22 Априлъ: Деньтъ на Земята

[Hatshepsut]

22 април: Денят на Земята

Денят на Земята - 22 април - е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души.

Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

За първи път Ден на Земята се отбелязва на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони северно американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът на нашата планета е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън - бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата, и Денис Хейес - изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.

На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 000 български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

https://www.obekti.bg/zemya/22-april-denyat-na-zemyata

[Hatshepsut]

22 АПРИЛ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЗЕМЯТА

Официално отбелязване на 22 април като ДЕН НА ЗЕМЯТА става за пръв път през 1990 г., когато инициативен комитет под председателството на Денис Хейс (САЩ) започва активна акция за защита на природата. Още същата година Денят на Земята се чества от повече от 200 милиона хора в 141 страни. Национални служби за координиране на проявите, посветени на този ден, са създадени в САЩ, Канада, Япония, Франция, Китай, Русия, Швеция и много други страни.

По традиция от тогава на 22 април стотици милиони хора от десетки страни от всички континенти се обединяват в името на една обща цел - търсене на дългосрочни и трайни решения за излизане от задълбочаващата се криза в състоянието на околната среда и кризата в човешките взаимоотношения.

Денят на Земята през 1992 г. премина под знака на Конференцията на ООН в Рио де Жанейро за околната среда и развитие. На 15 април 2009 г. Генералната асамблея на Организацията на обединените нации постанови 22 април да бъде честван като МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МАЙКАТА ЗЕМЯ.

За изминалите години Денят на Майката Земята – 22 април се превърна в най-големия нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души. Република България бе между първите страни в света, които още през 1990 г. се присъединиха към отбелязването на 22 април с различни инициативи. Разпространен бе призив за отбелязване Деня на Земята към различни държавни институции, обществени движения, Българската православна църква, фондации, масмедии, отделни личности - учени, политици, хора на изкуството, подрастващото поколение.

Една от най-големите инициативи бе събирането на подписи на деца за ,,Пълномощието за Живот на Земята". Събрани бяха над 30 000 подписа на български деца от цялата страна. Те бяха предадени на българската делегация, която ги връчи на Конференцията на ООН ,,За околна среда и развитие", състояла се през 1992 г. в Рио де Жанейро.

От 1993 г. НМ "Земята и хората" отбелязва инициативата с редица станали вече традиционни международни изяви.

Най-голямата изява в рамките на Дни на Земята е Международният конкурс за инструменталисти и композитори "Музиката и Земята", чиято цел е да импулсира младите творци за създаване и изпълнение на музикални произведения, посветени на Земята и нейното оцеляване. По този начин чрез средствата на изкуството да се съдейства за формиране на ново нравствено отношение към Природата и изграждане на съвременна хуманистична ценностна система.

Патрон на конкурса е Министърът на околната среда и водите на Република България, който връчва голямата награда - скулптура, визуализираща идеята - духовността ще спаси планетата. Представлява статуя на ангел, носещ на крилете си наранената ни планета и три струни, извиращи от неговото тяло.

В ежегодните издания на конкурса от 1993 до сега са участвали над 2500 млади музиканти от 32 страни: България, Япония, Русия, Беларус, Украйна, Норвегия, Чехия, Швейцария, Дания, Финландия, Тайван, Турция, Франция, Италия, Гърция, Косово, Македония, Азърбайджан, Германия, Корея, САЩ, Украйна, Кипър, Холандия, Бразилия, Словакия и др.

Участниците в конкурса са разделени на три секции: солисти, композитори и камерни ансамбли. Според регламента солистите се представят с по две произведения – 1. Виртуозен концертен етюд или кратка виртуозна пиеса, 2. Пиеса, свързана с тематиката за Земята и Природата.

Членове на журито са били 65 изтъкнати артисти - професори от цял свят: пианисти, цигулари, флейтисти, диригенти, композитори и др.

Паралелно с конкурса се изнасят майсторски класове и лекции на членове на журито, както и техни концерти. В рамките на конкурса се провеждат и паралелни конкурси за съвременна музика от френски композитори – 2001 г., съвременна швейцарска музика – 2002 и конкурс за английска музика – 2003 и 2004 г.

