Български Националистически Форумъ

На 27 години Христо Ботев пише във в.“Знаме“, 13 юли 1875 г.“Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ Дали с неговата чувствителност не е пречувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година - на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството. Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рожденните има дати. А тази година отбелязахме 150 години от рождението на Христо Ботев - роден в ремолюционната за Европа 1848 г. и тя става като негова орисница в живота му. Така завинаги той остава през времето един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.По това време във вестник“Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев -“Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в.“Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката“Песни и стихотворения“.Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба“Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си“Хаджи Димитър“ невероятното му слово“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“ през времето ще се овековечат завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев. /БГНЕС

2 ЮНИ - ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ!

На този ден България почита паметта и подвига на нашите герои, обречени на безсмъртие.

Днес, всички ние изразяваме почитта си и благодарността си пред личността и делото на безброй герои, дали живота си, за да живеем ние!

Днес, всички ние свеждаме глави и запазваме мълчание и коленичим, сякаш да бъдем по-близо до земята, родила хиляди герои, пропита с кръвта им и пазеща спомена за тях, защото вярваме, че тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

ВЕЧНА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ!

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

* * *
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва ежегодно в България на деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.)
Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна

Проф. Николай Жечев: От Ботевото документално наследство са останали твърде малко автентични материали

Във връзка с отбелязването на 134 години от гибелта на Христо Ботев Агенция „Фокус” разговаря с проф. Николай Жечев, историк и изследовател на живота, дейността и творчеството на Христо Ботев.

