Провадия - Солницата

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Солницата край Провадия е най-стария град в Европа

Възникнал е преди повече от 6500 години

Най-старият солодобивен център в Европа – Провадия-Солницата, се оказа и най-стария праисторически град на стария континент, възникнал преди повече от 6500 години! Това установил екипът от Националния археологически институт и музей на БАН, който извършва разкопките в археологическия обект.
„Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа”, разкрива ръководителят на екипа проф. Васил Николов.

След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни. Разкриват се съоръжения, непознати за фортификацията в древността на Стария свят, добавя той. Професор Николов и екипът му са проучвали три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на нефта. „Какво са криели зад дебелите стени – това иска да установи екипът ни от Националния археологически институт и музей – София и Исторически музей – Провадия. А че тези хора са били богати свидетелства и некропола, проучван през този археологически сезон. Гробовете датират от края на „златната ера”, когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива”, разяснява археологът. Той добавя, че екипът е бил удивен от няколкото странни гробове на убити и „разфасовани” мъже, както и един троен гроб на възрастен мъж с две деца.

Не по-малко е било и учудването от богатството на гробните дарове. „Солта в праисторическата древност има функцията на първите пари – далече преди златото, което е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по това време, през V хилядолетие пр. Хр. Провадия-Солницата е „монетния двор” на региона”, разкрива още проф. Николов. И добавя, че чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигали далече на юг, а обратно се връщали храна и продукти на престижа, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския „златен” некропол.

Неслучайно в рамките на две години в Провадия (2010) и Варна (2012) се събираха най-известните специалисти по древен солодобив и по черноморска праистория – водеща тема бяха откритията край Провадия през последните няколко години! Изследвания на археологическия обект правят и учени от Великобритания, Япония и Германия.

http://www.blitz.bg/news/article/157734

Скелети на над 6 хил. години откриха в некропола на Провадия-Солницата


Снимка: © БГНЕС

Археологически екип, ръководен от професор Васил Николов, откри некропол със запазени скелети датиращи от 4300 години преди Христа при разкопки в археологическия комплекс Провадия-Солницата.

Екипът работи почти два месеца на обекта, а според проф. Николов от Национален археологически институт и музей на БАН Провадия-Солницата е най-ранният праисторически град в Европа и неговото възникване като комплекс и като градски център се датира някъде около 4700 г. пр. Хр.

Това е най-старият в Европа солодобивен център от VI и V хилядолетие пр. Хр. Началото му е около 5500 години преди Христа показват радиовъглеродните дати.

По думите на учения производството на сол е това, което е създало този комплекс и го прави толкова силен.

Селището възниква в средата на VI хилядолетие пр. Хр. с производството на сол вътре в селището. По-късно производството е изнесено извън него, а селището е застроено предимно с двуетажни къщи и е оградено с каменна стена.

Три стени през вековете са строени за защита на града. Първите две, строени някъде около 4700-4500 г. пр. Хр, с дебелина между 2 и 2,4 метра, са и най-ранните укрепителни системи в Европа.

http://news.ibox.bg/news/id_849698898

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Откриха стена на 7000 години в Провадия

Продължават разкопките на най-стария солодобивен център в Европа – Провадия, съобщи БГНЕС. Към момента са разкрити съоръжения, непознати за фортификацията на древността.

Солницата е в най-старият праисторически град на стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа.

След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни. Разкриват се съоръжения, непознати за фортификацията в древността на Стария свят.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=676983


По време на тазгодишните разкопки в най-стария солодобивен център в Европа – този в Провадия,  се разбра, че там се е осъществявало много по-сериозно производство, отколкото се е предполагало. Това съобщи археологът професор Васил Николов, преди закриването на археологическите разкопки за този сезон за БНР. В така наречената „цитадела“ е открита още една стена от късния халколит – петото хилядолетие прeди Христа:

Това беше изключително щастлива случайност, както винаги в археологията. Попаднахме на една стена, която е запазена на места до метър, метър и нещо, но е съборена от земетресение и всичките камъни, които виждате назад, са от стената, така че някой ден ще бъде възстановена. Тя е дебела около 3 метра в основата си и колко е висока сега не се ангажирам, ще ви покажа другите стени, които сега в отделни части са високи до 3,80 метра. Представете си какво е било. Това е средата на Пето хилядолетие, какви стени, когато в Европа изобщо не е имало крепости.

Все още не е разкрит керамичният център, както и фортификационната система на най-стария градски център в Европа, каза още проф.Николов. В некропола са открити 10 нови погребения, а разкопките за този сезон ще приключат следващата седмица. Освен от Министерството на културата и един от девненските заводи, разкопките се финансират и от американски дарители.

