Генетика отъ неолита и халколита

[Hatshepsut]

Най-старото известно родословно дърво в света, датирано отпреди 6000 години

Почти 6000-годишна гробница е открита в Англия. Тя съдържа останките на 27 членове на семейство от пет поколения. Техният произход е от един мъж и четири жени според ДНК анализ.

Констатациите предполагат, че по това време е имало полигамни бракове във висшите ешелони на неолитното общество, тъй като изследователите смятат, че е малко вероятно мъжът-прародител да е имал четири жени една след друга. Вместо това той вероятно е имал повече от една съпруга едновременно.

Анализът реконструира едно от най-старите родословни дървета, правени някога, заявява Иниго Олалде (Iñigo Olalde), популационен генетик от Университета на Страната на баските в Билбао, Испания, и един от водещите автори на проучване, публикувано във вторник (22 декември) в списание Nature.

Учени от Харвардския университет в Масачузетс, Нюкасълския университет във Великобритания и Виенския университет в Австрия също участват в изследването.

Новите техники вероятно ще бъдат бързо приложени към други колекции от древна човешка ДНК, обяснява Олалде.

,,Това проучване е важно, защото е първото голямо родословно дърво, което получаваме от праисторията", отбелязва Олалде. "Но вероятно през следващите няколко месеца или година ще разберем много повече."

Гробната могила е била силно повредена от фермерите, които орат земята над нея, а гробниците са разкопани през 80-те години на миналия век, за да се запази това, което е останало

Неолитни кости

Костите в изследването са от човешки останки на 35 души, изкопани през 80-те години на миналия век от гробната могила Хейзлтън Норт край Котсуолд Хилс, близо до градовете-близнаци Челтнъм и Глостър в Западна Англия.

Гробната могила е била на земеделска нива, където стотици години оран я е унищожила напълно, така че археолозите извършват разкопките, за да запазят това, което е останало, разказва Олалде.

Преди няколко години друг екип изследователи извлича генетичен материал от костите и зъбите на погребаните останки и Олалде работи с ДНК последователностите, които те съдържат, за да разбере как са свързани индивидите.

Скоро става ясно, че взаимоотношенията им са много сложни.

,,Когато това стана очевидно, си помислих ,,О, Боже", възкликва Олалде. ,,Беше много изненадващо, но и доста забавно да открия цялото това семейство."

Родословно дърво на 5-те поколения

Анализът би могъл да определи взаимовръзките само на 27 от 35-те тела, включително две млади момичета.

Резултатите показват, че мъжете обикновено са погребвани близо до бащите и братята си. Това откритие предполага, че произходът е патрилинеен - с други думи, по-късните поколения, погребани в гробницата, са свързани с най-ранното поколение чрез своите роднини от мъжки пол, казват изследователите.

Но гробницата също е разделена на две L-образни камери, разположени в северната и южната част на структурата, и изборът на коя камера да бъдат погребани зависи от жените от първо поколение, от които са произлезли - потомците на две от жените са погребани в северната камера, а потомците на другите две жени са погребани в южната камера.

Това откритие предполага, че тези жени от първо поколение също са социално значими в своята общност и че статусът им е бил признат, когато е строена гробницата, обяснява Олалде.

Генетичният анализ на 35-те души, погребани в две гробни камери в могилата, показва, че 27 от тях са близки биологични роднини

Семейни въпроси

Олде също идентифицира четирима мъже, погребани в гробницата, чиито майки са били част от рода, но чиито бащи не са - наречени "доведени синове". Тези доведени синове би могло да са били осиновени в семейството, когато майките им се присъединят към него, въпреки че е възможно и жените да раждат деца от мъже извън семейството, които не са били признати за техни партньори, разказва Олалде.

Две от дъщерите от рода, които са починали в детството, са погребани в гробницата, но там не са погребвани възрастните дъщери от рода, възможно е те да са били погребани в семейните гробници на партньорите си, предполага Олалде.

В същата гробница той идентифицира и останките на три жени и петима мъже, които нямат генетична връзка със семейството. Възможно е жените да са били омъжени за мъже, погребани в гробницата и да нямат деца, или само възрастни дъщери, които след това са били погребани някъде другаде, допълва Олалде.

Значението на петимата несвързани мъже не е известно, но те може да са били осиновени в семейството или по някакъв начин свързани чрез връзки, които не могат да бъдат определени генетично, разказва Олалде. Гробницата на Хейзлтън Норт датира от много ранния период на неолита в Англия и вероятно непосредствените предци на хората, погребани там, да са дошли във Великобритания от континентална Европа като част от имигрантска вълна от неолитни земеделци по това време, разказва Олалде.

Докато неолитните гробници, открити на европейския континент, не показват такава сложност, отбелязва Олалде, отношенията между погребаните в гробницата на Хейзлтън Норт вероятно отразяват много по-ранни структури на родство в имигрантското общество.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-staroto-izvestno-rodoslovno-darvo-v-sveta-datirano-otpredi-6000-g_178881.html

[Hatshepsut]

"Не съществува никакъв руски геном": откъде произлизат руснаците?


