Генетика отъ праисторията

[Hatshepsut]

Понастоящем човешката еволюция изглежда по-усложнена от когато и да било. ново генно проучване, включващо над 2 000 души от целия свят, разкри белези, сочещи, че някои от нашите предци са се чифтосвали с индивиди от други сродни видове, каквито са неандерталците, съобщи "Ню сайънтист", като цитира статия на Юън калъуей в "Шорт шарп сайънс". Това се е случила поне в два предисторически периода.

"Специалистите смятат, че междувидовото кръстосване е станало веднъж преди около 60 000 години в Източното Средиземноморие, и за втори път малко по-скоро - преди около 45 000 години в Източна Азия" - гласи доклад от годишното събрание на Американското общество по физическа антропология в Албюкърки, Ню Мексико. Заключението е направено на база на анализ на 600 генетични маркера, наречени "микросателити", проследени в 100 различни човешки популации.

Когато хората са започнали да се разпространяват извън Африка преди 50 000 - 100 000 години, тези маркери започнали да се изменят. Това позволява на учените да установят отношенията между различните популации, а също и да оценят кога някоя се е отделили от друга. Ако хората се кръстосваха само с хора, щяхме да имаме "спретнато" родословно дърво, по което човешкото генетично разнообразие трябва да може да се проследи до една родоначалническа популация, съществувала в Африка преди около 100 000 години.

Вместо това екипът на Джефри Лонг от Ню Мексико разкри, че някои от маркерите изглеждат твърде стари, за да идват от хората. Най-смисленото обяснение е, че те са резултат от междувидово кръстосване. Това означава, че неандерталците всъщност не са изчезнали напълно.

Наистина неандерталците са най-сериозните претенденти за сексуални партньори на нашите предци, но не са единствени. Миналия месец екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, откриха "хуманоидна" ДНК в кост от пръст на възраст 35 000 - 50 000 години, намерен в Монголия. Според изследванията той принадлежи на представител на непознат досега човешки вид, различен от неандерталците и кроманьонците.

Предишни проучвания върху неандерталския геном не откриха следи от междувидово кръстосване. Сега, обаче, когато публикуването на пълния неандерталски геном предстои всеки момент, и разполагайки с ДНК от новия хуманоиден вид, учените ще имат най-добрата досега възможност да установят дали предшествениците ни от различни човешки видове са споделяли леглото преди хилядолетия.

http://moreto.net/novini.php?n=82834

[Hatshepsut]

Сексът с пещерни хора засилил имунната система на човека

Сексуални отношения с архаични човешки същества като неандерталците са довели до създаването на деца, наследили ключови гени, спомогнали на съвременните хора да се борят по-успешно с различни болести, според американско изследване.

Кръстосаното чифтосване не е било случайно събитие, което се е случило, то е дало нещо полезно на генетичния фонд на съвременния човек, според Питър Пархам от Станфордския университет, ръководител на изследването, в публикация в списание Science. Въоръжени с познания за генома на неандерталците и денисованците, от които са открити зъб и кост от пръст в руска пещера през миналата година, учените вече са наясно, че около 4% от ДНК на неандерталците и до 6% от тази на денисованците присъства в представители на съвременния човек. Изследването хвърля поглед към група, наречена HLA клас I гени, които помагат на имунната система да се адаптира за борба с нови патогени, които могат да предизвикат различни инфекции, вируси и болести. Тези древни гени са разпространени сред съвременни популации и се наблюдават сред повече от половината евразийци днес, посочват авторите на изследването. Неандерталците измират преди около 30,000 години. Те и денисованците имат общ прародител със съвременния човек преди около 400,000 години.

http://www.moetodete.bg/liubopitno/seksut-s-peshterni-hora-zasilil-imunnata-sistema-na-choveka.html

[Hatshepsut]

Съвременните хора са населили Азия на две миграционни вълни

Международен екип от учени е установил, че противно на наличната към днешна дата информация, съвременните хора са населили Азия на поне две миграционни вълни, съобщи "Сайънс дейли".

Според Дейвид Рийч, професор по генетика в Харвардския медицински колеж, най-ранните обитатели, населяващи Югоизточна Азия и Океания, са дошли с първата миграционна вълна. По-късни миграционни вълни са довели до формирането на популации в Източна Азия, свързани със съвременното население на югоизточната част на континента.

Сравнения на ДНК на съвременните хора и праисторическия човек дават нова информация за това как е населена Азия преди повече от 44 000 години. Учени от Харвардския медицински колеж и техни колеги от института "Макс Планк" в Германия са установили, че азиатски предшественици на човека, известни като Денисови хора, са предали генетичен материал не само на популации, обитавали днешна Нова Гвинея, но и на австралийските аборигени и на популации във Филипините. По този начин Денисовите хора са "покрили" необичайно голям екологичен и географски район, простиращ се от Сибир до тропическата Югоизточна Азия.

"Фактът, че ДНК на Денисови хора се открива само при някои от първите обитатели на Югоизточна Азия, показва, че преди повече от 44 000 г. са съществували многобройни популации със или без тази ДНК. Най-простото обяснение за наличието на Денисов генетичен материал само в някои групи хора е, че самите Денисови хора са обитавали Югоизточна Азия", обяснява ръководителят на изследването от Марк Стоункинг.

Австралийските аборигени, както и обитателите на Нова Гвинея имат сходна ДНК с тази на Денисовите хора. По-малки сходства се откриват при някои островни популации в Източна Океания, докато групи в Индонезия и континенталната част на Азия не притежават Денисов генетичен материал. Принос към настоящето проучване имат специалисти от САЩ, Германия, Индия, Тайван, Япония, Малайзия и Холандия.

http://science.actualno.com/news_361854.html

[Hatshepsut]

