Административни длъжности и титли въ Срѣдновѣковна България

[Hatshepsut]

Административни длъжности и титли във Второто Българско Царство


Хълмът Царевец - Търновград

България пада под Византийско владичество пред 1018 година. Българските територии са администрирани по византийски образец, унищожена е българската армията а аристокрацията е приобщена към византийската. Въпреки многобройните опити за асимилация обаче, българите не спират да отстояват своята народна принадлежност. Със своите въстания те показват на Византия, че няма да се примирят докато не възстановят своята свобода. Така дошла победоносната 1185 година, когато вследствие на въстанието на Теодор (Петър) и Асен, се слага началото на възобновяването на българката държава.

Възобновената българска държава среща много трудности. По времето на дългото византийско владичество, са загубени традициите на устройството на властта от времето на старата българска държава. Това кара българите да възприемат  византийския модел административен модел.  Това също така се дължи и на огромното културно влияние, което имала Византия върху България. За титлите използвани във възобновената българка държава получаваме информация от тяхното споменаване най-вече в грамотите издавани от българските владетели. Тълкованието на техните функции се базира на анализа на техните византийски образци.

В тази статия ще ви запознаем с най-значимите титли използвани в българската държава след 1185 година.

Цар – Титлата на българския владетел. Титлата произхожда от „Caesar” – името на Гай Юлий Цезар, чийто осиновен син Октавиан Август поставил на началото на първата императорска династия на Цезарите. След края на династията на Цезарите последващите императори продължили да се наричат „цезар”, макар и да не били в родствена връзка с Гай Юлий или Октавиан Август и думата придобила значение на титлата „император”. С въвеждането на „тетрархията” в империята били въведени двама кесари, които подпомагали двамата съимператори.

Деспот – Титлата деспот е често срещана у нас – тя е  носена от Алексий Слав, Яков Светослав, Елтимир Тертер, от едрия видински феодал Шишман,  Добротица, Деян и Иван Драгаш и други. През ХІІ век титлата заема второ място след императорската във византийската ранглиста и е давана на близки роднини на владетеля, автономни владетели или на влиятелни феодали.

Кесар - Титлата се среща се в Бориловият синодик. По време на Първото българско царство е  втората по значение византийска титла след императорската. По време на Второто българско царство титлата е вече трета по значение. Във Византия кесарят седи до императора на трон, който е по-нисък от императорския с една педя. На него се връчват жезъл, шапка, знаме, печат на империята. Кесаря облича одежди подобни на императорските, с тази разлика че императорската шапка и дрехи са пурпурни а кесарските сини, като правомощия носителят на титлата може да раздава пожизнени имоти, да взима пари от хазната, да налага данъци, смъртно наказание и други.

Севастократор – Титлата е носена от брата на цар Борил – Стрез, от брата на цар Иван Асен – Александър, от съпруга на сестрата на цар Михаил Асен и от ктитора на Боянската черква Калоян. Титлата е въведена  от император Алексий І Комнин като втората по значение титла след императорската и е дадена на брат му Исак Комнин. През ХІІІ век е изместена в ранглистата на трето място след деспотската. Пример за високото значение на тази титла, е че севастократорът носи някои императорски отличия – корона с една дъга и дреха украсена с орли.

Севастократор Калоян и съпругата му

Дук (дукс) -  Длъжността е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и в Мрачката грамота на цар Иван Александър През ІV век е титла на императорски наместник командващ войската римска провинция. По-късно е високо звание в армията и флота. През IX – X в. дуксовете стоят начело на провинциалните тагми. През Х – XII в. дука е бил управител на погранична област. През XII в. дуксовете станали пълновластни наместници в областите на държавата.

Велик дукс –  Титлата се среща в надписа на великия дук Врана, за градеж на крепостта Крицува по времето на цар Калоян. Съответства на византийската титла „мегадукс”. Рамон Мунтанер определя значението на титлата във Византия като „началник на всички бойци”. Във Византия великият дукс заема 6 място в ранглистата, като шапката му е червена позлатена само в горната част.

Жупан – титлата е позната още от времето на Първото българско царство. През Второто царство се среща по-често под названието кетепан.

