Нещо любопитно...

[Hatshepsut]

Жените са по-добри шофьори от мъжете, сочат резултатите от двегодишно германско изследване, цитирани от Франс Прес

Мъжете предизвикват 3,5 пъти повече инциденти на пътя в сравнение с жените, с изключение на възрастовата група на 18-25-годишните, сред които жените имат повече пътнотранспортни произшествия, са установили изследователи от университета на Грайфсвалд в Източна Германия, съобщи BgNews.room.
Изследването показва, че при пътен инцидент жените получават значително по-леки наранявания. Освен това мъжете имат повече пътнотранспортни произшествия при шофиране извън града и пътуване на дълги разстояния, докато жените имат повече пътни инциденти в градска среда. Да се блъснеш в дърво изглежда е "специалитет" на мъжете. Те обикновено предизвикват най-тежките пътнотранспортни произшествия, които често са смъртоносни, отбелязват изследователите. Само в един на всеки 20 подобни инцидента автомобилът е шофиран от жена.
Жените обаче правят повече грешки при преценката на дистанцията, когато изпреварват друг автомобил. Повишаването на нивото на тестостерона вероятно също има своите последствия върху шофирането. Когато са в менструация, жените изглежда са по-загрижени за опасностите, докато с нарастването на нивото на тестостерона при мъжете, се увеличават и опасностите на пътя. Изследователите са заключили, че усилията за превенция на пътните инциденти трябва да са съобразени с двата пола.
Изследването е извършено в провинция Мекленбург, която над 10 години държи рекорд за най-много пътнотранспортни произшествия в Германия.

https://dnes.dir.bg/archive/-2280157


Дебатът за това дали мъжете се справят по-добре зад волана от жените е стар толкова, колкото и автомобилът. Нежният пол по-често е обект на подигравки, но ново проучване може да натрие носовете на "мъжкарите".

След изследване на данни от британското Министерство на правосъдието, Агенцията за лицензиране на водачи и автомобили (DVLA) и частни клиенти, застрахователната и финансова компания Confused.com е стигнала до заключението, че всъщност именно дамите са по-добрите шофьори.

Според данните, жените наистина са по-бавни в това, да се научат да шофират, но след като го сторят, се оказват доста по-надеждни зад волана. Това се дължи на фактите, че дамите правят по-малко нарушения, участват в по-малко катастрофи и инциденти, което пък от своя страна води до по-ниски застраховки за тях. Във Великобритания, както и в много други страни, еквивалентът на Гражданската отговорност е свързан с водача, а не с возилата му, както пък е у нас...

И ако горните показатели са важни за определяне на добрия шофьор, а и ние считаме, че е така, значи трябва да развеем белия флаг и да си признаем, че нежният пол е по-силният в колата... Таака де, не е важно дали имаш пилотските умения на Колин Макрий, след като са те хванали да минаваш на червено или си остъргал мантинелата на булеварда, нали?

И малко сухи, но важни цифри: мъжете са 4 пъти по-склонни да нарушат правилата по един или друг начин, докато карат. От 585 000 случая на водачи, изправени пред съдилищата в Англия и Уелс заради инциденти и нарушения, цели 79% са на мъже шофьори.

Повечето мъже се провиняват в превишение на скоростта, каране след употреба на алкохол или без застраховка и платени такси. За сравнение, процентът на жените, които са правили подобни неща и почти наполовина по-нисък. Същата неравнопоставеност се вижда и при застрахователните искове - през 2017 година, 65% от тях са направени от мъже, а в 17% от случаите, именно подалите заявления са били виновни. От 35-те процента протоколи на дамите, само в 9 на 100 от случаите те са били виновни за даден инцидент.

https://auto.offnews.bg/news/Novini_1/Zhenite-sa-po-dobri-shofiori-ot-mazhete-tvardi-prouchvane_32869.html

[Hatshepsut]

Швейцарец скочи с парашут на Леонардо да Винчи


Проектът на Леонардо да Винчи

36-годишен швейцарец направи успешен скок от 650 метра, използвайки парашут, проектиран преди повече от 500 години от Леонардо да Винчи.

,,Приземих се в средата на самолетна писта във военна база. Перфектен скок", заяви Оливие Виети-Тепа.

През 2000 г. британецът Ейдриън Никълъс направи подобен опит, но се наложи да използва съвременен парашут, за да се приземи успешно.

http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2008/04/28/shveicarec-skochi-s-parashut-na-leonardo-da-vinchi.50933,2

[Hatshepsut]

Раждането повишава IQ-то на жената

Раждането на дете помага на жената да повиши своя коефициент на интелигентност.

Това твърдят американски учени, които в продължение на 4 години са наблюдавали и измервали този показател при няколко хиляди жени преди и след като са родили поне по едно дете, съобщава zdrave.bg.

По мнение на специалистите, цитирани от Ройтерс, този факт е оправдан от гледна точка на еволюцията, тъй като майката се сблъсква с повече трудности и й се налага да решава повече нови задачи.

"По време на бременността жената действително става по-разсеяна и по-малко съобразителна, но това са само симптоми за пренастройване на мозъка, благодарение на което в последствие нейният коефициент за интелигентност нараства", твърди Крег Кинсли, ръководител на екипа, цитиран от zdrave.bg..

http://news.ibox.bg/news/id_1000697802

[Hatshepsut]

