Български Националистически Форумъ

Алексей Жалов: Българи като че ли е мръсна дума в Албания

Фотографска изложба за българите от албанския район „Голо Бърдо" се открива на 28 януари (петък) в сградата на националния музей „Земята и хората" в София. Началото е в 18.30 ч. Основен организатор е Сдружението „Нашенци".
Сред организаторите са още Националният музей „Земята и хората", Фотографска къща „Ралица" и ВМРО - Българско национално движение.
Автори на изложбата са н.с. І ст. д-р Веселка Тончева от Института по фолклор при БАН и Алексей Жалов, изпълнителен зам.-председател на Българската федерация по спелеология, който бе любезен да даде интервю за news.bg.

Откъде е интереса у един спелеолог към българите от „Голо Бърдо"?
Моят интерес към „Голо Бърдо" бе мотивиран от филма, който бе излъчен по БНТ през 1993 г. На мен като спелеолог ми направи впечатление релефа на областта и реших, че там би могло да има пещери. Година по-късно моя милост и още трима колеги посетихме района и така попаднахме на българите там. Когато това се случи, ние прегърнахме идеята, че трябва да се работи тези хора да станат известни на българската общественост и ако може самите ние да направим нещо за тях.

Какво по-конкретно имахте предвид?
Още при първата ни спелеоложка експедиция, която организирахме през 2002 г., имахме ясното съзнание, че ако не можем да помогнем пряко, то можем да направим това косвено. Със самото си присъствие ние бихме могли да помогнем на хората в „Голо Бърдо" - чрез контакта им с нас - да се самоидентифицират. Защото това е един много сериозен проблем за тези хора. Част от тях не знаят какви са - българи или македонци. Не говоря за тези, които откровено казват: „Ние сме си албанци!", като имат предвид не тяхната национална принадлежност, а страната, в която живеят.

Доколко е запазено българското в „Голо Бърдо"?
Това е най-сложният въпрос. Една част от нашите сънародници там твърдо се определят като българи, докато други заявяват, че са такива конюнктурно - в зависимост кой ги пита! Затова е много трудно процентно да се каже какво е съотношението между тези, които се самоопределят като българи и македонци. За това по мое мнение определена вина има и българската дипломация. И то не само по отношение на българите в „Голо Бърдо", но и на тези, които живеят в останалите райони на Албания.

Явно имате преки впечатления от работата на нашите дипломати със сънародниците ни в Албания...
Искам да отбележа, че аз правя ежегодни спелеоложки проучвания от 1991 г. не само в централна част на Албания, където се намира „Голо Бърдо", но и на север, и на юг. През целия този 20-годишен период аз съм контактувал с българската дипломация, базирана в Албания, и съм си създал много приятелски връзки. Въобще следя къде отблизо, къде отдалеч какво там се случва в това отношение.

И каква е оценката Ви?
Според мен работата на българската дипломация в Албания е на критично ниско ниво. С изключение на някои периоди, когато в Тирана имаше по-отворени към темата дипломати. Изобщо много слабо се работи в това отношение. И фактът, че тези хора не са обект на едно по-специално, задълбочено, целенасочено внимание от страна на България се отразява зле на това кой като какъв се самоосъзнава.

А каква политика води Македония спрямо това население?
Македония води една много по-агресивна от нашата политика спрямо сънародниците ни не само в „Голо Бърдо", но и в другите райони на Албания. И резултатът е налице - на някои места, като например в голобърдското село Требище, много малко хора се осъзнават като българи или го правят това конюнктурно. Което неизбежно засилва позициите на македонската партия, която функционира в страната.

Само агресивната политика на Скопие ли ерозира българското самосъзнание на нашенците в Албания?
За увеличаващия се брой на самоопределящите се като „македонци" има и още една причина, която е много добре известна и за която отдавна се говори. Това е проблемът с получаването на българско гражданство. Аз мога да твърдя отговорно, че от момента, в който ние попаднахме там хората ни третират едва ли не като месии, които могат да направят всичко. Много често ни задават въпроса: „Защо ние като преди 4-5 години сме подали молби за българско гражданство, не го получаваме?" И това се точи с години, което също се отразява на това как тези хора се чувстват.

Не преекспонирате ли проблема?
Ще ви отговоря с думите на Иляз Камили, един много добър мой приятел, който е от този район и неотдавна ми каза: „Да, Майка България, но каква е тази майка, която е забравила децата си?" Нещо, което като го чух, направо ми излезнаха сълзи на очите, защото това е потресаващо! Затова и аз, да си призная честно, въпросът „Кой какъв е?" не го задавам на нашенците в Албания.

Но на предстоящото преброяване този въпрос ще бъде зададен и от отговора му в значителна степен зависи дали ще има българско присъствие в Албания.
Да, това е точно така! И аз като човек, който се вълнува от този проблем, почти всеки ден си задавам въпроса: „Какво ще стане след преброяването?" Още повече, че има и друго нещо, което е определен минус за процесите на съхраняване на българщината в Албания.
Преди две години бе подписан договор за създаване на български културен център в Тирана и на албански в София.Той бе ратифициран от нашия парламент, но албанският парламент така и не го прави.

