Спелеология

[Hatshepsut]

Пещера Венеца

Венеца е пещера край село Орешец в община Димово, област Видин, България, сред красивите пещери край Белоградчик.

Наименувана е по името на рида Венеца (от Западна Стара планина) до селото. За нейното опазване е обявена природната забележителност Пещерата Венец в местността Чукара.

Местоположение

Пещерата се намира на 300 метра югоизточно от село Орешец, на 3,3 километра източно от Белоградчик. Може да се достигне по няколко направления:

от Монтана с отклонение при село Ружинци;
от Видин с отклонение при село Медовница;
от Белоградчик през село Гара Орешец.

История

Разкрита е при взривни работи на кариера край селото през 1970 г. Пещерата е проучена и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ в Белоградчик.

Спелеология

В пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (срещан рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати кристали в различни цветове, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Има образувание, оприличено на Дева Мария.

Туризъм

Открита е за посетители на 1 юни 2015 г. Отворена е за посещения целогодишно с лятно и зимно работно време. За групи се изисква предварителна уговорка

Последен час за влизане на посетители е 16:00 часа.

В пещерата е изградено художествено цветно осветление (финансирано по проект от програма на ЕС), което придава ефектен изглед на образуванията.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пещера Венеца

Пещерата Венеца - красива и девствена

Наскоро разбрахме за новооткритата за посещения пещера Венеца, близо до Белоградчик и с радост решихме да се разходим до там по време на почивните дни по случай празника на Независимостта на България.

Пещерата се стопанисва от община Димово и се намира на 1 км югозападно от село Гара Орешец. Автомобилите се оставят на специално обособен паркинг и от там, до самата пещера, ви отвежда приятната за кратка разходка пътечка. Преходът не е по-дълъг от 15 минути със спокойно вървене.



Пещерата Венеца е обезопасена и осветена, като цветни светлини красиво акцентират на впечаталяващите скални образувания. Още на входа си взимате каска, с която влизате в самата пещера, която на много места е тясна и есктремна. В този ред на мисли, хубаво е да се знае, че пещерата не е подходяща за хора с голямо наднормено тегло и хора в неравностойно положение. Хора с фобия към тесни пространства също може да не се чувстват комфортно.

За любителите на пещерите, тук могат да бъдат видяни както сталактити, сталагмити, сталактони, така и хелектити и образувания наподобяващи корали.







Пещерата Венеца е изключително впечатляваща, поради което се нареди на първо място по красота в личната ни класацията за български пещери. Ако все още не сте я посетили, заслужава си напълно!

Изключително интересен е факта, че пещерата е богата на полускъпоценния камък Оникс и това я прави доста светла. Интересни са образуванията "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "Богородица" или "Архангела", "ръката на Бог" и много други.

Пещерата е открита от миньори през 1970 г. и запечатана, тъй като не е имало средства за нейното изучаване. Венеца посреща първите си посетители през юни 2015 г. В момента, отворени за посещения са 5 зали, като по неофициална информация, до два месеца се очаква отварянето на още две. Входът за възрастни е 4 лв. Пещерата е отворена целогодишно, като официален почивен ден е понеделник.

https://www.fixstay.com/bg/article/160/veneca-cave.html

Пещера Венеца край Орешец: венец на всички пещери


Пещера Венеца

Как да стигнем до пещера Венеца

Пещера Венеца се намира на около 160 км северозападно от София, близо до село Орешец. Стигнете ли в селото, за пещерата си има указателни табелки. Малко преди пещерата има обособено място за паркинг.

Цени и работно време

Влизането в пещерата се извършва на всеки кръгъл час от 9:00 до 17:00 часа, без влизане в 12:00, когато има обедна почивка. Това важи за дните от вторник до петък. В събота и неделя е в сила правилото, че една група влиза, след като излезе предишната. Понеделник е почивен ден.

Пещера Венеца

Цените на билетите са 6 лв. за възрастни, 4 лв. за пенсионери и 3 лв. за ученици. При групови посещения се прави по 1 левче отстъпка на човек, но трябва да се представи писмен списък на групата, заверен с фирмен печат.

За допълнителна информация може да се обаждате на следните телефони за връзка:

0884 572 372;
0877 246 390.

Посещението в пещера Венеца

Посещението в пещерата се предшества от кратка подготовка, включваща екипирането с предпазни шлемове и с разяснение, че може да се снима в пещерата, но само без светкавици, подплатено с лека заплаха, че и една блеснала светкавица е достатъчно условие за изкарването на цялата група от пещерата. Звучи малко строго, но да ви кажа, че и в „чужбинските“ пещери го поставят това условие, особено в онези, в които има някаква форма на живот, какъвто е и случаят с пещера Венеца.

Във връзка с поставянето на предпазни шлемове, което не е характерно за туристическите маршрути в облагородените пещери, ще ви успокоя, че то не е свързано с падащи камъни от тавана на пещерата, а с това, че се минава през няколко тесни и ниски места, където човек може да ожули сериозно главата си.

Първото такова място е още в началото на пещерата, малко след преддверието. Това е тесен тунел със стълба, по която преминаването е бавно и поединично. От това, което успях да разгледам, докато чаках другите пред мен да преминат през тясното място, установих, че входът на пещерата е бил доста малък и изкуствено е разширяван и нагаждан за посетители.

Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.

Пещера Венеца: едно прилепче, което ни посрещна

Тук са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут. Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските.

Пещера Венеца: корали

Друго нетипично пещерно, но много красиво образувание, което може да се види в пещера Венеца са кристалите.

Пещера Венеца: кристали

В допълнение на цялото това естествено богатство, пещера Венеца е уникално осветена – образуванията в залите са осветени в различни цветове, като някои от цветовете се сменят периодично. Истинско изкуство.

Разходката в пещерата трае около половин час в зависимост от големината на групата. По целия туристически маршрут е изградена пътека от метал, която не само улеснява ходенето, но и е направена така, че човек да не се хлъзга, въпреки влагата.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Пещера Съева дупка

Съева дупка е пещера в Средния Предбалкан, България.

Местонахождение

Намира се на 3 километра южно от село Брестница, област Ловеч, на 10 км от Ябланица и на 25 км от Тетевен.

Име

Пещерата носи името на братя овчари Съю и Сейо, които я открили случайно и са я ползвали за укритие по време на османското владичество.

Откриване и изследване

Професор Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20 – 21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10 – 13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научноизследователската пещерна бригада „Т. Павлов“ през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.

Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактон в нея има обиколка от 60 метра. Средната температура в пещерата е 7 – 11 °C, влажността – между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. години.

Уникална е и със своите цветове – зелено, кафяво и бяло. Срещат се сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити.

При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Зали

Купена

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са:

Купена

Първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.

Срутището

Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие

Втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са се откъснали и паднали. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие. По тавана може да се видят новообразувани малки формирования.

Концертна зала (Хармана)

Трета откъм входа, тази зала е наричана Хармана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др.

В тази зала може да се наблюдават уникалните природни образувания – хеликтити. Напомнят на корали и се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани.

Космос

Наречена е така заради сталактит с формата на ракета. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“.

Белият замък

Белият замък

Залата е наречена така заради един огромен сталактон във формата на замък.

Прилепите в пещера Съева дупка

Чрез наблюдения и улови с мрежи на входа е установено, че през различните сезони пещерата се използва от поне 8 вида прилепи:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Голям нощник (Myotis myotis)
Остроух нощник (Myotis blythii)
Дългоух/бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)
Натереров нощник (Myotis nattereri)
Воден нощник (Myotis daubentonii)

Шест от видовете установени в пещерата Съева дупка, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа: голям и малък подковонос, както и четири вида нощници: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. Ето защо пещерата е важно място за опазването на популациите на прилепи в региона.

Туризъм

Пещерата Съева дупка е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 33 има печат.
През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.
През 1967 г. е благоустроена и електрифицирана.
Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. Днес се стопанисва от Българския туристически съюз.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съева дупка

Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею, укривали се в нея оттурците по време на робството. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове. Дължината на Съева дупка е 400 метра, а температурата целогодишно е в границите от 7 до 11 градуса по Целзий. Предполага се, че е образувана преди около 3,5 милиона години. Била проучена за пръв път през 1883 година от професор Златаров, а 10 години по-късно неговия пример последвали и братята Шкорпил. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 година -благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена. С умение и вкус проектантите и строителите са постигнали това, без да накърнят присъщите й романтика и тайнственост. В нея са намерени кости на животни, глинени съдове и даже монети от времето на Римската империя.

Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.

Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.

Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага се хвърля в очи най-дебелият сталактон на пещерата - с височина 4,5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен.

Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са пели много хорове. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити". Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани

Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък.

С повече въображение в нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини...

Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък. Последната зала е наречена Космос- заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.

Съева дупка е приказен свят, сътворен от разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити и сталактони, обагрени във всички възможни цветови нюанси, който напълно оправдава ласкавото название на тази пещера - "Подземната перла" на България.

https://www.btsbg.org/100nto/peshchera-seva-dupka-400-m


Не помня някога да сме си останали в къщи през уикенда заради, например, много студено време, силен снеговалеж или нетърпима жега. Напротив, дори едни от най-чудесните разходки сме правили на фона на “жълт код”. Обаче, дъждът никак не ми е любим. Ама никак! Не че ни спира, но обикновено прекроява всичките ни планове. Така се случи и този уикенд. Небето беше почерняло застрашително и трябваше да се откажем от идеята за забавления на открито. Затова пък пещери в България има колкото си искаш и поехме към Съева дупка край с. Брестница (Ловешко), на 110км. от София. 

Къде се намира

Поехме по автомагистрала Хемус и малко след с. Ябланица се отклонихме по пътя за Ловеч. При църквата, в центъра на с. Брестница, завихме на дясно по тесен асфалтов път. След около 3 км. вече бяхме на паркинга на обекта. От там, на около 100м. по алеята, се стига пеша до касата и до пещера Съевата дупка. Зимата окончателно се беше предала и наоколо беше пълно с нацъфтели пролетни диви цветя.

Точно се беше сформирала малка група и екскурзоводът се канеше да започне обиколката. Наложи се набързо да се сдобием с билети и се присъединихме към тях. Входът не изглежда много обещаващо и изобщо не подсказва каква красота се крие зад зелените решетки. С нас влезе и едно бездомно куче, което през цялото време се топлеше и препичаше от прожектор на прожектор в пещерата. Както се оказа по-късно, то си е родено и живее край Съевата дупка и гидовете от бебе са го взимали със себе си вътре.

История

Пещера Съева дупка се намира на 500м. надморска височина в Брестнишкото землище. Според брошурата, която получихме, дължината на тунелите достига до 480м. (според други източници в Интернет тя е само 200м.), а височината варира между 5 и 17м.

