14 вѣка България въ Европа

[Hatshepsut]

Историци, археолози и обществени дейци представиха апел за отбелязване на 14 века България в Европа по инициативата на БТА, БНТ и БНР

Обществени дейци с апел за отбелязване на 14 века България в Европа по инициативата на БТА, БНТ, БНР

Историци, археолози и обществени дейци представиха днес апел за тържественото отбелязване през 2032 г. на 1400 години от създаването на българската държава.

Представянето на апела е в Националния пресклуб на БТА в рамките на националната инициатива „14 века България в Европа“ на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа” с подкрепата на Българската академия на науките (БАН).

„Ние, долуподписаните български историци и обществени дейци, водени от дълга ни за съхраняване и укрепване на историческата памет на нашия народ, апелираме към българската общественост и българската държава за отбелязването по най-тържествен начин на една бележита годишнина - хиляда и четиристотин години от създаването на българската държава. В това начинание се присъединяваме и към обявената съвместна инициатива на БНТ, БТА и БНР „14 века България в Европа” с подкрепата на Българската академия на науките (БАН) и заедно призоваваме българската общественост и българската държава за отбелязването по най-тържествен начин на една бележита годишнина - хиляда и четиристотин години от създаването на българската държава”, се казва в апела, който беше прочетен от проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".

„През далечната 632 г. българските племена, водени от забележителния владетел Кубрат, се надигнаха срещу Степната империя и отхвърляйки всяка зависимост, положиха началото на своя собствена държавност. Техният държавно-творчески устрем, съчетал в себе си достиженията на традициите на големите империи на онова време и разширил ги със собствено български обичаи, породи значими във времето и историческото пространство на Европа резултати - няколко държави, една от които съществува и днес и подредила се, по думите на големия водач на българския народ от новото време - Васил Левски - редом с другите европейски народи. Пред 2032 г. ще се навършат именно четиринадесет века от раждането на българската държавна традиция, което е един особено важен юбилей, изискващ подготовката и провеждането на съответстващите му тържества, научни конференции, кампании за съхраняване на културното наследство на българите у нас и по света. Отбелязването на този юбилей е наш синовен дълг, както към българите в днешните български предели, така и към онези милиони наши сънародници, живеещи по всички краища на света. Чрез това родолюбиво начинание, ние ще си припомним забележителното начало на нашата древна държавна история, но същевременно ще укрепим общностното ни чувство и ще засилим връзките помежду си във време на вътрешно разделение и противопоставяне. Обединени в желанието ни да почетем предците, ще работим за съхраняване на тяхното духовно и материално наследство в днешния XXI век, който не би бил и български без техните исторически постижения", се посочва в апела, представен от проф. Павлов.

Апелът е подписан от Александър Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Андрей Аладжов, доц. д-р, Национален археологически институт с музей – БАН; Бони Петрунова, доц. д-р, Национален исторически музей; Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански научен институт; Георги Вълчев, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Георги Георгиев, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Георги Димов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Георги Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Даниел Вачков, проф. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Димитър Гюдуров, доц. д-р, Нов български университет; Димитър Димитров, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски научен център – БАН; Живко Лефтеров, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Кирил Маринов, доц. д-р, Uniwersytet Łódzki (Полша); Николай Кънев, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" – Свищов; Николай Хрисимов, доц. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Петър Николов-Зиков, доц. д-р, Нов български университет; Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически изследвания – БАН; Пламен Павлов, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Румяна Прешленова, проф. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – БАН; Стоян Николов, доц. д-р, доц. д-р, Военна академия "Георги С. Раковски"; Тодор Тодоров, доц. д-р, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски; Тодор Чобанов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН.

Пресконференцията, която продължава, беше открита от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.

Сред присъстващите на събитието са също Емил Кошлуков - генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), Милен Митев - генерален директор на Българското национално радио (БНР), Кирил Вълчев - генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), Евелина Славчева, чл. кор., председател на Българската академия на науките (БАН) и акад. Юлиан Ревалски, бивш председател на БАН, ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, проф. Станислав Станилов.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/science/1020350-istoritsi-arheolozi-i-obshtestveni-deytsi-predstaviha-apel-za-otbelyazvane-na-1

[Hatshepsut]

Общественици и историци призовават за честването на 14 века България през 2032 г.

Известни историци, археолози и общественици призоваха през 2032 г. по тържествен начин дa бъдат отбелязани 1400 години от създаването на българската държава.

