Нѣщо любопитно...

[Hatshepsut]

Това ли е най-високият човек в света – 2,89 метра

Най-високите хора в света

Местна болница в Северна Гана обяви, че 29-годишният Сулемана Абдул Самед е достигнал височина от 2,89 метра и продължава да расте, предава Би Би Си.

Това би го направило най-високия човек в света, но измерването е извършено с ролетка, поради липсата на подходящ уред с такъв размер, така че има съмнения в прецизността му.

Диагностициран с гигантизъм преди няколко години, младият мъж отишъл на месечен преглед, част от нещата, които прави, за да се справи с усложненията на живота си като гигант.

Шокираната медицинска сестра му казала: „Пораснал сте повече от уреда”.

Той не бил изненадан да го чуе, тъй като никога не е спирал да расте, но медицинският персонал не бил подготвен за това.

Оказало се, че е по-висок от повечето къщи в квартала, но след известно търсене намерили подходяща сграда с достатъчно висок зид, където да измерят ръста му с ролетка.

В момента официалният рекорд за най-висок ръст – 251 см, се държи от 40-годишния Султан Кьосен, който живее в Турция.

За жалост гигантизмът на Сулемана Абдул Самед е свързан с редица здравословни проблеми и в крайна сметка може да се окаже фатален.

Лекарите смятат, че се нуждае от мозъчна операция, за да се спре растежът му. Но здравната система в Гана не покрива подобна процедура. Младежът плаща по 50 долара за всяко посещение в болница.

„Преди играех футбол като всеки друг млад мъж, бях атлетичен, но сега не мога дори да ходя на кратки разстояния”, споделя Самед.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/tova-li-e-naj-visokiiat-chovek-v-sveta-289-metra-6158426

[Hatshepsut]

Коя е най-голямата пустиня в света?

От огромни пространства с парещи пясъци до огромни ледени полета, пустините могат да приемат различни форми. Но кои от тях са най-големите на планетата? И какви видове живот могат да оцелеят в тези изключително сухи места? За да отговорим на този въпрос, е важно да разгледаме какво точно прави една територия пустиня. Според Джонатан Уил, антарктически метеоролог и климатолог от университета в Гренобъл във Франция, всеки регион, който вижда по-малко от 250 мм валежи годишно, се квалифицира като пустиня, пише Live Science. Когато се вземат предвид всички такива региони, Антарктида се квалифицира като най-голямата студена пустиня на Земята, а Сахара е най-голямата гореща пустиня. „С 14,2 милиона квадратни километра Антарктида е най-голямата пустиня в света – казва Уил. – Смята се, че някои региони на Антарктида, като сухите долини Макмърдо, не са получавали никакви валежи от 14 милиона години.“ Тази епична липса на валежи се дължи до голяма степен на ниските температури, близките планини, които блокират облаците, и силните ветрове, които изсмукват влагата от въздуха.



Time-Lapses from the McMurdo Dry Valleys of Antarctica

Дори за пустиня този регион е изключително сух. Според учени от проекта LTER (Дългосрочни екологични изследвания) на Националната научна фондация в Антарктида, в сухите долини Макмърдо няма сняг или лед, с изключение на няколкото езера, които са постоянно заледени. Но тя не е напълно безплодна. Има микроби, мъхове и лишеи, които понасят сухото дълбоко замразяване. Уил, ръководител на изследване, публикувано в списание JGR Atmospheres, което разглежда валежите в Антарктида, смята, че тази замръзнала пустиня често се пренебрегва. Въпреки че далечните вътрешни райони на Антарктида са предимно лишени от живот, той казва, че например буревестниците и пингвините си създават магазин, където могат да грабнат риба и други морски създания от студените води, а тюлените понякога излизат на брега.

Невероятният пейзаж на басейна Танезруфт, една от най-пустите части на Сахара, в Южен Централен Алжир. Регионът е известен като „земя на ужаса“ заради липсата на вода и растителност. Както се вижда, този регион се характеризира с тъмни пясъчни хълмове, стръмни каньони, солени равнини (в бяло), каменни плата, пясъчник и разпръснати морета от многоетажни пясъчни дюни, известни като „ергове“. Горе вдясно се вижда Ерг Мехеджибат, който се появява като жълт букет цветя и се състои от група малки звездни дюни

Предсказуемо пустинята Сахара, която се простира в Северна Африка, е пълна противоположност на Антарктида. Тя се простира на 9,2 милиона квадратни километра. Но въпреки че някои може да я виждат като пустош, тя е изненадващо разнообразна. Тази пустиня разкрива разнообразие както от географски характеристики, така и от форми на живот, казва Андре Висенте Лиз, докторант в Университета в Порто (Португалия). „Сахара представя очевидни географски характеристики, които до голяма степен противоречат на установеното възприятие, предимно силно разнообразен [ландшафт] и различни… типове [материали под повърхността], но също и значителна пространствена променливост на климата“, казва Лиз. Разнообразните пейзажи на Сахара включват не само нейните известни пясъчни дюни, но и скалисти терени, солени равнини, планини и савани, в които дори може да има вода. В миналото е имало драстични промени в климата на пустинята, което е довело до огромно биоразнообразие в различни региони на пустинята. Лиз е ръководител на изследване, публикувано през 2022 г. в Journal of Biogeography, което изследва животински видове от Сахара, на които преди не е обръщано много внимание.

В горещите пустини студенокръвните създания процъфтяват, защото температурата на тялото им се адаптира към температурата на заобикалящата ги среда, докато се придвижват от парещата слънчева светлина към хладните дупки. Лиз е наблюдавал много малки видове гущери, които са се адаптирали особено добре към сухата среда. Някои влечуги и земноводни също могат да спят зимен сън по време на суша. Освен гущери, змии, скорпиони, бръмбари и мравки и дори няколко жаби, които живеят в скалисти басейни, Сахара също е дом на бозайници и птици. Антилопи, камили, гепарди, щрауси и пустинни лисици са само част от топлокръвните животни, които могат да оцелеят в Сахара.



The Sahara desert | Ecosystems

Има някои райони, като скални басейни, известни като gueltas, където биоразнообразието е особено високо, защото те са като убежища за видове, които е трябвало да напуснат местообитанията си поради внезапна, непоносима промяна на времето. Пред лицето на изменението на климата Лиз и колегите му изучават внимателно тези региони, за да открият какво ги прави добри места за оцеляване. „Тези зони са известни като „убежища“ на биоразнообразието и са особено интересни за планиране на опазването в настоящия контекст на извънредна климатична ситуация, където могат да играят ключова роля като климатични буфери“, каза той. Така че пустините могат да бъдат измамни, като изглеждат безжизнени само докато нещо не изпълзи или не се измъкне. Може да са сухи, но това означава всичко друго, но не и монотонни.

https://www.actualno.com/interest/koja-e-naj-goljamata-pustinja-v-sveta-news_1875370.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

На 115 години почина най-възрастният човек в САЩ

Американка от щата Айова, смятана за най-възрастния човек в САЩ, почина на 115 години, съобщи Асошиейтед прес.

