Тема за птици

[Hatshepsut]

Санта-Мартийски певач

Санта-Мартийски певач (Myiothlypis basilica) е вид птица от семейство Певачови (Parulidae). Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.

Видът е разпространен в Колумбия.

Ареал на разпространение на Санта-Мартийски певач

https://bg.wikipedia.org/wiki/Myiothlypis_basilica

Птицата достига дължина от 14 см. Дължината на крилото е 5,3 см при мъжкия и 6,4–6,6 см при женската. Главата е черна, с широка бяла ивица по темето, бели „вежди“ над очите и бели петна по слепоочията. Горната част на тялото е маслиненозелена, а покривните пера на крилата са маслиненокафяви или кафяви. Гърлото е бяло, а долната част на тялото – жълта.

Санта-мартийските певачи са ендемични за планинската верига Сиера Невада де Санта Марта в Колумбия. Те обитават поединично (на двойки) или на малки ята храсталаци и гъстия подлес на влажните тропически гори, както и дерета и райони край потоци, на надморска височина между 2100 и 3000 метра; най-често се срещат над 2300 метра.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник санта-мартійський

endemic, Santa Marta warbler, Myiothlypis basilicus, Sierra Nevada de santa marta, Bogota birding

[Hatshepsut]

Бразилски певач

Бразилски певач (Myiothlypis leucophrys) е вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Той е ендемичен за Бразилия.

Птицата е с дължина 14 см. Темето е сиво, над очите има бели „вежди“, а от тила към човката преминават черни ивици. Тилът е сив, гърлото и долната част на тялото са бели, гърдите са светлосиви, а хълбоците – сивкаво-кафяво-жълти. Горната част на тялото е маслиненокафява или маслиненозелена, а крилата са тъмнокафяви, с пера, завършващи с маслиненозелени върхове. Човката е черна, а краката са жълтеникави.

Ареал на разпространение на Бразилски певач

Бразилските певачи се срещат в южните части на щатите Мато Гросо и Гояс, в района на град Бразилия и в западната част на Минас Жерайс. Понякога се наблюдават в най-западните части на Баия и в най-северните райони на Сао Пауло. Обитават влажни субтропични и тропически гори, влажни зони и крайречни гори на надморска височина до 1100 метра. Хранят се с насекоми, които търсят сред гъстия подлес.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник бразильський

Pula Pula de Sobrancelha (Myiothlypis leucophrys)

Pula-pula-de-sobrancelha - White-striped Warbler - Myiothlypis leucophrys

[Hatshepsut]

Жълтеникав певач

Жълтеникав певач (Myiothlypis flaveola) е вид птица от разред Врабчоподобни, принадлежаща към семейство Певачови (Parulidae). Обитава Южна Америка.

Ареал на разпространение на Жълтеникав певач

Дължината на птицата е 14,5 см. Дължината на крилото е 6,3–6,7 см при мъжките и 5,9–6 см при женските. Горната част на тялото, хълбоците, шията и темето са маслиненозелени. Крилата са тъмнокафяви с маслиненозелени краища. Лицето и долната част на тялото са жълти. Над очите има жълти „вежди“. Клюнът е черен, а краката са оранжеви.

Подвидове:

M. f. pallidirostris (Oren, 1985) — популации във Венецуела, Колумбия и Гвиана;
M. f. flaveola (Baird, SF, 1865) — популации в Бразилия, Боливия, Парагвай и Аржентина.

Жълтеникавите певачи се срещат в югоизточната част на Южна Америка – по-конкретно в източна и южна Бразилия, източна Боливия и Парагвай, както и в най-северните части на Аржентина. Изолирани популации съществуват и в северната част на континента – във Венецуела, Гвиана, най-северните райони на Бразилия и Колумбия. Те обитават сухи тропически и субтропически гори, както и крайречни гори, на надморска височина до 1000 метра. Във Венецуела се срещат в планински тропически гори на височина до 1350 метра. Хранят се с насекоми и други безгръбначни, като търсят храна по земята. Гнездото се намира на земята, а люпилото се състои от три яйца.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник жовтий

Singing! Flavescent warbler! Birding! Birdwatching! South America! Forest!

