Български културенъ клубъ – Скопие

[Hatshepsut]

Български културен клуб – Скопие

Българският културен клуб – Скопие (на македонска литературна норма: Бугарски културен клуб – Скопје) е неправителствена организация в гр. Скопие, Република Македония.

Учредена е на 4 май 2008 и регистрирана на 22 май 2008 г. Председател на управителния съвет на Клуба е Лазар Младенов. Организацията има местни клонове в Щип, Битоля и други градове.

Целта на Клуба е създаване на промени в Република Македония и разбиране за необходимостта от сближаване и междукултурна толерантност на културите на съседните държави – Република България и Република Македония.

Представители на Клуба са участвали в публична дискусия за интеграцията на етническите малцинства, проведена в Струмица, събрани и обнародвани са данни за места на погребения на български войници и офицери загинали през Първата световна война на територията на днешна Република Македония, и вземат отношение по спора с Гърция за името на страната си, човешките права на македонски българи, и по скандалната енциклопедия публикувана през 2009 от Македонската академия на науките и изкуствата.

Българският културен клуб – Скопие обнародва доклади за продължаващите нарушения на човешките права и прояви на нетолерантност към граждани с българско самосъзнание в контекста на европейската и атлантическа интеграция на Република Македония, включително етническия тормоз на активисти на Клуба като Мирослав Ризински и Миле Йованоски.

Клубът подема инициатива за издигането на паметник на жертвите при злополуката в Охридско езеро от 5 септември 2009, както и в знак на признателност към участвалите в спасяването на оцелелите.

Българският културен клуб – Скопие също взе отношение по „недостатъчните грижи за развитие на българската наука, изследвания и иновации” и противоречивите намерения на българското правителство смятани за стъпка към закриване на Българската академия на науките.

https://bg.wikipedia.org/


Официален сайт: https://www.bkks.org/

Форум на клуба: https://www.bkks.org/forum/

Фейсбук-страница на Българския Културен Клуб - Скопие: https://www.facebook.com/pages/BKKS/315711995528

[Hatshepsut]

Лазар Младенов- председател на Българския културен клуб в Скопие: „Пътят на българщината е трънлив, но ние няма да спрем да вървим по него“

На днешния 20 юли християнската църква почита Светия пророк Илия. Днес е денят, в който историята отбелязва 114-та годишнина от обявяването на Илинденско- Преображенското въстание, което в новата ни история е връхната точка в опитите на българския народ за постигане на идеала за национално обединение. В дни като днешния логично насочваме вниманието си към съдбата на българските граждани останали извън пределите на България.
По този повод е и срещата ни с председателя на Българския културен клуб в Скопие- Лазар Младенов, когото намираме в Струмица. Нашият събеседник е добре познат сред българската общност в Македония. През 2008г. Лазар, заедно със свои сподвижници, създава Българския културен клуб. „Стараем се да възродим българщината в Македония“, откровен е Младенов.

През годините Клубът се утвърждава като един от културните и духовни  центрове за българите в югозападната ни съседка. Неправителствената организация поддържа своята дейност с редица ежегодни прояви. Най- важната задача обаче остава съхраняването на българския дух. „След като останахме излъгани от политическата класа и партиите решихме през  2008г. сами да поемем по пътя на възраждане на българщината и с всички сили да съдействаме на българските институции в този процес“, заяви председателят на Българския културен клуб в Македония.

През 2015г. Лазар Младенов поставя паметна плоча на взривения през 1966г. гроб на героя от Междусъюзническата война полк. Константин Каварналиев. За съжаление не след дълго неизвестни извършили унищожават създаденото.