Как реагира България?
Лошото е, че българската държава не „подбутва" албанската, въпреки че сме в много по-благоприятна позиция от нея. А културният център е един сериозен инструмент, който може и трябва да се използва.

А беше ли поставен този въпрос при посещението на министър Божидар Димитров в Албания през миналата година?
Нямам информация дали този въпрос е бил повдигнат, но според мен държавата като цяло търпи сериозни упреци по отношение на това какво се прави спрямо сънародниците ни в Албания. Защото, поне в моите очи, посещенията на наши политици, включително и на президента, и на външния министър, и на министъра без портфейл за българите в чужбина не са променили с нещо ситуацията. Най-малкото, като признаване на българите в Албания на статут на национално малцинство.

Не отивате ли отново в крайност?
Официална Тирана е признала за малцинство „македонците", но изглежда „българи" като че ли е мръсна дума в Албания. Въпреки че в някои от изявленията на отговорни албански политици като Сали Бериша и Фатос Нано, под сурдинка се признава за наличието на българско национално малцинство. Но какво от тов, след като в официалните документи то не съществува? Така че този въпрос е изключително сериозен. И ако на предстоящото преброяване не се даде възможност определени хора там да се определят по съвест като българи, тогава нещата за нас ще са само един блян.

Казвате, че сме на път да запишим поредния блян в историята си. А има ли някаква алтернатива?
Да, има! И тя е да се върнем към онова време на по-агресивната политика от началото на 30-те години на миналия век, когато всяко нещо по отношение на българите в Албания се е правело сериозно. Иначе тези хора ще ги загубим!

http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1784%3A-e-&catid=3%3Ablog&Itemid=6

Фейсбук-страница за българите в Албания:

https://www.facebook.com/pages/Българи в Албания. Bullgarët në Shqipëri/628557903881422

Българите в Албания The Bulgarians in Albania

Филм за забравената в течение на десетилетия общност на българите в Албания. Осъществен е от професионален екип в рамките на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България".
Автори на филма от 2010г. са изтъкнати български учени - историци, езиковеди, фолклористи, специализирани в изучаването на миналото, топонимията, диалектните особености и фолклорното разнообразие на това най-западно кътче от българското землище. Сценарист и режисьор е Контантин Чакъров.

ЕП призова за първи път Албания да признае българското малцинство В исторически доклад, Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка, призовава Албания да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуриха подкрепа за важните изменения в доклада. Това съобщават от пресофиса на Ковачев. "На вчерашното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент в Доклада относно доклада на Комисията за Албания за 2016, бяха приети мои поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII. Искам да благодаря на моя колега, Ангел Джамбазки, с който заедно работихме за осигуряване на мнозинство на всички поправки, свързани с българския национален интерес. В официалният текст на приетата поправки се казва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика.

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство. Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични - ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато."

Другата поправка, която беше приета препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от Дуръс до Бургас.

Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП през февруари в Страсбург.

https://news.bg/euronews/ep-prizova-za-parvi-pat-albaniya-da-priznae-balgarskoto-maltsinstvo.html

Българите в Тирана си имат новооткрито българско училище  „Христо Ботев”. В тази връзка от Националният исторически музей и издателството „Булвест 2000” направиха дарение за тетрадки и учебници за 5126 лв. Благодарение на направеното дарение над тридесет първокласници- деца на албански българи ще започнат обучението си изцяло на литературен български език.

Въпреки многото влияния от  – гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка  и на много други заплахи, на които са били подложени българите там през вековете,  те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи. През годините България е била винаги съпричастна и към българите в Албания, през далечната 2003 година, беше подписана междуправителствена спогодба за взаимно признаване на документите за образование и научните степени. И до днес университетите са пълни с български младежи от Албания, които желаят да продължат висшето си образование в България.

Българите в Албания имат създадени няколко различни организации, които са създадени на териториален принцип. Едно от най-активните е дружеството на българите – „Просперитет за Голо бърдо”, което се ръководи от бизнесмена Хаджи Пируши, който е създателят на училище „Христо Ботев”. Бизнесменът, също така обяви, че е започнал строеж на български християнски храм в едно от най-големите български села в Албания – Стеблево област Голо Бърдо.

По статистика българите в Албания са над 120 хиляди, пръснати в десетки села из източна Албания най-вече в областите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора. Българите постепенно са населили и големите икономически градове като Тирана, Дуръс, Елбасан, Корча, Кукеш.

https://dobrinovini.com/

Bulgarians Vrabnik Albania:



Bulgarians in Albania:

Българите от Голо Бърдо, Албания. Книга

28 януари 2019 г. бе знаков за българското население в Албания. За първи път в ефира на Албанската национална телевизия бяха излъчени новини на български език.

По различни оценки днес в Албания живеят между 50 и 100 хиляди българи в района на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в големите градове във вътрешността на  Албания – Елбасан, Тирана, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. Отворени бяха три български събото-неделни училища.