Проф. Йоханес Краузе

Каква е генетичната история на Русия? Какви следи са оставили руснаците в ДНК-то на европейците? Кога древните жители на Байкал са станали индианци в Америка? Интервю с германския археогенетик проф. Й. Краузе

Йоханес Краузе е сред водещите германски представители на младата наука, наричана археогенетика или палеогенетика. Тя се занимава с изучаване на историята на човечеството и живота на Земята въз основа на анализ на генетичния материал - ДНК. През 2010година Краузе става професор по архео- и палеогенетика в университета в Тюбинген, а през 2014 - първи директор на създадения с негово участие в Йена Институт за история на човечеството към "Макс Планк". От юни 2020 той е начело на отделите по археогенетика както в Йена, така и в Института по еволюционна антропология в Лайпциг. Той е един от авторите на книгата "Пътешествието на нашите гени. Историята за нас и за нашите предци.". Руската редакция на ДВ разговаря с него:

През май 2020 учените от отдела по археогенетика към Института за история на човечеството в Йена публикуваха изследване за взаимовръзката между древните жители на Байкал и индианците в Америка. Какво успяхте да установите?

Проф. Йоханес Краузе: Праисторическа Америка е била заселена от хора от северозападните части на днешна Русия през Беринговия проток и Аляска - това е доказано. Включително чрез генома на американските индианци, който е специфично съчетание на гени от Източна Азия - днешен Китай, и северната част на Евразия. Такова съчетание 50:50 в самата Евразия вече няма, но то съществува при индианците. Открихме го и в ДНК, което извлякохме от зъба на живял преди 15 000 години индивид, намерен при разкопки в района на Байкал. Това доказва, че предците на индианците в Северна и в Южна Америка са живели на територията на северозападна Русия.

Какви точно са задачите на сравнително младата наука археогенетиката?

Проф. Йоханес Краузе: Тази наука се занимава с определен исторически период - от 100 000 до 1000-2000 години назад. И именно в изучаването на този период бе постигната истинска революция - научихме много нови неща за произхода и миграцията на различните популации. Русия например заема централно място в нашите изследвания, защото твърде много събития в историята на първобитния човек са се случили на огромната територия на Русия - първо. И второ - защото благодарение на студения климат в Русия много по-добре са се съхранили кости с генетичен материал.

Какво ново научихте за живота на първобитните хора на територията на днешна Русия? До какви изводи стига археогенетиката?

Проф. Йоханес Краузе: Научихме много за миграцията на древните обитатели на южноруските степи, представителите на т.нар. Ямна култура. Преди около 5000 години те са имали колела и каруци, с които са започнали да се движат както на изток, така и на запад. Покрай тези движения в различни точки на Европа у хората попадат части от тези "степни гени". Те са най-много в източната част на Прибалтика, докато в Средиземноморието са много малко, например в Сардиния пък изобщо ги няма. При това не става дума за миграция от типа на днешната, а за процес, продължил 500 години, в рамките на който са възниквали смесени популации.

И излиза, че от територията на днешна Русия са били заселвани и Америка, и Европа?

Проф. Йоханес Краузе: Да, но преди движението на степните номади на запад преди около 7500 години, в Русия са започнали да се заселват земеделци и животновъди от три посоки -  от Кавказ, Централна Азия и Китай. ДНК-то на представителите на Майкопската култура, която предшества Ямната, се състои наполовина от гените на тези, които са мигрирали от северната част на днешен Иран. Техните предци от своя страна са били от Близкия Изток, а пък в арабските региони съвременният човек е пристигнал от Африка.

Нима всички жители на съвременна Евразия имат и "африкански", и "близкоизточни", и "степни" гени?

Проф. Йоханес Краузе: Не само това - във всеки от нас има и по два процента от неандерталците, макар това да е друг, измрял човешки вид.

А съществува ли този руски геном, за който много се пише в Русия?

Проф. Йоханес Краузе: Не, типичен руски геном няма - жителите на Русия разполагат с почти цялото генетично разнообразие, което се среща днес извън пределите на Африка. Комбинацията е същата като в Европа. От генетична гледна точка през последните 500 години Русия е един от най-динамичните региони на планетата. Минаващият през територията ѝ степен пояс, свързващ Източна Европа с Азия, е един вид автомагистрала, по която често са се движили мобилни групи - скити, хуни, авари, монголи. Всичко това е довело да мащабен генетичен обмен. И в днешна Русия няма ясни генетични граници - такива няма и на картата на света. Всичко е смесено.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Нова хипотеза за еволюцията на индоевропейските езици и произхода на земеделието според древна ДНК


Делва за вино от пещерата Арени-1, Армения

Малко са местата, които са оформили евразийската история толкова силно, колкото древния Близък изток. Там се зараждат земеделието и някои от първите цивилизации в света - на древните гърци, Троя и голяма част от Римската империя.

Районът "винаги е била мост между културите и основен двигател на иновациите и промените", коментира археологът от Германския археологически институт Свенд Хансен (Svend Hansen).

Но един от най-мощните инструменти за разгадаване на миналото - древната ДНК - не е изследвана, отчасти защото ДНК се разгражда бързо в горещия климат в района.

