Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Topic started by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:49:58

Title: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:49:58
Мира Дойчинова

(https://www.kompasbg.com/media/k2/items/cache/c929067de21be8fedfb318890aed424d_XL.jpg)

За Мира Дойчинова и нейния влюбен свят

Днес на гости на вестник ,,Компас" е красива и много талантлива млада жена, автор на чувствени и трогателни стихове, напоени с духовна светлина и дълбока мъдрост. Стихове, които попадат точно в сърцето.
Тя е и нежна, и силна, влюбена и по детски чиста и ,,винаги е нещо като слънце". Навярно не всеки човек е способен така да чувства, но защо ли всеки неин стих ни вълнува? Може би защото четейки нейните стихове, се вслушваме в себе си.
А когато към думите прибавим и цвят, приказни къщи, цветя, принцеси и фантастични влюбени котки, нещата се изясняват напълно – попаднали сме в една друга вселена, чиято владетелка е вълшебницата Мира. Мира Дойчинова.

Роза МАКСИМОВА

- Мира, ти си много млада, а поезията ти е много зряла. Как идват стиховете при теб?

- При мен стиховете винаги идват с много любов. Думите са песента на сърцето ми – изпята с обич. Така съм свикнала – да търся себе си в рими, да задавам въпроси, да откривам отговори, да провокирам към размисъл. Това е моят начин да израствам и да опознавам душата си, както и целия свят, съдържащ се в нея. Може би просто имам смелостта да кажа в стихове всичко, което ме вълнува в тази странна действителност, свикнала да крие истините предимно зад стени от илюзии.

- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?

- При мен винаги всичко е много силно и лично. Всеки един миг, всеки нов урок, всяко следващо осъзнаване – всичко ме разтърсва, променя и надгражда. В целия хаотичен шум, който ни залива отвсякъде, успявам да уловя своите малки парченца тишина, и в тях да открия дар. И този дар е моето послание за света, вече пречистено и умиротворено. Разбира се, че е нужна емоционална дисциплина. Не съм от ,,творците", които изливат целия си емоционален боклук върху читателя, с цел да постигнат някакъв псевдокатарзис, облекчение или поне съчувствие от публиката. Това е душевно престъпление – да натоварваш околните с личните си проблеми, па макар и изразени като изкуство. Никога не бих си го позволила, колкото и да е изкушаващо и лесно. Може би точно заради това.

- Какви теми са най-интересни за теб като поет? За какво си струва да се пише?

- Струва си да се пише за всичко, което би могло да изведе човещината, красотата и добротата на още по-високо ниво. Да внесеш нещо ново в света, ново усещане, нов поглед към хоризонта, нова надежда. Струва си да се пише за живота във всичките му аспекти и перспективи, стига да е изразено с любов. Да, аз избрах да пиша главно за любовта, защото за мен това е реалността, която си струва. Макар че е много трудно да се пише за любов директно. Това е по-скоро усещане, което трябва да подариш на всички.

- Ти рисуваш прекрасни картини - това илюстрации на стиховете ти ли са? Имаш ли картини, рисувани по стихове, или обратно – стих, вдъхновен от картина?

- Да, илюстрирала съм четири от шестте си издадени книги до момента – картините в тях са мои и са рисувани специално по темата. Изобразителното изкуство е още един начин за мен да изразя любопитната си душевност, с повече цветове, контрасти и акценти.

- Когато искаш да изразиш чувствата си, стих ли се получава, или картина? Как разбираш какво да сътвориш?

- Когато емоцията е много силна – например провокирана от обич или внезапното осъзнаване на нещо важно – тогава стихът е неминуем. Тогава думите се подреждат сами, като песен, която танцува сама себе си в тишината. А пък когато съм вдъхновена или заинтригувана от нещо наистина красиво и впечатляващо – тогава картината става приоритет. Действително, дали ще се изразя в слово или в цвят – зависи от това какво чувство ме владее в момента.

- Кое дойде първо – картините или стиховете?

- Рисувам от тригодишна, а пиша от седем, така че вероятно картините са първата ми и най-голяма любов. Това е много опростен отговор, но пък е истина.

- Разкажи ни за тайната на изобразителното творчество – как идват сюжетите на картините ти? Какво обичаш най-много да рисуваш?

- Както можете да видите всички – напоследък се вдъхновявам предимно от котки. Наистина ги намирам за изключително красиви, нежни и удивителни създания. Успокояват ме и ме зареждат едновременно. Не си спомням кой (велик автор) беше казал, че истинският ходожник непременно трябва да има някаква обсесия, някаква страст, която да вложи в картините си, за да може да им вдъхне живот. Е, котките са моята страст и това си личи. Предполагам, че с това ще ме запомнят хората (смее се). И може би това е тайната на изобразителното творчество – да откриеш и изразиш своята обич по възможно най-искрения за теб начин. И след това да я подариш на света.

- Коя е твоята лична вселена, Мира, и кого не би допуснала в нея?

- Моята лична вселена е много, много малка. Нещо като планетата на Малкия принц. Имам една роза и една лисица, и това ми е достатъчно. Оттам превземам нови хоризонти, прокарвам нови пътища, откривам други планети. Но винаги се завръщам в себе си, където се чувствам сигурна, щастлива и спокойна. Не бих допуснала плевели и ловци.

- Кое не ти дава мира?

- Новините по телевизията. Сериозно, това ли е светът, в който живеем? Това ли ще оставим на децата си, като наследство – една реалност, изградена върху агресия, алчност, злоба и лицемерие? Неравновесието ме тревожи. Но предполагам, че това е нормално и така трябва да бъде. Не бива да се примиряваме с нищо, което ни притеснява. Не бива да се крием зад халюцинациите на положителното мислене, с настойчивите лозунги,че всичко е супер. Не, нищо не е супер. Ще стане супер, когато запретнем ръкави и всички заедно поработим здраво. Дължим го на тези, които ще дойдат след нас.

- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?

- Да, имам. Не е точно правило, а по-скоро интуиция. Следвам сърцето си, независимо къде ще ме отведе, независимо от обстоятелствата, независимо от пречките. По този начин човек действително може да премества планини, или поне да се озовава в точния момент на точното място. Най-трудното от всичко е да се довериш на самия себе си и да си сигурен, че няма да се подведеш. Това е урок, който се учи цял живот.

- За какво мечтаеш, Мира?

- За повече котки? (усмихва се).... Не, сериозно, този свят има нужда от красота. От хармония, от нежност, от прегръдка. Този свят има нужда да се погрижим за него. За това мечтая – за свят, в който всички са спокойни и щастливи, и никой не е пренебрегнат.

- Направи подарък на читателите на вестник ,,Компас" – стихотворение, картина...

- С удоволствие!

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_07_09_18_1_49_27.jpeg)


БЪЛГАРИЯ

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Със всичките ти изгреви и залези,
с възходи и безропотни падения,
предавана, обичана, прощавана –
ти ставаш дом. И после пишеш времето...

 И влагаш във мечтите ни надежда,
най-светлото през мрака преоткрила.
А името ти – синоним на нежност –
повтаря, че Човек е дух и сила...

И всичките истории повтаря,
поне докато първо не запомним,
че бъдеще се пише само с вяра,
и с топло чувство, че не сме бездомни...

Такава си: избра да ме обичаш.
Такава съм: избрах да бъда с теб.
Една мечта. Разцъфнало кокиче.
Земя. Огнище. Обич. И небе.


****

Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли...

Просто сгушва се – птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов...

Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито...
 
А нощта пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият... ти.


РЕЦЕПТА ЗА ДЕН

Когато много бързам да се съмне,
сама си ставам слънцето дори.
Във снежнобяло утро се превърнах.
А после – в Събирачът на мечти...

И хукнах да събирам часове,
които да са сбъднати на светло.
Душата ми търкулна се в небе,
с все още непотърсени вълшебства...

Хареса ми да бъда светлина.
И сянката от себе си изтрих.
Светът от днес е с нови правила:
по-приказен, по-истински, по-тих...

И някак заприличал е на мен.
Проблемите? Излизат във почивка.
Най-лесна е Рецептата за Ден:
Светът. И аз. Снежинка. И усмивка.


ЕСЕННО

Понякога, когато съм сама,
тогава всичко е пределно ясно.
Тогава ставам куп от тишина.
И някак даже времето е тясно...

Деля се на прогресии по две –
така се разпокъсвам във безкрайност.
Отново се превръщам във дете,
което си играе на случайности...

Измислям си цвета на есента,
и винаги съм нещо като слънце.
Да бъда птица, просто е съдба.
Отивам си с идея да се върна...

А може би така е най-добре –
да имам две посоки – теб и юг.
Така светът е целият небе.
И няма как да не остана тук.

http://www.kompasbg.com/interview/item/5091-mira-doichinova-tozi-svyat-ima-nuzhda-da-se-pogrizhim-za-nego
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:53:10
Следващите стихотворения на Мира Дойчинова (известна и с псевдонима irini), са от така наречения от мен "календарен цикъл". Това са стихотворения, посветени на отделните месеци от годината  :smile-1:

Януари

Януари съм... Господи, тъкмо започвам
тази толкова нова и чиста година...
С обещания – много. До последно – безсрочни.
Всъщност май като тях ще премина...

И съм снежна, снежинкова, толкова бяла,
че почти с хоризонта се сливам...
И валя... И съм твоя... И съм истинска... Цялата...
Ту внезапна... Ту адски щастлива...

Януарска... Какво да ти кажа, жена съм.
И се сменям в безкрай настроения...
Че нали в тоз живот, точно тъй, за това съм
ураганност и нежно вълнение...

В този месец, когато годината почва
обещавам: Ще бъда в наличност.
И стихия, и снежна, и тиха... Нарочно.
Ти нали за това ме обичаш.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:53:58
Февруари

И този месец всичко е наред.
Светът се върти. Дори до забрава.
А това, че се будя без теб...
Ама, моля те. Да не издребняваме.

Има слънце. Изглежда нормално.
Е, вярно, зима е. Леко студено.
Февруари е. Почти обичайното
замръзнало в очакване време.

Да бъдем честни. Няма те. Точка.
Но всичко е ужасно наред.
И съм боса в снега си. Нарочно.
Ще се скрия във кули от лед...

Ако случайно решиш да те има,
ох, хайде, стопявай ме вече.
Че ужасно ми писна от зима.
А пролетта не е никак далече...

И съм същата, знаеш – кокиче,
което и себе си изпреварва.
Исках само да кажа, че те обичам.
А на прогнози за времето – не вярвам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:54:21
Март

Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...

Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,

в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...

Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето ,,Обичам те!" – политам...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:55:05
Април

Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...

Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...

В ръцете ти – събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,

докрая, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална.
И безсрочна.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:55:34
Май

Всеки месец съм много различна.
(И си мисля – какво от това?)
Няма свършек такова обичане –
всеки миг преоткриваш света...

Но през Май като цъфнат тополите,
ти недей да извръщаш глава.
Всяко пухче кръжащо в простора
е душата ми. Знаеш това.

Ще напомня за мен до безкрая –
много пухкава, бяла и чиста.
Ще съм Май. Само твоя. Докрая.
И дори и на сън ще ме искаш...

Ще заспивам в тополите. Даже
само вятърът мен ще завива.
Колко приказки той ще разкаже,
и във всичките аз съм щастлива...

И във всичките аз съм летяща –
като пухче – светулка в нощта.
Аз съм Май. И наричат ме Щастие.
А пък ти ме обичай така.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:56:40
Юни

Под липи натежали от цвят
стъпват тихичко шарени сенки.
И е Юни. Надежди валят
и се сливат във свойто безвремие...

