Религия на мира

[volgabulgars]

«Радикалните ислямисти в Татарстан не са измислица»

16 февруари 2016 г. | Web Archive

Следственият комитет на Русия за Република Татарстан образува наказателно дело срещу ислямолога Раис Сулейманов. Експертът е убеден, че това е отмъщение за статиите му за радикалните ислямисти и връзките на местните власти с Турция.

В началото на миналата седмица стана известно, че срещу експерта от Института за национална стратегия, ислямолога Раис Сулейманов, е образувано наказателно дело. Следственият комитет го подозира в разпалване на омраза, по-специално между руснаци и татари.

Раис Сулейманов е известен в Казан като специалист по етническите и религиозните проблеми в Поволжието. Той активно пише за връзките на татарстанския елит с Турция и за това, че те не са отслабнали дори след началото на конфликта между Русия и Турция. Освен това Сулейманов проучва наличието на радикални ислямисти на територията на републиката. В интервю за Дойче Веле експертът разказа какво според него е станало повод за образуването на наказателното дело.


Дойче Веле: Нека първо изясним въпроса с претенциите на правоохранителните органи към вас – какъв е поводът за тях? В постановлението на Следствения комитет се казва, че сте говорили за наличието в републиката на радикални ислямисти и сепаратисти, както и за подкрепата, която получават от много мюсюлмани, татари, духовенството и властите. Наистина ли сте правили подобни изказвания? Има ли радикални ислямисти в Татарстан?

Раис Сулейманов: Проучвам етно-религиозната ситуация в Татарстан и Поволжието от 2009 г. насам. Изследвам, наред с другото, радикалните организации и проявите на ислямски тероризъм.

Първата терористична организация у нас се появи през 1999 г., когато привърженици на чеченските бойци извършиха атентат срещу газопровод в Кукморски район. Подобни групировки започнаха да възникват и по-късно. През 2004 г. терористи от малкия град Рибная Слобода взривяваха стълбове на електропроводи и бензиностанции, занимаваха се с рекет и грабежи.

Ислямологът Раис Сулейманов

От 2005 г. в Татарстан започнаха да се появяват клетки на терористичната организация „Хизб ут-Тахрир“. През 2010 г. в една от горите се укриваше въоръжена група, подобна на нелегалните терористични мрежи в Северен Кавказ. По време на специализирана полицейска операция тя беше ликвидирана – това беше дело с огромен обществен отзвук.

Имаше и покушение срещу мюфтията на Татарстан, при което той беше ранен. Заместникът му бе застрелян в стълбището на собствения си дом. През 2013 г. терористи подпалиха няколко православни храма.

– Обвиняват ви, че с подобни изследвания разпалвате омраза?

– Да, съобщиха ми, че разпалвам омраза на етническа и религиозна основа. В обвинението има и друга формулировка: че съм давал негативна оценка на действията на местните власти и тяхната политика. Получава се така, че критиката към властта също се тълкува като проява на омраза. Аз самият съм противник на религиозния екстремизъм, а сега излиза, че искат да ме съдят само защото описвах това явление.

– Излиза, че радикални ислямисти има, но в последно време те не се проявяват?

– От 2012 г. насам регистрираме случаи на заминаване на жители на Татарстан за Сирия. Терористичната активност спадна, защото всички потенциални терористи просто заминаха да воюват там. „Ислямска държава“ действа като магнит, който привлича терористи от целия свят, включително от Татарстан.

У нас съществуват и радикални течения, от чиито среди се вербуват бъдещите терористи. Има уахабитски проповедници, които стават имами, и те се ползват с подкрепата на властите.

– В постановлението на Следствения комитет се посочва точно това – че сте говорили за подкрепа на радикалите от страна на властите. Имате предвид висшето ръководство на Татарстан?

– Не. Имам предвид местните власти: на ниво кметове на градове и райони.

– От доста време се занимавате с експертна дейност. Защо точно сега Следственият комитет обърна внимание на нея?

– Това е свързано с началото на новата студена война между Русия и Турция през ноември. Проучвам и темата за чуждото влияние върху Република Татарстан – преди всичко от страна на Турция, Иран и арабските страни. Турското влияние у нас е много силно, и то не само в сферата на икономиката и бизнеса, но и в образованието, религията, културата и политиката.

След началото на руско-турския конфликт статиите ми започнаха силно да дразнят местните власти. Затова на органите на реда беше спусната команда да започнат преследване срещу мен.

– Как татарстанският елит реагира на охлаждането на отношенията с Турция?

– Властите в Татарстан се стараят да заемат изчаквателна позиция. В местните медии руско-турският конфликт се представя като необмислен произвол на Москва, който уж разваля прекрасните връзки между Анкара и Казан.

– Според данните на Следствения комитет сте говорили и за масово преследване на руснаци в Татарстан. Как се проявява то?

– Това е интерпретация на правоохранителните органи. Например, публикувах статии за ситуацията с руския език в училищата в Татарстан. В учебните програми часовете по руски език са намалени за сметка на татарския. Следственият комитет смята, че по този начин разпалвам омраза между руснаци и татари.

– Какви действия смятате да предприемете сега, след като делото е образувано?

– Първо, намерих адвокат. Допусках, че може да се стигне до наказателно дело, но въпреки това научих за него напълно неочаквано. На 8 февруари ме извикаха на разпит като свидетел, но още по време на разпита станах обвиняем. След това бяха извършени обиски в моя апартамент и в дома на майка ми – иззеха компютърна техника, телефони, тефтери и изрезки от вестници.

Предстои да бъде назначена експертиза, която да установи дали действията ми разпалват омраза и вражда. Имам сериозни опасения, че тази експертиза ще бъде поръчкова.

[volgabulgars]

Ислямският тероризъм в съвременния Татарстан: ваххабизмът на практика

25.07.2012 | apn.ru | Раис Сулейманов

На 19 юли 2012 г. дойде денят, в който в най-новата история на мюсюлманската умма на Татарстан беше премината онази граница, след която на всички стана ясно какво е ваххабизъм. Пред входа на собствения си дом беше хладнокръвно застрелян големият татарски богослов на границата на XX–XXI век Валиулла Якупов (1963–2012), който ръководеше учебния отдел на Духовното управление на мюсюлманите на Татарстан. По-малко от час по-късно мюфтията на републиката Илдус Фаизов беше взривен в собствената си кола, получи рани при терористичния акт и на косъм остана жив. Усещане за шок, потиснатост, обърканост и страх проникна в сърцата на жителите на Татарстан. В края на краищата дотогава никой не можеше да повярва, въпреки постоянните предупреждения на експертите, изучаващи процесите в мюсюлманската среда, че севернокавказкият сценарий на развитие на събитията може да се повтори в Поволжието. Местните власти през цялото време успокояваха и заблуждаваха федералния център с приказки, че „при нас в мюсюлманската умма всичко е добре“. Подобно желание да се поддържа илюзия за стабилност доведе до това, че всички сигнали, подавани както от традиционното мюсюлманско духовенство, така и от експертите-аналитици, бяха игнорирани от чиновниците, а самите експерти бяха представяни като „ислямофоби“ или „клеветници на Татарстан“. Това се игнорираше още и защото част от бюрокрацията вече беше се сраснала с ваххабитите. Отговорността за случилите се събития лежи, наред с другото, и върху местните власти.

Терористичният акт в Казан сложи край на това, което наричат вътрешна политика на Татарстан. Резултатът може да се изрази с една дума – провал. Регионалните власти се оказаха неспособни да оценят мащабите на ислямския радикализъм. Въпреки че Казанският Кремъл беше предупреждаван в продължение на много години. Терористичният акт на улица в Казан по-малко от година преди началото на Универсиада-2013 подкопа имиджа на града като трета столица на Русия и регион на мира. Татарстан се превърна в зона на терористична опасност.

Сега в Поволжието тече процес, който условно може да се нарече „кавказизация“ на татарските джамии. Издадената от Доку Умаров, лидер на ваххабитската виртуална държава Имарат Кавказ, през 2011 г. фетва към своите единомишленици, че кавказките „моджахеди“ (т.е. горските) трябва да осъществят хиджра (преселение) в Поволжието, за да вдигнат във „вилает Идел-Урал“ (част от Имарат Кавказ, обхващаща границите на Волго-Уралския регион) местните татари-мюсюлмани на въоръжен джихад, намери определен отзвук. Между другото, неслучайно Доку Умаров взе за название на вилаета едноименния проект на идеолога на татарския сепаратизъм от първата половина на XX век Гаяз Исхаки: Идел-Урал сепаратистите искаха да нарекат своята независима татарска държава в границите на Казанското ханство. Проектът „вилает Идел-Урал“ явно ласкае мечтите на татарските националисти, което ще позволи да бъдат привлечени на страната на ваххабитите. Впрочем, това вече се случва. В Татарстан вече публично национал-сепаратистите подкрепят ваххабитите. И тъй като виртуалната ваххабитска империя „Имарат Кавказ“ се състои от вилаети, във всеки от които има свой амир – военен ръководител, такъв по идея трябва да се появи и във „вилает Идел-Урал“.

Днес в много региони на Поволжието е много забележителен броят на „горските“ кавказци в татарските джамии. Само че ако по-рано те бяха в пасивни роли, сега в мюсюлманските общности те играят значително по-активна роля. Преселвайки се в Поволжието, мнозина „горски“ се устройват в ЧОП (частни охранителни агенции), където имат достъп до оръжие. Такава ситуация има и в Казан. Тук те започват активно сред татарската младеж да водят дауат (пропаганда), обяснявайки какво е „чист ислям“.

Процесът на кавказизация на мюсюлманската умма на Татарстан и други региони на Поволжието днес придоби доста осезаем характер. Можем да говорим по отношение на Татарстан за забележим брой кавказци, имащи „горско“ минало. Слушайки ваххабитски бардове като Тимур Муцураев и копирайки дори маниера на поведение с елементи на планинска наглост, татарската младеж все по-често се ориентираше към слушане на видеопроповедите на Саид Бурятски и Абу Умар Саситлински (истинско име – Исраил Ахмеднабиев). Кавказизацията на мюсюлманската умма на Татарстан – това не е толкова увеличаване на енориашите на татарските джамии с представители на севернокавказките народи, колкото разпространение на религиозно-идеологически течения на радикалния ислямизъм от чужд произход, прилагани в Кавказ. При това се има предвид не традиционният за Кавказ ислям, а именно кавказкият салафизъм с неговата милитаристична („горска“) съставна част. На практика това се изразява в това, че татарската младеж се кани от кавказците в техните джамаати, формирани в Поволжието, където започват да пропагандират „горската“ идеология. В резултат на такава идеологическа обработка някоя част от татарите се отправя към Северен Кавказ за преминаване на съответна подготовка във въоръженото подземие с перспектива да се върнат с придобития опит (в това число и военен) за начало на „джихад“ в Татарстан и съседните региони. Понякога можем да отбележим случаи на участие на татари в терористични актове в Дагестан. Става дума за 41-годишен жител на Нижнекамск, член на местната ОПГ „Машовски“ с прякор „Фора“, който през пролетта на 2010 г. взриви полицейски участък като терорист-самоубиец в Кизляр. Ако Татарстан вече доставя самоубийци, както някога бойци по време на Втората чеченска война (1999–2001), когато на страната на моджахедите воюваха и шакирди от татарските ваххабитски учебни заведения (един от такива беше Денис Сайтаков от медресе „Йолдъз“ в Набережние Челни, воювал в бандата на Хатаб и Шамил Басаев), то значи ситуацията в региона, по думите на президента на Русия Владимир Путин, е „далеч от идеална“. Впрочем, на това не свършваха връзките с ваххабитите от Северен Кавказ.

Освен татарските национал-сепаратисти от типа на писателя Айдар Халим и председателя на набережночелнинското отделение на Татарския обществен център Рафис Кашапов, които през 1990-те години активно пътуваха на гости в „братска Ичкерия“ (за тези пътувания може да се прочете в книгата на Халим под заглавие „Този непобедим чеченец, или кай се, Русе!“), имаше група татари, която се отправяше в Чечня по религиозни мотиви. Част от тях впоследствие се върна и дори започна да работи като преподаватели в нижнекамското медресе „Рисаля“ при директор Рамил Юнусов (2002–2011), възпитаник на един от университетите в Саудитска Арабия. Юнусов на такива преподаватели, които нямаха никакви удостоверения за религиозно образование (това образование те получаваха в лагера на Басаев във Введенски район на Чечня), връчи фалшиви дипломи за завършване на медресе „Рисаля“ и позволи да продължат да работят вече като педагози. Шакирдите на медресето под покровителството на преподаватели с такава биография активно общуваха по социалните мрежи с „горските“ от Северен Кавказ, а служителите на младежкия отдел на Нижнекамския мухтасибат дори се обаждаха по телефона на терориста Саид Бурятски, беседвайки за „чистия ислям“. След като Илдус Фаизов, убеден противник на ваххабизма, започна работа като мюфтия от 2011 г., а Валиулла Якупов оглави учебния отдел на ДУМ на Татарстан, те на първо място си поставиха за задача да въведат ред в онова ваххабитско гнездо на усойници, в което при Юнусов беше превърнато медресе „Рисаля“. Назначавайки на 6 септември 2011 г. за директор на медресето ханафитския богослов Рафик Исламгалиев, мюфтийството се сблъска с открито противодействие както от страна на нижнекамския мухтасиб Юсуф Давлетшин, подкрепящ всички тези практики в медресето, така и от страна на чиновниците на Нижнекамск и дори на правоохранителните органи на града, които изведнъж заявиха, че „те всичко държат под контрол“. Рафик Исламгалиев беше в шок от онези учебници, по които учеха децата. Това бяха основно книги от Саудитска Арабия, проповядваше се ваххабитска идеология.