http://novavarna.net/2014/09/23/otkriha-stena-na-7000-godini-v-provadiq/

Богинята майка пази първия град в Европа

За солта са се водили войни както за петрола днес

Изящна фигурка на богинята майка от камък е открита при последните разкопки в основите на древните стени на най-стария град в Европа: Провадия-солницата. Богинята майка е пазила цитаделата и владетелите на солта в нея. Сред уникалните находки има още тежест на стан, макет на жилище, много каменни и костни върхове на стрели и копия, които свидетелстват за  постоянни тежки сблъсъци и битки за бялото  злато - солта, преди 65 века. Археолозите разкриха и голямата й стена, която някога е пазила от външни нападения. В основата си е дебела 3 м, а на места височината е запазена до 3,8 м. Строежът е от средата на V хилядолетие пр. Хр, когато в Европа още не е имало крепости, каза ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. Стената е разрушена от земетресение, люляло тази древна земя някъде около 4650 г.пр.Хр., твърди ученият. Тук е имало градски център. При това първи в Европа, защото специализирано производство на Стария континент се е появило далеч по-късно в бронзовата епоха, а тук много по-рано, обяснява проф. Васил Николов. Крепостите на най-древния град в Европа са изградени като египетските пирамиди, но 2000 години преди тях. Стените са вдигани с огромни камъни, тежки до 5 тона, пренасянето на които е било трудна и сложна задача. Но богатите собственици на солниците са плащали, за да се укрепят и пазят от външните набези. Най-вероятно пред стените на цитаделата се въртял и тогавашният пазар на солта, пренасяна на юг през Стара планина към земите край Егейско море. Солта се намирала трудно и още по-трудно е била добивана, което допълнително повишавало стойността й. Тя се превърнала в първото платежно средство, което позволявало на тези, които я притежават и произвеждат, да я разменят за всякакви други стоки от първа необходимост, както и за предмети на лукса от онова време. Солта тогава е била равна по значимост на нефта днес. Тя е била златото, първите пари, валутата, а промишленият център, в който я добивали, всъщност е бил първият монетен двор на Европа, припомня професорът.
В този солодобивен център не са вадили 5 тона на едно зареждане, както смятахме преди, а далеч по-огромни количества, категоричен е Николов. Методът е с изпаряване на разсол в огромни нажежени пещи. Въпреки че още не е разкрит керамичният център, археолозите са попаднали това лято на съд за изваряване на разсола, който ще бъде изваден и реставриран. Тези, които са добивали и търгували със солта, са били много богати. Наши и чужди специалисти, предимно от Германия, вече са категорични, че покрай солта - тогавашното богатство, е възникнало и първото разслоение и йерархия в обществото. В рамките на 4-5 столетия това богатство не се оценявало като такова, а като белег на социален статус. След смъртта си човек излизал от тази йерархия, без да предаде мястото си на свой наследник. Едва по-късно след тези столетия богатството започва да се унаследява, обяснява ученият.
Археолозите разкриха още миналото лято древен некропол, където са извършени ритуални погребения на владетелите на солта. Тогава беше открит гробът на знатна фамилия на 64 века. И шестимата погребани са били зверски убити в битката за бялото злато, разкри  антроположката от университета в Единбург Катлин Максуини.
В целия гроб няма нито един починал от естествена смърт, няма нормален скелет - един е намушкан, друг със забита стрела, трети с прерязан гръб. Жертва на тогавашните вътрешни борби след пресъхване на езерата и за това кой да владее все по-оскъдната сол са станали дори две деца на 3 и 4 години, казва проф. Николов. Край гробовете има намерени масивни медни предмети.
Разкопките в Провадия-солницата ще продължат до края на септември.Тази година "Солвей Соди", на чиято територия е уникалният обект, дава 20 000 лева за проучванията. От Министерството на културата са отпуснати 50 000 лева. Чакат се пари и от американски спонсор. Средствата са достатъчно, дори част от тях ще бъдат дадени за консервацията, която започваме, каза професорът. В това отношение се ползват консултациите на проф. Валентин Тодоров, специалист по древен камък.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-09-26&article=506978

[Hatshepsut]

BBC: Най-старият европейски град е в България

Български археолози казват, че са открили най-стария праисторически град в Европа, съобщава BBC.  Укрепеното с крепостни стени селище се намира в близост до Провадия. Учените смятат, че то е било важен производител на сол. Откриването му в Североизточна България вероятно е свързано с Варненското златно съкровище, намерено преди 40 години.  Златното съкровище, открито през 1972 г. при разкопките на Варненския халколитен некропол, се смята за най-старото обработено злато в света.

Археолозите смятат, че в градчето са живели около 350 души и определят възрастта му на между 4700 и 4200 пр. н. е. - около 1500 години преди началото на Микенската цивилизация.  Според учените жителите на селището са варяли вода от местен извор и са я използвали, за да правят тухли от сол, които са служели за съхраняване на месо.В тези времена солта е била изключително ценна стока и това би могло да обясни огромните крепостни стени, ограждащи селището.  Разкопките на мястото са започнали през 2005 г. и са разкрили и останки от двуетажни къщи, множество изкопи, служещи за изпълняване на ритуали, както и части от порти и бастиони.

Наскоро археолозите откриха и малък некропол, който все още проучват.  Не говорим за град като полисите в Гърция, древен Рим или средновековна крепост, а за селище от петото хилядолетие преди Христа, обяснява Васил Николов от Националния археологически институт пред "Франс прес". Археологът Крум Бъчваров казва, че последните открития са изключително интересни.  Високите стени около селището, изградени от каменни блокове, са нещо невиждано досега в разкопките в Югоизточна Европа, обяснява той. Подобни солни мини близо до Тузла (Босна) и Турда (Румъния) могат да докажат съществуването на цивилизации, които са добивали мед и злато в Карпатите и Стара планина в този период.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=30903

[Hatshepsut]

Златна висулка от Провадия е най-стара в света

Златна висулка на 6 600 години, открита на мястото на един от най-старите праисторически градове в Европа, може да е най-старата в света, пише Daily Mail.

Малката, тежаща два грама висулка е открита по време на разкопки на археологическия обект „Солницата“ в българския Варненски регион.

Археолозите смятат, че този район може да е част напреднала праистоирическа общност, която е сред първите открили как да добива и обработва злато.

Некрополът на „Солницата“ се намира на север от българския град Провадия. Той се датира 4 300 години преди новата ера, но професор Васил Николов от българския Национален институт по археология смята, че откритата златна висулка може да е 200-300 години по-стара, цитира го изданието.

https://no-comment.bg/bg-face/daily-mail-zlatna-visulka-ot-provadiia-e-naj-stara-v-sveta.12482

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Злато от 6500 години преди Новата Ера откриха археолози край Провадия

Повече снимки: https://novini.bg/gallery/4135/38455

Стени, дебели два метра и половина, са бранели първия град в Европа. Той се е намирал в двора на завод "Провадсол" в Провадия, Варненско. Показа го проф. Васил Николов от Националния археологически институт и ръководител на разкопките. Според него селището е възникнало покрай производството на сол. "Няма други данни в Европа за толкова стар град от 6500 години преди Новата Ера. Каменният зид от големи камъни с пълнеж от по-малки е защитавал производството на сол. Подправката е имала ролята на пари и е била по-скъпа от златото", казва проф. Николов.

Днес министър Вежди Рашидов посети разкопките и се запозна с новите открития на археолозите. Кладенец от 6400 години преди Христа е открит при разкопките на праисторическия солодобивен и градски център „Провадия -солницата”, той се намира зад третата отбранителна система на обекта. В горните пластове на могилата са открити и находки от късния елинистичен период, както и златни артефакти, едната от тях е апликация на 6500 години преди Новата Ера. Над 400 са новите находки, открити през този сезон, работата там приключва през следващата седмица.

https://www.novini.bg/

[Hatshepsut]

Провадия - първият "монетен двор" на Европа. Там е най-древната цивилизация в Европа

Вместо със злато древните търгували с различни по размер кюлчета сол

Преди 7500 години благодарение на огромните залежи на каменна сол, от които бликали солени извори, Провадия-Солницата се превръща в първия "монетен двор" на Европа, казва пред "168 часа" археологът проф. Васил Николов. Предците ни са създавали тогавашните пари и чрез търговски операции са ги "пускали в обращение". Паралелно с това изграждали крепостни стени, за да отбраняват "монетарницата" от посегателства.

"Провадия е най-ранният в Европа център за добив и производство на сол през късната праистория.

Именно там е открит методът

за добив на сол чрез изпаряване

на солена вода (разсол) някъде около 5500 година преди Христа", казва професорът.

Мировското находище на каменна сол представлява пресечен конус - долу диаметърът му е около 15 км, а в горната част е овал около 850 х 450 м. Върху този конус е лежал пласт разсол с максимална наситеност - около 330 г сол на литър вода.

