Модерните имена на младите Българи

[Amenhotep]

Модерните имена на младите Българи

Десетки имена са копирани от сапунени тв сериали
08.01.2007

https://www.vesti.bg/

Момиченце в Ямбол е кръстено със странното име Минивер, съобщиха от общинския пресцентър. Детето е родено миналата година.

И през 2006-а продължи тенденцията бебета да се кръщават с нетрадиционни имена, съобщи "Дарик радио".

Така момиченце е получило името Кута, а друго е кръстено Йонна

Ямболско бебе е получило името Ревена, сред странните наименования на момичета се срещат също Ивена и Дейзи.

Местни почитатели на някогашната група "Диана експрес", които може би си мислят, че светът започва и свършва с творчеството на Митко Щерев, твърдят, че са кръстили дъщеря си Северина на неговата песен.

Очевидно не са чували нито за Стендал, нито за романа му "Пармският манастир", нито за покойната актриса Северина Тенева, кръстена на псевдонима на баба си, поетеса от двайсетте години на миналия век.

Други нарекли дъщеря си Даная, тъй като се смятат за любители на гръцката митология.

Не липсват и имена, копирани от сапунените сериали. Ямболски момиченца са наречени Леонор, Емили, Джулия, Ванеса, Джесика, Каролина, Сандра и Ивон.

Вероятно за да угодят на нечий дядо, момиченце е наречено Стоянина 

При момчетата се връща традицията на старите български имена, сочат данните от общината.

Бебета са получили имената Горан, Герман, Демир  , Янаки, Божко, Радко и Нешко.

14 бебета по-малко са се родили през миналата година в община Ямбол в сравнение с предходната 2005 г. Общо 909 акта за раждане са издадени от общинската администрация в града.

Справка на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (GRAO.bg) показа през август, че през 2006 г. в България са се родили две Клеопатри, но само един Цезар. Има и един Ромео, докато Жулиетите са 17.

[Hatshepsut]

Българите продължават да кръщават децата си с екзотични имена, предаде БТА, като се позова на справка на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Поредният филм за Зоро е вдъхновил родители да кръстят момченцето си на героят с доминото. Друго българче пък цял живот ще се казва Тарзан. (съмнява ме много да е българче)

Почитател на научнофантастичната литература е кръстил детето си Ихтиандър, като героя на Александър Беляев от книгата "Човекът-амфибия". Имена на литературни герои носят и момченце, записано Хамлет, и момиченце Офелия.

През 2006 г. в България са се родили две Клеопатри, но те ще трябва да си поделят един единствен Цезар. В по-благоприятна позиция е единственият Ромео, който ще може да избира измежду 17 Жулиети.

През тази година на почит са и рицарите на кръглата маса, като две деца са кръстени на крал Артур, а едно на Ланселот. Странно е решението родители-русофили дали името на руския военачалник Будьони на своя наследник.

Гръцката митология остава източник на вдъхновение на много кръстници, като през годината са се родили Аполон, Дионис, Галатея, Афродита, Гея и т.н. Имената от християнството също са популярни, като 38 деца са кръстени Исус, четири Христос, а дванадест Мария-Магдалена. Едно момиченце дори е кръстено Дева-Мария.

Шоу бизнеса също е източник на вдъхновение, като в резултат имаме двама български съименници на краля на рока Елвис, момиченце, наречено Мадона, и три деца кръстени Мерилин. Вдъхновен от футболните успехи на "Левски" тази година са накарали фен на "сините" да кръсти сина си Гунди, а друг запалянко е избрал името Пеле на своята рожба.

В търсенето на компромис с бабите и дядовците са се появили и странни имена, съчетание от срички на различни роднини - Иванеса, Иванела, Недислав, Никоела, Янисвета, Хранимира, Носимира и Крисмислава. Един от честите варианти са две имена с тиренца, предпочитани когато никое от семейните лобита не може да наделее. Така някои деца ще се казват Цвети-Лена, Христина-Теодора, Радост-Ина, Иван-Адалберт, Ния-Сара, Вагнер-Габриел  , Методи-Томи, Запрян-Божидар. Момченце пък ще носи внушително дългото име Калоян Луи Етиен Мари. Тази година са записани и деца с имена като Сладун, Страхота, Трепка, Дойка, Боцислава, Мареолина.



Според справката на дирекция "ГРАО" най-предпочитаните мъжки имена през 2006 г. остават Георги(616 деца носят това име), Александър(616), Мартин(577), Иван(551). Сред момиченцата най-разпространените имена тази година са Виктория - 510 деца, Мария - 474 и Александра - 347.

[Hatshepsut]

Ето ви интересни български имена и техните значения

АСПAPУX  - бял кoн.

БAЛИH - лечител (oт cтaробългарскoтo бaлyвaм - лекyвaм).

БAЛИHA - лечителкa (cтaробългарски).

БАЛОМИР - форма на Бaлин.

БАЛОМИРA - форма на Бaлинa.

БИЛЯНA - oт билe (славянски).

БЛАГОВЕСТ - добра вест (славянски). Благовест и Благовеста празнуват на Благовещение - 25 март. Православната Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария, a народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло.

БЛАГОВЕСТА - добра вест (славянски). Благовестa празнува на Благовещение - 25 март.

БЛАГОЙ - добър (славянски).

БОГДАН - дар от Бога (славянски). Повечето Богдановци празнуват на Богоявление, но според православния календар техният ден е Тодоровден (съботата след Сирница). За 2006 г. това е 11 март.

ВАКЛИН - черен (от народното вакъл - черен).

ВАPДAP - по името на рeкaтa Bapдap (славянски). Според някои източници самата дума Вардар е производна на славянското вардя - пазя

ВЛАДИМEР - велик владетел (от старославянски влад - владея и мери - велик). Това старинно славянско име се счита за оригиналната форма на Владимир.

ВЛАДИМИР - вариант на старинното Владимер или владетел на света (от славянски влад - владея и мир - свят). Денят на Св. равноапостолен велик княз Владимир е 15 юли.

ВЛАС - облечен в кожи (от старославянското влас - козина). Влас е другото име на славянския бог Волос или Велес, покровител на скотовъдството и стадата

ГОРЯН - горещ (славянски). Граовци наричат деня на лятното слънцестоене Горещляк - оттам и именния ден на 22 юни

ДЕНИЦА - родена при изгрев слънце (от славянското денница). Денница е народното име на планетата Венера, тъй като тя е последната звезда, която изчезва от хоризонта сутрин

ДЕСИCЛАВА - кoятo тъpcи славa (от старобългарското десити - намирам и славa).

ЗАГОРЧИН - който живее отвъд планинатa (от старобългарското загора - област отвъд планина).

ЗAПРИH - който спира (от старобългарското запирам - спирам). Изpaз нa poдитeлcкoтo желaниe дeтeтo дa зaпрe смъртта и нещастията, а понякога - дa зaпрe paждaнeтo нa дpyги децa (aкo e 11то-12то дете).

ЗОРНИЦА - зора (славянски). Зорница е богинята на утрото в славянската митология.

ИВАЙЛО - форма на Курт (Въло). Името става популярно покрай цар Ивайло (1277-1280), чието пълно име е Курт Докс Уваш. Kypт на старобългарски означава "вълк", а Въло, Въил, Ивaил, Ивайло са по-късни негови славянски транскрипции. Името Курти може да се срещне и до днес в Ямболския край. Името Докс, което наистина се превежда като "свиня", обозначава годината на възцаряването на Ивайло според прабългарския календар, а Уваш (великолепния), е прозвището му.

КОСАPA - oт косa (славянски), в смисъл на "да има хубава, гъcтa коса". Името е носено от княгиня Косара, дъщepя на цap Caмyил

КРЪСТЬО - кръст (славянски), cчитa ce за превод на гръцкото Cтaвpи. Името e cвързано с Kръcта на който е бил разпънат Христос и ce cчитa чe xората носещи това име са закрилени от Hего.

КУБРAТ - името на бащата на хан Аспарух, най-вероятно форма на древното курт - вълк.

ЛAДА - красивa (старославянски). Това е името на славянскaта богиня на кpacoтата.

ЛЮДМИЛ - любим на народа или който обича хората (от славянски люде - хора и мил). Име изpaз нa poдитeлcкoтo желaниe дeтeтo дa e и човеколюбиво, и обичанo oт xopaтa.

МЕГЛЕНА - вятър (от старобългарското меглен - вятър). Име давано с пожелание детето да е "бързо като вятъра" и да не го стигат беди и нещастия.

МОМЧИЛ - момче (славянски). Кратка справка с народния календар показва, че Петльовден (20 януари) е празникът на мъжките рожби, т.е. на момчетата. Все пак, по стар стил Петльовден е 2 февруари и се счита че оттам идва празникът на "обратните". Не знам кое е по-вярно, така че всеки да си решава сам празнува ли Петльовден или не.

НАЙДЕН - намерен (от старобългарското найдам - намирам). Първоначално е давано на "намереничета" (изоставени деца). Според православния календар Найден празнува на 19 март.

ОГНЯН - огнен (славянски). Името се свързва със серафимите - шесторъки ангели, затова и Огнян празнува на деня на всички ангели - Архангел Михаил (8 ноември).

ПЕTKA - женска форма на Петко. Това е и името на светица oт IV в. - Cв. Петка Българска. Tя била родена в семейството на българи в град Епиват. След като родителите й починали тя раздала имуществото им на бедните и се посветила на Бога в Йорданската пустиня. Днес нейните мощи почиват в румънския град Яш, a нейният ден e 14 октомври.

РАДА - радостна (славянски)

РАЛИЦА - по името на полското цвете ралица. Ралица е също така народното име на cъзвездиeто Орион - кoгaтo Орион ce появи на нeбeто e вpeмe зa opaн, paлo. Това е и името на героинята на П. П. Славейков от едноименната поема.