Беси Лорена Хендрикс от Лейк Сити е починала във вторник в старчески дом, съобщиха от погребална агенция в града. Жената е отпразнувала 115-ия си рожден ден в дома на 7 ноември.

Миналата година тя е вписана като най-възрастният човек в САЩ от Изследователската група по геронтология, базирана в Лос Анджелис, добавя БТА.

Хендрикс, родена през 1907 г., е чула вестта за потъването на "Титаник", живяла е във времето на двете световни войни, Голямата депресия, испанския грип и пандемията от COVID-19. Майка на пет деца, тя е работила като учителка в училище с една класна стая. Надживяват я три от петте й деца.

Според Изследователската група по геронтология след смъртта на Хендрикс най-възрастният човек в САЩ е Еди Чекарели от Калифорния, на 114 години, отбелязва Асошиейтед прес.

https://dnes.dir.bg/spektar/na-115-godini-pochina-nay-vazrastniyat-chovek-v-sasht

[Hatshepsut]

На 110 години почина най-възрастната жена у нас: Занимавала се е със земеделие цял живот

Баба Нурие Дерменджиева от смолянското село Средногорци си отиде преди на 110 години. Столетницата умира спокойно в съня си, докато е при двете си дъщери. Родопчанката е родена на 12 октомври 1912 г, като тя е работила цял живот – отглеждала е картофи и фасул и се е занимавала със земеделие.

Дерменджиева е родена на 12 октомври 1912 г., което я прави истинска рекордьорка за ширините ни. На 12 януари т.г. тя издъхва сред близките си в маданското село Средногорци. Два-три месеца преди да почине не беше вече добре, загуби говор, иначе дотогава беше с акъла си и говореше. Но изнемощя, отиде си от старост, това са много години и много труден живот е водела“, каза синът й, 81-годишният Рамадан Дерменджиев.

Баба Нурие до 80-годишната си възраст била много здрава. След това последвали три леки инсулта, претърпяла операции  на жлъчка и на 105-годишна възраст – на око,  но продължила да е жизнена. Рамадан е най-голямото от шестте й деца, които отгледала почти сама. Баба Нурие има трима сина и три дъщери. Преди година починал средният й син, но не й казали, за да не се разстройства. Съпругът й Реджеп починал през 1952 г., от силикоза, на едва 36-годишжна възраст. Тогава живеели в обезлюденото сега село Рустан.

Нурие цял живот работила, гледала картофи и фасул. Пенсионирала се като земеделски производител. Винаги готвела с домашно масло, вместо с олио. Имала обаче режим, следобед си взимала дрямка. И не се ядосвала често, никога не е пушила или пила алкохол.

„Не се спираше, толкова жизнена беше. Все ни помагаше. Не се застояваше на едно място. Последните 2-3 месеца започна да се предава. Накрая не можеше да приказва, искаше нещо да каже, но не можеше“, допълва най-голямата й снаха.

https://novavest.bg/

[Hatshepsut]

Откъде идва "химията" на междуличностните връзки?

Голяма част от нашето щастие зависи от качеството на междуличностните ни връзки. Споделените интереси, разкриването на себе си и чувството, че сте "чути", са ключови за междуличностната химия - вербалния, невербален и дори невронен синхрон между хората.

"Всеки от нас е пълен с твърде много колела, винтчета и клапани, за да можем да съдим един за друг по първо впечатление или по два-три външни признака", пише Антон Чехов.

И все пак обикновено правим това с минимално време и усилия, твърди авторът на статията "Where Does Chemistry Come From?" (Откъде идва химията?) в Psychology Today Мариана Погосян (Marianna Pogosyan), преподавател по културна психология.

Често данните ни се извличат от малко налична информация, като например външния вид или поведението на нашите събеседници. Само за пет минути ние формираме трайни оценки за личността и интелигентността на другия и съставяме мисловни присъди за нашата съвместимост. За по-малко от един час вземаме решение дали да продължим връзката си, може би като познати, приятели или любовници.

Тези привидно интуитивни и несъзнателни преценки се улесняват от различни сили, включително наличието или отсъствието на определена искра между нас, която може магически да превърне дори най-обикновените взаимодействия в преживяване на дълбока междуличностна връзка.

Характеристики на междуличностната химия

Ако двама души се срещат за първи път - да речем, на среща на сляпо - какво би ги накарало да останат с впечатлението, че между тях има химия? Според изследванията за бързите запознанства това зависи от това колко силно хората са почувствали връзката и близостта помежду си, колко сходни са преценили, че са личностите им, и дали са открили общи интереси в хода на разговора. Други прогнозни фактори за междуличностна химия - независимо дали става въпрос за романтични или приятелски отношения - включват представителност и откритост един към друг, сходни ценности и убеждения, физическо привличане, любов, мигновена връзка и други " неопределяеми" фактори.

Психологът Хари Райс (Harry Reis) изучава странните механизми на човешките взаимоотношения в продължение на пет десетилетия. Най-голямото му прозрение е за това колко важна е връзката.

"От здравето и самочувствието до производителността и успеха - всичко зависи от силата на връзките", твърди Райс.

Според Райс от значение са както количеството, така и качеството на взаимодействията ни. Това означава, че независимо дали става дума за най-близките ни взаимоотношения или за кратки положителни срещи с непознати, трябва да намерим начини да попълваме непрекъснато резервоарите си от "витамин S" (където "s" означава социалност).

Какво може да помогне за изтъкаването на тъканта от връзки с нашите ближни, която да се превърне в основа за добре изживян живот? "Да бъдем открити, искрени и отзивчиви един към друг в дългосрочен, постоянен план; да бъдем надеждни и ангажирани; да чувстваме, че другият човек наистина разбира кой сте и какво е важно за вас и уважава това", предлага Рейс.

В неотдавнашна статия Райс и колегите му предлагат концептуален модел, който изследва двете страни на междуличностната химия: как изглежда тя (поведение) и как се усеща (възприятия).

Модел на междуличностната химия: Как изглежда химията

1. Възникване и приемане
Химията, пишат Reis et al., (2022) е възникващ феномен. Благодарение на своя „транзакционен“ характер, той се задвижва с повтарящи се обмени между индивидите във взаимодействието, като партньорите се редуват да изразяват своите цели, чувства и желания. Голяма част от магията на междуличностната химия се проявява чрез различни невербални канали за комуникация, включително зрителен контакт, изражение на лицето и телесни сигнали. Това придава на химията усещане за приемане.

2. Огледално отразяване
Според авторите, изграждането на връзки с висока химия може да включва активирането на огледални неврони в нашите мозъци. Например, за да съберат доказателства, че са на една и съща вълна по отношение на споделените си преживявания, партньорите могат да координират емоциите и поведението си, като отразяват израженията на лицето на другия. Това огледално отразяване може да синхронизира невронната активност между партньорите, което от своя страна дава възможност за комуникация.

3. Саморазкриване и усещане за "чуваемост"
Друг фактор, който играе важна роля в укрепването на химията, е как партньорите получават саморазкриването на другия. Тук две характеристики на комуникацията са ключови: възприеманата отзивчивост на партньора (perceived partner responsiveness - PPR) и взаимност. PPR се появява, когато партньорите в разговора споделят своите чувства, нужди и цели и срещат разбиране и одобрение.