Катепан – Спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ и в Мрачката грамота на цар Иван Александър. Катепанът е  управител на кетепанат (жупа) – административно-териториална единица.

Бан (воевода) – Титлата по-често се среща в източници свързани с края на Второто българско царство и времето на турското робство бан Янук , бан Михаил Шишман. Бановете наричани още воеводи са управители на административно-териториална единица, която се е явявала подразделение на кетепаната (жупа).

Комис – Спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих като „комис с коне”, във Витошката грамота на цар Иван Шишман се говори само за комиси. Комисите или комитите по време на Първото българско царство са управители на области, а във Византия са командири или високопоставени чиновници. По време на Второто царство употребата на това название към държавните длъжности значително спада.

Кефалия – спомената във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Носителят на титлата изпълнява функциите на градоначалник.

Княз – Спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих. Титлата е позната от времето на Първото българско царство, когато е носена от старейшините на славянските племена, а за кратко и от владетелят на България. С въвеждането на царската титла значението на титлата намаля и в епохата на османското робство се среща като „кнез” със значение на кмет.

Севаст –  Титлата севаст е спомената е във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, в Мрачката грамота на цар Иван Александър и в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Титлата е аналог на латинската „Август”. Във Византия първоначално  е била носена от императора. В началото на ХІІІ век значението на титлата драстично спаднало и тя се дава на управители на области или висши провинциални служители. През ХІV век севаст станала почетна титла, която не се свързва с конкретни задължения.

Ватопедската грамота на цар Иван Асен ІІ

Протосеваст – В грамота на Стефан Урош е споменат протосеваста Прибо, който заема длъжността по времето на цар Иван Асен ІІ, в Бориловият синодик е споменат монаха Теодосий, който заема този пост по времето на цар Иван Александър. Протосеваста първоначално надзирава регионалните управители – севасти, но по-късно и двете титли добиват почетно значение.

Кастрофилак – Титлата е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Кастрофилакса изпълнява функциите на комендант на крепост.

Велик Воевода – Титлата е спомената е в Бориловият синодик. Съответства на византийската титла „протостратор” и  командва войската в отсъствието на царя. Във Византия  заема 8 място в ранглистата.

Алагатор – Титлата е спомената  в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Във Византия Алагион е войскова част, която през Х век е с численост около 50-100 войника. В Морейската хроника е посочено, че Константин (брат на имп. Михаил VІІІ и тъст на цар Смилец) е разполагал с 18 алагиона с обща численост около 6 000 бойци.

Стратор – Длъжността е спомената е във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих, във Витошката грамота на цар Иван Шишман и в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Във Византия се е използва с две различни предназначения. 1) през XI – XII век е титла четвърти клас на царските служители, който съпровождал императора по време на пътуването с коне и се грижи за конете в царските конюшни. 2) конен войник, отговарящ за коня на велможа.

Логотет – Висш царски съветник, длъжност подобна на съвременната министър. Не е ясно колко са били логотетите в България и какви точно са били техните функции. Във Византия има логотет на геникона, който отговарял за хазната и данъчните списъци, логотет на дромоса,  който отговаря за съобщенията и международните отношения,  логотет на идика, който отговарял за императорските имения, логотет на стратиотите, който отговарял за снабдяването на армията, логотет на претория, който отговарял за затворите и логотет на тайните (велик логотет), който бил пръв съветник на владетеля и негово доверено лице.

Велик логотет –Предполага се, че това е титлата на споменатия в Бориловият синодик Добромир. Във Византия тази тила носил първия съветник на владетеля, длъжността е подобна на пръв министър, той излага пред владетеля позицията на царските съветници по даден въпрос. Във Византия заема 9 място в ранглистата.

Примикюр – Титлата е спомената  в Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Примикюрите са началници на различни служби, занаятчийски цехове или командири на военни отряди.

Рилската грамота на цар Иван Шишман

Велик примикюр – Споменава се в Бориловият синодик. Тази титла носи  висш сановник, който отговаря за дворцовия протокол.

