Спелеология

[Hatshepsut]

Спелеология


Национален пещерен дом, Карлуково

Спелеологията (на гръцки: σπήλαιον - „пещера“ и на гръцки: λόγος – „учение, наука“) е наука, изучаваща пещерите и всички останали карстови форми, процесите, които ги формират (спелеогенезис), структурата им, физическите им характеристики, както и промените, които настъпват в тях с течение на времето (спелеоморфология), историята им и формите на живот, които ги обитават. Спелеологията комбинира много известни знания от други науки като химия, биология, геология, физика, метеорология и картография, за да представи пещерите като сложни развиващи се системи.

Пещерите биват изследвани по много причини, но главно като спорт или научно изследване. Занимаването предимно със спорт се нарича пещернячество и тези, които го практикуват – пещерняци. Спелеология е научното изследване на пещерите. Човек, който изследва пещерите и тяхната среда, се нарича спелеолог. Понякога се използва общият термин пещерно дело.

Проучването на пещерите става все по-популярно по света, но увеличението на посещенията им може да има пагубен ефект върху флората и фауната. Невнимателно или злонамерено действие може да унищожи това, което природата е създала за стотици или дори хиляди години, а веднъж повредено или унищожено, може никога да не се възстанови.


ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКАТА СПЕЛЕОЛОГИЯ

Много от пещерите по българските земи са представлявали религиозен, познавателен или изследователски интерес за съотечественици и чужденци още в далечното минало. Проучванията показват, че първите сведения за пещери в България датират още от ХХІІ век и се съдържат в Безименното житие на Св.Иван Рилски. В периода до 1878 г. у нас и в чужбина, под различна форма са публикувани кратки съобщения за редица български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. Посочената година може да се счита за  начална дата на целенасочените спелеоложки изследвания у нас и тя се бележи от откриването от унгарския зоолог Едуард Меркъл на първите два български троглобионта в пещерите под върховете Столетов и Коруджа,Средна Стара планина. Във времето до 1900 г. се публикуват още редица данни за пещерите у нас, но най-впечатляващи са тези съдържащи се в трудовете на Х. и К.Шкорпил "Изкопаеми богатства изнамерени в целокупна България(1882),"Природни богатства в целокупна България(1884) и "Кражки явления в България"(1900), в които се съобщават и описват десетки пещери. Междувременно през 1882 , в Сливен, местни учители осъществяват първата известна организирана експедиция за проучване на пещерата "Змеева дупка" край града, а 4 години по-късно геологът проф.Г.Златарски  прави  и първите палеонтологични разкопки в пещери край с.Карлуково. Едно от важните събития в този период е , че през 1887 г. К.Шкорпил прави карта Еменската пещера край с. Емен, Великотърновско. По същество това първата известна, за сега, картирана пещера в България.

Първите археологически разкопки в български пещери (пещ.Полички,край Дряново) извършва С.Юринич през 1891 г.,като в публикуваният материал подробно описва обекта и резултатите от проучванията. Тези и издадените  през 1900 г. материали ("Глава Панега.Принос към изучаването на карста в България от проф.А.Иширков и "Пещерата Топля при с.Голяма Желязна" от проф.Г.Бончев) категорично потвърждават факта, че в България е настъпил периода на целенасочените спелеоложки проучвания.   
Потвърждение на това са и  последвалите до 1929 г. изследователски и научни експедиции и публикуваните 165 материала съдържащи обща информация за пещерите и резултатите от проведените проучвания.
В този почти 30-годишен период Р.Попов полага началото на систематичните археологически разкопки и последователно разкопава редица пещери край с.Беляковец, Мадара, Карлуково,като в пещерата Темната дупка при Карлуково открива първите за Балканите находки на  палеолитната култура. Археологът В.Миков допълва списъка на проучените пещери от районите на селата.Орешец, Микре, Деветаки,Чавдарци,Рабиша, Ягодина и др и доказва,че те са били населявани и в по-късни култирни епохи (неолит,енеолит,бронз)
През 1922 г. Акад.д-р Ив.Буреш- Директор на Царските природонаучни институти поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипа му от ентусиазирани сътрудници проучват повече 100 български пещери и откриват десетки нови троглобионтни  животински видове. Един от най- ревностните изследователи тогава е Ненко Радев, който поставя началото за съставяне на атлас на  българските пещери, в които публикува карти и обширна информация за 16 от тях.
От началото на века водят началото си и  методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карста. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж.Радев, петрографа проф.Г.Бончев и инж.П.Петров-хидрогеолог. В резултат на многогодишни изследвания през 1915 първият от тях издава "Карстови форми с Западна Стара планина"-първата монография по карста в страната. Петрографските описания на Г.Бончев съдържат обилна информация за разпространението на окарстяващите се скали в България, отделни пещерни райони ,пещери и карстови извори. Инж.П.Петров заедно с подвижници се заема с проучването на редица пещери в Ловешко и Софийско. Така през 1924 г., с цената на много усилия е окончателно проучена и картирана Деветашката пещера, а през 1926 и Темната дупка край г.Лакатник.

Период на организираната спелеоложка дейност

През 1929 г. условията и необходимостта от създаване на национална организация за проучването на пещерите са налице и на 18 март с.г се учредява Първото българско пещерно дружество,като този акт е иницииран от инж.П. Петров.За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф.Ст. Петков.Дружеството развива активна дейност,учредяват се негови клонове в с.Ракитово и гр.Дряново.Организират се  експедиции и се картират множество пещери. През 1931 г. Н.Радев и П.Енглиш осъществяват спускане в най-дълбоката за времето си българска пропаст "Бездънния пчелин"(-105 m) край Ябланица.Започва издаването на дружествен печатен орган" Известия на Българското пещерно дружество",от който изличат две книжки (през 1936 и 1940). В периода на ІІ-та световна активността на дружеството спада. Забелязва се подем  едва след 1947 г., чийто връх е организирането, под егидата на БАН, на научно-изследователските бригади "Т. Павлов" през  1948 г." и "В.Коларов" през 1949 г.В рамките на тези своеобразни експедиции се изследват,картират и описват множество пещери около селата Лакатник,Карлуково,Златна Панега и Рабиша. През последната година ,по решение на "народната власт" дейността на обществените организации в т.ч. и Пещерното дружество е прекратена. Междувременно през 1948 г. млади членове на дружеството основават научно-изследователски колектив "Млада гвардия" с председател Л.Обретенов и секретар П.Трантеев. Той съществува до 1953 г. като в този период насочва дейността си основно към изследването на пещерата Темната дупка край Лакатник, но проучва на пещери около селата Градешница, Дружево, Малка Желязна и Пещерна. В периода 1954 - 1956 г. се създава и развива активна изследователска дейност Младежки зоологически кръжок. Под ръководството на П.Трантеев в него правят първите си стъпки редица обладани от интерес към пещерните проучвания млади хора, които по късно стават едни от основните двигатели на българската спелеология. В периода след ІІ световна война продължава провеждането на археологически разкопки в пещерите. Г.Марков проучва Еменската и Ръжишката пещери (1948-49), Н.Джабазов провежда разкопки в Пещ при Ст.село(1951-53), Провъртенка, Водница, Самуилица І и ІІ при Кунино(1954), Цаконички печ и Каленската пещ и Моровица (1955), Табашката пещера, Ловеч (1952/1956), заедно с В.Миков и  Деветашката пещера (1950-52) както и Ягодинската пещера от П.Детев (1956), Възраждане на организираната спелеология

През 1957 г.  възстановява дейността си БТС.Скоро след това група от деятели на пещерното дружеството внасят предложение до ръководството на съюза за създаване на Комитет по пещерен туризъм. Той се учредява през 1958, за негов първи председател е избран проф.д-р Л.Динев, за зам.председател  П.Трантеев и почетен председател акад.д-р Ив.Буреш. Същата година се учредява  Студентския пещерен клуб "Академик",София т.е първият клуб в страната. По това време в Чепеларе,Д.Райчев и в Русе  Г.Икономов под различна форма развиват пещерно дело и изследват местните пещери.
През 1960 и 1961 г.  се организират първите два курса за подготовка на инструктори по пещерно дело. Обучените в тях  ентусиасти полагат са в основата за възникването на редица нови пещерни клубове с страната. Този период се характеризира и с благоустрояването на първите две български пещери  "Леденика",Враца (1961 г.), след нея Магурата, с.Рабиша(1961); "Снежанка"(1961).

Републиканска комисия по пещерно дело

През 1963 комитета прераства в Републиканска комисия по пещерно дело. Той инициира  бурно увеличаване на пещерните клубове в страната. Към 1964 г. техния брой е вече 37. Успоредно с това започва и провеждането на клубни и републикански пещерни експедиции. В резултат на започналите планомерни и систематични проучвания  биват открити и изследвани стотици нови, неизвестни пещери. През 1963 г. се слага началото и на българските експедиции извън страната. Първоначално те се основават на обмен на експедиционни групи със сродни организации от Чехия, СССР, Унгария, Румъния, Германия,Франция, Белгия и др.В периода 1967-69 пещерняците от СПК"Академик",София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света "Оптимистическая" и "Голубие оззера" в Украйна, а през 1968 П.Недков и К.Спасов проникват да дъното на 10-тата по дълбочина пропаст света "Снежна" в Полша (-640 м). През 1969 г.пещерняците от клуб "Планинец",София провеждат експедиция в най-дълбоката тогава пропаст в света"Гуфр Берже",Франция(-1122 м), до чието дъно достигат А.Тапаркова и П.Берон. През 1971 г. българи отново участват в проучването на "Голубие озера", а през следващата клуб "А.Константинов",София прави неуспешен опит да достигне до дъното на най-дълбоката италианска пропаст "Сплуга де ла Прета".
Същевременно продължават и научните изследвания в пещерите. Като резултат от интензивните биоспелеологични проучвания П.Берон и В.Георгиев публикуват "Есета върху българската пещерна фауна"(1962,1967), където е разгледан видовият състав на проучените пещери. Провеждат се археологически разкопки в Ягодинската пещера от М.Ваклинова (1965-66) и пещерата Магура (1971). През последната година групата за палеолитни проучвания към Археологическият институт с музей при БАН започна  многогодишни редовни разкопки в пещерата"Бачо Киро",Дряново. В същия период пещерняците И.Петров, И.Йолов, Г.Тричков и Д.Жишев престояват 30 денонощия в пещерата Топчика в Добростанския карстов масив, с което поставят началото на подобни научните експерименти в България.
Развитието на пещерния туризъм се бележи с благоустрояването на още три пещери Снежанка (1966),Съева дупка,с.Брестница (1967); Орлова чука, с. Пепелина(1970).
Пещерното дело в страната претърпява възходящо развитие, което не остава незабелязано от световната спелеоложка общественост. Като израз на признание за постигнатото, през 1965 г. България е приета за член  на Международният спелеоложки съюз (U.I.S.) към ЮНЕСКО.  Без да променя основно същината на дейността си,през 1972 г.,Републиканската комисия по пещерно дело се преименува в
Българска федерация по пещерно дело
Пещерното дело в страната придобива още по-голяма популярност, което инициира създаването на редица нови пещерни клубове.

Проучването на българските пещери продължава да бъде една от основните им задачи.Натрупаният до 1972 богат фактически материал е основа за създаването през с.г на Главната картотека на българските пещери. Нейният идеен вдъхновител е П.Трантеев,но тя става факт благодарение на безкористния труд на инж.Р.Радушев.
В спелеоложката практика навлиза употребата на  нова, по-съвременна екипировка и съоръжения, което в значителна степен улеснява пещерните проучвания и ги прави по-масови. Това създава се предпоставки за възникване на нещастни случаи при проникване в пещери. От тук възниква необходимостта от създаването на  Аварийно-спасителния отряд към федерацията. През 1974 г. тя провежда първия си специализиран курс за подготовка на пещерни спасители, а по-късно основава и самият отряд.
Постепенно се увеличава и стремежът на спелеолозите да проникват в по-големи от българските пещери и пропасти. В резултат на това се осъществяват няколко големи експедиции.  През 1973 г. пещерняци от клуб "Планинец",София  стигат успешно до дъното на най-дълбоката пропаст в света "Пиер сен Мартен"(-1332) ,Франция. Няколко години по-късно софийски спелеолози проникват  в най-дълбоките италиански пропасти Микеле Гортани (-920 м) и Сплуга де ла Прета (-878 м.) в Италия, а през 1980 г В.Недков се спуска в 9-тия по дълбочина абсолютен отвес в света "Мавро Скиади"(-347 м) на о-в Крит.
1981 г. слага началото на нов етап от дейността извън граница-започва провеждането на експедиции за изследване на нови пещери и райони. Под този знак се провеждат 4 експедиции в Австрия (1981-1983) по време,на които се откриват и проучват 44 пещери.Следват експедицията на СПК" Академик", София в Куба през 1981 , три последователни експедиции на клуб "Студенец", Плевен в Пиринеите (1986-1988), Националната експедиция в Куба (1988). Година по-късно се провеждат изследователски експедиции: на ПК"Средец",София в Алжир и експедицията на СУ"Кл.Охридски" във Виетнам.
Демонстрирайки нарасналите си възможности, в периода 1984-1989 г. български пещерняци провеждат и успешни прониквания в най-дълбоките пропасти в света Жан-Бернар,Франция(-1358 м.), "Снежна",Грузия (-1370 м.), "Гуфр Берже",Франция (-1122 м), "Торка Уриело),Испания "(-1017м , "Антро дел Коркия" ,Италия (-1200,"Феликс-Тромб,Франция (-1018 м), "Килси", Узбекистан (-990 м), "Ану Боасили",Алжир(-805 м) , "Снежна",Полша (- 788 ), "Абисо Комичи",Италия (-774м),  "Епос" и "Проватина" в Гърция.

Наред със премиерните проучвания и спортните изяви със значителна интензивност продължават научните изследвания на карста и пещерите. Геолози, географи, хидрогеолози, биоспелелози, археолози и други специалисти
навлизат все по-дълбоко в тайните на пещерите. Продължават и медико-биологичните изследвания на пещерняшката дейност. Те се реализират чрез експеримента за 62-дневен престой в пещера"Сухите печове"(1977),научна програма в рамките на серията плевенски експедиции в Испания и тази в "Снежна",Кавказ(1986).
Значителна част от резултатите от научните изследвания намират място в докладите на проведените през 1976,1979,1983, 1987 национални конференции по спелеология и са докладвани на авторитетни спелеоложки форуми извън страната.
Един от най-значимите  от тях е Европейската регионална конференция по спелеология през 1980 г., в която над 250  учени и пещерняци от 17 страни изнасят 170 научни доклада.
Продължават и усилията пещерните красоти да станат достъпни за по-широк кръг от хора. Под този знаменател се благоустрояват 5 нови пещери Дяволското гърло(1977), Ягодинската(1982), Ухловица(1983), Ахметюва дупка(1988) всичките  в Родопите; Зандана край Шумен(1987). Наред с това, благодарение на упоритостта на чепелареца Д.Райчев,  през 1980 г отваря врати и Музеят по спелеология и българският карст. През следващата година  е открит  и Националния пещерен дом" Петър Трантеев" край с.Карлуково.
Спелеологията в България завоюва сериозен международен авторитет и все по-успешно се интегрира в структурите на световната спелеоложка общност. В този период председателят на федерацията проф.д-р Л.Динев, а по-късно ст.н.с. д-р П.Берон са избрани и изкарват по два последователни мандата в бюрото на Международния спелеоложки съюз, а други български представители намират място в ръководните органи на работните му комисии.

Българска федерация по спелеология

На общото си събрание през 1990 г. федерацията се преименува в Българска федерация по спелеология. За първи път след учредяването си организацията на спелеолозите у нас  приема  свой устав. По-късно (1993) тя се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел, а от 1997 е лицензирана от Държавната агенция за младежта и спорта (сега Министерство на младежта и спорта).
От 1990 г. до днес Федерацията обединява средно 30 пещерни клуба, чийто общ членски състав се движи между 400 и 600 пещерняци. Една от основните им цели продължава да бъде проучването и картирането на пещерите у нас. В резултат на това постепенно нараства броят на архивираните пещери в Главната картотека на пещерите в България  за да достигне цифрата 4800 в края на 2002 г.