Древните хора са се кръстосвали с неизвестен на науката вид

Ново генетично изследване заплита още повече историята на човешката еволюция. Резултатите от анализи на генетичен материал, извлечен от останки на неандерталци и Денисов човек разкрива, че представители на двата изчезнали вида не само свободно са се кръстосвали помежду си и с ранните съвременни хора, но и с неизвестен на науката вид предшественици на човека, населявали Азия, пише сп. "Нейчър".
Данните от анализите са представени на конференция на Кралското дружество в Лондон.
Авторите на проучването от Харвардския медицински колеж в Бостън и Института за еволюционна антропология в Лайпциг са установили, че геномът на изчезнал вид хоминид, известен като Денисов човек, съдържа необичайни отрязъци ДНК от друга човешка група.
Находката може да е свидетелство за изцяло нов вид хоминиди, неизвестни на науката.
Непознатият вид е оставил следи в генома на Денисовия човек - изчезнал хоминид, чието съществуване е известно само от останките от пръст и два зъба, намерени в Денисовата пещера в Сибир.
Заради липсата на достатъчно фосили никой не знае как е изглеждал Денисовият човек, но генетиците са успели да дешифрират целия му геном с висока степен на точност.
Предишен анализ на генетичните последователности на неандерталците и Денисовите хора показва, че представителите на двата вида са били братовчеди и са се кръстосвали помежду си, както и с ранните съвременни хора.
Настоящият нов и усъвършенстван анализ потвърждава предишните резултати, но разкрива неподозирана загадка - Денисовите хора са се кръстосвали и с друг изчезнал вид хоминиди, които са неизвестни на науката, не са били нито неандерталци, нито ранни съвременни хора, и вероятно са обитавали Азия преди повече от 30 000 години.
Откритието за потенциално неизвестен на науката човешки вид е предизвикало оживление на срещата на Кралското дружество в Лондон.
"Нямахме дори смътна представа", е споделил Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон.
Едно от предположенията на антрополозите е, че непознатият древен вид може да е азиатска родова линия на Хайделбергския човек, напуснал Африка преди 500 000 години и смятан за пряк предшественик на неандерталците в Европа.
Въпросът може да бъде изяснен чрез извличане на ДНК от фосили на видове като Хайделберския човек. На думи това звучи лесно, но на практика е трудно осъществимо.
Геномите на неандерталците и Денисовия човек са се запазили, тъй като  представителите на тези видове са обитавали хладни и сухи региони.
Други видове хоминиди обаче са живели в горещи и влажни региони, където ДНК се разрушава лесно. Които и да са били загадъчните хоминиди, находката показва, че междувидовото кръстосване е било широко разпространено в човешката еволюция.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/drevnite-hora-se-krystosvali-s-neizvesten-na-naukata-vid-5998962

[Hatshepsut]

Откриха първото дете на човек и неандерталец

Останките от индивид, живял в северна Италия преди  40 000 - 30 000 години, принадлежат на хибрид между неандерталец и Homo sapiens, смятат учени, цитирани от Discovery News.

Откритието е публикувано в научното списание  PLoS ONE. Ако по-нататъшните анализи докажат теорията, това ще е първият хибрид - директно доказателство, че е имало смесване между двата прачовешки вида.

Предишни генетични изследвания сочат, че ДНК на хората с европейски и азиатски произход е от 1 до 4 процента неандерталска.

Изследването се концентрира върху челюстта на индивида, открит в местността Рипаро ди Мецена в Италия. Той датира от време, когато са живели едновременно и съвременният човек, и неандерталецът.

"От морфологията на долната челюст съдим, че индивидът от Мецена е изглеждал като нещо средно между класическите неандерталци, които имат прибрана долна челюст (без брадичка) и съвременните хора, които имат издадена долна челюст с добре оформена брадичка," обяснява антропологът Силвана Кондеми, един от авторите на изследването.

Тя и колегите й са изследвали останките чрез ДНК анализ и триизмерна томография. Генетичният анализ показва, че митохондриалната ДНК на индивида е неандерталска. Тъй като този тип ДНК се предава от само от майката, учените смятат, че хибридът е дете на неандерталка и мъж Homo sapiens.

По времето, когато съвременните хора се заселват в Европа, неандерталците са имали собствена култура, продължила около 200 000 години, с която днес се свързват някои каменни сечива, открити в скални заслони.

Учените отбелязват, че въпреки най-вероятната хибридизация между двата вида хоминиди, неандерталците са продължили да поддържат своите традиции. Те не са се слели в една група.

http://www.obekti.bg/

[Hatshepsut]

Неандерталците живели на малки, изолирани групи

Поредното изследване на ДНК показало, че неандерталците били лишени от някои човешки гени, определящи нашето поведение.

В последните години специалистите се занимават със съставяне на генни карти на неандерталци, измрели преди около 30 000 години. Става ясно, че много от съвременните хора са унаследили от предците си някои гени.

Тъй като въпросът за родословието може да се смята за решен, изследователите пристъпили към сравнението на генома на неандерталците и съвременните хора в търсене на гени, които ни правят уникални представители на рода Homo и сочат произхода на генетичните заболявания.

В сравнение с неандерталците човечеството, изглежда, особено активно е развивало гени, свързани с поведението, твърди екипът, оглавяван от Сванте Пебо, специалист по древна генетика от Института за еволюционна антропология към обществото ,,Макс Планк" (Германия).

При неандерталците прави впечатление липсата на гени, свързани с хиперактивност и агресивно поведение при съвременните хора. Те нямали и участъци в ДНК, свързани с аутизъм. Само остава неясно нашите гени засилили ли са агресивността в сравнение с неандерталците, или напротив – снижили са я.

Освен това някъде преди 1–0,5 млн. години броят на неандерталците е намалял и оттогава популацията така и останала малобройна. Нищо добро не донесло това – естественият отбор останал с малко възможности да се избави от лошите мутации.

Пебо и колегите му разгледали гените на двама неандерталци – от Испания и Хърватия. Резултатите били сравнени с данни за ДНК на трети неандерталец, живял в Сибир, и с ДНК на някои съвременни хора. Станало ясно, че генетичното разнообразие сред неандерталците четири пъти отстъпвало на това на съвременните африканци и три пъти – на европейците и азиатците.

Сравнението показало също, че съвременните хора притежават уникални гени, свързани със сърдечното здраве и обмяната на веществата. Освен това ние си имаме гени на цвета на кожата и косите, липсващи при неандерталците.

Вярно, да не забравяме, че от времената на неолитната революция ние живеем и се развиваме далеч не така, както неандерталците. Ако искаме да разберем какво наистина ни отличава от тях, трябва да сравним гените не на съвременните хора, а на пещерните ловци и събирачи.

Колегите на Пебо сравнили дори ДНК на неандерталци и съвременни хора с гените на денисовците – още едни наши братовчеди, обитавали Сибир преди около 40 000 години и за които е известно само по генетични карти и някои кости. Основните разлики са свързани с извивка в долната част на гърба, която при неандерталците не е така кръгла, както при денисовците и съвременните хора.

Неандерталците, денисовците и хората са имали общ прародител, живял преди повече от половин милион години. Трудно е обаче да се установи кой е той, тъй като ние сме се кръстосвали с неандерталците, излизайки от Африка преди около 60 000 години.

В резултат съвременните хора с европейски произход дължат само около 2% от своя геном на неандерталците, а при обитателите на Меланезия този показател стига до 3-5%, само че тук става дума вече за денисовците.

Експертите предупреждават, че в никакъв случай не трябва да правим изводи за неразвитостта на неандерталците, изхождайки от липсата при тях на гени, които имаме ние. Всеки вид има свой еволюционен път.

https://megavselena.com/neandertaltsite-zhiveli-na-malki-izolirani-grupi/

[Hatshepsut]

Откриха неизвестен клон в генеаложкото дърво на европейците

Генетичният произход на съвременните европейци е по-сложен, отколкото предполагаха специалистите - сред предците им има поне три големи генеаложки клона, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на статия в сп. "Нейчър".