Националният и международен актив включва:

Колекция компактдискове ,,Зелените ангели" с изпълнения на лауреатите и журито на конкурса
Концертни турнета на лауреатите в България, Гърция (Santorini Festival), Франция (Paris Philomuses; Sully Sur Loir Festival), САЩ в рамките на Международния фестивал ,,Arcady Music Festival", Мейн 1996, Русия (Фестивала на Черноморските страни ,,Золотая ладья" 2001 и 2002, гр. Сочи).
Изложби пред Съвета на Европа в Страсбург чрез изложбата ,,Българската култура за устойчив свят" през 1996 г. и в Постоянното представителство на Република България в ООН през 2000 г.
Отражение в международни медии като: радиостанции в САЩ Northeastern Broadcasting, Radio Bar Harbor, в пресата на Щата Мейн, Juilliard Journal, Ню Йорк, Ellsworth American, както и в японската преса: списания ,,Chopin", "Lesson no Tomo", "Musica Nova", Токио; във френската: Revue Periodique, нотното издателство Henry Lemoine, Париж и др.
Филми за лауреати на конкурса, заснети от Асоциация ,,Филомуза", Париж за излъчване по телевизионните програми Arte и MEZZO
Ежегодни рецитали на лауреати в концертната серия ,,Български концертни вечери" в Ню Йорк (BCENY.org).

Друга голяма изява е Международният фотоконкурс - изложба "ЗЕМЯ ЗА ВСИЧКИ". Целта на конкурса е чрез средствата на художествената фотография да се съдейства за формиране на ново отношение към природата и нейното оцеляване.

Йордан Йорданов ,,Природата"


оте Михайлова ,,Плодородие"

Тематика:Земята - наш общ дом - хармония в природата; екологични катастрофи и бедствия; нищета и свръхбогатство; светът, в който искам да живея;

Човекът - съзидател и разрушител - грижовност към земята; миннодобивна дейност и рекултивация; човекът и градът; безразличният, отчужден и самотен човек; осакатената природа; война и тероризъм; отпадъци и сметища - емблема на съвременното общество;

Многоликата природа - художник и ваятел; геоложки феномени; земните стихии; непознатата природа; кристалите – неувяхващите цветя на природата; микро- и макроструктури в природата; моите любимци в живата и неживата природа.

Динамир Предов ,,Терени"

Фототворби от конкурса се представят в едноименната фотоизложба в зала "Гигантски кристали" на Националния музей "Земята и хората" и в различни градове на страната. Наградени творби от конкурса бяха представени в Изложбата "Българската култура за устойчив свят" за Съвета на Европа в Страсбург.

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА МЛАДЕЖКА НАУЧНА РАЗРАБОТКА
"ЗЕМЯТА – ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА"

В петте издания на конкурса взеха участие 150 разработки на ученици и студенти от цялата страна. Председател на журито на конкурса бе известният български учен - академик Тодор Николов, а членове са утвърдени специалисти в областта на науките за Земята.

През 1998 г. първа награда в категория получиха Деница Желязкова и София Георгиева за "Природно и биологично разнообразие и проблеми по опазването му в "Мъртвицата" на река Марица в района на село Злато поле".

През 1999 г. първа награда взеха представителите на Природо-математическата гимназия "Гео Милев" в Плевен Мирослав Иванов и Мирослав Николов за темата "Фосилни находки от Плевенско" и Ваня Григорова, Татяна Георгиева и Весела Георгиева за "Екологични проблеми на град София".

През 2001 година журито присъди за първи път Голямата награда на конкурса на научната разработка "Мониторинг и план за възстановяване на природната среда в района на Кътинските пирамиди" на Любка Руменина, Дилян Фердинандов и Ваня Найденова – възпитаници на Националната природо-математическа гимназия, вече студенти в различни ВУЗ.

Голямата награда през 2003 г. на конкурса взе Доцо Доцов – дипломант на Минно-геоложкия университет за разработката "Шлихово-минераложки анализ на неогенски седименти от южната част на Благоевградския грабен".

В петия конкурс през 2005 г. в категория млади научни работници първа награда бе за Станислав ЛФердов, Централна лаборатория по минералогия и кристалография, БАН за разработката "Синтез и характеристика на микропорести титаносиликати", в категория ученици от 10 до 12 кл. – за Клуб "Млади еколози" от Математическа гимназия, Пазарджик за проекта "Поддържане и съхраняване на природния ресурс - пещерата Снежанка като туристически обект", а от 7 до 9 кл. – за Любомир Христов Желев от СОУ "Г.С.Раковски", Котел за колекцията с описание "Палеонтоложки находки в Котленската планина".

Линк към сайта http://avgit.blogspot.com/

Шестото издание на конкурса през 2009 година внесе някои нови моменти. Беше направена стъпка в развитието на конкурса и превръщането му в интегрирана част от общообразователната дейност. За пръв път масово участваха ученици, посещавали специализирания геоложки кабинет по учебна програма.

https://www.earthandman.org/language/bg/22-april/

[Hatshepsut]

България е първата страна в света, която чества Празника на Земята

Григор Василев Гьоров е министър на Земеделието и държавните имоти в правителството на Андрей Ляпчев през 1930-1931г.