Можеха да се срещнат и такива книги, в които се учеше например на практиката на телесни наказания худуд – как да се отсичат крайници (ръце, крака) на тези, които нарушават шариата, как да се бият с камъни непослушните съпруги. Той незабавно премахна цялата ваххабитска литература от медресето, заменяйки я с традиционната за татарите ханафитска. Обаче преподавателите започнаха да се възмущават, да настройват срещу директора шакирдите, агитираха местните мюсюлманки, които, без да разберат ситуацията, започнаха да пишат някакви молби с многобройни подписи на възмутени. За новия директор започнаха да викат и силовите структури, и местни чиновници, но вместо да помогнат на ханафитския педагог, започнаха да му крещят, да го заплашват, че е уволнил уж незаменими преподаватели. На Рафик Исламгалиев му беше странно да чува това, особено ако се вземе предвид, че някои от тези „незаменими учители“ имаха „чеченско минало“. Обаче Айдар Метшин, кметът на Нижнекамск, както и брат му Илсур Метшин, кметът на Казан, имаха много добри връзки с групата на Рамил Юнусов и Юсуф Давлетшин. Това е именно това, за което говореше убитият Валиулла Якупов, че днес в резултат на многогодишното присъствие на ваххабитски имами в ключови джамии на републиката им се удаде да привлекат към дейността на ваххабитския холдинг мнозина представители на елита на Татарстан. Днес редица чиновници от висок ранг, представители на банковата и бизнес общност съзнателно финансират ваххабитската проповедническа машина и фактически се явяват съучастници в тероризма. „В тази връзка за постигане на мир в републиката е необходимо отчитане на наличието на оформила се лобистка, финансова и административна групировка, инкорпорирана в състава на ваххабитския холдинг“, казваше Валиулла-хазрат.

След 19 юли 2012 г. Рамил Юнусов побърза да избяга (той се уволни от музея-заповедник „Казански Кремъл“, където заемаше длъжността заместник-директор по работа с религиозни организации, обаче, видимо, досега остава имам на джамията „Кул Шариф“, където вечерните таравих-намази (нощна молитва в месец Рамадан) води Шавкат Абубакиров – бивш имам на казанската джамия „Ениляр“, известен с това, че заяви, че цялото татарско ханафитско наследство, състоящо се от 30 хиляди тома богословска литература, не струва и половината от саудитските книги на неговия рафт): формално замина за месец в Лондон, за да вземе изпит по английски език. Непонятно защо е нужно да се ходи в Лондон, за да се взема изпит по английски език, когато в същия Казан има много центрове TOEFL, където може да се докажат знанията по чужди езици. Говори се, че билетът му е купен от републикански чиновници от най-висок ранг с една цел: ако силовите структури, особено федералните, започнат да работят с Юнусов, той може да разкаже много, особено за тези, които го прикриват. Не напразно в народа говорят, че Юнусов, който вече 6 години е начело на главната казанска джамия „Кул Шариф“, ще бъде имам в нея дотогава, докато кмет на Казан е Илсур Метшин (отбелязваме, че той също 6 години е начело на столицата на Татарстан, преди това работеше като кмет на Нижнекамск, където те се скооптираха с Рамил Юнусов, тогава заемащ поста мухтасиб на Нижнекамск и директор на медресето).

Самият Метшин побърза възможно най-бързо да заяви, че ваххабизмът трябва в Татарстан да се „изгаря с нажежено желязо“. Сега кмет на Нижнекамск е родният брат на Илсур Метшин – Айдар, който бързо установи приятелски отношения с наследника на Юнусов на поста мухтасиб Юсуф Давлетшин, на когото Юнусов предаде всичките си връзки (самият Юнусов, въпреки че се премести в Казан, до юни 2011 г. продължаваше да бъде директор на Нижнекамското медресе, т.е. подготовката на младежта по ваххабитски учебници той запази за себе си). Юнусов, който е учил през 1992–1997 г. в Саудитска Арабия, три пъти организира в Татарстан посещенията на Ахмад Фарид Мустафа, лидер на саудитските наемници, воювали в Афганистан против съветските войски през 1980-те години, за „четене на лекции на младежта“. Защо трябваше да се кани в Татарстан човек с такава биография, при това да чете лекции на татарската младеж, съвсем не е ясно. Отбелязваме, че бившите преподаватели на медресе „Рисаля“, които местните власти така упорито защитаваха, обвинявайки Рафик Исламгалиев в произвол, днес преподават на вечерни курсове в главната съборна джамия на Нижнекамск, организират летни детски лагери. Вместо да помагат на ханафитския богослов, който с много труд успя да очисти медресето от ваххабизъм, властите не помагат, а местният едър бизнес продължава да финансира Нижнекамския мухтасибат, в младежкия отдел на който седят тези, които обичат да слушат проповедите на терориста Саид Бурятски.

Това, че срастването на бюрокрацията с ваххабизма вече отдавна се случва в Татарстан, може да се илюстрира с личността на Айрат Шакиров, по-известен като „шейх Умар“ (по татарски той се наричаше Гумер Биектаули – Умар Високогорски), който сега е задържан като един от заподозрените в извършването на терористичния акт. Въпреки многобройните прокурорски предупреждения към Шакиров да не проповядва ваххабитското учение, той бързо намери общ език с главата на Високогорски район на Татарстан Рустем Калимулин, който позволи на „шейх Умар“ да проповядва в съборната джамия на Висока гора (районен център на 19 км от Казан). Опитите на мюфтията на Татарстан да замени самопровъзгласилия се шейх с имам-ханафит Тимергали Юлдашев не само не бяха подкрепени от главата на района, но той дори в нещо помагаше на ваххабита да се запази в джамията, където той заедно със своя джамаат от бивши членове на ОПГ задаваше модата на „чистия ислям“. Скоро „шейх Умар“ се присъедини към местните национал-сепаратисти от Съюза на татарската младеж „Азатлък“, които се втурнаха да защитават Рамил Юнусов, когато мюфтията на Татарстан реши да смени ръководството на джамията „Кул Шариф“. Но сякаш по команда в Казан от всички райони пристигнаха около хиляда фундаменталисти, изпълниха джамията на 6 април 2012 г. Местните власти вместо да подкрепят мюфтията-ханафит отидоха да изпълнят ултимативните искания на Юнусов и стоящия зад него „шейх Умар“.

В крайна сметка се състоя унизителното пристигане на Илдус Фаизов в джамията, когато тълпа фанатици започна да го обижда. На мюфтията се наложи да остави Юнусов начело на джамията, а сепаратистите и ваххабитите започнаха да пикетират Духовното управление на мюсюлманите на Татарстан почти с искане за оставка на мюфтията. При това местните чиновници уверяваха и с това заблуждаваха и президента на Татарстан Рустам Минниханов, и федералните власти, че контролират ситуацията. Каква престъпна глупост! Никакъв контрол над някакви ваххабити у тези, които в Татарстан отговарят за взаимодействието с религиозните обединения, няма, никакъв авторитет в очите на салафитските „братя“ те не притежават и не ще могат да ги контролират никога. Всичките година и половина, които Илдус Фаизов на поста мюфтия заедно с Валиулла Якупов разчистваха тези „Авгиеви обори“ на ваххабизма, онези чиновници, които седяха в апарата на президента на републиката, първо дадоха надежда на уммата на Татарстан, а после подло я предадоха, подкрепяйки ваххабитите и обединилите се с тях сепаратисти, както беше например през април 2012 г. около събитията в „Кул Шариф“, когато имаше реален вариант да се премахне онзи бастион на салафизма, който се беше заселил на територията на Казанския Кремъл.

Другият от задържаните фигури – Марат Кудакаев. В аналитичните записки на експертите той е описан като идеолог на „затворническия джихад“. Някога, ръководеше отдела за работа с правоохранителните органи на ДУМ на Татарстан при мюфтията Гусман Исхаков, Кудакаев работеше със затворници в затвори и колонии, където в намиращите се в зоната джамии и молитвени стаи той не духовно възпитаваше затворниците, а именно проповядваше в тяхната среда идеите на фундаментализма. Често можеха да се чуят разсъждения, че авангардът на джихада трябва да стане криминалът, защото за разлика от гражданското население „криминално проявените“ са по-смели, готови са и да убиват, знаят как да използват оръжие. Именно такива хора трябва да станат начело на онези, които ще поведат татарите на джихад и ще помогнат да се построи в Татарстан халифат. Щом мюфтия стана ханафитът Илдус Фаизов, на Кудакаев му посочиха вратата, а новият отдел за работа със затворите започна усилено да работи със затворниците, за което първо от библиотеките на джамиите в зоната премахнаха ваххабитската религиозна литература и я замениха с ханафитска.

Сега властите искат да обяснят причините за терористичния акт изключително с търговски спорове. Уж всичко това е свързано с това, че намиращият се под арест като заподозрян в извършването на терористичния акт Рустам Гатауллин, председател на съвета на директорите на компанията „Идел-хадж“, не е разделил парите с мюфтията на Татарстан, който предаде всички квоти, отделяни за хадж, на друг туроператор – компанията „Татарски делови свят“ („ДУМ РТ хадж“). Обаче тези спорове имат не толкова икономическа, колкото идеологическа основа. Повечето поклонници на Татарстан пътуваха с „Идел-хадж“ с автобуси, а това отнемаше много дни от Казан до Мека. Докато хората пътуват в автобуса, с тях заедно пътуваше ваххабитски проповедник, който в микрофон четеше лекции със съответното съдържание. Религиозно настроените поклонници възприемаха подобна пропаганда като ислямска истина, раздаваха им се незнайно каква литература. Всъщност именно наличието на ваххабитски лектор беше едно от условията на саудитските куратори на „Идел-хадж“. Новият мюфтия обърна внимание на това и предложи във всеки автобус да има проповедник-ханафит. В „Идел-хадж“ отказаха да направят това: уж ние си имаме свои правила.

Тогава на мюфтията не му оставаше нищо друго, освен спешно да смени туроператора. Новата компания „ДУМ РТ хадж“ сега работи с поклонниците по такъв начин, че по време на пътуването с тях ще се намират само проповедници на традиционния за татарите ислям от ханафитския мазхаб. Естествено, в резултат на това „Идел-хадж“ беше отстранен от получаването на квоти. Само с това може да се обясни онзи вик, който Гатауллин и неговата фирма вдигнаха предния ден, а за да изглежда това не просто желание да се запазят при „яслата“ (саудитските куратори няма да дават пари, ако в автобусите с поклонници няма ваххабитски проповедници), беше организирано писмо на възмутени мюсюлмани, недоволни от новата политика на мюфтията в делото на подреждането на хаджа. Тоест, в тази ситуация също имаше идеологически разногласия, а не само икономически. Но дори да допуснем, че на Фаизов са посегнали заради пари, то как да бъде с Валиулла Якупов? Той не контролираше паричните потоци, беше началник на учебния отдел и в неговите задължения влизаше да пише учебници, да проверява образователни програми и т.н. Този, който го познава, ще каже, че той живееше в обикновена панелка, водеше много скромен начин на живот. Той беше убит неслучайно. Ударът беше нанесен по интелектуалния център на традиционния ислям, по неговия идеолог.

Нека си представим какво щеше да бъде, ако терористичният акт срещу мюфтията завършеше успешно? Обявяват се предсрочни избори за мюфтия и кой е реалният претендент? Якупов съвсем можеше да претендира за тази длъжност, затова го и отстраняват. А после по републиката върви призив: хайде да не се делим на ваххабити и ханафити, всички ние сме мюсюлмани. Властта можеше да отиде към Рамил Юнусов, навярно някакви проваххабитски журналисти щяха да пишат, че Рамил-хазрат е обичан от татарските баби и подобни сантиментални глупости, на които властите щяха да се вържат. Да добавим и това, че у Юнусов, както вече беше отбелязано, има силен „чадър“, който би бил заинтересован начело на мюсюлманската умма да застане този човек.

