Български Националистически Форумъ

Солта е злато! Знакът за равенство между тях е поставен в късно време за да подчертае значението на солта за съществуването на човека. Без минималното нужно на организма му количество готварска сол човекът не би могъл да функционира. Но солта е и първото платежно средство! А златото и медта са първите добивани и обработвани метали, но те, и особено златото, са били само символи на престиж и статус, затова са маркирали хора от върха на социалната йерархия. Солта и златото са маркери съответно на реалната и престижната икономика на праисторическото общество през V хилядолетие пр. Хр.
Златото и солта си дават среща преди около 6600 години в най-стария солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Тук мащабното производство и търговия на сол са довели до изграждането на сложна, добре организирана структура на обществото, начело на което стои елит, ръководещ и отговарящ за правилното му функциониране. Представители на тази група са имали правото да притежават най-ценния знак на социална значимост – предмети от злато, с които да бележат мястото си в обществото.
Засега откритите златни предмети в Провадия-Солницата са три. Изработени са от самородно злато 23,9 карата и са оформени чрез отливане, коване и изтегляне. Първият предмет е пандантив с полусферична главичка и издължен прегънат на две щифт с правоъгълно сечение. Теглото му е 1,89 гр. Открит е в рамките на къснохалколитния некропол, попаднал там като атрибут на поменален обред. Вторият златен предмет представлява апликация, която е силно деформирана. Има неправилна кръгла форма и конвексно сечение, с една двойка дупка в периферията. Теглото ѝ е 0,66 гр. Този къснохалколитен предмет е открит в културния пласт до втората каменна отбранителна стена. Третият къснохалколитен златен предмет е обеца (халка). Има отворено кръжило със слабо изтънени краища. Изработена е от тел с неправилно кръгло напречно сечение. Тегло ѝ е 1,18 гр. Открита е в струпване от материали върху останките от втората каменна отбранителна стена.
Макар и малки, тези златни артефакти са изработени от вероятно най-рядката суровина, добивана от човека на Източните Балкани. Това свидетелства за търговски връзки далеч надхвърлящи региона. Блясъкът на тези три предмета осветява някогашното величие на Солницата. Откриването им, както и намиращият се в близост изключително богат на златни предмети къснохалколитен Варненски некропол дават не само надежда, но и сериозно основание да се смята, че тук ще бъдат открити и други златни находки.

Фейсбук-страница Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата

СОЛЕНИТЕ ПАРИ - филм на Иван Кулеков

Солницата в Провадия - най-старата в Европа

Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата

През последните няколко археологически сезона проучихме нов вид съоръжение за производство на сол, а именно чрез използване на слънчевата топлина, експлоатирано в края на късния халколит. На дъното на една от съставните му структури, условно наречена „басейн“, след приключване на използването му е бил изкопан гроб с четиристранна форма, в който са положени седем трупа.
Въпреки че проучването му на терен приключи предходния сезон, резултатите от направените допълнителни изледвания на скелетните останки, древната растителност и откритите в гроба предмети отново възбудиха любопитството ни и предизвикаха множество дискусии относно начина, по който са били умъртвени положените в гроба индивиди.
Трима от починалите са положени в позиция хокер надясно или наляво; други трима са по корем със силно свити в колената крака, притиснати към гърдите, а единият е в „седяща“ позиция, с колене свити към гърдите и крака, стъпили на дъното на ямата. Индивидът положен последен е по гръб, като главата, тялото и краката му са преплетени със скелетните останки от останалите. Върху черепа, а на някои и върху таза, са били хвърлени едри камъни.

В гроба е намерена медна брадва с втулка за дръжка, в която са запазени останките от дървото и голямо рогово острие с дупка за дръжка. Възможно е точно тези две оръдия да са причинили смъртта на някои от индивидите.
Още при разкриването на скелетните останки установихме, че най-жестоко е убит първият положен индивид – мъж на около 20 години. Той е „залепен“ плътно до източната стена на ямата в позиция хокер надясно. В долната част на гръбначния стълб два съседни прешлена носят следи от удар с кръгло острие, вероятно медно. Това е било и смъртоносното нараняване. Пронизало е жизненоважни органи и гръбначния стълб. В задната лява тилна част на черепа му е пробита дупка с диаметър 6 мм, но не е сигурно дали е от последните моменти от живота му. Дясната страна на главата носи следи от много силен удар, вероятно с голям камък. Пред гърдите на убития е положено рогово оръдие. За останалите шест индивида няма преки доказателства за начина по който са загинали.
Теренните ни наблюдения бяха потвърдени и от антропологичния анализ на костните останки. В допълнение се оказа, че всички положени индивиди са юноши или млади възрастни, между 12 и 18 години. Най-възрастният е жена, 25 – 35 годишна. Любопитни са резултатите за здравословното състояние на индивидите – пет са страдали от анемия в детството, двама от кариеси, които са се развили до зъбен абцес; трима са с изтъркване по предните зъби отзад; един е претърпял фрактура на крака, а друг има такава на една от костите на ходилото.

Интерес предизвикват и резултатите от взетите от гроба проби за поленов анализ. Открио е високо количество полен от калина (Viburnum cf. lantana) - общо 34 зърна. Тази висока концентрация от полен на растение, което има сравнително ниска продукция (поради опрашване чрез насекоми) и едри атрактивни цветове, най-вероятно се дължи на факта, че цветовете са поставени преднамерено в гроба. Периодът на цъфтеж на калината – между април и юни, дава и насока през кой период от годината е извършено погребването.
Причината за едновременната смърт на тези седем млади мъже и жени явно е свързана с вътрешни за селището конфликти, породени от конфронтиране за последните възможности за получаване на готварска сол.

