Младежка организация „Бранникъ”

[Hatshepsut]

Младежка организация ,,Бранник" – между историята и пропагандата


Снимка: Янко Гочев

Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим. 

    В българската историческа наука до 1989 г. се утвърждава  тезата, че след края на Първата световна война до 9 септември 1944 г. в страната се налага фашистка диктатура, която преминава през различни етапи в своето развитие. В научно обръщение влизат понятията ,,военнофашистка диктатура", ,,монархофашистка диктатура", ,,военен фашизъм", ,,граждански фашизъм" и др. Естествено родолюбивите и националистически чувства, изразени в програмите и пропагандата на редица националистически организации, биват заклеймени и унифицирани с навлизащите в Европа нови идеологически течения на фашизма и националсоциализма.



През 40-те години на миналия век се появява една организация със силно изявени националистически постановки в своите идейни и пропагандни материали. Това е Организацията на българската младеж ,,Бранник", която се различава от останалите националистически формации по това, че се превръща в казионна организация, ръководена от държавата и олицетворяваща авторитарния царски режим.

Основни характеристики на идеологията на ,,Бранник" са дълбоко вкоренените черти на родолюбие и патриотично мислене (националистическо), подхранвано от връщането в националната ни история и показването на различните исторически примери за подражание. Силно застъпена е тезата за водача, присъща за целия разгледан период за авторитарно настроените национални сили, като цяло за десния политически поток в страната.

Водаческите схващания отново се позовават на силните примери от националната история, на великите българските владетели, успели да съхранят българщината. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се борят за налагането им.
Първо място в националната идеология на ,,Бранник" заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организацията почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожд на българския народ. Както в българската държавно-политическа идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип. Водаческото начало води своя произход от българската история. Като пример се посочват владетелите Аспарух,Тервел, Крум и Симеон – ,,това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българският държавен живот".



Ясна е идеята на бранниците в подкрепа на цар Борис III и неговата изконна историческа мисия за възраждане на могъществото на България на Балканите по подобие на ярките примери от българската история. Те се ръководят по повелите на времето, оттам идва това унифициране на личността на царя със средновековните български владетели. Както те са били изразители в съхранението на всичко българско, в запазване на българщината, така и днешният царски институт се опитва да продължи и съхрани тези национални черти. Това свидетелства за безкрайното родолюбие на бранниците, което се корени в националната им идеология. Пример за проявата на патриотичните принципи в основните начала на идеологията им е националното им чувство: ,,Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и със своите културни завоевания"

  ,,Бранник" противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която се проповядва от марксистката идеология. Силният антикомунизъм, застъпен в техните възгледи, не може да бъде считан за основен факт, определящ организацията като профашистка. Именно това идеологическо противопоставяне между национализма и интернационализма, проповядван от комунистите, е в основата на тази омраза на бранниците към левите идеи:,,Днес българското общество е свидетел на безпощадна борба, която ,,Бранник" води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно на исторически, културни и морални ценности"

  От разглеждания период, темата за национализма е широко застъпена в обществено политическия живот на Царство България. Основен изразител на идеите за национализма стават младежките формации – СБНЛ, РНБ, БМСОП, ОБМ ,,Бранник". Те застъпват силния национализъм, които трябва да е в съчетание със силното социално начало в изграждането на Велика България. Национализмът се превръща в идеологически фундамент, социалното става доминиращо съдържание на основните програмни текстове. Извлечен е огромен исторически урок – националното и социалното трябва да бъдат свързани, за да може новият модел за обществото да функционира. Това най-ясно се олицетворява и може да се резюмира с легионерския девиз: ,,Национално могъща и социално справедлива България".

http://istoriograph.bg/

[Hatshepsut]

Емблема на организацията

[Hatshepsut]

Униформа на Бранник

[Hatshepsut]

Кой уби доктор Клечков?
Бонка Денчева

Плакала и тъгувала е родината ни по много свидни свои чада. Но за съдбата на скъпия й син, която искаме да разкажем, болката е двойно по-страшна, защото е свързана с предателство, извършено от комунистите. Боли не само заради човека, а и защото си задаваме въпроса: ражда ли всяка нация точно такива предатели. Българските комунисти са предавали българи на Югославия - тя да ги съди за "греховете" им. Българските комунисти са предали на гръцки партизани терористи и д-р Стефан Рачев Клечков.

Кой е той, какво знаем за него? Според обвинителните актове на т.нар. народен съд Клечков е обвинен и съден като ръководител на "Бранник" и като публицист. Само толкова... Срещнахме се с негови роднини и ето какво научихме:

Стефан Р. Клечков е роден през 1900 г. в Габрово. Семейството му е било бедно, с четири деца - трима братя и една сестра. Бащата е ветеринарен фелдшер. Стефан Клечков завършва финанси в България, след това учи право и защитава докторска дисертация по международно право в Италия. Издържа го бащата на негов приятел, фабрикант от Габрово. Той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския диктат. През втората половина на 30-те години около сп. "Нация и политика" създава кръг от млади интелектуалци, бъдещи млади политици на родината ни, които наричат органзиацията "Млада България". Душата на организацията е д-р Никола Минков (убит на 1 февруари 1945 г.).