Колко истински, колко измислени,
мойте сънища тръгват на път,
и такива, от порив по-чисти,
те пред твойта врата ще се спрат...

Ще почукат, а ти ще отвориш.
Колко дълго си чакал, нали?
Само в мойте безбрежни простори
твойта обич докрай да лети...

Да чертае небесни пътеки
в този толкова приказен свят,
и вълшебства да сбъдва навеки
под липи натежали от цвят...

Всеки Юни се случва това –
сякаш всичко е само магия.
От любов е направен света.
Ти и аз. Тишина. Просто ние.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:57:13
Септември

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...

И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...

Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...

Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...

Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:57:45
Октомври

Октомври е. И вече ставам златна.
В прегръдките на есента притихвам.
Танцува вятърът ми листопадно.
А слънчев лъч, случаен, ме усмихва...

И знам, че още, още имам време.
Студът? Ще го забравя до вратата.
От дните си – надежда ще си взема.
От нощите – ще взема тишината...

И пак ще бъда толкова различна.
И жълта, и оранжево-червена.
Светът е цветен, колкото обичане,
и всяка есен се оглежда в мене...

През слънчев лъч денят е чисто нов.
А вятърът? Танцува радостта.
Октомври се превръща във Любов!
Когато е целунат от жена.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 13:58:18
Ноември

Ноември съм. Мъглива и потайна.
Изминах много. Но остана още.
Орисах се със пътища безкрайни –
да търся теб в студените си нощи...

Валя на пресекулки. И затихвам.
Забравих си чадъра до вратата.
Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.
А вятърът е прагът на душата ми...

Пък зимата потропва със крачета.
Но още ѝ е рано, ще почака.
Ноември съм. Живея там, където
Луната ще прогони даже мрака...

И с цялата мъгливост и потайност
на моята тъй есенна душа,
дошла съм да ти кажа, че отдавна
едничко само искам. Топлина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:00:13
Не ме отлагай

Не ме отлагай. Нямаш капка време
една любов на пътя да подминеш.
Животът свойта дажба ще си вземе.
Ще се усмихнем. И ще се разминем...

А после ще сме мигове пропуснати.
Какво изобщо е могло да бъде?...
Не ме отлагай. Измълчани чувства
звучат като измислена присъда...

Дали умея топло да прегръщам,
дали с едничък поглед съживявам?
Дали при теб безпътна ще се връщам,
и винаги в съня ти ще оставам?

Отложиш ли ме – как ще разбереш
дали съм скитница или съдба?
А времето? Не можеш да го спреш.
Но можеш да го скриеш в любовта...

И после няма как да се разминем,
защото всеки ще си е на мястото.
Отлагай бъдеще. Прескачай минало.
Единствено не се отлага щастие.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:00:45
Понеже

Понеже този свят е поправим, 
с една любов докрай ще го разнищя. 
Копнежите раздадох, до един. 
И имам всичко. И си нямам нищо. 

Но тайничко си скрих една идея – 
в сърцето ти без път да се изгубя. 
Сънувам те. Усмихвам се. Живея. 
И всеки дъх е точно като чудо... 

Понеже този свят е възвръщаем, 
ще срутя всяка самота на части. 
А после ще съм себе си. Докрая. 
Вълшебство. Тишина. И щастие... 

Открих си дом, където съм щастлива – 
душа, в която да не съм си чужда. 
Прегръдката ти много ми отива. 
И имам за какво да се събуждам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:01:16
Не си ме лъгал

Не си ме лъгал никога преди,
но днес те моля, просто излъжи ме,
че свършват скоро тез студени дни,
че с мойта обич ще прогоня зимата.

Лъжи ме, че мечтите все се сбъдват,
дори от туй светът да се обърне,
а някой, ако някъде си тръгва,
това е само, за да се завърне...

Че този свят е толкова вълшебен,
тъй както аз в душата си го виждам.
А злото се стопява непотребно,
преди петелът да пропее трижди...

Лъжи ме, а пък аз ще ти повярвам.
Нали съм се откърмила с измислици.
Така родих надежда – да раздавам.
А тя самичка се превръща в истина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:01:59
Урок по летене

Точно по това време ставам птица –
някъде до дъното на душата си.
Много летяща, като измислица.
И необятна, като сърце на лято...

Не търся клони, за да се скрия.
Бурите също дават подслон.
Само в небето гнездо ще свия
и всички простори ще са ми дом...

Точно сега съм твоя магия –
гърмя, трещя, валя, и... мълча.
Жена да стане на птица – стихия е.
После се случват добри чудеса...

После е всичко колкото толкова.
Много реално, като измислица.
Любов да има, да счупи болките.
Една усмивка... И съм при птиците.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:02:36
Седни до мен

Седни до мен. Сега ще ти разкажа
за дните от преди, от днес, и после.
Човекът беше нещичко наказан,
и никой не откликна на въпроса му:

Защо сме тук? Кои сме, и къде сме?
Далечни ли са всичките звезди?
Сърцето си да чуваш не е лесно,
когато и безкраят ти мълчи...

Но ето, че яви му се надежда –
небето го дари с вълшебно слово:
Човекът почна букви да подрежда,
и в тях да търси себе си, отново...

И някъде, така, сред редовете,
откри планети, светове и хора.
С ръката си подписа се: Човекът.
Безкраят се засмя. И проговори.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:03:22
След това

След всеки празник има многоточие.
След светла радост – идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза...

След паузата – e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.

След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?...

След цялото – отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:04:06
Харесвам ли се?

Харесвам ли се?... Много сложен казус.
Със сигурност съм крайно непривична.
Светът бездруго пълен е с омраза,
така че твърдо смятам да се заобичам.

Недей ме обвинява в егоизъм.
Съдбата ми изобщо не е лека.
Раздадох и последната си риза
във опити да разбера Човека.

И ето ме – свободна като просяк.
Харесвам ли се?... Много при това!
Щом винаги със себе си ще нося
вързопчето на своята душа.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:04:43
Щастливата жена

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.

Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има –
да рони по безкрая ѝ звезди...

Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят – тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.

Това е тя – щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите ѝ тъга?
Това е сянката на истинското щастие...

Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:05:12
Необяснимо

Толкова е просто, че ми писва
все да се повтарям до безумие.
Този свят до болка ме разлиства,
после ме завива с тихо чудо...

Всичките мечти ми се прескачат
с хиляди надежди и неверия.
Не че заоплаквах се, обаче
как сред всички тях да те намеря?

Как да бъда себе си, и твоя?
Някак си взаимно се изключват.
Ти обаче ми повярвай, моля те.
Идвам по душа и голи чувства...

Писна ми от тази непонятност,
дето ме обрича на измислица.
Ти ме чакай. Връщам се обратно.
Толкова е просто, че е истина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:05:46
Нямам мисли по себе си

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите ...

И какво, че минутите бързат и се изнизват –
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има...

Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник....

Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:06:22
Аз привикнах с онази любов

Аз привикнах с онази любов,
от която ми спира сърцето.
От която ехти на живот –
до безкрай, до смъртта, до небето...

Аз привикнах на всичката болка,
от която извират сълзите.
Да е щастие. Колкото толкова.
А за другото? Колкото стигне...

Аз привикнах да имам мечти,
във които сме винаги двамата.
Този свят от любов се върти.
Докогато го има желанието...

И привикнах да имам луна,
във която чрез думи живея,
и която изпълва нощта
с разрешение – да полудея...

А сега – разкажи ми направо
как от всичко това да отвикна?
Няма как да разлюбя. Не става.
Цяла вечност едва ли ще стигне.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:06:53
Събудѝ се

Събудѝ се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.

Събудѝ се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...

Събудѝ се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...

Събудѝ се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...

И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:07:23
Скоро

Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...

Тъкмо свикнах да имам на ум
две усмивки, от някой изпуснати.
Не подхождам на градския шум.
Затова се изгубвам във чувствата...

Тъкмо днес се научих да вярвам,
че животът е тайно училище,
във което лъжците ги няма,
а доброто е свещ във светилище...

Ето, нечие тихо Здравей
на парченца тъгата ще пръсне.
Не изчезвай, надежда. Не смей.
Даже скоро и Бог ще възкръсне.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:07:58
В последната минута на ноември

В последната минута на ноември,
изпращам есента. И съм щастлива.
Въобще не доразбрах докрая времето.
Понякога съм тиха. И мъглива...

Оттук нататък всичко ми е ясно.
И също точно толкова не е.
Съвсем сама обричам се на щастие.
А само с теб съм равна на небе...

Оттук нататък вече ще съм зима,
ще бъда сняг, и кротко ще валя.
Но само във сърцето ти ме има.
И знаеш, че с целувка се топя...

А цялото ми пухкаво безвремие
се слива с тишината и остава.
В последната минута на ноември
светът ми е любов. И продължава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:08:29
Една година

Една година – време за обичане,
и четири сезона – за кадем.
Но петият сезон ще е различен.
И целият ще бъде като мен...

Ще слея лято, есен и вихрушки,
ще има много пролет за надежда.
А зимата, дошла почти наужким,
ще бъде захарна. Вулкан от нежност.

Ще грабна птици, и за теб ще пеят,
(нали измислям тихите им песни),
когато си поискаш да живееш,
да имаш само обичта ми. Лесно е.

И просто ще направя страшна каша –
мечти, щурци, сезони и живот.
Годината търкулнах. Няма страшно.
Но петият сезон ще е любов.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:09:04
Харесва ми да бродя в твоя сън

Харесва ми да бродя в твоя сън –
полу-реална приказна фантазия.
Когато е заспал светът навън,
душата шепне всичко неизказано...

И някак си във нощния покой
откриваме пролуките към себе си.
И аз съм твоя, а пък ти си мой –
отрекли се от смисъла на времето,

затегнало ни в пясъчната примка
на лист от календара ни отронен.
А миналото ни е прашна снимка,
направена от някого за спомен...

Но тук, в съня ти, винаги си нов.
И аз съм нова – бродница незнайна.
Дойдох да те науча на любов.
А после... Да се преродя във тайна.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:09:41
Мълчание

Аз не правя мълчана вода,
но мълча до безкрай и копнея
да се сбъдне, незнайно кога,
тази обич, в която живея,

и която на мене прилича –
необятна, и кротка, и синя...
Щом годината почва с обичане,
значи дишам и пак ще ме има...

И си пиша мечти по небето –
като сън, като дъх, като огън.
Пак така си лекувам сърцето:
само с простата вяра, че мога

да пребродя звезди и планети,
и отново при теб да се върна.
Щом надежда през нощите свети,
значи идвам. Да те прегърна.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:10:11
Вече не ми се бърза за никъде

Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...
И пропуснах толкова много мигове –
ей така – в непрекъснато тичане...

И прескочих толкова много вечности.
... Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност –
сега си я искам обратно.

Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност... Стига ми.
Слизам на гара ,,Надежда"...

За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето...
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:11:11
Лесно е

Изчезват ми границите. Неловко е.
Много прилича на влюбване,
от което не зная колко
ще се почувствам изгубена...

Все си повтарям неистово:
,,Лесно е. Колкото толкова."
А пък отдавна ми писна
да си пресмятам сама болките,

да си избърсвам нощем сълзите,
да се чудя дали съм истинска,
а пък душата ми да се скита
в някоя заблудена приказка,

в която героите са нетрайни
и се заричат от ден до пладне...
Вече дори нямам тайни,
които да стават за крадене...

И такава една, безгранична,
полупрозрачна и ничия,
какво да направя – обичам те.
Какво да направиш – обичай ме.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:11:38
Цвете

Понякога съм трудна за откриване.
(Копирам от живота на цветята.)
За всички лоши хора съм невидима.
За грубите – по-ниска от тревата съм...