Припомняме, че борбата за правата на българите на Балканите е каузата на ВМРО в нейната 125-годишна история. Евродепутатът Ангел Джамбазки защити изконното право на самоопределяне от трибуната на Европейския парламент, където неговите усилия се увенчаха с успех, а именно българското малцинство беше вписано в доклада за напредъка на Албания.  Депутатите от 44-ото Народно събрание подкрепиха нашите сънародници от Албания с декларация от ПГ на „Обединени патриоти“, поставена от народния избраник Красимир Богданов. А пък председателят на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов излезе с позиция след признаването на българското малцинство в Албания. Той отправи поздравления към всички политици, общественици и борци за българщината, които се обединиха, независимо от политическите си убеждения.

Новини на български език по Албанската национална телевизия е част от историческия успех, който нашата страна постигна при борбата с невзрачната външна политика, водена години наред.

https://www.vmro.bg/

Въпрос на политика, подигравка или чужди интереси – каквото и да е, но след като в Албания беше признато българско малцинство, нашенците там срещат нови проблеми. Това става ясно от публикация на Софика Мале в "Труд".

"Един от най-засегнатите райони от геополитиката в Албания е районът на Мала Преспа. Намиращ се на границите на вече Република Северна Македония и Република Гърция, Мала Преспа продължава да бъде разменна монета между "силните на деня".

През 2017 година благодарение на местни жители, които не се поколебаха да заложат името и подписа си за признаването на българското малцинство, България гордо заяви, че "грешката", допусната през 1946-47 година, е поправена. Даже имаше спор от местния български елит чия е заслугата. Никой не спомена заслугата на тамошните. Хората, които работиха на терен. Така с признаването от албанските власти на малцинство България сложи ново начало за хората си там.

Да! Последваха политически обещания, дипломатически посещения и прочие. Както и очаквания от местните. Хората, които 50 години живееха като македонско малцинство, се обединиха и в една подписка заявиха, че те са българи.

Обаче… Точно тези българи, които бяха потупани по рамото, последните дни четат "Съветът по гражданство не е уважил молбата. Няма категорични данни за наличието на възходящ българин".

Само един факт, за тези, които дори и не знаят, къде се намира този район – в това населено място няма един "гюптин" или "турчин". Хората с векове ревностно са пазили езика, традициите, културата. Архаични, бедни, забравени от съвременния човек, но техни. Дори и днес смесени бракове почти няма. Всеки от нас бе закърмен с думите „с нашенец“, когато е ставало дума за брак.

Но за Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието категорични данни за възходящ българин няма. Да, те спазват закона. Дотук добре. Бих искала да питам този съвет как "Петко Петков", син на Яна и Траян, получава българско гражданство, а родителите му, т.е .Яна и Траян, "отказ" заради липса на същите данни.

Абсурдите не спират дотук. Официална България говори за приобщаване на това малцинство. Как? Като веднъж му казва, бори се да се признаеш като българин и се върни към корените си, а втори път, съжалявам, не са намерени налични данни, че ти си един от нас.

Първоначално отказите на българско гражданство за "украинци", "сърби", "молдовци", "албанци", "македонци" го отдадох на натиска, който има тази дирекция заради случилите се събития в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) през ноември миналата година. Но като се сблъсках с "липсата на данни" точно за хора от Мала Преспа, останах без ума и дума.

Какво се случва всъщност? Скоро ще има преброяване на населението в Албания, където се очаква всеки от нас да заяви националността си. Като какви да се заявим след такова решение? Хора с липса на данни за възходящ българин? Факт е, че няма архиви, които документално (паспорт, кръщелно и т.н.) доказват търсените от Съвета по гражданството (СГ) данни.

Случайно? Надали някой очаква, че в 9-те села на границата с Бивша Югославия, Гърция и Албания тогавашната държавна машина ще запази "компрометиращи факти", различни от вече признатото малцинство (македонско).

Историческите факти и народната памет все още са живи. С това трябва да е наясно СГ. Или законодателите, които са писали закона за българско гражданство. Мина повече от четвърт век и ясна позиция няма. Да, хората в Мала Преспа не говорят днешния, книжовен български. Да, влиянието на „македонския език“ в местния говор е наличен. Защото „някои“ имат постоянна политика на терен и с дела.

Какво правим ние? Водим преговори? Вече няма нужда. Страхуваме се, че хората, получили българско гражданство, ще заминат в Европа? Те и сега пътуват свободно. Няма да се учудя ако утре, след поредното разочарование от неспазените обещания, тези хора да обърнат гръб на България.

Когато мащехата е добра, а родната майка не иска да те види, разбира се, че ще обичаш мащехата. Колкото и да ти е болно. Дали утре, когато ще наближи часа за преброяването, пак ще се иска от нас да бъдем българи?

Това са хора! Не са "правене на политика"! И е крайно време да се сложи край на недомлъвките и игрите. Защото изгубеното самосъзнание се връща трудно. Или не се връща“, пише Софика Мале.
 
Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души, припомня „Труд“. Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 г.