Сега, в три статии в Science, изследователи представят ДНК от повече от 700 души, живели и починали в региона в продължение на повече от 10 000 години. Взети заедно, проучванията разглеждат историята на Близкия изток през призмата на генетиката, изследвайки произхода на хората, които първи са култивирали растения и животни, основали са в селища, разпространили са предвестниците на съвременните езици и са написали епосите на Омир.

Новите генетични доказателства предоставят повече улики за произхода на земеделието в Анатолия и предлагат алтернативна хипотеза на дълго подкрепяна теория относно това къде са започнали индоевропейските езици.

Трите проучвания показват, че фермерите не са произлезли само от предци на ловци-събирачи от Анадола, област, която свързва Западна Азия с Европа и се припокрива с днешна Турция, но и че са били хора, навлезли в региона в две различни миграции, се съобщава в Science. Освен това проучванията установяват, че индоевропейските езици може да са започнали в планините на Кавказ, близо до днешна Армения, а не в степите на север от Черно море, както се предполагаше преди, съобщава изданието.

Съавтор на трите проучвания е Дейвид Райх (David Reich), еволюционен биолог от Харвард. Една от статиите се фокусира върху Месопотамия, друга върху Анатолия, а трета - върху Южна Европа и Западна Азия.

Комбинираният генетичен анализ представя резултатите от четиригодишната работа на екипа и включва ДНК от повече от 700 индивида, обхващащи 10 000 години история и в географски диапазон, който се простира от Хърватия до Иран.

,,Размерът на извадката е феноменален и завладяващ", коментира Волфганг Хаак (Wolfgang Haak), генетик от Института за еволюционна антропология на "Макс Планк", който не е участвал в изследването. ,,Красотата на това проучване е, че обединява всичко в един по-голям разказ."

(A) Най-старата в света намерена досега кожена обувка от пещерата Арени-1, Армения, (B). Карта, показваща местоположението на Арени-1, (C) Разкопките, където е открита обувката

Изследователите секвенират десетки геноми на хора от древна Анатолия и откриват, че между 10 000 и 6500 години са се случили две отделни миграции в региона: едната от територията на днешен Ирак и Сирия, а другата от източното средиземноморско крайбрежие, съобщава Science. Сравняването на геномите с тези на по-ранните популации на ловци-събирачи показва, че първите хора в региона, които са отглеждали пшеница и са опитомили кози и овце, са произлезли от ловците-събирачи и тези, които по-късно са мигрирали в региона.

Освен това изследователите откриват, че ловци-събирачи от планините на Кавказ са навлезли в района преди около 6500 години, последвани от представители на Ямната култура - номади от степите на север от Черно море - преди около 5000 години, според изданието.

,,Това наистина се съгласува с археологическите данни", отбелязва пред Science Барбара Хорейс (Barbara Horejs), директор на Австрийския археологически институт, която не е била част от екипа.

Повече от век лингвистите свързват произхода на индоевропейското езиково семейство, от което произлизат повечето европейски и всички индийски езици, с Ямната култура от бронзовата епоха, съобщава Haaretz. Но изследванията от 2018 г. поставят под съмнение тази хипотеза, разкривайки, че хората от древни анадолски култури, които говорят езици, произлизащи от индоевропейското семейство, нямат ямна ДНК. Според Haaretz новото изследване изглежда потвърждава, че представители на Ямната култура са пристигнали в района, след като местните хора са започнали да говорят индоевропейски езици.

Тъй като древните анадолци и хората от Ямната култура споделят общи предци ловци-събирачи в планините на Кавказ, изследователите продължават да твърдят, че най-вероятният произход на индоевропейските езици е този регион, вероятно близо до съвременна Армения, съобщава Science.

Не всички обаче са съгласни с тази оценка.

Гуус Кроонен (Guus Kroonen), лингвист от Лайденския университет, заявява пред Science, че хората от Кавказ са били запознати със земеделието и вероятно са имали богат фермерски речник, докато за разлика от тях ранните корени на индоевропейските езици имат много малко думи, свързани със земеделието. ,,Лингвистичните доказателства и генетичните доказателства изглежда не съвпадат."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nova-hipoteza-za-evoliutciiata-na-indoevropejskite-ezitci-i-proizhoda_188526.html

[Hatshepsut]

Древна ДНК разкрива геномната история на ,,люлката на цивилизацията"

Анализът на древна ДНК от повече от 700 индивида разкрива цялостна геномна история на така наречената ,,Южна дъга", регион, обхващащ Югоизточна Европа и Западна Азия и отдавна смятан за ,,люлката на западната цивилизация".

Този изчерпателен геномен исторически разказ за ,,Южната дъга" е представен в списание Science в три нови научни изследвания от Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis), Дейвид Райх (David Reich) и техни колеги.

