Ивелина Радионова

[Hatshepsut]

Светът е хубав!

Светът е хубав, много, много хубав,
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце,

когато слушаш песента на вятъра
и вдъхнеш клонче люляк росно,
и поделиш си ябълка с приятели,
и в мислите си свободата носиш,

когато скъсаш първите кокичета,
пробили снежното сърце на зимата
и кажеш на любимия „Обичам те!”,
а на врага простиш и непростимото.

[Hatshepsut]

Бъди добър!

Завет един, мой сине, ще ти кажа:
Бъди добър! Светът жадува топлина.
Единствен Господ може да наказва,
затуй на всекиго стори по добрина!

На всекиго кажи по блага дума,
че лошата от камък по тежи!
В теб лошата изгаряй като шума,
забравиш ли, ще спре да те боли!

Когато с кал ръцете ти опръскат
и стягат шията ти със хомот,
ти знай, на всекиго, макар и късно,
се връща двойно в тоз живот!

Когато пък сърцето ти заплаче
и мрак обсеби твоите очи, помни:
погледнеш ли с добро дори палача
душата му с добро ще озариш!

Очаквай все добро! Добро стори,
ала не искай никаква награда!
Сълзите щом в усмивки претвориш
ще сетиш, сине, най-голяма радост!

[Hatshepsut]

Нека...

Нека няма жена, що тъгува
неполучила никога цвете
и сама си пръстен купува
щом забравят за нея мъжете!

Нека няма жена, що заспива
с нецелунати, пламенни устни,
що скръбта си във вино убива
кога мрак над нея се спусне!

Нека няма жена, що очаква
пак да чуе любимите стъпки
и на прага си тихо заплаква,
непочувствала парещи тръпки!

Нека няма жена, що се връща
вечер в пусти и ледени стаи
и самотна отрова преглъща
щом пътека от тръни чертае!

[Hatshepsut]

След мен

Сивее морето и слънце не плисва.
Брегът изтънява, изгризва го вятър
и плува тъга като пяна сребриста
откакто си тръгнах от теб като лято.

След мен любовта се удави на плиткото.
Пасажи от риби са вече сърцата ни.
Те радост отново не биха изпитали
и прошка не ще им засити вината.

И само рибари в прокъсани мрежи
ще хващат отломки от спомени златни.
След изгрева слънце ще търси надежда
в очите ми тъжни – прашинки от лятото.

[Hatshepsut]

Старият орех

Коленичих под стария орех,
бях бездомна и тъжна, сама...
И преглъщах сълзите, и молех
да възкръсне във теб любовта.

Не помогна ни Бог, нито дявол,
тъй забрави ме ти сред света.
И боли ме дълбоко, отляво,
във душата умират цветя.

А пък старият орех мълчи,
къшей щастие пази в кората.
Вместо пръстен, той помни в зори
гривна сложи ми ти на ръката.

Пак препускат неспирно сезоните.
Чезне обич, покрита с листа.
Само сянка остана под клоните,
дето милваха двама в нощта.

[Hatshepsut]

По последните стъпки на лятото

Идва есен. Пустеят гнездата.
Черни щъркели тръгват на юг.
И са пълни с крила небесата,
само волният вятър е тук.

Само той се прощава със ятото
и го чака до другата пролет,
след последните стъпки на лятото
ще очаква обратния полет.

Но се връща и тъжен, и бесен,
и се сърди до залез на слънцето.
Всички щъркели литват без песен,
щом по нивите няма и зрънце.

И открадва цветята – най-късните,
със зърна като мед от лозниците.
Есента е богата и пъстра,
но боли от сбогуване с птиците.

[Hatshepsut]

Козият рог

По еленови стръмни пътеки
все ме търсиш щом слънце догаря.
Чувам пак кози рог отдалеко,
канарите звука му повтарят.

Нощем с мене го слушат щурците,
притаени в зелените халища
и до корен потръпват тревите,
песента ти пастирска ги гали.

Но мълча, че отдавна до огъня,
си отрязах косите, моминските,
тежки плитки нарекох на Бога,
нож да хвана в тез робски години.

Рила пази ми ревностно клетвата
да мъстя за честта за рода си.
Обичта съм решила да жертвам,
но родина от зло да опазя.

Не върви по хайдушки ми дири,
че гората ги скрива под листи!
Искам с козия рог да ми свириш
в смъртен час да го чуя да писне!

[Hatshepsut]

Йово, девойко…

Йово ле, Йово девойко,
първа си, Йово на хубост!
Всичките мòмци в Жеруна,
всички по тебе са луди.

Що ли се, Йово, прикриваш
в къщи — високи палати?
Тежки лозници се вият,
ала не скриват снага ти.

Здравец в косите си кичиш,
здравец и ситна иглика.
Младост ти, Йово, обичам
мене си лика-прилика!

Слънце си, Йово в Жеруна,
цяла си къща огряваш!
Ех, да ми, Йово продумаш,
че ми наесен приставаш…..

Пръстен от злато ще купя,
тебе в сърма обличам.
Давам сърцето си, Йово,
тебе до гроб ще обичам!