Той е роден през 1883г. в с.Радово, Трънско. Следва юридически науки в София и Женева. Член е на Демократическата партия. Той е главен редактор на в. ,,Пряпорец" и участва в издаването на списанията ,,Българска земя" и ,,Нация и земя".В политиката влиза чрез жуналистиката,член е на Дружеството на столичните журналисти.Като политик той много често си служи с перото. Григор Василев е женен за Мара Станишева, дъщеря на инженер Христо Станишев и има две дъщери – Весела и Ангелина. Весела Василева е поетеса и умира твърде млада при автомобилен инцидент през 1944г. в Австрия. Ангелина е женена за големия български акушеро-гинеколог Карло Огнянов. Григор Василев умира през 1942г. в София. Той е автор на публикации по политически и обществени въпроси.

През 1941г. той издава книгата ,,Образът на Българската земя":
,,Ден на земята"-"България е градината-пазарът е светът"

От моите 365 дена в Министерството на земеделието, честването на земята бе моят Велик ден. Направих този почин с вярата, че той е остане завинаги. Още на следната година дойде горчивото разочарование. Никога не съм могъл да разбера защо не се продължи този почин. И сега се възрадвах безкрайно много, когато този почин се възстановява. Дано никога – во век и веков – българите не се отказват от деня на Земята. Денят на Земята би трябвало да се зачита като един от най-светлите дни . В него трябва да се вложи смисъл и да се отрази стопанския възход на България. Всички рожби на земята се прибират до есента. На Св. Симеон се хвърля първото семе и започва новата стопанска година. Това е ден на благодарност към майката Земя и провидението, това е ден на обща равносметка и начало на новия земеделски труд. Всички усилия на ръководството с всичките разклонения и цялото внимание на интелигенция и народ, трябва да се слеят в една мисъл и една воля – да хвърлим поглед на изтеклата година и да посочим какво ни предстои за идната година. Въвеждайки празника на Земята, ние си позволихме нескромността да обясним и на другите народи, защо ще честваме нашата земя и да ги поканим да се установи Международен ден на земята."

Отговор на германското правителство, 13.12.1930г.
Позволявам си да изпратя на Ваше превъзходителство, по случай утрешния Празник на Земята, моите най-искрени благопожелания за преуспяване на българското земеделие.

Ото Шиле – министър на прехраната и земеделието на Германия.

Отговор на италианското правителство:

Със задушевност по случай Празника на българската земя изпращам на Ваше превъзходителство и на всички земеделци сърдечните чувства на жива солидарност, гореща симпатия и чистосърдечни пожелания от моя страна и от страна на италианските земеделци.

Барон Джакомо Ачербо, министър на земеделието и горите на Италия.

Отговор на унгарското правителство: Будапеща. 01.12.1930г.

По случай празника на земята поздравявам най-сърдечно Ваше Превъзходителство, като инициатор на идеята и пожелавам най-голям успех на тази идея. Нека Бог благослови българския народ и щастливата дейност на Ваше превъзходителство.

Жан Майер, министър на земеделието на Унгария.

Отговор на турското правителство: Анкара, 13.12.1930г.

Турция, която сама е земеделска страна и която, следователно, оценява в пълния смисъл цената и ползата на земята в човешката дейност, споделя живо радостта, която изпитва днес братският народ, като чества един празник, определен да поощри използването на земята в България.

Мустафа Шериф, министър на Националната икономия на Турция.

Френски отговор: София 9.12.1930г

Благодаря на Ваше Превъзходителство за любезната покана за първия Празник на Българската земя, на 14 декември,на който ще присъствам с удоволствие.Не ще пропусна да съобщя инициативата на Ваше превъзходителство на Министъра на земеделието в Париж.

Френски пълномощен министър: Анри Камбон

Белгийски отговор:София 13.12.1930г.

Бързам да потвърдя получаването на любезното Ви писмо от 7т.м. и да Ви благодаря за поканата да присъствам на Празника на Българската земя.Съгласно желанието,което изказахте,съобщих за това тържество на белгийския министър на земеделието.С удоволствие прибавих и статията публикувана в ,,Ла Бюлгари"на 11 .12 т.г., като изложих подробно великолепната цел,която преследвате,учредявайки този народен празник.

Барон де Велмон

Британски отговор: 10 .12.1930г.