Праисторическият солодобивен център е възникнал преди около 7500 години, когато група хора от днешна Южна България се заселва там и започва да произвежда сол. Дотогава местните ползвали разсола от изворите директно в домакинствата си и за домашните животни, като изобщо не се сещали, че могат да направят индустриален добив и да търгуват.

"Предприемачите" от Южна България първоначално

започнали да изпаряват

солта в специални пещи,

направени на долния етаж на двуетажните си къщи. Археолозите вече са установили, че те са можели да акумулират голямо количество топлина от запаления в тях огън. След изтеглянето на жарта настрани в нагорещената пещ са нареждани съдове с разсол, водата от който сравнително бързо се изпарявала. Така се получавала сол, с която производителите от Солницата търгували с населението на юг от Балкана.

Древните откриватели през деня работели на първия етаж, а втория ползвали за жилищни нужди. Представителите на тази първа цивилизация използвали нискоефективния метод в продължение на 2-3 столетия.

"В един момент търсенето на сол нараства и те разбират, че получаваните от едно зареждане на пещта 25 кг сол са недостатъчни. Че е нужно да измислят по-ефективни производствени съоръжения - разказва Николов. - Затова изнасят производството на стотина метра от селището, близо до солен извор."

Създават нови

съоръжения - овални ями,

изкопани на дълбочина 50-60 см и дълги до 3,5 м. По дължината изграждат три еднакво високи глинени стенички, които образуват общо четири "коридора".

Между всеки две съседни стени нареждат дълбоки паници с по два срещуположни масивни израстъка на устието - те лягат върху стеничките, а паницата виси над “коридора”. В съдовете наливат разсол, отдолу нареждат дърва и палят огън. За няколко часа водата от разсола се изпарява и остава солта.

"Едно такова съоръжение в края на VI и началото на V хилядолетие

осигурявало до 200 кг

сол при едно зареждане,

което е голям технологичен напредък. Това са мислещи хора - казва проф. Николов. - Някои осъзнават, че седят върху богатство, и явно постоянно разсъждават как да превърнат тази природна даденост в богатство."

Другата голяма загадка са съдовете, в които древните са изварявали солта.

"Керамиката абсорбира калиевия хлорид от разсола, а именно той дава горчивия вкус - казва професорът. - Така остава само натриевият хлорид - готварската сол. Дали по метода проба - грешка, или изведнъж са налучкали решението за състава на глината, не мога да кажа. Факт е, че им се е получило."

Някъде около 4600 г. пр. Хр. технологичният напредък позволява на

праисторическите соловари

да правят нов вид съоръжения

- вкопаните ями с равно дъно стигат до 1,60 м дълбочина и диаметър 10 метра. На дъното подреждат плътно с допиращи се устия огромни керамични съдове с форма на обърнат конус - горе диаметърът им е бил до 70 см, дъното - до 25 см. Нареждат дървен материал отдолу в празните пространства между съдовете и замазват с глина между устията им, за да не "излита" топлината от запаления отдолу огън.

Стените на керамичните съдове са много дебели, отвътре са замазани с каолин, за да не допуснат солта от разсола да проникне в тях и да ги спука при нагряването.

Археолозите установяват, че е прилагано невероятно майсторство в съчетаването на глините и изработването на съдовете на ръка, които хем трябва да акумулират топлината от огъня отвън, хем да издържат на натиска на врящия разсол.

След което използвали специално произведени, различни по размер цилиндрични съдове и съдчета, за да поставят в тях още влажната сол. После ги нареждали в други пещи и ги изпичали - така се получавали солни кюлчета.

От едно зареждане на новия вид съоръжение са получавани около 5 тона сол, заради което можем да говорим за праисторическо “промишлено” производство.

Всъщност преди 7-8 хиляди години солта е била злато. Използвала се е като сегашните пари. За археолозите все още е загадка в какво са инвестирали богатството си, получено от интензивната търговия. Със сигурност срещу солта са получавали предмети, които са носели престиж в очите на другите.

Най-любопитното е, че поне в първите столетия от практикуването на солодобива жителите на тази първа най-развита европейска цивилизация въпреки богатството си, остават земеделци. В една от къснонеолитните къщи в селището екипът на проф. Николов открива 4 сърпа, включително най-големия изобщо в Европа.

"Земеделието е манталитет, начин на живот, който трудно отмира в съзнанието. Хората минават към едро специализирано производство, но поне няколко столетия си остават земеделци в мисленето и обредността", споделя ученият.

Той е убеден, че солта

е причината за появата

на първото силно йерархизирано общество в Европа

С течение на времето в цитаделата живеят все по-малко хора - вероятно само носителите на голямото богатство, от високата част на обществената пирамида. Първоначално в селището е имало 400-500 души, като впоследствие през последните столетия намаляват вероятно наполовина. Но именно те са съхранявали "парите" - там са държали солта.

http://www.168chasa.bg/article/5938458

[Hatshepsut]

Откриха най-ранните крепостни стени в цял свят у нас

Разкритията на археолозите ни връщат необозримо далеч в историята на човечеството. 7500 години назад, когато тук идват първите земеделци. Те откриват места и условия, които предизвикват тяхната инженерна мисъл и те стават първи изобретатели в много области.

На 13 метра под краката ми, се намира отвора на огромен конусовиден залеж от сол. Солните извори са си тук от милиарди години, но първите, които са се сетили да го използват, са представителите на неолитната цивилизация.

Така се стига до строежа преди 7000 години на първите крепости в историята на света въобще.

Селищната могила в солниците на Провадия пази следите на едно бурно хилядолетие. Когато тук са успели да натрупат такива богатства, че много са били готови да убиват, за да ги имат. И затова се е наложило да бъдат построени огромни крепостни стени за защита.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Значи това са останките от около 4 700 години пр Хр. на първата каменна крепост в Европа, разрушена от едно земетресение, но след това правят втората.
БНТ: Не са ги строили много стабилно, като за първи опит.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Не те са ги строили много стабилно, но се оказва, че при много силен трус с център Шабла Вална е съборена първата тена, малко след това има втори удар с център Вранча и така първата укрепителна система е силно разрушена. Но втората стена са я направили по този повод много стабилна.

Като за първи опит въобще, крепостните стени са изумително големи. Широки в основата си 3-4 метра, които вероятно са носили поне 4, а на места и 6 метра висок зид. А това подсказва огромна и постоянна заплаха.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Аз не знам в Средновековието и античността такива сериозни укрепения, а това е строено 4700 години пр. Хр. на 6 600 години. Наистина в Европа по това време няма такова нещо.
БНТ: Може би защото не е имало чак такива нашествия големи.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Просто са били адски богати тези хора. Това са най-богатите хора в Европа по това време, защото те са били повелителите на солта. А солта - това е първият всеобщ еквивалент.
БНТ: И е имало какво да пазят?