Flavescent Warbler

[Hatshepsut]

Венецуелски сивоглав певач

Венецуелски сивоглав певач (лат. *Myiothlypis griseiceps*) е вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Не се разграничават подвидове.

Те обитават планински гори в североизточна Венецуела. Не мигрират.

Ареал на разпространение на Венецуелски сивоглав певач

Дължината на тялото е 14 см. Главата е сива, с неясни бели петънца по ушните покривни пера. Горната част на тялото е маслиненозелена, а гърлото и долната част са жълти. Ирисите са тъмни, клюнът е тъмен (почти черен), а краката са с матоворозов оттенък. Мъжките и женските изглеждат еднакво. Младите птици имат тъмносива „качулка“, която обхваща и гърдите. Тялото им е кафеникаво, с по-светла долна част, а краката им са по-светли на цвят от тези на възрастните.

Вероятно се хранят предимно с насекоми и други безгръбначни.

Учените успяха да открият първото гнездо едва през май 2006 г. То представляваше чашовидна конструкция с куполообразна форма и страничен вход, изплетена предимно от бамбукови листа и материали от палми. Гнездото се намираше на 1,5 метра над земята. Вътре имаше само едно яйце, което се считаше за непълно люпило. Три дни по-късно гнездото бе изоставено, а яйцето бе открито на земята.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Серощёкий корольковый певун

O canto do Pula pula de cabeça cinzenta ( Myiothlypis griseiceps )

Grey-headed warbler

[Hatshepsut]

Маслиновогърб певач

Маслиновогърб певач (Myiothlypis leucoblephara) — вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Южна Америка.

Ареал на разпространение на Маслиновогърб певач

Птицата достига дължина 14–15 cm и тегло 14–21 грама. Дължината на крилото е 6,3–6,5 cm при мъжките и 5,9–6,5 cm при женските. Главата е сива, с тъмносива ивица по темето. Тъмносива ивица преминава от човката към шията, а под човката има бяло петно с форма на полумесец. Горната част на тялото е маслиненозелена или маслиненокафява, долната е светлосива, а задницата е жълтеникава.

Признават се два подвида:

M. l. leucoblephara (Vieillot, 1817) — югоизточна Бразилия, Парагвай, североизточна Аржентина;
M. l. lemurum (Olson, 1975) — югоизточна Бразилия, Уругвай.

Маслиновогърбите певачи се срещат в Югоизточна Бразилия, Парагвай, Уругвай и Североизточна Аржентина. Те обитават влажни тропически и субтропически равнинни гори на надморска височина до 1600 метра.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник сивоголовий

Pula Pula Assobiador (Myiothlypis leucoblephara)

[Hatshepsut]

Чернотеменен певач

Чернотеменен певач (Myiothlypis nigrocristata) — вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Южна Америка.

Ареал на разпространение на Чернотеменен певач

Птицата достига дължина от 13,5 см и тегло 11,6–17,2 грама. Дължината на крилото е 5,5–6,2 см при мъжките и 5,5–6 см при женските. Темето е черно, над очите има широки жълти „вежди“, а останалата част от главата е маслиненозелена. Долната страна на тялото е бледожълта, а хълбоците са маслиненозелени. Горната страна на тялото е маслиненозелена; крилата са тъмнокафяви, като перата завършват с маслиненозелени върхове. Клюнът е къс и черен, а краката са жълтеникаво-оранжеви. При младите птици главата и горната част на тялото са сиви или тъмно маслинено-сиви, докато долната част е бледо маслиненозелена.