През 1938 г. д-р Клечков е назначен за областен управител на Стара Загора. През 1940 г., когато по Крайовския договор България си връща Добруджа, д-р Клечков заминава като царски пратеник да приеме Добруджа. Справил се отлично със задачата си, през 1942 г. е изпратен като областен управител на временно върнатите ни земи в Беломорието.
Доктор Стефан Клечков наистина е върховен командир на "Бранник" - чисто патриотична организация, обявена на 9 септември 1944 г. за фашистка. Поради псотавената му задача се оттегля от ръководството на "Бранник". До 9 септември 1944 г. от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми - облагородява се земята, строят се линии.

Комунистите обаче твърдят, че именно д-р Клечков е депортира евреите от Беломорието, за което е получил нареждане от цар Борис III. Истината е друга - д-р Клечков получава нареждане от немските офицери на Гестапо, всички евреи да бъдат депортирани. След бурен скандал се прибира разплакан у дома си и казва: "Никой няма да може да ги спаси...". Тезата на германците е: "Беломорието е дадено на българите временно и тъй като това не са ваши земи, ще трябва евреите да бъдат премахнати..."

Д-р Клечков праща телеграми до всички останали кметове в беломорските земи да не допуснат депортирането на евреите. По същото време пристига телеграма от Габровски да изпрати евреите към Кюстендил. На него въобще не му е било ясно каква ще бъде по-нататъшната съдба на тези хора. Наредено е и друго - в Беломорието да останат всички евреи, които са български граждани. Съществува протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Клечков строго е наказвал офицери от българската администрация и стражари, които са направили опити да грабят изоставените еврейски къщи.

Известно е, че между изпратените към Кюстендил евреи e и личният гинеколог на съпругата на д-р Клечков - бащата на известния днес по цял свят композитор Милчо Левиев. Д-р Клечков връща 37 души обратно в Беломорието (между които е и докторът).

През 1942 г. станали събития, известни като Драмски - избиване на населението до крак. Нашенските комунисти обвиняват за това областния управител д-р Клечков.

Но и това не е истина. Д-р Клечков е назначен за управител на Беломорието след тези събития.

Истината е, че кланетата в Драмските събития са извършвани от бивши войници на гръцката армия, преминали към ЕЛАС - гръцките партизани комунисти. Най-страшни зверства са извършвани над българското население в Драма. Свидетелства има за учителка, на която са отрязани гърдите, за общинска бременна прислужзница, която убиват при нахлуване в общината и изваждат детето от утробата й, и т.н.

На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига тлеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се за заминаване на другия ден - 9 септември. По радиото се съобщава, че в България е извършен преврат. И д-р Клечков решава да мине през турската граница - имал е паспорт. Заедно с един от братята Чалбурови (търговци на тютюн, прототипи на братя Мореви от романа на Димитър Димов "Тютюн") тръгват за турската граница. На 18 септември 1944 г. край Саръшабан ги залавят гръцки партизани... Залбуров е пуснат, д-р Клечков е арестуван и изпратен в България.

На 13 октомври близките му успяват да научат, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, известен в Сливен лекар, д-р Карамалаков, се среща с него. При разговора им д-р Клечков казва, че ще го убият. Помолил да се види за последен път с жена си. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там.

Предаден е на гръцките партизани от ЕЛАС. По това време в Беломорието са Добри Терпешев, Сава гановски и Димитър Нейков - "героите" на предаването на Беломорието.

Според споразуменията Беломорието трябвало да бъде предадено след подписването на мирния договор на законното гръцко правителство (в този момент то е в Египет), водено от Георгиус Папандреу. Но то е предадено на ЕЛАС - действие, което показва, че още в "зората на комунизма" сме скъсали с нормалните междудържавни отношения.

Д-р Клечков и още петнадесет души от администрацията на Беломорието са предадени на партизаните терористи, без каквото и да е решение за това на какъвто и да е гръцки държавен орган.

Известно е от военноисторическите документи от това време, че срещу предаването на Беломорието на гръцките партизани се обявяват всички държави от антихитлеристката коалиция, включително официално и съветска Русия, а също така и законното гръцко правителство.

Три месеца по-късно, през февруари 1945 г. д-р Клечков е убит по особено жесток начин - първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията и накарая така разстрелян. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака. Докторът помолил да му разрешат да види за последен път на снимка съпругата и малката си дъщеря.

Къде му е гробът, така и ще си остане тайна. Знае се, че убийството е станало край Драма. Цялата отговорност за това престъпление носят българските комунисти и техните приятели, гръцките комунисти от ЕЛАС.

Още по-голямо е престъплението на нашените, защото лъжат в историята, лъжат в обвинителните актове. Далеч преди да бъдат изпълнени присъдите на XII състав, д-р Клечков не е между живите. Целта е ясна - да конфискуват имуществото му. Но "богаташът" д-р Клечков живеел под наем на ул. "Узунджовска" в София. Единственото (и това не е малко), което са взели, е изключително голямата му библиотека.