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Да, пазят солта. Значи златото ... Хората си мислят обикновено за златото. Златото по това време само бележи престижа на хората, но то не е еквивалент. Чак през 7 век пр. Хр. става еквивалент, когато се появяват първите златни монети. По това време солта се разменя, солните кюлчета, а не златните кюлчета са важни.
Като първи земеделци, те бързо разбират неудобството от тази свобода. В растителното им меню солта рязко намалява и за първи път в историята на човечеството им се налага сами да търсят допълнителни източници на сол. Нещо, което до този момент са си набавяли от дивечовото месо. Вероятно са имали сериозни здравословни проблеми и някак са проумели на какво се дължат. Научили са се да използват инстинкта на животните да откриват по-солени водни растения. Но тук попаднали директно на солни извори. И ги впрегнали веднага в производство.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Съоръжения, които имат по четири канала, ето тука виждаме един такъв канал, вижда се пепелта отдолу, ето следващия.
БНТ: Където са седяли дървата?

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Да тука си седяли дървата отдолу, отгоре са били сложени керамични съдове, огънят изпарявал водата от осолената вода и остава само солта и така се получавали, едно такова съоръжение е давал до 200 кг сол.
Солта бързо им донесла невероятна власт и богатство и затова намерили начин да увеличат стократно добива си. Сменили единичните разлати съдове с повече високи и тесни.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Те са канички дълбоки съдове, за да има място като се наредят устията им едно до друго да остане място, което да бъде напълнено с дървен материал, за да гори огън. Всичко това са от такива съдове, ето те са правени например върху някаква рогозка, тук има отпечатък от рогозка.
При едно зареждане е давало около 5 тона суха сол. Това е огромно богатство за петото хилядолетие.

Влажната сол слагали в глинени цилиндри и ги изпичали. Така получените кюлчета сол се търгуват и съхраняват. Най-вероятно в приземните етажи на къщите зад крепостната стена. След като земетресението унищожава първата крепост, втората е значително усъвършенствана.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Ражда се изкуството на строителството на каменни крепостни стени именно тук. Появява се първата идея за бастиони - за изпъкване на част от стената пред картината, пред останалата част, за да може защитникът да излезе напред, да види тук какво се случва и ако някой напада тази част на стената, да може да го обстрелва и отстрани, не само отгоре.
Това, което в учебниците по крепостно строителство, по укрепителни системи, е важно като елементи на отбранителната система. Обикновено се смята, че става въпрос за бронзовата епоха и се дава за пример Троя. Но много от елементите се появяват тук.

И крепостта определено е понесла много атаки, костни върхове на стрели се намират навсякъде. Дали от земетресение, или по-многобройни нападатели, но и втората стена е разрушена. Строят трета, този път с големи масивни камъни. И още една иновация. По склона са изградени множество радиални стени.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Направени за да затруднят максимално нападателите. Нападателите, да си представим, тръгват нагоре по каменния кожух и се налага един да помогне на друг, на друго място. Обаче той за да мине на другото място за да помага трябва да прескочи по тази стена.
Били са готови на голяма обсада и този кладенец е строен в последния период на използване на крепостта.

В нейния край. 1250 години след като започват производството на сол, климата се променя, солните извори пресъхват, обществото им се тресе от вътрешни конфликти, масов гроб разкрива убийства, крепостта пада и всичко замира за следващите 4 хиляди години. Когато явно траките отново са открили солта, излизат основите на царска резиденция. А могилата дори не е разказала цялата си история. Предстои най-интересното - какво се крие зад крепостните стени на първите.

http://news.bnt.bg/bg/a/ptuvane-v-minaloto-otkrikha-nay-rannite-krepostni-steni-v-tsyal-svyat-u-nas

[Hatshepsut]

В Провадия-Солницата археолозите намериха костен връх за копие от късния халколит

Находката още веднъж подсказва, че за находищата от сол тук в древността са се водили битки

Прецизно изработен костен връх за копие е една от първите находки през стартиралия в началото на август археологически сезон за разкопки на Провадия-Солницата, съобщи Moreto.net.

Той е открит при проучването на северозападния сектор край едно от каменните укрепителни съоръжения.

Според археолозите находката, която се  отнася се към последния етап от обитаването на Провадия-Солницата - късен халколит (края на V хил. пр. Хр.), за пореден път подсказва за нестихващите опити на нападателите да се домогнат до богатствата на производителите на сол.

По традиция, след напредване на теренната работа, ще бъде организиран Ден на отворените врати. Тази година събитието е планирано за 6 септември. Така всички, които желаят, ще могат да се запознаят на място с уникалния археологически комплекс и с най-новите открития.

Според екипа археолози, начело с проф. Васил Николов, който вече 14 поредни години проучва обекта, градът е на около 7000 години (датиран е около 4700-4200 г. пр.Хр.). Именно край Солниците на Провадия се намират най-ранните крепостни стени в света, които са от около 4700 години пр Хр.

Солните извори са там от милиарди години, но първите, които са ги използвали са представители на неолитната цивилизация.

http://www.desant.net/show-news/46398

[Hatshepsut]

Бликна вода от кладенец на 64 века в Провадия

https://provadiadnes.com/news.php?id=3635

Вода бликна от кладенец на 64 века в най-древния град на Европа - Провадия-солницата. Най-новото сензационно откритие стана по време на последните археологически разкопки в най-старата крепост, извършени от екип под ръководството на проф. д.и.н. Васил Николов от Националния археологически институт към БАН.
Това е най-добре запазеният кладенец от праисторията на Югоизточна Европа, посочи известният археолог. Проучването е стигнало на дълбочина над 8 м, където е бликнала вода. Кладенецът е на 6300-6400 години, снабдявал е хората от халколитното селище при обсада на крепостта. Той е укрепен отвътре с четириъгълна конструкция от талпи, но дърветата са карбонизирали, овъглили са се от липсата на кислород. Наличието на такъв кладенец още веднъж потвърждава, че крепостта е охранявала едно много богато селище, което е било на прицел от много атаки и често под обсада, коментира проф. Николов.
От 11 години той проучва най-стария солодобивен център в Европа, където е възникнал и най-старият праисторически град на Стария континент в петото хилядолетие преди Христа - Провадия - солницата. Последните разкопки от началото на август, които продължават и в момента, ще завършат тази година с реставрация на една от каменните стени, построена 4500 г. пр. Хр. На места тя е с дебелина до 4,30 м и дълга най-малко 324 метра. Може би стените на Константинопол са толкова дебели, подобна цитадела е била рядкост за Античността и Средновековието, а какво остава за праисторията, изтъква археологът.