Сред многобройния международен екип, включващ изследователи от всички балкански и почти всички европейски страни, а също и САЩ, Южна Африка, Китай, Русия, са и 8 учени от България:

Десислава Андреева, Исторически музей, Казанлък
Крум Бъчваров, Национален археологически институт и музей, Българска академия на науките
Стефан Бакърджиев, Регионален исторически музей Ямбол
Стефан Чохаджиев, Катедра Археология, Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"
Недко Еленски, Регионален исторически музей - Велико Търново
Илия Илиев, Регионален исторически музей, Хасково
Красимир Лещаков, Катедра Археология, СУ "Св. Климент Охридски"
Виктория Русева, Институт по експериментална морфология, патология и археология с музей, Българска академия на науките
В анализа, който изследва новосеквенирана древна ДНК от повече от 700 индивида в региона, се разкрива сложната история на населението от най-ранните земеделски култури до късното средновековие. До сравнително наскоро голяма част от древната история на Южната дъга – историите за нейните хора и население – бяха разказвани чрез археологически данни и хилядолетни исторически сведения и текстове от региона. Но иновациите в секвенирането на древна ДНК осигуриха нов източник на историческа информация.

Използвайки древна ДНК от останките на 727 души, Лазаридис и съавтори в три отделни проучвания изграждат подробна геномна история на Южната дъга от неолита (~10 000 г. пр. н. е.) до османския период (~1700 г.). Констатациите дават представа за сложните миграции и взаимодействия между населението, които оформят региона в продължение на хиляди години. Проучванията показват, че по-ранното разчитане на съвременната история на населението и на древните писмени и художествени произведения е предоставяло неточна картина на ранните индоевропейски култури.

Основен изглед на некропола от бронзовата епоха в Карашамб. Изследването включва 26 индивида от късната бронзова и ранната желязна епоха на този обект

Индоевропейците и ямнайските скотовъдци

В първото изследване - "Генетичната история на Южната дъга: мост между Западна Азия и Европа" - е представен новият набор от данни. В него се предлага и анализ, който се фокусира върху халколита и бронзовата епоха (приблизително от 5000 до 1000 г. пр. н. е.). Този анализ разкрива големите генетични обмени между евразийската степ и Южната дъга и дава нов поглед върху формирането на степните скотовъдци от Ямната култура.

Spoiler

Ямната култура



Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г. пр.н.е., в района между реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на България в Добруджа около границата с Румъния.

Ямната култура е била предимно номадска, а земеделие се е практикувало само в някои речни райони. Открити са няколко могилни укрепления. Установено е отглеждането на домашни животни – коне, едър и дребен рогат добитък. Познати са били ралото и каруцата.

Името на културата (ямна – от яма) идва от специфичните ямовидни гробници (кургани), с които тя се характеризира. В тях мъртвите са били погребвани по гръб, с превити колене.

Според някои учени ямната култура е свързана с древните индоевропейци.

[затвори]

В първата статия международният екип изследва и родината и разпространението на анадолските и индоевропейските езици. Генетичните резултати показват, че родината на индоанатолийското езиково семейство е в Западна Азия, само с вторично разпръскване на неанатолийки индоевропейци от евразийската степ. В първия етап, преди около 7000-5000 години, хората с произход от Кавказ се преместват на запад в Анатолия и на север в степта. Някои от тези хора може да са говорили прародителски форми на анатолийски и индоевропейски езици.

Всички говорими индоевропейски езици (напр. български, арменски и санскрит) могат да бъдат проследени до степните  скотовъдци от Ямната култура, с произход от кавказки ловци-събирачи и източни ловци-събирачи, които инициират верига от миграции през Евразия преди около 5000 години. Техните южни експанзии на Балканите и Гърция и на изток през Кавказ в Армения оставят следа в ДНК на хората от бронзовата епоха в региона.

С експанзията си потомците на ямнайските скотовъдци се смесват по различен начин с местното население. Възникването на гръцкия, палеобалканския и албанския (индоевропейски) език в Югоизточна Европа и на арменския език в Западна Азия се формира от взаимодействието на индоевропейски говорещи мигранти от степите с местното население и може да бъде проследено чрез различни форми на генетични доказателства. В Югоизточна Европа влиянието на ямнайците е било дълбоко и хора с практически пълно ямнайско потекло се появяват непосредствено след началото на миграциите на ямнайците.

Някои от най-забележителните резултати са открити в централния регион на Южната дъга, Анатолия, където широкомащабните данни рисуват богата картина на промените - и на липсата на промени - във времето.

Резултатите разкриват, че за разлика от Балканите и Кавказ, Анатолия почти не е била засегната от миграциите на ямнайците. Не може да се установи връзка със степта за носителите на анатолийските езици (напр. хетски, лувийски) поради отсъствието на източен произход на ловци-събирачи в Анатолия, различаващ се от всички останали региони, в които са се говорили индоевропейски езици.

За разлика от изненадващата непроницаемост на Анатолия за степните миграции, Южен Кавказ е бил засегнат многократно, включително и преди миграциите на ямнайците.