Протовестиарий – Йоан Кантакузин споменава протовестиарият  Раксин като един от организаторите на преврата, в резултат на който цар Иван Стефан бил детрониран. Протовестарият е главен ковчежник, длъжност подобна на съвременния финансов министър. Във Византия заема четвърто място в ранглистата, непосредствено след кесар.

Болярин – Титлата се среща  във Ватопедската грамота на цар Иван Асен ІІ, в Мрачката грамота на цар Иван Александър, в Бориловият синодик и Рилската грамота на цар Иван Шишман. Това е общото название на представителите на средновековната българска аристокрация.  Болярите и царските служители се делят на „велики” и „малки”.

Апокрисиар –Титлата е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ. Във Византия тази титла е давана на царския пратеник.

Аподохатор – Титлата е спомената във Ватопедската грамотата на цар Иван Асен ІІ, в Мрачката грамота на цар Иван Александър и във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Не е изяснена ролята на човека носещ тази титла.

Ватах – Титлата ватах се споменава във Виргинската грамота на цар Константин Асен Тих. Според Димитър Кантемир ватавулите са началници на различни дворцови служби – има ватавул на столниците, на пахарците, на оръжейната палата, на тържищата и други.

Варнич – Длъжността се споменава в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Димитър Кантемир разказва, че в Молдова има четирима варнич де поарте, които правораздават по незначителни дела и изпълняват функции на съдебни пристави.

Епикерний (чашник) - Титлата е спомената в Бориловият синодик и в Шуменския надпис. В дворцовия церемониал великия епикерний поднасял на владетеля първата чаша с вино.

Протокелиот – Спомената е  в Бориловият синодик. Пеорокелиота е царски адютант отговарящ за сигурността на владетеля.

Протоспатарий – Главния оръженосец на владетеля, който по време на тържествени церемонии държи владетелския меч.

Столник –  Титлата се среща на пръстена-печат на царския столник Слав. Столниците поднасят ястията на царската трапеза, в отличие от чашниците, които поднасяли напитките;

Съдия – Титлата е спомената в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Точната структура на съдиите в България не е известна. В Законника на Стефан Душан се говори за съдия при царския двор, който водел делата свързани с пребиваващите в двореца и съдии по окръзите, пред които се гледали останалите дела. Във Византия се срещат съдията при голямата шатра и съдия на армията.

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Управленческият елит на средновековна България

Когато говорим и разсъждаваме за историята на средновековната българска държава, обикновено става дума за владетелите, за техните качества, недостатъци, политическа воля и т.н. Не бива да забравяме обаче, че независимо от самодържавните характеристики на властта, българските канове и царе са управлявали с помощта на солиден държавен апарат, произлизащ по право и, съответно, моделиращ средновековната българска аристокрация. С помощта на доц.д-р Николай Кънев, зам.-декан на Историческия факултет на ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" ще очертаем "профила" на средновековния български управленчески елит и известното ни за него от исторически извори, вкл. открити през последните години печати, пръстени, надписи, и т.н.

Във времето на Първото българско царство аристокрацията се състои от «боили» и «багаини», към нея се приобщават първенците на славяните и завареното антично население, покорените авари и т.н. Названието «боила» дава формата «боляр»/«боляри», която от България е възприета в Киевска Рус, Сърбия, Влашко, Молдова. Сред високите титли е “багатур”, носена от висши военачалници. Най-близо до владетеля е кавханът, а негов пръв помощник е ичиргу-боилът или “чръгобиля”, както звучи титлата през ІХ-Х в.В държавното управление на България през ІХ-ХІ в. ролята на двамата най-близки до кана/царя боили е изключително важна. Естествено, във всеки конкретен случай от значение са били и личните качества и недостатъци на съответните хора, заемащи тези постове.

