Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Hatshepsut on 07 October 2018, 08:08:13

Title: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 08:08:13
Ивелина Радионова

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_07_10_18_8_06_43.jpeg)

Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", ,,Усмивка от бетон", ,,Момичето с тъжните очи", ,,Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. ,,Когато съм щастлива забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи - мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.

Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, в последствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след ,,Алтъна" и ,,Обич" се очаква да излезе до края на годината ,,Йова разказва", която ще включва къси разкази.
Ивелина Радионова е подарила текст за песен на фолкорно трио ,,Авлига" към НЧ ,,Пейо Яворов", стихотворението ,,Ти ли момко?" е част от стихосбирката ,,България в сърцето ми".

https://dariknews.bg/regioni/kiustendil/ivelina-radionova-predstavi-tvorchestvoto-si-v-dupnica-2095352


За Ивелина Никова и нейните копнежи по красота и слънце

(https://www.meridian27.com/sites/default/files/styles/700/public/field/image/articles/ivelina_nikova_intervyu.jpg?itok=soOH_aYM)

Ивелина Радионова-Никова: Не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено.
(Интервю на Роза Максимова, в. "Компас")

- Разкажи ни за новия си проект, Ивелина, който осъществявате заедно с художника Иво Узунов.

- Идеята да синтезираме двете изкуства се зароди спонтанно, след като Иво Узунов ме откри чрез стиховете ми, а аз него - чрез красивите му картини. След успеха на този вид нетрадиционно представяне в Балчик решихме да повторим арт експеримента си и в Бургас. Желанието ни е да наситим сетивата на публиката до такава степен, че всеки от присъстващите да си тръгне от арт-галерия " Богориди" с чувството, че е получил подарък.

- Какво послание отправяте с него?

- В романа си "Идиот" Достоевски казва, че красотата ще спаси света и поколения наред утвърждават за вярна тази мисъл. Ние с Иво Узунов приехме, че това, което правим поотделно, също е красота - та какво друго е играта с думите или играта на четката с багрите... Затова много бихме искали хората в галерията да повярват, че духовната и физическата красота действително може да ни промени, да ни направи по-добри, по-чувствителни и по-разбиращи другия до нас...

- На път е новелата ти "Алтъна". За каква се разказва в нея?

- "Алтъна" е предизвикателство за мен, първата ми стъпка в прозата. Тя е, може да се каже, днешната ми мъка, защото много неща в нея не ми се отдават от първи път. Пиша и трия, трия и пиша и в движение се уча, защото прозата си има своите правила и изисквания. Затова позволете ми да не навлизам в подробности за сюжета на "Алтъна". Ще Ви кажа само, че се опитвам през моя поглед да дам своите отговори на вечни теми - какво е да имаме различна религия, можем ли да бъдем винаги добри, правят ли ни различни физическите белези и можем ли въпреки всичко да живеем заедно. Дано успея да усмиря съмненията си по време на писането и от "Алтъна" излезе нещо наистина хубаво - пожелайте ми го!

- Как се стигна до идеята да напишеш новела?

- "Алтъна разказва" се нарича стихотворение, включено във втората ми стихосбирка " България в сърцето ми". След прочита му във фейсбук пространството получих различни предложения, между които например да превърна стихотворението в роман, песен и филм. Тогава реших да опитам да създам новела. Имам и други планове за "Алтъна", но бъдещето ще покаже дали ще намеря сили и съмишленици за нещо по-голямо...

- Твоите стихове са основно на тема патриотизъм и родолюбие. Интересуваш ли се от политика, от трусовете в обществото ни, от глобалните заплахи? Каква е ролята на поезията в това сложно съвремие?

- Да, нормално е да ме вълнуват и социалните теми, макар че все още не се осмелявам да пиша по тях. За мен настоящето е грозно отражение на криво огледало. Затова в патриотичните си стихове обръщам поглед към славното ни минало. Вероятно някои хора биха ме упрекнали, че по този начин бягам от действителността и не слагам пръст в днешните ни рани, но мисля, че няма да са прави. Защото, каквито и заклинания да правим с днешна дата, не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено... По тази причина аз ще продължа да казвам, че поезията е онази магия, от която винаги и всички ще имаме нужда - кога, за да успокоим сърцето си, кога, за да вдигнем непокорно глава или дори да се посмеем...

- Какво мислиш за отношенията автор - читател? Ти имаш много почитатели. Разкажи за най-запомнящия се почитател?

