Македонската идентичность

[Nordwave]

Македонската идентичност се гради върху кражби от българската история

Изборната кампания в югозападната ни съседка показа, че агитационните похвати на сръбските служби все още действат

Ана Кочева

Спекулациите с македонската идентичност и нейното отстояване, въпреки съседските попълзновения към нея, беше един от не дотам политическите, поне на пръв поглед, акценти от отшумялата наскоро изборна кампания в югозападната ни съседка Македония. Той премина някак не особено забележимо сред купищата предизборни обещания, които се изсипаха в икономически план, по отношение на европейското бъдеще на Македония и във връзка с уреждането на спора с Гърция.
Въпреки това обаче за пореден път на избирателите не им беше спестена тезата за себеосъзнаването на модерния македонец, което започнало още от средата на 19-и век и станало преди всичко поради жестоката гръцка и българска асимилаторска политика, а не заради изведнъж открития континуитет с "античния" македонец. Това писа наскоро и "Утрински вестник" , обяснявайки как македонецът осъзнавал своята идентичност.
Във форума по повод нищенето на въпросната идентичност обаче, прочетохме и различно мнение, пропуснато от бдителните администратори: "Каква българска асимилация в средата на 19 век. По време на братя Миладинови не е имало нито българска държава, нито Българска екзархия. Но в песните, събрани в днешна Македония, се говори за българи, гърци, турци, власи, всякакви, но не и македонци. Този примитивен антибългаризъм
ни пречи да се договорим с българите да ни признаят като нов отделен народ и да ни бъдат най-близките съюзници. Тогава веднага ще решим проблема с гърците, а албанците ще знаят, че не сме сами".
Въпросният сборник, озаглавен "Български народни песни" е сборник с текстове на народни песни от различни части на България, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 г. в Загреб под заглавие "Български народни песни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрiя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатницата на А. Якича, 1861". Точно с тази българска книга са правени най-едни от най-големите спекулации, включително до наши дни, като се започне от заглавието, което съседите модифицират, за да избягат от издайническия народностнен етикет "Български". Преиздават го често, но преименуван като "Зборник" и така скриват от македонската общественост "себеосъзнаването" на братя Миладинови - едни от най-ярките интелектуалци на българското Възраждане.
Този подход е постоянен в науката, историята, литературата на македонците, той отдавна вече не изненадва никого. 35-годишният Виктор Канзуров от Скопие, който е журналист, обяснява: "Хората в Македония мислят, че България краде тяхната история. Че Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са етнически македонци. Ако някой им каже, че тези личности са били с българско самосъзнание, ще трябва около минута преди изобщо да започнат да го мразят, първо ще се чудят дали е паднал от Марс или от Юпитер. Толкова са погрешни знанията им!"
Факт! Средностатистическият македонец е подложен на здрава антибългарска пропаганда още от началните класове на школото
така че, завършвайки го, да знае, че оттатък границата дреме враг, който не прави нищо друго, освен да краде от дългата, започнала още от античността македонска история, през която, след праисторическия човек, открит естествено по тези земи, препуска "самиот" Александър Македонски на коня си Буцефал, пасъл тучна македонска трева и пил вода от бистрите охридски извори. Дългата българска ръка посяга и към светите братя Кирил и Методий, също безпрекословни македонци, които са създали македонска азбука, дето и папата понастоящем я тачи и слави навръх 24 май като свидно македонско достояние. Тая ръка краде от най-славните средновековни македонски владетели, хеле пък от най-юначния Самуил, дето в пристъп на умопомрачение вероятно се е нарекъл "български цар" (което все пак не се напомня много-много). След векове българско робство" през 971 г. македонският народ пък се вдигнал на въстание срещу българската власт, воден точно от на цар Самуил. След като се освободили от българско робство, македонците влезли в люта схватка с Византия, но след дълга война Първата македонска държава паднала през 1018 г. под гръцко владичеството... По-късно пак по тия земи пък е бродил и Итар Пейо (Хитър Петър) - популярен герой естествено от македонските приказки... Ех, жална македонска история, при това дълга като народна песен...
Впрочем тезите, формиращи т.нар. македонска идентичност, се налагат с такова упорство, че в резултат на него по форумите в македонски сайтове се открива последователно и ясно изразено недоволство от факта, че в югозападната ни съседка все пак има хора, чиито мозъци явно не са така промити
от антибългарската пропаганда. Очевидно възмущение е предизвикал "уредникот на програмата на Македонското радио Симjон Симев", който " jа преправаше македонската литература во бугарска... Симев удри со тупаница на маса и ни рече да престанеме да тврдиме дека Константин Миладинов е македонски, бидеjки тоj бугарски поет." Браво на въпросния Симев, намерил се е един достоен човек, който вместо да изопачава историческата и литературна истина, е предпочел, въпреки опасностите, да назове фактите такива, каквито са. Дано ние да не му навредим, като го вадим на светло, въпреки че за "волнодумството" му най-вероятно веднага е било докладвано, където трябва.
Така наречената македонска идентичност всъщност е продукт на македонизма. Той е политическата и научна доктрина, обосноваваща съществуването на "самостоятелна македонска нация, език и култура", различни от българските. Разбира се македонизмът е официална идеология в Република Македония, независимо от щенията й скоро да стане член на ЕС. В югозападната ни съседка все още май не са разбрали, че историческите, културни и всякакви духовни посегателства към съседите не строят, а рушат мостовете, които са най-голямото европейско достояние. Останалото е равносилно на изолация - от съседите, от Балканите, от Европа и от света. От който впрочем май македонците не изпитват особена нужда, те са си самодостатъчни, а пък градовете им отдавна са минали и задминали европейските. Нали знаете онзи виц за македонеца, който отишъл до Лондон. Отседнал в хотел на брега на Темза, вечерта имало пълнолуние, той гледал дълго от балкона, па накрая въздъхнал и рекъл: "Ех, Лондон, Лондон, сущи Кукуш!"