Кавханът (“капкан”) е определян от съвремениците като «втори владетел», дори «съобщник» във властта на кана/царя. От тази гледна точка, сравняването му с “министър-председател” е неточно. Той е “дубльор” на владетеля, а практиката на т.нар. «двойни владетели» е срещана и при други народи през средновековието. Сред кавханите срещаме личности с големи заслуги за българската държава. При кан Крум кавхан е Иратаис, при Омуртаг този пост е поет от прочутия Избул, който по-късно е регент на малолетните Маламир и Пресиан. Във времето на Борис-Михаил кавхан е Петър, който е начело на дипломатическите мисии в Рим и Цариград. При Симеон Велики български кавхан е Теодор Сигрица, участвал активно във войните с Византия и в наказателните походи срещу сръбските князе. Георги Сурсувул, чиято сестра е тогавашната българска царица, е настойник на младия цар Петър и ръководи държавата в първите години от царуването на своя племенник. Кавханската институция остава силна и при цар Самуил, чийто кавхан Дометиан командва големи военни операции. С преврата на Иван Владислав новият кавхан Теодор, брат на Дометиан, се опълчва срещу владетеля... Той обаче е убит от един свой слуга, а третият брат Мелитон вероятно бяга при ромеите. Кавханският род продължава да бъде уважаван и във времето на византийското владичество. При въстанието на Петър Делян (1040-1041) неизвестният по име кавхан ръководи действията срещу Драч. Георги Войтех, за когото се отбелязва изрично, че е «рода на кавханите», е най-видната фигура сред българското болярство през 1072-1073 г.

Ичиргу-боилът ("вътрешен боил") е висш държавен функционер, който по власт се доближава до кавхана. За разлика от него обаче ичиргу-боилът е болярин на висша държавна служба. Той е пръв помощник на владетеля и изпълнява военни, дипломатически и други функции, като е и управител на вътрешната област. При кан Крум този висок пост се заема от Тук (или Цок), който командва дясното крило на армията и участва в гоненията срещу пленените византийски християни. Повече сведения има за Стасис, ичиргу-боил при княз Борис-Михаил, един от най-активните участници в преговорите около българския църковен въпрос.Сред ярките личности на българския Х в. е «чъргубиля» Мостич, заемал този пост няколко десетилетия при царете Симеон и Петър. По времето на цар Самуил и неговите наследници ичиргу-боил е Богдан, който е своеобразен водач на склонните да капитулират пред Василий ІІ през 1018 г. български боляри.

В провинциалното управление ключова роля играят т.нар. комити, оглавяващи провинциите (комитатите). Те са излъчвани от най-видните български родове, свързани с династията. В историческите извори се мяркат имената на «велемощни комити»: неизвестен по име в Дръстър (Силистра) през 837 г., Курт, Домета, Дристър и Таридин (в днешна Македония), Салан (в Трансилвания) при Борис-Михаил и Симеон, Никола, бащата на прочутите «Комитопули», вероятно в Средец, при цар Петър, Охтум (във Видин), Кракра (в Перник), Драгомъж (в Струмица) при цар Самуил и др. Тарканите вероятно са военни управители със по-специални задачи – такива са зера-таркан Негавонаис (в дн. Унгария) при Омуртаг, бори-таркан Радислав в Белград при Борис-Михаил, олг-тарканът Теодор (в дн. Македония) при цар Симеон. Срещат се ред други титли в столицата и провинцията: кана боил колобър (висшият езически жрец), велик жупан (Сивин през ІХ в.), копан (Корсис при Омуртаг), магот, миник (началник на конницата), багатур-багаин (Славна при Омуртаг) и др.

След падането на България под византийска власт се извършват съществени промени в социалния живот, които моделират управленческия елит на Второто българско царство. Административната уредба, вкл. висшите държавни служби, в основните си характеристике следва византийския модел и е твърде различна от онази при владетелите в Плиска, Велики Преслав и Охрид. Най-високите титли са деспот и севастократор, следвани от кесар, протосеваст, севаст и т.н. . До края на XIII в. най-високата титла, давана от българските царе на техни най-близки роднини, е севастократор. Такива са Стрез, брат на цар Борил, Александър, брат на цар Иван Асен II, Калоян, първи братовчед на цар Константин Асен. Едва в края на столетието започва да се прилага и по-високата титла "деспот", а първият й носител вероятно е Георги Тертер, зет на цар Иван Асен III. Той дава титлата деспот на своя брат Алдимир /Елтимир/, Цар Теодор Светослав удостоява с тази титла своя братовчед и бъдещ цар Михаил III Шишман Асен, последния я делегира на сина си Михаил, при Иван Александър тя е носена от неговия зет Константин, и т.н. Има случаи обаче, когато тези титли са давани на български боляри от чужди владетели. Така например деспот Алексий Слав е удостоен с титлата от латинския император Хенрих, русинът Яков Светослав - от никейския император Теодор II Ласкарис, Войсил - от византийския император Андроник II, деспот Добротица - от император Йоан V Палеолог. По този начин, "маскиран" с роднински връзки, е имало директни опити за намеса във вътрешните работи на страната и разпалване на междуособици.