[Hatshepsut]

Днес жените не раждат войници..

Днес жените не раждат войници,
но децата от мънички учат
да не газят напряко в пшеницата,
да не удрят и улично куче,

да почитат приятелско рамо
и корица на книга да галят,
да съграждат дома като храм и
като свещ любовта да запалят.

Днес жените не раждат войници,
но децата ни знаят - на старец
се целува със трепет десница
и до гроб се обича България.

[Hatshepsut]

Потърси ме!

Потърси ме! Търси ме зад ъгъла,
там, където си крия надеждата,
там, където гнездят бели гълъби
и в звездите до късно се вглеждам.

Точно там, любовта ми е болка
и се слива със изгрев изящен,
и приличат на розови облаци
всички мои копнежи по щастие.

По земята – от Бог ръкопис,
се кръстосват стотици пътеки,
ала пътят към мен се топи
и завършва зад ъгъла с вечност.

И се моля, и вярвам в поверия,
щом дочуя на гълъби песни,
по перата им да ме намериш
и в очите ми радост да блесне.

[Hatshepsut]

Такава ме обичай!

Такава ме обичай! Като залез,
изтлял в горещите ти длани.
Огньове във сърцето ти да паля,
що не угасват в десет океана.

Такава съм! По-луда и от вятър,
разпръснал всичките ти мисли.
Недей, недей да ги пресяваш,
а остави ме днес да ги измисля!

По-тиха съм от люлякови нощи,
оставили светулки по очите ти.
Обичай ме! А аз пък за разкош
ще вплитам сънища във дните ти.

Такава ме обичай! Тъжна песен,
докоснала най-нежните ти струни.
Обичай ме! Една последна есен,
покрива пътищата с пъстри думи.

[Hatshepsut]

Полет

Мама ме изпрати до летището
с китка росен здравец, книга и целувка.
Знаеше – след мен не ѝ остава нищо,
но ми каза: „Да се пазиш! Чуваш ли?”

Вярваше, че ще съм по-добре далече,
някъде зад девет планини в десета.
Кръсти се… Смалена, в облаци облечена –
гледах я доде се вдига самолета.

Хоризонтът сякаш се превърна в път.
Уж бе бял, а някак тъжно светеше.
И приличаше раздялата на смърт,
остър нож до кост ранил крилете ми.

Мъчно ли ми е, отварям книгата.
Мама диша там на всяка страница.
Лист след лист до нея бавно се издигам.
То сърцето не познава граници.

Полетът е спомен, буца в гърлото
и сълза, попила в чуждата държава.
А на изток мама чака да се върна,
китки здравец на пазарчето продава.

[Hatshepsut]

С една целувка и една молитва

От малка ме научи да съм силна,
да давам прошка и на враговете
и като тебе, мамо, обич свидна
до края си да кътам във сърцето.

Косите ти разресва вече зимата,
снежинки се белеят в тях отрано,
ала по устните си, мамо, още имаш
следи от песни, детски смях останал.

Когато търся щастието в стръмното
и парят в мене въгленчета ситни,
ти, мамо, палиш ясно слънце в тъмното
с една целувка и една молитва.

Сега пред тебе, мамо, коленича,
пред болката и светлата ти радост.
С най-тихото и святото „Обичам те!“
букетче маргаритки ти дарявам.

[Hatshepsut]

Рождество

Догаря вече бъдникът, догаря,
стопанинът честит е, че богата
реколта обещават коледари,
премного плод в житата и лозята.

Навънка сняг затрупал е пътеките,
отива си година – мирна, стара
и весел глъч се носи отдалеко –
пристъпват тежко, пеят коледари.

Пред всяка порта те се спират,
за всеки вкъщи пеят песен блага.
В торбичка после дарове събират,
гевречета по гегите им блясват.

Една звезда изгрява в небесата,
светът празнува днеска Рождество.
Роди се божи син, тук, на земята,
добро да тържествува и любов.

[Hatshepsut]

Детенце

Детенце мое, мое слънце,
добре дошло си на света!
Износих те от малко зрънце
до сбъдната накрай мечта.

Приготвих първите ти дрешки
и люлка с трепет и любов.
В живота – пъстра въртележка,
да влезеш леко, с благослов.

Трапчинките от мен си взело,
носа, брадичката, косите.
Очи не свеждай! Имай смелост
да търсиш винаги звездите!

Детенце мое, мое щастие,
най-свидно си за мене ти!
Знай, ще те пазя от опасност,
сърцето ми доде тупти!

[Hatshepsut]

Обич за вечност

Благославям съдбата безкрайно,
че ни срещна в най-тихата вечер.
Две пътеки се сплетоха тайно,
две сърца се откриха за вечност.

И в очите прочетохме всичко:
радост, болка, измамни надежди…
Чувство плахо, дълбоко отричано
се роди вътре в нас като нежност.

И прекрачили свян и страдание,
си докоснахме в тъмното пръстите.
И изгуби светът очертания,
а звездите оформиха пръстен.

Две сърца осъзнаха за миг,
че последната обич по сила е първа.
И за вечност понякога стига,
и не свършва, граничи с безсмъртие.