Относно Македонската Православна Църква

[Nordwave]

Тази информация е от 2009г.

Страшна опасност грози църквата на македонските българи


Църквата "Св.Йоан Канео", гр.Охрид

В началото на м. ноември предстои събор на Македонската Православна Църква (по-нататък МПЦ), която по време на заплануваното събитие има намерение не само ДА ОТКРАДНЕ от българите името Охридска Архиепископия, прикачвайки го към названието МПЦ, но и да се обяви за АВТОКЕФАЛНА.
Досега в положението на мълчаливо съгласие от страна на Максим и неговите „синодални старци" МПЦ бе оставена в ареала на Сръбската Православна Църква (по-нататък СПЦ ) и фактически беше НЕИН ПРИДАТЪК. Нищо не се бе изменило от времето на кървавия Титовски режим, що се отнася до нашите сънародници – македонските българи.

Но поредица от „бунтарски" тежнения на МПС доведе до поставянето на ДИЛЕМАТА: със София или с Белград занапред? За да се издигне статутът на МПЦ до АВТОКЕФАЛНОСТ.

Започна дълго лавиране между архиреите на СПЦ и БПЦ, за да се постигне пълната незанисимост. В последните месеци тези опити на македонското духовенство доведоха до поредица от преговори в многострадалния манастир „Св.Прохор Пчински", (преживял така нар. Основаване на Македонската държава през 1944 г.).

Патриархът на „братята” сърби Павле осъществи поредица от совалки до манастира и обратно – до Белград, за да се убеди, че този път наистина Македоският диоцез може да му се изплъзне безвъзвратно, ако не прояви поне малко благоразумие и не даде лелеяната АВТОКЕФАЛНОСТ на „македонците”.

Същевремено – ЗАД ГЪРБА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД манастирът бе посетен и от високопоставени лица на БПЦ. Те също започнаха да търсят договореност с местния клир, но нито веднъж патриархът ни Максим не благоволи да информира обществеността или поне научните среди за подготвяното РОДООТСТЪПНИЧЕСКО ДЕЛО – ХАРИЗВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ на любимия Православен сръбски народ. По сведения на разузнаването на РАДКО – партия на българите в Македония - този подарък е внушен на бившия служител на ДС – Максим от КГБ, при мълчаливото съгласие на УДБ-а ! До колкото ни е известно нашият духовен „предводител" не е потърсил съдействие за отпор срещу сръбските домогвания нито при Вселенския патриарх, нито при Американската Православна Църква (АПЦ), нито при която и да било друга ПОМЕСТНА ЦЪРКВА.

Всичко това означава само едно – ПРИЗНАВАЙКИ, че СПЦ става МАЙКА на МПЦ, ние завинаги губим влиянието си върху тази ВЕКОВНА (ИЗКОННО ПРИНАДЛЕЖАЩА НИ) ОБЛАСТ. В противен случай ако София ЧРЕЗ УМЕЛИ ХОДОВЕ НА ЦЪРКОВНАТА СИ ДИПЛОМАЦИЯ направи така, че именно БПЦ да стане ЦЪРКВА-МАЙКА на „македонската”, ние ще запазим шансовете си за ДУХОВНО ВЛИЯНИЕ върху югозападните български области...

Всичко това РАЗТРЕВОЖИ И ВЪЗМУТИ нашата Академична общност, защото не само се посяга на святото за нас име Охридска Архиепископия (КОЕТО Е ПОРЕДНАТА ВАНДАЛСКА КРАЖБА НА ИСТОРИЯ), но се загрозява и бъдещето на Българщината. На нас – специалистите от БАН и дори на редица АКАДЕМИЦИ - се внушава да си мълчат, защото „синодалните старци щели да реагират остро при евентуална намеса от страна на миряните", макари тия „миряни" да са много по-големи ерудити от изпадналия в полу-деменция и ступор Св.Синод на БПЦ.

Лично от директора на Института по история към Патриаршията, г-н Христо Темелски, ни бе казано : „Стойте на страна от тези въпроси, защото в противен случай синодалните старци ще побеснеят. Те не допускат никакво вмешателство отвън по този въпрос. Всички коментари по него са ИЗЛИШНИ, НЕДОПУСТИМИ И ВРЕДНИ. Има опасност при действия от страна на София да бъдем осъдени от Вселенската патриаршия , както и от ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ". Нещо, което е толкова нелепо като позиция, че чак абсурдно. Защото ние сме учени и не по-малко от лицето Максим милеем за съдбините на Българската Православна Църква! При необходимост ще предоставим документи с подписа на Хр.Темелски...

Водени сме от намерението САМО ДА ПОМОГНЕМ НА БЪЛГАРЩИНАТА в този измъчил се до крайност (от 1912 г. до днес) край на Отечеството ни.

Ето защо ние заявяваме на г-на Максим (на мен лично той не ми е никакъв Патриарх и Господ само може да ме съди за изявите ми): Не си играйте със съдбините на нацията ни в препатила Македония. Ако Вие не поемете инициативата да направите Българската църква – МАЙКА на „македонската", ГОРКО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, защото народът ни там и тук ще Ви прокълне. А Вие него – цял един народ не можете да отлъчите от Светата Православна вяра.

Вразумете се и направете всичко възможно, за да запазим своите шансове за Ново Българско Възраждане в Македония, но не я харизвайте на сърбите.

Разбира се, предлагаме Ви да направите всичко това при редица условия, между които могат да бъдат:

1. Името на новата автокефална църква да бъде Скопска архиепископия ;

2. Там, където българите искат това, да могат да създават свои църковни общини и храмове, както по времето на ръководената значително по-добре от Вас Света Екзархия;

3. Да приложите всичките си усилия за доказването на КОНТИНУИТЕТА НА НОВАТА ЦЪРКВА с Екзархията, отнет безцеремонно и със стотици хиляди невинни жертви от българското население. Нещо, което на свой ред ще доказва и в бъдеще приемствеността на църковно-просветната ни история в споменатия край.