Най-високопоставените държавни служители са великият логотет (пръв министър), протовестиарият (отговарящ за финансите), великият воевода (командващ армията), протостраторът (началник на конницата) и т.н. Страната се дели на хори (области), управлявани от кефалии. градовете и крепостите се управляват от кастрофилакси. Развива се разнороден служебен, военен и данъчен апарат от чиновници, наричани в царските грамоти “работници на царството ми”



http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=9353

[Hatshepsut]

Как са се обучавали владетелите в Първото българско царство?

[Hatshepsut]

Ролята на ичъргубоила и кавхана в Първото Българско царство

През Първото Българско царство в държавата има много титли на военачалници и в администрацията. В предишни теми е ставало въпрос за тях. Сега разглеждам каква е била ролята и какво са представлявали ичъргубоила и кавхана. Същевременно и кои са познатите имена на ичъргубоили и кавханове в Първото Българско царство. Ще публикувам материал по И. Венедиков и накрая ще дам малко пояснения.
          "Титлата «ичиргу боила» (ιτξηὸγου βοηλα), предавана на старобългарски чръгоубиля, се среща у византийските хронисти в много и различни форми. Като оставим настрана неправилното и погрешно писане, в много случаи ние я познаваме в още две съкратени форми — ичери боила (iceri boila) и ич боила (ič boila), всички образувани от тюркското «ич», означаващо «вътре». Всички те определят лицето, което носи титлата, като «боила вътре», т. е. вътрешен боила. За да можем да си съставим представа за тази длъжност, трябва да я разгледаме паралелно с друга длъжност — кавхан, — известна освен у българите и у аварите под формата капкан (capcanus) и писана в надписите на българските владетели ϰαυχανο." Най-познатото име на ичъргубоил е Мостич( на снимката):



"Двете длъжности срещаме за пръв път при царуването на Крум през 803–814 г., без това да означава, че те не са съществували и по-рано. Оттук нататък те се проследяват до падането на България под византийска власт през 1018 г.
1. При царуването на Крум (803–814 г.) ние познаваме тези длъжности от надписа от с. Хамбарлий, който гласи: «... моя брат. А стратегът Леон нека бъде негов подчинен. От Бероя и Дултроини за дясната страна е първенец ичиргу булията Тук, а стратезите Вардан и Яни са негови подчинени. За лявата пък страна на моята държава (войска) за Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули главатар е боилата кавхан Иратаис, а Гордилас и Грегорас са нему подчинени стратези."
          "Ичиргу боилът – навярно е бил един от великите боили. Не е запазено някакво определение на тази титла. Споменава се в надпис на хан Крум, според който на ичиргу-боила е командвал дясното крило на армията, като е имал двама подчинени стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че ичиргу-боила заедно с кавханът и кан-боил-коловърът са предвождали армията. В надписа на Мостич титлата е дадена като „чъргобиля” (чрьгоубилiа). От времето на княз Борис І е известен ичергу-боилът Стазис (ХИБ, т. 1, стр. 151)"
                "Кавхан – приема се, че кавханът е бил втората по значение фигура в държава след хана. Титлата се среща в Маламировия шуменски надпис (ХИБ, т. 1, стр. 133), в който се говори за строителната дейност на кавхан Исбул; в надпис на хан Крум се казва, че кавхан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези (ХИБ, т. 1, стр. 129). В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че кавханът заедно с ичиргу-боила кан-боил-коловърът са предвождали армията (ХИБ, т. 1, стр. 113). В Сюлейманкьоския надпис е посочено, че кавхан Иратаис е сключил мирния договор с Византия (ХИБ, т. 1, стр. 106)."