През 1990  магистър А.Манов постави началото на създаването на компютърна база данни за българските пещери, която в последствие с помощта  на други специалисти  беше преработена и актуализирана. По-късно, през 1998 г. инж.И.Алексиев,инж.К.Данаилов и А.Жалов поставиха началото на създаването на компютърна карта на пещерите в страната под управлението на Географски информационни системи и снемане на географските координати на на пещерите посредством системата  GPS. Използването на топографски карти разкри възможности за систематично проучване на карстовите райони. Макар и с не голяма интензивност продължи изследване на карста и пещерите в областта на хидрогеологията, спелеоминарологията, биоспелеологията, археологията и палеонтологията, археоастрономията и други науки. През 1998 се проведе третия в историята на спелеологията в България медико-биологичен експеримент "Птичата дупка", където Е.Гатева престоява 56 дни в едноименната пещера. Повечето от научно-изследователските резултати бяха докладвани на проведените през1994, 1999 и 2002 национални конференции и форуми извън страната и намериха място в авторитетни световни спелеложки издания. Докато в предишните периода издателската дейност на федерацията и съставляващите я клубове беше сравнително оскъдна, то сега тя претърпя съществено развитие. Продължи издаването на бюлетина "Български пещери", излизат от печат редица учебни помагала, годишници, алманаси, регионални справочници за пещерите, информационни бюлетини, брошури, биоспелеологичен справочник и други материали. 
По-скромни по количество, но не и в качествен аспект са проучванията на българските спелеолози извън граница. Главната им отличителна черта, че всички те имат подчертано изследователка насоченост. През 1990 г. се провежда втора поредна национална експедиция в Китай. Периодът 1991-2002 се характеризира  с провеждането на системни проучвания в Албания и най-вече Албанските Алпи, което се реализира в 6 национални и 5 клубни експедиции.
Същевременно,през 1993 г. се провеждат две последователни експедиции в Турция. По-късно през 1995 г. български леководолази работят за проучването на водни пещери в Македония, а експедициите в Индонезия,Малайзия и Тайланд дават принос към биоспелеложкото проучване на пещерите по тези места. Няколкото прояви с подчертано спортен характер имат за обект прониквания в  някои по-големи италиански и украински пропасти и пещери.
Проведената през 2003 г.  от пещерния клуб "Студенец" експедиция в Албания донесе най-голямият изследоветлски успех през  последните години. Плевенчани успяха да проучат до -610  м пропастта ВВ-30 . Така тя стана най-дълбоката пропаст в Албания и най-голямата открита и изцяло проучена от българи пропаст  в историята на нашето пещернячество.
През 2004 година 4- ма български пещерняци участваха в словенска експедиция в пропастта Чехи-2 в Словения, където проникнаха до дълбочина 1150 м в. През лятото на същата година 8-на българи взеха участие в организираната от турски  колеги експедеция в пропастта Еврен Гюнай дудени . В рамките на тази съвместна проява долбочината на пропастта бе увеличена от 1370 на 1429 м като тя стана най-дълбоката пропаст в Турция и Азиатския  континент. Същевременно  пещерняците от клуб "Хеликтит"-София проведоха своя самостоятелна експедиция в Албания  където откриха и проучиха 7 нови пещери и пропасти.   
Международната дейност се изразява основно в подържане на контактите със Спелеоложкият съюз, участието на отделни български представители в работата на неговите работни комисии и осъществяване на обмен с европейски федерации тракционни наши партньори. В последните няколко години българската страна работи активно за активизиране на връзките и сътрудничеството си със сродните организации от балканския регион. По наша инициатива през 2002 г. в България се проведе първата среща на националните спелеоложките организации на Балканския полуостров, на която бе създаден и Балкански спелеоложки съюз с председател П.Берон и генерален секретар А.Жалов. Съществуването на съюза разкрива възможности за интензивен обмен на информация и спелеоложки групи, осъществяването на съвместни проекти, задълбочаване на дружеските връзки и опознаването на спелеолозите в региона.

Сайт на Българската федерация по спелеология: https://speleo-bg.org/


https://bg.wikipedia.org/wiki/Спелеология

https://web.archive.org/

[Hatshepsut]

"Половин век под земята". Алексей Жалов, който пише историята на българската спелеология


Алексей Жалов във вододобивна галерия на Света Гора

Той е инструктор по пещерно дело и спасител по пещери и пропасти. Изследвал е над 1000 пещери в цял свят. Генерален секретар е на Балканския спелеоложки съюз. Автор е на множество книги и научни статии. На 22 юни Алексей Жалов навършва 70 и е Човек на деня на Свободна Европа.

За целите на дипломната си работа студентът в Националната спортна академия Алексей Жалов остава 62 дни дълбоко под земята. От това през 70-те години излиза едно от първите сериозни изследвания на психологическите и физиологичните изменения у човека след продължителна изолация в пещера.

Страстта му към пещерите идва няколко години преди това - когато вуйчо му, който е зоолог, води 12-годишния Алексей в пещерата Духлата.

"Той запали искрата на откривателя, на изследователя, на колумбовеца у мен", каза Алексей Жалов пред Свободна Европа.

От тогава и до днес той е повече от "Половин век под земята". Така се казва и последната му книга, която излиза след дни под марката на издателство "Вaкон".

Тя е една от трите мемоарни и още няколко - специализирани, които вече има издадени Жалов. Той е автор и на множество статии и научни трудове, публикувани в специализирани издания в България и чужбина.

Алексей Жалов има и безспорен принос не само за пещерното дело, а и за историята на спелеологията в България. Той работи от десетилетия по този труд, който предстои да издаде.

"Съвременният пещерняк няма силно развито чувство за историзъм. Хората не знаят какво са правили други назад, а някои неща са много мотивиращи", каза Жалов.

Той има предвид екипировката и оборудването на пещерняците преди 50 години и сега. Ентусиазмът на първопроходците е много мотивиращ, каза Жалов.

Алманахът на българската спелеология също е под негово авторство, съставителство и редакция.

Издадените книги на Жалов

Алексей Жалов работи през целия си живот в ръководството на федерацията по спелеология. Това не е само административна работа, а предимно водене на курсове, експедиции по пещери, командировки. Така през годините преброява над 1000 пещери, които е изследвал - в България, Испания, Франция, Гърция, Виетнам, Китай, Куба, Албания.

Не на последно място Жалов е учител по пещерно дело и почетен член на пещерен клуб "Хеликтит". През него са минали поне три поколения пещерняци, а и до момента го канят от клуба да обучава новите курсисти или да провежда финалния им изпит.

След повече от 50 години по пещерите Жалов казва, че все още се учи. "Когато хобито ти стане професия, нещата са малко по-различни. Отне ми много време тези обувки да ми станат удобни. Учих се да бъда учител, учих се да бъда ръководител..."

След проучването на една от геоложките галерии край село Лакатник в Искърското дефиле

Алексей Жалов е откривател на няколко нови животински вида, дори един нов за науката бръмбар носи неговото име - Duvalius Paraduvalius Zhalovi.

В момента 70-годишният пещерняк се е заел да изследва пещерите на гръцкия полуостров Атон, никога неизследвани досега. Именно в една от тях е намерил още един нов животински вид - сляпа пещерна скаридка.

По инициатива на Жалов от 2011 г. започват експедициите на Атон и до момента са проучени над 240 пещери.

Иначе има да завършва още два големи проекта: книгата за историята на спелеологията в България, както и библиография на спелеологията в България.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/cave-speleology/32470398.html



От нашата Download-секция може да свалите книгата на Алексей Жалов "Светлината на мрака":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8638

[Hatshepsut]

"Откритието на годината". Пещерата Зиданка блесна пред петима упорити ентусиасти


От ляво надясно: Симеон, Георги, Станислав, Константин, Славея

Пещерното дело за тях е забавление и любопитство. Но ги превърна в откриватели на най-красивата зала в лабиринта от пещери край гара Лакатник. Сега първата им нова мисия е да опазят великолепието ѝ.

Те са Симеон Ненков, Славея Костадинова, Георги Ненчев, Станислав Асенов, Константин Стоичков. Симеон е от пещерен клуб "Под ръбъ", останалите са от "Хеликтит". Наскоро петимата направиха откритието на годината в областта на спелеологията в България - нови части на пещерата Зиданка.

Входът ѝ се намира на 15 метра от входа на една от най-известните и посещавани от туристи пещери - Темната дупка в Искърското дефиле на Стара планина край гара Лакатник. Дори името ѝ - Зиданка, се знае от малцина от туристите.

Малка, прашна, скучна, с нищо незабележителна, Зиданка десетилетия наред не представлява интерес дори за спелеолози и пещерняци на фона на съседната Темна дупка, в която постоянно биват откривани нови проходи и части. Зиданка е дълга около 370 м и завършва със срутище, входът ѝ е известен в средите като "кенефът на Темната дупка" - буквално за това го ползват туристите.

Преди дни обаче петимата ентусиасти проникват, къде с късмет, къде абсолютно закономерно, в подозирано съществуващи, но неподозирано красиви части на Зиданка.

Картиране на горния край на зала "Косьо Касабов"

Да, на всички е известно, че балканът на село Лакатник е надупчен от пещери заради многото подземна вода, която се излива в ниско разположения карстов извор Житолюб или направо в река Искър. За геолози и спелеолози е пределно ясно и, че всички подземни кухини и галерии в района са свързани в огромна пещерна система.

В началото на годината от пещерен клуб "Хеликтит" се захващат и да го докажат. След десетина посещения и над сто часа усилена работа успяват да разчистят стотиците тонове скална маса, които задънват Зиданка.

Славея нарича мястото, където са копаели, "безнадеждно". "Единственият ден, в който си казах "ще отида да помогна на момчетата да работят в пещерата", взеха, че се отвориха нови части", каза тя.

Зиданка

"Цял ден си мислих, че извършвам първа категория труд за без пари и че съм много глупава заради това. Докато не се отвориха новите части", добави тя.

Малко по малко пропълзяват още 80 метра навътре - не без чистене на купища кал, разширяване на тесни проходи и отстраняване на опасни късове скала. И не без робота, който изобретява Станислав и който им спестява много безрезултатно разчистване. Наричат го "селфи стик", но представлява сложен уред.

"Седемметрова рейка, на върха на която е монтирана глава. Тя може да се върти във всички посоки, на нея има камера с висока резолюция, мощен прожектор и няколко вида сензори, включително лазерен и ултразвуков, за измерване на разстояние", обясни Станислав.

"По картировка знаехме, че след определени метри ще стигне до определено място на Темната дупка, до което подготвени хора могат да стигнат за около 2 часа от входа ѝ", каза Константин пред Свободна Европа.

Зиданка и Темната дупка са част от голяма пещерна система и едно срутване ги дели. Петимата изследователи стигат до задънване, от което, изглежда, в никоя посока няма път до Темната, макар че по права линия тя е на едва 8 метра разстояние.

Забелязват цепнатина в тавана. Симеон успява да се изкачи до нея - 4-5 метра са дотам по скалите. Цепнатината води до задънена теснина, в която той се задържа за миг, преди да се върне при останалите.

"Усетих леко течение, което е сигурен знак, че има още разширение. Проверих с дъха си - излизаше въздух отнякъде".

Пропълзява максимално навътре в тясната ниша и тогава над главата си вижда малко разширение, през което може да се провре. Така, само след още няколко метра пред очите му зейва черното пространство на новата зала.

Зиданка

"Очаквах да видя същото като досега - кал, камъни, тесни провирания, но се отвори тотална изненада", каза Симеон.

Залата е бяла и огромна - дълга 72, широка 17, висока 15 метра. И красива, необичайно красива. Особено за района, в който се намира, тя няма аналог. Славея я определи като "сюрреалистична". За разлика от останалите пещери в района на Лакатник, новата зала на Зиданка изобилства от всевъзможни вторични пещерни образувания като сталактити, сталагмити, драперии, кристали.

Целият ѝ под е осеян от малки и големи синтрови (калцитни) езера. От тавана ѝ тече водопад, прави изключително красиво бяло образувание (огромен сталагмит) и протича в непроходими части на пещерата.

Синтровите езера в Зиданка

одината още не е свършила, но със сигурно можем да наречем новите части на Зиданка "откритието на годината", каза пред Свободна Европа Алексей Жалов от управителния съвет на Българското пещерно дружество. Той е основател на Балканския спелеоложки съюз и дългогодишен секретар на Българската федерация по спелеология.

Нови части на пещери се откриват постоянно, но по думите му през последната година не е правено толкова значимо откритие.

"За мен най-важното е, че откритието е плод на систематичния подход, методичните усилия и упоритостта на откривателите", каза той.

"Чувството да проникнеш там, където никога човешки крак не е стъпвал, е несравнимо с нищо друго. Като изключим всички други усещания, които човечеството познава. Може би само космонавтите могат да го изживеят в днешно време", каза Симеон.

Той кръщава залата "Косьо Касабов", на покойния уважаван пещерняк и инструктор по пещерно дело.

Огромни драперии, спускащи се от тавана на залата

Сега основният проблем е откритието да се опази от изцапване и повреждане. Лошото е, че в залата се влиза през дълбока лепкава кал, а следват крехки снежнобели образувания, които лесно могат да се замърсят или повредят, ако стъпиш с кален ботуш върху тях.

Друг проблем е, че пещерата е леснодостъпна, т.е. и хора с не голям опит реално могат да достигнат дотам.

"При липсата на законова защита на пещерите сами трябва да си ги опазим", каза Константин.

"Молим всички, които посещават залата, да следват само утъпкания път, предварително да почистят обувките си от кал и да положат усилия да запазим залата красива", пишат от "Хеликтит" в дневниците на клуба, в които е описано откритието ден по ден.

Водопадът в Зиданка, който оформя огромен сталагмит

Новата цел на пещерняците е да открият начин да свържат Зиданка с Темната дупка.

Иначе Славея е студентка по аграрни биотехнологии в Биологическия факултет на Софийския университет, Константин работи във фирма за строителен надзор, Симеон е учител по география, Станислав се занимава с роботика и изкуствен интелект, а Георги е от организацията "Пещерно спасяване".

Пещернячеството за тях е забавление и любопитство, дори когато вършат работа за целите на изследователски и научни проекти.

Или, както казва Славея, "Спелеологията никога няма да бъде просто хоби."

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32382131.html

[Hatshepsut]

Деветашка пещера


Деветашка пещера - изглед

Деветашката пещера, намираща се близо до село Деветаки, община Ловеч, е сред най-големите пещери в България.

Местоположение

Разположена е на около 7 km от Летница и на 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм. Достъпът до пещерата е по пътека, дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен) води до паркинг на около 50 m от пещерата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч – Левски).

Изследване

Открита е през 1921 г. Нейната обща дължина е 2442 m, площта – 20 400 m², а височината – 60 m.

На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m². Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

Деветашката пещера

Зала в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки от Регионалния исторически музей, Ловеч са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през юни и юли изцяло се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 – в световния червен списък) и 15 вида прилепи.

От отложения от късен вюрм (среден палеолит) в пещерата са намерени и изследвани от проф. Златозар Боев костните останки на общо 136 вида птици – над 1/3 от състава на съвременната орнитофауна на страната. С това Деветашката пещера се нарежда на първо място сред палеоорнитологичните находища в България.

Прилепи

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи.

Деветашката пещера е сред трите най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник.

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)
Ръждив вечерник (Nyctalus noctula)
Нощник на Натерер (Myotis nattereri)
Мустакат нощник (Myotis mystacinus)
Голям нощник (Myotis myotis)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Воден нощник (Myotis daubentonii)
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
Остроух нощник (Myotis blythii)
Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii)
Савиево прилепче (Hypsugo savii)

Всички прилепи в страната са защитени от Закона за биологичното разнообразие, като четири от срещащите се в Деветашката пещера видове са включени в Червения списък на световнозастрашените видове: пещерният дългокрил, дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели.