- Не е лесно да спечелиш приятел в лицето на читателя. Това става постепенно с много търпение, труд и най-вече любов. Съхранила съм в съзнанието си прекрасни моменти, но ако все пак трябва да посоча най-запомнящи се почитатели, ще посоча децата, с които се срещнах във Видин. На всяко от тях написах индивидуално пожелание на малко листче. Истината е, че всеки от приятелите ми - читатели притежава парченце от сърцето ми или както казвам аз: "Ти оставаш в мен, аз оставам в теб!"

- Получаваш ли критики? Как приемаш критиката?

- Разбира се. Критиката е коректив. Старая се да съм внимателна към всички, които ме критикуват. Благодарна съм на тези, които съм допуснала най-близо до себе си, че ми показват слабостите и предлагат начин да се променя към по-добро и в творчеството си, и в живота си.

- Накъде отива съвременната поезия според теб? Какво не харесваш, кое те дразни?

- Може би не съм аз човекът, който трябва да отговори на този въпрос, но според мен в днешно време пишещите надвишават четящите. Няма нищо лошо в това по принцип. За всеки има място под слънцето и всеки има правото на себеизява. И не аз или някой от другите пишещи хора ще каже кое ще остане и кое ще бъде забравено. Времето е най-финото сито. То определя коя творба е стойностна и коя не.

- Кое те натъжава и разсмива?

- Честичко ме наричат "момичето с тъжните очи". Аз обаче всеки ден се опитвам да превръщам тази тъга в нещо стойностно или, както обичам да казвам, в капка мед, за да лекувам рани... Във времената, в които живеем, много неща могат да ме натъжат. Може да звучи много познато и тривиално, но мен ме души за гърлото една протегната за жълти стотинки ръка; горчи ми, когато виждам как майки дърпат децата си от витрините и все още не мога да свикна с вида на изгубилите надежда очи на възрастните...

Колкото за смеха - и с него всеки ден е различно. Един път мога да се засмея на глупав виц; друг път устните ми се разтягат в усмивка, когато видя карикатура на Комарницки или Ивайло Нинов, а се случва очите ми да забеснеят от смях и когато просто от разсеяност попадна в небрано лозе.

- Имаш ли си свое златно правило, Ивелина?

- Когато ми е най-трудно си казвам: " Бъди себе си!" и "Ти можеш, Ивелина, и докато дишаш, трябва да си полезна!" За мен всеки ден е жълтица.

https://www.meridian27.com/article/za-ivelina-nikova-i-neynite-kopnezhi-po-krasota-i-slnce
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 08:16:36
Ивелина Радионова

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_07_10_18_8_14_04.jpeg)

Ивелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.

Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.

Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"

Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино - вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив  и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.

Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".

https://www.meridian27.com/author/ivelina-nikova


Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино -
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Ти носиш много имена, Родино -
Копривщица, Калофер, Драгоман,
Преслав, Силистра, Плевен, Лом и Видин
и още Плиска, Дряново, Троян...

Ти пазиш толкова сълзи, Родино,
в реките Искър, Вит и Тунджа.
Затуй солено е морето синьо
и буйни са и Камчия, и Дунав.

Ти любиш своите чеда, Родино -
Апостола, Крум Страшни, Симеон...
Пастири, учени, царе, робини
в сърцето ти намират вечен дом.

За мен си всичко ти, Родино -
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

https://www.meridian27.com/article/ti-rodino
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 08:17:45
Алтъна разказва

Родена съм на чèлото със тъмен знак
и мама мислела, че е от сатаната.
Била съм пеленаче, бяло като сняг.
Оставили ме близки в планината.

Дочула детски плач една вълчица.
В тревите ме открила сам-сама.
Засукала съм млякото ѝ под звездици,
изгрели над Родопа планина.

Овчар на сутринта ме е намерил.
Повоят ми оплетен бил сред тръни.
До мен - вълчица и като в поверие
на шията ми имало един алтън.

Погледнал ме овчарят, та заплакал -
не бил завързвал люлка у дома.
С жена му дълго време чакали
да се порадват, като други, на деца.

От този ден до днес съм тяхна щерка.
По име ме нарекоха Алтъна,
че злато съм във дните им и щедро
в дома им грея, от зори до тъмно.

Отгледаха ме - първа хубавица!
В Родопа като мене друга няма!
Кога запея, се засрамват птиците
и слушат ме река, дърво и камък.

