Дискусия за националния праздникъ на България

[Hatshepsut]

Реших че е крайно време във форума да се пусне такава тема, където да дискутираме коя е най-подходящата дата за националния празник на България.
Част от тази проблематика сме я засягали в темата за 3 март, но според мен обособяването на отделна тема е по-добрия вариант.

Добавил съм анкета с най-популярните дати, предлагани досега за наш национален празник.

Понастоящем официалният национален празник е 3 март - годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор през 1878г. За съжаление тази дата е твърде опорочена от русофилистиците в България, които я използват като повод за развяване на руски знамена, русофилска пропаганда и гнусно сервилничене по отношение на днешна Путинска Русия 

Наскоро в парламента беше внесено предложение за смяна на датата 3 март с 24 май за национален празник на България, но това стана прибързано, недостатъчно добре аргументирано и беше отхвърлено.

Моето лично мнение е уникално (поне така мисля), аз бих препоръчал датата 19 април - Българският Великден, постигането на обединението на Царство България през 1941г. с присъединяването на Южна Добруджа, Македония, Западните покрайнини и Беломорието.
Каква е разликата с 3 март и Санстефанска България?

- за разлика от Санстефанска България, която просъществува едва 4 месеца, Обединена България просъществува 10 пъти по-дълго - 40 месеца
- обединението на България през 1941 г. е постигнато по мирен път
- Българският Великден от 1941г. не може да бъде повод за русофилски полюции, точно обратното - Обединена България е била и ще бъде трън в очите на комунистите и русофилистиците
- изборът на тази дата би показал, че не сме се отказали от националния си идеал

Друг вариант е тези нахвърлени от мен бележки да се пренесат върху датата 20 април - тогава би могло да се чества както годишнината от Априлското въстание през 1876г., така и Обединението на България през 1941г.

Завършвам с картата на Обединена България и речта на проф.Богдан Филов по този повод:




Реч на проф. Богдан Филов в Народното събрание по случай Обединението на България, април 1941г.

[Hatshepsut]

"Най-неподходящата дата": Идеята за промяна на националния празник остава за новия парламент


Тържествена заря по случай Трети март в София

Година след дискусията, повдигната от "Дневник" за значението и символиката на Трети март, и пет месеца след отправеното предложение до парламента 24 май да стане национален празник, историците, участвали в публичните обсъждания, са категорични: Ще потвърдят и пред новите народни избраници след предсрочния вот позицията, че националният празник трябва да е ден, който се възприема като празник от всички българи, а такъв е 24 май - Денят на българската просвета и култура.

През октомври 2022 г. преподаватели по българска история от различни университети в страната на конференция във Велико Търново, организирана от Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", излязоха с обръщение към гражданите и петиция до парламента, с която призоваха до започне дискусия за промяна на датата на националния празник, в която "експертното начало да бъде водещо при вземането решение". След обсъждане на всички възможни дати от българската история, историците на форума предложиха на парламента


за национален празник да бъде определен 24 май

като ден на българското слово, просвета и култура.


В навечерието на тазгодишното честване на Трети март пред "Дневник" проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет, който беше модератор на конференцията през октомври, и проф. Петко Петков, от организаторите на форума, заявиха, че след формирането на новия парламент ще бъде отново изпратена петицията за промяна на датата на националния празник.

В 48-ото Народно събрание документът на историците е бил разгледан от комисията по образование и култура, но поради несигурната съдба на парламента не стгнал до пленарната зала.

Видно е от много години, че не се приема еднозначно Трети март като национален празник, коментира проф. Палангурски. Когато тържествата са насочени с признателност към други армии, други народи, някак не върви да се празнува тази признателност като национално постижение, каза той.

Направихме публични дискусии, изслушахме мнения, говорихме по темата пред медии, накрая се събрахме представители от всички катедри по история на България да предложим ред в българския празничен календар, в който цари хаос.
Проф. Милко Палангурски, Великотърновски университет

Подчерта изрично, че Трети март не бива да се неглижира и петицията им няма подобна идея, но да остане официален празник, а 24 май да бъде приет за национален. Имало мнения и за други дати - Деня на Съединението - 6 септември, Деня на независимостта - 22 септември, Деня на конституцията - 20 април. Но от всички обсъдени 24 май, или 11 май по стар стил, се откроява като отбелязвана тържествено най-продължително време - още от средата на XIX век, и е оцеляла през всички епохи, при всички власти и политически режими, подчерта историкът.


