Мира Дойчинова

[Hatshepsut]

Писмо до дядо Коледа (2)

Не съм ти писала така отдавна...
Пораснах май. (Така ли ми се струва?)
И ти навярно си ме позабравил...
(Понякога все още те сънувам...)

Не съм дете от цяла вечност сякаш,
но помня като да било е вчера –
в подаръците скрити под елхата
мечтите си все бързах да намеря...

И топлите копнежи на камината...
И сладките с ванилия на мама...
И как се изтъркаляха годините...
Е, вече съм достатъчно голяма –

подаръци не искам... Не това
съм седнала в писмото да ти пиша.
И сигурно учуден си сега,
че как така не пожелавам нищо?

Ти много от живота ми пропусна,
а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
със цялото ти белоснежно щастие –

усмивките ще бъдат от сърце,
и още много купища надежда,
и ето, че и моето дете
във твоите вълшебства се оглежда...

Не искам друго. И ми стига даже
следите ти да виждам всяка зима.
А всъщност исках само да ти кажа:
Щастлива съм! И нека да те има.

[Hatshepsut]

Светът не е в парадните одежди...

Светът не е в парадните одежди.
И не е никак в скъпите капризи.
Светът е мигновение надежда,
в което си даряваш с обич ризата...

Но той не е пространство със адрес.
Светът е чувство... И се изживява.
А тайната на истинското Днес,
се крие във едно: Не съжалявай...

В света ще има радости и бреме.
По-скоро на училище прилича.
Щастлив да бъдеш в цялото си време,
то значи че безкрайно си обичал...

Светът си ти... И аз... И той... И те...
Светът е там, където го направиш.
Светът е със душата на дете.
Изтупваш се от прах. И продължаваш...

[Hatshepsut]

Любовта ни открива...

И вратичка да няма -
любовта ни открива.
Безкомпромисно пряма.
Безкомпромисно жива.

Във сърцето туптящо
се промъква изрично
и шепти: "Няма страшно,
ще те пазя от всичко..."

Няма място, в което
не умее да влиза.
И просветва небето,
и при хората слиза...

До огнището кротко
любовта ни присяда.
Изведнъж става топло...
Тя е тук. И остава.

[Hatshepsut]

Години

Годините търкалят се в снега
и всяка е със нещичко различна...
Понесли са и радост, и тъга,
но силни сме, защото се обичаме...

И всяка радост ни е споделена,
а болката – изплакана до късно.
Годините си тръгват все навреме,
но спомените им във нас възкръсват

и белези оставят – за късмет...
Какво да помним, колко да забравяме...
Огнището разгарят, в мен и в теб,
и няма за какво да съжаляваме...

И няма за какво да се отричаме
от всяко преживяно неизвестно.
Не си изобщо труден за обичане!
А с мене любовта се случва лесно...

И все така, посрещаме, изпращаме
годините, пристъпващи прилежно.
А всяка е различна... Като щастие.
Но винаги изпълнена с надежда.

[Hatshepsut]

Новата година

Тука е... Почти я виждам вече...
Даже чувам я... Като насън...
Нова е... И идва отдалече...
Няма да стои сама отвън...

Хайде, бързо... Отворѝ вратата...
Цялата земя ще я приветства...
Носела подаръци в душата си...
Даже, казват, сбъдвала вълшебства...

Нова е... Почти като магия...
Толкова надежди е събрала...
Нека влезе с радост... Поканѝ я...
Колко ли мечти е измечтала...

Виждаш ли я?... Даже се усмихва...
Чака нещо да си пожелаеш...
Светла е... И бяла... И притихнала...
Хайде, обич... Почвай да мечтаеш...

Мен ли си избра да си поискаш?
Тука съм... Дванайсет вече мина...
Сбъдвам се... И толкова съм истинска...
Точно като новата година...

[Hatshepsut]

Година

Прекрасна си, защото си ми нова!
(Но старата и тя ми бе добра…)
Надеждите проправят път отново
и с нови сили хукват към света –
да срещат хора, и да ги прегръщат,
да виждат смисъл, в тях да го създават,
да тръгват, да се лутат, да се връщат,
да помнят, да обичат, да забравят –
една безкрайна пъстра въртележка,
в която се въртим, със теб, Година...
А ти – простила всичките ни грешки,
повтаряш кротко: „ И това ще мине...”
Ще минат и ще се забравят
тъгите ни по нещичко изтлели...
Щастливи, и усмихнати, и здрави,
към теб вървим – по-истински и смели...
И знаеш ли... Дори и ний сме нови!
Блещукащи и някак по-добри...
Надеждите проправят път отново,
и винаги така ще е... Нали?
Годините ще си препускат лудо –
вълнуващи, човешки и красиви...
И всяка, до последната, е чудо!
Дошла със своя дар – да сме щастливи.