РУCЛАH - рyc, бял (славянски) или производно на персийското arslan - лъв. Във всички случаи това е името на герой на Пушкин от поемата "Руслан и Людмила".

CEBAP - овен (древнобългарски). Oвенът е едно от дванадесетте животни от древнобългарския календар (заеднo c мишкатa, волa, диватa котка, заекa, драконa, змиятa, коня, маймунатa, петелa, кучетo и свинятa), a Севар е името на български хан (735-753 г)

СPAЦИМИР - койтo cpязвa cвeтa (старобългарcки). Това е името на втория син на цар Иван Александър, владетел на Видинското царство (1356-1396).

СТОИЛ - от глагола "стоя" (българckи). B няkoи cлyчaи e изpaз нa poдитeлcкoтo желaниe дeтeтo дa има cилeн xapakтep - "дa стои нa дyматa cи", a в дpyги - пожелaниe "дa стои" (дa ce зaдъpжи) живo

ТРAЯH - от глагола "тpaя" (българckи). Изpaз нa poдитeлcкoтo желaниe дeтeтo дa "дa тpae" (дa ce зaдъpжи) живo.

ТРОЯH - от "троен" (славянски). Изpaз нa poдитeлcкoтo желaниe всичко добро в живота на дeтeтo дa е тройно. Троян е и името на славянския бог на правдата.

УГРИH - унгарец (старобългарски).

ХУБЕН - хубав (старобългарски).

ХУДO - мaлък (старобългарски).

ЦAPEBHA - цapицa (славянски). Славянската дума цар е съкратен вариант на цезар - титлата на римските императори. Цезар, oт своя страна, произлиза от латинското caesaries - космат. Цезар е фамилното име на импрератора Юлий Цезар, и започва да се използва като титла след неговото царуване.

ЧЕДОМИР - дете на мира (или на света).

ЧУБРИНА - от билката чубрица (славянски).

ШЕГОР - прасе, свиня (древнобългарски). Прасето е едно от дванадесетте животни от древнобългарския календар (заеднo c мишкатa, волa, диватa котка, заекa, драконa, змиятa, коня, маймунатa, петелa, кучетo и овена).

ЯВОР - кръстен на дървото явор. Явор и Ясен са сред малкото мъже, които празнуват Цветница (е, малко в сравнение с жените Усмивчица.

ЯНKУЛ - форма на Янко

[Hatshepsut]

Бебетата у нас с все по-странни и абсурдни имена

Странен избор на лични имена винаги е имало, но през последните години в България се появяват страшно много будещи недоумение имена. Това заяви в интервю за ,,Фокус" специалистът по ономастика* проф. д-р Анна Чолева-Димитрова.
 По думите й Законът за гражданската регистрация е много либерален и позволява всякакви имена.
 "Не бих казала, че някои имена могат да ни служат за смях, по-скоро, според мен, можем да плачем, като виждаме какви са резултатите от нехайството по отношение на именуването на българските граждани", твърди проф. Димитрова.

Тя даде примери от последните няколко години на имена на новородени българчета.
 "Българският творчески гений се представя подобаващо при избора на лично име. Също така има чужди имена, които в съчетание с бащиното и фамилното име звучат меко казано странно, по-точното е - абсурдно", добави Димитрова.

 Сред най-странните имена са: Жара, Озарена, Дева, Канарче (женско), както и Искерасия, Леола, Маиза, Панола, Пелин, Туана, Любовета, Трифозара, Орис, Стихия, Фея, Хармони, Самър, Чидемма, Удиян (женско), Версай, Кротизар (мъжко) и др.

 По думите на проф. Димитрова представителите на някои малцинствени групи предпочитат за лично име на децата си имена на герои от сериали - Инджи и Шехерезада, както и известни имена от модата - Армани, Шанел и "модифицираното" Версачи, както и Найк (вероятно на името на известната спортна марка)

 Последният писък на антропонимичната мода повелява личното име Александър да се изписва като Алегзандър, с ,,г" и ,,з", предполага се, че този избор е повлиян от името на нашумелия дизайнер Алегзандър Макуин, каза проф. Чолева-Димитрова.

"На запад са забранени именуванията на деца с географски названия, но у нас има Манчестър и Челси - те са и футболни отбори и може да се предполага дали детето е кръстено на футболния отбор, или на географското име, но те означават и названия на населени места. Срещат се също имената Флоренсия, Валенсия, Дакота, Анфийлд", посочи още проф. Чолева-Димитрова.

 По нейните думи само в България могат да съществуват лични имена, като Кхан и Санта Мария за жена, което означава Света Мария. Такива имена на Запад не се позволявали.

 "Различия при именуването съществуват и между отделните градове. В София едно от най-харесваните мъжки имена е Калоян, в Пловдив – Ивайло, а във Варна – Марина", каза още Димитрова.
 Тя уточни, че най-много нови имена нахлуват в София, а в Пловдив традициите по отношение на именуването се пазят най-силно.

*Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на собствените имена.

https://dnes.dir.bg/news/bebeta-imena-anna-cholevadimitrova-12819535?nt=4

[Hatshepsut]

Българи в чужбина масово сменят имената си

Десетки Ивановци са подали молби да станат Джон

Българи  масово сменят имената си, за да си намерят по-хубава работа и да се интегрират по-добре в чужбина, пише "Телеграф". Десетки Ивановци са подали молби да станат Джон. Съдебната такса за подобна промяна е 15 лв.
Само в Пловдив над 150 души са поискали да бъдат прекръстени през последните 2 г. В София желаещите са поне двойно повече. Има много куриозни случаи, при които нашенци установяват, че името им звучи смешно или обидно, когато отидат да живеят и работят зад граница, обясняват юристи.
Испания например е ад за българките, които се казват Галина. На езика на Сервантес тяхното име звучи като "кокошка".
Наскоро съдът в Русе допусна промяна в собственото име на 5-годишно дете, тъй като на френски имало значение на екскремент. Семейството му се установило в Белгия.
Повечето случаи са на хора, които живеят в чужбина и които искат новото им име да прилича на тези в страната, където са се установили. Художник, който живеел в Германия, поискал от съда да  впише официално в документите му думичката "фон". Така бил известен във федералната република и това означавало "от рода на...".
Едни от най-куриозните случаи са с нашенци, кръстени с умалителни окончания. Така например хора, записани в личните карти като Драганчо, Иванчо, Марийка, Радомирчо, се притеснявали от популярните вицове и от подигравки на свои близки и най-често искали със съдебно решение да променят имената си.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/168096

[Hatshepsut]

Нова мода при записването на новородено

Нова мода при кръщаването на новородените завладява родителите и те избягват наставките ,,ов" и ,,ев", когато записват второто име на детето. Тя увлича все повече българи, които се отказват от традиционните бащини имена. Затова разказа доц. д-р Мария Китанова от Института по български език към БАН. Така например, ако бащата се казва Пламен, а детето Мария – дъщерята носи името Мария Пламен, вместо традиционното Мария Пламенова.Преди време е имало само единични такива случаи, но сега това се превръща в тенденция, обясни специалистката.
,,Хората искат да са различни и оригинални, затова започнаха да заменят традиционните български имена със западно звучене", коментира доц. Китанова. Според нея наставките ,,-ов" и ,,-ев" са част от идентичността на българския език и не е редно да отпадат.
,,Държавата трябва да се намеси и да се изработи регулативен документ за бащините имена така че те да си останат традиционно български", коментира още доц. Китанова.

Все повече сънародници кръщават децата си на герои от сериали, актьори, футболисти и марки. За сметка на това взаимстването на имена от литературата вече е отживелица. И ако някога имената от латиномериканските сериали като Есмералда и Росалинда са били хит, то сега са изместени от герои от турски сериали като Ферия, Ферхунде и др. Не липсват и деца, които носят имена на футболисти и отбори
като Бекъм, Челси, Манчестър и др. Експертите по български език обаче са единодушни, че повечето родителите, които се решават да кръстят децата си с такива нестандартни имена, са нискообразовани.

Затова съветват майките и татковците да внимават как кръщават децата си, защото в един момент те ще пораснат и имената им могат да станат повод за подигравки. Сред другите нестандартни имена у нас са още Пепси, Молчо, Молка и Гугъл. Не липсват и родителите, които кръщават децата си на древногръцки богове и герои като Зевс и Пандора.

Положителна тенденция обаче е връщането към прабългарските имена благодарение на братята шампиони Кубрат и Тервел Пулеви. След като станаха любимци на народа, вече има родителите, които кръщават децата си на тях, разказа още доц. Китанова.
Болшинството от високообразованите ни сънародници обаче остават верни на традиционните имена като Мария, Виктория, Яна, Александър, Георги, Калоян и др. Все още е жива и традицията децата да се кръщават на баби и дядовци. Често срещана тенденция е обаче имената да бъдат съкращавани. Така вместо Александър родителите кръщават детето си Алекс или Алек.

[Hatshepsut]

За имената български и идентичността българска

Имена като Гунчо, Гънчо, Кунчо и Кънчо са вероятно вариации на прабългарската титла ,,кан"

След 1990 г. в българознанието бяха направени големи разкрития, които дадоха отговор на много въпроси, останали отворени с десетилетия, и чиито отговори имат пряко отношение и към нашето съвремие. За съжаление, за изследванията на автори като Петър Добрев и Живко Войников в нашето общество се знае много малко.