Бързам да благодаря на Ваше Превъзходителство,че благоволихте да ми съобщите за Празника на Българската земя,на който ще присъствам с най голямо удоволствие на14 т.м. Не ще пропусна да съобщя на моето Правителство предложението,което Вие направихте пред Международния земеделски институт в Рим

Британски пълномощен министър Сидни Уотерло"

Подкрепа за начинанието на министър Григор Василев изразяват и холандския консул Де Брау, полския пълномощен министър Адам Търновски, чехословашкия пълномощен министър Рейхолец, югославския пълномощен министър д-р Ал. Вукчевич, испанският пълномощен министър И.Б. Арегви, американският пълномощен министър Хенри Шумейкър. По повод апела на българския земеделски министър Григор Василев Празникът на Българската земя да прерастне в празник на земята, на 6 март 1931г. Международния Земеделски Институт в Рим отговаря:

,,Чест ми е да Ви съобщя, че в сесията през месец декември м.г. Постоянният комитет при Международния Земеделски Институт разгледа предложението на Негово Превъзходителство г-н Григор Василев, министър на земеделието на България, щото институтът да вземе инициативата да предложи на всички правителства Праздникът на Земята да се празнува от всички страни в един и същи ден през годината.
Като оценява ползата от предложението на българското правителство Постоянният комитет реши едногласно, да уведоми веднага правителствата на държавите, членове на Института, върху поменатото празненство, за да може единодушието, съгласието да спомогне за бързото осъществяване.

Като се натоварвам с тази приятна задача позволявам си да изтъкна високата морална стойност и голямото идейно значение, във връзка с тази инициатива. Световният Празник на Земята е предназначен да сближи в един и същи ден земеделското население от целия свят и дори народите. Той ще ги свърже с чувството на тази първична сила, която земеделието манифестира измежду човешкия прогрес и социалното спокойствие, с волята да не се пестят усилия, както индивидуални, така и колективни, за да се вземат от земята благата, които тя може да даде и да се разпределят според принципа на правото и справедливостта между народите и отделните лица. Моля българското правителство да даде мнението си относно датата, която би била подходящо да се определи за световния празник. По този повод ви съобщавам, че представяйки предложението на българското правителство на Постоянния комитет, счетох за уместно да посоча датата 21 март и действително изглежда, че този ден, който има и астрономическа стойност, може да задоволи всички изисквания, било на страните на от Северното полукълбо, било на ония от Южното. С надежда да получа вашия отговор относно това предложение, а също и одобрението на държавите членове на Института благодаря ви предварително г-н министър и Ви моля да приемете моите почитания.
Председател на Международния Земеделски Институт в Рим- Де Микелис.

Григор Василев е фанатично привързан към земята и природните красоти на България.През 1930г.,четиридесет години преди да се заговори за опазване на околната среда той прави апел за Празник на земята.

https://dianakolarova.blogspot.com/2010/06/blog-post_07.html

[Hatshepsut]

За 2025-та година темата, с която отбелязваме Деня на Земята е: ,,Нашата енергия, нашата планета"

а 22 април отбелязваме Деня на Земята с темата ,,Нашата енергия, нашата планета". Масовото обединение на хората винаги е било в основата на Деня на Земята и е катализаторът за промяна в начина на мислене, защото когато хората се обединят с обща цел, те могат да преодолеят и най-големите предизвикателства.

Темата на кампанията тази година призовава да се използва максимално потенциалът на възобновяемата енергия, за да се изгради здравословно, устойчиво и справедливо бъдеще за всички хора. Това може да стане възможно чрез преход към възобновяеми енергийни източници  (слънчеви, вятърни, водноелектрически, приливни или геотермални).

Възобновяемата енергия може да бъде мощна сила, обединяваща различни държави, региони и общности, дори когато имат политически и икономически различия. Чистата енергия надхвърля идеологическите граници и може да предизвика хуманитарна революция – за първи път в историята има възможност за предоставяне на практически неограничена енергия на ниска цена за всички.

През тази година инициативата се провежда са 55-и път. Ще участват 192 държави и над един милиард души по света в различни кампании и дейности, посветени на опазването на планетата. В продължение на 55 години Денят на Земята е сред водещите световни кампании в повишаването на осведомеността и предприемането на действия по критично важни екологични теми.

Силата на това движение се крие в неговата масова природа. Това е колективният глас на гражданите, който тласка правителствата и корпорациите да поемат смели ангажименти и да предприемат решителни действия. Като се ангажират с обществени инициативи и правят устойчиви избори в ежедневието си, хората са катализаторите на промяната. Всеки може да стане част от решението да се създаде едно по-чисто, по-справедливо енергийно бъдеще за всички.

МОСВ чрез регионалните си структури се включва в световната кампания за Деня на Земята с разнообразни дейности и инициативи на територията на цялата страна в подкрепа на глобалното движение за опазване на околната среда.

https://darik.bg/22-ri-april-mezdunaroden-den-na-zemata