"Най-неподходящата дата"

Проф. Палангурски не приема възраженията, че е кощунство да се променя датата, тъй като с Трети март се слага началото на новата българска държава и че промяната няма да реши проблема с разделението на българите, което все повече се задълбочава.

"Разделението конкретно по този въпрос не е отсега, то започва веднага след Освобождението и продължава и до днес, казва историкът. - Това не променя факта, а го потвърждава, че Трети март е привнесен като ден на възшествието на чужд император. На този ден през 1878 г. е подписан предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос. Да не забравяме, че националният празник е ден, който легитимира страната ни в дипломатическите отношения."

Това е празникът, в който държавният глава дава прием, всички държави партньори почитат българската държава, а самата тя благодари на друга държава - това не може да се приеме за разумно решение. Надявам се политическите сили в новия парламент да размислят по тези въпроси, но без повишаване на тон, без кавги и надвикване, разумно, спокойно, отговорно.
Проф. Милко Палангурски

А проф. Петко Петков припомня аргументи, от които се открояват два:

Първо, Трети март не изразява българското участие в Освобождението, разбирано като продължителен процес, а не като еднократен акт, както например 20 април (обявяването на Априлското въстание от 1876 г.) или 11/23 август (стратегически важните сражения на върховете "Шипка" и "Свети Никола" през 1877 г.). А националният празник би трябвало да отразява общоприети български постижения, тоест паметни дни, свързани с български исторически приноси.

Второ, Санстефанският предварителен договор предвижда най-малко двегодишна военна окупация на Българското княжество, откъсва от проектираната автономна българска държава няколко области вече признати за български и от султана, и от великите сили през 1876 г.: Северна Добруджа, Нишкия край, Южна Тракия, Централните Родопи (как ли празнуват Трети март жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор тази част от Родопите е оставена в Османската империя).

"Дневник" повдигна темата за националния празник още през март, април и май 2022 г. след като нападението на Русия над Украйна предизвика още повече въпроси за честването. В поредица разговори историци, които анализираха различните възможни дати за национален празник, но бяха единни в едно: Че от всички дати Трети март е най-неподходящата за легитимиране и идентификация на българската държава.

Трети март бе обявен за национален празник през 1990 г. с указ на президента-председател на републиката Петър Младенов и утвърден формално от парламента без обществено обсъждане. До 9 септември 1944 г. Трети март е отбелязван само като официален празник, в Царство България не е имало национален празник.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/03/03/4455275_nai-nepodhodiashtata_data_istorici_shte_izpratiat_i_do/

[Hatshepsut]

Предлагат 24 май да стане национален празник

Стана ясно, че  ПП-ДБ предлагат 24 май да стане национален празник. Също така формацията предлага свой проект за конституция. Това са част от предложенията за конституционна реформа на ПП-ДБ и “Правосъдие за всеки”.

Формацията предлага свой проект за конституция. Отделно обаче те работят и с ГЕРБ-СДС и ДПС. Още преди няколко дни ПП-ДБ съобщиха, че ще предложат и свой текст за изменения. Те стъпват върху едно по-широко политическо съгласие за промени в конституцията, обясни Христо Иванов и уточни, че са обсъждани с ГЕРБ и ДПС, предаде “24 часа”.

Основните принципи зад тях са повече справедливост, повече отговорност на прокурорите, повече независимост при съдиите. Тези три принципа искат да изведат основния – че никой не трябва да бъде над закона. Следващият принцип е да изведем българските култура и писменост на преден план, да вкараме идеята, ще нашите деца са потомци на просветители, каза съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Коалицията “Продължаваме Промяната – Демократична България” представя проекта си за конституционни промени в централата на ДСБ на столичната улица “Кърниградска”.

https://novavarna.net/

[Panzerfaust]

Има страшен вой на копейки! Медец!

[Hatshepsut]

Има страшен вой на копейки! Медец!