https://frognews.bg/politika/balgarskite-krajbi-antichnite-savremennite-makedontsi.html

[Hatshepsut]

За македонския народ

Особени са тези македонци нали? Извинете ме, македонските българи. Или българите, които са забравили, че са българи? Не, едното звучи по-глупаво от второто. Не зная много българи но вече и аз можах да чудя, че македонците не са народ. Че са само българи, че неговият език е български език ит.н. Интересно е че в университетите в Чехия се учи македонски език, македонска литература и македонска култура. Как можем да  се учим за език и култура на народа, който не съществува? Една възможност има тук. Македонците съществуват.

Трябва да се попитаме: какво е народ? Народът има три главни части. Език, култура и история. Имат ли македонците собственият език? Да, имат. Много е подобен на българския език, но словашки език също е подобен на чешки и никой не твърди, че Словаците не са народ. Имат ли собствената култура? Да, имат. През щестдесет години имат македонска литература, песни ит.н. Те са млад народ, имат само млада култура, но тази култура е македонска, не българска. И история? Също е млада. Преди 1878 не е било различието между славяните в България и в Македония. Но от онова време тези славяни в са започнали да крачат през различните пътища. Славяните в Македония са могали да са българи, но това не е се случило и никой няма да го промени. Словаците също никога не са имали собвствената държава. Били са част на Унгария, но никой не твърди, че са маждари или чехи, които само говорят чудно.

Най-важното е народно съзнание. Как можем да казваме Българин на някого, който се не чувства като българин? Ако някакви чернокожи насред Африка решат, че са българи, започват да ползват български език и българска литература, започват да танцуват хоро, да пият ракия да се чувстват като българи, кой ще го промени? Кой ще им предотврати в това? Хората в Македония се чувсват като Македонци, какво е лошо на това?  Те правят много глурости, когато искат да докажат, че имат дълга история (която нямат) или че българите в пиринска Македония са македонци ит.н. Но те са народ. Народът не трябва да е стар хиляди години, никой съвременен народ не е по-стар от 300 години. Средовековната народност е нещо много друго (например Гермаците в средовековна Чехия се чувствали, като чехите), не можем да кажем: Който не е имал държава в средновековието, не може да има народ днес. Ако рабирате, че македонците имат право да са македонци с македонски език и макезонска култура, възможно ще разбират, че не могат да казват, че българските автори от Македония са били македонци ит.н. Това би било по-добро за всички. .Аз само мога да се надявам.

https://naire.blog.bg/viewpost.php?id=224449

[Hatshepsut]

 

Еврокомисарят по разширяването в Скопие: Вашата идентичност са манастирите, пинджурът, пълнените чушки

По думите ѝ идентичността никога не може да бъде предмет на политическо решение

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви в Скопие, че идентичността не може да бъде предмет на политическо решение, тъй като това е нещо, което носим в душата и сърцето си, предаде бТВ.

„Идентичност са и манастирите в Северна Македония, погачата, тавче-гравче, пинджурът или пълнените чушки и никой не може да отнеме това на македонците.“

Това каза словенката на съвместна пресконференция с премиера Християн Мицкоски в отговор на журналистически въпрос относно българските поправки към доклада на Европейската комисия за напредъка на Северна Македония.

„Членството в Европейския съюз (ЕС), според мен, е най-добрият начин да се защити идентичността, културата и езикът на македонците, защото съюзът е изграден върху принципа на разнообразието и се грижи за всяка страна членка поотделно, в смисъл на това, че нашата идентичност е добре съхранена. Мога да говоря от личен опит. Словения също е малка държава с два милиона жители. Но след като станахме член на ЕС през 2004 г., словенският език стана един от 24-е официални езика на ЕС.“ - посочи Марта Кос.

По думите ѝ идентичността никога не може да бъде предмет на политическо решение.

„Идентичността е нещо, което носим в душите и сърцата си. Идентичност е как се чувстваме, как усещаме своята родина. Идентичност е как се грижим за традициите си – например манастирите в Северна Македония, погачата, тавче-гравче, пинджурът или пълнените чушки. Как, например, поддържаме традиционните носии, какви отношения изграждаме с възрастните хора в страната, как се отнасяме към съхраняването на нашия език. И никой не може да ви отнеме това, македонци.“ - каза еврокомисарят по разширяването, която днес е в Скопие за срещата ЕС – Западни Балкани.

Премиерът на РСМ Християн Мицкоски заяви, че за него идентичността не е само македонската кухня, а също така Гоце Делчев, Кузман Шапкарев, братя Миладинови, Илинденското въстание и др., и че не е сигурен дали и българите споделят същото мнение.

„Аз съм малко по-внимателен, когато става въпрос за идентичността. За мен моята идентичност не е само прекрасната македонска кухня, а и Гоце Делчев, Шапкарев, Миладинови, Илинденското въстание, Дамян Груев, Яне Сандански и т.н. Не знам дали колегите от изток ще споделят същото мнение, но това са хората, които са част от нашата македонска идентичност.“ - коментира Мицкоски.

https://faktor.bg/vashata-identichnost-sa-pindjurat-i-palnenite-chushki-evrokomisarqt-po-razshirqvaneto-v-skopie