"Не очаквах да открия, че халколитните индивиди от Арени 1, които бяха открити преди 15 години при разкопките, на които бях съавтор, ще получат родословие от генен поток от север към части от Южен Кавказ повече от 1000 години преди експанзията на Ямна, и че това северно влияние ще изчезне в региона, преди да се появи отново няколко хилядолетия по-късно. Това показва, че има още много какво да се открие чрез нови разкопки и теренни проучвания в източните части на Западна Азия", заявява Рон Пинхаси (Ron Pinhasi) от Департамента по еволюционна антропология и човешка еволюция и археологически науки (HEAS) във Виенския университет.

Пещера Арени 1, изкоп 1, халколитен период, края на V хилядолетие пр. н. е. Съдовете са съдържали хранителни дарове, а в три от тях е имало вторично погребение на дете, което е включено в изследването, а геномите им показват ранната поява на източен произход на ловци-събирачи в Западна Азия

"Анатолия е била дом на разнообразни популации, произхождащи както от местните ловци-събирачи, така и от източните популации от Кавказ, Месопотамия и Леванта", обяснява Сонгюл Алпаслан-Роденберг (Songül Alpaslan-Roodenberg). "Хората от района на Мраморно море и Югоизточен Анадол, от Черноморския и Егейския регион са имали разновидности на едни и същи видове предци", продължава Алпаслан-Роденберг от Виенския и Харвардския университет.

Първите земеделски общества и техните взаимодействия

"Древна ДНК от Месопотамия предполага различни миграции на предкерамичния и керамичния неолит в Анатолия" - второто изследване, представя първата древна ДНК от Месопотамия от епицентъра на неолитната революция в региона. Констатациите показват, че преходът между фазите на предкерамичния и керамичния неолит в неолитна Анатолия е бил свързан с два отделни импулса на миграция от сърцето на Плодородния полумесец.

Вторият документ се стреми да разбере как са се формирали най-ранните неолитни популации в света преди около 12 000 години.

"Генетичните резултати подкрепят сценария за мрежа от общорегионални контакти между ранните земеделски общности. Те също така предоставят нови доказателства, че преходът към неолита е бил сложен процес, който не се е случил само в един основен регион, а в цяла Анатолия и Близкия изток", казва Рон Пинхаси.

Той предоставя първите древни ДНК данни за предхождащите неолита земеделци от страната на Тигър в Северна Месопотамия - както в Източна Турция, така и в Северен Ирак - основен регион на възникването на земеделието. Той също така представя първите древни ДНК данни от земеделци от предкерамичния период от остров Кипър, който е свидетел на най-ранната морска експанзия на земеделци от Източното Средиземноморие. Освен това представя нови данни за раннонеолитни земеделци от Северозападен Загрос, както и първите данни от неолитна Армения.

Запълвайки тези пропуски, авторите могат да изследват генетичната история на тези общества, за които археологическите изследвания документират сложни икономически и културни взаимодействия, но не могат да проследят брачните системи и взаимодействия, които не оставят видими материални следи.

Резултатите разкриват примеси от преднеолитни източници, свързани с анатолийски, кавказки и левантински ловци-събирачи.

Проучването показва също, че тези ранни земеделски култури формират непрекъснатост на произхода, отразяваща географията на Западна Азия. Освен това резултатите очертават поне два емиграционни потока от сърцето на Плодородния полумесец към ранните земеделци в Анатолия.

Историческият период

Третото изследване, "Генетичен сондаж в древната и средновековната история на Южна Европа и Западна Азия", се фокусира върху древния ДНК анализ в периода на записаната история в Южната дъга. То също така изяснява недобре разбраните демографски характеристики и географски произход на групи като микенците, урартите и римляните.

Третият документ показва как полисите в древния средиземноморски свят запазват контрасти в произхода си още от бронзовата епоха, но са свързани чрез миграция.

Резултатите разкриват, че родословието на хората, живели около Рим през императорския период, е почти идентично с това на римските/византийските индивиди от Анатолия както по отношение на средната стойност, така и по отношение на модела на вариация, докато италианците преди императорския период са имали съвсем различно разпределение.

Това показва, че Римската империя както в по-краткотрайната си западна част, така и в по-дълготрайната си източна част, съсредоточена в Анатолия, е имала разнообразно, но сходно население.

"Тези резултати са наистина изненадващи, тъй като в статията на Science, на която бях съавтор през 2019 г., за генетичните предци на лица от Древен Рим, открихме космополитен модел, който смятахме за уникален за Рим. Сега виждаме, че и други региони на Римската империя са били също толкова космополитни, колкото и самият Рим", коментира Рон Пинхаси.

В коментар по повод тези изследвания Бенджамин Арбакъл и Зоуи Швандт (Benjamin Arbuckle and Zoe Schwandt) пишат, че "проучванията на Лазаридис и сътр. представляват важен етап за древните геномни изследвания, предоставяйки богат набор от данни и разнообразни наблюдения, които ще са в основата на следващите интерпретации на човешката история на Западна Евразия". Според Арбукъл и Швандт Лазаридис и сътр. са създали "изумителен набор от данни, немислим по своя мащаб само преди десет години", но подчертават предизвикателствата и ограниченията на интерпретациите, като предполагат, че много от наративите, изследвани в трите проучвания, отразяват евроцентричен мироглед.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevna-DNK-razkriva-genomnata-istoriia-na-liulkata-na-tcivilizatcii_189808.html

[Hatshepsut]

Голямо геномно изследване разкрива какво се е случвало в Европа преди 10 000 години


Карта на разпространението на земеделието от Югозападна Азия в Европа между 9600 и 3800 г. пр.н.е., с приблизителни дати и пътища на разпространение

Ново изследване на ДНК дава нови детайли за европейската каменна ера, разкривайки как различните групи са се смесвали въз основа на географията и как земеделието е повлияло на генетичния поток.