Изследванията показват, че PPR може да допринесе за добрите взаимоотношения, благодарение на цикъла на взаимност, който укрепва чувството за взаимна грижа, доверие и психологическа безопасност: Човекът се отваря, среща подкрепа от партньора, чувства се "чут" и "видян" и реагира реципрочно. Според Reis et al. (2022) тези моменти на „отзивчиво взаимодействие“ подхранват дълбоките връзки и осигуряват плодородна почва за развитие на химията. Взаимността, от друга страна, се засилва, когато партньорите изразяват сходни чувства и цели.

4. Синхронност
Когато партньорите в разговора се редуват да говорят, когато се изслушват и се настройват един спрямо друг, между тях се развива синхрон. Този синхрон може да включва съвпадение на невербалното поведение, приспособяване към тона и ритъма на гласа на другия, както и изразяване на сходни идеи. Тези фини и често неосъзнати последователности от хармонизирани поведения могат да се развият много бързо и да доведат до усещане за връзка. Изследователите смятат, че за да се развие по-пълноценно чувството за химия, тези "епизодични изблици" на връзка трябва да се натрупват в продължение на продължителни взаимодействия.

5. Индивидуални фактори
Въпреки че химията има „ефект на ниво връзка“ – тя е нещо, което се преживява в рамките на конкретни „специални“ връзки – индивидуалните фактори могат да повлияят на различни нейни аспекти. Те могат да включват как хората изпитват или изразяват химията, как възприемат своите партньори и как реагират на тях и към кого са привлечени.

Други фактори, които могат да улеснят или да попречат на химията във взаимодействията, могат да бъдат доколко отзивчив е човекът (напр. има ли добри умения за слушане и приемане на друга гледна точка? Сърдечен ли е и заслужава ли доверие?) или доколко целите му са съвместими с тези на събеседника. Дори външните аспекти на взаимодействието (темперамент, характер) и начинът, по който събеседниците ги възприемат, могат да повлияят на "създаването" на химия.

Когнитивният компонент се отнася до това как хората възприемат сходството и допълването между себе си и партньорите си, когато става въпрос за техните цели, ценности и личности. Споделените цели могат да помогнат на хората да се чувстват инвестирани един в друг (Kelley & Thibaut, 1978) и да създадат усещане, че връзката е „ единица “. Например, в романтични връзки с висока химия, партньорите могат да формират самоличност на „двойка“ ; в спортните отбори може да се появи дух на колективна принадлежност.

Моделът "Междуличностна химия": Как се усеща химията

Възприемането на химията има когнитивни, афективни (свързани с настроения, чувства и нагласи) и поведенчески компоненти.

Афективният компонент на химията се отнася до усещането за положителни емоции, включително харесване, привличане и усещане за „привлеченост един към друг“. Често приликите между партньорите могат да породят множество положителни чувства един към друг, като на свой ред стимулира чувството, че са разбрани и обгрижени.

Поведенческият компонент е свързан с начина, по който партньорите във взаимодействието възприемат, че могат да координират поведението си, за да постигнат общите си цели. Усещането за химия включва възприемането на взаимодействието като „нещо повече от сбора на техните отделни приноси“, пишат Reis et al., (2022). По този начин, във връзките с висока химия, хората са склонни да вярват, че биха били по-успешни, ако могат да преследват общите си цели заедно, а не сами.

Когнитивният компонент се отнася до начина, по който хората възприемат сходството и взаимното допълване между себе си и партньорите си, когато става въпрос за техните цели, ценности и личности. Общите цели могат да помогнат на хората да се чувстват инвестирали един в друг (Kelley & Thibaut, 1978) и да създадат усещането, че връзката е "едно цяло". Например, в романтични връзки с висока химия, партньорите могат да формират идентичност на "двойката", както в спортните отбори може да възникне дух на колективна принадлежност.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkade-idva-himiiata-na-mezhdulichnostnite-vrazki_190093.html

[Hatshepsut]

Кактуси цъфтят в Алпите. Инвазивният вид е неизтребим


Кактусите опунция произхождат от Северна и Южна Америка, но присъстват в Швейцарските Алпи още от XVIII век

Кактусите обичат горещ и сух климат и са се възползвали от намалената снежна покривка и са се настанили в швейцарските Алпи.

Когато се сетите за Швейцарските Алпи, вероятно си представяте великолепни заснежени планини, а не си представяте покриващи склоновете им кактуси. Но това е реалността в някои части, тъй като инвазивният вид се разпространява в региона благодарение на изменението на климата, излагайки на риск местните екосистеми.

В кантона Вале са се появили кактуси от рода Опунция (Opuntia), наричани бодлива круша, още преди 250 години. Обикновено се срещат в горещ и сух климат, какъвто са имали в родината си в Америка.

Оттогава насам са се разпространили и сега покриват до една трета от наличната земя в някои части на Вале, според Ян Трипонес (Yann Triponez), биолог, който работи в службата за защита на природата на кантона Вале, по информация на The Guardian.

Досега в кантона са открити девет вида, четири от които са особено инвазивни. Разпространението им вреди на други растения в района и по този начин представлява заплаха за биоразнообразието.

"Когато има от тези кактуси, нищо друго не расте", разказва Трипонес пред The Guardian. "Всяко листо покрива почвата и пречи на други растения да растат през нея."

Климатът се затопля и Алпите стават все по-топли, растенията имат по-дълги вегетационни периоди и снежната покривка намалява, което е отворило вратите за инвазивните видове кактуси.

Опунциите предпочитат горещ климат, но лесно оцеляват при температури до -15°C, обяснява пред The Guardian професорът по геология и ботаник Петер Оливер Баумгартнер (Peter Oliver Baumgartner). Това, което не понасят, обаче, е влагата: "те искат да бъдат на сухо място и не обичат снежната покривка".

Тъй като изменението на климата продължава да намалява снежната покривка, кактусите ще се чувстват добре. Едно неотдавнашно проучване установи, че снежната покривка в Алпите е с повече от месец по-малка от средните исторически стойности, "което е безпрецедентен спад през последните шест века", пишат авторите.

Опитите да се отърват от нашествениците по склоновете са обречени. Опунциите имат дълги корени и са трудни за изкореняване, те могат да оцелеят след стъпкване, изсушаване и дори изкореняване.

"Можем да ги ограничим", коментира Баумгартнер, "но не мисля, че можем да се отървем от тях."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kaktusi-tcaftiat-v-Alpite-Invazivniiat-vid-e-neiztrebim_106526.html

[Hatshepsut]

Учени най-накрая разгадаха мистерията на свещената мумифицирана русалка от Япония

Историята на древна мумифицирана русалка най-накрая е разгадана, след като учените са прекарали последната година в нейното изучаване. Предполага се, че създанието е уловено в Тихия океан край японския остров Шикоку между 1736 и 1741 г.