Кръстена е на двамата братя близнаци Съю и Сейо, които преди близо 200г. са пасяли наоколо своите животни и са намирали подслон в пещерата. По откритите тук кости на животни, глинени съдове и монети от времето на Римската империя, можем да съдим, че историята й се простира много по-далеч в миналото. 

За първи път пещерата е проучена през 1883г. от проф. Георги Златарски, основоположникът на българската геоложка наука. През следващите десетилетия тя е обект на още няколко проучвания и картографиране. През 1963г. Съевата дупка е обявена за защитена природна забележителност, а през 1967г. е благоустроена и посреща първите си посетители. През 90-те години на миналия век пещерата е била  затворена и разграбена. И днес на много места личат отчупени сталактити и издълбани надписи и рисунки по стените. През 2004г. обектът е възстановен и отново отваря врати. Всяка година тук идват около 100 хил. туристи, любопитни да надникнат в недрата на земята и да се насладят на майсторството, с което природата е сътворила безброй чудновати форми. 

Пещера Съева дупка е богата на голямо разнообразие от сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. Специфичният минерален състав на скалите и условията в пещерата допринасят за красивото им оцветяване в различни нюанси на кафяво, червено, бяло и дори зелено.

Как да ги разпознаете: Преди време един пещерен гид обясняваше на децата, че сталакТитите са с “Т”, защото се спускат от тавана. СталагМитите са с “М”, сякаш стърчат от мазето, а сталакТОНИте са като “колони”. Шегата беше сполучлива, защото вече никой от нашето семейство не ги бърка. Хеликтитите пък са фини скални клечици, щръкнали във всички посоки, против всички закони на гравитацията. А дендритите са онези интересни коралообразни варовикови образувания.

Залите на пещерата

Съевата дупка  има 5 красиви пещерни зали. Тук температурата целогодишно е около 7-11 градуса, което я прави перфектното място за бягство от зимния студ или летните жеги. Влагата достига впечатляващите 96-99%. Облагородени алеи и множество стъпала ни превеждаха от зала в зала и от едно ниво до друго.

Зала Купена

Първата зала, в която попаднахме носи името Купена. Още щом видите 3,5м. висок сталагмит, напластен като купа сено, ще ви стане ясно откъде идва и наименованието.  През вековете, водата, която се е просмуквала през пукнатините в скалния таван е увличала след себе си варовикови седименти, които много бавно са се натрупали. В тази пещера, образуването на 1 см. скално образувание отнема на Майката природа около 150-160г. Самата зала е с размери 50м. на 19м. и е по-бедна на форми спрямо следващите.

Прилепи

Докато ни разхождаше из подземните галерии на Съева дупка, нашият гид на няколко пъти ни показа с фенера си малки групички прилепи, захванати за пещерния таван, на път да се събудят от зимния си сън. Тук се срещат общо осем вида прилепи – голям и малък подковонос, трицветен нощник, голям нощник, остроух нощник, бехщайнов нощник, натереров нощник, воден нощник. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие. Неинформираността кара хората да ги възприемат обикновено като мишки с крила, което е много далеч от тяхната истинска същност. За разлика от гризачите, които се множат в неконтролирани количества, прилепите достигат полова зрялост няколко години след раждането си и раждат средно по едно малко годишно. По тази причина са силно застрашени в цяла Европа, а българските пещери са истински оазис за тях и надежда за тяхното опазване.

Зала Срутището

И сами може да се досетите защо залата носи това име. Не бихте искали да сте в пещерата по време на силното земетресение, което е разлюляло района през 1893г. Тогава от тавана са валяли каменни блокове и сталактити. Днес по него може да се видят новообразувани малки формирования. Тук най-впечатляващи са “Дебелата Берта”, “Минарето” и “Пещерният орган”.

Концертна зала (Хармана)

От Срутището се преминава в най-голямата и полукръгла зала (с размери 41м. на 40м.) – Концертна или Хармана (наречена така заради равния си под). Тук не само скалните образувания са зашеметяващи, а и акустиката е направо великолепна. В Съевата дупка концерти са изнасяли Лили Иванова и Софийската филхармония.

В Концертна зала се намира най-големия сталактон в пещерата. Той притежава внушителната обиколка от 60м. Височината му е 5м. и от размерите му учените съдят, че възрастта на Съевата дупка е на около 3-3,5 млн. години. Тук може да откриете и хелектитите. Необичайните посоки, на които са щръкнали, се дължат на въздушни течения, които отклоняват водната капка встрани, напук на гравитацията.

Нашият екскурзовод се опита да предизвика въображението ни като показваше с фенерчето си различни форми, които трябваше да ни приличат на лъвове, медузи, щрауси и други фантасмагории. Аз, за разлика от децата, не си падам по тези неща, защото пещерните образувания са впечатляващи сами по себе си и без да ми приличат на торта или дядо Коледа.

Зала Космос

В най-високата точка на Съевата дупка се намира зала Космос, наречена с това име заради сталагмита с формата на ракета. При мокро време, по върховете на сталактитите се виждат натежали капки вода.

Зала Белият замък

Северозападно от Концертна зала се намира и зала Белия замък, получила името си заради скално образувание с формата на замък.

Пещера Съева дупка е част от 100 национални туристически обекта (100 НТО), така че ако събирате печатите, не забравяйте да си носите книжката.

Идея: От пещерата започва кръгова екопътека, която минава покрай природна забележителност Ледниците, но поради дъждовното време я оставихме за следващия път.

Полезна информация

Как да стигна?:
Поемете по автомагистрала Хемус и малко след с. Ябланица трябва да се отклоните по пътя за Ловеч. При църквата в центъра на с. Брестница се завива на дясно по тесен асфалтов път. След около 3 км. ще се озовете на паркинга на обекта. Оттам, на около 100м. пеша по алеята, се стига до касата и до самата пещера.

Работно време на Съевата дупка:
От 1 април до 30 септември: 9:00-19:00ч. (без почивен ден);

От 1 октомври до 31 март: 9:00-17:00ч. (без почивен ден);

Цена на билета:
Възрастни – 10лв.; семеен билет (двама възрастни и деца до 6г.) – 15лв.; деца (6-18г.), инвалиди и пенсионери – 5лв. Беседата е включена в цената на билета.

Време за разглеждане на пещерата:
В пещерата се влиза само с организирана група с гид, като обиколката трае около 30 мин.

Сложност на терена:
Лека, подходяща за семейства с деца;

Контакти:
Телефон: 0888 864 187;

Email: vpi@mail.bg

https://nomadstime.com/

[Hatshepsut]

Пещера Леденика


Концертна зала на пещера Леденика, Враца

„Леденика“ е името на пещера в Стара планина, община Враца, България.

Местонахождение

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на Природен парк „Врачански Балкан“. Намира се на 840 м надморска височина в Стрешерския дял на Врачанската планина, в местността Леденишки увал.

Образувана е в малмски варовици (капротино-орбитолински варовици – долна креда) през кватернера, когато са се образували повечето български пещери.

Име

Пещерата получава името Леденика заради натрупването в началните ѝ части – „Преддверието“ и „Малката зала“, на големи прозрачни и млечнобели маси лед през зимния сезон (от края на ноември до май, когато температурите в тях се понижават под 0 °C); изследвани са от геоморфолога Вл. Попов.

Откриване и изследване

Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко. Посетена е и картирана най-напред от Ненко Радев през 1922, 1923, 1924 и 1925 г. Районът около пещерата е бил собственост на Хр. Чомаков, който през 1927 г. дарява 100 декара ливади и гори на туристическото дружество „Веслец“, Враца. По-късно пещерата е благоустроена и през 1961 г. е отворена за посещения.

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал, на дъното на долина, имаща форма на леген. Температурата се променя от –7 °C до 15 °C в преддверието и до 8 °C във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни калцитни форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m, с денивелация 37 м (-21 м, 16 м) и има десет зали. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма, дълга е 21, широка 17 и висока 5 м. Началните части на пещерата обикновено не задържат погледа, но именно тук от ноември до май се появяват заледяванията, дали името на пещерата. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, дълга 60, широка 45 и висока до 23 м. Тя е много богата на образувания; някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има „божествена“ акустика.

Животни и растения

От растителния свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити. Животинският свят не е много богат, има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото Леденикус или Светломразец.

След започването на масовите посещения прилепите, както отбелязва още навремето Ненко Радев, „тия полезни животни, които по-рано са обилствували по всички кюшета на пещерата са се оттеглили в Новия канал и съвсем малко по останалите части.“ Пещера Леденика дава убежище на 4 вида прилепи, регистрирани чрез преки наблюдения и улови с мрежи, които я обитават през различните сезони:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Мустакат нощник (Myotis mystacinus)
Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)
Големият и Малкият подковонос са сред приоритетните видове за опазване в цяла Европа.

Туризъм

• Пещерата Леденика е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 16, има печат.
• Леденика е благоустроена за туристи през 1961 година и е една от основните туристически забележителности в района.
• С Постановление на Министерския съвет No.2057 от 28.11.1960 г. пещерата Леденика е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. От 6 март 2010 г. тя се стопанисва от община Враца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Леденика

Пещерата “Леденика” се намира в Северозападния край на Врачанската планина, на 16 км. от гр. Враца. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителите с изящната си ледена украса, откъдето произлиза и името й. През

пролетта и зимата първата зала на пещерата – Предверието - очарова с ледено кристалната си украса. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” и е достъпно само за най-запалените туристи. Температурата в пещерата варира от –7 до –15 градуса до 8 градуса във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%.

За да видите пещерата "Леденика" в цялото й великолепие, е най-добре да я посетите през зимата или пролетта. Тя се намира в северозападната част на Врачанската планина и е на 16 километра от града. Известна е на хората от този край отдавна, даже в нея овчарите са съхранявали млякото на хладно.

Входът й е на 830 надморска височина, в най-ниската част на Леденишкия валог. През зимата студеният въздух нахлува в пещерата през няколко понора и изстудява три от най-интересните зали - Преддверието, Малката и Концертната зала. По стените им се образува скреж и цели ледени водопади, от таваните увисват феерични висулки, напомнящи боздугани и мечове, на подовете се появяват „сервизи от бутилки и чаши", сътворени от вездесъщия лед, а до самия вход, в Преддверието, се възправя огромна ледена колона. Вече разбирате защо тази пещера не е могла да бъде наречена другояче освен Леденика.

