Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:49:58

Title: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:49:58
Мира Дойчинова

(https://www.kompasbg.com/media/k2/items/cache/c929067de21be8fedfb318890aed424d_XL.jpg)

За Мира Дойчинова и нейния влюбен свят

Днес на гости на вестник ,,Компас" е красива и много талантлива млада жена, автор на чувствени и трогателни стихове, напоени с духовна светлина и дълбока мъдрост. Стихове, които попадат точно в сърцето.
Тя е и нежна, и силна, влюбена и по детски чиста и ,,винаги е нещо като слънце". Навярно не всеки човек е способен така да чувства, но защо ли всеки неин стих ни вълнува? Може би защото четейки нейните стихове, се вслушваме в себе си.
А когато към думите прибавим и цвят, приказни къщи, цветя, принцеси и фантастични влюбени котки, нещата се изясняват напълно - попаднали сме в една друга вселена, чиято владетелка е вълшебницата Мира. Мира Дойчинова.

Роза МАКСИМОВА

- Мира, ти си много млада, а поезията ти е много зряла. Как идват стиховете при теб?

- При мен стиховете винаги идват с много любов. Думите са песента на сърцето ми - изпята с обич. Така съм свикнала - да търся себе си в рими, да задавам въпроси, да откривам отговори, да провокирам към размисъл. Това е моят начин да израствам и да опознавам душата си, както и целия свят, съдържащ се в нея. Може би просто имам смелостта да кажа в стихове всичко, което ме вълнува в тази странна действителност, свикнала да крие истините предимно зад стени от илюзии.

- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя - тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?

- При мен винаги всичко е много силно и лично. Всеки един миг, всеки нов урок, всяко следващо осъзнаване - всичко ме разтърсва, променя и надгражда. В целия хаотичен шум, който ни залива отвсякъде, успявам да уловя своите малки парченца тишина, и в тях да открия дар. И този дар е моето послание за света, вече пречистено и умиротворено. Разбира се, че е нужна емоционална дисциплина. Не съм от ,,творците", които изливат целия си емоционален боклук върху читателя, с цел да постигнат някакъв псевдокатарзис, облекчение или поне съчувствие от публиката. Това е душевно престъпление - да натоварваш околните с личните си проблеми, па макар и изразени като изкуство. Никога не бих си го позволила, колкото и да е изкушаващо и лесно. Може би точно заради това.

- Какви теми са най-интересни за теб като поет? За какво си струва да се пише?

- Струва си да се пише за всичко, което би могло да изведе човещината, красотата и добротата на още по-високо ниво. Да внесеш нещо ново в света, ново усещане, нов поглед към хоризонта, нова надежда. Струва си да се пише за живота във всичките му аспекти и перспективи, стига да е изразено с любов. Да, аз избрах да пиша главно за любовта, защото за мен това е реалността, която си струва. Макар че е много трудно да се пише за любов директно. Това е по-скоро усещане, което трябва да подариш на всички.

- Ти рисуваш прекрасни картини - това илюстрации на стиховете ти ли са? Имаш ли картини, рисувани по стихове, или обратно - стих, вдъхновен от картина?

- Да, илюстрирала съм четири от шестте си издадени книги до момента - картините в тях са мои и са рисувани специално по темата. Изобразителното изкуство е още един начин за мен да изразя любопитната си душевност, с повече цветове, контрасти и акценти.

- Когато искаш да изразиш чувствата си, стих ли се получава, или картина? Как разбираш какво да сътвориш?

- Когато емоцията е много силна - например провокирана от обич или внезапното осъзнаване на нещо важно - тогава стихът е неминуем. Тогава думите се подреждат сами, като песен, която танцува сама себе си в тишината. А пък когато съм вдъхновена или заинтригувана от нещо наистина красиво и впечатляващо - тогава картината става приоритет. Действително, дали ще се изразя в слово или в цвят - зависи от това какво чувство ме владее в момента.

- Кое дойде първо - картините или стиховете?

- Рисувам от тригодишна, а пиша от седем, така че вероятно картините са първата ми и най-голяма любов. Това е много опростен отговор, но пък е истина.

- Разкажи ни за тайната на изобразителното творчество - как идват сюжетите на картините ти? Какво обичаш най-много да рисуваш?

- Както можете да видите всички - напоследък се вдъхновявам предимно от котки. Наистина ги намирам за изключително красиви, нежни и удивителни създания. Успокояват ме и ме зареждат едновременно. Не си спомням кой (велик автор) беше казал, че истинският ходожник непременно трябва да има някаква обсесия, някаква страст, която да вложи в картините си, за да може да им вдъхне живот. Е, котките са моята страст и това си личи. Предполагам, че с това ще ме запомнят хората (смее се). И може би това е тайната на изобразителното творчество - да откриеш и изразиш своята обич по възможно най-искрения за теб начин. И след това да я подариш на света.

- Коя е твоята лична вселена, Мира, и кого не би допуснала в нея?

- Моята лична вселена е много, много малка. Нещо като планетата на Малкия принц. Имам една роза и една лисица, и това ми е достатъчно. Оттам превземам нови хоризонти, прокарвам нови пътища, откривам други планети. Но винаги се завръщам в себе си, където се чувствам сигурна, щастлива и спокойна. Не бих допуснала плевели и ловци.

- Кое не ти дава мира?

- Новините по телевизията. Сериозно, това ли е светът, в който живеем? Това ли ще оставим на децата си, като наследство - една реалност, изградена върху агресия, алчност, злоба и лицемерие? Неравновесието ме тревожи. Но предполагам, че това е нормално и така трябва да бъде. Не бива да се примиряваме с нищо, което ни притеснява. Не бива да се крием зад халюцинациите на положителното мислене, с настойчивите лозунги,че всичко е супер. Не, нищо не е супер. Ще стане супер, когато запретнем ръкави и всички заедно поработим здраво. Дължим го на тези, които ще дойдат след нас.

- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?

- Да, имам. Не е точно правило, а по-скоро интуиция. Следвам сърцето си, независимо къде ще ме отведе, независимо от обстоятелствата, независимо от пречките. По този начин човек действително може да премества планини, или поне да се озовава в точния момент на точното място. Най-трудното от всичко е да се довериш на самия себе си и да си сигурен, че няма да се подведеш. Това е урок, който се учи цял живот.

- За какво мечтаеш, Мира?

- За повече котки? (усмихва се).... Не, сериозно, този свят има нужда от красота. От хармония, от нежност, от прегръдка. Този свят има нужда да се погрижим за него. За това мечтая - за свят, в който всички са спокойни и щастливи, и никой не е пренебрегнат.

- Направи подарък на читателите на вестник ,,Компас" - стихотворение, картина...

- С удоволствие!

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_07_09_18_1_49_27.jpeg)


БЪЛГАРИЯ

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Със всичките ти изгреви и залези,
с възходи и безропотни падения,
предавана, обичана, прощавана -
ти ставаш дом. И после пишеш времето...

 И влагаш във мечтите ни надежда,
най-светлото през мрака преоткрила.
А името ти - синоним на нежност -
повтаря, че Човек е дух и сила...

И всичките истории повтаря,
поне докато първо не запомним,
че бъдеще се пише само с вяра,
и с топло чувство, че не сме бездомни...

Такава си: избра да ме обичаш.
Такава съм: избрах да бъда с теб.
Една мечта. Разцъфнало кокиче.
Земя. Огнище. Обич. И небе.


****

Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли...

Просто сгушва се - птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов...

Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито...
 
А нощта пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият... ти.


РЕЦЕПТА ЗА ДЕН

Когато много бързам да се съмне,
сама си ставам слънцето дори.
Във снежнобяло утро се превърнах.
А после - в Събирачът на мечти...

И хукнах да събирам часове,
които да са сбъднати на светло.
Душата ми търкулна се в небе,
с все още непотърсени вълшебства...

Хареса ми да бъда светлина.
И сянката от себе си изтрих.
Светът от днес е с нови правила:
по-приказен, по-истински, по-тих...

И някак заприличал е на мен.
Проблемите? Излизат във почивка.
Най-лесна е Рецептата за Ден:
Светът. И аз. Снежинка. И усмивка.


ЕСЕННО

Понякога, когато съм сама,
тогава всичко е пределно ясно.
Тогава ставам куп от тишина.
И някак даже времето е тясно...

Деля се на прогресии по две -
така се разпокъсвам във безкрайност.
Отново се превръщам във дете,
което си играе на случайности...

Измислям си цвета на есента,
и винаги съм нещо като слънце.
Да бъда птица, просто е съдба.
Отивам си с идея да се върна...

А може би така е най-добре -
да имам две посоки - теб и юг.
Така светът е целият небе.
И няма как да не остана тук.

http://www.kompasbg.com/interview/item/5091-mira-doichinova-tozi-svyat-ima-nuzhda-da-se-pogrizhim-za-nego
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:53:10
Следващите стихотворения на Мира Дойчинова (известна и с псевдонима irini), са от така наречения от мен "календарен цикъл". Това са стихотворения, посветени на отделните месеци от годината  :smile-1:

Януари

Януари съм... Господи, тъкмо започвам
тази толкова нова и чиста година...
С обещания - много. До последно - безсрочни.
Всъщност май като тях ще премина...

И съм снежна, снежинкова, толкова бяла,
че почти с хоризонта се сливам...
И валя... И съм твоя... И съм истинска... Цялата...
Ту внезапна... Ту адски щастлива...

Януарска... Какво да ти кажа, жена съм.
И се сменям в безкрай настроения...
Че нали в тоз живот, точно тъй, за това съм
ураганност и нежно вълнение...

В този месец, когато годината почва
обещавам: Ще бъда в наличност.
И стихия, и снежна, и тиха... Нарочно.
Ти нали за това ме обичаш.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:53:58
Февруари

И този месец всичко е наред.
Светът се върти. Дори до забрава.
А това, че се будя без теб...
Ама, моля те. Да не издребняваме.

Има слънце. Изглежда нормално.
Е, вярно, зима е. Леко студено.
Февруари е. Почти обичайното
замръзнало в очакване време.

Да бъдем честни. Няма те. Точка.
Но всичко е ужасно наред.
И съм боса в снега си. Нарочно.
Ще се скрия във кули от лед...

Ако случайно решиш да те има,
ох, хайде, стопявай ме вече.
Че ужасно ми писна от зима.
А пролетта не е никак далече...

И съм същата, знаеш - кокиче,
което и себе си изпреварва.
Исках само да кажа, че те обичам.
А на прогнози за времето - не вярвам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:54:21
Март

Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...

Не се чуди, че днес съм тъй сърдита -
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците - откривам се във тях,

в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...

Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето ,,Обичам те!" - политам...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:55:05
Април

Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...

Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...

В ръцете ти - събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,

докрая, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална.
И безсрочна.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:55:34
Май

Всеки месец съм много различна.
(И си мисля - какво от това?)
Няма свършек такова обичане -
всеки миг преоткриваш света...

Но през Май като цъфнат тополите,
ти недей да извръщаш глава.
Всяко пухче кръжащо в простора
е душата ми. Знаеш това.

Ще напомня за мен до безкрая -
много пухкава, бяла и чиста.
Ще съм Май. Само твоя. Докрая.
И дори и на сън ще ме искаш...

Ще заспивам в тополите. Даже
само вятърът мен ще завива.
Колко приказки той ще разкаже,
и във всичките аз съм щастлива...

И във всичките аз съм летяща -
като пухче - светулка в нощта.
Аз съм Май. И наричат ме Щастие.
А пък ти ме обичай така.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:56:40
Юни

Под липи натежали от цвят
стъпват тихичко шарени сенки.
И е Юни. Надежди валят
и се сливат във свойто безвремие...

