Петя Дубарова

[Hatshepsut]

Треперя ли?

Треперя ли? Студен ли е дъха ми?
Във ноздрите  ми - мирис на мъгла.
Съмненията плъзват по гърба ми
студените си лепкави тела.

Но чака ме притворена вратата
и гъвкавите стълби към дома,
строени като щъркелово ято
ме водят уморена и сама

към мамещия мирис на пижами,
към дъхави, оправени легла.
Съмненията смъкват от гърба ми
студените си лепкави тела...

[Hatshepsut]

Морето се боричка...

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.

[Hatshepsut]

Паметник на Петя Дубарова в Двор на кирилицата - гр.Плиска

Текст на паметника:

Петя Дубарова
(25.04.1962-04.12.1979г.)

Българска поетеса

„Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.“

Скулптор: Снежанка Стоянова

[Hatshepsut]

Петя Дубарова: Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла…

Петя Дубарова си остава завинаги най – чистата душа на българската поезия. Днес щеше да навърши 59 години. Зловещо е да си я представим напълняла, побеляла, уморена и отчаяна от заробващия Преход. Вероятно заради това избра смъртта и ще остане вечно на 17 – чиста. Мъртвите поети не остаряват, а ученичката от Английската гимназия в Бургас избра да трупа мъдрост и тъга в едно друго измерение – в Отвъдното.

Родена е на днешната дата 25 април 1962 г. Започнала е да проявява своя талант в литературата още в най-ранна възраст. Първите ѝ произведения са публикувани във вестниците „Септемврийче“ и „Народна любов“.

Нейното творчество изразява душата на младата поетеса, която е чиста и невинна по детски. В стиховете си тя възхвалява морето, слънцето, дъжда, небето, птиците и свободата на духа. Тя е била толкова ярка с личността си, че няма човек, който да се е докоснал до нея и творчеството ѝ, а да не е отнесъл поне частица от тази светлина със себе си.

Но както повечето велики личности в света, съдбата на Петя Дубарова се оказва трагична. На 4 декември 1979 г., когато е била едва на седемнадесет, тя се самоубива в дома си със сънотворни хапчета. Оставя мистериозна бележка, която през годините много хора са се опитвали да разтълкуват, но тя все още си остава загадка.

Последните думи, които е написала Петя са:

Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
Тайна

Съществуват няколко версии за причината за вземането на това съдбоносно решение, което се оказва последното в живота на поетесата. Едното предположение е, че тя се е самоубила, заради несподелената любов, която изпитвала към шведа Пер, с който се запознала на една дискотека в курорта Боровец.

Други казват, че може би е сложила край на живота си, заради комсомолско обвинение за саботаж в една фабрика, където Петя е работила. Друга възможност е тази, че просто нежната и чувствителна душа на поетесата не е била способна да понесе цялата несправедливост на този свят и неправилния път, по който е тръгнало да върви човечеството. Все пак, можем само да гадаем какво е довело това момиче до фатален край.

Днес Петя Дубарова, макар и посмъртно, е емблематична личност сред поетите, които са завещали своето творчество на България. Всеки, който желае, може да посети къщата-музей, която се намира в Бургас. Постройката е реновирана, но атмосферата, която може да се усети сред вещите в стаята на поетесата е непокътната.

Там може да се види любимата ѝ китара, нейните книги и тетрадките от училище, в които стиховете ѝ също заемат място сред записките по алгебра и геометрия. Все пак човекът на изкуството винаги се опитва да украси света около себе си, за да го направи по-добър.

По случай настъпването на най-хубавия сезон, ви припомняме стихове на най-лятното момиче на българската поезия…

На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.

И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща...

https://www.art-twig.bg/petia-dubarova-poniakoga-sym-bila-i-dobra-kakriadko-mi-se-sluchva/

[Hatshepsut]

В гората

Вечер мигат със ресници
ясноликите звездици.
В теменужени разцветки,
сред дъха на виолетки,

звънка ручеят щастливо,
кърши бор снага игриво,
пее славей романтичен,
тътне лес, с цветя окичен...

Ако минеш през гората
и поседнеш на тревата,
ти ще чуеш как прелива
песен волна и щастлива...

1972 г.

[Hatshepsut]

Луната

Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята -
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,
невидим слуга я понесе,
проблесна от радост прекрасният лик
и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,
в море от прекрасни дантели -
високо в небето, в спокойство и мир,
далеч - сред зведиците бели.

1973

[Hatshepsut]

Пчела

Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е -
трепка слънчева пчела.

Тя - трошица от луната,
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево насън.

Със наслада в своето детство
чувам топлия й глас.
Дълго слушам упоена
песента й пъстра аз.

2.7.1973

[Hatshepsut]

Звездичка

Със руси къдрици, прибрани грижливо
под шапка от здрач ясносин,
ту в жълта премяна изгрява красиво,
ту в огнен, прекрасен рубин.

С очи, по-горещи от дъх на кошута,
по-ясни от детски сълзи,
тя припка със чехлички златни обута,
сред сини небесни вълни.

Пред нея се диплят далеч висините
и спускат завеси в син цвят,
а долу под нея шумолят горите,
върти се щастливия свят.

1.10.1973

[Hatshepsut]

Детство

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър - на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета светли и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци - платна издути, бели -
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

7.8.1974

[Hatshepsut]

Доброта - Петя Дубарова (Диана Конрад)

[Hatshepsut]

Мак

Днес мак червен се нежно пукна,
разтърка алени очички,
край него весел вятър хукна,
запяха в хор щастливи птички.

С усмивка срещна го земята,
погали го със топли пръсти,
усмихнаха му се цветята,
засмяха се тревите гъсти.

И весел глас над мака лейна
щастливо радостна птица,
че беше макът чудно грейнал
и бе превърнал се в звездица.

13.08.1974 г., Копривщица

[Hatshepsut]

Вестници

Вестници, носите светли прогнози,
дъжд обещавате, мили лъжци,
ту поезийни, ту шепнете с този
строг ваш език на добри мъдреци.

Как като счупени шепа моливи,
музи плачливи, безброй имена
млъкват, щом някога бледи и сиви
строго изопнете тъкан: Война!

Вестници, мили лъжци разнокожи,
криете много зад сълзи и смях
(само дано да откриваме можем
голата истина някъде в тях!)

01.04.1979