В сряда те обявиха, че се присъединяват към инициативата "14 века България в Европа" на БНТ, БТА и БНР, подкрепена и от Българската академия на науките (БАН).

"Ние, долуподписаните български историци и обществени дейци, водени от дълга ни за съхраняване и укрепване на историческата памет на нашия народ, апелираме към българската общественост и българската държава за отбелязването по най-тържествен начин на една бележита годишнина - хиляда и четиристотин години от създаването на българската държава", се посочва в общия апел, прочетен от историка проф. Пламен Павлов, цитиран от БТА.

Според обществениците именно през 2032 г. ще се навършат 1400 години от основаването на българската държава и това е важен юбилей, който изиска тържества, научни конференции и кампании за съхраняването на културното наследство на българите.

През последните години все повече български историци твърдят, че българската държава не е създадена през 681 г., а през 632 г. с основаването на Стара Велика България на хан Кубрат.

"През далечната 632 г. българските племена, водени от забележителния владетел Кубрат, се надигнаха срещу Степната империя и отхвърляйки всяка зависимост, положиха началото на своя собствена държавност. Техният държавно-творчески устрем, съчетал в себе си достиженията на традициите на големите империи на онова време и разширил ги със собствено български обичаи, породи значими във времето и историческото пространство на Европа резултати - няколко държави, една от които съществува и днес и подредила се, по думите на големия водач на българския народ от новото време - Васил Левски - редом с другите европейски народи", гласи призивът на обществениците и историците.

По думите на бившия председател на БАН акад. Юлиан Ревалски няма нищо по-естествено от това първата институция, която да подкрепи инициативата "14 века България в Европа" да бъде академията на науките, която е и най-старата национална организация.

"Възвръщането на националното достойнство и паметта за това колко стара е българската държава и колко устойчив е българският народ е нещо, което заслужава нашата подкрепа и ще работим и в тази посока. Инициативата е прекрасна" , каза настоящият председател на БАН Евелина Славчева.

Според ректора на Софийския универистет проф. Георги Вълчев инициативата трябва да намери път към младите хора, които да се убедят и в бъдещето си в страната.

Призивът за тържествено отбелязване на годишнината през 2032 г. е подписан от археолози, историци и учени от различни университети, образователни и културни институции в цялата страна.

https://www.mediapool.bg/obshtestvenitsi-i-istoritsi-prizovavat-za-chestvaneto-na-14-veka-bulgaria-prez-2032-g-news377927.html

[Hatshepsut]

Кан Кубрат и началото на българската държавност


Могилата на Кубрат

Кан Кубрат е владетелят, който може да бъде наречен първостроител на хилядолетната българска държавност

Не само учените, но и държавните институции трябва да започнат подготовка за отбелязването на знаковата годишнина

Преди няколко дни пред “Труд News” (4 ноември 2025 г.) известният общественик Кристиян Шкварек изрази позиция, която заслужава сериозно внимание. Ето част от нея: “От години, когато с историци, археолози и най-общо изследователи на миналото заговорим за началото на българската държавност, те неизменно казват, че то е било поставено не през 681-ва, а през 632 г. Аз самият с изненада установих, че това отдавна не е някакво екстравагантно и иновативно “историческо откритие”, а общоприетата от науката интерпретация на фактите, която единствено поради инерцията в образователната система и в общественото мнение, все още не е наложена напълно. Така, с течение на времето се роди и идеята през 2032 г. България да празнува своята 1400-годишнина. Защото България НЕ Е основана през 681 г. /.../ България, основана през 632 г. от Кубрат, не изчезва в нито един момент/.../, а просто мести границите си на запад, постепенно и типично за повечето държави в историята. Няма прекъсване, камо ли отделящо двете държави със значителен времеви, географски или друг промеждутък.”

Наистина, идеята за началото на българската държавност не е нова. В общественото пространство периодично “припламва” дискусия на тази тема. Наложената 681 г. съвсем не толкова “прецизно” решение, както е прието през далечната 1981 г. В битката при делтата на Дунав кан Аспарух побеждава император Константин IV Погонат не през 681 г., а през лятото на 680-а. Наистина, през 681 г. между българи и ромеи е сключен мирен договор, според някои учени примирие, но това не променя нещата. Възниква основателният въпрос - ако не беше сключен въпросният мир (нещо, което е напълно възможно!), нима тогава означава, че българската държава не е съществувала? Отговорът е ясен - със или без мира с Византия държавата е факт, и то много време преди това. През месец август на същата 681 г. по време на Шестия вселенски събор духовникът Константин от Апамея говори за България не като за нова, неизвестна до онзи момент държава, а като познат и отдавнашен партньор на Ромейската империя.