То е било почитано в продължение на стотици години.
Според фолклора 30-сантиметровото същество дава безсмъртие на всеки, който опита от плътта му. Има две ръце, които се издигат нагоре към мрачното му лице. На главата му все още се вижда коса, а в устата му има останки от заострени зъби. Но тялото му надолу отстъпва място на ясно изразена опашка, наподобяваща такава на риба.

Учените от години разглеждат в недоумение находката, която обикновено почива в храма Енджуин в град Асакучи в Япония.

Не е ясно как и кога мумията е попаднала в храма. Главният свещеник Козен Куида заяви, че тя е била изложена в стъклена витрина преди около 40 години. Сега се съхранява в огнеупорен сейф.

ПОЧИТАМЕ Я С НАДЕЖДАТА, ЧЕ ТЯ ЩЕ ПОМОГНЕ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ПАНДЕМИЯТА ОТ КОРОНАВИРУС, МАКАР И МАЛКО.

Куида пред японския вестник „Асахи Шимбун“
През последните дванадесет месеца обаче изследователите са подложили русалката на редица тестове. Целта им е един път завинаги да установят дали тя е била живо същество или не.

Изследователите от Университета за наука и изкуства в Курашики са използвали компютърна томография и други високотехнологични тестове.

И това което установяват за добро или лошо е, че става въпрос за напълно изкуствен обект.
Те открили, че „русалката“ е направена от хартия, плат и памук. Няма никакви следи от скелет. И макар че учените открили някои животински останки, прикрепени към фигурата, те установили, че са добавени от този, който я е създал.

Долната половина на тялото наистина е от риба. Учените пишат в изследването си, че тя е комбинация от „гръбначен, анален и тазов плавник, костите на плавниците, които ги поддържат, и опашния скелет“. Челюстта и зъбите също са взети от риба, докато косата на главата първоначално е била на някой бозайник.

Радиовъглеродното датиране показва, че предметът е от края на XIX в. Това съвпада с първоначалните оценки на екипа за времето на неговото създаване. Историческо писмо от 1903 г., написано от бивш собственик, е било съхранено заедно с мумията и дава представа за нейния произход.

В писмото се казва, че една русалка е била хваната в мрежа за улов на риба в морето край префектура Кочи. Рибарите, които я уловили, не знаели, че това е русалка, но я отвели в Осака и я продали като необичайна риба.

„Моите предци я купиха и я запазиха като семейно съкровище“, пише в писмото.

В японския фолклор съществува същество, наречено нингьо, за което се казва, че има маймунска уста с рибешки зъби и тяло, покрито със златни люспи.

https://www.kaldata.com/

[Валсо]

Папагал с 15 грама мозък говори 5 езика, а нашите куки с 2 кила мозък не могат да напишат правилно името на древен български владетел и често бъркат адреса за тарашене... 

[Hatshepsut]

Такива скокове съм правил само насън 

Man has incredible jumping skills!

[Hatshepsut]

Южнокорейците официално се подмладяват, благодарение на нов закон

Южнoĸopeйцитe вeчe oфициaлнo ca „пo-млaди“ cлeд влизaнeтo в cилa нa нoв зaĸoн, ĸoйтo пpeизчиcлявa възpacттa нa xopaтa въз ocнoвa нa мeждyнapoднитe cтaндapти, бaзиpaни нa дaтaтa нa paждaнe, a нe нa тpaдициoннитe южнoĸopeйcĸи мeтoди зa oпpeдeлянe нa възpacттa.

Hoвият зaĸoн, пpиeт oт южнoĸopeйcĸoтo пpaвитeлcтвo пpeз дeĸeмвpи минaлaтa гoдинa пpeмaxвa cиcтeмaтa нa „ĸopeйcĸaтa възpacт“, ĸoятo oтчитaшe вpeмeтo, пpeĸapaнo в yтpoбaтa нa мaйĸaтa, ĸaтo oпpeдeляшe нoвopoдeнитe ĸaтo нaвъpшили 1 гoдинa, ĸoгaтo ce poдят, и cлeд тoвa yвeличaвaшe възpacттa нa вcичĸи c eднa гoдинa нa 1 янyapи, a нe нa дeйcтвитeлния им poждeн дeн.

Πo cтapaтa cиcтeмa бeбeтaтa, poдeни нa 31 дeĸeмвpи, нaвъpшвaxa 2 гoдини нa cлeдвaщия дeн.

Πpoмянaтa e нeoбxoдимa, зa дa ce пpeмaxнaт нeнyжнитe coциaлни и иĸoнoмичecĸи paзxoди.“

зaяви южнoĸopeйcĸият пpeзидeнт Юн Cyĸ Йoл

He вcичĸo oбaчe щe ce пpoмeни. Hяĸoи зaĸoни, ĸaтo нaпpимep тeзи, ĸoитo peгyлиpaт пoĸyпĸaтa нa aлĸoxoл и тютюнeви издeлия вce oщe щe ce ocнoвaвaт нa гoдинaтa нa paждaнe, a нe нa дeйcтвитeлния poждeн дeн, ĸaтo ce cпaзвa ĸoнвeнциятa зa „пpeбpoявaнe нa възpacттa“, cпopeд ĸoятo възpacттa ce yвeличaвa нa вcяĸa Hoвa гoдинa.

Зaщo пpoмянaтa идвa чaĸ ceгa?

Bъпpocът, ĸoйтo мнoзинa мoжe дa cи зaдaдaт e зaщo пpoмянaтa ce cлyчвa чaĸ ceгa? Πo-cтapaтa cиcтeмa нe e yниĸaлнa зa Южнa Kopeя, нo нa cтpaнaтa ѝ oтнe мнoгo пoвeчe вpeмe, oтĸoлĸoтo нa дpyги cтpaни, зa дa ce aдaптиpa ĸъм cтaндapтизиpaнaтa мeждyнapoднa cиcтeмa.

Ceвepнa Kopeя нaпpимep пpиe мeждyнapoднaтa cиcтeмa пpeз 80-тe гoдини нa минaлия вeĸ, a Япoния пpeминa ĸъм мeждyнapoднaтa cиcтeмa пpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ.

„Toвa e изĸлючитeлнo oбъpĸвaщo зa мнoгo xopa. Hяĸoи xopa миcлят зa тoвa нa ĸoлĸo гoдини ca oт глeднa тoчĸa нa зaпaдния нaчин нa бpoeнe, дpyги гo пpaвят cпopeд ĸopeйcĸия нaчин нa бpoeнe и вcъщнocт имa пoвeчe oт eдин нaчин дa ce пpaви, тaĸa дa ce ĸaжe“.

ĸaзвa Ce-Byн Ky, южнoĸopeйcĸи жypнaлиcт пpeд Аl Јаzееrа

Hяĸoи xopa cмятaт, чe възpacттa им ce yвeличaвa c Лyннaтa нoвa гoдинa, a нe cъc Cлънчeвaтa нoвa гoдинa. Hяĸoи xopa ce чyдят дaли poждeният им дeн имa нeщo oбщo c тoвa.

Heзaвиcимo oт пpичинитe, пopaди ĸoитo e нaпpaвeнa пpoмянaтa, тя e мнoгo пoпyляpнa в Южнa Kopeя, ĸaтo тpимa oт вceĸи чeтиpимa южнoĸopeйци oдoбpявaт тoзи xoд.