Тя е дълга около 300 метра и има десет зали, коя от коя по-привлекателна. След Преддверието човек трябва да се наведе ниско, за да се промуши през прохода, който носи симптоматичното име "Плъзнята", и така стига до Малката зала, която е почти кръгла. След още едно стеснение се влиза в „бисера" на пещерата - Концертната зала. Тя е с наистина впечатляващи размери /60 на 45 метра и е висока 23/. Тук с повече въображение и помощ от екскурзовода могат да се видят образувания като Соколът, къщичката на Баба Яга, Крокодилът, Соколът, Дядо Коледа, Главата на великана - пазителят на пещерата и много други. В тази зала са изнесени едни от първите концерти под земята у нас, но те са краткотрайни, защото високата влажност на въздуха се отразява неблагоприятно на инструментите.

Леденика е призната за природна забележителност от 1963 година и е най-посещаваната благоустроена българска пещера.

https://www.btsbg.org/100nto/peshchera-ledenika

Пещерата “Леденика” е една от емблемите на природен парк Врачански Балкан. Тя се намира на 16 км от Враца по автомобилен път. За любителите на пешеходния туризъм – отскоро до нея води пряка екопътека, която започва от града и пеша по нея се стига за около два часа. Точно преди входа на пещерата се минава през изкуствен тунел, който въвежда посетителите в ледената атмосфера.

“Леденика” е сравнително къса пещера, с дължина от около 320 м. Тя е от типа пропастни пещери с наклон до 45 градуса и по протежението ѝ са разположени 10 зали изпълнени от най-различни образувания. В нея се срещат 53 животински вида, едно от които се е превърнало в неин символ – насекомото Светломразец. Той до такава степен се е приспособил към живота в тъмните дълбини, че ако се покаже на слънце умира мигновено.

Температурата тук е постоянна, около 8 градуса. Изключение прави първата зала – Преддверието. Навремето овчарите са я използвали, за да съхраняват млякото си. В нея температурите варират от -7 до 15 градуса през годината. В студено време там се образуват множество ледени сталагмити във всевъзможни образи и голяма ледена колона с диаметър около 20 м. Тези явления са причината тя да получи името “Леденика” и заради тях най-подходящото време за посещение е през зимата и пролетта, когато могат да се видят тези красиви ледени форми.

Ниският проход “Плъзнята” свързва “Преддверието” със следващата “Малка зала”. По него човек трябва да върви дълбоко приведен, почти пълзейки. Няма страшно, обаче, тъй като е дълъг само няколко метра, което го прави лесен за преодоляване. След това следва още едно стеснение, коридор наречен “Комата”, който води до голямата “Концертна зала”. Тя е една от най-внушителните в пещерата дълга 45 м, широка 60 м и висока на места 23 м, осеяна с безброй красиви фигури. Освен това акустиката тук е невероятна. Според много известни музиканти и учени точното определение е “божествена”. Тук понякога се провеждат концерти, а традиционен е концертът по време на “Ботевите дни”, посветени на революционера-поет. Концертите, за съжаление, не траят много дълго заради влажността на въздуха, която е над 90% и представлява риск за инструментите. В това помещение много от образуванията са оживели с различни имена – Крокодила, Сокола, къщичката на баба Яга, Дядо Коледа и др.

Част от “Концертната зала” е помещението “Хладилника”, което навремето е било ползвано за съхранение на бубено семе. Малко по-вдясно се намира вълшебното синтрово езеро. То е много малко, с дълбочина едва 50 см, а легендите разказват, че ако някой потопи ръка в ледените му води и си пожелае нещо, това желание ще се изпълни.

Напред по главната пътека минаваме по железни мостове над малката и голямата пропаст, прекосяваме коридора “Завеските”, докато не се озовем в “Бялата зала. Тук са “израснали” скалните образувания Слонът, Свекървения език, Жената на великана и още други. Не забравяме да вдигнем поглед и към “Седмото небе”, най-високата точка в пещерата и последна точка на виртуалното пътуване из нея.

Част от големия избор на атракциони, които се предлагат в парка е и 5D кино. Цените са 5 лв. и 3 лв., съответно за възрастни и учащи, а при група от над 10 души, цената е 3 лв./човек, независимо от възрастовата група.

Пещерата “Леденика” е един от 100-те национални туристически обекта.

https://tripsjournal.com/zabelezhitelnost/peshtera-ledenika

[Hatshepsut]

Пещера Голяма Гарваница

Ако попаднете в района на Крушунските водопади или Деветашката пещера, то непременно се отбийте да посетите и пещера Гарваница. Това е пропастна пещера с дълбочина 60 метра и дължина 275 метра. Намира се между селата Горско Сливово и Кърпачево, община Летница. Пещерата е открита през 1966-та година по време на Републиканската пещерна експедиция. През 80-те години е изградена метална стълба, което я прави достъпна и за обикновени туристи. Вътре пещерата не е осветена и неподготвените посетители могат да стигнат само до предверието – дъното на огромната дупка.

Пещера Голяма Гарваница е най- голямата естествена карстова пропаст у нас. Бедна е на образувания. При проливни дъждове и снеготопене дъното на предверието се пълни с вода, която обаче се оттича през галериите. Има легенда, че през тези галерии може да се стигне и до други пещери в района, но това не е доказано от спелеолозите.

Металните стълби


Дълбоката пропаст

Стълбите са отвесни и стръмни и определено „вдигат адреналина“ на посетителите. Дори и в горещ летен ден в пещерата е прохладно и прохладата започва да се усеща още по стълбите. Дъното е покрито с глина и наноси и е хлъзгаво и влажно дори през лятото. Погледнати отгоре хората на дъното изглеждат като мравки. А небето се вижда като през малко прозорче. Това малко напомня на пещера Проходна, но там прозорчетата (окната) са две.

https://turisti.site-bg.info/

Пещерата Голяма Гарваница – дверите на подземното царство

Пропастната пещера вече е достъпна и за най-страхливите, дори и за тези с фобия от високо

Първо правило на туриста е да не се доверява на 100 процента на всяка налична информация в интернет. Има ли зададена цел – да си я гони докрай, без значение колко други авантюристи преди него са писали „не ходете там, много е страшно“.

Забравили за това правило, за малко да пропуснем пещерата Голяма Гарваница. Не била подходяща за хора със страх от високото, стълбите били прекалено отвесни, перилата – разхлабени и т.н. страховити обяснения, които ни накараха да я зачеркнем от списъка с желани обекти в района на Деветашкото плато, където се бяхме установили за два дни.

Входът на пещерата е внушителен

Заради проливните дъждове през юни в района обаче част от програмата ни отпадна. Бяхме запланували да влезем с лодка в пещерата Водопада над Крушуна, но входът и бе недостъпен заради бързите води на реката. (Друга тема е, че подобно приключение трябва да се организира доста по-отрано и по възможност – в събота или неделя.)

И се оказахме с няколко свободни часа.

Местен младеж от Крушуна ни препоръча да убием времето с разходка до пещерите Деветашка и Голяма гарваница. Районът на Гарваницата е напълно обезопасен, гарантира ни той. И ние поехме.

Следвайки указанията, се отправихме първо към Гарваницата, която се намира между селата Горско сливово и Кърпачево. Ориентър е кратка отбивка в южна посока към изоставена кариера-варница, която се вижда се от пътя. Има и информационни табели.

Равнина, а насред равнината вход към отвъдното

Районът е разработен от община Летница като туристическа дестинация. Около внушителният отвор на пещерата е издигната дървена ограда, която следва очертанията по ръба на пропастта, а наоколо са направени кътове за пикник с навеси, маси, пейки и условия за барбекю.

Голяма Гарваница наистина е уникална-спира ти дъха, не само защото спускането в 60 метровото скалисто гърло си е сериозно преживяване, а и защото там долу сякаш си се потопил в отвъдното.

Пещерата е пропастна, с дълбочина над 60 метра и дължина 275 м. Проучена е и картирана за първи път през 1966 г., по време на Републиканска пещерна експедиция. През 80-те години се монтират съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи.

Преди година от общината са покрили целия вход – от първото стъпало до дъното на пещерата с обезопасителна мрежа като допълнителна мярка в случай на свличащи камъни.

Местните жители разказват, че земните ядра на Гарваницата водят до другите пещери в Деветашкото плато, а някои даже разказват за своите подвизи из пещерните недра и излазът на другите забележителности в района.

В галериите обаче не е препоръчително да се влиза без придружител спелиолог и без предварителна елементарна подготовка, тъй като са изпълнени с наноси (глина и кал).

При снеготопенe и проливни дъждове от езерния сифон на дъното на входния кладенец идва значително количество вода, което преминава по пещерните галерии и се губи в крайната зала.

По централната галерия от лявата страна е “Чешмата” - естествено оформено образувание, от което блика единствената питейна вода в пещерата. Голяма Гарваница завършва с кален сифон от чакъл и глина.

След като отдадохме нужното уважение на този уникален природен феномен, поседнахме на кътчетата за отдих, за да се полюбуваме на пейзажа. Неусетно денят беше превалил. На залез гледката там е впечатляваща. Равнина, а в равнината – път към отвъдното.

https://www.desant.net/show-news/46059




Пещера - Голяма Гарваница

[Hatshepsut]

Пещера Стълбица

Интерес за туристите и гостите на село Кърпачево представлява пещерата Стълбица, с формата на обратна фуния. Намира се на около 3 километра западно от селото и е достъпна пеш, с високопроходими велосипед или с кола. В дъждовно време пътят с кола става по-труден. Пещерата представлява идеално кръгла подземна зала с диаметър около 40 метра. Слиза се по метална стълба, която е ремонтирана през 2010 година от Сдружението и хората от селото. Пещерата е уникална не само със своята форма – когато слънцето огрява пещерата, слънчевият лъч застава под различен ъгъл в нея в зависимост от годишното време и часът, в който го наблюдавате.

Изключително предизвикателство за любителите на фотографията. Влагата в пещерата се изпарява в осветеното пространство и тази игра на светлина и пара ви дава възможност да развихрите въображението си. Ако искате да влезете по-навътре, ви трябва фенер. Гумените ботуши също са добра идея.

https://www.devetakiplateau.org/attractions/peshtera-stalbitsa.html

Пещера „Стълбица” е сред най-красивите и уникални пещери в Деветашкото плато.

Тя е труднодостъпна и за проникване в нея е необходимо специална екипировка.

Стръмна и дълбока е, преходът из недрата не е лек, но със сигурност си заслужава!

Бродейки през неравните и подземни тунели може да се насладите на невероятно красивите и пещерни образувания, синтровите езерца и много други невероятни гледки.

Проникването в пещерата се осъществява чрез изградена стръмна стълба, която отвежда посетителите до входната зала. Погледнат отвътре, куполът на пещерния феномен наподобява летяща чиния. Достигнали до началото на вътрешността, на където и да се огледате, виждате само стръмни пътеки, отвеждащи до недрата на подземното царство.