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4 000), Драч (2 – 3 000), Пешкопия (около 1000 души). Българите в областта Кукъска Гора, т.н. горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села. Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“ и други.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/balkani/2019/02/26/zariazva-li-bylgariia-bylgarite-v-albaniia-ne-im-dava-grajdanstvo.403130

Българска диалектология: Връбник, Корчанско (Албания)

Хава е на 80 години и живее в Албания, но корените й са български. Тя пропътува близо 200 км, за да стигне до Тирана. Единственото, което искаше, бе да поговори на български език със сънародниците си. Повод за 200-километровата разходка на Хава стана визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова неотдавна в Албания. Когато говори за България, жената се усмихва, но очите й са пълни със сълзи.
Хава живее високо на границата с Косово - на място, недокоснато от удобствата на цивилизацията. Домът ѝ е село Оргоста. По пътя към Оргоста калта е до колене, а проливен дъжд се стича по цветните чадъри на осемгодишни деца, които, за да стигнат до училището си, ежедневно се борят с блатни километри и изпочупен дървен мост.

Българската общност в Албания е разпръсната в три региона - Голо Бърдо, Гора и Преспа, в девет села (най-бедните в източните райони на страната – бел. ред.) едно, от които родното село на Хава. Официално Оргоста се намира в Североизточна Албания и е с население от 1200 души. Извън протокола обаче Оргоста е изоставена точка на картата, скрита зад осем километров черен маршрут.

„Майка ми и баба ми ме научиха на български обичаи и български език“, споделя Хава, а топлината, с която определя себе си като българка, изпълва залата, където Йотова проведе среща с хора от български произход, чакащи да бъдат чуди от свои сънародници. Заедно с Хава са и двете й внучки на 15 и на 17 години. По-голямата от тях е Йехона, която с притаен дъх говори за България, описвайки я като своя родина и райско кътче, пазещо корените на българското малцинство. Всяка година Йехона гостува на роднините си в България. Казва, че се чувства като у дама си и изпитва болка, когато трябва да се върне. Момичето твърди, че много от връстниците й от български произход в Албания имат силно желание да изучават книжовен български език, но за сега на повечето места училища или все няма, или са прекалено далеч. „Мога да говоря, но искам да се науча да пиша правилно на нашия език“, споделя Йехона. В Албания има три действащи български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в столицата Тирана и две училища в Корча и Билища.
Селото на Йехона и Хава е реалност, в която времето не е оставило отличителните си белези на модерния свят. Вероятно това е главната причина за съхраняване на етническа идентичност на българите, живеещи там. Гледката, с която делегацията на вицепрезидента бе посрещната, отнема на съзнанието време, за да се осмисли случващото се. Тесен и претъпкан от хора площад. Група млади момичета, облечени в албански народни носии, с писани забрадки изпълнява българската „Що имала късмет Стамена“. „Що имала късмет Стамена, Стамена“... Така започва песента. Продължението не чуваме, защото погледите на всички се вперват в лицата на момичетата. Усмихнати, светнали... Лица на млади хора с мечти!

Сънародниците ни, живеещи в албанските села, показват, че не само са успели да съхранят българския език и българските традиции, но и родолюбието. Младите споделят най-голямата си мечта - да учат в България. Искат да станат лекари, учители. И да се върнат в селата, където са родени, за да учат потомците си на български език и да лекуват болните.

Малцинството говори Северозападен и Югозападен диалект

Доц. д-р Анелия Петкова от Великотърновския университет в продължение на години изследва говорите в албанската област Гора и стика до заключението, че българското малцинство в Албания говори Северозападен и Югозападен диалект. Езикова бариера възниква още в училище, защото децата на българското общество в Албания научават първите си думи на албански в първи клас, тъй като дотогава в домовете си те разговарят единствено на българската диалектна форма.
По официални данни българското малцинство в Албания е между 60 хил. и над 170 000 души. През 1932 г. Албания и България подписват протокол, чрез който албанската делегация признава съществуването на българското общество в страната, но поради смяната в правителствата и настъпващата Втора световна война, признаването така и не е осъществено. Припомняме, че на 12 октомври тази година малцинството бе признато от албанското правителство, след като Европейският парламент призова за това по-рано през февруари 2017 г.

https://trud.bg/80-годишната-хава-пътува-200-км-за-да-погово/

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101142150/balgarite-v-albania-otlomka-ot-drevnobalgarskata-istoria-i-kultura

Най-новите българи“ е филм на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), посветен на българската диаспора в Албания. Българската общност бе официално призната през 2017 година от албанския парламент. Историкът от ДАБЧ д-р Йордан Колев казва, че българското население в Албания е автохтонно, така както и албанското.

В нашата историческа наука едно от празните места е т.нар. автохтонна теза, че сме народ, който от дълбока древност произхожда от местното население. Последните години археологията, антропологията и езикознанието добавиха нови факти в нейна подкрепа, а и генетиката, разкри историята на човешкия род. Генетическите изследвания, включително и това на БАН потвърдиха че ДНК-то на основното население в България е на 7800 години. На толкова години са и българите в Албания. Титанът на Българското Възраждане Георги Сава Раковски, който е не само революционер, а историк и езиковед, в трудовете си развива тезата, че българите са автохтонното население на Балканите, казва д-р Колев и уточнява, че  това становище защитава и историкът Ганчо Ценов в началото на 20 в., а в края му го потвърждава и проф. Асен Чилингиров. Той проверява на място това, което Раковски и Паисий Хилендарски са описали в книги, като реализира експедиция в Албания, В книгата си „Албански дневник“ описва всички български старини на територията на днешна Албания.

