организиране на българската младеж". Осъществява пропаганда против комунизма, демокрацията, либерализма и ,,западните плутократични режими". Казва се, че проповядват антисемитска идеология, но има много теории, доказателства и проучвания, че това не е съвсем така.

Изградена е по образец на Национална организация ,,Балила" в Италия и ,,Хитлерова младеж" в Германия. При комунистическия режим в България по подобен начин е организирана пионерската организация. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и промонархически дух. Основният лозунг на Бранник е ,,Борис, България, Бог!" Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква ,,Б". Централата на Бранник се е намирала в сградата на днешния Национален център по заразни и паразитни болести на ул. ,,Регентска" (дн. ,,Янко Сакъзов") № 26.