4. Да впрегнете цялото си влияние в средите на Православния свят за постигането на ОБЩО РЕШЕНИЕ по въпроса. Гърция, също като нас, е толкова огорчена от кражбата на Античната история, че Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия могат да се явят за Вас един малко очакван, но вездесъщ съюзник, който да работи ПАРАЛЕЛНО НА БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС;

5. Да се обърнете лично към влиятелни фактори като Американската Православна Църква (обхващаща около 3 000 000 пасоми) и подобни на нея фактори, незаинтересовани пряко от плановета на остта Москва - Белград - Скопие ;

6. Да информирате своя народ за това, което вършите по въпроса и имате намерение тепърва да свършите, за да престанат Вашите подчинени да ни обиждат с упреци за некомпетентност. Ние – от Академичната общност - сме готови да си премерим с Вас и питомците Ви силите си както по историята на нашата църква и по канонически въпроси, а защо не и по познания относно БИБЛЕЙСКИТЕ ИСТИНИ. Не подценявайте историците (особено нашего събрата – посветил се на църковна история), защото може да се окажете победени в един такъв диспут...

Д-р Георги Ст. Генов – н.с. І ст. в Института по история при БАН, секция „Български национален въпрос”; главен редактор на „Исторически архив” – орган на Съюза на учените в България.

Забележка: Това мнение е съгласувано с академик Георги Марков – директор на Института по история на БАН и 37 неправителствени (автономни като Академията) граждански сдружения, като Македонските патриотически организации (МПО) и РАДКО (псевдоним на Иван Михайлов). В скоро време позицията им ще бъде оповестена пред медиите.

http://frognews.bg/news_16286/Strashna_opasnost_grozi_tsarkvata_na_makedonskite_balgari/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Историческата истина е, че в каноничен, исторически и чисто народностен план днешната Македонска Православна Църква има връзки единствено с Българската Православна Църква и с никоя друга.

    Това каза в интервю за Агенция “Фокус” историкът доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет, по повод изказването на митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външните връзки на Руската православна църква, за това, че Македонската Православна Църква трябва да се върне в каноничното поле и въпросът с бъдещето й да се решава в диалог със Сръбската Православна Църква, от която се е отделила Македонската.



    Що се отнася до съвременните интерпретации и до злоупотребите с влияние, които Сърбия се опитва да прокарва по този начин – чрез Русия, аз ги оставям на съвестта на хората, които ги говорят, каза Пламен Павлов.

    По думите му е необяснимо отсъствието на реакция от страна на Българската Патриаршия.

    „Българската Патриаршия би трябвало, с един любезен сестрински тон – да обясни на руските представители как стоят нещата. Българската Патриаршия би трябвало да защитава българския национален интерес така, както са го правили нашите велики духовни водачи като Иларион Макариополски, Екзарх Антим, Методий Кусев и тези, които са дали началото на съвременната православна църква”, каза доц. Пламен Павлов.

    „Отделянето на една древна църква от една много по-млада църква, каквато е Сръбската, за мен е някакъв исторически нон-сенс. Тези земи, с плебисцит, бяха в състава на Българската Екзархия, а преди това – в състава на Охридската архиепископия, която е наследник на Патриаршията на Първото Българско царство. Ако трябва да се търсят някакви канонични връзки, те са преди всичко с Българската Патриаршия – Преславската Патриаршия, Търновската Патриаршия и не на последно място – с Охридската архиепископия (призната от император Василий ІІ още в 1018 – 1019 година и съществувала до 1767 г.), и също така – с Българската Екзархия. Най-големите епархии, които днес съставляват Македонската Православна Църква, са бивши епархии на Българската Екзархия”, каза Пламен Павлов.

    „Не мисля, че Сръбската Патриаршия има някакви канонични и исторически права върху днешните православни християни в Македония. Догматичната, историческа и канонична връзка е с България, Българската Патриаршия и в недалечното минало – с Българската Екзархия. Тези земи бяха в състава на Българската Екзархия до 1918 година. Тези земи бяха несправедливо отнети от България, нарушен беше процесът на националното единство, поругани бяха правата на местното духовенство и на местните християни. Не мисля, че си заслужава Руската Патриаршия да защитава една огромна историческа несправедливост, извършена върху православни християни, както се получава в случая”, каза доц. Павлов.

    Редактор: Иван Димитров

[Hatshepsut]

Игуменът на Бигорския манастир: „БПЦ е истинската майка на Македонската църква“

„Българската православна църква е единствената истинска и достойна Църква-майка на Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, заяви игуменът на Бигорския манастир архим. Партений в ексклузивно изявление за Двери.бг. „Тя е наша Църква-майка и в каноничен, и в исторически аспект“, допълва той.

Според него БПЦ и днес проявява майчинска грижа към верния Христов народ в Македония. Затова тя трябва да бъде по-смела в своите действия и да признае автокефалията на Македонската църква. Това завинаги ще закрепи братството между македонския и българския народ, смята архим. Партений.
Братството в Бигорския манастир вече години наред поддържа много добри отношения с редица български манастири и духовници. „Ние имаме добри отношения с всички, които добронамерено работят на Господнята нива, в духа на евангелското единство и Христовата любов“, заявяват монасите от историческата обител, които поддържат добри връзки с повечето български манастири и изброяват Зографския, Рилския, Троянския, Клисурския, Църногорския и редица други, както и с повечето български архиереи, включително и с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Поради това разбиране за евангелското единство на Христовите църкви по света братството поддържа активни отношения и с много гръцки манастири, особено на Света гора, както и с архиереи от Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия, заявяват от манастира.

Спонтанна проява на тези дългогодишни и утвърдени добри отношения беше публичното обръщение на братята в Бигорския манастир в лицето на техния игумен, с което приветстваха договора за добросъседски отношения между България и Македония. А по време на визитата в манастира на председателя на НС на България Димитър Главчев братството отново почерта своята убеденост, че общите неща между двата народа са много повече от тези, които ги разделят, а колко повече това важи за християните:

„Ние като монашеско братство непрестанно работим за заздравяване на братолюбивите връзки между нашите два братски народа, македонския и българския, искрено вярваме и се надяваме, че след сключването на договора България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изпитания, пред които се изправя в своя исторически път, за да може успешно да устои като държава в своите естествени граници, без да бъдат повредени нейните културни и народни традиции“.

https://dveri.bg/up4ww

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Петър Петров и Христо Темелски "Църква и църковен живот в Македония":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=755

[Hatshepsut]

Горан Благоев: Цариградската патриаршия и Сръбската църква са зловещи асимилатори в Македония

Българската екзархия, за разлика от Цариградската патриаршия и Сръбската православна църква не води асимилационна политика, а се бори за опазването на идентичността на българите в Македония.