Именната система е ключова част от всяка народностна идентичност. Тези двама автори доказват, че множеството имена, които имат явен неславянски и нецърковен произход и слава Богу, са се запазили и до днес, са ни завещани от древните българи. Например имена като Ганьо, Ганчо, Каньо, Кънчо са масово разпространени, но не можем да разберем тяхното значение, за разлика от славянските имена - Стоян, Първан, Елица и др., чието значение разбираме.

Ако обаче се обърнем към езици, които са родствени на прабългарския, като иранските, сарматските и тохарските, ще открием там думите ,,ган" и ,,кан", които значат ,,велик, голям" т.е. имената Ганьо и Каньо означават ,,Велик", ,,Велико".

Тази иранска дума може да се приеме и за най-логичния превод на прабългарската титла ,,кан". Имена като Гунчо, Гънчо, Кунчо и Кънчо са вероятно вариации на тези имена. В иранските езици се срещат дублетни думи като ,,Балг" и Бълг" например, от друга страна преходът от ,,ъ" в ,,у" е често срещан (ръка – рука в някои диалекти). Преход от ,,а" в ,,ъ" има и при имената Събин, Съби, Сабин. Те също са прабългарски – във Велики Преслав е намерена чаша на която пише ,,Сабин велик жупан на България". Името вероятно се извежда от ,,сабя" или пък от ,,саб", което значи удрям, разсичам.

Други масово разпространени имена, но и масово непонятни, са тези с основа ,,бан". ,,Бан" е иранска титла и означава ,,господар"., т.е. Банчо, Баньо значи ,,господар". Друга особеност на иранските езици, преходът от ,,а" в ,,о" (например думата за град – Абад, се среща и като Обод) пък ни насочва, че името Боньо е вариация на корена ,,бан". Както се вижда от примера на Ганьо и Каньо, освен промяна на гласните, може да има промени и на съгласните и Панчо се оказва вариация на Банчо.

Оттук се извежда и полската дума ,,пан", която означава точно ,,господин, господар". Поляците имат сарматски примес и неслучайно полските аристократи (панове) са наричали сами себе си ,,сармати". Освен от ,,а" в ,,о" обаче може да се наблюдава и преход от ,,а" в ,,е", така Панчо става на Пенчо, Пеньо. Преход ,,а"-,,о"-"е", както и промяна на кореновата съгласна ни разкриват произхода на серия имена. Например Цако, Цеко, Цоко, Жеко са варианти на едно и също име, паралели на което има и днес при осетинците, които са наследници на аланите, един голям клон от сарматските и ирански народи. Според П. Добрев, в осетинския звук ,,г" заменя нашето ,,г". Освен това се наблюдава и преход от ,,ц" в ,,дз" и ,,дж". Така името Цако има своите варианти в Осетия като Дзагой (известният футболист, руски национал Алан Дзагоев е осетинец), Цогой, Цагой (за България щанги вдигаше Алан Цагаев, също родом от Осетия).

Разпространените Цанко, Ценко, Цонко, Дженко, Джоньо, Чанко, Ченко, Чонко, Дзаньо, Занко и женското име Зона всъщност са форма на едно и също име. Друга такава серия е Цало, Цоло, Жельо; Бочо, Бечо, Бачо. На основа ,,а"-,,ъ"-"у" пък можем да посочим Вацо, Въчко, Вуцо, Въто, Вато, Вуто, Вачко, Вучко – също вариации на едно и също име.
Имената Нанко, Нонко, Ненко пък произхождат от иранската дума ,,нан", която значи ,,майка", богинята на любовта и плодородието се казва Нан, Нана. Може би първоначално тези имена са били само женски – Нана, Нона, но тъй като техният точен смисъл е бил забравен, е продължено по традиция тяхното предаване през поколение и на мъжки деца, а може и името да е имало смисъл на нещо като ,,закрилян, покровителстван от Нана".

Име със сходно значение е скандинавското Фредерик, от Фрида, северната богиня на любовта.
Имена като Канчо, Ганчо, Банчо ни дават представа и за начина на мислене на нашите прадеди. Те са вземали за имена думи, които са звучали достойно, затова са използвали и титли като ,,кан" или ,,бан". Петър Добрев дори открива българин от XVI век, който се е наричал Кавхан.

Освен титли, са използвани и други думи, със значение на някакъв по-висш статус. Името Ботьо например най-вероятно произхожда от думата ,,бат", която се е запазила в българския и която означава ,,старши, по-голям брат", а самото име се е образувало с промяна на ,,а" в ,,о". Името Тотьо по същия начин се извежда от корена ,,тат", откъдето е и българското ,,татко", което сме наследили от древните българи, защото славянската дума е ,,отец".
Други имена, сформирани по подобен начин, са Гюро и Джуро. Тук коренът е дума, която е звучала като гур, гюр, джур, дур и е била със значение на ,,човек" т.е. на човек от общността, племето, народа.

Същото е вероятно и при значенията на имената Манчо и Минчо, от иранската дума ,,ман" – човек, мъж. Имената Дельо и Делян пък се извеждат от трета иранска дума за човек, мъж. До Освобождението, а и след това, сред нецърковните имена може да се забележи доминация на имената от прабългарски произход. Повечето наши възрожденци и революционери носят такива имена като лични, бащини или фамилни – Васил Иванов Кунчев, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Цанко Дюстабанов, Кондо войвода, Съби Стойков Русев (Георги Раковски), Жельо войвода, Дельо войвода.

Наличието на толкова много прабългарски имена очертава ясно истината за българската идентичност и пресича всякакви злобни нападки отвън и отвътре, че ние сме народ, който не е наясно с произхода си. Ние сме поне толкова българи, колкото са угри унгарците например. Нещо друго – наличието на толкова много вариации на българските имена може да се приеме като косвено доказателство за тезата, че прабългарските преселения са ставали не на една, а на много вълни.

Българите на Кубрат, Аспарух, Тервел и Крум не са просто дружина от митични конници, а многоброен, силен и горд народ, чиято кръв тече обилно и в нашите вени. Ние просто най-накрая трябва сами да си повярваме, че наистина имаме привилегията да сме техни наследници и достойно да носим българското име.

http://www.desant.net/show-news/30033/

[Hatshepsut]

Произход на българските имена

Личните имена на българите са възниквали или са възприемани през различни епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.
   
С настаняването на Балканския п-в българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корени. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънски. Старите имена от тракийски и латински корени можем да приемем за втори пласт.

С идването на Аспаруховите българи е навлязъл и трети пласт лични имена. Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни. Някои днешни български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.

С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.

Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.
Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко, и то преминали през гръцки.

Всички тези имена съставят четвъртия пласт в българската антропонимия.

Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети сред българите. Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др. Тези турски имена и прякори съставят пети пласт.

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появило личното име Венелин, което всъщност е фамилно име на руския писател историк Юрий Венелин. Малко по-късно, а и след Освобождението зачестява името Александър, заради руския император Александър ІІ, и Владимир - неговия син.

Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или покойници.

След Октомврийската революция у нас се появили лични имена Ленин, Будьони или техни производни — Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, в годините на социализма - Петилетка.

Увлечението по имена на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята още не е казала последната си дума.

Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно — Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.

Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния седмия, ще съставят имената от думи, които означават предмет - Телефонка, Салфетка, Грамофонка.

В по-ново време и киното стана извор на лични имена. Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях  навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция, но това е тема за други изследвания.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна гран ица между тях — пожелателни и защитни.

Пожелателни имена

В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.
Живот и здраве: Живко, Здравко
Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин
Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен
Сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди
Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен
Физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен
Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:
Цветя: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан
Билки и треви: Билян(а), Детелин(а)
Дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен
Птици: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол
Небесни светила: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница

Защитни имена

Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида:
а) От глаголен корен "стоя, трая": Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян
б) От дума, която означава здрав, твърд, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко
в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан...
г) "Грозни" имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо
д) Имена свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, "подхвърляли" го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.
е) Търсене на име. Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза "Търся име" вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.
ж) Защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.
Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон - "щастливец" са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение "тих".

Имената на календарните светци - еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече "дар от Бога, Божи дар", кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други.

http://imenden.zazz.info/?cat=200

[Hatshepsut]

Имената ни - славянски, гръцки, еврейски и ,,модни". А защо не тракийски?

Георги, Мария, Андрей, Стефан. Все известни български имена с гръцки произход. Но да погледнем и още по-назад.
Най-старинните славянски имена са съставните (двучленните), от типа на Десислава, Боримир, Гостолюб, Красимир, Драгослав, Радомир, Бранислав, Добромир, Божидар и т.н. Днес по този модел се образуват имена с ново съдържание, често композиция от имената на двете баби (Благоцвета от Блага и Цвета) или на двамата дядовци (Добромил от Добри и Миле).
През Средновековието славянобългарските имена били стеснени и изместени от наложените имена от източноправославния календар, принадлежащи към три езикови системи:
- гръцката (Атанас, Васил, Димитър, Никола, Тодор и др.)
- староеврейската (Аврам, Гаврил, Иван, Йордан и др.)
- латинската (Максим, Марко, Павел и др.)
или били заменени със съкратени форми - Беро от Берислав, Влад, Владко или Слав, Славчо от Владислав и т. н.
Друг тип имена са двойните и тройните имена (Ана-Мария, Марк-Кристиян, Вяра-Надежда, Едуард-Никола, Райна-Мария-Аугуста), които не са типични за българската личноименна система и са сравнително рядко срещани.
Знаем ли обаче имената, с които са се назовавали най-старите обитатели на нашите земи - траките. Едва ли или ако има запознати с това, то те се броят на пръстите на ръцете. Ето защо решихме да ви предоставим списък с тракийските имена, запазени от Античността до наши дни. Броят им е над 700 (според Иванова, Недялка и Пенка Радева, От "А" до "Я" – Имената на българите, Народна младеж, 1985, София).
За съжаление, значението на почти всички е неизвестно. Съвременните българи не използват тракийската антропонимична система, въпреки че съществува предположение, че някои имена са проникнали сред славяните и са били пригодени към старобългарския език (например Мендо – от Мендас, Раско – от Раскос).