Кавхан Иратаис
              " 2. При царуването на Омуртаг (814–831 г.) Тук продължава да бъде ичиргу боила. Това се вижда от факта, че той е споменат като един от организаторите на противохристиянските гонения в България. В надписа от 821 г. стигнал до нас в лошо състояние, Тук е споменат като пратеник на Омуртаг, а това ни дава основание да предполагаме, че Тук е запазил тази длъжност за известно време и след 820 г.

По-трудно е да установим името на кавхана, който при Омуртаг е заместил Иратаис. Във връзка с преследването на християните след смъртта на Крум са споменати три лица, едно от които Цок (вероятно неправилно написване на името на Тук), докато другите две са дадени с имена Дицевг или Диценг и Докум. Тъй като Дицевг, според това известие, заповядал да се убие епископът на Одрин (Адрианопол), а от друга страна, знаем, че този град е бил превзет от брата на Крум и се управлявал вероятно от него, трябва да приемем, че братът на Крум се наричал Дицевг. От друга страна, понеже и ичиргу боилата Тук в това известие е посочен като владетел, ще трябва да приемем, че много високото положение на ичиргу боилата и на кавхана е накарало съставителя на църковното известие да види в двамата помощници на владетеля също царе. А това означава, че кавханът по времето на Омуртаг е Докум." Това е една от версиите кои са били Цок, Дицевк и Докум.
                "3. При Маламир (831–836) се споменава ичиргу боилата, но не се дава името му. Поради това ние не знаем дали той е все още Тук или е бил заместен от някой друг. Сега обаче името на кавхана е Исбул. Веднъж в петгодишното царуване на Маламир той се споменава във връзка с някакъв водопровод, който построил и подарил на владетеля, а втори път във връзка с ръководенето на военните действия срещу крепостите Проват и Бурдепто в Андрианополска област, които Маламир превзел. В надписа на Маламир се дава много високо положение на кавхан Исбул, който очевидно е главнокомандуващ българските войски по време на войната с Византия. От друга страна, като вземем предвид краткото управление на този владетел и че той нарича Исбул в надписа «моят стар боила», бихме могли да предположим, че Исбул е бил кавхан още през царуването на Омуртаг.

4. При Пресиан (836–852 г.) поста кавхан продължава да заема същият Исбул. Това научаваме от надписите от Филипи, единият от които гласи: «На многото българи владетелят от бога Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боилата и кана боила колобъра». От този кратък текст се вижда, че кавханът продължава да пази положението си на главнокомандуващ. Името на подчинения нему ичиргу боила, за съжаление, и тук не е дадено."
              Най-известното име на кавхан за Първото Българско царство е Исбул( на снимката):



Кавханът Исбул е бил по време надвама български владетели, докато са били непълнолетни( под 21 г.).
                "5. При Борис (852–889) се споменават двама ичиргу боили. а) Стазис ичиргу боила споменат два пъти: веднъж в приписката от Чивидалското евангелие, вероятно от 867 г., и втори път в списъка на лицата, представлявали България на събора в Цариград през 869–870 г. Името и в двата случая е Стазис, което показва, че поне от покръстването до събора в Цариград Стазис е заемал този пост. Интересно е, че в Чивидалското евангелие титлата е писана зергобула, което е правилно предаване на славянската форма на тази титла. б) Борис изпраща в Рим едно лице на име Петър, натоварено да води преговори между 866 и 869 г. След това през 879 г. папа Йоан VIII пише на това лице, като го нарича Петър Цербула, за което Цербула (Cerbula) Златарски отдавна е изказал мнение, че е погрешно писано вместо Zergobula и го смята за някакво първобългарско име. Всъщност, както видяхме, тук се сблъскваме с една съкратена форма на титлата «ичиргу боила». В такъв случай ние виждаме, че през втората половина на царуването на Борис титлата е била дадена на Петър, който е заел длъжността ичиргу боила. Промяната очевидно е станала след 869 г., когато се споменава за последен път Стазис, и 879 г., когато Петър носи тази титла.

Кавхани по времето на Борис не са ни известни."



Покръстването на България и Кирилицата са на снимките. Двете деяния, които правят известен княз Борис I.