Въпреки че досега съм поддържал датата 3 март като национален празник, нейното присвояване и оскверняване от русофилите я прави вече изчерпана и непригодна за тази цел, така че възприемам смяната на националния ни празник с датата 24 май като положителна стъпка напред 

[Panzerfaust]

Въпреки че досега съм поддържал датата 3 март като национален празник, нейното присвояване и оскверняване от русофилите я прави вече изчерпана и непригодна за тази цел, така че възприемам смяната на националния ни празник с датата 24 май като положителна стъпка напред 

Аз също. Санстефанска България е важен символ, ако и да е нещо на хартия, но празникът беше брутално узурпиран от копейките с братската помощ на руската държава последните 15-20 години. Поради това е време за промяна.

[FELDMARSCHALL]

Интересно комунягите преди 1990г. изобщо не празнуваха 3 март, щото това се свързваше с "белите руснаци" и имперска Русия и признаваха само 9 септември. Сега същите тия комуняги реват за 3 март. Тотална шизофрения.

[Panzerfaust]

Банна Мишока, иначе и той щеше да реве тука на умряло!     

[FELDMARSCHALL]

Ами може спокойно да си реве във фейсбука тази отрепка.
Уж тоя форум му бил незначителен, пък все се вре да пише и после се сърди като го правя на дармадан и опровергавам всяка негова глупост и опорка.
Следващият път ще му е за последно, макар че ми е ясно че няма да си вземе бележка.    

[Лина]

Подкрепям идеята за 24 май, защото това ще уязви много държавите, които всячески искат да фалшифицират историята на нашата писменост.  Това просто ще ги срази! Видно е по реакциите на най – отявлените русофили.
А 3 март ще продължи да се празнува, той също си е наш - все пак за n-ти път ще се повторя, че без помощта на българското опълчение това щеше да е поредната загубена от руснците война с османската държава. 

[Hatshepsut]

Подкрепям идеята за 24 май, защото това ще уязви много държавите, които всячески искат да фалшифицират историята на нашата писменост.  Това просто ще ги срази! Видно е по реакциите на най – отявлените русофили.
А 3 март ще продължи да се празнува, той също си е наш - все пак за n-ти път ще се повторя, че без помощта на българското опълчение това щеше да е поредната загубена от руснаците война с османската държава. 

Освен това, някои представители на либералната общност се опитват да отрекат връзката и приемствеността между Първото Българско Царство, Второто Българско Царство и Третата Българска държава (примерно един от тях е небезизвестния Стефан Дечев) 
Ето защо аз смятам, че е най-добре националния празник да не е свързан само с третата българска държава, а да има по-всеобхватно и символично значение за българщината. В този смисъл датата 24 май е по-подходяща и от 3 март, и от 6 септември, и от 22 септември. Казано с други думи, колкото по-назад във времето бъде изтеглена тази дата, толкова по-добре. Датата 24 май е свързана със събития от 9-ти век, това е през ранното Средновековие, което е достатъчно отдалечено във времето.

[Hatshepsut]

Историкът проф. д-р Пламен Павлов пред "Телеграф": Националният празник не трябва да се политизира

- Проф. Павлов как ще коментирате завъртялата се през последните дни в политическото и в общественото пространство тема за националния празник на България? Време ли е точно сега тя да бъде изваждана на преден план или просто беше политизирана?

- Да, темата за националния ни празник определено беше политизирана. При това по един отвратителен начин от различни политически кресльовци. А лидерът на БСП Корнелия Нинова дори си позволи да нарече предложението за промяна на националния празник от 3 март на 24 май за родоотстъпничество… Категорично не мога да се съглася с подобни изказвания. Денят 24 май още от времето на националното ни Възраждане е ден на национална гордост, а не на родоотстъпничество! А това, което се случва у нас през последните дни, е един панаир на суетата и опит изконни български ценности да бъдат превърнати в оръжие на хибридната война. Някои хора се надпреварват да говорят глупости в национален ефир. Като най-нелепото беше изказването на някои политически лидери, че американското посолство било поръчало смяната на 3 март с 24 май. Може би на тези лидери пък сега от руското посолство им е било наредено да бранят с всички сили 3 март?! Това, което искам сега да отбележа, е, че националният празник не може и в никакъв случай не бива да се превръща в част от политически пазарлъци и в средство за извличане на политически дивиденти. Това е изключително грозно и недостойно и не говори добре за нашите политици. Разговор за националния празник на България действително е нужен, но сега вече той е почти невъзможен, тъй като темата беше изцяло политизирана. В момента виждаме цялата пета колона в България да се активизира и да брани 3 март така, като че ли някой вече го е забранил със закон. Нещата като че ли прекалено много се драматизират, отново с чисто политически цели.