Колко истински, колко измислени,
мойте сънища тръгват на път,
и такива, от порив по-чисти,
те пред твойта врата ще се спрат...

Ще почукат, а ти ще отвориш.
Колко дълго си чакал, нали?
Само в мойте безбрежни простори
твойта обич докрай да лети...

Да чертае небесни пътеки
в този толкова приказен свят,
и вълшебства да сбъдва навеки
под липи натежали от цвят...

Всеки Юни се случва това -
сякаш всичко е само магия.
От любов е направен света.
Ти и аз. Тишина. Просто ние.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:57:13
Септември

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...

И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...

Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...

Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...

Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:57:45
Октомври

Октомври е. И вече ставам златна.
В прегръдките на есента притихвам.
Танцува вятърът ми листопадно.
А слънчев лъч, случаен, ме усмихва...

И знам, че още, още имам време.
Студът? Ще го забравя до вратата.
От дните си - надежда ще си взема.
От нощите - ще взема тишината...

И пак ще бъда толкова различна.
И жълта, и оранжево-червена.
Светът е цветен, колкото обичане,
и всяка есен се оглежда в мене...

През слънчев лъч денят е чисто нов.
А вятърът? Танцува радостта.
Октомври се превръща във Любов!
Когато е целунат от жена.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:58:18
Ноември

Ноември съм. Мъглива и потайна.
Изминах много. Но остана още.
Орисах се със пътища безкрайни -
да търся теб в студените си нощи...

Валя на пресекулки. И затихвам.
Забравих си чадъра до вратата.
Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.
А вятърът е прагът на душата ми...

Пък зимата потропва със крачета.
Но още ѝ е рано, ще почака.
Ноември съм. Живея там, където
Луната ще прогони даже мрака...

И с цялата мъгливост и потайност
на моята тъй есенна душа,
дошла съм да ти кажа, че отдавна
едничко само искам. Топлина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:00:13
Не ме отлагай

Не ме отлагай. Нямаш капка време
една любов на пътя да подминеш.
Животът свойта дажба ще си вземе.
Ще се усмихнем. И ще се разминем...

А после ще сме мигове пропуснати.
Какво изобщо е могло да бъде?...
Не ме отлагай. Измълчани чувства
звучат като измислена присъда...

Дали умея топло да прегръщам,
дали с едничък поглед съживявам?
Дали при теб безпътна ще се връщам,
и винаги в съня ти ще оставам?

Отложиш ли ме - как ще разбереш
дали съм скитница или съдба?
А времето? Не можеш да го спреш.
Но можеш да го скриеш в любовта...

И после няма как да се разминем,
защото всеки ще си е на мястото.
Отлагай бъдеще. Прескачай минало.
Единствено не се отлага щастие.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:00:45
Понеже

Понеже този свят е поправим, 
с една любов докрай ще го разнищя. 
Копнежите раздадох, до един. 
И имам всичко. И си нямам нищо. 

Но тайничко си скрих една идея - 
в сърцето ти без път да се изгубя. 
Сънувам те. Усмихвам се. Живея. 
И всеки дъх е точно като чудо... 

Понеже този свят е възвръщаем, 
ще срутя всяка самота на части. 
А после ще съм себе си. Докрая. 
Вълшебство. Тишина. И щастие... 

Открих си дом, където съм щастлива - 
душа, в която да не съм си чужда. 
Прегръдката ти много ми отива. 
И имам за какво да се събуждам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:01:16
Не си ме лъгал

Не си ме лъгал никога преди,
но днес те моля, просто излъжи ме,
че свършват скоро тез студени дни,
че с мойта обич ще прогоня зимата.

Лъжи ме, че мечтите все се сбъдват,
дори от туй светът да се обърне,
а някой, ако някъде си тръгва,
това е само, за да се завърне...

Че този свят е толкова вълшебен,
тъй както аз в душата си го виждам.
А злото се стопява непотребно,
преди петелът да пропее трижди...

Лъжи ме, а пък аз ще ти повярвам.
Нали съм се откърмила с измислици.
Така родих надежда - да раздавам.
А тя самичка се превръща в истина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:01:59
Урок по летене

Точно по това време ставам птица -
някъде до дъното на душата си.
Много летяща, като измислица.
И необятна, като сърце на лято...

Не търся клони, за да се скрия.
Бурите също дават подслон.
Само в небето гнездо ще свия
и всички простори ще са ми дом...

Точно сега съм твоя магия -
гърмя, трещя, валя, и... мълча.
Жена да стане на птица - стихия е.
После се случват добри чудеса...

После е всичко колкото толкова.
Много реално, като измислица.
Любов да има, да счупи болките.
Една усмивка... И съм при птиците.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:02:36
Седни до мен

Седни до мен. Сега ще ти разкажа
за дните от преди, от днес, и после.
Човекът беше нещичко наказан,
и никой не откликна на въпроса му:

Защо сме тук? Кои сме, и къде сме?
Далечни ли са всичките звезди?
Сърцето си да чуваш не е лесно,
когато и безкраят ти мълчи...

Но ето, че яви му се надежда -
небето го дари с вълшебно слово:
Човекът почна букви да подрежда,
и в тях да търси себе си, отново...

И някъде, така, сред редовете,
откри планети, светове и хора.
С ръката си подписа се: Човекът.
Безкраят се засмя. И проговори.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:03:22
След това

След всеки празник има многоточие.
След светла радост - идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза...

След паузата - e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.

След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?...

След цялото - отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:04:06
Харесвам ли се?

Харесвам ли се?... Много сложен казус.
Със сигурност съм крайно непривична.
Светът бездруго пълен е с омраза,
така че твърдо смятам да се заобичам.

Недей ме обвинява в егоизъм.
Съдбата ми изобщо не е лека.
Раздадох и последната си риза
във опити да разбера Човека.