Съвременната БПЦ трябва да се поучи от мисионерския дух на екзархията и да влезе сред хората и да проповядва на разбираем език.

Това заяви в интервю за БГНЕС известният журналист, телевизионен водещ и историк Горан Благоев. Неотдавна на пазара излезе неговата най-нова монография „Църква и идентичност на Балканите (Българската Екзархия и Вардарска Македония до края на Втората Световна война)“.

„Православието има тази нелека участ да бъде етноформиращ елемент. Поставя националното над християнското. Нито една църква не е излекувана от тази болест“, каза той, добавяйки, че България е пострадала от етнофилитизма.

„Ние, българите сме потърпевши. Това, за което не си даваме сметка, е, че Сръбската православна църква навлиза във Вардарска Македония благодарение на Цариградската Патриаршия, а след Първата Световна война я измества, като откупува епархиите срещу 1,6 милиона златни франка“, подчерта Горан Благоев.

Изследователят и журналист припомни, че Българската екзархия е изиграла важно значение в оформянето на нашата идентичност.

„Тя има ключово значение за укрепването на българския национален елемент във Вардарска Македония, Беломорието и Тракия. Тя е институцията, която съчетава църковното и грижата за етноса. Хората в Македония, които имат българска идентичност, с желание се включват в борбата ни за църковна независимост. Екзархията е по-скоро опазващ и стабилизиращ фактор за българската национална идентичност. До 1912 г. тя поддържа училищата и има просветен характер, но, за съжаление, тя се оказва самотен воин. В много отношения нейната дейност е възпрепятствана, включително от ВМРО“, посочи Благоев.

Българите в Македония са дейни участници в борбата ни за църковна независимост.



Горан Благоев: Цариградската патриаршия и Сръбската църква са зловещи асимилатори в Македония

„Българите от Македония по ред причини се включват с различна интензивност в църковните борби, защото там се съсредоточават интересите на Цариградската патриаршия, на прохождащата българска църква и на сръбската църква. Първите сръбски архиереи се ползват с подкрепата на Цариградската патриаршия, за да стигнем дотам, че след края на Първата Световна война, Македония влиза в състава на СПЦ. Преговорите с Константинополската патриаршия за диоцезите в Повардарието се водят от страна на Кралството на сърби, хървати и словенци, а не от СПЦ. Практически е извършена една покупко-продажба, която съм я описал в книгата. Сръбската църква получава тези епархии срещу 1,6 милиона златни франка, които се плащат на Цариградската патриаршия“, заяви журналистът и историк.

Българската екзархия е демократична институция, тя не е асимилатор, а опазва идентичността на българите в Македония. Горан Благоев припомни, че според Фермана от 1870 г. Българската екзархия получава от султана само една епархия в Македония. Останалите трябва да преминат към Екзархията в резултат на допитване до населението, и това допитване е спечелено от българското население, въпреки тежката обстановка, в която се провежда. „Българите доброволно заявяват принадлежност към Екзархията, с ясното съзнание, че това може да им коства работата и дори живота им. За съжаление, ситуацията не е в наша полза след 1919 г., когато след пробива при Добро поле българските войски трябва да напуснат тези земи“, добави Горан Благоев.

Въпреки тежките условия българите във Вардарска Македония продължават да отхвърлят пропагандата на СПЦ.

„Местните българи буквално са смазани. В това отношение Сръбската православна църква е много зловещ инструмент на Белград. В Македония се изпращат сръбски епископи, които са свързани с националистични организации, които извършат дебългаризаторска политика. Твърди се, че един сръбски митрополит като Варнава Росич, който става сръбски патриарх, издава немалко смъртни присъди на българи. Или един Николай Велимирович, Охридски митрополит, за който дори сръбски историци пишат, че е антисемит, си е позволявал да шамаросва стари български свещеници в Повардарието. Безспорно ударът в тези земи срещу българите е бил много жесток. Става въпрос за много силно сърбизиране на църквата. Много от българските свещеници са низвергнати от сан. Сръбската власт полага много усилия да спре след 1919 г. съпротивителното движение в Източна Македония, където успяват да преминават чети на ВМРО, част от които са подкрепяни от местните духовници“, каза Благоев.



Горан Благоев: СПЦ е инструмент на Белград

Той подчерта, че Сръбската църква може да бъде дадена за пример как се провежда колонизаторска политика. За целите на тази политика в Битоля е създадена Семинария, в която се приемат момчета от патриаршистки и сърбомански семейства. В един момент ръководството на Семинарията разбира, че в учебното заведение има нелегална организация на ВМРО. Това става в края на 30-те г. на ХХ век. Колкото и да е силна сръбската пропаганда, все пак българският елемент оцелява.

„Това, което се случва след 1941 г. е грешка както на българската църква, така и на българската държава. Местните българи са доста изолирани от обществения и културен живот. И когато църквата прогласява, че е възстановено каноничното единство има боричкания в Синода, където отказват да изберат титулярни митрополити във Вардарска Македония, въпреки настояване на местните хора и на местната интелигенция“, каза Благоев.

Според него, ако този избор се е състоял след оттеглянето на българските войски през 1944 г. съдбата на зараждащата се тогава Македонска православна църква може би е щяла да бъде друга.

Българската православна църква има голяма заслуга за спасяването на българските евреи. Тя не остава безразлична и към съдбата на техните събратя от Македония. За това говори и едно откритие на самия Горан Благоев, което е намерило място в неговата монография.

„От документите, които открих, се вижда, че БПЦ е помагала на евреите. Силен е жестът на Ловчанския митрополит Филарет, като управляващ Битолската епархия, който отказва да предаде трите синагоги в Битоля на държавата, за да бъдат превърнати в складове. Събира всички свещени предмети в централната синагога и казва, че когато дойде време евреите отново ще си ги ползват. Има роля на местните хора и местната църква за защита на евреите и тази роля трябва да бъде показана“, разкрива журналистът и телевизионен водещ.