- Подкрепяте ли мнението на някои, че в кризисни моменти у нас се „отварят“ по-дребни и маловажни теми, с което се цели да се привлече вниманието на обществеността и така да се отклони вниманието им от истински важните теми на деня?

- Аз не мисля, че темата за националния празник е маловажна. При това тази тема не е от днес. Тя стои на дневен ред още от първите години на демокрацията в България, повече от 30 години, и затова в този смисъл „Продължаваме промяната“ не са нейните откриватели. Проблемът обаче е, че българинът очевидно има доста къса историческа памет за своето най-близко минало. И затова нелепо и обидно е това, което се случва сега.

Празникът на Кирил и Методий е празник, който преминава през цялата ни история. Той е създаден още в Първото българско царство и се отбелязва от нашите предци през цялото Средновековие, като преминава и през епохата на османското владичество. Много важна през този период е функцията на Охридската архиепископия към делото на светите солунски първоучители. Кирил и Методий са канонизирани от българската църква през Х век. А 11 май, както е била датата по стар стил, съответства на държавния празник на Византия и на столицата и Константинопол – деня на откриването на новата столица от Константин Велики на 11 май 330 г. Нашите предци преосмислят този ден със „своя“ свети Константин-Кирил Философ и брат му Методий. Не е пресилено, ако се каже, че 24 май е най-светлият български празник още отпреди Освобождението.

Шествие за 24 май в София

Това е факт от нашата възрожденска преса, от писаното от Каравелов, Ботев и Вазов! Нека да си припомним огнената реч на поета революционер Христо Ботев от 11 май 1867 г., произнесена в Калофер. В нея той казва, че братята Кирил и Методий са „гениите, записали знаменателното събитие в нашата бурна история“ и са се превърнали в символ на сближението и братството между славяните. Самият Ботев отбелязва тогава, преди повече от век и половина, че целият славянски свят чества 11 май, създаден от българите. Първото регистрирано честване на Деня на светите братя у нас е през 1813 г. в Шумен, но вероятно се е чествал на територията на цялата Търновска митрополия.

А след като Найден Геров и Йоаким Груев влагат в него и модерни светски послания, той започва да се празнува на територията на всички български земи, в това число и в Македония. Когато българската войска освобождава Охрид, една възрастна жена се обръща към българските войници с думите: „Вас свети Климент ви доведе!“. Да си припомним, че в наше време папа Йоан-Павел II, главата на римокатолическата църква, официално провъзгласи и обяви светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа – огромно световно признание за тяхното дело и българската християнска цивилизация.

Т.е. светите братя Кирил и Методий и техните ученици, канонизирани още през Х век от Българската православна църква като Свети Седмочисленици, винаги са били на огромна почит и уважение в цялото ни етническо землище. Денят на Кирил и Методий винаги е бил свързан и с историческата памет за Българското царство като велика средновековна държава. И още нещо, което трябва да се знае и да се каже: създадената от светите братя азбука е българска, а не някаква абстрактна славянска азбука.

Тя е създадена в Плиска под покровителството на самия княз Борис-Михаил за нуждите на българите и е съобразена с особеностите на българския език. Тази азбука не е дошла от Македония, така, както твърди доказаният българофоб Владимир Путин.

И още нещо казано, което искам да опровергая. 24 май не е само Ден на учителите, на просветата. Не, това е и символ на българската държавност. Честванията и празнуването на 24 май преди Освобождението всъщност олицетворяват жаждата за свобода на българския народ. В други славянски държави може и да отбелязват 24 май, но го празнуваме само ние! И това е, защото ние сме го създали като празник и сме го чествали през вековете, дори и тогава, когато страната ни е била под чуждо владичество. Затова и аз смятам, че 24 май е датата, която преминава през цялата българска история и има всички основания да бъде национален празник на Република България.

- А вие самият като историк коя дата подкрепяте за национален празник: 3 март или 24 май?