Рядко обредно огнище и други интересни находки разкриха археолозите в Солницата през тази година

Загадките на древната „Провадия-Солницата”

Ще потърсим отговор на въпроса, каква е била древната цивилизация или култура успяла да изгради едно от чудеса на нашите земи, най-старият праисторически градски център в Европа - Солницата в Провадия. Разказът е на археолога акад. Васил Николов

Уникален костен скиптър, принадлежал на скитски военачалник от 5 век пр.Хр., е открит при разкопките, ръководени от проф.Васил Николов в Солницата в Провадия.

Скиптърът е открит в гроб с част от скелет на скитския воин, има и железен нож в лошо състояние, ребра от кон, малко кученце и една костенурка.


Професор Николов уточни ,че още 4-5 скитски гроба има открити в Североизточна България, но подобен скиптър се открива за първи път.


Предната част на 39-сантиметровия скиптър е орнитоморфна и представлява глава на орел ,а другата част е антропоморфна, което е най-интересно за изследователите.

Скиптърът ще бъде изследван в лаборатория, след което ще се съхранява в музея в Провадия.

https://bnr.bg/varna/post/101885016/unikalen-kosten-skiptar-e-otkrit-pri-razkopkite-v-solnicata-v-provadia

"Провадия-солницата", най-ранният солодобивен и градски център в Европа, ще бъде представен с постерна изложба в Европейския парламент в Брюксел, съобщават от БАН. Домакин на събитието е българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев. Експозицията се организира в партньорство с археологическия екип под ръководството на акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките (БАН), и Историческия музей в Провадия.

Изложбата “Провадия-солницата - най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600 – 4350 г. преди Христа)'', ще бъде открита официално на 24 октомври в зала “Йехуди Менухин“ на Европарламента.

Забележителното културно-историческо наследство на България и Европа ще бъде представено лично от председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, от акад. Васил Николов и от целия археологически екип, който под неговото ръководство, от 2005 г. насам извършва теренните проучвания на "Провадия-солницата". На откриването ще присъстват още зам.-директорът на Националния археологически институт и музей при БАН доц. д-р Стефан Александров, както и директорът на Историческия музей в Провадия Николай Христов.

Експозицията включва 25 постера със снимков материал и любопитна информация за научните открития и уникалните находки на археологическия обект, който се намира в района на Провадия. Посетителите ще се запознаят с технологията за добив на сол - стратегическата суровина, която превръща солницата в първия “монетен двор” и в най-древния градски център на Европа. Изложбата ще покаже праисторическото селище, защитавано от първите каменни крепости в Европа - изключително постижение на военната теория и строителното изкуство, както и впечатляващи свидетелства за търговските връзки и социалната йерархия, в региона на долното течение на Провадийска река и Варненските езера, от 5600 до 4350 г. преди Христа, съобщават още от БАН.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/544682-praistoricheskiyat-kompleks-provadiya-solnitsata-shte-bade-predstaven-v-evrope

Сиянието на първата европейска цивилизация по нашите земи


2. акад. Васил Николов

Откриха керамични женски фигури на няколко хилядолетия

Керамични женски фигури откриха археолозите сред останките на две съседни опожарени къснохалколитни постройки в комплекс "Солницата-Провадия". Отнасят се към последните етапи на обитаване на най-стария солодобивен и градски център - около 4400 – 4350 години преди Христа. Фигурките са изработени по сходен начин и носят много общи иконографски белези, но имат и някои индивидуални черти.


Двете изобразяват изправена женска фигура със слабо издут корем, с изпънати встрани ръце. Ханшът е изразително разширен. Чрез врязани линии са разделени краката и е оформен половият триъгълник, но хиперболизиран. Врязана линия-колан преминава през горната част на ханша.

Третата фигура е изправена, стояща на пръсти, със слабо присвити колене. Ръцете са разперени встрани, в края имат едва забележимо изтеглена част, като тази на лявата ръка сочи нагоре, а на дясната надолу. Фигурата има едва загатнат корем и гърди, ханшът е прибран, краката са разделени с врязана линия, коленете са добре оформени. Половият триъгълник е хиперболизиран.

Интерпретацията на тези керамични фигури най-често ги свързва с обреди за дъжд и плодородие. Особен израз на тази „молитва“ е позицията на ръцете на третата фигурка - едната символично сочеща нагоре, към небето, а другата надолу към земята.

https://www.sinoptik.bg//news/drevni-nahodki-udiviha-arheolozite-v-provadiia-10865

През тази година в праисторическия солодобивен център „Провадия – Солницата“ е разкрита яма, пълна с обредни предмети, съобщи днес ръководителят на разкопките академик Васил Николов.

Откритието е от къснохалколитната епоха. По думите на Николов ямата вероятно е направена съвсем в края на живота на селището – около 4 350 години преди Христа. Тя все още не е проучена изцяло, но е видно, че в нея хората са депонирали важни обредни предмети, сред които напълно запазен изящен зооморфен керамичен съд с много богата украса. Направен е като бик, лежащ на лявата си страна, с изправена нагоре шия. Такъв тип съдове има открити само няколко на територията на страната, но този е с най-доброто моделиране, което съм виждал, обясни Николов. Той уточни, че проучванията на ямата ще продължат в дълбочина, а мнението му за съда под формата на бик бе, че най-вероятно е пълнен с течност, тъй като това животно е символ на мъжкото начало и плодородието. Николов каза още, че това е първата подобна яма от тези времена, разкрита в Солницата.


На уникална находка се натъкнаха археолози край Провадия. Обектът е намерен в Солницата през уикенда само няколко минути преди края на работния ден.