Проф. Чилингиров казва, че Указите на Василий ІІ за правата на Българската архиепископия, независимо че са стигнали до нас в непълни преписи от 16 в., очертават границите на архиепископията и на епископиите й, и дават сведения за югозападната и западната граница на Първото българско царство. Те включват цялата територия на днешна Албания на юг от Драч с епархиите на Бутротум (Бутринт, Химара, Дрино поле), Адрианопол, Антигония и епархиите Петра, Риги и Бер в Тесалия, Янина в Южен Епир, част от митрополията на епирския Никопол. Някои от тези данни четем и в „История на Охридската архиепископия“ на църковния историк и архивист акад. Иван Снегаров. Има запазени малко документи, защото целенасочено са били унищожавани.

Част от ръкописите се пазят в книгохранилища, най-вече в Русия – продължава д-р Колев. - Следи има много, но не ни осигуряват достъп и затова не сме проучили всички документи. Берат или Белиград, както е българското му име, е бил неразделна част от Първото и Второ българско царство и от Охридската българска архиепископия. Тук са разпространявали християнството на български Светите Седмочисленици (Светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий), за което свидетелстват техните изображения в запазените от този период църкви. Голяма е темата за българската история, от която неделима част е българското етническо и езиково землище, което сега е в държавните граници на Албания.

Като доказателство д-р Колев сочи Орбелския триод – среднобългарски (книжовен език по време на Втората българска държава) книжовен паметник от 13 в., който е част от ръкописите на Охридската книжовна школа. Открит е в албанското село Орбеле или Ърбеле, откъдето идва и името. Днес той се пази в Руската национална библиотека.

Друг паметник, за който се споменава в много източници е Надписът от Балш от времето на княз Борис I (852– 889) с датата на покръстването на българите и със сведения за югозападната граница на българската държава по това време. През средновековието Балш е известен с българското име Главиница. В него е било преместено седалището на епископа което до 6 в. е в античния град Билис – един от главните епископски центрове в Епир.

Днес с помощта на българската държава са възстановени църквите в селата на Голо Бърдо – Стеблево и Гиневец. Тези храмове датират от времето на Българската екзархия, когато районът е бил към Дебърската митрополия. В периода 9-11 в. тук се е разгърнало най-голямото църковно строителство. От районите с компактно българско население, християни днес са останали главно в Мала Преспа, докато в Голо Бърдо и Гора, са мюсюлмани.

Това население е българско и по език, и по самосъзнание. Те говорят най-западните български говори и представляват края на българското езиково землище. Според акад. Милетич и акад. Балан при тях най-добре е запазен елементът на старобългарския, който е далече от литературната норма. В голяма степен е запазена и топонимията казва д-р Колев и обобщава: българите в Албания са отломка от древнобългарската история и култура, която е оцеляла, независимо превратности на балканската история.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 12.

Николай Иванов

Българският език да се изучава в училищата в Голо Бърдо, Гора и Преспа. За това настояват нашите сънародници в днешна Албания. Според тях инициативата би помогнала изключително много на младите хора да се интегрират в българската образователна сфера.

Преди няколко седмици в Тирана се състоя поредната среща на българските журналисти зад граница, на която един от основните акценти бе именно животът и нуждите на нашето национално малцинство в страната. Ахмет Бала е председател на дружество „Българите в Албания“, което развива дейност на територията на цялата страна – Тирана, Дуръс, Вльора, Саранда, Берат, Люшня, Кавая, Кукъс.

Основната цел на организацията е да идентифицира българите, които са напуснали родните си места. „В момента издирвам българи, знаещи български език и ми е много трудно да намеря, защото много от младите завършват и не искат да останат тук“, споделя Ахмет Бала.

„Младите хора напускат историко-географските области, населени с българи, за да търсят препитание в големите населени места и това много затруднява самоопределянето им като етническа група и точното констатиране на техния брой. Оттук следват и трудностите, свързани с организирането на български училища, или курсове за изучаване на български език, които трябва да бъдат ситуирани именно в районите с най-компактно българско население. Започнаха емисии на български език по албанската телевизия. Това е прекрасно, но не е достатъчно“, казва Ахмет Бала и допълва: „Няма достатъчно училища. Има едно в Тирана и едно в Корча с малък брой ученици. Имаме нужда от повече учебници и книги, за да се усети българският дух. И за това трябва да работят повече както българските дружества, така и българската държава“.

