България при канъ Крумъ (803-814)

[Hatshepsut]

Битката при Върбишкия проход


Битката при Върбишки проход, 811г.
Художник: Васил Горанов

Кога: 26-ти юли, 811г.

Къде: Върбишки проход, Източна Стара Планина

Кои участват:

1)България

Пълководец: Крум
Армия: 12 000 за първоначалните сражения с византийците; Армия във Върбишки проход – българи, аварски наемници, славяни (вероятно под 9 000)
Загуби: 10 000, множество цивилни в Плиска.

2)Византия

Пълководец: Никифор I Геник, Ставракий. Михаил Рангаве
Армия: ок. 25 000
Загуби: значителни, вероятно 2/3 от армията

Историята:
Подготовката  за похода на Никифор започва още в началото на 811г. и е директна последица от българските успехи по долината на Струма в предходните години. Като оставим на страна чисто хронографските клишета, заложени в текста на Теофан, става ясно, че императорът е потърсил всички възможни средства за да мобилизира ресурсите на империята за предстоящата кампания. Освен станалото практика по време на владетелите-иконоборци събиране на пари от църкви и манастири, Никифор прибягва и до събиране на извънредни взимания не само от населението, но и от военните, чийто доходи по смисъла на темната система, са изключени от доста данъци. Всичко това предизвиква сериозни брожения сред населението на Тракия и Западна Мала Азия.
Друг важен елемент от организацията на похода, е фактът, че византийската войска се набира не само от Източна Тракия, както се случва в походите срещу България до тогава, но и от тема от другата страна на Проливите – мярка, рядко прилагана от имперската администрация. Това означава, че силите на две теми са ангажирани в похода и че византийската армия достига значителни размери, вероятно ок. 25 000 души. Специален корпус от млади аристократи е формиран под личното командване на Ставракий, акт повтарящ поставянето на хетайрите под командването на Александър по времето на битката при Херонея (338г. пр.Хр.) Освен редовните войски, Никифор ангажира и значителен брой леки пехотинци (въоръжени на свои разноски, както и „с прашки и криваци“ и вероятно набрани сред планинското население на Западна Мала Азия – Фригия и Витиния)
Всички приготовления за похода са приключени към средата на месец май, когато армията поема на поход. Пътят от Константинопол до граничната крепост Маркели (Карнобат), доукрепена през 791 г. от Константин VI, е покрит за около два месеца (Никифор пристига при Маркели в средата на юли и посреща пратениците на Крум там, отхвърляйки предложението им за мир. Разстоянието, изминато от ромеите се равнява на около 350 км. Взимайки под внимание, че в онази епоха на всеки тридесет дни път се падали около 10 дни почивка, можем грубо да пресметнем, че византийските войски се придвижват с около 10км/ден – скорост, която е сравнително ниска за епохата и показва, че императорът или е твърде самоуверен в успеха си и не бърза, или размерът на армията я ангажира със значителен по размер обоз, чиято охрана не предполага оголване на фланговете и тила чрез прекомерно разтегляне на походната колона.

Според Теофан Изповедник, Никифор навлиза в България на 20-ти юли, 811г. и през следващите три дни силите му покриват разстоянието от Маркели до Плиска. В хода на това настъпление, войските на василевса се срещат с два български отряда – елитни бойци, 12 000 на брой, които ромеите успяват да разбият след като прекосяват Стара Планина и още една значителна полева армия, определяна от Ватиканска хроника с численост от 50 000, която Никифор побеждава преди да достигне Плиска. Съдейки по общата численост на българските войски през предходните десетилетия, по-вероятно е единствено първата част на Ватиканския извор да отговаря на действителността – т.е. българската армия разполага с ок. 12 000 души, които влизат в сражение с настъпващите византийски войски, но са победени и разбити. Изправен пред очевидната невъзможност да спре своите врагове, Крум избира да изтегли останалите си сили и заобикаля ромеите, заемайки позиции в тила им. По същото време, към българската армия се присъединява и контингент аварска конница, който Крум вероятно е повикал още в началото на юли или дори юни. Призив е изпратен и до славяните, населяващи Мизия и Балкана.