6. При Владимир (889–893) не се знае нито името на ичиргу боилата, нито на кавхана, без съдействието на които трудно би се направил опитът за връщане към езичеството.

7. При Симеон (893–927) във връзка с военните действия срещу Византия през 921 г. се споменават армии, предвождани от кавхана и от един друг пълководец, носещ титлата миник. През 924 г. Симеон изпратил войските си в Сърбия под предводителството на ич боилата, т. е., както казахме по-горе — ичиргу боилата. В известията на гръцките хронисти са дадени само титлите, без да се дават имената. При това те са предадени с грешки. Боила е предаден с формата булия, която употребяват византийските извори във формата боклия, очевидно погрешно. Благодарение на един надпис от времето на Петър обаче ние знаем името на ичиргу боилата. Той гласи: «Тук лежи Мостич, който беше чръгоубиля при цар Симеон и при цар Петър. Бидейки на 80 години, като остави чръгобилството си и цялото си имущество, той стана черноризец и така свърши живота си». От този надпис научаваме името на ичиргу боилата през последните години от царуването на Симеон, т. е. на ичиргу боилата, който е ръководил действията по покоряването на сърбите през 924 г. — Мостич. Надписът едва ли е по-стар от първата половина от царуването на Петър, тъй като е поставен върху гроба на Мостич вероятно след пренасянето на останките му при църквата, където е намерен в Преслав. При всяко положение той е издълбан доста преди смъртта на цар Петър през 970 г."
              Поради дългото управление на Борис I,  Симеон Велики и Петър I знаем много за управляващата върхушка. За тях иома информация, предимно от източници от Източната Римска империя( Византия).



За тези трима владетели съм писал достатъчно много и няма да се спирам и да добавям подробности.
"8. При царуването на Петър знаем само Мостич като ичиргу боила. Лицето, което е изпълнявало тази длъжност след него не е известно, както не знаем и лицето, което е изпълнявало длъжността кавхан.



9. При Борис II (970–972 г.) не знаем имената нито на ичиргу боилата, нито на кавхана.

10. При Самуил (997–1014 г.) не са известни имената нито на ичиргу боилата, нито на кавхана, но вероятно те са същите, които са били и по времето на неговия приемник.

11. При Гавраил Радомир (1014–1015 г.) ни е известен кавхан Дометиан, пленен при превземането на Мъглен от император Василий II.

12. При последния български владетел Иван Владислав (1015–1017 г.) при Стаби през 1016 г. бил убит в двореца си братът на кавхан Дометиан, кавхан Теодор, когато се готвел да избяга при Василий II като привърженик на Радомир. През 1018 г. представител на българската царица Мария в преговорите по капитулацията е ичиргу боилата Богдан последното лице, което изпълнява тази длъжност при българския двор, наречен от Скилица «топарх на крепостите по вътре»".
Ичиргу боилът – навярно е бил един от великите боили. Не е запазено някакво определение на тази титла. Споменава се в надпис на хан Крум, според който на ичиргу-боила е командвал дясното крило на армията, като е имал двама подчинени стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че ичиргу-боила заедно с кавханът и кан-боил-коловърът са предвождали армията. В надписа на Мостич титлата е дадена като „чъргобиля” (чрьгоубилiа). От времето на княз Борис І е известен ичергу-боилът Стазис (ХИБ, т. 1, стр. 151)
Кавхан – приема се, че кавханът е бил втората по значение фигура в държава след хана. Титлата се среща в Маламировия шуменски надпис (ХИБ, т. 1, стр. 133), в който се говори за строителната дейност на кавхан Исбул; в надпис на хан Крум се казва, че кавхан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези (ХИБ, т. 1, стр. 129). В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че кавханът заедно с ичиргу-боила кан-боил-коловърът са предвождали армията (ХИБ, т. 1, стр. 113). В Сюлейманкьоския надпис е посочено, че кавхан Иратаис е сключил мирния договор с Византия (ХИБ, т. 1, стр. 106).
          В българския двор продължавал да се пази старият обичай владетелят да седи на трона, обърнат на юг, и неговите помощници да стоят на ниски столчета от двете му страни. Този езически обичай, определящ лявата и дясната страна на държавата, свързан със старата религия на българите, предизвиквал критики сред византийското духовенство, поради което във въпросите до папа Николай Борис поставил и въпроса за седенето на трапезата около владетеля. Вероятно въпросът е бил редактиран така, че папата не е разбрал истинския му смисъл, защото отговаря: «Вие твърдите, че когато вашият княз седне на стол, както е обичаят, до трапезата, за да яде, никой не възлега с него, за да яде също, нито дори и жена му, докато вие, далеч от него, насядате на ниски столчета и ядете на земята...».
            Хамбарлийският надпис от времето на княз Крум( 802-814 г.): "Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол] и брат му не го забрави, но излезе и той. И Бог] му (т.е. Крум) даде да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе. А останалите крепости Бог даде (т.е. вдъхна) страх и те (т.е. гърците) ги напуснаха и избягаха в долната земя (т.е. дн. Турска Тракия). Той не забрави тази земя, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичко и беше забравил клетвите, и излезе срещу него архонтът Крум, за да воюва.......и отиде, за да.......опустоших.....". "В надписа на Крум се говори наистина за една временна мярка, за една военна операция. Би трябвало сведенията за лявата и за дясната страна на държавата и на войската да се явят и в други домашни български извори и в България тези названия да се използуват и за други страни. При оскъдността на домашни извори обаче това изглежда малко вероятно и затова е още по-чудно, защото наистина се среща в един своеобразен български извор от времето на византийското робство, в «Апокрифната българска летопис». Така например във втората глава на този апокриф, засягаща основаването на българската държава, четем: «И след това чух глас, който ми казваше друго: — Исае, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и засели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини. Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох на лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръстика, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при другата река, наречена Ереуса»"