И за да звучи всичко като в антична трагедия, преди да бъде убит, д-р Клечков пише писмо до брат си, което предава на българин. Брат му - Христо Клечков, бил индустриалец. Българинът успял да предаде на сестра му писмото, в което пишело: "Бягай! Това са зверове, няма да оставят никого от нас жив!" Пророчески думи - сестрата е проследена от габровските "справедливци". Христо Клечков се скрива в Лясковец, за да не бъде ликвидиран. На другия ден обаче е заловен и без съд и присъда убит.

Още за доктор Стефан Клечков
Едвига Ангелова Красини

Д-р Клечков бе назначен за областен управител на Стара Загора през 1939-1940. Той беше неподкупен администратор, принципен, високо морален човек, истински патриот.

С баща ми - адвокат по това време - бяха приятели от студентските години. Обичаше да идва у дома. Още не беше женен. Казваше, че при нас намира уют. Разговаряше с мен за книги, з амузика. Разговаряше като с възрастен човек, въпреки че бях на 11 години. Наричаше ме "моята малка приятелка". Понякога при обиколките из областта ни взимаше със служебната кола.

В града се разказваше една смешна (но поучителна история). Селянин от благодарност, че му е обърнато внимание по повод някаква молба, занесъл в общината пуйка на д-р Клечков. Прислужникът я внесъл в кабинета, а докторът реагирал доста бурно: "Аз получавам заплата, да се настигне човекът и да му се върне..." Прислужникът изтървал пуйката и анстанала гонитба...

В страната ни бяха въведени два постни дни. На един обяд чичо Стефан беше у дома. Баща ми предложи към постното ядене да нарежем малко луканка. Още помня отговора, изречен с упрек: "Ангеле, когато целият народ трябва да пости, ние сме първите, които трябва да спазваме наредбите..." После баща ми сконфузен, се тюхкаше как е могъл да предложи такова нещо, като знае Стефан колко е "железен" и принципен.

При разговори вкъщи чичо Стефан разказваше за комасация на земята - непозната за мен дума. Обясниха ми я... Днес виждам колко прозорлив е бил и какво виждане за бъдешето на земеделието ни е имал в онези години. Само можем да си представяме, къде щеше да бъде земеделието ни сега, ако не бяха фаталните събития, довели до насилствена колективизация и съсипван на българското село...

При присъединяването на Южна Добруджа д-р Клечков бе командирован там да създаде българска администрация, да уреди сложни въпроси, свързани с изселвания на българите. След време дойде в Стара Загора и ни разказа как, когато българската и румънската делегация вървели от двете страни на границата едни към други, изведнъж видели сред разлюлените жита от румънската страна да препуска на кон млад мъж с българското знаме. В очите му имало съ;зи от гордост и възторг.

Оценен като принципен и добър администратор от тогавашните правителства д-р Клечков бе изпратен в Беломорска Тракия като областен управител. Няма да се впускам в подробности за съдбата му след 9 септември 1944 г. Но тогава чувахме откъслечни и различни версии. Спомням си, че съпругата му мина през Стара Загора да го търси из участъците, но той бил вече отправен към голготата си - Ксанти.

Когато замина, остро чувствахме липсата му. Понякога му пишех, въпреки заетостта си той ми отговаряше. Въпреки многобройните обиски у дома и местенията на семейството ни, успяла съм да запазя едно негово писмо:

" Пловдив, 28 февруари 1941 год.

Едичке,

Както сигурно си очаквала - отговорът на твоето мило писмо закъсня. Не тълкувай несправедливо обаче това. Писмото ти ме зарадва много и не съм те забравил.

За себе си - още нищо не мога да ти кажа. Работя и това е всичко. Когато обаче мисълта ми скокне към Стара Загора - чувствам една тъга.

Вярвам, че ти ще използуваш най-разумно времето си, като с усърдие и любов влагаш силите си в полезна работа. Само така ще станеш една добра дъщеря, добра гражданка - добър човек.

Светът на доброто и хубавото е толкова огромен, че човек да посвети дори целия си живот само на него - едва ли би го почнал. А в него цъфтят най-хубавите радости и възвишени удовлетворения за душата.

Честита Баба Марта!
На теб, майка ти и бащата ти много сърдечни поздрави.

Чичо ти Стефан"


June 20, 2006
http://www.point-of-view.org/?p=263

[Hatshepsut]

"БРАННИЦИ" - стихотворение на Георги Костов, посветено на българските бранници, 1941-1944г.

[Hatshepsut]

Член на "Бранник" сред младежи и девойки в народни носии, 1941-1944г.

[Hatshepsut]

Пропаганден плакат на "Бранник"

[Hatshepsut]

Значка на "Бранникъ" от 1943г., изработена от бронз

Значка на "Бранникъ" от 1943г., изработена от бронз. Буквата "Б" в средата е вероятно изтрита умишлено след 9 септември 1944г. Знакът на "Бранникъ" - "Б" е задължителен за бранниците. Основният лозунг на "Бранникъ" е "Борисъ, България, Богъ!"

[Hatshepsut]

[Hatshepsut]

Бранници - стихотворение на Елисавета Багряна

[Шишман]

Мале как след 1944г. не са я пратили на лагер?