Ако се вгледаме в “Именника на българските владетели”, Аспарух и неговите приемници явно са имали съзнанието на продължители на съществуващата преди тях държавно-политическа традиция. Със сигурност държавната идея е по-древна, но все пак времето на Кубрат е знаково за превръщането на българите в политически фактор в Източна Европа. Ако отново се обърнем към “Именника...”, предшествениците на Кубрат, управлявали “от другата страна на Дунава” (Авитохол, Ирник и Гостун), са легендарни личности, за които се спори и до днес. На практика първият реален, истински държавник е Кубрат от династията Дуло, който според същия “Именник” “държа властта 60 години”.

Кубрат е роден най-вероятно през 90-те години на VI в., а в детството му регент е Органа, негов вуйчо. Като юноша българският принц е изпратен в Константинопол, където приема християнството и е близък приятел на император Ираклий (610-641). Удостоен е с високата титла “патриций», давана само на християни, вкл. на чужди владетели. През 632 г. владетелят отхвърля зависимостта от Аварския каганат, а византийските хронисти отбелязват “Старата Велика България” като силен и ценен съюзник на империята. Според повечето изследователи Кубрат умира около 665 г., но за нас по-прав е проф. Йоахим Вернер, според когото това става през 651-652 г. Както се полага на един основоположник и първостроител на българската държавност, на Кубрат е отделено подобаващото място в трудовете на акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Божилов, проф. Йордан Андреев, проф. Георги Бакалов и други наши и чужди историци. Макар “Старата Велика България” да търпи тежка военна катастрофа от нашествието на хазарите, изградената държавност се оказва изключително силна. Днес няма и помен от “степните империи” на хуни, авари, хазари, печенези, кумани, но България продължава да съществува - въпреки изпитанията, връхлитали народа ни през столетията.

“Старата Велика България” е имала обширна територия. Днес са известни стотици археологически обекти, голяма част от които остават непроучени. Най-известното място на историческата памет безспорно е т. нар. Могила на Кубрат при с. Мала Перешчепина, недалече от Полтава в Украйна. През 1984 г. германският археолог проф. Йоахим Вернер убедително показва, че откритото през 1912 г. великолепно съкровище принадлежи именно на Кубрат. Съкровището от над хиляда предмета (общо 25 кг злато и около 50 кг сребро!) е открито случайно и разграбено от местните селяни като “имане”... След намесата на полицията по-голямата част от находките са иззети и днес се пазят в световноизвестния “Ермитаж” в Санкт Петербург.

Преди фундаменталното изследване на проф. Вернер съкровището е приписвано на кого ли не... “Ключ» за идентифицирането на неговия притежател е масивната златна тока за колан (450 гр.) на римски патриций. Изключително важно е разчитането на гръцките монограми върху трите златни пръстена: “Хуврату” и “Хуврату патрикиу” (“на Кубрат”, “на патриция Кубрат”). Съкровището съдържа великолепни златни и сребърни византийски, персийски и български съдове, гривни, владетелски мечове, скиптър, златен рог, колчан, седло, огърлица от 70 византийски златни монети и т. н. През лятото на 2001 г. инициативен комитет от бесарабски българи начело с тогавашния депутат в украинския парламент Николай Габер организира общобългарски събор, а върху могилата беше поставен скромен паметник. През следващите години Мала Перешчепина е посещавана от стотици българи от Украйна, Молдова, България и целия свят и се превърна в център на културни прояви. Уви, руската агресия в Украйна прекрати провежданите всяка година на това сакрално място български събори. Да се надяваме, че скоро Украйна ще се радва на справедлив мир, а традицията на българските събори в Мала Перешчепина ще бъде възстановена. Ще продължи и проучването на оставеното от “Старата Велика България” културно-историческо наследство със съвместните усилия на наши и украински учени.