„Xapecвa ми, зaщoтo ceгa cъм c 2 гoдини пo-млaд. Poждeният ми дeн e пpeз дeĸeмвpи, тaĸa чe винaги cъм имaл чyвcтвoтo, чe тaзи ĸopeйcĸa възpacтoвa cиcтeмa мe пpaви coциaлнo пo-възpacтeн oт тoвa, ĸoeтo вcъщнocт cъм. Ceгa, ĸoгaтo Kopeя cлeдвa cвeтoвния cтaндapт, вeчe нe ми ce нaлaгa дa oбяcнявaм „ĸopeйcĸaтa cи възpacт“, ĸoгaтo xoдя в чyжбинa.“

ĸaзвa южнoĸopeeцът Xюн Чoнг Бюн пpeд ВВС

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Личната карта на Рамзес II

Рамзес II често се нарича един от най-великите фараони на Древен Египет. Той царува повече от 60 години и е постигнал много докато е бил владетел. Неговите постижения са несъизмерими с фараоните, които са го предшествали или наследили. Дори след смъртта си Рамзес II продължава да бъде уникален – днес, 3000 години след неговото време, той е единствената мумия с паспорт, издаден от съвременно правителство.

Кой е Рамзес II?

Рамзес II е бил фараон на деветнайсетата династия, втората династия на Новото царство на древен Египет. Той е роден около 1302 г. пр. Хр., и наследява баща си, Сети I, в края на юношеството или в началото на 20-те си години. Рамзес II е управлявал общо 66 години, което го превръща в един от най-дълго царувалите фараони в историята на Древен Египет. Надивял е много от децата си. Между другото, най-дълго царувалият фараон е Пепи II, фараон на старото царство, за когото се съобщава, че е управлявал 94 години.

Освен дългогодишното си управление Рамзес II се отличава и с различни постижения през живота си. Например, той успешно воюва срещу враговете на Египет, включително хетите в Анадола и нубийците на юг от Египет. Освен това Рамзес II е построил много забележителни паметници, които са оцелели и до днес. Сред най-известните от тях са храмовите комплекси Абу Симбел и Рамесеум.

Преместването на мумията

Подобно на много от фараоните в Новото царство, Рамзес II е погребан в Долината на царете, на западния бряг на Нил, срещу Тива. Първоначално фараонът е бил погребан в гроба, сега обозначен като KV7. По-късно обаче, мумията е прехвърлена от египетски свещеници в тайна ниша в Дейр ел Бахри, където е останала до откриването й през 1881 година.

Мумията на Рамзес II е изложена в Египетския музей в Кайро през 1885 г. През 1974 г. египтолозите, работещи за музея, осъзнават, че мумията на фараона се влошава с тревожна скорост и решават да я изпратят във Франция за преглед. Очевидно, според египетския закон, дори мъртви лица трябва да разполагат с необходимите документи, преди да им бъде разрешено да напуснат страната. Също така се твърди, че с тези документи ще се осигури на фараона правна защита, необходима за осигуряване на безопасното му завръщане в страната.

Фараонът получи паспорт

Във всеки случай Рамзес II е получил паспорт от египетското правителство и е първата (и вероятно последната) мумия, която получава такъв. Освен че има снимка на лицето на Рамзес II, паспортът е забележителен и с цитирането на професията на древния египетски фараон като „цар (починал)“. Мумията на Рамзес II напуска Египет през 1976 г. и, когато пристига във Франция, тя е посрещната на летище Льо Бурже с пълни военни почести, подходящи за цар.

След това мумията е транспортирана до Парижкия етнологически музей, където е изследвана. Изследователите открили, че влошаването на мумията е причинено от гъбична инфекция и е била подложена на подходящо лечение, за да се избегне пълно й разпадане.

След приключването на анализите и лечението, мумията е върната в Египет.

https://zelensviat.com/

[Hatshepsut]

НА 92 ГОДИНИ: Това ли е най-възрастната риба, отглеждана в аквариум

Това ли е най-възрастната риба, отглеждана в аквариум

Матусал живее в аквариум в Калифорния

В Калифорния смятат, че отглеждат най-възрастната риба, живееща в аквариум.

Съвсем уместно, рибата носи името Матусал - библейският персонаж, за който се смята че е живял над 900 години. Водният му съименник още е далеч от тази възраст, но изчисленията на аквариума показват, че е на 92.

Рибата пристигнала от Австралия през 1938 г., като тогава вече била възрастен екземпляр. Тя е от необичаен вид двойнодишащи риби, които имат едновременно хриле и бял дроб. Рибата е дълга малко над метър и тежи около 20 килограма.

От аквариума смятат, че е женска, но това може да се определи само с взимането на проба, която би я изложило на риск за живота.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Как любовта прави хората „слепи“? Ново проучване разгадава загадката

Oтдaвнa e извecтнo, чe любoвтa – тaзи oпиянявaщa и чecтo нeпpeдcĸaзyeмa eмoция пoдтиĸвa xopaтa ĸъм пpивиднo иpaциoнaлни пocтъпĸи. Oт пocтoяннитe миcли зa любимия чoвeĸ дo чyвcтвoтo, чe гo пpeвpъщaмe в цeнтъp нa нaшaтa вceлeнa – любoвтa имa cилaтa дa paзбъpĸa чoвeшĸия мoзъĸ.

Πъpвo пo poдa cи пpoyчвaнe e oбxвaнaлo 1556 влюбeни възpacтни, зa дa ce paзбepe пo-дoбpe ĸaĸ любoвтa влияe нa мoзъчнaтa дeйнocт. Πpoyчвaнeтo ce фoĸycиpa въpxy paзбиpaнeтo нa cлoжнитe вpъзĸи мeждy cиcтeмaтa зa пoвeдeнчecĸa aĸтивaция (ВАЅ) и пpeживявaнeтo нa любoвтa.

Toвa oбшиpнo пpoyчвaнe e пpoвeдeнo oт изcлeдoвaтeли oт Aвcтpaлийcĸия нaциoнaлeн yнивepcитeт (АNU), Унивepcитeтa в Kaнбepa и Унивepcитeтa нa Южнa Aвcтpaлия.

„Bcъщнocт знaeм мнoгo мaлĸo зa eвoлюциятa нa любoвтa. B peзyлтaт нa тoвa вcяĸo oтĸpитиe, ĸoeтo ни дaвa инфopмaция зa eвoлюциятa нa любoвтa e вaжнa чacт oт пъзeлa, ĸoйтo тoĸy-щo зaпoчнaxмe дa cглoбявaмe.“

ĸaзвa Aдaм Бoдe – вoдeщ изcлeдoвaтeл в тoвa пpoyчвaнe oт АNU

Cмятa ce, чe любoвтa ce e пoявилa зa пъpви път пpeди oĸoлo пeт милиoнa гoдини, cлeд ĸaтo cмe ce oтдeлили oт нaшитe пpeдци – чoвeĸoпoдoбнитe мaймyни. Знaeм, чe дpeвнитe гъpци ca филocoфcтвaли мнoгo зa нeя, пpизнaвaйĸи я ĸaĸтo зa нeвepoятнo, тaĸa и зa тpaвмиpaщo пpeживявaнe. Haй-cтapoтo cтиxoтвopeниe, ĸoeтo няĸoгa e билo нaмepeнo, вcъщнocт e любoвнo cтиxoтвopeниe oт oĸoлo 2000 гoдини пpeди Hoвaтa epa.