[Hatshepsut]

Бранникъ маршъ - химн с документални кадри 1940-1944

[Hatshepsut]

Наградна значка на организацията "Бранникъ"

[Пешо]

ЗАКОН ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ"

((1)Държавен вестник, год. LXIII, бр. 18, 25. 1. 1941 г. ; в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 807-814;
(2) Д-р Шейтанов, Н. ; Памукчиев, Найден - "Великобългарска младеж. Проблем, организиране, насоки"., Изд. Т. Ф. Чипев, С., 1941 г., с. 180-190)

У К А З

№ 3

НИЕ БОРИС III
С Божия милост и народната воля

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, през втората си редовна сесия, в 37-то заседание от 29 декемврий 1940 година, гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърждаваме следния

ЗАКОН

ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ

ГЛАВА I. Наименование, цел и средства

Чл. 1. Създава се организация на българската младеж под името "Бранник"

Чл. 2. Целта на организацията е да възпита и обучи българската младеж за вярна служба на царя, Родината, държавата и народните ни стремежи, като:

а) укрепява и засилва у младежта чувството на чест, вярност, родолюбие и народностна гордост и създава у нея единомислие и български светоглед;
б) укрепява и засилва у младежта съзнанието за дълг към службата, която изпълняват, дълг към ближния и към семейството и върховния дълг към народа и държавата;
в) укрепя и засилва у младежта съзнанието, че всички веществени и духовни блага, които тя притежава, ги дължи преди всичко на народа си и на българската държава и че с тези свои блага тя трябва да им служи;
г) укрепя и засилва у младежта любов и преданост към българската държава и я учи да се бори срещу всякакви чужди и разрушителни учения, влияния и домогвания, отслабващи държавата и увреждащи народностните ни стремежи;
д) приучва младежта към скромен живот и към сурово, доблестно и смело изпълнение на дълга и развива у нея религиозен дух и вярата в Бога;
е) подпомага правилното телесно развитие, покачването на телесната издръжливост и обучава младежта в здравни навици и особени сръчности;
ж) дава предварителна подготовка на младежта с оглед на службата във войската;
з) съдействува за саморазвитието и културното развитие на младежта;
и) в особеност за девиците - създава съзнателна българка, вдъхновена от призванието си за бъдеща майка и гражданка.

Чл. 3. За постигане на означените в чл. 2 цели организацията си служи: с телесни упражнения, спорт, строево и предказармено обучение, полски занимания, народни и други игри, битови прояви, физически труд, сръчности, санитарии, санаториуми, излети, пътувания, стануване, самодеен организационен живот, младежка обществена дейност, специална дейност за девици, беседи и др.

Чл. 4. Организацията "Бранник":

а) Ръководи и надзирава работата с младежта в смисъла на посочените по-горе насоки във всички училища (държавни - освен училищата на Министерството на войната, общински, обществени, частни и пр.) и във всички младежки оганизации от какъвто и да било характер и които са създадени за каквато и да било цел.
б) Проучва и се произнася по въпроси, свързани с възпитанието и обучението на младежта в смисъла на тоя закон.

Чл. 5. Организацията работи в съдействие с всички съответни държавни, общински и обществени органи и институции.

Чл. 6. В организацията "Бранник" членуват доброволно всички незадомени млади българи от двата пола на възраст от 10 до 21 година.
Министерският съвет може да постанови членуването в "Бранник" да бъде задължително за известни места, възраст, групи и др.
Студентите и други учащи се, неотбили военната си служба и незадомени, могат да членуват в организацията до 30-годишна възраст.

Чл. 7. Никой младеж не може да членува в организация, неодобрена от Организацията на българската младеж, създадена по тоя закон.

Чл. 8. Членуването в организацията "Бранник" е пряко и непряко.
Прякото членуване се извършва в създадени от "Бранник" училищни и извънучилищни дружини.

Чл. 9. Дейността на извънучилищните дружини се ръководи и надзирава направо от организацията "Бранник".
Дейността на училищните дружини се ръководи и надзирава от организацията "Бранник" чрез службата за телесно възпитание в Министерството на народното просвещение и на съответните служби в другите министерства, имащи училища, с изключение на Министерството на войната.
Дружините на организацията "Бранник" са устроени и обзаведени по такъв начин, че в тях да може да се проведат всички задачи и цялата програма на организацията.

Чл. 10. В някои места в зависимост от обстоятелствата и условията и по решение на управата на организацията дружините на "Бранник" могат да бъдат смесени за училищна и извънучилищна младеж. Такива смесени дружини работят по особен правилник.

Чл. 11. Непряко членуване става чрез членуване в някоя организация, приета за колективен член на организацията "Бранник".

Чл. 12. За колективен член на организацията "Бранник" може да бъде приета всяка организация, работеща с младежи от 10 до 21-годишна възраст или учащи се до 30 години, която провежда изцяло задачите на организацията "Бранник" и изпълнява нейната програма чрез нейни органи или чрез органи, одобрени от нея.

Чл. 13. Приемането на колективен член в "Бранник", става чрез обосновано писмено искане, представено в управата на "Бранник", с решение на Главния щаб, одобрено от главния ръководител на организацията.

Чл. 14. Заниманията на преките и непреките членове в организацията се водят два пъти седмично в определени часове и един път месечно целодневно. Тези занимания се водят с учащите се в извънучебно време. Целодневните занимания не могат да увреждат надниците и заплатите на извънучилищната младеж.
Програмите в учебните заведения се приспособяват така, че да оставят за занятия в "Бранник" или в колективните членове по два свободни полудни в седмицата.