- В последно време всяка година около 3 март избухват подобни дискусии за това коя велика дата от нашата история най-много заслужава да бъде наш национален празник. Аз самият смятам, че не бива да се прави подобно противопоставяне: 24 май срещу 3 март. И двата празника заслужават нашата дълбока признателност за това, което се е случило на тези дати. Но в никакъв случай те не трябва да се политизират. 3 март безспорно е много важна дата в нашата история. Това е датата, на която след близо пет века България отново излиза на картата на света. Без да омаловажавам 3 март, моето мнение обаче е, че по-пълноценен като фокус на цялата ни история е 24 май.

През 2022 г. във Велико Търново беше проведена кръгла маса, на която присъстваха представители на академичните среди на БАН и университетите в София, В. Търново, Шумен, Пловдив и Благоевград. На форума тогава бяха обсъдени различни дати от нашата история като възможни за национален празник на България. Наред с 3 март и 24 май бяха отбелязани още и 6 септември – Денят на съединението, 22 септември – Денят на независимостта, както и 20 април – Денят на избухване на Априлското въстание.

Към тези дати аз бих прибавил още и 2 май – Денят на успението на св. Княз Борис Михаил, извършил покръстването на българския народ и присъединяването му към голямото християнско семейство. Според мен от всички тези дати 24 май като че ли е най-безконфликтният и има най-голям потенциал за обединение на българския народ. Тази безумна дискусия, която се разрази през последните дни в медиите, и грозните думи, които се отправят, са обида за нас като народ.

И жалкото е, че наред с открито жълтите медии в тази недостойна кампания се включи и националното ни радио, което би трябвало да бъде безпристрастно и да отстоява българските национални интереси.

- В този ред на мисли: може ли България да има и повече от един национален празник?

- Както отбеляза колегата историк проф. Петко Ст. Петков, в българската история е имало и периоди, когато държавата ни не е имала национален празник. Но за мен 24 май си остава най-универсалният празник на нашето влияние в средновековна Европа. Което влияние през Средновековието трябва да се знае, че не е било никак малко. Това е празникът, който се е съхранил в продължение на повече от 1000 години. Но възможно е страната ни да има и повече от един – хайде да ги наречем, ако не национални празници, то например „дни с официален статут“.

- Проф. Павлов, вие имате изключително активна и категорична позиция по отношение на войната в Украйна и на отношението на България към нея. Бихте ли споделили какво е вашето мнение по този въпрос. България трябва ли да заема активна позиция в подкрепа на Украйна, или трябваше да запази пълен неутралитет и да не се меси в този конфликт?

- Това, което вече повече от една година се случва в Украйна, е една отвратителна и ужасна кървава агресия. Аз имам много приятели руснаци, за които истински се притеснявам, защото те живеят в условията на жестока диктатура, където всеки се следи и никой не може да се чувства и да бъде в безопасност. Владимир Путин е абсолютен диктатор и за това две мнения изобщо не може да има. А ние сме обявени от Русия за „вражеска държава“.

И последните изявления на депутата Пьотр Толстой и на журналистката Олга Скабеева са повече от красноречиво доказателство за отношението на руското правителство и Путин към България. Толстой обяви, че България и Румъния са просто бази на НАТО и в случай на нападение от руска страна в тях имало достатъчно хора, готови да се разбунтуват. Забележете, това изказване го прави не кой да е, а заместник-ръководител в партията на самия Путин „Единна Русия“.

Не вярвам, че това негово изказване е едва ли не просто непремерено и произволно. Той говори, че контролът над цялото Черно море трябва да премине изцяло в руски ръце. За мене в този случай обаче позицията на българския президент Радев е позорна. Засега не виждаме реакция на иначе все по-словоохотливия Румен Радев. Нашият президент трябва да брани интересите на България и ако не иска да го прави, да подаде оставка. Необяснимо е и защо все още българското правителство не е излязло с официална нота, с която да поиска обяснение за думите на депутата Толстой.

- Проф. Павлов, трябва ли русофилството от Освобождението насам да бъде превръщано в една едва ли не национална религия у нас? Какво трябва да бъде отношението на България към Русия?

- Покрай войната в Украйна у нас отново стана модерно българите да се делят на русофили и русофоби. Нещо, което според мен изобщо не е правилно. За това, че съм против руската военна агресия, аз не мисля, че съм русофоб. Вижте, като нация ние имаме традиционно добро отношение към хората в Русия. Когато днес се говори, че ние дължим на Русия освобождението си, а сега не заставаме на тяхна страна, трябва да се знае, че днешната Русия не е Руската империя на Александър II, един безспорно либерален монарх.