Днешната църква се е отказала да проповядва.



Горан Благоев: БПЦ трябва да проповядва на разбираем език

„Българската православна църква, за съжаление, робува на практиката, храмът е отворен и който иска ще го посети. Не се спазва Христовата повеля: Идете научете всички народи! Това, което като практика от миналото може да вземе българската православна църква, е точно този мисионерски дух. Българската църква трябва да влезе сред хората, да проповядва на разбираем език. Днес ние не се нуждаем от църквата, за да утвърждаваме нашата българска идентичност, но е добре да ни бъдат показани българските светци, които са канонизирани от нея“, категоричен е Горан Благоев.

Според него БПЦ не е успяла да се адаптира към предизвикателствата на пандемията от коронавирус.

„В периода на пандемията църквата изпусна момента да промени начина на причестяване. Практиката това да става с една лъжица отблъсна много хора. Църквата трудно намира пътя към съвременния човек. Тя се е превърнала само в ритуалщина. Човекът сякаш следва ритъма кръщене – венчаване – опело и църквата охотно прибира таксите за тези ритуали. Всъщност тя трябва да мисионерства, да е наднационална“, каза той.

Не се говори достатъчно за символиката на предстоящите християнски празници.

„Ето днес на Рождество, почти не се говори за чудото от Витлеем. Няма го говоренето за Христос. Това трябва да направи именно църквата, на езика на съвременния човек“, добави Горан Благоев.

https://bgnes.bg/news/goran-blagoev-tcarigradskata-patriarshia-i-sr-bskata-tc-rkva-sa-zloveshchi-asimilatori-v-makedonia/

[Шишман]

Тоя другар Горан Благоев е много-много компроментиран. Откровен сатанист и отстъпник от вярата.

[Hatshepsut]

Българската православна църква срещу войнстващия македонизъм


Короната на българските охридски архиепископи, пазена в София

Така наречената Македонска православна църква (МПЦ) има същото порочно зачатие, като македонския език

Преди няколко дни вече бившият посредник от северномакедонска страна в преговорите с България Владо Бучковски даде дълго интервю за българска медия. Той бе един от първите, отстранени от новия премиер на РСМ Христо Ковачевски. В характерния си стил “и тако, и вако” Бучковски изреди защо, според него, досега не се стига до решение на проблемите. И като “първи негативен сигнал” за влошаването на отношенията ни сложи отказът на Българската православна църква да бъде призната за майка на Македонската православна църква. Струва си да се върнем четири години назад, за да си спомним какво се случи тогава.

Съвременната църква в Република Северна Македония носи дългото име Македонска православна църква-Охридска архиепископия. Втората част от това наименование църквата на югозападните ни съседи си “присвоява” на 12 ноември 2009 г., точно 18 години след излизането на Македония от рамките на Югославия.

Т. нар. Македонска православна църква (МПЦ) има същото порочно зачатие, като македонския език. Те са създадени и почти по едно и също време. През 1941-1944 г. Вардарска и Егейска Македония се намират в лоното на Българската православна църква. Инициативният комитет за учредяването на самостоятелна църква във вардарската част е свикан през октомври 1944 г., а на 13 ноември след предаването на Скопие от българската армия на югославските партизани, няколко местни свещеници се настаняват в опразнената сграда на Българската митрополия. Вече на 4 март 1945 г. “църковно-народен” събор взема решение за “възстановяване” на Охридската архиепископия, но вече като “национална” Македонска църква. Така създаването на самостоятелна църква се явява продължение на акцията по създаването на македонския език в манастира “Св. Прохор Пчински” от червените функционери през август 1944 г.

Избухват обаче тежки препирни със Сръбската православна църква, под чиято опека са били вардарските области до 1941 г. Сръбските духовници опитват да озаптят прекомерните македонски щения, но югославските комунисти за пореден път решават в полза на галеното дете на македонизма, създаден за да неутрализира българското влияние. Така на 19 юли 1959 г. отделната македонска архиепископия е потвърдена с обща литургия в Скопие между сръбския патриарх Герман и местния епископ Доситей.

Но и това не е достатъчно за набиращите скорост македонисти. Подобно на езика и откраднатата от България история, те отчаяно се нуждаят от собствена църква. Ето защо на 17 юли 1967 г. в Охрид е свикан нов “църковно-народен” събор, на който Македонската православна църква се самопровъзгласява за автокефална в разрез с православната църковна йерархия и канони. Този път търпението на останалите православни църкви се изчерпва и МПЦ е поставена в схизма (т. е. отлъчена).

И така през 2009 г. тя еднолично добавя към името “Охридска архиепископия”, което преди не е било допускано. През последните години МПЦ започва опити за сближаване с Българската православна църква. Например през май 2014 г. на празника на Светите братя Кирил и Методий е отслужена обща литургия на българския патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан в катедралата “Св. Александър Невски”.

Така се достига до странното и смущаващо решение на Синода на МПЦ от ноември 2017 г., което предизвиква противоречиви реакции в българското общество. Тогава неочаквано към Светия Синод в София е отправено предложение Българската православна църква да стане църква-майка на Македонската православна църква-Охридска архиепископия. На пръв поглед това е прекрасно и като че ли край Вардар са се смирили и са признали историческата истина. Само че скоро всичко се изяснява. Оказва се, че в писмото на МПЦ има условие Българската православна църква да признае македонската църковна независимост, с което тя автоматично би се конфронтирала с останалите сестрински църкви. Освен това към нашия Свети синод е отправена покана за участие през 2018 г. в Охрид на 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия.

Тук е необходимо да се разясни що за явление е тази огромна епархия. Охридската архиепископия е пряк наследник на Българската патриаршия от времето на цар Самуил. С редица свои грамоти император Василий II, назован от своите византийски сънародници и съвременници след победата си в епичните десетилетни войни с Българското царство Βουλγαροκτόνος (“Вулгароктон” - “Българоубиец”), ѝ придава в духовно подчинение огромната част от неговите територии.