Уникалността на пещерата се обуславя и от начинът по който слънчев лъч се прокрадва през процепа и постепенно и величествено прониква до голяма дълбочина. По обяд, когато слънцето пада под по-прав ъгъл, лъчът сякаш я пронизва през сърцевината и от топлината влагата започва да се изпарява.

Гледката е величествена и неописуема с думи. Когато ъгълът на слънчевия лъч се измести, той достига до долния процеп и светлината стига голяма дълбочина.

Ако някой улови този момент и застане близо до процепа, силуетът му се осветява по приказен начин и изглежда сякаш около тялото блести огромен ореол.

Красотата на пещерния феномени е невероятна и си заслужава да станеш свидетел на неповторимото изживяване из дебрите на пещера „Стълбицата”.

https://bilkarska.com/

Една много мистична и красива, но не поддържана пещера – Стълбицата, се намира в Северна България в Деветашкото плато. Тя е подземна пещера, входът и е с размери 5-7 метра, като той слиза вертикално надолу.

За да влезете в нея, трябва да се спуснете надолу в отвор в земята по метална стълба. За разлика от много други пещери, ако решите да я посетите, тя се намира на землище, а не хоризонтален отвор в планина. След като слезете в пещерата, няма никаква светлина, освен тази която влиза от входа. Навътре можете да видите много малка част, като трябва да носите силни фенери.

Пътя до пещерата е удобен за по-високи коли, а самото слизане надолу не се препоръчва за деца. Мястото е изключително мистично и красиво.

Маршрут

За да стигнете до пещерата трябва да отидете до село Кърпачево, което се намира северно от Севлиево. В селцето може да оставите колата, тъй като пътя не е много дълъг – приблизително 3 километра, а също така е в доста лошо състояние. Ако решите да ходите с автомобил трябва да е доста висок, тъй като пътя се вие в обработваеми земи и е целия в дупки.

От селцето, трябва да продължите по път, който се движи в посока запад. След около 2 километра по този път, се прави и десен завой, и малко след това ще видите храсти, където е входът и на самата пещера.

След като тръгнете пътя към пещерата, не очаквайте да видите типичния тип пещера, както споменахме вече, тя се намира в земята, поради това до последните 100-200 метра може да се чудите дали сте на правилния път и на правилното място.

От селото до пещерата, разстоянието се изминава за под 1 час. Върви се на югозапад от село Кърпачево. След малко над 1.5 километра се прави лек завой наляво, след което по пътя продължава и прави лек завой вдясно и от там само направо.

Отдалече може да не познаете къде се намира пещерата. На нейния вход може да има храсти и други растения. За това най-добре да използвате GPS приложение.

Още за пещера Стълбица

Пещерата се намира в северна България, близо до Севлиево. До нея се стига лесно, за приблизително 30-40 минути нормално ходене. А ако решите можете, да отидете и в по-висок автомобил направо до нейния вход.

Пещерата не се поддържа и няма осветление. През деня с хубаво слънце се открива чудна гледка. За да влезнете в нея трябва да слезете по стръмна метална стълба.

Тя е чудесна идея за разходка, ако ще ходите например до Деветашката пещера или Крушунските водопади. Не се препоръчва за деца, тъй като входа е доста стръмен.

Може да вземете силен фенер, с който да си светите вътре ако обичате да разглеждате, но внимавайте тъй като е доста тъмно и хлъзгаво.

https://izbulgaria.com/

Пещера Стълбица - една от най-красивите и уникални пещери в Деветашкото плато

Пещера Стълбица се намира на 3 км югозападно от село Кърпачево, в Деветашкото плато в Ловешка област.

Наречена е Стълбица заради стъпаловидното ѝ разположение в дълбочина, както и заради поставената в миналото от местното население дървена стълба, по която се слизало до пещерната зала. Сега достъпът до пещерната зала е по стабилна метална стълба с перила.

Пещерата е образувана в долнокредитни варовици с аптска възраст. Има едно достъпно разклонение с дължина 145 м и денивилация 4 м и едно затрупано разклонение. Входът е с размер 5-7 м, откъдето следва 7,5 м вертикален кладенец, достигащ на върха на полуконичен гравитационен блокаж. Залата е полукръгла с диаметър 62 м. В пещера "Стълбица" могат да се видят куполни сталагмити и синтрови езера.

Когато слънцето прониква през входа и огрява дъното на пещерата гледката е величествена и неописуема с думи. Този красив пещерен феномен се получава от изпаряването на влагата от осветеното място и то придобива мистично очарование.

Пещерата е труднодостъпна за проникване. Необходима е специална екипировка, а фенер или челник са задължителени.

Преходът из недрата ѝ не е лек, тъй като е стръмна, дълбока и хлъзгава.

До пещерата се стига като се тръгне от центъра на село Кърпачево (от читалище "Христо Кърпачев") на запад по асфалтовата улица (има табелка), която води до първия разклон в края на селото. Продължава се наляво през полето по черен път. На следващия разклон се кара отново по левия път (има табелка). Скоро следва нов разклон, на който се завива надясно по тревния път. Входът на пещера Стълбицата е на стотина метра.

https://bntnews.bg/news/peshtera-stalbica-edna-ot-nai-krasivite-i-unikalni-peshteri-v-devetashkoto-plato-galeriya-1156392news.html

[Hatshepsut]

Футьова пещера

Друга пещера в близост до село Кърпачево – Футьовата – е също на 3 километра от селото и е достъпна с високопроходим автомобил и пеш. В нея са намерени останки от праисторически живот. Пещерата носи името на ратая Футьо, който, според местните предания наследил и скрил в нея имане. Дълъг и тесен коридор влиза навътре в земните недра. Обитавана е от прилепи. Нуждаете се от фенер (челник) и ботуши, които сте готови да поизкаляте. Добре е да се обърнете към местни водачи, но можете да я посетите и самостоятелно.

https://www.devetakiplateau.org/attractions/futyovata-peshtera.html

Друга пещера на територията на очарователното Деветашко плато, достъпна само от спелеолози или туристи с водач и нужно оборудване, е Футьовата пещера.

За разлика от повечето пропастни пещери в района тя е хоризонтална. Намира се на 3 км от село Кърпачево, но ако искате да сте сигурни, че няма да я пропуснете, трябва да водите с вас някой местен, за да ви я покаже, тъй като входа и е едва забележим.

Проникването в пещерните недра започва от централна зала с дължина около 50 метра, след което пещерата се раздвоява на два ръкава. Според местните пещерняци ако тръгнете по някой от тях ще стигнете до село Чавдарци.

Легендата разказва как селският ага приписал всичките си земи на ратая си Футьо когато се наложило да бяга от страната. Футьо станал богат от веднъж , но не могъл да понесе толкова много и продал повечето от имотите си. Имането то продажбата скрил в пещерата, която днес носи неговото име.

Съкровището обаче така и не било открито…

https://bilkarska.com/

Футьовската пещера се намира в местността Бръшлянски дол, на няколко километра западно от село Кърпачево, община Летница. Кръстена е на името на селски чорбаджия с името Футьо живял през XIX век. Според преданията Футьо е бил ратай и е наследил богатството си от избягалия турски господар, а по-късно в тази пещера е криел имането си.

Пещерата е сравнително малка и равна. Дължината и около 700 метра а дълбочината й достига до 10 метра под повърхността на земята.

В пещерата се влиза през голям отвор с размери 4.5 x 2.5м, представляващ цепнатина под огромен скален къс. Пещерата няма входна зала - от входа се преминава в дълъг тунел, който накрая завършва с тясна цепнатина в скалата.

https://opoznai.bg/view/futiovskata-peshtera-karpachevo




феномена футьова пещера

[Hatshepsut]

Фингалова пещера


Входът на Фингаловата пещера

Фингаловата пещера (на английски: Fingal's Cave) e морска пещера на остров Стафа, влизащ в групата на Хебридските острови, Шотландия.

Стените ѝ са съставени от вертикални шестоъгълни базалтови колони с дълбочина 69 метра и височина 20 метра, образувани от лава през палеоцена. Дължината на Фингаловата пещера е 113 метра, като максималната ѝ ширина при входа е 16,5 метра. Намира се на 32 километра от град Тобермори. Известна е с естествената си акустика. За неин откривател се счита сър Джозеф Банкс през 1772 г.

Днешното име на пещерата идва от Менделсоновата увертюра „Фингалова пещера“, вдъхновена от мелодични съзвучия, които чува по време на посещението си на пещерата през 1829 г. Фингал (буквално „бял странник“) е името на легендарен древен герой от келтската митология, което става известно на света от едно от стихотворенията на Джеймс Макферсън. Според преданието Фингал (или Фин) павира пътя между Ирландия и Шотландия, така нареченият Път на великаните.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фингалова пещера


Пещерата Фингал или Фингаловата пещера (Fingal's Cave), която е известна и като Пеещата пещера, е едно от най-значимите световни геоложки чудеса. Тя се намира на малкия остров Стафа, част от Хибридския архипелаг, собственост на Шотландия. Навремето той е бил населяван само от 16 души, но след като е открита Фингаловата пещера, става посещаван от множество туристи от цял свят.

Пещерата Фингал има формата на фуния и има височина от 14 метра. Дължината й е 75 м., а ширината 20 м. До нея може да се стигне само по земя, а до самият остров се предлагат еднодневни екскурзии с лодка. От тях можете да разгледате Фингаловата пещера само отвън, но ако искате да я разгледате отвътре, трябва да слезете на острова и да се разходите до нея.

Пещерата Фингал става известна след посещението на Джоузеф Банкс на острова през 1722 г. Той описва подробно целия остров като по този начин го прави популярен. След публикуваните му открития много известни личности са посещавали пещерата Фингал. Тя е вдъхновила множество художници, писатели и музиканти.

Типичен пример за това е Менделсоновата увертюра, известна като "Хебриди". Сред другите известни личности няма как да не споменем Уолтър Скот, Джон Кийтс, Жюл Верн, кралица Виктория, Джоузеф Търнър и Август Стриндберг, който поставя острова като място на действие в една от най-известните си пиеси.

Пещерата е кръстена на Фингал, който е един от любимите герои-великани в келтската митология. Това име й е дадено от шотландския поет Джеймс Макферсон. На келтски език тя е известна като Пещерата Уам-Бин, което в превод означава Пещерата на мелодиите. Това се дължи на факта, че

при разбиването на морските вълни се създава невероятно нежна вълшебна музика, която заради добрата акустика в пещерата, впечатлява всеки посетител. Много от хората, посетили остров Стафа, оприличават внушителните звуци в пещерата на църковен хор.