Аз не съм против Русия и, както вече казах, имам много приятели в тази страна. От друга страна обаче, не мога да приема нейната система на управление днес и „антизападната“ линия, налагана от диктатора Путин. Мястото на Русия е в Европа, а вместо това тя все повече се отдалечава от нея и започва да се превръща в уродливо подобие на Северна Корея. Когато се прави паралел и връщане в миналото и се споменава за освобождението през 1877-1878 г., трябва да се каже, че най-голям брой в руската войска тогава са били украинците.

В днешната война обаче агресорът е Русия, а България категорично трябваше да подкрепи жертвата като една истинска демократична държава, част от ЕС и НАТО. А ако някой днес продължава да изпитва носталгия по руската окупация от септември 1944 г., това си е изцяло негов проблем. Впрочем не е ли скандално, че ние все още нямаме посланик в Украйна?! Нямаме и кореспондент на националното радио в Киев, но пък имаме от Москва, който да ни препредава хибридните послания на тамошния режим…

- Неотдавна бях чел, че България днес е единствената балканска държава, която все още няма своя писана национална доктрина. Вярно ли е това и какво е вашето мнение по въпроса?

- Да, това действително е така. Преди време покойният акад. Григор Велев и други колеги, сред които и аз, предложихме на българските управляващи национална доктрина, но те не намериха воля да я приемат. За огромно съжаление политическият елит у нас продължава да се отнася безотговорно към собствената си страна и народ.

Това е той:
Роден е на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско

Завършва Великотърновския университет със специалност „История“

От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 14-15 век

В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина

От 2018 г. е председател на фондация „Васил Левски“

Сценарист и консултант на документални филми за българската история

Автор на свое телевизионно предаване

Почетен гражданин на Велико Търново. Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий първа степен“, връчен му на 11 февруари 2021 г. от президента Румен Радев.

https://telegraph.bg/obshtestvo/novini/istorikyt-prof.-d-r-plamen-pavlov-pred-telegraf-nacionalniiat-praznik-ne-triabva-da-se-politizira.-bylgarinyt-ima-dosta-kysa-istoricheska-pamet-za-svoeto-minalo-11-maj-po-star-stil-e-den-na-vizantiia-i-na-stolicata-j-konstantinopol-384394

[Лина]

Има още нещо, ако не го направим ние, които сме първи по право може да го направи някой друг

[Hatshepsut]

Проф. Палангурски: България е единствената държава, която празнува своя васалитет


Милко Палангурски

"Идеята, когато възстановявахме този празник, е най-после българите да разберат, че всичко зависи от тях, т.е. да поемат отговорността за своето самоуправление, за своите цели - да управляват сами живота си", каза историкът проф. Милко Палангурски пред Bgonair от старата столица Велико Търново.

"Аз съм един от инициаторите на дискусията. Ние, историците, си свършихме работата преди две години с научна конференция, в която участие взеха всички преподаватели по Нова българска история и всички катедри, които изследват новата история. Вече е въпрос на политици и обществено мнение какво ще правим. Въпросът е какво празнуваме. То е свързано с днешния празник. Ако празнуваме националния празник възстановяването на българския васалитет, да не забравяме кога е настъпил за първи път. Васалитетът на българската държава е от 1371 г. Искаме да празнуваме национален празник възстановяването на един статус на непълен суверенитет през 1879 г. Нашите прадеди 25 години се стремят да бъдем независима държава", обясни проф. Палангурски.

"Руският император изпада в потрес, че някой друг се е обявил за цар. Макар че исторически първите български царе са далеч преди руските. Тази приемственост търсят нашите политици. Държавите възникват и изчезват", уточни още историкът.

"Тези празници са измислени във време, когато са се формирали нациите. Всички над 160 държави, които съм проверил, празнуват своя национален ден в случай на национална независимост, начало на революции или пълен суверенитет. Единствената държава, която празнува своя васалитет, е България", настоя проф. Палангурски.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-prof-palangurski-balgariya-e-edinstvenata-darzhava-koyato-praznuva-svoya-vasalitet