И ето ме - свободна като просяк.
Харесвам ли се?... Много при това!
Щом винаги със себе си ще нося
вързопчето на своята душа.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:04:43
Щастливата жена

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.

Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има -
да рони по безкрая ѝ звезди...

Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят - тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.

Това е тя - щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите ѝ тъга?
Това е сянката на истинското щастие...

Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:05:12
Необяснимо

Толкова е просто, че ми писва
все да се повтарям до безумие.
Този свят до болка ме разлиства,
после ме завива с тихо чудо...

Всичките мечти ми се прескачат
с хиляди надежди и неверия.
Не че заоплаквах се, обаче
как сред всички тях да те намеря?

Как да бъда себе си, и твоя?
Някак си взаимно се изключват.
Ти обаче ми повярвай, моля те.
Идвам по душа и голи чувства...

Писна ми от тази непонятност,
дето ме обрича на измислица.
Ти ме чакай. Връщам се обратно.
Толкова е просто, че е истина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:05:46
Нямам мисли по себе си

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите ...

И какво, че минутите бързат и се изнизват -
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има...

Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник....

Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:06:22
Аз привикнах с онази любов

Аз привикнах с онази любов,
от която ми спира сърцето.
От която ехти на живот -
до безкрай, до смъртта, до небето...

Аз привикнах на всичката болка,
от която извират сълзите.
Да е щастие. Колкото толкова.
А за другото? Колкото стигне...

Аз привикнах да имам мечти,
във които сме винаги двамата.
Този свят от любов се върти.
Докогато го има желанието...

И привикнах да имам луна,
във която чрез думи живея,
и която изпълва нощта
с разрешение - да полудея...

А сега - разкажи ми направо
как от всичко това да отвикна?
Няма как да разлюбя. Не става.
Цяла вечност едва ли ще стигне.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:06:53
Събудѝ се

Събудѝ се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.

Събудѝ се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...

Събудѝ се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...

Събудѝ се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...

И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:07:23
Скоро

Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...

Тъкмо свикнах да имам на ум
две усмивки, от някой изпуснати.
Не подхождам на градския шум.
Затова се изгубвам във чувствата...

Тъкмо днес се научих да вярвам,
че животът е тайно училище,
във което лъжците ги няма,
а доброто е свещ във светилище...

Ето, нечие тихо Здравей
на парченца тъгата ще пръсне.
Не изчезвай, надежда. Не смей.
Даже скоро и Бог ще възкръсне.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:07:58
В последната минута на ноември

В последната минута на ноември,
изпращам есента. И съм щастлива.
Въобще не доразбрах докрая времето.
Понякога съм тиха. И мъглива...

Оттук нататък всичко ми е ясно.
И също точно толкова не е.
Съвсем сама обричам се на щастие.
А само с теб съм равна на небе...

Оттук нататък вече ще съм зима,
ще бъда сняг, и кротко ще валя.
Но само във сърцето ти ме има.
И знаеш, че с целувка се топя...

А цялото ми пухкаво безвремие
се слива с тишината и остава.
В последната минута на ноември
светът ми е любов. И продължава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:08:29
Една година

Една година - време за обичане,
и четири сезона - за кадем.
Но петият сезон ще е различен.
И целият ще бъде като мен...

Ще слея лято, есен и вихрушки,
ще има много пролет за надежда.
А зимата, дошла почти наужким,
ще бъде захарна. Вулкан от нежност.

Ще грабна птици, и за теб ще пеят,
(нали измислям тихите им песни),
когато си поискаш да живееш,
да имаш само обичта ми. Лесно е.

И просто ще направя страшна каша -
мечти, щурци, сезони и живот.
Годината търкулнах. Няма страшно.
Но петият сезон ще е любов.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:09:04
Харесва ми да бродя в твоя сън

Харесва ми да бродя в твоя сън -
полу-реална приказна фантазия.
Когато е заспал светът навън,
душата шепне всичко неизказано...

И някак си във нощния покой
откриваме пролуките към себе си.
И аз съм твоя, а пък ти си мой -
отрекли се от смисъла на времето,

затегнало ни в пясъчната примка
на лист от календара ни отронен.
А миналото ни е прашна снимка,
направена от някого за спомен...

Но тук, в съня ти, винаги си нов.
И аз съм нова - бродница незнайна.
Дойдох да те науча на любов.
А после... Да се преродя във тайна.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:09:41
Мълчание

Аз не правя мълчана вода,
но мълча до безкрай и копнея
да се сбъдне, незнайно кога,
тази обич, в която живея,

и която на мене прилича -
необятна, и кротка, и синя...
Щом годината почва с обичане,
значи дишам и пак ще ме има...

И си пиша мечти по небето -
като сън, като дъх, като огън.
Пак така си лекувам сърцето:
само с простата вяра, че мога

да пребродя звезди и планети,
и отново при теб да се върна.
Щом надежда през нощите свети,
значи идвам. Да те прегърна.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:10:11
Вече не ми се бърза за никъде

Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...
И пропуснах толкова много мигове -
ей така - в непрекъснато тичане...

И прескочих толкова много вечности.
... Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност -
сега си я искам обратно.

Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност... Стига ми.
Слизам на гара ,,Надежда"...

За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето...
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:11:11
Лесно е

Изчезват ми границите. Неловко е.
Много прилича на влюбване,
от което не зная колко
ще се почувствам изгубена...

Все си повтарям неистово:
,,Лесно е. Колкото толкова."
А пък отдавна ми писна
да си пресмятам сама болките,

да си избърсвам нощем сълзите,
да се чудя дали съм истинска,
а пък душата ми да се скита
в някоя заблудена приказка,

в която героите са нетрайни
и се заричат от ден до пладне...
Вече дори нямам тайни,
които да стават за крадене...