За посетители на пещерата интерес представлява "Стола на Фингал", който се намира в близост до входа й. Според местните легенди всеки, който седне на него, има право да си намисли три желания, които ще се сбъднат.

На острова и в самата пещера са разположени множество базалтови колони, които са с тристенна, шестстенна и осемстенна форма и на пръв поглед изглеждат съвсем еднакви. Те са се формирали в резултат на вулканична активност преди милиони години.

Според легендите те са част от известния Път на Великаните, който се намира около бреговете на Ирландия и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Там има същите колони, оформили се от застиването на избухналата някога лава.

Според легендите някога Пътят на Великаните е бил свързан с остров Стафа, който се намира на около 120 км. от него. Той бил направен от ирландския великан Фингал, който се влюбил в девойка-великан, живееща в пещерата на острова. За да могат лесно да се виждат, Фингал изградил този път, който да свързва Ирландия и Шотландия.

Според друга легенда пътят бил прекъснат, след като Фингал заспал на него, а търсещият го да се бият страшен великан Бенандонер бил излъган от любимата на Фингал, че заспалата фигура на пътя е тяхното дете. Като наближил спящата фигура, Бенандонер видял колко е голямо мнимото дете и уплашен хукнал да бяга през глава, разрушавайки пътя, за да не може да го стигне великана.

В близост до Пътя на Великаните е претърпял корабокрушение и известният кораб "Жирона"- най-големият кораб на Непобедимата армада. На него се били качили 1300 души вместо предвидените 550. От всички тях успяват да оцелеят само 5. Във водите на морето са открити множество съкровища, останали непотърсени в продължение на 400 години.

Най-подходящият сезон да посетите остров Стафа и неговата уникална пещера е през лятото, защото зимата такива разходки обикновено не се правят заради лошото време. Препоръчително е да си наемете гид, тъй като от него ще чуете много интересни истории и легенди за пещерата Фингал, за Пътя на Великаните и за потъналия някога около него кораб "Жирона".

https://pochivka.com/

Край западното крайбрежие на Шотландия, има малко необитаемо парче земя, което се нарича Остров Стафа. На острова има много пещери. Невъзможно е да се стигне до някоя от тях от брега, с изключение на Фингаловата. Но и тя  има много тесен вход за лодки. Това е пещера, която е пример за природна архитектура. Понякога я сравняват с Лувъра.

Уникалността на тази пещера не е в размерите. В сравнение с някои пещери на нашата планета, тази е доста малка: дължината ѝ е 75 м., нейната широчина е около 14 м., а височината ѝ е 30 м. Най-невероятното нещо тук е сводът, който се извисява като купол. Разбивайки се по стените, вълните създават звук на истинска музика. Древните шотландци затова я наричат ,,мелодична пещера“.

Много от хората, посетили пещерата оприличават внушителните звуци на църковен хор. През 1829г. тук е дошъл световноизвестният композитор Феликс Менделсон. Звуците, които чул, го вдъхновили да напише ,,Хебридите“ или ,,Пещерата Фингал“. Това е донесло слава на острова и пещерата. След това събитие, известни писатели и публични фигури, като Жул Верн, Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънс, са идвали тук. Дори самата кралица Виктория е посетила това страхотно място.

За посетителите на пещерата, интерес представлява “Стола на Фингал”, който се намира в близост до входа ѝ. Според местните легенди, всеки, който седне на него, има право да си намисли три желания, които ще се сбъднат.

На острова и в самата пещера са разположени множество базалтови колони, които са с тристенна, шестстенна и осемстенна форма и на пръв поглед изглеждат съвсем еднакви. Те са се формирали в резултат на вулканична активност преди милиони години.

Твърди се, че към края на XVIII в. три еленчета оцелели по чудо на острова, които по-късно били заменени с кози, а когато на  козите не им харесал климата, доплували до континента. Монасите от Йона донесли малка, но сплотена група овце. Овцете обаче също не се забавлявали и през последните два века Стафа е напълно предаден на чайки, корморани и други непретенциозни пернати същества.

Пещерата Фингала е чудесен обект за любителите на романтиката и природните красоти. Тя вдъхновява посетителите си да създават красиви произведения на изкуството и впечатлява с нестандартните си умения да „създава музика”

https://zelensviat.com/

[Hatshepsut]

Пещера Орлова чука

Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Кости на праисторическа мечка в пещерата

Местонахождение

Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 km източно от Две могили и на 2,5 km източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 m над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк „Русенски Лом“ и красивите скални забележителности наоколо.

Геоложки произход

Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река, издълбала местните кредни варовици и варовити пясъчници. Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на пещерата представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.

Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 m и с диаметър 0,5 m), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е синтровото езерце, наречено „Изворчето“.

Орлова чука е трета сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14 °C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.

Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Откриване и изследване

Пещерата е открита през 1941 година. През 1957 година е благоустроена. Обявена е за природна забележителност през 1962 година заедно с прилежащата си площ от 7,5 хектара.

В пещера Орлова чука са провеждани много и интердисциплинарни проучвания. В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка и следи от нокти, за които се смята, че са оставени непосредствено след пробуждането на мечката след зимен сън и преди първия ѝ лов. Открити са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура.

Фауна

Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони в колония от около 12 хиляди екземпляра. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Голям нощник (Myotis myotis)
Остроух нощник (Myotis blythii)
Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersi)
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
Воден нощник (Myotis daubentonii)
Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)
Савиево прилепче (Hypsugo savii)
Ръждив вечерник (Nyctalus noctula)
Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus)

От тези 14 вида три са включени в Световния червен списък: дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели. Всички видове прилепи са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Пещерата Орлова чука е най-значимото зимно убежище на южния подковонос и на подковоноса на Мехели в цяла България.

Туризъм

Орлова чука е благоустроена през 1957 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.
От 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение.
Пещерата е отворена за посещения от 1 април до 1 ноември от 9 до 17 часа
До пещерата се намира хижа „Орлова чука“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Орлова чука


На 11 км. източно от град Две Могили и на 3 км. северно от село Пепелина в скалистия пролом на река Черни Лом се намира Орлова Чука - една от най-интересните пещери в България. От 1963 г. е обявена за природна забележителност, а от 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение.

Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли.

Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. По пладне той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Решил да провери защо е така и когато се навел над пукнатината, почувствал че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата. Пред него се открил непознатият и чуден свят на пещерата Орлова чука.

Пещерата е образувана в кредни варовици, отложени на дъното на някогашното Сарматско море. Пещерните галерии са оформени много по-късно в резултат на карстовите процеси, настъпили през кватернера.

Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, късове от глинени съдове от епохата на енеолита (каменно-медната епоха) говорят, че пещерата била обитавана от човека (200 000 – 40 000 години преди Христа). Тя е използвана с известни прекъсвания като удобно място за малко поселение чак до ранножелязната епоха.

Установена е обща дължина на пещерните галерии – над 13 500 км.. Тези цифри нареждат пещерата на второ място по дължина в България, след пещерата “Духлата”.

В пещерните галерии пред погледа се редят каменни феерии, сътворени сякаш от магьосници, на които не е липсвало въображение. Сталактити, сталагмити, сталактони, градени от милиарди капки през хилядите години, са главните колони на тази неръкотворна архитектура. При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В Големия вестибюл между красиви сталактити въф форма на завеси и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3,5 метра. Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред погледа ни.

Изворчето се сочи като най-хубавото място в Орлова чука. Както и много други пещери и тук има поверие, че който пие вода от него, може да очаква сбъдване на едно голямо и хубаво желание. Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и рядко красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева... Сипеите представляват две големи зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити много красиви игловидни кристали.

Пещерата е обитавана от около 10 000 прилепа. Тези пещерни летящи мишки са три вида - обикновен пискалив прилеп, който е уникален за цяла Европа, голям и малък подковонос.

До пещерата Орлова чука има изградена хижа. Тя представлява масивна двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана, която дава подслон на 27 души. Има кухня и столова с камина, външни тоалетни, вътрешни и външни чешми и баня. Местността е осеяна с иглолистни горички и хубави поляни. Предлага отлични услови за скално катерене, ориентиране, възможност за зелено училище, стрелба с лък, езда, интересни еко пътеки, условия за барбекю и др. В съседство има бар и тераса със 70 места.


Orlova chuka cave, Bulgaria / Пещера Орлова чука

https://www.orlovachuka.bgsait.com/

[Hatshepsut]

Терминология на карста и спелеологията в България

Настоящата "ТЕРМИНОЛОГИЯ НА КАРСТА И СПЕЛЕОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ" се явява като допълнителен материал от Националната конференция по спелеология, състояла се на 09/12/1976г, където беше разисквана сравнително малко, а след това допълнена, поправена и обогатена с помощта на някои научни сътрудници на Федерацията. "Терминологията" ще служи на всички български пещерняци за уточняване на единни понятия за явленията в карста, за един общ език за всички картировачи н описвачи на тези явления, както и като справочен материал. За основа на "Терминологията" са служили издадените и известни на БФПД трудове: "Многоезиков лексикон по карстоведение и спелеология" на подкомисията по терминология на Международния съюз по спелеология /1973г/,"Лексикон на френските термини по физическа спелеология и карстоведение" на проф.Бернар Жез - Франция /1973г/, "Сръбска карстова терминология" на проф.Душан Гаврилович - Югосла вия /1974г/, "Словенска карстова терминология" на д-р Иван Гамс - Югославия /1973г/, както и томовете на Г.Максимович "Основы карстоведения" /1965,1968г/, някои речници с физико-географски и геоложки характер. Включени cа някои народни названия, употребими в говорния език на тези, които работят под земята. Избегнати са повечето от свойствените на другата сродна специална литература и практика термини /прим.спелеобиология, геология, география/, които могат да се намерят в специализираните речници и литература.
Българската Федерация по Пещерно Дело ще бъде благодарна на всички, които биха направили корекции, допълнения и предложения, обогатяващи терминологиите на карста и спелеологията, с оглед едно бъдещо пълно издание, в което ще бъдат включени и названията /термините/ и на няколко чужди езика.
Отпечатана по Решение №5 от Протокол №11 от 2 юни 1977г на Бюрото на БФПД. Автор Петър Трантеев.
Сканирана (по-точно преписана) и допълнена през 2011г от Христо Харизанов (Хинко).

Пълрн текст:

https://www.hinko.org/hinko/Terminology.php

[Hatshepsut]

Пещера Вороня (Крубера) в Грузия

Пещерата Вороня (или Крубера) в Абхазия, Грузия се намира в планинския масив Арабика от планинската верига Гагра в Голям Кавказ.