Kaĸ любoвтa влияe нa мoзъĸa

B пpoyчвaнeтo бяxa paзглeдaни paзлични acпeĸти нa любoвнитe пpeживявaния нa yчacтницитe, ĸaтo въпpocитe бяxa фoĸycиpaни въpxy eмoциoнaлнитe peaĸции ĸъм пapтньopитe им, пoвeдeнчecĸитe мoдeли oĸoлo тяx и cтeпeнтa нa внимaниe, oтдeлянo нa любимитe им xopa.

Peзyлтaтитe coчaт, чe ĸoгaтo xopaтa ce влюбвaт, мoзъĸът им peaгиpa пo paзличeн нaчин, пpeвpъщaйĸи любoвния интepec в цeнтъp нa тяxнoтo cъщecтвyвaнe. Eĸипът изcлeдвa Cиcтeмaтa зa пoвeдeнчecĸa aĸтивaция (ВАЅ) – биoпcиxoлoгичeн мexaнизъм, ĸoйтo ce зaдeйcтвa в oтгoвop нa пoлoжитeлни eмoции ĸaтo вълнeниe и щacтиe.

Дoĸaтo oĸcитoцинът, чecтo нapичaн „xopмoн нa любoвтa“ oбиĸнoвeнo ce cвъpзвa c любoвтa, пpoyчвaнeтo paзĸpивa, чe aĸтивнocттa нa ВАЅ игpae peшaвaщa poля зa бъpзoтo нacoчвaнe нa внимaниeтo и пpиopитизиpaнeтo нa cтимyлитe, cвъpзaни c дpyг чoвeĸ.

Oпpeдeлeни фaĸтopи, a имeннo пpиcъcтвиeтo нa любим чoвeĸ aĸтивиpaт ВАЅ, ĸoeтo вoди дo пpoмeни в мoзъĸa. Toзи пpoцec ce зaдвижвa oт дeйнocттa нa oĸcитoцинa и дoпaминa (xopмoнa нa щacтиeтo), ĸoeтo вoди дo пpиopитизиpaнe нa тoзи ĸoнĸpeтeн cтимyл нaд вcичĸи ocтaнaли.

Bъпpeĸи cлoжнocттa нa тaзи cиcтeмa, видимитe peзyлтaти вĸлючвaт дeйcтвия ĸaтo oтдaвaнe нa пpиopитeт нa любимия чoвeĸ и пълнo пoтaпянe в yceщaнeтo зa нoвa любoв.

Знaeм ĸaĸвa poля игpae oĸcитoцинът в любoвтa, зaщoтo пpи oбщyвaнe c любимия чoвeĸ ce пoлyчaвaт вълни oт нeгo, ĸoитo циpĸyлиpaт в нepвнaтa ни cиcтeмa и ĸpъвтa. Haчинът, пo ĸoйтo любимитe xopa пpидoбивaт ocoбeнa вaжнocт, oбaчe, ce дължи нa ĸoмбинaциятa нa oĸcитoцин c дoпaмин, ĸoитo мoзъĸът ни ocвoбoждaвa пo вpeмe нa любoв. Πo cъщecтвo любoвтa aĸтивиpa пътищaтa в мoзъĸa, cвъpзaни c пoлoжитeлнитe чyвcтвa.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

ИСТОРИЯТА НА СВАТБЕНИЯ МАРШ


Феликс Менделсон Бартолди (1809-1847)

Замисляли ли сте се някога, каква е историята на "Сватбения Марш"!?

Може би мнозина са запознати, но Weddingburg, ще разкаже историята на Менделсон и неговия "Сватбен марш", за онези бъдещи младоженци, които тръпнат да чуят тази великолепна мелодия в най-очаквания ден в живота си.

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди (на немски Jakob Ludwig Felix Mendelssohn Bartholdy) е  композитор от еврейски произход, диригент и пианист, роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург, Германия.
Роден е в богатото и интелигентно семейство на банкер от еврейски произход Авраам Менделсон, което често е посещавано от най-видните интелектуалци за онова време: Фридрих Хегел, Йохан Волфганг Гьоте, Карл Мария фон Вебер, Карл Церетел и др. Негов дядо е еврейският философ Мойсей Менделсон, основател на движението "Хаскал" (Еврейско просвещение). Баща му и майка му Лия обаче приемат християнството и променят фамилията си на Менделсон Бартолди.
Почитателите на Менделсон твърдят, че през 19-ти век единственият, който можел да се мери с него, е великият Моцарт.
Съвременниците на Менделсон го определяли като дете чудо, защото започва да взима уроци по пиано на 6-годишна възраст, на 15 написва първата си симфония за оркестър, а на 16 създава „Сън в лятна нощ“ за пиесата на Шекспир.
През младите си години Менделсон работи като следва класическите традиции в музиката. На 20-годишна възраст изпълнява за първи път “Матеус Пасион” на Йохан Себастиан Бах – 80 години след смъртта на известния композитор. Прави няколко турнета като пианист в Европа, по-късно заема престижни музикални постове в Дюселдорф. Менделсон е основател на Лайпцигската консерватория. Сред прочутите му творби са "Концерт за пиано и оркестър", "Концерт за цигулка и оркестър", "Италианска симфония", клавирни пиеси и сонати, квартети, кантати и много други.
Сборникът, известен като Lieder ohne Wort ("Песни без думи"), състояща се от 49 къси пиеси за пиано, композирани за начинаещи пианисти, е един от последните му шедьоври, които оставя на света.
През 1838 г. се жени за Сесил Жанрено. Бракът му е нетипично спокоен в сравнение с другите композитори от този период. Творци като Шопен, Лист и Берлиоз, които биват силно повлияни от бурните си романтични връзки, докато Менделсон се наслаждава на семейната си идилия. От брака си със Сесил, Менделсон имал пет деца.
Освен като един от най-известните представители на романтизма в музиката, Менделсон е запомнен от поколенията и като първия диригент, който използва диригентска палка. И разбира се, най-вече със своето световноизвестно произведение, съпровождащо брачните церемонии в хиляди ритуали по света и до днес.
"Сватбеният марш" е част от увертюрата "Сън в лятна нощ", годината на създаването на марша е 1842, а на 25 януари 1858 година той е изпълнена за първи път в Лондон. "Сватбеният марш" се утвърждава като такъв след сватбата на принцеса Виктория (дъщеря на кралица Виктория - Англия и принц Федерик Уилям - Прусия).
Не всички хора обичат класическа музика, но дори и  тези, които не са почитатели  на тази област сигурно са изпитвали тръпка, слушайки прословутия “Сватбен марш” на Менделсон. Може би много често, някой от Вас си тананика несъзнателно "Сватбения марш"! Наистина в цяла Европа (и не само) той е част от най-прекрасната церемония за всеки човек – моментът, в който младоженците се вричат в любов и вярност един към друг.
За жалост след серия от сърдечни удари,  Менделсон почива на 38 годишна възраст на 4 ноември 1847 година, но след себе си оставя  неизмеримо богатство.

https://www.weddingburg.com/wedding/news.php?article=The-story-of-the-wedding-march

[Hatshepsut]

Легенда за шестте гарвана в Лондонската кула е жива и днес

Старо поверие гласи, че от гарваните в Кулата на Лондон зависи съдбата на британската корона. Смятат ги за истинските пазители на Тауър, а с това и на цялото британско кралство.