И такава една, безгранична,
полупрозрачна и ничия,
какво да направя - обичам те.
Какво да направиш - обичай ме.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:11:38
Цвете

Понякога съм трудна за откриване.
(Копирам от живота на цветята.)
За всички лоши хора съм невидима.
За грубите - по-ниска от тревата съм...

И стига ми роса и птича песен -
денят не може да е по-вълшебен.
Животът не е с опцията ,,Лесен",
но винаги на някой си потребен...

А аз съм нужна май на ветровете,
да носят с обич моя аромат -
едно невидимо и рядко цвете,
дошло с идеята за собствен свят,

решило да се крие до последно,
по-малко и от малките неща....
Но само за един ще е вълшебно.
За този, който вижда любовта.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:12:14
Днес

Днес ще гласувам за себе си.
Да бъда силна и здрава.
Винаги да ми стига времето.
И да почитам хляба.

Да уважавам искрено хората,
дори и когато не ги разбирам.
Да победя умората.
Да не лъжа. Да не презирам.

Днес си гласувам вярата,
че ще се справя със всичко.
И че това, което ми трябва,
е само зрънце обичане.

В небето ще пусна гласа си.
Един мъничък, тихичък глас.
И ще оправя сама света си.
Не другите. Аз.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:12:41
Да знаеш, не заемам много място

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...

Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.

Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...

Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш - не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...

И още ли се чудиш на инат -
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце - стая. Във душата ти.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:13:08
На Коледа

На Коледа светът е много тих.
Прегръдките се сливат с тишината.
На глас да изрека това - не бих.
В мълчание се случват чудесата...

И всяка обич става споделена,
а всеки миг - подписан със усмивка.
На Коледа забързаното време
се спира насред пътя. И притихва...

И толкова е бяло, че светлее
душата ни - облечена в снежинки.
Човек е нов. И диша. И живее
с една надежда, че вълшебства има,

че бъдещето чака да го сбъднем
по-хубаво, по-истинско, по-леко.
На Коледа към себе си ще тръгнем.
От тиха обич е роден Човекът!

И пак ще се открием там навярно -
сред пътя си по-бял и от снега.
На Коледа светът е благодарност.
И чака да го изречем. С Душа.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:13:34
Живот

Добричките отивали във рая,
а лошите - където си поискат...
А аз къде отивам ли? Не зная.
Сега вървя. Пък после ще му мисля...

Изобщо не подхождам на добрите.
(А лошите? - те някак си ме плашат).
За рая даже няма да попитам,
все още, знаеш, себе си изплащам...

На никакви критерии не пасвам,
и в никоя графа не се побирам.
Обречена на невъзможно щастие,
така вървя, и търся, и намирам -

душата си - изгубена светулка...
И пиша своя собствена поука.
Животът ми е туй - след дъжд качулка,
но никога не ще умра от скука.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:14:01
Няма лоши години

Няма лоши години. Всичките до една
са различни. Съвсем като мене.
Всяка с нещо е нова, и със нещо добра.
И ме учи през цялото време

как да следвам единствено свойте закони,
и мечтите да сбъдвам без страх,
а пък щом календара свойте листи отрони
да подреждам надежди и смях

под елхата на своите вчерашни спомени -
колко дарове скрила съм там...
Ех, Живот, нека твоите дни да се гонят!
Имам още какво да ти дам...

Имам още любов да раздавам без сметка,
а пък ти ме обичай под брой.
Пък дори и понякога да ми слагаш решетки,
ти до края неизменно си мой...

Нека бързат годините в земните календари,
имам сили дори за това -
с моя огън човешки без вина да запаля
всяка коледна твоя звезда...

Вярвам точно в това - няма лоши години.
И живея с магия в душата.
Нейде има пътека само с моето име.
И краката ми тръгват нататък...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:14:29
Равносметка

Тази година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела - почти до безстрашие.

Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Обичана бях до безкрай. И обичах.
Много приятели напрегръщах.

Толкова пъти задържах дъха си -
ей така, за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах -
за да ги имам във вечността.

Колко ли думи раздадох без страх,
а къде ще отидат - не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така - да мечтая...

През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много. Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък.

А Новата година - тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва - живот и здраве.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:14:58
Нещо, за което

Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.

Нещо, за което да говорим -
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.

Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали...

С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго - нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:15:28
Констатация

Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати - се затварят.
Реки прекосени - не са същите.

Думи изказани - не се забравят.
Хвърлени камъни - тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.

Топла прегръдка - значи приятел.
Сълза да пророниш - ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.

После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:15:53
Същинска и истинска

Ти ме откриваш същинска и истинска,
даже когато съм нищо и никаква.
Много е лесно да съм поискана.
Много е трудно да бъда обикната...

Денем си нося всичките сложности,
срещна ли трудност - мятам на рамо.
Нощем съм жива. Вървя по облаци.
Само там съм си вкъщи. Само.

Бродя без пътища, лунна и сънена.
Бездна да има - ще я прескоча.
Време печеля, да се завърна
пак във сърцето ти. Не е нарочно.

Не е нарочно, но е умишлено.
Само за теб съм същинска и истинска.
С поглед стопявам всичко измислено,
и денонощно разказвам приказки...

Ти ме намери. Само ти. Пръв.
Искаш да знаеш? Ще ти разкрия.
Моята тайна е, че вместо кръв
във вените ми тече магия.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:16:20
С нежност...

Спечелих време. Малко топлина,
с която безпределно се разлиствам.
И не че бързам. Просто пролетта
превзема с нежност всичките ми мисли...

В зеленото на тихите тревички -
намерих се. И тайно се изгубих.
Сега е точният момент да те обичам.
А после да те преобърна в чудо...

Да бъда всяка капчица роса -
в очите ти. Не е безкрайно сложно.
Животът се събира във сълза,
която е копнеж по невъзможното...