"Попаднахме на необичайна находка в къснохалколитната къща, обозначена като 19: предмет със зооморфни черти (на възраст около 6400 години). Има кухо тяло, поставено върху четири крака. В горната част има малък кръгъл отвор. Тялото е покрито с украса от тъмни и светли полета, разграничени с врязани (инкрустирани) линии; тъмните полета са покрити с червена боя и са излъскани.

Върху предната горна част на зооморфния съд е имало три израстъка, които са отчупени. Поради това остава загадка какво са изобразявали липсващите части – зооморфна глава в средата и два израстъка отстрани, три глави с приоритет на средната или нещо, което би ни изненадало още повече.", разказват археолози.

Ръководителят на разкопките съобщи още, че са приключили изследванията на костите на скитския войн, чийто гроб бе открит през миналата година, а в него бе намерен и уникален скиптър. Резултатите от проучването показват, че мъжът е бил на около 25 години, много силен и има леки изкривявания на костите, които доказват, че е бил воин конник.

През тази година продължават проучванията на къщи, изгорели през късния халколит, както и на запазената част от дома на тракийския владетел, построен 100-200 години преди началото на новата ера. За тракийското наследство Николов посочи, че са разкрити останки от две постройки, които вероятно са били разрушени през късната римска епоха - 3-4-и век. Едната сграда е била правоъгълна, другата - Г-образна. Виждат се вътрешните стени, които са оформяли помещенията. Целият комплекс е бил обърнат на изток-югоизток. Могилата над него е била натрупвана дълги години, което доказва, че владетелят и потомците му са били много богати хора, поясни Николов. Той каза още, че когато за пръв път преди 20 години е застанал пред могилата, тя е била с височина над 20 метра. „Нито прилича на селищна могила, нито на надгробна. Оказа се, че е и двете“, посочи Николов. И подчерта, че е редно да имаме държавна политика, за да популяризираме факта, че ранните крепостни стени на селището край днешна Провадия са правени много преди египетските пирамиди. Ако първата пирамида е от 2 600 години преди Христа, първата каменна стена тук е с две хилядолетия по-стара, посочи ръководителят на разкопките.

Археолозите продължават и проучванията на производствения център за сол на древните жители на района. Тази година са разкрити огромни като размер съоръжения, вероятно строени около 5 200 години пр. Хр. Освен че са били много богати, тези хора са били и изключително иновативни и интелигентни, обясни Николов. И допълни, че още не не е ясно как точно древните са издигали къщите на по два и три етажа. В селището не е открита едноетажна къща, каза Николов. По думите му обикновено на първия етаж местните са складирали солта си, а на втория са живеели. В момента археолозите проучват няколко такива постройки, в които са разкрити и внушителни пещи, които са ползвали за готвене и да отопление.

В рамките на проучванията през тази година учените са се натъкнали и на много керамични артефакти, както и на различни фигури, някои от които от кост. В комплекса са намерени и различни разфасовки, които изясняват как древните са правели солта на кюлчета или са ползвали различни по обем съдове, за да търгуват с нея.

Праисторическият солодобивен център „Провадия – Солницата“ е просъществувал от около 5600 до 4350 година пр. Хр. В това селище се е развивало най-ранното специализирано производство на сол в Европа, а направената от древните каменна крепост е една от първите на Стария континент. На практика праисторическият център е бил първият европейски „монетен двор“, защото преди 7 хиляди години солта е била най-ценната стока.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/745047-arheolozi-prouchvat-v-solnitsata-kray-provadiya-yama-s-obredni-predmeti-otpredi-

https://www.varna24.bg/novini/interesno/Unikalna-nahodka-na-6400-godini-nameriha-arheolozi-krai-Varna-2267791

Разкопките там са ярък пример как археологическите открития могат да променят нашето разбиране за историята и да ни кажат много за това как са живели хората през VII-IV хилядолетие пр. Хр.

Праисторията не е най-атрактивната древна епоха за широката публика. В нея няма много злато, нито сложни произведения на изкуството, нито препратки към така популярния античен свят (древногръцката и римската цивилизация). За науката обаче точно в тази сфера България има уникалното предимство."В тукашните земи е големият взрив на праисторията. От тук в ранния неолит започва първата европейска цивилизация. В останалата част на Европа всичко се случва по-късно", обяснява академик Васил Николов, археолог и доайен на българската праистория. Под "тукашните земи" има предвид основно района на Източните и Централните Балкани и Северна Гърция.

Звездата на праисторическата сцена по тези земи е Солницата край Провадия - конусовидна могила с височина 22 м и ширина в основата 150 м. В нея и край нея се намира първият и най-голям солодобивен център в тази част на Европа - "първият монетен двор" по европейските земи. Това е първият известен градски център на европейска територия. И в него са първите каменни крепости в Европа. Всичко, разкрито за 20-те години, откакто акад. Васил Николов прави разкопки на могилата, показва, че за човека от края на VII до IV хилядолетие (70-40 века) преди Христос е невярно да се говори като за първобитен. По-точно е да бъде наричан праисторически.


Колко е важна солта

Праисторическите хора, обитавали Солницата в Провадия през петото хилядолетие преди Христос, са били и много богати за времето си. Те са владеели най-голямото находище на каменна сол в Източните и Централните Балкани, единственото от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Били са естествени монополисти.

"Съвременният човек трудно разбира колко е важна готварската сол в древността и защо за нея са водени войни. Днес тя е общодостъпна и непрекъснато ни говорят колко е вредна. Но без натриевия хлорид осмотичните процеси в тялото няма как да протичат и животът на човека и животните е невъзможен. По днешните норми са необходими 2 г натриев хлорид на 10 кг тегло. А за римските войници дневната норма е била 19 г сол - толкова е тежала и златната монета солид", обяснява акад. Николов.