Съдържанието на тези документи е поредният “нож в сърцето на македонизма”. “Много и големи са добрините - пише императорът в грамотата си от 1018/1019 г., - с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена на нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея].” Ето защо той нарежда да се учреди нова архиепископия, която да замени Българската патриаршия. А през 1020 г. василевсът постановява “сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил”. “Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с божия помощ тая държава (българската - Н. О.) ни се подари в подчинение от Бога”. Определена е и пълната титла, която трябва да носят архиереите в Охрид - “архиепископи на цяла България”.

Не случайно Василий II Българоубиец ясно споменава цар Петър, син на Симеон Велики, заедно със Самуил. Тъй като е бил наясно каква е държавата, която е покорил, и защо носи прозвището Българоубиец! Ето защо той не желае да нарушава наредбите “на царстващите преди нас” и държи “сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър”.

Българин е бил и първият охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037). След него за архиереи са ръкополагани само византийски духовници, които обаче винаги подчертават българския характер на паството си. Като “архиепископия на цяла България” Охридската епархия просъществува 749 години. През 1767 г. тя е закрита от султана и нейният диоцез е присъединен към Цариградската Вселенска патриаршия.

След известни колебания на 14 май 2018 г. Светият Синод на Българската православна църква отказа поканата и организира собствено честване на 1000-годишнината на Охридската архиепископия с тържествена литургия на 10 юни. За това си действие той получи много критики у нас. Без съмнение обаче такова действие бе абсолютно правилно и обосновано. Защото Охридската архиепископия от ХI в. е единствен законен правоприемник на Българската патриаршия от времето на великите царе Симеон и Петър. Честването на хилядолетието от нейното създаване може да стане само в София, където днес е седалището на тази патриаршия.

Казаното дотук отново повдига въпроса за т. нар. “мултиперспективност”, която скопските историчари и техните български подлоги се опитват да ни наложат. Казано иначе една историческа истина да бъде тълкувана по различен начин от българска и от северномакедонска страна.

Но какво бе изумлението ми, когато чух такива думи от един български дипломат и то дългогодишен посланик в САЩ. “Лошото е, че много тежко е напомпано общественото мнение в България - каза посланик Елена Поптодорова в свое интервю. - Само се знае, че има едни хора от другата страна на границата, които искат да ни откраднат историята. А интерпретациите (на историята - Н. О.) - да те могат да бъдат различни...!” Както се казва - без коментар!

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Вселенската патриаршия призна Македонската църква като Охридска архиепископия

Синодът на Вселенската патриаршия отстрани 55-годишната схизма върху Македонската православна църква и реши да установи канонично и евхаристийно общение между македонските епископи, свещеници и народа.

В официално съобщение на Синода на Вселенската патриаршия след днешното му заседание се казва, че се признава за име на тази църква "Охридска" (което означава областта на нейната юрисдикция само в границите на територията на държавата Северна Македония), както е обещано писмено на Вселенската патриаршия и нейния предстоятел, като изключва термина "македонска" и всякакви други производни на думата "Македония".

Светият Синод добавя също, че ще продължи да се интересува от развитието и стабилността на Охридската Архиепископия, като уточнява, че Светата църква на Сърбия трябва да уреди административните въпроси с Македонската православна църква.

Развоят на този въпрос, който виси от години, според гръцки източници се свързва със случващото се в Украйна и ролята, която има в него патриарха на Москва Кирил, посочва електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема".

 

Ето и цялото съобщение на Вселенската патриаршия:

"Светият Синод, който заседава днес, понеделник, 9 май 2022 г., под председателството на Негово Всеветейшество Вселенския патриарх Вартоломей, обсъди подробно църковния въпрос на Скопие и окончателно оцени подадената апелация до Майката Църква, вземайки предвид и многократните призиви на държавата Северна Македония, като реши следното:

1) Приема в евахристийно общение Йерархията, духовенството и нейния народ при архиепископа на тази Църква Стефан, като излекува раната на схизмата като излиза елей и вино върху раната на нашите православни братя там. За целта се издава съответният Патриаршески и Синодален Праксис (акт).

2) Остава на Пресвета Сръбска Църква да уреди административните въпроси между нея и Църквата в Северна Македония, със сигурност в рамките на каноничния ред и църковната традиция.

3) Признава тази Църква с името "Охридска" (означава, че районът на нейната юрисдикция е само в границите на държавата Северна Македония), както е обещано писмено на Вселенската Патриаршия и нейния Предстоятел, с изключване на термина "македонски" и всяка друга производна на думата "Македония".

Вселенската патриаршия продължава да се интересува от растежа, напредъка и стабилността на тази църковна единица Охрид, както е правила през вековете чрез всички поместни Православни Църкви, като "гостилница на любовта, извор на благочестието на рода на православните християни" (Митрополит на Драма Павел)."

Преди години от Македонската православна църква поискаха Българската православна църква да бъде обявена за тяхна църква-майка, но веднага след като бе сформирана комисия към Светия синод на БПЦ по този въпрос, владиците от Северна Македония започнаха да се обръщат за съдействие директно към Вселенската патриаршия.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/vselenskata-patriarshiya-prizna-makedonskata-tsarkva-kato-ohridska-arhiepiskopiya

[Hatshepsut]

Проф. Хр. Матанов: Охридската архиепископия е българска, Русия атакува БПЦ


Проф. Хр. Матанов

Признаването на МПЦ като Охридска архиепископия от Вселенската патриаршия е чисто геополитически въпрос. Но то означава и утвърждаване на нейния български характер и няма нищо общо с признаване на македонската идентичност и самобитност.

Твърдението на Руската православна църква (РПЦ), че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската православна църква (СПЦ), е удар срещу Българската православна църква (БПЦ) и срещу бездействието ѝ.

Това каза в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).

На 9 май синодът на Вселенската патриаршия отстрани 55-годишната схизма върху Македонската православна църква и реши да установи канонично и евхаристийно общение между македонските епископи, свещеници и народа. Това на практика означава, че Вселенската патриаршия признава МПЦ като Охридска архиепископия. В решението си Вселенската патриаршия изключва термина "македонска" и всякакви други производни на думата "Македония".