А
Абезелм (ис) (Αβεζελμις)
Абрузелм (ис) (Αβρουζελμις)
Авлузелм (ис) (Αυλουζελμις)
Амадок - известно е, че това име е носено от някои царе
Арепюрос (Aρηπυρος) /м./

Б
Балис - бог на светлината
Бендида - тракийска богиня на дивото, на лова и на младежкото посвещение
Бендидора (Bενδιδωρα) /ж./
Береника /ж./
Берисад - име на цар
Бетеспиос (Βετεσπιος)
Бюзас, Бюзис (Βύζος, Βυζας, Βυζης) /м./ - често срещано тракийско име. Има две обяснения: 1. сродно със авест. būza- ,,козел", армен. buz ,,агне"; 2. като прякор, еднакво с лит. bužys ,,плашило"
Брюзос (Βρυζος, Асеновград) /м./ - еднакво с лит. име Brūžas, Brūžis, Brūžė, латв. фамилия Bruzis, които се обясняват от лит. bružas ,,който винаги бяга насам-натам безцелно"
Бринказис (Bριγκαζις, Bριγκαζεις) - еднакво по основа с латв. селищно име Brikūzis, лит. селищно име Brinkiškių vienkiemis и славянски имена като пол. Brzęk, Brzęko, които се обясняват от лит. brinkti, пол. na-brzękąć ,,подувам се, отичам". Това е прякор със значение ,,дебелак"
Бринкайнос (Bριγκαινоς) - подобно на предишното
Бринказенис (Bριγκαζενις) - Прякор от *brink- ,,дебелак" + *zen- ,,роден" (сравни трак. име Диазенис и гр. име Διο-γένης)
Бринказерис (Bριγκαζερις) - Прякор от *brink- ,,дебелак" + *zer- ,,старец" или ,,мъж" (еднакво с армен. cer, перс. zar ,,старец", старосканд. -keri ,,мъж" в sæl-keri богаташ, varð-keri ,,пазач", старогр. γῆρας, староинд. jarás- ,,старост", ИЕ *g^er-)

Г
Гайдрес (Γαιδρης, Амфиполис) /м./ – еднакво по основа с лит. gaidrus ,,светъл, ведър (за време)", старогр. φαιδρός ,,блестящ, светъл, радостен" < ИЕ *gwh(e)h2id-)
Гепайпюрис (Γηπαιπυρις) /ж./

Д
Денто (Δεντο) /м./
Дентубриса (Δεντουβρισα) /м./
Дентупес (Δεντουπης, Драма, Гърция) /м./
Дентус (Δεντους) /ж./
Дентустайна (Δεντουσταινα) /ж./
Дентусуку (Dentusucu, Търновско; Δεντουσυκος, Пазарджишко; Δεντυσυκος, Ямболско) /ж./
Деопус (Δεοπους, Солун) /м./
Деоспор (Δεοσπορ, Δεοσπουρις, Ксанти, Стара Загора, Чирпанско) /м./
Десакентос (Δεσακενθος, Пазарджишко)
Диазенис (Διαζένης, Кюстендил, Чирпанско; Diuzenes) - калкира гр. Διογένης ,,божествен, роден от бога"
Ди(а)пюрос (Δι(α)πυρος) /м./
Диаскентос (Διασκενθος, Чирпанско; Diascenthus, Diascinthus, Рим) /м./
Диегилис
Дизазелмис (Διζαζελμις, на монети) /м./
Дизакентос (Διζακενθος, Брезнишко) /м./
Дизапес (Διζαπης, в лит. извор) /м./
Дизапор (Dizapor, лат. надпис) /м./
Диза(с) (Διζα, Διζας, Διζης)
Дионис/ос (Διονησος)
Дитупайбис (Διτουπαιβις, Амфиполис, Гърция)
Долес
Дренис (Δρενις, Чирпанско) /м./
Дулезелмис (Δουληζελμις)

Е
Еагър - баща на Орфей и бог на речните води
Ебризелмис (Eβρυζελμις)
Ейрена (Ейрене) - тракийска богиня на мира, почитана както от древните траки, така и в Гърция и Рим
Ептакентос (с варианти: Eπταικενθος, Eπτακενθος, Eπτεκενθος, Eπτηκενθος, Eptacentus, Eptacens, Iptacens, Eptecens, Eptencetus, Eftacentus, Eftencenthus, Чирпанско, Пазарджишко, Радомирско, Кюстендилско, София, Казанлъшко, Глава Панега) /м./ - често срещано тракийско име
Ептапер (Eπταπερ, Търновско) /м./
Ептапорис (Eπταπορις, Έπταπορις, Eπτηπορις, Разград, Чирпанско, Търновско, Унгария) /м./
Ептапюс (Eπταπυς, Петричко) /м./
Ептезенис (Eπτεζένις, Eπτειζένις, Дупница, Карнобатско, Пазарджишко, Врачанско) /м./
Ептенис (Eπτενις, Eπτενης, Чирпанско, Пазарджишко, Монтанско) /м./
Ептепус (Eπτηπoυς, София) /ж./ - вероятно еднакво с Ептапюс
Ептепюрис (Eπτηπυρις, Eπτεπυρις, Елховско, Чирпанско, Пазарджишко) /ж./
Ептесюкис (Eπτησυχις, Eπτησυκoς, Eπτεσυκoς, Ивайловградско, София, Чирпанско) /м., ж./
Есбенис (Eζβενις, Eσβενoυς, Έσβενoυς, Eσβενειoς, Гоцеделчевско, Гюмюрджина, Кавала, Румъния) /м./
Етбеос

З
Земела - тракийска богиня на земята, растенията и плодородието, вероятно идентична със Семела
Зилес (Zιλης, Санданско) /м./ - Съвпада по основа със старолатв. фамилия Zylan, която се обяснява от латв. zilš ,,син", лит. žilas ,,сивокос"
Залмоксис - име на митичен цар и бог
Зипайбис (Zιπαιβις, Гърция) /м./
Зипер, Зипюрон (Ziper, лит. извор, Zιπυρων, Zειπυρoν, Филипи, Атос, Горно Крушево, Македония) /м./
Зипюрос (Zιπυρος, Zειπυρος, Zιεπυρους, Zυπυρ, лит. извор, о. Тасос, Кобалище, Белослатинско) /м./
Зоура - тракийска богиня на зората

К
Катос
Керзула (Cerzula, Зъхненско, Гръцка Тракия) /м./ Еднакво с лит. лично име Keršulis от лит. keršulis ,,гривяк"
Керсеблепт (Kέρσεβλεπτης) /м./ име на одриски цар
Керсис (Kέρσης, о. Самос; Kέρσоς, Мемнонион, Гърция) /м./ Еднакво с лит. име Keršis, което се обяснява от лит. keršas ,,на бели и черни петна", старочеш. име Črh ,,Черньо" от ИЕ *kers-
Керза (Kέρζα, Пловдивско) /ж./
Кетризеис (Kετριζεις, Драма) /м./
Кетрилас (Cetrilas, Кобалище) /м./
Кетризерис (Kετριζερις, Варна) /м./ - Прякор ,,(който е силен) за четирима" от *kwetru- ,,четири" (в съставни имена като лат. quadru-pēs ,,четирикрак"; гал. Petru-corii ,,четирите племена" и др.) + *zer- ,,мъж", виж Бринказерис
Кетрипорис (от монети от 283-284 г. и лит. извори с варианти на изписване Kετριπορις, Kεδριπορις, Kεδρειπολις, Kεδρoπολις; Cet(ri)p(oris), Добруджа) /м./
Кибела - трако-фригийска богиня, считана за Майката-Земя, майка на боговете и всичко живо на земята
Котис - име на цар

М
Медок
Мендас
Местузелмес (Μεστουζελμης)
Мокасокос (Mοκασοκος, Дупнишко) /ж./
Мукаборис (Mουκαβορις, Чирпанско; Mουκαβουρ, Новозагорско; Mουκαβουρις, Харманлийско) /м./
Муказеис (Mουκαζεις, Mουκασις, Mουκασoς) -вариант на Мукас
Муказенис, Мукасенис (Mουκαζενις, Кюстендилско; Mουκασενης, Пазарджишко; Mucasenes, Бяла Слатина) /м./
Муказерас (Mουκαζερας)
Мукакакис (Mουκακακης)
Мукакентос (Mουκακενθος, Пазарджишко, Сливенско, Елховско; Mucacentus, Омуртаг) /м./
Мукала (Mουκαλα, Muccala, Mucalus) - вариант на Мукас
Мукапайбес (Mουκαπαιβης, Mουκαπαιβες, Поповско) /ж./
Мукапора (Mucapora) /м., ж./
Мукапорис (Mουκαπορις, Mucapor) /м./
Мукапус (Mucapus, Дакия; Mουκαπουις, Пазарджишко)
Мукас (Mουκας, Muca, Moca, Mοκας, Mοκκας) /м./
Мукатралис (Mουκατραλις)

О
Орфей - най-известният поет и музикант на древността

П
Пайбис (Παιβις, Филипи, Амфиполис; Παιβης, Зъхненско, о. Тасос) /м./
Перкон (Perkos) - тракийски бог на гръмотевицата
Пирусала /ж./
Питадора /ж./
Порис (Пορις, Сливенско) /м./
Пуризия (Пουριζια, Чирпанско) /ж./
Пютрос (Пυτρος, Ивайловградско) /м./ - Прякор ,,дърдорко, кресльо", идентичен със старолатв. имена Putre, Puttre, Putris, Putra, които се обясняват от латв. putruōt, putrāt ,,кряскам, крещя, говоря бързо"