Вълчица отдалеч съзирам нявга
и тя ме слуша и си спомня сякаш,
нощта, в която никого си нямах,
че храни ме със вълчето си мляко.

До днес на шия нося си жълтицата.
И вярвам - някой свой ще ме познае
по нея и по белега ми над ресниците,
и ще ме върне. В ада или рая...

https://www.meridian27.com/article/altna-razkazva
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:18:32
До Боянския майстор

Все по жълтици досега вървях,
мнозина ми целуваха нозете.
В Средец най-първата болярка бях,
но само ти докосна ми сърцето.

Заспивах, а до мене Калояна,
прегърнал ме, с венчален пръстен,
ала в съня си виждах аз Бояна
как светва изпод ловките ти пръсти.

Събуждах се - готова за молитва,
с една надежда, малка като лешник,
и молех Бог във твоята палитра
да пази любовта, макар и грешна.

А после идвах в църквата, при тебе,
на светлина от свещ да ме рисуваш.
И сто пъти проклинах този жребий,
но пак мълчах, с очите те целувах.

Мълчеше майсторе, но аз случайно
разбрах, че багри правиш от цветя,
откъснати за мене нощем, тайно,
с любов и нежност, скрити от света.

Усещах колко те болят ръцете
и знаех, че рисуваш премълчаното,
което доловил си на лицето ми,
та вечно по стените да остане.

Прости ми, че все още по жълтици
вървя! Изгарят ме, като жарава!
А ти до царя ме изписа, до светиците...
Помни, че те обичам!
           Десислава.

https://www.meridian27.com/article/do-boyanskiya-maystor
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:19:14
Бащино лозе

Имам от татко си старото лозе -
няколко пръчки със черна душа.
Камъни, бурени - истинско ложе,
бащина мила педя земя.

Някога раждаше, пълнехме бъчви,
с песни откъсвахме първи зърна.
Девет години змиите го тъпчат,
тате без време прибра го смъртта.

Лозето в спомен запазихме с мама,
пътят към него покрит е от пепел.
То ни остана - наследство и рана,
дните изтичат от тъжните шепи.

Ала напролет сънувах лозите,
слънчеви стъпки нейде в листата.
Капеха гроздове - жълти жълтици,
тъй ме повика в съня ми земята.

Лятос отидох, присви ме сърцето,
сухата пръст напоих със сълзи.
Сякаш баща ми за миг от небето
слезе при мене треви да плеви.

Скъсах наесен зърна - кехлибари,
толкова сладки едва ли ще вкуся.
Зная, баща ми, че в лозето старо
капчици обич за мене е пуснал.

https://www.meridian27.com/article/bashchino-loze
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:19:57
Българи

Един народ -
и силен, и богат,
посреща с хляб и сол, с цветя закичва.
Един народ - потомци на Кубрат
до огън мрази и до кръв обича.

Засукал песен рано още в мрак,
надигнал бъклица с червено вино,
под писък на куршум развял байряк
за хубост и за благо на родина,

той още помни страшната си клетва,
с вода и здравец си поръсва рана,
прегъва крак пред кръста светъл
и извора на белоногата Гергана.

Един народ -
и жилав, и корав,
по-горд от лъв, по-силен от орела,
хоро играе върху жар със гняв.
Пред тоз народ главата съм си свела.

https://www.meridian27.com/article/blgari
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:20:40
Молитва за България

О, Боже, опази от зло България
от робски мрак и майчини сълзи,
от земетръс, порои и пожари,
от блясък на предателски ками!

Пази на Рила езерата, Боже,
на Добруджата златна песента,
на Казанлъка розовото ложе,
в Родопи - на Орфея любовта!

Със устни, Боже, Тракия целувай,
камбаните и наш`те писмена,
а после синята мечта на Дунав
и шипченските орлови гнезда!

Със сила и блага дари народа,
платил с кръвта си святата земя,
България да стигне пак възхода
и да застане гордо пред света!

https://www.meridian27.com/article/molitva-za-blgariya
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:21:49
Девата вишна

Видиш ли, мамо, бялата вишна,
бялата вишна, там, в Казанлък?
Казват, в живота си нявга предишен
дева била е, сломена от мъка.

Не е залязвало слънцето, мамо,
не е залязвало - да и се радва.
Славей ѝ кацал кротко на рамо,
та да и пее за обич и сватба.