За нуждата от учебници и от обучение на български език в училище говориха пред Радио България и Йелиса Ходжа и Денада Соколи, ученички от Шищавец – най-голямото горанско село в Албания. Те споделиха, че искат да продължат образованието си в България, но българският, който са учили в семейството, е по-различен от книжовния език и изпитват затруднения. Затова пък владеят отлично българските хора, които също са част от българската традиция, предавана на поколенията в района на Гора.

Бануш Кочи е директор на Средното общообразователно училище „Елез Кочи“ в Големо Острени /Острени и Мад/, община Булчиза, в историко-географската област Голо Бърдо. Според различни официални документи и статистики от края на XIX и началото на XX век в селото е преобладавало бългаското население.

След Балканската война то влиза в границите на Албания. Днес почти всички деца от района са с български произход, това са 15 села, където се говори български език – казва Бануш Кочи. – Големо Острени е най-голямото село с 300 домакинства, около него има и други села, където има общо 320 ученика. Те не учат български в училище, няма и неделно българско училище.

Децата говорят домашен български, който са учили в семейството. Всичките ни празници са традиционни, характерни за нашия район. Народните хора децата ги учат главно имитирайки своите родители. „Поддържаме връзка с българския посланик в Албания, който ни подкрепя. Посетиха училището ни. Обещаха, че ще помогнат за кабинет по информатика, с различни учебни пособия. Помагали са ни и с чанти и тетрадки за децата. Посолството ни предлага много стипендии за София и други градове в България. За нас това е едно голямо преимущество, защото тук икономиката е слабо развита и това е една отлична възможност да образоваме децата си“.

Според Бануш Кочи изучаването на български език е много важно, за да могат учениците да продължат образованието си в България. Хаджи Пируши, основател на дружество „Просперитет Голо Бърдо“ и директор на българското неделно училище в Тирана, също смята, че трябва да се постави акцент върху обучението по български език.

Намира за удачно изучаването му да бъде под формата на курсове, но не само в големите центрове на Албания, а и в селата където има българи. По думите му до момента поне 600-700 деца са завършили образованието си в България със стипендии. Броят им може да бъде увеличен именно чрез изучаване на български език от нашето малцинство в Албания. Досега най-големият ни проблем беше да бъдем признати, защото в Албания не се говореше, че има българи. Прекрасно е, че нашият 20-годишен труд най-накрая се увенча с успех. Сега на дневен ред идва образованието“, категоричен е Хаджи Пируши.

http://www.mni.bg/2019/12/iskat-bulgarskiat-ezik.html

Безхаберни чиновници нанасят неоправдан, безпринципен и лицемерен удар по българското достойнство и национална идентичност на българите зад граница

В социалната мрежа попаднах на една прочувствена изповед от страна на г-н Ильо Будини – българин от района „Голо Бърдо“ в Албания. За пореден път споделих справедливия гняв и чувство на срам на поредния наш сънародник спрямо пълната незаинтересованост и бездействие от страна на официалните български власти по отношение на проблемите на нашата диаспора в съседните държави, и най-вече по въпроса с признаването на българско гражданство на нейни представители.  След близо 3 години и половина чакане и митарства по различните наши институции, г-н Будини не е успял да получи

полагащият му се на основание „произход“ български паспорт

Човекът е българин по род и себеусещане, и като такъв е представил всевъзможни документи за принадлежността към българския народ на роднините си по възходяща линия -  майка, баща, баби и дядовци. Въз основа на същите тези документи, след дълго чакане е получил признаване на произход от страна на ДАБЧ, но въпреки това накрая Съветът по гражданство му е изпратил официален отказ. С този си акт нашата бюрокрация е нанесла един абсолютно неоправдан, безпринципен и лицемерен удар по българското достойнство и национална идентичност на този наш сънародник. Сега той се чувства измамен, предаден и омерзен, поставен в безизходицата да няма основания да продължава да възпитава децата си в български дух. С това неговата тъжна лична драма се изчерпва, прибавяйки се към огромната камара от подобни прекършени съдби, които очертават голямата, общобългарска драма – липсата на правилна

национална стратегия за българските общности зад граница

Тази липса на стратегия и на произтичаща от нея постоянна външна политика е гордиевият възел на българският национален въпрос. Той стои нерешен от 1878г. насам, въпреки многобройните усилия за неговото силово решаване в миналото, съпроводени с безбройни жертви и загуби. Към днешна дата е пределно ясно, че огромни територии от българското етническо землище са безвъзвратно загубени, а огромната част от населяващите ги българи са избити, прогонени или асимилирани, и нови силови опити е немислимо да бъдат правени. Въпреки това, националният въпрос продължава да стои на дневен ред, защото продължава да има българи, чиято съдба в една или друга степен зависи от неговото решаване. Нашата държава признава този факт, но за огромно съжаление го прави напълно пасивно. Всички правителства след 1989 г. или не предприемат абсолютно никакви действия, или спорадично и напълно хаотично извършват някакви действия, принудени от външни или вътрешни обстоятелства (влошена международна обстановка, искания на трети страни, натиск от коалиционни партньори, предизборен популизъм и т.н.). Но нека да разгледаме конкретно случая с Албания.
Предвид очакваното започване на преговорния процес за приемане на страната в ЕС, България най-после официално поиска от властите в Тирана и успя да издейства признаването на българско национално малцинство в края на 2017 г. Това веднага бе шумно разгласено по медиите като голям външнополитически успех на правителството, но всъщност истината за това защо и как се получи този дипломатически резултат, е малко по-различна. Реално, България „хвана последния влак“ преди гласуването в парламента в Тирана на подготвените промени в албанския закон, към които бе добавен и текстът за наличието на нашето малцинство. Ако това не се беше случило, щеше да ни се наложи да чакаме до някоя следваща поправка в закона им, което най-вероятно щеше да отнеме години.