Възстановяването ще бъде с камъните на стената - лицето и задната й част ще бъде издигната до някаква минимална височина, за да могат посетителите да си я представят в цялото й величие. Предприятието “Провад-сол”, на чиято територия е археологическият обект, е дало съгласието си за изграждане на алея за достъп до него. В близост общината на свой терен ще строи паркинг.
Всъщност археолозите са проучили три последователно съществували каменни крепости от петото хилядолетие пр. Хр., които са най-ранните и масивни укрепления от този период, документирани до днес в цяла Европа. Огромните камъни, от които е вдигната цитаделата, са най-малко по три тона.
Солта е била по-ценна от златото и нефта днес. Бастионите са пазели от нашествия и грабежи древните хора тук и добиваната от тях най-ценна суровина – солта. В праисторическо време тя е била равна по значимост на нефта сега. Солта е била златото, валутата, най-голямата скъпоценност по онова време. Тя е имала функциите на първите пари, докато златото и медта са станали белег на богатство и престиж много по-късно, припомня проф. Васил Николов. С кюлчетата сол най-древният град бил всъщност и първият Монетен двор на Европа. Провадийското бяло злато е достигало далеч на юг и обратно се връщало при своите производители като храна и стоки от първа необходимост. Неслучайно най-старото обработено злато в света, намерено във Варненския златен некропол, е открито тук и наблизо, където хората навремето са се замогнали от първите пари - солта.

Догодина започва проучването на халколитното селище Провадия-солницата, но изследователите се натъкнаха зад крепостите на къщи на два етажа, в които са живеели хората и са добивали и търгували със солта. Те наистина са били богати - около 350 души. Плащали със сол, за да им строят къщите, за които са пренасяни хиляди тонове камъни от километри. В производствения център са разкопани ямите за добив на сол, като при едно зареждане само една от тях е давала по пет тона. Срещу нея древните са получавали всичко необходимо за живота си, а в по-късните векове местните са си купували и булки от Трансилвания, припомня археологът.
Освен крепостите екип под ръководството на световноизвестната антроположка проф. Катлин Максуини от Единбургския университет проучва и древния некропол, където погребалната обредност се оказва доста интересна и странна. Беше открит за първи път у нас масов гроб от края на халколита, където нямаше и следа от погребални дарове или нормалния за това време погребален ритуал.
Скелетите в ямата показаха по-скоро, че хора от цяло заможно семейство са станали жертва на масово убийство вследствие на жестоките кръвопролития за сол и храна. Процъфтяващият център за добив на сол и някога средище на велика цивилизация е започнал да запада в края на каменно-медната епоха, когато настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр. Хр. В други гробове от времето на разцвета до покойници с висок социален статут са открити медни игли и керамични съдове. По останките на мъж имаше забита кост на таза му, вероятно в резултат от някакъв ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Това лято шотландската антроположка се натъкна на керамични съдове в един от гробовете на малко дете, на три-четири години, което не е типично. Обикновено такъв инвентар се поставя до възрастни покойници с висок обществен статут. Има много интерпретации и една от тях е, че детето е част от много престижна фамилия, че вече има йерархия, която получава материално потвърждение и при най-малките приживе, а и след смъртта им, коментира професорът. Според него става дума за много странен некропол, който показва сложни събития, конфронтация в края на съществуването на цитаделата, на праисторическия градски център Провадия-солницата, което ще бъде разработено в бъдеща книга. Тази година също е намерено злато, но засега професорът държи в тайна колко и какво е. Миналото лято археолозите за първи път се натъкнаха на 24-каратова находка във формата на висулка. Тя тежи около 2-3 грама и вероятно е била украшение, бижу на знатна дама. По време на разкопките бяха намерени стрели, връх на копие, две двойки купички с еднакви орнаменти, както и изключително атрактивна глава от малка статуя божество. Последните открития ще бъдат показани в Деня на отворени врати в археологическия обект в края на септември.
Археологическите проучвания това лято се правят по спечелен проект на община Провадия в Министерството на културата.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Археолози откриха фрагмент от флейта от късния халколит в "Провадия-Солницата"

Археолози са открили фрагмент от флейта от късния халколит при разкопките през тази година в най-стария солодобивен център в Европа - "Провадия-Солницата" (5500 - 4300 г. пр. Хр.). Това съобщи ръководителят на проучвателния екип проф. Васил Николов при посещението на министъра на културата Боил Банов на археологическия обект, предаде БТА.



"През тази година завършихме реставрацията на втората отбранителна система на обекта, която е строена около 4600 години пр. Хр., разказа Николов. Откритото досега вече е консервирано и реставрирано." Той обясни, че е продължила работата и по първата отбранителна система, която е най-старата - около 4700 години пр. Хр. Заедно с това е проучена и къща, долепена до стената. Там археолозите са открили, че стената на постройката е била с рисунки. На място са запазени части от нея, което е много интересно, според учения. Причината за това е, че от късния халколит има рисунки по стени, но откритата в обекта е от средния халколит.

"Третата отбранителна каменна система е невероятно постижение, дори и за военни цели, разказа специалистът. Тя е построена така, че достъпът към нея е по радиални структури и между тях могат да се придвижват двама души." Професорът обясни, че това не позволява да бъде нападната организирано, на голяма група, укрепителната стена. От този период в Европа няма аналогия на този вид укрепително съоръжение.



Проф. Николов показа на министъра и част от откритите през тази година находки. Сред тях са костена дръжка с медно шило вътре. Находката е датирана от късния халколит. Открити са и елементи, които се смятат за съставни части на шлем. Сред откритите артефакти са остриета на стрели от кост и копие. Открит е и предмет, наподобяващ бумеранг на външен вид, но с неизвестно предназначение. Намерен е и артефакт, който според някои е харпун, а според други - уред за плетене на мрежи, разказа още професорът.

Министър Банов коментира, че този обект няма аналог в Европа и за него трябва да се знае. Според министъра обектът трябва да се разработи и социализира, а довършването на магистралата "Хемус" ще помогне за достъпа до обекта.

Банов каза, че средствата за археологически проучвания, консервация и реставрация се увеличават всяка година. По думите му преди две години те са били един милион лева, а сега са 3,5 милиона лева. Министърът заяви, че парите ще продължават да се увеличават и през следващата година и да се инвестира в културното наследство. Той каза още, че министерството ще съдейства във всички фази на обекта - разкопки, реставрация, консервация и социализация.