Чернотеменните певачи се срещат в ареал, обхващащ територии от Венецуела, през Колумбия и Еквадор, до Перу. Те обитават планински тропически дъждовни и облачни гори, както и храсталаци и бамбукови гъсталаци, на надморска височина между 2600 и 3400 метра. Във Венецуела и западната част на Еквадор се срещат на височина, започваща от 1500 метра над морското равнище. Размножителният период продължава от януари до октомври. Гнездото се намира на земята.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник чорноголовий

Myiothlypis nigrocristata | Parental care

Beautiful bird singer: Myiothlypis nigrocristata | Arañero Cabecinegro | Black-crested Warbler

[Hatshepsut]

Защо хората престанаха да обичат гълъбите?

В продължение на хилядолетия те били свещени птици, верни спътници и незаменими помощници на човека. Как се стигна дотам да ги наричаме „плъхове с крила“?

Някога гълъбът бил свързван с боговете. Той олицетворявал храбростта, плодородието и мира. Хората го отглеждали в домовете си, ценели го и разчитали на него. Днес същата тази птица е нежелан гост в градовете ни.

През последните десетилетия гълъбите си спечелиха незавидната слава на летящи гризачи, които замърсяват тротоарите и разнасят болести. Малцина обаче си дават сметка, че близостта им с човека не е случайна. Ние самите сме ги приучили да живеят край нас.

В продължение на хилядолетия гълъбите били отглеждани като домашни любимци, служели за храна и пренасяли съобщения на стотици километри. Птицата, която днес мнозина презират, някога се радвала на почти всеобщо уважение. И едва през последните години все повече хора започват да преоткриват забравената ѝ история.

„Гълъбите са останки от собственото ни минало“, казва Колин Джеролмак, социолог от Нюйоркския университет, който изследва отношенията между хората и околната среда и е автор на книгата „The Global Pigeon“. Според него те са живо наследство от една отдавна отминала епоха.

Птица, която живее с човека от хилядолетия

Скалният гълъб (Columba livia) е сред първите опитомени птици и един от най-старите спътници на човека. Едни от най-ранните археологически свидетелства за съвместното им съществуване са открити в Кипър и датират от около 1400 г. пр.Хр. При разкопки там археолозите попадат на кости от гълъби, които били изпечени и впоследствие погребани заедно след ритуални пиршества.

От научна гледна точка всички над 300 вида от семейство Гълъбови (Columbidae) могат да бъдат наричани гълъби. В английския език обаче съществува разграничение между pigeon и dove, като второто название обикновено се използва за птиците, възприемани като по-красиви и изящни.

Изследване на изотопния състав на останките от Кипър разкрива любопитна подробност: храната на птиците била почти идентична с тази на хората.

Според Андерсън Картър, зооархеолог от Университета в Гронинген, Нидерландия, това показва, че гълъбите са били нещо много повече от птици, които просто се хранят с човешки отпадъци.

„Това беше важно откритие. То подсказваше, че птиците или са яли остатъците от храната на хората, или са били целенасочено хранени с определени продукти“, обяснява Картър, ръководил изследването, публикувано в научното списание Antiquity.

И Кипър далеч не е единственото място, където хората и гълъбите започват да споделят общо пространство. Според Джеролмак птиците се заселват в градовете и техните покрайнини още с появата на първите постоянни човешки селища.

Древните градски жители имали основателни причини да ги приемат. Гълъбите осигурявали месо, а изпражненията им били ценен тор за земеделските култури.

В много общества обаче значението им далеч надхвърляло практическата полза.

От богинята Афродита до Ноевия ковчег

В древногръцкото изкуство гълъбите често съпътстват Афродита, богинята на любовта и красотата. В библейския разказ за Потопа Ной изпраща гълъб от ковчега, за да разбере дали водите са се оттеглили. Птицата се превръща в символ на надеждата и новото начало.

В Евангелието според Лука Светият дух слиза върху Исус Христос в телесен образ като гълъб след кръщението му. А според ислямската традиция двойка гълъби помага за укриването на пророка Мохамед в пещера, докато той се спасява от преследвачите си.

Родината на скалните гълъби е Средиземноморието. В естествената си среда те гнездят по скалисти склонове и отвесни скали. Птиците притежават забележителна способност да се завръщат в гълъбарниците си дори след като са прелетели огромни разстояния.