Позицията на Кристиян Шкварек е провокирана от негови разговори с колеги историци и археолози, например с доц. Петър Николов-Зиков (Нов български университет) и доц. Тодор Чобанов (Институт по балканистика при БАН). Сред подкрепящите идеята за достойното отбелязване на 1400-годишнината на нашата държавност можем да посочим имената на проф. Николай Овчаров (почетен професор на Стопанска Академия “Д. Ценов”), проф. Димитър Димитров и проф. Николай Кънев (съответно, ректор и заместник-ректор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”), проф. Александър Николов (председател на Общото събрание на СУ “Св. Климент Охридски”), проф. Георги Николов (СУ “Св. Климент Охридски”, председател на Македонския научен институт), доц. Тодор Тодоров (декан на Факултета за хуманитарни науки на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”), доц. Николай Хрисимов (ВТУ), проф. Димо Чешмеджиев (Център по Кирило-Методиевистика при БАН), проф. Станислав Станилов (Национален археологически институт), проф. Георги Атанасов (Добруджански научен институт), доц. Андрей Аладжов (Национален археологически институт), доц. Кирил Маринов (Лодзки университет, Полша), проф. Станимир Трифонов (режисьор, Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград), Константин Чакъров (режисьор, автор на документални филми), д-р Александър Алексиев-Хофарт (художник и изкуствовед), Теодор Манолов (художник, изкуствовед и писател), и др. От своя страна, Димитър М. Димитров (Издателска къща “Тангра”) не само споделя инициативата, но вече подготвя представително издание за “Старата Велика България”. Идеята е отворена за подкрепа и от други историци, археолози, общественици, хора на науката, културата и изкуството... И задължително трябва да бъде възприета от държавните институции!

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

България е част от Европа от 14 века

Разговор с проф. Пламен Павлов

Известни историци, археолози и общественици се обединиха в общ апел през 2032 г. по тържествен начин дa бъдат отбелязани 1400 години от създаването на българската държава. Те обявиха, че се присъединяват към инициативата "14 века България в Европа" на БНТ, БТА и БНР, подкрепена и от Българската академия на науките.

“Тази идея съвсем не е нова, тя се обсъжда от много време. Става дума, че още през 1981 г., когато държавата и по-скоро БКП решава, че началото на държавността е през 681 г., голяма част от българските историци не са убедени в правотата на подобно решение, но както знаем, то беше дори закрепено върху тогавашния държавен герб, върху който стояха годините 681-1944, в което има и нещо като черен хумор - излиза, че през 1944 г. вече няма българска държава или по-скоро има някаква нова държавност, съобразена със съветските интереси”, коментира проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" и  член на Инициативния комитет.

По думите на професора в нашата историография началото на държавността е един до голяма степен дискусионен въпрос. Началото на нашата държавност има в някаква степен двойна форма, тъй като освен аспаруховите българи, се заселват и куберовите българи в днешна Македония и то също в 680 г., като по този начин са продължени идеите и съществуването на Стара Велика България на Кубрат вече на Балканите, но за Аспарух и неговия брат Кубер, едва ли е съществувал проблем да се обявява държава.

"На практика, в 680, а не в 681 г., тъй като битката между Аспарух и Константин Погонат в делтата на Дунав, е през лятото на 680 г. Става едно преместване на държавния център на югозапад и всъщност Аспарух запазва сериозни позиции до реката Днепър. Неслучайно, според някои изследователи, той е загинал, защитавайки тази източна граница срещу хазарите, някъде около 700 г.. Така че да се смята 681 г., когато има мир или примирие, за начало на българската държава, е некоректно и неправилно", обяснява проф. Павлов.
Той обясни също, че създаването на държавността е дългогодишен процес и не бива да смята, че има конкретна фиксирана дата. Най-убедителното начало на тези процеси са свързани със 632 г., когато Кубрат отхвърля зависимостта си от степната империя на тюрките, а може би в някаква част и на аварите и практически имаме България като един много важен елемент от политиката в Източна Европа. 

https://bnr.bg/sofia/post/407273/balgariya-e-chast-ot-evropa-ot-14-veka

[Hatshepsut]

За съжаление, явиха се и гласове против тази инициатива, нека да споменем и тях 

Историци против инициатива: Не ни трябва бутафорно патриотарство, а открити дискусии

Историци, етнолози и журналисти се обявиха срещу инициативата за отбелязване на „14 века България в Европа“. Те предупреждават, че тя възпроизвежда модела на помпозните юбилейни чествания от времето на късния социализъм, използвани за идеологическа мобилизация, националистическа пропаганда и кооптиране на науката. Според тях подобни инициативи насърчават кухо патриотарство и авторитарни нагласи, вместо критично осмисляне на историята.