Целувката

Първите целувки в света са били предизвикани от стремежа на първобитните ни предци да си набавят сол, като оближат потта на ближния. Това е станало, когато човекът е тръгнал изправен и е загубил силното окосмяване на тялото си.
Според теорията на древногръцкия философ Платон, хората са били двуполови същества с по две глави, с по четири крака и с по четири ръце. Тези същества били толкова високомерни, че веднъж вбесеният бог Зевс ги разделил на две. Те така си ходят и до днес – разделени.
Само в целувката, учи Платон, двете части се събират заедно и възстановяват хармонията на цялото.
Римляните са първите които са направили известна целувката, такава каквато я познаваме и до днес. Те са се целували за ,,Здравей", целували са дори дрехите и пръстените на техните лидери и статуите на боговете, за да изразят своето уважение и почит.Римляните са разбрали скоро, че целувката може да има много значения и са дали имена на различните видове целувки като "osculum" означаващо приятелска целувка, ,,basium" – страстна целувка и "savium" – дълбока целувка, известна и като френска целувка.
Целувката е гаранция за дълголетие. Хората, които често целуват близките си, живеят с около 5 години по-дълго от останалите, които не го правят, категорични са учените. Дългогодишно изследване, чиито резултати са публикувани в списание "Science" ("Наука"), доказва, че тези, които демонстрират любовта си с целувки, остаряват по-бавно от тези, които не правят така.
Лечебният ефект на целувката е доказан. Учените я смятат за естествено и безопасно средство за взаимна имунотерапия.
По езика и по устните има милиони нервни окончания, чието дразнене, в комбинация с погалвания на главата, врата и тялото предизвиква еуфория (заради отделянето на ендорфини, енкефалини и динорфини в много части на мозъка, главно – в лимбичната нервна система).
Освен това, веществата, съдържащи се в човешката слюнка, ни помагат да си съставим подробно впечатление за партньора. При целувката, от уста в уста се предават средно по 7 мг. мазнини, 0,7 мг. белтъци, 0,45 мг. Соли, малко волфрам и злато, както и около 200 стрептококи, стафилококи и други бактерии. Това е напълно достатъчно, за да може мозъкът ни да анализира генетичната ни съвместимост с партнжора. 80% от бактериите в човешката слюнка са еднакви при всички хора, а 20% са индивидуални. По време на целуването, тези бактерии се предават на партньора, активират други организми, а оттам – и имунната система като ускоряват образуването на антитела в организма.
А стоматолозите смятат целувката за своеобразен природен очистител: по своята ефективност тя напомня дъвката, предотвратяваща образуването на кариес. Обяснението на този феномен е просто: в слюнката се съдържат калций, фосфор и естествен аналог на антибиотиците, който влияе благотворно върху зъбния емайл. Доказано е, че любителите на страстните целувки страдат по-рядко от пародонтоза – венците им постоянно се масажират.
Целувката притежава и обезболяващ ефект, който по своята ефективност надминава действието на минималната доза морфин.
Страстните целувки са прекрасно средство против образуване на бръчки – при целуването участват 30 лицеви мускула. От такава тренировка кожата става по-здрава и по-гладка.
При целуване, човек прави 60 вдишвания в минута, вместо обичайните 20, а сърцебиенето се увеличава до 110 - 120 удара в минута при мъжете и до 180 удара в минута при жените. В резултат от това, клетките получават повече кислород, стимулират се кръвообращението и работата на белите дробове.
Задържането на дишането при целуване действа на организма аналогично на оздравителното дишане на йогите.
Целувките са и лекарство срещу стреса (по-точно – против дистреса) – хората, които са целувани по-често, са по-уверени във възможностите си, по-лесно постигат успехи в своя личния живот и в работата си, настроени са по-оптимистично. Три целувки с времетраене по 20 сек. всяка са в състояние да повишат настроението ви за целия ден и да потиснат хормоните, активирани от стреса.

Правила за целуване в различните краища на света. Какво трябва да знаем, за да не си навлечем неприятности?

Прегръдките и целувките са забранени в Индия (родината на "Кама сутра"), в Китай, в Япония, в Дубай, в Иран, в Саудитска Арабия, в Мозамбик и в други държави.
В Китай и в Япония целуването на обществени места се смята за нарушение на добрия тон и за връх на непристойността.
В Полинезия и при ескимосите целувките са непознати. Проявата на симпатия се изразява с триене на носовете. Подобен жест, придружен с дълбока въздишка, се използва и в Индия. В Папуа за любовно обяснение се възприема захапването на веждите на партньора.
От 1933 г. в Италия действа забрана да се целуват шофьорите и пътниците в автобуси и в автомобили.
Учените са установили, че една от най-страшните болести на нашето време – СПИН – не се предава с целувка, а – само по полов път.
С новите изследвания на учените, целувката си връща старата слава и популярност на един жест на внимание, обич и уважение.
Най-подробният трактат за техниките на целуване е древноиндийската "Кама сутра". В днешно време, в САЩ е популярен сборникът "Изкуството на целувката" от Уилям Кейн.
В американския щат Минесота всяка година, на 15 септември се провежда фестивал на целувката.
В Пловдив, на всеки 14 февруари, се провежда състезание за най-дълга целувка.

https://www.facebook.com/

[Hatshepsut]

Специалисти: Жените са по-добри шефове

Проучване съветва да бъдат включвани повече жени в директорските бордове, ако притежателите на акции искат компанията да работи по-добре и да е с по-нисък риск от фалит

Жените взимат по-правилни бизнес решения и ръководените от тях компании по-рядко фалират, установи канадско проучване, цитирано от в. "Дейли мейл".

Изследването обхванало 600 корпоративни директори и установило, че дамите по-добре се справят в бизнеса и са по-добри лидери.

Те по-охотно зачитат правата на персонала и се вслушват в мнението на другите при взимането на важни решения.

А това се отразява на по-доброто финансово здраве на ръководените от тях компании.

От проучването проличало, че мъжете корпоративни ръководители предпочитат да взимат решенията, робувайки на правилата, на регулациите и на традиционния начин за правене на бизнес.

Жените от своя страна по-лесно загърбвали тези параметри и по-смело се доверявали на самоинициативата.

В глобален мащаб 9 на сто от корпоративните бордове по света се оглавяват от жени.

Проучването съветва да бъдат включвани повече жени в директорските бордове, ако притежателите на акции искат компанията да работи по-добре и да е с по-нисък риск от фалит.

Изследването било осъществено от Крис Барт, професор по стратегически мениджмънт в канадския университет "Макмастър".

Според него успехът на дамите в големия бизнес се дължи на факта, че те притежават по-аналитичен ум и съзират много повече възможни решения на проблемите.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5642031

[Hatshepsut]

Учени: Мъжкият мозък не е в състояние да разбира жените

Мъжете искат, но не винаги могат да разберат жените. Опитвайки се да разчетат емоциите на нежните създания, те ги сравняват с бивши гаджета.

Проучване на университета Дюзбург-Есен доказва, че мъжкият мозък не можел да разбира и анализира емоциите и действията на жените, пише научното списание "Плосуан".

Учени са показали на 22 мъже снимки на очи, изразяващи различни емоции - 18 мъжки и 18 женски очи. Анкетираните е трябвало да посочат емоцията, която изразяват отразените очи.

Резултатът показва, че на мъжете е било два пъти по-трудно да определят емоциите, изразени от жени, отколкото тези, изразени от мъже.

Очите ни по принцип са най-важния индикатор на чувства. Докато мъжете, участващи в експеримента, са разглеждали снимките, учените са изследвали и мозъчната им дейност. Когато силният пол гледал мъжки очи, в мозъка му се задействала зона амигдала (набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си - б.р.). Тази област е отговорна за емоционалното възприемане на ситуации и спомени, свързани с емоции и опасности. Така мъжете изпитвали емпатия към изразената емоция и си я спомняли като изпитана и от самите тях.

Когато обаче погледнели женски очи, тази мозъчна зона не се активирала. Тогава мъжете от липса на емпатия се опитвали да си спомнят други женски очи, изразили подобна емоция и така се опитвали да си обяснят какво чувства жената срещу тях.