Древните сибиряци, които са свързани с първите хора, населили Америка през Ледената епоха, са се смесили и с праисторическите популации в Европа. Те са оставили своя отпечатък върху ДНК материала на съвременните европейци, доказа международен екип от над 100 учени, ръководени от Дейвид Райх от Харвардския университет и Йоханес Краузе от университета на Тюбинген.

Досега експертите мислеха, че днешните европейци произхождат от две други групи хора. Първите са примитивни ловци и събирачи, живели на Стария континент още от заселването му преди повече от 40 000 години. Вторите са земеделци, мигрирали преди около 7000 години в Европа от район, обхващащ части от Сирия, Турция и Ирак.

Новото изследване, продължило повече от 10 години, разкрива ролята на ловците-събирачи от Сибир, наричани от учените "древни северни евразийци".

Учените са секвентирали геномите на земеделец, живял в Германия преди около 7000 години, и осем ловци-събирачи, живели на земите на Люксембург и Швеция преди 8000 години. След това са сравнили резултатите с геномите на 2345 наши съвременници, за да определят европейското потекло.

"Изследването ни наистина показва, че произходът на европейците е много по-сложен, отколкото се мислеше преди. Изглежда европейците, за които често днес се мисли като за една група, всъщност имат сложна история, в която поне три групи са се смесили исторически в различни пропорции", твърди Йозиф Мазаридис от Харвард

Почти всички европейци имат гени от всичките три древни групи. Древните северни евразийци са допринесли за до 20 процента от генетиката на европейците, макар и това да е най-малкият процент сред трите групи предшественици.

Хората от Северна Европа, особено Балтийските държави, са в най-голяма степен наследници на западните европейски ловци-събирачи, като до 50 процента от ДНК на литовците е от тази група. Южноевропейците са наследили повече древните земеделци, като до 90 процента от ДНК на сардинците може да бъде проследена до тези ранни имигранти в Европа.

Тези земеделци, дошли от Близкия изток, са донесли в Европа нови умения. Те са опитомявали животни, включително свине и крави, отглеждали са селскостопански култури - пшеница и ечемик, грах и леща, жънели са със сърпове от обсидиан.

Древните северни евразийци "свързват всички съвременни европейци и коренни американци", казва Йоханес Краузе. Резултатите показват, че те не само са се смесили с праисторическите европейци, но и са свързани с хората, които преди 15 000 години са преминали по моста от замръзнала земя между Сибир и Аляска и са се разпространили в Америка.

Сценарият за тройно наследство е приложим за повечето европейци, но не е достатъчен за всички. Дейвид Райх мисли, че и други групи са допринесли за генетичния профил на съвременните европейци.

"Едва започваме да разбираме. Само допълнителни генетични данни от древни хора ще ни позволят да научим какво е било праисторическото ни минало", коментира Йоханес Краузе.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1327240

[Hatshepsut]

Денисовият човек – праотец на Homo sapiens?

Напоследък доста се говори относно това, че едва ли не в Тибет е открит нов вид хора – напълно различни от останалата човешка раса. Тъй като Тибет е разположен на височина четири хиляди метра над морското равнище, налягането на въздуха там е едва две трети от нормата. На платото царуват ниските температури и почти няма растителност, което го прави крайно негостоприемно и сурово място за живот. Според последните проучвания причината за необикновената издържливост на тибетците може би се крие в наличието на гени от т.нар. Денисов човек (Homo denisova). Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) и колегите му неочаквано са открили още един случай на контакти между денисовците и нашите предци, опитвайки се да открият тайната на това, как жителите на Тибет издържат в условия, в които не могат да оцелеят представителите на нито един друг народ на Земята. Кои са тези денисови хора и доколко са различни от съвременния Homo sapiens?
 
Всичко започва в Алтай

Алтайските планини са разположени по такъв начин, че да се населят с многобройни миграции от различни двуноги същества е било просто невъзможно. От една страна, е обширната равнинна част от степи, простираща се от Енисей до Карпатите, която е била истинска ,,врата за народите" (обикновено така е била наричана тази част, която минава между Уралския хребет и Каспийско море). От друга страна, са планините – пустини, откриващи пътя към Далечния изток и Югоизточна Азия. Алтай въплъщава в себе си множество интересни и тайнствени места, сред които е и знаменитата Денисова пещера – в нея винаги е сухо, а отворът в горната и част дава светлина и служи за естествен комин за отвеждане на дима. Затова изобщо не е чудно, че в нея от стотици хиляди години са намирали убежище много представители на рода Homo, започвайки от неандерталците, които са се установили тук преди 280 хиляди години. Тук са оставили своята следа и хората от различни исторически епохи – тюрки и гуни, създатели на обширни номадски империи. През целия този гигантски промеждутък от време хората са живели тук, създавали са инструменти, яли са и са си поделяли хванатите по време на лов животни – тук са открити кости от магаре, як, носорог, хиени. По този начин под естествения покров на пещерата са просъществували няколко различни културни слоя, като тук може да се намерят много артефакти – свидетели на живота на различните и обитатели. И ето че през март 2008 г. учените обявяват, че са открили част от пръст на дете от женски пол, което е живяло приблизително преди 41 000 години. Това се оказва знаменателно откритие, тъй като въпросните останки са единственото намерено свидетелство, което разкрива наличието на нов, непознат досега вид човек, наречен на името на пещерата – Homo denisova.

Информативните кости

Изненадите продължават през 2012 година, когато е била публикувана работата на група учени от института "Макс Планк" в Лайпциг (ръководител на групата е бил шведският биолог Сванте Пийбо). Те са успели с висока точност да анализират както ядрената, така и митохондриалната ДНК на ,,денисовците" - име, с което оттогава се славят нашите отдавна измрели ,,братя".

Наред с това се е появила възможността да се говори за родство между живелите в Денисовата пещера преди 75 до 30 хиляди години хора от Homo sapiens и Homo neanderthalensis. Секвенирането на денисовата ДНК е станало реалност едва след намирането на генетичен материал, който е открит в изкопаните кости. Разликата между съвременния човек и ,,денисовците" е 385 нуклеотида, докато разликата между Homo sapiens и Homo neanderthalensis е 202 нуклеотида. Анализът на ядрената ДНК е показал, че неандерталците и денисовците са имали общ предшественик, който е живял вероятно преди около 700 хиляди години. Предшественикът на това разклонение и Homo sapiens – така нареченият ,,предшестващ човек" (Homo antecessor) се е появил на Земята преди повече от милион години.
Означава ли това, че относно родството всичко е ясно? Отговорът е – не съвсем! Известно е, че Homo sapiens са се появили преди около 200 хиляди години на Африканския континент. 50 хиляди години по-късно неголямата популация от тях (40 - 50 хиляди човека) са решили да напуснат своя африкански дом и са се запътили към Близкия изток, а потомците на тези хора са населили всички континенти освен Антарктида. По този начин всички жители на Стария и Новия свят с изключение на Африка – това е бялата европейска раса, китайците, ескимосите, американските индианци, – всички те се явяват потомци на бегълците от Африка, броят на които е бил колкото на хората от един голям квартал в София.При това Homo sapiens не са първите, които са влезли в Евразия. Преди тях тук са били Homo erectus, оставили в Европа потомство във вида на Хайделбергския човек, а в Азия – синантропи и питекантропи.