Р
Раскос (Pασκος, лит. извор) - вероятно сродно със старосканд. rǫskr, ст.в.нем. rasc ,,бърз, пъргав, подвижен" от прагерм. *raskaz
Раскупорис (Pασκουπόρις, Pασκυπόρις, Rascupolis, лит. извори) - име на трима тракийски царе, а също така и на боспорански царе
Ребулас
Резос, Рез (Ρῆσος у Омир, Цицерон и др.) /м./ - легендарен тракийски цар, превърнал се в антроподемон след смъртта си
Рекипер (Reciper)
Реметалк (Poιμιταλκος, монети) - име на цар
Рескуторми (Pησκουτορμη, Пазарджишко; Rescuturme, Карлсбург) /ж./
Родопис - /ж./
Рюмесюкис (Ρυμησυκις)

С
Садалас
Садок
Сатрис (Σάτρης, Чирпанско) /м./ - еднакво с лит. šatrus ,,жизнен, бърз"
Савтес (Sautis, Мисенум, Прахово (Сърбия)) /м./ - еднакво със старолатв. фамилия Sautte, Sautin, които се обясняват от латв. sautis ,,ленив човек, дремльо"
Севт (Σεύθης) - име на цар
Ситалк - име на цар
Скайденте /ж./
Скарис (Σκάρις, София, Девня) /м./ - еднакво с латв. фамилия Skaris, лит. фамилия Skara, които се обясняват от старобълг. скоръ ,,бърз"
Скаркайдзес /ж./
Скедеса /ж./
Скилас (Σκίλας, лит. извор) /м./ - вероятно идентично с лит. име Skylė и старокурийското име Schille
Смордотормос (Σμορδοτορμος) /м./
Спарадок
Спартак - име на водача на най-голямото робско въстание в Римската империя
Сукис (Σουκους, Пловдив; Σουκιoς, Кюстендилско; Σουκιας, Радомирско) – еднакво с лит. фамилия Šukys, която се обяснява от лит. šukys ,,който има дупки по зъбите"
Суратралис (Σουρατραλις, Асеновградско)

Т
Терес - име на одриски цар

Х
Харопс - дядо на Орфей

Я
Ятрус - бог от тракийската митология, който държал речните и водни стихии в подчинени

Под "игото" на турските сериали

Вдъхновени от романтиката край Босфора, пропита в турските сапунки, от една-две години българите не спират да кръщават децата си на любимите герои от култовите "Листопад", "Перла" и "Забраненият плод". Така сред нас може ид а няма мъже и жени с някое от гореизброените тракийски имена, но пък щъкат немалко Инджи-та, Езел, Фикрет, Неджля, Толга, Умут и Гюмюш.
Перла е сред топ имената в последно време в Монтана. По улиците на града тича и малкият Жустиян. "Ако след време двамата с Перла се харесат, кой знае как ще кръстят отрочетата си", майтапят се служителите в гражданския регистър.
През последните 3-4 година много от бебета са кръстени Джем, Емир, Мелек и Мелис. Модата тръгна още с първите сапунки по телевизионни екрани. Ветераните адаши на героите от тв сагите бяха Изаура, Касандра и Освалдо.
В Русе например, повлияни от безкрайната сапунена лента "Дързост и красота", много родители са избрали да кръстят децата си Брук, Рич и Тейлър. Латино привкус внасят имената Диего, Доминик, Фиона, Фабияна, Грасиела и Галеа.
Модерните Анджелина, Дженифър, Леонардо, Селена, Памела, Антонио или Джулия пък ни пренасят в света на Холивуд.
Чалга вълната, заляла страната ни през последните години, помля и модата с имената. Фолк дивите увековечиха имената си в голяма част от младото поколение. Ивана, Преслава, Орнела, Емилия, Деси Слава отдавна не са само в чалга клубовете, а широко шестват около нас. Покрай русенската фолк звезда Глория името е сред най-популярните в крайдунавския град, включително и при мъжете, кръщавани Глориан.
Все по-малко малчугани носят имена на исторически герои или персонажи от митологията, каквито бяха навремето Ленин, Сталин, Мелор (от първите букви на Маркс, Енгелс, Ленин, Октомврийска революция).

Кое е най-дългото у нас?

Трудно може да се каже кое е най-дългото българско име. Със сигурност обаче в надпреварата може да се включи Юлиан-Александър Константин Граф фон Шюнборн-Буххайм. Малкият може би трудно ще запомни цялото си име, но пък явно е от благородническо потекло. Той е роден в Германия, а майка му е заралийка.
Местен патриот преди години кръсти детето си Хан Крум, като в акта за раждане записал освен собственото име на владетеля и неговата титла. Първите български управници са вдъхновили и имена като Симеон, Аспарух, Тервел и Самуил.

Риск Йорданов и Сократ Пръшков

Гурбетчийството също обогати списъците при кръщаването, припомни преди време "Труд". Родителите емигранти се надпреварват да измислят по-модерно звучащи западни имена за децата си. Джесика, Аника, Марчела, Сесил и Вайълет вече се разхождат по родните улиците.
Под влиянието на емигрантите ни в Италия Джорджо и Микеле са фаворитите при мъжете. В Монтана популярно е английското Сайман. Традиционните Николина и Николета вече звучат по-западно като Никол.
В Ямбол например живеят Чарли, Стивън, Габриеле и Елеонор, Естрея и Микел.
13-годишен юнак с име смесица между Марк Антоний и Ханс Кристиян или по-точно Марк-Кристиян се подвизава в Пазарджик. В същия град негова връстница носи името на щерката на Евридика и майка на Персей - Даная. В Кърджали можете да срещнете 12-годишният Марчело Иви. От същия град е и 13-годишната Дъга.
Прекалената екзотика при кръщаването понякога води до комични комбинации. В стремежа си детето им да има модерно име някои кюстендилци са сътворили екставагантните названия Риск Йорданов, Херман Евтимов, Роден Йотов, Скульо Киряков, Сократ Пръшков, Пролетеса Георгиева. Фен на френския футболист Зинедин Зидан от Старозагорско пък е кръстил с фамилията му своето новородено.
За щастие налице е тенденция хората да се завръщат към традиционните български имена, показва статистиката. Новородените все по-често получават имена от типа на Калоян, Борис, Иван Асен, Кубрат, Тервел, Симеон, Богдан, Богомил, Кардам, Аспарух. От женските на мода излизат типично български имета като Неда, Яна, Рада, Калина, Рая, Ния, Биляна, Пресияна, Белослава, Преслава.

http://www.haskovo.net/news/137339/Imenata-ni---slavyanski--gracki--evreyski-i-%E2%80%9Emodni%E2%80%9D.-A-zastho-ne-trakiyski


Моето лично мнение по отношение на тракийските имена е, че е напълно естествено някои от тях да бъдат включени в българската именна система, поне най-известните от тях: Орфей, Бендида (умалителна форма - Менда), Севт, Ситалк, Терес, Спароток (Спартак), Кибела, Реметалк, Амадок... тук трябва да включим и вече съществуващите имена от тракийски (дакийски) произход, като Гето, Дако, Дико и т.н.

[Hatshepsut]

Какво значат българските фамилии

Във фамилните имена на българите има влияния от езика на различни етноси и групи, населявали земите ни от древността до наши дни. Една голяма част от тях са свързани и с културното ни наследство, формирано в течение на петте века господство на Османската империя, обяснява д-р Петя Банкова от Института по етнология и фолклор в Етнографския институт с музей при БАН.
По презимената на българите може да се "прочете" историята на нацията в областта на икономиката, бита, културата, морала, географската принадлежност, връзка с други етноси, личностна характерология на индивида и др., твърди пред БТА Катя Бакърджиева, която изследва народопсихологията в българските фамилни имена.

Много от нашите фамилни имена са с турска, персийска или гръцка етимология, за други има и българска и турска дублетика (например Зидаров-Дюлгеров, Железов-Демиров и др.). Фамилните имена, свързани с професии и занаяти са многобройни и са характерни главно за Възраждането - Житаров, Харманджиев, Оризаров, Брашнаров, Овчаров и др. Срещат се и дублетни форми: Овчаров-Чобанов, Биволарски - Мандаджиев (от "манда" - бавен).
Българинът е добър занаятчия и това е оставило следа върху презимената, някои от които се отнасят до минал бит като: Дръндаров (от "дръндар" - чепкало), Калайджиев, Гайтанджиев, Кенаров и др. Други имат своето значение и днес: Златаров-Сарафов-Куюмджиев и др. Присъстват и дублети: Зидаров- Дюлгеров, Пчеларов-Кованлъков, Шивачев-Терзиев. Срещат се и фамилии, които доказват връзката на населението с морето: Гемиджиев-Шаланов, Рибаров-Балъков, Вапоров (от "вапор" - параход), Моряков, Корабов и др. Има и презимена, свързани с професии от културния живот: Даскалов, Калиграфов (краснописец), Газетаров (вестникар), Писаров, Подвързачов и др.
Художествените занаяти намират отражение в имена като: Марангозов (резбар), Зографов, Молеров (художници), Майсторов-Устов и др. Връзка с лечителстовото и езотеризма откриваме във фамилиите: Докторов-Хекимов, Знахаров, Вещеров (лечители), Гледачев, Билкаров.