Учените смятат, че причината за това се крие в еволюцията. През каменната ера е било много важно за мъже, защитаващи територията си от врага, да са в състояние да виждат през очите на противника. Това обаче не ги е направило по природа емпатични към женските емоции.

http://www.trud.bg/

[Hatshepsut]

Статуя от Древен Египет изкарва акъла на музейни служители

25-сантиметровата статуетка се върти от само себе си в Манчестърския музей

Твърди се, че проклятието на Тутанкамон е отнело над 20 живота. За разлика от него, проклятието на Неб-Сену (така се казва човешката фигура, изобразена на статуята) предизвиква само леко неудобство и голямо изумление у кураторите на музея, пише Дейли Мейл.

В продължение на три дни статуетката постепенно се завърта на 180 градуса около оста си в заключената стъклена витрина, където е изложена. След като обърне гръб на посетителите, служителите я връщат на оригиналната й позиция, но после пируетът се повтаря.

Почитателите на историите за обладани от духове пирамиди и ходещи мумии смятат, че въртенето на 4000-годишната фигура, дар за бога на мъртвите Озирис, е най-странното нещо, което се е случвало в египтологията от десетилетия.

Други, като физика и водещ на научни програми по Би Би Си Браян Кокс, имат по-рационално обяснение на феномена. Те предполагат, че вибрациите от стъпките на посетителите на музея карат статуята да се върти.

В подкрепа на тази версия идва и филмът, заснет в продължение на няколко дни, който показва, че статуетката се движи само когато около нея има хора. Според Кокс виновно за въртенето е диференциалното триене между двете повърхности - камъка на статуята и стъклената поставка, върху която тя стои.


[Full] Amazing Ancient Egyptian statue has started MOVING sparking fear 'curse of the Pharaohs

Не е ясно обаче защо статуята започва да се движи едва сега, след като е дарена на музея още през 1933-а и през тези 80 години си е стояла послушно във витрината. Въпросът защо не продължава въртенето си, а спира, когато се обърне с гръб, също остава без отговор. В допълнение, реликвата изписва идеален полукръг.

Кураторът Кембъл Прайс смята, че може да има и духовно обяснение. ,,В Древен Египет вярвали, че ако мумията бъде разрушена, статуетката може да се превърне в алтернативен съд за духа. Може би това предизвиква движението й", предполага Прайс. ,,Един ден забелязах, че се е обърнала", разказва 29-годишният служител. ,,Беше странно, защото само аз имам ключ от витрината."

С движението си статуята сякаш целенасочено иска да покаже молитвата, изписана на гърба й, която се превежда като ,,хляб, бира, волове и домашни птици".

Мистерията все още не е разгадана категорично. А може би това няма и да се случи скоро - със сигурност приходите за Манчестърския музей от любопитни посетители са се вдигнали, откакто статуята започна обиколките си.

http://bulevard.bg/news/-12406.html

[Hatshepsut]

Нещо любопитно за "ценностите" на консуматорското общество:

Планирано остаряване! * Купи, хвърли, купи! * (превод) - целия филм:

Една от основните индустриални хитринки в помощ на ,,икономиката на растежа" е продажбата на стоки, специално създадени с цел да излизат бързо от употреба.
,,Планираното остаряване" е темата на този документален филм, който описва методите на прилагането й, проследява историята й и как се е наложила в икономиката, и подчертава ефекта й върху обществото и природната среда.
До каква степен феноменът ,,консумизъм" се дължи на нестабилната човешка ,,природа" и не са ли всъщност тези бизнес стратегии причината за създаването на консуматорското мислене?
Какви други скрити методи се използват за манипулацията на нашия стил на живот?
Във филма има и нотка на надежда: ще видим хора, които се противопоставят на планираното остаряване и използват различни начини да се борят за едно по-устойчиво развитие на обществото...

[Hatshepsut]

Една интересна история за брачните халки

Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението на това бижу постепенно се е променяло, но е запазило в себе си голяма част от миналата символика.

Най-ранните бижута, символизиращи свързване на двама души, често са били гривни и халки, които се поставяли на крайниците. Това еволюира към използването на символичен пръстен, който се изработвал първоначално от тръстика или коноп, в последствие от кожа или кости. В древен Египет, формата на пръстена се асоциирала със Слънцето и Луната, от които хората се бояли и почитали, свързвали ги с дома и огнището. Безкрайността на кръга пък символизирала непрекъснатостта и вечността на връзката. А отвореният център в средата бил вратата към неизвестното - бъдещето.

По-късно в Рим се появяват първите пръстени от желязо, което символизирало силата на любовта. Приемането на такъв пръстен се смятало за годеж, който не може да бъде развален. В последствие в Англия и Франция се появяват и първите пръстени от сребро и злато, както и гравирани бижута. Златото било изключително скъпо и се подарявало много рядко. То било знак за финансовата жертва, която съпругът е готов да направи за своята избраница.

До миналия век само жените носели брачни халки. Мъжете били в ролята на господари на съпругите си, за това не се считало за необходимо да показват принадлежност чрез подобен символ, какъвто е халката. Тази традиция се променя по времето на Втората Световна война. Тогова мъжете започнали да носят това бижу, за да си спомнят за своята съпруга, когато са разделени.

В ирландския фолклор се вярва, че ако халката не е златна, това би донесло нещастие. Друг мит е свързан с големината на пръстена – прекалено тесният пръстен може да е причина за болезнена ревност, а широкият - предвестник на опасности.

В миналото, както и днес, обикновено халката се носела на безименния пръст на лявата ръка, заради вярването, че от там до сърцето минава вена, която се нарича vena amoris (вена на любовта). В ранното християнство при бракосъчетание е съществувала традицията да се казва ,,В името на Отца и Сина и Светия Дух", като се докосвали последователно с пръстена палец, показалец и среден пръст. Когато отецът кажел ,,Амин", поставял халката на безименния пръст.

Православните християни носят брачната халка на дясната ръка, тъй като според религията това е ръката на силата на обета за вярност, свързваща се с властта и силата на дясната ръка на Господ. Също така ,,ляв" на латински е sinister (зловещ). Затова се счита, че dexter (дясно) е почитаната и добрата страна. Поради същата причина и клетвите се извършват с вдигане на дясната ръка.

Днес брачните халки преплитат в себе си всички тези минали вярвания, символизират посвещение един на друг и обещание за вечна любов. И до днес те олицетворяват брачната клетва и свързаността на двама души ,,в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ги раздели".

http://www.hera.bg/s.php?n=534

[Hatshepsut]

Най-зловещите туристически дестинации в света

Търсачите на силни усещания могат не само да скачат с парашут и да се надбягват с лавини. По-малко спортните граждани, склонни повече към пътешествия, отколкото към напрягане на мускулите, предпочитат да ходят на странни и страшни места, каквито не липсват на нашата планета. Това не са само места на катастрофи като Фукушима. Това са места, за които се носят легенди. Ето класацията на най-зловещите туристически дестинации, съставена от портала Adme.ru, цитиран от "Мениджър Нюз".