Чл. 15. Младежите, които участвуват в организацията "Бранник" и в колективните й членове, имат следните предимства:

I. За редовите членове:
а) безплатни медицински прегледи и безплатно лекуване на всички вреди и болести, добити през време на членуването в организацията;
б) вписването на редовното членуване във всички видове учебни и др. свидетелства;
в) предпочитане при назначение на държавна, общинска и обществена служба;
г) предпочитане при получаване на държавни, общински и обществени стипендии.

II. За отличилите се редовни членове:
а) предпочитане при постъпване във всички видове учебни заведения;
б) предпочитане при постъпване във военни школи;
в) вписване на отличията във всички издадени на младежа свидетелства;
г) облекчения във военната служба.

III. Грижи за настаняване на работа за ония членове на организацията, които са бедни и са участвували най-малко две години в организацията или са били в нея само една година, но са се отличили през това време, а също така и за завършили успешно членуването си в организацията.

ГЛАВА II. Устройство.

Чл. 16. Организацията "Бранник" е юридическо лице и е непосредствено подчинена на министър-председателя.
Начело на организацията стои главен ръководител.

Чл. 17. При организацията се образува Главен щаб, който проучва и се произнася по текущи дела, провежда цялата служба на организацията и извършва надзора над цялата българска младеж под ръководството на главния ръководител.

Чл. 18. Главният щаб е съставен от началниците на службите при организацията, началника на службата за телесно възпитание в Министерството на народното просвещение, представител на Учебния отдел при щаба на войската и от двама представители на колективните членове, които членове ще бъдат посочени от Главния щаб, и един представител на организираната софийска младеж.

Чл. 19. При организацията се създава още и Висш съвет, съставен от членовете на Главния щаб, представители на министерства, имащи училища ( освен Министерството на народното просвещение, което има свой представител в състава на Главния щаб), от представители на организации, работещи с младежи, които организации ще бъдат посочени от Главния щаб, и от вещи лица, назначени от главния ръководител на организацията.
Висшият съвет се председателствува от главния ръководител на организацията.
Висшият съвет е съвещателно тяло и се занимава с проучвания, които се възлагат от Министерския съвет или от организацията "Бранник", и дава мнение по поставени му по същия ред въпроси.

Чл. 20. Организацията има следните служби:

а) отделение "Организационно";
б) отделение "Учебно"
в) Отделение за колективните членове, за организациите, работещи с младежи, и за телесно възпитание и спорт;
г) отделението "Счетоводно-домакинско";
д) отделение "Здравно".

Устройството и работата на отделните служби се уреждат с нарочен правилник, изработен от управата на организацията, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ.

Чл. 21. Главният ръководител на организацията се назначава с указ по представление на Министерския съвет, взет въз основа на доклад на министър-председателя, и има общото ръководство по организиране на българската младеж; нему е подчинен целият личен състав и всички служби на организацията "Бранник" и му е поверена грижата по изпълнението и приложението на тоя закон.

Чл. 22. Подробното устройство на организацията "Бранник" и на поделенията й, униформата, йерархията, отличията, дисциплинарните задължения на членовете, отчетността, програмите за работа в отделните насоки на дейност, общите програми и други се определят в особени правилници.
Тези правилници се изработват от управата на организацията, одобряват се от Министерския съвет и се утвърждават с указ.

Чл. 23. Нарежданията за дейността на "Бранник" в учебните заведения при различните министерства, издавани от управата на организацията "Бранник", се изпращат от главния ръководител до съответното министерство чрез министър-председателя.

Чл 24. Младежки организации, в каквато и да било форма и с каквато и да било цел, създадени при други министерства и ведомства освен при Министерството на войната, се ръководят и надзирават в цялата им дейност от управата на организацията "Бранник".

Чл. 25. Никой съюз и сдружение нямат право да образуват младежки организации или младежки секции без разрешение на управата на организацията "Бранник". Всички тези организации се контролират от нея.
Управителните тела на всички колективни членове, както и на всички други младежки секции при други организации и т.н., се утвърждават от министър-председателя.

Чл. 26. Всяка организация, работеща с младежта, е длъжна да възприеме в програмата си и да проведе начин на работа и занятия, предложени от управата на организацията "Бранник".

Чл. 27. В изграждането и поддържането на организацията "Бранник" са длъжни да сътрудничат всички български граждани, държавни и общински учреждения и власти, както и всички професионални и други обществени организации.

Чл. 28. Всички детски и младежки игрища, общежития, трапезарии, станове, летовища, учредени по частен и обществен почин, се намират под надзора на организацията "Бранник" и са длъжни да се съобразяват с установената от управата на организацията възпитателна програма, като назначават съответни подготвени ръководители.

Чл. 29. Чиновниците при организацията, школата и щатните ръководители от поделенията на "Бранник" са държавни служители и се назначават и уволняват от министър-председателя по доклада на главния ръководител на организацията "Бранник" по доклад на Главния щаб.