Много преди биолозите да установят, че гълъбите могат да усещат земното магнитно поле и да го използват за ориентация, моряците вече се възползвали от този техен инстинкт при плаванията си из Средиземно море.

Постепенно способността на птиците да намират пътя към дома ги превърнала в незаменими вестоносци.

Древните египтяни използвали гълъби, за да предават сведения за покачването на водите при разливите на Нил и за възкачването на нови фараони на престола. Гърците съобщавали чрез тях резултатите от Олимпийските игри. Юлий Цезар изпращал до Рим вести за военните си победи в Галия, а новината за поражението на Наполеон при Ватерло достигнала до Лондон благодарение на пощенски гълъб.

Един от най-прочутите гълъби в историята е Шер Ами, чието име на френски означава „скъпи приятелю“.

През 1918 г., по време на Първата световна война, подразделение на съюзническите войски се оказва обкръжено зад вражеските линии. Войниците попадат под обстрел от собствената си артилерия и единственият им шанс е да изпратят съобщение с молба огънят да бъде прекратен.

Бележката е прикрепена към крака на Шер Ами. Въпреки че е прострелян в гърдите и крака, гълъбът успява да прелети около 40 километра и да се завърне в гълъбарника си. Съобщението пристига навреме и спасява живота на 194 войници.

Ранената птица получава необходимите грижи и оцелява. За подвига си е удостоена с френския Военен кръст (Croix de Guerre).

Гълъбите, които вдъхновили Дарвин

Докато пощенските гълъби пренасяли съобщения между градове и армии, други представители на вида били отглеждани заради красотата си. Селекционерите създавали породи с необичайни форми, пищно оперение и ярки цветове.

Още римският естествоизпитател Плиний Стари се възмущавал от огромните суми, които неговите съвременници били готови да плащат за любимите си птици.

Развъждането на декоративни гълъби достига разцвета си във Викторианска Англия. Сред многобройните членове на клубовете на гълъбовъдите бил и Чарлз Дарвин.

Днес името на Дарвин най-често се свързва с животните от Галапагоските острови. Малцина обаче знаят, че той посвещава първата глава на „Произход на видовете“ на домашните гълъби. Чрез разнообразието от породи, създадени от човека, ученият обяснява важни положения от своята теория за еволюцията.

Гълъбовъдството било толкова популярно, че редакторът му дори го насърчил да посвети следващата си книга изцяло на тези птици.

И въпреки дългата им история като ценни помощници и обичани домашни любимци, отношението към гълъбите се променя рязко в средата на XX век.

Как гълъбът се превърна в „плъх с крила“

С развитието на съвременните комуникации нуждата от пощенски гълъби постепенно изчезва. Появата на изкуствените торове намалява значението на гуаното им за земеделието. А за разлика от кокошките и пуйките, гълъбите не се оказват особено подходящи за промишлено отглеждане.

„Опитите да бъдат създадени породи гълъби, подобни на бройлерите, просто не постигнаха същия успех като при кокошките“, обяснява Джеролмак.

Птиците обаче не изчезват заедно с предназначението, което хората им били отредили. Те остават в градовете, където вековете на опитомяване вече са ги подготвили отлично за живот.

Гълъбите се размножават бързо, хранят се с разнообразна храна, понасят ниски температури и не се страхуват от човешкото присъствие. Всички тези качества им позволяват да се приспособят към градската среда.

С увеличаването на популациите им обаче започват и обвиненията. Здравните власти все по-често свързват гълъбите с разпространението на болести, при това невинаги основателно.

През 1945 г. властите във Филаделфия обявяват, че стотици гълъби са заразени с пситакоза, инфекциозно заболяване, което може да се предава на хората чрез замърсени с птичи изпражнения частици.

През 1963 г. здравен служител в Ню Йорк приписва смъртта на двама души от криптококов менингит на гълъбите. В квартал Куинс се появяват табели с предупреждението: „Не хранете гълъбите. Те са най-големите преносители на болести.“

„Беше лесно вината да се хвърли върху тях“, казва Джеролмак.