Имението ,,Уинчестър" (Калифорния, САЩ)



160 стаи, 40 стълбища и една голяма тайна. Ето какво представлява имението ,,Уинчестър" – грамадна постройка в Сан Хосе, където преди време е живяла една луда вдовица и цяло семейство призраци – или поне такава е легендата. Всичко започнало с това, че Сара Уинчестър загубила мъжа си и наследила многомилионното му състояние. Една нощ й се явил духът на покойния, който носел лоша новина – парите му били спечелени с цената на човешка кръв, всички от рода Уинчестър са прокълнати и призраците на невинните ще си отмъстят. Вдовицата можела да се помири с духовете само, ако построи огромна къща, при това без да спира. Защото ако ударите на чуковете стихнели, жената щяла да умре.

Сара веднага се заела за работа. Новоизпечената милионерка откупила старо имение в Калифорния и наела работници. В полурухналата къща започнали да се появяват нови стаи, коридори, балкони и потайни проходи. Паяжина от стълбища оплела етажите, но стълбите често не водели наникъде – постепенно полудяващата мисис Уинчестър просто искала да държи призраците далеч от себе си. Къщата растяла като гъба, строителството никога не спирало за повече от ден и продължило цели 38 години! Днес в грандиозното имение се изреждат хиляди любопитни туристи. Но не е желателно да се откъсвате от групата – иначе веднага ще се загубите в лабиринта от чудновати стаи. А в тях, нашепва легендата, призраците още чакат своите жертви.

Гората Аокигахара (Япония)



Мрачната гора в подножието на Фуджияма е просто идеална за снимки на филм като ,,Проклятието Блеър". Сред гъстите клони на националния парк почти не проникват слънчеви лъчи, а компасите тук престават да работят. Самите японци наричат мястото ,,Гората на самоубийците", защото от 50-те години на миналия век насам над 500 души са сложили точка на живота си именно тук. По брой на самоубийствата пред Аокигахара се нарежда само мостът ,,Голдън гейт" в Сан Франциско.

Вместо табелки ,,Не замърсявайте!" в гората висят обяви с молба да помислите за роднините и близките си. Навсякъде са изписани телефонните номера на служби за психологическа помощ. Провежда се денонощно видеонаблюдение. Но хората (най-често това са измъчени от тежкия труд в офисите чиновници в делови костюми) продължават да си умират най-редовно – от време на време миролюбивите туристи се натъкват на телата на загиналите или на ,,оръдията на самоубийството" – таблетки и бесилки. Изобщо, Япония ви желае приятна разходка!

Мостът Овертон (Шотландия)



Старият каменен мост се намира близо до шотландското селце Милтън. До него се издига грамадното имение Овертон, което прилича на убежище на десетки гневни привидения. Но ние нямаме претенции към сградата, а само към моста. В средата на 20 век върху него започнали да се случват странни неща – десетки кучета внезапно се хвърляли в самоубийствен бяс от 15-метровата му височина, падали на камъните и умирали. Оживелите се връщали и повтаряли опита. Мостът се превърнал в истинско лобно място за четириногите. За десет години там загинали няколкостотин песа. И всички скачали от един и същи парапет. Никой не можел да разбере какво тласка животинките към смъртта. Над зловещата тайна скубали коси зоолози, ветеринари и други специалисти. Скоро станало ясно, че под моста живеят мишки, върху които може би се хвърляли ловджийските кучета. Съществува обаче и друга версия – мистиците пускат слухове, че мостът се намира на някаква граница между света на живите и света на мъртвите. Усещайки зова на паранормалното, псетата се хвърляли към следата и понасяли наказанието за любопитството си.

Градът-призрак Сан Жи (Тайван)



Разкошният крайморски курорт бил построен специално за нуждите на местните богаташи. Вилите във футуристичен стил с кръгли стаи и извити стълбища били предназначени за онези, на които е омръзнал праволинейният живот. Но още на етапа на строежите станало ясно, че върху Сан Жи тегне проклятие. Десетки работници умирали при странни обстоятелства – чупели си вратовете, падайки отвисоко (въпреки мерките за безопасност), загивали под паднали кранове. Местните жители били убедени, че градът е заселен със зли духове. Разпространявали се сърцераздирателни разкази за японския ,,лагер на смъртта", който някога се намирал на прокълнатото място.
В края на 80-те години строежите замрели. Инвеститорите чакали купувачи за ,,космическите" си апартаменти, но никой не идвал. Суеверните тайванци научили за зловещите особености на вилната зона и отказали категорично да влагат пари в недвижимостта. В крайна сметка курортът се превърнал в град-призрак. Издутите къщи пустеят, прекрасните плажове са зловещо безлюдни, а пътеките обрастват с жилава трева. Властите на страната даже искали да разрушат призрачния курорт, но ги спряла вълна от протести – местните жители се страхували, че след рухването на вилите злите духове ще се заразхождат из близките селца.

Остров Повелия (Италия)



Мъничкото островче Повелия се намира недалеч от Венеция и е обкръжено от гъста мъгла от ужасяващи истории. В течение на няколко десетилетия през 14 век, по време на бушуващата в страната ,,Черна смърт", тук докарвали заразените от чума хора – безнадеждно болни, на които не оставал много живот. На острова била построена ,,братска могила", която покривала хиляди тела. Говори се, че труповете не били погребвани, а изгаряни, от което почвата на Повелия вече се състои на 50% от човешка пепел.
Това обаче е само началото на ужаса. През 1922 г. на острова била построена психиатрична болница. Почти всичките й пациенти скоро започнали да страдат от кошмарно главоболие и се оплаквали, че клиниката буквално бъка от призраците на умрелите чумави. Вероятно виновник за това бил главният лекар, който тъпчел пациентите с тежки лекарства и провеждал с тях експерименти. И до днес скелетът на клиниката се извисява над острова и плаши със зарешетените си прозорци и останките от медицинско оборудване. Тук е и камбанарията (днес фар), от която, според легендата, на финала на историята се хвърлил полуделият лекар.

Джатинга (Индия)



Селцето Джатинга в планините на индийския щат Асам отдавна носи прякора ,,птичето гробище". И неслучайно. Всеки август в небето над местната долина се появяват огромни пернати ята, които със сърцераздирателни писъци падат на земята. Масовото самоубийство трае няколко дни подред. Част от птиците умират на място, а останалите, сякаш хипнотизирани, се оставят на хората да ги вземат в ръце. Селяните наричат зловещия феномен ,,нощите на падащите птици" и специално се събират през летните вечери, палят огньове и наблюдават непрестанния птицевалеж. Индийците вярват, че това е подарък от боговете. Орнитолозите вече дълги години изучават феномена Джатинги. Според една от версиите вина за него носят геофизични аномалии, които отклоняват птиците от курса им. Друга версия предполага, че пернатите попадат в мощни въздушни потоци, губят сили и падат към селцето. Когато виждат разпалените огньове, те се устремяват към светлината и се пребиват, без да успеят да преценят правилно разстоянието до земята.