Древните хора започнали да осъзнават значението на солта, след като култивирали растенията и "одомашнили" добитъка (преди 14-12 хил. години). Преди това са си я набавяли от месото на ловните диви животни, а те от солени извори и от растения, съдържащи сол. После обаче върху човека паднало задължението да осигурява сол за себе си и за домашните животни. Това накарало древните земеделци, заселили днешна Южна България през VI хил. пр. Хр., да преминат Стара планина и да открият солените извори при Провадия. Станало е три-четири столетия след като заселили региона и населението, а оттам и потребността от сол нараснала. Като доказателство за миграцията акад. Николов разказва как още в началото на сондажите на могилата откриват керамични съдове, напълно идентични с тези от Южна България, за които е и голямата му докторска дисертация. Наред с тях имало и по-особени паници, за които после разбрали, че са съдове за изпаряване на сол. "Онези хора са отишли и са започнали да произвеждат сол, като са измислили технологията", казва той.


Как Васил Николов попада в Провадия

Докато бил на разкопки в Нова хута до Краков през 1975 г., Васил Николов, тогава студент третокурсник, попаднал на полска книга за древното солодобиване в Европа. Тогава разбрал, че това е важна и интересна проблематика, за която в българската наука за древността изобщо не ставало дума. След като се върнал в България, отишъл до Провадия като единственото място в страната, където се произвеждала сол. Видял огромна обрасла купчина, която не приличала нито на селищна, нито на надгробна могила, и си казал, че ако стане археолог, ще иска да я проучва.

След много години, вече като директор на Археологическия институт с музей на БАН (2003-2007), отговорил в интервю, че детската му мечта е да проучи дали край Провадия има производство на сол в праисторията. Месец по-късно в кабинета му дошъл тогавашният кмет на града Марин Георгиев, който казал че иска да изпълни тази мечта. И упорствал, докато през есента на 2005 г. не завел археолога и малкия му екип на Солницата, където бил осигурил и работници за разкопките.

През следващите 20 последователни археологически сезона постепенно се изяснило, че става дума за "невероятно интересен паметник от късната праистория". Отдолу лежи селищна могила с височина 9 м, натрупвана между 5600 г до 4350 г. пр. Хр. и после изоставена. Над нея има 13-метрова надгробна могила, натрупвана от края на I век пр. Хр. до IV век от новата ера. За археолозите интересна била най-вече праисторията и затова разкопките започнали от периферията. Проучвалия я, защото само там можели директно да работят в пластовете на селищната могила от периода, върху който бил фокусът им. В началото попаднали на праисторически каменни отбранителни системи и постепенно разкрили части от селище, два некропола, ямно светилище и най-впечатляващото - център за производство на сол.


Мировското солно находище
Край Провадия праисторическите хора добивали готварска сол, като са изпарявали водата от солените извори наоколо. Не са копаели, нито са имали рудници и мини.

Солното находище край Провадия е сондирано на дълбочина 4 км и се знае, че е огромен пресечен конус с основа около 15 км. Нагоре се свива до размери 450 м на 850 м. Върху конуса се появило рядко явление - т.нар. солно огледало. То е на дълбочина между 13 и 19 м и представлява басейн с около метър гъст воден разтвор на сол. От налягането разсолът избива на земната повърхност и така се появяват солените извори, чиято вода изваряват праисторическите хора, обяснява акад. Николов.

Археолозите открили мястото на голям извор - вече пресъхнал, до който е бил и древният производствен център. Пресъхнали са и другите извори, най-вече заради безпросветни човешки действия, които унищожили солното огледало при опити да се направи солна мина в края на 40-те години на миналия век.

В района на Провадия през 1924 г. е построена фабрика за добив на стол, която влиза в експлоатация през 1926 г. Заради работниците в нея в близост възниква село Мирово, чието име носи находището. Районът обаче е сеизмичен, солта усилва ефекта от трусовете и къщите на хората в Мирово непрекъснато се напуквали. С постановление на МС от 1974 г. жителите са преселени в нов квартал на Провадия. През 1984 г. фабриката е затворена като неефективна. Наблизо е построена нова с японско оборудване. Тя така и не заработва и след 1989 г. е разграбена.


Праисторическата технология

Праисторическо производство на готварска сол край Провадия се разраствало, а технологиите се усъвършенствали. В началото къснонеолитните хора произвеждали солта в къщите си. Това ставало на приземния етаж в огромни куполни пещи, загрявани с дърва. В тях нареждали съдовете, пълни със солена вода от изворите, и тя се изпарявала. Според изчисления за конкретна пещ можело с едно зареждане да се получат 25-26 кг суха сол, предназначена за пазара. "Тези хора са се преселили на север не за да произвеждат сол за себе си, защото солената вода би им свършила същата работа, а за да я изпращат и продават на юг от Стара планина. Така възникват пътищата за търговия на далечни разстояния като Айтоския проход", казва акад. Васил Николов.

Около 5200 г. преди Хр. производството е изнесено от къщите и около един от изворите постепенно възниква производственият център. В началото праисторическите хора изкопавали плитки съоръжения с успоредни канали, разделени от малки стени. На дъното подреждали дърва, а отгоре поставяли паниците, пълни с разсол, които имали специални палчета за странично окачване върху стените. Предимството на каналите пред пещите било, че в тях можело да се добавят дърва. Започнало се с по два успоредни канала, дълги по 7-8 м, и по-късно се преминало към овални вкопани съоръжения също с улеи, но дълги по 3-3.50 м, явно за по-лесно обслужване. С тази технология през втората половина на късния неолит (5200 - 4900 пр. Хр.) добивът на сол от едно зареждане достигнал 150 - 200 кг.