И стига ми роса и птича песен –
денят не може да е по-вълшебен.
Животът не е с опцията ,,Лесен",
но винаги на някой си потребен...

А аз съм нужна май на ветровете,
да носят с обич моя аромат –
едно невидимо и рядко цвете,
дошло с идеята за собствен свят,

решило да се крие до последно,
по-малко и от малките неща....
Но само за един ще е вълшебно.
За този, който вижда любовта.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:12:14
Днес

Днес ще гласувам за себе си.
Да бъда силна и здрава.
Винаги да ми стига времето.
И да почитам хляба.

Да уважавам искрено хората,
дори и когато не ги разбирам.
Да победя умората.
Да не лъжа. Да не презирам.

Днес си гласувам вярата,
че ще се справя със всичко.
И че това, което ми трябва,
е само зрънце обичане.

В небето ще пусна гласа си.
Един мъничък, тихичък глас.
И ще оправя сама света си.
Не другите. Аз.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:12:41
Да знаеш, не заемам много място

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...

Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.

Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...

Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...

И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая. Във душата ти.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:13:08
На Коледа

На Коледа светът е много тих.
Прегръдките се сливат с тишината.
На глас да изрека това – не бих.
В мълчание се случват чудесата...

И всяка обич става споделена,
а всеки миг – подписан със усмивка.
На Коледа забързаното време
се спира насред пътя. И притихва...

И толкова е бяло, че светлее
душата ни – облечена в снежинки.
Човек е нов. И диша. И живее
с една надежда, че вълшебства има,

че бъдещето чака да го сбъднем
по-хубаво, по-истинско, по-леко.
На Коледа към себе си ще тръгнем.
От тиха обич е роден Човекът!

И пак ще се открием там навярно –
сред пътя си по-бял и от снега.
На Коледа светът е благодарност.
И чака да го изречем. С Душа.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:13:34
Живот

Добричките отивали във рая,
а лошите – където си поискат...
А аз къде отивам ли? Не зная.
Сега вървя. Пък после ще му мисля...

Изобщо не подхождам на добрите.
(А лошите? – те някак си ме плашат).
За рая даже няма да попитам,
все още, знаеш, себе си изплащам...

На никакви критерии не пасвам,
и в никоя графа не се побирам.
Обречена на невъзможно щастие,
така вървя, и търся, и намирам –

душата си - изгубена светулка...
И пиша своя собствена поука.
Животът ми е туй – след дъжд качулка,
но никога не ще умра от скука.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:14:01
Няма лоши години

Няма лоши години. Всичките до една
са различни. Съвсем като мене.
Всяка с нещо е нова, и със нещо добра.
И ме учи през цялото време

как да следвам единствено свойте закони,
и мечтите да сбъдвам без страх,
а пък щом календара свойте листи отрони
да подреждам надежди и смях

под елхата на своите вчерашни спомени –
колко дарове скрила съм там...
Ех, Живот, нека твоите дни да се гонят!
Имам още какво да ти дам...

Имам още любов да раздавам без сметка,
а пък ти ме обичай под брой.
Пък дори и понякога да ми слагаш решетки,
ти до края неизменно си мой...

Нека бързат годините в земните календари,
имам сили дори за това –
с моя огън човешки без вина да запаля
всяка коледна твоя звезда...

Вярвам точно в това – няма лоши години.
И живея с магия в душата.
Нейде има пътека само с моето име.
И краката ми тръгват нататък...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:14:29
Равносметка

Тази година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела – почти до безстрашие.

Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Обичана бях до безкрай. И обичах.
Много приятели напрегръщах.

Толкова пъти задържах дъха си –
ей така, за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах –
за да ги имам във вечността.

Колко ли думи раздадох без страх,
а къде ще отидат – не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така – да мечтая...

През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много. Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък.

А Новата година – тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:14:58
Нещо, за което

Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.

Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.

Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали...

С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:15:28
Констатация

Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати – се затварят.
Реки прекосени – не са същите.

Думи изказани – не се забравят.
Хвърлени камъни – тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.

Топла прегръдка – значи приятел.
Сълза да пророниш – ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.

После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:15:53
Същинска и истинска

Ти ме откриваш същинска и истинска,
даже когато съм нищо и никаква.
Много е лесно да съм поискана.
Много е трудно да бъда обикната...

Денем си нося всичките сложности,
срещна ли трудност – мятам на рамо.
Нощем съм жива. Вървя по облаци.
Само там съм си вкъщи. Само.

Бродя без пътища, лунна и сънена.
Бездна да има – ще я прескоча.
Време печеля, да се завърна
пак във сърцето ти. Не е нарочно.

Не е нарочно, но е умишлено.
Само за теб съм същинска и истинска.
С поглед стопявам всичко измислено,
и денонощно разказвам приказки...

Ти ме намери. Само ти. Пръв.
Искаш да знаеш? Ще ти разкрия.
Моята тайна е, че вместо кръв
във вените ми тече магия.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:16:20
С нежност...

Спечелих време. Малко топлина,
с която безпределно се разлиствам.
И не че бързам. Просто пролетта
превзема с нежност всичките ми мисли...

В зеленото на тихите тревички –
намерих се. И тайно се изгубих.
Сега е точният момент да те обичам.
А после да те преобърна в чудо...

Да бъда всяка капчица роса –
в очите ти. Не е безкрайно сложно.
Животът се събира във сълза,
която е копнеж по невъзможното...

И може би чрез всеки светъл дъх,
със крачка приближавам се към нас.
Мечтите си разлистих отведнъж.
А след това изрекох ги на глас.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:16:51
Преоткриване

На пръсти ще премина през света.
Дори без дъх, ще подаря надежда.
Ще търся своя собствена следа,
ще искам обич, топлина и нежност,

единствено така – да ги раздам,
да бъдат по хиляда умножени,
и никой никога да не заспива сам,
сърцето да не бие наранено...

Ще тлея, ще бушувам, ще горя,
и никога не ще се съжалявам.
Ще зная колко струвам, за това
да кажа на света: "Не се продавам!"

А в моите очи ще се стаят
една сълза и няколко урока.
Щом пазя неизменно този път,
аз имам своя собствена посока,

в която ще се търся занапред,
и няма как да се изгубя. Няма.
Животът води винаги до теб.
Светът е приключение за двама.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:17:21
Светът е уморен

Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност...

Светът е уморен – от много тичане,
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени ,,Обичам те!",
които в бързината сме забравили,

от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,

светът е уморен... И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:17:49
Тишината...

Колко много въздишки във нея
са изпуснати само за миг...
Мълчалива е всяка идея.
След това се превръща във вик.

След това обикаля всемира
като дъх, като стон, като мисъл...
Всяка песен самотна умира,
но се ражда, открие ли смисъл!

И така ще отеква в безкрая...
Акапелно животът се пее.
Но дали ще се чудиш до края
той ли теб или ти го живееш?...

А въпросите отговор нямат.
И да имат – какво от това?
В този свят ти пристигнал си само
с едничко парче тишина...

А пък колко въздишки побира
в мълчаливата вечност душата...
Сякаш вътре в теб е всемира!
И крещи, и ехти... Тишината.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:18:32
Любовта ни помага да дишаме

Любовта ни помага да дишаме.
Точно в тези безкрайни моменти,
във които звукът е излишен
и изчезва в страничните ленти...

Всъщност времето се разтяга
точно в този миг, в който сме живи
и от нищо и никой не бягаме
с обещание – да сме щастливи...

Точно там, накъдето сме тръгнали,
за да търсим изконния смисъл
без да помним, че сме се върнали
с наръч цветни, красиви измислици

и сами си създаваме трудности,
за да можем в света да се впишем...
Точно там, в необятната будност,
любовта ни помага да дишаме.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:19:13
Нещо ново

Нещо ново ми предстои – усещам го.
Безкрайно и чисто – като небето.
От онези ценни неща – съществените,
които живеят само в сърцето...

Нещо синьо и светло, като мечта,
траеща колкото едно премигване.
Но достатъчно дълго – да ми даде крила,
да литна към себе си. И да притихна...

Нещо, дето е взето назаем – от Бога,
и през всичките бури – слънце рисува.
Онова нещо, без което не мога.
И е равносилно на съществуване...

Нещо, за което съм безкрай благодарна.
То е синьо и чисто. Назаем. И ново.
Нещо, добре забравено старо навярно,
като да се влюбя във теб. Отново.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:19:42
Разпознаване

Човекът се познава по очите.
По сивото надвиснало небе.
По стряхата за птици. По мечтите,
в които се смалява и расте.

Човекът се познава по ръцете.
По залъка, за някого оставен.
По раните, прорязали сърцето,
чрез онзи порив – все да се раздава...

Човекът се познава по товара –
съдбата си понесъл без да спре.
Душата му... Душата му е стара,
но лекичка е колкото перце.

Човекът до прашинка се смирява,
надмогвайки и болки и обиди...
И Бог му даде обич – да огрява
във тъмното – да може да го види.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:20:15
Ще си грабна...

Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно – различна от всички,
но еднаква със себе си само –

ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън...
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън...

Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?

Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата...

И такава – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: ,,Обичам те!"...
А е всъщност най-дългият път.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:20:57
Виновен

Когато съм истински влюбена,
(признавам – през всичките дни) –
тогава съм толкова хубава!...
Виновен! Единствено... Ти.

Тогава съм толкова тихичка –
измислям дори светове.
И в тях до безкрай те обичам...
Виновен! За вечност... Поне.

Когато прегръщам до лудост,
и дом ми е всяка Луна –
тогава съм мъничко чудо...
Виновен! Дори за това...

Че всичките нощи те искам,
а в дните без дъх те мечтая,
и само до тебе съм истинска...
Виновен си! Нека... До края.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:21:24
Събота

Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...

Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...

Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.

Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.

Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:21:51
Защото обичам

Защото обичам, защото съм аз,
светът ми изглежда по-цветен.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки урок ни е ценен,

че всеки дъх просто е крачка напред,
и всеки миг пак продължава
в едно пътешествие – стъпка към теб,
а след това – две към безкрая...

Светът ми изглежда по-светъл и тих,
усмихнат, и розов, и топъл.
Прегръдка, мелодия, цвете и стих.
И всичко е колкото толкова...

Защото обичам, защото съм аз,
денят не изгрява напразно.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки момент му е празник.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 September 2018, 14:22:18
Душата ми

Душата ми е точно с цвят на лято –
горещо, необмислено, безвременно...
От слънчевите мигове, когато
забравяш, че опираме до тленност,

че всичко неизменно отминава,
сезоните безкрайно се сменяват,
но нещичко невидимо остава,
и точно то, през капките, ни сгрява...

Да, точно то орисва със надежда,
че утрешният ден ще бъде светъл,
че този дъжд е всъщност тиха нежност,
която ни измива до небето,

така пред себе си да се изправим –
по-чисти, и невинни, и добри...
Една любов през времето минава.
Дъждът я пази. И не я гаси...

И може би сред всички необяти
това е онзи смисъл за живеене:
Една душа, със цвят на топло лято,
през всичките сезони да те сгрее.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 08 September 2018, 23:23:40
Винаги

Аз съм на точното място.
Слънцето? По разписание.
Има надежда за щастие.
С минимум обещания.

Има посока за тръгване –
само без страх и очакване.
Вятърът ни прегърна.
Няма да се оплакваме.

Птиците са в наличност,
сгушени в тънките клони.
Някога някой написа, 
че сме събирачи на спомени.