Момък залюбила, мамо, богат бил,
ала сърце му - сякаш от камък.
Къща си имал, пълна със злато,
ледна била му душата - без пламък.

Страдала, мамо, девата бяла,
бяла и хубост вехнела нощем.
Ясна луната кога я видяла,
с нея зажалила, плакала още.

После магия сторила, мамо,
бяла магия тежка, съдбовна:
младата дева станала вишна,
та да не сеща мъки любовни.

Минали, мамо, много години
вишната с цвят се кичи напролет.
Там, в казанлъшки китни градини
момини сълзи бели се ронят.

https://www.meridian27.com/article/devata-vishna
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:22:55
Бабината баница

Тази утрин земята е бяла -
баба точи кори на небето.
Уж снежинки валят на парцали,
а пък пада любов и е светло.

Снощи баба в котлето на Господ
гъсто мляко дои от звездите,
пасли мащерка, риган и троскот,
на небето са тъй лековити.

После жъна небесната нива
и замеси тесто във нощвите.
Баба точи и пее щастлива.
Ръси сирене щедро в корите.

А на близкия облак отсреща
риза божия ангел простира.
Господ с нея стоял е до свещите,
дето пращат молитви в всемира.

Баба ръси небето с брашно,
бял е пътят към рая по пладне.
Спира времето щом със любов
някой баница прави за гладните.

https://www.meridian27.com/article/babinata-banica

(https://www.meridian27.com/sites/default/files/styles/700/public/field/image/articles/banica.jpg?itok=U6YmGRyH)
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:23:49
Благодаря, приятелю!

Колко пъти бе до мен, приятелю,
мъката когато впива в мене жило
и горчи, горчи медът на тишината,
и вися над бездна? Имаш сили

все да кърпиш в мен последната надежда
и сред облаците да ми правиш път.
Глинени човечета сме! Неизбежно
е по жар понякога да стъпваме.

След преплувани морета от сълзи
и изядена една торба със сол,
нека стъклената радост разделим!
Слънчев лъч за двама. Стига толкова!

Щедър е животът, щом събра ни близо
и без кръвна клетва ни превърна в братя.
За прегръдките, спасителната риза
от сърце благодаря, приятелю!

https://www.meridian27.com/article/blagodarya-priyatelyu
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:24:29
До сърцето ми

Не се ли умори да вярваш
на мъжки думички и ласки
и всекиму да даваш с мяра
парче от теб плюс щастие?

Недей! Мъжете си отиват,
а вдигаш ти до двеста пулса.
Нахалост е, сърце! Не бива...
Оставаш като лист обрулен.

И пак с наивност на дете си.
След ледникови периоди
прегръщаш нечие сърце и
си пазиш любовта в зародиш.

И плачеш, и превързваш рани,
играеш драматични роли.
Стани на камък, къс стомана,
за да не чувстваш вече болка!

https://www.meridian27.com/article/do-srceto-mi
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:25:08
Завръщам се в сърцето ти

Завръщам се в сърцето ти. Дълбоко.
Безмилостна, безумна и мечтана,
затворила се в орехче, до болка,
терзана в пек и снежни урагани.

Завръщам се в потайните ти мисли,
понесла въглени от жарки клади,
от белите ти сънища по-чиста,
божествена, безмълвна и изстрадана.

Завръщам се в сърцето ти. Отново.
Притихвам, там, до хилядите рани.
По-силна съм от всичките любови,
завръщам се при тебе - да остана!

https://www.meridian27.com/article/zavrshcham-se-v-srceto-ti
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:26:17
Сигурно си сбъркал

Господи, ти сигурно си сбъркал
докато създаваш нас, човеците.
Как във купчинка от пръст ще хвърлиш
двайсет грамчета душица вечна?

Да, творец си! Туй сега е ясно.
Нямаш конкуренти на небето.
Но си сложил грозен до прекрасна
и добрия до проклетника.

И защо не си измислил стълба
при обичните да идем бързо?
И защо ни пращаш мълнии
да завържат любовта ни с възел?

Не можа ли болката да скриеш
миг преди в кръвта да я усетим?
Как пък не научи и убиеца
да се буди с нежност във сърцето?

Сметка диря ти аз, тленната,
равна само с мравчица и цвете.
Трудно ще постигнем съвършенство,
но от слънце ни правѝ, да светим!

https://www.meridian27.com/article/sigurno-si-sbrkal
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:27:16
Простих за всичко

Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.

Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило...
лъжите, самотата на кафето ми
и зная - не е слабост, а е сила.

Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.

Тогава пускам диска с наш'та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени -
сезоните, в които се обичахме.

Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката "Сбогом"!

https://www.meridian27.com/article/prostih-za-vsichko
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:28:00
Капка любов

Беше капка любов, ала истинска.
Дето стига за двеста години.
Бе по-нежна, по-древна от приказка,
по-красива от лунна коприна.

Исках с плитка коса да я вържа
и с ръце я притисках до мене.
Ти с целувки я пиеше бързо,
а по устните капката стенеше.

Тази капка любов бе магия,
но безмълвна в живота изгуби се.
И с отчаяна жажда я пихме,
тази капка-сълзица за влюбени.

Между тебе и мен - само капка,
ала мъката давим във нея.
Днес се молим в сърцата да капне
и отново в едно да ги слее.

https://www.meridian27.com/article/kapka-lyubov
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:28:40
Прашинка любов

Очите ми една любов боде.
И ден ли е или е нощ... Не виждам!
Болезнено човърка ме, не ще
преситена от мене да си иде.

Със сълзите си нека я изплача
и с изворна вода да я отмия.
Да беше бурен - щях да го прекрача,
Да беше камък - да го стрия.

Как искам да я пратя вдън земя
аз тая песъчинка неуглèдна.
Изгубих вяра вече в любовта,
а тя пък ме заклева: "За последно!"

Прашинка малка - тоест мъж,
във ирисите ми днес тихо тлее.
Да! Мога да прогледна изведнъж.
Но мога и за миг да ослепея.

https://www.meridian27.com/article/prashinka-lyubov
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:29:30
Щастие шарено

Все те търся, шарено щастие,
а пък ти все се криеш от мен.
Ту надничаш зад цъфнали храсти,
ту проблясваш във сивия ден.

Ту те виждам из детските къдри
ту в гърненцето боб до огнището,
в детелина и в книга със мъдрости,
в бяла песен и слънчеви нишки.

Ти си в стръкчето цъфнало здравец,
корен пуснало в бащина къща,
във вода и надежда раздадена
и в приятеля, дето прегръщам.

Ти трепериш в напукани длани,
после свиваш в сърцето гнездо.
Ти си сън и последно желание,
ти си вик по неземна любов.

Дълго търсих те, щастие шарено
без да зная, че всъщност си в мен.
Най-накрая разбрах, че си дар,
който имам от първия ден!

https://www.meridian27.com/article/shchastie-shareno
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 09:30:24
Дъхът на мама

Отново до мен си. Усмихваш се, мамо.
А минаха толкова много лета...
Отпускам глава върху твоето рамо,
край нас - аромат на липа.

Постлала си старите вестници, зная
и съхне по тях на липата цветът.
И днес, както някога, в моята стая
потайно вълшебства блестят.

Прегръщаш ме, мамо, и думи не трябват,
отгатва сърцето ти всичко за мен.
Сладни тишината, сладни като хляба,
разчупен с любов в тежък ден.

Съзнала отдавна, че по-свято нещо
от майчина обич и болчица няма,
горещо се моля по-дълго да сещам
дъха на липи и... на мама.

https://www.meridian27.com/article/dht-na-mama
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:50:35
Платила съм си

Платила съм си радостта стократно
с минути слепи и с мълчание,
с прерязани пътеки за обратно,
с обиди наслоили сол във раните.

Сърцето ми не иска и да знае
на други колко щастие се дава.
Но ако някой ми завижда тайно:
платила съм цената, имам право.

След мен часовник със объркан ход
и огледало с тъжно отражение
Напред - успех и порив за живот,
любов, очаквала години мене.

Платила съм си радостта стократно
и трудните уроци си научих.
И заслужавам най-накрая вероятно
все хубави неща да ми се случват.

https://www.meridian27.com/article/platila-sm-si
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:51:49
Попара

На тънка струя млякото потича
по сухите корички черен хлебец
и виждам дядо си, обичния,
живота как с лъжицата изгребва.

Напомня купичката малка лодка,
море дълбоко е попарата.
На столче седнала до него кротко
коси сребристи си разресва старост.

На почит е във този дом попарата,
дробена от отрудени ръце,
обръщали земята с крепка вяра,
че рай ще стане някога селцето.