И може би чрез всеки светъл дъх,
със крачка приближавам се към нас.
Мечтите си разлистих отведнъж.
А след това изрекох ги на глас.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:16:51
Преоткриване

На пръсти ще премина през света.
Дори без дъх, ще подаря надежда.
Ще търся своя собствена следа,
ще искам обич, топлина и нежност,

единствено така - да ги раздам,
да бъдат по хиляда умножени,
и никой никога да не заспива сам,
сърцето да не бие наранено...

Ще тлея, ще бушувам, ще горя,
и никога не ще се съжалявам.
Ще зная колко струвам, за това
да кажа на света: "Не се продавам!"

А в моите очи ще се стаят
една сълза и няколко урока.
Щом пазя неизменно този път,
аз имам своя собствена посока,

в която ще се търся занапред,
и няма как да се изгубя. Няма.
Животът води винаги до теб.
Светът е приключение за двама.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:17:21
Светът е уморен

Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност...

Светът е уморен - от много тичане,
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени ,,Обичам те!",
които в бързината сме забравили,

от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,

светът е уморен... И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:17:49
Тишината...

Колко много въздишки в нея
са изпуснати само за миг...
Мълчалива е всяка идея.
След това се превръща във вик.

След това обикаля всемира
като дъх, като стон, като мисъл...
Всяка песен самотна умира,
но се ражда, открие ли смисъл!

И така ще отеква в безкрая...
Акапелно животът се пее.
Но дали ще се чудиш до края
той ли теб или ти го живееш?...

А въпросите отговор нямат.
И да имат - какво от това?
В този свят ти пристигнал си само
с едничко парче тишина...

А пък колко въздишки побира
в мълчаливата вечност душата...
Сякаш вътре в теб е всемира!
И крещи, и ехти... Тишината.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:18:32
Любовта ни помага да дишаме

Любовта ни помага да дишаме.
Точно в тези безкрайни моменти,
във които звукът е излишен
и изчезва в страничните ленти...

Всъщност времето се разтяга
точно в този миг, в който сме живи
и от нищо и никой не бягаме
с обещание - да сме щастливи...

Точно там, накъдето сме тръгнали,
за да търсим изконния смисъл
без да помним, че сме се върнали
с наръч цветни, красиви измислици

и сами си създаваме трудности,
за да можем в света да се впишем...
Точно там, в необятната будност,
любовта ни помага да дишаме.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:19:13
Нещо ново

Нещо ново ми предстои - усещам го.
Безкрайно и чисто - като небето.
От онези ценни неща - съществените,
които живеят само в сърцето...

Нещо синьо и светло, като мечта,
траеща колкото едно премигване.
Но достатъчно дълго - да ми даде крила,
да литна към себе си. И да притихна...

Нещо, дето е взето назаем - от Бога,
и през всичките бури - слънце рисува.
Онова нещо, без което не мога.
И е равносилно на съществуване...

Нещо, за което съм безкрай благодарна.
То е синьо и чисто. Назаем. И ново.
Нещо, добре забравено старо навярно,
като да се влюбя във теб. Отново.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:19:42
Разпознаване

Човекът се познава по очите.
По сивото надвиснало небе.
По стряхата за птици. По мечтите,
в които се смалява и расте.

Човекът се познава по ръцете.
По залъка, за някого оставен.
По раните, прорязали сърцето,
чрез онзи порив - все да се раздава...

Човекът се познава по товара -
съдбата си понесъл без да спре.
Душата му... Душата му е стара,
но лекичка е колкото перце.

Човекът до прашинка се смирява,
надмогвайки и болки и обиди...
И Бог му даде обич - да огрява
във тъмното - да може да го види.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:20:15
Ще си грабна...

Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно - различна от всички,
но еднаква със себе си само -

ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън...
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън...

Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен - за какво?

Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата...

И такава - с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: ,,Обичам те!"...
А е всъщност най-дългият път.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:20:57
Виновен

Когато съм истински влюбена,
(признавам - през всичките дни) -
тогава съм толкова хубава!...
Виновен! Единствено... Ти.

Тогава съм толкова тихичка -
измислям дори светове.
И в тях до безкрай те обичам...
Виновен! За вечност... Поне.

Когато прегръщам до лудост,
и дом ми е всяка Луна -
тогава съм мъничко чудо...
Виновен! Дори за това...

Че всичките нощи те искам,
а в дните без дъх те мечтая,
и само до тебе съм истинска...
Виновен си! Нека... До края.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:21:24
Събота

Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...

Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите - искрици,
но пропускаме някак в света...

Днес е ден, в който правя магии,
от онези - които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях - да растат.

Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.

Всичко друго - търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:21:51
Защото обичам

Защото обичам, защото съм аз,
светът ми изглежда по-цветен.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки урок ни е ценен,

че всеки дъх просто е крачка напред,
и всеки миг пак продължава
в едно пътешествие - стъпка към теб,
а след това - две към безкрая...

Светът ми изглежда по-светъл и тих,
усмихнат, и розов, и топъл.
Прегръдка, мелодия, цвете и стих.
И всичко е колкото толкова...

Защото обичам, защото съм аз,
денят не изгрява напразно.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки момент му е празник.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:22:18
Душата ми

Душата ми е точно с цвят на лято -
горещо, необмислено, безвременно...
От слънчевите мигове, когато
забравяш, че опираме до тленност,

че всичко неизменно отминава,
сезоните безкрайно се сменяват,
но нещичко невидимо остава,
и точно то, през капките, ни сгрява...

Да, точно то орисва със надежда,
че утрешният ден ще бъде светъл,
че този дъжд е всъщност тиха нежност,
която ни измива до небето,

така пред себе си да се изправим -
по-чисти, и невинни, и добри...
Една любов през времето минава.
Дъждът я пази. И не я гаси...

И може би сред всички необяти
това е онзи смисъл за живеене:
Една душа, със цвят на топло лято,
през всичките сезони да те сгрее.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 08 September 2018, 23:23:40
Винаги

Аз съм на точното място.
Слънцето? По разписание.
Има надежда за щастие.
С минимум обещания.