Има любов във тъгата –
само с това съм наясно.
Дом ли ми е душата ти,
аз съм на точното място.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 08 September 2018, 23:27:27
За една година

Научих се да бързам бавно.
Пътувам – винаги към вкъщи.
Усмивките деля по равно.
Мечтите и тъгата – също.

Научих се да бъда силна,
когато много ми се плаче.
Каквото дойде – ще премине.
И няма как да няма начин.

Научих се на нетърпимост
към индивиди без небе.
И пазя всичко най-любимо.
Научих се да казвам НЕ.

И всеки миг да бъде вечност,
и всеки дъх да е живот...
Научих, че съм най-човечна,
когато стана на любов.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 08 September 2018, 23:29:12
Не

Не всяка обич трябва да залязва.
Не всеки опит се гради от грешки.
И не е нужно вечно да доказваш
правата над мечтите си човешки.

Не дават всичко важно наготово.
Не се продава щастие по мярка.
Не се заробвай със напразно слово.
Не взимай самотата за другарка.

Не ни раздават мъдрост по заслуги.
Не всеки храм е пътя към душата.
Не гледай през прозорците на другите.
Не се загубвай никога в тълпата.

Не слагай праг на своите възможности.
Не пускай облак в светлото небе.
Недей забравя никога, че може би
най-силната ти думичка е... НЕ.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 October 2018, 09:35:15
А на мен ми е снежно в душата...

А на мен ми е толкова бяло и тихо.
Сякаш спрял е за миг този свят...
Сякаш времето тайно на шега се усмихва,
и снежинки – усмивки валят...

А на мен ми е някакво, нещо, такова...
Даже всичките думи мълчат...
И съм толкова бяла, и дори чисто-нова,
и мечтите ми просто летят...

Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето –
няма кой в този миг да ме спре!
Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето
аз за вечност оставам дете...

Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят
и танцува във бяло земята...
Да вали! Да притихва щастливо светът...
А на мен ми е снежно в душата...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 07 November 2018, 21:19:57
Аз съм, всъщност, добре...

Аз съм, всъщност, добре. Не престанах да вярвам
във онези измислици, дето почват със ,,Някога...".
Прекроявам небе. И флиртувам със вятъра.
А просторът е винаги граница на душата ми...

Пък мечтите ли? Боже мой. Те са все безгранични.
За надежда – не питай. Имам я във излишък.
Все така е при мен. Нищо ново. Обичам те.
А когато поискам да те имам – те пиша...

Всеки стих е сълза, измълчана в сърцето ми,
а пък после отронена – като лист във безкрая.
Всяка малка снежинка спряла се във ръцете ми
се превръща в тъга. След това ли?... Не зная.

След това са усмивките, няма начин, така е.
Всяка зима обръща свое ново начало.
И е толкова тихо. Много мое. И вярвам,
че светът ми е приказка. Боядисана в бяло.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 17 November 2018, 20:08:22
Завет

Пазете децата на своето време.
Те имат какво да ви кажат.
Когато светът своят данък отнеме,
децата сами се изправят,

и носят надежда, и връщат мечтите –
съвсем като в приказка бяла.
Когато не знаете, децата попитайте –
те стават за миг огледало

и с пръсти рисуват надежди и истини,
и пеят живота на глас.
Децата ни правят с идея по-истински
и пазят доброто във нас.

Те искат едничко – небе и закрила.
А после ги дават стократно.
Децата владеят най-нежната сила:
душата ти връщат обратно.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 22 April 2019, 07:55:37
Неделя

В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен – още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...

И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата – белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...

Небето ми разлиства птица – книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два – три мига
за теб и мен, да си измисля свят...

В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя – време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 May 2019, 09:22:13
Нощта е виолетова

Нощта е виолетова. На точки.
Светулки бяха? Или пък звезди.
А може би очите ми нарочно
се пръснаха във хиляди сълзи...

Такава нощ... Въобще не се забравя.
Притихна и сияйната луна.
Сърцето си щом в някого оставиш,
ти правиш от въздишките следа...

И цялата блещукаща пътека
в една посока все ще криволичи.
Не вярваш ли в светулките ми? Нека.
Сега се уча да не бъда ничия...

И всичките ти пълнолунни нощи
да бъдат виолетови. На точки.
Сърцето ми във теб блещука още.
Не си го искам. Никога. Нарочно.

Притихна и сияйната луна...
Пътеката ми още криволичи.
Небе, звезди, светулки... И жена,
която е дошла да те обича.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 22 June 2019, 06:26:15
Инат

И някакъв инат ще ме подгони,
(от същия, от който съм се пръкнала,)
и този небосвод ще лумне в огън,
като умиращите залези по мръкнало,

и просто ще се срутя на парчета,
защото ме боли да гледам всичко,
което е обратно на живота,
което е различно от обичане,

което ми прилича на омраза,
което е бездушен аналог.
Човешкото въобще не се показа.
Но някак си разплакахме и Бог.

И просто на инат ще се разпадна,
до ядреното дъно на душата ми.
Нарочно. За да ви оставя
една субстанция любов. На атоми.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: cekupamasekirata on 22 June 2019, 21:15:36
Може ли малко за Земята да слезете? Някак си нереално, отвлечено да не кажа отвеяно звучат строфите. И няма силно чувство, като че ли просто декларирате туй онуй...
Мое мнение, което явно не съвпада с това на интервюиращите Ви. Успех в друго поприще-според мен, красива сте...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Panzerfaust on 22 June 2019, 22:51:37
Изобщо не съм съгласен. За мен Мира Дойчинова е много талантлива и емоционално въздействаща! Спокойно влиза в топ 3 на най-добрите ни съвременни поети.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: cekupamasekirata on 23 June 2019, 22:16:03
Нищо лично. Моето мнение не е меродавно,нали? Момичето е красиво, повече красиво отколкото талантливо, а това много говори. Не водя спор, защото всеки има право на мнение, нали това е демократичното, нали, в ЕС съюз сме все пак? А награди, книжки, топ, и. т. н , тези неща никога не са ме вълнували и не са били за мен поне критерий за нещо много стойностно. Например Ники Комедвенска, много нашумяла красавица, но не ми допада, изказ ли е нейното? Всеки човек си има различни усещания и представи за поезията, а когато те се измерват в топ класации,награди,книжки...това нищо не значи! Има поетеси с по 70 книжки дори, като Росица, дела рай wonder-Даниела, да не говорим пък за Ведрин и Стефан Кръстев. И какво? Трябва да ми харесва това, което определена група, дори голяма група хора харесват, това е нелепо?! Но това е изкуство, нали?! А всеки човек е  строго определена индивидуалност.
Лека вечер!
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 July 2019, 23:14:31
Лека нощ

Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...

По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи – лунния светлик...

Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...

И още нещо трябва да добавя –
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 August 2019, 07:24:13
Самодивско наричане

На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...

На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...

И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.

Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.

Света ще превзема – с голо ,,Обичам те".
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 August 2019, 23:55:05
Пробуждане

Дойдох. Мълчах. Събудих се. Видях.
И думите замряха в недостатъчност.
Огледаш ли се в себе си без страх –
животът ти започва окончателно...

Потърсих се. Откривах се. Летях.
И падах, колко пъти, безпосочно.
Светът навярно е творен от прах.
Мечтите ми изпепели... Нарочно.

Отърсвах се от спомени. Съзрях,
че всяка грешна стъпка е илюзия.
Прегърнах и последния си враг.
И в неговите мисли има музика...

Ослушах се. Усмихнах се. Разбрах,
че всяка суета е крайно смешна.
Онези търсим, в този шарен свят,
с които виждаме едно и също нещо.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 20 September 2019, 10:06:20
Когато съм на път...

Щастлива съм, когато съм на път!
Когато се променям във движение,
когато всичките ми сетива шептят:
,,Животът е безкрайно приключение"...

Щастлива съм. И много благодарна
за сбъднатата цветна красота,
която във душата ми навярно
ще свие дом. И с мен ще отнеса

зелените въздишки на дърветата,
щурците и среднощните им песни,
и сини водни кончета по бреговете
на моите реки от неизвестност...

Светулки ще прибирам във небето си,
да помнят, че във мен ще се родят.
Щастлива съм! Пътувам към сърцето си.
Най-истинският и безкраен път...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 15 October 2019, 21:45:42
Защото утре може да съм друга...

Защото утре може да съм друга –
въздишка, цвете, мирис на сено,
прашецът по крило на пеперуда,
и котката ти – свита на кълбо,

и мислите ти – сини ветрове
в мечтание за някой миг съдбовен,
едничък облак в светлото небе,
надеждата във този свят огромен...

А може да съм буен ураган,
помитащ всичко – и дела, и думи,
светулка, уловена във буркан,
копнееща за безконечни друми...

Защото може да съм просто всичко –
една пчела във цъфнала поляна...
... ти казвам точно днес, че те обичам,
защото утре може да ме няма.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Panzerfaust on 15 October 2019, 23:52:31
Много радва това момиче, удоволствие е да я чета! Много емоции, поднесени красиво, използва простички рими, но има страхотна стъпка. Творческа натура - и рисува.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 16 October 2019, 14:05:58
Есен

Това е есен. Няма друг сезон,
във който да съм близо до тъгата.
Но само със усещане за дом.
За топъл шал. За песен. И за вятър...

Понякога танцувам, като дъжд,
излял се от безкрая на душата.
И гледай как случайно, изведнъж
на корените ставам пръв приятел,

на птиците – откривам тиха стряха,
на облаците – давам път да минат.
А листите, така и не разбраха,
че полетът не винаги е в синьо...

Не винаги във слънцето живея,
но въпреки това се подразбирам.
Тъгата ми е вятър. И със нея
танцуваме. И се прибирам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 19 October 2019, 07:36:03
Обърни ми света

Обърни ми света. Със главата надолу.
За да знам, че съм още дете.
И когато вървя, да е истински полет,
а земята да стане небе,

и цветята да литнат с листа-пеперуди –
колко чудно ще бъде това!
Обърни ми света. Всяка мъничка лудост
е започвала първо с мечта...

Нека всички проблеми отведнъж станат смешни,
нека всеки товар да олекне.
Да вървиш по небето е безкрайно човешко,
а над теб и тревата да свети,

да се пръснат щурците – милиони звезди –
в най-прекрасната тиха симфония.
Сякаш всичко е същото. Пак светът се върти.
Но погледнат от нови простори...

И е толкова хубаво. Със главата надолу.
Не е късно да станем деца.
Няма нищо по-светло от лицата на хората,
осъзнали, че имат крила.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 21 October 2019, 09:33:10
Есен

Есента е разхвърляна
и на мене прилича:
ветровита, объркана -
малко цветно момиче,

ту смеха си ще плисне,
после тайно ще плаче
или кротко-замислена
през дъжда ще закрачи...

Есента е непълна -
нещо малко й трябва:
слънчев лъч да покълне,
и в прегръдка те грабва...

И съвсем като мене
пали дим от искрици,
но през цялото време
се сбогува със птиците...

Но какво от това -
ти така ме обичай:
свито в шал от тъга
малко цветно момиче...

Ще те стопля със спомени,
ще ти дам обещания,
и лекуваща болките
само с чай от мълчание

ще съм твоята есен,
ще съм вярна докрая...
Само с обич е лесно.
Само толкова зная.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 December 2019, 19:49:46
С последната снежинка на декември

С последната снежинка на Декември,
стопява се и моето мълчание.
Годината търкулна се във времето.
И аз със нея. Нямам оправдание.

Делях на две усмивки и надежди,
а болките ги кътах надълбоко.
Едничко исках. Само глътка нежност.
Разбрах, че искам прекалено много...