Попарата е може би награда:
за тежката лозница, двора с круши
за пейката, скована с тиха радост,
на нея внуци приказки да слушат.

И гледам дядо си, обичния,
усмихва се и сърба си полека.
Дори и времето днес коленичи
пред този малък, но велик човек!

https://www.meridian27.com/article/popara
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:53:22
Ти

Ти си онзи дъжд по кожата ми,
който ми напомня, че съм жива,
вляво най-красивото пробождане,
след което съм така щастлива.

Ти си родственикът на душата ми,
бащиното рамо, братска сила,
в тежък миг най-верен мой приятел,
за сърцето мое дом най-мил!

Само с теб обичам тишината
и усмихната до теб се будя.
С теб сладни и хляба, и водата,
ти роиш във мене пеперуди.

Точно ти си абсолютно всичко,
без което някак си не мога,
билка самодивска, тайно вричана,
разлютила незагасващ огън.

https://www.meridian27.com/article/ti
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:54:12
Любов с вкус на череши

Онази любов с вкус на зрели череши
все още напролет съня ми краде,
все още ме чака съдбовно предрèшена,
звездите оронила в мойте нозе.

Онази любов пак разстила чаршафи,
в зелено бродирани точно за мене,
а после, смалена до лешник, ми маха
и сбогом си взема, и реже ми вените.

Обличам за нея сатенена риза
и слагам на масата купа с череши.
Тя идва, от кладата жертвено слиза
разкаяно-грешна, светица и вещица.

https://www.meridian27.com/article/lyubov-s-vkus-na-chereshi
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:55:52
Бисер

Най-истинското се вижда само със сърцето.
Антоан дьо Сент-Екзюпери


Затварям се във своята черупка
и ставам за секунда като мида,
когато радостта от мен си иде
и купчина от пясък ме затрупа.

Извайва времето прекрасен бисер
от всяко зрънце мъка във сърцето.
Най-хубавото в плитчините светва,
животът щом прашинките изчисти.

Черупката ми - зрителна измама,
бронира любовта ми вълноломна.
Тя удари подмолни още помни
и вкоравява се, подобно камък.

Мнозина забелязват просто мида,
заключила морето необятно,
но мойте истински приятели
в мен бисер със сърцето си ще видят.

https://www.meridian27.com/article/biser
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:57:17
До сина ми

Не се отчайвай ако грохне слънцето
и истината се смали до лист на цвете!
Вземи от най- бездънната си пролет зрънце
и го посей под въглените на сърцето си!

Не падай никога превит за залък хляб!
Не се погубвай ако обич си отива!
Дори ранен мъжът остава мъж и трябва
да стисне зъби гордо, болката да скрива.

По всички пътища докрай неминати
те следва, сине, моят майчин страх отдавна.
Аз няма да съм винаги до теб в годините,
затуй се моля само да си жив и здрав.

https://www.meridian27.com/article/do-sina-mi
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 13:59:01
През февруари

Зимата пак е раздрала юргана си -
падат снежинки по гроба на татко.
Облак е взел песента на камбаните.
През февруари животът е кратък.

Някой порязва дълбоко лозниците,
слиза любов на разнежено рамо.
Само за мен февруари сълзица е -
взе го тогава земята баща ми.

Дом ми остави - и топъл, и светъл,
купища спомени - златни пендари,
ала без него е хладно и лете,
въгленче сляпо в дланта ми догаря.

Няма го днес на софрата ни свята,
в глътката вино - снежец февруарски.
В месеца, в който сънува земята
расне над татко сърце минзухарено.

https://www.meridian27.com/article/prez-fevruari
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 14:01:24
Писмо до Йово

- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
(народна песен)


Сама съм, Йово. Сам-сама сред вълци.
И сякаш срутва се над мен света.
Уж твърда съм, а как да се опълча
и вяра да опазя във беда?

Как исках като тебе да съм силна
и с нож за мъст да съм готова,
отвара от зокум съм тайно пила
от враг да не добия рожба, Йово.

Избягах, братко, с бялата си роба,
вървях две нощи без за миг да спра,
но хванаха ме в тъмна доба
и бях на косъм от смъртта.

Заключена съм, Йово, стена,
зад девет катинара - свобода.
Решетъчно прозорче гледам денем,
не виждам слънце, ни земя.

Преваля лято, рони се пшеница,
нивята тъжно чакат есента.
Не пее веч сестра ти - мъченица,
на устните пресъхна песента.