Подписалите изразяват сериозни резерви както към избора на дата, така и към мащаба и логиката на планираното честване. Те подчертават, че самата отправна точка е проблематична.

Учени излязоха с подписка: Да се чества 1400 години България е бутафорно и нелепо


Изложба по повод 1300 години България

Редица български учени и интелектуалци излязоха с подписка срещу инициативата през 2032 г. да се отбележи тържествено 1400-годишнината от създаването на българската държава под наслов „14 века България в Европа“.

"Досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония. Те само засилват ретроградните и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя" - отбелязват подписалите отвореното писмо.

Публикуваме пълния му текст:

„България в Европа“ с рефлекси от тоталитарна грандомания

Напоследък учени на влиятелни позиции, както и такива с големи амбиции, все по-активно пропагандират инициативата през 2032 г. да се отбележи тържествено 1400-годишнината от създаването на българската държава под наслов „14 века България в Европа“. Идеята веднага бе подхваната от ръководителите на държавни медии, на големи научни и образователни институции (БТА, БНР, БНТ, БАН, Софийския университет). Шумотевицата започва толкова отдалеч, вероятно защото почти никой не приема безрезервно 632 г. като начало на българската държавност. Макар годината отдавна да се споменава в учебниците по история, мнозинството от професионалните историци говорят за процес, който не би могъл да се вмести в конкретна дата. Заявката за предстояща продължителна подготовка същевременно показва мащаба на замисленото честване – съвършено непропорционален на случилото се в набелязания исторически момент, на крайно оскъдните ни познания и на запазените извори за него.

Поражда се усещането, че това е поредна проява на едно отдавнашно пристрастяване към помпозни чествания на кръгли годишнини, макар и по-амбициозна и при всички случаи по-комична от вече произведените в последния век и половина. До една те следват идентична и предсказуема схема, без значение кое събитие е избрано за отправна точка – сравнително близко или много далечно, доколко изобщо то е важно, дори дали е реално или въображаемо. Всяка подобна годишнина е само повод за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самоизтъкване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разходи и бутафорни артефакти.

Някои твърдят, че подобни церемониални отбелязвания на годишнини мобилизират и консолидират обществото, дават му нужното самочувствие. Тъкмо напротив – досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония. Те само засилват ретроградните и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя.

Чрез назначения в „престижни“ юбилейни комитети режимът преди 1989 г. кооптираше академични историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета относно миналото. Тази практика едва ли следва да продължи. Но, съзнателно или не, авторите на новата инициатива тръгват по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската държава през 1981 г., което се превърна в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към престъпния „Възродителен процес“.

Крайно време е да си дадем сметка, че онова, от което се нуждаем са добросъвестни изследвания и открити критични дискусии по всички събития, лица и въпроси от миналото ни, включително спорните и болезнените. Положителната ни идентификация с българското и „авторитета на България в Европа“ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи претенции за полулегендарна древност. Истинската сила на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради модерно настояще и бъдеще.



„Почти никой не приема безрезервно 632 г. като начало на българската държавност“.


Според тях, макар тази година да присъства в учебниците, „мнозинството от професионалните историци говорят за процес, който не би могъл да се вмести в конкретна дата“. В писмото се отбелязва още, че предварително заявената продължителна подготовка разкрива несъразмерността между планираното честване и историческите факти:



„Заявката за предстояща продължителна подготовка същевременно показва мащаба на замисленото честване – съвършено непропорционален на случилото се в набелязания исторически момент, на крайно оскъдните ни познания и на запазените извори за него“.


Подписалите призива виждат инициативата като част от дългогодишна традиция на помпозни юбилейни прояви, които следват предсказуем сценарий:



„Всяка подобна годишнина е само повод за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самоизтъкване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разходи и бутафорни артефакти“.


В писмото се оспорява и широко разпространеното твърдение, че подобни чествания укрепват националното самочувствие:



„Тъкмо напротив – досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония“.


Подписалите предупреждават, че тези практики имат и по-дълбоки обществени последици:



„Те само засилват ретроградните и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя“.


В текста изрично се прави исторически паралел с начина, по който властта преди 1989 г. е използвала юбилейни чествания:



„Чрез назначения в „престижни“ юбилейни комитети режимът преди 1989 г. кооптираше академични историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета относно миналото“.