Фокус: Проф. Жечев, кои са основните етапи в революционната дейност на Христо Ботев и кои са събитията, които бележат неговия път преди идването му в България и след като стъпва на българска земя?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев, както е известно за всички българи, е един от най-видните идеолози и ръководители на българското национално освободително движение през 19 век и по-точно на десетилетието, предхождащо Освобождението. Ботев е следовник на патриарха на Българската революция Георги Раковски, заедно работи с такива дейци като Любен Каравелов. След дейността на Левски и след създаването на вътрешната революционна организация и БРЦК в Букурещ, Ботев след емигрирането си в Румъния е един от най-дейните участници в Освободителното движение. Преди всичко той работи като най-близък съратник на Любен Каравелов в революционните вестници „Свобода” и „Независимост”, които подготвят почвата за революционното движение, водят най-широка пропагандна дейност. Ботев създава в Букурещ в-к „Будилник” и особено след спирането на в-к „Независимост” той започва издаването на в-к „Знаме”. Този вестник започва да излиза в началото на месец декември 1874 година и този вестник се превръща в най-ярката трибуна на българското освободително движение. През 1875 година започва т.нар. Източна криза и Българското освободително движение навлиза в нов етап на развитие. Създава се и новият български революционен комитет през август 1875 година, когато кръгът около Ботев след избухването на въстанието в Босна и Херцеговина смятат, че е настъпил сгодният момент за освободително въстание и в България. Тогава създават новия революционен комитет. Събранието на революционни дейци през август 1875 година иска да подготви и да проведе всеобщо въстание в Българско и това е записано в протокола на това събрание. Христо Ботев по това време пътува до Русия, за да набави оръжие и да доведе военни ръководители на въстанието, но поради недостатъчната подготовка, заради редица причини и недоразумения, опитът за въстание в България през 1875 година е неизвестен. През 1876 година се подготвя Априлското въстание. Христо Ботев не участва пряко в събранието на българските революционни дейци в Гюргево, но той следи събитията и участва през пролетта на 1876 година в подготовката и организирането на въстаническа чета, която да се притече на помощ на въстаниците в България. Това личи особено ясно – намеренията и действията – в едно знаменито негово писмо до Тодор Пеев. В това писмо Ботев казва: „Аз ще направя ръцете си на чукове, а главата си на бомба и ще изляза на борба със стихиите”, цитирам по памет, тук Ботев призовава за енергична работа в това отношение. Когато подготовката за въстанието навлиза в решителната си фаза и избухва самото въстание, малко преждевременно, Ботев създава своя последен нов революционен вестник, чийто първи брой излиза на 5 май 1876 година. Тук той приветства пламенно въстанието в България. Неговите изрази са: „Захваща се вече драмата на Балканския полуостров”. Говори, че българският бунт е навлязъл в решителната си фаза и нищо не може да го спре. В този вестник той заявява, че 7-милионния български народ иска едно от тези две неща - или свобода, или смърт. Ботев изразява своята и на своите съратници воля за решителна борба за освобождение на България. Неговата чета е един от най-ярките епизоди в епопеята от 1876 година и тя е заключителният акорд на тази епична битка, която се води за Освобождението на България. Тази чета, десантът на Радецки, отзвукът, който има сред европейските и балканските страни, създават най-широкият отзвук на въстаническата борба в България и поставят по-ребром въпроса за българското Освобождение. Четата на Ботев изиграва огромна пропагандна роля, поставя въпроса за политическото освобождение на България.
Фокус: Предполагал ли е Ботев, че няма да срещне подкрепа от българите, когато стъпи на Българска земя и че това, с което се заема ще е подложено на неуспех?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев е вярвал дълбоко в това, че въстанието ще доведе до Освобождението на България. Още в „Нова България” той е пропагандирал идеите за Освобождението за решителната борба, която започва българският народ. В писмото, което той дава на капитана на кораба „Радецки”, се казва много ясно: Ние българските четници отиваме да помогнем на въстаналите свои братя, които се борят за Освобождението на своето отечество. Също така на 17 май по Димитър Горов, един от българските патриоти, който придружава Ботев и другарите им до последното румънско пристанище – Бекет, където се качва последната група, изпраща телеграми до някои европейски вестници, в които също се заявява, че те завладяват парахода, за да отидат и да помогнат на своите поробени братя, които са въстанали, за да извоюват освобождението на своето поробено отечество. Това показва, че той е таял дълбока вяра в борбата за освобождение, в освободителното дело, което са започнали. Това, че четата не е била посрещната в някои случаи с този ентусиазъм, с който те са се надявали, не означава, че борбата, която водят и жертвите, които са дали, са отишли напразно. В стихотворението си „Моята молитва” Ботев казва: „В редовете на борбата/ да си найда и аз гроба” или „Който падне в бой за свобода, той не умира”. Тези неща говорят много ясно, че той вярва в освободителната борба и че жертвата, която прави, ще донесе Освобождението. Според мен, в неговото цялостно творчество има няколко основни момента - борба за правда и свобода, борба за истина. Още в „Дума на българските емигранти” Ботев поставя за мото думите: „Истината е свята, свободата е мила”, а навсякъде в останалото си творчество той говори за правда и за свобода. Те са главните жалони, които осмислят неговото творчество.
Фокус: Има ли неизвестни факти около делото и живота на Ботев? И има ли такива, които се превръщат в митове?
Проф. Николай Жечев: Изминали са повече от 130 години от гибелта на Ботев. За него е писано многократно, издавани са биографии и много книги, проучвано е неговото литературно творчество, но от него са останали твърде малко автентични материали. По една или друга причина от Ботевото документално наследство са останали твърде малко неща. Даже повечето от писмата му ние познаваме по публикациите, които Захари Стоянов прави в своята биография на Христо Ботев, която излиза през 1888 година. Те след това остават загубени в архива на Захари Стоянов и досега не са открити. От неговия живот има много бели полета и неизяснени моменти от биографично естество. За ученическите му години има много спомени, за революционната му дейност са издадени много спомени на негови съвременници, но все пак много малко е това, което е написано от неговата ръка. Например, неговото джобно тефтерче и някои от писмата са открити през 1940 година в архива на Тодор Пеев. Когато Ботев пътува на четата на кораба „Радецки” той предава по Димитър Горов джобното си тефтерче, някои писма и други документи, които са запазени от Тодор Пеев. Те са открити от Никола Данчов. Джобното тефтерче на Ботев е едно от малкото автентични негови документални реликви. Той го е ползвал от края на 1875 година до пътуването си с „Радецки”. В него има списъци на хора, които постъпват в четата, има други записки. Там е ценно това, че са запазени два куплета от черновата на стихотворението „Обесването на Васил Левски”, което по-късно излиза в „Нова България”, чието редактиране и издаване продължават съратниците на Ботев. Това е една от най-ценните реликви, които представят творческата поетическа лаборатория на Христо Ботев. Христо Ботев е издал например календар за 1876 година, заедно с портрета и със стихотворението за Васил Левски, но досега такъв екземпляр не е открит, не са открити много други негови писма и документи. Има още какво да се желае в това отношение.
Фокус: Доколко е вярно едно твърдение, че Ботев е първият социалист и доколко неговите разбирания са повлияни от тези идеи?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев е човек на своето време. Той се е учил и възпитавал в едно време, когато народите водят борба за своето освобождение, в цяла Европа се водят битки за социална справедливост. Той е имал много познания, самообразовал се е, обучавал се е в Одеската гимназия, изпитвал е влияние от велики мислители и революционери, на руски революционери и демократи. Ботев е бил в течение на напредничавите идеи на своето време. Цялата му публицистика бележи върхове в най-прогресивното на времето. Той е, така да се каже, на върха на развитието на българската обществена и политическа мисъл през 19 в. Предполага се, че се е запознавал и е чел произведения на Карл Маркс и на други големи умове на 19 в. В цялото си творчество той воюва срещу тиранията, срещу експлоатацията на хората. В редица от статиите си той подкрепя борбата за национално освобождение на народите, борбата на работниците срещу експлоатацията и потисничеството. Ботев се обявява срещу този аморален обществен строй, който допуска безмерно богати и безмерно бедни. Той воюва за истината навсякъде. В едно от първите си писма, където говори за критичното положение, в което е изпаднал, Ботев казва: „Аз пак си не губя дързостта и си не изменявам на честното слово”. Израства като една високонравствена личност, която в цялото си творчество и обществена дейност воюва за справедливост, за освобождение. Той говори за разумен и братски съюз между народите, който ще донесе щастието и освобождението сред народите. Той става един предтеча на много съвременни най-хуманистични идеи, на които се прокарва път. Много е важно да се вникне в неговата проза, в епистоларното наследство, където се откроява неговата човечност, доброта и това, което той иска за взаимоотношенията на хората.
Фокус: Кои са по-интересните факти около живота на оцелелите от Ботевата чета?
Проф. Николай Жечев: Почти половината от четниците загиват. Но останалите след смъртта на войводата във Врачанския Балкан се разделят на групи. Мнозина от тях загиват в сраженията. Например при битката при Рашов дол. След тази битка черепите на някои от четниците са носени от турските башибозуци. По-късно тези четници са погребани при село Скравена. Черепите на тези четници се съхраняват в костница, която е издигната преди няколко десетилетия при Скравена. Много от четниците загиват в различни битки. Други са арестувани и изправени пред съд в София и Русе. Много от четниците са осъдени на смърт, а след това са амнистирани. Някои са изпратени на заточения в Мала Азия и голяма част от тях се завръщат в България. Например Никола Обретенов, синът на баба Тонка, който е един от най-близките съратници на Ботев. Например Иваница Данчев. В четата участва и Кирил Ботев. След сражението при Милин камък Кирил Ботев и Ивица Данчев се заблуждават в гората и се откъсват от четата. Добират се до Лом, където са укрити от учителя Димитър Маринов. След това са арестувани и са изпратени в Русе, където се провежда голям процес срещу Ботевите четници. Защитник на четниците е адвокат Илия Цанов. Например, братът на Ботев оцелява и след връщането от заточение Кирил Ботев постъпва във Военно училище и стига до чин генерал. Почива чак 1944 година. Например Цанко Минков от Казанлъшко доживява до дълбоки старини, Никола Обретенов почива 1939 година, Стефанаки Савов също е сред оцелелите. Много от тях се събират, например, през 1901 година, където правят голямо честване на 25-годишнината от четата и от Априлското въстание. Много от четниците заемат длъжности в държавата- администрация, във войската.
Фокус: Като човек, който познава добре животът, делото и творчеството на Ботев, според вас, коя е най-силната фраза на Ботев? Когато се каже името Ботев, вие първо за какво се сещате?
Проф. Николай Жечев: Много са. Затова е гениално неговото творчество, защото е наситено с много сила, внушение. То е с много сентенции. Струва ми се, че най-внушителна е мисълта за дееца, който умира за правда и за свобода. Това е нещото, което най-много олицетворява неговата дейност и с това, с което той остава да живее в съзнанието на българите и не само, защото той е рожба на човечеството.