Смешно е сега да се слушат коментарите на бивши членове на Обществената палата на Русия, че причина за казанските събития били парите, или на бръснатите председатели на някакви ислямски комитети на Русия, че убийството на татарското духовенство – дело на „кървавата гебня“, уж заинтересована да започне репресии срещу мюсюлманите. Тези фигури, които отдавна са представители на федералното ваххабитско лоби в страната в информационното пространство, сега се опитват да отклонят вниманието на обществеността и държавата от проблема за ваххабизма в Поволжието. На тях им пригласят Ринат Мухаметов, Халида Хамидуллина, Руслан Курбанов – печално известните „ислямски анализатори“, които постоянно крещят за „притеснения на мюсюлманите“, когато бъде задържан някой ваххабит. Затова се измислят безумни конспиративни версии. Не бих се учудил, ако скоро подобни коментатори стигнат до това да нарекат събитията в Казан дело на Израел или на някакви тъмни сили от световния задкулисен свят.

Корените на случилата се трагедия в Татарстан трябва да се търсят в идеологията на ваххабизма, която подразбира унищожаване на всяко инакомислие в исляма с признаване на правота изключително само за себе си. Когато ваххабитите нямат никакви аргументи да склонят на своя страна, те избират терора като бърз начин за идване на власт в мюсюлманската умма. Просто глупаво е да се обяснява с някакви икономически или социални причини разпространението на ваххабизма в Татарстан, поне защото татарстанските ваххабити съвсем не са бедни хора. Идеологията на ваххабизма им дава усещане за вълнение и реализация на тяхната мечта за построяване на глобален халифат, за което на първо място е необходимо да се унищожат онези форми на исляма, които традиционно се изповядват от мюсюлманските народи, тъй като в основата им лежи патриотизъм по отношение на своето руско отечество. И още повече подлежат на унищожаване от салафитите тези, които се опитват да спрат разпространението на идеологията на ваххабизма.

Днес всякакви опити да се стовари вината върху силовите структури, уж заинтересовани от началото на репресии, за които говорят „ислямските анализатори“, или да се обвини самият мюфтия Илдус Фаизов в „непримиримост“, а също всякакви начини да се намерят смекчаващи обстоятелства за „ислямските дисиденти“, както започнаха да наричат терористите техни единомишленици на ваххабитските интернет ресурси, са нищо друго освен оправдание на ваххабизма.

Най-новата история на ислямския тероризъм в Татарстан започна с първите терористични актове по газопроводите през 2003–2005 г. в селските райони. После в републиката се появиха свои „горски“ – бойци в Нурлатски район на Татарстан, където въоръжена банда фундаменталисти се опита да организира подземие в местната гора по подобие на севернокавказкото. През януари 2012 г. в с. Мемдел на Високогорски район беше открита домашна лаборатория за производство на взривни вещества и „пояси за самоубийци“. Сега терористични актове се случват в самия Казан. За съжаление не се вижда ситуацията да се подобрява. Напротив, ваххабизмът, за проблема на който толкова дълго и упорито говореше Валиулла Якупов, сега премина към милитаристичен стадий. Днес в републиката ваххабитите реализират ингушско-дагестанския сценарий: това, което се случваше в Северен Кавказ преди 10–15 години, сега се осъществява в Поволжието. Първият мюфтия на Дагестан беше убит през 1998 г. След това бяха убити над 50 мюфтии, техните заместници и известни имами, които се придържаха към традиционния за Северен Кавказ ислям. В Татарстан ваххабитите изглежда преминаха към същата тактика: и беше убит за пръв път имам-ханафит. При това ударът беше нанесен както по мозъчния тръст на традиционния за татарите ислям от ханафитския мазхаб, какъвто беше Валиулла Якупов, богослов от нивото на класика на татарската религиозна мисъл Шигабутдин Марджани (1818–1889), така и по организационния център под формата на мюфтията Илдус Фаизов, който за пръв път за 20 години на постсъветски Татарстан започна да осъществява политика на деваххабизация. Най-важното е мюфтията сега чисто по човешки да не се изплаши от кресливите викове на ваххабитското лоби в информационното пространство.

Сега цялата надежда е само на светската държава, органите на която в Татарстан в последно време се увлякоха по това, че започнаха активно да привличат в републиката така наречените „ислямски инвестиции“ – косвено легален начин за финансиране на ваххабитското подземие, все пак ще предприемат решителни действия. Трябва незабавно да се извърши ротация на ваххабитското духовенство в региона: именно имамите-салафити изпълняваха ролята на създатели на онази среда, в която се развиваха и нурлатските бойци, и днешните казански терористи.

Опитът показва, че най-опасният престъпник е престъпник с идеология. Да се отрича днес наличието на ваххабизъм в Татарстан вече е невъзможно. Историята ни учи, че там, където се появи ваххабизъм, задължително рано или късно започва да тече кръв.

[volgabulgars]

Експерт: Екстремисти в Татарстан обявиха война срещу традиционния ислям

6 август 2012 г. | rbc.ru

Според експерта появата на въоръжена нелегална група в горите на Татарстан е очевиден факт. Това съобщава радиостанция РСН.

Р. Сулейманов заяви, че вече е установена самоличността на мъжа, който се появи във видеото и се представи като амир на моджахедите на Татарстан Мухамед. Това е Аяз Мингалиев, произхождащ от закамските мишари (субетнос на татарите от Средна Волга и Приуралие).

„Това е група, въоръжена и много добре подготвена. Това, че амир Мухамед практически не крие лицето си, говори, че се е установил за постоянно в гората, а съратниците му ще го снабдяват с храни и припаси. Най-вероятно лагерът му се намира в закамските райони на Татарстан. Това, че поеха отговорност за атентатите, свидетелства за желанието им да получат признание и слава“, заяви експертът.

Р. Сулейманов смята, че сега екстремистите ще убиват представители на традиционния ислям в Татарстан. По думите му някои имами вече са му съобщили, че са получавали заплахи от екстремисти.

Експертът е уверен, че протестната активност, която мюсюлманите в Татарстан започнаха да провеждат, свидетелства, че между тях и бандитската нелегална група има връзка и че те координират действията си. „Голяма част от вниманието на светските власти ще бъде отклонено към това, което се случва на площадите, а амир Мухамед ще организира диверсии на територията на републиката“, смята той.

Припомняме, че в интернет се появи видеозапис, на който споменатият амир Мухамед — мъж в камуфлаж и с автомат, но с непокрито лице — заявява, че атентатът срещу „враговете на исляма“ — мюфтията на Татарстан Илдус Файзов и неговия заместник Валиулла Якупов — е бил организиран по негова заповед.

„Такава съдба ще сполети всички имами. Който не може или не иска да изпълнява заповедта ми, трябва да напусне поста си“, заяви екстремистът.

Следственият комитет започна проверка във връзка с това видеообръщение. Според информацията на следователите мъжът от видеоклипа може да е Раис Мингалиев, който беше обявен за издирване по подозрение за участие в атентата срещу духовните лидери на Татарстан.

На 19 юли в Казан бе извършен двоен атентат: автомобилът на И. Файзов беше взривен; в резултат на това мюфтията на Татарстан оцеля, но пострада и беше хоспитализиран.

В същия ден неизвестни застреляха Валиулла Якупов, завеждащ учебния отдел на Духовното управление на мюсюлманите в републиката. От получените рани заместник-мюфтията почина на място.

[volgabulgars]

Казански боевици подготвяха терористични актове

25 октомври 2012 | interfax.ru

Унищожените в Казан терористи са готвели взрив на многолюдни места по време на мюсюлманския празник Курбан байрам. Образуваните срещу тях наказателни дела са обединени с делото за покушението срещу мюфтията на Татарстан и убийството на неговия заместник.

Снимка: ИТАР-ТАСС

Москва, 25 октомври. INTERFAX.RU – Унищожените по време на контратерористичната операция в Казан предния ден боевици Руслан Кашапов и Роберт Валеев са подготвяли терористичен акт по време на мюсюлманския празник Курбан байрам. „Получена беше информация, че членове на групата подготвят на 26 октомври мащабен терористичен акт на многолюдни места по време на мюсюлманския празник Курбан байрам“, съобщи в четвъртък пред „Интерфакс“ Центърът за връзки с обществеността на ФСБ на Русия.

Въз основа на резултатите от предварителното разследване е образувано наказателно дело. Както съобщи в четвъртък пред „Интерфакс“ заместник-ръководителят на Следственото управление на Следствения комитет на Русия по Татарстан Елвира Газизова, делото е образувано по два члена от Наказателния кодекс на Руската федерация – член 222 (незаконно придобиване, съхранение или носене на оръжие, боеприпаси и взривни вещества) и член 317 (посегателство върху живота на служител на правоохранителните органи).

По-късно официалният представител на Следствения комитет на Руската федерация Владимир Маркин съобщи, че наказателните дела за унищожаването на двамата боевици в Казан и за покушението срещу духовните лидери на Татарстан са обединени в едно производство. „На 25 октомври това наказателно дело беше обединено с наказателното дело, образувано на 19 юли тази година по факта на опита за убийство на мюфтията на Духовното управление на мюсюлманите на Татарстан и убийството на неговия заместник“, отбеляза Маркин.

Той припомни, че на 24 октомври 2012 г., при опит на спецчастите на ФСБ на Русия да задържат един от предполагаемите престъпници пред първия вход на сграда №25 на улица „Химиков“ в Казан, той оказа активно въоръжено съпротивление и задейства взривно устройство (вероятно ръчна граната). В резултат на това 28-годишният мъж, по-късно идентифициран като Руслан Кашапов, почина на място. След това беше взето решение да започне щурм на апартамента, в който се беше укрил вторият предполагаем престъпник. 35-годишният мъж, по-късно идентифициран като обявения за международно издирване Роберт Валеев, след известно време задейства неустановено взривно устройство и също загина.

По данни на ФСБ Валеев бил непосредственият изпълнител на убийството на ръководителя на образователния отдел на Духовното управление на мюсюлманите на Татарстан Якупов и на взривяването на автомобила на председателя на Духовното управление на мюсюлманите на Татарстан Илдус Файзов. Кашапов е съучастник в извършените престъпления. Убийството на Якупов и покушението срещу Файзов бяха извършени в навечерието на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Файзов и Якупов активно се противопоставяха на вахабизма и последователно се обявяваха за забраната му в цяла Русия, виждайки в това непосредствена заплаха за традиционния ислям. „С оскверняването на началото на поста терористите се стремяха да посеят страх сред мирното население и да заявят, че са нова радикална структура, способна да извършва престъпления с широк отзвук, насочени към дестабилизиране на обществено-политическата ситуация в Република Татарстан“, отбелязва Центърът за връзки с обществеността на ФСБ.

За издирването на престъпниците беше създадена съвместна оперативно-следствена група, в която влязоха представители на всички силови ведомства на републиката, както и на подразделенията на централния апарат на ФСБ. Именно тази група получи информацията за подготвяния терористичен акт на 26 октомври в Казан.

В резултат на оперативно-издирвателните мероприятия служителите на ФСБ установиха адреса на местоживеене на терористите. Районът, където се намираха, беше обкръжен, а боевиците – блокирани. „По време на щурма те оказаха ожесточена съпротива и при ответен огън бяха унищожени. При претърсването на мястото, където се намираха терористите, бяха открити оръжие, боеприпаси, лаборатория за производство на взривни вещества, както и готово за употреба самоделно взривно устройство с голяма мощност и поразяващи елементи“, съобщава Центърът за връзки с обществеността на ФСБ.

В операцията бяха ангажирани повече от 300 служители на полицията на републиката. По време на операцията пострадаха трима служители на силови ведомства. „По време на контратерористичната операция героично загина служител на Центъра за специално предназначение на ФСБ на Русия, който покри с тялото си терориста, задействал намиращото се при него взривно устройство. Тази постъпка на служителя позволи да бъде спасен животът на останалите участници в операцията, както и на намиращите се в непосредствена близост мирни граждани“, съобщава Центърът за връзки с обществеността на ФСБ. Още един служител на ФСБ е хоспитализиран; на третия беше оказана необходимата медицинска помощ, като лечението му ще продължи амбулаторно.

При провеждането на операцията никой от цивилното население не пострада. Жителите на двата входа – 46 души – бяха евакуирани в съседното училище. Към вечерта жителите на втория вход се върнаха в апартаментите си. В първия вход оперативно-следствените мероприятия продължават. 17 граждани временно се преместиха при роднини, а две семейства (трима възрастни и едно юноше) бяха настанени в хотел. Сграда №25 е пететажна, с два входа от коридорен тип и 95 апартамента. По данни на жилищните служби в нея са регистрирани общо 264 души, но фактически живеят значително по-малко.

[volgabulgars]

Казански ислямист, подготвял бомба за терористичен акт, е осъден на 9,5 години

26 септември 2013 г. | rbc.ru

Върховният съд на Татарстан призна за виновен и осъди на 9,5 години лишаване от свобода 23-годишния казанчанин Тауфик Байбеков, който подготвяше самоделно взривно устройство за терористичен акт срещу служители на правоохранителните органи. Съдебният състав призна Байбеков за виновен по три обвинения: „подготовка за терористичен акт“, „изготвяне на взривно устройство“ и „държане на взривно устройство“. Доводите на подсъдимия и адвоката му, че взривното вещество му е било подхвърлено, съдът прие за неоснователни.