Любопитно

В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.
През 1950-те е години е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни стоят близо до входа на пещерата до началото на XXI век. Към 2015 г. са изнесени и стоят само част от постаментите.
Към 2015 г. е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и жп път, водещи до пещерата, са разрушени. Махането на релсите започва през 2001 година.
През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат някои от по-мащабните сцени на мултимилионната холивудска продукция Непобедимите 2, в която участват голяма част от най-големите екшън герои на Холивуд като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан-Клод Ван Дам и Чък Норис. За целите на снимките екипът и сценаристите на филма изграждат реален мост над река Осъм, който впоследствие оставят като „подарък“ на местните жители. По време на снимките еколози и природозащитници протестират срещу нарушаване на спокойствието на защитените видове, обитаващи пещерата. В друга холивудска продукция, „Конан Варварина“, също има записани кадри от пещерата.

Туризъм

Деветашка пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 30в (има печат на БТС).
След затварянето ѝ за военни цели пещерата не се превръща в пълноценен туристически обект. Въпреки че е отворена за посещения, не е с оформена инфраструктура.
Пещерата е обявена за природна забележителност през 1996 г.

Перспективи

Деветашката пещера е в идеята на Регионална туристическа асоциация „Стара планина“ и сдружение „Болкан асист“ за използване на европейски фондове. Намерението е да се разработи нова туристическа дестинация „Деветашко плато“, в която е включен целият карстов район като ресурс за развитието на екологичен туризъм. Проектът, озаглавен „Девет стъпки за общо бъдеще“, обединява девет села (Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава) и три общини (Ловеч, Летница, Севлиево), както и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Деветашка пещера

Деветашката пещера: величествена и красива


Деветашката пещера

По пътя към пещерата

Двете села – Крушуна и Деветаки – се намират на около 10-15 километра едно от друго, ако не ме лъже паметта. Само, че когато ние ходихме там, още не бяха снимали „Непобедимите 2“ и не бяха направили понтонния мост над реката точно срещу входа на пещерата. Така, че на нас ни се наложи да покараме още малко докато не преминахме реката по друг мост, след което пътят започна да се изкачва докато стигне един малко импровизиран паркинг, където оставихме колите и се заспускахме по обособена пътека обратно надолу към реката.

Пътечката бе кратка и когато стигнахме до реката видяхме първо разрушеният понтон, който на времето се е ползвал от военните. Докато някой от групата не извика: Я се обърнете да видите за какво става въпрос!! Обърнахме се и…. срещу нас зейна огромната „паст“ на входа на пещерата!!! Пишеха в интернет, че входа е толкова голям, че в него може спокойно да влезе Боинг 737, но кой да им повярва. Сега вече го видяхме с очите си.

Деветашката пещера отвътре

Пещерата е много величествена и красива. Специфичността й идва от това, че на тавана има няколко доста големи отвора, които дават на пещерата естествена светлина и постоянен приток на свеж въздух. Ако през „соца“ военните не си бяха правили в пещерата каквото си искат, тя щеше да изглежда, а и да мирише много по-добре. За жалост, миризмата на нафта е много силна и е пропила цялата пещера. До колкото бях чел, са ползвали пещерата, като склад за ГСМ /гориво-смазочни материали/, най-вече заради естественото й проветрение. Хубавото е, че на снимките няма мирис 🙂 и можете спокойно да се налюбувате на красивата Деветашка пещера!!!

Деветашката пещера отвътре

Любопитни факти, свързани с филма Недосегаемите

Доколкото знам, пещерата е едно от основните места за популацията на прилепи и за това имаше големи търкания между еколозите и продуцентите на „Недосегаемите“ относно възможността за използването на пещерата за снимки и мисля, че най-накрая се стигна до компромисно решение. От филмовата компания  изчакаха два месеца, докато премине популацията на прилепите, а пък след това в знак на благодарност направиха нов понтонен мост, който ползваха по време на снимките, а сега се ползва от всички желаещи да посетят пещерата.

Тръгнахме си доволни, че успяхме да видим на живо, още едно приказно местенце от нашата природа. Когато на връщане минахме по пътя край реката, вече знаехме долу-горе къде да гледаме и успяхме да зърнем горната част на входа на пещерата, нещо което на идване нямаше как да открием… Прибрахме се в хотела поуморени, но изключително доволни от това, което видяхме!

Деветашката пещера

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Пещера Проходна


Долният вход на пещерата

Про̀ходна е пещера в близост до село Карлуково, област Ловеч, в природногеографската област Предбалкан. Обявена е за природна забележителност.

Проходна е една от най-известните пещери в България, намираща се в непосредствена близост до село Карлуково (на 0,5 км), емблема на Карлуковския карстов район. Геоложкият феномен се намира на 250 метра надморска височина. Пещерата е леснодостъпна и проходима през всички сезони от годината. Точно над нея минава пътят, свързващ Карлуково с гара Карлуково, Националния пещерен дом, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и гр. Луковит. Съществува изцяло ремонтиран път в посока Карлуково, започващ от село Румянцево, както и от съседните села Петревене и Беленци.

Природна забележителност „Карлуковски карстов комплекс – Пещера проходна“ („Очите на Бога“), Стара планина

Откриване и изследване

Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина от 365 метра и с височина на сводовете от 56 метра. Вследствие на денудационните процеси и ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „О̀кната“ („Комините“), погрешно наричани „Очите на Бога“ – два огромни, почти еднакви по големина отвора с формата на очи. Погледнати както отдолу, така и от височина те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Внушителният ефект от навлизащата през тях светлина се наблюдава във вътрешността на пещерата, естествено осветена от причудливите огромни образувания, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза предимно през „О̀кната“.

Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на кредния период преди 66 – 68 млн. години. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под нивото на пещерата. Вследствие на активните карстови процеси, характерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м.

Пещерата Проходна

Любопитно

През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
В пещерата са снимани десетки български и чуждестранни филмови продукции, сериали и видеоклипове, част от които са „Време разделно“, „Борис I“, френската мащабна продукция Vercingétorix: La Légende du druide roi, американският The Way Back, съветско-българският филм „По следите на капитан Грант“, телевизионният сериал „Шменти Капели: Легендата“, клипът към песента на Миро „Върха на планината“ и др.
Посещавана за снимки от актьорите Ед Харис, Колин Фарел, Кристоф Ламбер, Стефан Данаилов, Мая Бежанска и много други.
Пещерата се превръща в емблема на българската природа, като нейният „поглед“ е все по-често срещан в рекламни видеоклипове и материали.
По време на геоложка студентска експедиция „Искърски пролом 2008“ пещерата е оценена като геотоп с национална значимост, съгласно критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.
Според археолозите в дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните жители, където са се извършвали различни ритуали. На 21 март, когато е пролетното равноденствие, се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл.
По време на бомбардировките през Втората световна война местните жители се укривали в пещерата.
Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.

Природна забележителност „Карлуковски карстов комплекс – Пещера проходна“ („Очите на Бога“), Стара планина

https://bg.wikipedia.org/wiki/Проходна


1. Как да стигнем до там?

От София се поема по автомагистрала Хемус и оттам покрай Правец и Ябланица се хваща пътя за Луковит. Достигайки до село Румянцево отклонихме на северозапад следвайки табелите за Карлуково. Цялото разстояние според GPS-а е около 115 км. Пътят е в сравнително добро състояние, с изключение на този в Карлуково, който определено се нуждае от сериозен ремонт. Но това не е тема на днешния разказ и спомените от прекрасната разходка.

На около 2 км от село Карлуково се натъкнахме на голяма табела сочеща надясно към самата пещера Проходна. Много от колите бяха оставени до самия асфалтов път, но имаше и такива, които бяха стигнали и до входа на пещерата. Ние решихме да походим малко пеша, затова оставихме колата си близо до пътя и изминахме разстоянието от около 0,3 км. Всичко наоколо бе застлано с  килим от маргаритки и току що поникнала зелена тревичка. Накъдето и да се огледаш, те заобикаля пейзаж, излъчващ спокойствие и щастие. До самия вход на пещерата има малко блато, пълно с жабки всякакъв размер. Всъщност ние стигнахме до Големия вход на пещерата.

Паркингът пред входа на пещерата

2. Природен феномен Пещера Проходна

Пешера Проходна се е образувала вследствие на карстовите процеси в Карлуковския район, около село Карлуково, влизащ в областната администрация на Луковит. Това е един от най-големите карстови райони в България. Карлуковския пролом  е пълен със пещери, пропости, скални мостове, интересни скални образувания. Пещера Проходна освен, че е изключително впечатляваща е и най-дългият пещерен тунел в страната (262 м). През 1962 г е обявена за природна забележителност. Името и отвежда към двата края на пещерата- Малък вход (35 м) и Голям вход (45 м), които се явяват двата края на естествен скален мост, по чието протежение минава пътека.

Трябва да ви кажа, че самата пещера е доста по-различна от пещерите, които обикновено посещаваме. Самите и размери я правят изключително внушителна. В този ден имаше наистина доста хора. Няма екскурзовод тъй като не е необходим. Всеки се разхожда, където иска. “Очите на Бога” предоставя отлични възможности за любителите на скалното катерене и доста хора, практикуващи този спорт бяха решили да го направят именно на 24 май.

Около минута ходене в самата пещера и спряхме. С широко отворени очи гледахме към тях- две еднакво оформени дупки в тавана на пещерата – резултат от ерозионната дейност на карста. Те наподобяват формата на очи, през които силна струя слънчева светлина навлизаше и усещането, което предполагам всеки един човек усеща в този момент е разтърсващо. През Очите на Бога, застинали в пещера Проходна, всяка година на 21 март, в деня на пролетното равнодействие  минава слънчев лъч, загатващ за някогашните обреди, извършвани на това място. Този момент отбелязва началото на новите културни насаждения, с които годината е започвала.

“Окната” в пещера Проходна

Повярвайте, аз самата застинах на място, с вперен поглед нагоре към тези големи, светещи „очи“. В мен се събудиха сякаш толкова много копнежи и скрита сила, че след като си тръгнах от това място бях заредена с енергия за седмици напред… Необяснимо е…

Това са очите, под които се моли и поп Алигорко от филма „Време разделно“ по романа на Антон Дончев. Пещерата се явява снимачна площадка и на още няколко продукции, някои от които чуждестранни.

“Окната” от филма “Време разделно” , на които поп Алигорко се моли

Към края на самата пещера при Малкия вход се извършват скокове с бънджи. Както разбрах, специалистите съветват всеки, който е намислил да скочи за пръв път с бънджи, пещера Проходна е идеална за първи опит. И днес имаше желаещи. Постояхме и погледахме известно време. „Изгледахме“ полета на момиче и момче, които скочиха прегърнати. Със сигурност зарежда с адреналин, но поне аз не съм готова още за скок с бънджи. Някой ден, може би.

Малкият вход на пещерата и един бънджи скок

От този край на пещерата тръгват две пътечки, укрепени с дървени парапети, но ние така и тръгнахме по тях, тъй като имахме още задачки за изпълнение.

Направих много снимки. Катерехме се по скалните израстъци, опитвайки се да стигнем по-нависоко и по-нависоко. Тук опрелено има какво да се види.

Невероятна гледка към Карлуковския пролом

Интересно за мен бе да разбера, че и в тази пещера са открити останки от древни обитатели.

Излизайки от пещерата, знаех вече че това място определено те променя. Не, това не са гръмки думи, така е. Пожелавам ви да го изпитате!

3. Пещерен дом „Петър Трантеев“

Той се намира на няколко стотин метра от самата пещера. Построен е през 1981г. за нуждите на научно-изследователската и проучвателска дейност по спелеология в богатото на карстови форми Карлуковско плато. По-късно е преустроен в база за туризъм. Всеки, който желае да избяга от напрегнатото ежедневие може  да го направи именно там. Изцяло реновирана е през 2012 г. Базата е на няколко етажа, като на най-долният етаж се намира приятно малко ресторантче с панормана тераса към река Искър и част от пещерата.

Изглед към река Искър и Големия вход на пещера Проходна

https://time2travel.bg/

[Hatshepsut]

Пещера Бачо Киро

„Бачо Киро“ е пещера в Предбалкана на територията на община Дряново.

Местонахождение

Пещерата е разположена на 300 m западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка, в отвесна варовикова скала на 335 метра н.в. За нейното опазване е обявена природната забележителност Бачо Киро.

Име

През 1940 г. пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро.

Откриване и изследване

Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – „Преддверието“. В нея са открити сечива на труда и следи от интензивно човешко обитаване, които датират от средния (70 000 – 50 000 г. пр. Хр.) и късния (43 000 до 26 000 г. пр. н. е.) палеолит. Публикувани в 2020 г. находки представят най-ранното свидетелство за присъствие на Homo sapiens в Европа, когато тя е все още заселена от неандерталци.

Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, драперии.

Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна – 13 °C, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 m.

Интересни са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е „Чистилището“ – нисък, трудно проходим коридор с размери 60 х 40 cm, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек.

Прилепите в пещерата

Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

♦ Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
♦ Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
♦ Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
♦ Нощник на Натерер (Myotis nattereri)

Пещера Бачо Киро е зимно прилепно убежище, като от декември до края на март са установявани средно до 100 големи и малки подковоноси прилепа.

Туризъм

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 22.
Тя е първата благоустроена пещера в България – от дряновските туристи още през 1937 г., и е една от основните туристически забележителности в района.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бачо Киро пещера

Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св.Архангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.
С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук насетне започва вторичния, идва художника - карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми - сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18 м.н.в. Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образования.
Пещера "Бачо Киро" е археологически обект от национално значение и е под № 22 сред 100-те Национални туристически обектана България. От първото си благоустрояване през 1937 г. до сега, пещерата се стопанисва от Туристическо дружество "Бачо Киро" гр. Дряново.

Пещерата може да бъде разгледана по къс маршрут /25- 30 мин./ и дълъг маршрут /60-70мин./
По късия маршрут се тръгва индивидуално, по всяко време или с групи на всеки 30 минути. Дългият маршрут се посещава от групи, задължително с екскурзовод.

https://www.dryanovo.bg/

Пещера „Бачо Киро” е един от диамантите в пещерната огърлица на България –  заради удивителните карстови образувания, заради това, че е първата в страната благоустроена за посещения от туристи и защото тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс (разумни хора) в Европа.

Spoiler

Разположение: на 5 км от град Дряново в посока Габрово, 300 метра южно от Дряновския манастир
Работно време: от 1 април до 30 октомври – 09:00-18:00ч от 1 ноември до 30 март – 10:00-16:00ч.
Цени:
> къс маршрут /20 мин./ – деца под 7 години – безплатно, учащи и пенсионери – 5 лв, възрастни – 8 лв., семеен билет (двама възрастни с до 3 деца под 18 г.) – 16лв;

> дълъг маршрут * /60 мин./ – деца до 7 години – безплатно, учащи и пенсионери – 8 лв, възрастни – 10 лв., семеен билет – 25 лв.

Деца до 7 г. посещават безплатно и двата маршрута.

За повече информация и въпроси – 0882 27 37 35.
*По дългия маршрут се минава само при група над 15 души; от 1 април до 31 октомври всеки ден в 14:00ч има тур и при по-малко хора

[затвори]

Пещерата се намира само на 300 метра от Дряновския манастир и още през 1937 г. дряновските туристи я благоустрояват за посетители, което я прави първата такава в България. От тогава до днес редовно е отворена за посещения. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението на обновени. Част от Стоте национални туристически обекта. Общата й дължина е 3 500 метра, което я нарежда на 13-то място в страната по този показател. Температурата тук през цялата година е приблизително 13 градуса, така че през лятото е добре да си носите връхна дреха. Често се виждат прилепи. Това е една от най-добре проучените пещери в България /вкл. от братя Шкорпил/ и сред най-значимите археологически обекти от палеолита (старокаменната епоха) на Балканите, тъй като тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс в Европа, датирани в преходните години между средния и късния палеолит. Този етап от историята става известен като Бачокириен или култура Бачо Киро (в края на материала има обяснение защо е обособен като самостоятелен).
Днес в пещерата има два маршрута за посетители – къс и дълъг. Горещо ви препоръчваме дългия, защото точно той разкрива смайващата красота на пещерата. Ето кратки описания и на двата:
Късият маршрут е дълъг 350 метра и отнема 15-ина минути, освен ако не се забавите много в Чистилището 🙂 Включва Преддверието, Чистилището, Дъждовната зала и Концертната зала /в нея акустиката е великолепна и понякога се провеждат концерти/. В последните две ще видите много монети по стените и земята – поверието е, че трябва да преминете през Чистилището и след това да се опитате да закрепите монета – ако залепне, значи сте се отървали от греховете си; ако падне, значи трябва да минете отново през него.