Министерството е отпуснало за обекта през настоящата година 30 000 лева. Чрез проект с община Провадия са получени още 47 000 лева за консервация и реставрация.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/arheolozi-otkriha-fragment-ot-fleyta-ot-kasniya-halkolit-v-provadiya-solnitsata

[Hatshepsut]

Когато солта бе по-скъпа от златото


Укрепителното съоръжение се състои от струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални “стени”

Сложна фортификационна система е пазела находището край Провадия преди 6600 години

Най-ранният добивен център е бил “монетният двор” на Европа

Сложна фортификационна система е пазела един от символите на първата европейска цивилизация – най-ранният в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата датира в периода 5500 – 4300 г. пр. Хр. “Необходимостта от опазване на най-голямото богатство на онази епоха – солта, е довела до скок на военната и инженерна мисъл”, обяснява ръководителят на археологическия екип и зам.-председател на БАН чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей. Той изследва уникалния обект от 2005 г. През настоящия 15-ти археологически сезон беше подновено проучването на третата каменната отбранителна система, изградена от обитателите на последното къснохалколитно селище (около 4450 г. пр. Хр.). Тя е невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент е т. нар. каменен кожух, изпълняващ двойна функция – укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на нападателите. Вторият елемент са струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални “стени”. Те са гъсто разположени, започват от най-високата част на селищната могила (на 6 – 7 м височина) и достигат до периферията на селището. Предназначението им е било да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели. Тесните каменни коридори не са позволявали да се организира масова атака по склона. Над най-високата част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която се е извисявала над околния терен. Регистрирани са 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време”, обяснява проф. Николов.
Обектът е с формата на конус и се състои от две части. “Интересното е, че върху селищна могила има надгробна могила. Едната могила се състои от праисторически селища едно върху друго като в период от около 1000 – 1200 години е натрупан 7-8 метра културен пласт. Около 4300 г. пр. Хр. местен тракийски аристократ е изградил укрепена резиденция. Тя е с каменни основи и кирпичени стени, а около жилищната сграда има следи от обредна дейност. На същото място е имало издигнати и по-примитивни постройки, вероятно за обслужващия персонал”, разказва проф. Васил Николов.
По думите му много е вероятно владетелят от Северното Причерноморие Буребиста да е минал през този район през I век пр. Хр. и физически да е отстранил местните тракийски аристократи. Така е започнало натрупването на надгробната могила, която сега е висока 13 метра. Заедно със селищната могила отдолу, целият паметник се издига на 22 метра височина. Пластовете обаче бързо потъват, а геодезисти са установили, че за 2 г. има потъване от 24 см! Това се дължи на съвременното производство на солна суровина.

На 13 м под земята започва солното тяло, което стига до 4 км дълбочина. То е конично, отгоре е овал 850 х 450 м като в дълбочина се отваря до 15 км в диаметър. Това е най-голямото солно находище в Югоизточна Европа. Върху овала е имало т. нар. солно огледало – това е сол, разтворена в пласт вода. От него са изтичали солени извори. Технологията на производството на сол, която за първи път е констатирана в Европа, е чрез изваряване на разсола в керамични съдове, докато се изпари водата и остане солта”, разкрива проф. Николов.
Около 5500 г. пр. Хр. край тези извори се заражда живот. “Още при старта на разкопките през 2005 г. попаднах на керамика, която е характерна само за Тракия. Намерихме и фрагменти от тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол. Отвътре са били замазвани със специален слой глина, който абсорбира калиевия хлорид и по този начин се получава чист натриев хлорид, за да няма горчивина в солта”, обяснява ученият.
При разкопките археологът попаднал и на праисторическа двуетажна къща. На първия етаж е било организирано производството на сол, а на втория – жилищната част. Първоначално древните обитатели са произвеждали солта в куполни пещи.

Археолозите попаднали на тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол

“Открихме останки от огромна пещ с два отвора. През единия в опалената вътрешност явно с дълги дървени вили са вкарвани тънкостенни съдове, а вторият отвор е дърпал въздух. Имало е и комин, през който да излиза парата. По този начин са добивани по около 25 килограма суха сол от едно зареждане на пещта. Изнасяли са я на юг за днешна Тракия, където няма солни залежи. Така древните жители по тези земи поставят основите на специализираното производство, на промишлеността”, разяснява проф. Николов, който е първият изследовател на Балканите, установил през 1990 г. двуетажни къщи в късната праистория.
“Количеството сол, което са добивали в домашните пещи обаче се оказало малко и заради това древните жители изнесли дейността встрани от селището и обособили производствен център за сол. Там открихме, че е имало овални вкопани съоръжения с размери около 3,60 м, разделени чрез стенички в 3-4 “коридора”. Това наложило да изработват нови съдове тип паница. Те са широко отворени отгоре и тесни в долната част, но са имали по две срещуположни “ушички” като хоризонтални дръжки на устието. Окачвали са ги на две съседни стенички. Под тях са запалвали огън, който е загрявал разсола. От това съоръжение са извличали по около 200 кг сол на всяко зареждане, което също се оказало недостатъчно. В края на средния халколит, в първите столетия на петото хилядолетие са изкопавали големи ями с диаметър над 10 – 12 м и дълбочина до 2 метра. В тях плътно са подреждали огромни съдове до 70 см високи и до 70 см в диаметър. В пространството между тях са нареждали дървен материал, който са запалвали. Това е ставало в ями, за да може огънят да тлее и бавно да изпарява водата от разсола за да се получи сол”, уточнява проф. Николов.

“Получената в големите съдове влажна сол била натъпквана в по-малки цилиндрични съдове с различни обеми. След това изпичали съдържанието в пещи, докато се получи твърдо тяло. Получените солени кюлчета са имали различна стойност според теглото. Солта е била далече по-ценна от златото и съответно е била всеобщ еквивалент. Първите златни монети се появяват едва след VII век пр. Хр. Дотогава единственото разменно средство е била солта. Златото е било само белег на престиж, който човек през оная епоха е трябвало да заслужи в очите на другите”, изтъква проф. Васил Николов.
Представителите на далечната епоха са изнасяли солта по плавателната тогава Провадийска река и оттам по море или през Айтоския проход. “Предполагам, че тук са правили панаири един-два пъти в годината, за да идват купувачи на място. Преминаването от една територия в друга е било строго контролирано. Пропускали са по малко посетители, защото са знаели, че ако нахлуят големи тълпи, ще ги нападнат и избият, за да заграбят ценното богатство”, коментира ученият.
Проф. Николов подчертава, че производителите на сол стават богати и имат огромно влияние, защото реално производственият център на сол е “монетният двор” на Европа. Той снабдява със сол огромна територия – от Черно море до Босна, от Карпатите до Бяло море не е имало друг голям производител на сол.
“Втората каменна отбранителна стена беше запазена до около метър височина, защото траките са я разрушили в значителна степен. При погребване на тракийски аристократ с по-висок престиж е издигната голяма надгробна могила с каменна крепида, която да пази спокойствието на погребания от посегателства.

https://trud.bg/когато-солта-бе-по-скъпа-от-златото/

[Hatshepsut]

Провадия Солницата - най старият праисторически град в Европа

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 – 4300 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4300 г. пр. Хр.). Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център. Заема площ около 300 дка. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което се намира.