И рекох си – поне да подредя
душата си – килер със чужди вещи,
сред цялата претрупаност в света,
на мен да ми остане само нещо,

което да е мое, да си струва,
да бъде светлина във мойте мисли,
да бъде във сърцето – съществуване,
да почна отначало. Но на чисто...

Изхвърлих всичко. Нищичко не взех.
Годината си носи всичко с нея.
В последната снежинка се заклех
оттук нататък просто да живея.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 January 2020, 09:09:48
Бъдеще безвъзвратно

Ще изтрия навеки всичко крайно ненужно,
ще премина живота си, като вихър далечен,
ще захвърля зад себе си сиво, лошо и чуждо,
дето никак не пасва на духа ми човечен,

ще съм себе си, винаги, точно колкото толкова,
ще прекрача и бездните – мост да бъда над тях,
аз ще бъда лекарство, излекуващо болките,
зад които предимно се спотайва пак страх...

Ще забравя предателства, дето тихо разкъсват
на парчета сърцето ми – необятна врата.
А в очите ми сутрин светлосиньо възкръсват
две надежди за обич, и една – за тъга...

Ще преследвам мечтите си. Винаги. Обещавам.
Ще загърбя оковите, от ума ми измислени.
Ще престана за миналото да съжалявам.
И остава същественото –
само обич и истина.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 12 January 2020, 20:09:07
Твоя

Колко е нужно да ме прегръщаш...
Точно до теб съм. И си до мен.
Колко ли пъти ще се завръщам
в спомени, стоплящи зимния ден...

Твоя съм, знаеш ли? Твоя и ничия.
Просто прашинка. Светулка. И облак.
Знам, непонятно е. Като ,,Обичам те",
криещо щастие нейде сред болките...

Колко е истинско. Като измислено.
Цяла реалност. Сън за сънуване.
Чисто и просто сама се изписвам –
докато заприличам на съществуване.

Твоя съм. Малко кокиче през зимата.
Боря се с дъх да стопявам снежинките.
Много съм малка. И само ме има –
като подпис в душата ти.
Но завинаги.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 22 January 2020, 20:31:15
Всяка приказка има си край

Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име ,,Живот"
неизменно започва с обичане...

От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...

А зеленото – скрито в тревата
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...

Ще си взема сребро от Луната
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата
да оставя в безкрая следа...

Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти.

Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 January 2020, 06:21:55
Отново си наливам чаша обич...

Любов ли беше? Или чаша с вино?
,,Пиянството на всичките ми дни.."?
И този празник като мен ще мине.
И също като тебе – ще боли...

Понякога ще спира за почивка
светът ми... Като мене подразбрал
Живот се пие само със усмивка!
Поне да разбереш, че си живял...

И пак ще бъде цветна въртележка
любов и вино, радост и тъга.
Прилежно плащам всичките си грешки,
и стиснала квитанция в ръка

отново си наливам чаша обич.
(Така и не разбрах какво празнувам.)
Любов да бъде! Нека е по много!
С гаранция от Бог. Че съществувам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 January 2020, 12:01:56
Всичко е временно...

Но за щастие всичко е временно
ще премине светът като миг.
Ще изчезне в забравата бремето
на сподавен в безмълвие вик...

Ще се срутват всесилни империи,
ще залязват самотни крале.
Ще умира и всяко безверие,
щом за вяра е нужно небе...

А небето е тук перманентно.
Като сенки под него – вървим.
И загледани просто във себе си,
ще се търсим. И пак ще мълчим...

Пък животът ще ниже годините
броеница от тихи мечти.
Знам, това като мен ще премине,
както всяка секунда лети...

Часовете загубили стремето,
ще се втурнат към своята бездна.
Но за щастие, всичко е временно.
И сълзата, и тя ще изчезне...

Всяка злоба ще глъхне в забрава,
всяка болка ще спре да боли.
Обичта, само тя ни остава.
За да има човекът следи.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 23 January 2020, 17:12:32
Мълчи ми се...

Мълчи ми се. Тъй както си мълчи
до болка изкрещяна тишината.
Небето във очите ми вали.
Дъждът е пуснал котва във душата ми...

И мисля си, че просто няма как
да скрия всички думи. Не е честно.
От толкова години чакам знак,
че всяко чудо се заражда лесно...

Но времето се плаща със цена,
която до безкрай ми е позната:
Човекът е виновен за това,
че бърка любовта със свободата...

Виновна съм. Какво пък. И мълча.
Изгубих ли се? Просто е. Обичам те.
Получих знак – усмихна се света.
И ето – тишината каза всичко...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 January 2020, 06:12:56
Вървя по наклона на времето...

Аз вървя по наклона на времето
и оставям усмивки – следи.
Колко много от мене са вземали?
Няма нищо. Животът върви.

Не очаквам безсмислено ресто.
Във душата ми – има за всички.
Колко струва да бъдеш по-честен?
Точно колкото тихо: ,,Обичам те..."

Да го чуеш през всичката болка,
дето камъни хвърля през рамо
значи много. А всъщност е толкова,
че да можеш да носиш за двама.

И за трима, за пет, и за сто.
Много носи душата, наистина.
Аз повдигам Земята-кълбо,
само с тихичко синьо усмихване...

И надвила наклона на времето
все си мисля за бъдните дни.
Само с обич мигът е вълшебен.
Гледай – чудо!: Животът върви.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 January 2020, 12:43:24
Някакво такова...

Нещо, някакво, такова. Също като тишина.
Връхлетя ме от засада. Не очаквах, за беда.

Казват, че било любов. А това какво ще значи?!?
Аз се стягам за проблеми. То пък лесно е обаче...

Има много светлина. Сякаш пърхат пеперуди.
Също е като мечта. Само че – със доста лудост.

Иска ти се да целуваш. Ако може – постоянно.
И летиш. И съществуваш. И е хубаво. И странно.

Бяло, бяло, като сняг. И е цветно – като пролет.
И ухае на дъжда. Пък свободно – като полет...

Тъй внезапно те изпълва. Че ти хрумва да избягаш.
Но краката ти не тръгват. И завинаги оставаш...

И прегръщаш до безкрая. След безкрая – отначало.
Някога си бил на части. Вече си същинско цяло...

Също като тишина. Във която си обичане...
Някакво такова нещо. А пък колко ми прилича...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 January 2020, 17:27:37
Аз за прошка небето не моля...

Аз за прошка небето не моля,
много горда съм – знаеш това,
щом сама съм – викам неволята,
а не дойде ли – махвам с ръка.

И запретвам ръкави – до лактите,
дишам с болка – какво от това?!?
Даже пак против мен да са фактите,
пренаписвам ги. Нямам вина.

До последно отричам промените
остарявам – (дали е така?)
Но за гушата стиснала времето,
пак ще хукна със боси крака

след една-две мечти необмислени
и така ще изчезна нанякъде.
А когато ме няма – измисляй ме!
Ще се върна с последния вятър.

Пак в нозете ти слагам живота си,
не поклащай със укор глава.
Аз без прошка научих урока си,
много горда съм. Знаеш това.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 25 January 2020, 06:08:55
Жена

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това) -
да бъда рай по пътя към Голгота,
съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене.
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак -
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях.
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма.
И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките.
А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже).
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – жена да бъда -
чупливо щастие, любов, тъга.
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 25 January 2020, 14:55:27
Промъква се надеждата...

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото
и винаги към себе си се връщам...

Със морски дъх и с късче от небе
заплетено в косите непокорни,
безкраят не понечи да ме спре
към слънцето да тичам неуморно...

Родена от лъчите на разсъмване,
си имам птици – винаги в сърцето.
Загубя ли се – могат да ме върнат
в началото на мислите, където

е всичко необятно, безметежно,
съвсем като в несбъдната мечта.
Която ще се случи само с нежност.
На лятото в щастливата следа...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 25 January 2020, 18:00:29
Наричане

Да съм плод – че да ме вкусиш.
Да съм огън – да те паря.
Да съм ум – да ме изучиш.
Да съм вятър – да те галя.

Да съм тяло – да ме имаш.
Да съм ручей – да ме пиеш.
Да съм манна – че да взимаш.
Да съм сянка – да се скриеш...

Да съм танц – да ме играеш.
Да съм хляб – да ме разчупиш.
Да съм тайна – да познаеш.
И мишена – да улучиш...

Да съм обич – да се вричаш.
Да съм страст – да ме желаеш.
Но не съм едно-едничко.
Аз съм всичко. Но не знаеш.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 26 January 2020, 06:14:44
Доброто

Видях го вече. Зная, че е там
това, което винаги си търсил,
когато си безкрайно тих и сам,
и повален. Но не прекършен...

Когато си замръквал уморен
от всички задължителни илюзии,
от целия изкуствен плен,
от болката на думи чужди,

от тежките присъди и очаквания,
от мислите – така неподредени,
от сдържането – да не се оплакваш,
да бъдеш силен, и да имаш време...

Макар светът да е потънал в страх,
макар да е заровено дълбоко,
видях го вече, и те разпознах.
Ти носиш го във себе си.
Доброто.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 26 January 2020, 06:16:39
Писмо до татко

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Животът безспорно – не бърза за никъде.
А пък ние сме хукнали – дим да ни няма.
Толкова много пропуснати мигове.
Вече не искам да съм голяма!

Аз щом порасна, ти – остаряваш.
Искам те тука, до мен, до безкрая!
Ти ме научи как да раздавам
свойте надежди. И как да мечтая...

Знаеш ли, татко... Аз съм добре.
И те обичам ... Помниш – до космоса.
Още съм твоето малко дете,
с толкова много безкрайни въпроси...

Никога няма да пусна ръката ти!
Никога недей да ме пускаш и ти!
Има време за порастване, татко!
Но още далече е... Знаеш, нали?
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 26 January 2020, 06:33:01
Ако днес...

Ако днес ти ми кажеш: "Обичам те!",
ще е малко по-хубав деня!
Ще разперя криле като птиците,
ще летя, ще летя, ще летя...

Ако ти днес ми кажеш: "Не чакай ме!",
ще потъне във траур нощта!
И ще скрия с ръце, че съм плакала -
ще заспя, ще заспя, ще заспя...

Ако днес ти ми кажеш: "Сънувах те...",
във мечти ще потъне света!
За да види сега, че съм влюбена -
ще крещя, ще крещя, ще крещя...

Ако днес ти ми кажеш: "Със друга съм...",
във сълзи ще сподавя гнева
и такава - от теб нежадувана,
ще мълча, ще мълча, ще мълча...

Ако днес ти ми кажеш: "Отивам си!",
ще удавя във болка деня!
И такава - от теб непоискана,
ще умра, ще умра, ще умра...

Ако днес ти ми кажеш... Не казвай!
Ако думите дават живот,
ти без думи сега ми показвай
как да дишам със твойта любов...


https://www.youtube.com/watch?v=DmdV-sD9fNw
Ако днес стихове Мира Дойчинова
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 26 January 2020, 17:45:44
Особено

Променям се с годините. Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове. Не ми приляга.

Променям се. Но не че остарявам.
И не че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи...

Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време. Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:

една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба...
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина...

Променям се. Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света...

За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се. И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 27 January 2020, 06:15:54
Целуна ме Животът

Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра
самата аз превърнах се в Живот...

Прегърна ме на тръгване. И сложи
в багажа ми и радост, и сълзи.
Без щастие светът е невъзможен!
Без дъжд ще бъде пуст. И ще боли...

Погали ме Животът. Бях дете,
което ще потегля надалече.
И няма как пред нищо да се спре,
уверено във звездната си вечност...