Преддверието


Дъждовната зала

Дългият маршрут е с дължина 900 метра и се преминава за около 60 минути, като това задължително се случва с екскурзовод /цената на беседата е включена във входната такса/. Той започва точно преди Чистилището (влиза се през една иначе заключена врата) и минава край впечатляващи форми, образувани стотици хиляди години – Медузите, Мечата пързалка, Трона, Картофената пътека, Пещерния орел, Тестото, Фонтана, Пещерното ухо, Самотния сталактон и др. В най-отдалечената зала – Приемната, ще видите нещо величествено – сталактон с височина около 8 метра и обиколка 1.5 метра! Ето част от образуванията:

Мечата пързалка


Картофената пътека


Трона


Тестото


Ухото

Образуване на пещерата

Пещерата „Бачо Киро” се е образувала във варовиковия скален венец Боруна между каньоните на река Дряновска и нейния приток река Андъка. Някога местността е била дъно на море, като и днес в пещерата могат да се видят вкаменелости от раци и др. Образуването на пещерата е тясно свързано с водите на река Дряновска – в началото на кватернера, преди около 1.8 млн години, те започнали да нахлуват в пукнатините на скалата и постепенно оформили пещерата. Изящната работа след това се извършва под влиянието на карстовите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова вода, обогатени с варовито вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно са изваяли красивите форми – сталактити, сталагмити, сталактони.

История на проучванията

За първи път проучвания в пещерата са направени през 1890 г. от чеха Степан Юринич /тогава учител в Априловската гимназия в Габрово, по-късно професор в Софийския университет/, а през 1895 г. е посетена и от легендарните братя Шкорпил. През 1937 г. палеонтологът Рафаил Попов прави сондажи до входа и 200 метра навътре, а на следваща година работи тук заедно с англо-американската експедиция на проф. Дороти Гарод, която преди това прави проучвания в Палестина и идва, за да установи връзките с останките от палеолита по нашите земи.

Една от най-интересните им находки е огромен скелет на пещерна мечка (3 метра височина; били са сред най-едрите животни в Европа), който днес се съхранява в Британския музей в Лондон. Мястото, където е направено откритието, е на 300 метра навътре от входа и днес е известно като Мечата поляна – минава се покрай него при дългия маршрут.
Първите системни археологически проучвания в пещерата са направени между 1971 и 1975 г. от полско-български екип, ръководен от Янош Козловски, Болеслав Гинтер и Н. Джамбазов. Направена е по-точна датировка, открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек.
Тук е единственото находище в Европа в което в толкова ранен контекст е открита кост с гравиран геометричен мотив. Също така това е единственото българско находище в което е намерен фрагмент от диадема.
През 2015 г. археологическите проучвания в близост до входа са подновени, както и в съседната пещера „Андъка“. Финансирането е германско и е за общо три години.

Култура Бачо Киро

Това е културна традиция, която се явява преходна фаза между средния и късния палеолит в Европа, по-ранна е от културите с листовидни върхове в Централна Европа. Обособяването й е основано на отликите й от среднопалеолитната секвенция, които според Янош Козловски се изразяват в:
Различия в използваните суровини, които в средния палеолит са вулканични (по-точно магмени) и седиментни скали с локален произход, а в късния са импортни кремъчни суровини.
Среднопалеолитните левалуазка и дисковидна техники, в пласт 11 са напълно заменени от техника за продукция на пластини.
Генерална промяна в типологическата структура.
Поява в пласт 11 на първите накити, в частност пандантиви от зъби. Тези предмети липсват в среднопалеолитната секвенция.
Наличие на костни останки от архаичен хомо сапиенс.
В най-актуалните разработки по темата Бачокириена не се свързва с Близкия Изток, а с локалните преходни култури.

https://destinationdryanovo.com/package/cave-bacho-kiro-dryanovo/

[Hatshepsut]

Ягодинска пещера


Изглед от Ягодинска пещера

Ягодинската пещера е пещера в Родопите, България. Наречена е на намиращото се в близост село Ягодина.

Местонахождение

Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от град Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която е оформила и най-дългото ждрело в България – Буйновското ждрело с дължина 7 километра. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир „Тешел“. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижат, се предлагат маршрутни превози. Пред пещерата има паркинг и ресторант.

Откриване

Пещерни перли в Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м.

Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6 °C и влажност 92%.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала са се състояли 200 сватби.

Фосилна летопис

През 1993 г. при малък сондаж край входа на пещерата проф. Златозар Боев е намерил костни останки на три вида птици – изчезналия от страната тетрев, както и глухар и обикновен мишелов

Прилепи

Поради огромната обща дължина на подземните галерии в Ягодинската пещера тя е сред важните места за опазването на популациите от прилепи в региона.

През различните сезони в пещерата са регистрирани общо 11 вида:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Дългоух прилеп (Myotis bechsteinii)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Остроух нощник (Myotis blythii)
Голям нощник (Myotis myotis)
Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)
Воден нощник (Myotis daubentonii)
Мустакат нощник (Myotis mystacinus)
Кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus)
Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus)

Шест от срещащите се в района на Ягодинската пещера видове са сред приоритетните за опазване за цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода 15 август до 30 септември пещерата е важно място за есенно струпване. По това време около входа, всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9 – 10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.

Туризъм

Ягодинската пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 89 има печат.
Пещерата работи целогодишно с работно време от 9 до 17 ч. Влизането става на всеки час, последното влизане е в 16:15 ч. През зимата древното жилище не работи.
В този район има над 200 пещери. 18 от тях са били открити през 2000 г. при традиционната експедиция на спелеолозите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ягодинска пещера


Разположена на десния бряг на Буйновска река и като част от Буйновското ждрело, Ягодинската пещера е сред най-посещаваните пещери в България. Намира се на 3 км от с. Ягодина. Общата дължина на галериите на пещерата е над осем километра и това я нарежда сред най-дългите у нас. В пещерата се влиза през специално направен вход към най-долния от нейните три етажа, който е благоустроен и осветен. Температурата в него е между 6 и 8 ° С целогодишно.

До входа на пещерата е поставена паметна плоча на основателя на спелеологията в Средни Родопи – Димитър Райчев.

Ягодинската пещера е част от 100-те национални туристически обекта. В някои от залите ѝ се провеждат множество тържествени церемонии – в Ритуалната зала, оборудвана с олтар, много влюбени сключват брак, а в т.нар. Новогодишна зала местните спелеолози посрещат Нова година. От тази зала започва туристическата обиколка на пещерата по маршрут с дължина около километър, който разкрива красив подземен свят, формиран в продължение на хиляди години – причина поради която е добре да помним, че не е редно да си чупим от сталактитите за спомен.

В Ягодинската пещера са представени почти всички видове пещерни образувания – драперии, сталагмити, цевични сталактити, сталактони, леопардова кожа, пещерни бисери и много други.

Освен с множеството красиви образувания и пещерните перли, единствени у нас, Ягодинската пещера е известна и с това, че е била обитавана от енеолита (каменно-медната епоха). Специална музейна експозиция разкрива откритите останки от жилище, керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др. Проучванията показват, че на това място са живели древни майстори-грънчари, които са добивали глината от вътрешността на пещерата и са изработвали различни изделия. Експозицията е оформена в естествения вход на пещерата, който е на около километър надолу по течението на Буйновска река, след изкуствения вход през който се правят туристическите посещения в благоустроения етаж на пещерата. Беседата трае около 20 минути и за нея се заплаща отделна такса. Тази експозиция се консервира и е затворена за посещения през есенно-зимния период.

Ягодинската пещера е едно от важните места за опазване на популациите на прилепи у нас. През различните сезони в пещерата са регистрирани 11 вида, като 6 от тях са приоритетни за опазване в цяла Европа: Малък подковонос, Голям подковонос, Голям нощник, Остроух нощник, Дългоух нощник и Трицветен нощник.

Работно време: От 9.00 – 16.00 часа, без почивен ден. Влизане на всеки кръгъл час, в 16.00 влиза последната група.

За контакти: 0889 903 642.

https://zapadnirodopi.com/

[Hatshepsut]

Дяволското гърло


Пещерата "Дяволското гърло"

Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.

Местонахождение

Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.

Име

Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава. Старото ѝ име е Клокотник и идва от чуващия се на входа на пещерата грохот от вода.

Другата теория за произхода на името на пещарата е, че много деца са губили живота си в нея.

Откриване и изследване

Водопадът в пещерата

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Входът на пещерата

Прилепите в пещера „Дяволското гърло“

В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.

Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).

В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.

Туризъм

Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.

Легенди

Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дяволското гърло

„Дяволско гърло“ – мистерията на Родопите

Сгушена в полите на Западните Родопи, на около 1150 м надморска височина, в близост до Ягодинската пещера и едва на 1,5 км от Триград, се намира една от най-загадъчните пещери на Балканите –  „Дяволско гърло“. Определяме я като такава, тъй като за разлика от другите пещери, тя не впечатлява своите посетители с великолепните си образувания, а с историята и мистериозните събития, които се крият зад нейните стени и от хилядолетия подхранват човешкото въображение.

„Дяволско гърло“ се образува вследствие на пропадане на земните пластове. Причината, поради която в нея липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. За нас хората това може да звучи като изключително „напреднала“ възраст, но ако приравним тези години в човешки, то тогава може да се каже, че образуванието в момента е голямо колкото 7-8-годишно дете.

За съжаление обаче все още не се знае кой и кога открива „Дяволското гърло“. Въпреки това ни е известно, че първото проникване в нея е извършено през 1961 г. от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, които са последвани от много други авантюристи.

В днешни дни пещерата е част от Стоте национални туристически обекта и поради факта, че е любима дестинация, са извършени промени, улесняващи посетителите и осигуряващи проходимостта на 350 м от общо 1,5 км. Естественият ѝ вход (сега изход, състоящ се от 301 стъпала, равняващи се на 22-етажна сграда) е заменен с изкуствено прокопан сто и петдесет метров тунел. Именно по него преминава туристическата пътека, по чието протежение могат да се видят три релефа –  дяволска глава, изсечена близо до входа за посетители; фигура на мъж в цял ръст, в античен стил; малко изворче с лечебна вода, където се намира лика на Богородица. Преданието гласи, че намисляйки си желание тук, то ще се сбъдне. Последните два можете да откриете именно в  основната и най-интересната част на „Дяволското гърло“ – Бучащата зала.

Прословутата зала е образувана в следствие на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада – най-големият, от които (42 м) е обявен за най-високият подземен водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 м, дължината ѝ е 11 метра, а височината – 35 м, което означава, че в нея без проблеми може да бъде поместен храм-паметникът „Александър Невски“. Това я прави втората по големина пещерна зала в България след тази на Деветашката пещера. Наименованието „Бучащата зала“ пък произлиза от оглушителния грохот, разнасящ се от водопада, чиито води се губят в сифон с дължина над 150 м. След това следва 60 метрова галерия, през която реката напуска пещерата и отново се показва на повърхността.

Именно сифонът и мистериозното изчезване на реката в скалите внасят загадъчността и многобройните въпроси без отговор в историята на пещерата „Дяволско гърло“. В миналото тя носи името с турски произход „Ахорлакимето“, което буквално означава „клокотник“. Що се отнася до съвременното ѝ наименование, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезне в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. Няколкократно при обилни валежи и наводнения Триградската река повлича по течението си десетки кубици дървен материал. Според местни те са завлечени в пещерата, но на мястото, където реката се появява отново, няма дори трескичка от тях.

Разбира се, правени са и опити за разгадаване на мистерията. През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела не са открити, а опитите за изучаване на сифона от хора са преустановени. Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира една и съща река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след час. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.

Загадъчността, която витае около пещерата, дава началото на многобройни легенди още от далечното минало, когато траките са владетели на тези земи. Те смятат, че „Дяволско гърло“ е портал към отвъдното и хвърлят тук умрелите си вождове и войни, за да им осигурят безсмъртие.

Освен това „Дяволско гърло“ се  свързва с прословутата легенда за Орфей. Според  нея именно тук митичният музикант се опитва да върне любимата си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до Хадес и да се договори с него. За да спаси душата на своята жена, Орфей трябва да следва Хермес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика. Условието е певецът да не се обръща и да не поглежда любимата си, защото в противен случай тя отново ще се върне при Хадес. Изходът вече се вижда, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушава стъпките на жената, Орфей, притеснен, забравя всичко и се обръща, за да провери дали тя не се е загубила. Протяга се към нея, но сянката ѝ започва да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно. На това място бликва извор, а днес се намира олтарът с фигурата на Богородица, който споменахме по-рано в текста. Според легендата Орфей остава верен на жена си, дори четири години след смъртта ѝ. Това му навлича гнева на вакханките. Те го убиват с камъни, разкъсват тялото му, а душата му отива в подземното царство, където любимата му Евридика го очаква. От този момент те никога повече не се разделят.

Пещерата „Дяволското гърло“ е дом на няколко вида прилепи, между които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В езерото може да се забележи завлечена от реката пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради постоянния мрак.

Пещерата далеч не е единствената забележителност, която може да се види в района. На около 500 м от нейния изход се намира Музеят на мечката в Триград. От пещерата започва дългото около 7 км Триградско ждрело. Неговото образуване започва през неогена, а водите на Триградската река, дълбаещи планинските недра, образуват невероятни карстови форми, които се разкриват по тесния път, сгушен между планинските хълмове.

Препоръчваме да си отделите поне един ден, за да можете да се разходите спокойно и да се насладите на величествените пейзажи от вековни гори и скални образувания, които тази част на Родопите предоставя. Приятно прекарване.


Легендите оживяват (Южна България) - пещера "Дяволското гърло" С1, Еп04

https://bulgarianhistory.org/dqvolskoto-garlo/

Дяволското гърло е пропастна пещера, която привлича туристите с тайнствената си красота, ревящата стихия на подземния водопад (най-високия на Балканите), образуван от падащите в 42 м. пропаст води на река Триградска, както и с множеството легенди, които разпалват въображението.

Пещерата е част от уникалния карст на Триградското ждрело, намира се на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Наречена е Дяволското гърло, защото както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от там.

Според легендите, именно през Дяволското гърло Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. Любовта му затрогнала Хадес и той им разрешил да излязат от подземното царство, при условие, че Орфей не се обръща назад. Но минавайки през бучащата зала, той вече не чувал стъпките на Евридика, уплашил се и се обърнал. Тялото на Евридика се вкаменило, а душата ѝ се върнала в подземното царство.

В пещерата се влиза само с екскурзовод, тя е част от 100-те национални туристически обекта. Туристическият маршрут започва от специална галерия, водеща към огромната зала с водопада, която е наречена Бучаща зала, поради оглушителния рев на падащата вода.

Удивителното е, че туристите могат да слязат покрай водопада по специално изградени стъпала, обезопасени с предпазни парапети, и да наблюдават буйния кипеж на водата. Друг интересен факт е, че  след около 400 м от входа на Дяволското гърло, водите на река Триградска изведнъж изчезват – попадат в сифон с дължина около 150 м, а след него по нова галерия подземната река напуска пещерата, преминава през друга пещера и се появява на повърхността.

Една от любимите атракции за туристите е снимката с дявола в пещерата.

Работно време: Без почивен ден.

От м. май до м. септември: 9.00 – 18.00 часа;

От м. октомври до м. април: 10.00 – 17.00 часа;

За контакти: 0890 22 25 15.

https://zapadnirodopi.com/

[Hatshepsut]

Темната дупка


Входът на Темната дупка, гара Лакатник. Врачански Балкан, България

„Темната дупка“ е името на пещера в Лакатнишките скали, Западна Стара планина, България, обявена за природна забележителност.

Местонахождение

Пещерата се намира на югоизточния склон на планината Козница, северозападно от село Гара Лакатник на левия бряг на река Искър, на 27 метра над нейното ниво в стената на скален венец. Образувана е в тъмни среднотриаски варовици (ладин) на Милановската синклинала.