Тя е най-дълбоката пещера в света с дълбочина 2191 м., както и първата пещера, изучена на дълбочина над 2 км. Втора по дълбочина е системата от пещери Снежна-Межонна-Илюзия (1753 м) в същия планински масив. Трета по дълбочина е френската Джуфре Миролда (1733 м.), разположена в планинската верига Савой в Алпите. Четвърта най-дълбока пещера е Лампрехтсофен Фогелшахт (1632 м.) в планинския масив Леогангер Щайнберге в Северните Алпи в Австрия.

През февруари 2012 г. в пещерата Вороня екип от иберо-руски учени открива най-дълбоко живеещото същество, откривано дотогава. Членестоногото, Plutomurus ortobalaganensis, живее в пълен мрак на около 2 км. под земята и се храни с гъбички и разлагаща се материя. Другите видове са Schaefferia profundissima, Anurida stereoodorata, Deuteraphorura kruberaensis и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вороня


С изключителните 2,197 метра пещерата Вороня или другото й име е Крубера в Грузия е най-дълбоката известна пещера в света. Представете си, че шест и половина Айфелови кули са подредени една върху друга под земята!

Вороня/Крубера е „Еверест на пещерите”

Считана за “Еверест на пещерите”, огромната пещера Вороня/Крубера се намира в масива Арабика, който е част от планинската верига Гагра в Голям Кавказ, в края на Черно море в Абхазия, регион, който граничи с Грузия. От откриването й през 1960 г. изследователи и учени се опитват да слязат възможно по-дълбоко и по-дълбоко в пещерата. На всяко следващо влизане те увеличават дълбочината. През 2001 г. пещерата Крубера официално стана най-дълбоката пещера, известна на човечеството. 1710 метра от пещерата са изследвани.

Украинският водолаз и спелеолог Генадий Самохин слезе до последната записана дълбочина през 2012 г., като извърши нечувана смелост, която разби световните рекорди, стигайки до изцяло потопената във вода част на пещерата.

Всъщност пещерата изглежда като пътуване до центъра на Земята. Със замръзнал подземен водопад, цели площи, пълни с вода и тунели толкова тесни, че е почти невъзможно да се измъкнеш, пещерата Крубера е вдъхновяващ лабиринт от безброй ями и пропасти, спускащи се до най-дълбоката тъмнина.

Пещерата Вороня (Крубера) се намира в Азия, Грузия, Абхазия, долината Ортобалагин. Входът на пещерата се намира на 2 256 м височина. Дълга е 16 058 м и дълбока 2 197 м. Вороня е най-дълбоката пещера в света, намираща се в Западен Кавказ. Този велик паметник на природата започва като привидно малка дупка високо в планините. Привидно малката дупка прониква в планините до дълбочина 2 197 м, с 367 м повече от считаната до скоро най-дълбока пещера в света.

Насред гъсти гори и красиви планински пейзажи, в масива Арабика, Вороня се спуска към недрата на земята

Вороня се намира в много зрелищна местност, покрита с гъсти гори (до височина от 1800 до 1900 м) и украсена с невероятни планински пейзажи.

Масивът Арабика е формиран от огромен щит от варовик, който се е образувал в епохите около Долна Креда.
Масивът е част от варовиковите планини тук и е ограден от дълбоките каньони на реките Бзъб,  Сандрипш, Кутушара и Гега, както и от Черно море.

Пещерата Крубера се намира в долината Ортобалагин – сравнително плитка долина, образувана от ледник.

Наоколо има стотици пещери

Този планински блок съдържа няколкостотин пещери, а пет от тях са по-дълбоки от 1000 м. Най-вероятно те започват да се образуват, когато планините са започнали да се издигат – преди повече от 5 милиона години.

Създаването на пещери в арабския масив продължава и до днес.

Дълбоките пещери на масива Арабика се намират в тясна връзка и по този начин се създават свързани пещерни системи. Входовете на тези пещери са само на 300 м един от друг. Друга много дълбока пещера край пещерата Крубера е пещерата Берчилская, която е изследвана на дълбочина 500 м.

Входът на Вороня е тесен и понякога през зимата може да се покрие с дълбока снежна покривка.

В пещерата има различни участъци, които включват и пещерни езера, от които най-дълбокото достигнато е с 52 м дълбочина.

Водата в пещерата е много студена. На 100 метра дълбочина температурата е само 1 ° С, при дълбочина 2000 м достига 7,2 ° С. Температурата на въздуха в пещерата е подобна.

През зимата потокът от вода в пещерата е много нисък, но в края на май и юни достига до максималните и най-ниските части на пещерата, след това се наводнява.

Krubera Voronya cave: dive through Kvitochka

Къде отива водата?

Спелеолозите са стигнали до дъното на пещерното езеро – но водата отива по-далеч. Не е толкова лесно да се проследи къде излиза водата от арабския масив.

Най-дълбоката точка в пещерата Крубера, на дълбочина 2 197 м, се намира само на 59 м над морското равнище. По този начин може да се предположи, че тази пещера не може да отиде много по-дълбоко от това.

Изследванията обаче показват, че тук пещерите могат да продължат под морското равнище. Това се потвърждава от невероятните подводни извори дълбоко в Черно море. По този начин група от извори може да се види близо до Цандрипш на дълбочина 5 – 7 м.

Това може да изглежда като мистерия – как може прясна вода да стигне толкова дълбоко под морското равнище? Но трябва да вземем предвид геоложката история в тази част от света. Преди повече от 5 милиона години Черно море почти пресъхва – и най-вероятно пещерите, образувани вече в тези времена и тези древни пещерни системи са “оцелели” до днес, когато морското равнище е много по-високо.

Анализът на сталагмитите от пещерата Крубера, взети на дълбочина от 1 640 и 1 820 м, свидетелства, че тези пещерни образувания са на повече от 200 хиляди години – това е значителна възраст.

В Крубера/Вороня има и живот и тук е най-дълбоко живеещото сухоземно животно на земята

Тази уникална пещера има и някои биологични особености. Тук живеят повече от 12 вида членестоноги, включително някои ендемични видове. Тук живее и ендемичен бръмбар, който е открит и в някои близки пещери.

Plutomurus ortobalaganensis е най-дълбоко живеещото сухоземно животно на Земята, открито на дълбочина от 1980 метра. Това същество е дълго 3 мм, няма очи и най-вероятно се храни с гъби и органична материя, идваща отгоре.

Изследването на Крубера/Вороня продължава от 1960 г. до днес

Пещерата Крубера е била открита от грузински спелеолози през 1960 г. Тя е наречена от тях на руския геолог А. К. Крубер (1871 – 1941 г.), изследовател на карстовите процеси.
През 1968 г. Крубера е изследвана (на дълбочина 210 м) от експедиция от Красноярск и е наречена – Сибирската пещера.

По-нататъшните постижения в изследването на тази пещера (и други пещери в арабския масив) са направени предимно от украински спелеолози. В началото на 80-те години е имало период, когато много спелеолози вярвали, че пещерите в арабския масив не са твърде дълбоки и  интересни. Устойчивостта и добрата организация на украинските спелеолози обаче доказва обратното. През 1982 – 1987 пещерата “Крубера” е изследвана от спелеолози от Киев (те достигат до дълбочина 340 м), а след това я наричат пещерата Вороня (защото близо до нея гнездят доста гарвани). Работата на спелеолозите е трудна, защото е трябвало да разширят тесните проходи, за да стигнат по-надолу.

Едва през 1999 г., когато политическото положение се успокои, проучването продължи и тогава стигнаха  до изненадващите резултати – пещерата Крубера се оказа най-дълбоката пещера в света!

Украинската експедиция през януари 2001 г. достигна световна рекордна дълбочина (над 1 710 м), а няколко години по-късно за първи път в историята на спелеологията е изследвана дълбочина на пещера, надхвърляща 2 километра.

През 2012 г. Генадий Самохин (Украйна) достигна общата дълбочина от 2,197, като се гмурна на 52 метра дълбочина в терминалното езеро.

Пещерата сега е много популярна дестинация за експедициите, идващи от много страни, тъй като това е вид “Еверест” в спелеологията.

В момента спелеолозите са фокусирани върху проучването на други пасажи с надеждата да свържат пещерата Крубера с други близки пещери и да достигнат по-голяма дължина на пещерата.

https://palatka.bg/

Най-дълбоката пещера на Земята

Пещерата Вороня (или Крубера) в Абхазия, Грузия се намира в планинския масив Арабика от планинската верига Гагра в Голям Кавказ. Тя е най-дълбоката пещера в света с дълбочина 2191 м.

Във въпросната планина има няколко стотици пещери, които са започнали да се образуват преди повече от 5 милиона години. Пет от тези пещери са по-дълбоки от 1000 м, но Крубера е единствената известна пещера на Земята, по-дълбоко от 2000 метра.

Освен това тя е и много дълга – 16058 м, като в по-голямата си част се състои от дълбоки вертикални кладенци, които са свързани помежду си с пасажи. Пещерата започва високо в планината, на височина от 2256 м, с тесен вход. На някои места тунелът в пещерата е много тесен, а на други е голям колкото тунел на метро.

На дълбочина от 200 м, пещерата се разделя на два основни клона, а на дълбочина от 1300 м тя се разделя допълнително на още множество клонове.

Когато спелеолозите започват да проучват пещерата, една от трудностите, пред които са изправени са наводнените тунели, наречени "шахти." За тази цел пещерняците е трябвало да обличат водолазна екипировка и да се гмуркат до 52 м дълбочина, пише сайтът Amusingplanet.com.

През февруари 2012 г. в пещерата Вороня екип от иберо-руски учени открива най-дълбоко живеещото същество. Членестоногото „Plutomurus ortobalaganensis“ живее в пълен мрак на около 2 км. под земята и се храни с гъбички и разлагаща се материя.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/travel/2014/07/13/nai-dylbokata-peshtera-na-zemiata.232084

Сред живописните планини на Абхазия в Грузия се намира най-дълбоката пещера на планетата Земя Вороня, наричана още и Крубера. Бездънната пропаст привлича като с магнит учени и специалисти, които искат да открият мистериите криещи се в подземния ѝ свят. Какво има там ли? На дълбочина от 2000 метра под земята? Дръжте се здраво – спускаме се, за да научим някои интересни факти!

Пещерата се намира в планинския масив Арабика и всява страх в сърцето на всеки обикновен човек и желание за приключения у всеки пещерняк. Щом надникнете във входа ѝ веднага можете да забележите многобройните слоеве скали, течащата вода и непрогледната тъмнина надолу, която не подсказва с нищо какво можете да намерите вътре. Бездна от тайнственост. Сега ако си мислите, че сте достатъчно смели и можете да влезете вътре не бързайте. Вороня не е обикновена пещера права и широка дупка в земята, в която можете спокойно и здраво да стъпвате по земята. Професионалистите всъщност влизат в нея като алпинисти разчитащи само на едно въже, защото пещерата всъщност си е буквално голяма дупка в началото, която след това се разклонява в различни посоки. Често това са тесни пукнатини през които е доста трудно да минеш.