Човекът е човек, за да се учи
да бъде обич чак до незабрава,
мечтите до последната да случи,
и себе си отново да създава,

със вяра да изтрие всеки страх,
а после да го замени с надежда.
Посееш ли в безкрая само смях,
ще жънеш радост, светлина и нежност...

И аз така. Нататък съм поела.
И винаги си нося любовта.
Целуна ме Животът. Да съм смела.
И после подари ме на света.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 27 January 2020, 15:14:58
Имам много какво да ви кажа...

Имам много какво да ви кажа,
имам много какво да ви дам!
Пак ще раздавам от себе си, даже
чак до безкрая... Била съм и там.

Колко ли пъти сама се завръщах
точно в сърцето си – най-дългия път!
Плаках, обичах, прощавах, прегръщах.
Нощите пишат, а дните мълчат...

Бягат годините, сменят се вечности,
в миг се обръщат календарите пак.
Колко ли много красиви далечности
сменят със утро най-черния мрак...

Имам и слънце в душата си даже.
Имам какво да раздавам до точка.
Свършат ли думите, пак ще ви кажа,
че ви обичам. И е безсрочно.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 28 January 2020, 06:34:50
Рецепта за Тайна

Да пазиш ключа от сърцето ми, разбра ли?
На друг не съм го давала преди.
Безброй пътеки земни извървяла,
при теб се връщам всеки път, помнѝ.

Преминала през бурите житейски,
жена на четвърт век и половина,
захвърлих всички истини библейски,
и своите написах. Да ме има.

Затворих тайните си в песен и във стих.
И всяко време беше оправдано.
В една усмивка детска се открих.
И вече няма начин да ме няма.

Но ти да пазиш този ключ, разбра ли?
Отключва половината вселена.
Каква е тайната да я направим цяла?
Към теб пътувам. И я нося с мене.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 28 January 2020, 17:45:23
Към звездите...

Когато се протягам към звездите
(аз знам, че съм родена за това)
да виждам всичко скрито-непокрито,
да нося от пет кладенци вода,

да мога да мълча необяснимо,
да дам на всички мълнии криле
тогава, вярвай ми, съм най-ранима,
тогава просто съм едно дете,

и ти не спирай да се вглеждаш в мене
тъй както аз не спирам да броя
мечтите си – безброй непреброени
и всичките – ме карат да летя...

И всъщност аз, когато се протягам
към някоя изгаряща звезда
единствено към теб се устремявам,
но тайната докрай ще премълча...

И кротко ще те моля за услуга
тъй лекичко на пръсти да ме вдигнеш
и виждаш ли – не искам нищо друго,
а само до небето да достигна...

Когато своето небе прегръщам,
завинаги при тебе се завръщам...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 29 January 2020, 06:38:28
Такава съм зодия...

Такава съм зодия! Не ме ли разбираш?...
(Навярно ще кажеш, че се оправдавам)
Летя и пропадам, обичам, умирам -
до кокал все себе си някак оставам

невинна, виновна, и лоша, различна,
сама до небето и с всички – до край,
раздавам, прощавам, мълча, не отричам -
такава съм зодия! И харесвам се май...

Не вярвам на думи, а слушам сърцето -
не ме е предавало за минута дори!
И нежност и болка съм скрила в ръцете си -
дарявам, оставам – ако искаш – вземи...

Не съм като другите зодии, зная -
от гордост и глупост много често греша,
и свойте причини оправдавам до края -
живея, мечтая, ридая, летя...

А ти ме обичай, ако искаш такава,
не ме ли разбираш? Или вече разбра -
живея живота не за чест и за слава,
а просто за моята малка душа...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 29 January 2020, 14:04:08
Моят свят

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем...
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса,

като котка се уча да виждам във мрака,
да броя по звездите колко много те искам,
да изпратя писмото, че още те чакам,
а дали ще пристигне? Поемам си риска.

Моят свят е такъв – просто няма закони,
само два-три неписани – всеки ги знае,
че Животът е низ от неочаквани спомени
и Човек е това, за което мечтае...

И че има неща все така неизричани -
просто думи не стигат, разпилян е света,
но живея във него, и летя, и обичам,
и те чакам до моята малка врата...

А навън е жестокият Свят на Големите,
подреден и приличен, начумерен и зъл.
Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
Хайде, влизаш ли вече? Добре си дошъл!


Моят свят (2)

Ето вече си тук, приседни до леглото ми,
трябва нещо да кажа, а пък ти помълчи,
да изплача сама колко много животи
аз те чакам... и надявам се – чакаш ме ти.

Колко пъти моят свят се срутвал изгубен,
а небето със трясък все вали върху мен.
Но се справям, нали, и не гледай учудено -
аз се раждам в зората на всеки нов ден.

И градя от останките на своето минало
моят свят – на сърцето ми най-тихия зов,
слагам тухли от спомени и мечти неизстинали,
звездни кръпки лепя и отглеждам любов,

със сълзи я поливам, че водата не стига
да расте, да протяга свойте светли ръце,
а когато накрая и до тебе достигне,
да чертае пътека и към мен поведе.

Ето вече си тук, много дълго вървял си.
Ще изтупам палтото ти, ще те нахраня.
Моят свят е Любов, ти самичък разбрал си.
Нищо друго не искам. Освен да останеш...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 29 January 2020, 18:46:39
Коя съм аз?

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...

Оставена следа по път далечен.
Коя съм аз? Щастливо неизвестно.
Обръщам си минутите във вечности.
И после обичта се случва лесно...

Живеенето после е сънуване.
А всеки сън – мечта за необяти.
Човек рисува свойто съществуване
изстрадал цветовете във душата си...

И аз така. Светлея до небето.
Усмивка и сълза. Внезапен глас.
Коя съм аз? Погледна ли в сърцето си,
разбирам, че съм всекиго от вас.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 30 January 2020, 07:03:54
Автопортрет

А пък аз ли коя съм?  Ирини.
Все ме гонят едни лунностишия.
Ден да дойде, и друг да замине.
Като буря, тамън след затишие...

И съм цялата – аут дефиниция.
Ти не гледай, че тъй съм чувствителна.
Обвинена в безкрай неприличия,
аз се сбъдвам. Но как ли? Попитай ме...

Все си търся свободна планета,
но да става за мойто живеене.
Все ме тегли към сини небета.
И летя. После следва падение...

Преброявам звездите в безкрая,
и безспорно ми трябва луна.
А през цялото време мечтая
все за твоята топла ръка...

Не е лесно да бъдеш Ирини.
Все се влюбвам сериозно, до смърт.
Като всички, и аз ще премина
не един измълчан кръстопът...

И ще бъда, такава, прекрасница.
Не че тайно сега се заричам.
Но това ми се падна, за щастие
да съм себе си. И да обичам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 30 January 2020, 07:07:16
Да съм себе си...

Много съм себе си. Толкова много,
че направо ми иде да вия.
Сърце да съм, че да се пръсна от обич.
А напук съм родена стихия...

И съм опака, знаеш, същинска и истинска.
Даже повече – няма до колко.
Стигат ми само две-три измислици,
със които си крия болките...

И надеждите кътам в тефтера, до точка.
Само те са в графа: ,,Неотложни".
На мечтите съм дала безкрайна отсрочка
със наклонност за невъзможни.

А пък тебе те пиша направо в душата ми,
да ти кажа, че там ти е мястото.
Да съм гръм, че да срутя дори небесата...
Но съм себе си само. За щастие.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 30 January 2020, 07:11:37
Обичта става вечна, щом е последна...

Как да ти кажа. Всичко е свързано.
Щом ме обидиш, ще се разплача.
Щом ти простя, ще се завърна.
Свърши ли слънцето – пада здрача.

Щом ме прегърнеш, ще се засмея.
Щом се разсърдя, ще ме преследваш.
С мойта целувка – ще оживееш.
Обичта става вечна, щом е последна.

Общи пътеки на възел се връзват.
После изобщо не се разделят.
В този Живот всичко е свързано.
Два остри камъка брашно не мелят.

И затова сме безкрайно различни.
Аз и ти. Точно колкото толкова.
Как да ти кажа, че те обичам,
щом ще е свързано с реална болка.

Нека! Какво като има болене.
То пък ще води до нещо прекрасно.
В онзи миг, в който се вгледаш във мене,
аз се превръщам в твоето щастие.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 30 January 2020, 17:13:50
Заваля...

Заваля. И напълни очите ми.
А нощта се изпразни от смисъл.
Не, това не са само сълзите ми.
Този дъжд е за тебе написан...

Заваля. И прогони въпросите.
Всеки отговор страшно боли.
Не, това не е опит да прося.
Този дъжд зарад теб се мълчи...

Заваля. И донесе очакване.
От което и мракът горчи.
Не, това не е просто разплакване.
Този дъжд вътре в теб ще вали...

И какво. После спря и отмина.
А светът по стъклата се стича.
В мойте пръсти е твоето име.
И чертая със капки ,,Обичам те".
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 30 January 2020, 17:15:50
Най-щастливият път

Колко друми преминах? Още много остават.
Щом Любов е посоката – ще ме води напред,
и когато се спра в кръстопът ,,Незабрава",
онзи път ще поема, който води към теб.

Който грее в душата ми като фар и огнище,
и стопява се мракът – тъй ненужен товар,
и тогава признавам – в този свят няма нищо
по-съдбовно и вечно от едничък другар,

с който времето спира своя бяг неуморен,
ала пътят остава – все напред да върви,
да превръща деня ни в изживяния спомен,
че ни има, и дишаме, и животът боли...

През сълзи се усмихваме, тъй далечни и близки,
а краката ни – гледай, че самички вървят.
Вече знам за какво този свят е измислен:
Любовта да ни води. Най-щастливият път.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 January 2020, 07:07:50
Рецепта за Дом

Танцувам по перваза на живота си,
и няма бездна. Няма бездна. Няма.
Живея в няколко различни космоси,
и всичките са светове за двама...

А в дъното на моята обмисленост,
ме чакаш ти. И знаеш, че съм смела.
Изгубих се във няколко измислици,
но винаги към тебе съм поела...

Танцувам. Безпричинно. И на пръсти.
Душата ми е необятна песен.
За всички обещания е късно.
А пък за лъжи – е прекалено лесно...

Едничка истината ми остана.
И винаги се взирам за ръцете ти.
Да падна от перваза – ще ме хванеш.
Защото съм си у дома. В сърцето ти.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 January 2020, 07:12:59
Защото съм жена

Ще превърна тъгата в най-светлата радост.
Ще изтрия с усмивка всяка сълза.
Ще съм силата, скрита във своята слабост.
Ще съм слънце, и буря, и пъстра дъга...

Ще пребродя морета, планини, океани.
Ще достигна до края на всяка мечта.
Ще оставям следи, и дори да ме няма,
а когато ме има – ще бъда мъгла...

Ще се свия в прегръдка, ще мълча до припадък.
Ще избягам от всичко, но ще бъда до теб.
Ще съм тежка съдба и вълшебен подарък.
Ще ти вържа конец за любов и късмет...

Ще съм облак, и цвете, и въздишка, и огън
в този свят непонятен и безкрайно голям.
Аз съм просто жена, до небето, и мога
да открия надежда... И на теб да я дам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 January 2020, 14:55:22
Рецепта за Пролет

Една птичка пролет не прави ли?
Ами две? Ами три? Ами пет...
Да прибавим капчук. И остават
облак бял, и душа на поет...

Ето, сякаш ги имаме вече.
Нещо друго да сложим? Какво ли?
Сто надежди за пътя далечен,
с късче вятър във клоните голи...