Ватиканският анонимен източник ни предлага и малко по-реалистична трактовка относно хронологията на събитията. Според тази хроника, битката във Върбишки проход, която Теофан отнася към шестия ден на похода, всъщност се състояла на 15-тия. Разстоянието от две седмици изглежда далеч по-логично за осъществяване на кампанията на Никифор до Плиска и последвалото му лутане в Източна Мизия, описано и в анонимната хроника и в Теофан, и свързано с факта, че Крум успешно прекъсва византийските линии за комуникация, преграждайки проходите в Балкана. Кратък поглед към календара от 811г. показва, че Теофан е принципно прав за датите и дните от седмицата – 26-ти юли наистина бил ден събота (Ватиканският източник грешно приравнява датата 23-ти юли със съботния ден – всъщност, 23-ти е било сряда). Комбинирането на двата извора ни дава по-добра и реалистична възможност – ромеите пристигат при Маркели в началото на юли и нахлуват в България на 11-ти (петък). Ако приемем, че ромеите запазват своята скорост от около 10 км/ден, то войските на Никифор достигат Плиска в понеделник (21-ви юли) и се отдават на грабежи избивайки жени деца и добитък и разграбвайки избите и съкровищницата на Крум. Вероятно е след втората победа в района на Мадара, Никифор да изпраща срещу Плиска кавалерийски отряд, който заема опразнената българската столица два или три дни преди пристигането на основните сили.
При всяко положение, връщането от Плиска до Върбишкия проход означава, че ромеите са покрили разстояние от около 60 километра. С оглед времевите граници, зададени от хронографите, можем да заключим, че още на 22-ри, ден след като е заел българската столица, Никифор вече започва обратния си марш, покривайки разстоянието за четири дни, при ускорено придвижване на войските – 15-16 км/ден. Пътят през Ришкия проход изглежда е блокиран от едно от укрепленията, които Крум издига и за които споменават изворите. Изглежда българският владетел правилно е преценил, че е по-изгодно да примами византийската армия по-навътре, на запад, към по-високия и трудно проходим Върбишки проход.
Ватиканският извор ни дава още един интересен детайл – армията на Никифор лагерува, разтеглена в няколко сегмента. Това означава, че първоначалното придвижване в единен формат е изоставено с оглед нуждата да се бърза. Следователно, по-напред се намират лагерите на кавалерията – авангард, следван от императора и елитните му части и след тях идват пехотата и обоза. Откъсът в Теофан, споменаващ че едва в нощта преди битката ромеите чуват шум от гората, означава че каквито и капани и укрепления да са били приготвени от българите, те остават скрити за византийците за разлика от други подобни съоръжения, издигнати в алтернативните маршрути за придвижване на василевса и силите му.

Атаката на българите идва изненадващо в нощта на 25-ти срещу 26-ти юли, като по думите на двете основни хроники – Анонимната (Ватиканска) и тази на Теофан, нападението идва преди зазоряване, вероятно около 3-4 часа, когато стражата е най-малко бдителна, а съня на останалите е дълбок. Възползвайки се от разпокъсаното разположение на ромейските станове, българите концентрират удара си само върху позицията заета от императора и близките му велможи. Императорската гвардия и другите елитни подразделения оказват временна съпротива, въпреки че са измъкнати от постелите си, но в крайна сметка формациите им колабират. Мнозина се давят, бягайки пеш или с конете си в близката река, а онези, които успяват да прекосят реката са хванати в капана на хитро замислените ровове и дървени палисади, изградени от българите в източната част на прохода (атаката е дошла от запад, тъй като река Елешница, за която, вероятно, става дума в хрониките, е разположена източно от пътя Върбица-Карнобат. Всички тези детайли водят към заключението, че атаката е проведена с значително по-малки като брой части от българска страна. След разгрома на двете основни армии край Плиска, Крум вероятно разполага с ок. 8-9 000 души, събрани извънредно. Нека не забравяме, че част от допълнително мобилизираните сили са ангажирани в охраната на останалите проходи в района и до времето на битката Крум няма възможност да концентрира всички тях в района на Върбишкия проход. Нещо повече, българите не успяват да ангажират достатъчно сили за да заемат и двата склона на прохода, а залагат на естествени препятствия и капани за да покрият единия фланг на атаката.



Последвалото клане е едно от най-тежките поражения, понасяни от византийската армия в цялостната й история. Императорската гвардия и основните кавалерийски сили са напълно разбити и ликвидирани, а само малка част успява да се спаси чрез бягство. След разгрома на елитните сили, българите разгръщат успеха си, атакувайки пехотата и обоза. Както ни подсказват изворите, след успехите в Плиска, византийския морал постепенно спада, а броя на дезертиралите войници расте непрекъснато. Всъщност, според Теофан, проблемите с дисциплината и морала на армията започват още в началото на похода. Във всеки случай, до края на юли, византийската армия се дезинтегрира напълно, а остатъците от нея позорно бягат в Тракия. Броят на пленените е значителен и вероятно мнозина от тях са продадени в робство.
Политическите последици от победата са неминуеми. Разгрома на основните византийски сили и значителните материални загуби, дават шанс на Крум да разгърне широкомащабна офанзива в Тракия и по Черноморието, която довежда до завладяването на редица ключови крепости през следващите две години. Зенитът на Крумовите кампании в Тракия е походът към Константинопол и превземането на Одрин през 813 г. Въпреки значителния успех във Върбишкия проход и последвалите експедиции в Тракия, щетите, нанесени от Никифор също се явяват големи за страната ни и през 814 г., Омуртаг правилно преценява, че продължаването на войните с Византия и задържането на позициите в Тракия е невъзможно. Българската държава несъмнено се нуждае от глътка въздух и покой за да възстанови значителните икономически, финансови и човешки ресурси загубени в хода на кампанията от 811 г.