„Приетото решение показва, че Вселенската патриаршия е подвластна на геополитическата обстановка, която създаде“, заяви проф. Матанов. „Знаем, че Вселенският патриарх е привърженик на откъсването на части от Московската патриаршия, следователно е поддръжник на Украинската патриаршия и същевременно противник на най-голямата православна църква – Московската патриаршия. Вселенската патриаршия просто откликва на враждата към Московската патриаршия“.



От друга страна, смята професорът, доколкото може да се съди по взетото решение, тя признава Охридската архиепископия такава, каквато е призната през XI век от Василий Втори.

„Трябва да се отбележи обаче, че признаването на църковна институция от светска власт, каквато е Охридската архиепископия, по принцип е неканонично и подлежи на обсъждане“.

Според Христо Матанов, изцяло македонско е тълкуването, че като признава Охридската архиепископия без томос и автокефалия, Вселенската патриаршия (ВП) всъщност признава МПЦ.

„Ако следваме тяхната логика ( на македонците – бел. ред.), означава, че Охрид е Прима Юстинияна – в центъра на Скопие има паметник на Юстиниян, мнозина биха се учудили защо. Отговорът е защото според тях Юстиниян е от македонските земи. Но археологически находки показаха, че Прима Юстинияна се намира на съвсем друго място, не в Македония. В това има логика само от тяхна гледна точка, не и от наша. Първоначалното признаване на Охридската архиепископия означава утвърждаване на нейния български характер, тъй като Василий Втори, императора Българоубиец, когото те не искат да признаят като такъв, е издал грамота, с която иска да замести унищожената българска патриаршия с автокефална църква, наречена Охридска архиепископия, дори в ущърб на Вселенската патриаршия. Така че това в никакъв случай не е признаване на тяхната идентичност и самобитност, особено от човек с гръцко самосъзнание като Вселенския патриарх“.

Относно това каква ще бъде позицията на Българската православна църква след решението на Вселенската патриаршия, професор Матанов заяви: “В църквата никога нищо не става бързо. Трябва да се осмисли, прецени. Позицията, която според мен БПЦ трябва да държи, е че Охридската архиепископия е продължение на Българската православна църква и че никаква македонска идентичност не се признава по този начин. Техни твърдения за такова нещо са филетизъм – т. е. църквата да е идентичност на един народ“.

Твърдението на РПЦ, че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската църква, е не толкова руско-сръбски съюз срещу България, колкото следване на логиката на противопоставянето на Вселенската патриаршия, смята професорът. Но на втори план това може и да се тълкува като удар срещу БПЦ, още повече в позицията ѝ на „нищо неправеща по въпроса“.

„Когато македонската църква каза: „Бъдете църква-майка“, тя не направи нищо, т. е. следваше църковните правила, така, както ги следва и Московската патриаршия. Тогава на кого да се сърдим? Все пак в основата си това твърдение е опит да се запази църковната юрисдикция така, както Москва иска да я запази върху Украйна, така и Белград да я запази върху Македония – една геополитическа игра на противопоставяне между Московската и Вселенската патриаршия“.

На въпрос на БГНЕС какво се случва със сформираната към Светия синод на БПЦ комисия по повод искането преди години от Македонската православна църква (МП) Българската православна църква да бъде обявена за тяхна църква-майка, професор Матанов отговори: „В църквата съществува едно правило: ако не искаш да направиш нещо, създай комисия. Тази комисия не направи нищо, освен да посъветва македонските владици да следват църковните правила. Ако бяхме следвали църковните правила, ние нямаше да се сдобием с църковна независимост, а православният свят въобще нямаше да се раздели на поместни църкви. И как може да очакваме нещо, след като половината от владиците са руски възпитаници? Те следват това, което казва Московската патриаршия и загърбват това, което казва Вселенската“.

За съжаление, и в този спор, от македонска страна отново се опитват да изкривят фактите и да изтълкуват случващото се според техния наратив, заключи историкът.

„От македонска страна могат да тълкуват, че Самуил не е българин, че Василий не е Българоубиец или че Йоаким Кърчовски е македонец. Но не бива забравяме, че и църковната, и светската история, почиват на факти, а не на предположения“.

По думите на Христо Матанов, този църковен спор няма да окаже влияние върху водещите се между двете правителства преговори за вдигане на ветото, тъй като в основата на решението за това не са църковните разногласия.

„А те като такива, както казах, са чисто геополитически въпрос“, потвърди позицията си професор Матанов. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/prof-khr-matanov-okhridskata-arkhiepiskopia-e-b-lgarska-rusia-atakuva-bptc/

[Hatshepsut]

Ново посегателство! Скопие канонизира наш възрожденец

Македонската православна църква ще канонизира на 22 май в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски“ българския възрожденец йером. Йоаким Кърчовски (ок. 1750 – ок. 1820 г.), известен също като Яким Монах, Даскал Яким.

Йером. Йоаким Кърчовски ще бъде канонизиран като „пръв македонски просветител и народен учител на македонците през първата половина на 19 в.“, уточнява „Двери на православието”. Предложението за канонизацията е на Кумановско-Осоговската митрополия. По повод канонизацията сестринството на Слепченския манастир „Св. Йоан Предтеча“ е издало книга за неговия живот Св. праведен Крчовски, съставили са акатист и негова икона. В книгата за родно място на възрожденеца е посочено с. Кърчово, Демирхисарско. Монахините са превели на съвременен македонски език и неговите съчинения.

Йером. Йоаким Кърчовски е известен български възрожденец, родоначалник на българската печатна книжнина. За живота му е известно малко, най-вече от първите страници на неговите книги. Получава образование в Цариград, след което става свещеник и учител. По-голямата част от живота си служи в Крива Паланка и околните села. Учителства в Кратово, в манастира „Св. Йоан Предтеча“ до Дебър, в Щип, Мелник, Кюстендил. В Кратово отваря смесено училище за момчета и момичета, което е било революционна за времето си практика.

Йоаким е имал трима синове, двама от които също стават свещеници. Заедно със синовете си той обикаля по селата (главно около Щип, Кюстендил и Самоков), за да проповядва и да просвещава народа. Посетил е и Божи гроб в Йерусалим, тъй като започва да се подписва като хаджия. Оставайки вдовец, приема монашество, а три години по-късно умира, вероятно през 1820 г.