Заслугата

бе на една шепа хора – няколко наши евродепутати, които се пребориха да бъде включена препоръката за признаване на малцинството ни в годишния доклад на Европарламента за напредъка на Албания, и буквално на още 2-3 души от МнВР, които паралелно преговаряха и оказваха натиск върху албанското правителство. Огромна роля изигра и консолидирането около каузата на албанските българи, които за много кратко време организираха подписка към албанските власти, с която от своя страна да подкрепят искането за признаването им като малцинство. Да, на финалната права се включиха и премиерът Борисов и вицепремиерът Захариева, които в свои разговори с албанските си колеги потвърдиха искането, но де факто целият този демарш се случи някак изненадващо и като цяло въпреки, а не благодарение на официална София. Повод за това мое заключение ми дават две основни наблюдения. Първото е свързано с времето непосредствено преди гласуването на закона в Албания. Тогава очакванията както на нашите политици, така и на обществото като цяло бяха песимистични – хем всички отдавна бяхме свикнали на пълното бездействие и липса на инициатива по националните приоритети, хем много гласове изказваха съображенията си за това как признаването на българско малцинство няма шанс да се получи, защото сме били закъснели, защото нямало въможност, политическа воля и прочие. Второто произтича от периода от признаването до днес – единственото, което България направи оттогава, е да спомене в своята позиция по отношение на евроинтеграцията на Албания в ЕС, че срещу предоставяната подкрепа от наша страна ще очаква

да бъдат спазвани правата на малцинството ни

За две години и половина реално не бе предприето нищо, което да подпомогне нашенците в Албания. Затова се стига до парадоксалната ситуация те да ни упрекват днес с резонния въпрос „Защо поискахте от Албания да ни признае, след като самите вие не ни признавате за българи?“.

Отдавна на всички е ясно, че България няма нито адекватна политика, нито обективно функционираща и справедлива правна уредба на институцията „българско гражданство“. Още от началото на т.нар. „преход“ преди 30 г. този въпрос беше нарочно оставен настрана, и съответно броят на издаваните документи за самоличноста на лица от българската диаспора бе пренебрежимо малък. През годините бяха направени някои промени, уж с цел подобрение на условията, но те доведоха единствено до развихрянето на т.нар. „паспортна мафия“, която срещу прилична сума пари на калпак посредничеше и „уреждаше“ издаването на необходимите документи. Очаквано, това завърши със скандал в края на 2018 г., когато беше арестуван тогавашния директор на агенцията и други нейни служители. На практика оттогава процесът по издаване на нови български паспорти е напълно блокиран, като няма никаква яснота нито какво ще се случи с вече подадените молби (повечето от които междувременно получават откази, като споменатият по-горе случай на г-н Будини), нито какво могат да очакват сънародниците ни, които биха желали да се сдобият с българско гражданство в близко бъдеще. Това е поредното потвърждение за абсолютното политическо късогледство и национално безхаберие на нашите управници по въпроса за полагане на адекватна грижа за интересите на българите в съседните държави, както и за запазването на българското културно-историческо наследство в съседните земи в един по-общ план. А именно българите и българската история и култура са двата основни съставляващи дяла на българския национален интерес!
След като е очертана рамката на проблема, нека се запитаме какво може и трябва да бъде направено в най-кратки срокове, за да спре пасивното предаване на националните ни интереси, в частност по отношение и на албанските българи? Ще си позволя да отправя следните препоръки:

1. Да бъде отправено официално извинение към г-н Будини от страна на българското правителство, в лицето на премиера Борисов или министър Захариева. На същия незабавно да бъде издаден български паспорт, който да му бъде връчен тържествено на официална целемония от президента Радев или вицепрезидента Йотова.

2. Правителството да възобнови дейността на ДАБЧ в цялост, с приоритет приключването на всички заведени преписки по молби за получаване на българско гражданство от страна на албански (както и на македонски, бесарабски, сръбски и други) българи по произход, като същите бъдат разгледани и удовлетворени възможно в най-кратък срок. Да се постанови и изиска пълно съдействие по въпроса и от страна на МП и останалите отговорни институции.

3. Да бъде обновен Съвета по гражданство, като в неговия Правилник за дейността бъде постановено изискването всички негови членове да имат компетенции по проблематиката на националните интереси.