                Инвентарните надписи дават възможност да си съставим известна представа за конкретното положение на ичиргу боилата като стоящ начело на крепостта Преслав, преди тя да стане столица. Очевидно това е един от най-висшите офицери и от най-важните управители на области, който има под прякото си командуване две мощни армии от тежко въоръжени войници. Положението на кавхана като военачалник трябва да е било напълно подобно на това на ичиргу боилата. Но, за съжаление, ние не разполагаме с данни за него като началник на големи военни складове. Както казахме по-горе, може би той не е имал такива, ако неговите подчинени са се явявали със собствено оръжие. Това е особено вероятно, ако кавханът е бил началник и на укрепения лагер при Плиска. Няма съмнение, че кавханът е ръководел армия, напълно равностойна на тази на ичиргу боилата. Той е бил нещо като министър едновременно на войната и на вътрешните работи. За съжаление, сведенията за длъжността на кавхана са малко и не очертават ясно функциите на тази длъжност. Изглежда, ако изхождаме от аварската форма на тази титла «капкан», че някога с нея се е означавал началникът на палатката на владетеля, който стоял пред вратата й (капу).
                Най-кратко казано кавханът е бил вторият по важност и значение човек в Първото Българско царство, а ичъргубоилът- третият. Те са водили народа в мирно и военно време към просперитет и добър живот.

https://barin.blog.bg/history/2022/01/28/roliata-na-ichyrguboila-i-kavhana-v-pyrvoto-bylgarsko-carsty.1800879

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Билярски "Институциите на средновековна България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5655

[Hatshepsut]

Българската държавна традиция в периода VII-XII век - "История.БГ", 15.05.2023

„Тук лежи Мостич, който бе чъргубила при цар Симеон и при цар Петър. На осмата от десетките на годините си, като остави чъргубилството и цялото си имущество, стана черноризец и така завърши своя живот.“                                                                                                                     Надпис на чъргубиля Мостич


Дискусия с  участието на проф. Георги Николов, проф. Пламен Павлов, гл.ас. д-р Явор Митов и водещ Георги Ангелов

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Исторически атлас на средновековна България, издание от 1943г.:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6555

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Георги Бакалов "Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7688

...а също и "Кавханите и ичиргу боилите на Българското ханство - царство" - монография на проф.Васил Гюзелев, 2007г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7773

...също и книгата на Татяна Славова "Владетел и администрация в Ранносредновековна България. Филологически аспекти":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7851