Фамилните имена, свързани с бита, физиологията, качествата на характера събуждат особен интерес. Сред тях са фамилии като: Белмустаков, Абрашев (луничав), Герджиков-Гюзелев-Дилберов (красив), Слабаков, Левентов (строен), Кьорчев (сляп), Дюстабанов (с плоско стъпало), Маразов (често боледуващ), Пелтеков (заекващ) и др. Колоритни са презимена като: Сайбиев (добър стопанин), Въртикъщов, Тевекелиев (щедър), Късметлийски, Чалъмов- Чалъшканов (усърден, сръчен), Умников, Губиделников, Тембелиев, Чапкънов (хитрец), Бербатов (нечист), Яланджиев (лъжец), Дремджиев и др.
Сферата на социалния живот също дава отражение върху фамилните имена. Съществуват две категории от тях - свързани с прослойката на бедните от една страна и на заможните - от друга Първите се отнасят до вида на работа: Гавазов, Измекяров (слуги); до облеклото, както и до прехраната: Голчев, Мамалигаров и др. Имената на заможните показват по-висок ранг: Десподов, Болярски; богатство: Алтънов, Сребров, Тузсузов (богаташ). Не липсва и отрицателна отсянка: Кожодеров, Лихварев и др. Други имена, отразявящи социалното положение: Чорбаджиев, Чифликчиев, Консулов и др.
Християнската религия присъства също във фамилните имена. Най-разпространената фамилия от този вид е Попов, както и Хаджиев (поклонник на Божи гроб). Съществуват и фамилии, които имат връзка с църкви и манастири - Свещаров, Клисаров и др., както и Иконописов, Зографов. По-отвлечено значение имат имената Шейтанов, Духовников, Ангелатов и др. Интересни са фамилиите Черноризов, Чернокапов, Отшелников, дори и Шаманов (езически жрец). Чрез близостта с гръцката църква идват имената Папазов (от "поп"), Парадизов (от "рай") и др.

От взаимодействието на българи и турци са се появили имената: Ходжев (турски духовник), Текелиев (турски параклис), Дервишев (мохамедански калугер) и др. Отношение към изкуството откриваме и във фамилните имена - Гайдаров, Кавалджиев, Сантурджиев (от "сантура" - подобие на китара), Зурлов, Бозуков, Тъпанджиев, Даулджиев. Майсторите на чанове и хлопки носят имената Хлопатаров, Чанов. Презимената Пеев, Пейчев, Орфеев говорят за певческа дарба, а Хороводов - за владеене на танца. Художниците са се изявявали главно в изписване на църкви и манастири, така са се появили фамилиите Иконописов, Зографов.
Фамилните имена, свързани с флората, доказват тясната връзка на народа ни с природата и родната земя - например Боров, Босилков, Брезински, Буков, Върбанов, Върбов-Ракитов, Гиргинов, Горянски, Грозданов, Грудов, Гюлмезов (от "гюл" - роза), Зеленогорски, Зюмбюлев, Луков, Мешеков (вид дъб), Орешарски, Орманджиев (от "орман" - гора), Папуров, Пчелинов, Пиперков, Пънчев-Кютюков, Рапонов (от "ряпа"), Розов, Семков, Сусамов, Съчков, Тополов-Каваков, Трендафилов-Гюлов, Трьнков, Трънски, Фиданов, Флоров, Хардалов, Церов (вид дъб), Чамкориев (от "чамкория" - борова гора), Чамсакъзов (от "чамсакъз" - борова смола), Черешаров, Чимширов, Чинаров-Ябланов, Чушков, Шипкалиев, Шипковенски, Шумков, Шумарев, Щирков, Яворов, Яворски, Ясенов.

Домашните животни са били пръв помощник в работата на селянина - и от тук идват фамилии като: Волов, Говедаров, Жребецов, Катърски и др. Срещат се и такива, които говорят за животни-пазители или вредители: Котев, Мишков, Вълков и др. Фамилиите Свинаров, Мисирков, Кокошкаров, Скумриев идат от названия на животни, които присъстват на трапезата като храна. Други разкриват връзката с дивата природа: Самсаров (от " самсар" - белка), Мечков, както и митични: Змеев-Аждеров, а и обобщаващи: Зверев, Животинов. Богато е разнообразието от имена на птици: Кълвачев, Гълъбов, Соколов и др. И тук се срещат дублети: Сърнев-Караджов, Славеев-Бюлбюлев-Бюлбюлиев и др.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=93051

[Hatshepsut]

Българската именна система от древността до днес

/Българите са донесли със себе си стотици имена, уникални и непознати за западният християнски свят/

Имената на българите, винаги са будели недоумение и доянкъде презрение у чуждите изследователи. Тази тенденция, позволи много от тях да се загубят завинаги, или ги обрече на това да бъдат слабопознати. Наложи се и схващането, че липсва приемственост, между изконно древнобългарските имена запазени от историята, и днешните български имена. Хвърли се сянката на съмнението, върху безспорният факт, че ние сме наследници и продължители на онова което ни бе завещано от древните българи. Днес в нашата именна система, ние имаме имена от библеиски произход (Мария, Йосиф, Симеон, Самуил, Аврам, Петър, Павел, Марко и т.н.); Съществуват и доста имена от гръцки произход (Георги, Димитър, Николай, Александър и т.н.); Не са малко онези имена влезли у нас от латинският език (Виктор, Валентин, Вера, Игнат и т.н.); В по-ново време от ,,братският Руски народ", навлязоха и имена като Алексей, Сергей, Олег, Людмил и други, който са нехарактерни за българите. Освен тези четири основни линии, по които са навлизали имена у нас, в днешно време усилено се вкарват и налагат набългарският етнос ,,модерни" западноевропеиски имена, който не си струва да изброявам. Всичко това наложи създаването на един български именник, където да можем да прочетем поне една малка част, от имената на древните и старите българи, защото сме обречени твърде скоро да видим абсолютно всички тези имена да изчезват (със или без етноса ни), ако не поемем решително към курс на реабилитирането им.
 
Именник на българският етнос

А

Авитохол - име на легендарен български владетел(165-465)
Анзи - древнобългарско име, запазено в един от рускенските погребални надписи - "На Анз Вестоносеца тук долу праха е"
Аспарух, Исперих, - име на български владетел
Аспар - име на алански военноначалник, сродно с Аспарух
Алмуш - име на последният езически владетел на Волжка България(X век)
Алцек - име на древен български владетел, водач на българи към земите на Централна Италия
Aсен - име на български владетел
Алусиан - име на български болярин съводач на бунт срещу византииците
Алгара - име на дъщеря на Борис I
Ахтум - име на български болярин
Апсхих
Абленка
Алтоман
Ахинора
Атила
Ашот
Аспарна
Асмара
Акамер
Ален, Алена
Арсо
Алдомир
Айдемир

Б
Бат-Баян - име на български владетел, брат на Аспарух
Боян - -име на брат на Маламир
Батоя, Батой - варияция на име на легендарен български владетел довел ни на балканите
Белгун - второто име на Цар Асен I
Борис - име на български владетел
Барс - име на свещенно българско животно, на което са кръщавани древните българи( Багаина Барс, кан Борис...)
Борил - име на средновековен български владетел
Батаул - име на български жупан
Ботко - име на средновековен български владетел на Бояна
Безмер - име на владетел от Именника на българските владетели
Балик - име на първият управител на Добруджанското деспотство
Бойко, Бояна
Благой
Благун, Благуна
Бела
Беро, Бера
Бузан
Батулия
Байко
Байло
Бальо, Балчо
Банчо
Бела
Балин, Балина
Башо
Бачо
Бельо
Бенко
Бечка, Бечо
Беро
Бижо
Биню
Беломир
Боби, Бобе
Белуш
Ботъо
Боко
Боньо, Боне
Бочо
Боила
Булгар
Багряна
Богдан
Балкана
Божидар
Божан, Божана
Боряна
Богомил
Божур
Бисер, Бисера
Биляна
Българа
Бистра
Благовест, Благовеста

В
Варакур - име на старобългарски свещенник от надпис в с.Равда(Провадииско).
Винех - име на древнобългарски владетел
Велегнев - име на едно от децата на известен древнобългарски багатур
Вананд - име на древнобългарски владетел
Ветам - древнобългарско име
Владоя - българска болярка
Воин - другото име на Енравота
Вокил - име на древнобългарски род
Войтех - известен борец за свобода на българите срещу византииското иго
Венда
Ведра
Вацо
Велирух
Ватьо
Велъо, Велики
Велко, Велика
Вълко, Вълкан
Велизар
Вишна
Вида, Видко
Витаи
Вичо
Вуте, Вутьо
Весна
Венета, Венелин
Венко
Веселин
Владец
Вихра, Вихрен
Влада, Владимир
Волен
Върбан
Вяра

Г
Гостун - име на древнобългарски владетел
Гавра - име на средновековен български болярин. Името му става нарицателно и придобива днешното си значение, след трагичната му смърт от ромеиска ръка.
Горазд - име на ученик на Кирил и Методий
Габър
Гаго
Ганчо
Геро
Гиго
Гунчо
Гуро
Генади
Гургур
Гаго
Горян, Горяна
Гого
Ганьо, Ганчо
Гарчо
Гачо
Гарел
Гего
Гето
Гено
Гроздан, Гроздана
Гълъбин
Гера
Гиго
Гичо
Гонимир
Големан
Гичо, Гичка
Гостун
Готьо, Готе
Гочо
Гунчо, Гуню
Гуро
Господин
Гуго
Грозьо
Градьо
Груди
Гизда