Снимка: РБК-Татарстан

Да припомним, че Байбеков беше задържан на 20 август 2012 г., няколко часа след взрива на автомобил по трасето „Зеленодолск–Казан“. Според версията на следствието при небрежно боравене със самоделна бомба загинаха трима съратници на осъдения – Дорохов (етнически руснак, приел исляма и наричал себе си „амир“, т.е. предводител на ислямистка групировка), Курбанов и Салахов, като Салахов имал връзки с терористичната нелегална мрежа в Кавказ, по-специално с Къзъл-Юртовския джамаат. По признание на самия Байбеков групировката планирала да извърши редица терористични актове срещу служители на правоохранителните органи, както и срещу места в града, където според членовете ѝ се игнорират и пряко се нарушават нормите на шариата – нощни клубове, магазини за алкохол и наркопунктове.

Първоначално Байбеков изграждаше защитата си върху твърдението, че Дорохов искал от него да му даде клетва за вярност и да го признае за амир, но получил отказ. След това, по думите му, Дорохов, след многократни заплахи за физическа разправа, го принудил да съхранява в частния му дом в крайградското селище Отари, където живеел с родителите си, различни вещи, които носели негови познати (с Дорохов и обкръжението му Байбеков се запознал половин година преди ареста). Тези доводи бяха опровергани от разчитане на телефонни разговори, което показа, че подсъдимият активно е участвал в изготвянето на взривно вещество с амониева селитра и алуминиеви стружки.

След като Дорохов, Курбанов и Салахов загинаха при взрив, правоохранителните органи откриха в дома на Байбеков бутилка със запалителна смес, която според показанията на самия Байбеков е трябвало да бъде използвана в един от нощните клубове, както и самоделно взривно устройство, натъпкано със самонарезни винтове, което според експертите имало убойна сила на разстояние до 400 метра.

В съда Тауфик Байбеков призна само изготвянето на външната обвивка на взривното устройство. Той се държа доста уверено и заяви, че не е съгласен с присъдата.

Според решението на съдебния състав Байбеков трябва да прекара 9,5 години в колония със строг режим, а след това две години да не напуска постоянното си местожителство и редовно да се явява при районния инспектор.

„Като цяло съм удовлетворен от присъдата, макар първоначално да поисках 11 години за подсъдимия – заяви пред РБК-Татарстан държавният обвинител Илдар Мухаметзянов. – Само по щастлива случайност тези хора не успяха да осъществят терористичния акт; те очевидно не са планирали да се взривят със самоделната бомба. Версията на защитата, че служители на ФСБ са подхвърлили на Байбеков взривното вещество, не издържа на никаква критика: има многобройни свидетелски показания, включително на съседа, когото бащата на осъдения покани като свидетел при оглед.“

„Непременно ще обжалваме тази присъда – заяви адвокатът на осъдения Физули Балафендиев. – Моят подзащитен познаваше тези хора само десет месеца и получи заради това десет години.“

Според правоохранителните органи подготовката за терористични актове в Казан е едно от звената във веригата от терористични инциденти, с които беше белязана 2012 г. На 12 януари полицаи ликвидираха 37-годишния уроженец на Ташкент Рустам Юсупов. Мъжът, който се издирваше, бе открит в един от апартаментите на улица „Химиков“ в Авиастроителния район. При задържането един полицай получи няколко рани и бе принуден да използва служебното си оръжие; в резултат Юсупов почина от получените травми. Три месеца след този инцидент в дома на Юсупов в село Мемдел избухна взривно устройство, оставено от боевика.

На 19 юли Казан бе разтърсен от серия от терористични актове. На кръстовището на улиците „Мусина“ и „Четаева“ се взриви автомобил, зад волана на който беше мюфтията на Татарстан Илдус хазрат Фаизов. Петнадесет минути по-рано, при излизане от входа на собствения си дом, беше застрелян заместник-мюфтията на Татарстан Валиулла Якупов.

Отговорността за серията терористични актове пое някой си „амир на моджахедите на Татарстан“ Мухаммад. В интернет беше публикувано видео с обръщението му, в което той обяви Фаизов и Якупов за „врагове на Аллах“ и каза, че „операцията“ е завършила успешно. Месец по-късно в Зеленодолски район намериха взривена „Лада“ с телата на трима мъже – съратници на Байбеков. При огледа на местопроизшествието бяха намерени останките на трима души, автомат „Калашников“ и религиозна литература.

Последната проява на терористична активност беше престрелката на 24 октомври в дом № 25 на улица „Химиков“. Тогава бяха убити четирима боевици; от спецслужбите загина един служител, а още един с тежки рани беше откаран в болница. По време на спецоперацията беше открит „шахидски колан“. МВР на Татарстан тогава заяви, че престъпниците са били организатори на покушението срещу представители на духовенството и са подготвяли терористичен акт по време на религиозния празник Курбан байрам.

[volgabulgars]

Ислямисти подготвяха серия от взривове в Татарстан

14.03.2013 | kommersant.ru | Андрей Смирнов

В Татарстан е приключено разследването по наказателно дело за опит за организиране на терористични актове в републиката. Фигуранти са предполагаемите участници в международната терористична организация „Ат-Такфир Вал-Хиджра“ Алфред Ахмадулин и Азат Валишин. Според версията на следствието те са планирали в Чистопол да взривят пощенски клон, сградата на ОВД, както и да убиват служители на правоохранителните органи. Никой от обвиняемите не призна вината си.

За приключването на разследването съобщи Следственото управление (СУ) на Следствения комитет на Русия (СКР) по Татарстан, делото е предадено на Върховния съд на републиката. На подсъдимата скамейка ще застанат задържаните жители на Чистопол – 45-годишният Алфред Ахмадулин и 38-годишният Азат Валишин. Според данните на СУ те, „в зависимост от ролята на всеки“, са обвинени по няколко члена от Наказателния кодекс на Руската федерация. Това са чл. 282.2 (участие в дейността на екстремистка организация), чл. 223 (незаконно изработване на оръжие, боеприпаси и взривни вещества), чл. 30 и чл. 105 (опит за убийство на две или повече лица), чл. 205 (приготовление за терористичен акт), чл. 222 (незаконно придобиване, съхранение, носене на огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривни вещества). Действията по последните три члена са инкриминирани като „извършени от група лица по предварителен сговор“, а опитът за убийство следствието е квалифицирало като „по мотиви на политическа, идеологическа и религиозна омраза“. Според версията на следствието Ахмадулин и Валишин са привърженици на идеологията на организацията „Ат-Такфир Вал-Хиджра“ и през 2011 г. са планирали в Татарстан редица терористични актове.

Международното религиозно обединение „Ат-Такфир Вал-Хиджра“ („Изкупление и изход“) е фундаменталистка организация, създадена през 1971 г. в Египет. Идеологически тя е свързана с терористичната организация „Ал Кайда“. Целта на организацията е установяване на световно господство и създаване на територията на редица държави, включително Русия, на единна ислямска държава. Навремето „Ат-Такфир Вал-Хиджра“ организира убийството на египетския министър Мохамед Хюсеин ад-Дахаби, а също предполагаемо е имала отношение и към убийството на президента на страната Анвар Садат. С решение на Върховния съд на Руската федерация от 15 септември 2010 г. организацията бе призната за екстремистка, а дейността ѝ бе забранена на територията на Русия.

Според материалите по делото роденият в град Можга, Удмуртия, Алфред Ахмадулин, „увлякъл се по радикалните учения на исляма“, през 2006 г. заминал за Пакистан, в провинция Вазиристан, където се присъединил към бойци от въоръженото формирование „Джамаат Булгар“. При тях преминал военна и религиозна подготовка. Според версията на следствието в Пакистан Ахмадулин се заинтересувал от идеологията на „Ат-Такфир Вал-Хиджра“ и когато се върнал в Русия и се заселил в квартира под наем в Чистопол, започнал да я пропагандира сред местното население. За целта била създадена съответна нелегална клетка, чиито членове, събирайки се на конспиративни места, изучавали начините за водене на джихад. Според версията на следствието присъединилият се към клетката Валишин проявявал най-голяма активност, с което спечелил доверието на Ахмадулин. „Впоследствие обвиняемите решили да извършат в град Чистопол терористичен акт, като взривят офиса за продажби на клона на зоналния възел за електронна връзка“, се казва в съобщението на СУ. Този терористичен акт бил нужен като проба, а ако всичко мине гладко, се планирало да бъде взривена още и сградата на местния ОВД, както и да бъдат убити няколко служители на различни правоохранителни органи. Според материалите по делото планът на терористите бил следният: Валишин сглобява бомба с часовников механизъм, а Ахмадулин я поставя в офиса под вид на обикновен посетител. Било решено след взрива да се укрият в една от горите на територията на Чистополски район; за целта там предварително направили тайник с продукти, кибрит и други необходими неща.

На плановете на заговорниците попречили служители на криминалната полиция на Чистополския ОВД. Както съобщи пресслужбата на МВД на Татарстан, Ахмадулин попаднал в полезрението на оперативните работници „по подозрение за извършване на престъпление“, какво точно – не се уточнява. За него било установено наблюдение.

На 12 май 2011 г. Ахмадулин с автомобил „Ока“ пристигнал на мястото на предполагаемия терористичен акт, за да проучи обстановката. Когато влязъл в офиса на клона, бил задържан от оперативници, намиращи се в засада. Ахмадулин оказал съпротива на полицаите (опитал се да взриви граната), но бил обезвреден.

При личен обиск у него иззели пистолет „Макаров“ в пълна бойна готовност, както и четири заредени пълнителя за него. В колата на Ахмадулин намерили заглушител за ПМ, няколко комплекта автомобилни регистрационни номера, както и самоделна лента с гвоздеи и игли за спиране на автомобили. При претърсване в квартирата на мъжа оперативниците иззели още една граната Ф-1, пневматичен пистолет, преработен за стрелба с бойни патрони със зареден пълнител, отрязана ловна пушка с патрони, заглушител за пистолет и два флакона със сълзотворен газ. След задържането на Ахмадулин бил задържан и Валишин. Според данните на СУ освен всичко останало „у обвиняемите са иззети литература с екстремистко съдържание, компоненти на взривни устройства“. Срещу двамата било образувано наказателно дело.

„Мъжете не признаха вината си. От следствието е събрана достатъчна доказателствена база“, съобщи пред „Комерсант“ старши помощник на ръководителя на СУ Андрей Шептицки.

Андрей Смирнов, Казан

[volgabulgars]

Татарските джамаати в Афганистан и Сирия очакват попълнение

14.12.2016 | ng.ru | Раис Сулейманов

От октомври 2016 г. в интернет, във видеохостинга YouTube, започнаха да се появяват проповеди на някого си Абдулазиз Батырша (истинското име е неизвестно). В тях той на добър татарски език тълкува книгата на шейх Абу Убайда ал-Макдиси, който е воювал в Афганистан и Вазиристан (провинция на територията на Пакистан) и е загинал там (вж. „НГ“ от 05.12.16). Очевидно е, че татарските бойци в Близкия изток са започнали активна агитация в интернет на татарски език, тъй като досега пропагандата беше предимно на руски. Посланието на тази промяна е ясно: бойците се стремят да привлекат вниманието на потенциалната целева аудитория, от която и преди са получавали подкрепа.

Историята на появата на татарските ваххабити в редиците на международните терористични организации на Изток започва през 1999 г. Тогава група от 17 души от Набережние Челни заминава първо за Таджикистан, а след това се прехвърля в Афганистан и се присъединява към движението „Талибан“. В Афганистан те сформират „Джамаат Булгар“, наричайки го в памет на Волжка България – средновековна мюсюлманска държава, приела исляма от Багдадския халифат. По-късно към това подразделение се присъединяват ваххабити, пристигащи от Поволжието, Урал и дори от китайски Синдзян, поради което понякога го наричат „уйгурско-булгарски джамаат“. Близостта между уйгурския и татарския език позволяваше свободното функциониране на бойната група, която по етнически състав беше достатъчно многонационална, макар татарите в нея да доминираха. Агитационно-пропагандната дейност на „Джамаат Булгар“ в интернет се изразяваше в публикуване на видеоклипове с нашиди – религиозни песнопения, популярни сред вярващите татари. В нашидите, изпълнявани на литературен татарски език, се героизираха „моджахедите“, говореше се също за задължителността на „джихад“ за татарите и за необходимостта да се живее строго по шариата. По различни оценки числеността на групата можеше да достигне до няколкостотин души: хората нерядко се прехвърляха в Афганистан със семействата си.

Нахлуването на силите на САЩ в Афганистан през 2001 г. доведе до поражение на „Талибан“. Загуби понесе и „Джамаат Булгар“: част от членовете му дори попаднаха в плен на американците и бяха изпратени в затвора Гуантанамо. Голяма част от тях бяха върнати в Русия по искане на Генералната прокуратура на Руската федерация. Сред членовете на „Джамаат Булгар“ най-известен е бившият имам на джамията „Тауба“ в Набережние Челни Айрат Вахитов (по-известен с прякора Салман Булгарски) – човек с уникална биография. След като се завърна от Гуантанамо в Русия, Вахитов замина за Вазиристан, където след свалянето на „Талибан“ се премести „Джамаат Булгар“. След това Вахитов се прехвърли в Турция, а с началото на войната в Сирия активно призоваваше в интернет татарите да заминават на „джихад“ вече в тази страна, а не в Афганистан.