Общи деца на различни хора

Идвайки в Близкия изток, сапиенсите са срещнали там по-рано дошлите неандерталци. Моментът, когато се е случило това, науката нарича хибридизация на тези видове – нашите предци и неандерталците са имали свое общо потомство. Предполага се, че това е била първата, но не и единствена вълна на смесване на тези видове. Вторият епизод според генетичните данни може би е станал в Далечния изток с участието от страна на Homo sapiens предците на китайците и американските индианци. В момента процентът неандерталски гени в генома на представителите на различните народи по света е от 1 до 4%.

След като учените са успели да получат точни данни за генома на денисовите хора, е било направено още едно важно откритие. Оказало се е, че хибридизацията с Homo sapiens не е пропуснала и ,,денисовците". Обитавайки районите недалеч от ,,Вратата на света", те са се срещнали с някое разклонение на съвременния човек, което след това е просъществувало в страните от Югоизточна Азия и по-точно – нейната островна част. Меланезийците, представители на австралоидната раса (сред тях най-известни са папуасите) имат в своя геном до 6% денисови гени. Въпреки че не е задължително хибридизацията да се е случила в Алтай – сега се счита, че този вид хора са имали широк ареал на обитаване в Евразия.
По този начин някои от съвременните хора, обитаващи основно едно съвсем малко късче от планетата, може да се считат за най-близки роднини на Денисовия човек от всички останали.
Само че налице е и една друга загадка, която е донесла находката в Денисовата пещера. Въз основа на нея може да се предполага съществуването на още един вид хора, от които засега не е намерена нито една костичка.
Неандерталците и ,,денисовците" представляват две разклонения, идващи от един общ предшественик, но както вече споменахме, Homo neanderthalensis генетически са далеч по-близо до Homo sapiens, отколкото Денисовият човек. Още повече – в генома на последните има около 1% гени, които липсват у неандерталците и които са забележимо по-древни от останалите – на това е обърнал внимание американският биолог Дейвид Рейч от Харвардското училище по медицина. Остава да се предположи, че хибридизацията със сапиенсите не е единствената, на която са били подложени денисовците. Сега се налага предположението за това, че те по своя път в исторически план са могли да се кръстосват и с други видове от рода Homo.

Изследователите обръщат внимание на това, че намереният в Денисовата пещера зъб, който аналогично на пръстовия фрагмент е станал предмет на генетичен анализ, има необичайно голям размер, което е типично за по-ранните хоминиди. Това означава, че партньори относно кръстосването им са станали представители на някакъв вид хора, които са напуснали Африка по-рано от сапиенсите, денисовците и неандерталците. Възможно е за този вид да не се знае все още нищо, но може и да се предположи, че става въпрос за представители на Хайделбергския човек. Какво пречи това да бъде проверено? - Отсъствието на анализ на генома на последните.
Трябва отново да се напомни, че отделянето на качествена генна информация от изкопаемите тленни останки на денисовите хора е било уникален случай и в голяма степен научен късмет. Това се касае и за генома на неандерталците. Работата е там, че те, както и другите са обитавали сравнително хладните и влажни области на света, като климатът е осигурил съхранението на сложните молекули вътре в костите. В горещия климат, където слънцето е изгаряло костите до бяло, ДНК практически е изцяло разрушена.

Откритията все още предстоят

За съжаление поради недостига на изкопаемите материали, намерени досега, е много трудно да се каже как денисовците се различават от съвременните хора на външен вид и поведение и дали са имали подобие на говор и реч. Разликите в генома между сапиенс и денисовите хора може да посочат, че някои мутации в генома ни, отговорни за важни функции, свързани с развитието на нервната система и мозъчната функция, у денисовците и другите представители на различния клон на човечеството липсват. Това може да означава, че в тези изчезнали хора е липсвал човешкият разум в пълния му смисъл, но въпреки това те са оставили общо потомство със сапиенсите.

Към тези ,,първични хора" може да се впишат и представителите на Homo florensiensis – останките от тях бяха откритие през 2003 година в пещерата Лианг-Буа на остров Флорес. Тези същества, които веднага бяха наречени ,,хобити", са притежавали изключително малък ръст от 1 метър и много малък обем на мозъка – 400 куб.см. Това е по-малко от шимпанзетата и е съпоставимо с мозъка на афарския австралопитек, който не е принадлежал към рода Homo. По този начин джуджетата от остров Флорес очевидно са били на по-нисък стадий от развитие в сравнение с неандерталците и денисовите хора. Да, те са правели примитивни каменни сечива, вероятно са ги използвали за лов и строителство, но и австралопитеците са могли да създават каменни оръдия на труда. Според една от хипотезите Homo florensiensis може би са потомци на питекантропите, достатъчно развито същество, което е попаднало в изолацията на остров Флорес и се е видоизменило, един вид деградирало. Последният термин едва ли е много удачен, поне що се отнася до еволюцията, която предполага неизменно движение от нисши форми към по-висши, докато според хипотезата в действителност важна е само адаптацията чрез естествения подбор. Разбира се, твърденията за някакъв вид смаляващи се и оглупяващи питекантропи не се споделят от по-голяма част от научните среди, подозирайки, че зад ,,хобитите" седи някакъв вид по-малко развити същества от типа на австралопитеците. В края на краищата, оказва се, че въпросният скелет на ,,хобит" може би е просто на болен от ,,синдрома на Даун" индивид.
,,Напълно е възможно да е имало и други видове хора, от които сме заимствали част от ДНК, но ние не можем да открием техни следи поради това, че нямаме техни геноми. Успяхме да направим това откритие само по щастлива случайност – имаме техния ,,възкресен" геном, възстановен от малка кост от палец от сибирската пещера. За съществуването на денисовците като отделен вид разбрахме чак след откриването на техния геном, поради което възниква риторичният въпрос: колко видове древни хора съществуват, чийто геном ние още не сме прочели?", казва Расмус Нилсен.
Дали един фрагмент от зъб и палец, открити в Денисовата пещера, ще променят тотално възгледите на науката за произхода на човека? Интересен въпрос, отговорът на който предстои да бъде разкрит.

- http://hicomm.bg/secrets/denisovijat-chovek-ae-dali-tova-e-istinskija-predshestvenik-na-homo-sapiens.html/
- http://hicomm.bg/secrets/denisovijat-chovek-ae-dali-tova-e-istinskija-predshestvenik-na-homo-sapiens.html?read=2

[Hatshepsut]

Преди 10 000 г. мъжете предавали гени 17 пъти по-рядко

Генетици под ръководството на Моника Кармин от Тарту (Естония), със съдействието на колеги от САЩ, Великобритания, Русия и много други страни, са построили своеобразно дърво на живота на мъжете.