Островът на куклите (Мексико)



В това ацтекско царство на страха може да попаднете само на лодка през прочутия канал Сочимилко. Гледките ще са по вкуса на най-върлите поклонници на филмите за куклата-убиец Чъки – всяко дърво и къща на островчето са обвесени със зловещи кукли с пусти очни кухини, изпочупени крайници и раздробени глави. Всичко това е дело на човек на име Хулиан Барера. Веднъж, след като малко момиченце се удавило в канала, той случайно намерил кукла на мястото на смъртта й. Повярвал, че играчката е свързана с душата на покойницата и я оставил на острова. А после намерил втора кукла. И вече не могъл да се спре – продължил да събира изхвърлените на боклука играчки и да ги беси на дърветата на острова в продължение на цели 50 години.

Откачилият мексиканец, любител на алкохола, даже построил на острова колиба, където отишъл да живее. Колекцията от уродливи играчки продължавала да расте. Един ден водата заляла острова, както често се случва в дъждовно Мексико, а когато той изплувал, Барера вече го нямало. Останали само куклите, които днес смелите туристи обичат да погледат.

Капанът ,,Мери Кинг" (Единбург, Шотландия)



Преди 400 години кварталът Мери Кинг (така се казвала собственичката на повечето местни сгради) бил едно от най-оживените места в Единбург. Ситуацията се променила, когато чумната епидемия похлопала на портите на града. Легендата разказва, че за да предотвратят разпространението на болестта, властите изолирали всички заразени в този район, след което го опасали със стена без врати. По време на няколко различни епидемии болните били отнасяни в Мери Кинг, където и умирали без каквато и да било помощ отвън. Сред тях било и нещастното момиченце Ени, откъснато от родителите си и затворено в ,,града на мъртвите", защото било заразено. Вече е ясно, че част от тази легенда е измислица, защото зловещата стена никога не е съществувала. Карантина за болните, при които идвал само лекарят, обаче наистина е имало.

Днес подземните квартали на Единбург, над които е построен новият град, са превърнати в туристическа атракция. Това обаче не ги прави по-малко зловещи. По-добре не ходете сами в каменните лабиринти и си носете батерии за фенерчето – без светлина сте загубени в подземията. Носят се слухове, че квартал Мери Кинг бъка от призраците на мъртвите, а призракът на Ени прегръща през коленете някои ,,щастливци".

https://www.manager.bg/

[Hatshepsut]

Какво казва позата при сън за вашата връзка

Много неща издават начина, по който изглежда вашата връзка. Някои от тях са лесно установими, докато други са по-прикрити - например позата, която заемате при спане.

"По време на сън не може да контролирате езика на тялото си и той ви издава", категорична е психоложката Корин Суит. "Това е времето, когато сте откровени, раними и позата ви издава много за вашата връзка".

И така, кои са различните позиции, в които мъжът и жената могат да спят и какво научаваме от тях?

Лъжицата - поза, наподобяваща ембрионалната, при която слабините се допират до дупето. Това е позицията, която осигурява максимална физическа близост за двамата партньори и е най-често срещаната при първите 3 до 5 години от дълга връзка.

Прегръдка тип "Меден месец" - поза за първите месеци на връзката, когато сте толкова влюбени, че искате буквално да се слеете един в друг. В тази позиция се заспива често след любовна игра. Двамата зависят толкова много един от друг, че не могат да спят разделени, коментира Суит.

Покрив - опит за фокусиране на цялото внимание върху партньора дори когато спи. Този, чиято глава почива върху раменете на другия е по-зависимият и по-склонен да следва другия.

Люлката на влюбените - позиция, при която буквално се намирате под крилото на другия. Това е по-интимна позиция от предната, тъй като прегръщате партньора си плътно.

Слаба връзка - след 5 или повече години брак много двойки вече се чувстват достатъчно сигурни, за да си оставят допълнително пространство в леглото. Емоционалната връзка се поддържа чрез докосване за ръка, коляно или крак.

Прегръдка с крак - непряк физически контакт, който подсказва, че двойката съзнателно се сдържа и не изразява чак такава емоция. В същото време подобна позиция може да бъде израз на добри сърдечни отношения.

Преследване - ако партньорът обърне гръб и се отдръпне към далечната страна на леглото, това се нарича "маневра на замръзване". Понякога същият партньор очаква половинката си да премине това разстояние, за да се сближат отново, докато друг път може наистина да търси уединение. Най-често обаче дистанцията представлява покана.

Дзен - за тази позиция обикновено трябва по-голямо легло, което да посрещне нуждите на двамата партньори за повече пространство. Докосването на задните части позволява контакт на по-голяма повърхност и интимна връзка, но без прекалена близост. Като два кръга, които са отделени, но преплитащи се, тази позиция е перфектната илюстрация на взаимозависимост.

Катерачът - оттеглянето по този начин може да бъде знак на отхвърляне или просто да показва, че другият се нуждае от добър и спокоен сън. Може би този, който я предприема, най-сетне се чувства достатъчно уверен да признае, че предпочита да се наспи добре вместо цяла нощ да слуша хъркането на другия от непосредствена близост.

Ракът - само един поглед над тази поза ви подсказва, че във връзката има проблем. Сякаш за да избягат един от друг, двамата се придвижват в различна посока. Позата може да изразява неизказана нужда да се отдръпнеш от партньора си - не само в съня, но и в брака изобщо.

http://www.obekti.bg/

[Hatshepsut]

Модели на насекоми, сглобени от ежедневни предмети

Гледайки тези перфектно подредени миниатюрни скулптури на френския дизайнер Едуард Мартине, е трудно да повярвате, че отделните материали, използвани в случая, имат съвсем различна форма и предназначение, пише Sladmore.

И въпреки това случаят е точно такъв - всяко крило, краче, глава или око на тези насекоми е било някога част от пишеща машина, велосипед, кола или други предмети от ежедневието. Всички те са напаснати с педантичност и достоверност, така че сглобените насекоми отговарят почти едно към едно с моделите, които може да видите на страниците на учебниците по биология. Всяка миниатюрна скулптура се изработва за около месец, а французинът често работи по няколко модела едновременно.









http://www.obekti.bg/

[Hatshepsut]

Откровените разлики в начина на свързване на мъжкия и женския мозък

Като създават карти мозъците на почти 1000 мъже, жени, момчета и момичета, невролози успяват да покажат сериозните разлики в начина, по който мъжкият и женският мозък са свързани - когнитивните вариации, които могат да ни помогнат да разберем защо мъжете и жените се справят по-добре с различни задачи, пише Mashable.

Разбира се, всички ние знаем, че мозъците ни нямат наистина жици и че не сме свързани по същия начин, по който и технологиите. Но тази аналогия не е напълно безполезна, тъй като определени части на мозъка ни са свързани с нещо като нервна електронна платка. Тези връзки могат да бъдат открити на структурни свързани карти, като тази към анонса на настоящия материал.