Въпреки загубите „Джамаат Булгар“ продължи дейността си, извършвайки, както и другите отряди на „Талибан“, нападения срещу американски военни. Един от членовете на джамаата – Ирек Хамидулин, между другото запознат с лидера на „Ал-Кайда“ Осама бин Ладен – беше заловен през 2009 г., държан в затвор в Баграм, след това прехвърлен в САЩ и през август 2015 г. осъден от съд на доживотен затвор. Така той стана първият татарски терорист, получил присъда от американското правосъдие.

Впрочем, не само американските военни ставаха мишени на „Джамаат Булгар“. Ръководството на това подразделение изпращаше бойци, преминали подготовка в редиците му, обратно в Русия за извършване на терористични актове. В биографиите на мнозина терористи, станали известни през 2000–2010-те години в Татарстан и Башкортостан, често се споменава престоят им в Афганистан и Пакистан. Например роденият в Баймакски район на Башкортостан Павел Дорохов, след като през 2006–2007 г. престоя в редиците на джамаата, се върна с бойна задача в родната република. В град Салават той сформира клетка, в която въвлече земляка си Рустем Зайнагутдинов. През 2008 г. терористите планираха да извършат взривове на станция за водоснабдяване и хранилище за течен амоняк. Обаче не успяха да осъществят замисленото: на 28 август 2008 г. Зайнагутдинов беше задържан (и по-късно осъден на 15 години лишаване от свобода), а Дорохов беше застрелян в апартамента си при задържането. Друг пример за изпращане на бойци от „Джамаат Булгар“ в родината е историята на жителите на град Чистопол Алфред Ахмадулин и Азат Валишин, преминали през 2006–2007 г. подготовка в джамаата. След като се завърнаха у дома, през 2011 г. те планираха да извършат терористичен акт, но бяха навреме арестувани и осъдени.

Войната в Сирия започна активно да привлича ваххабитската международна мрежа от целия свят. Ислямистите от Поволжието не останаха настрана: случаите на заминаване на жители на Татарстан в тази държава на „джихад“ се регистрират от 2012 г. Първите споменавания за формирането на някакъв „татарски джамаат“ в Сирия датират от 2013 г.: в една от популярните „татарстански“ групи в социалните мрежи дори имаше призиви да се започне събиране на пари за „братята“. За това, че подобни формирования по национално-землячески принцип съществуват сред бойците в Сирия, съобщаваха и онези, които се завърнаха от Близкия изток у дома. Един от първите такива завърнали се, Раиф Мустафин (арестуван и осъден през 2014 г.), съобщаваше за наличието на този джамаат. Обаче ясното разбиране, че татарско подразделение съществува в действителност, се появи след публикуването на видеообръщение през ноември 2015 г. на някого си Сайфуддин ал-Татари (истинското име е неизвестно), в което той говори за създаването в Сирия на някаква Ислямска северна армия („Джейш ал-шомал ал-ислами“), състояща се от татари. През лятото на 2016 г. стана известно, че от територията на Вазиристан в Сирия се прехвърлиха бойци на „Джамаат Булгар“, които се присъединиха към Ислямската северна армия. В резултат на сливането на две татарски джамаатски формирования беше сформирано ново подразделение – „Джунуд ал-Махди“ („Батальон ал-Махди“). За свой „амир“ (командир) бойците избраха Сайфуддин ал-Татари и по този повод направиха съответното видеообръщение.

Това, че в Поволжието и на Урал има привърженици на ИГ (организация, забранена в Русия), е известно от открити информационни източници: само през 2016 г. бяха извършени задържания и арести в Самарска, Оренбургска, Челябинска и Свердловска област. Засега на силите за сигурност се удава да обезвредят бойци на ИГ в Русия, преди те да извършат кръвопролитие. Най-ожесточена беше спецоперацията по задържането на екстремисти в Нижни Новгород през октомври–ноември 2016 г., завършила с унищожаването на трима терористи.

Общата численост на заминалите на „джихад“ в Сирия от Поволжието възлиза, по данни на ФСБ, на 200 души, но това са цифри от 2015 г. За година количеството може да се е увеличило, още повече че от обявените тази година цифри ясно се вижда, че става дума за значителен брой хора: от Башкортостан са заминали 70 души, от Татарстан – 77 души, а още 68 вероятно се намират в Сирия. Ако тези цифри се сумират, вече ще бъдат повече от 200 души. И това е статистика само за Татарстан и Башкортостан, без да се броят останалите региони на Поволжието и Урал. След появата в интернет на проповедите на Батырша на татарски език съвсем става ясно, че бойците не се отказват от опитите да привлекат целевата аудитория.

Трябва да се отбележи, че темата за джихада в татарската мюсюлманска богословска мисъл беше слабо разработена: ние практически не срещаме трудове на класиците на мюсюлманското богословие от Урало-Поволжието от XVIII – началото на XX век, в които подробно да се разглежда темата за „свещената война“. В голяма степен през 1990-те години, в периода на експанзия на радикалните форми на исляма сред казанските татари от страните на Близкия изток, идеите за джихад, тълкувани именно като война с оръжие в ръце, се разпространиха и завладяха умовете на част от мюсюлманите в Поволжието и Урал. Става дума за стотици хора, които, след като заминаха, се самоорганизираха в устойчиви сънароднически общности, готови да воюват за „халифат“. По-голямата част от заминаващите, както показва практиката, очаква печален край, и е важно тези хора, отправили се да воюват за лъжливо разбирана от тях благородна идея, никога да не се връщат в родината.

[volgabulgars]

Ислямисткият тероризъм в Татарстан се подмлади и се ожесточи

31 октомври 2020 | eadaily.com | Раис Сулейманов

Атентатът, извършен през нощта на 30 октомври в малкия град Кукмор в северозападен Татарстан, показа, че проблемът с ислямисткия тероризъм продължава да е актуален за републиката. 16-годишният ислямист Виталий Антипов нападна с нож полицай и го рани, след което беше застрелян от друг служител на реда. Момчето разполагало със самоделни коктейли „Молотов“, които успяло да използва, хвърляйки ги на паркинга на районното управление на МВР. Също така планирало да подпали едно от местните заведения за обществено хранене, в което се продава алкохол.

От биографията на Виталий Антипов е известно, че е роден в Алтай. Майка му, 37-годишната Земфира Зарипова, била омъжена за Сергей Антипов, но бракът им се разпаднал. След това жената се запознала с 50-годишния ислямист Марат Замалиев и започнала да живее с него. Замалиев бил два пъти осъждан за диверсия и незаконно производство на оръжие, а през 1999 г. бил „амир“ на „Кукморския джамаат“ — първото терористично обединение, възникнало на територията на Татарстан. Тогава Замалиев бил на 29 години. Заедно с група от 12 души, която станала основа на „Кукморския джамаат“, той попаднал под влиянието на Рамазан Ишкилдин. Ишкилдин пътувал за бойна и идеологическа подготовка в лагера „Кавказ“ в Чечня, където от лидерите на чеченските бойци Хаттаб и Шамил Басаев получил задачата да разгърне терористична дейност в Татарстан.

В крайна сметка на 1 декември 1999 г. „Кукморският джамаат“ извърши три взривявания на газопроводи. Целта беше да се нанесе материална щета на държавата и да се разчита, че доставките на руски газ за Европа ще бъдат спрени, което ще окаже дипломатически натиск върху Русия с искане да прекрати антитерористичната операция на територията на Чечня. Въпреки че взривовете наистина нанесоха материални щети на дружеството „Таттрансгаз“, политически ефект тези диверсии не дадоха. Участниците в джамаата бяха арестувани и осъдени на дълги срокове. Само Ишкилдин се опита да се укрие, но скоро беше заловен на руско-азербайджанската граница и също осъден. Марат Замалиев получи 14 години, от които излежа 13, а след това беше осъден още веднъж на 9 месеца.

Запазили са се подробни спомени на тогавашния министър на вътрешните работи на Татарстан Асгат Сафаров (сега ръководител на Апарата на президента на Татарстан. — бел. EADaily) за това събитие, в които той отбелязва важна подробност:

„За правоохранителните органи това стана сериозен урок. Знаейки, че татарите винаги са били привърженици на умерения ислям, че екстремизмът не е в традициите на нашия народ, ние бяхме твърде безгрижни. Най-многото, което очаквахме, бяха открити прояви на националисти, изостряне на чисто политическата ситуация. Действителността обаче се оказа много по-жестока“ (Сафаров А.А. Залезът на казанския феномен. История на ликвидирането на организираните престъпни формирования в Татарстан. — Казан: Татарско книжно издателство, 2012. — С. 85).

Въпреки това именно от „Кукморския джамаат“ започва историята на ислямисткия тероризъм в Татарстан. Подобни терористични „джамаати“ скоро бяха разкрити в селските райони и малките градове на Татарстан: „Рибнослободски джамаат“, „Ислямски джамаат“ в Азнакаево и Набережние Челни, „Нурлатски джамаат“, ислямисти във Високогорски район, „Чистополски джамаат“. От атентати срещу промишлени обекти ислямистите преминаха към нападения срещу представители на традиционното ислямско духовенство (през 2012 г. беше застрелян татарският богослов Валиулла Якупов и беше ранен тогавашният мюфтия на Татарстан Илдус Файзов), подпалване на православни църкви, поставяне на самоделни взривни устройства и дори обстрелване на предприятия със самоделни ракети. Част от ислямистките терористи заминаваха на „джихад“ в Афганистан, където в редиците на талибаните (движение, забранено в Руската федерация) създадоха своя общност на сънародници — „Джамаат Булгар“. Други се отправяха на „джихад“ в Северен Кавказ и се присъединяваха към „Имарат Кавказ“ (терористична организация, забранена в Руската федерация).

От 2012 г. са регистрирани случаи на заминаване на ислямистки терористи от Татарстан в Сирия, където се присъединяваха към терористичните организации ИДИЛ и „Джабхат ан-Нусра“ (забранени в Руската федерация). Техни привърженици действаха и в Татарстан — именно те планираха атентати срещу промишлени обекти, какъвто беше случаят с Роберт Сахиев, който планираше да извърши взрив в Казанския авиационен завод, но през 2016 г. беше арестуван и осъден.

През 2017 г. имаше случаи на финансиране на терористични групировки в Сирия. Например това правеше жителят на районния център Базарние Матаки Ленар Низамутдинов. При това по изчисления на редица казански медии само от 2013 до 2018 г. в Татарстан бяха задържани 120 ислямистки екстремисти и терористи. Освен това значителна част от религиозните радикали заминаха на „джихад“ в Сирия. И макар от 2014 г. в Татарстан да стане по-спокойно (благодарение на това, че правоприлагащите органи системно извършваха арести на членове на екстремистки и терористични организации, а местните власти промениха отношението си към тази тема), проблемът остана.

Да припомним, че още в началото на 2010-те години експерти посочваха приблизителни цифри за наличието на ислямски радикали в републиката: от 2 млн. татари в Татарстан 90 хил. са практикуващи вярващи, от тях около 3 хил. споделят или симпатизират на възгледите на различни ислямистки организации. През 2012 г. ръководителят на МВР на Татарстан Артьом Хохорин призна, че в Татарстан вече 13 години (т.е. от 1999 г.) тече необявена война. Освен това никъде не е изчезнало онова ислямско духовенство, което беше известно с ваххабитските си възгледи: имамите Рамил Юнусов и Юсуф Давлетшин продължават да работят в казанските джамии, а Идрис Галяутдинов е активен в Набережние Челни. Деструктивната идеологическа работа също не спира. Това показа скорошната история с лидерката на мрежата от женски клетки „Нурджулар“ (екстремистка организация, забранена в Руската федерация) Накия Шарифуллина в Набережние Челни, която през 2014 г. беше глобена, но продължи да извършва дейността си: сега тя е под домашен арест като обвиняема по ново наказателно дело. Предсказуемо в защита на екстремистите започнаха да се застъпват ветерани на национал-сепаратизма, отново опитвайки се да изнесат скандала на международно ниво.

През тези шест спокойни години в Татарстан се създаде усещане, че ситуацията е под пълен контрол. Въпреки това правоприлагащите органи предупреждаваха, че зрее проблемът с второто поколение ислямисти, израснали в семейства с родители ваххабити. Именно в тези семейства започна да се практикува домашно обучение, възпитание в дух на религиозен фанатизъм и откъсване от обществото. Актуален остава проблемът за предотвратяване на разпространението на ислямския радикализъм сред затворниците и последващата ресоциализация на осъдените за екстремизъм и тероризъм след излизането им на свобода.