Откриване и изследване

През 1912 година е първото известно посещение от Иван Буреш, който проучва прилепната фауна.
През 1915 година е първата публикувана карта и описание на 150 метра от пещерата от Жеко Радев.
В периода 1921 – 1926 г. изследванията се продължават от инж. П. Петров, И. Нинчовски, М. Войнягов, П. Енглиш, И. Първанов, които картират около 1 км галерии.
През 1936 година е публикувано пълно и точно описание на пещерата.
През 1948 година по време на Научноизследователската пещерна бригада „Т. Павлов“, пещерата е прекартирана, тогава се откриват и северозападните части.
През 1958 година група спелеолози под ръководството на П. Трантеев проучват пещерата, като дължината нараства на 3200 метра.
През 1971 година проучванията продължават от „Черни връх“ София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100. Картирането е започнато от Петър Трантеев-Хера, продължено от Петър Петров-Пумата и Петър Делчев-профили. Картата е направена почти до края, като най-трудната част е във „Фурната“, където остават около 300 метра, за да се довърши. Целият труд се загубва със смъртта на Петър Трантеев и заминаването на Петър Петров във Франция.
От 1991 г. колектив софийски спелеолози под ръководството на инж. Ясен Вучков от „Черни връх“ и Кирил Данаилов от „Хеликтит“ София работят върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата.
През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлизат 240 метра в сифон и достигат дълбочина от 20 метра в края на пещерата.

Описание

Представлява система от 2 основни галерии с прилежащи части. По-дълга е североизточната част на пещерата, около 800 метра по главната ос, като по нея протича и основната подземна река. Галериите са широки и високи с преобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил. Галерията в западно-северозападна посока, без разклоненията и етажите е дълга около 710 метра. Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, но при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа на пещерата. Изградена в серията пукнатини на района, Темната дупка е съставена от две основни галерии, съединени помежду си и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият все още неоткрит етаж, по който тече подземната река, след като напусне „Жековото езеро“. До него най-лесно се стига, като посетителят се придържа към дясната страна, мине под прочутия „Чатал“, покрай „Изворчето“, а от следващата „Ниска зала“ вземе най-долния широк ход към „Езерото“. От отворите по дъното му извира подземната река, която по тесен проход в западна посока минава под „Новата галерия“ и някъде под „Напречната галерия“ завива към извора „Житолюб“. От „Ниската зала“ ляво отклонение води по „Пясъчната галерия“, като вдясно остава „Фурната“. Там има едно малко изкачване и се тръгва в лявата страна на „Развалините“ до „Водопада“. Срещу течението трябва да се мине през втория водопад – „Пръскалото“ и по „Водната галерия“ да се върви нагоре. Първият водопад потъва в дълбочина, сифонира и през „Скритото езеро“ попада в отворите на „Жековото езеро“. По водната галерия не след много се достига до раздвояването ѝ и същевременно до съединяването ѝ с „Павираната“, която е всъщност пътят, от „Чатала“. Раздвояването скоро свършва, както и площадката, по която до този момент става движението. Налага се слизане в самата вода, която тук идва отляво (при високи води тук не е безопасно!). Продължава се по суха галерия. След около 50 м галерията отново се раздвоява: лявото разклонение води към езерата „Ниското“, „Академик Буреш“ и „Мрачното“. На края на „Мрачното езеро“ има сифон, от който извира цялото количество вода на пещерата. Езерата са свързани с прагове и имат дълбочина до 3 м. Дясното разклонение (от „Наковалните“) води през две срутвания (второто често заблуждава преминаващите – трябва да се изкачи още в началото) към извънредно глинеста галерия. Вляво остава „Пешовата яма“, чието водно огледало е свързано със сифона на „Мрачното езеро“. Напред е „Първанов бунар“, а след него „езерата Пепи“. Едното от тях (второто) е под ъгъл. След него галерията продължава все така кална и след нов завой достига до дълбокото „Радево езеро“. В цепнатините над езерото може да се проникне в най-високата – крайната галерия на пещерата. След езеро „Бригадно“, което е плитко се стига до плътно срутване. Водата идва тук изпод дясната стена и се губи под лявата. Това място се намира на 767 м от входа. Лявата основна галерия на пещерата започва още по пътя за „Жековото езеро“, минава през малки тесни езера и след тях се свързва с галерията идваща от „Фурната“ после минава под „Развалините“ (има слухова връзка!) и чак тогава става значително по-висока. При голяма вода преливащите води на „Жековото езеро“ текат по тази галерия, иначе те са под нея. Високите води се губят в „Банята“ в нисък сифон. Основната галерия от входа на „Банята“ леко се издига нагоре и води към „Изворната галерия“, където вляво се вижда да извира вода от тесен канал на стената. Вдясно ниско на около 5 м през тесни процепи се чува шумът на подземната река, идваща от „Жековото езеро“. Изворната галерия завършва сляпо с кладенец, пълен с вода. Близо до изворчето вляво по блоковете на срутен под на горна галерия се излиза в отначало каньоновидна, а после съвсем ниска галерия. Около 80 м тук трябва да се пълзи, после се излиза отново на основната диаклаза, която има дълбочина около 12 м. Движението става по издадени части в горната част на пропастта, докато се стигне до Напречната. По средата ѝ има кладенец, чието ниво е същото, както и на кладенеца на Изворната галерия. По Напречната може да се мине към първото езеро в Новата – ез. Вики, после по тесен и нисък проход трябва да се премине Дългото езеро (само с газене), до него е Езерото на дружбата – късо, но дълбоко. Отново ниска галерия и се стига до Синята зала. Тук е истинска плетеница от блокове, тесни канали и проходи. Някъде вляво остава един скрит проход, по чиито дълбоки с тънки остри прегради синтрови езера може да се стигне до Езерото с лилията. То се минава почти по корем, защото сводът е нисък. Следва преминаване върху паднали блокове и се излиза на широка и висока галерия, която е извънредно красива за мащабите и украсата на Темната дупка. Дебели синтрови прегради, червеникави и кафяви образувания има тук навсякъде. Двата края на тази галерия – Трапезарията, са срутени подове на горни галерии. Долният край е много опасен с надвисналите си блокове. Тук е другата крайна точка на Темната дупка. Новите части представляват успоредна галерия на главната галерия от езеро „Пепи“ до „Кубаните“. В тях има две характерни места – „Пресата“, откъдето идва водата и блокажа на около 80 м от пресата. Това са единствените места в които се долавя слабо течение към тавана на кубето над блокажа. След блокажа галерията се разклонява на три. Лявата отива към красивите части, напред продължава друга към кални кладенци (откъдето идва течението) и възходяща галерия, а вдясно почти под прав ъгъл къса 50 – 60 м възходяща галерия, завършваща с огромен калцитен натек с видима дебелина около 50 см, явно запушена от него. Споменатите галерии са възходящи и пресечената им точка е блокажа, течението се стреми към кубето на блокажа, където е възможно да има продължение.

Пещерата е „училището“ на софийските пещерняци. Направен е неуспешен опит за осветяване на долния етаж, след което кабелите са разграбени. Има врата, която не се заключва.

Фауна

Пещерната фауна е богата с наличието на 18 троглобионта (приспособени към живот без светлина същества):

червеят Haplotaxis bureschi,
водните охлюви Belgrandiella hessei и Saxurinator buresi,
нисшите ракообразни Pseudocandona eremita, Speocyclops infernus и Diacyclops clandestinus,
мокриците Bureschia bulgarica и Protelsonia lakatnicensis,
мамареца Niphargus bureschi,
скрипята Lithobius lakatnicensis,
стоножката Typhloiulus bureschi,
сенокосците Paranemastoma bureschi и Paralola buresi,
колемболата Pseudosinella duodecimocellata,
диплурите Plusiocampa bureschi и Plusiocampa rauseri,
бръмбарите Pheggomisetes globiceps lakatnicensis и Duvalius papasoffi.

Туризъм

През 1962 г. Темната дупка е обявена за природна забележителност

https://bg.wikipedia.org/wiki/Темната дупка (Гара Лакатник)

Защо е опасна „Темната дупка“ – една от най-дългите пещери в България

В България има много пещери, но някои са наистина много опасни. Една от тях е „Темната дупка“, която се намира в скалите над Лакатник. Тя е сред първите, които е проучвана и картографирана, обявена е за забележителност, но въпреки това не е препоръчително да влезете съвсем сами, освен ако вече не я познавате.

Пещерата е третата по дължина в България след „Духлата” и „Орлова чука”. Точната й дължина е спорна, на някои места е записано 5,6 км., а на други над 7000 метра.

„Темната дупка“ се състои от две галерии, свързани помежду си. Представля сложен лабиринт от входове, водопади, сифони, езера, подземни реки, прагове и галерии. и най-основното – няма никаква светлина в нея.

Как да стигнем до „Темната дупка“?

Намира се на 52 километра от София. Може да се стигне с автомобил или с влак до Гара Лакатник. Входът на пещерата се издига на 27 метра от река Искър и представлява скален венец. Пещерата е в самите Лакатнишки скали, които са популярна забележителност.

Пътеката започва от извора „Житолюб“, до който има заведение. Пътеката до пещерата е добре обозначена с табели и маркировка. Изградени са парапети, пейки и беседки, за да си правите почивки. Изкачването не е трудно, продължава между 5 и 10 минути.

Карстов извор „Житолюб“

Най-подходящият период за посещение на пещерата е април-октомври.

Как да се подготвим?

„Темната дупка“ не е обикновена пещера и не трябва да влизате в нея без предварителна подготовка. Силно препоръчително е да влезете с опитен водач, който познава лабиринта на природната забележителност.

Още по-основното е да разполагате със светлина. Затова задължително вземете фенери, най-добре е да бъдат челници (фенер за глава). Вътре е изключително тъмно, по пода има камъни, в които рискувате да се контузите жестоко. Не разчитайте на светлината на прожекторите на телефона, заложете на по-силна.

В пещерата има подводна река, а ако паднете в нея, не се знае дали някога ще излезете. Не рискувайте здравето и живота си.

Ако скоро се е изсипал продължителен дъжд, то по-добре отложете разходката си в пещерата. Подводната река прелива и пещерата се пълни с вода.

Ако искате да обиколите пещерата, носете си гащеризон, каска, аптечка, вода и храна, както и ботуши. Има два маршрута за опознаване не „Темната дупка“. Единият продължава около 6 часа, а вторият – 8 часа.

Как да се ориентираме в „Темната дупка“?

В пещерата има две основни галерии, които са съединени помежду си и много напречни. Цялата система е разположена на 4 етажа. Не се смята първият, тъй като той все още е неоткрит, защото по него тече подземната река, след като напусне „Жековото езеро“.

Ако искате да стигнете до езерото, придържайте се към дясната страна на пещерата. Минете под прочутия „Чатал“, който се извисява отгоре. Продължете покрай „Изворчето“, като стигнете до „Ниска зала“ трябва да се продължи по най-долния широк ход към „Езерото“.

Езерото, от което извира подземната река

Ако реката е пълноводна, то езерото ще е пълно. Аз уцелих „сух“ период, и езерото беше дупка. Бъдете внимателни! От отворите по дъното му извира подземната река, която обикаля скалите и завива към извора „Житолюб“.

Лявото отклонение от „Ниската зала“ води по „Пясъчната галерия“, като вдясно остава „Фурната“. Следва малко изкачване и се продължава от лявата страна на „Развалините“ до „Водопада“. Срещу течението трябва да се мине през втория водопад – „Пръскалото“ и по „Водната галерия“ да се върви нагоре.

В пещерата „Темната дупка“

Галерията на няколко места се раздвоява, като всеки изход води до различни езера. Те са свързани с прагове и имат дълбочина до 3 м. Най-дълбокото е „Пепи“, дълбоко 12 метра. В цепнатините над „Радево езеро“ може да се проникне в най-високата – крайната галерия на пещерата.

Какво може да видим в пещерата?

Освен пълен мрак, камъни и подземна река, в която рискуваме живота си, може да видим и нещо изключително.

В пещерата „Темната дупка“

Първото известно посещение на Темната дупка датира от 1912 г., когато Професор Ив. Буреш проучва прилепите и фауната ѝ. В момента все още се проучва и изследва, като всяка година се добавят нови метри към общата дължина на пещерата.

В почти цялата пещера се чува шумът от буйните води на подводанта река.

Пещерната фауна е богата с наличието на 18 троглобионта. Тук може да видите червеи Haplotaxis bureschi, водните охлюви Belgrandiella hessei и Saxurinator buresi, стоножката Typhloiulus bureschi, сенокосците Paranemastoma bureschi и Paralola buresi….

https://world2explore.eu/zashto-e-opasna-temnata-dupka-edna-ot-nay-dulgite-peshteri-v-bulgaria/

[Hatshepsut]

Шандонг, Виетнам - най-голямата пещера в света

През 1991г. виетнамски фермер открива пещера в национален парк „Фон На-ке Баг”, която никога не е била изследвана преди. Оказва се, че тя е портал към цял един нов свят.

Още от ранна възраст местният жител Хо Кан прекарвал седмици наред обикаляйки из джунглите на национален парк Фон На-ке Баг, търсейки храна и дървен материл.

През 1990г. докато ловувал, Хо Кан се натъкнал на отвор във варовикова скала и решил да го изследва.

Когато приближил забелязал облаци да се стелят навън от входа  и можел да чуе шума на река, бушуваша някъде вътре в пещерата.

Усетил също така силен вятър да духа откъм пещерата и решил да продължи да я изследва. Докато се завърнал в дома си, няколко дена след това, той вече бил забравил точното местоположение.

По същото време двама члена на Британската асоциация за изследване на пещерите (BCRA), Хауърд и Деб Лимбърт  били в националния парк Фонг На, за да проведат изследователска пещерна експедиция в района. Докато си приказвали един ден с Хо Кан, той споменал, че е открил пещера с облаци и река. Хаурд и Деб били заинтригувани и накарали Хо Кан да се опита да открие отново пещерата. След много неуспешни опити, започнали да си мислят, че тази загадъчна пещера ще остане загубена в джунглите завинаги.

През 2008г. докато бил на поредната обиколка да събира храна, Хо Кан намерил мистериозния отвор отново и старателно си направил записки  как да стигне отново до там. През 2009г. той завежда Хаурд , Деб и екип от професионалисти за първата експедиция в пещерата,  която по-късно става известна като „Ханг Сон Дунг” или „Пещерата с планинска река”.

Пещерата, известна като Ханг Сон Дунг (Hang Son Doongе), е най-голямата пещера в света.

Нейните първи посетители не били подготвени за величествената  гледка, която се разкрила пред тях.

Преди да преживееш това пещерно приключение, трябва да се спуснеш с въже 80 метра надолу.

Ханг Сон Дунг е дълга над 5км., с участъци достигащи 200м височина и 150м ширина.

Толкова е голяма, че си има собствена река, джунгла и климат.

Пещерната миниатюрна джунгла приютява прилепи, птици, маймуни и други животни.

Всяка от нейните великолепни светлозелени реки си има собствени плажове.

Формирана на границата на разломна зона, Ханг Сон Дунг е била издълбана от огромната река Рао Туонг, която е подкопавала варовика, формирайки огромент тунел под планините Анамитe.

В пещерата има също редки перли, които са формирани от водата съдържаща минерали и капеща от тавана на пещерата прекалено бързо, за да образува сталагмити. Капещата вода допринася за образуването на малка топка от минерали, която се превръща в малка минерална перла.

Сталагмити високи до 80м, най-високите някога срещани, също могат да се видят в пещерата.

Някои от най-редките в света скали също са открити в Сон Дунг.

Пещерата е част от мрежа от около 150 пещери в планините Анамите, повечето от които все още не са изследвани.

Първите туристи посещават пещерата през 2013г.

Организират се разходки с водач, които продължават 7 дни. Посетителите спят на палатки в пещерата. Цената на човек за това удоволствие е около 2300 долара.

Всеки, който посети това необикновенно място със сигурност ще бъде омагьосан от красотата и великолепието на Ханг Сон Дунг.

С общ обем от 38,5 милиона кубични метра, пещерата Сон Дунг надминава Еленовата пещера в Малайзия, която преди беше считана за най-голямата пещера в света.

https://back2nature.rocks/



Пещерата Шондонг, Виетнам


Hang Son Doong

[Hatshepsut]

Пещера Ухловица


Пещера Ухловица. Живописна ниша с коралити

„Ухловица“ е името на пещера в местността Сините вирове край село Ухловица в община Смолян в Родопите, България.