Ето заради това слизането в тази пещера е опасно и много трудно и освен това продължава няколко дни. Затова никой не влиза в нея сам, а с цял екип от хора и всеки си носи храна, палатка и още куп специално оборудване. А да не говорим, че ако навън завали дъжд Вороня често се наводнява и се пълни догоре с вода. Въпреки това има смелчаци, които са влезли в тази пещера иначе нямаше как да знаем за нея. Първи това са направили пещерняци през 1960 година, които ѝ дали и името Крубер в чест на известния съветски физик, географ и карстолог Александър Крубер. Тогава обаче не са успели да влязат в пещерата до долу ако това изобщо е възможно. Затова имало и втори опит на други учени, които достигнали по-дълбоко и кръстили втората част от пещерата Вороня. От тогава до сега тя има две имена.

Пещерата обаче все още не е разкрила всичките си тайни. Всяка експедиция прави нови невероятни открития: нови тунели, подземни водопади... Някои от тях водят до задънена улица, други са началото на ново дълго пътуване. Днес дълбочината, до която пещерата е била в състояние да бъде изследвана, е 2196 м. Рекордът принадлежи на група руски учени. През лятото на 2012 г. Те достигат до най-дълбокото място, до което някой е стигал и там откриват... ново същество. Членестоногото, Plutomurus ortobalaganensis, живее в пълен мрак на около 2 км. под земята и се храни с гъбички и разлагаща се материя.

В пещерата Крубера-Ворония няма туристически маршрути. Така че е възможно да влезете в тунелите само като част от спелеологична експедиция, която има специални умения за катерене. Колко дълбока точно е грузинската пещера – никой не знае все още, но дори и част от нея (2196 м) е достатъчна, за да получи титлата за най-дълбоката пещера в света!

Прочети още на: https://www.az-deteto.bg/voronya-nay-dalbokata-peshtera-v-sveta/17376/view.html

[История]

Ягодинска пещера



Ягодинската пещера е  перлата в пещерния свят на България. Проучванията на пещерата започват през 1965 от спелеоклуб  „Студенец“ – гр. Чепеларе с ръководител Димитър Райчев. В състава на експедицията са включени  и 9-ма младежи от клуба. В продължение на 12 дни се правят археологически сондажни проучвания  в привходната част/ Преддверието/ на пещерата. Извършва се картографиране на първия етаж и проникване във втория етаж. По време на тази експедиция са отрити интересни археологически находки, което дава  повод да проведат още три специализирани експедиции. Успоредно с археологическите проучвания се извършват специализирани спелеоложки изследвания ката картографиране на втория етаж, микроклиматични и биоспелеоложки изследвания. В резултат на експедициите, първоначално са проучени 8500 метра от пещерата.

През 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра. Прокопани са два изкуствени тунела /сегашните вход и изход/. Пещерата е благоустроена  и трети етаж  е отворен за посетители. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище – местен керамичен център, единствено в Европа, запазено в естествения си вид.

Описание

Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България – Буйновско с дължина 7 км. До пещерата се стига по шосето Девин – Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижват.

Ягодинската пещера /Имамова дупка/  е наречена на близкото село, намиращо се до нея – с. Ягодина обл. Смолян. По своята морфология тя е многоетажна, лабиринтна пещера. Дълга е 10,5 км /третата по дължина в България и най-дългата в Родопите/ и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1250-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Третият вход е естествения и именно от него започват първоначалните проучвания през 1963 г.  В началото на естествения вход е открито енеолитно жилище, датиращо от 4-то хилядолетие преди Христа. Част от маршрута – 360 м. е пригоден за инвалиди. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли.  Общо двадесет и два  вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.



В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове.
Температурата на благоустроения участък е +6 ºС – постоянна, целогодишна, влажността е  85-91 %. Надморска височина на входа – 930 метра, изход – 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална пешера).

Поради огромната обща дължина на подземните галерии  Ягодинската пещера  е богата на животински и растителни видове От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител – комподей и други. а от флората – лишеи, мъхове, плесени и гъби.

През различните сезони в пещерата са регистрирани общо 11 вида прилели: Шест от срещащите се в района  видове са сред приоритетните за опазване  в цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода 15 август до 30 септември пещерата е важно място за есенно струпване. По това време около входа, всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.



Енеолитното /пещерно жилище/  се намира  на първия етаж на Ягодинската пещера. Входа към него всъщност е естествения вход на  пещерата, от където започва и проучването и. Разположено е на 200 м вляво от изхода на пещерата, като до него се стига след  изкачване по обозначена пътека /около50м/. Представлява 200 кв.м. зала с температура +18оС.

Енеолитното жилище датира от IVхил. Пр. Хр. / каменно – медната епоха / и в нето могат да се видят керамична пещ, керамични съдове, керамични фрагменти, прешлени за вретено, тежести за стан, хромели, овъглено жито, овъглени тъкани, тоест свидетелства за поминъка на древните цивилизации.

https://yagodinska-peshtera.com/za-peshterata/

[История]

Над 6000 български пещери са проучени и картографирани. 12 от тях са благоустроени за туристи. Други са достъпни и проходими без наличието на специално изградени съоръжения. Голяма част от пещерите ни са скрити в пазвите на планината, далеч от хорското любопитство. Те са неприветливи, необлагородени и опасни за хора без опит.

Още от дълбока древност тук се заражда животът, а заедно с него и първите наченки на изкуство и религия. Те са тайнство и предизвикателство, разделна зона между Долната и Горната земя, феерична красота, притихнала в хилядолетен мрак. Прекрачиш ли прага им попадаш в свят, населен с ефирни драперии, скални гъби, подземни реки, водопади и езера…  Полумракът рисува силуети на митични чудовища и феи, а въображението работи на пълни обороти.

Кратка история на българските пещери

Някои, като „Магурата“ и „Козарника“,  са били обитавани още от времето на неолита. За това свидетелстват хилядолетните рисунки, които покриват стените им. Други, като „Лепеница“ били използвани от траките като астрономически обсерватории или  светилища.

По-късно през 13-14 век, в скалните ниши и пещери в Североизточна България се настаняват последователи на исихазма. Монасите отшелници доиздълбават нишите и създават цели скални колонии. За жалост в наши дни много от тях са разрушени или недостъпни. А стенописите им са заличени от времето и човешкото нехайство.



Някога около пещерите  витаели легенди за вампири, таласъми и змейове. А по време на Османското иго в тях населението  се укривало от нашествениците. При едно нападение на село Ягодина, народът потърсил убежище в близката Ягодинска пещера. Ала турците зазидали входа й и запалили огън. Така, в ужасни мъки, загинали над 400 души- предимно жени, деца и старци.

През соца властите са експлоатирали до дупка някои от най-красивите български пещери, превръщайки ги във военни складове, мандри, гъбарници и винарни.. В някои от тях  дори били обособени временни болнични стаи.

Ала нито времето, нито природните стихии или човешката намеса са в състояние да отнемат от вълшебството им.

Източник

[Hatshepsut]

Пещера Колкина дупка

Колкината дупка е най-дълбоката и най-дългата пещера в България. Намира се в Понор планина, до село Зимевица, община Своге, и се изследва от 1963 г. В Колкината дупка има няколко реки, красиви водопади и галерии. Дълбочината на пещерата е 543 метра, а дължината ѝ, установена през септември 2022 г., е 19 164 метра. Проучванията продължават.

Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България

Доскоро Колкина дупка беше известна като най-дълбоката пещера в България с – 543 метра. След последни проучвания обаче тя грабва първенството и за най-дълга пещера с измерени над 19 километра дължина и по-точно 19 164 м подземни галерии. До този момент най-дългата пещера беше Духлата, до с. Боснек, с 18 200 м.

И тъй като повечето хора не са слизали в пещера с подобни размери, нека се опитаме да си ги представим. Нейната дълбочина се равнява на 200-етажна сграда. Дължина от 20 км пък не би била по силите на всеки средностатистически пешеходец. А представете си придвижване по каменисти, хлъзгави галерии, които криволичат покрай скални образувания, слизат или се изкачват.

И като знаете всичко това, какво бихте казали за десетките и стотици пъти, в които пещерняци и спелеолози слизат под земята, за да правят своите проучвания? Това е огромен труд и огромна отдаденост, за които искаме да ви разкажем.

Пещера Колкина дупка се намира в Понор планина, Западна Стара Планина. Населена е с прилепни колонии, събира над 30 подземни реки и е на 3 етажа. За да се стигне от входа, до най-крайната точка, са необходими поне 12 часа, а понякога, в зависимост от условията – и 2-3 дни.

Най-деен по отношение изследването на Колкина дупка е Пещерен клуб „Под ръбъ“, с. Церово – неговите членове са с най-много експедиции и постижения. За същността на проучвателната работа, трудностите и мотивацията на пещерняците от „Под ръбъ“ ни разказва Цветан Костурков.

Колкина дупка: проучвания в миналото и сега
Пещерата е позната отдавна, както на местното население, така и на по-стари поколения изследователи. Данни от проучвания има от 60-те години на миналия век, а подновяването им става през 2007 г. от страна на клуб „Под ръбъ“.

„През първото ни посещение Колкина дупка беше изследвана до скромната дълбочина от едва – 67 м и обща дължина на галериите 46 м. Днес откритията ни правят пещерата най-дълбоката в България: – 543 м, и най-дългата: 19 164 м.

Важно е да се подчертае, че проучванията продължават, но те далеч не са лесни. В пещерата има 3 лагера, като за проникването до най-отдалечения лагер са нужни поне 12 ч. и отлична физическа и техническа подготовка, както и много опит.“

Проучването на пещерите е продължителен процес от опити за намиране на нови части и за увенчаването им с успех са нужни време, упоритост, опит и технически познания за преодоляване на различни бариери.

Препятствията пред пещерните изследователи могат да бъдат стеснения, вертикални пасажи, блокажи (каменна маса от различни по размер скални късове), пропасти или пък наводнени галерии. В случая с Колкина, това беше стеснение на галерията, което успяхме да преминем и така започна нашата одисея с изследването ѝ, разказва Цветан Костурков.

Доказателствата

Това, което доказва параметрите на една пещера, е нейната карта. Всяка пещера се картира и по този начин нейното измерване се документира. Българска Федерация по Спелеология (БФСп) е тази, която събира, обработва и категоризира такава информация.

Карта на пещерата Колкина дупка

Потенциалът на пещерата

Проучванията продължават и има още много за изследване. Налице е потенциал от дълбочина до 700 м и още километри хоризонтални галерии.