Най-тежкият удар върху репутацията на птиците обаче идва през 1966 г.

По това време Ню Йорк преживява икономически трудности, а градските власти започват кампания за обновяването на парка „Брайънт“ в Манхатън. Като част от усилията си те обещават да се справят с хората, които според тях са превзели парка, сред които пияници, замърсяващи обществените пространства и хомосексуални.

Особено остри нападки обаче са отправени срещу онова, което властите наричат „най-упорития ни вандал“.

Представители на общината заявяват пред The New York Times, че около 500-те гълъба, обитаващи парка, унищожават растителността и представляват заплаха за здравето.

Тогава Томас Ховинг, отговарящ за градските паркове, нарича гълъба „плъх с крила“. Вероятно това е първият документиран случай на употреба на определението, което ще преследва птиците през следващия половин век.

През 70-те години изразът вече се среща във вестниците и на други американски градове. Уди Алън допринася за популярността му, като го използва във филма си „Спомени от звезден прах“ (Stardust Memories) от 1980 г.

„През 90-те години почти всяка вестникарска статия за гълъбите започваше с нещо от рода на: „Гълъбите, известни още като плъхове с крила“, спомня си Джеролмак.

Колко опасни са гълъбите в действителност?

Сравнението с плъховете създава впечатлението, че гълъбите са особено опасни преносители на инфекции. Научните данни обаче не подкрепят подобно обобщение.

Артуро Касадевал, специалист по инфекциозни заболявания от Университета „Джонс Хопкинс“, обяснява, че гълъбовите изпражнения действително могат да съдържат големи количества гъбички, причиняващи криптококоза и хистоплазмоза. Тези заболявания засягат предимно хора с отслабена имунна система.

За да възникне сериозен риск от заразяване обаче, обикновено е необходимо човек да вдиша съдържащи се във въздуха частици от изсъхнали птичи изпражнения. Подобно излагане може да се случи например при почистване на гълъбарник.

„Заразяването непосредствено от гълъб е изключително рядко явление“, подчертава Касадевал. „Комарите и кърлежите са далеч по-опасни животни от гълъбите.“

Завръщането на една забравена любов

През последните години отношението към гълъбите започва отново да се променя. И може би никъде това не личи толкова ясно, колкото в Ню Йорк, града, допринесъл за лошата им слава.

През 2024 г. там е издигната близо петметрова скулптура на гълъб, озаглавена „Динозавър“. Неин автор е колумбийският художник Иван Арготе.

Първоначално творбата е замислена като временна инсталация. Над 7000 души обаче подписват петиция с искане тя да остане. В крайна сметка скулптурата е демонтирана, но преди това успява да вдъхнови стотици хора да се включат във Фестивала на гълъбите, проведен в града през 2025 г.

Някои нюйоркчани отиват още по-далеч и отново приемат гълъбите в домовете си, както са правели предците им.

Когато Аби Джардин намира млад гълъб, който едва оцелява по улиците на Бруклин, тя решава да го прибере, но не възнамерява да го задържи задълго.

„В началото си казвах, че е само временно. Дори не се замислихме особено как да я кръстим“, разказва тя.

Три години по-късно гълъбицата Пидж все още живее при нея и вече е истинска звезда в социалните мрежи. Над 84 000 души следват Джардин в TikTok, където гледат как птицата каца на рамото ѝ, докато тя се гримира и се приготвя за деня.

В Instagram хаштаговете #pigeonlove и #pigeonsofinstagram събират около половин милион публикации на хора, които споделят същата привързаност към тези птици.

„Те ви приемат като част от семейството си“, казва Джардин.

Синтия Бардука-Лардж, чиято организация с нестопанска цел Palomacy в района на залива на Сан Франциско се грижи за около 300 спасени гълъба, смята, че птиците са пострадали от изключително лошата си репутация, поддържана в продължение на няколко поколения.

Но опитът ѝ показва, че отношението на хората се променя, когато приемат гълъб в дома си.