Учените изследвали данните на 456 Y-хромозоми, взети в рамките на това изследване от различни популации, и въз основа на това построили дърво.

След това, знаейки с каква скорост протичат мутациите в мъжката хромозома, те успели да датират основните клони на това дърво.

Според данните се оказало, че последният общ прародител на всички мъже, така нареченият Y-хромозомен Адам, е живял преди 254 хил. години – преди се смяташе, че той е живял преди 100–150 хил. години.

Но след това събитие мъжете още два пъти преминавали през нещо като пресяване и всяко от тях значително е съкратило генетичното разнообразие на мъжката популация.

Първото се случило преди около 47–54 хил. години, когато част от човечеството напуснала Африка и бързо се разпространила по останалата част на света. Второто – преди около 10 хиляди години, което съвпада с времето на неолитната революция, тоест прехода към земеделието и заседналия начин на живот.

В статия, публикувана на сайта на Аризонския университет, учените отбелязват, че тези събития генетично са се отразили доста по-слабо върху женската част на населението. По-конкретно преди 8–10 хиляди години генетичното разнообразие сред жените, напротив – се увеличило, и се получило, че тогава мъжете, които успели да оставят свое ,,генетично" потомство, са били 17 пъти по-малко от жените, които успели да родят момичета.

Спадът на генетичното разнообразие в мъжките линии вероятно е в резултат на натрупването на материални блага,
а за сметка на това женското генетично разнообразие е във възход

Антропологичната съставка на това, защо толкова много мъже не са успели да оставят мъжко потомство, авторите на статията оставят в скоби, като само констатират, че повечето отделни мъжки линии имат възраст само 4000 години, докато женските – 10–15 хиляди години.

Както казват аналитиците, това може да е следствие от различни фактори, например някоя епидемия, поразяваща само момчетата (макар следи от подобна болест да не били открити) или забрана за встъпване в брак до получаване на някакъв висок статус, а също практиката на многоженство.

Също такова съотношение може да бъде обяснено с това, че по време на неолитната революция земеделците са получили преимущество и са могли вече да не губят цялото си време за добив на ресурси, а да водят войни и съответно да убиват своите съседи ловци и да вземат техните жени.

Следва да се отбележи, че макар и да се твърди, че взетите Y-хромозоми равномерно представляват всички популации, реално те по-скоро са народи на бившия Съветски съюз, Европа, Монголия и Индия, останалите територии са представени доста избирателно, а други липсват напълно.

https://megavselena.com/predi-10-000-g-myzhete-predavali-genite-si-17-pyti-po-ryadko/

[Hatshepsut]

Защо древните са се отказали от полигамията?

Канадски учени от университета на Ватерло, с помощта на компютърно моделиране, са изяснили, че човешката моногамия е измислена от праисторическите хора като метод за борба с инфекциите, предавани по полов път. Изследването е публикувано в сп. Nature Communications.
По думите на учените, щом ловците събирачи са започнали да се обединяват в по-големи групи и да се превръщат в уседнали земеделци, е възникнал рискът от разпространение на полови болести. Последното е станало възможна причина за това, в сексуалното поведение на древните хора да възникне изместване в полза на социалните норми, установяващи верността към един партньор.
Биолозите са приложили методи на компютърно моделиране, за да разберат как демографските показатели и епидемии влияят върху възникването и развитието на различни социални норми, свързани със сексуалния живот.
Изследователите са открили, че ако мъжете имат няколко сексуални партньорки, то в условия, когато числеността на популацията става доста голяма (повече от 300 души), венерическите заболявания започват да снижават темповете на раждаемост. Затова контролът върху чифтосването се оказва по-изгоден както за индивидите, така и за групите като цяло.
В групите на ловците събирачи е било доста разпространено чифтосването на някои мъже с няколко жени за увеличаване на потомството. Числеността на групите рядко е превишавала 30 души, затова разпространението на венерически заболявания е било слабо и не е оказвало значително влияние на населението.
Но с появата на селското стопанство и ръста на групите полигамията е довела до сериозно разпространение на такива болести като сифилис, хламидиоза и гонорея. При липсата на медицина това е допринасяло за високо ниво на безплодие.
Изследователите подчертават, че в такива условия е логично да се установят моногамни правила и да се наказват тези, които не ги следват. Затова групите с насилствена моногамия може да са изместили другите групи, които не са следвали тези правила.

https://megavselena.bg/zashto-drevnite-sa-se-otkazali-ot-poligamiyata/

[Hatshepsut]

Индонезийските хобити не са Homo sapiens

Вътрешната структура на черепните кости на "хобитите" от остров Флорес, живели преди около 15 000 години, показват, че те не са били просто смалена форма на Homo sapiens, а са отделен вид хоминиди близки до Homo erectus.

Работата на френските антрополози Антоан Балзо (Antoine Balzeau) и Филип Шарли (Philippe Charlier), привеждаща нови доказателства за уникалността на флореските хобити, е приета за публикуване, но все още не е публикувана в списание Journal of Human Evolution.

Обобщение на изследването ("What do cranial bones of LB1 tell us about Homo floresiensis?") е поместено в сайта на Музея по естествена история във Франция.

Спорът за вида на хората от остров Флорес се води в научната общност, откакто те са били открити в тропическата пещера Лянг Буа през 2003 година. Съществуват две основни гледни точки за произхода на флореските "хобити". Според едната от тях, останките трябва да бъдат класифицирани като отделен вид, еволюирал от Хомо еректус или дори директно от австралопитеците и запазени в изолация на тропическия остров до преди 15 хиляди години - период, в който в останалата част на света дори неандерталците отдавна са изчезнали, а Хомо сапиенс са се разселили в Америка. Според другата гледна точка, останките са на обикновени сапиенс, които просто са страдали от микроцефалия, липса на йод, хипофизна недоразвитост или някаква друга сериозна болест.

Ясно е обаче, че обемът на мозъка на хората от остров Флорес е толкова малък, че излиза извън рамките на нормалните вътревидови варианти на Homo sapiens. Той е от 380 до 430 cм3, което е три пъти по-малко от средния обем на мозъка на съвременния човек и по-малко от този на шимпанзето. Скелетът на Homo floresiensis има и други особености, които обединяват и архаични, и съвременни черти.

ДНК анализа може окончателно да сложи край на спора за произхода на Homo floresiensis, но за съжаление, досега всички опити за извличане на генетичен материал от тези кости се оказаха безплодни, защото в тропическия климат ДНК бързо се разгражда. Ето защо, в спора на антрополози за "хобитите" все още трябва да се разчита на анализ на морфологичните особености на костите, който не може да не страда от субективизъм при избора на "важни" и "маловажни" черти.

Последният от тези анализи по отношение на структурните характеристики на зъбите на "хобитите бе публикуван в PLoS в края на 2015. Тогава антрополози от Япония и Индонезия стигнаха до заключението, че анатомията на зъбите подкрепя хипотезата по-скоро за островна изолация на Хомо еректус, отколкото близост до Хомо сапиенс.