През ранния халколит (4900 - 4700 пр. Хр.) солопроизводителите започнали да изкопават ями и да изпаряват солта в обърнато конични съдове, между които палели огън. През средния и първата половина на късния халколит (4700 - 4450 г. пр. Хр.) производствените ями стават по-големи и достигат дълбочина 1.60 -1.80 м, което прави огъня бавен. Съдовете са високи до 70 см и допълнително обмазани с глина, за да поемат повече топлина. В последния период на производствения център там вадели по 5 т сол от едно зареждане. "Произвеждали са пари, това е бил монетният двор на Европа", казва акад. Николов.

Получавали влажна сол, която изпичали на солни кюлчета, годни за пренасяне, защото реализацията на богатството е ставала чрез търговията на дълги разстояния, смята Васил Николов. При разкопките са намерили малки калъпи - плътни цилиндрични предмети с вдълбан отгоре конус, в който натъпквали сол и изпичали. Това според хипотезата му са най-малките пари. Откриват и по-големи съдове за кюлчета, най-големият от които е за около 3 кг сол.

Търговските пътища

За търговските пътища засега може само да се спекулира. Според акад. Николов солта е била изпращана и продавана на юг през днешния Айтоски проход. Другият път е бил по Провадийска река, която е била плавателна до XIX век, и такава е стигала до Варненските езера. Оттам по море предполагаемият маршрут продължава до Мала Азия, в чиято северозападна част солни находища няма. "Богатствата на Варненския некропол (най-богатият в Европа на петото хилядолетие, в който е открито и най-старото обработено злато в света) се дължат на солта от Провадия. А край Варненските езера вероятно е била "администрацията" - високата прослойка на т.нар. комплексно общество, в което няма онаследяване и богатството отива с покойника в земята. Комплексното общество се ражда именно тук и както отбелязаха немски колеги, по долното течение на Провадийска река и Варненските езера се заражда и обществената йерархия", казва акад. Николов.


Едно много размирно място

Това, че мнозина са искали да превземат праисторическия "монетен двор", се потвърждава от уникалната му отбранителна система. Първоначално, обяснява акад. Николов, селището се е развивало, без да има защитни стени. През ранния халколит (4900 - 4700 пр. Хр.) обаче някаква опасност кара жителите му да се преселят на плато на 2.5 км нагоре по реката. Там за пръв път се появява каменно отбранително съоръжение, но то все още не е затворена крепост. После хората пак се връщат до изворите на мястото на неолитното селище и веднага ограждат новото си обиталище. Правят каменна стена с дебелина 2.20 м и височина поне 4 м, а главният вход е с ширина 2.40 м. Когато едно земетресение я събаря, те строят втора стена със същите камъни. Тя е по-тясна - 1.40 м, и има порти на същите места.

Когато открили двете среднохалколитни стени - с непознати мащаби за праисторията, акад. Николов се учудил и се зарадвал. Но всъщност малко преди това бил преживял шока от откриването на първата къснохалколитна отбранителна стена, на която попаднал в един от сондажите - запазена на височина 2.60 м и измазана с жълта глина. По признанието му при вида й се просълзил, защото подобно нещо не очаквал. При следващите проучвания бил разчистен участък от същата стена с ширина 4.30 м, което предполага височина 7-8 м. След около 150 години и тя била разрушена, вероятно от земетресение, а селището изгоряло в пожар. Най-късната - четвърта стена, е широка само 1.40 м. Но тя увенчава склоновете на селищната могила, тогава висока около 7 м, които били "облечени в каменен кожух".

Радиалните стени

Уникалното в отбранителната система на Солницата са близо 50-те радиални структури върху каменния кожух. Те са разположени на гъсто и между тях се образуват улеи, в които може да влезе един, максимум двама души. Веднъж попаднали натясно, те ставали удобна мишена за бранителите на крепостта. В участък от около 50 м например археолозите са открили над 700 костни върхове от стрели, както и фрагменти от човешки черепи и кости. Акад. Николов определя тази отбранителна система като уникална. Подобни радиални структури в праисторията не са откривани никъде. Зад отбранителната стена бил изкопан дълбок кладенец за сладка вода - за ползване в случай на обсада, защото обичайно ползваният бил на 120 м навън.

Укрепеното селище побирало максимум 400 - 450 души. Явно за да се съберат повече хора зад стените, са строени двуетажни, но и триетажни къщи, неизвестни преди това в праисторията на Балканите. Построени са от дървени стълбове, преплетени с плет и двустранно измазани с глина. Покривите им са двускатни. "Няма как малкото на брой хора в Солницата да успяват да свършат всичко - да произвеждат сол, да търгуват надалече, да строят масивни крепости и къщи, да се отбраняват и пр.", казва акад. Николов. Затова и предположението му е, че обитателите на Солницата са наемали хора от съседните села, на които са плащали в сол. Появил се е наемният труд.


В средата на V хилядолетие пр. Хр. климатът започва да се засушава, а изворите пускат по-малко солена вода. Проучените обредни ями показват, че праисторическите соловари започват да търсят покровителството на непознати дотогава защитни сили, но и това не помогнало. Преместили производството при един солен извор до селището, изкопали на мястото му 4-метров кладенец, за да вадят солена вода, и канали, в които разсолът да се сгъстява. После го изливали в басейн, измазан със зеленикава хидрофобна глина, за да се изпари на слънцето. Заради намалелите ресурси започват междуособици. Археолозите откриват два масови гроба на жестоко убити хора - в единия 7 души (на дъното на басейна), а в другия - 6, от които две деца. Мрачният период продължил стотина години и после дошъл краят на живота в селището - според датировките около 4350 г. пр. Хр. Първата европейска цивилизация, за която Провадия - Солницата, е най-представителната илюстрация, отишла в историята.