Още спяща една пеперуда,
и калинка със сънени точки...
Две магии за обич до лудост –
(нека моята бъде безсрочна)...

Чисто нови дванайсет пчелички –
да жужат до ръба на простора.
Щипка тихо: ,,Здравей!" и ,,Обичам те!"
във очите на хукнали хора...

И във утрото бързащи стъпки,
малко слънце – да бъде късмет.
А душата ми мартеник вързала,
все се втурва засмяна към теб...

сякаш птица едничка във полет...
А пък казват, че нищо не прави.
О, напротив! Забърках ти пролет.
Ето, вече съм тук. И оставам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 31 January 2020, 14:58:00
Чуй ме!

Аз не съм непременно страдание.
(Но съм някак достатъчна винаги.)
Там, отвъд всяко тихо незнание
се спотайват щастливите мигове...

И се сблъскват звезди и комети.
Непонятно се случва, нали?
А на моята синя планета
само ти ме откри. Само ти.

Аз съм цялото твое, което
се събира във няколко думи.
И гласът, който шепне в сърцето ти.
И любов. И мълчание. Чуй ме.

Няма как да избягам от себе си.
(Ще е толкова истински жалко.)
Но съм всичката твоя потребност.
Нито повече. Нито по-малко.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 February 2020, 07:17:08
Така се случва...

Ето, така се случва. Невъздържано.
Когато стихнат мислите покорно,
сърцето хуква сякаш е отвързано
по сто пъти наглед безотговорно...

Че даже и отгоре. За капак.
Така се случва. Много ли е грешно?
Знам, себе си да лъжа – няма как.
Пък теб да лъжа – ще излезе смешно...

Безсмислено, безкрайно, безпричинно.
Безсрочно. Безкомпромисно дори.
И безсловесно, колкото обичане,
което всъщност само се мълчи...

Така се случва. Ужким неочаквано.
А чакали сме точно цял Живот.
Да се усмихнем през душите си разплакани,
и да се превърнем целите в любов.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 February 2020, 07:25:21
И тебе ще измисля...

Все още си измислям светове.
И всичките започват с твойто име.
Там никога не пеят ветрове,
а дните ми превръщат се в години...

Там залезите в утрото заспиват
на мен приличат – всичко наобратно.
А колко безвъзвратно съм щастлива...
Безсмислено ли? Много вероятно.

Но знаеш ли, там още съм дете.
Успях и времето да преобърна.
Повярвай ми, такива светове
веднъж се случват. Няма да се върна.

Самотна ли съм? Всъщност, не е важно.
Отново ще забъркам недомисленки.
И тебе ще измисля. Няма страшно.
Но само се надявам да си истински.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 February 2020, 13:42:56
Рецепта за Щастие

Какво ли значат хиляди богатства,
пари и власт, престиж и много слава?
Не струват те, щом нямаме си щастие,
и ето, че сега ще го направим:

Рецептата е много проста даже,
но важна до последната си стъпка.
(Дали се справяш, то ще си покаже
по броя на получени прегръдки)

Хвани дъга и скрий я във душата си
и с всичките вълшебни седем цвята
рисувай само с пръсти в небесата
най-светлите усмивки на Земята.

Вземи и слънце, то ще ти потрябва
страха да гониш като облак лош.
А също и звезди, за да те радват,
мечтите си щом следваш всяка нощ.

И детски смях, не можем хич без него
да литнат пеперуди из полята.
Пчела и цвете трябва да си вземеш,
и ето, че усмихна се тревата...

Не можем май без грейнали кокичета?
Прибавяме и цяла вечност Пролет!
Нататък продължаваме с ,,Обичам те",
и няколко въздишки птичи полет.

Прегръдка от приятел трябва също
със някой радостта да споделиш,
за някого света да преобръщаш
и всеки дъх по равно да делиш.

Парченце хляб – да можеш да разчупиш
за мравките – на мънички трохички.
Вземи и книга – себе си да учиш.
И много време – да обичаш всички.

Видя ли колко проста е рецептата?
(Хем лесна, и съвсем безплатна май.)
Ти вече имаш нужните вълшебства.
Сега излез навън и ги раздай.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 February 2020, 13:46:02
Не ме питай...

Не ме питай колко съм те търсила.
Няма такова определение.
Навярно до Бога. И до втръсване.
А пък ти си без право на вземане...

И колко невярни пътеки преминах –
ей така, та да стигна до тебе.
Билòто – билò. Вече минало.
За бъдеще – нямаме време...

А пък колко горчилки изпих,
и във чашата – все тебе откривам.
Горчи всяка истина. Като стих,
в който себе си до дъно разкривам...

Не си мислѝ, че просто съм се отказала.
Само тайно сълзите избърсвам.
Даже всичко да бъде напразно,
аз – лудата, безкрая претърсвам...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 February 2020, 19:29:51
Признание

Погледай ме през залеза, и виж -
в очите ми се взират небесата...
Така ще си припомниш, че гориш
с едничък пламък, този на душата,

родена от една внезапна ласка,
а после се търкулнала в любов...
Такава съм – стихийна като щастие,
но много неизменна, като зов...

И в миг ще те погледна, и ще зърна
в очите ти вселената огромна.
Със първата въздишка ще се върна
и вече няма как да съм бездомна...

Така ще си припомня, че живея
с една надежда – да съм ти късмет.
И някак с тишината ще се слеем...
Открил се в мен, ще се намеря в теб...

От мойта смелост винаги ще взимаш,
със твоя пламък вечно ще горя.
Любов и вярност – нека да ги има,
че само с тях създаваме света!

Какво ли могат заедно да сторят,
когато се погледнат изведнъж,
открили се в безкрайните простори
една жена с признание, и мъж...

Вселената в душата си прибрал?
Навярно ще рисуват по небето.
Едва ли някой толкоз е живял
да види как се раждат световете...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 February 2020, 19:31:39
Писмо до Бог

Недей затваря нощния прозорец,
дори да знаеш, че усещам хлад.
Не ме завивай... Знаеш, че ще споря,
дори когато думите заспят.

Недей да пишеш всичко във живота ми,
затуй ли ме научи да чета?!
Поне за миг ми остави перото си
и радвай ми се как ще полетя.

Недей да правиш от мечтите ми прашинки,
светът и без това потънал е във прах.
Недей да чистиш. Прибери снежинките.
И гледай как превръщам всичко в смях.

И все така – невидимо случайна,
живея само с мои правила.
Недей да ме осъждаш на безкрайност,
светът дали ще понесе това?!....
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 02 February 2020, 06:16:39
Душата ми е скитница....

Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила?
Навярно е преброждала пътеките към теб?!?
Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни,
и твърдо е вървяла, и винаги напред

преминала е спомени... А ти дали ги помниш?
Живяли сме във времето, и тук и там, сега...
Пътеките са хилядни и винаги огромни –
завинаги и никога – мига във вечността...

Забързах се нанякъде, а ти дали ме стигна?
Живях необяснимо, очаквайки нощта.
На твойта гара истинска, в мечтите си пристигнах...
Посрещна ли ме всъщност? Заспах ли във съня?

Душата ми скитори... Не мога да я спирам
Все някога ще спре на твоята пътека!
Омръзна ми така, безпътна да умирам.
Без теб, сърце любящо, не се живее леко...

За всяка крачка плащам, безкористно, във брой...
признавам си, самичка – Съдбата ме преследва!
Все някога аз зная, ще бъдеш само мой!
Душата ми е скитница. Краката ми я следват...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 02 February 2020, 06:18:51
В такива дни...

В такива дни, когато ми е бяло,
аз искам, искам, искам само теб!
Не гледай, че съм в снежни преспи цялата.
Стопи с дъха си всичкия ми лед...

И нека в миг да разцъфти земята
в ръцете ми – най-белите кокичета,
завръщайки от южни необяти
и птиците, и твоето ,,Обичам те!"

Знам, тези дни са някак си далечни.
(През своите снежинки ги мечтая.)
И тихо е. И бяло. Като вечност.
А аз валя, прегръщайки безкрая...
........
А птичето на моя бял прозорец
извива топъл глас до незабрава...
И може би надеждата за пролет
промъква се в душата. И остава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 02 February 2020, 17:50:53
Късмет

,,Бог дава и си взeма" – казват хората.
За миг е тук, а сетне си отишло...
С народните премъдрости не споря.
Късмет ли е, когато нямаш нищо?

И нека не разбирате погрешно,
от земния си път не се оплаквам!
Аз имам себе си, това все пак е нещо,
случайности изобщо не очаквам...

Късметът ми се случи, че съм жива,
сърцето си на някого дарих...
Да, странно е, обаче съм щастлива,
до болка, до изстрадания стих

и ето – отговорно заявявам:
дори късметът да е много кратък,
Животе мой, на теб се подарявам!
На теб да съм късмет от тук нататък...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 02 February 2020, 17:52:38
Не искам повече да се завръщам

Светът ли се разсърди, че си тръгвам?
Небето ли заплака за това?
И може би по-скоро да се върна,
под стъпките ми плиснаха вода...

Не ме изпращай повече. Животът
не е единствено междинна гара,
в която успоредни коловози
докосват се за миг и се разтварят

в далечната изгубена посока,
надписана на всеки нов билет.
Небето да разплаквам само мога...
И пак да го усмихвам... Само с теб.

Отново да се сърди, че си тръгвам
какво да сторя бурите да спрат?
Не искам повече да се завръщам.
А просто да ме спреш едничък път.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 03 February 2020, 07:14:51
Такава каша...

Забърках  каша. Кой ще я оправи?
(Обикнах безразсъдно и без страх).
А който се е губил до забрава,
той знае – ще поиска пак

във всеки миг да вижда невъзможности,
да прави слон от мъничка муха,
да бъде бог сред цялата безбожност
с едничка власт – да случва любовта.

С ръцете да достига всички птици,
и сам да се разпери – да лети...
Единствено човекът пак обича,
дори когато много го боли.

И всичко преобръща само с вяра,
че утрешният ден ще е красив,
ще помни, ще прощава, ще забравя
безсмислено, безпаметно щастлив.

С гърдите си ще спира урагани,
а после с пеперудите ще тича.
От всичко на света ще чувства само,
че диша, че е жив, че е обичан...

И всичко да е толкова достатъчно,
и нищо да не бъде много сложно.
Да правиш от живота на земята
реално случващи се невъзможности...

Такава каша... Кой ще я оправи?
Със сигурност обаче не и аз.
Да можеш да обичаш до забрава -
подарък е за всекиго от нас.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 03 February 2020, 07:16:46
Точно на крачка

Този живот е лабиринт от врати,
които не водят никъде.
Точно на крачка съм, не ме пазѝ.
Не съм малко момиче.

Пак ще потегля в поредната грешка,
във търсене на още белези.
Така пораствам. Не, не е смешно.
Нормално е. Така съм себе си.

Пак съм нарамила торбата с ключове,
имам я още от детството.
Изгубих се в сънища. Нищо, случва се.
И те са част от вълшебството...

Точно на крачка съм. Там ми е мястото.
Така се родих – ненаучена.
Има врата, със надпис Щастие.
Тя е на всички.
И не е заключена.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 03 February 2020, 17:56:25
Продължавам с някои от картините на Мира Дойчинова:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220175315-907303.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220175316-9151888.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220175317-9161225.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220175317-9172429.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220175318-9181936.jpeg)
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 03 February 2020, 18:07:30
Котките ще бъдат в отделен постинг  :dance:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220180523-9191541.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220180524-920221.jpeg)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1-030220180525-921174.jpeg)
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 06 March 2020, 12:50:41
Зелено

Зелено ми е. Толкова зелено,
че сякаш няма други цветове.
Тревички и цветя покълват в мене
дървета стават, после светове –

със корени във миналото впити,
и клони устремени към безкрая...
А времето ми спира да отлита,
когато във момента го мечтая...