Структурните връзки се създават с помощта на дифузионен магнитен резонанс и дават на невролозите невиждан досега поглед към най-закътаните работилници на човешкия мозък.

Именно с цел да открие нещо повече за морфологичните разлики между мъжкия и женския мозък, екип от Университета на Пенсилвания провежда подробно изследване на 949 души от различни полове и възраст.

Резултатите показват, че женският мозък е значително по-свързан между лявото и дясното полукълбо, докато при мъжкия мозък като цяло връзките са по-силни между предната и задната част. Казано с други думи, женският мозък изглежда оптимизиран за комуникация между двете полукълба, а мъжкият - за комуникация в рамките на едно полукълбо. Тези структурни промени стават в ранна възраст, което обяснява защо още в юношеските години се проявява различие в мъжкото и женското поведение. Според учените пак тук може да се крие обяснението защо жените имат по-добра памет и социални умения, а мъжете имат по-добри двигателни и пространствени способности. Пак различията във връзките в мозъка стоят зад това, че мъжете са по-способни да се справят с една задача, докато жените са по-добре устроени за т.нар. мултитаскинг или работата по няколко задачи едновременно.

http://www.obekti.bg/

[Hatshepsut]

Украсените с бижута скелети

Когато римските катакомби били разпечатани през 1578 г., се отворили вратите към една ера на религиозен фанатизъм и зловеща красота.
Католическите власти извадили на бял свят скелети, за които предположили, че принадлежат на раннохристиянски мъченици. Специални занаятчии сглобили отново костите. А след това, украсени пищно със злато и скъпоценни камъни, останките били изложени на показ в разкошни ковчези из цяла Европа, за да покажат каква слава ги чака верните последователи на Църквата след смъртта.

Тази зловеща практика продължила до началото на XIX век, припомня Си Ен Ен. Тогава учените подложили автентичността на светейшите кости под въпрос и много от тях били скрити или унищожени.

Фотографът и писател Пол Кудунарис обаче успя да получи безпрецедентен достъп до тези ,,светци от катакомбите" за книгата си ,,Небесни тела". Много от тях са били фотографирани и преди. В началото гордост, а после срам за Църквата, тяхната мистериозна, изнервяща красота остава несъмнена.

Останалите зловещи изображения може да видите тук:

http://intrigi.bg/

[Hatshepsut]

Здравните безумия в историята

Представяме ви някои от най-тежките медицински заблуди на човечеството, които говорят, в равна степен, за човешката природа и за трудния път, по който напредва науката.

Наркотици

Една от съществените разлики между нашето време и викторианската епоха се крие в отношението към наркотиците като хероина, морфина, кокаина и канабиса. През 19. век съвременните наркотици са били продавани във всяка аптека като ,,вълшебно" универсално средство срещу всякакви болежки и недъзи – от детско непослушание до ,,женска хистерия" и от кашлица до хронична болка. Най-чудовищна от днешна гледна точка изглежда безпрецедентната мания по успокояващите средства за малки деца. В една статия на ,,Ню Йорк Таймс" от 1910 г. се изреждат най-често използваните съставки на ,,детските успокояващи сиропи". Те включват хлороформ, кодеин, хероин, опиум на прах, канабис и различни форми на морфин - всичките в конски дози и често в комбинация. Иначе казано, в онази епоха загрижените родители са ,,лекували" коликите, растежа на първите зъби, както и нормалните детски кошмари, безпокойства и хиперактивност с дози твърд наркотик, които биха могли да укротят и побесняла горила.

През 1898 г. една от големите фармацевтични компании пуска на пазара ново, изключително ефикасно средство против кашлица. Веществото се нарича диацетилморфин, а търговското му име е Heroin. Най-интригуващото в цялата история е, че лекарството е било рекламирано като заместител на морфина, който не предизвиква наркотична зависимост. Това недоразумение обаче не изглежда толкова безпрецедентно, ако имаме предвид, че кокаинът е бил пуснат по аптеките през 1879 г. като средство за лечение на морфинова зависимост.

Лоботомия

В историята на човечеството е имало няколко десетилетия, през които механичното повреждане на човешкия мозък е било смятано за легитимен терапевтичен метод. Става дума за инвазивната процедура, известна като ,,лоботомия". Разработена от португалския медик Антонио Егаш Муниш през 1935 г., лоботомията представлява хирургическо откъсване на т.нар. префронтален кортекс (най-предната част на мозъка) от останалата част на мозъка. Муниш открил, че процедурата укротява някои психотични пациенти като своеобразно ,,даване на късо".

Един от неговите ученици Муниш, американският лекар Уолтър Фрийман започва мащабна кампания за популяризирането на лоботомията. Фрийман е недоволен от сложните хирургически процедури, предписани от Муниш, и изобретява опростена техника, станала печално известна като ,,лоботомия с шило за лед". Целеустременият доктор забивал шило над окото на пациента, почуквал с чукче, за да достигне мозъка, след това раздвижвал инструмента, изваждал го и повтарял процедурата над другото око. Процедурата се разпространила светкавично, защото била проста, а и защото по това време нямало много други възможности за третиране на пациенти със сериозни душевни заболявания. В пика на безумието през 40-те години процедурата е била прилагана дори на абсолютно здрави ,,трудни" тийнейджъри.

Всичко това щеше да е разбираемо, ако лоботомията беше ефективна терапия. Истината е, че процедурата успокоява някои от пациентите с тежки психози, като нанася постоянни и необратими мозъчни увреждания. Ето как медикът и специалист по лоботомия П. Макдоналд Тоу описва обичайното състояние на пациентите след лоботомия в една своя публикация от 1955 г.: ,,Лишени от своята автономия, инициатива и самоконтрол, те се справят значително по-добре в структурирана ситуация". Иначе казано, целта на лоботомията е не да лекува, а да създаде кротки и безобидни пациенти за психиатричните институции. Според някои данни през 40-те и 50-те години на 20. век на лоботомия са били подложени не по-малко от 100 хил. души, половината от тях в САЩ. Лоботомията е низвергната като медицинска практика през 50-те години на миналия век.

Кръвопускане

Ако изключим наркотиците, кръвопускането като средство за лечение е най-древното и най-продължително практикувано медицинско безумие на човечеството. То е било практикувано още от великите древни цивилизации на древна Гърция, Египет и Месопотамия и е било особено популярно през 19. век, като средство срещу почти всяка болежка или неразположение – от акне до всяко възможно смъртоносно заболяване. В повечето случаи кръвопускането е било прилагано в съгласие с изпитания древен принцип ,,по-добре да направим нещо, отколкото да признаем, че нямаме никаква идея какво да направим". Неговите корени са в очарователното от съвременна гледна точка праисторическо допускане, че менструацията е процес, който пречиства жените от ,,лоши течности".