Росица ГЕОРГИЕВА www.focus-news.net

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.

През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.

През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.


На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.

ТОЙ НЕ УМИРА! БОТЕВИТЕ ТЪРЖЕСТВА В КОЗЛОДУЙ И ВРАЦА [юни,1936]

https://www.videoclip.bg/watch/1557477

Изключително интересни документални кадри! Особено интересно ми бе да чуя оригиналът на "Мила Родино!"

На днешния ден, 2 юни, отбелязваме с 2-минутни сирени в цялата страна 147 години от смъртта на Христо Ботев и неговата чета. Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола се събират негови четници и други граждани, за да отдадат почитта си. А на 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Днес този празник остава в националната ни традиция, защото щом споменем името Ботев, вълна от силни емоции и патриотизъм се надига в нашите сърца. Животът му, макар и кратък, е пълен със знакови събития и подвизи, а неговата поезия разкрива дълбоката му творческа същност.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 г. завършва калоферското училище и се записва във Втора одеска гимнзия в Русия като частен ученик. След като е изключен от там през 1867 г., се завръща в Калофер и започва да проповядва идеите за бунт срещу чорбаджии и турци. По-късно същата година окончателно напуска Калофер, а неговото първо стихотворение „Майце си“ е публикувано във вестник „Гайда", редактиран от П. Р. Славейков. Ботев се мести от град на град, дори известно време живее с Левски. През май 1876 г. новината за подготовката на Априлското възстание стига и до неговите уши и той започва дейност за организиране на чета, като дори става неин войвода. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево и се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“. На 17 май слизат на българския бряг и влизат в тежък бой с голяма група черкези, а на 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил) куршум пронизва Ботев и той умира на място.


Нека си припомним някои от най-вълнуващите цитати на този велик български революционер, който ни кара да изпитваме безмерно чувство на патриотична гордост и преклонение пред силата на духа и вярата в човешкия идеал за свобода.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

„Но... стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...“

„Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва.“

„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!“

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

„Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе.“ (б.а. за жена му Венета)

„Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!“ - „Хаджи Димитър“


из "Майце си"

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
...
 
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.


https://woman.bg/novini/chestvame-147-godini-ot-geroichniya-podvig-na-hristo-botev.51181.html#

Тържествена заря-проверка в чест на загиналите герои за свободата на България - 01.06.2026