Въпреки това Лазар Младенов е категоричен, че независимо от трудностите никога няма да спре да брани и развива българщината в Македония.





http://bnr.bg/starazagora/post/100854947/lazar-mladenov-predsedatel-na-balgarskia-kulturen-klub-v-skopie-patat-na-balgarshtinata-e-tranliv-no-nie-nama-da-sprem-da-varvim-po-nego

[Hatshepsut]

Мирослав Ризински - БККС

[Hatshepsut]

БККС издаде календар за 2016 г.,
озаглавен: „100 години от участието на Македонските българи в първата световна война”

В рамките на предстоящото отбелязване на един век от Първата световна война, БККС издаде паметен календар под заглавие „100 години от участието на Македонските българи в първата световна война”. Календарът е посветен на масовото участие на македонските българи в борбите за национално освобождение и обединение на България. Десетки хиляди българи от Македония участват като доброволци в българската армия и оставят костите си по бойните полета на Руско-турската освободителна война, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война.

Стотици българи от Македония вземат участие в Българското опълчение, много от които след Освобождението на Родината постъпват на служба в новосъздадената българска армия. През следващите години, огромен брой младежи завършват Военно училище в София и се вливат в редовете на българското офицерство. В това чилище се обучават мнозина от най-видните войводи на ВМОРО: Гоце Делчев, Борис Сарафов, Борис Дрангов и много други.

Когато през 1885 г. Княжество България се обединява с Източна Румелия и България е коварно нападната в гръб от Сърбия, в младата българска армия спонтанно се записват като доброволци стотици македонски българи. Прославеният войвода дядо Ильо Малешевски, макар и 80 годишен, води чета от няколкостотин души в сръбския тил в Краище и Вранско. С такава чета действа и Димитър Попгеоргиев-Беровски.

По инициатива на многобройните македонски землячески организации в Свободна България, преди избухването на Първата балканска война се създава Македоно-Одринското опълчение – доброволческа част на българската армия, състояща се от бежанци от Македония и Одринска Тракия. Образуват се 12 дружини на землячески принцип (I Дебърска, II Скопска, III Солунска, IV Битолска, V Одринска, VI Охридска, VII Кумановска, VIII Костурска, IX Велешка, X Прилепска, XI Серска и XII Лозенградска дружина) с обща численост от 15000 бойци. След приключването на активните бойни действия, четите на ВМОРО, действащи в турския тил, се включват в Македоно-Одринското опълчение, като се създават още три дружини – ХІІІ Кукушка, ХІV Воденска и ХV Щипска.

Желанието, с което десетки хиляди македонци постъпват в българската войска, е сравнимо единствено с нежеланието им да служат в сръбската. След като анексира Вардарска Македония през 1914г., Сърбия започва насилствена мобилизация. От началото на 1914г. до включването на България в Първата световна война през есента на 1915г., в майка България пристигат около 30000 бежанци, които доброволно се вливат в българската армия и формират основата на 11-та Македонска пехотна дивизия с общо 35 000 доброволци. Тази героична дивизия участва в най-тежките битки и ключови сражения на войната, като например боевете при Дойран.

https://www.bkks.org/node/590

[Hatshepsut]

Има ли сръбски и руски агенти в Съвета за българско гражданство?

Българският културен клуб – Скопие призовава премиера Борисов да спре закононарушенията в процеса на придобиване на българско гражданство

Българският културен клуб – Скопие е създаден преди 8 години от граждани на Република Македония, които не се страхуват да заявят публично своето българско национално самосъзнание. Председател на сдружението е Лазар Младенов от град Струмица. Във връзка с проблемите, създавани от българската администрация в София в процеса на придобиване на българско гражданство, председателят Младенов разпространи отворено писмо, адресирано до премиера Бойко Борисов.

В документа се настоява за неговата „неотложна намеса за въвеждане на необходимия законов редпри придобиване на българско гражданство по произход“. Ето и пълния текст на писмото на БККС:

„Уважаеми г-н Борисов, от началото на 2016 г. се наблюдава трайна тенденция на откази по молби заполучаване на българско гражданство на основание „български произход“ откандидати от Република Македония. Като основна причина Съветът погражданство при Дирекция „Българско гражданство” изтъква липсата надоказателства за българския произход на кандидатите, независимо че сеприлагат изискуемите по закон удостоверения от Държавната агенция забългарите в чужбина (ДАБЧ). Водеща роля в този процес има Министерство направосъдието (МП), респ. Дирекция „Българско гражданство“, която непризнава удостоверенията на ДАБЧ и съгласно параграф 2 от ДР на Закона забългарското гражданство изисква допълнителни документи за доказване набългарския произход от кандидатите. При невъзможност от тяхнотопредставяне преписката се прекратява и се предлага на Съвета погражданство да даде мнение за отказ. Известно е, че поради сложнатаисторическа съдба на населението в Република Македония и целенасоченатаполитика за заличаване на българският му характер е изключително трудно дасе намират писмени доказателства за това. По тази причина кандидатите отМакедония се възползват от законовото си право да предоставятудостоверения за български произход, издадени от „Български културен клуб“- Скопие (БККС) – „организация на българи, живеещи извън РепубликаБългария, призната от компетентния орган за поддържане на връзка с тях“,каквато възможност дава разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона забългарите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ). За съжаление и тезидокументи, в болшинството случаи не се признават от МП, от което следватмасово откази за получаване на българско гражданство. Тази практикапредизвика възмущение сред членовете и симпатизантите на БККС, тъй катомежду кандидатите, на които е отказано получаването на българскогражданство има и наши съидейници, многократно взимали активно участие вдейността на организацията. Най-фрапиращи примери са отказите на правнукана българският революционер и деец на ВМОРО Георги Чуранов и на кандидат,чиито прадядо и дядо са родени в гр. Кюстендил.

Така описаната практика, по наше мнение, е съпроводена от редица нарушенияна материалните и процесуални закони и подзаконови актове, а именно вследното:

- Издадените от ДАБЧ удостоверения за български произход по своята правнасъщност са индивидуални административни актове и съгласно разпоредбите наАПК подлежат само на съдебен контрол. В този смисъл е противоправнооспорването им от МП и следващото от него отрицателно становище от СБГ;

- Дирекция „Българско гражданство“ при МП на практика предрешаваотрицателните становища на СБГ като колективен орган, позовавайки се налипсата на доказателства за български произход, без да се разглеждатконкретните казуси по отделни случаи. Създава се впечатлението, че МПизползва СБГ като инструмент за провеждане на собствена политика потълкуване на законите, поради факта, че становищата му са необжалваеми посъдебен ред;

- Не се признават и представените като доказателства удостоверения,издадени от организации на българи извън Република България, независимо,че в тях се посочват международно признати научно исторически данни(статистиките на Васил Кънчов и данни на секретаря на екзархията ДимитърМишев) или такива за роднински връзки на кандидата с български граждани.Това по същество противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 отЗБЖИРБ;

- Осъществяваната практика от Дирекция „Българско гражданство“ енепоследователна и противоречива, предвид факта на положително решаване наголяма част от преписките в предходни периоди при идентични случаи иусловия. Това несъмнено е проява на субективно отношение иадминистративен произвол;

- Не се спазва разпоредбата на чл. 13 от Наредба No 1 за прилагане наглава V от ЗБГ, а именно при прекратяване на административнотопроизводство да се издава заповед от Министъра на правосъдието илиупълномощено от него лице и да се връщат на кандидата заявлението заполучаване на българско гражданство и приложенията към него. На практикалицата се уведомяват за прекратяването на преписката на сайта на МП и стова не се дава възможност за обжалването на заповедта като индивидуаленадминистративен акт;

- Неоправдано дълъг е и срокът (над 15 месеца) от подаването назаявлението до датата на насроченото интервю в МП, с което драстично сенарушава общият срок на процедурата по ЗБГ от 12 месеца за лица отбългарски произход и още повече, че този срок започва да тече от датата наинтервюто, а не от подаването на молбата, каквото е законовото изискване.Така, на практика, общият срок се удължава на повече от две години.