„Повечето хора се влюбват в тях, щом ги приемат у дома“, казва тя. „Тези птици са невероятно очарователни, забавни, красиви, предани и нежни създания. Просто трябва да ги опознаете.“

https://www.nationalgeographic.bg/a/zashho-xorata-prestanaxa-da-obicat-glbite

[Hatshepsut]

Бледоног певач

Бледоног певач (Myiothlypis signata) — вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Перу, Боливия и Аржентина.

Птицата достига дължина 12–14 cm и тегло 12–13 грама. Главата, горната част на тялото и хълбоците са маслиненозелени, а долната част е жълта. Над очите има жълти ивици („вежди“). При подвида *M. s. flavovirens* тези ивици са по-широки, а по темето има черни щрихи. Клюнът е черен, а краката са розовеещи. Младите птици имат тъмнокафява горна част на тялото, маслиненозелени крила и светлосив корем.

Признават се два подвида:

M. s. signata (Berlepsch & Stolzmann, 1906) — централно и южно Перу;
M. s. flavovirens (Todd, 1929) — южно Перу, Боливия, северна Аржентина.

Бледоногия певач се среща в ареал, обхващащ територии от централно Перу, през Боливия, до Аржентина. Обитава влажните тропически планински гори на Андите на надморска височина между 2000 и 2800 метра (до 1500 метра в Аржентина).

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник світлоногий

O canto do Pula pula de pernas claras (Myiothlypis signata)

Arañero ceja amarilla (Myiothypis signata)

[Hatshepsut]

Жълтогуш певач

Жълтогуш певач (Myiothlypis fulvicauda) е вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Централна и Южна Америка.

Ареал на разпространение на Жълтогуш певач

Птицата е с дължина 13,5 см и тегло 14,5 грама. Дължината на крилото е 5,7–6,7 см при мъжките и 5,6–6,6 см при женските. При номиналния подвид темето е тъмносиво, а над очите има жълтеникаво-кафяви „вежди“. Главата е сива, а горната част на тялото – тъмносиво-маслинена. Отличителен белег е жълтеникаво-кафявият цвят в основата на опашката и по долната част на гърба, докато върхът на опашката е маслиненокафяв. Крилата са тъмнокафяви. Гърлото е белезникаво, гърдите са жълтеникаво-кафяви, а коремът е бледожълтеникаво-кафяв. Областта около задницата е яркожълтеникаво-кафява. Клюнът е черен, а краката са жълтеникави.

При младите птици главата и горната част на тялото са тъмнокафяви. Крилата са тъмномаслинени. Основата на опашката е светложълтеникаво-кафява. Гърлото и гърдите са тъмнокафяви с маслинени петънца, докато коремът и областта около задницата са бледожълтеникаво-кафяви.

Жълтогуш певач – млад екземпляр

Разпознават се шест подвида:

M. f. leucopygia (Sclater, PL & Salvin, 1873) — Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, западната част на Панама;
M. f. veraguensis (Sharpe, 1885) — югозападна Коста Рика, централната част на Панама;
M. f. semicervina (Sclater, PL, 1860) — източната част на Панама, Колумбия, Еквадор, Перу;
M. f. motacilla (Miller, AH, 1952) — долината на река Магдалена (северна Колумбия);
M. f. fulvicauda (Spix, 1825) — западна Амазония;
M. f. significans (Zimmer, JT, 1949) — югоизточно Перу, северозападна Боливия.

Жълтогушия певач обитава влажни тропически низинни гори в близост до водоеми, на надморска височина до 1000 метра. Храни се с насекоми, паяци и други безгръбначни, като търси храна на открити места по бреговете на потоци или по пътеки. Улавя плячката си както на земята, така и по време на полет. Гнездото е с куполовидна форма и страничен вход, като е разположено на брега на поток. Снася две бели яйца. Инкубационният период продължава 16–17 дни, а малките напускат гнездото на 13–14-дневна възраст.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник блідий

Buff-rumped Warbler (Myiothlypis fulvicauda) - Rio Claro, Colombia

Buff-rumped Warbler (Myiothlypis fulvicauda)

[Hatshepsut]

Речен певач

Речен певач (Myiothlypis rivularis) — вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Южна Америка.