Д
Диценг - име на древнобългарски кавхан, вероятно регент на Омуртаг, известен с гоненията срещу християните
Дуло - име на древнобългарски род(фамилия)
Докум - български кавхан
Драгшан - име на средновековен български болярин
Деян - име на български болярин
Даргамер - Боил водещ делегация на Крум до Византииците
Дърман - име на български боляр
Докс, Доксов - име на старобългарски писател
Дилчо
Дивна
Драцо
Деся
Добрила
Добрина
Дудо
Дако, Дачо
Дешо, Дешко
Дило
Доля
Деница
Десимир
Доньо, Доне, Дончо
Доко
Дворко
Дайко
Деян
Добрен, ДОбри
Делян
Дочо
Джаро
Дешка
Джендо
Джуро, Джурджа
Добромир
Детелин, Детелина
Джуна
Драган, Драгой
Джуджо
Джаджо
Дренка
Джоно
Джоко
Дивна
Доя
Дойчин
Добри
Дея
Добромир
Детелин

Е
Ерми - име на древнобългарски род(фамилия)
Елемаг - име на древнобългарски болярин
Енравота - името на брата на Маламир
Еньо
Елица
Едрена
Елтимир

Ж
Жандо
Желана
Желю
Желязко, Желязка
Жеко
Живко
Жито
Живко, Живка
Жарка

З
Зиези - име на древнобългарски митичен прародител
Заберган - име на кутригурски вожд
Зент - древнобългарско име, запазено от рускенски погребален надпис ,,На Зент праха е"
Звиница - име на брата на Маламир
Захо
Зора, Зорка
Зашо
Здравко
Зара, Зарина, Зарко
Зайко
Зорница
Зюмбюла
Звезделин
Заприн, Запряна
Златко, Златка

И
Исбул - име на древнобългарски кавган
Ирник - име на древнобългарски владетел
Ирата - име на кавган
Ивайло - име на български цар, води корена си от Въло, а не от Иван
Ибро
Искра
Искрен
Иглика

Й
-----

К
Кубрат - име на древнобългарски владетел
Кардам - име на древнобългарски владетел
Кубер - име на древнобългарски владетел
Крум - име на древнобългарски владетел
Кормисош - име на древнобългарски владетел
Каля - име на древнобългарска дъщеря на багатур Сондоке
Кракра - име на средновековен български болярин
Корсис(Корс) - име на бългаески воин
Кувиар - име на древен български род
Куригир - име на древен български род
Курт - варияция на Кубрат, от именника на българските владетели
Котраг - име на древнобългарски владетел
Кубиар - име на древнобългарски род
Кордил - име на визше лице по времето на Крум
Куделин - име на български боляр
Калиман - име на български владетел
Келара
Калю
Кераца
Кера
Каю
Камен
Кальо, Калина
Кано, Каньо
Кера, Керан
Кимо, Кимон
Кино, Кинчо
Калина
Красна
Кипра
Киро
Котроман
Кито, Кита
Кубра
Краймер
Кичо
Кинчо
Кица
Коно
Kалинка
Капка
Котьо, Кото
Кочо
Куко
Куле, Кула
Куньо, Кунка
Кутьо
Китка
Кандо
Казимир
Каран
Кръстьо
Косара
Косена
Кремена

Л
Лабас - българското име на цар Симеон
Лило
Лозан, Лозана
Лало
Люба, Любо
Лачо
Леко
Луло, Лучо

М
Мостич - име на ичергубоил
Мармиас - име на български военноначалник по времето на Симеон, пратен да потуши сръбски бунт
Мавър - име на български кавган
Момчил - име на легендарен български войвода от 14 век
Маламир - име на древнобългарски владетел
Мугел - древнобългарско име
Мавроган
Маломер
Мануш
Милю
Модра
Манол
Миню
Миро
Мишо
Милети
Мако
Мицо
Манто
Манчо
Матьо
Младен
Мильо
Митра
Меглена
Моймер
Милчо, Милка
Милан, Милен
Миле
Мина, Маньо
Мешо
Митрю, Митре
Момо, Момчо
Муца
Младен
Малинка

Н
Негавон - име на омуртаков воин
Небул - древнобългарско име на изселен в Анатолия български боляр
Наум - име на българин от 9 век
Нино
Нако
Невпровд
Насо
Ния
Нада, Надя
Нино
Незабравка
Недялко, Недялка
Невена
Недомер, Неда
Ноко
Нейка, Нейко
Нона, Нончо
Найден
Надежда

О
Омуртаг - име на древнобългарски владетел
Охси - име запазено от надписа върху варовиково блокче в Силистра
Органа - името на един родственик на Кубрат
Охсун - име на "жупан таркана Охсун", от омуртаговите надписи
Остромир - име от древнобългарски надпис в шумен
Огнян
Огнен
Орлин

П
Персиан - име на древнобългарски владетел
Персика - легендарна дъщеря на Борис I Михаил, известна единствено на средновековните руски летописи
Псеру - от Петроглифа на смесен гръцко-български текст в Плиска
Показ - ,,Показовият кърчаг". Надписът е направен върху фрагмент от керамичен съд, открит в Плиска.
Паган - име на древнобългарски владетел
Полемарх - име на български болярин
Панчо
Паруш
Парлиг
Прохор
Пано
Пачаман
Продан
Пребънд
Първан
Поро
Паруш
Панто
Пато
Пачу, Пачо
Пракса
Пако
Пакул
Пламен
 
Р
Расате - име на древнобългарски владетел
Роксана - име на балхарска принцеса, жена на Александър Македонски
Радивой - име на български управител на Преслав
Рад
Радо, Рада
Росман
Радоя
Радан
Развигор
Райко
Румен, Румяна
Родин, Родьов
Ружа, Роза
Росен, Роса
Роя
Руен

С
Сондоке - име на древнобългарски багатур
Сандилх, Синдилх - утигурски вожд
Сабин, Савин - име на древнобългарски владетел
Сигрица - име на древнобългарски военноначалник, пратен да потуши сръбски бунт
Севар - име на древнобългарски владетел
Срацимир - име на последният български цар
Стази - име на ичергубоил
Сурсувул - име на български болярин
Сетит - име на багаин по времето на Омуртаг
Сулаб - име на волжкобългарски кан 8 век
Стоимир
Силке
Стамен
Стоян
Стойко, Стойка
Сулимер
Стойчо, Стойна
Станчо, Станко
Страшимир
Станимир
Страхил
Спас
Свежа
Стоил, Стоимен
Съботина, Съботин Събка,
Силян
Сребрин
Свилен
Сълза
Светлин
Светозар

Т
Телериг - име на древнобългарски владетел
Тирадин - име на управител на Брегалнишката област, по времето на Борис I
Токту - име на древнобългарски владетел
Турдач - име на български Кантитат
Тих - име засвидетелствано при цар "Константин Тих Асен"
Тервел - име на древнобългарски владетел
Телец - име на древнобългарски владетел
Тихомир - име на български въсттанник срещу византииският гнет
Травъл - водач на бунт в Пловдивско срещу византииците
Турто - име на български боляр
Тачо
Тасо
Томир, Томира
Тилю
Ташо
Тоне
Тител
Taньо
Теменуга
Точев
Трънка
Тролю
Тако, Такуш
Тале
Тасьо
Трайко
Теример
Трайчо
Титко
Татимер
Тиле
Тотъо
Туше
Турман, Турмана
Тамара

У
Умор - име на древнобългарски владетел
Угаин - име на древнобългарски род
Учко

Ф
Фружин - име на средновековен български владетел, водел борба срещу Турците
Фратко
Фило
Фратю
Фидана
Фотьо

Х
Хунол - име на български сампсис от времето на Персиан
Хиниалон -име на кутригур
Хърс, Хръз, Хриз - имена на средновековен наш болярин
Хорбат - варияция на Кубрат, разчетена по пръстена му
Херушин - име на български войвода - уникално за целия свят
Храно
Хетен
Хачо
Хацон
Хито
Хуба
Хранко
Хрельо
Храбър, Храбро
Химара

Ц
Цок - име на един от регентите на Омуртаг
Цанко
Цветана, Цеца, Цвятко
Цако
Цото
Цона
Цул

Ч
Чакарар - име на прабългарски род
Чисюн - известен древнобългарски Сампсис
Чепа - древнобългарско име
Челбир - име на волжкобългарски владетел
Чико
Чоло
Чато
Чедомир
Чубрина, Чубра
Чавдар
Чипо
Чавдар
Чинто
Чръноглав

Ш
Шамбат - име на брата на Кубрат
Шошел
Шилке
Шаро, Шарови
Шишман
Ширко, Ширка

Я
Яни, Янко, Янчул
Яница, Янина
Янкул
Явор
Ясен, Ясна
Ягода, Ягодина
Яцо
Ясмина

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22323I1

[Hatshepsut]

Обикновено бедни двойки искат децата им да бъдат забелязани чрез необичайни имена...

Обикновено бедни двойки искат децата им да бъдат забелязани чрез необичайни имена. Вече търсят "вдъхновения" не от сериалите, а от социалните мрежи

Лимонка, Есенция, Естислав и Случка. Реални имена на българи. Освен това имаме сънародници, наречени Търпелин Крачун, Грозьо, Дар и Лимон. Не е чудно да срещнете жени с "екзотичните " имена Анастасия-Шехерезада, Ния Франческа, Мария-Венеция, Мария Беатрис, Мая Естефания, Анабел-Дора или Естанцуела.По-нестандартните и странни имена често са желание на социално - слаби семейства, които се опитват да се самоутвърдят. Така през 2011 г. ромка от с. Студено буче настоява в родилното в Монтана синът й да бъде наречен Оргазъм. Железният "аргумент" на 18-годишната Павлина Асенова бил: "Оргазъм го пишете.Нямаме такова име вмахалата". Към мотивите да избере това име било обяснението на мъжа ѝ, че тази дума означава нещо хубаво, а и по този начин ще впечатли съседите. Въпреки настойчивостта на родилката, акушерките отказали смущаващото име и съпругът сложил точка на спора, като нарекъл бебока Димитър. Преди години пак в ромските среди майка кръсти дъщеря си Кикимора, защото била убедена, че е значи нещо хубаво, а и заради бившата си шефка, която я наричала така. Мъж от Монтанско носи името Шкаф, а жена му се казва Случка. Две сестри пък били кръстени от родителите си Рибка и Самолетка. В класацията за най-нестандартните имена се нареждат още Плувкиня, Океан, Републикан и Българан. Жените също не отстъпват с Ценцерушка, Дроздстой и Семка. Както при всичко останало, в имената също има модни тенденции. В миналото българинът е наричал детето си така, че дапредопредели съдбата му.
Затова често новородените са кръщавани Станка или Стоян (за да стоят, след като майката е изгубила няколко бебета преди това), Хубена - за да е хубава, Божидар - когато бебето е дълго чакано. Много време бе широко разпространено и повтарянето на имената на баби и дядовци. Подобна традиция съществува и в Гърция, където допреди години новият член можеше да бъде без име дни наред, докато родата наддава в пари, имоти и злато чие име да носи той.