Местонахождение

Намира се на 3 км североизточно от село Могилица и отстои на 37 км и 47 км съответно от Пампорово и Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекта.

Име

Името ѝ произлиза от думата „улулица“ – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата.

Откриване и изследване

Пещерата е открита и изследвана от пещерен клуб „Студенец“, град Чепеларе, от Георги и Димитър Райчеви през 1968 – 1969 г.

Дълга е около 460 м, от които 330 м са благоустроени. Намира се на 1040 м надморска височина. Средната температура е 10 – 11 °C. В края на пещерата се намира синтровият Бял водопад (известен и като Ледения водопад). В пещерата се срещат коралити.

Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на 4 дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба.

Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.

Туризъм

Пещерата Ухловица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 84 има печат. Посещава се средно от 15000 души на година.
Ухловица е благоустроена за туристи през 1984 година, местното население взема активно участие.
Пещерата е отворена за посещения от сряда до неделя във времето от 10:00 до 16:00 часа, с групи на всеки кръгъл час. Почивните дни са понеделник и вторник. През летния сезон работи без почивка.
До входа на пещерата се стига по стръмна пътека и по 180 бр. железни стъпала. Вътре има изградени 280 стъпала свързващи отделните зали, разположени вертикално една под друга.
В близост е новооткритата водна пещера „Голубовица“.

Белият водопад

Прилепите в пещера Ухловица

Пещера Ухловица дава убежище на 8 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони[3]:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Голям нощник (Myotis myotis)
Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)
Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus)
Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus)

5 от видовете, установени в района на Ухловица, попадат сред приоритетните за опазване за цяла Европа – големият, малкият и средиземноморският подковоноси, както и трицветният и големият нощници. През лятото в пещерата живее малка (вероятно размножителна) колония от средиземноморски подковоноси. В периода от 15 август до 30 септември пещерата е важно място за есенно струпване на прилепи. По това време около входа всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от поне 6 вида прилепи. В зависимост от годината, в пещерата зимуват от 50 до около 150 екземпляра от поне 3 вида – голям подковонос, малък подковонос и голям нощник.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пещера Ухловица

Пещера Ухловица - как се стига до подземния дворец на Родопите

В България има няколко суперзвезди сред облагородените пещери (Съева дупка, Леденика, Снежанка, Ягодинска, Дяволското гърло, Магурата) и въпреки че сравнението с подземен дворец не е особено пресилено, пещерата Ухловица някак си не е успяла да влезе в този почетен списък. Най-вероятно това се дължи на факта, че се намира доста далеч от почти всичко и най-добрият начин да я посетите, е да сте планирали няколко дни обиколка в района на Смолян.

За пещерните образувания - висящи, стърчащи, издухани от течения и всякакви подобни - ще ви разкажат, когато влезете. Това, заради което си струва да биете пътя до 3 и половина милиона годишния гигант, е разпределената му на няколко нива вътрешност, между които се движите по метални стълби.

Вътре ще видите и пропасти, и изящни “дворцови кули”, и образувания, които приличат на пещерен карфиол, и седем преливащи едно в друго езера, които сякаш специално са направени от някой архитект за да радват очите на невидимия крал, който обитава този подземен дворец. Звездата на пещерата все пак си остава гигантският каменен водопад, който “пада” в езерата и искри като току-що паднал сняг.

Откъде идва името на пещера Ухловица

Пещерата е кръстена на птицата улулица, която вероятно е живяла в района. Улулицата е роднина на совата и се среща и в градовете. Със сигурност сте чували нейния любовен зов в пролетните нощи.


Tawny Owl Call from male and female owls, Strix aluco. One of the most common owls in europe

Какво да си вземете, преди да тръгнете към пещера Ухловица

Вземете си фотоапарата - снимането (макар и само на определени места) е разрешено, а гарантирано ще ви се иска да снимате. Вземете си също яке и чорапи, защото вътре целогодишно е 10-ина градуса. Ако влезете в пещерата през зимата, може да ви се прииска да се посъблечете всъщност.

Как се стига до пещера Ухловица

Пещера Ухловица се намира на половин час с кола от Смолян, на пътя от село Смилян за село Арда. Подминавате село Кошница и малко след това има паркинг за коли, откъдето продължавате пеша по стръмна пътека, в края на която за разкош ви очакват близо 200 метални стъпала. За пътеката предвидете около половин час, ако сте в нормална форма и 5 минути да си вземете въздух накрая.

Работно време и цени на билети за пещера Ухловица

Влиза се само на кръгъл час и само с гид. Първата група влиза в 9 часа, последната - в 16 часа. През зимата пещерата е затворена в понеделник и вторник, а през лятото работи без почивен ден. Билетът е 6 лева за възрастни и 3 лева за учащи. Пещерата си има уебсайт, на който можете да проверите за актуална информация преди да тръгнете: http://uhlovica.com/

https://www.nasamnatam.com/statia/Peshtera_Uhlovica_kak_se_stiga_do_podzemniia_dvorec_na_Rodopite-3615.html



Пещерата "Ухловица"

[Hatshepsut]

Пещера Магурата

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. официално Рабишка пещера), или нечленувано Магура, е пещера в Северозападна България, област Видин, община Белоградчик.

Известна е със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многобройни прилепи.

Местоположение

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.

Описание

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.

Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.

В пещерата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.

Рисунки

По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие. Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на скалата под тях.

Преустановен е достъпът до „Галерията с рисунките“ в пещера „Магурата“ с Принудителна административна мярка, съставена от инспектор в ГД ИОКН на Министерство на културата.

Фауна

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др.

Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в Европа:
Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Голям нощник (Myotis myotis)
Остроух нощник (Myotis blythii)
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, там през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната. На горния етаж (недостъпен без използване на спелео-техники) над Концертната зала се намира хоризонтална суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

Туризъм

Магурата е сред 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта.
В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания, Франция.
Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно, тектонско, езеро в България, се намира в непосредствена близост до пещерата.
На 3 май 1960 г. пещерата и районът около нея с площ от 71 хектара са обявени за природна забележителност.

Пещерни рисунки от пещерата Магура

https://bg.wikipedia.org/wiki/Магурата

Чудото на България - пещера Магурата и рисунките от приказките

В почивните дни краката ни сами ни водят навън. Независимо от времето продължаваме да търсим нови и нови места. Или да си припомняме познати такива. В България те са толкова много, че всеки ден в продължение на 365 дни няма как да бъдеш на едно и също място.

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. официално Рабишка пещера, защото се намира на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, в Западния Предбалкан) ни посреща със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многобройни прилепи. Разположена е на около 18 км северозападно от град Белоградчик и на около 1.5 км северозападно от село Рабиша.

Образуването на Магурата е започнало преди около 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България - общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 метра. Образуванията в нея: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови  джобчета и пещерни бисери, са впечатляващи. „Големият сталактон", например, е с височина 20 м и диаметър на основата 4 м, а сталагмитът "Падналият бор" е с дължина 11 м и диаметър 6 метра. Изходът ѝ се нарича Вратача.

Първите следи от човешко присъствие в Магурата датират от 8 хиляди години пр. Хр. Хората са я населявали до раннобронзовата епоха. В така наречената Триумфална зала са запазени забити в земята дървени колове на 25 сантиметра един от друг. Те са били преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, използвана не само за приготвяне на храна, но и за изпичане на керамични съдове. Доказват го откритите фрагменти от паници, гърнета и чаши.

Защитена от ЮНЕСКО като природна забележителност, пещерата наподобява подземна катедрала и е една от най-ярките туристически атракции в Източна Европа.

Онова, което я прави наистина уникална, са изключително добре запазените древни рисунки, които нямат аналог не само в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.

В култовите сцени жените са нарисувани с по-голям ръст от мъжете, защото това е било времето на матриархата. Различните композиции отразяват всекидневието на тогавашните хора, както и примитивните им представи за устройството на света.

Изображенията са от различни епохи и е невъзможно да бъдат описани: танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали, своеобразни „шахматни пана", фантастично стълпотворение от хора, животни, геометрични фигури, изображения на слънца и звезди. Изминали са хилядолетия, а рисунките, сътворени с гуано /тор/ от прилепи, са все така ярки. Сигурно затова наричат Магурата "Осмото чудо на света".

В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите рисунки, които поставят въпроси, все още не получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Възможно ли е обитателите на пещерата да са се срещали с пришълци от космоса, които след това са обожествили? Тази хипотеза има привърженици.

Сред рисунките има още една любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата - танцуващи мъж и жена в характерни пози -жената е по-голяма и с вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им, е нарисувана гъба, а на следващата мъжът вече е в еротична поза и на неговата глава и тази на жената има ореол.

Предполага се, че обитателите на пещерата са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс. Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В нея постоянната температура е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с гуано  (тор от прилепи). Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в Европа.

В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван /според някои учени/ годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Грегорианския календар).

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други животни.

Магурата е сред 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта. В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания във Франция.

https://www.marica.bg/na-pat/chudoto-na-balgariq-peshtera-magurata-i-risunkite-ot-prikazkite

[Hatshepsut]

Пещера Снежанка

Снежанка е името на пещера в Родопите, Община Пещера, България.

Местонахождение

Разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. След отклонението от главния път от град Пещера към град Батак, има около 2 км тесен асфалтиран път, по който трудно се разминават два автомобила. По асфалтирания път се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си. Пещерата е труднодостъпна (около 25 минути нагоре по стръмна екопътека с дължина 830 метра).

Име

Името си „Снежанка“ пещерата получава заради оприличени пещерни форми наподобяващи приказната героиня.

Откриване и изследване

Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ. Дължината ѝ е само 145 м, с постоянна годишна температура 9 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1,27 м. „Снежанка“ се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, покрита със снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня. Името на пещерата идва от снежнобелия синтър.

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Прилепите в пещера Снежанка

Тази пещера е важно убежище за хибернация на защитени видове прилепи сред които: голям нощник (Myotis myotis), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), южен подковонос (Rhinolophus euryale). От началото на ноември до края на март те хибернират тук.

Туризъм

Пещера Снежанка е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 37 има печат на БТС.
Електрифицирана и благоустроена.
Отворена е за посетители при работно време: лятно 9 – 17:15 ч. без почивни дни, зимно 10 – 16 ч. почивни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пещера Снежанка


Днес ще си подарим приказка. Отиваме да посетим един приказен свят, едно вълшебно място. Отиваме на гости на Снежанка и седемте джуджета. Въображението ще работи на високи обороти. Погледът ще се замае от красотата наоколо. Слухът ще долови магическа акустика. Дворецът на приказките ни очаква – потегляме към пещера „Снежанка“.

Местоположение на пещера Снежанка
Пещера Снежанка е разположена в Баташката планина в Западните Родопи. Намира се на 5 км от град Пещера.

Как се стига до пещера Снежанка
С АВТОМОБИЛА
Достъпът до пещера Снежанка е със сравнително висока трудност. Докато сме още в автомобила, следим за отклонението от главния път от град Пещера към градБатак. След отклонението ни очакват около 3 км. тесен асфалтиран път, по който трудно се разминават две коли. По този асфалтиран път се стига до паркинг, където оставяме превозното си средство и продължаваме пеша.

СЕГА НЕКА ПОХОДИМ
Пещера Снежанка е по-труднодостъпна, тъй като за да стигнем до входа трябва да направим преход от порядъка на 20 минути до 1 час, в зависимост от физическата ни подготовка и това дали ни придружават малки любопитни деца. Преходът е по стръмна и тясна екопътека, чиято дължина е 830 метра.

ВРЕМЕ Е ЗА ЗАБАВНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
По екопътеката наистина е уморително, но забавно! Затрудненията в прехода лесно се преодоляват благодарение на чудноватите и забавни табели по продължение на пътеката. С усещането, че сякаш самите седем джуджета на Снежанка закачливо ни насърчават да продължим към приказния им свят, четем на табелите надписи като „Дишай дълбоко!“, „Не се предавай“, „Още малко“ и заветното „Вижда се!“, с което вече наистина му се вижда краят.

ДА ОТДЪХНЕМ МАЛКО
Екопътеката предлага и няколко места за отдих. Пътят към пещерата минава през невероятно красиви смесени гори. Въздухът тук е толкова чист, че отразява като огледало. На няколко места по протежение на пътеката са изградени беседки, на които отдихът е примамливо приятен. Разположени са и няколко малки панорамни площадки, от които гледката към богатството на Родопите изостря толкова сетивата, че ги замъглява. Вълшебна е екопътеката. Тук и времето спира своя галоп.

ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕМ В ДВОРЕЦА
Съвсем близо до пещерата е разположена дървена беседка, където можем да възвърнем силите в изтръпналите си крайници. Ако направим няколко крачки встрани от беседката пък, неусетно излизаме от гората и се озоваваме на китен склон. Тук също ни чака приветлива пейка, а поседнем ли на нея гледката пред нас се разкрива в цялата си прелест и дълбочина. Родопите и тяхната царствена красота са пред нас. Вековна, чутовна красота…

Достъп до пещера Снежанка

Пещера Снежанка е благоустроена. Отворена е за посетители всеки ден. Работи целогодишно.
Пещерата е под 24-часово видеонаблюдение. Снимането вътре е забранено. Туристите се обслужват от екскурзоводи, а беседите се предлагат на български и английски език.

До входа на пещерата можете да се насладите на изкушенията в чайната. От щанда за сувенири пък можете да си подарите спомен от това място – за вас или за вашите близки.

Работно време

В зависимост от сезона, пещера Снежанка е с различно работно време.

Лятното работно време на пещерата е за периода 1 април – 30 септември, като тогава посетители се приемат всеки ден от 9:30 до 17:15 ч.
Зимното работно време на пещерата е за периода 1 октомври – 31 март, тогава посетителите се приемат всеки ден от 9:30 до 16 ч.

Входни такси

Входната такса за посещението на пещера Снежанка включва и цената на екскурзоводската беседа. Входът е 7 лв. за възрастен и 4 лв. за учащи се. Посещението е безплатно за деца до 7 години.

Описание на пещерата и прехода в нея

В своите 145 метра дължина пещера Снежанка е събрала всички форми на пещерни образувания. Пещерата е образувана от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Намерените в нея артефакти сочат, че около 600 година пр. н. е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, докато през 1961 година туристи я откриват случайно. Когато се натъкнали на пещерата, откривателите влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ.

Името си пещера Снежанка носи от снежнобелите природни наслагвания, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – „Делфинчето”, „Каракачанката”,

„Статуята на свободата”, „Джуджета”, „Папагалче”, както и едноименната „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц.
Първата зала, в която ни отвеждат металните стълби, се нарича “Залата на Виметата”.
Многобройните сталактити в нея приличат на вимета, което обуславя нейното име.

Следва най-голямата зала в пещерата – Голямата

В следващата зала сталагмитите приличат на каменна гора, а от тавана висят хиляди бели образувания, които придават неповторимото усещане, че сме в прекрасен подземен дворец.

Оттук се влиза в Музикалната зала, която се казва така заради магическата акустика, която звънко звучи в нея. По продължението на главната пътека се преминава през Срутището, над което пък минава мост. По 25-метровия тунел, който следва, можем да се насладим на този пещерен свят в цялата му пищност и богатство.

Последната и най-южна зала се нарича Вълшебна. Изобилства от всякакви форми и в нея се разполагат благородно и красивите синтови езера. Именно тук е едноименният сталагмит, оприличаван на прочутата героиня от приказките – Снежанка, който е и кръстник на пещерата.

Интересни факти за пещера Снежанка

Любопитни факти за най-любознателните:

Най-големият сталактит в пещера Снежанка е дълъг 1,27 м.;
Пещерата е с постоянна годишна температура от 9 градуса.;
В средата на пещерата се откриват кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни.;
Тракитеса използвали пещерата като убежище от враговете си.;
Пещера Снежанка е средСтоте национални туристически обектанаБългарския туристически съюз. Тя епод номер 37.;
Само сталактитите в пещерата са над 800 000.;
Пещера Снежанка често и заслужено е наричана подземен дворец.;
Името на пещерата дава проф. Алекси Петров от БАН, вдъхновен от фигурата на приказната героиня вътре.;
По своята пищност и красота пещера Снежанка е поставена сред 4-те най-красиви български пещери, редом до Магурата, Ледника и Съева дупка.;
През 1979 г. пещерата е официално обявена за природна забележителност.;
Над 10000 души годишно посещават това пещерно приказно царство.