Ареал на разпространение на Речен певач

Птицата достига дължина от 13,5 см и тегло 11,5–16,5 грама. Дължината на крилото е 6,1–6,9 см при мъжките и 5,9–6,5 см при женските. Челото и темето са черни, със сива ивица, минаваща по средата им. Над очите има светли „вежди“. Главата е маслиненокафява, като слепоочията са осеяни с множество светлобежови и бели щрихи. Задната част на главата и шията са сиви; горната част на тялото е тъмномаслинена, докато долната част на гърба и надопашните пера са светломаслинени. Крилата са тъмнокафяви. Гърлото е светлобежово, гърдите и коремът са светли, а задницата е жълтеникаво-кафява. Клюнът е черен, а краката са с телесен цвят.

Признават се три подвида:

M. r. mesoleuca (Sclater, PL, 1865) — източна Венецуела, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам, северна Бразилия;
M. r. rivularis (Wied-Neuwied, 1821) — югоизточна Бразилия, източен Парагвай, североизточна Аржентина;
M. r. boliviana (Sharpe, 1885) — източната част на централна Боливия.

Речния певач има три отделни популации. Първата обитава северната част на континента: Венецуела, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам и северната част на бразилска Амазония. Втората популация живее в подножието на Боливийските Анди. Третата се среща в Югоизточна Бразилия, Източен Парагвай и крайната северозападна част на Аржентина. Видът е уседнал в целия си ареал. Обитава тропически низинни гори и влажни зони, както и райони край реки и потоци, на надморска височина до 1000 метра. Подвидът *M. r. boliviana* обитава райони с надморска височина до 1400 метра.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник річковий

Neotropical River Warbler (Myiothlypis rivularis)

Ninho de Pula-pula-ribeirinho (Myiothlypis rivularis) - Nest of Neotropical River Warbler

[Hatshepsut]

Маслинено-зелен певач

Маслинено-зелен певач (Myiothlypis bivittata) — вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Перу, Боливия и Аржентина.

Ареал на разпространение на Маслинено-зелен певач

Птицата достига дължина от 13 см. Дължината на крилото е 6,1–7,2 см при мъжките и 6–6,6 см при женските. Върхът на главата е черен, с широка жълта или оранжева ивица по средата. Горната част на тялото е маслиненозелена, а долната – жълта. Клюнът е малък, тъмносив и заострен, а краката са бледооранжеви.

Разпознават се два подвида:

M. b. bivittata (d'Orbigny & Lafresnaye, 1837) — южно Перу, северна и централна Боливия;
M. b. argentinae (Sharpe, 1885) — южна Боливия, северна Аржентина.

Рораимският певач (Myiothlypis roraimae), срещащ се във Венецуела, Гвиана и Северна Бразилия, в миналото се е считал за подвид на Маслинено-зеления певач, но понастоящем е признат за отделен вид.

Маслинено-зеления певач обитава влажните тропически и субтропически планински гори на Андите, както и тропическите и субтропическите равнинни гори и бамбуковите гъсталаци, на надморска височина от 700 до 1800 метра.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник цитриновий

Тwo-banded Warbler (Myiothlypis bivittata)

Arañero coronado grande (Myiothlypis bivittata)

[Hatshepsut]

Рораимски певач

Рораимският певач (Myiothlypis roraimae) e вид птица от разред Врабчоподобни и семейство Певачови (Parulidae). Обитава Венецуела, Гвиана и Бразилия. Преди това е била смятана за подвид на Маслинено-зелен певач, но впоследствие е отделена като самостоятелен вид.

Рораимските певачи обитават влажните низинни и планински тропически гори по тепуите в Южна Венецуела, Западна Гвиана и северната част на бразилския щат Рорайма.

Ареал на разпространение на Рораимски певач

https://uk.wikipedia.org/wiki/Коронник рораїманський

O canto do Pula pula de Roraima ( Myiothlypis roraimae )