Искал е да направи църковните книги достъпни за обикновените хора, като според него това е можело да стане ако те са печатни и езикът им е близък до говоримия. Затова посвещава последното десетилетие от живота си на издаването на редица книга, отпечатани в Буда. Сред най-известните са Повест за страшното и второ Христово пришествие, Чудеса на Пресвета Богородица, Различни поучителни наставления, Митарства и др. На заглавните им страници пише, че са написани на „простейший язик болгарский“, „иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских“ и др.

Големият принос на йером. Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през 19 в. се определя преди всичко от опита му да разреши редица книжовноезикови проблеми – за отношението към традицията, за отразяването на особености от различни български говори, за турцизмите и др.

Синът му, свещ. Давид Кърчовски, е изобразен като ктитор на църквата „Св. Димитър“ в Крива паланка. Традицията в свещеническия род продължава, като неговият син, прот. Георги Д. Кърчовски, е служил няколко години в църквата „Св. Богородица“ в Поморие (1889-1891).

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/novo-posegatelstvo-skopie-kanonizira-nash-vzrozhdenets-492133.html

[Hatshepsut]

Сръбската църква призна Македонската църква за афтокефална


Патриарх Порфирий

Сръбският патриарх Порфирий обяви днес, че Съборът на Сръбската православна църква (СПЦ) благославя и одобрява автокефалния характер на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА). Това се случи след днешната съвместна служба в Съборния храм в Скопие заедно с архиепископа на МПЦ Стефан.

Светият събор на СПЦ е възложил на Синода заедно с архиепископ Стефан и неговия Синод да разработят техническите и организационните подробности, които ще бъдат последвани от тържествено обявяване на официалния акт.

След това ще бъдат известени всички поместни православни църкви да приемат автокефалния статут на МПЦ в съответствие със своите канонични правила.

„Нека се радваме днес, защото днес се радва цялата църква, радват се небето и земята, когато братята се обичат, когато прославят името Божие, нека се радваме, че след 55 години отслужихме Света Литургия първо в Белград, после в Скопие - два пъти само за няколко дни“, подчерта сръбският патриарх.

Той подчерта в словото си, че Господ не е поставил границите между народите, за да ги разделя, а те означават възможност всеки народ да се организира по най-добрия за него уникален начин и да обогати останалите със своята уникалност.

„Пред очите ни се случва чудо и ние сме част от него, участваме в това чудо. Онова, което беше разделено през 1967 г., Бог ни удостои да бъде изцелено“, каза сръбският патриарх.

Той призова „да покажем, че разбираме, че сме едно, че не можем едни без други, че сме едно тяло“.

БГНЕС припомня, че на 9 май Синодът на Вселенската патриаршия премахна 55-годишната схизма върху Македонската православна църква и реши да установи канонично и евхаристийно общение между македонските епископи, свещеници и народа.

Това на практика означава, че Вселенската патриаршия признава МПЦ и вече ще може да отслужва с нея. От публикуваната информация става ясно, че църквата е призната като Охридска архиепископия.

Малко по-късно главата на Македонската православна църква, митрополит Стефан, информира президента Стево Пендаровски за намеренията да предприеме по-нататъшни стъпки за пълно получаване на автокефалия на МПЦ – въпрос, който е от „висш национален интерес“.

На 16 май СПЦ обяви, че установява пълно богослужебно и канонично общение с МПЦ-ОА, тъй като прие статута на възможно най-широката автономия, предоставена през 1959 г. От Белград заявиха, че диалогът за "евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е реалистичен“. /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-srabskata-tsarkva-prizna-makedonskata-tsarkva-za-aftokefalna

[Hatshepsut]

Светият синод на БПЦ призна Църквата на Северна Македония, но ще мисли за името


Главата на Българската православна църква патриарх Неофит

Светият синод на Българската православна църква призна днес Православната църква в Северна Македония, но отложи решението за името.

"Днес на свое заседание, в пълен състав, Светият синод разгледа писма на Вселенския патриарх Вартоломей и на Сръбския патриарх Порфирий във връзка с каноническия статут на Православната църква на Северна Македония, и след проведено гласуване реши: Българската православна църква - Българска патриаршия с благодарност към Бога и духовна радост приветства решенията за вдигане на схизмата и влиза в канонично и евхаристийно общение с Православната църква на Северна Македония", се казва в съобщението на сайта на синода.

Въпросът за името на Православната църква на Северна Македония предстои да бъде разгледан", се уточнява в съобщението.

Миналия месец Вселенският патриарх Вартоломей призна Македонската църква за канонична , но под името Охридска епископия, съществуваща "в границите на държавата Северна Македония". След него Сръбската православна църква обяви отделилата се от нея македонска църква за автокефална с цялото избрано от нея име "Македонска православна църква - Охридска архиепископия".

Македонската църква поиска през 2017 г. Българската православна църква да ѝ стане "църква майка" (да я представлява в църковните дела). Светият синод обаче тогава отказа.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/06/21/4360533_svetiiat_sinod_prizna_curkvata_na_severna_makedoniia/

[Hatshepsut]

Македонците отмъкнаха български възрожденец, обявиха го за светец

Като кощунство, абсолютно нарушение на Двустранния протокол между България и РСМ, и безпрецедентно присвояване на история, определи пред БГНЕС историкът проф. д-р Пламен Павлов новината, че Македонската православна църква канонизира като македонец големия български възрожденец Кирил Пейчинович.

В съобщението за акта на Църквата Пейчинович е представен като "македонски просветител".

"Македонската православна църква отдавна обмисля канонизирането на Пейчинович. Това не е нещо необичайно. РСМ по същия начин се отнася към Гоце Делчев, към Даме Груев, към Цар Самуил, и цяла плеяда наши общи национални герои. В случая с Кирил Пейчинович, а и с Йоаким Кърчовски - тъй като те и за него се подготвят да канонизират - с тези наши ранни възрожденци се случва абсолютно същото неуважение към историята, клонящо към чисто безочие. Тези хора имат българско самосъзнание - Кирил Пейчинович казва, че “пише на неговия мил и простейши болгарски език” - той навсякъде се явява като българин, и би било нелепо да се твърди нещо друго", възмути се проф. Павлов.