Флора и фауна в пещера Снежанка

Биоразнообразието на територията на пещера Снежанка включва интересни представители на троглобионтите – отлично адаптирани към подземен живот организми.

В пещерата живеят 4 вида прилепи – Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Трицветен нощник (Myotis emarginatus) и Голям нощник (Myotis myotis). Част от тях могат да се видят в осветените части, достъпни за туристи. Добре е да ги оставите да се наслаждават на покоя си.

Пещерата е сравнително малка, но за сметка на това изключително богата на естествените пещерни украси – сталактити, сталагмити, синтрови езера и драперии.

История за пещера Снежанка

Днешната пещера Снежанка в едни други далечни времена е била обитавана от траките. Намерени са находки от VII век преди Христа. По това време тези територии са били обитавани от древните траки и конкретно от племето Беси. Именно с траките е свързано и името на близкия хълм - Купена. На този хълм бесите са имали разположен пост, от който са имали възможност да следят за приближаваща опасност. Нападенията са били известявани посредством димни сигнали. Самата пещера и била в ролята на убежище и бункер.

https://rodopi.travel/peshteri/snezhanka


С право е наричана една от най-красивите пещери. Снежнобелият цвят на дребнозърнестите мрамори, които е прорязала Новомахленска река преди повече от 3,5 милиона години, за да създаде това природно чудо, я прави неповторима. Оттам идва и името на пещерата, защото в така наречената Вълшебна зала, сред изящните синтрови образувания и езера, очарованото око с лекота различава фигурата на Снежанка, балдахина на нейното легло и други детайли от любимата приказка, сътворени сякаш от феерична снежнобяла материя.

В пещерата могат да се видят едни от най-красивите карстови форми в България. Безспорно подобряват настроението табелите с надписи като: "По-бавно", "Не се предавай", "Спри и си почини"...

Няколко са предположенията за името и на близкия град Пещера, но надделява становището, че причина за това наименование най-вероятно са пещерите Снежанка и Юбилейна. Находките, открити там, дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха те са били обитаеми и, че възникването на селище в Пещерската котловина, е станало някъде през втората половина на IV век преди Христа. Много свидетелства са останали от времето, когато са се смесвали трите етноса -траки, славяни и българи: не само мостове, останки от пътища и крепости, но и саркофази, култови предмети, оръдия на труда, накити и оръжия.

Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар ѝ придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно - желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище.

Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество "Купена", Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специалисти от Българската академия на науките. Един от тях я кръстил „Снежанка". Била благоустроена и отворена за туристически посещения през 1968 година.

По главната си ос пещерата е с дължина само 145 метра и заема едва 3150 кв. метра площ, но е изключително богата. Една от най-интересните зали носи интригуващото име "Зала на виметата", заради поразителната прилика между формите на сталактите и на виметата на кравите.

Във Вълшебната зала има сталактити, от които при почукване може да се сътвори мелодия.

Може би най-интригуваща е "Залата на брадите", от чийто таван висят разположени в редове тъмнокафяви „бради", които не са нищо друго, а могъщите корени на вековните букови дървета, промъкнали се чак дотук през пукнатините на двуметровите мраморни скали.

https://www.btsbg.org/100nto/peshchera-peshchera-snezhanka-dlzhina-145-m

[Hatshepsut]

Приключението Бонинска пещера: предизвикателство незабравимо

Посещението в Бонинската пещера беше най-вълнуващото пещерно приключение, което до момента съм преживявала. А имам някакъв (да речем) туристически опит с необлагородените пещери. Не съм спелеолог, затова се осмелявам да влизам в такива само с добър водач. Посещавала съм Харамийската пещера до Триград и пещера Голубовица до село Кошница. Те имаха своя невероятен чар. Бонинската пещера, обаче, ни предложи твърде комплексно изживяване – лазене под нисък таван, скално катерене, спускане, ходене по ръба, разходка с лодка. Следва разказ за всичко това.

В Бонинската пещера на Деветашкото плато

Внимание! Пещерата е необлагородена и опасна за неподготвени посетители. Тръгвайте само с водач, който я познава добре! Трябва ви стабилна пещерна екипировка.

Информация за Бонинската пещера

Бонинската пещера е най-дългата плавателна пещера в България и е девета по ред в списъка на най-дългите български пещери. Позната е още с имената Бонинска дупка, Попската пещера и Сливовска пещера. Намира се много близо до село Крушуна в местността Сливов дол. Входът на пещерата е разположен на около 2.4 км югоизточно от последните къщи на Крушуна, като от селото до нея се стига по черен коларски път, проходим само с висока кола.

Входът на Бониска дупка е с размери 7.5 м х 3.8 м, дължината ѝ е 4530 м, общата денивелация е 55 метра (-22 м, 33 м). Пещерата е на две нива. Първото ниво през лятото обикновено е сухо. На второто ниво тече подземна река с много завои. Тя изтича през изворната пещера Маарата (Водопада) над Крушунските водопади. Това е доказано с оцветяване на водата по време на една от проучвателните ѝ експедиции.

Има периоди в годината, в които пещерата е цялата пълна с вода и непроходима. Подходящ сезон за посещение е краят на лятото и есента.

От сайта Пещерите в България можем да прочетем следната история на откриването:

На 07.10.1925 г. Н. Радев проучва за първи път пещерата и нейната фауна. До 1972 г. е бил проучен само участъка до реката (Ив. Личков, “Академик” София). В периода 1974-75 г. пещерняци от плевенския клуб „Студенец“ проучват и картират 2.753 м, през 1978 г. по време на международната пещерна експедиция „Дружба' 88“ се картират 133 м след полусифона по течението на реката. В периода юли-август 1985 г. леководолазите Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов от пещерния клуб към „Кайлъшка долина“ в град Плевен преминават трите сифона по течението на реката и изследват последващата галерия – дължината на пещерата нараства на 4.015 метра. След 1990 г. същият екип преминава сифона срещу течението, проучва 515 м и пещерата достига актуалната си към момента дължина.


Приключението Бонинска пещера

Нашето приключение

Свежо утро в Билкарската къща в с. Горско Сливово на Деветашкото плато. Ставаме от сън невероятно отпочинали и ведри – заради готината компания предната вечер, вкусната храна и чистия въздух. Закусваме с домашни питки и изключително ароматен чай с току-що откъснати градински билки. Добро начало! Денят си личал по заранта. Всеки го е чувал. В случая се оказва самата реалност.

Мишо, нашият домакин и водач, ни събира на инструктаж под стария орех. Разказва какво ни предстои и ни показва основни неща в боравенето с екипировката за пещерата. Избираме си „гащи“, на които ще качим въжета, учим се да боравим със самохват (устройство, подпомагащо изкачване по въже) и десандьор (за спускане, съответно). Всички знаем, че подготовката е много важна.

Тръгваме с джип към Крушуна. В района на Крушунските водопади напускаме селото по черен път и не след дълго се озоваваме пред ловна хижа. Слизаме от джипа, нарамваме екипировката и поемаме към пещерата. Тя се намира малко по-назад до близкия дол. Вероятно името му е Сливов дол. Това е и едно от имената на пещерата.

Пред входа на Бониска дупка е поставено информационно табло, от което се запознаваме с нея теоретично, преди да навлезем практически. Настроението е приповдигнато. Групичка от четирима сме, заедно с Мишо. Аз лично имам леки притеснения дали ще успея в изкачването по въже до второто ниво на Бонинската пещера. Старая се да не го споделям с останалите. Много ми се иска да успея с трудностите и да се потопя в красивия пещерен свят.

В началната част на маршрута в Бонинската пещера

Влизаме и известно време вървим по сух и твърд каменист терен. Таванът е ту висок, надхвърлящ леко човешки бой, ту по-нисък. На ниските места практикуваме патешко ходене. В тази начална част не е още време да пълзим. Стигаме до лек завой надясно и се натъкваме на останки от човешка долна челюст. На пръв поглед изглежда доста зловещо. Мишо обяснява, че това е от древна римлянка. Аз в началото се съмнявам, но той е непоколебим. Дори ни показва разни иманярски копвания.

Не са много образуванията в началната част, но все пак ги има

Продължаваме да вървим в галерията. На места таванът е нисък. В един момент стигаме до отвор на пропаст, покрай който трябва да преминем, внимателно прилепнали до каменната стена. Следва кратък преход по тесен праг на брега на пещерен водоем. Вървим още малко и стигаме до брега на езеро, което в тази част е сравнително обширно.

Надуваме лодка, влизаме в нея и стигаме до отсрещния му край. Бряг няма. Само отвесна стена с три козирки и дупка над тях. Пътят за напред е през нея. Оказва се, че трябва да се изкатерим по въже над осем метра нагоре по калната и хлъзгава скала. За щастие си имаме блестящ инструктор и обезопасяване.

Аз съм втора в изкачването. Трупам смелост да поема нагоре, докато гледам първия. Не, не я събирам. Просто знам, че трябва да се доверя на въжето, краката и слабите си ръце и да тръгна. Страх ме е, но пък и искам да го преодолея. С охкане, ахкане и духовна подкрепа от групата някакси успявам.

Бонинска пещера: ниската галерия

След това изчакваме и останалите и продължаваме. Вече сме на второто ниво на Бонинската пещера. Минаваме покрай кладенец. Следва участък с много нисък таван. Трябва да пролазим през него, за да се озовем на брега на реката. Момчетата помпат лодките. Аз гледам.

Хайде в лодката, че ни чака река, Бонинска пещера

Започваме вълнуващо подземно плаване по пещерна река, заобиколена от красиви пещерни образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, драперии.

Време е да започнат гледките с красиви пещерни образувания

Реката образува множество меандри. Уникално за мен усещане, заради движението по реката в пещерната паст, подарила ни вътрешните си красоти. Плаваме около 40 минути срещу слабото течение. Реката е кристално чиста. Тихо е, чат-пат прелитат прилепи.

В Бонинската пещера, множество красиви форми

На места се белват разни неопределени рисунки от отложен с времето варовик. Стените са доста кални. През голяма част от годината водата стига до горе.

С лодките се доближихме до много от тях и беше вълнуващо плаване там вътре

Стигаме до пещерен водопад, който се излива от подобна на голяма обла приличаща на гъба скала, бяла от варовика. Невероятно. Реката продължава и натам, но ние обръщаме лодките. Очаква ни преход наобратно, за да попием отново красотата.

Гъбата-водопад в края на маршрута

Стигаме до брега на реката. Слизането от лодката също е атрактивно. Вече целите сме в кал, хлъзгаме се по калния бряг. Изпускаме лодките и клякаме в ниския тунел. После правим спускане в дупката към долното ниво с помощта на устройство, наречено десандьор. Нагоре ползвахме самохват.

Пресичаме наобратно езерото с лодката и тръгваме към изхода на Бонинската пещера. Вече на открито виждаме реално колко сме кални. Духът е приповдигнат. Доволни сме. Пълни с впечатления и преодолели немалко трудности. Незабравимо!

Още красота от Бонинската пещера

Полезни съвети

Как да я посетите

Както споменах в началото, Бонинската пещера се посещава задължително с водач и то в определен период от годината. Ако искате да я посетите, обадете се в Билкарската къща в с. Горско Сливово. Нейният домакин Мишо, който е запален спелеолог от години, ще ви каже дали моментът е подходящ и дали може да резервирате посещение.

Какво да облечете

Ако решите да се впуснете в приключението „Бонинска пещера“, трябва непременно да облечете дрехи с дълъг ръкав и дълъг крачол. В допълнение, имайте предвид, че в пещерата температурата е постоянна и е около 12 градуса.

Лично аз се бях облякла с туристическа тениска, поларена блуза, туристическо долнище и яке-ветровка. Беше ми много добре – нито замръзнах, нито прегрях. Бях обула летни туристически обувки със стабилна подметка, които се поизмокриха в края на маршрута, но ми бяха мега леки и удобни.

Финални думи

Посещението на Бонинската пещера на Деветашкото плато си е запомнящо се приключение. Поради природните ѝ дадености, тя е недостъпна в голяма част от годината. В сухи периоди е най-подходящо да се влезе в нея. Всички усилия си заслужават.

https://drumivdumi.com/boninska-peshtera/

[Hatshepsut]

Пещера Голубовица: уникално приключение в сърцето на Родопите

Пещера Голубовица. Родопите. Слънчев уикенд. Ранна есен. Идеално време за приключения.

Отдавна знаехме за интересното посещение на водната пещера Голубовица, близо до село Кошница в Родопите, и още тогава, когато разбрахме за това по-различно приключение, искахме да го осъществим, но все времето не позволяваше. Пещерата допуска хора в своята паст само в късно лято и през есента, тъй като през останалото време от годината е пълна с вода.

Този път дойдохме в Родопите специално, за да посетим пещерата. Подбрахме момента, запазихме нощувки, уговорихме посещението и потеглихме.

Пещера Голубовица

Накратко, Голубовица е пещерна система на 4 нива, всяко от което си има съответното име: Голубовица-1, 2, 3, 4. Името на пещерата идва от „гълъб“ – смята се, че е обитавана от скален гълъб. Между другото, имената на повечето пещери и някои географски формирования в района на село Кошница произлизат от птици – например Ухловица (вид сова), Голубовица (гълъб), Гарваньовица, Гарга дере.

Какво да облечем за посещението в пещера Голубовица

Когато уговаряхме посещението си до пещера Голубовица със спелеолозите, бяхме предупредени, че всички трябва да бъдем с дълъг ръкав и дълъг панталон или анцуг. В допълнение на това, човек трябва добре да прецени за себе си какво да облече, имайки пред вид, че в пещерата температурата е постоянна и е около 11 градуса.

Да отбележа, че вътре в пещера Голубовица, освен собствените си дрехи, посетителят е екипиран с гумен непромокаем гащеризон, обезопасителна жилетка против потъване и яке тип ветровка. Тази екипировка, с която всеки от нас беше снабден от пещерния клуб, не само подсигуряваше нашата сигурност в пещерата, но допринасяше максимално за запазване на естествената ни телесна топлина.

Лично аз се бях издокарала с тениска, туристическа поларена блуза и памучен анцунг – долнище и горнище. Беше ми много добре – нито замръзнах, нито прегрях.

Как да стигнем

Всичко започна от една дървена беседка на шосето от село Смилян към село Могилица, Смолянско, на около 2 километра след село Кошница. Колите паркирахме на отсрещната страна на шосето – има си голяма отбивка. Момчетата от Клуба по Спелеология и Екстремен Туризъм „Мурсалица“ вече ни очакваха до беседката.

Беседката

По пътеката към водната пещера Голубовица

От беседката тръгнахме по тясна пътечка в дерето на река Есенска, по-известно като Гарга дере. Пътечката доста изтъняваше на места, понякога дори се губеше в скалите. Признавам, не беше от най-леките, по които съм вървяла, но на най-трудните места беше подсигурена с по някое стъпало – я издълбано в скалите, я здраво закрепена дървена степенка. Освен това, пътеката беше на няколко метра от реката и нямаше някакви големи висоти покрай нея, които да вещаят риск.

По пътеката към пещера Голубовица в Гарга дере

С две думи: средно трудна пътека, която с малко повече внимание и желание може да се премине безпроблемно от хора без физическа подготовка.

В един момент пътеката пресича реката по въжен (доста поклащащ се) мост, което си е част от изживяването. След това навлиза в горичка и не след дълго ви отвежда до входа на пещерата.

Гарга дере: Въженият мост над река Есенска

Целият преход от беседката при шосето до входа на пещера Голубовица ни отне само около 10 минути. А бяхме стабилна група от 10 души, което малко или много предполага по-бавно достигане до целта.

Инструкции и подготовка

Стигнахме до пещерата и поспряхме. Там тъкмо се подготвяха група младежи да се изкачват по скалната стена над входа на пещера Голубовица, наречена Via Ferrata. Беше ми интересно. Преди време се катерихме по скалите към входа на Харамийската пещера в Триград, но този скален маршрут тук ми се видя доста по-предизвикателен, тъй като в самото начало наклонът на стената си е направо обратен. Възхитих се на хората, осмелили се да тръгнат нагоре. Поисках и аз, но всяко нещо по реда си – сега водната пещера, а някой друг път и Виа Ферата …

Погледахме с възхищение катерачите и малко след това започнахме да се подготвяме за нашето си приключение – посещението във водната пещера Голубовица.