Част 1


Нощен хоризонт - разговор с чл. кор. проф. Васил Николов за солодобивния център Провадия-Солницата


Част 3


Част 4

[Hatshepsut]

Провадийските солници са по-стари, отколкото се смяташе

Праисторическият солодобивен и градски център в Провадия, където разкопките продължават 16-ти сезон, са със сто години по-стари, отколкото бяха датирани досега - т.е. около 5 600 година преди Христа, става ясно от изследване в Глазгоу - това съобщи проф.Васил Николов-ръководител на разкопките, който показа част от новите открити я пред журналисти.

Проф.Николов обясни, че са намерени интересни керамични съдове и други артефакти, сред които керамично капаче подобно на маска без уста от късния халколит, освен укрепителните системи са изследвани и жилищните сгради, сред които две къщи.

Проф. Васил Николов каза, че има наплив от туристи, които могат да се запишат на страницата на солодобивния център  във Фейсбук, приемат се групи от по трима-четирима души, целогодишно е ангажиран и екскурзовод.

Продължава проучването и на солодобивния кладенец, допълни Николов. По думите му съоръжението е правено през втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.
В праисторическото селище са живеели около 450 души, разказа още археологът. Заради солта, която е била много по-ценна от всичко, те са били подложени на непрекъснати нападения, за което свидетелстват откритите повече от 500 върха на стрели от кост.

Набезите обаче са накарали местните да проявят въображение и да издигнат крепостни стени, на практика първите такива в Европа. За допълнително затруднение на враговете си, са направили и радиални стени, уникални по рода си. Как са строени стените, на които се виждат многотонни камъни, не е ясно, допълни археологът. По думите му тази загадка няма как да бъде разрешена, но пък вече е ясно, че на солницата има 4 отбранителни системи, строени по различно време.

Праисторическият пласт много трудно може да бъде проучен без да "махнем" този от времето на траките, допълни Николов. По думите му вече е ясно, че на мястото е имало дом на богат човек, живял през II-I век пр.Хр., като тепърва ще се правят по-сериозни проучвания.

Ясно е, че солницата край Провадия е свързана с Некропола във Варна, каза още Николов. По думите му живелите край морето са били "дистрибутори" на стоката, като най-вероятно са печелели много по-добре от тези, които са добивали солта.

https://bnr.bg/post/101336557/provadiiskite-solnici-sa-po-stari-otkolkoto-se-smatashe

[Hatshepsut]

Археолози възстановиха част от най-старата каменна отбранителна стена в Европа

Варна, 22 октомври /Мила Едрева, БТА/

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2297894

През този сезон започна възстановяването на част от първата отбранителна стена около древното селище в Солницата край Провадия, каза за БТА ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. По думите му това е най-старото отбранително съоръжение в Европа, строено 4 700 години преди Христа.
Вероятно около 50 години след издигането на стената, тя се е срутила при земетресение, поясни Николов. С камъните хората издигат нова, малко по-тясна - с ширина около 1,20 метра, която е издържала до следващия силен трус. Тогава, в началото на късния халколит, когато е датиран и Варненският некропол, местните издигат голяма стена с ширина, достигаща на места до 4,30 метра. Построяват и радиални структури към нея, които гарантират по-голяма сигурност при отбрана от потенциални нападатели. Новата стена всъщност намалява размерите на защитената площ. Според Николов това подсказва, че по негово време вече само аристокрацията е живеела зад укрепленията.
Всички стени за затворени, допълни археологът. Най-старата е била под формата на кръг. Втората е по-странна - четиристранна неправилна фигура. За третата стена Николов каза, че тепърва ще се уточнява каква форма е имала. Стените не са били за екзотика, допълни археологът. По думите му местните на практика са владеели монетният двор на Европа по него време - солта. В тези древни времена със злато всъщност не е можело да се купи нищо - украшенията са били за престиж. Солта е била най-ценното и затова обитателите на селището в Солницата са били принудени да се отбраняват от всякакви набези. За това свидетелстват близо 500-те открити върха на стрели около защитните стени, каза Николов.
През вече приключващия сезон 2020 археолозите са работили и по две къщи от късния халколит. Сградите са изгорели при силен пожар. Останките показват, че за построяването им е ползвана глина. Били са двуетажни, като не е изключено едната да е била и по-висока. Интересното е, че учените са открили доказателства, че хората по него време са били естети. В едната от къщите са намерени останки от стенопис, но тепърва ще се работи по уточняването какво е представлявал.
През тази година е открит и още един гроб от ранната бронзова епоха. Археологът Тодор Дяков уточни, че са се натъкнали на него при проучването на къщите. Погребаният е възрастен човек, но не е ясно дали е мъж или жена. Положен е на дясната си страна в ембрионална поза, като главата е в западна посока. Дяков уточни, че полагането на тялото по този начин е характерно за тази епоха. В гроба са поставени и два керамични съда - кана със странно извита дръжка и чашка. Антрополозите ще кажат нещо повече за човека, чийто гроб е открит, допълни Николов. По думите му ще бъде потърсено съдействието на учен биоархеолог от Единбург, с който вече е установено партньорство. Професорът бе категоричен, че не може да бъде направена възстановка на лицето. Науката вече отрича подобна възможност, каза Николов.
Солницата край Провадия дава големия импулс за развитието на първата европейска цивилизация в Централните и Източни Балкани, е мнението на професора. Според него хората тогава са направили производствен център, като развиват метода чрез изваряване на разсола. Вече е разкопано огромно съоръжение, където вероятно са сгъстявали разтворите. Ясно е, че те са са си произвели пещите и съдовете. Това е доказателство, че не са били нито първобитни, нито примитивни, били са умни хора, вероятно по-интелигентни от нас, просто са имали по-малко информация, каза Николов. За съжаление обаче никога няма да се разбере как са се самоопределяли и наричали, как са кръстили селището си, тъй като са нямали писменост.
И през тази година заедно с археологическите проучвания, се работи и върху аварийната консервация и реставрация, допълни Николов. По думите му обаче е важно и това, че паралелно с това обектът се и социализира - той е един от много малкото случаи, в които посетителите могат да разглеждат, докато археолозите работят.

[Hatshepsut]

Какво представляват откритите глинени находки със странни триъгълни глави?