Решетъчно прозорче гледам, Йово,
повехна хубост, а сърцето - рана.
На Господ моля се отново
да видя само тебе и Балкана.

https://www.meridian27.com/article/pismo-do-yovo
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 14:03:00
Вълчица

Пътят с мен не е никога бял.
Ако можеш, избягай! Вълчица съм.
Нощем вия, луна щом изгрява
и тъгувам додето се съмне.

Всеки косъм по мене настръхва,
щом усетя любовни капани.
Помнят още тревите изсъхнали
колко пъти съм близала рани.

Как обича вълчица ли? Страшно!
Дава мило и драго, прощава...
Но със зъби си пази душата,
че вълчицата дива остава.

Бягай! Бягай, не е още късно.
Замини в неизвестност далече!
Закъснееш ли, слагаш си кръста,
че се люби вълчица за вечност!

Аз самотна и горда умирам
със кървящо сърце на раздяла.
По земята ми - кървави дири.
Пътят с мен не е никога бял.

https://www.meridian27.com/article/vlchica
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 14:05:05
Високо

Посветено на Васил Левски

Няма път до тебе, Синеоки.
Зимата пътеките е скрила.
Ще те стигнем, само ако скочим
лъвски от хомота до бесило.

Който скочи толкова високо,
закълни го пред кама и кръст
да не трепва нивга пред жестокост!
Свободата си да плаща с кръв.

Няма да сме много - неколцина.
Трудно престрашава се раята
да остави всичко заради родина,
да си сложи на дръвник глава.

Сигурно не помним път висок,
дето води до живот свободен,
щом увисва тежко, Синеоки,
в примката въпроса ти "Народе????"

https://www.meridian27.com/article/visoko

(https://www.meridian27.com/sites/default/files/styles/700/public/field/image/articles/vasil_levski_0.jpg?itok=zqyCN9j6)
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 14:06:53
Левски

Какво ни остана от тебе, Апостоле? -
калугерско расо, младежките къдри,
кама, револвер и към бъдното мостове,
в заветно тефтерче - словата ти мъдри.

Разделно е времето, сбъркано, страшно
и нужно е пак да обходиш България.
В сърцата ни пътят е стръмен и прашен
и вяра ни трябва, че вече догаря.

По-нужен сега си! По-нужен от всякога -
да пламне отново най-святото дело.
Градчета, селца те очакват пак, Дяконе,
учи пак народа на доблест и смелост.

Там, дето чернеело нявга бесилото,
в полето софийско - поникнало цвете,
То скътало твоята, лъвската сила,
пробило е с корени второ столетие.

https://www.meridian27.com/article/levski
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 07 October 2018, 14:10:07
Обичам те!

Онези пеперуди във стомаха
отново пърхат с шарени криле. 
Усещам ги, тъй нежни, но и плахи,
откакто пламна моето сърце. 

Не вярвах, че отново ще обикна
по-силно от когато да било. 
Но случи се. В душата ми проникна, 
пропука ми черупката с любов.

И ми е хубаво. И ми е бяло.
На стара приказка дори прилича.
Щастлива съм! До болка. Цялата.
Благодаря! Помни, че обичам те!
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 08 March 2019, 19:43:23
Да бъдеш жена

Да бъдеш жена е призвание -
да носиш живот до сърцето,
достойно да срещаш страдания,
да стъпваш с нозе по небето!

Да бъдеш жена е изкуство -
да месиш хляб с късове обич,
цветя да рисуваш със устни
а мъката в огън да сложиш!

Да бъдеш жена е вълшебство -
на сляп светлината да върнеш
оставяйки хубост в наследство,
да будиш твореца с дъха си!

Да бъдеш жена е и щастие -
да бъдеш и лято, и зима,
в коси с пеперуди изящни,
все радост след тебе да има!
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 21 March 2019, 20:48:11
Скътай в сърцето ми пролет!

Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.

В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.

После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.

Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.

Знам, пролетта ще запазя в сърцето -
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 02 June 2019, 23:58:52
Българка е!

Българка е! — шепнат ветровете.
Българка е! Първа е по хубост!
Българка — по-нежна е от цвете,
дето не понася капка грубост!

Българка е — истинска богиня!
В бяла рокля с везани шевици.
Сякаш дар от райската градина
са искрите в момини зеници.