На входа на пещерата започнахме да се екипираме с помощта на инструкторите-пещерняци. Всеки от нас получи най-напред две найлонови торбички и чифт плетени вълнени чорапи. Събухме си обувките, нахлузихме торбичките на краката, а върху тях и вълнените чорапи. След това с помощта на инструкторите надянахме гумените гащеризони, жилетките и накрая якетата тип ветровка.

Пещера Голубовица: Подготовка и екипировка: кратко ревю

Бяхме готови … почти. Черешката на тортата в случая бяха челниците. Тотално се преобразихме 🙂 .

Точно преди влизане бяхме получихме три основни указания:

да внимаваме при влизане, че таванът е нисък;
да не разкъсваме групата;
да не се движим, докато водачът ни разказва разни интересни неща, за да се чува добре.

Приключението в пещера Голубовица

Влязохме в пещерата и попаднахме в един съвсем друг свят, коренно различен от този, който оставихме навън. На входа поспряхме за няколко секунди, докато очите ни привикнат към тъмнината и после тръгнахме надолу по пясъчната пътечка към реката. Според указанията, точно това беше мястото, където да внимаваме да не ударим главите си в скалата над нас.

Пътеката беше стръмна и отначало се притесних, че ще се хлъзгаме често, но не! Ботушите, които бяха стабилен завършек на гумените гащеризони, изобщо не се хлъзгаха. Чувствах се сигурна.

След няколко крачки стигнахме реката и нагазихме. Започна същинската част от разходката. Вървяхме като в коридор.

Голубовица: вътре в пещерата

Не след дълго, стигнахме галерия, в дъното на която скалата отгоре почти стигаше до реката. Имаше съвсем малък отвор между скалата и водата, през който трябваше да продължим. Водачът ни обясни, че такива места в пещерите се наричат полусифон.

Пещера Голубовица: полусифонът

Последваха нови инструкции – как всеки от нас да се разположи в малката гумена лодка, с която трябваше да премине през полусифона. На глед изглеждаше лесно, но на практика, с толкова обемни неща по теб, това сядане и завъртане в лодката си беше интересно.

Една от лодките, с които преминахме през теснината

Така с помощта на гумени лодки, умело направлявани от нашите инструктори-пещерняци, преминахме през сифона. На всяка лодка имаше по един инструктор и един от веселата ни група. На места скалата почти опираше във водата, затова трябваше да бъдем прилепнали на дъното на лодката. Въпреки това, беше приятно и особено интересно – досега не бях преминавала през такова място.

Слизането от лодката на другия край на сифона също беше забавно. Събрахме се всички и отново продължихме разходката по реката. От време на време спирахме и водачът ни разказваше за произхода на пещерните образувания, покрай които преминавахме. На места реката беше съвсем плитка, а на други – стигаше над бедрата.

В пещерата

Много ми хареса усещането да се движа в тази река. Стъпките се олекотяваха от водата и и всяка една от тях беше придружена от много приятен ромон. В същото време на дъното имаше само пясък (с малко изключение на един участък), който допълнително омекотяваше движението. В допълнение – красивите пещерни образувания наоколо и, разбира се, добрата компания.

Интересни форми в пещера Голубовица

Накрая стигнахме до място, където скалата съвсем се врязваше в реката и входът за натам беше доста под водата. Такова място се нарича сифон, за разлика от полусифона, през който преминахме с лодките. Преди време е проведена експедиция с участие на водолази и спелеолози за приучване на пещерата по-нататък. Била е дълга и тежка, но успешна!

На това място завърши нашата си експедиция навътре в пещера Голубовица. Бяхме изминали около 400 метра сред скали и пещерни образувания сред мрак и вода. Беше страхотно.

От там насетне повторихме маршрута в обратна посока. Свалянето на екипировката се оказа доста по-бързо от обличането.

За финал

Това не беше всичко. Обратният път до беседката го прелетяхме с помощта на въжен тролей на реката по цялото нейно протежение. Беше прекрасен завършек на цялото приключение.

Въженият тролей над реката в Гарга дере

Искам да спомена, че всичко това беше много добре подготвено и подсигурено от нашите инструктори и водачи от клуб Мурсалица. Безопасността навсякъде беше на първо място. Лично аз се чувствах сигурна и не изпитвах никакви притеснения. Най-важното – накрая всички от групата бяха изключително доволни, дори и тези, които имаха леки страхове.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Пещера Козарника


Входът на пещерата Козарника в Стара планина, община Димово, България

Козарника, наричана още Козарска пещера и Живанина дупка, е пещера в Западна Стара планина, България на територията на община Димово, област Видин. Общата дължина на пещерата е 210 метра.

В близост се намира електрифицираната пещера Венеца.

Местоположение

Разположена е в скалите на 2,2 километра западно-югозападно от село Гара Орешец край пътя към Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра.

Археология

Разкопки на входа

От 1996 г. в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е., която значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през Средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е правилна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, от които праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилна, докато 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax).

Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т.нар. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, например снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т.е. мозаична лесостеп.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Козарника_(община_Димово)

Тайнствената Пещера “Козарника”

Далеч сред пущинаците на Северозападна България се крие една изключително тайнствена и любопитна пещера, която местните наричат “Сухи печ”, а археолозите ѝ дават цветущото име “Козарника”.

Къде се намира и как да стигна до там?

Тя се намира в близост до известния със своите причудливи скали, град Белоградчик. С точност, пещерата се намира в землището на село Гара Орешец и е разположена в скалите на Стара планина западно-югозападно от селото.

За да стигнете до нея трябва да отбиете на около 2 км от село Гара Орешец в посока Белоградчик. Там ще намерите отбивка на пътя, след която тръгва стръмна пътека нагоре с дължина около 250 метра, която ви води право към входа на пещерата. Имайте предвид, че наклонът е доста сериозен и ако сте с по-трудно подвижни хора, може да ви се наложи да я вземете на почивки. За по-лесно ориентиране, погледнете картата по-долу. За директна навигация от Google Maps, можете да използвате добавената локация в края на статията.

Археологически разкопки и какво се крие там?

Пещера “Козарника” е открита през 1984 година, като нейната обща дължина е 210 метра и се намира на 480 метра надморска височина. Тя не е облагородена, но в нея все още има скелета от археологическите разкопки, които са се провеждали там, внимавайте къде стъпвате. Ако искате да разгледате вътрешността на пещерата, носете си фенерчета.

От 1996 година в нея се извършват разкопки, които са организирани от Археологическия институт на БАН и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо. Те разкриват, че пещерата е обитавана през ранния, средния и дори късния палеолит. Показвайки съжителството между неандерталците и съвременния човек Homo Sapiens Sapiens.

Това, което я прави наистина тайнствена е откритият при разкопките зъб, за който се смята, че може да е на представител от рода на Homo, най-вероятно Homo Erectus. Доказването на това, ще бъде най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Пещерата е обект със световно значение. В най-долните пластове се откриват следи, които датират между 1,4 – 1,6 милиона години. Това са знаци за първите човешки същества, които заселват Европа, пристигайки от Африка. Откритията са два основни вида – останки от кости на плячката им и сечива.

Сред находките са открити кремъци, които се използват да докажат, че това е най-старото място в Европа и именно от Балканите е тръгнала колонизацията на континента.

Водещият на археологическото проучване, доц. д-р Николай Сираков казва, че откритията в “Козарника” променят разбирането за това как първите хора са навлезли в Европа от Африка. Първоначално се е считало, че те са преминали през един от тесните протоци, през Гибралтар, но проучването показва, че това е станало няколкостотин години по-късно, защото откритията в пещерата датират от преди това.

Освен данните за съществуването и еволюцията на праисторическия човек, в пещера “Козарника” се наблюдава и развитието на флората и фауната. Установени са над 43 вида птици, сред които праяребицата, тетрев, снежна яребица, снежен бухал и червеноклюна хайдушка гарга. Сред различните палеолитни слоеве са открити останки на слонове, праисторически лъвове, пантери, хиени, антилопи и други, които показват, че климатът е бил какъвто е сега в Африка.

Други интересни видове са саблезъбия тигър, мамут, носорози, диви коне и пещерни мечки, част от които първобитните хора са използвали за препитание, а други, убивани, за да се защитят.

В слоевете на по-късния палеолит са намерени различни видове охлюви, сред които има и фосилни, които най-вероятно са събирани и пробивани за направата на украшения. Това може да е знак, че са имали ритуален характер и са се използвали за обозначаване на собствената група, даващо основание за появата на етносите.


Дронове, пещери и красива природа - Северозападна България!

Още любопитна информация

Днес, пещерата е убежище на няколко вида прилепи, които са защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

На срещуположното било се намира малката пещера “Миризливка”, която е открита през 1924 година от двама местни учители, а бележитият археолог и праисторик Рафаил Попов, споменава още тогава, че отсреща на “Миризливка” има една по-голяма пещера, която едва през 1996 година става обект на археологически разкопки – “Козарника”. Според някои сведения, двете пещери са били свързани в миналото в една обща пещерна система, която преди милиони години се е разпаднала на две отделни пещери, заради настъпилите драстични геоложки промени.

https://www.kadetaka.com/peshtera-kozarnika/

Пещерата Козарника разкрива историята на първите хора в Европа

Повече от 20 години ежегодно една малка пещера близо до село Орешец в община Димово разкрива на археолозите историята за първите хора в Европа. Всяка година  през лятото българо-френски екип от учени е на терен в пещерата Козарника и пласт по пласт разкрива нейните тайни, включително едни от най-ранните доказателства за човешко присъствие на нашия континент, разказа в интервю за БТА доц. д-р Николай Сираков, ръководител  на археологическите проучвания в пещерата.

"Този археологически обект е уникален за Балканите - всъщност в цяла Югоизточна Европа няма подобен. И е един от малкото в Европа, в които са запазени следи  от обитаване на първите човешки същества за нашия континент - иначе казано, следи от най-ранните фази на обитаване", подчерта доц. д-р Николай Сираков.

Първите хора в Европа

Според археолога континентът Европа сравнително по-късно бива населен в сравнение с Африка, където човешкият вид възниква и откъдето след това се разселва из  света.

По думите му първото разселване е преди някъде между 1 200 000 и 1 800 000 години. "Нашият обект е един от половин дузина в Европа, които са били населени преди повече от над 1 000 000 години" , посочи доц. д-р Николай Сираков.

За първите обитатели - това, от антропологическа гледна точка, са предшественици на нашия вид – хомо еректус и хомо ергастер ("изправен човек" и "работещ човек"/,  за които нямаме много материал. Най-ранните намерени от нас следи са датирани отпреди между 1 100 000 и 1 300/400 000 години. Това е ранният палеолит, посочи ученият.

"Чак по-късно, в средния палеолит, в Европа се появяват неандерталците - откриваме следи в по-късните пластове, отпреди 300 000 години. След това откриваме  следи отпреди около 45 000 години, тоест от късния палеолит. Става дума за хомо сапиенс или т. нар. модерен човек, при който се наблюдава развитие на символичното мислене, развитие на изкуство и т. н.", обясни доц. д-р Николай Сираков.

Той даде пример с находка, открита сега при теренните разкопки - зъб от животно, по който има следи от обработка - пробиване, вероятно, за да бъде носен като  украшение. Според него украшенията са използвани за персонална идентификация, както и за обозначаване на собствената група.

"В този ранен период това е началото на етносите", обясни ученият. Той допълни, че част от намерените находки дават основание да се смята, че отделните общности  са контактували помежду си и дори, че е имало някакъв обмен между тях. "В друг намерен материал имаме индикации за контакти с друга културна традиция. Става въпрос за периода на късния палеолит - намираме няколко сечива, стъргалки, които са от друг вид кремък,  не локален. Това ни дава основание да смятаме, че е имало някакви контакти, може би обмен", обясни ръководителят на проучването на пещерата Козарника.

Имали ли са първите хора символно мислене?

Доц. д-р Николай Сираков отбеляза, че и в по-ранните периоди са открити данни за развита символика. "Имаме открити кости с нарези, датирани от ранния палеолит - това са едни от най-ранните в света. Тук говорим за добре подредени, успоредни линии, и то няколко групи. На най-ранния фрагмент, който е от ранния палеолит, нарезите са на четири групи по четири успоредни врязвания, направени по един и същ начин, което означава, че се е работило да се изобрази нещо", каза доц. д-р Николай Сираков.

А какво точно е изобразено - това вече само можем да гадаем, допълни той. "При всички положения, сигурното е, че това е свързано със символично мислене", категоричен  е ученият.

Според него от намерените оръдия може да се съди, че още еандерталците са имали и пространствено мислене, което им е давало възможност да извършват необходимата  обработка на скалните късове, за да бъде направен връх на стрела или на копие, нож или друго сечиво. "Следвали са и последователност в производствения процес - това не става само с надничане над рамото на този, който може повече. Сто на сто те са имали вербална  комуникация", смята ученият.

Балканите - "входната врата" на праисторическия човек към Европа?

Откритията в Козарника променят разбирането за това как първите хора са навлезли в Европа от Африка, заяви доц. д-р Николай Сираков. Преди около 1.7 милиона  години прачовеците започват да се разселват - откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето постепенно е заселило цяла Европа.

"Първоначално се е считало, че те са минали през един от тесните протоци, през Гибралтар. Днес знаем, че да - минавали са оттам, но много по-късно, няколкостотин  хиляди години по-късно, защото най-ранните следи в Испания са отпреди около 1 000 000 - 1 100 000 години, докато тук са от няколкостотин хиляди години преди това", обясни археологът.

За по-точното датиране на находките в пещерата помогнало случайното откриване в Козарника на следи от тефра - вулканична пепел, разпространила се след изригвания на вулкани в Италия и пропътувала 2700 км, носена от въздушните течения. "Тъй като тефрата е много точно датирана, тя ни потвърждава резултата, получен при датировка на находките, направена по други методи", обяснява доц. д-р Сираков.

"Друг метод за датирането, само че с не толкова голяма точност, е по фауната - особено дребната фауна, която има по-бърза еволюция, например дребните гризачи. Те са добър индикатор и на екологичните условия - има видове гризачи, които са характерни само в района на водни басейни, други - само в скалист райони, трети са северни видове, тоест имало е застудяване", каза ръководителят на проучването.

Намерените находки дават възможност на учените постепенно да си изградят картина за бита на нашите антропологични прадеди, живели в Козарника през палеолита. "Имаме пълна представа за плячката на тези хора, които са ловували успешно. Имаме много интересни останки от животните, които са ловувани - това ни дава индиректна индикация за климата, който в началото, когато е първото разселване на човешкия вид в Европа,  тук е бил, какъвто е сега в Африка", посочи доц. д-р Николай Сираков. Той допълни, че именно това сходство на климата е причината праисторическите човеци да се заселят точно в тази част на Европа и едва следващите поколения лека-полека да се аклиматизират и да населят и другите части на нашия континент.

"Детството" на човешкия вид

Според доц. д-р Сираков в България проучванията на обекти от палеолита нямат голяма традиция. А палеолитът е единственият период, в който действащите лица - от антропологическа гледна точка - се сменят, посочи ученият, който е посветил живота си на проучвания на този период от човешката еволюция.

На въпроса защо е важно да познаваме този период от човешкото развитие доц. д-р Николай Сираков отговори: "Това е толкова важно, колкото е важно един човек да знае като дете как се е развил. Изключително съществено е защо не сме останали маймуни, защо сред всички примати само един вид продължава развитието си и достига до съвременния човек. Изключително важно е, защото съществените неща, които ни правят това, което сме - нашата култура, например, възникват тогава. Ние сме единственото същество, което заселва цялата планета и това не е, защото сме много устойчиви - напротив, има много по-резистентни животни, но нашата култура е това, което ни е дало тази възможност", категоричен е доц. д-р Николай Сираков.

https://www.dnes.bg/stranata/2017/08/12/peshterata-kozarnika-razkriva-istoriiata-na-pyrvite-hora-v-evropa.350112




Пещера Козарника - Kozarnika Cave