Чл. 30. Държавните служители и служителите в общинските и автономни учреждения, на които съгласно закона, правилниците и наредбите бъдат възложени от главния ръководител на организацията постоянни или временни задачи във връзка с приложението на Закона за организиране на българската младеж, са длъжни да изпълняват така възложените им длъжности и задачи като неразделна част от редовната им служебна дейност.
Часовете за обучение и възпитание в организацията "Бранник" за тези служители и учители се признават за редовно служебно време и редовни часове.

Чл. 31. Чиновниците в организацията "Бранник", школата и щатните ръководители на организацията могат да запазят участието си в Посмъртната и спомагателната каса при Министерството на народното просвещение.

ГЛАВА III. Ръководители.

Чл. 32. Обучението и възпитанието на младежите в организацията "Бранник", както и ръководенето и надзорът на занятията и работата в колективните членове и други организации на младежта, се поверява на ръководители, минали специална за целта школа и издържали установен от управата на "Бранник" изпит.

Чл. 33. За подготвяне на ръководители в школата могат да бъдат прети и се предпочитат лица с проявени качества и дейност в съществуващите при влизането на този закон в сила младежки организации, лица, проявили се в същия смисъл в самата организация "Бранник" или в някои от колективните членове на "Бранник", лица от запаса на войската или от войската и учители, предимно по телесно възпитание.

Чл. 34. Школата за ръководители се създава при организацията "Бранник" със съдействието на Министерството на народното просвещение, Министерството на войната и Университета.
Програмата за работа и бюджетът на школата, както и необходимите правилници се изработват от управата на организацията "Бранник" по установения ред.

ГЛАВА IV. Материална издръжка.

Чл. 35. Организацията "Бранник" се издържа от:

а) суми, предвидени в държавния бюджет;
б) суми, предвидени в бюджетите на общините;
в) такси за членски карти и значки; тези такси са задължителни за всички членове на организацията "Бранник", с изключение на бедните;
З а б е л е ж к а: Правото на бедност се установява от общините.
г) по 1 лев на тон въглища от държавните и частни каменовъглени мини;
д) таксите, получени по чл. 12 от Закона за физическото възпитание на българската младеж;
е) постъпления от организационни начинания и публични прояви;
ж) от частни дарения, завещания, помощи и др.

Чл. 36. Бюджетът на организацията "Бранник" се съставя от Главния щаб и се утвърждава от Министерския съвет по доклад на министър-председателя.

Чл. 37. Упражнението на бюджета, контролата и отчетността на организацията "Бранник" и на нейните поделения се извършва съгласно с особен правилник, утвърден от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите, а окончателното отчитане става пред комисия, състояща се от един представител на Върховната сметна палата, един представител на Министерството на финансите и началника на Бюджето-контролното отделение в Министерството на народното просвещение. Тази комисия след преглеждане на сметките представя своя доклад чрез главния ръководител на "Бранник" на министър-председателя за одобрение от Министерския съвет.

Чл. 38. Организацията "Бранник" и нейните поделения и колективни членове се ползуват безвъзмездно от всички открити и покрити обществени места и сгради, които се намират в собственост или са предадени за използуване от училища, читалища, организации за телесно възпитание и други подобни, но с оглед да не се вреди на тяхното непосредствено предназначение. Редът за ползуването им се установява от управата на "Бранник".
Организацията "Бранник" има всички права на организация за телесно възпитание.

Чл. 39. Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти за организацията "Бранник" необходимите места за игрища, салони, туристически домове, хижи, плавални и да ги устрои.

Чл. 40. Имотите и книжата на организацията "Бранник" и нейните поделения, както и колективните членове, се освобождават от всякакви държавни и общински данъци, акциза, герб, берии и мита.

ГЛАВА V. Наказателни разпореждания.

Чл. 41. Който по какъвто и да било начин пречи на дейността на организацията "Бранник" се наказва с глоба от 100 до 3000 лева.

Чл. 42. Който при задължителност на членуване без законни причини се отклони от дружините на "Бранник" или на някои от колективните му членове се наказва с глоба от 100 до 1000 лева.

Чл. 43. Глобите по предходните членове се налагат от главния ръководител на "Бранник" с наказателно постановление въз основа на акт, съставен от органите на "Бранник". Наказателните постановления, с които се налагат глоби от 500 лева, подлежат на обжалване по реда в глава V, книга VI от Закона за наказателното съдопроизводство.
Глобите, наложени по този закон, се събират от държавния бирник, съгласно Закона за събиране на преките данъци.
Глобите, наложени на малолетни, се събират от родителите им.

ГЛАВА VI. Допълнителни разпореждания.

Чл. 44. Прилагането на този закон за разните селища, възрасти, пол и категории става на етапи, обявявани с постановление на Министерския съвет по доклад на главния ръководител на организацията "Бранник", и то след привършване на подготвителните работи.

Чл. 45. Този закон отменя всички закони и правилници, които му противоречат.

Материалът е взет от: http://brannik.blogspot.com/

[Пешо]

БРАННИЧЕСКИ ОБЕТИ (1941г.)

Обет на бранника:

,,Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.
Обречен съм да бъда страж на Родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход."

Обет на бранничката:

,, Аз съм бранничка и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.
Обречена съм да поддържам неугасващо огнището на българския род, да вливам ведрост и вяра в народната душа и да обогатявам вечното съкровище на българския бит."