Библиография:

Теофан Изповедник, „Хроника“, в ГИБИ том III
Scriptor Incertus

https://historyofwars.net/2016/07/26/varbishkiprohod/

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - Битката при Върбишкия проход (епизод 24)

[Hatshepsut]

Час по България - Езическият IX век

В това предаване ще се насочим към българското средновековие, към един период, който по принцип не непознат, но същевременно крие много загадки и много неясни неща, за които си струва човек да се замисли. Става дума за езическата половина на 9 век. За това време от Крум до Пресиян, време в което постепенно България израства като една от трите велики сили във средновековна Европа. Гост по темата  гл. ас. д-р Николай Хрисимов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

Част 1


Част 2

[Hatshepsut]

Човекът и правото в средновековното общество, "История.BG" - 13.03.2023

"А той /Крум/ като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или, ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите..."

Из: "Лексикон" на Свидас

Човекът и правото в средновековното общество. В дискусията участват доц. д-р Десислава Найденова, проф. Костадин Паев и гл.ас. д-р Янко Христов

[Hatshepsut]

В битката при Версиникия Крум Страшни завладява Тракия


Паметник на кан Крум в Пловдив

На 22 юни 813 г. войските на Крум Страшни побеждават византийците в битката при Версиникия, средновековна крепост до днешното с. Мелница, област Ямбол.

През септември 812 г. Крум изпраща Драгомир в Константинопол, искайки да бъде възобновен мирният договор от 716 г. Император Михаил Рангаве отхвърля предложението. В отговор Крум завладява Месембрия и започва да се подготвя за военна кампания през идната пролет.

Първият удар на Крум е насочен към Адрианопол (Одрин), а през юни 813 г. армията му побеждава византийците при крепостта Версиникия.

Битката при Версиникия

В продължение на 15 дни византийците се опитват да предизвикат българската армия да напусне укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена от двете противникови войски, които изземват всичко необходимо за изхранването си. Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на византийския боен строй, решава да атакува българските позиции.

Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите византийски части. Те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите византийци побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като бягство на византийците става масово, българите се впускат след тях и довършват разгрома им. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите.

Последици

След поражението при Версиникия император Михаил Рангаве абдикира и се оттегля в манастир, а новият император Лъв V Арменец бърза да укрепи столицата. Крум оставя брат си да обсажда Адрианопол, а самият той достига Цариград и го подлага на обсада. Скоро обаче иска преговори за мир. Новият император привидно се съгласява, но намерението му е да се отърве от страшния си противник. По време на срещата между двамата владетели византийски стрелци с лъкове правят опит да убият Крум. Той успява да избяга, но е ранен в крака, а придружаващите го са заловени и избити.

Разярен от коварството Крум Страшни заповядва да бъдат разрушени всички крепости, дворци и църкви в околностите на Константинопол, като цялото им имущество е пренесено в България. Откритите там ромеи са избити. Крум се отправя към Адрианопол, за да помогне с войската си на своя брат и превземат града. Оцелелите жители (около 10 000 души) са преселени в земите на Отвъддунавска България.

През зимните месеци на 813 – 814 г. Крум се заема с трескаво строителство на обсадна техника – бойни кули, “костенурки” (за разбиване на стени), огнехвъргачки, “овни” (за подриване на укрепленията) и др. Целта е превземането на Константинопол. В разгара на тези приготовления обаче Крум умира (13 април 814 г.) във военния си лагер в околностите на с. Маломирово (близо до Маломирово е открит и пренесен във Варненския музей от братя Шкорпил Хамбарлийският надпис, отбелязващ тези събития).

https://www.nationalgeographic.bg/a/v-bitkata-pri-versinikiya-blgarskiyat-vladetel-krum-strasni-zavladyava-trakiya

[Hatshepsut]

Славен ден - Крум разбива войските на Никифор I

В далечната 811 г. в битка при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит. Сердика, днешна София, която Крум превзема, се превръща в ябълка на раздора с ромеите.