Първите сигнали се появиха през март 2019 г. 19-годишният жител на Нижнекамск Рустам Кодиров извърши дръзко нападение пред сградата на управлението на МВР в Нижнекамск, нападайки с нож отзад майор от полицията Динар Саматов. Характерно е, че Кодиров беше неутрализиран едва след няколко изстрела; полицаят, когото ислямистът намушка в шията отзад, почина.

Случилото се в тези дни в Кукмор също свидетелства за подмладяването на ваххабитската общност в Татарстан. Въпреки че редица местни медии бързат да подчертаят, че Виталий Антипов „не е родом от Татарстан, учил е в мюсюлманско училище в Башкирия и думите на френския президент Еманюел Макрон за ислямския радикализъм може да са го засегнали“, главният фактор остава възпитанието на юношата в семейство на ислямисти. Влиянието на втория му баща и, както съобщават източници, също и на майката върху Виталий Антипов е било огромно. Работейки на непълен работен ден в халал кафенето „Баракат“, чийто собственик беше Марат Замалиев, 16-годишното момче пожела да извърши „джихад“ срещу конкурентите на втория си баща и смяташе да подпали кафене, където се продава алкохол.

В крайна сметка стигаме до няколко извода. Първо, ислямският, или по-точно ислямисткият тероризъм в Татарстан за 20 години не е изчезнал, а се предава „по наследство“. Едва ли Виталий Антипов, ако беше възпитан от баща си Сергей Антипов, би тръгнал по пътя на тероризма (запазили са се например ранни снимки, на които момчето стои пред украсена новогодишна елха, което от гледна точка на ислямистите е огромен „харам“). Влиянието на втория му баща, „амира“ на „Кукморския джамаат“, е било огромно.

Второ, контролът върху излежалите наказанието си терористи в Татарстан и конкретно в Кукморски район, ако изобщо се води, не е на нужното ниво. Въпросът не е само в редовните посещения на участъковия и разговорите със съседите, но и в постоянното наблюдение над членовете на новото семейство. Макар да е ясно, че това е огромна натовареност за полицейските служители, друг изход тук няма…

Трето, както виждаме, за извършването на атентат днес вече не са необходими самоделни взривни устройства и някакви особени умения, както беше до първата половина на 2010-те години. Съвременният ислямист има нов „стил“: нож, брадва, коктейл „Молотов“, нечий автомобил — това вече е достатъчно, за да тръгне на „джихад“. Също така отличителна особеност на съвременния ислямистки тероризъм е атентаторът-самоубиец, действащ сам. Ако по-рано това задължително трябваше да е група хора, която на конспиративни срещи се подготвя за атентат, то днес това може да бъде извършено от един човек. И най-важното — за това не са нужни особени финансови разходи…

Четвърто, това е просто удивително подмладяване. Ако по-рано терористи ставаха хора от 20 години и повече, то сега виждаме буквално деца. В този смисъл вече е ясно, че феноменът „Колумбайн“, достигнал и до Русия, при който подрастващи вземат оръжие и „въздават своята справедливост“, лесно може да придобие и религиозен оттенък. В края на краищата 16-годишният Антипов сам записа на видео монолог, в който обясни, че отива на „джихад“ срещу „харамните“ кафенета, за да въздава „справедливост“. Подмладяването на ислямисткия тероризъм по целия свят, когато ученици режат глави на учители, а други нападат миряни в църкви, както беше в Кизляр през 2018 г. или наскоро в Ница, е ярко потвърждение за това. Случаят в Кукмор също е ярка илюстрация на това.

И накрая, пето. Съвременната остра зависимост на децата и младежите от интернет се отрази и на децата на ислямистите: те жадуват да се прославят в онлайн пространството. Записването на сторита за намерения, публикации в социалните мрежи и лични съобщения, в които се хвалят с бъдещите си постъпки, станаха реалност. Не изключвам, за съжаление, да стигнем до състояние, в което атентатите ще се снимат онлайн или ще се предават на живо. Технически до това сигурно скоро ще стигнат терористите, дори единаците. Същият Антипов явно не би имал нищо против, ако неговият „джихад“ се показва онлайн, събирайки лайкове и споделяния. Записът на монолога му, че отива на „джихад“ срещу харамните кафенета, вече се разпространи по месинджърите в WhatsApp и Telegram. „Момчето придоби известност“, макар и в негативен смисъл, но това е неговата минута на черна слава.

Може, разбира се, да се скърца със зъби по повод френските карикатуристи, да се нарича морален изрод главата на европейска държава, заявявайки, че изповядваш най-миролюбивата религия в света. Но когато поредният адепт с вик „Аллах акбар!“ нападне пенсионери в близката църква или изтича да подпали кафене само защото в менюто му има алкохол, някак нелепо е да се казва, че „това е друго“, „ние осъждаме“ и „изискваме да не се нарича ислямски тероризъм“. Това малко ще помогне за решаването на проблема.

Религиозният тероризъм сред мюсюлманите стана реалност, която прониква дори в дълбоката провинция. Иска ми се да вярвам, че той никога няма да се повтори, че тероризмът сред децата е случайност, а не симптом на сериозна криза на ислямската умма, съвременното семейство и образователната система, която наблюдаваме. На кого да се надяваме? На Аллах и държавата? Или на собственото ни благоразумие? Нека всеки отговори сам.

[volgabulgars]

Терорист предпочете турския затвор пред този в Татарстан

17.08.2017 | kommersant.ru

Постановена е присъда по делото за подготовка на терористичен акт във въздуха

Руснакът Ренат Бакиев, осъден в Турция за тероризъм, по всяка вероятност няма да бъде предаден на руските власти съгласно договореностите между двете страни — в сряда стана известно, че той е отказал да изтърпи наказанието си в родината. Според присъдата Бакиев е планирал редица терористични актове, включително атака срещу американски самолет с помощта на безпилотен апарат. В Русия също има претенции към осъдения — през 2015 г. съдът в Казан постанови задочен арест и го обяви за международно издирване по обвинение в участие в терористичната организация „Ислямска държава“ в Сирия.

Снимка: AP

Роденият в Татарстан Ренат Бакиев беше осъден в Турция на шест години и три месеца затвор за участие в терористична организация. Според версията на следствието той, като активен участник в „Ислямска държава“ (ИД, забранена в Русия), е извършвал разузнаване в района на турската военна база „Инджирлик“, която обслужва американски самолети, участващи в бомбардировки срещу бойци в Сирия и Ирак. Твърди се, че терористите са възнамерявали да използват получените от него данни, за да свалят с помощта на безпилотен апарат един от американските самолети. В плановете на групата, в която членуваше руснакът, влизаха също и взривове — в ресторанти, където се събират американски офицери, и в една от джамиите. Осъденият така и не призна вината си, като заяви, че доказателствата срещу него са само видеозаписи, направени от камери за наблюдение край базата.

Главната прокуратура на Русия започна да настоява за ареста и екстрадицията на Ренат Бакиев от Турция през 2015 г., когато той още не беше замесен в разследването за подготовка на терористични актове. На 28 юли 2015 г. Главното следствено управление на МВД в Татарстан образува наказателно дело срещу Бакиев по чл. 208, ал. 2 от Наказателния кодекс на Руската федерация (участие в незаконна въоръжена формация). Да отбележим, че предвиденото наказание по този текст е до 15 години лишаване от свобода. Според следствената версия Бакиев е участник в ИД. Според някои данни той е напуснал територията на Руската федерация през 2014 г. — със самолет от Татарстан е стигнал до Турция, оттам е попаднал в Египет, а след това се е прехвърлил в Сирия. През август 2015 г. му повдигнаха задочно обвинение, след което го обявиха за международно издирван. На 15 октомври 2015 г. Вахитовският районен съд в Казан по искане на полицията задочно постанови задържане под стража на Бакиев. Според сведенията, публикувани на сайта на републиканското МВД, издирването на Бакиев се води от Управлението на ФСБ в Татарстан.

Междувременно исканията на Главната прокуратура за екстрадицията му бяха отхвърлени от турските власти. След осъждането постигането на екстрадицията на Бакиев се оказа не по-малко проблематично. Съгласно договора между Руската федерация и Турция „за взаимно оказване на правна помощ по граждански, търговски и наказателни дела“, осъдените могат да бъдат предадени, за да изтърпят наказанието си в родината си. Но в чл. 53 от договора се уточнява, че предаването на осъдения е възможно само с негово съгласие, а Ренат Бакиев вече е предпочел да изтърпи шест години в Турция, вместо да получи 15 години в Русия, отказвайки да се завърне в Татарстан.

Андрей Смирнов, Казан

[volgabulgars]

Татарин-ислямист наръга смъртоносно православен татарин

7 април 2025 г. | lenta.ru

Жертвата на разправата, извършена на 2 април в храма „Всемилостиви Спас“ в центъра на Москва, беше активен енориаш, извършваше социална работа и помагаше на зависими. Подробности за мъжа станаха известни на „Царград“.

Уточнява се, че жертвата се е казвала Иляс Сафиулин. Въпреки разпространените в медиите данни, че той бил обикновен работник, Евгений Бухаров, отговорник за сектор „Работа с мигранти“ в Мисионерския отдел на Московската епархия на Руската православна църква, съобщи, че Сафиулин бил член на Съюза на православните татари и на Московската татарска православна християнска общност. Освен това той извършвал социална работа с граждани, помагал на зависими от алкохол и наркотици и водел рехабилитационни групи за тях.

Бухаров добави, че Сафиулин „се стремял да помогне на всички и на всекиго“, а също го нарече православен мисионер и активен проповедник. „Много скромен. <…> Той винаги беше неконфликтен човек <…> Беше дълбоко вярващ православен християнин. И същевременно с ярко изразена татарска идентичност. Смяташе се за православен татарин. Носеше тюбетейка“, заяви той.

Бухаров смята, че разправата е извършена по религиозни подбуди, тъй като задържаният заподозрян се оказа 36-годишен гражданин на Русия, родом от Узбекистан, който не е бил осъждан. Той също е татарин, но изповядва правоверен ислям, твърди Бухаров.

Вижте също:

• „Малцина знаят за това“: Убийството на православен татарин разкри голям проблем. От Църквата казаха направо.
• „Тези хора са обречени на смърт“: Убийството на православен татарин в храм се оказа копие на предишна разправа. В СПЧ не премълчаха най-страшното
• Убийства като под копирка: Мигранти устроиха лов в православни храмове. Разправа в самия център на Москва

[volgabulgars]

Върховният мюфтия на Русия прибра сабята в ножницата

8 април 2003 г. | „Известия“

В началото на април 2003 г. Централното духовно управление на мюсюлманите на Русия (ЦДУМР) разпространи изявление, в което призоваваше за противодействие на „козните на дявола“ в Ирак. В този документ обаче не бяха включени призивите на върховния мюфтия Талгат Таджуддин за джихад срещу САЩ, които той отправи на 4 април 2003 г. на митинг в Уфа. Изглежда, Таджуддин се съобрази с предупреждението на прокуратурата, която определи подобни изявления като разпалване на религиозна вражда. Скандалното изявление на председателя на ЦДУМР Талгат Таджуддин беше направено на митинг на „Единна Русия“ в Уфа. Тогава върховният мюфтия заяви, че в нощта на 2 срещу 3 април 2003 г. духовното управление на мюсюлманите на Света Рус (именно така искат сега да преименуват ЦДУМР) единодушно е решило да обяви свещена война за свободата на Ирак и целия свят. „Имаме средства да влияем на Съединените щати, Великобритания и техните лакеи“, заяви Таджуддин, размахвайки сабя (в мюсюлманската традиция този жест означава потвърждение на решителността). „По-специално – се казваше там – ще създадем фонд за дарения и с тези пари ще закупуваме оръжие за борба срещу Америка и продоволствие за народа на Ирак“. На тези призиви незабавно реагираха правоохранителните органи: прокурорът на Башкирия, съгласно руския закон „За противодействие на екстремистката дейност“, отправи официално предупреждение до върховния мюфтия.

Сега от екстремизъм в редиците на ЦДУМР не е останала и следа. В редакцията на „Известия“ постъпи фетва (правно-богословско заключение), подписана от Съвета на мюфтиите към управлението на мюсюлманите. Именно тя, по думите на представител на ЦДУМР, е „квинтесенцията на онова решение, което беше прието в нощта на 2 срещу 3 април 2003 г. Това е ядрото на позицията на мюсюлманите на Русия“, казаха пред „Известия“. За джихад и за закупуване на оръжие тук няма нито дума.

Призивите са напълно безобидни: „Да осъдим въоръженото нахлуване на територията на суверенната държава Република Ирак... Да подкрепим последователните действия на президента на Руската федерация В. В. Путин за мирно урегулиране на кризата около Ирак... Да се молим за мир по целия свят, ден и нощ да се молим на Всевишния, да го молим да дари мир на земята на Ирак... Да участваме според силите си в благотворителни сборове и дарения...“.

Така Съветът на мюфтиите фактически се отрече от позицията си по въпроса за обявяването на джихад срещу САЩ и Великобритания.