Особености на черепа на "хобит", Homo floresiensis в сравнение с Homo sapiens

Последните данни подкрепят тезата. Те са получени от микротомография на най-добре запазения череп. Балзо и Шарли са анализирали дебелината на костите и други характеристики на черепа и са заключили, че "няма основания да се отнесе черепа към Хомо сапиенс, тъй като няма белези за патологии на Хомо сапиенс и няма черти, характерни само за черепа на Хомо сапиенс".

Що се отнася до въпроса за еволюционната близост с по-древни хоминиди, авторите се колебаят да направят каквито и да е заключения. Но категорично хората от остров Флорес не са Хомо сапиенс, според френските палеонтолози.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/indonezijskite-hobiti-ne-sa-homo-sapiens-37770.html

[Hatshepsut]

Откога датират връзките между хора и неандерталци?

Анализ на ДНК от неандерталска жена хвърля нова светлина върху историята на човешкия и на неандерталския род.

Неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали много по-рано, отколкото се предполагаше преди, съобщават учени, публикували откритията си в списание ,,Nature".

Според анализ на ДНК на неандерталска жена съвременните хора са имали контакт със своите "братовчеди" преди 100 000 години.

По-рано се предполагаше, че двата вида са навлезли в контакт чак когато съвременният човек е напуснал Африка преди 60 000 години.

,,Това е от значение за разбирането на историята на съвременния човек и на неандерталците", заяви д-р Серги Кастелано от института ,,Макс Планк", цитиран от Би Би Си.

Новите открития са били направени след обработка на останки на неандерталска жена, открити в отдалечена пещера в планината Алтай в Сибир. Генетичният анализ е показал, че части от човешко ДНК се съдържат в генома й, което доказва, че двата вида са общували преди 100 000 години.

Досега са били намирани неандерталски гени в човек, като скорошни проучвания показаха, че тези части ДНК са изиграли важна роля в много аспекти - от нашата имунна система до предразположението ни към дадени болести. Обратното движение на гени обаче, от хора към неандерталци, показва, че чифтосването всъщност е ставало много по-рано, отколсото се предполагаше досега.

Все още не е ясно какво влияние е оказал този контакт върху неандерталците. Въпреки това откритията хвърлят нова светлина върху историята на човешкия и на неандерталския род. Ако ранните хора са правили секс с неандерталци преди 100 000 години, то те трябва да са можели да напуснат Африка, тъй като данни за живот в Африка на нашите близки родственици не са били откривани. Това означава, че хората са напуснали Африка преди мащабното преселение, което е станало 40 000 години по-късно.

,,В момента не знаем как е станало това чифтосване - възможностите варират от относително мирната размяна на партньори до отделни групи, които нападат представители на другия вид и крадат женски, като минаваме и през хипотезата за осиновяване на изоставени бебета", посочва проф. Крис Стрингър от музея за естествена история в Лондон.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=4019

[Hatshepsut]

Нов човешки вид беше открит в пещера на Филипините

Непознат на учените прародител на човека беше открит от археолози в пещера на остров Лузон във Филипините, предават Би Би Си и "Ню Йорк таймс".

Този древен човекоподобен вид е наречен Homo luzonensis - по името на остров Лусон, където се намира пещерата - тя се казва Каяо. Останките му показват, че е имал физически черти, които са смесица между тези, които са били открити в много далечни предци на човешкия вид и тези в по-ранни предшественици на човека. Така се обогатява и усложнява историята на човешкото родословно дърво.

Находката означава, че примитивни човешки прародители са напуснали Африка и са си проправили път до Югоизточна Азия - нещо, което досега учените смятаха за невъзможно.

Тя сочи, че човешката еволюция в региона на Азия е била много по-сложна, защото е имало три или повече човешки вида, живели там горе-долу по същото време, когато откритият Homo Luzonesis пристига. Един от тези видове е бил Homo floresiensis, наричан Хобит. Той оцелява на индонезийския остров Флорес допреди 50 000 години.

В пещерата са били открити 13 кости и зъби на непознатия далечен прароднина на човека. Те са от времето, когато Хомо сапиенс е живял в Африка, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, цитирани от БТА. Тези древни хора вероятно са били дребни на ръст, но тъй като не са открити черепни кости, а само зъби, е трудно да се определи с точност колко са били високи. На мястото има и животински кости, затова се предполага, че са били месоядни и са си служели с каменни оръдия.

Откритите фосилизирани кости са на три различни индивида - двама възрастни и един млад. Единият е живял преди около 67 000 години, а другите двама - преди около 50 000 години. Досега не е извлечено ДНК. Някои от чертите им наподобяват тези на австралопитека, живял преди 2 милиона години.

На остров Лусон има следи от човешка дейност отпреди 700 000 години, което личи по пробити зъби на носорог.

"Години наред се считаше, че еволюцията на човека в Азия е много проста - че Хомо еректус произлиза от Африка и се заселва по източните и югоизточни брегове на Азия и че не се случва нищо до идването на Хомо сапиенс - преди 40 000 - 50 000 години - и завладяването от него на цялата Земя," отбелязва палеонтологът Флоран Детроа от Националния музей за естествена история в Париж.

"С находката на фосилите и с лабораторните изследвания узнаваме, че еволюционната история е много по-сложна - много различни видове са били съвременници на Хомо сапиенс, имало е смесване и изчезване на видове и т.н. Хомо сапиенс не е живял сам на Земята", добави Детроа.



https://www.manager.bg/nauka-i-zdrave/nov-choveshki-vid-beshe-otkrit-v-peshchera-na-filipinite

[Hatshepsut]

Денисовският човек живял на Тибетското плато преди 160 000 години


На снимката: Разкопки в Денисовската пещера

Долна челюст с големи зъби, открита в пещера на 3300 метра надморска височина, свидетелства, че Денисовският човек е живял на Тибетското плато преди 160 000 години, предаде Франс прес. Откритието е изненадващо за учените.

Изследването на фосила показва, че денисовци - изчезнал вид, идентифициран през 2010 г. въз основа на ДНК анализ на костица от пръст, открита в Денисовската пещера в Алтайския край в Русия, са живели не само в Южен Сибир, но и в Китай. Тези далечни братовчеди на човека са се приспособили към живот на голяма надморска височина далеч преди появата на съвременни хора в района.

Този път заключенията не са въз основа на ДНК анализ, а вследствие на извличане на протеини от кътник в челюстта. За целта е използвана нова технология, разработена от екипа на Жан-Жак Юблен от института "Макс Планк" по еволюционна антропология в Лайпциг.

Откритието е важно, защото досега палеоантрополозите разполагаха единствено с костици от Денисовската пещера и това не позволяваше да се научат повече неща за вида. Известно е също, че следи от ДНК от денисовци са открити в днешни популации хора в Азия, по-специално в Тибет и районите наоколо. Коренното население на Австралия и Меланезия е съхранило най-много следи от ДНК от денисовци.