Императорът лично повежда войските си през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда повторно Плиска.

Крум се обръща към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение на страната. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императора загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Летописецът Теофан отбелязва: „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Българският кан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент, който пада убит по време на бран.

https://faktor.bg/bg/articles/slaven-den-krum-razbiva-voyskite-na-nikifor-i-2

[Hatshepsut]

„Като не щеш МИРА, на ти СЕКИРА“ – управлението на Крум

Като  съдим по достигналите до нас известия за делата на Крум ние можем да възстановим образа на една разсъдлива, уважавана и справедлива личност, за което свидетелства и обстоятелството, че на него се подчиняват не само българи, но и авари, славяни, а също така немалък брой ромеи. Канът остава в българската история като един от най-забележителните владетели. Той е известен като реформатор, законодател и отличен воин. В едни от най-критичните за страната моменти дори да губи столицата си, Крум нито за момент не се предава и извежда България до някои от нейните най-славните успехи. Основата, която той полага се превръща в един от основните фактори в следващите векове държавата да се превърне в една от най-значимите сили в цяла Европа, а династията му да властва над нея до самия залез на Първото българско царство.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Веселин Бешевлиев - Чаши от черепи у прабългарите. Издание от 1926г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7646

[Hatshepsut]

Хан Крум и РАЗГРОМЪТ на Византия - разговор с доц. Николай Хрисимов

[Hatshepsut]

1215 години по-късно: юлската победа, която показа силата на България


Руините на столицата Плиска

През юли 811 г. Никифор I достига Плиска и вярва, че е сломил държавата на хан Крум. Сред проходите на Стара планина обаче византийският триумф се превръща в катастрофа

В края на юли 811 г. сред тесните и гористи проходи на Източна Стара планина се решава съдбата на една от най-големите византийски армии, навлизали в българските земи. Само дни по-рано император Никифор I е достигнал Плиска, разграбил е владетелската резиденция и вероятно е вярвал, че походът му е постигнал целта си. Скоро след това той загива, войската му е почти унищожена, а България доказва, че е способна не само да устои на империята, но и да разгроми една от най-мощните ѝ армии.

Събитията остават в историята като Битката при Върбишкия проход. Това е традиционното наименование на сражението, макар точното място на последния сблъсък да не е установено безспорно. Най-вероятно византийската армия попада в устроен от българите капан в един от проходите на Източна Стара планина.

Миниатюра 52 от Манасиевата летопис, XIV век: Войската на Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий

Поход към сърцето на България

През юли 811 г. Никифор I потегля срещу България начело на голяма войска. В нея участват части от различни области на империята, висши военачалници и представители на византийския елит. Това не е обикновен граничен набег, а поход към политическия център на държавата на хан Крум – Плиска.

Крум предлага мир, но императорът отказва. Уверен в численото превъзходство на армията си, Никифор продължава настъплението през планинските проходи към Североизточна България.

Византийците преодоляват първата съпротива и достигат владетелската резиденция в Плиска. Тя е разграбена и опожарена, а земите наоколо са подложени на разорение. За разрушенията и жестокостите срещу местното население разказва т.нар. Анонимен ватикански разказ, известен и със заглавието „За император Никифор и как остави костите си в България“.

Това е един от най-подробните извори за похода от 811 г. Авторът му вероятно е бил съвременник на събитията и е разполагал със сведения от оцелели участници. Текстът е открит във Ватиканската библиотека в края на XIX век и съдържа множество конкретни подробности за напредването на византийската армия, поведението на императора и последвалия разгром. Произходът, особеностите и историческата стойност на текста са разгледани и в изследването „Хрониката от 811 г.“ на Cambridge University Press.

Разказът представя Никифор като жесток и самонадеян владетел и вижда в гибелта му възмездие за извършеното в българските земи. Затова част от най-драматичните подробности трябва да се четат предпазливо. Основният ход на събитията обаче е ясен: византийската армия прониква дълбоко в България, достига Плиска и се оказва далеч от собствените си територии, в земи, които не контролира.

Според Анонимния ватикански разказ след разгрома на българските сили Крум изпраща пратеници при императора с предложение:

„Ето, ти победи. Вземи всичко, което ти е угодно, и си иди с мир.“
Никифор отхвърля и това предложение. Успехът очевидно е засилил увереността му, че съпротивата е окончателно сломена. Императорът заграбва съкровищата от резиденцията на Крум и се държи така, сякаш страната вече е покорена.