Има посока за тръгване -
само без страх и очакване.
Вятърът ни прегърна.
Няма да се оплакваме.

Птиците са в наличност,
сгушени в тънките клони.
Някога някой написа, 
че сме събирачи на спомени.

Има любов във тъгата -
само с това съм наясно.
Дом ли ми е душата ти,
аз съм на точното място.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 08 September 2018, 23:27:27
За една година

Научих се да бързам бавно.
Пътувам - винаги към вкъщи.
Усмивките деля по равно.
Мечтите и тъгата - също.

Научих се да бъда силна,
когато много ми се плаче.
Каквото дойде - ще премине.
И няма как да няма начин.

Научих се на нетърпимост
към индивиди без небе.
И пазя всичко най-любимо.
Научих се да казвам НЕ.

И всеки миг да бъде вечност,
и всеки дъх да е живот...
Научих, че съм най-човечна,
когато стана на любов.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 08 September 2018, 23:29:12
Не

Не всяка обич трябва да залязва.
Не всеки опит се гради от грешки.
И не е нужно вечно да доказваш
правата над мечтите си човешки.

Не дават всичко важно наготово.
Не се продава щастие по мярка.
Не се заробвай със напразно слово.
Не взимай самотата за другарка.

Не ни раздават мъдрост по заслуги.
Не всеки храм е пътя към душата.
Не гледай през прозорците на другите.
Не се загубвай никога в тълпата.

Не слагай праг на своите възможности.
Не пускай облак в светлото небе.
Недей забравя никога, че може би
най-силната ти думичка е... НЕ.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 October 2018, 09:35:15
А на мен ми е снежно в душата...

А на мен ми е толкова бяло и тихо.
Сякаш спрял е за миг този свят...
Сякаш времето тайно на шега се усмихва,
и снежинки - усмивки валят...

А на мен ми е някакво, нещо, такова...
Даже всичките думи мълчат...
И съм толкова бяла, и дори чисто-нова,
и мечтите ми просто летят...

Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето -
няма кой в този миг да ме спре!
Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето
аз за вечност оставам дете...

Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят
и танцува във бяло земята...
Да вали! Да притихва щастливо светът...
А на мен ми е снежно в душата...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 November 2018, 21:19:57
Аз съм, всъщност, добре...

Аз съм, всъщност, добре. Не престанах да вярвам
във онези измислици, дето почват със ,,Някога...".
Прекроявам небе. И флиртувам със вятъра.
А просторът е винаги граница на душата ми...

Пък мечтите ли? Боже мой. Те са все безгранични.
За надежда - не питай. Имам я във излишък.
Все така е при мен. Нищо ново. Обичам те.
А когато поискам да те имам - те пиша...

Всеки стих е сълза, измълчана в сърцето ми,
а пък после отронена - като лист във безкрая.
Всяка малка снежинка спряла се във ръцете ми
се превръща в тъга. След това ли?... Не зная.

След това са усмивките, няма начин, така е.
Всяка зима обръща свое ново начало.
И е толкова тихо. Много мое. И вярвам,
че светът ми е приказка. Боядисана в бяло.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 17 November 2018, 20:08:22
Завет

Пазете децата на своето време.
Те имат какво да ви кажат.
Когато светът своят данък отнеме,
децата сами се изправят,

и носят надежда, и връщат мечтите -
съвсем като в приказка бяла.
Когато не знаете, децата попитайте -
те стават за миг огледало

и с пръсти рисуват надежди и истини,
и пеят живота на глас.
Децата ни правят с идея по-истински
и пазят доброто във нас.

Те искат едничко - небе и закрила.
А после ги дават стократно.
Децата владеят най-нежната сила:
душата ти връщат обратно.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 22 April 2019, 07:55:37
Неделя

В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен - още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...

И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата - белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...

Небето ми разлиства птица - книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два - три мига
за теб и мен, да си измисля свят...

В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя - време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 May 2019, 09:22:13
Нощта е виолетова

Нощта е виолетова. На точки.
Светулки бяха? Или пък звезди.
А може би очите ми нарочно
се пръснаха във хиляди сълзи...

Такава нощ... Въобще не се забравя.
Притихна и сияйната луна.
Сърцето си щом в някого оставиш,
ти правиш от въздишките следа...

И цялата блещукаща пътека
в една посока все ще криволичи.
Не вярваш ли в светулките ми? Нека.
Сега се уча да не бъда ничия...

И всичките ти пълнолунни нощи
да бъдат виолетови. На точки.
Сърцето ми във теб блещука още.
Не си го искам. Никога. Нарочно.

Притихна и сияйната луна...
Пътеката ми още криволичи.
Небе, звезди, светулки... И жена,
която е дошла да те обича.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 22 June 2019, 06:26:15
Инат

И някакъв инат ще ме подгони,
(от същия, от който съм се пръкнала,)
и този небосвод ще лумне в огън,
като умиращите залези по мръкнало,

и просто ще се срутя на парчета,
защото ме боли да гледам всичко,
което е обратно на живота,
което е различно от обичане,

което ми прилича на омраза,
което е бездушен аналог.
Човешкото въобще не се показа.
Но някак си разплакахме и Бог.