Според авторите, сегашната инициатива опасно напомня този модел и възпроизвежда логиката на честването през 1981 г.:



„Авторите на новата инициатива тръгват по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската държава през 1981 г., което се превърна в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към престъпния „Възродителен процес“.


В заключение подписалите ясно формулират какво според тях е реалната нужда на обществото:



„Крайно време е да си дадем сметка, че онова, от което се нуждаем, са добросъвестни изследвания и открити критични дискусии по всички събития, лица и въпроси от миналото ни, включително спорните и болезнените“.


И добавят: „Положителната ни идентификация с българското и „авторитета на България в Европа“ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи претенции за полулегендарна древност“.


„Истинската сила на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради модерно настояще и бъдеще“.


Подписали отвореното писмо:

Александър Везенков – историк
Александър Малинов – историк
Ана Лулева – историк, етнолог
Анелия Манова – етнолог
Антон Венев – историк
Антоний Тодоров – политолог
Атанас Шарков – IT специалист
Бистра Николова Бонева – историк, медиевист
Благородна Филевска – историк, етнолог
Борислав Дичев – историк
Васил Дамянов – инженер и историк
Василка Танкова – историк
Велислава Петрова – културолог
Галя Вълчинова – историк, антрополог
Георги Ангелов – телевизионен водещ, журналист, филолог, преводач
Георги Зеленгора – историк
Гергана Дончева – културолог
Детелина Тошева – антрополог
Деян Кюранов – философ
Димитър Атанасов – историк
Добринка Парушева – историк
Евгений Дайнов – политолог, историк
Евгения Троева – историк, етнолог
Емил Джасим – историк и учител
Иван Ценов – софтуерен инженер
Иглика Аврамова – музеолог
Илко Дренков – историк
Искра Шварц – историк, медиевист
Кети Мирчева – историк
Кирил Чуканов – историк
Кристиян Ковачев – историк
Лиляна Деянова – социолог
Лиляна Симеонова – историк, медиевист
Лина Гергова – етнолог
Маргарита Карамихова – историк, етнолог
Миладина Монова – антрополог
Мирослава Симеонова – историк
Надя Данова – историк
Нели Темелков – журналист
Николай Аретов – литературен историк
Николай Близнаков – социолог
Николай Кожухаров – икономист
Николай Куколев – историк
Николай Папучиев – литератор, етнолог
Николай Тодоров – историк
Орлин Събев – историк
Павлина Йосифова – историк
Петър Къдрев – историк
Рада Цанева – правозащитник

Росица Градева – историк
Румен Аврамов – историк, икономист
Румен Петров – преподавател по социални дейности
Светла Янева – историк
Светлозар Желев – историк, издател
Светослав Бацоев – счетоводител
Стефан Дечев – историк
Стефан Пейчев – историк
Стилиян Деянов – журналист
Стоян Антонов – историк, етнолог
Теодора Венедикова – издател
Теодора Драгостинова – историк, изследовател на честването на 1300-годишнината
Фани Аронова – журналист
Чавдар Маринов – историк
Чавдар Ценов – писател
Цеца Цветкова – историк
Юлия Златкова – историк
Явор Гърдев – режисьор

https://frognews.bg/novini/istoritsi-protiv-initsiativa-triabva-butaforno-patriotarstvo-otkriti-diskusii.html

https://offnews.bg/obshtestvo/ucheni-izliazoha-s-podpiska-da-se-chestva-1400-godini-balgaria-e-buta-858015.html

[Panzerfaust]

Аз разбирам и оценявам аргументите и на двете страни, но за мен идеята на кръга историци като проф. Павлов е много добра. Винаги съм се чудил защо за начало на държавността ни се приема датата на един международен договор. За мен Аспарухова България и Старата Велика България са една и съща държава, част от териториите съвпадат, т.е. имаме дори и териториална приемственост, просто се сменя политическия център на държавата.
С просто око виждам, че противниците на честването са доста изявени национални нихилисти и няма как да им симпатизирам особено. Не мога да отрека обаче, че действително подобни чествания у нас могат да станат инструмент за приписване на популистки политически активи и примитивна пропаганда, каквато например редовно прави помияр като Костадин Костадинов и понякога Ивелин Михайлов. Затова идята е много добра, но е важно и как и от кого ще се реализира.

[Валентин]

Според мен създаването на българската държава не е еднократен акт, а исторически процес. Да се фиксира 632 година като година на създаване на България е силно спекулативно.