Основният принцип на кръвопускането е бил, че колкото по-тежко е заболяването, толкова повече кръв трябва да бъде пусната. При това се е смятало, че е добра практика източването на кръв да продължи, докато пациентът припадне. Още по-интригуващо от съвременна гледна точка е, че кръвопускането е било прилагано дори в случаи, при които нещастният пациент и без това е кървял обилно – от обикновено кървене на носа до всякакви хирургически интервенции, включващи цезарово сечение и ампутации.

Днес знаем, че кръвопускането, с изключение на някои редки случаи, има медицински смисъл само когато става дума за кръводаряване. Нещо повече, при повечето заболявания кръвопускането е безусловно вредно, защото отслабва пациента и намалява съпротивителните му сили срещу инфекции.

Трепанация

Трепанацията, или пробиването на дупка в човешки череп, вероятно е най-древната хирургическа практика. Най-старите открити черепи с целенасочено пробити в тях отвори датират от времето на неолита (8 хил. г. пр.н.е.). Първоначално тази процедура е била извършвана със спиритични мотиви като гоненето на зли духове. По-късно обаче трепанацията е използвана за спешна хирургия на главата след черепни травми, предизвиквани от класически древни оръжия като сопи и боздугани.

Друга утвърдена хилядолетна практика е била използването на трепанация за лечението на всякакви болежки, свързвани, правилно или не, с главата, включително епилептични пристъпи, мигрени или психични заболявания. През Средновековието се е смятало, че психичните заболявания са предизвиквани от ,,камък на лудостта", намиращ се в мозъка. Разбира се, този камък е трябвало да бъде отстранен. За целта т.нар. бръснари-хирурзи са извършвали трепанация в ,,полеви" условия и са изваждали от главата на пациента нещо, което са обявявали за ,,камъка на лудостта".

Факт е, че трепанацията намалява вътречерепното налягане. Като цяло обаче според съвременната медицина пробиването на черепа за лечение на мигрена е, да речем, малко прекалено. Съвременните хирурзи извършват подобна процедура, наречена краниотомия, например за отстраняване на хематоми или тумори. За разлика от своите древни колеги обаче, днешните медици използват анестезия и като цяло не оставят пациентите си да живеят с отворени дупки в главата.

Радиация

Хората винаги са имали слабост към новите технологии. Ако добавим към това дълбоко вкорененото атавистично влечение към неща, които светят в тъмното, можем донякъде да си обясним манията, започнала с откриването на радиацията в края на 19. век.
Хората били очаровани от радиацията и са започнали да й приписват чудодейни свойства – например, че лекува абсолютно всякакво човешко заболяване и като цяло прави хората по-здрави и по-добри. Нещата са започнали по един почти невинен, детски начин – под формата на масовата мания по часовници със светещи в тъмното циферблати в началото на 20. век. Трябвало да изминат десетилетия, преди някой да обърне внимание на факта, че жените, нанасящи радиевата боя върху часовниците, умирали преждевременно, при това по начини, които са твърде ужасяващи за описване.

Всъщност манията по радиоактивните вещества (най-вече торий и радий) през първата половина на 20. век е била толкова мащабна, че днес е трудно да преценим коя форма за въвеждането им в човешкото тяло не е била използвана мащабно и в продължение на десетилетия. Сред тях са таблетките, праховете и радиоактивните тонизиращи напитки, както и ректалните свещички с радий, предписвани срещу полова немощ.

Американският индустриалец Ебен Байерс бил толкова яростен почитател на популярния радиев тоник Radithor, че според някои оценки е изпил общо около 1400 бутилки от него преди смъртта си през 1932 г. Заглавието на в. ,,Уолстрийт Джърнъл" по този повод е колкото зловещо, толкова и красноречиво: ,,Радиевата вода работеше чудесно, докато не му падна челюстта".

Много популярно е било и обогатяването на питейната вода и на водата за къпане с радиация. За целта са били използвани специални керамични съдове, както и ,,еманатори", отделящи радиоактивни изотопи във водата. На сериозен потребителски интерес се е радвала и радиоактивната козметика, включително червила и пудри. Най-знаменитият продукт от този вид е бил популярният във Франция през 30-те години крем за лице Tho-Radia. Самото му име загатва за съдържанието едновременно на торий и радий. Разкрасяващият крем бил само един от серията козметични продукти, продавани с това име. На този фон едва ли трябва да се учудваме, че в онези времена хлябът, чаят и шоколадът с радиоактивни вещества са били смятани за изключително здравословни.

https://www.obekti.bg/nauka/zdravnite-bezumiya-v-istoriyata

[Hatshepsut]

Женската красота през вековете

Казват, че ако носът на Клеопатра е бил малко по-различен, то световната история щяла да бъде друга. Такава е силата на женската красота – понякога съграждаща и вдъхновяваща, друг път водеща до остри противоборства и войни, но винаги основен фактор в човешките отношения и следователно в хода на историята.

Теоретично погледнато, под "красота" се разбира хармонията между отделните части на даден обект, която създава усещането за съвършенство и носи удовлетворение за сетивата. Възприемането на тази хармония обаче е твърде субективно, а и естетическите критерии са се променяли през хилядолетията. Представа за тези критерии може да добием от културното наследство, от артефактите. Но дали това са били предпочитанията на обикновените мъже, на мнозинството от мъжете в съответната епоха, може само да гадаем.

В праисторически времена оцеляването е било наистина борба за живот и плодовитостта е била поставена на пиедестал. Тогавашните красавици са изобразявани с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, закъглена талия и добре оформени бедра - структура, обещаваща многобройно поколение според тогавашните разбирания.

В търсене на начини да подчертаят тези си предимства жените започнали да се украсяват с накити. Рисували са лицата си, може би за да изглеждат по-млади и красиви, както правят и днес някои племена в Азия и Африка.

В пещерите са намерени гребени и примитивни червила. С течение на времето жените започнали да използват различни масла и балсами, за да прогонват насекомите, но и за да ухаят приятно за околните. Макар и не чак в такава степен, суетата била присъща и за най-древните.

В Античността критериите за женска хубост се променили успоредно с изменението на обществените структури. Възникнало класовото разделение, оформили се династии, елит, владетели, които се стремели и външно да се разграничат от масите.

Така се появили дрехите като символ на социален статус, а не просто като средство за предпазване на тялото от атмосферните влияния. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с издължен силует, атлетични рамене, тънка талия и стройни бедра, големи устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа.

Един от идеалите за красота тогава била Нефертити, съпругата на египетския фараон Ехнатон. През 1912 г. археолозите открили скулптурния й бюст, от който може да се усети въздействието на лицето й, поразяващо със съвършенството на своите черти – изящна шия, грижливо гримирано лице, коригирани и удължени вежди, красиво изрисувани устни. Според египтолозите съвършената египтянка имала златист тен на кожата, прав нос, гладки, но остри гарвановочерни коси, фини ръце и нозе, украсени с гривни. Тя пудрила лицето си, поставяла сенки под очите си, употребявала благовонни помади и боядисвала косите си.