И просто на инат ще се разпадна,
до ядреното дъно на душата ми.
Нарочно. За да ви оставя
една субстанция любов. На атоми.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: cekupamasekirata on 22 June 2019, 21:15:36
Може ли малко за Земята да слезете? Някак си нереално, отвлечено да не кажа отвеяно звучат строфите. И няма силно чувство, като че ли просто декларирате туй онуй...
Мое мнение, което явно не съвпада с това на интервюиращите Ви. Успех в друго поприще-според мен, красива сте...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Panzerfaust on 22 June 2019, 22:51:37
Изобщо не съм съгласен. За мен Мира Дойчинова е много талантлива и емоционално въздействаща! Спокойно влиза в топ 3 на най-добрите ни съвременни поети.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: cekupamasekirata on 23 June 2019, 22:16:03
Нищо лично. Моето мнение не е меродавно,нали? Момичето е красиво, повече красиво отколкото талантливо, а това много говори. Не водя спор, защото всеки има право на мнение, нали това е демократичното, нали, в ЕС съюз сме все пак? А награди, книжки, топ, и. т. н , тези неща никога не са ме вълнували и не са били за мен поне критерий за нещо много стойностно. Например Ники Комедвенска, много нашумяла красавица, но не ми допада, изказ ли е нейното? Всеки човек си има различни усещания и представи за поезията, а когато те се измерват в топ класации,награди,книжки...това нищо не значи! Има поетеси с по 70 книжки дори, като Росица, дела рай wonder-Даниела, да не говорим пък за Ведрин и Стефан Кръстев. И какво? Трябва да ми харесва това, което определена група, дори голяма група хора харесват, това е нелепо?! Но това е изкуство, нали?! А всеки човек е  строго определена индивидуалност.
Лека вечер!
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 July 2019, 23:14:31
Лека нощ

Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...

По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи - лунния светлик...

Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...

И още нещо трябва да добавя -
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 August 2019, 07:24:13
Самодивско наричане

На камък да седна - ще оживее.
С ръка да докосна - ще заблещука.
С очи да погаля - ще се засмее.
С целувка да сключа - носи сполука...

На дърво да почукам - ще се разлисти.
С дъха си да вдишам - ще е магия.
Наужким да кажа - става наистина.
На скришно да бъде - ще го открия...

И враг да ме срещне - ще стане приятел.
И нож да извади - ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне - ще стане на вятър.
А злото - на възел ще се завърже.

Животно да скочи - ще го прегърна.
А птица да кацне - ще ми запее.
От мен да си тръгнеш - ще се завърнеш.
На слънце ще стана - да те огрея.

Света ще превзема - с голо ,,Обичам те".
И нищо да нямам - ще се раздавам.
Една душа нося - и влагам във всичко.
Парченце любов - и оживява.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 August 2019, 23:55:05
Пробуждане

Дойдох. Мълчах. Събудих се. Видях.
И думите замряха в недостатъчност.
Огледаш ли се в себе си без страх -
животът ти започва окончателно...

Потърсих се. Откривах се. Летях.
И падах, колко пъти, безпосочно.
Светът навярно е творен от прах.
Мечтите ми изпепели... Нарочно.

Отърсвах се от спомени. Съзрях,
че всяка грешна стъпка е илюзия.
Прегърнах и последния си враг.
И в неговите мисли има музика...

Ослушах се. Усмихнах се. Разбрах,
че всяка суета е крайно смешна.
Онези търсим, в този шарен свят,
с които виждаме едно и също нещо.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 20 September 2019, 10:06:20
Когато съм на път...

Щастлива съм, когато съм на път!
Когато се променям във движение,
когато всичките ми сетива шептят:
,,Животът е безкрайно приключение"...

Щастлива съм. И много благодарна
за сбъднатата цветна красота,
която във душата ми навярно
ще свие дом. И с мен ще отнеса

зелените въздишки на дърветата,
щурците и среднощните им песни,
и сини водни кончета по бреговете
на моите реки от неизвестност...

Светулки ще прибирам във небето си,
да помнят, че във мен ще се родят.
Щастлива съм! Пътувам към сърцето си.
Най-истинският и безкраен път...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 15 October 2019, 21:45:42
Защото утре може да съм друга...

Защото утре може да съм друга -
въздишка, цвете, мирис на сено,
прашецът по крило на пеперуда,
и котката ти - свита на кълбо,

и мислите ти - сини ветрове
в мечтание за някой миг съдбовен,
едничък облак в светлото небе,
надеждата във този свят огромен...

А може да съм буен ураган,
помитащ всичко - и дела, и думи,
светулка, уловена във буркан,
копнееща за безконечни друми...

Защото може да съм просто всичко -
една пчела във цъфнала поляна...
... ти казвам точно днес, че те обичам,
защото утре може да ме няма.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Panzerfaust on 15 October 2019, 23:52:31
Много радва това момиче, удоволствие е да я чета! Много емоции, поднесени красиво, използва простички рими, но има страхотна стъпка. Творческа натура - и рисува.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 16 October 2019, 14:05:58
Есен

Това е есен. Няма друг сезон,
във който да съм близо до тъгата.
Но само със усещане за дом.
За топъл шал. За песен. И за вятър...

Понякога танцувам, като дъжд,
излял се от безкрая на душата.
И гледай как случайно, изведнъж
на корените ставам пръв приятел,

на птиците - откривам тиха стряха,
на облаците - давам път да минат.
А листите, така и не разбраха,
че полетът не винаги е в синьо...

Не винаги във слънцето живея,
но въпреки това се подразбирам.
Тъгата ми е вятър. И със нея
танцуваме. И се прибирам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 19 October 2019, 07:36:03
Обърни ми света

Обърни ми света. Със главата надолу.
За да знам, че съм още дете.
И когато вървя, да е истински полет,
а земята да стане небе,

и цветята да литнат с листа-пеперуди -
колко чудно ще бъде това!
Обърни ми света. Всяка мъничка лудост
е започвала първо с мечта...

Нека всички проблеми отведнъж станат смешни,
нека всеки товар да олекне.
Да вървиш по небето е безкрайно човешко,
а над теб и тревата да свети,

да се пръснат щурците - милиони звезди -
в най-прекрасната тиха симфония.
Сякаш всичко е същото. Пак светът се върти.
Но погледнат от нови простори...

И е толкова хубаво. Със главата надолу.
Не е късно да станем деца.
Няма нищо по-светло от лицата на хората,
осъзнали, че имат крила.