Проучването също така разкрива уникални погребални практики и изолирани групи от ловци-събирачи, добавяйки допълнителни елементи към картината на генетичното и културно минало на Европа.

Проучването е проведено от учени от Университета в Упсала, Швеция, които са получили нови генетични данни от 56 хора от каменната ера от Централна и Източна Европа. Резултатите са публикувани в Communications Biology.

Извадката обхваща европейския мезолит (12-8 хиляди години пр.н.е.), неолита (от около 7-мо хилядолетие пр.н.е. до 1700 г. пр.н.е.) и енеолита (или медната епоха, продължила средно от 3500 до 1700 г. пр.н.е.).

ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ

Преди селското стопанство да си проправи път към Европа, различни групи от ловци-събирачи са обитавали различни части на Евразия, смесвайки се една с друга. През мезолита на територията на Европа генетичните различия на ловците-събирачи се променят плавно от Западна Европа до Централен Сибир.

"Такъв модел предполага генетична свързаност на популацията на дълги разстояния", пишат изследователите.

Това проучване показва, че сливането на тези генетични линии на ловци-събирачи е силно повлияно от географията.

Индивид от Książnice 2, Полша, който е живял преди около 6000 години и е част от новото изследване

ВРЪЗКА МЕЖДУ ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГЕННИЯ ПОТОК

Няколко предишни ДНК изследвания относно праисторията на Европа показват, че около 8500 г. пр.н.е. д. в Западна и Южна Европа прониква мощен генен поток от територията на днешна Анадола (част от Турция), пристига ново население, което донася със себе си земеделието, заменя или асимилира местните ловци-събирачи.

Тази група е генетично и културно доста различна от европейските ловци-събирачи. Земеделието обаче се разпространява по различен начин в различните географски региони, което води до различно смесване на етнически групи в Европа.

"Генетичните потомци на тези мезолитни популации са били в много райони асимилирани или заменени от пристигащи фермери по време на неолита, а генетичната група, често срещана по време на късния мезолит, остава доминираща само в границите на Източна и Североизточна Европа и някои географски региони в Южна Скандинавия", се обяснява в проучването.

Учените изследват какво се случва в Източна Европа по това време. Те секвенират геномите на мезолитни и неолитни жители от днешна Полша, Румъния и Украйна.

Оказа се, че в Полша и Румъния протичат същите демографски процеси, както в Южна и Западна Европа, макар и в по-малка степен.

Но долното течение на Днепър в Украйна остава относително генетично изолирано най-малко 4000 години след нахлуването на земеделците от Анадола в останалата част на Европа. Това се потвърждава и от археологията - жителите на долното течение на Днепър са запазили своя начин на ловци-събирачи доста дълго време и не са се стремили към земеделие.

Тази територия обаче не остана напълно без външно влияние. Разпространители на земеделието са били не само жителите на Анадола, но и от предпланините на Кавказ от страна на днешна Турция и Иран. И точно от представителите на тези земи жителите на долното течение на Днепър и Северното Черноморие са приели някаква смес от гени, което показва генетична връзка между Кавказ и Северния Понтийски регион в мезолита и неолита.

Образци на керамика на възраст около 6000 години от люблинско-волинската аграрна култура, Książnice 2, Полша

През каменно-медната епоха (енеолит) тук идват нови хора от Изтока, които създават ямната археологическа култура. Според авторите около една трета от населението е останало същото, това са потомците на тези, които са живели тук през мезолита и неолита, останалите са новодошлите "ямнайци", които най-накрая донасят тук активно земеделие и животновъдство.

"Оттук стигаме до заключението, че неолитните културни нововъведения в региона на долината на Днепър, като възприемане на керамика (от съдове със заострено дъно до такива с плоско дъно), пионерско животновъдство (говеда, свине, овце и кози, земеделие, напр. ечемик) и краят на тази приемственост се свързва с миграционната вълна от енеолита/бронзовата епоха от Изтока", казват изследователите.

"Тези разлики в смесването на генетични линии и култури могат да ни разкажат за властовите отношения между различните групи", разказва Тийна Матила (Tiina Mattila), популационен генетик в Университета в Упсала и водещ автор на изследването.

ПРОУЧВАНЕ НА СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ПОГРЕБАЛНИТЕ ПРАКТИКИ

Моделите на генетично родство в праисторическите общества могат да ни информират за тяхната социална организация, се обяснява в проучването.

"Общите гробове често се приемат за семейни гробове, но в нашето проучване това не винаги е било така. Това показва, че дори през каменната ера други социални фактори също са играли роля в погребалните практики", отбелязва Хелена Малмстрьом (Helena Malmström), археогенетик от Университета в Упсала.