“Предвид техническия характер на пещерата, нейните трудности, дълбочина и дължина, проучванията стават все по-тежки. Представете си, веднъж стигнали до вече толкова отдалечено място, на такава дълбочина, за което ви трябва толкова много време и намирате още нови галерии… Това прави вашата отправна точка при следващо проникване, още по-отдалечена!”

ПК „Под ръбъ“ е най-деен в проучването на пещера Колкина дупка

Изследователите

Хората, зад тези проучвания, са преди всичко изключителни ентусиасти. Изисква се много мотивация и хъс, да се подготвите за такъв тип изследователски дейности. Друга характеристика на тези хора е приключенският дух, същността на който е едно добре узряло любопитство, споделя ни Цветан и добавя:

“Напомням, че местата, на които се случват тези открития, са далеч от повърхността и навътре в планинските масиви. Нужна е не само физически и технически добра форма, но и “ментална” такава. Всеки може да постигне тези нужни нива, стига да иска, т.е. изискват се време, усилия, а и много желание.”

В процеса на проучване на Колкина дупка

Страстта към новото, непознатото и неизследваното

Наградата от докосването до нещо непознато и привилегията да имаш възможността да изследваш, е изключително силна емоция, която в наше време е лукс, споделя ни Цветан.

По думите му опитът е много важен компонент при изследването на пещери и пропасти, а той идва с времето:

“Вече имаме достатъчно такъв, натрупан при изследване на комплексни и дълбоки пещери, както в България, така и извън границите ѝ (например Хърватска, Словения, Австрия, Албания, Абхазия и т.н.).”

Опасностите

“Риск винаги има, както във всяка една дейност, която упражняваме в природата. Фактът, че сме под земята и на неизследвани места, засилва този риск. Пещерните изследователи са доста предпазлив тип хора, следваме стриктни правила, които могат да имат силата на “догми”. Именно този подход минимизира риска значително и го прави приемлив и контролируем. Всъщност става въпрос за преценка, а ситуациите, пред които се изправяме, постоянно ни “тренират” в преценяването и взимането на решения.”

Колкина и „Под ръбъ“

Хората от клуб „Под ръбъ“ съвсем естествено, оказва се, насочват внимание към намиращата се близо до с. Церово, където е седалището на клуба, пещера Колкина дупка.

В началото разполагат с оскъден ресурс, но с голяма амбиция за изследването на пропастни пещери:

“Тогава нямахме много инвентар, нито пък коли, а Колкина, не само че беше близо до с. Церово, но и предлагаше теоретичния потенциал на огромна пещерна система. През годините пещерата се “срасна” с клуба, с визията и с мечтите ни. Вярата ни в Колкина неведнъж беше тествана и, докато в периоди от по няколко години, хората се съмняваха в смисъла на толкова вложена упоритост, успехите ни награждаваха.”

“Началото на клуба ни се застъпва с нашето изследване на Колкина. С годините пещерата “растеше”, както растяха и предизвикателствата по изследването на такъв тип пещера. Ние също успяхме да растем заедно с нея – да бъдем във форма, адекватна за напредването в дълбочина, да имаме достатъчно хора, които могат да ни следват, да набавим нужния инвентар и да го правим със същата страст и мотивация.”

Вижте разказа на ПК „Под ръбъ“ за проучването на Колкина дупка във видеото:


Най-дългата пещера в България вече е Колкина дупка

https://www.360mag.bg/posts/136579



В приказния подземен свят на Колкина дупка Цветан Остромски

[Hatshepsut]

Пещера Коскер - Франция

Коске (на френски: La Grotte Cosquer) е пещера, известна със своето скално изкуство, разположена на брега на Средиземно море, близо до Марсилия, Франция, близо до нос Морюс. Входът на пещерата се намира под водата на дълбочина 37 метра, което се обяснява със значително повишаване на нивото на Средиземно море през епохата на палеолита. Открита е през 1985 г. от водолаза Анри Коскет. Той успява да премине през подводния тунел едва 6 години по-късно, през 1991 г. През лятото на 1992 г. достъпът до пещерата е ограничен, след като трима гмуркачи загиват в подводен тунел.

Описание

Профил на пещерата

В пещерата води 175-метров тунел, чийто вход е на дълбочина 37 метра. Причината е, че по време на последната ледникова епоха (Вюрмско заледяване), по време на която има следи от човешка дейност в пещерата, огромни количества вода са били затворени в ледници, така че морското ниво е било 110-120 метра по-ниско от днешното. Морският бряг се е намирал на няколко километра от входа на пещерата и много по-ниско от него.

Скална живопис

Четири пети от общия брой на скалните рисунки са унищожени от придошлите води. Останалите могат да бъдат разделени на две групи, отговарящи на различни периоди на използване на пещерата:

• Най-старите рисунки се състоят от 65 отпечатъци от ръце и други очертания, датиращи от около 27 000 г. пр.н.е. (граветска култура).
• По-късни емблематични рисунки и 177 изображения на животни датират от 19 000 г. пр.н.е. (солютрейска култура).

Рисунките изобразяват както животни, които често се срещат в примитивното изкуство - бизони, планински кози и коне, така и морски животни - тюлени, морски птици (кайри), както и други птици и медузи.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Коске

Праисторически рисунки в реплика на подводна пещера

Във Франция създадоха копие на пещера. Причината - оригиналът се намира на 37 метра под морското равнище. Това е единственият начин хората да видят всички пещерни рисунки.


Праисторически рисунки в реплика на подводна пещера

Любителите на пещерите могат да се насладят на праисторически рисунки от Коскер в копие на подводната пещера в Марсилия.

Създадени са реплики на всички рисунки на коне, бизони и пингвини, защото единственият начин да ги видите е да се гмурнете до дъното на Средиземно море.

Работя от самото начало върху реконструкцията. Най-вече с очите си, за да помогна на художниците, които направиха всички творения. В същото време идеята е да се доближим възможно най-много до реалността.
Хенри Коскер, откривател на пещерата Коскер

Някои от съкровищата на пещерата датират на повече от 30 000 години. Изменението на климата, замърсяването на водата, пластмасата са заплаха за рисунките от каменната ера.

Имаме пространство, което ще ни постави в контекста на палеолита -  защо е имало големи пингвини в пристанището на Марсилия и са нарисувани в пещерата Коскер преди 30 000 години? И защо морското равнище се е повишило след ледниковия период?
Женевиев Росийон, културен мениджър

Трима мъже са загубили живота си, докато се опитват да открият пещерата, която е една от най-големите в света, запазила пещерно изкуство. Но за какво е била използвана остава загадка. Според експерти и археолозите в нея не са живеели хора.

https://euronewsbulgaria.com/news/888/praistoricheski-risunki-v-replika-na-podvodna-peshtera

[Hatshepsut]

Пътуване до подземния свят, който крие загадки на 7000 години

Пътуване до подземния свят, който крие загадки на 7000 години

"Нищо лично" тази събота предлага вълнуваща подземна разходка под земята, из дълбините на пещерите и тайните им. Край Чепеларе се намира "Заешката дупка", която екип от спелеолози са превърнали в своеобразна подземна лаборатория.

Марин Господинов е "откривател на пещери" - работи като директор на тематичния музей в Чепеларе. "Основна част от работата ми е да проучвам пещерите. Някои са известни и непроучени, други пък са съвсем нови обекти. Аз се занимавам и с изследване на животни. Търсейки техни останки видях, че в пещерата "Заешката дупка" има и следи от човешко присъствие. Така се роди идеята да бъде проучена", разказа той.

Според него най-ранното заселване на хора в нея е преди около 7 хил. години. "Намерили сме останките на една жена, най-вероятно не е живяла сама. Била е убита в пещерата. Има деформация на черепа, което значи, че е имала превръзка в ранна детска възраст. Открихме и рядка бронзова брадвичка, само 7-8 са намерени в Родопите, също и бронзови гривни и керамични съдове. Имаме още доста пластове за проучване. Около 500 кубика пръст сме изхвърлили трима души, за да изкопаем всичко това", разкри Господинов.

Откриването на пещери понякога става случайно - докато някой берач на чай, билки, гъби или горски плодове е тръгнал из гората. Марин споделя, че любовта му към пещерите се заражда в детството му, когато обичал да играе в гората и за пръв път открил пещера със свой приятел.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Рядък феномен: Валежите напълниха синтровите езера на пещера Ухловица

Подобно нещо хората в района не са виждали от десетилетия

Три и половина милиона години земетресения, срутвания и пропадания. Мощни земни стихии са оформили Родопите така, както ги виждаме днес. Под земята природните катаклизми са създали удивителни красоти, затворени под живописния планински безкрай. Някъде там, по горното поречие на Арда, откриваме Ухловица - една от най-старите пещери в планината. Изходната точка е край шосето между смолянските села Смилян и Могилица. Противно на очакванията обаче, входът е високо на склона.

Въпреки че е стръмна, пътеката нагоре е добре почистена и утъпкана. В последния участък е изградена здрава метална конструкция със 190 стъпала, които значително облекчават катеренето по скалите. Денивелацията е около 170 метра. Ако човек се движи спокойно, би могъл да преодолее това разстояние с тази височина за около 30-40 минути.

Открита и проучена от чепеларския клуб "Студенец" още 60-те години на XX век, Ухловица е дълбока пропастна пещера на два етажа. От общо 460 метра подземен тунел, над 300 са благоустроени и осветени. 45 тона метални пътеки помагат, за да можем да се любуваме на тази красота по безопасен начин.

Почти веднага след входа слизаме стръмно надолу. Движим се внимателно и тихо, за да не притесняваме прилепите. Човек трябва да се загледа по сводовете, за да ги види как незабележимо висят, струпани на големи групи.

Още с първите стъпки по дължината на долния етаж оставаме буквално без дъх. Освен сталактитите, сталагмитите и сталактоните, Ухловица е известна най-вече с дендритите - онези причудливи кристални образувания, които назад във времето са превзели почти цялото подземно пространство. С камера или с фотоапарат човек трудно може да пресъздаде истинския мащаб на пещерата. Височината на един от скалните коридори е 43 метра, тоест колкото 15-етажна сграда.

„Черешката на тортата” в пещера Ухловица са така наречените синтрови езера. Подредени в хаотична каскада, в кристалните очи се отразява цялата прелест на подземните галерии. След продължителните зимни валежи в Родопите, сега езерата са пълни и магически красиви. Особено на фона на ослепително белия варовиков водопад. Ставаме свидетели на рядък феномен. Всичките 7 синтрови езера са пълни – нещо, което хората в района не са виждали не от години, а от десетилетия.

https://nova.bg/