Обещание на орлето:

,,Аз съм горд и стремителен като орле.
Моето младо сърце е пълно с обич към царя на българите и моята родна земя.
Обещах – ще бъда изпълнителен и смел, за да стана достоен бранник."


(Сборник от упътвания, окръжни и наредби за работа в "Бранник". С., 1944 г., с. 1-2)

В коментар под статията намерих и "Бранник марш":

Ний Бранници сме щедро надарени,
със мощни и стоманени гърди.
Българийо за тебе сме родени,
Съдба велика Бог ни отреди.

С младежки жар обичаме народа,
сплотени сме край българския Цар.
На свободата свята и свещена
днес Бранникът е най-добър пазач.

Ний Бранници сме щедро надарени,
със мощни и стоманени гърди.
Българийо за тебе сме родени,
Съдба велика Бог ни отреди.

Материалът е взет от: http://brannik.blogspot.com/

[Пешо]

ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ЙЕРАРХИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА "БРАННИК"

(Държавен вестник, LXIII, № 227, 13 окт. 1941 г.; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 814-819)

ГЛАВА I. Състав.

1. Организацията на българската младеж "Бранник" се състои от бранници и ръководители.

Бранници са членуващите в "Бранник", съгласно Закона за организиране на българската младеж, непълнолетни и незадомени младежи българи от двата пола ( включително учащите се до 30-годишна възраст, неотбили военната си служба и незадомени).
Бранниците са снабдени с членски карти, които важат като законна легитимация.

2. Бранниците се подразделят:

А. на два дяла: момчета и момичета;
Б. на два клона: учащи се и неучащи се;
В. на три организационни пласта - с оглед на възрастта и училищната степен (три тогавашни училищни образователни степени: начално образование: 1-4 отделение; прогимназия: 1-3 клас; гимназия: от 4 клас нагоре):

а) Първи пласт - от 10 до 14 навършени години, а за ученици - от постъпването им в прогимназията до напускането й.
Забележка: Там, където условията позволяват, учениците от IV отделение порешение на Главния щаб се привеждат към първи пласт.
б) Втори пласт - от 15 до 17 навършени години, а за ученици - времето на престояването им в IV и V клас.
в) Трети пласт - от 18 години до отчисляването им от бранническата възраст, а за учащите се - от VI клас нагоре.

3. Бранниците се наричат:

момчета и момичета от първи организационен пласт - орлета;
момчета от втори организационен - бранници момци, а момичетата - браннички девойки;
момчетата от трети организационен пласт - бранници бойци, а момичетата - браннички сестри.

4. Ръководители са тези лица, които заемат постоянна ръководна длъжност в организацията и поделенията й.

ГЛАВА II. Устройство.

5. В основата на организацията лежи единоначалието и йерархията.

6. Организацията има поделения органически и административни.

7. Органическите поделения обединяват бранници на едно и също селище или район за общи занимания и дейност под постоянно и непосредствено ръководство. Те са: ядра, чети, дружини.

8. Ядрото е най-малката учебно-строева единица за обучение, самообучение, състезания, самодеен живот и другарство. То е клетка на организацията и основна съставка на дружината.

9. Ядрото се състои от 10 бранници от еднакъв пол, един организационен пласт и по възможност - еднаква годишна възраст. При увеличение броя на членовете се образуват нови ядра по начин, указан в наредбата.

10. Ядрото се води от челник, назначен от дружинния командир по представление на четника.
В ядрото има следните длъжности: първостепенни (подчелник и др.) и помощни (свръзка, санитар и др.)

11. Ядрата в една дружина се номерират по ред на образуването им с арабски цифри. Всяко ядро има триъгълно флагче.

12. Четата е междинна учебно-строева единица за подходящи занимания, състезания и задачи. Тя няма административна и домакинска дейност, освен когато е в състава на дружина от друго селище.

13. Четата обхваща от 3 до 5 ядра.
Тя се състои от бранници от един и същ пол и организационен пласт.
Четите в една дружина се номерират с римски цифри.

14. Четата се води от четник, назначен от дружинния командир по начин, определен в наредбата.

15. Ядрата и четите се образуват със заповед на дружинния командир.

16. Дружината е основна съставка на организацията, най-голямо органическо поделение и учебно-строева единица; тя е още най-малкото административно поделение за провеждане възпитателната система, за поддържане местното имущество, домакинско-паричната отчетност и друга отговорна дейност.

17. Дружината се състои от няколко чети. Дружините от I организационен пласт са смесени за момчета и момичета; останалите дружини са смесени в определени случаи.
Дружините са отделни за учащи се и неучащи се, но в зависимост от местните условия по решение на Главния щаб могат да се образуват сборни дружини.
Дружина, съставена само от момичета се нарича венец, а четите и ядрата - съответно китка и огнища.

18. Дружината се образува със заповед на главния ръководител по доклад на началника на Организационния отдел, като в заповедта се определят нейният район, състав, име, знаме и знак, съгласно начала, указани в наредбата.
Командирът се назначава със заповед на главния ръководител по доклад на началника на Организационния отдел, а дружинникът и щабът - от дружинния командир.

19. Дружината се води от дружинен командир, подпомогнат от щаб от бранници, начело с дружинник, който е и заместник на командира.