Българка е! Песен да запее
птиците в гнездата онемяват.
След усмивката ѝ слънце грее,
Господ с шепите си ѝ е давал.

Българка е! Първа под небето!
По-красива от звезда вечерница.
Българка е! С обич във сърцето,
тя белязва сякаш е вълшебница.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_02_06_19_11_57_47.jpeg)
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 12 July 2019, 22:00:56
Спомен

Някаква къщичка с малки прозорчета...
Щъркел на покрив луната краде.
Круша, без листи, във сляпото дворче,
спомен за люлчица нощем преде.

Някакво цвете... Божур ли е? Мак ли е?
Менче с пресъхнала жива вода...
Мравка търкаля сълза неизплакана,
гърбави друми... до свършек света.

После обувки и котка на прага,
хляб на софрата и сладко от вишни,
вехто ковьорче и столче трикрако...
Приказка свети току до огнището.

Шетат сезоните... Лято ли? Есен ли?
В къщичка нейде, изгубила глас.
Паяк чевръсто годините мести.
Сън ли е? Спомен ли?... Мама и аз...
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 24 July 2019, 23:18:03
Момичето с тъжните очи

Ти помниш ли момичето със тъжните очи?
Да влезе в огъня готова бе за тебе,
до капка свойта кръв да ти дари,
да подели със теб вода и хлебец.

Ти помниш ли, косите ѝ - разпуснати, красиви,
и жарките и устни, нежния ѝ глас?
Усещаш ли дъха ѝ докато заспиваш?
Мечтаеш ли за нея сутрин в ранен час?

Сега е късно. Сам си. Писмата препрочиташ.
И спомени прегръщаш, отчаяно сред мрака.
Тя някъде тъгува. Вали вали в очите...
И още до вратата те очаква.
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 24 August 2019, 08:20:17
Ще станеш скоро майка...

Ще станеш скоро майка, дъще.
Сърцето си на две ще разделиш.
Едното със ръце си ще прегърнеш,
ще бие другото във твоите гърди.

Ще спомниш приказки и песни,
ще вържеш в стаята си люлка.
И нощем над детето си надвесена
ще му разказваш за светулките.

Добро и хляб ще слагаш на софрата,
ще чупиш залъци с надежда,
а бликне ли в очите ти сълза
ще я превръщаш в тиха нежност.

Пътят майчин труден път е, дъще,
ала велик до своя край остава.
Едничка рожбата огрява къща
и смисъл на живота ни дарява.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-240819081911.jpeg)
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 28 August 2019, 23:15:16
Още ли?

Още ли ме чакаш нощем, мамо?
Още ли се молиш пред свещта,
да ме пази Господ Бог и само
доброта да срещам по света?

Пазиш ли ми детските къдрици?
Топлиш ли ги с ласкави ръце?
Пил е всеки косъм по сълзица -
тайна мъка в майчино сърце.

Още ли говориш с птици, мамо?
Още ли ги питаш где съм аз?
Като тях, уви, крила си нямам,
към дома да литна в тежък час.

В слънцето ли ме заклеваш, мамо?
В месечина, в ясни ли звезди?
И дори светът да рухне, знам аз -
обичта ти все над мен ще бди!
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 04 September 2019, 08:11:25
Най-лесно се откъсва цвете

От малка помня думите на мама:
,, Ръка не вдигай да откъснеш цвете,
че хубостта от Господа е само
да радва всички ни и да ни свети!"

И от тогава всяка бяла пролет
засявам шепа семена в земята,
и до зелените им стъбълца се моля
да раснат с обичта на светлината.

И те растат, попивайки росата,
и с листите си срещат ветровете.
А в късни нощи тихичко луната
орисва с нежност първото им цвете,

щом сети топлината на ръцете ми
за хубост на света да разцъфтява.
И мисля си: Най-лесно се откъсва цвете,
ала блажен е който го засява!
Title: Re: Ивелина Радионова
Post by: Hatshepsut on 10 October 2019, 21:31:16
България навеки

Едно огнище и едно небе.
И път над десет века - трънен,
тракийска лира, роза и сърце,
жълтица, вързана във кърпа.
И още стомна със вода мълчана,
звезда, угаснала във крина жито,
мечтата, във юмруче детско свита,
молитва тиха, слава върху камък,
синджир и счупено крило на птица,
и песен, пръсната по нестинарска жар,
венец от тръни, майка и светица -
това е моята България!

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_21_08_18_10_38_49.jpeg)