"Трябва да е имало денисовци извън пределите на Алтай, вероятно в голяма част от континентална Азия, за да може тръгналите да колонизират Австралия представители на Хомо сапиенс да ги срещнат", отбеляза палеоантропологът Юблен. Фосилизираната долна челюст е открита в пещера в китайската провинция Гансу. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".

https://lupa.bg/news/denisovskiyat-chovek-zhivyal-na-tibetskoto-plato-predi-160-000-godini_5684news.html



Тази челюст показва, че Денисовците са живели в Тибет преди 160 000 години

Това е първото доказателство, че нашите братовчеди, загадъчните денисовци, са обитавали земи, извън пещерата в Сибир, в която бяха единствените следи от тях.

Находката - фосил на челюстна кост - разкрива, че тези изчезнали хора са живели на екстремни височини в Тибет, в бедна на кислород среда преди 160 000 г., много преди нашият вид да стигне там.

Денисовият човек (Homo denisova) е мистериозен вид хора, подобни на неандерталците. Те са определени през 2010 г. само по секвенираната ДНК, извлечена от древен костен фрагмент, намерен в пещерата Денисова в Сибир. Оттогава в пещерата са открити няколко други фосили, а генетичният анализ разкрива, че много хора в Китай и Югоизточна Азия носят по малко денисовска ДНК. Това показва, че нашите предци някога трябва да са живели заедно с тези загадъчни хора. Подобни проучвания показват също, че хората в Тибет носят специфичен денисовски ген, който позволява на червените им кръвни клетки да се справят с ниските нива на кислород, помагайки на шерпите да се чувстват добре на такива височини, където нивата на кислород могат да бъдат до 40% по-ниски от тези на морското равнище.

Жан-Жак Юблен (Jean-Jacques Hublin) от Института за еволюционна антропология към  ,,Макс Планк" в Лайпциг, Германия, решава да провери дали някои от човешките фосили, открити преди това в Тибет, наистина може да са на Денисовия човек.

Той и колегите му преглеждат челюстна кост, намерена през 1980 г. в пещерата Дашия Карст (Baishiya Karst) в долината на тибетската река Джангла. Те откриват че формата на челюстта и големият размер на зъбите са различни от тези на съвременните хора.

Радиоизотопното датиране предполага, че фосилът е най-малко на 160 000 години, което е десетки хиляди години преди нашият вид да достигне Тибетското плато.

ДНК не може да бъде извлечена от фосила, но анализът на колагеновия протеин в зъбите потвърждава, че челюстната кост е от Денисовия човек, защото съвременните хора и другите ни изчезнали братовчеди неандерталците имат различни гени за колаген, се казва в статията, публикувана в списание Nature.



Откритието би могло да обясни каменните инструменти, намерени в Тибет миналата година. Трудно може да се приеме мисълта, че хоминини ^[1] могат да живеят в такава екстремна среда, коментира Юблен.

,,Дори и днес Тибет не е лесно място за живеене. Липсват много ресурси и кислород", подчертава изследователят.

Проучването е първото, при което е използван протеиновия анализ като единствен начин за идентифициране на древен хоминин, разказва членът на екипа Фридо Уелкер (Frido Welker) от Университета Ланджоу в Китай.

Тази техника ще се окаже все по-полезна за вкаменелости, в които не е останала ДНК, отбелязва Мъри Кокс (Murray Cox) от Университета Масей в Нова Зеландия. "Когато се отдалечаваме от студените части на Евразия, просто трябва да свикнем с факта, че често няма да имаме древна ДНК, с която да работим."

Юблен твърди, че няколко открити в миналото фосили от разкопки в Китай имат характеристики, които не съвпадат с тези на съвременните хора или Homo erectus, друг древен хоминин, който, подобно на денисовците и неандерталците, се смята, че е напуснал Африка много преди нас.

"Предполагам, че повечето от китайските фосили на хоминини, по-млади от 350 000 години и по-стари от 50 000, са на денисовци ", казва Юблен.

"Вероятно много денисовски останки има в музеи по целия свят, но имат различни имена", коментира Кокс.


Входът на пещерата в Тибет, където е намерен фосила на Денисовия човек

Ако Юблен е прав, тези вкаменелости биха могли да помогнат за разрешаването на спора за това дали нашите предци са еволюирали единствено в Африка или дали са се случили важни стъпки и в Азия. Предишни открития на фосили в Китай са интерпретирани от някои учени като междинни видове между H. erectus и съвременните хора, което предполага, че сме се развили в Източна Азия. Но тази идея ще изгуби доверие, ако се окаже, че вкаменелостите са на Денисовия човек.

Но Шийла Атрея (Sheela Athreya) от Texas A&M University заявява, че свързването на такива вкаменелости с денисовци би поставило колата пред коня. Ние знаем толкова малко за физическите характеристики на денисовците и къде и кога са живели, коментира тя. ,,Не знаем какво е ,,Денисов човек".

Забележка:

1. Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременните хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-che-dreven-choveshki-predshestvenik-e-zhivial-v-Tibet-desetki_127700.html

[Hatshepsut]

Учени откриха в Етиопия останки на най-древния ,,маймуночовек"

Палеонотолози са открити в известната долина Аваш останки от най-древния до момента австралопитек, предполагаемо способен на изправено ходене. Това откритие засилва претенциите на Източна Африка да бъде прародина на човечеството, пишат учените в "Journal of Human Evolution", цитирани от БГНЕС.

"Първият прешлен на този австралопитек е разделен на същите две лопатки като на съвременните хора. Тази особеност липсва при съществуващите примати и най-старите човешки предци, но ни помага да държим главата си изправена, докато стоим", казва Марк Майер от колежа Чафи в Кукамонга (САЩ).

Днес за най-древният "пряк" прародител на съвременните хора се счита Homo habilis. ,,Генеалогията" на по-примитивните хоминиди - австралопитек, ардипитек, сахелантроп и други видове - остава предмет на противоречия сред антрополозите.

Въпреки това, правоходещия афарски австралопитек днес се смята за най-вероятния прародител на разумния човек, а маймуноподобния ardipitek е предполагаемият "прадядо" на австралопитека.

Днес не съществува консенсус между палеонтолозите и антрополозите за това къде е родината на австралопитеците, кога те са се появили и къде са се появили първите представители на нашия род. Две части на Африка претендират за тази роля - долините на реките Леди и Герару в Етиопия, ждрелото Олдувай в Танзания и "люлката на човечеството" в източната част на Южна Африка.

В полза на първия кандидат говори факта, че останките на Люси са открити в този район още през 1972 г. - млада жена от рода афарски австралопитек, чиито крайници са приспособени за изправено ходене. Освен това в околността са открити останки от още по-древни хоминиди.