И нещо за публиката

Солницата сега е достъпна за посетителите, като отваря с пролетните празници и работи за групи до края на октомври. В деня на отворените врати, който традиционно е на 22 септември, вече три поредни години се събират около 1800 души, а на година минават около 10 хил. души. Обектът е социализиран с дървени мостове, парапети, стълбички, културният пласт е укрепен с дървени щитове, каменните структури са реставрирани в голяма степен. Назначен е екскурзовод. Има идеи за още много неща, но и досегашната социализация е правена с пари, заделяни от тези за разкопки.


Община Провадия, чието население в годините се стопява, няма възможност да помага. Васил Николов от години пледира да направят там музей на солта, защото вярва, че това ще помогне и за съживяването на града. Вече има отредено място с решение на общинския съвет, но нищо повече. "Просто България няма стратегия за археологическото наследство", казва акад. Николов, който малко по-рано се е завърнал от Първия световен конгрес по неолит в Шанлъурфа, Турция. Участвали са 1000 учени от цял свят. Градът е на 15 км от Гьобекли тепе (12 хил. г. пр. Хр.) и близо до изгряващата археологическа звезда Карахан тепе - два обекта, в които турската държава налива милиони, които знае, че ще се възвърнат многократно от туризъм.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2024/12/23/4718257_solnicata_-_provadiia_e_nai-dobroto_ot_purvata/

Уникалният артефакт, който няма аналози, е намерен в основите на къснохалколитна къща

Мистериозна керамична фигура, датирана на възраст от около 6500 години, беше открита от археолози при разкопки на солницата в Провадия. Уникалният артефакт, който няма аналози, е намерен в основите на къснохалколитна къща и се предполага, че е служил като дух-охранител на древното жилище.

На територията на най-стария солодобивен и градски център в Европа – Провадия-Солницата, екип от археолози се натъкна на поредната загадъчна находка от миналото. Съвсем наскоро, по време на разкопки, учените откриват мистериозна керамична фигура с дължина едва 15 сантиметра.

Артефактът е открит в подовото ниво на къснохалколитна къща. Според ръководителя на разкопките, акад. Васил Николов, това е „овален предмет, много е странен, имам чувството, че е с две уши, две очи и е сърдит“.

Находката е определена от археолога Михаела Димова като „особен керамичен антропоморфен предмет“, какъвто не е виждала досега. Според акад. Николов, образът е на около 6500-6600 години. Учените са озадачени от предназначението му, тъй като няма открити аналози. Миналата година в същата къща, но на пода, е намерен подобен предмет, който обаче е бил изпечен от пожара, унищожил сградата. Новата фигура е открита поставена в основите, което кара археолозите да смятат, че най-вероятно става дума за строителна жертва.

„Аз си мисля, че той изобразява дух-охранител“, предполага акад. Николов. Той обяснява, че в религиозно-митологичната система на древните, освен богинята-майка и нейния съпруг бога-бик, е имало и множество духове. „Всяка къща е имала в представите на древните дух-хранител и според мен именно този образ е поставен в основата, именно да пази къщата и нейните обитатели“, допълва той.

Въпреки тази хипотеза, предназначението на предмета остава загадка. Междувременно разкопките на обекта продължават, като археолозите са убедени, че ще открият още необикновени артефакти от праисторията. „Винаги има находки. Все по-интересни и все по-интересни излизат“, споделя Михаела Димова.

https://nova.bg/

На строителни загадки и жертвоприношения за духовете са се натъкнали в Солницата край Провадия

На строителни загадки и странни жертви за домашните духове са се натъкнали през тази година археолозите, които работят в праисторическия комплекс Солницата край Провадия. За откритията през лятото БТА разговаря с ръководителя на разкопките акад. Васил Николов.

През тази година археолозите са започнали по-активно да работят върху надгробната могила, натрупана върху праисторическото селище. Тя е от началото на римската епоха и е огромна - насипът е висок 13 метра, а основата й е около 80 метра, посочи акад. Николов. Според него става дума за няколко могили, които с времето са обединени в една. Не сме стигнали до гробни комплекси, уточни археологът.

По думите му през този сезон екипът на практика е положил усилия да подготви работата си за следващата година, когато ще проучва и двете постройки на тракийски аристократ, разкрити в северозападната част на могилата. Те са били частично унищожени през Късната античност и би било добре да бъдат не само проучени, а консервирани и поне донякъде реставрирани, посочи акад. Николов. Според археолозите тракийският аристократ се е заселил върху праисторическото селище, като в южната част са разкрити светилище с обредни ями. След смъртта му, а може би и кончината на наследниците му, е образуван този огромен насип, посочи археологът.

Масивните постройки, открити при разкопките, са били с каменни основи и стени от кирпич. Според Васил Николов са от края на първи век преди Христа или от първи век от нашата ера, но по-скоро са от преди раждането на Спасителя. Постройките са били луксозни, масивни, със светло измазване от вътрешната страна. Акад. Николов уточни, че планът е през следващата година екипът да навлезе в могилата, както и да проучи подробно разкритите останки от двете къщи. За собственика им археологът посочи, че със сигурност е бил пак свързан със солното производство. Бил е много богат човек, а доказателство за това са намерените фрагменти от гръцка керамика, която е била много скъпа за времето си. Освен това и разкритите обредни ями са с богати жертвени дарове.

Все пак праисторията остава основна цел на екипа на акад. Николов. През тази година той е работил в южната страна на древната селищна могила, където има останки от къщи, основно двуетажни. Проучвана е квадратна постройка с много дълбоки траншеи, вероятно сред последните в селището от самия край на халколита, когато са започнали климатичните промени и мястото е било напуснато. По думите на Николов странното в къщата е, че е с много дълбоки основи. Виждат се дупките от дървените стълбове, които са носели конструкцията. Подобно на другите сгради и тя е била вероятно двуетажна, такива траншеи обаче намираме за първи път, каза археологът.