Гримът обаче имал и други функции. Жените смятали, че той ги предпазва от зли сили и демони, а също бил и своеобразен дезинфектант - прогонвал насекомите, предизвикващи очни възпаления, и защитавал очите от силната слънчева светлина. Клеопатра – другият символ за женска красота, дошъл от Древен Египет, открила вълшебното действие на ваната с мляко и мед, като я превърнала в основно средство за разкрасяване на кожата си.

В Древна Персия също за красиви се смятали добре поддържаните жени. Те приготовлявали различни козметични средства (като благоуханни масла и пудри) и също познавали разкрасяващите свойства на млякото. Момичето, определено за съпруга на шаха, било подлагано на специални козметични процедури в продължение на цяла година, преди да влезе в харема.

В Древна Гърция съществувал култ към атлетичните тела. Идеалът за красота били древногръцките богини. Телата им били обвити в драпирани туники, които разкривали добре поддържана фигура с почти мъжка мускулатура.

Красотата обаче според древните елини се изразявала в хармонията на тялото и ума. Физическата красота била белег и за духовното богатство на жената, затова се смятало за невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли.

Един от най-известните женски образи от Античността, покоряващ със своята красота и еротичност и послужил за вдъхновение на много скулптори, е Афродита. Стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец.

Древногръцките жени поддържали еластичността и свежия вид на кожата си с масажи, познавали водолечението и гимнастическите упражнения, спазвали строги правила за хранене. Използвали маски от брашно и мляко, избелващи средства за лице, подчертавали черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Косите си оформяли на стегнат кок с помощта на диадеми и мрежи.

Грижите за красотата на римлянките били свързани с хигиената на тялото. Разгулният и порочен живот, който аристократите водели, довеждал до бързо повяхване и набръчкване на кожата. За замаскиране на тези недостатъци широко използвали пудра, руж, и кремове.

Със залеза на Римската империя залязла и козметиката. Дошли новите нрави и идеали на Средновековието. Християнството заклеймило жената заради това, че прелъстявала мъжа и го отклонявала от правите пътища на благочестието, а мъжете в Ориента я скрили напълно от очите си, като й отнели свободата да бъде публично красива.

Женската красота се считала за греховна, а жените - за създания на дявола. Църквата им забранявала да се гримират и разкрасяват, защото се смятало, че така те създавали фалшив образ и се приобщавали към дявола.

Единственият толериран цвят бил червеният, а идеалът за красота на жените - с млечнобялата кожа, символизираща чистотата. Жените обаче намирали начини да бъдат красиви. Част от тях епилирали своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертавали своята младост. Зад широкополите дрехи се криели добре оформени тела с широки рамене, малки гърди, символизиращи женската хубост, тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършвали портрета на средновековната красавица.

През Ренесанса отношението към жената коренно се променило. Тя се превърнала в муза вдъхновителка и било поставено началото на култа към "прекрасните дами". В изкуството жените били сравнявани с рози и колкото по-нежни и женствени били те, толкова по-привлекателни били за мъжете. Силуетът на красавиците бил леко закръглен, с изнесен ханш, бяла като мляко кожа, дълга шия, силно гримирани очи и коси с цвят на венецианско злато (заради венецианските куртизанки, които наложили новия идеал за хубост).

Художникът Лукас Кранах дава точна представа за ренесансовата жена. В своите творби той разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж. Венера, Ева, Диана, Минерва - неговите женски образи са заимствани изцяло от класическата митология, библейския свят и историята. Те съчетават мамеща еротика и благонравна свенливост.

Тази двойственост на жената присъства в картините на много други художници от епохата - като Ботичели и Рафаело например. Рубенс пък рисува меки, пухкави дами със закръглен ханш, масивни бедра, заоблен корем и големи гърди – жени, които излъчвали удовлетворение и щастие, без да се притесняват да покажат своите прелести.

Испанските модни експерти обаче въвели нова мода през Ренесанса. За тях красивите жени трябвало да бъдат с конусовидна форма на бюста, плоски кореми и тесни талии. Под тяхно влияние дамите започнали да използват специално бельо, за да постигнат този силует, като пристягали телата си в спиращи дъха корсети, срещу които лекарите остро негодували заради произтичащите деформации и увреждания.

Хигиената през този период, както и през Средновековието, не била на висота. В прочутия Версайски дворец в Париж, който имал 2000 стаи, не е имало нито една баня.

Перуките на аристократите били пълни с въшки, а миризмите, които издавали непраните им дрехи, били замаскирани със силни парфюми.

През 18. и 19. век хората се опълчили срещу някои устои в обществото. Моделиерите започнали да създават корсети с по-различна структура, която позволявала повече свобода на движенията. Жените вече нямали нужда от чужда помощ, за да се напъхат в дрехите си. Освен това те започнали да показват гърбовете си, да носят чорапи и жартиери, търсели средства да покажат сексапила си.

"Красивото" вече се свързвало не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют. Дошло времето на брюнетките с леко закръглено тяло, хлътнали бузи, очи, обрамчени с тъмни кръгове и трескав поглед. Образът, превърнал се в символ на 19. век, е Алфонсин Плеси - болната от туберкулоза куртизанка, увековечена от Александър Дюма-син в романа му "Дамата с камелиите".

XX век е времето на големи промени в представите за женска красота заради динамиката на случващото се по цял свят. Жените са ангажирани и все по-еманципирани, те почват да носят по-удобните от корсетите сутиени, появява се цветното бельо. Женствеността се завръща триумфално на модните подиуми.

Това е времето на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима. Два от най-ярките образи на века са Мерилин Монро и Коко Шанел. Мерилин – чувствената, пищна, русокоса и разкрепостена звезда, и Коко Шанел - "чудото на 20. век", както я нарича Пикасо.

Ниската и кльощава Коко налага изцяло нов образ на жената като независима и дръзка личност, успяваща благодарение на своите собствени умения.

По-късно по екраните се появяват сочните дами с еротично излъчване Джина Лолобриджида, Брижит Бардо, Елизабет Тейлър. Идва модата на слънчевия загар - символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място.

Туиги

През 60-те години в света на модата се налага иконата Туиги – слабичко момиче с момчешка структура. По-късно обаче идва редът на красавици като Синди Крауфорд и Клаудия Шифър, които ясно дефинират идеалните женски пропорции за края на ХХ и началото на XXI век: 90-60-90.

Синди Крауфорд

Днес моделите навяват асоциации с наркоманския вид – сенки под очите, изтерзана физиономия, хилаво телосложение. В другата част от шоубизнеса пък широко навлезе силиконът. Но като цяло идеалът продължава да е здравото, поддържано със спорт и балансирано хранене женско тяло, дръзката, образована, успешна жена.

https://www.obekti.bg/chovek/zhenskata-krasota-prez-vekovete