Поглед от въздуха – Голямата базилика, Плиска, България. Най-голямата християнска катедрала в средновековна Европа

Капанът в планината

Падането на Плиска не слага край на българската съпротива. Докато Никифор остава в опустошената столица, Крум събира нови сили. Според изворите към него се присъединяват авари и славянски племена от околните земи. Българите преграждат входовете и изходите на планинските проходи със здрави дървени укрепления и подготвят нападение срещу войска, чието движение вече зависи от тесните планински пътища.

„Крум... наел авари и околните славянски племена, въоръжил дори жените като мъже и на третия ден от бягството на императора, в четвъртък, заградил входовете и изходите на тамошните планини с яки прегради, направени от големи дървета...“
Когато византийската армия поема обратно на юг, пътят ѝ се оказва затворен. Пред войниците се издигат укрепления, а наоколо са разположени силите на Крум. Армията, която само дни по-рано е разграбила Плиска, е притисната в непознат и труднодостъпен терен.

Когато авангардът достига дървената преграда и разбира, че проходът е блокиран, сред войниците настъпва паника. Опитите да бъде намерен друг изход се оказват безуспешни – пътят е затворен от укрепления, стръмни склонове и скалист терен.

Според Анонимния ватикански разказ тогава Никифор изрича думите:

„Дори крила да ни израснат, никой да не се надява, че ще се спасим от гибел!“
В ранните часове на 26 юли българите нападат. Ударът започва, докато част от византийските войници още спят. В лагера настъпва хаос. В тесния проход огромната армия не може да се разгърне, отделните части губят връзка помежду си, а опитите за отстъпление завършват пред дървените прегради и стръмните склонове.

Победата на Крум не се дължи просто на числено превъзходство. Българският владетел използва терена, затваря пътищата за отстъпление и лишава противника от възможност да маневрира. Първоначалното предимство на византийците се превръща в слабост: голямата армия е блокирана в пространство, където не може да използва пълната си сила.

Никифор I загива заедно с голяма част от своите военачалници и войници. Dumbarton Oaks определя похода като първоначално успешна кампания, завършила със засада и смъртта на императора.

Синът му Ставракий е тежко ранен, вероятно в областта на гръбначния стълб, но успява да се измъкне и да достигне византийска територия. След смъртта на баща си той наследява престола, но раната му не позволява да управлява пълноценно. Царуването му продължава едва до 2 октомври 811 г., когато е принуден да се оттегли.

Победа с исторически отзвук

Никифор I е първият византийски император след Валент, загинал в битка през 378 г. Това сравнение е посочено и от Dumbarton Oaks. Смъртта му и унищожаването на армията предизвикват тежка криза в Константинопол. През следващите месеци на престола се сменят владетели, докато войната с България продължава.

За Крум победата има значение, което далеч надхвърля отблъскването на един поход. Българската държава е преживяла нахлуването, опустошаването на Плиска и разорението на земите около нея, но е запазила способността си да събере сили и да отвърне.

Разгромът на Никифор показва колко опасно е империята да подценява противник, който познава терена, действа организирано и успява да се възстанови дори след тежък удар. Само за няколко дни Крум превръща привидния триумф на Византия в едно от най-тежките ѝ военни поражения.

Победата през юли 811 г. отправя ясно послание към средновековния свят: България вече не е държава в периферията на Византия, която може да бъде подчинена с един голям поход. Тя е политическа и военна сила със собствен център, армия и владетел, способен да се противопостави на една от най-могъщите империи на епохата.

Затова, 1215 години по-късно, разгромът на Никифор остава повече от впечатляваща военна победа. Юли 811 г. е моментът, в който опустошаването на Плиска не се превръща в край на България, а в начало на решителен ответен удар – и в доказателство за устойчивостта и силата на държавата.

https://www.nationalgeographic.bg/a/1215-godini-po-ksno-yulskata-pobeda-koyato-pokaza-silata-na-blgariya

[Hatshepsut]

Къде хан Крум разбива император Никифор и превръща ли черепът му в чаша?

Защо византийския император Никифор I Геник напада България през юли 811 г.?! Каква е стратегията на хан Крум и защо му позволява да завладее столицата Плиска? Възможно ли е българският владетел по това време да не е бил там? Как в историографията като място на Никифоровия разгром се налага Върбишкият проход, при все, че летописците от онова време изобщо не споменават къде точно византийската армия е разбита, а Паисий изпраща битката чак при Никопол?! А също – обезглавен ли е наистина византийският император и дали черепът му е превърнат в чаша с която хан Крум вдигал наздравица. 1215 г. след българският триумф над византийската армия Горан Благоев развенчава някои митове в разговор с преподавателя от Историческия факултет на СУ – гл. ас. Явор Митов.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Никола Благоев "Княз Крум", издание от 1924г.:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=9068