През последния месец много пъти попадам на една статия в която находка от археологически обект „Провадия – Солницата“ е наречена Глава на извънземно. В някои от коментарите се  правят предположения, че освен извъземно това може да е птицечовек, портрет на Трансформърс или амулет. Учените пък отговарят, че това най-вероятно е капаче за глинен съд и в него няма нищо извънземно. 
Затова реших да споделя с вас това което знам по темата и което съм виждала по музеите. А то е, че подобни находки в България има няколко.

[Hatshepsut]

Древна цитадела пази Солницата край Провадия

Невероятна многоетажна цитадела е пазела бялото злато на древните. 4700 години преди Христа солта е била по-скъпа от златото и затова е трябвало зорко да се охранява от набези. Цитаделата е част от праисторическото селище Провадия - Солницата и едно от чудесата на България в съкровищницата на страната ни. То се намира на 6 км от град Провадия и на 53 км западно от Варна. Разкопките започват още през 2005 г., но с всеки археологически сезон се откриват нови и нови интересни находки. Разкриват се поредните тайни на най-древната цивилизация в Европа.

Солницата е единственото подобно място

в огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Възникването на праисторическото селище е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове пък е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент.



От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. Хр. тоест около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация. Това е впечатлило учени от Оксфордския университет, които също са участвали в проучванията.Находището на каменна сол е на дълбочина 4 км. Праисторическите хора са имали интересна система за добиване на бялото злато чрез изпаряване на солена вода. Използвайки подпочвените солени извори, те са наливали водата в съдове, след което са я изпарявали на печки. После прехвърляли солта в цилиндрични съдове, които изпичали. Това, на практика, са

първите разменни монети в района на Източното Средиземноморие

Затова и се смята, че Провадия-Солницата е първият монетен двор на Европа, тъй като по онова време златото е било само израз на положение в обществото, но не и обект на търговия.Самият археологически обект – Солницата се състои от неолитно-халколитен производствен комплекс, неукрепено, а след това и укрепено с каменни стени халколитно селище (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея, къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище) и  два некропола. Заема площ около 300 дка.Първата отбранителна система е била силно повредена на два пъти при земетресения. Това принуждава жителите на Провадия-Солницата около 4600 г. пр. Хр. да изградят ново, изключително масивно каменно съоръжение. Крепостта има неправилна закръглена форма с обща дължина около 234 м и обхваща площ от около 4 дка. На места височината на стената е запазена до 3,50 м. Дебелината на основата й е между 2,40 и 4,30 м, но най-често е между 3 и 3,40 м, което предполага, че реалната й височина е била 5 - 6 м, невиждани за този период размери. Една от портите на крепостта е била на североизток - към производствения център, което е улеснявано бързото прибиране на произведената сол в рамките на защитеното пространство.Около 4500 - 4400 г. пр. Хр. втората каменна стена е разрушена при земетресение или военен конфликт, но събитието със сигурност е съпроводено със силен пожар.



Въпреки това, голяма част от величественото каменно съоръжение

се е съхранила в продължение на хилядолетия и все още впечатлява всеки, който има възможността да го види. Третата каменна отбранителната система е изградена в късния халколит. Така нареченият „каменен кожух“ от една страна е укрепвал склона, на който е построено селището, от друга имал защитни функции да предпазва от нападатели. Радиалната форма на цитаделата е била набраздена от много на брой напречни отсечки, по които да се придвижват обитателите, но и там да се спират набезите на евентуален враг. Радиалните „стени“, 21 от тях са запазени, започват от най-високата част на склона и достигат до периферията на селището. Разположени са сравнително гъсто, на около 1 – 2 м разстояние една от друга. Тези своеобразни коридори не позволявали да се организира масова атака. В най-висока част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която внушително се е извисявала над околния терен.През петото хилядолетие преди Христа Солницата е била

мощен търговски и икономически център

Освен чисто прагматичното си съществуване древните са имали духовен и религиозен живот. Доказателство за това са светилището и некрополите с ритуалните погребения. Интересен факт е, че всички погребани тела са отрязани наполовина. Открит е и масов гроб, хипотезата за който е, че обитателите на селището са били жертва на епидемия. По останките в некрополите са открити игли с двойна спирала, символ на култа към Богинята майка и керамични съдове. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години.



Има също керамичен бебешки биберон, украшения от егейска мида и тракийско зарче от късния период на могилата. Проучванията сочат, че е много вероятно селището да е било разрушено от мощно земетресение и от пожар и след това изграждано отново.Между Солницата край Провадия и Варненския некропол има връзка, смята ръководителят на разкопките в обекта  чл.-кор Васил Николов, зам.-председател на БАН. Според него търговците са заменяли солта за злато. Сред находките е и медно оръдие за обработка на ценния метал, което е най-старото намерено досега в Европа.Една от най-интересните находки обаче е един керамичен предмет. Откритието хвърли в догадки археолозите, защото изображението е мистично и невероятно въздействащо. Дали е амулет или има някаква друга функция  - символ на положение в общността, все още не е ясно. Находката е с триъгълна форма, по изпъкналата част е изобразено човешко лице. В двата ъгъла на горната част са оформени къси израстъци, вероятно стилизирани уши. През тях са пробити малки дупчици, служещи за окачване. Оформени са вежди, стилизиран нос и елипсовидни очи. Най-интересното обаче е, чевърху предмета няма дори намек за уста.

Акцентът е върху очите

- формата им, големината им. Любопитно е и това, че когато това изображение се погледне под различен ъгъл се забелязват следи от различни емоции. Дали и древните са виждали тези емоции, никой не може да каже. Възможно е впечатлението, което поразява човек, когато вижда лицето, да е резултат само от нашето усещане. Факт е, обаче че изображението с продълговатите очи и без уста внушава някакво дълбоко познание и мъдрост, като на някакво същество от Космоса. Цивилизацията по тези земи е изчезнала заради засушаване, продължило повече от 1000 години. Останали са обаче знаците, които древните са ни завещали. Чл.-кор. Васил Николов проучва Солницата от 16 години и вероятно от недрата на земята ще изплуват още много интересни находки, а защо не и злато подобно на това от Варненското златно съкровище.



След предприетата консервация и реставрация, Провадия-Солницата вече е много атрактивен обект за посещение. Цялата история на древната цитадела може да се проследи в музея в Провадия. Необходима е обаче по-голяма площ за експониране на артефактите, които всяка година стават все повече. През 2019 г. над 1600 души са посетили обекта, а миналата година заради пандемията посещенията са били минимализирани.През февруари правителството отпусна 1,8 млн. лева за продължаване на археологическите проучвания в шест обекта. 350 хил. лева от тях са за Солницата край Провадия.

„Това е едно наистина емблематично място за цялата страна. Привлича много туристи и показва, че нашата земя е наистина една от най-древните в света“, категоричен е председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/drevna-tsitadela-pazi-solnitsata-kray-provadiya-457761.html