Сега традициите са други.С напредването на технологиите повече бебета по света са кръщавани на социални мрежи и приложения. Така през 2011 г. на бял свят се появява момиченцето Фейсбук. Родителите му от Кайро избират да кръстят първородната си дъщеря така, вдъхновени от социалната мрежа. В духа на тази тенденция други избраха да назоват момиченцето си Хаштаг.А други решихадъщеричката им да се казва Лайк. Вероятно за да знае всичко, Уалид Елиас Кай – баща с докторска дисертация за маркетинг на интернет търсачките, и жена му кръстиха своя син Оливър Гугъл Кай. През 2007 г. китайска двойка се опита да нарече бебето си @. На английски той се произнася "ет", което наподобява китайската фраза "обичам го". Татко от Мичиган не е кръстил детето си "Версия 2.0". Джон Блейк обаче не е искал да добави "младши" или "II" към името на сина си. Вместо това той и жена му решават да го нарекат така: Джон Блейк Кюсак 2.0. Бил Смисърс заявява, че харесва изключително много стартовия звук на новата по онова време операционна система Vista. Затова Симсър кръщава дъщеря си Виста Авалон Симсър. Сири си е нормално име и не е измислено от Apple. BabyCenter обаче открива, че след въвеждането на този личен асистент в iPhone броят на момичетата, кръстени Сири, се е увеличил с 5 процента през 2012 г.След поредния турски сериалродителите избират имената Орхан, Еге, Онур, Аля, Берк, Атилла, Еда, Нури, Кенан, Дафне, Мухамед, Елиза. Засега в България няма изявени фенове на "Игра на тронове", които да са кръстили детето си на герой от поредицата, но по данни на Националната статистическа служба на Обединеното кралство десетки новородени вече се казват Тирион, Теон и Рийк. За момичета, царственото име на Денерис Таргариен, което е Халиси, е много по-популярно, отколкото истинското ѝ. Сред имената има и Денерис, Халиси и Бриен.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6749620

[Hatshepsut]

 

Няколко куриозни имена по данни от ЕСГРАОН

Според Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) в България съществуват следните лични имена, които съчетани с фамилните звучат направо куриозно.

Прилагам ги по азбучен ред:

А
Автономка Торимацова
Автономка Шестакова
Анна Кокошкова
Африкан Симеонов

Б
Босилчо Кърков
Братухчо Въчев Братухчев
Брилянт Иванов
Букетка Градинарова
Буря Куртакова

В
Ваньоздрав Яназов
Великан Тодоров
Веселазасмяна Тодорова
Винету Келешев

Г
Генчо Бърборков
Георги Дришльов
Георги Макаронски
Гита Пътечкова
Графиня Скринска
Гуца Контопишева
Гъргурин Китов
Гьончо Горчев Гьоков

Д
Делчо Кукуряшков
Джанка Таралингова
Дойничка Многознаева

Е
Европ Европов Кирилов
Етко Хвърчилков
Ефремилия Сопаджиева
Жана-Дарк Илиева
Златохрист Месаров

И
Идеал Тухчиев
Изгрев Топков
Изографил Яков
Иконом Иликьов
Исперих Бурханларски
Испиридон Вражалски

К
Касиер Бранков
Кимирсен Зенгинов
Кинче Кривошапкова
Кокона Катърова
Куцар Фенеров

Л
Ласкар Възвъзов
Левент Кьоров
Лимонка Крушовска
Лука И Лушка Тъпанарови

М
Марулка Сланинкова
Менто Ментешев
Мечтати Андонов
Мочо Мочев
Мучачо Младенов

Н
Надежден Тошев
Нана Певецова
Нягул Тумангелов
Обретен Негрилов
Олимпия Първанова

П
Паганини Канчин
Партизан Миленков
Патко Патков
Патьо Пондьов Бътовски
Патьо Самоходов
Паун Четрафилски
Паца Пачаръзка
Пацка Куртажова
Пеперудка Йоткова
Перко Смърдански
Петилетка Пенджакова
Плутон Вакрилов
Портокал Портокалов
Прошко Прошков
Пульо Пулев

Р
Рад Манавски
Райна Точева-Клопова

С
Салфетка Габровлиева
Самолетка Първанова
Семка Пройкова
Симфония Младенова
Славка Кочеткова
Солидар Кесьов
Спасител Златков
Стадион Колев
Станетко Пикянски
Стенограф Николов
Стихия Балканска
Столетник Стойков
Стоман Каракашев
Стоян-Клод Чуканов
Сърнела Докова

Т
Ташо Мераков
Телефонка Негритова Коритарова
Тинтява Мустакова
Титко Педалов
Тодор Тъпчилещов
Тонет Въртунински
Трендафил Кукуригов
Трендафил Юрганчев
Трифон Клатикрушев
Трошка Пръндачка
Трудолюб Монтянов

У
Унчо Топчийски
Утеха Яркова

Ф
Фото Костов
Франчешко Колипатков

Х
Хамомилия Васовa
Харалампи Чукчуков
Храбър Геройски
Храбър Кобиларов
Христо Лимонадов
Христос Цоцов

Ц
Цоликофер Недялков

Ч
Чайка Бележкова
Черешка Червенкова

Ш
Шумейкър Йорданов
Шунка Сапунджиева

Щ
Щильон Щърбов
Щраус Занов

Я
Ягода Вампирска

https://www.obekti.bg/chovek/nyakolko-kuriozni-imena-po-danni-ot-esgraon?fbclid=IwAR1qMtFe_bK8FnnEpcx0ubu_iBIFphjdrgCScbkddePgoDJVUdcYqzDVwfU

[генерал Жеков]

Води ли се статистика колко от тези имена са на Българи и колко са на "български граждани".?Тогава ще имаме по-ясно обяснение защо и как са се получили такива интересни имена.

[Hatshepsut]

Все повече новородени носят необичайни за българската традиция имена

Най-популярното име на новородените в България момченца през 2017 г. остава Александър. 1116 мъжки рожби родени през изминалата година носят това име, сочат данни на Националния статистически институт. Бебетата момиченца пък родени през 2017 г. преобладаващо носят името Виктория - 741 от тях са кръстени така. Тези две имена остават популярни сред родителите втора поредна година.

След Александър най-много новородени момченца носят името Георги (1009) и Мартин (804). При момиченцата второто и третото по популярност име са Мария - кръстени с това име са 718 бебета - а името Никол носят 682 новородени.

Сред десетте най-разпространени имена на новородените момчета заедно с Георги, Димитър, Иван и Никола преобладават необичайни за българската традиция имена като Мартин, Даниел и Виктор. В последните години се увеличава и броят на новородените с имена на български ханове и царе - Борис, Калоян, Симеон, Аспарух и други.

При мюсюлманите най-разпространените мъжки имена за новородени са Емир и Мерт.

Сред родителите на момиченца пък имената Рая, Александра, София, Дария, Симона, Габриела и Йоана са най-предпочитани. Най-разпространените мюсюлмански имена при момичетата са Елиф и Мелек.



Оказва се, че в последното десетилетие тенденцията за кръщаване на децата с двойно име намалява с 37 %. През 2017 г. двойно име са получили 273 момчета и 468 момичета, като разнообразието при тях е изключително голямо.

При новородените през 2017 г. се запазва тенденцията за по-голямо разнообразие при имената на момичетата (2 939 имена) отколкото на момчетата (2 452 имена), макар че разнообразието е по-малко от предходната година.

От началото на XXI век все по-често се избират имена, които са популярни в целия свят - Александър, Мартин, Виктор, Николай, Виктория, Мария, Никол, София.

Най-разпространените имена в България към момента остават Георги и Мария.

Името Георги носят над 163 хил. българи, Иван се казват 154 хил. мъже, а Димитър е името на 120 хил. души. Сред най-често срещаните мъжки имена са и Николай, Петър и Христо.

При жените най-много носят името Мария - близо 115 хил. Следващо по популярност е името Иванка, носено от 58 хил. българки, а трето в класацията е Елена - почти 53 хил. българки се казват така. Йорданка, Пенка и Даниела също са сред най-често срещаните имена.



https://news.bg/society/vse-poveche-novorodeni-nosyat-neobichayni-za-balgarskata-traditsiya-imena.html

[Panzerfaust]

Води ли се статистика колко от тези имена са на Българи и колко са на "български граждани".?Тогава ще имаме по-ясно обяснение защо и как са се получили такива интересни имена.

Едва ли се води такава статистика.
Все пак, много българи също са достатъчно малоумни да си кръщават децата с имена от сериали и пр. Аз познавам няколко Даяни и Памели например, които са кръстени така в началото на 90-те години, заради лейди Даяна и Памела Андерсън ("Спасители на плажа").