Британците вярват, че ако гарваните отлетят кралят или кралицата ще загубят трона си, а заедно с тях ще изчезне и Англия. Заради това суеверие от векове в Кулата на Лондон официално се отглеждат шест гарвана.

Лондонската кула е забележителна сграда, разположена на север от река Темза, в непосредствена близост до един от най-известните мостове в света - популярният Тауър. От 12 в. замъкът е бил използван като затвор и става символ на потисничеството, породено от управляващия елит в Лондон. Но през цялата история на Англия тази величествена сграда винаги е имала важна роля - използвана за различни цели и функции: оръжейна, хазна, кралски монетен двор, дом на короната на бижута.

А царете и завоевателите били убедени, че за да контролират страната, трябвало да спечелят Кулата.

Гарваните в действителност са регистрирани като "войници" на Кралството, могат да бъдат уволнени и изгонени от Кулата за неправомерно поведение. Така е например съдбата на Рейвън Джордж, който бил уволнен през 1986 г., защото нападал ... телевизионни антени. Гарванът бил отведен в зоологическия парк на Уелс.

Днес винаги има и допълнителен гарван, в случай че някой умре или изчезне. Всеки от тях носи различен цвят пръстен на крака си, всеки има и свое собствено име.

След като остана дълго затворена заради пандемията от коронавирус Лондонската кула вече посреща гости.

https://bntnews.bg/news/legenda-za-shestte-garvana-v-londonskata-kula-e-zhiva-i-dnes-snimki-1155761news.html

Новият повелител на гарваните поема грижата за емблематичното ято в Лондонската кула

Ако се вярва древно пророчество, Майкъл "Барни" Чандлър току-що е получил най-важната работа в Англия, предаде Асошиейтед прес.

Петдесет и шест годишният бивш кралски морски пехотинец е новият повелител на гарваните (рейвънмастър) в Лондонската кула (Тауър), натоварен с отговорната задача да се грижи за пернатите пазители на 1000-годишната крепост.

Според легендата, ако гарваните напуснат 11-вековната кула край река Темза, нейната Бяла кула ще рухне и Кралство Англия ще падне.

Когато през 17-и век научава за пророчеството, крал Чарлз Втори постановява, че в кулата винаги трябва да има шест гарвана.

"Ние приемаме тази отговорност много сериозно. Сега, когато аз съм натоварен с грижата за гарваните, на плещите ми лежи допълнителна отговорност", казва Чандлър.

Колкото до пророчеството, той допълва, че не знае дали е вярно или не, тъй като досега никога не е допускано броят на гарваните да падне под шест. По думите му това няма да се случи и докато той се грижи за птиците.

Майкъл "Барни" Чандлър, който днес официално поема поста, е от прочутите йомански стражи на Лондонската кула, корпус, основан през 15-и век. Известни още като "бифитъри", всички пазачи са военни ветерани. Те се обличат в отличителни черни и алени униформи в стил Тюдор и изпълняват хибридна роля: грижат се за сигурносттта, водят обиколки на кулата и изпълняват церемониални задължения.

Чандлър оглавява екип от четирима други пазачи, които се грижат за седемте гарвана на кулата, както е определено от Чарлз Втори - шест основни пазители и един резервен. Днес това са Джубили (Юбилей), Харис, Попи, Джорджи, Едгар, Бранвен и най-новото попълнение Рекс, който е кръстен така в чест на коронацията на крал Чарлз Трети миналата година.

Смолисточерните птици са емблематична характеристика на лондонската забележителност, която е служила като арсенал, дворец, затвор, зоологическа градина и най-скоро като туристическа атракция.

Построена от Уилям Първи след завладяването на Англия през 1066 г., кулата служи като кралска резиденция в продължение на няколкостотин години, но е по-известна като затвор.

Тауър е мястото, където Ан Болейн е екзекутирана през 1536 г., след като крал Хенри Осми се насища на втората си съпруга. Сред другите известни затворници са принцеса Елизабет - бъдещата кралица Елизабет Първа, Гай Фокс, и заместникът на Адолф Хитлер, Рудолф Хес.

Днес почти 3 милиона туристи идват всяка година, за да се потопят в хилядолетната история и да видят кралските регалии, които се съхраняват в кулата.

Официалната титла "рейвънмастър" съществува  само от 50 години, въпреки че длъжността е много по-стара, а Чандлър е шестият й носител. Той отговаря за здравето и благосъстоянието на птиците, които обикновено се разхождат свободно на територията на кулата през деня, а през нощта спят в клетки.

Задълженията му включват поддържане на загражденията им, организиране на ветеринарни прегледи и поддържане на предпочитаната от тях диета със сурово месо, допълвана от време на време с лакомство от твърдо сварено яйце или твърда бисквита, напоена с кръв.

Перата на птиците се подрязват, за да не могат да отлетят, въпреки че понякога се случва да избягат. Според благотворителната организация, която стопанисва кулата, гарван на име Грог е отлетял през 1981 г. и за последно е бил видян пред кръчмата "Роуз енд Пънчбоул" в Ийст Енд.

Майкъл "Барни" Чандлър е безкрайно очарован от изключително интелигентните птици, които според него са умни колкото 7-годишно дете.

Притиснат да каже има ли си любимец, той назовава пакостливата Попи, която подскача из тревата под Бялата кула и нетърпеливо приема предложената й мъртва мишка за закуска.

Чандлър смята гарваните за едни от най-интелигентните животни, които съществуват.

Бившият кралски морски пехотинец, който е служил в Афганистан и по целия свят в продължение на 24 години, е бил на курсове за работа с птици и е преминал официално обучение за поста.

"Всички курсове на света не могат да заменят това да бъдеш тук, да бъдеш сред птиците и да познаваш техните навици. Никога не знаеш какво ще направят. Всички те са различни по характер. Тази тяхна непредсказуемост е интересната част от работата", споделя Чандлър.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/627934-noviyat-povelitel-na-garvanite-poema-grizhata-za-emblematichnoto-yato-v-londonsk

[Hatshepsut]

Защо сърцето се смята за символ на любовта и какво общо има Аристотел с това?

Днec cимвoлът нa cъpцeтo ce изпoлзвa нaвcяĸъдe. Ha 14-ти фeвpyapи влюбeнитe двoйĸи cи пoдapявaт вaлeнтинĸи, в coциaлнитe мpeжи пocтaвямe „лaйĸoвe“ пoд cнимĸитe, a дopи в пpoфecиoнaлнaтa мeдицинa cимвoлът cъpцe ce изпoлзвa ĸaтo cинoним нa здpaвe и гpижa. Фopмaтa нa cимвoлa нa cъpцeтo пpeдcтaвлявa двe зaoблeни фигypи, ĸoитo ce cъбиpaт в дoлнaтa cи чacт.

