Държавенъ печатъ на България

[Hatshepsut]

Държавен печат на България

Държавният печат на Република България се използва от министъра на правосъдието на Република България, който го полага след подписите на президента на Република България или председателя на Великото Народно събрание на Република България върху официални документи – закони, решения, укази и т.н.

Описание

Държавният печат на Република България има кръгла форма с диаметър 55 mm. В средата му е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано „Република България“, а в долната половина – „държавен печат“ шрифт „Виол“. Той бива два вида – восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат. Съхранява се от министъра на правосъдието, който носи названието „пазител на държавния печат“.

Пластичен еталон на държавния печат, заедно с електронен запис на магнитен носител на държавния печат се съхранява в Българска народна банка в специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието.

Полагане на държавния печат

Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Великото Народно събрание на оригиналите на актовете на Великото Народно събрание. Това са:

закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България;
решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание;
решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;
решение за произвеждане на национален референдум;
решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на Министерски съвет, както и за извършване на промени в правителството;
решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;
решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание;
решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание;
решение за избиране и освобождаване на ръководителите на Българската народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени със закон;
решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;
решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
решение, с което се разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната;
решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.

Приетата нова Конституция на Република България, закон за изменение и допълнение на Конституцията и решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание се подпечатват с восъчен релефен печат. В останалите случаи се подпечатват съответните актове със сух релефен печат.

Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписа на президента на Република България върху оригиналите на указите за:

насрочване на избори за Велико Народно събрание или за Народно събрание, определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните книжа;
свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;
разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и определяне дата на изборите за ново Народно събрание;
определяне на дата за произвеждане на национален референдум и утвърждаване образците на книжата за референдума;
насрочване на избори за органи на местното самоуправление;
утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;
наименуване на обекти с национално значение и на населени места;
обнародване на закон;
връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;
назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации;
назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените сили и удостояване с висши военни звания;
назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;
назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;
назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато това е определено със закон;
награждаване с ордени и медали;
обявяване на обща или частична мобилизация;
обявяване положение на война или друго извънредно положение.

Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите за ратификация, утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор, изготвени въз основа на приет от Народното събрание закон за ратифициране или акт на Министерския съвет, с който Република България се обвързва с международен договор, както и върху оригиналите на документите, с които се акредитират ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавен печат на България

[Hatshepsut]

Първият български печат след Освобождението: „Съ нами Богъ“


Клише на първия официален герб на Третата българска държава, съхранявано в НВИМ

Държавният печат е един от символите на държавността. Поставен върху официален документ, той изразява ангажимента, независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Пазител на държавния печат по традиция и по закон е министърът на правосъдието. Така е сега, така е било и по времето, когато се възстановява българската държавност през 1878 г. Чл. 22 на Търновската конституция от 1879 г. гласи: „На държавния печат се изобразява гербът на Княжеството.“ Малко по-късно – на 24 декември 1883 г. се приема и специален Закон за държавния печат, който прогласява министъра на правосъдието за „пазител на държавния печат“. Всъщност и днес е така.

Първият закон за държавния печат определя поредността, в която той се полага – министърът на правосъдието прилага държавния печат след подписа на княза върху оригиналите на законите, указите от общ интерес и публично-административните правилници, които държавният глава е санкционирал.

Първият държавен печат на Княжество България се съхранява в Националния военноисторически музей (НВИМ).

В централното му поле е гравирана

т.нар. тържествена форма на герба. Тя се състои от т.нар. основен герб, представляващ златен корононован лъв върху червен щит, над който има корона. Той е положен върху втори щит, драпиран на хермелинова пурпурна мантия, привързана със златни ресни.
Върху първия печат на млада България е изобразен десен профил на изправен коронован лъв в бароков щит. Над щита има княжеска корона. Около герба се чете надписът „Българско княжество. Държавен печат“.

Този печат е полаган върху всички основни документи в княжеството до 1908 г., когато е провъзгласена независимостта на страната и България става царство.
В НВИМ се съхранява и клише на тържествената форма на държавния герб с девиза на Хесенската династия „Съ нами Богъ“, към която принадлежи първият български княз Александър I Батенберг. Това клише е използвано като държавен печат през периода 1879-1880 г.

Въпреки превратностите в историята на страната – обявяване на независимостта, абдикацията на цар Фердинанд (1918 г.) и възшествието на нов цар – Борис III, на престола, нов Закон за държавния печат е приет едва през 1930 г. Той определя, че формата на държавния печат е кръгообразна, а върху него е изобразен българският държавен герб – каквото е изискването на Търновската конституция. Гербът се държи от лъвове, стъпили върху кръстосани клончета, под които върху трибагреника е написано „Съединението прави силата“. В горната половина около печата има надпис „Царство България“, а в долната – „Държавен печат“. Редът за съхранението и полагането на печата се запазва. Министърът на правосъдието е негов пазител. Той поставя печата след подписа на царя върху първообраза на всички закони и решения на Народното събрание.

Според конституцията от 1971 г. (чл. 140) върху държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около който има надпис „Народна република България“, а в долната част – „Държавен печат“.

През 1998 г. влиза в сила нов Закон за държавния печат и националното знаме на Република България. Това става на 25 май, почти седем години след като е приета нова конституция на страната (13 юли 1991 г.) Тя

възстановява старата традиция

в употребата на държавния печат като символ на властта. Според чл. 1 на новия Закон за държавния печат той има кръгла форма и диаметърът му е 55 мм. В средата е изобразена композиция, която включва голямата форма на герба и текста „Република България“ и „Държавен печат“.

Причината толкова дълго време да няма закон за държавния печат са политическите неразбории, свързани с приемането на новия герб. Споровете между политици и интелектуалци е да има или не корона върху новия символ на държавата. В началото на 90-те години на миналия век короната защитават единствено привържениците на СДС. Социалистите категорично са против, на същото мнение са и николапетковистите и социалдемократите на д-р Петър Дертлиев.

Новият герб, чиито автори са Кирил Гогов и Георги Чапкънов, е приет от 38-ото народно събрание на 31 юли 1997 г. в 13,35 ч.

Днес дори историците не могат да си спомнят какъв печат е използван в промеждутъка от време от приемането на новата конституция (1991 г.) до приемането на закона за герба (1998 г.).

През 1998 г. се възстановява и традицията министърът на правосъдието да бъде пазител на държавния герб. Тя е прекъсната след 1944 г. Правосъдният министър лично полага печата върху решенията на парламента, указите на президента, ратификациите на договори и акредитивните писма на българските посланици в чужбина. Сухият печат се слага върху подписа на президента или председателя на Народното събрание, восъчният – под подписа. Министърът на правосъдието слага своя печат по-долу и вляво от държавния. На него пише: „Министър на правосъдието, пазител на държавния печат“. Според закона за държавния печат восъчният релефен печат

се полага ръчно върху червен восък

Той предвижда още оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавният печат, да се съхранява в Народното събрание или съответно в администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите, пък се съхранява в Министерството на правосъдието.

https://www.eurochicago.com/2014/02/parviyat-balgarski-petchat-s-nami-bog/