Той даде пример с експедиция на историка проф. Николай Овчаров в Македония, който намира и още допълнителни доказателства за българското самосъзнание на Кирил Пейчинович и неговите последователи.

Канонизирането на Пейчинович днес е чиста кражба на история, категоричен е професорът: "Става дума за нещо, което е изключително неприятно: то е кражба на история, то е кощунствено отношение към самите личности, които са обект на канонизация".

Тук огромна вина има и Българската Православна Църква, смята историкът. "Вината на нашата Църква е огромна. БПЦ е призовавана и от мен, и от други хора, да канонизира подобни личности. За съжаление, братя Миладинови също ще бъдат канонизирани от Македонската църква - дано да съм лош пророк, но няма да се изненадам, ако в Северна Македония се пристъпи към канонизация и на двамата братя - мъченици. Очевидно няма никакви пречки в това кощунствено, безобразно отношение към историята ни", коментира проф. Павлов.

Това е осъдителен акт! Когато става дума за християнски ценности, не казва ли точно християнството "Не кради" и "Не лъжи", пита историкът. "Това са основни Божи заповеди. Навремето в техни учебници за духовното образование по същия начин премахнаха думата "български", и го замениха с "македонски". Трябва да се сложи край на това нещо, на това безобразно отношение към паметта на тези хора. Интересно Кирил Пейчинович как би се почувствал, ако някой му каже, че не е българин; но и дори че е антибългарин", попита професорът. И окачестви действията на Македонската църква като нарушение на двустранното споразумение между България и РСМ.

Трябва да има реакция от страна на БПЦ, и от страна на българската интелигенция, смята проф. Павлов. "Това е нарушение и на Договора за добросъседство и приятелство - независимо от всички лицемерни уверения от Скопие; и към техните задължения и поети ангажименти към ЕС. Ние виждаме как тази антибългарска риторика след отпадането на ветото на България над РСМ вместо да отслабва, започва да става все по-силна", коментира историкът.

https://www.standartnews.com/svyat/makedontsite-otmknakha-blgarski-vzrozhdenets-obyavikha-go-za-svetets-506594.html

[Hatshepsut]

Проф. Матанов: Охридската архиепископия е важна българска църковна институция

Охридската архиепископия е създадена от император Василий II Българоубиец след падането на Самуилова България под византийска власт през 1018 г. Всички исторически извори свидетелстват, че нейното паство е било предимно българско.

Това заяви в интервю за БГНЕС известният историк проф. Христо Матанов, специалист по средновековна българска и балканска история.

Той припомни, че Охридската архиепископия на практика замества Плисковско-преславската патриаршия. „В този смисъл тя е много важна църковна институция, която развива чувство за автокефалност, противопоставя се на Константинополската патриаршия“, подчерта ученият медиевист.

По отношение на народностния характер на паството имаме редица исторически сведения от онази епоха и всички те говорят, че в голямата си част то е българско.

„От писмата на Димитър Хоматиан, който е грък по произход и е бил Охридски архиепископ, научаваме, че населението е българско. Имало е и малки примеси, но така е навсякъде на Балканите. Всички основни извори от онази епоха говорят за българи, не е имало никакви македонци“, категоричен е проф. Матанов, опровергавайки за пореден път писанията на някои „колеги историци“ край Вардара, които продължават с фалшификациите на българската история.

„Димитър Хоматиан споменава за български обичай русалии, което е уникално за Средновековието“, добави проф. Матанов.

Съвременната наука също така е отрекла хипотезата на акад. Иван Снегаров за връзката между Охридската архиепископия и Прима Юстиниана, с която много се спекулира днес от някои македонисти.

„Във всеки случай Иван Снегаров не е прав като пишеше и дълго обясняваше защо тя е Прима Юстиниана. Тя е открита по археологически път в днешна Сърбия и няма какво нашите „колеги” от Скопие да спорят, че тя е първа Юстиниана… но те са свикнали да фалшифицират“, каза ученият.

Охридската архиепископия е създадена в годината на покоряването на Първото българско царства и обхваща неговите диоцези. Тя е наричана също така Българска архиепископия, а нейният глава – Архиепископ на цяла България. Българинът Йоан Дебърски от Бигорския манастир е първият глава на Охридската архиепископия.

Император Андроник II Палеолог (1281-1328 г.)подарява на нейния предстоятел прочутата плащеница, на която е написано: „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“.

Охридската архиепископия е ликвидирана през 1767 г. по настояване на Константинополската патриаршия. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/prof-matanov-okhridskata-arkhiepiskopia-e-vazhna-b-lgarska-tc-rkovna-institutcia/

[Hatshepsut]

Първа обща служба на български и македонски архиереи

За първи път след официалното признаване автономията на православната църква на Северна Македония в пловдивския митрополитски храм „Света Марина“ се състоя общо служение на български и македонски митрополити.

На тържествената служба за големия християнски празник Сретение Господне  пред  огромното множество от хора Пловдивският митрополит Николай се обърна към Дебърско-Кичевския Тимотей и Брегалнишкия Иларион с думите, че се среща със скъпи братя, след като за десетки години тази радост е била отнета по причини, които нямат значение.

"Църквата не признава предели и ограничения, тя прегръща всички“

Митрополит Николай припомни, че още преди 10 години при построяването на новия пловдивски православен храм  „Св. Климент Охридски“ е поискал от Митрополит Тимотей частица от мощите на светеца и той е откликнал, но обща служба тогава не е могла да се състои. В знак на благодарност той го удостои с най-високото отлилчие на Пловдивска епархия – ордена „Свети Апостол Ерм“, който му бе връчен едва днес.

„Нищо повече не съм направил от това, което трябва да направи един истински християнин и проповедник на словото божие. Да даде Господ тази любов, която днес се манифестира със съвместната архиерейска богослужба в този прекрасен храм и да продължи отсега до века“, каза в знак на благодарност Дебърско-Кичевският митрополит Тимотей.

За да почетат празника, на тържествената служба бяха кметът на Пловдив Здравко Димитров, председателят на Пловдивския ОбС Александър Държиков и бизнесменът Георги Гергов като църковен ктитор.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101773671/parva-obshta-slujba-na-balgarski-i-severno-makedonski-arhiierei