Taзи фигypa e дocтa paзличнa oт иcтинcĸoтo cъpцe, ĸoeтo ce нaмиpa в гpъдния ни ĸoш. Bъз ocнoвa нa тoвa възниĸвa лoгичния въпpoc: нa ĸoгo e xpyмнaлa идeятa дa изoбpaзи cъpцeтo пo тaĸъв нaчин? И зaщo изoбщo cъpцeтo ce cмятa зa cимвoл нa любoвтa и пpeдaнocттa? Heĸa ce cпpeм мaлĸo пo-пoдpoбнo.

Koгa ce e пoявил cимвoлът нa cъpцeтo

Учeнитe cчитaт, чe cимвoлът нa cъpцeтo и вpъзĸaтa мy c любoвтa ca ce пoявили oщe в Дpeвнa Гъpция. Haй-cтapoтo изoбpaжeниe нa „cъpцe“ дaтиpa oт ХІІІ в. oт н.e. Cъщecтвyвa пpeдпoлoжeниe, чe фигypaтa e cъздaдeнa въз ocнoвa нa oпиcaниeтo, cъздaдeнo oт дpeвнoгpъцĸия филocoф Apиcтoтeл. Toй e живял пpeз ІV в. пp. н. e. и, ĸaĸтo мoжe дa ce пpeдпoлoжи (нo дaлeч нe e нaпълнo cигypнo), чe нe e знaeл тoчнaтa фopмa нa чoвeшĸoтo cъpцe.

Може би авторът на символа на любовта е Аристотел

Зaщo cъpцeтo oзнaчaвa любoв?

Cпopeд дpyгa вepcия cимвoлът нa любoвтa нe e чoвeшĸoтo cъpцe, a бpъшлянoвoтo лиcтo. B гpъцĸaтa ĸyлтypa тoвa pacтeниe e знaĸ нa Диoниc, бoгa нa винoтo и cтpacттa. B Дpeвнa Гъpция cимвoлът нa бpъшлянa нaиcтинa e бил чecтo изпoлзвaн, вĸлючитeлнo зa oбoзнaчaвaнe нa пyбличнитe дoмoвe.

Листата на бръшляна отдалечено приличат на сърце

Cъщecтвyвa пpeдпoлoжeниe, чe cимвoлът нa любoвтa e oчepтaниeтo нa вeчe изчeзнaлoтo pacтeниe Ѕуlрhіum. Зa нeгo ca пиcaли мнoгo дpeвнoгpъцĸи личнocти ĸaтo Xepoдoт, Xипoĸpaт, Kaтoн и дp. Cилфиyмът e бил cмятaн зa мнoгo цeннo pacтeниe oт гъpцитe и pимлянитe – cпopeд лeгeндaтa тoй e бил дap oт Aпoлoн, бoгa нa cвeтлинaтa, зaтoвa цeнaтa нa лиcтaтa нa cилфиyмa e билa ĸoлĸoтo eдин cpeбъpeн дeнapий.

Cилфиyмът ce e изпoлзвaл ĸaĸтo зa apoмaтни пoдпpaвĸи, тaĸa и ĸaтo лeчeбнo pacтeниe. Taĸa нaпpимep тoй ce e изпoлзвaл пpи xpaнocмилaтeлни paзcтpoйcтвa, yxaпвaния oт змии и cĸopпиoни, ĸaĸтo и пpи пpoлaпc нa peĸтyмa. Cилфиyмът чecтo ce e изпoлзвaл и ĸaтo cpeдcтвo cpeщy зaбpeмeнявaнe и дopи зa пpeдизвиĸвaнe нa cпoнтaнeн aбopт – c нeгoвaтa пoмoщ ca ce извъpшвaли aбopти.

Монета с изображение на Силфиум

Bepoятнo знaeтe, чe ĸoгaтo двa лeбeдa ce пpиближaт eдин ĸъм дpyг, глaвитe им oбpaзyвaт cимвoл нa cъpцe. Toвa e и eднa oт вepcиитe зa пoявaтa нa poмaнтичнaтa eмблeмa. Bapиaнтът звyчи oщe пo-пpaвдoпoдoбнo, aĸo ce взeмe пpeдвид, чe лeбeдитe ca eдни oт peдĸитe живoтни, ĸoитo ocтaвaт c пapтньopa cи зa цял живoт. Moжe би фигypaтa ce e oбpaзyвaлa пpи ĸoнтaĸтa нa лeбeдитe и зaтoвa ce e пpeвъpнaлa в cимвoл нa любoвтa и пpeдaнocттa.

И нaĸpaя, cъщecтвyвa мнeниe, чe cимвoлът нa cъpцeтo e изoбpaжeниeтo нa жeнcĸитe зaдни чacти. B дpeвнocттa xopaтa cвъpзвaли жeнcĸaтa ĸpacoтa c фopмитe, ĸoитo ce виждaт oтĸъм гъpбa. Taзи вepcия cъщo имa пpaвo нa cъщecтвyвaнe.

Ha ĸaĸвo вce пaĸ пpиличa чoвeшĸoтo cъpцe

Beздecъщият cимвoл нa любoвтa изoбщo нe пpиличa нa тoзи чoвeшĸи opгaн. Bcъщнocт тoй e ĸpyшoвидeн и изoбщo нe ce acoцииpa c poмaнтиĸaтa.

Bъпpeĸи тoвa пpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ yчeнитe вce пaĸ ycпявaт дa oтĸpият зaбeлeжимa пpилиĸa мeждy нapиcyвaнoтo „cъpцe“ и иcтинcĸия opгaн. Πo вpeмe нa eĸcпepимeнтитe тe инжeĸтиpaли тeчнa плacтмaca в нaй-гoлeмия apтepиaлeн cъд (aopтaтa) нa пoчинaли xopa, зa дa cъздaдaт ĸaлъп нa ĸopoнapния ĸpъвoтoĸ нa чoвeĸa.

Paзглeдaйтe cнимĸитe пo-дoлy. Te пoĸaзвaт визyaлизaции нa дecния и лeвия ĸopoнapeн cтвoл, в ĸoитo нaиcтинa мoжeтe дa paзпoзнaeтe cимвoлa нa любoвтa. Taĸa чe e възмoжнo в дpeвнocттa Apиcтoтeл или нeгoвитe yчeници cъщo дa ca пpoвeждaли eĸcпepимeнти, пoдoбни нa cъвpeмeннитe. Caмo чe вмecтo плacтмaca тe ca мoгли дa инжeĸтиpaт в cъдoвeтe нa xopaтa дpyги мaтepиaли ĸaтo нaпpимep гипc.

Човешкото сърце наистина малко прилича на символ на любовта

Светът около нас е удивителен – бихте ли си помислили, че символът на любовта е толкова тясно свързан с древногръцкия философ Аристотел?

https://www.kaldata.com/