Гробни места, където са взети проби от останките за секвениране на генома

ЦЯЛОСТЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ГЕНЕТИЧНАТА ИСТОРИЯ

Новото изследване добавя още подробности към сложния пъзел на генетичната история на европейците от каменната ера.

"Можем да покажем, че някои части на Европа – като района около делтата на река Днепър – са били обитавани от изолирани групи ловци-събирачи в продължение на много хиляди години, въпреки че много други части на Европа са променили начина си на живот, когато нови групи пристигат и произвеждат храна чрез обработка на почвата", казва Матиас Якобсон (Mattias Jakobsson), професор по генетика в Университета в Упсала.


Допълнение: Варненският некропол е от 5-то хилядолетие пр.н.е. на територията на Варненска област. Варненският некропол е смятан за един от най-важните археологически обекти в праисторическа Европа и в него са намерени най-старите останки със златни предмети в света, известно е също, че тази култура използва злато за първи път в цялата културна история на човечеството.

Златните предмети, изложени в Археологическия музей във Варна и кои са най-старото обработено злато, известно досега (-4600 г. пр.н.е.)

https://nauka.offnews.bg/chovekat/goliamo-genomno-izsledvane-razkriva-kakvo-se-e-sluchvalo-v-evropa-pred-199440.html

[Hatshepsut]

Хората от Варненския некропол са били по-високи от съседите си и са носели белези от различни раси


Златни пиърсинги и меден прототип на рибарска кукичка са сред находките на археолозите при разкопките във Варненския халколитен некропол

Хората, живели в древността край днешна Варна, са се различавали от съседите си на Балканите, били са по-високи и са носели белези от различни съвременни раси. Това казаха за БТА археологът от Регионалния музей в крайморския град Владимир Славчев и доц. д-р Виктория Русева от секция "Антропология и анатомия" към БАН.

Изследванията, разкриващи подробности за обитателите на нашите земи, са направени в института за древна генетика ,,Макс Планк". По думите на Славчев от Варненския некропол са изпратени 27 проби. Учените от института са направили пълен преглед на запазения материал. За изследванията са ползвани налични вътрешни кости в черепа, които са много твърди и с най-голяма вероятност от тях да бъде извлечена ДНК.

Обработката и анализът отнеха много време, поясни Славчев. По думите му учените са успели да натрупат огромна база данни, тъй като паралелно са изследвани и проби, изпратени от Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и Средна Европа. Целият обем информация е публикуван в голяма обобщителна студиа за взаимодействието между населението на Североизточните Балкани и степното население между каменно-медната и ранна бронзова епоха. Проследена е динамиката на  контактите между хората от тези периоди. ,,Археолозите се занимаваме с предмети, по тях можем да кажем къде е имало обмен, докато генетичният материал представя самите хора, приликите и разликите между тях", посочи Славчев.

На въпроса защо са изпратени само 27 проби от Варна за изследване д-р Русева поясни, че костите в некропола са силно фрагментирани, което е валидно и за ДНК молекулата в тях. Тя уточни, че изпращането на материали за изследване в ,,Макс Планк" продължава.

Събраните до момента данни показват, че хората, живели около днешна Варна, са били носители на различни патогени. Открити са например хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези болести, не може да се каже, уточни Русева. Имунната система е реагирала различно и в някои случаи индивидът може да не е развивал болестта.

Демографските разпределения показват, че в тези времена хората са умирали много по-млади, допълни Русева. По думите й много рядко са успявали да надхвърлят 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали между 30-а и 40-а си година. Имало е и много висока детска смъртност, но няма как да бъде доказано колко е била, тъй като малките обикновено не са ги полагали в некропола.

Изследванията показват, че във Варненския некропол не е открит човек, който силно да се различава от останалите, допълни Русева. Генетичната линия е характерна за това население и има малък процент други генетични линии. По думите на Русева обаче не може да се каже, че обществото е било затворено и вътрешнобрачно. Изследванията показват, че хората имат генетична близост, но тя не е близкородствена връзка, посочи антропологът.

Откритите край днешна Варна материали свързват населението главно с популациите, разпространени в Анатолия, които след това се разпространяват по Дунав към Централна Европа, допълни Русева. За нея е било изненада, че направените в ,,Макс Планк" изследвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. Хората по-скоро са се установили по диагонала между Анатолия и Средна Европа, което не е  нелогично, защото тези популации са имали близка стопанска дейност, развивала се около реките и големите водни басейни, посочи още Русева. И уточни, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.

Славчев допълни, че изследванията на хората, живели по нашите географски ширини, показват основно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вариант е да са се разселили през островите в Егейско море, обясни Славчев. Той припомни, че все още се спори дали Босфорът в ония времена вече е бил проток или не, така че ако е било суша, може да са минали и по този път. Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се установяват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до средната и западната част на Балканите, посочи археологът. По думите му след това започва разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, посочи още Славчев. По думите му след това хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отрича възможността и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.