В полза на втората родина на човечеството са редица находки в пещерите Стеркфонтейн и Малапа, където в края на миналия век и през 2009 г. са намерени останките на Малката стъпка, необичаен хуманоиден австралопитек, както и австралопитека седиба, които много учени считат за преходен вид между рода Homo и неговите древни предци.

Майер и неговият колега Скот Уилямс се доближават до отговора на въпроса коя от тези части на Африка е истинската родина на рода Homo, анализирайки вече намерените вкаменелости и проведени разкопки на територията на националния парк Аваш, където са намерени останките на Люси, най-стария представител на рода Homo и най-древните оръдия на труда.

Чрез изучаване на седиментни скали, които са се образували преди около 4,2 милиона години в централната част на тази долина, на място наречено Аса Иси, учените са направили невероятно откритие. Те успели да намерят седем добре запазени прешлени на един от най-противоречивите австралопитеци, Australopithecus anamensis.

Първите му останки, фрагмент от долната челюст, както и част от раменната кост, са открити през 1994 г. по бреговете на езерото Туркана в Танзания от известните британски палеонтолози Ричард и Мев Лики. След като анализирали откритието си, учените стигнали до заключението, че са успели да открият най-древния австралопитек на Земята, който е живял в Южна Африка преди около четири милиона години.

Тъй като двойката Лики не успяла да намери костите на краката или други части от тялото на тези хоминиди, тяхната идея, че тези същества са можели да ходят на два крака предизвика много противоречия, които не отшумяват и до днес.

Откриването на седемте прешлени на тези примати, погребани в Етиопия почти едновременно с останките на Australopithecus anamensis в Южна Африка, дава на Майер и Уилямс първата възможност да проверят тези теории, както и да свържат двете ,,люлки" на човечеството.

Техният анализ, както отбелязва антропологът, е донесъл много изненади, които показват, че нашите предци са усвоили изправено ходене неочаквано рано. В допълнение към "човешкото" устройство на шийните прешлени, тези примати не притежават специалните скапуларни мускули, които имат шимпанзетата и другите маймуни, прекарващи значителна част от живота си на дърветата.

С други думи, това означава, че анамианските австралопитеци, като съвременните Homo sapiens и техните непосредствени предци, не са знаели как да се катерят по клоните и стволовете на дърветата и не са били сходни по начин на живот със съвременните маймуни. По същия начин са подредени гръдните им прешлени - каналите в тях са необичайно широки, което е типично за хора, които са подложени на постоянни големи натоварвания на гръбначния стълб, но не и за маймуни, ходещи на четири крайника. Интересното е, че в това отношение Australopithecus anamensis са били по-близки до хората от предполагаемите им потомци, афарските и южните австралопитеци.

Защо това е така, учените все още не могат да кажат, но самият факт за наличието на подобни черти в най-древния австралопитек предполага, че изправеното ходене не е изключителна черта на първия Homo и неговите непосредствени предци. Това едновременно изяснява и усложнява картината на еволюцията на нашия род, заключават палеонтолозите.

http://bnr.bg/varna/post/101132665/ucheni-otkriha-v-etiopia-ostanki-na-nai-drevnia-maimunochovek

[Hatshepsut]

"Призраците" на два изчезнали човешки вида все още се откриват в нашето ДНК


Череп на древен хоминин, открит в Израел

Когато предшественикът на съвременния човек се е появява в Африка и започва да се разпространява из Евразия, той попада на много места, обитавани от по-стари хоминини - неандерталци и денисовци.

Те очевидно са се кръстосали помежду си, доказателства за което се открива в ДНК на съвременните хора.

Но се откриват и следи от древни, непознати хоминини, според ново изследване, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.

"Всички ние носим в себе си генетичните следи на тези събития на смесване", обяснява биологът Жоао Тейшейра (João Teixeira) от Университета в Аделаид. "Тези древни групи са били широко разпространени и генетично много разнообразни и са оцелели във всеки един от нас. Тяхната история е неразделна част от историята на човека."

След като анализират данните от литературата, Тейшейра и колегата му биолог Алън Купър (Alan Cooper), откриват двата "призрачни" прародители на съвременната ДНК. Първият е открит в ДНК от Евразия с помощта на изкуствен интелект по-рано пред 2019 г.

Вторият е описан през 2018 г., различна генетична структура, която се открива при населението на Флорес, Индонезия. Изглежда той е толкова различен от ДНК на съвременните хора, колкото са и неандерталците и денисовците.

Анализирайки внимателно тези генетични отпечатъци, биолозите успяват да проследят кога и къде може да са се случили тези кръстосвания.

"Всички съвременни популации имат около 2% неандерталско наследство", обяснява Тейшейра, "което означава, че смесването на неандерталците с предците на съвременните хора се е случило скоро след като те са напуснали Африка, може би преди около 50 000 до 55 000 години, някъде в Близкия изток".

Докато са се премествали още по-далече на Изток, към островите на Югоизточна Азия, те явно са се срещнали и с други групи.

"В района е имало поне три други древни човешки групи и предшествениците на съвременните хора са се смесили с тях, преди древните хора да изчезнат", пояснява Тейшейра.

Едната от тези групи са денисоцвите. Другите две остават непознати.

Първият непознат изчезнал хоминин, наречен ЕН1, е еднакво отдалечен генетично от неандерталците и денисовците. Предшественикът на всички азиатски и австралийско-папуански популации се е смесил с ЕН1 и в резултат 2,6 до 3,4 % от съвременните хора имат наследство от ЕН1. 

Посоките на миграция и местата на смесване на предшествениците на съвременните човеци с други хоминин

Днес това генетично наследство е по-слабо, но все още може да бъде открито в ДНК на австралийските аборигени или на хората от Източна Азия. Това кара учените да предположат, че носителите на ЕН1 вероятно са обитавали районът на северна Индия, където групи прародители на съвременните хора, мигрирали към Азия, Австралия и островите Папуа, са ги срещнали (1 на картата).

Предшествениците на съвременните човеци изглежда са се смесили и с денисовците на няколко места като Източна Азия, Сунда и Филипините (2, 3, 4 на картата).

Доказателствата за ЕН2, изчезналият хоминин, с когото прадедите на съвременните човеци са се смесили на остров Флорес, са малко по-неясни. Този ген се проявява само ниски хора, живеещи около пещерата Лианг Буа, където е открит Homo floriensis. Така че ЕН2 е много по-тясно локализиран и някак се е запазил за 50 000 години, след като двете групи са се срещнали (5 на картата).

Необходими са още проучвания по този въпрос, но това определено показва колко заплетена е човешката история.

"Знаехме, че миграцията от Африка не е била проста, но изглежда много по-комплексна, отколкото сме предполагали", смята Тейшейра. "Районът на островите в Югоизточна Азия очевидно е бил заеман от няколко древни човешки групи, които вероятно са живели относително изолирано едни от други в продължение на стотици до хиляди години преди да пристигнат предшествениците на съвременните хора."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prizratcite-na-dva-izcheznali-choveshki-vida-vse-oshte-se-otkrivat-v_133601.html