20. Длъжностите в дружинния щаб биват: първостепенни и помощни.
Първостепенни са: а) деловодител, ковчежник, ключар; б) адютант, знаменосец, санитар; в) завеждащи отделните дейности и специалните групи и др.
Помощни са: свръзка, тръбач, барабанчик, сигналист, писар, чертожник, рисувач и др.

21. Дружината има и особени групи за усъвършествуване на някои сръчности и умения или за провеждане специална дейност.
Те са: а) здравна, б) просветна, в) строителна, г) музикална, д) битова, е) моторна, ж) колоездачна, з) летателна, и) свързочна, к) водоходна, л) плувна, м) скиорска, н) планинарска, о) спасителна, п) стрелкова, р) атлетическа, с) за спортни игри и др. културни, технически и състезателни групи.
За момичета се образуват още: а) обществено-помощна, б) домакинска, в) възпитателна и др.
За някои дейности сродните групи образуват общност.
При големи ударни задачи дружината или част от нея действува като особена група.

22. Дружините са подчинени направо на управата на "Бранник" и се ръководят от нея; те се сношават с главния щаб чрез воеводствата, а когато Главният щаб нарежда "за пряко изпълнение" - направо.

23. Дружините се групират във воеводства. Воеводствата са административни поделения, начело на които стоят воеводи. Районите на воеводствата се определят и воеводите се назначават от министър-председателя по доклад на главния ръководител.

24. Воеводата има командни, организаторски, инструкторски и инспекторски функции за своето воеводство.
Той се грижи за всестранната дейност на дружините, устройва воеводски сборове и станове, курсове за младежи водачи и др. Той е представител на главния ръководител за воеводство.
Воеводата се подпомага от щаб.

25. Няколко дружини, събрани на едно място на големи тържества, излети, станове, обучение и др., образуват отряд.

26. Като съвещателни, самообразователни и проводни тела действуват съвети, които са сборове на разни степени водачи и ръководители в обсега на дружината, селището, воеводството или цялата страна.

ГЛАВА III. Йерархия.

27. Чиновете се получават чрез удостояване след изпълнение на определени в наредба изисквания, като се дава възможност за бързо напредване на способните и усърдните

А. Браннически чинове и длъжности

1. Млад бранник е всеки новопостъпил в организацията, който не е положил бранническо обещание.
2. Бранник е първият редовен чин в организацията. Той заема последователно някои от помощните длъжности на ядрото.
3. Старши бранник. Съответните длъжности са: първостепенните в ядрото, и помощните - в дружинния щаб.
4. Водач I чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от I организационен пласт, подчелник на ядро от II организационен пласт; първостепенни - в щаба на дружината от I организационен пласт; помощни - във всички останали дружини.
5. Водач II чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от II организационен пласт; подчелник на ядро от III организационен пласт; известни първостепенни длъжности в дружинен щаб.
6. Водач III чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от III организационен пласт, четник на чета от II организационен пласт; първостепенни длъжности в дружинен щаб; дружинник в известни дружини; помощни длъжности във воеводството.
7. Щабен водач. Съответните му длъжности са: четник на чета от III организационен пласт; дружинник; длъжности във воеводството, включително адютант на воеводата; помощни длъжности в Главния щаб, включително адютант на щабни ръководители.

Б. Ръководителски чинове и длъжности

1. Кандидат-ръководител. Съответните му длъжности са: помощник дружинен командир; дружинен командир на сборна или малка дружина; длъжности в административни щабове и др.
2. Ръководител I чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир на малка или прогимназиална дружина; длъжности в административни щабове и др.
3. Ръководител II чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир на някои дружини; длъжности в административни щабове и др.
4. Ръководител III чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир; длъжности в административни щабове и др.
5. Щабен ръководител I чин. Съответните му длъжности са: длъжности при Главен щаб.
6. Щабен ръководител II чин. Съответните му длъжности са: воевода; длъжности при Главния щаб.
7. Щабен ръководител III чин. Съответните му длъжности са: началник на отдела или отделение в Главния щаб и приравнените към тях.
8. Ръководител на Главния щаб е единствен чин и единствена длъжност в "Бранник".
9. Главен ръководител е най-високият и единствен чин и длъжност в "Бранник".

ГЛАВА IV. Преходни разпореждания.

28. До развиване на самостоятелни дружини за момичета и извънучилищна младеж може да се образуват чети от момичета или неучащи се, причислени към някоя дружина.

29. При липса на бранници и ръководители с чинове за съответни длъжности те могат да се заемат и от по-низши чинове.

30. Главният ръководител може да може(?) да удостоверява направо с водачески и ръководителски чинове до 1 юний 1942 г.

ГЛАВА V. Разни.

31. Подробностите по прилагане на този правилник се определят с наредби, издадени от главния ръководител.

32. Настоящият правилник, изработен от управата на "Бранник" въз основа на чл. 22 от Закона за организиране на българската младеж, одобрен от Министерския съвет с постановление № 1 от 21. VIII. т.г. (1941 г.) и утвърден с указ № 19 от 21. IX. т.г. влиза в сила веднага.

Материалът е взет от: http://brannik.blogspot.com/