На въпрос как са изглеждали древните, антропологът поясни, че спрямо съвременните хора са имали доста по-нисък ръст. Тя подчерта обаче, че сред положените във Варненския некропол има доста по-високи в сравнение с това, което учените знаят за този времеви период. Аз търсех някакво обяснение с връзки от Североизток, но генетиците казаха, че не е така, допълни Русева. Тя уточни, че хората са имали кавказоиден изглед, но са носели и белези, характерни сега за цветнокожите раси – по-тъмна кожа и коса, по-месести устни. Носовете обаче са тесни. С развитието на генетиката много се промениха разбиранията за расовото разделение на човешкия вид, допълни Русева. По думите й се оказва, че е имало типове хора, които са се развивали на по-малки територии и са имали белези, които сега не се срещат като комплекс в някоя от съвременните расите. И аз не мога да си ги представя точно, така че да оставим първо генетиците да кажат резултатите, с усмивка посочи антрополът.

Славчев коментира, че за него е от изключително значение, че направените изследвания най-сетне дават ясна представа за съотношението и близостта между живелите в трите големи места, където има изследвани голям брой индивиди. Той уточни, че е направено сравнение на генетичните линии от Пиетрене (Румъния), Юнаците (Пазарджик) и Варна, които са приети от учените като знакови еталонни колекции. Имаме три различни етнорегиона на Източните Балкани – Черноморието, Дунавската част и Юнаците през финалния етап от живота на селището, обясни Славчев. Той уточни, че изследването на тези ДНК-линии определя няколко групи в отделните комплекси. Те са седем в Пиетрене, шест във Варна и четири в Юнаците, уточни Славчев. По думите му тези от Юнаците напълно се припокриват с четири от Пиетрене, но само една се припокрива с Варна. Три от Пиетрене се припокриват с три от Варна, а три остават изолирани.

Изводът е, че има смесване на населението, подчерта Славчев. Неговата лична позиция е, че съвпадението между Юнаците и Пиетрене показва голям етно-културен комплекс, в който освен предметите, циркулира и населението, което се смесва. Те обаче се различават от населението по Черноморието, където генетичното наследство е различно. Черноморието е последният заселен район през новокаменната епоха, посочи Славчев.

По материалната им култура виждаме, че пристигайки край днешна Варна, са били доста изостанали в сравнение със съседите си, допълни археологът. На въпрос как тогава се оказват ,,производители" на най-старото обработено злато в света, археологът посочи, че според него бързо са се адаптирали и са намерили своя ,,бизнес ниша".  Реално, това е най-бедният на суровини район на Балканите – няма рудни находища, кремък - неща, които са основни суровини за скотовъдното население, посочи археологът. Неговата лична позиция е, че постиженията им се дължат точно на това, че са различни, че са пришълци. На фона на другите групи хора, които са по тези земи отдавна и имат контакти помежду си, ,,варненци" пристигат и остават на най-неблагоприятното място, а за да оцелеят, трябва да се приспособят бързо и да са по-добри от другите. Освен това трябва да намерят и нещо по-различно, което да ги храни, защото и тогава, както и днес, търговската комуникация е била от огромно значение, посочи Славчев. Той припомни, че има доказателства за търговски отношения още от ранния неолит. Като пример даде находищата от кремък и вече установените мрежи за разпространението му, при това на големи разстояния.

,,Варненци" попадат тук в период, когато започва бум на занаятите, каза още археологът. Той припомни, че през каменно-медната епоха се разпада традиционното неолитно стопанство, където всеки е равнопоставен. С появата на металургията, добиването на метал изисква вече специфични знания и умения и започва да се появява специализацията – едни правят брадви, други – грънци, но за големи групи население, а не само за себе си, посочи Славчев. Така да се каже, появяват се първите майстори, а това води до нуждата от обмен не само на суровини, но и на знания, каза още археологът. И допълни, че е трудно доказуемо, но е твърде вероятно точно тези промени да са помогнали на ,,варненци" да се включат в общата картина.

Както и да са изглеждали тези хора, са живели като нас, каза още археологът. Според него те са имали същите понятия за икономика, за бизнес, за законност в обществото. Учените вече са наясно, че са се хранели основно с месо и зърно. Макар че са живели край морето, рибата е била под 5 процента от тяхната диета. Освен това изследванията доказват, че е нямало гладуващи. Всички са се хранели с едно и също, което подсказва, че е нямало крайно бедни, които да не могат да си осигурят насъщния.

На въпрос дали във Варненския некропол са открити хора, починали от насилствена смърт, д-р Русева отговори отрицателно. Тя обаче уточни, че това на практика не е показателно, тъй като много често убитите не са полагани в общите гробища.

Антропологът подчерта, че един от изводите на учените на база всички направени изследвания е, че относителната хомогенност на населението на Балканите по-скоро говори за наличие на вътрешни конфликти, а не за ,,пришълци", които идват и трепят местните. Дори и да е имало конфликти, победители и победени си приличат от генетична гледна точка и може само да се гадае колко често е имало сблъсъци и на какво са се дължали, обобщи Русева.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/852300-horata-ot-varnenskiya-nekropol-sa-bili-po-visoki-ot-sasedite-si-i-sa-noseli-bele