[volgabulgars]

Джамаат в два хода

7 февруари 2008 | Web Archive

Сблъсквайки се за първи път с «исляма на гаражите и мазетата», силовите структури не разбраха с какво си имат работа.

Убийствата на няколко двойки, правили любов в гората, накараха силовите структури в Татарстан да видят в тях дейността на мощна ислямистка военизирана организация, чиято цел била да установи ислямски халифат и да организира атентати в цялото Поволжие. В крайна сметка съдебните заседатели признаха 17 души за виновни за подготовката на взривове в КамАЗ, Казанския вертолетен завод и други не по-малко тежки престъпления. След няколко дни Върховният съд на Татарстан ще реши дали осъдените — или тези, които не са успели, или дори не са помисляли да извършат атентати — ще получат по 8—15 години, каквито наказания поиска за тях обвинителят. Това по принцип е частен въпрос. Въпросът обаче е системен: готови ли са нашите спецслужби и правоохранителни органи за абсолютно ново за Русия явление — така наречения „ислям на гаражите и мазетата“? То е добре познато в Европа и, както показа процесът в Казан, сега е актуално и в Русия.

В края на 90-те години в лагера „Кавказ“ на теренния командир Хаттаб попаднаха няколко души от Татарстан. Там през 1998 г. Хафиз Раззаков (именно той разстрелваше влюбените двойки в гората заради погазване на нормите на исляма) се запозна с Айрат Камалетдинов, който премина военно обучение в лагера. През март 1999 г. те се завърнаха у дома.

За втори път Раззаков, а също още двама участници в наказателното дело — Илгам Гумеров и Илшат Шарафулин — заминаха за „Кавказ“ само след няколко месеца, през юни 1999 г. Но бойците ги сметнаха за агенти на ФСБ и ги задържаха като заложници заедно с още двадесет други „доброволци“ от Татарстан. Пред съда Гумеров разказваше какви ужаси е трябвало да преживее в плен, докато бойците най-накрая не ги освободиха през пролетта на 2000 г.

След като се върнаха в Набережние Челни, „кавказките пленници“ продължиха да поддържат връзка и заедно посещаваха джамия. Около тях се оформи значителна група мюсюлмани, включително Нафис Калимулин, криминален авторитет от град Азнакаево, който привлече в общността петима религиозни тийнейджъри. Гумеров, като най-възрастен, беше избран за амир на джамаата.

Въпреки че по време на процеса много се говореше за „нетрадиционния“ ислям, който изповядваха подсъдимите, този джамаат не беше в открит конфликт с официалната мюсюлманска общност: никой от групата не беше учил ислям в арабски страни, включително техният духовен лидер — Салават Нургалиев, преподавател в медресе.

Всъщност с това групата, оказала се на съдебната скамейка в Казан, не прилича на джамаатите от Северен Кавказ — например на джамаата на Кабардино-Балкария, който от общност на вярващи се превърна в бойна организация, станала част от Кавказкия фронт на Шамил Басаев и извършила нападението срещу Налчик през 2005 г.

Джамаатът също нямаше никаква подкрепа от чужбина: не го финансираха чуждестранни благотворителни фондове, никой не им доставяше оръжие (откритите автомати и пистолети се съхраняваха при Калимулин още от времето на бандитското му минало в средата на 90-те). Съмнително е дори дали у амира Гумеров са останали каквито и да било връзки с кавказката нелегална мрежа.

Членовете на общността живееха в различни градове на Татарстан — Набережние Челни, Елабуга, Азнакаево. Хора от различни поколения — от момчетата от Азнакаево, които през 2000 г. бяха на 13—15 години, до зрели мъже като Гумеров и Калимулин — ги обединяваха вярата и активното желание да правят нещо в името на такъв ислям, какъвто си го представяха. Много внимание отделяха на спортни тренировки.

Професиите на мнозинството бяха скромни: някой работеше на паркинг, друг се занимаваше с частни превози, Шарафулин, единственият с висше образование, работеше като леяр в завода „КамАЗ“. Пари имаше само при авторитетния Калимулин и дребния бизнесмен Латыпов.

По всяка вероятност в джамаата членуваха повече от 50 души, но мнозина не се познаваха помежду си, тъй като джамаатът се състоеше от автономни общности, нямаше вертикална йерархия и задължително членство и беше отворен за нови хора, несвързани с каквито и да било строги установки. Срещаха се и откровени престъпници: така Денис Габдулхаков и Венер Хазетдинов в навечерието на арестите миналата година заедно със съпругите си напуснаха Татарстан и в съседна Башкирия откраднаха коне от табун, надявайки се по този начин да преминат границата, а когато откриха, че ги преследват, откриха огън: застреляха милиционер и раниха селски жител.

Както може да се предположи, като анализираме изказването в съда на 32-годишния Шарафулин, национализмът беше чужд на общността. Шарафулин разказа как веднъж на митинг на татарските националисти се обърнал към събралите се: „Не ни трябва нация, трябва ни религия. Ислямът е над нацията“ — след което трябвало да се отбранява от участниците в митинга с пожарогасител.

Спецслужбите се заеха с джамаата след серия загадъчни убийства в гората под Набережние Челни. Разследването достигна до Хафиз Раззаков. И въпреки че той самият призна за извършването само на деветото убийство — на жена, изказала се неуважително за исляма, малцина се съмняват във вината му. Тъй като всички убийства бяха извършени на религиозна основа, това предизвика особен интерес у силовите структури, който само се засили, след като стана ясно, че Раззаков е посещавал лагера на Хаттаб. С делото се заеха републиканското МВР, УФСБ и прокуратурата на Татарстан.

В края на 2004 г. бяха задържани около 50 души: половината бяха освободени, а пред съд застанаха 23 членове на общността, петима от които бяха непълнолетни. Всички бяха обвинени в създаването на незаконно въоръжено формирование „Ислямски джамаат“ и подготовка на атентати, както и в членство в организациите на Басаев и Масхадов.

Според заключението на разследването НВФ се състоеше от бойни групи под ръководството на амири, а също имаше обща каса. Като общак фигурират 6 хиляди рубли, които един от подсъдимите — бизнесменът Салават Латыпов — предаде на амира Гумеров (обвинението смята това за финансиране на терористична организация). На въоръжение джамаатът имаше 4 автомата „Калашников“, 7 пистолета, пушка „Иж-58“, винтовка „СВД“, 5 гранати и патрони. Освен това имаше взривно вещество, по думите на съдията, 580 г пластит.

Обвинението смята, че участниците в НВФ построиха военнополеви лагер, където „преминаваха подготовка за джихад“. В Уралските планини в Белорецки район на Башкирия наистина беше изкопана изба, където според разследването участниците в „джамаата“ заровили оръжие и продукти. Вярно е, там така и не намериха нито едно оръжие, защото, както е написано в обвинителния акт, „те толкова добре скриха оръжието, че не можаха да го открият“.

Обвинението твърди, че през ноември 2003 г. в апартамент в Набережние Челни амирът на джамаата Гумеров заявил, че изпълнява поръчение на Хаттаб (по онова време вече убит) и Басаев, които го изпратили в града, за да организира атентати в Башкирия и Татарстан за завземане на властта и създаване на халифат. Това беше сметнато за достатъчно доказателство за пряка връзка с кавказката нелегална мрежа.

След това се появи версия, че през 2004 г. членовете на „джамаата“ решили да започнат подготовката на серия атентати, планирана за 2007—2008 г., а именно: да взривят заводите на КамАЗ в Набережние Челни, водохващането в града, ОАО „Нижнекамскнефтехим“ в Нижнекамск, както и Казанския вертолетен завод. Взривното вещество уж трябвало да бъде докарано от Чечня след три години. После версията беше доразработена: според разследването скоро Гумеров поставил нова задача — да организира взривове на места с масово струпване на хора в Казан през август 2005 г. по време на празненствата за 1000-годишнината на града и да започне разстрели на служители на милицията.

Хората от силовите структури са системни и действат по схема. Тя е много проста: събрали се повече от двама — значи организация; щом има организация, трябва да има структура, оръжие и източници на финансиране.

Почти всички признаци, които спецслужбите са свикнали да търсят, при желание могат да бъдат открити и в делото на „ислямския джамаат“. Вярно е, 6 хиляди рубли не стигат за финансиране, а четири автомата и половин килограм взривно вещество очевидно не са достатъчни дори за взривяването на завода „КамАЗ“, камо ли за завземане на властта.

Разбира се, възниква въпросът: защо не се съдят тези хора именно за тези престъпления: убийците — за убийство, останалите — за незаконно съхранение на оръжие, а вместо това се създава история за глобален заговор с цел сваляне на конституционния строй? Защо да не се анализира като ново явление практиката на стихийно оформила се радикална група, ясно е, че не последна? Но тези задачи не се вписват в схемата и не се побират в победните доклади, а още по-малко е ясно какво да се прави с подобни общности на свобода — да бъдат затворени, така е по-просто…

„Пред съд застана група вярващи, много от които дори не се познаваха помежду си“, — уверена е сътрудничката на комитета „Гражданско съдействие“ Елена Рябинина, която като наблюдател следи процеса. Според защитничката на правата на човека трябва да се съди за конкретни престъпления, а вместо това разследването измисли терористична организация и ги съдят като членове на организация.

Както заявяват защитници на правата на човека, роднини и адвокати, по време на разследването към обвиняемите са били прилагани изтезания. Известно е, че спецслужбите, особено когато става дума за НВФ, са отвикнали да работят по друг начин.

Разбира се, потенциално именно такива групи са опасни — те са автономни, могат да възникват във всякакви региони на страната, действат без външно финансиране и двама души непременно държат вкъщи няколко оръжия — за повишаване на авторитета. Но далеч не е факт, че всички те ще станат терористи.

Именно с такъв тип мюсюлмански общности, известен в Европа като „ислям на мазетата и гаражите“ и появил се сега в Русия, нашите спецслужби не знаят какво да правят. За тях е по-просто да ги представят като НВФ, а после — по схемата.

В резултат на това в затворите ще влязат хора, „виновни“ за това, че са били в някаква структура, неизвършила нито един атентат — все едно всички посетители на секция по карате да бъдат хвърлени зад решетките, защото сред тях се оказали двама убийци и един психопат, който на глас мечтаел за държавен преврат. И не е факт, че след това други стихийни общности на религиозно малограмотни вярващи, които не вярват на официалните духовни лидери, ще станат по-малко радикални — по-скоро обратното, подхранени от мита за „мъчениците на вярата“. Напълно възможно е в Русия да се появи и още един европейски проблем — вербуването в затвора, но вече в реални терористични организации. И въобще кой знае в какво ще се превърне „ислямът на гаражите и мазетата“ на специфичната руска почва.

Справка

Терминът „ислям на гаражите и мазетата“ (днес често го използва президентът на Франция Никола Саркози) възникна в Европа като обозначение на онези стихийни мюсюлмански общности, които не признават „официалния“ ислям. Работата е там, че мнозинството мюсюлмански духовници пристигат в Европа от чужбина, след като са се обучавали например в Саудитска Арабия. Те нямат реални познания за проблемите, които представителите на европейската им общност са принудени ежедневно да решават (имиграция, безработица, прояви на ксенофобия), често не знаят дори местния език. Като следствие — ислямската европейска младеж не желае да ги признава, обвинявайки ги в проповядване на „ислям за богатите“, и отива в неофициални джамии, които обикновено се организират от общности в мазета и гаражи, където проповядват предимно самозвани проповедници, чиито познания за Корана са съмнителни, а степента на радикализъм е повишена.

[volgabulgars]

«В Татарстан проповядват толерантност»

3 август 2016 г. | Оливие Талес

Старите господари на Волга защитават съвременен ислям и организират хармоничното съжителство между татарите и руснаците.

Членове на татарската мюсюлманска общност участват в традиционната петъчна молитва. / Рафаел Ягобзаде

Казан се разкрива в летна светлина. На 800 километра източно от Москва лицата започват да се променят. Скулите са по-високи, очите — по-тесни и дръпнати. Черните като смола коси и азиатският тен надделяват над русите прически и бледите лица.

В Казан все още си в Русия, без съвсем да си там. Мюсюлманите татари, потомци на българи и на тюрко-монголските народи от Волга, превъзхождат по брой православните руснаци.

По варосаните стени на Кремъл лек бриз развява зелено-бяло-червеното знаме на Република Татарстан. Четирите беломраморни минарета на джамията, високи 58 метра, се извисяват над петте сини и златни купола на катедралата. Това е уникален факт в Русия: кръстът и полумесецът съжителстват в крепостта, която войските на Иван Грозни превзеха през 1552 г.

Татарите връщат хода на историята в началото на XXI век. При откриването си през 2005 г. новата джамия получи името на татарския имам Кул Шариф, който защитава Кремъл срещу руското нашествие.

Сред потомците на Златната орда ислямът отново се укрепи и това си личи. На територия с размерите на Бенелюкс през 90-те години на XX век изникнаха стотици молитвени домове. Те придадоха ориенталска нотка на славянския пейзаж, без обаче да успеят да привлекат тълпи.