Гореизложените факти са само част от проблемите, свързани с получаванетона българско гражданство от лица с български произход от РепубликаМакедония, които следва да намерят своето решение, съобразно законите и вунисон с българския национален интерес. Освен това, с непризнаването наудостоверенията за български произход, издадени от БККС, сериозно сеуронва имиджа и авторитета на организацията, граден с години.Провежданата непоследователна политика по предоставяне на българскогражданство на лица от Република Македония, основана на непризнаване натехния български произход води до затормозяване процеса на ребългаризацияи обслужва несъмнено интересите на антибългарски кръгове. С това писмо БККС се обръща към Вас с настоятелен апел за неотложноотстраняване на допусканите закононарушения, решително подобряване навзаимодействието между държавата и организациите на българските общности вчужбина, както и координацията между институциите, ангажирани в процеса напридобиване на българско гражданство.БККС е решена да използва всички законови средства за защита правата насвоите членове и за преодоляване на трудностите по пътя към възраждането на българщината в Македония.

С уважение,

ЛАЗАР МЛАДЕНОВ,

Председател на БККС“

https://voice-bg.com/glasut-na-bulgaria-daidjest/29-glasat-na-bulgaria/2647-rus_agenti.html

[Hatshepsut]

БККС - 100 години от великата победа на Българската армия при Дойран





Дойранската епопея

[Hatshepsut]

11 години от основаването на Българския културен клуб в Скопие

За македонските българи днешния ден е исторически. След подписването на Договора за добросъседство и приятелство. За първи път представител на Македонската държава в лицето на премиера Зоран Заев присъства на годишнина на българска организация – Българският културен клуб. Безспорен знак, че мрачните времена в отношенията между България и Република Северна Македония са в миналото.

Преди 11 години Лазар Младенов и съмишленици създават Българският културен клуб. Целта е той да работи за правата на македонските българи. Тема табу в миналото. Младенов още не е забравил репресиите, уволненията от работа, дори арестите на членове на клуба и дори на собствената му съпруга.

Годишнината на клуба в Скопие беше уважена за първи път от представител на Македонската държава. Премиерът Зоран Заев и кандидатът за президент с най-големи шансове за успех Стево Пендаровски.

Българският културен клуб взима дейно участие както в подготовката на Договор за добросъсдство и приятелство, така и взима участие в спора за името на югозападната ни съседка с Гърция, събира и данни за български войнишки гробове на загинали през Първата Световна война.


Българският културен клуб в Скопие навърши 11 години – форумът уважи Зоран Заев и Стево Пендаровски

https://www.tvevropa.com/2019/04/balgarskiyat-kulturen-klub-v-skopie-navarshi-11-godini-forumat-uvazhi-zoran-zaev-i-kandidatat-za-prezident-pendarovski/


Български и македонски политици и общественици отбелязаха заедно 11-тата годишнина от основаването на Българския културен клуб-Скопие. Тържественото събитие се състоя в македонската столица, а присъстващите гости си обещаха да продължат да работят за сближаването на двете страни и народите на България и Северна Македония.

През последните 11 години отношенията между България и Република Северна Македония се промениха и двете държави трябва да продължат да работят за сближаването по между им, смята председателят на Българския културен клуб в Скопие.

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие: Започнахме с промоцията на българската история, продължаваме по тая линия и в крайна сметка да сближим ръководствата на двете държави. Смятам, че по някакъв начин ние сближихме политиците от Македония и България да продължат с това темпо.
Зоран Заев също се включи в отбелязването на годишнината, за да подкрепи приятелството между двете държави.

Зоран Заев, министър-председател на Република Северна Македония: Имаме 11 години културен център, който е мост на приятелство, който ни е помогнал и на мен, и на Бойко, да градим това приятелство, но трябва още да го градим, още по-голямо това приятелство между нас, защото двете земи очакват конкретни резултати - очакват роуминга, очакват инвестиции, очакват работни места, по-високи заплати.
Ангел Ангелов, посланик на България в Република Северна Македония: Аз от първия си ден, в който съм тук, вече 4 месеца говоря, че този двувековен въпрос вече, защото два века си говорим за Коридор 8, най-накрая трябва да започне да се реализира и от митичен коридор да стане реален.
Гостите си обещаха да работят за повече съвместни проекти между двете държави.

http://news.bnt.bg/bg/a/11-godini-ot-osnovavaneto-na-blgarskiya-kulturen-klub-v-skopie