Зелено ми е. Тихо. Като обич,
която в светлина ще израсте.
А ти ще я поливаш – да е мокра,
но не от сълзи, знам, а от небе,

в което ще протегна устремено
листа и клони, и ще вържа плод.
Зелено ми е. Толкова зелено,
че цяла заприличах на Живот.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 06 March 2020, 12:52:59
Рецепта за Поносимост

Сега ще ти разкажа как да стане
светът почти с идея поносим:
Една ръка, поставена на рамото,
в мига, когато всичко те боли.

Един поет, обичащ до полуда,
и лист хартия. Може и салфетка.
Една душа, повярвала във чудо.
И жест на помощ, неочакващ сметка.

Една надежда още непомръкнала,
запалила искрица светлина.
И гледай, сякаш Пролет се промъква
във мислите. И във света.

А после трябва също малко време,
в което да се чуеш сам самичък.
Сърцето ти – една вселена в тебе –
очаква просто да се заобичаш.

Нататък всичко е пределно ясно:
Човекът е роден, за да живее.
Щом себе си врече във вечно щастие,
без избор е светът. Ще оцелее.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 11 March 2020, 20:04:45
До безкрая...

Колко чист е денят. Като бяла тетрадка,
на която да пишем свойте цветни мечти.
Да повярваме силно, че макар и за кратко
се превръщаме в смисъл. А пък после в творци...

И рисуваме с обич всички дневни задачи,
и трохички за птиците, и вода за цветята.
Подареното време колко много ще значи,
а пък малко ни струва. И го носим в душата.

И раздаваме с шепи всичко скрито във нас.
Не скъпим радостта, щом пречиства тъгата.
Чуй, най-светлите думи, уж са в нашия глас,
а пък всъщност говорят вместо нас небесата...

И денят става друг. Смел. Сияен. И нов.
Чиста страница всеки със надежда отваря.
Свойте стъпки записваме в редовете с любов.
И така ден след ден.
Докога? До безкрая...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 14 March 2020, 18:42:06
Светло Синьо

Когато някой каза да те срещна,
светът се завъртя, но на обратно.
Любов да бъда – просто неизбежно е.
Родена съм от светла необятност...

Душата ми летя, но колко пъти,
се сриваше с пречупени криле.
Сега и мракът трябва да отстъпи
пред силата на влюбено сърце,

пред две ръце, протегнати насреща,
решили да обърнат този свят.
Когато някой каза да те срещна –
облече ме в най-синия ми цвят,

и кротко ме остави. Да ме има.
Душата си до болка да раздавам.
Просторите са точно светлосини,
защото нежността им побеждава,

защото нищо не е толкова далече,
че просто да го няма вътре в нас.
Една красива непозната вечност
прошепва тихо обичта. На глас.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 March 2020, 18:16:07
Усещане за пролет

Ще повикам най-топлия вятър,
ще стопя до снежинка студа,
с мойта обич ще цъфнат цветята,
няма никакъв избор света:

щом съм влюбена, всичко е Пролет,
и се раждам за нов кръговрат!
Ще се връщам със птичия полет,
ще осъмвам във люляков цвят...

Щом съм влюбена, всичко е лесно:
греят точно хиляда слънца,
а сърцето се крие във песни,
от които се спуска сълза...

С мойта обич Животът се смее,
и избърсва щастливи очи...
Пролетта е Любов. И живее
на адреса, на който си ти.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 24 March 2020, 20:27:53
Зная, че те има...

Не си измислен. Зная, че те има.
Все още със душата ми се сливаш...
Далечен си. Студено ми е. Зима е.
А толкова приличам на щастлива...

Защо ли? И за мен е непонятно.
Така не свикнах с твоите причини...
Във приказките няма път ,,Обратно".
И краят е вълшебен... И ще мине...

Понякога се случваш в мойте сънища.
(,,Понякога" граничи с ,,Много често")
Така превръщам миналото в бъдеще.
Преструвам се, че адски ми е лесно...

Не си измислен. Зная, че те има.
(Дано е вярно. На това разчитам...)
Щастлива съм. Какво като е зима.
Светът е свят, защото те обичам.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 29 March 2020, 09:20:19
Доброто побеждава

В незнаен миг, в незнаен час –
без шум, без дим, без слава,
доброто в нас надига глас...
Доброто побеждава.

Дори останал пак без дъх,
човекът се изправя.
Човекът вярва всеки път –
доброто побеждава.

И враг да срещнеш, гняв стаен
пречупен се сломява.
Нощта се сменя в светъл ден.
Доброто побеждава...

Върви животът, сън и прах,
но нещичко остава...
Любов ли си, не знаеш страх.
Доброто побеждава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 April 2020, 09:56:18
Това е животът на частното...

Да съм частно, извън общото –
звучи като добро приключение.
Даже не ме е страх изобщо.
Спести си съмненията.

Имам добра застраховка –
собствената ми необятност.
Точно тук е уловката –
не разчитам на кратното.

Мога да бъда и множител –
умножавам ти всичкото щастие.
Живея в илюзии? Моля те.
Това е животът на частното.

Ако искаш нещо по-общо,
не разчитай на мойта случайност.
Щом си с мене през дните и нощите –
резултатът е пълна безкрайност.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 April 2020, 09:58:20
Любовта ще прости...

Любовта ще прости. Ще прости. Ще прости.
Ще се вземе в ръце. Ще надмогне и себе си.
Ще мълчи. Ще сълзи. И дори да боли,
ще загърби с усмивка всички свои потребности.

Любовта ще остане. Даже място да няма.
Ще се свие във ъгъла и ще чака смирено.
Тя сама ще превърже всички парещи рани,
и сама ще отмерва календара на времето...

Любовта ще те чака. Тя умее да чака.
И дори да те няма, тя ще вярва. Докрая.
И така ще отстъпи даже смръщено мрака,
и останал без сили, ще изчезне сам. Зная.

Любовта стъпва тихо. Всеки удар поема.
И търпи, и мълчи. Ще прости. Ще забрави.
Можеш всеки да бъдеш. Любовта те приема.
И това й е тайната.  Винаги побеждава.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 April 2020, 10:01:04
Милиони душички не спят...

Милиони душички не спят.
Те са взрени във нечий прозорец.
Те протягат ръце и летят
към света на летящите хора...

Те са влюбени. Толкова много,
че говорят без думи дори.
А животът – пътека от обич,
им припалва светлик – да гори,

да показва посока добра
сред звезди – необятни табели...
Милиони душички в света,
сред безкрая на времето спрели

преобръщат нощта във любов.
И това е вълшебно, нали?
Много кратък е този живот,
но сме заедно, за миг, аз и ти.

Колко много надежди горят.
А светът развълнуван – не спи.
Милиони душички трептят...
Няма как да осъмнем сами.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 01 April 2020, 10:02:06
Червено

За теб съм топла. Като нощ, в която
не можеш и не искаш да заспиш.
В червено е облечена жената,
в която тайно ще се преродиш,

ще молиш, ще желаеш, ще се вричаш,
притиснал до гърдите си това,
което и накрай света обичаш,
но искаш да запазиш след смъртта...

И този огън, който те изгаря,
ще бъде пламък, поделен със мен.
Запалих го от спомените стари –
в живота си да нямаш миг студен,

да бъда дом, надежда и огнище,
прегръдка тиха, ураган от страст –
за теб – разбрал, че няма нищо
по-силно от безсилната ми власт.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 10 April 2020, 18:41:45
Принцеса или прашно момиче...

На дванадесет стъпки от мрака
се заражда една светлина.
И с кристална обувка те чакам
да ме върнеш обратно в света...

Да целунеш очите ми – мокри
от трептящи сълзи и тъга.
Да изхвърлиш красивите рокли,
и да знам, че ме искаш така

необмислена, тиха, и жива,
и момиче, и силна жена,
неочаквана, боса, щастлива,
само с тиква, и бяла мечта...

Да забравиш онази обувка,
дето все ме разделя от тебе.
Този свят се събира в целувка,
неподвластна на никакво време...

И когато ме зърнеш такава –
ту принцеса, ту прашно момиче,
тази приказка само остава,
дето винаги почва с ,,Обичам те".
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 10 April 2020, 18:43:44
От хиляди години се смалявам...

От толкова години се смалявам.
И малка съм – на его, и на ръст.
Животът ми – една небесна права,
чертае кривини през земна пръст,

през облаци, морета и тревички,
през пропасти от спомени изрязани,
през всичките изречени ,,Обичам те",
и още толкова – недоизказани...


От хиляди години се смалявам.
Така и не повярвах във порастването.
Но стана ли голяма, обещавам,
ще бъда само ориентир към щастието,
ще стана дом на птици и мечти,

и в клоните ми ще растат цветя,
а вятърът в душата ми ще спи,
прибрал прилежно звездните крила,
с които ме научи да летя...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 10 April 2020, 18:44:56
Светът сънувам...

Не съм специална. Няма как да бъда,
щом в мене бие същото сърце,
което във човека ще пребъдва
минути, дни, години, векове...

Безкрайности от спомени навързани.
Намерих ли началото? Не знам.
За някъде така съм се забързала,
че май пропуснах да пристигна там....

Ще стигна. Във копнежите ще стигна.
И всички с мен. И аз със тях. Прекрасно е.
Животът трае колкото премигване,
но целият завинаги е щастие...

Не съм специална. Господи, не съм.
Обаче непонятно съм различна.
Светът сънувам – пъстроцветен сън!
И винаги опира до обичане...

Човек съм си. Със всички неизвестни.
Донесла съм светилник със мечти.
Любов да ви запаля – ще е лесно.
Но вие я пазете. Да гори.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 04 May 2020, 14:31:44
На края на април

На края на април съм. И съм щастие.
Прегърнах с обич хиляди сърца.
Изпратих думи – винаги на място,
проблясващи в искрица светлина...

Загърбих всички болки и проблеми.
Мечтите си – без сметка подарих.
Горях така, че всеки да си вземе
парченце огън. Вяра. Или стих...

Сънувах само цветни светове.
Събуждах се облечена във синьо.
А мойта обич – пълна със небе,
безкрайно ще нашепва, че ме има...

На края на април... И ми отива
това внезапно пролетно обичане!
Какво за мен? Щастлива съм! Щастлива!
А по-нататък? Щастие за всички...
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 10 May 2020, 21:27:19
Нека да има
 
Винаги има време
за още един момент.
За синьо море до колене.
За незабравим ден.

Винаги има място
за тишина в душата.
За неочаквано щастие.
И за безкрайно лято.

Винаги има смисъл
за още един шанс.
За ненаписана приказка.
За предстоящ танц.

Винаги има проблеми...
Но точно така разбрах:
Винаги има решение,
различно от страх.
Title: Re: Мира Дойчинова
Post by: Hatshepsut on 26 May 2020, 06:40:00
След утре

Когато всичко мине, ще сме други.
Ще дишаме... По-чисти и добри...
Ще знаем колко много сме изгубили
в идеята за даденост преди...

И няма да е същото небето,
щом вече сме с прогледнали очи.
Промяната се случва там, където
след болката настъпват светли дни...

Където всяко цвете е безценно,
където птиците са дар от Бог,
а нашето усещане за тленност
превръща се в най-вечния урок...

И знаем, че не ни е нужно много –
едно докосване за нас ще бъде чудо.
Оттук нататък следва само обич...
Когато всичко мине...
...се пробуждаме.