Катедралата „Благовещение“ и джамията „Кул Шариф“, осветени една до друга в Казан. / Макс Рязанов/Getty Images

Нито бурки, нито никаби

В околностите на джамията Нурулла млади жени с къси поли и замайващо високи токчета се разминават с неколцина безразлични вярващи. „Тук мюсюлманите са много толерантни“, разказва университетската преподавателка Наталия Андрианова, чийто православен кръст виси на златна верижка.

Младата жена е омъжена за мюсюлманин татарин, който празнува православното Рождество Христово със семейството и никога не е мислил да я обърне в своята вяра. Типичен пример за многобройните смесени бракове в Татарстан.

По бреговете на Волга се казва, че често е по-лесно да се построят каменни джамии, отколкото да се събуди вярата в душата на вярващите. Рафик Мухаметшин, ректор на Ислямския университет в Казан, го признава.

„Половината от мюсюлманите татари никога не посещават джамията, пият алкохол и ядат свинско“, отбелязва интелектуалецът с рядката бяла брада, намествайки татарската си шапка на главата.

В Ислямския университет студентките не носят нито бурки, нито никаби, а скромни рокли и светли забрадки. Тук се проповядва „евроислям“. 1500 студенти възприемат ислям, приспособен към европейските ценности, а дипломите им са признати от държавата.

Нарастване на религиозния екстремизъм

Бъдещите имами на Република Татарстан се обучават зад тези тихи стени, а не в Саудитска Арабия, Египет или Пакистан, „където традициите са различни“, отбелязва Рафик Мухаметшин.

Повечето вярващи се придържат към това толерантно тълкуване на Корана, въплътено от духовници, свързани с властите, и имами, поставени под наблюдението на ФСБ (бившето КГБ). Но официалният ислям се конкурира с неформални, по-фундаменталистки течения от пиетистки или салафистки тип, внесени отвън. Тълкувания на вярата, които печелят все повече привърженици сред младите.

Толкова, че Министерството на вътрешните работи в крайна сметка се разтревожи от нарастването на религиозния екстремизъм по бреговете на Волга.

През 2012 г. нападението срещу бившия мюфтия и убийството на дясната му ръка при мистериозни обстоятелства – някои говорят за уреждане на сметки, други за терористичен атентат – разклатиха татарския модел на толерантност и мултикултурализъм, възхваляван от властта след падането на Съветския съюз.

„След първоначалния шок властите реагираха ефективно“, смята Рафик Мухаметшин, посочвайки през стъклото купола на отсрещната джамия. Чуждестранният имам, който там проповядваше идеология от уахабитски тип, беше експулсиран, както много други в региона.

От градовете до селата превантивните арести се умножиха. Редките организации от салафистки тип бяха разформировани, а членовете им се държат незабележимо.

Диалог на глухите

Битката между двата исляма още не е приключила. При радикалните сунити завладяването на умовете днес минава през интернет, въпреки наблюдението на разузнавателните служби.

„Нашите студенти участват в социалните мрежи и религиозните сайтове на руски“, доверява Рафик Мухаметшин. „Когато намерят радикално съдържание, те влизат в дискусия и се опитват да поправят екстремистките възгледи. Това е къртовски труд.“

Редовните посетители на дървената джамия „Казан Нур“ понякога срещат вярващи от салафисткото движение. Молитвеният дом с ярки цветове обаче съвсем не прилича на гнездо на опасни ислямисти.

Построен с парите на бивш кмет на града покрай скоростния път, той по-скоро има вид на дървена църква, в средата на която минарето е заменило камбанарията. „Тук радикалите идват да се молят и си отиват, без да кажат дума“, отбелязва имам Камил Изаков.

Понякога младият мъж с козя брадичка, като примерен студент, започва разговор с онези, които отхвърлят неговото тълкуване на учението на Мохамед. Разговор, който често се превръща в диалог на глухите.

„Някои брадати идват да ни дават уроци как да обличаме жените си, при все че четат Корана само от няколко месеца“, ядосва се стар вярващ, който обича да пие чай и да обсъжда Бога с християнски свещеници.

„В Татарстан цари уникална атмосфера на толерантност“

В Казан необикновената история на църквата „Въздвижение на Светия кръст“ илюстрира по-добре от дълги речи приятелските отношения между кръста и полумесеца. По времето на Сталин оригиналната сграда е превърната в лаборатория.

В началото на 90-те години католиците от полски, балтийски и немски произход намериха убежище в тесен параклис. Аржентинският свещеник Диогенес Уркиса вече ръководеше съдбините на възраждащата се енория.

„Кметството предостави терен за построяването на нова църква“, разказва той, преминавайки от френски на руски. Оставаше да се намерят парите. Местните власти потърсиха спонсори сред богатите мюсюлмани на Казан, които финансираха строителството на сградата, открита през 2008 г. в присъствието на мюфтията, главния равин и митрополита.

Свещеникът, дошъл от Южното полукълбо, настоява: „В Татарстан цари уникална, почти нереална атмосфера на толерантност.“

Татарската мюсюлманска общност участва в традиционната петъчна молитва в джамията „Кебир Джами“ – Голямата джамия на Крим, в Симферопол, Крим, на 13 март 2014 г. / Рафаел Ягобзаде

„Една страна е силна, когато уважава различията си“

От просторния си кабинет, украсен със скъпоценни икони, митрополит Феофан (Ашурков) следи за равновесието между православните и мюсюлманите. Прекарал е десетилетие в Северен Кавказ, земя, белязана от нарастването на фундаменталистки течения. „Тук няма нищо подобно“, твърди той. „Татарстан би могъл да служи за пример на Франция.“

Очите му се присвиват, докато се превърнат в сини чертички, когато преводачката споменава руската колонизация. „Не казвайте колонизиране, кажете търсене на нови територии“, прекъсва я религиозният сановник.

Специалните пратеници на Москва, свещеници и чиновници, разпространяват този дискурс от векове. Вярно е, но без голям успех. Още днес потомците на Златната орда се съпротивляват мирно на асимилацията.

По пътя, който се отдалечава от Казан, цели села говорят само на татарски. Разпознават се по спретнатите си къщи, които контрастират с опустошените махали в пограничните райони.

По празниците на сеитбата мъжете се отдават на традиционни състезания, а жените приготвят татарски пелмени с три вида месо.

Вървейки край обработените полета, председателят на татарския патриотичен фронт Данис Сафаргали мечтае на глас, докато слънцето изчезва над огромната равнина: „Една страна е силна, когато уважава различията си. Защо да не създадем руска конфедерация по швейцарски модел?“

► Ислямът, втората религия в Русия
Броят на традиционно мюсюлманските народи възлиза на близо 20 милиона души при 146 милиона жители на Русия и редовно нараства поради по-висока от средната раждаемост. Те са концентрирани главно в републиките на Северен Кавказ, както и в Башкортостан и Татарстан.

► Теоретичното равенство пред закона
Конституцията от 1993 г. определя Русия като светска държава, която теоретично гарантира равенството пред закона на всички вероизповедания. Но четири от тях (будизмът, юдаизмът, ислямът и православието) са признати за „традиционни религии“ на страната със закон от 2007 г.

► Трудно преброими вярващи
Не съществуват точни статистики за броя на вярващите от различните вероизповедания. Освен исляма, според различните проучвания между 55% и 73% от анкетираните се определят като православни, между 1 и 2% като будисти, 1–2% като евреи, 1–2% като католици, 1–2% като протестанти.

Оливие Талес, специален кореспондент в Казан (Русия).

[volgabulgars]

Сравнете туристическата брошура „В Татарстан проповядват толерантност“ с реалността на „хармоничното съжителство между татари и руснаци“:

Татарка за татарската ксенофобия

12 декември 2019 г. | Twitter.com

Ммм, ксенофобия!

Нека разкажа за другата страна на медала: как някои представители на етническите малцинства (татари) се отнасят към не-татарите.

Ще го направя по примера на собственото си семейство, а ето ви, за нагледност, моето семейно дърво, в което не-татарите не се вписват.

Ако ме четете отдавна, сигурно вече сте чели за това

Искам да дам примери от собствения си опит, затова няма да привеждам обща статистика или линкове към статии — при желание това може да се намери в Google.
А ето как се случва в едно семейство — сега ще научите.

Семейството от страна на майка ми — образовани селски татари с добро родословие, дали огромен принос към тюрко-татарската етнография, лингвистика и фолклористика (а също и към архитектурата).

И това великолепно семейство от детството ми ме учеше, че цялото зло идва от руснаците.

(Чувашите също са зло, между другото.)

Ще започна с една основна лингвистична работа: в татарския има много обидни думи, свързани с националността. Дори само да кажеш „урыс“ с презрение — това вече върши работа.
Разбира се, не бива да забравяме прекрасните „марҗа“ или „чукынган“.

Ето и живи примери:

Марҗа кызына өйләнгән инде (Ожени се за някаква си рускиня)

Чукындын, що ли? (Ти с ума ли си?) „Чукынган“ в нормалното си значение е „кръстен“. Но почти не съм го чувала в нормалното му значение.

О, любимото ми „Чуваш кебек киенеп йөрмә инде“ (Какво си се натруфил като чуваш).

Не е ясно какво са направили чувашите на татарите — те също са тюрки, но чувашите са направо врагове на народа, почти урыслар.
Там спадат също кряшените и мишарите.

Има още думата „тәре“ — извън контекст това е „кръст“, а ако се добави към съществително, се получава значение, близко до „курвенски“.

Марҗа тәре — курвенска руска пасмина
Алкаш тәре — шибан алкохолик

и т.н.

С една дума, от детството ми говореха за всички руснаци в контекста на „марҗа“.

Преди мен баща ти излизаше с някаква марҗа.

Със същата дума майка ми обижда мъжа ми ))
П — приемственост.

Не случайно в началото на нишката написах, че семейството на майка ми са селски татари. Те по правило са по-консервативни и радикални във възгледите си.
Семейството на баща ми са градски татари, там всичко е по-просто (но не винаги).

В семейството на майка ми е важно да знаеш татарски (до около 6-годишна възраст изобщо не говорех руски) и е важно да сключиш брак с татарин/татарка.

Също в семейството на майка ми не обичат градските татари. Особено не обичат градски татари, които не говорят татарски.

Примери:

Когато баща ми за първи път дойде в селото, братята на майка ми почти го пребиха — той говореше лошо татарски! И изобщо, не приличаше особено на татарин.

Имам един братовчед на родител — професор, тюрколог.
А ето и отзиви за този роднина:
„Не е достатъчно да си родом „оттам“, трябва и акъл да имаш. Например ние сме от града, отношението беше отвратително и унизително, и до днес ми тежи на душата. Ще те унижи пред всички...“

Онзи същият роднина тюрколог съставя родословното ни дърво.
И ако някой се ожени/омъжи не за татарин, името на съпруга се записва като (националност).

Примери:

Мөнирә + Салават

Сәлим (марҗа)

Между другото, може би ще си помислите, че семейството от страна на майка ми е било някак ощетявано от руснаците, щом са се родили такива, но не: винаги са живели в благоденствие, винаги са получавали образование, винаги са заемали добри длъжности. И всичко това се случва в Татарстан, където на татарите — внезапно — им е по-лесно.

(Тук трябваше да има история за това колко е трудно на татарите (!), заминали например да учат в Питер/Москва, да се върнат в Татарстан да работят, защото всички места по връзки вече са заети от някакви Айрати — познати на познатите на Айдарови и Айнурови)

Изобщо, татарите са МНОГО агресивни спрямо другите националности: дали е от възпитанието, дали от манталитета, но нека си спомним нишката, от която започна дискусията за ксенофобията — началото беше нормално, а после на руснаците предложиха да си заврат езика в гъза.
Много мило

Отново за детството: често съм била при майка ми в селото — прекрасно местенце недалеч от Свияга, — а до татарското село имаше руско — Соболевско.
През цялото си детство слушах за него такива страшни истории, че ми се струваше, че там живеят някакви нечовеци, които изяждат случайно минаващите.

[Panzerfaust]

Без да искам да ставам адвокат на татарите, но не виждам да са толкова агресивни националисти и ксенофоби. Закачки със съседните народи, особено от друга вяра, както са чувашите - има навсякъде, а към руснаците е напълно естествено да има негативно отношение предвид ролята им на завоеватели и манталитета им. Ако татарите бяха такива агресивни националисти, щяха да са направили страната си нещо като Чечня, а то изобщо не е така. Татарстан е светска страна, почти половината от населението са руснаци, а в градовете татарите масово са русифицирани. Бих казал дори, че татарите са на път да загубят страната си. А при чувашите положение е още по-зле. Почти всички езици на коренното население в Руската федерация са в упадък и тече повсеместна русификация, може би с изключение на Кавказ.

[volgabulgars]

Примерът с татарския селяндур просто ми попадна под ръка. Основната тема са татарските ислямисти-терористи и в Сирия, и в Афганистан те заминават не за да преподават татарски език.