4. Правителството да вземе решение за изработването на безкрайно дълго отлаганата национална стратегия, което да бъде възложено на учени и специалисти. Един от главните приоритети в нея да бъде изготвянето на адекватна концепция за национална принадлежност, въз основа на която да бъде променен Закона за българското гражданство, така че всички наши сънародници зад граница, които желаят да придобият български документи за самоличност, да могат да го направят не по-трудно от гражданите на Република България. Да бъдат взети за пример работещите варианти от законодателството на други държави – Румъния, Унгария, Полша и др.

5. Да се открие най-после КИЦ в Тирана, но не проформа, а с целогодишна наситена програма, реално функциониращ. Да се увеличи състава на посолството ни в страната, така че да може да покрива нуждите на българите там, както и да има назначени специалисти, които да посещават регулярно районите с българско население.

6. Да се направи телевизионна програма на български език, която да се излъчва в Албания, по възможност с водещи - местни българи, които могат да говорят и литературно, и на диалекта си.

7. България да обяви голям брой места за прием на студенти-българи от Албания, на които да бъдат осигурени и стипендии за обучението им.

8. Да се финансират и организират регулярни екскурзии и обмен на млади албански българи, които да посещават България, примерно след завършване на средното им образование.

9. Да се финансира създаването на Български колеж, за който да се осигурят преподаватели от България (директно може да се копира модела на Болградската гимназия в Украйна).

10. Да се подсигури нормативно възможността албански българи да участват във всички национални състезания, олимпиади, конкурси и пр. Разбира се, това следва да бъде валидно за цялата ни диаспора в чужбина.

11. Правителството най-после да предприеме конкретни стъпки за практическата реализация на стратегическия Коридор №8, за което от години непрекъснато прави голословни заявки.

Крайно време е правителството ни да обърне реално внимание на българите в Албания и Северна Македония, а не да ги използва единствено за свои конюнктурни и популистки цели. Апелирам към нашите държавници да предприемат действия в правилната посока, за да не останат в историята като поредните безродници, предали нашите братя зад граница!

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-rezil-albantsite-priznaha-balgarsko-maltsinstvo-a-byurokratsiyata-u-nas-ne-im-dava-balgarski-pasport

По официални данни в Албания живеят близо 45 000 души с български корени. Благодарение и на усилията на българските дружества на място, от есента на 2017 година в Албания има вече официално признато българско малцинство. Сега сънародниците ни там имат нужда от добри пътища и от образователни програми.
   
За десетки хиляди албанци България остава безценна и свята. „Ние казваме: хайде да говорим на български, да пеем на български и да плачем на български“, споделя Хаджи Пируши, председател на българското дружество „Просперитет Голо Бърдо“. От 20 години организацията е призната официално от властите в Тирана.

От години над 100 000 албанци с българско самосъзнание говорят, пеят и плачат на български. Затова приемат за исторически успех и празнуват като победа признаването им за национално малцинство от официалните власти в Тирана.

„Не се говореше за българи. Всичките бяхме албанци. А вкъщи, в нашите райони - 100% българи“, казва Пируши и определя като исторически момент признаването на българското малцинство, защото никой не е вярвал, че може да се стигне до това.


Хаджи Пируши признава, че все още не е лесно да заявиш открито българската си идентичност в Албания, защото след толкова години хората се страхуват.

След признаването на българско национално малцинство в Албания, сънародниците ни там очакват България да им помага повече, защото законовите възможности сега са повече. Увеличава се броят на студентите в България, расте и броят на отпуснатите стипендии, отбелязва Пируши.

„Трябва по-добре да се навлезе в районите икономически, с проекти, със специалисти. Нашите райони са много бедни“, разказва той.


Черен е пътят до планинските села на границата с Косово, където живеят албанци с български корени. Достъпът до населените места там е все така труден, а ситуацията при гораните две години и половина след признаване на малцинството не се е променила много, пояснява Фисник Ходжа, председател на дружеството „Наша гора“.

Българите в Албания имат нужда от по-добри пътища, които да помогнат за икономическото съживяване на регионите. „Област Гора има един път, само 4 километра, който свързва 1500-2000 жители. Този път би бил от полза за много хора“, допълва Фисник Ходжа.

Макар и малко, инвестиции има – например пътят към село Връбник е в процес на асфалтиране, средствата са отпуснати.

Сънародниците ни в Албания очакват и по-леки процедури по издаване на български паспорти.

„Надявам се да не се стига до решения и ситуации, където на един брат се издава - един брат има българско национално самосъзнание, а друг няма. Има и такива случаи“, коментира Ходжа.

Освен от добри пътища и по-леки административни процедури за получаване на българско гражданство, сънародниците ни в Албания продължават да имат нужда и от учители. Защото пари и книги лесно можеш да намериш, но няма специалисти по български книжовен език.

„Очакваме повече в областта на образованието, на изучаването на български език“, подчертава Фисник Ходжа. „Очаква се изучаване на български език в училищата, където се говори диалектна форма.“

Българското остава безценно и свято за десетки хиляди албанци. „Всичките неща, сватби, всичките неща са на български език. Нашите песни са 100%“, споделя Хаджи Пируши.

https://bnr.bg/post/101262386/balgarite-v-albania-iskat-patishta-i-uchiteli