И през тази година при проучванията на постройките са намерени доста находки. Открихме много красиви керамика, реставрирахме част от нея, посочи акад. Николов. Тъй като основното занимание на древните е било солното производство, те са били богати хора и са обичали живота, били са естети, с богата материална култура. Археологът е категоричен, че част от керамиката е правена в района. Той смята, че жителите на комплекса едва ли са имали достатъчно време да се занимават с изработване на съдове, а по-скоро са ги поръчвали на занаятчии от населените места в околността. Обитателите на праисторическия комплекс – предполага се около 400 души заедно с децата, са имали достатъчно грижи с производството на сол, поддържането на отбранителните съоръжения, с отбраната на селището. На практика праисторическото селище оборва теорията, че наемният труд се е появил по времето на капитализма, с усмивка каза акад. Николов. Според него древните производители на сол са разчитали на работна ръка от околните села. Разбира се, плащали са им със сол.

Разкопките през отминалия сезон отново са потвърдили, че укрепеното праисторическо селище е било периодично нападано. Археолозите са намерили много върхове на стрели, които доказват, че е имало достатъчно апетити към печелившия бизнес. Няма доказателства селището да е било превземано. Ясно е, че в него е имало вътрешно диференциране на родове, със сигурност поне два, посочи Николов. По думите му това е видно и в съоръженията за добив на сол. Всеки род е имал своя част и вероятно си е продавал стоката. Археологът коментира, че разкритията за праисторията оборват още една теория – кога човекът е получил усещане за собственост. Личната собственост – не частната, се появява по това време, е мнението на акад. Васил Николов.

При проучванията на къснохалколитните къщи – средата на 5-о хилядолетие преди Христа, през тази година археолозите са се натъкнали и на уникални строителни жертви. Тогава хората са били свързани с природата, а когато са се заселвали някъде, мястото първо е било ограждано, изоравал се е един вид магически кръг. Археологът уточни, че при градеж на къща бъдещите й обитатели са искали да бъдат в съгласие с домашния дух - охранител на мястото. По тази причина, за да го умилостивят, са му принасяли жертва. Вярвали са, че така той ще ги приеме и ще охранява дома и семейството. Жертвите не са били човешки, а предметни, храна, животни.

За пръв път тази година археолозите са открили къща с няколко строителни жертви. Какво е наложило това, не е ясно, явно казусът е бил сложен, посочи акад. Николов. По думите му едната жертва е череп – вероятно на елен и един рог, положени са още керамични съдове и една кремъчна брадва. На друго място археолозите са открили красиви керамични съдове, на трето – костите на куче и над 20 кремъчни артефакта, три малки каменни длета и брадвички. Къщата е еднофамилна, не се знае защо са били нужни толкова много строителни жертви, посочи археологът. Той самият за пръв път вижда подобно нещо.

Традиционно хората са поставяли строителните жертви и са вдигали къщата отгоре, а в този случай освен че предметите са многобройни, мястото е почистено и с огън, което също е изключение, посочи археологът. При разкопките той и екипът са били озадачени и от строителна жертва, поставена в пода на друга къща. Фигурата представлява глава с уши и две дупки. Изобщо не е ясно какво изобразява, прилича на сърдито човече, като днешните емотикони, посочи акад. Николов.

Другото нещо, което археолозите са разкрили през тази година, е как древните са използвали червената охра. С нея са украсявали съдовете, а понякога са рисували и по стените. За пръв път става ясно, че охрата първо е била смилана, след това разтваряна, вероятно във вода, а сместа - наливана в калъпчета и оставяна да изсъхне. Така хората са получавали нещо като съвременните тебешири. Тях са ползвали, за да рисуват и украсяват. Васил Николов посочи, че при разкопките на къщите са намирани фрагменти от своеобразни стенописи, но за съжаление твърде раздробени и не е ясно какво са изобразявали линиите.

Една от големите загадки за ръководителя на проучванията в Солницата остава как древните са правели къщите си, какви са били сглобките, които са ползвали при строежа им, особено като са има предвид, че сградите са били дву- и триетажни. През настоящата година археолозите са продължили да проучват пещ, която се е намирала на втория етаж в една от сградите в комплекса. Само тя е тежала над тон. А и без наличието на пещта пак не е ясно как е издържала конструкцията на тежестта, тъй като подовете са били измазвани всяка година с нов пласт глина, като някъде броят им надминава 50. Ученият посочи, че е питал съвременни инженери как смятат, че са се справяли колегите им отпреди 7 хиляди години, но все още не е получил отговор. 

За сметка на това е разкрита мистерията на странни кръгли съдове с неясно до сега предназначение. Те са орнитоморфни, от едната страна с нещо като чучур. Николов разбира предназначението на странните съдове, когато прочита две публикации отпреди век, свързани със строежа на фабриката за сол край Провадия. Съоръженията на древните са били големи, произвеждали са до пет тона сол, а с помощта на загадъчните съдове, на които са поставяли дървени дръжки, хората са доливали разсол, за да добиват качествен продукт.

Провадия-Солницата е уникален паметник за европейската праистория, подчерта акад. Васил Николов. Поради тази причина екипът акцентира не само върху разкопките, но и върху социализацията на обекта, полага усилия за консервацията и реставрацията на намереното. Това е действащ археологически обект, но приемаме посетителите, развеждаме ги, разказваме им, посочи Николов. Допълни, че в Солницата има още много работа, тя крие твърде много информация, която е безценна и трябва да стане достояние на съвременниците.

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата е най-старият солодобивен център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.), който се е превърнал в първия праисторически градски център на европейския континент. Акад. Николов уточни, че вече е подписан документ и предстои създаването на нов европейски културен коридор, който ще представя историческите солодобивни центрове. По думите му българската Солница е най-старият паметник от тази верига, която обединява обекти от Полша, Румъния, Сърбия, Унгария, Германия, Франция, Италия. Проектът ще се реализира в партньорство с Института за културните коридори в Люксембург, които са под егидата на Съвета на Европа. Според акад. Николов новият европейски културен коридор може да стане факт до две години.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/997920-na-stroitelni-zagadki-i-zhertvoprinosheniya-za-duhovete-pazeshti-domovete-sa-s

Археологическият комплекс Провадия-Солницата продължава да разкрива ценни свидетелства за живота и развитието на една от най-древните цивилизации на европейския континент.


При последните проучвания на археологическия екип е открит рядък керамичен съд с почти цилиндрична форма.

Според специалистите находката е свързана с производството на готварска сол – ресурс, който преди хиляди години е имал огромно значение за хората, населявали района.


Солта от древните извори край днешна Провадия е била един от най-ценните ресурси в региона през каменно-медната епоха. Благодарение на нея селището се превръща във важен център за производство и обмен, а солта е използвана като разменно средство под формата на солни кюлчета.


Именно това дава основание на учените да определят Провадия-Солницата като място с изключително значение за историята на Европа и за развитието на ранните икономически отношения между древните общества.


Новата находка е открита в археологически пласт с възраст около 6450 години. Обобщеното представяне като около 6000 години е направено, за да бъде по-достъпно за широката публика.


Проучванията на комплекса продължават, а всяко ново откритие допълва знанията за хората, живели по тези земи преди хилядолетия.


Провадия-Солницата остава един от най-значимите праисторически обекти в Европа, който продължава да разказва историята на най-ранните цивилизации на континента.

https://novinibgcom.substack.com/p/7bf

Нова находка в праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата показва, че в древното селище вероятно е произвеждана и бира преди около 6500 години.

При проучването на част от изгоряла двуетажна къща от по-ранна фаза на късния халколит, датирана около 4500 г. пр. Хр., археолозите са открили овъглено зърно.

На пода на първия етаж са намерени две сравнително малки керамични паници, поставени обърнати с устието надолу. След внимателното им повдигане под тях е установено добре запазено съдържание от овъглено зърно в класове.


Находката е консултирана със специалиста по палеоботаника д-р Елена Маринова-Волф от Германия. Според нея зърното е от двузърнест лимец – най-често засявания тогава вид пшеница. Важното в случая е, че житните зърна са покълнали.

Това показва, че зърното е било накиснато във вода с цел получаването на малц, използван при производството на бира. Употребата на подобна напитка в късната праистория е известна от Близкия изток, но находката от Провадия-Солницата представлява конкретно и ранно доказателство за това по българските земи.

Превръщането на лимеца в малц се осъществява чрез сложни технологични процеси. Първоначално зърното трябва да бъде накиснато във вода за минимум 4-5 дни, което показва, че откритото в съдовете зърно е било целенасочено обработвано.

При накисването съдържанието на вода в лимеца се увеличава от нормалните 11-12% до около 42-44%. Това активира зародиша и наличните ензими започват да превръщат нишестето в прости захари, необходими за покълването.

Именно това въздействие върху резервните вещества в зърното е използвано от хората при производството на малц. Чрез накисването и освобождаването на необходимите за алкохолната ферментация захари започва процесът на производство на напитката, която вероятно е била използвана с психотропна цел в обредността.

https://www.moreto.net/novini.php?n=535155

Според археолозите находката до момента е без аналог

Ново откритие в Провадия – Солницата повдига завесата към света на тракийската култура. Съвсем наскоро учените откриха нещо изключително любопитно - следи от стенописи на повече от две хилядолетия.

Датировката е от 1 век пр. Хр., а според археолозите находката до момента е без аналог.

„Открихме останки от една много интересна къща, която е имала мазе. За първи път срещам такова нещо и не знам изобщо да е имало подобна постройка на Балканите по времето на Каменно-медната епоха. Обяснението ѝ засега изглежда логично, защото по това време се повишават температурите. Климатът става по-горещ и хората е трябвало да съхраняват храната си някъде”, каза ръководителят на разкопките акад. Васил Николов.

Хиляди години по-късно обаче мястото отново се превръща в център на живот. Този път за човек от тракийския елит. „Тракийски аристократ - около 4300 години, след като приключва животът тук върху селищната могила, Провадия-Солницата, той си построил резиденция в северната половина на горната повърхност на селищната могила, като преградил могилата с една камено-кирпичена стена с вход, който намерихме”, допълва той.

Точно при този вход археолозите попадат на находка, която променя представата за мястото. По стените има следи от живописни пана. Върху една каменна плоча е оставено нещо още по-любопитно – рисунка, оцеляла повече от 2000 години. „Видяхме на нея графит - един голям елен с две малки сърнички и отдолу прозира още една фигура, вероятно на кон”, смята акад. Николов.

И макар да не могат да разчетат посланието, учените смятат, че рисунката със сигурност не е случайна. „Със сигурност има символика в съзнанието на този, който ги е оставил”, смята той.

Човекът, обитавал тази резиденция, е разполагал не просто с внушителен дом, а и със сериозно богатство и влияние. „Предполагаме, че е бил по-влиятелен човек. Също предположенията са ни, че отново тук са действали изворите и са произвеждали сол”, смята археологът гл. ас. д-р Галина Самичкова.

Сега археолозите продължават да разчитат следите, останали тук през хилядолетията, защото под всеки следващ пласт може да се крие още едно уникално парче от историята на това място.

https://nova.bg/